Ivan Dimitrov

Днес празнува рожден ден баритонът Иван Димитров

Драги приятели на оперната музика, днес на Бъдни Вечер – 24 декември 2020 г. – е роден в Стара Загора през 1957 г. един певец, който е почти непознат за оперните любители в България – баритонът Иван Димитров, който навършва днес 63 години и чиято вокална кариера протича почти изцяло в чужбина – Германия, Франция, Испания, Нидерландия и други държави.

Днес пиша за трети път за Иван Димитров – през 2017 г. писах статия във връзка с кръглата му 60-годишнина. Аз лично знам името му от преди повече от 25 години, защото както вече многократно съм писал в други статии, през декадата 1990-2000 и по-късно, но не така редовно съм събирал информации за изявите на български оперни певци в Западна Европа – главно в немскоезичните страни Германия, Австрия и Швейцария. Тогава знаех, че Иван Димитров имаше редица ангажименти и гостувания в различни театри преди всичко в Германия – Кайзерслаутерн, Карлсруе, Бремен, Шверин, Цвикау, Кемниц и другаде, също и във Франция и Испания. Даже по-късно научих, че преди Германия, той е имал първите си изяви в оперни театри във Франция.

Когато реших през 2017 г. да пиша за него, първо помислих че ще намеря информации за него в Интернет. Вярно е – на латиница има десетина линка към източници за негови изяви в различни театри, но на кирилица няма нито един ред за Иван Димитров. Идва се до десетки линкове с това име, но всички са за други лица – за певеца Иван Димитров няма нито една информация. Как да има, след като той не е гостувал в родината си за оперни изяви, макар че в кратката му биография в речника за певците от Kutsch & Riemens в изданието от 2004 г. се казва, че е гостувал в България, без да се дават конкретни информации. Цитирам началото на линка в оригинал:

Großes Sängerlexikon

Karl-Josef Kutsch, ‎Leo Riemens – 2004 – ‎Music

… von Rimskij-Korsakow mit. Dimitrov, Ivan, Bariton, * 24. 12. 1957 Stara Zagora (Bulgarien); er begann zuerst 1979-84 ein Klavier- und Musikstudium am National-Konservatorium von Sofia und ließ dann 1983-87 am gleichen Institut seine Stimme ausbilden; weitere Studien erfolgten an der Musikhochschule Hannover …

(край на цитата)

Именно от този речник научих рождената дата на Иван Димитров, както и че е роден в Стара Загора.

През 2015 г., след като научих това, писах писмо на моята приятелка д-р Ема Жунич, която живее в Стара Загора и тя ми изпрати две снимки на фотоси от старозагорски вестник от 2009 година, в които става въпрос за посещение на Иван Димитров в родния му град. При това посещение той е направил парично дарение при реновиране сградата на Старозагорската опера. Ще приложа тия снимки днес, там може да се прочете целия текст в съобщението.

Сега искам да цитирам моите бележки от картотеката ми, в която съм нанесъл изявите на Иван Димитров през годините от 1993 до 2004. Това не е пълна документация, понеже след 2000 г. вече не бях постоянно зает с тези издирвания. Данните съм вземал от списание „Opernwelt“ (OW), което излиза в 12 книжки годишно и дава пълна информация в оперния свят не само в Германия, Австрия и Швейцария, но и в целия свят, също „Die Deutsche Bühne“ (DB), което излиза в 12 книжки годишно и дава пълна информация в оперния и театрален свят само в Германия:

Участия на Иван Димитров (някои части от текста превеждам на български език):

OW4/93, стр. 38: „Die Leibesprobe“ – името на немски език на операта „La pietra del paragone” от Росини, лирична опера в 2 действия с премиера през 1812 г. на сцената на Миланската Скала. Иван Димитров пее в ролята на Il Conte Asdrubale (ricco signore, alieno dell’ammogliarsi, non per assoluta avversione al matrimonio, ma per supposta difficoltà di trovare una buona moglie). Театър Кайзерслаутерн, 23.01.1993.

OW7/93, стр. 46: „Фалстаф“ от Верди, в ролята на Форд. Театър Кайзерслаутерн, 8.05.1993.

OW11/93, стр. 44: „Ернани“ от Верди, в ролята на Карл Пети. Театър Кайзерслаутерн, 11.09.1993.

OW4/95, стр. 38: „Похищението на Лукреция“ („The Rape of Lucretia“)от Бенджамин Бритън, в ролята на Tarquinius. Театър Кайзерслаутерн, 18.02.1995. Към статията има и снимка от сцена в операта.

OW8/96, стр. 49-50: „Набуко“ от Верди, в ролята на Набуко. Театър Кайзерслаутерн, премиера на 16.06.1996.

DB1/97, стр. 56: „Кармен“ от Бизе, в ролята на Ескамилио. Театър Кайзерслаутерн, премиера на 26.01.1997, премиера на 26.01.1997.

OW12/97, стр. 68: „Риголето“ от Верди, в ролята на Риголето. Театър Цвикау, премиера на 25.12.1997.

OW12/2000, стр. 46: „Аида“ от Верди, в ролята на Амонасро. Театър Карлсруе, премиера на 8.10.2000, както и изява на 19.10.2000.

DB1/01, стр. 59: „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, в ролята на Граф Алмавива. Театър Карлсруе, премиера на 20.01.2001.

OW4/03, стр. 45: „Лоенгрин“ от Вагнер, в ролята на Телрамунд. Театър Бремен, премиера на 9.02.2003. Хубав отзив за Иван Димитров в рецензията.

OW3/04, стр. 45: „Хитрата лисичка“ от Яначек, в ролята на Лесничеят. Театър Бремен, премиера на 31.01.2004.

(край на цитата)

Това бяха моите бележки за Иван Димитров.

Сега ще се спра на биографични данни за днешния юбиляр. Имам такива от източници на немски език – в речника за певците от Kutsch & Riemens в изданието от 2004 г. и в сайта на Оперния тетър в Бремен. Първо от речника на Kutsch & Riemens (не давам буквален превод):

Иван Димитров е роден на 24.12.1957 г. в Стара Загора. През годините 1979-1984 следва музика и пиано в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София. През годините 1983-1987 започва вокално обучение, което продължава след това в Хановер. Развива вокална кариера главно в оперни театри в Германия – през 1992 до 1995 в Кайзерслаутерн, от 1997 – в Карлсруе. В тия театри играе роли главно в опери от италиански и френски композитори: Енрико в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Макбет в едноименната опера от Верди, Марчело в „Бохеми“ и Скарпия в „Тоска“ от Пучини, Нилаканта в „Лакме“ от Делиб, Дон Карло в „Ернани“ от Верди. Гостува в ролята на Набуко в Кемниц. Има изяви и във Франция и Испания.

(край на цитата)

Понеже този речник е издание от 2004 г., не се казва за ангажиментите му в оперните театри в Бремен от 2005 г., в Шверин от 2007 г. В друга информация в Интернет намерих и следния цитат:

„Ivan Dimitrov. Der Bariton wird ab März 2012 am Landestheater Neustrelitz die Titelrolle in Verdis „Rigoletto“ spielen …“. Превод: „Баритонът Иван Димитров ще играе ролята на Риголето в операта от Верди от март 2012 г. в Регионалния театър в Нойстрелиц …“.

Много по-подробна е информацията от сайта на Театър Бремен. Цитирам оригинал и след това превод:

Ivan Dimitrov, Bariton

Gehört seit August 2002 zum Ensemble der Oper Bremen, wo er in bereits als VATER CAPULET in „Romeo et Juliette“ von Gounod, sowie als FÖRSTER im „Schlauen Füchslein“ von Janacek zu erleben war.
Gastspiele führten ihn in den letzten Jahren u.a. nach Bern, Zürich, Klagenfurt, an die Kammeroper Wien, nach Chemnitz, Darmstadt, nach Sofia , Italien, Spanien. Besonders häufig ist der bulgarische Bariton zu Gast in Frankreich, wo er u.a. in Dijon, Nancy, Bordeaux, St- Étiennes, sowie beim Festival von Avignon zu erleben war.
Noch während seines Klavierstudiums, das er 1984 mit Diplom abschloß, begann der Bariton am Konservatorium in seine Heimatstadt Sofia das Gesangstudium.
1988 gewann Ivan Dimitrov den Sonderpreis beim Internationalen Wettbewerb BELVEDERE in Wien., war im selben Jahr Finalist im Luciano-Pavarotti-Wettbewerb in Philhadelphia und gewann 1989 beim Jubiläums-Wettbewerb des CIEM/GENF den Prix de Chant d’Opéra.
Beim Wettbewerb F.P.NEGLIA in Enna und Mario del Monaco in Marsala erhielt er 1990 jeweils den 2. Preis.
Meisterkurse absolvierte er bei James King, Armin Appiani und José van Dam.
Über das Opernstudio in Zürich kam Ivan Dimitrov nach Deutschland, wo er zunächst in Kaiserslautern und später an der Staatsoper Karlsruhe fest engagiert war und vor allem mit Partien des italienischen Fachs auf sich aufmerksam machte.
1992 wirkte Ivan Dimitrov bei der Welturaufführung von Schnittkes Oper DAS LEBEN MIT DEM IDIOTEN in Amsterdam mit.
Zu seinem Repertoire zählt Ivan Dimitrov Partien wie den NABUCCO, CONTE DI LUNA, DON CARLO (Ernani), FORD (Falstaff), den RENATO in Un ballo in maschera, den er u.a. mit großem Erfolg an der Opera Zuid sang, den MARCELLO (La Bohème), SHARPLESS, SCARPIA und viele mehr.

(край на цитата)

Превод: Баритонът Иван Димитров принадлежи от месец август 2002 г. към ансамбъла на Оперния театър в Бремен, където той вече преди това е имал изяви в ролите на Бащата Капулети в операта „Ромео и Жулиета“ от Гуно и Лесничеят в „Хитрата лисичка“ от Яначек. През последните години той има гастроли в Берн, Цюрих, Клагенфурт, в Камерната опера във Виена, Кемниц, Дармщадт, в София, Италия, Испания. Особено често българският баритон гостува във Франция, в Дижон, Нанси, Бордо, Сант Етиен, както и при Фестивала в Авиньон.

Още по време на клавирното си обучение, което той приключва през 1984 г. с диплом, Иван Димитров започва вокално обучение в Консерваторията на град София. През 1988 г. той спечелва специалната награда при Международния конкурс BELVEDERE във Виена. През същата година той е финалист при Конкурса на името на Лучано Павароти във Филаделфия и спечелва през 1989 г. юбилейния конкурс в Женева „CIEM/GENF Prix de Chant d’Opéra“. През 1990 г. Иван Димитров спечелва втора награда при конкурса „F. P. NEGLIA Enna & Mario del Monaco“ в Марсала. Марсала (на италиански: Marsala) е пристанищен град и община на остров Сицилия в Италия, провинция Трапани.

Иван Димитров продължава вокалното си обучение в майсторски класове при James King, Armin Appiani и José van Dam. Започвайки от Оперното студио в Цюрих, той идва първо в Германия, където най-напред играе в Кайзерслаутерн, после в Карлсруе с постоянни договори, и обръща внимание преди всичко в участията си в роли от опери на италиански композитори. През 1992 г. той играе в световната премиера в Амстердам на операта „Живот с един идиот“ от Алфред Шнитке.

В репертоара на Иван Димитров принадлежат роли като: Набуко, Граф ди Луна, Дон Карло в „Ернани“, Форд във „Фалстаф“, Ренато в „Бал с маски“ (където пее с голям успех тази роля особено в Оперния театър Zuid в Маастрихт / Нидерландия), Марчело в „Бохеми“, Шарплес, Скарпия и много други.

(край на превода)

Както се вижда от горната инфорамция, Иван Димитров е отличен оперен певец с голяма кариера и многообразен репертоар и е за очудване, че макар и да е гостувал в родината си, никой журналист или друго лице не са го потърсили за интервю. Как може такава назаинтересованост? При това е направил през 2009 г. паричен подарък в Стара Загора. В София никой журналист или сътрудник в Радио София не го е поканил за разговор. Типично за български артисти, които имат изяви само в чужбина. При това той е спечелил толкова международни награди на вокални конкурси. Нямам повече думи!

До края на тази статия ще приложа кратко сведение от медия на немски език за участие на Иван Димитров в оперна изява. Превеждам на бългаски език само тази част, която се отнася за Иван Димитров. Там става въпрос и за българската оперна певица Весела Златева (дъщеря на Маргарита Лилова):

За операта „Атила“ от Верди през 2000 г. в Карлсруе:

Karlsruhe Kontraste

Orpheus Oper International Opernspiegel Februar 2000

Warum ATTILA so selten auf den Spielplänen auftaucht ist kaum nachzuvollziehen, gehört dessen Musik doch zum Besten und Mitreißendsten, das der junge Verdi geschrieben hat. Um den politischen Bezug der Oper, der heute nicht mehr jedem Besucher bewusst sein dürfte, wiederherzustellen, verlegte Regisseur THOMAS SCHULTE-MICHELS die Handlung in den aktuellen Kosovo-Krieg. Attila ist der serbische Aggressor, Ezio ein ebenfalIs nicht uneigennütziger UNC-Führer und das geschundene Volk steht dazwischen Wenn auch über die Berechtigung einer solchen Verlegung durchaus diskutiert werden kann, so muss dennoch zugegeben werden, dass das Konzept hier passte und überaus spannend umgesetzt wurde. Zumal ihm WOLF MÜNZER ein geniales Bühnenbild konstruiert hatte, das mit drei gegeneinander drehbaren Brücken immer neue Auftritte und Abgänge ermöglichte Musikalisch standen sich die beiden Premieren in ihrer grandiosen Wirkung nicht nach (…)          Nicht nach stand Ihm die neuverpflichtete WESSELA ZLATEVA als Odabella. Die gefürchtete Partie bereitete ihr keinerlei Probleme, ihrer enorm dramatischen Stimme standen auch fein schattierte piani zur Verfügung, und die Koloraturen schienen wie für sie geschrieben – ein großartiges Hausdebüt. Leider konnte HARRIE VAN DER PLAS hier nicht mithalten. Er versuchte, seinem schmalen und technisch unzulänglichen Tenor die dramatischen Töne des Foresto abzuringen – angestrengt herausgeschleuderte Spitzentöne, eine rauhe Mittellage und eine nicht vorhandene Tiefe waren die Folge. IVAN DIMITPOV, ursprünglich erst für die B-Premiere vorgesehen, brauchte einige Zeit um sich freizusingen, doch dann reihte sich sein Ezio überzeugend in die Reihe seiner Kollegen …

Превод: На Иван Димитров, предвиден за Б-премиерата, му беше необходимо малко време за да се разпее, тогава неговото изпълнение като Ецио се наложи убедително в редицата на колегите си ….

(край на превода и на цитата)

В един източник на латиница от 2001 г. става въпрос за участие на Иван Димитров в предколеден концерт заедно с Весела Златева. Цитирам:

Mitteilungen aus den Staatlichen Schlössern und Gärten Baden-Württemberg

Heute beginnt der Vorverkauf für die letzten beiden Konzerte im Schloss Neuenbürg. Für den besinnlichen Jahresabschluss an Silvester ist es gelungen, zwei hochkarätige Opernsänger nach Neuenbürg zu holen. Ivan Dimitrov (Bariton) und Wessela Zlateva (Sopran) singen die schönsten Arien des Belcanto mit werken von Mozart, Verdi und Bellini. Dem Anlass entsprechend reicht das Schloss Restaurant allen Gästen ein Glas Sekt. Bereits am Samstag, den 8. Dezember 2001 spielt um 17 Uhr das Ensemble Piano4te klassische Weihnachtsmelodien zu sechs und acht Händen. Mit ihrem pianistischen Feuerwerk haben die Künstler sogar Eingang in das berühmte Guiness Buch der Rekorde gefunden. Zur Musik werden kleine Kulinaria aus Portugal gereicht. Das Konzert ist Teil des Begleitprogramms zum diesjährigen Advent-Markt im Schloss Neuenbürg (Infos und Kartenreservierung unter 0 70 82 – 79 28 60).

(край на цитата)

Няма да превеждам – що се отнася до Иван Димитров и Весела Златева се изтъква, че двамата „изтъкнати оперни певци ще гостуват за концерт на 8 декември 2001 г. в замъка Нойенбюрг в немската провинция Баден-Вюртемберг“.

Цитирам част от статия (тази в която става въпрос за Иван Димитров) в немски вестник от септември 2006 г. във връзка с негово участие в новата постановка на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах в Оперния театър в Бремен:

Nord West Zeitung

25.09.2006

OPER: Das Fantastische ist stets gegenwärtig

Die neue Inszenierung der „Hoffmanns Erzählungen“ in Bremen

Von Werner Matthes – BREMEN

Auf Luthers Weinstuben zu Berlin, Spielort der Rahmenhandlung in Offenbachs Oper, trifft man schon lange nicht mehr: Platte Romantik, und gibt sie noch so viel „Atmosphäre“, scheint modernen Regisseuren suspekt.

In der Bremer Neuinszenierung ist es denn auch ein Theaterlokal, das Hoffmanns Erzählungen von der absurden tragischen Liebe, vom Ineinander von Traum und Realität, vom Einbruch des Fantastischen in diese Welt einer beschädigten Gesellschaft verklammert und „trägt“. Und dieses Theaterlokal ist nichts Geringeres als der Vorplatz und die Kulisse des Bremer Theaters am Goetheplatz selbst.

(…)

Die Bremer Aufführung, in dieser Werkgestalt eine Mixtur aus Arien, Rezitativ und gesprochenem Dialog (neben Chören), ist ein Triumph des Ensembletheaters, mit durchweg hochqualifizierten Solisten. Die Puppe Olympia, die Sängerin Antonia, die Kurtisane Giulietta erhalten in Ingrid Froseth, Jennifer Bird und Dunja Simic Gestaltungen großen Formats. Ivan Dimitrov, ein farbiger Charakterbariton, mimt als wahrer Verwandlungskünstler das Quartett der Bösen (Lindorf/Coppélius/Dapertutto/Dr. Miracle). Thomas Scheler gibt den „Dienerpartien“ des Andrès, Cochenille, Frantz und Pitichinaccio (eigentlich gar kein Diener) Profil mit teils herrlich komischem Einschlag.

(…)

(край на цитата)

Ще преведа горния абзац, в който се споменава името на Иван Димитров:

„Постановката в Бремен, която представлява една смесица от арии, речитативи и диалози само с текст (заедно с хоровите участия), е един триумф на ансамбловия театър заедно с висококвалифицирани солисти. Куклата Олимпия, певицата Антония, куртизанката Жулиета, интерпретирани от Ингрид Фрозет, Дженифер Бирд и Дуня Симич са образи от голям формат. ИВАН ДИМИТРОВ – един многоцветен характерен баритон, изиграва като истински артист, променящ нюансите си, квартета на „злите духове“ (Линдорф / Копелиус / Дапертуто / Д-р Миракъл). Томас Шелер придава на „партиите на слугите“ – Андреас, Кошенил, Франц и Питикиначо (всъщност не е прислужник) особен профил с отчасти чудесна комична окраска“.

(край на превода)

Какви хубави думи се казват за играта на Иван Димитров!

В статии на латиница в Интернет има и други коментари за Иван Димитров, но дадените дотук са достатъчно – днес е Бъдни Вечер и нека бъда по-кратък. Важно е, че обърнах внимание за един почти непознат български певец с голяма кариера в чужбина, роден на днешния ден преди 63 години!

Нека в края на днешната статия спомена, че след като на 24 декември 2018 г. публикувах тук подобна статия за Иван Димитров, в началото на 2019 г. той ми предложи ФБ-приятелство, което аз приех с удоволствие и след това си разменихме няколко постинга. Цитирам първия постинг на г-н Димитров, който особено ме зарадва:

„Здравейте г-н Контохов! Благодаря Ви, че приехте поканата ми и аз на свой ред също се радвам за приятелството ми с Вас във фейсбук! Благодаря Ви сърдечно за прекрасните статии, които написахте за мен и по този начин запознахте българската публика. Човек трудно става пророк в собствената си страна! Желая Ви щастлива и вдъхновена Нова година!“

(край на цитата)

Нека пожелаем на Иван Димитров добро здраве и нови музикални успехи!

………

Сцена от второ действие на „Тоска“ от Пучини с участието на Иван Димитров в ролята на Скарпия: (G. Puccini – “TOSCA” II Acto. Artista Invitado: Ivan Dimitrov & Valeriano Gamghebeli & Judith Borrás. Director: Miquel Ortega Pujol. 1998 Teatro la Farandula Sabadell / Catalunya):

…..