Anastasija Dimitrova

Днес почитаме рождената дата на певицата Анастасия Димитрова

Драги приятели на оперната музика, днес на 17 ноември 2020 г. ще отбележа рождения ден на една българска оперна певица, която е родена на 16 ноември 1940 г. в Перник – Анастасия Димитрова, завършила вокалното си обучение в Софийската музикална академия, после продължила същото в Загреб.

След успешна премиера на сцената на оперния театър в Скопие през 1965 г. в операта „Набуко“ от Верди, Димитрова спечелва два оперни конкурса – в Барселона и Верди-конкурс в Бусето / Италия, което й отваря пътя към други оперни сцени, главно в тогавашна Югославия – освен в Скопие, в Загреб, Белград, Риека. Гостува и на сцената на Софийската държавна опера. По-късно ще се спра на повече подробности. От същите се разбира, че е играла главно на сцени в Югославия, където е завършила вокалната си кариера.

Както често се случва при български артисти с изяви изключително в чужбина, в българските електронни източници няма никакви сведения за нея, да не говорим за страница в Уикипедия. Изобщо при влизане в Гугъл с нейното име се получават линкове за най-разнообразни лица с български произход, но не и певици – учителки, политички – като Анастасия Димитрова-Мозер, също и такива с други професии. Очевидно няма от къде да се научи нещо повече за тази певица, която въпреки че няма изяви в Западна Европа, за нея е писано в някои речници и енциклопедии в западни страни. Предполагам, като знам с какво усърдие в Хърватия и в Словения например се държи на чужди артисти, които гостуват там, и след това се пише за тях в книги или в медиите. Пример в това отношение е книгата на Мария Барбиери от Хърватия, за която писах на 14 ноември 2020 г. в статията си за Любимир Бодуров по повод неговите успешни гастроли на сцената на оперния театър в Загреб.

Ето цитат от статия на Чавдар Стойчевски, в която става въпрос за Любомир Бодуров:

„В дома на семейство Бодурови разговарям със съпругата Пенка и дъщерята Недялка за големия тенор. Пред мен са фотоси, статии, но страхотно ме впечатли един тежък луксозен том. Една монография за българите, които са пели в Загребската опера през миналия век. Отдава са на почит над 40 именити български оперни певци, които са сътворили златни страници за хърватската музикална култура. Авторката Мария Барбиери се гордее с тях, защото са въздигнали авторитета на Загребската опера. Според нея Любомир Бодуров е сред най-големите тенори на Хърватия!“

(край на цитата)

Имам чувството, че в тази книга сигурно е писано и за Анастасия Димитрова, тя също е гостувала там. Преди време можах да проверя, понеже от моята приятелка – музиколожката д-р Ема Жунич научих през 2015 г., че книга за „Български певци на хърватска сцена“ е излязла в България преди известно време. Рецензия за книгата е имало от голямата българска музиколожка проф. Розалия Бикс, която се помина на 6 ноември 2013 г. На този ден през 2018 г. аз писах тук във ФБ голяма статия за нея във връзка с 5 години от кончината й.

През предните 5 години аз писах статии за Анастасия Димитрова. Трябва да кажа сега, че най-важните неща в тези статии за нея не са мои – те са на д-р Ема Жунич, която беше така любезна през 2015 г. да ми напише редица подробности за Анастасия Димитрова, които е взела от книгата „Български певци на хърватска сцена“ и ми ги изпрати. Така в статиите си до сега можех да ги ползвам. Ето и подробностите:

На 16 ноември 2015 г. получих писмо с нови данни за Анастасия Димитрова от моята приятелка в България д-р Ема Жунич, които ще цитирам по-долу. Става въпрос за такива от книгата за българските певци с изяви на оперните сцени в Югославия, за която стана въпрос преди. Ето точните данни за тази книга:

БАРБИЕРИ, МАРИЯ. “Български певци на хърватската оперна сцена”. Изд. Хърватско-българско дружество, Загреб. 2006. 304 с. (с. 154-158 – за Анастасия Димитрова). Проф. Розалия Бикс е консултант на българския превод на изданието.

Особено се зарадвах за това писмо, защото в тези 4-5 страници – от 154 до 158 се дават извънредно ценни сведения за изявите на Анастасия Димитрова, което ще допълни картината за тази толкова непозната в България оперна певица. Цитирам дословно изпратеното от д-р Ема Жунич, като специално й благодаря за старанието да ми помогне:

„Анастасия Божикова / Димитрова, родена през 1940 г. По стечение на обстоятелствата и двете българки – сопрани: Елена Христова и Анастасия Божикова, се представят на загребската публика в една и съща вечер, разбира се в едно и също представление – “РИГОЛЕТО” – на 3 декември 1966 г. И докато участието на Христова като Джилда е планирано, Божикова “скача” като замяна в малката роля на Графиня Чепрано. Реакцията на критиката за първата й изява е остра: „лукс е да се даде такава роля на А. Божикова, имайки предвид, че тази роля може да бъде изнесена от много от хористките“. Дирекцията на Хърватския народен театър отговаря по следния начин: „В тази роля Анастасия Божикова замести бившата протагонисткa, която замина за чужбина. Божикова е ангажирана за различни задачи, които влизат в сферата на отговорността на Операта на Хърватския народен театър.“

Анастасия Димитрова, по мъж Божикова, е родена на 16 ноември 1940 г. в Перник. Започва своята артистична кариера в детския хор “Бодра смяна”. През 1962 г. завършва пеене в Софийската музикална академия с отличен успех. В началото на 1964 г. става член на Народния театър в Скопие. През 1965 г. печели трето място на Югославския конкурс за млади музикални артисти в Любляна. Още същата година получава първата си голяма роля – Абигайл в НАБУКО. Тъй като след разрушителното земетресение в Скопие през 1963 г. столицата на Македония привлича голямо внимание, в града е репортер на английското списание “Опера”. След посещение на представление на НАБУКО, той възторжено пише, че „гласът на младата певица сопрано напомня на гласа на младата Рената Тебалди“.

Анастасия Божикова идва в Загреб със съпруга си Георги Божиков, също член на Скопската опера. Договорът й е от 1 септември 1966 г. След Графиня Чепрано пее Микаела в КАРМЕН, а после една по-малка роля на Шаферка в първата хърватска постановка на операта КЪРВАВА СВАТБА на Шандор Соколай – забележка в края на страницата: (AndrijaTomasek: Promasaj u operi, Vjesnik, 6.XII.1966 Provodom “Promasaja u operi”, Vjesnik, 13.XII.1966) и през март 1967 г. Жоржета в премиерата на операта МАНТИЯТА на Пучини (като същата вечер пее и в премиерата на РИТА). Нейното изпълнение заинтригува критиците, въпреки че не са съвсем доволни. В “Телеграма” четем: „Изглежда, че на младата певица й дадоха твърде рано роля, която има големи изисквания и в музикален, и в интерпретаторски план: недостатъчната определеност на нейното сопрано, особено в ниския регистър, липсата на сила на вътрешното преживяване, изисквана от ролята, прави нейната Жоржета само приблизително очертан силует.“

В началото на сезона 1967-1968 г. Божикова пее в ролята на Ева от операта НИКОЛА ШУБИЧ ЗРИНСКИ, а след това “Вечерни лист” обявява нейното следващо участие в операта ПРОДАДЕНА НЕВЕСТА в статия, в която е публикувана и нейна снимка. В статията, в която се обявява нейната следваща роля – Мими, четем, че тя ще я пее след успешно изпълнение на главната роля в операта ПРОДАДЕНА НЕВЕСТА. Дали по семейни причини, тъй като Загребската опера не проявява интерес към нейния съпруг, или защото не се чувства достатъчно ангажирана (в договора й с Операта е запланувано тя да изпълни ролите на Елизабет в ДОН КАРЛОС, Микаела, Сантуца, Аида, Елена, Джулия и Донна Елвира) или защото има затруднения, когато иска свободни дати за гастроли, на 30 ноември 1968 г. Анастасия Божикова решава да прекрати договора си. Като причина тя изтъква „нерешения жилищен въпрос и безразличието и нелоялността в репертоарната политика на Дирекцията на операта спрямо нея.“ Така след двегодишен договор тя напуска Загреб. През 1971 г. се връща в Хърватия като гостуваща певица. Нейното добре школувано младежки оцветено сопрано с богата звучност, изисканият й музикален талант и интерпретаторска дарба изпъкват в трудните белкантови роли и в Моцартовите творби. През май 1971 г. тя пее Аида в Хърватския народен театър и партията на сопраното в РЕКВИЕМ от Моцарт, заедно със Загребската филхармония под ръководството на диригента Ловро фон Матачич.

През 1972 г. Анастасия Божикова възстановява бащиното си име Димитрова и пее в ролята на Абигайл в Сплит на фестивала “Сплитско лято”. На 29 юли тогавашното “Радио Загреб” (днешното Хърватско радио) директно излъчва представлението с гостуващия от Женева диригент Пиер Коломбо. На 18 юли 1972 г. Ненад Туркаль пише в сплитския всекидневник “Свободна Далмация”: „Сюрпризът на представлението е примадоната на Скопската опера Анастасия Божикова, която представи много прецизно изучената белкантова роля на Абигайл с достатъчна вокална мощ, внушителна фигура и изразителна актьорска игра“. Анастасия Димитрова става постоянно гостуваща певица на фестивала “Сплитско лято”. Не само е отлична и търсена Абигайл, а изнася и концерти. През 1973 г. пее в РЕКВИЕМ на Верди под диригентството на Рене Клопфенщайн. Оценена е като певица с красив мощен глас, в чието пеене понякога, при високите тонове би било добре да има повече лирическа мекота. Данните са от лични документи съхранени в Института за история на хърватската литература, театър и музика. Би било по-добре да се ползва международният термин лирико спинто. (По материали за XIX “Сплитско лято” 15. VI -15. VIII. 1973 11 Aruirija Tomasek Nadomak veukoj izvedbi. Vjstnik, 2. V111 1973).

Димитрова пее в ролята на Мими в Риека през 1975 г. През август 1976 г. по повод честване на стогодишнината от премиерата на операта НИКОЛА ШУБИЧ ЗРИНСКИ на Иван Зайц, тя пее ролята на Ева в разкошната продукция на операта в амфитеатъра “Арена” в Пула. През октомври 1980 г. се връща в Загреб. Това става след премиерата на НОРМА с Лиляна Молнар-Талайч. Прословутата дива не е достатъчно достъпна и Димитрова изпълнява осем представления на НОРМА през сезона 1980-1981 – може би най-трудната за сопрано роля в италианския репертоар. Винаги уверена, певица на която може да се разчита, тя е готова да се отзове на всяка покана. “Виесник” пише: „Гостуващата от Скопие певица Анастасия Димитрова смело пое главната роля. Тя е сопрано с широка култура на пеене и истинска музикална дарба, към които се прибавят прецизната интонация и мощните драматични речитативи, помогнали изрядно да се изобрази тази трудна роля. Но ариите на Норма останаха лишени от необходимата гъвкавост и блестящите високи тонове, защото в гласа на Димитрова няма онзи метален блясък, придаващ цялост на партията на сопраното.“

През сезона 1981-1982 г. Анастасия Димитрова не гостува и идва отново през януари 1983 г. пак като Норма. В своя репертоар Загребската опера поставя НАБУКО, след това и МАКБЕТ и така Димитрова отново пее, като дублира Дуня Вейзович и Венета Янева-Ивелич – нов член на Загребската опера и нейна сънародничка. Следват няколко роли на Норма, Абигайл и Лейди Макбет последователно. През 1986 г. гастролира в Люксембург като Норма със състава на Загребската опера. През 1987 г. пее Леонора в ТРУБАДУР и отново заминава до януари 1990 г. В периода до юли 1991 г. пее Абигайл пет пъти и Норма два пъти. Анастасия Димитрова пее партията на Аида на премиерното представление в Риека на 3 октомври 1985 г. С това представление Операта на Народния театър “Иван Благородни Зайц” чества сто години от откриването на новата сграда на тогавашния “Театро Комунале”, по-късно преименуван в театър “Джузепе Верди”. Театърът е бил открит на 3 октомври 1885 г. точно с АИДА от Верди. Димитрова поема главната роля към края на подготовките за премиерата, но нейните вокални и певчески възможности не достигат за тази роля, осъществена с дискретно актьорско присъствие.

В Риека през октомври 1987 г. и през февруари 1990 г. играе в ролята на Абигайл, а през май 1990 г. – в ролята на Норма. През януари 1992 г. играе в ролята на Чо-Чо-Сан в операта МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ. На фестивала “Дубровнишки летни тържества” през 1986 г. изпълнява ролята на Абигайл със състава на Словенския народен театър във второто представление на НАБУКО. Впечатлява със своето вокално умение в почти съвършено изпълнените трудни арии, но все пак липсваше изразителност за целостта на образа. Анастасия Димитрова има всички качества на отличен артист. Има красив глас, музикална дарба, максимално може да се разчита на нея, винаги уверена и всяко нейно изпълнение е на високо професионално ниво. Тя пее най-трудния репертоар за сопрано. Продължава да пее трудните роли и в по-напреднала възраст, когато други певици се отказват от тях, което е свидетелство за висока певческа култура и добра школа. Все пак като че ли е могла да даде повече, особено докато е била на постоянен договор в Загребската опера. Нейните възможности не са достатъчно използвани.“

(край на цитата)

Заедно с тези бележки д-р Жунич ми изпрати и две факсимилета от страници на въпросната книга, на една от които Анастасия Димитрова е в нейна оперна изява (снимката не е много ясна). На втората страница има малка бележка за съпруга на Анастасия Димитрова – басът Георги Божиков, също учил в Музикалната академия в София, за когото са написани и няколко реда. Няма да цитирам написаното, след статията ще приложа снимки на двете страници, текста може да се прочете.

Както ще забележите по-долу в статията ми, в програмата на Оперния театър в Скопие, която ще цитирам после, на 22 ноември 2016 г. е имало концерт в негова чест. Цитирам още един път това съобщение:

ЛЕГЕНДИ – ГЕОРГИ БОЖИКОВ – БАС (1931-1986) –Јубилејно сеќавање во негова чест

ноември 22 @ 8:00 pm – 9:00 pm

Фоаје на МОБ

Во рамките на „Есенските музички свечености“, Македонската опера и балет во вторник, 22.11.2016 г. со почеток во 20 часот во Фоајето на МОБ, организира Kонцерт во чест на Георги Божиков-Бас

(край на цитата)

Ето какво се казва още за този концерт в друга информация, както и сведения от биографията на Георги Божиков:

Kонцертот е дел од Програмата на Собранието на Република Македонија, за одбележување на значајни настани и личности. Настапуваат:

Борис Трајанов – баритон

Игор Дурловски – бас

Владимир Саздовски – бас

Тихомир Јакимовски – бас

Пијано придружба: Елена Силјаноска

Георги Божиков, бас, роден е во Петрич. Музичката академија во Софија ја завршил со одличен успех. По студиите бил член на Софиската опера, се до доаѓањето во Скопје, во 1963. Од 1966 год. до 1968 год. со голем успех настапувал во Загрепската опера. Лауреат е на највисоката државна награда, 11 Октомври, во 1969 год..
Како солист-првенец на Македонската опера ги толкувал сите главни улоги од басовскиот фах, околу 40 на број! Бил директор на Операта од 1977 до 1983 година. За време на неговото директорување, се отвори оперско студио од кое подоцна излегоа многу солисти, кои го понесоа идниот репертоар. Го дооформи хорот на операта, од 48 на 94 хорски уметници и стана најквалитетен хор на просторите на поранешна Југославија. Ги врати во Македонија Милка Ефтимова и Симеон Гугуловски, кои дотогаш настапуваа како солисти на Љубљанската опера.

Настапувал и како концертен и ораториумски пеач. Пеел на сите југословенски сцени, а гостувал и во повеќе европски и светски оперски куќи. Концертно настапувал со дела од: Верди, Чајковски, Глинка, Мусоргски, Даргомижски, Глиер, Рахмањинов, Шуман, и македонските композитори Зографски, Прокопиев, Богданов-Кочко, Скаловски, Бранџолица, Џамбазов, Гајдов, Аврамовски, Стојков и др. Воедно, за Македонското радио снимил околу 80 дела, од кои поголем дел на македонски автори. Настапувал на сцените во: Белград, Загреб, Љубљана, Сараево, Софија, Сиднеј, Мелбурн, Детроит, Торонто, Рим, Неапол. Во: Франција, Германија, Бугарија, СССР, Романија, Чехословачка, Полска, Канада, Швајцарија и др.

(край на цитата)

Това бяха така важните информации от д-р Ема Жунич. Както писах по-горе, през предните 5 години аз публикувах статии за Анастасия Димитрова и заедно с това и за Георги Божиков, за когото вече имаше сведения, както и това, че е починал през 1986 г., но до 2017 г. не знаех нищо повече за нея – главно какво е станало след края на вокалната й кариера през 1992 г. съгласно информацията на д-р Жунич.

През 2016 г. получих известна информация за Георги Божиков от моя ФБ-приятел Михаел Иванов във Франция:

Михаел Иванов на 16.11.2016 във ФБ след моята статия:

Хубави и лоши спомени в моя скромен живот от Скопския ми период, където бях приет много добре и имахме не лоши спектакли с доста български певци и Жоро Божиков, естествено. Живеехме си доста задружно и весело, въпреки някои мои паспортни проблеми с българските власти, които уредих с помощта на сръбските власти (застъпили се за мен пред българското посолство в Белград, странно но ФАКТ), докато не поставиха операта ”Цар Самуил” и всичко се преобърна с главата на долу. Борис Христов отказа участието си в подобна ”гавра с българската история”, но той беше в Италия, а ние трябваше на място и поотделно да откажем участието си в подготовката на операта. Не беше шега и пресата в цяла Югославия гръмна срещу ”българските шпиони в Скопската Опера“ и така дни и нощи трябваше да се крием (аз в съседите) от бандите по улиците тръгнали да ни ”трепат”. Няма повече да се впускам в тази история, но ще спомена, че някои българи се мъчеха да се ”уредят’ ‘с македонците, а някои обявиха политическа емиграция и останаха в Скопие. Аз се прибрах заедно с колегата ми Виктор Павлов (брат му е бил първият български пилот, свален от американците, но останал жив благодарение на грижите на Царицата в София. Така приключих с Македония, където бях за в бъдеще ”Персона нон Грата”. Това е !!!

(край на писмото)

Тогава аз му отговорих също във ФБ:

„Много интересно, благодаря ви г-н Иванов. Не ви е било лесно! Дано не се повторят тези времена“.

(край на цитата)

Какво стана през следващата 2017 година около 16 ноември (цитирам от статията си на 17 ноември 2017 г.):

Мислех, че с тези думи ще приключа статията си за Анастасия Димитрова. В последния момент снощи реших да потърся още нещо за Георги Божиков и влязох за пръв път в Гугъл с търсещи думи „Георги Божиков бас“. Каква беше изненадата ми, като получих редица информации на македонски език, като една особено ме огорчи – тя се отнася за неговата съпруга Анастасия Димитрова. Цитирам направо:

Почина првенката на МОБ Димитрова-Божикова

Плусинфо ● 15:38 14 мај 2015 ●

Денеска попладне во Софија, на 74-годишна возраст, по кратко боледување почина некогашна првенка на Македонската опера, сопранот Анастасија Димитрова-Божикова.

Димитрова е родена во Перник – Бугарија на 16.11. 1940 година, а своите оперски студии ги завршува на Софиската музичка академија во 1963-та година. Веќе следната сезона застанува на оперските штици на тогашниот Македонски народен театар каде настапува две години. Потоа заминува во Загребската опера и таму останува до 1969-та година од каде повторно се враќа во македонската национална куќа и важи за еден од главните носители на оперскиот репертоар сé до 1993.

Во својата раскошна оперска кариера, Димитрова ќе оствари над 25 главни улоги од драмскиот и мелодрамскиот фах, меѓу кои позначајни се ролјите на Аида, Норма, Леонора (Трубадур), Елизабета (Дон Карлос), Сантуца (Кавалерија рустикана), Марженка (Продадена невеста), Мими (Боеми), Абигаила (Набуко), Маргарета (Фауст), Бес (Порги и Бес), Симка (Разделба).

Покрај оперските остварувања, Димитрова има блескави настапи и во повеќе вокално-инструментални дела, а реализира гостувања во Германија, Унгарија, Романија, Мексико, Ирска, Луксембург. Таа ќе остане врежана во македонската оперска уметност како певица чии интерпретации се одликуваа со длабока емотивност во изразот, вонредна музикалност и сценска сигурност.

Анастасија Димитрова беше сопруга на вонредниот македонски оперски бас Георги Божиков и мајка на истакнатиот рок гитарист Димитар Мичо Божиков.

(край на цитата)

Жалко, жалко, значи Анастасия Димитрова ни е напуснала още на 14 май 2015 г. и то в София. Бог да я прости!

Към статията имаше и хубава нейна снимка, която ще поместя сега – единствената, с която разполагам от нея.“

(край на цитата от 2017 г.)

Останалата част от тази статия писах през 2018 г., пиша и сега през 2020 г.:

Още от 90-те години в западните информационни източници се споменава, че „тя е била омъжена за музиколога Бранислав Попглигоров“ – като че ли име от този регион. В друг източник от 1995 г. – „International Who’s Who in Music“ се дава като неин адрес този на Софийската държавна опера, сигурно през тези години да е имала изяви и там.

При всички случаи Анастасия Димитрова е свързана с оперните театри в бивша Югославия, на първо място със Скопие, където е бил нейният дебют през 1965 г. През 2015 година се навършиха точно 50 години от този дебют – браво! Може би по тази причина се заинтересувах за данни от историята на оперния театър в Скопие, той е основан през 1947 г., няма много подробности, но ще цитирам малки извадки за обща информация, разбира се на македонски език. Давам също и репертоара на оперния театър през месеците ноември и декември 2016 г.:

Македонска опера и балет

Кратенка МОБ
Основана 1947
Тип културна установа
Место Скопје
Директор Дејан Прошев
Управа околу 250
Мреж. место mob.com.mk

Македонската опера и балет (крат. МОБ) е државна културна установа и најстара институција од овој вид во Македонија.

Историја

Оперскиот ансамбл бил конституиран во 1947 година (првата оперска премиера, „Кавалерија рустикана“, е изведена на 9 мај 1947), а балетскиот во 1949 (првата балетска премиера, „Валпургиска ноќ“, е изведена на 27 јануари 1949). И двата ансамбли работеле во рамките на МНТ.

Ваквиот модел на театарска организација (драма-опера-балет, популарно наречен австроунгарски), е променет во 2004 година, кога МНТ го задржал драмскиот ансамбл, а операта и балетот станале посебна организација – Македонска опера и балет.

МОБ работел во рамките на МНТ во големата и исклучително функционална театарска зграда (изградена 1927).

МНТ работел во истата зграда до земјотресот од 1963, кога таа била тешко оштетена и подоцна урната. После ова, МНТ работел во привремениот објект Театар Центар, до изградбата на новата зграда на МНТ во 1980-тите. Таа зграда денес ја користи МОБ, а за потребите на МНТ се гради повторно, на истото место и со истиот план, зградата од 1927, урната во земјотресот.

(…) Македонската опера и балет (МОБ) е реномирана национална институција со повеќе децениска традиција во доближување на оперската и балетската уметност до македонската публика, институција која инспирира, забавува и едуцира, преку споделување на уметничкото искуство на познати и помалку познати оперски и балетски претстави од светското и националното музичко наследство, преку поставување на модерни и современи продукции, со што го подига квалитетот на животот во земјата и регионот. Свесна за значењето на општествената улога, Македонската опера и балет како одредница ги зема современите трендови во креативната индустрија континуирано стремејќи се да креира нова публика…..

(край на цитата)

Ето и програмата на МОБ за месеците ноември и декември 2016 г.:

КЛЕОПАТРА – балет на Василиј Медведев – СВЕТСКА ПРЕМИЕРА (19.11.2016)

ноември 19 @ 8:00 pm – 10:30 pm

Македонска опера и балет, бул. Гоце Делчев бр.4
Скопје, Скопје 1000 Macedonia

*** Важно соопштение за балетската претстава „Клеопатра“ *** Почитувани, Македонската опера и балет Ве известува дека поради технички причини, балетската претстава „Клеопатра“, закажана за сабота, 19.11.2016 г. во 20 часот, СЕ ПРЕЗАКАЖУВА ЗА ВО ПЕТОК, 25.11.2016 г. во 20 часот. Сите купени билети за претставата на 19.11.2016 г. ќе важат за презакажаната претстава на 25.11.2016 г. во 20 часот, а оние посетители кои не се во можност да дојдат, можат да ги заменат за претставата која е закажана на 14.12.2016…Роденденот на принцезата Ева (претстава за деца, 11ч.)

ноември 20 @ 11:00 am – 12:00 pm

Комична музичко – сценска претстава, во која е претставена подготовката на роденденската прослава на принцезата Ева. Атмосферата ја исполнуваат дворјанката Ена која воедно е и најдобрата пријателка на принцезата Ева и туторот на принцезата

Роденденот на принцезата Ева (претстава за деца, 13 ч.)

ноември 20 @ 1:00 pm – 2:00 pm

ЛЕГЕНДИ – ГЕОРГИ БОЖИКОВ-БАС (1931-1986) –Јубилејно сеќавање во негова чест

ноември 22 @ 8:00 pm – 9:00 pm

Фоаје на МОБ

Во рамките на „Есенските музички свечености“, Македонската опера и балет во вторник, 22.11.2016 г. со почеток во 20 часот во Фоајето на МОБ, организира Kонцерт во чест на Георги Божиков-Бас

КЛЕОПАТРА – балет – СВЕТСКА ПРЕМИЕРА (25.11.2016)

ноември 25 @ 8:00 pm – 10:30 pm

Македонска опера и балет, бул. Гоце Делчев бр.4
Скопје, Скопје 1000 Macedonia

Јубилеј – 25 години уметничка дејност – Александра Мијалкова – ПРИМАБАЛЕРИНА

Битлси со Џез оркестарот на ЗЏМ

ноември 26 @ 8:00 pm – 10:00 pm

Концертот ZJM Jazz Orchestra plays the BEATLES (Битлси со Џез оркестарот на ЗЏМ) вклучува изведби на композиции од познатите Битлси, овој пат преработени со џез аранжмани

ЕВГЕНИЈ ОНЕГИН – П. И. Чајковски (02.12.2016)

декември 2 @ 8:00 pm – 11:00 pm

Русија, XIX век, млад благородник ја отфрла љубовта на една невина, селска девојка. Пронаоѓајќи ја неколку години подоцна во Санкт Петербург, омажена за принц, сфаќа дека таа, всушност,  е неговата вистинска љубов. И таа сè уште го љуби, но судбината ги разделила засекогаш. Ова е интересната приказна на Пушкин за неостварената љубов која Чајковски ја доведува до ново ниво со своите жестоки, срастени ноти.

Лучија од Ламермур – Гаетано Доницети

декември 10 @ 8:00 pm – 10:30 pm

Една од водечките белканто опери во светската оперска литература. Лучија од Ламермур е трагична опера напишана во два чина. Салваторе Камарано го пишува либретото според новелата на Сер Волтер Скот „Невестата од Ламермур“.

КЛЕОПАТРА – балет на Василиј Медведев (14.12.2016)

декември 14 @ 8:00 pm – 10:30 pm

(край на цитата)

А сега нека дам програмата за месеците ноември и декември 2017 г.:

Македонска опера и балет,

бул. Гоце Делчев бр. 4
Скопје, Скопје 1000 Macedonia

17 ноември 2017 @ 8:00 pm – 10:00 pm : „Дамата со камелии” – Џузепе Верди

23 ноември 2017 @ 8:00 pm – 11:00 pm : „ТРАВИЈАТА” – Џузепе Верди

29 ноември 2017 @ 8:00 pm – 10:00 pm : „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО” – П. И. Чајковски

02 декември 2017 @ 8:00 pm – 10:00 pm : „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО” – П. И. Чајковски

07 декември 2017 @ 8:00 pm – 10:30 pm : „НАБУКО” – Џузепе Верди

14 декември 2017 @ 8:00 pm – 10:00 pm : „Балетски триптих”

22 декември 2017 @ 8:00 pm – 11:00 pm : „ТУРАНДОТ” – Џакомо Пучини

27 декември 2017 @ 8:00 pm – 11:00 pm : „КЛЕОПАТРА” – Балет на Василиј Медведев

(край на цитата)

Ще се спра на малкото биографични данни за Анастасия Димитрова на латиница, както и за певческата й кариера. Те са взети от речника на Kutsch & Riemens, издание 1996 г.

Сопранът Анастасия Димитрова е родена на 16 ноември 1940 г. в Перник. Музикалното си образование получава в Софийската музикална академия като ученичка по вокално изкуство на Цветана Дякович. След това заминава за по-нататъшно обучение в Загреб, където учи при Miroslav Fritz Lunzer. Оперния й дебют е през 1965 г. в операта „Набуко“ от Верди на сцената на Оперния театър в Скопие. На вокалния конкурс „Francisco Vinas“ в Барселона през 1969 г. Димитрова спечелва награда, после получава награда и при вокалния конкурс на името на Верди в Бусето / Италия. През оперната си кариера Анастасия Димитрова постига особени успехи на сцената на Софийската държавна опера, но преди всичко на сцените на оперните театри в Белград и в Риека. Тя е член на ансамблите на оперите в Загреб и в Скопие. Именно в Скопие, където живее, се занимава също и с педагогическа работа.

Предпочитани композитори в репертоара й са опери от италиански и славянски автори, в които пее в лирико-спинтовия жанр, като: Аида в едноименната опера и Елизабет в „Дон Карлос“, също и Леонора в „Трубадур“ от Верди, Мими в „Бохеми“ и Бътерфлай в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Евридика в „Орфей и Евридика“ от Глук, Маргарита във „Фауст“ от Гуно, Ярославна в „Княз Игор“ от Бородин, Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Марженка в „Продадена невеста“ от Сметана, Русалка в едноименната опера от Дворжак, Кармен в операта от Бизе.

Анастасия Димитрова има изяви и като концертна певица. Тя е била омъжена за музиколога Бранислав Попглигоров. Има музикални записи, издадени от фирмите „Балкантон“ в Бългрия и „Jugoton“ в Югославия.

(край на информацията)

Направи ми впечатление, че в края на тази информация се обръща внимание на това, да не се смесва името на Анастасия Димитрова с това на Гена Димитрова. В буквален превод се казва: „Анастасия Димитрова в никакъв случай не трябва да се смесва с българското сопрано Гена Димитрова, които принадлежат на една и съща генерация“. Стана ми малко смешно, тъй като това са две различни певици, но е вярно, че са от една генерация – Гена Димитрова е родена през 1941 г. При това в речника на Kutsch & Riemens има малко след това статия за Гена Димитрова, много по-обширна.

В британската енциклопедия International Who’s Who in Music“ също има малка статия за Анастасия Димитрова, почти повторение на първата статия. Изобщо от опит установих, че в редица западни електронни източници и портали често се повтарят точно същите статии от Kutsch & Riemens, някога в оригинал на немски език, някога в превод. Това не ме очудва, тъй като този речник е според специалистите най-подробното помагало за оперни артисти, издавано в западни страни. На всеки 10-15 години има ново издание с допълнения, което е особено важно за съвременните оперни артисти от цял свят. В Италия има авторитетен международен портал „Operissimo”, в който често намирам статии, копирани от Kutsch & Riemens. Това не е лошо, също и в статии в Уикипедия се цитира най-често като източник този речник на Kutsch & Riemens. Точно така трябва да се постъпи и с българските артисти, за които има статии в Kutsch & Riemens, но няма такива в Уикипедия на български език. Те трябва да се преведат, може би части от тях и да се създадат липсващи страници. Поне 100-120 имена ще станат вече популярни за много оперни любители, особено от по-младите генерации. Но това трябва някой да го организира, от само себе си няма да стане. Пак идвам до един спорен въпрос, за който наскоро писах.

За голямо съжаление не намерих нито една снимка на Анастасия Димитрова, нито мога да си припомня дали съм гледал до 1974 г. нейни изяви на софийска сцена. Добре че д-р Ема Жунич ми изпрати някои, за които стана въпрос по-горе. И тази, която беше публикувана в медия от Македония във връзка със смъртта й през 2015 г. Но имам и няколко на съпруга й Георги Божиков.

Малко преди да завърша статията си през 2018 г. влязох отново в Гугъл с името на баса Георги Божиков и намерих нещо, което не бях открил до тогава – обява за концерт през 2016 г. във връзка с 30 години от смъртта му. Цитирам:

Сайт на Македонската опера и балет Скопие

Концерт во чест на Георги Божиков – бас

22.11.2016

Во рамките на „Есенските музички свечености“, Македонската опера и балет денеска, 22 ноември, со почеток во 20 часот во Фоајето на МОБ, организира Kонцерт во чест на Георги Божиков-Бас (1931-1986).

Концертот е дел од Програмата на Собранието на Република Македонија за одбележување на значајни настани и личност, а поводот е 30 години од смртта на еден од најзначајните оперски уметници на Република Македонија, басот, Георги Божиков. Во рамките на ова одбележување, истата вечер, најпрвин ќе биде отворена изложба, од уметничкиот пат на Георги Божиков, ќе биде промовирана монографијата „Жоро“ од Снежана Анастасова Чадиковска, а почитувачите на животот и делото на Георги Божиков, на концерот во негова чест, ќе ја проследат следната програма: Тихомир Јакимовски-бас: Џ.Верди-арија на Атила од операта ,,Атила“ и Ш.Гуно-арија на Мефисто од операта ,,Фауст,“ Владимир Саздовски-бас: Џ.Верди-арија на Банко од операта ,,Магбет,“ и Џ.Росини- арија на Дон Базилио од операта ,,Севилски Бербер“ Борис Трајанов-бас-баритон: А. Бородин-арија на Галицки од операта ,,Кнез Игор“ и Т.Прокопиев-Смртта на Гоце-соло песна Игор Дурловски-бас: В.А.Моцарт-арија на Зарастро од операта ,,Волшебната Флејта“ и П.И.Чајковски-арија на Грјемин од операта ,,Евгениј Оњегин“ Пијано придружба – Елена Сиљаноска.

Влезот е слободен.

(край на цитата)

Очевидно ще завърша статията си днес на 17 ноември 2020 г. без обичайните пожелания за здраве. Анастасия Димитрова вече е от 2015 г. при съпруга си – баса Георги Божиков, който от 34 години се е преселил във вечността. Но в Македония не ги забравят бързо. А в българските медии нямаше нито един ред поне за нейната кончина през 2015 година, при това починала е в София. А е имала такава голяма международна оперна кариера. Поне Софийската опера да беше отбелязала това. Тя е гостувала и там. Или Радио София със специално предаване. Нека видим как почитат в Скопие Георги Божиков. Срам и позор, и двамата са родени в България!

Мир и покой на тази забележителна двойка музиканти!

………………………….