На днешния ден се е поминал диригентът от Стара Загора Димитър Димитров, както и главният художник и сценограф на театъра Петър Русков.
Драги приятели на оперната музика, преди 3 години на днешния ден – 5 февруари през 2019 г. започнах статията си със следните думи:
„Драги приятели на оперната музика, след като днес на 5 февруари 2019 г. публикувах във ФБ статията си за тенора Миньо Минев, роден на този ден преди 100 години, получих съобщение от д-р Ема Жунич, която работи дълги години в Старозагорската опера, че на този днес са починали две извънредно важни личности в историята на този оперен театър, и то точно на 5 февруари преди 20 години – през 1999 г. Това са диригентът Димитър Димитров – главен художествен ръководител, директор и диригент на Старозагорската опера и главният художник и сценограф на театъра Петър Русков.
Аз помислих и реших късно вечерта да напиша по нещо за тях – толкова важни хора за този театър, което ще разберем от материалите, които по-долу ще изложа. Потърсих в Интернет информации за двамата, освен това получих и някои данни от д-р Ема Жунич, и сега ще изложа накратко сведения за тия артисти, напуснали света точно преди 20 години“.
(край на цитата от статията ми на 5 февруари 2019 г.)
Днес на 5 февруари 2022 г. – след 3 години искам наново да спра вниманието си върху тия две важни личности за Старозагорската опера, като добавя други сведения за тях. Нека и новите ми читатели и приятели през изтеклите 3 години научат какво съм писал преди 3 години на този ден.
Първо за Димитър Димитров.
На 18 февруари 2014 г. Българското Национално Радио излъчва предаване, посветено на Димитър Димитров. Цитирам:
БНР
Спомен за диригента Димитър Димитров
публикувано на 18.02.2014
Автор: Красимира Йорданова
Помните ли Димитър Димитров?
Дългогодишният диригент на Старозагорската опера е почетен гражданин на Стара Загора. Паметта за неговата дейност и важен принос за развитието на културата в града се пази и 15 години след неговата кончина.
Димитров е роден през 1929 г. в Кюстендил, но от 14-годишен живее в Града на липите. Ученик на диригентите Димитър Русков и Васил Стефанов, дълги години той не само ръководи трупата в Стара Загора, а я развива и помага на много млади певци да започнат успешна кариера.
Чуйте разказа на маестро Димитър Димитров, запазен в Златния фонд на БНР.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
Линк: http://bnr.radio/old/post/100310422/spomen-za-dirigenta-dimitar-dimitrov
През месец октомври 2015 г. в Стара Загора се е състояло паметно събрание-матине в сградата на Старозагорската опера, при което е било припомнено делото на диригента Димитър Димитров. Във връзка с него е публикувана информация, която цитирам по-долу:
Съботно матине с маестро Димитър Димитров
24 октомври 2015 | Автор: Дарик Стара Загора
В 11:00 часа в Държавна опера Стара Загора ще бъде представен Маестро Димитър Димитров – диригент, дългогодишен директор, главен художествен ръководител и главен диригент на операта. Автор и модератор на матинето е д-р Емилия Жунич, гл.ас. в Институт за изследване на изкуствата при БАН. В програмата участват солистите на Операта Александър Марулев, Милко Михайлов, Ивайло Йовчев, Борис Тасков, Яница Нешева, съпровод на пиано Светлана Денева.
Маестро Димитров беше вътрешният човек в операта, истинският чувствителен човек, нейното сърце и душа. За него операта бе размисъл, върху това как емоцията влияе върху облика на света и може да го промени. Почиташе музиката като най-непосредственото и спонтанно изкуство, изкуство на откровеното взаимодействие между логика и копнеж, дух и тяло. Неговият живот бе музиката като преживяване, като живот в живота, богатство, за което не ще се намери човек да му го отнеме. До съвършенство владееше сценичната философия, философия през чувството, своеобразен архив на човешката емоционалност и себепознаване.
Стореното от Димитър Димитров е епоха в развитието на националния ни музикален театър. С изкуството и с цялото си присъствие остави знак, своеобразна емблема по която днес могат да се разчетат загадки, които градят музикалната ни национална култура.
(край на цитата)
Ще приключа бележките си за маестро Димитър Димитров с някои цитати от неговата дейност, включени в изложението на д-р Ема Жунич – модератор на матинето, за което стана въпрос в предната публикация:
„Уважаеми дами и господа,
Днес тук ни събира Димитър Димитров – дългогодишният водач на нашата опера. Името му, включено в серията „Звездите на СЗО”, предизвика доста полемики.
Първото име – Ст. Минева – събуди любопитството ни, зарадвахме се, че се случва нещо различно. И срещата ни с Евд. Здравкова-Хорозова беше вълнуваща. Сн. Дескова приехме като логично продължение. Чуваха се, естествено, и отделни гласове – „Ами Димитър Димитров?! С него трябваше да се започне!”
И когато съботните матинета станаха част от афиша, започна да се очертава традиция, разгоряха се спорове – около заглавието, около последователността, около формата и пр.
Що се отнася до заглавието и последователността: – Дали Димитър Димитров е звезда на СЗО, или с години е сърцевината, притегателният център на цяла галактика звезди – и имена, и роли, и цели постановки?!“
…..
„Но нека припомним – той, Димитър Димитров, когото знаем, същият ли е бил в началото. Нека помислим – ако не е получил подкрепата на оркестъра например и на гл. диригент Руслан Райчев, щяхме ли днес да помним името му? Само за илюстрация – кой си спомня за другия стажант-диригент Светозар Христов, син на тенора Борис Христов, който постъпва в Старозагорска опера заедно със Димитър Димитров?
Още ученик, Димитър Димитров е цигулар в оркестъра, израсъл е в театъра, познава го. Трудолюбив, взискателен, поемащ всякаква работа, която трябва да се свърши, той никога не разделя нещата – „това ми е работа, това – не”.
….
„Ако днес сме се събрали да отдадем почит на Маестрото, нека направим това по най-достойния начин – като се опитаме да заработим така, както е работил той – с цялото си сърце и душа, без много приказки и с ясното съзнание, че „Който иска, намира начин, а който не – причини и извинения”. Да заработим, отдавайки най-доброто, на което сме способни, без да забравяме неговите максими: „Не сме се събрали да се обичаме, а да работим заедно” и „Един предвожда. Другите са полезни ако помагат, ако вървят в същата посока.” В противен случай възниква въпросът: Димитър Димитров ли не е бил добър учител, или ние – лоши ученици.
Древните латини имат пословица: „Армия от елени предвождана от лъв е повече от армия лъвове, предвождана от елен.” Докато се изживяваме като лъвове, жалейки за това и онова, само пилеем време и енергия, което е обида не само към паметта на Маестро Димитър Димитров, а към всички първостроители на този театър“.
…..
„Родом от Костендил, Димитър Димитров десетинагодишен е отделен от семейството и е даден на своя вуйчо Георги Стоянов. Раснещ в аскетичната обстановка на ергенския дом на Георги Стоянов, с възпитанието получено от този строг човек, Димитър Димитров от малък е приучван към премереност на чувството и неговия израз. Стегнатост и яснота на фразата характеризират и ръководителя, и музиканта Димитров през целия му творчески път, а емоциите – те избликват единствено в музикалната интерпретация!
След завършване на Консерваторията Димитър Димитров се връща в Строзагорска опера, където е диригент от 1959 до 1998 с кратко прекъсване в началото на 90-те години, директор и главен диригент в периода 1965-1970, 1970-1876 – главен диригент, 1979-1982 – главен художествен ръководител, 1982-1984 – директор и главен художествен ръководител. Познавайки отблизо и в детайли целия театър с всичките му особености, предимства и слабости, познавайки отлично и местните вкусове и нрави, вслушвайки се внимателно в градивните критики, давайки си „сметка, че не можеш да си сигурен в добрия изход на една работа, ако зависиш от много други”(Р.Б., Димитър Димитров., с. 14), той обикновено е в центъра на събитията – от избора на ново заглавие и автор, през разпределението на ролите, подготовката на съставите и техническата обезпеченост до печатните и рекламните материали. „Старозагорската опера има шанса да бъде трайно, по-трайно от всички други наши театри извън столицата, водена от човек, който с всяка своя следваща проява през годините доказваше, че знае какво иска, как да го постигне и накъде постигнатото ще отведе хората му и публиката от залата.”( Р.Б., Д.Д., с. 14)
Вещината на този подготвен музикант, качествата му на отличен организатор и административните му умения го превръщат в неформален лидер. Той не е излиятелен и многословен. Спретнатият външен вид отговаря абсолютно и на словесния израз, независимо от личните чувства и пристрастия. И всички негови емоции търсят и намират своя израз на езика на музиката.
Първото самостоятелно избрано и работено заглавие на младия Димитър Димитров – „Стършел” на съветския композитор Антонио Спадавекия по романа на Етел Войнич – е заявка за нарушаване на инерцията. Въпреки трудностите при първата среща на колектива с една съвременна творба – сложни и непривични естествено – оценката на специалистите е, че театърът е тръгнал по нов път. „Стършел” прави най-силно впечатление на 3.Нац. Преглед на оп. театри в София. Изборът на Димитър Димитров се оказва успешен – „творба, достатъчно певческа, за да не се отдалечава от дългогодишните предпочитания и вкусове на състави и публика, леко „напред” като музикален език и същевременно разчетена за голям солистичен екип, за да е гарантирано преодоляването на някои интерпретаторски шаблони, стъпката да е колективна.” (Р.Б., т.2., с. 21)
……
„Според собствените му пресмятания, Димитър Димитров е дирижирал над 1200 представления. Реализирал само в Старозагорска опера 57 премиери на 44 творби, от които 3 балетни, 4 световни, 6 – премиери за България, 7 – за първи път извън столицата. (Р.Б., Д.Д., с. 77). Всъщност дирижираните заглавия са доста повече. Сред тях са „Цар и дърводелец”, „Лакме”, „Отвличане от сарая”, „Трубадур”, „Палячи”, „Кармен”, „Севилският бръснар”, „Стабат Матер” от Росини и от Перголези, „Графиня Марица”, „Хубавата Елена”, а списъкът на творбите, включени в симфоничните концерти, е още по-дълъг. Разнообразието на школи и стилове не е самоцелно, то е дирено и внимателно обмислено, търси се равновесието между тях, овладяват се различни изразни средства, поддържа се интересът на публиката. Забележителна е спойката, завидно е единомислието, постигнати между Димитър Димитров и Веселин Ненов, Петър Русков, Георги Петров и Богдана Попова и по-късно присъединилите се към тях Божидар Бонев и Красимир Къшев“.
….
„И накрая: когато ръководството на Старозагорска опера ми възложи подготовката на днешното издание, бях и изненадана, и притеснена – Много от вас са работили с Маестро Димитров, били са негови колеги, приятели, познавали са го лично. Двете книги на проф. Бикс, предполагам всички сме чели. Стотици рецензии в печата фокусират вниманието върху задълбочената и прецизна работа на диригента и с певците, и с оркестъра; върху постиженията или неудачите на постановката. Целия този огромен куп информация и анализи обаче, и до днес не ме е довел до отговора на въпроса: „Колко любов, каква воля и какво себеотрицание е притежавал М.Д.” Но съм твърдо убедена, че нашата най-голяма признателност към него можем да изразим единствено и само като следваме пътя, който ни е показал“.
Д-р Ема Жунич
(край на цитатите)
Моя забележка (Б.Контохов): съкращението „Р.Б.“ означава Розалия Бикс, която е цитирана на някои места в горните извадки, заедно със страниците от нейни публикации за Димитър Димитров.
…..
Портал „Долап.бг“
Маестро Димитър Димитров – диригентът, който живееше за Музиката
Росица Ранчева
На 11 юли 2019 г. се навършват 90 г. от рождението на маестро Димитър Димитров, големият човек, който посвети всеотдайно 40 години от живота си на Старозагорската опера като диригент, главен диригент, главен художествени ръководител и директор. Под негово ръководство театърът израстна професионално, репертоарът му доби нов облик. На цяла плеада прекрасни певци, Димитров даде възможност да се развият и заемат престижни места в оперното изкуство.
Димитър Димитров е роден на 11 юли 1929 г. в Кюстендил. Но от 9-годишен живее в Стара Загора при вуйчо си Георги Стоянов, който е дългогодишен концерт майстор в операта. 19-годишен вече свири на цигулка в оркестъра на операта. След това постъпва в Музикалната академия в класа по хорово диригентство на Димитър Русков и оркестрово- при Васил Стефанов.
При завършване на академията през 1959 г. е назначен за диригент в Старозагорската опера, където преминава изцяло творческия му път. Дебютът му е през м. април същата година, с операта „Бал с маски“ от Джузепе Верди. После следват десетки заглавия, премиери, абсолютни премиери на български оперни и балетни представления, симфонични концерти, рецитали. Любим негов композитор е Пучини. Дирижирал и поставял е пет версии на „Бохеми“, четири – на „Тоска“, „Манон Леско“, „Турандот“ , „Мадам Бътерфлай“ и пр.
По негова инициатива през 1967 г. започва ежегодното провеждане на Декемврийски музикални дни. Две години след откриване на новата сграда на операта – през 1973 г. Декемврийските дни прерастват във Фестивала на оперното и на балетното изкуство – най-голямото национално музикално събитие и до ден днешен. През годините на фестивалната сцена гостуват Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Николай Гюзелев, Веселина Кацарова, Стефка Минева, Христина Ангелакова и много други. Макар и по-рядко във фестивала участват и чуждестранни оперни трупи: Пражката национална опера, операта от гр. Парма, оперни театри от Словакия, Полша, Румъния, също и Московският класически балет, балетът на Ленинградския театър „Киров“, Националният балет на Куба, Кралският балет на Дания и др. Веднъж на пет години (1974, 1979, 1984 и 1989) в неговите рамки е и Националния преглед на оперните театри, на който се отличават най-добрите автори, трупи, постановъчни екипи и изпълнители.
„С изкуството и със цялостното си присъствие Димитър Димитров остави знак, своеобразна емблема, по която могат да се разчетат такива нелеко разрешими загадки, като например тази как се гради в една национална култура подобаващ за времето си развиващ се театър за оперни, оперетни и балетни спектакли“, пише в книгата си „Оперният театър на Димитър Димитров“ музиковедът Розалия Бикс. – Почти четири десетилетия от съзнателния му живот са вградени в отговора на тази загадка. В същото време стореното от него е своеобразна емблема, която съдържа в себе си процеси и проблеми на кажи речи всички наши театри – в отделни мигове и на столичния – за периода от към края на 50-те до средата на 90-те години на 20 в. Едва ли ще срещнете днес човек с памет, който да отрече, че поне три от тези десетилетия са белязани с оживление и подем – от началото на 60-те до края на 80-те. Случващото се тогава, поне в началото, ни изглеждаше щастлива, благодатна революция, толкова умело дотогава са били скъсявани и удължавани юздите на мъгляво изгражданите в съзнанието ни понятия за свобода на мисленето и търсенето. Димитър Димитров правеше всичко възможно и невъзможно този процес да бъде реален, не формален и да бъде защитен по най-добрия професионален и административен начин. Неговият театър се оказа единственият, уви, наистина единственият, който не се превърна в терен за постоянно сменящи се амбиции и цели на хора и ведомства. От първия до последния ден на своята кариера – защото кариеризъм е най-далечното понятие за Димитър Димитров, той съхрани предаността си към своя театър и към града, без да се поддаде на огорченията от неразбиране и завист или на съблазън за шумотевици и светска слава…
Три са различните бразди, които Димитър Димитров остави след себе си в териториите на българското изкуство за музикална сцена:
Първата. Димитър Димитров създаваше творци. Той издирваше, формираше и насърчаваше музиканти и ансамбли в оперния ни театър.
Втората. Димитър Димитров не се поддаде на пагубната тенденция в театрите ни от съвсем недалечното минало да прави един театър за показ и друг – за делници. Самата поява на Димитър Димитров на пулта създаваше усещането за сигурност, че халтура няма да има, ще се прави добър спектакъл.
Третата. Той умееше да създава и да поддържа традиции. Веднъж обмислил начинанието той държеше да се спазват отликите му при всяко негово повтаряне – от художествената стойност на явленията до сигнала, флага и фестивалния огън“, пише Розалия Бикс.
Маестрото беше вътрешния човек в операта, истинския чувствителен човек, нейното сърце и душа. Неговият живот бе музиката като преживяване, като живот в живота, богатство, за което не ще се намери човек да му го отнеме. До съвършенство владееше сценичната философия, философия през чувството, своеобразен архив на човешката емоционалност и себепознаване.
„Стореното от Димитър Димитров е епоха в развитието на националният ни музикален театър. С изкуството и с цялото си присъствие остави знак, своеобразна емблема, по която днес могат да се разчетат загадки, които градят музикалната ни националната култура“, е оценката за този изключителен човек и музикант.
През 1996 г. Димитър Димитров получава званието „Почетен гражданин на Стара Загора“.
Умира внезапно на 5 февруари 1999 г.
Кръглата 90-годишнина от рождението на Маестрото е повод не само да си спомним за него, но да се вгледаме и продължим делото му, чието значение ще расте още повече напред през годините.
(край на цитата)
Пет месеца след публикуването на горната статия същата медия „Долап“ помества друга статия, свързана с диригента Димитър Димитров, този път във връзка с Фестивалът на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) в Стара Затора. Цитирам:
Портал „Долап.бг“
Стара Загора почете 90 години от рождението на маестро Димитър Димитров
Росица Ранчева
Фестивалът на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) е форум не само за показване на новите постановки в сферата на музикално-сценичните изкуства, а и място за памет. В 50-то издание на фестивала организаторът – Държавна опера Стара Загора, хвърля поглед назад към онези събития и личности, които са допринесли да има такова събитие и да се съпреживява голямото изкуство.
На 1 декември 2019 г. музикалната общественост и гости на ФОБИ отбелязаха по вълнуващ начин 90-годишнината от рождението на Димитър Димитров – дългогодишен диригент, главен художествен ръководител и директор на Старозагорската опера. Негова е и идеята Декемврийските музикални дни да се превърнат във Фестивал на оперното и балетното изкуство. Безспорен е и приносът му за превръщането на фестивала в значим форум на националното сценично изкуство, а на всеки четири години и в преглед на оперните и музикалните театри.
„Спомен за Димитър Димитров“, както събитието е отбелязано във афиша на форума, може условно да се раздели на три части. В първата, няколко от участниците в постановката на операта „Набуко“ от Джузепе Верди през далечната 1983 година, разказаха спомени за човека и големия музикант Димитър Димитров. Във втората част беше представен видеозапис на представлението под диригентската палка на маестрото. В третата част тържествено беше открита фотодокументална изложба посветена на Димитър Димитров, чиито живот и творчество са действително епоха в биографията на Старозагорската опера.
Въведение към разказа за маестрото направи Невена Коралова – дългогодишен музикален редактор в Българска национална телевизия, която има особена лична заслуга за реализирането на видеопродукцията.
„Димитър Димитров беше притежателна сила в музикантското общество с неговите постановки, които една след друга вървяха в Старозагорския оперен театър, сподели Невена Коралова.- Той беше сред малкото музикални дейци, който съумяваше да бъде и на високо ниво диригент и като директор да ръководи със здрава ръка операта. Убедена съм, че идеята на Фестивала на оперното и балетното изкуство , който сега чества 50 години, също принадлежи на него. Спомням си, че когато се построи настоящата сграда на операта през 1971 г. Декемврийските музикални дни прераснаха във фестивала.
Димитров имаше подкрепа на хората, които се занимаваха с културата в града, но най-искрена подкрепа имаше от неговите колеги – солисти, хор, оркестър, балет, технически персонал и нещата вървяха добре. Той много държеше и настойчиво канеше журналисти от специализираните медии – Българска национална телевизия и Българско национално радио, защото много добре знаеше, че регистрирането на даден спектакъл е много важно и за самочувствието и на театъра и на артистите, а от друга страна така се прави архив. БНТ е правила по-често репортажи, отколкото записи на цели постановки, но Радиото притежава богат фестивален архив. Присъствахме на всеки фестивал, защото театрите се надпреварваха да покажат най-новите и най-добрите си постановки“.
Невена Коралова сподели как е направен записът на „Набуко“ преди 36 години. Разчуло се е, че Старозагорската опера е създала страхотен спектакъл със страхотни солисти. След проведените разговори на ТВ-режисьора Йордан Джумалиев с маестро Димитров решението е било записът да се направи в продължение на три дни без публика. Затова при прожекцията няма ръкопляскания, въпреки че солистите и хорът заслужават искрени аплаузи.
На срещата с публиката присъстваха солистите Евдокия Здравкова-Хорозова, изпълнителка на ролята на Абигайл, Петя Балджиева в ролята на Фенена, Мария Клинчева – като Ана и Александър Марулев в ролята на Великия жрец.
„За мене работата с маестро Димитров беше голямо удоволствие, каза Евдокия Здравкова. – Специално заради него дойдох в Старозагорската опера, а останах много години и заради публиката, която е много музикална, специална и обичлива. Работехме „Набуко“ в продължение на три месеца. Маестрото обичаше да работи индивидуално с певците и това беше едно от нещата, заради които се преселих в Стара Загора. В продължение на 30 години работата в този театър за мене беше голямо удоволствие. Никога няма да забравя маестрото“, сподели г-жа Хорозова.
„Сега съм тук, за да се срещнем с частица от творчеството на Димитър Димитров и да го почетем с любов и признателност, каза Петя Балджиева.- Димитър Димитров е колос за нас. Голям диригент, музикант, всеотдаен творец. Неговият дух е тук, на тази сцена, в тази сграда и в този град, на който той посвети голяма част от живота си. Благодарение на незабравимия маестро, ние се докоснахме до голямата опера, до най-големите композитори – Верди, Пучини, Белини, Доницети, Шостакович, Чайковски…Трябва да спомена и големите български композитори – Любомир Пипков, Марин Големинов, Александър Йосифов, Парашкев Хаджиев…
Маестро, ние сме тук ведно с Вас, в момента и завинаги“, развълнувано каза Петя Балджиева.
„Маестро Димитров беше човек със широки интереси и уважаваше изкуството във всичките му форми и въпреки, че никога не се изказваше, той не обичаше да говори за себе си, на първо място стоеше операта. Веднъж ми сподели, че за да направи репертоарния план, мисли много време преди това. Преценява с какви сили разполага така че всички да бъдат максимално ангажирани, да имаме винаги повече от един състав…Научаваше всичко безупречно и винаги беше готов да ни каже нещо, което не знаехме или не бяхме изпитали до тогава. Научихме от него изключително много. Не обичаше медиите, не обичаше показността, ядосваше се, на репетиции беше всеотдаен и неузнаваем. В неговата малка зала, ни викаше да работим в неделя или на празник, когато няма никой в операта. Обожаваше това. Тогава виждахме човек, коренно различен от маестрото на пулта. В залата беше невероятен. Знаеше всичко – драматургически погледнат образа, фрази, кога да си вземем въздух и колко въздух, за какво времетраене на дадената фраза…Всичко това научих от него. Да работя с маестрото се чувствах обогатена. Той ще липсва винаги на Стара Загора. Създаде много хубави неща. Вечна му памет! Почивай в мир, маестро!“ Това каза оперната певица Мария Клинчева.
„В записа на операта „Набуко“, аз съм в началото на своята кариера, току що-постъпил млад артист в театъра през 1979 г., разказа Александър Марулев. – От самото начало ми направи впечатление, че тук цари професионализъм, ред, организация, която беше създадена от маестро Димитров. Всички го наричахме „маестрото“, включително и гражданството. Самото наименование означава учител и голям професионалист. В областта на музиката той действително беше такъв.
Той създаде и остави един оперен театър, за който се говори много години и все още се говори. Неслучайно Розалия Бикс озаглави книгата си „Оперният театър на Димитър Димитров“.
За изминалите четири десетилетия, които се навъртяха неусетно за мен в Старозагорската опера, винаги когато съм получавал нова роля съм си спомням за метода, по който Димитров работеше – с всеки артист отделно и изпипваше до съвършенство фрази, динамики…Заедно работеше с екипа си – режисьора Георги Петров и художника Петър Русков. Русков нарисува портрет на маестрото, който държи диригентската палка вертикално нагоре. Като го погледне човек от петите до върха на палката той е изящество, което се пренася неизменно в работата му като диригент и като ръководител на този театър. Познаваше всичко в операта. Имаше два дома – в който живееше и в операта, тук. До голяма степен той е „виновен“ за създаването на облика на сградата. Беше ми споделил, че много от направеното е съгласувано с него. И действително за времето си това е единственият оперен театър на Балканския полуостров, създаден по предназначението си. Това е сграда, която и до ден днешен респектира.
Димитър Димитров създаваше творческа атмосфера, особено по време на ФОБИ, които се превръщаха през четири години на прегледи на оперните театри. И в повечето от случаите, нашата опера винаги печелеше първо място. Защото неговите спектакли бяха изпипани във всяко отношение. В Стара Загора се събираше българската музикална общественост- композитори, диригенти, артисти, критици, сценографи, правеха се конференции, разискваха се проблемите на оперните театри, виждаха се постиженията на различните опери. Тези дни се превръщаха в голям празник на Стара Загора и на страната.
За мене Димитър Димитров остава моя учител на сцената и човека, на когото дължа много. Той имаше бащинско отношение към всички хора, с които работеше“, сподели Александър Марулев.
В показания видеозапис на постановката на операта „Набуко“ участваха още в ролята на Набуко – Денчо Белев, Захария – Никола Кутин, Исмаил – Атанас Шопов, хорът и оркестърът на операта. Прекрасен спектакъл във всяко отношение. Великолепни певци, чудесно актьорско присъствие…Незабравимо беше изпълнението на хора на евреите, което на премиерата беше бисирано…За съжаление времето е неуморимо. Много и от солистите и от хористите и от оркестрантите не са вече между живите, но оставеното творчество е все така свежо и вълнуващо.
Във фоайето на операта е подредена фотоизложба посветена на Димитър Димитров.
Идеята за изложбата до голяма степен беше инициирана от Община Стара Загора, съобщи при откриването й Любомир Кутин, административен организатор на ФОБИ.- Тя съдържа няколко основни акцента: Връзката на маестрото с българските композитори – Любомир Пипков, Марин Големинов и Александър Йосифов. Това е напомняне, че в днешния музикален театър е изключително необходима тази връзка между творците и изпълнителите; Втората част от изложбата съдържа мисли на маестро Димитров за съвременния репертоар и съвременния оперен театър, извадени от книгата на Розалия Бикс; Третата част е наречена условно „Зад кулисите“. В нея в по-непринудена обстановка е показан човекът Димитров; Представен е и летопис на неговите постановки. Заедно с това са подбрани интересни плакати, които представят неговата дейност, свързана с българското музикално творчество, дебютът му като диригент на старозагорска сцена през 1959 г , някои негови награди и издания.
Двама от наследниците на директорския стол – Александър Марулев и Красимир Къшев споделиха спомени за маестро Димитър Димитров.
Представител на Дружеството на учителите ветерани при НЧ „Св. Климент Охридски“ обяви откриването на подписка със желание, в Стара Загора да бъде поставен паметен знак, посветен на маестрото.
(край на цитата)
Главният художник и сценограф на Старозагорската опера Петър Русков, починал също на днешния ден.
Сега искам да се спра и на другия старозагорски деец, който се е поминал на днешния 5 февруари 2022 г. преди 23 години – главният художник и сценограф на Старозагорската опера Петър Русков.
За него има редица статии и бележки в Интернет и в други източници. Аз се спирам първо на една кратка публикация във Фейсбук, която е от преди 3 години – от 5 февруари 2019 г. Цитирам:
Snejana Ivanova
5 Std. ·
На днешния 5 февруари през 1999 година тихо и почти незабелязано си замина дългогодишният сценограф на Старозагорската опера, художникът Петър Русков.
Целият му живот и творчество са посветени на Стара Загора до последния миг. В края на януари същата година завършва сценографията на детската опера “Тошко Африкански” и на 5 февруари, само няколко дни преди премиерата, тръгва по Пътя на Светлината, заедно с дългогодишния директор и диригент на театъра, Маестро Димитров…
Възпитаник на трима велики художници – Никола Маринов, Дечко Узунов и Николай Райнов, Петър Русков завършва Художествената академия през 1944 година като първи студент в специалността “Сценография” и веднага е изпратен на фронта в Сърбия като военен художник. През 1945 година постъпва като първи професионален сценограф на Оперния театър в Стара Загора и е негов главен художник до 1987 година – цели 54 години, през които е художник-проектант на повече от 70 оперни и балетни постановки. Като сценограф художникът е работил за оперните театри в Бургас, Русе, Киев, Москва, Берлин, Варшава и Братислава.
Петър Русков е участник в редица сценографски фестивали и биеналета в Краков, Варшава, Лодз, Сао Паулу….
За него изкуствоведът Марин Добрев казва: “Същинският живот на художниците започва и завършва в ателието. Този на Петър Русков започна и завърши в Старозагорската опера.”
Приносът на Петър Русков в културното развитие на Стара Загора е оценен с две награди “Стара Загора” и званието “Почетен гражданин на Стара Загора”, присъдено му през 1994 година.
(край на цитата)
Една по-обстойна публикация за Петър Русков е обнародвана през март 2020 г. в Стара Загора от същия автор Снежана Иванова. Цитирам:
Сайт на Държавна опера Стара Загора
Изложба по случай 100-годишнината от рождението на Петър Русков – дългогодишен главен художник на Операта
АВТОР: ДЪРЖАВНА ОПЕРА ГР. СТАРА ЗАГОРА · 10.03.2020
Художествената галерия в Стара Загора подготвя ретроспективна изложба по случай 100-годишнината от рождението на Петър Русков (31 март 1920 г. – 5 февруари 1999 г.), художник-проектант в продължение на 45 сезона в най-старата извънстолична опера. „Разбиранията му за музикалната сценография са основополагащи и определящи в зримия образ на Старозагорската опера от 40-те до края на 80-те години.” [1] Реализираните по негови проекти постановки са повече от 100. Работи и за Драматичния театър в града, сътрудничи и на други театри в България и зад граница.
Eкспозицията е от негови сценографски проекти за оперни, оперетни и балетни постановки, акварелни рисунки от различни периоди на творчеството му, пейзажи от България и чужбина. Стремежът на организаторите е да издирят и включат творби от различни жанрове, в които Петър Русков не само е правил опити, а се е изявявал.
Изложбата ще бъде открита скоро в Художествената галерия на Стара Загора.
[1] Бикс, Розалия, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева. Български музикален театър. 1890-2005. Опера, балет, оперета, мюзикъл. Постановчици: диригенти, режисьори, хореографи, сценографи, хормайстори. ИИИзк., С., 2008, 816, 384-387.
На 5 февруари 1999 година тихо и почти незабелязано си замина дългогодишният сценограф на Старозагорската опера, художникът Петър Русков.
Целият му живот и творчество са посветени на Стара Загора до последния миг. В края на януари същата1999 година завършва сценографията на детската опера „Тошко Африкански“ и на 5 февруари, само няколко дни преди премиерата, тръгва по Пътя на Светлината, заедно с дългогодишния директор и диригент на театъра, Маестро Димитров… Възпитаник на трима велики художници – Никола Маринов, Дечко Узунов и Николай Райнов, Петър Русков завършва Художествената академия през 1944 година като първи студент в специалността „Сценография“ и веднага е изпратен на фронта в Сърбия като военен художник. През 1945 година постъпва като първи професионален сценограф на Оперния театър в Стара Загора и е негов главен художник до 1987 година – цели 54 години, през които е художник-проектант на повече от 70 оперни и балетни постановки. Като сценограф, художникът е работил за оперните театри в Бургас, Русе, Киев, Москва, Берлин, Варшава и Братислава. Петър Русков е участник в редица сценографски фестивали и биеналета в Краков, Варшава, Лодз, Сао Паулу….
За него изкуствоведът Марин Добрев казва: “Същинският живот на художниците започва и завършва в ателието, този на Петър Русков започна и завърши в Старозагорската опера.“
Приносът на Петър Русков в културното развитие на Стара Загора е оценен с две награди „Стара Загора“ и званието „Почетен гражданин на Стара Загора“, присъдено му през 1994 година.
Снежана Иванова
Нека днес на 5 февруари 2022 г. се спомним и отдадем почит на Димитър Димитров и на Петър Русков, починали преди 23 години на днешния ден. И двамата са оставили незалечими спомени в историята на Старозагорската опера.
Мир на праха им!
……
Цитирам линк със записи от изпълнения на редица артисти от Старозагорската опера под диригентството на Димитър Димитров, показани по време на Фестивала на Оперното и Балетно изкуство (ФОБИ) през 2020 г. Записите са от изяви през годините от 1981 до 1994, траят малко повече от 1 час и са много ценни:
https://m.facebook.com/watch/?v=149443536395011&_rdr
…..