Daniela Dimova

Днес празнува рожден ден сопранът и директор на Оперния театър във Варна Даниела Димова

Драги приятели на оперната музика, на днешния 17 октомври 2020 г. имам дата, в която желая да почета двама артисти от света на музикалното изкуство, родени на този ден, но в различни години. Първата личност е оперната певица Даниела Димова, за която ще пиша днес. От доста години тя е и директор на Варненската опера, по-точно „Театрално-музикален продуцентски център Варна“, което отговаря на факта, че от известно време към Варненската опера се пресъедини административно и Драматичния театър „Стоян Бъчваров“. Втората личност е диригент – големият музикант Иван Маринов, който се помина през февруари 2003 година. За него съм писал вече четири пъти статии както по повод на рождението му, така и във връзка с кончината му. Тъй като утре на 18 октомври нямам дата за оперна статия, тогава ще почета и него, той е роден на днешния ден през 1928 година.

Варненската опера и Драматичният театър „Стоян Бъчваров“ – тези две големи организации в областта на културата във Варна и изобщо в България сега имат общ директор, именно уважаемата Даниела Димова, която стана директор на тази обединена струкура през 2010 г., като преди това г-жа Димова беше вече директор на Варненската опера и филхармония от декември 2009 г. За да бъда точен, нека цитирам точните данни:

„От декември 2009 г., след спечелен конкурс, Даниела Димова заема длъжността Директор на Оперно-филхармонично дружество Варна.  През декември 2010 г. Даниела Димова спечелва и конкурса за директор на новата организационна структура „Театрално-музикален продуцентски център Варна“, в който от средата на 2010 г. са обединени Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.

(край на цитата)

Аз реших именно днес да напиша статия – за втори път след 2019 г. – за Даниела Димова именно по два повода – рожденият й ден днес и кръглите 10 години през идващия декември т.г. на поста директор на новата организационна структура „Театрално-музикален продуцентски център Варна“.

Започвам статията си за Даниела Димова с признанието, че от много години Варненската опера е мой любим театър преди всичко поради факта, че дълги години съм посещавал оперни продукции особено в периода на годините 1957 до 1974, но също и преди и по-късно. От дете заедно с родителите ми почти всяка година летувахме по 15-20 дни във Варна – тогава нямаше опера, но си спомням добре, че с тази чудесна театрална сграда в центъра на града – един прекрасен строеж от началото на 30-те години, Варна беше определено център на културния живот в България почти наравно със София. Добре известно е, че още от 20-те години във Варна започна редовно през лятото да се провежда фестивала „Варненско лято“ – една прекрсна инициатива, която продължава и до ден днешен. При това гости са били едни от най-добрите български инструменталисти, певци и оркестри, гостували са и състави на театри и на Софийската опера там, поради което Варна през лятото е определено „музикален център на България“.

Заедно с родителите ми или сам съм бил като подрастващ младеж през 30-те и началото на 40-те години на редица такива концерти и други изяви. След учредяването на Варненската опера в края на 40-те години, особено след като завърших висшето си образовение и започнах да работя, през лятото съм посещавал спактакли на Варненската опера чак до 1974 г., когато заминах за Германия. Но добре си спомням, че и по-късно – през 90-те години и в началото на новия век, при летуване главно на „Златни пясъци“ сме ходили със съпругата ми във Варна на оперни и други представления.

Понеже писах по-горе за „Варненско лято“, интересно е да се погледне в архивите на този фестивал, за да се разбере какви артисти и с каква програма те са имали участия във Варна. Скоро исках да разбера участията на диригента и цигулар проф. Саша Попов и успях да намеря части от програми, в които той е имал изяви. Нека цитирам една част от тях, за да имаме известна представа, какво се е изпълнявало през тези години:

Цитат за изяви на проф. Саша Попов като цигулар и диригент през 1928 и 1929 години:

05-08-1928 г. 19.00 часа – Летен общински театър, Симфоничен концерт Гвардейски оркестър: П. Стайнов – „Тракийски танци”, Ф. Менделсон – Концерт за

цигулка и оркестър ми минор. Солист Саша Попов, Диригент Коста Михайлов, Е. Григ – Концерт за пиано и оркестър ла минор. Солист Найден Найденов, Диригент Саша Попов.

06-08-1928 г. 19.00 часа – Летен общински театър, Камерен концерт: Ю. Халфорсен – Пасакалия. Изпълняват Саша Попов – цигулка и Александър Юрганджиев – виолончело, Й.С. Бах – Партита, Ал. Скрябин – Соната № 4. Изпълнява Лиляна Д. Христова, В.А. Моцарт – Клавирно трио № 2. Изпълняват Саша Попов – цигулка, Александър Юрганджиев – виолончело, Андрей Стоянов – пиано, Е. Григ – Соната за цигулка и пиано до минор. Изпълняват Саша Попов – цигулка, Найден Найденов – пиано.

(моя бележка): Лиляна Д. Христова е дъщерята на Добри Христов – свири соната на Скрябин !!!

След това през 1929 година:

25-07-1929 г. 19.00 часа – Летен общински театър, Концерт-откриване: Национален химн, Добри Христов – Тържествен марш. Изпълнява Академичен симфоничен оркестър. Диригент Саша Попов, Добри Христов – „Лиляна, мома хубава”. Изпълнява Русенски катедрален хор, Диригент Иван Сорокин.

26-07-1929 г. 19.00 часа – Летен общински театър, Симфоничен концерт Академичен симфоничен оркестър: К.М. фон Вебер – Увертюра към оп. „Еврианта”, Ю. Халфорсен – Драматична сюита № 4, А. Дворжак – Симфония № 5 – „Из Новия свят”. Диригент Саша Попов.

28-07-1929 г. 19.00 часа – Летен общински театър, Симфоничен концерт Академичен симфоничен оркестър: Р. Вагнер – увертюра „Нюрнбергските майстори-певци”, Ф. Лист – Концерт за пиано и оркестър ми бемол мажор. Солист Димитър Ненов, П.И. Чайковски – Симфония № 4. Диригент Саша Попов.

29-07-1929 г. 19.00 часа – Летен театър, Камерен концерт: Л. Пипков – Струнен квартет № 1. Изпълняват: Саша Попов – цигулка, Станул Станулов – цигулка, Коста Киров – виола, Константин Кугийски – виолончело. Л. Пипков – Шест народни песни за солов глас и оркестър, клавирна обработка. Изъпълнява – Любомир Пипков. А. Стоянов – „Пеперуда”, „Приказка”, П. Владигеров – „Суетата”. Изпълнява Димитър Ненов, П. Владигеров – „Есенна елегия”, „Хумореска” (из оп. 15). Изпълнява Тамара Янкова. П. Владигеров – Соната за цигулка и пиано № 1 – „Ориентале”, „Хоро”. Изпълняват Панчо и Любен Владигерови.

30-07-1929 г. 19,00 часа – Летен общински театър, Симфоничен концерт Академичен симфоничен оркестър: П. Стайнов – „Легенда”, Д. Ненов – Три скици за оркестър. Диригент Саша Попов. П. Владигеров – Българска сюита оп. 21 (първо изпълнение за България); Българска рапсодия „Вардар” – (оркестрово-симфонична версия). Диригент Панчо Владигеров.

(край на цитата)

Това бяха цитати от годините 1928 и 1929, когато още не съм бил роден. Имам и следващи извадки чак до 40-те години, но днес няма да пиша на тази тема повече. Исках само да покажа, каква музикална дейност се е разивала във Варна в края на 20-те години.

След този голям увод нека премина към биографични бележки и дейност на днешната юбилярка Даниела Димова, като първо кажа, че с нея сме ФБ-приятели от 18 октомври 2015 година – вече 5 пълни години. През това време сме си разменяли постинги на различни теми – събития свързани с Варненската опера, техни гостувания и юбилеи, разменяли сме си поздрави за Нова година и други празници, аз съм правил комплименти за изяви на варненски артисти при даден повод и редица други. Ето няколко примера:

30.12.2016

Daniela: Драги Борис, следя и чета с благодарност и удоволствие вашите беседи за нашия необятен оперен свят! Бих искала да ви поканя на наш спектакъл, пишете кога ще сте в България. Работя работата си с желание и страст и знам, че се вижда и чува!

За Варна искам най-доброто, което можем да си позволим, за всеки един от колективите ни и за солистите, диригентите и режисьорите. Весело посрещане на Новата година и сте добре дошъл във Варна! Даниела.

22.03.2017

Boris: Драга Даниела – представям си такава импозантна сграда на брега на Черно море за Варненска опера. Ще стане, когато някой български Ниархос създаде такава федерация, като в Гърция! (Сън в лятна (зимна) нощ!). Поздрави към хубавата Варна, която обичам от дете!

23.03.2017

Daniela: Не знам дали ще доживеем български Ниархос, но в Общинския съвет Варна още преди 3 години настоявах с хора от културните среди и гласувахме изграждането на 5-то кейово място – голяма мултифункционална сграда вкл. за концерти, опера, театър. Дано съм жива да видя реализиран този проект от плана за градското развитие на Варна! Винаги работя с вяра и сърце!

5.04.2017

Daniela: Театрално-музикален продуцентски център Държавна опера – Варна Държавен архив – Варна БНТ – Варна Регионален исторически музей – Варна Регионална библиотека „Пенчо Славейков”:

6 АПРИЛ – РОЖДЕН ДЕН НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА 13:00 часа Централно фоайе – Откриване на изложба с костюми, документи и фотографии. Коктейл и видеопрожекции на документални филми, записи и архивни кадри:

14:00 – Рецитал на Тодор Костов – БНТ – Варна (1978).

14:30 – Документален филм за гостуването на Държавна опера – Варна в Мадрид – БНТ-Варна (1978).

15:40 – От видеоархива на Държавна опера – Варна: изпълнения на Петър Райчев, фрагменти от „Аида” на Летния театър с (1957), „Турандот” с Гена Димитрова (1994), с Галина Савова (1995), „Едип цар” (1995), Веселина Кацарова, Емил Иванов, оркестър и хор на Държавна опера – Варна (1995), Руслан Райчев на 80 години (1999), Александрина Милчева в „Трубадур” (2006).

16:20 – Фрагмент от „Бал с маски”, запис на Националната телевизия на Египет (1989).

16:50 – Михаил Зидаров на 80 години – документален филм (2006).

17:30 – „Корени” – балет по музика на Милко Коларов по хореография на Маргарита Арнаудова, с участието на Екатерина Чешмеджиева и Константин Илиев, БНТ-Варна (1986) За посетителите специални отстъпки за Опера в летния театър 2017! Едни от най-старите съхранени видеокадри от Летния театър в годината на неговото откриване и спектакъла “Аида”.

Ето малко инфо от мен и Варна! Утре отбелязваме 70-я рожден ден на операта и премиера на „Котките“ на Уебър! Шоуто става грандиозно!!!

Поздрави: Даниела.

6.04.2017

Вoris: Браво, браво на Варна и на вас – много се радвам, ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ НА МОЯТА ЛЮБИМА ОПЕРА!!!

10.11.2017

Daniela: Здравейте драги Борис, винаги с радост чета и харесвам вашите материали. Пиша ви за информация, че диригентката Вилияна Вълчева е от май 2017 на свободна практика. Варна й даде много за три години – опит, много заглавия и др., тя даде своята енергия.

18.03.2018

Boris: Драга Даниела, случайно ми попадна един хубав коментар за Варненската опера (може да ви потрябва за пиара!)

Oper Varna – Ein Juwel an der Schwarzmeerküste”, Oper in Varna • Holiday Check

Besucher über Oper in Varna : “Oper Varna – Ein Juwel an der Schwarzmeerküste”.

Bewertungen beim Testsieger HolidayCheck vergleichen und günstig Urlaub buchen.

Поздрави за вас и за хубавата Варна!

Моя бележка Б.К.: адреса на този линк ще дам в края на статията при снимките, понеже ще цитирам после и друг линк към интервю на Даниела Димова, който линк ще се появи веднага след статията ми, за да чуем това интервю при желание.

(край на цитатите)

Сега през 2020 г. си разменяме също информации с г-жа Димова, особено в началото на периода април-май, когато световната „корона“-пандемия започна да се отразява на куртурния живот в целия свят. В края на месец май попаднах на информация в Ю Тюб за програмата на Варненската опера относно изявите й през идващите месеци. Тогава изразих любопитство и се свързах с Даниела Димова чрез ФБ за повече подробности как във Варна ще се справят с тази нова ситуация.

На 29 май 2020 г. написах на г-жа Димова следното:

Браво г-жа Димова, прочетох току-що в Ю Тюб за започване на представленията, макар и в по-намален обем… Вие сте човек със смели планове … Не можах да си дойда в Габрово през април… Щях да остана поне 2-3 месеца и да прескоча до Варна, Дано стане през есента … Сърдечен поздрав и големи успехи!

(край на цитата)

Boris

Получих следния отговор:

„Лятната ни сцена зад операта ще има афиш и през юли и август. Предимно театрални спектакли и по 4-5 концерта. Утре й режем лентата“.(

(край на цитата)

Заедно с тия съобщения Даниела Димова ми изпрати и снимки на два афиша за спектаклите през юни, юли и август, както и една снимка на тази лятна сцена зад сградата на оперния и драматичен театър. Ще ги приложа в края на настоящата статия.

Разбира се, през лятото е имало редица оперни и други изяви в програмата на „Варненско лято 2020“, които могат да се прочетат на тия афиши. През август например има 2 спектакъла на операта „Макбет“ от Верди с участието на Александрина Пендачанска и Кирил Манолов в две от главните роли, както и редица други изяви. На тази тема няма да се спирам днес тук. Това е друг въпрос.

След тези встъпителни бележки цитирам биографични данни и дейност на Даниела Димова:

Даниела Димова (сопран) завършва през 1990 г. оперно пеене в ДМА „Проф. Панчо Владигеров” София, в класа на проф. Реса Колева.

През 1991 г. специализира в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим, а през 1993 г. в курса по оперно пеене на проф. Маргарита Лилова.

През 1998 г. специализира италианско bel canto при проф. Ида Фарина в Милано, Италия.

През 1990 г. дебютира на сцената на Русенската опера, а от 1991 до 2009 г. е солистка на Варненската опера.

От декември 2009 г., след спечелен конкурс, заема длъжността Директор на Оперно-филхармонично дружество Варна. 

През декември 2010 г. спечелва и конкурса за директор на новата организационна структура „Театрално-музикален продуцентски център Варна“, в който от средата на 2010 г. са обединени Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.

В творческата биография на Даниела Димова има около 30 солистични сопранови роли от опери на Пърсел, Моцарт, Доницети, Верди, Бизе, Пучини, Йохан Щраус и др., както и голям репертоар от областта на кантатно-ораториалния жанр, камерни творби и солови песни от Бах, Перголези, Вивалди, Моцарт, Шуберт, Росини, Верди, Рихард Щраус, Шьонберг, Карл Орф, Бенджамин Бритън и др.

Даниела Димова се представя с успех и в жанра на мюзикъла с проектите на „Опера в Летния театър“: “Хелоу Бродуей” (2012), “Супер Стар Гала” (2013) и рок операта „Исус Христос суперзвезда” (2014).

Участва многократно в почти всички български оперни театри и музикални фестивали: “Варненско лято”, “Софийски музикални седмици”, “Европейски музикален фестивал”, изпълнявайки както оперен, така и кантатно-ораториален и камерен репертоар от Ренесанса до съвременни творби.

Гастролира на редица европейски и световни сцени:

    • Испания – „Auditorio de Madrid“, „Teatro Principal di Alicante“, „Международен музикален фестивал“ в Севиля, „Gran Teatro “Manuel de Falla” – Кадис;
    • Португалия – „Teatro San Carlo“ в Лисабон;
    • Белгия – „Opera Hause“ в Антверпен, „Palais des beaux arts“ в Брюксел;
    • Швейцария – „Opera Hоuse“ във Вьовé, „Оперен фестивал“ в Аванж;
    • Италия – „Тоскански оперен фестивал“, Норвегия – „Oslo Konserthus“;
    • Австрия – „Wiener Konzerthaus“;
    • Египет – „Национална опера“ в Кайро и др.

Даниела Димова участва в оперни спектакли, камерни концерти и рецитали в Германия, Австрия, Дания, Холандия, Русия, Норвегия, Египет, Гърция, Чехия, Китай, Корея, Хонк-Конг и др.

Партньори на певицата на оперната сцена са били имена от ранга на Гена Димитрова, Веселина Кацарова, Луис Лима.

Пяла е под палката на български диригенти като Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Васил Казанджиев, Йордан Дафов, Иван Филев, Милен Начев, Борислав Иванов, Христо Игнатов, Станислав Ушев, както и на Нело Санти, Роланд Зайфарт, Даниел Инбал, Маркус Хубер и др.

През януари 2007 г. Даниела Димова издава компакт диск за „Гега Ню“ със „Сефарадски песни“ – транскрипция на Жул Леви и „Кабаретни песни“ от Арнолд Шьонберг. През май 2008 г. със съдействието на Министерство на културата, издава втори компакт диск с „Ешкеназки песни“, обработени от акад. Николай Кауфман и песни от Курт Вайл.

Наред с изпълнителската си дейност, Даниела Димова развива активна обществена и културна дейност. Организира и реализира редица интересни проекти в областта на музиката за изпълнение на по-неизвестни и рядко изпълнявани в България музикални произведения.

През 2007 г. основава и управлява дружество “Проект Музика”, създадено с цел реализиране на проекти в областта на музикалната култура и осигуряване на допълнителни творчески ангажименти на варненски музиканти в България и чужбина. С операта “Дидона и Еней” от Хенри Пърсел варненци са гостували в гр. Ларнака и Никозия / Гърция, а с операта на Моцарт „Асканио в Алба” – във Варезе / Италия.

Даниела Димова е съучредител на сдружение “Варна – културна столица” (2004) за реализация на амбициозния проект Варна да стане културна столица на Европа през 2019 година, а през 2011 г. е избрана за председател на Постоянната комисия по култура при Общински съвет Варна.

Даниела Димова е носител на редица престижни награди:

Първа награда за оперно пеене от Националния фестивал на оперното и балетно изкуство в Стара Загора (1989) за Царицата на нощта от “Вълшебната флейта” на Моцарт;

Първа награда от Международния фестивал на изкуствата в Корея (1992);

Две номинации от Организацията на евреите в България „Шалом” за годишните награди „Шофар” (2006 и 2009);

Награда “Варна” (2007) за принос в развитието на оперната и камерната музика;

“Кристална лира” (2007) на Съюза на българските музикални и танцови дейци за принос в оперното изкуство;

“Златно перо” (2011) на Радио „Класик ФМ“ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на „Опера в Летния театър“ – Варна 2010.

Златен медал “100 години Борис Христов” (2014) от Министерство на културата за концерт “BASSISSIMO” с най-големия Вердиев бас Карло Коломбара и български баси на 28 май 2014 г.

Кристално огърлие (2015) на Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителен принос в развитието на българската музикална култура и по повод кръгла годишнина.

(край на цитата)

Сега ще цитирам различни данни от медиите във връзка с дейности на Даниела Димова, за нейни инициативи по разни поводи, получени награди, нейни становища, мнения за дадени музикални събития, интервюта и други:

Първите награди ФЕНИКС на Държавна опера Варна

Главна категория: НОВИНИ Категория: Актуални новини

15 декември 2014 г.

На 15 декември 2014 г., в рамките на XV Kоледен музикален фестивал, за пръв път ще бъде връчена наградата ФЕНИКС на Държавна опера Варна при Тетрално-музикалния продуцентски център в морския град.

Изящната статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата ФЕНИКС ще бъдат удостоявани институции и личности, подкрепили с дейността и високите си творчески постижения културния институт. 

Директорът на ТМПЦ Даниела Димова ще поднесе първите статуетки ФЕНИКС, придружени с грамота за съпричастие и подкрепа на Държавна опера Варна и Опера в Летния театър 2014, на тържествена церемония преди предпремиерата на балета „Лешникотрошачката” от Чайковски – авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров. Нейни асистенти ще бъдат балетните артисти, които изпълняват главните роли – Илияна Славова – Мари и Павел Кирчев – Принцът.

С награда ФЕНИКС 2014 се удостояват генералният спонсор на Опера в Летния театър Алфа Банк, основният партньор Община Варна, спонсорите Гранд хотел Варна, Св. Св. Константин и Елена, Грифид Хотели и музиковеда Юлияна Караатанасова.  

(край на цитата)

Сайт на Държавна опера Варна

(без дата)

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, получи, по повод Деня на будителите, Благодарствена грамота от Профсъюза на българските учители.

В нея пише, че този знак за признание й се дава за активен и успешен принос и за издигане на международния авторитет на българското образование и култура.

(край на цитата)

Портал „Черно море“ Варна

27 ноември 2015 г.

Даниела Димова: Радвам се, че отпадна гастролът на Московския балет с „Лешникотрошачката“!

Постановката на варненския балет не е на по-ниско ниво, подчерта директорът на ТМПЦ – Варна.

„Почти ми стана приятно, когато разбрах, че отпадна гастролът на Московския класически балет с „Лешникотрошачката“ във Варна“, каза пред журналисти директорът на ТМПЦ – Варна Даниела Димова. „Същата постановка се играе и от варненския балет и то на много високо ниво. Защо варненският зрител да предпочете един гастролиращ състав, който при всички положения щом е гастролиращ ще бъде окастрен, няма как да пътува в пълния си блясък. Спомняте си какво стана през лятото с „Лебедово езеро“ – вместо 26 “лебеда” във Варна видяхме 8. Това е недостатъкът на всяка гастролираща трупа. Освен това билетите се продават на много високи цени. Защо човек да даде 60 лв. за една окастрена трупа, а да не предпочете срещу 8-10 или 15 лв. да гледа спектакълът на Сергей Бобров – народен артист на Русия, изпълнен от балетистите на Държавна опера – Варна“ – каза Даниела Димова. 

Тя подчерта още, че трябва да подкрепяме местното изкуство, а да не позволим да се закриват трупи, както това се случва в много водещи европейски страни като Белгия, Холандия и Германия.

„Трябва взаимно да си помагаме – ние производителите на изкуството и културата, с медиите, за да запазим това, което имаме. Иначе ставаме един разграден двор, на който най-различни пътуващи – къде по-добри, къде не толкова добри трупи идват, обират парите на нашите съграждани, а какво получава обществото?! Това е наша обща борба! Да не допуснем във Варна да се случи. Това го допуснаха в Белгия и Холандия и вече е много труден пътят обратно – като си разпуснаха и музикантите и театралите, сега как се събират отново след 10 години.  Те си дават сметка, че са допуснали голяма грешка – да имат 250 театъра и едва 4-5 центъра, в които се произвежда висококачествена опера и театър. И какво са афишите им в момента – сбирщина от различни гастролиращи трупи – богатите белгийци и холандци си плащат по 50-100, 150 евро, а не гледат много качествени спектакли. Затова е важно да съхраним производството на нашия качествен културен продукт. България все още го прави с много малко средства, с един смешен бюджет – чужденците дори не вярват, когато им кажем какъв е“ – каза още Даниела Димова. 

„В Холандия например имат 45 театъра празни, 45 – аз не можех да повярвам, но се убедих по време на едно турне“ – подчерта маестро Борислав Иванов – артистичен директор на Държавна опера Варна.  „…Аз също не повярвах, мислех си, че имат по-добра културна политика от българската“ – допълни Веселина Михалкова – артистичен директор на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. „ Но не! Така че да се поучим от грешките на европейските ни партньори!“ – обобщи Даниела Димова. 

(край на цитата)

Сайт на Държавна опера Варна

(без дата)

Интервю на Даниела Димова пред БНТ 2

Варненската опера след успешното си представяне в Брюксел през 2017 г.

Няма статия, но има линк към предаването, като интервюто може да се чуе в линка:

https://www.facebook.com/watch/?v=1507604902627600

(край на цитата)

Сайт на Държавна опера Варна

Две съобщения от октомври 2019 година:

1 октомври 2019 by „Admin opera“, in „Актуални новини“

МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ ОТКРИВА НОВИЯ СЕЗОН НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

Симфоничен концерт – 1 октомври 2019, Световен ден на музиката, 19.00 

„Симфония концертанте“ от Моцарт и Симфония № 8 от Дворжак са представителни произведения, които са много подходящи за откриването на нов сезон.

Когато диригентът прави концертни програми, винаги се съобразява с оркестъра и аз смятам, че тези творби са подходящи за Оркестъра на Варненската опера. Репетициите показаха, че съм прав, програмата наистина много допадна на музикантите. С удоволствие работя с варненските колеги, те винаги са много отзивчиви, свирят с желание и постигат хубави резултати.

Солистите Минчо Минчев и Николай Минчев са също една гаранция за успешен концерт. Радвам се, че те можаха да намерят време в натоварения си график и приеха поканата ни.  

Празничната програма на нашия концерт би се харесала на всяка публика, вярвам и на варненската.

Пожелавам на добър час на новия 73-ти сезон на Варненската опера! 

ЕМИЛ ТАБАКОВ

(край на цитата)

8 октомври 2019 by „Admin opera“, in „Актуални новини“

“СИМОН БОКАНЕГРА” СЕ ПОСВЕЩАВА НА 90-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРСКИ БАС НИКОЛАЙ ГЯУРОВ

10 октомври 2019, 19.00, Варненска опера

След триумфа в „Опера в Летния театър“ тази година на “Симон Боканегра” от Джузепе Верди, отново посрещаме във Варна големия български баритон Кирил Манолов, пожънал аплодисменти с ролята на Симон Боканегра на най-престижните сцени. В ролята на Габриеле Адорно отново ще се срещнем и с тенора Иван Момиров, още един от именитите наши певци, които големият свят на операта познава. В ролята на Амелия Грималди ще дебютира солистката на Варненската опера Илина Михайлова, единствената българска певица, избрана от Хосе Карерас да пее в бенефисния му концерт тази година в София. Басовата партия, защитил великолепно на премиерата, и сега ще изпълни Евгений Станимиров. 

Солистите Кирил Манолов, Илина Михайлова, Иван Момиров и Евгений Станимиров, както и целият екип на спектакъла, начело с Маестра Николета Конти и режисьора Деян Прошев, се отнасят с особено внимание към точно този спектакъл на “Симон Боканегра”. Като го посвещават на 90-годишнината от рождението на великия бас Николай Гяуров, те, заедно с всички артисти на Театрално-музикален продуцентски център Варна, дават израз на дълбоката си почит и преклонение пред неговото неповторимо певческо и актьорско майсторство. 

Николай Гяуров, българинът, който в блестящата си кариера достига най-високите върхове на оперното изкуство и когото критиците величаят като “божествен глас”, “кралят на Ла Скала”, “най-големият бас на своето време”… Неслучайно един от десетте маслени портрета в родината на операта, в светая светих на това изкуство, Миланската скала, е на Николай Гяуров. От всички оперни певци в цялата история само десет са избрани да свидетелстват за величието на оперното изкуство! И седем от тях са българи! Портретите са на Борис Христов, Николай Гуяров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Елена Николай, Райна Кабаиванска и Надя Ковачева. Другите три портрета са на Пласидо Доминго, Мария Калас и Марио дел Монако.

10 октомври, 19.00, Основна сцена

СИМОН БОКАНЕГРА

Посвещава се на 90 години от рождението на Николай Гяуров

Опера от Джузепе Верди – Диригент Николета Конти – Режисьор Деян Прошев

Диригент на хора Цветан Крумов

В ролите: Кирил Манолов – Симон Боканегра, Илина Михайлова – Амелия Грималди, Иван Момиров – Габриеле Адорно, Евгений Станимиров – Якопо Фиеско, Николай Добрев – Паоло Албиани, Петър Петров – Пиетро, Христо Ганевски – капитан на стрелците, Марина Иванова – прислужница на Амелия

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

(край на цитата)

Ще завърша тази поздравителна статия във връзка с днешния рожден ден на Даниела Димова с информации за една от последните чудесни изяви на Варненската опера на софийска сцена – спектакъл на операта „Джоконда“ от Понкиели, състоял се през октомври 2019 г. и получил възторжени отзиви в много медии.

Цитирам две такива информации:

Портал „ПИК“

БЪЛГАРИЯ ДНЕС

На 14 октомври 2019 г. от 19.00 часа Държавна опера Варна гостува на сцената на Софийска опера и балет със своята постановка на “Джоконда” – най-известната опера на Амилкаре Понкиели и една от най-красивите и сложни творби в световната музикална съкровищница.

В главната роля блести изключителното българско сопрано Габриела Георгиева, която покорява публиката с познатото си вокално и артистично майсторство. С изключителна прецизност и психологическа дълбочина тя изгражда своята прелестна Джоконда като един многопластов образ, светъл, извисен, трогателен, вълнуващ. Варненската “Джоконда” е български дебют на оперната прима, която досега е изпълнявала тази роля само в чужбина.

“Джоконда” е първа постановка в историята на Варненската опера и това, наред с всичко останало, обяснява пристрастието на целия екип.

Трудните певчески роли великолепно защитават солистите на Варненската опера Бойка Василева (Сляпата), Евгений Станимиров (Алвизо), Михаела Берова (Лаура), Пламен Димитров (Барнаба), Валерий Георгиев (Енцо Грималди) и др. 

(край на цитата)

И втората информация:

Сайт на Варненската опера

Варненската „Джоконда“ на сцената на Софийска опера и балет

14 октомври 2019, 19.00, Софийска опера и балет

ДЖОКОНДА

Опера от Амилкаре Понкиели. Режисьор и сценограф Кузман Попов. Диригент Григор Паликаров. Костюмограф Ася Стоименова. Хореограф Румяна Малчева. Диригент на хора Цветан Крумов. В главните роли: Габриела Георгиева – Джоконда, Бойка Василева – Сляпата, Евгений Станимиров – Алвизо, Михаела Берова – Лаура, Пламен Димитров – Барнаба, Валерий Георгиев – Енцо Грималди. Оркестър, хор и балет на Варненската опера.

На 14 октомври от 19.00 часа Държавна опера Варна гостува на сцената на Софийска опера и балет със своята постановка на „Джоконда“, най-известната опера на Амилкаре Понкиели (1876), една от най-красивите и сложни творби в световната музикална съкровищница. Либретистът Ариго Бойто и композиторът Амилкаре Понкиели изместват акцента от главния герой в „Анджело – тиранинът на Падуа“ (драмата на Виктор Юго, чийто сюжет следва операта) върху красивата певица Джоконда. Боготворена от венецианската тълпа, но с драматична съдба, тя става жертва най-напред на интригите на шпионина Барнаба и инквизицията, а накрая принася и сама себе си в жертва. С този акт на най-висша любов Джоконда прави възможно щастието на своя любим Енцо Грималди, с друга жена, съперницата Лаура. 

Наред със силната драматургия, интригуващото либрето, многото действащи лица и вълнуващата музика, „Джоконда“ оставя в наследство и прочутия Танц на часовете, който всички разпознават, дори без да знаят, че е написан тъкмо за тази опера, подчертава Маестро Григор Паликаров.

Режисьорът и сценографът Кузман Попов разполага „Джоконда“ в суматохата на Венецианския карнавал насред площада сизвестния исторически надпис, подканващ гражданите да си осигурят  покровителството на инквизицията, като й посочват грешници. Зловещо зее лъвската паст, която поглъща донесенията, обещавайки анонимност на приносителите… 

Трагично, черно-бяло и бавно движещо се, морето присъства през цялото действие. В последната картина, като контрапункт на драматичните събития, някъде там просветлява базиликата „Санта Мария дела Салуте“. Но в крайна сметка светлините угасват. Маските са свалени. Една трагична история е разказана. Но остава морето – вечно като живота, изпълнен с контрасти.  

„Джоконда“ е първа постановка в историята на Варненската опера и това, наред с всичко останало, обяснява пристрастието на целия екип. Трудните певчески роли великолепно защитават солистите на Варненската опера: Бойка Василева – Сляпата, Евгений Станимиров – Алвизо, Михаела Берова – Лаура, Пламен Димитров – Барнаба, Валерий Георгиев – Енцо Грималди и др. В главната роля блести изключителното българско сопрано Габриела Георгиева, която покорява публиката с познатото си вокално и артистично майсторство. С изключителна прецизност и психологическа дълбочина тя изгражда своята прелестна Джоконда като един многопластов образ, светъл, извисен, трогателен, вълнуващ. Варненската „Джоконда“ е български дебют на оперната прима, която досега е изпълнявала тази роля само в чужбина. Публиката на „Джоконда“ в Опера в Летния театър още помни премиерата, една от кулминациите на оперното лято 2018 във Варна.

(край на цитата)

Нека днес на 17 октомври 2020 г. поздравим Даниела Димова за рождения й ден, като й пожелаем най-сърдечно добро здраве, лично щастие и успехи при изпълнение на големите и отговорни задачи, които са поставени пред ръководения от нея „Театрално-музикален продуцентски център Варна“ – една структура с важни културни фунции в красивата морска столица на България.

За много години, уважаема Даниела Димова!

……

Цитирам един линк за реномето на Варненската орера, отразено в чужда медия:

https://www.holidaycheck.de/prd/oper-oper-varna-ein-juwel-an-der-schwarzmeerkueste/94f443bd-49d7-30a2-b6d8-22daa0452e04