Драги приятели на оперната музика, днес на 25 октомври 2020 г. – Световният ден на операта – една от най-големите певици през миналия век щеше да навърши 95 години – мексиканският мецосопран Оралия Домингуес (Oralia Dominguez), изградила блестяща кариера и гостувала по най-големите оперни сцени и музикални фестивали – в Европа, Северна и Южна Америка.
Когато преди седем години и един месец – точно на 25 ноември 2013 г. тя почина в Милано на 88-годишна възраст, световните медии отбелязаха нейната кончина – тя беше еднакво позната както в Италия и в Мексико, така и във Великобритания, Франция, Испания, Германия, Нидерландия, Белгия, Израел, също и в САЩ, Аржентина и на много други места.
Певица с прекрасна външност, изящна драматична игра и отлично школуван глас – мецосопран и алт, позволяващ да изгради в детайли и най-трудните партии в световната оперна и песенна литература, Оралия Домингуес остави на поколенията редица записи в опери и други творби от всички епохи и стилове, като се започне от произведения на Монтеверди и Хендел, и се премине през Росини, Верди, Чилеа, Понкиели, Масне, Бизе, Сен Санс, Вагнер, Дебюси, Мусоргски – чак до съвременни автори като сър Майкъл Типет. Също и като солистка в кантатно-ораториални творби и песенни концерти Оралия Домингуес постига големи успехи по световните сцени. Като солистка в Реквиема от Верди тя е една от най-добрите изпълнителки на алтовата партия в тази епоха. Даже при нейната последна официална изява на сцена през 1982 г. – в столицата на родината си Мексико-град, тя изпълнява тази партия по време на прощален концерт. Именно тогава след една почти 35-годишна кариера тя слиза официално от сцената. Дълги години след това живее в Мексико и в Италия и именно в Милано – градът, в който е имала едни от най-успешните си изяви, започнали още през 1953 г. с участие в ролята на Принцеса де Буйон от операта „Адриана Лекуврьор“ на Чилеа, тя умира през 2013 г. – точно 60 години след този дебют на Миланската скала. Понеже стана въпрос и за Реквием на Верди, нека отбележа, че при един концерт през 1969 г. в Париж с нейно участие, българският певец Никола Гюзелев пее басовата партия. Аз имам линк към това изпълнение и ще го цитирам тук. Даже предната вечер, като подготвях окончателно тази статия, ми попадна този запис и го пуснах в моя профил във ФБ. Ето линка, заедно с подробности относно другите солисти:
Линк към Реквием от Верди:
(Martina Arroyo – Oralia Dominguez – Aldo Bottion – Nicola Ghiuselev – Paris – 1969, Conductor – Jean Martinon):
(край на цитата)
След тия уводни думи ще се спра на биографията и творческия път на певицата.
Оралия Домингуес е мексиканска оперна певица – мецосопран и алт, родена на 25 октомври 1925 г. в San Luis Potosi (Мексико), починала на 25 ноември 2013 г. в Милано.
От дете показва музикален талант, започва вокално обучение в Националната консерватория в столицата Мексико-град. По време на следването си се запознава с композитора Карлос Шавес-Рамирес, който подкрепя кариерата й после. Още по време на обучението си – през първата година – тя участва като солистка в кантатата за дамски хор и солисти „La damoiselle élue“ от Клод Дебюси. През юни 1948 г. при гостуване на Миланската Скала в Мексико тя пее в ролята на Мадалена в операта „Риголето“ от Верди. Нейни партньори тогава са Джузепе ди Стефано в ролята на Херцогът от Мантуа и Джузепе Валденго в ролята на Риголето. В тия времена е типично в Мексико при гостуване на солисти от големи оперни театри, по-малките роли да се играят от мексикански артисти, които пеят в Мексико. Именно от тази изява на Оралия Домингуес е запазен тонов документ, който се счита за най-стария запис на певицата. През октомври 1948 г. тя пее в „Palacio de Bellas Artes“ главната роля при премиерата на операта „La Mulata de Córdoba“ от мексиканския композитор José Pablo Moncayo García .
Като официален оперен дебют на Оралия Домингуес се смята участието й през 1950 г. в Оперния театър в Мексико-град. През 1951 г. наново при гостуване на Миланската Скала тя пее вече главната роля на Амнерис в „Аида“ от Верди на сцената на „Palacio de Bellas Artes“. Дирижира Оливиеро де Фабритис, нейни партньори са Мария Калас (Аида), Марио дел Монако (Радамес) и Джузепе Тадеи (Амонасро). През 1952 г. Оралия Домингуес играе на сцената на Оперния театър в Мексико-град в ролята на Шарлота в операта „Вертер“ от Масне. Неин партньор в главната роля е Джузепе ди Стефано.
През следващата 1953 г. Оралия Домингуес заминава за Европа. Нейният дебют там е при голям концерт в Лондон във „Wigmore Hall“. През същата година тя пее при „Lucerne Festival“ соловата алтова партия в Реквиема от Верди. Следват нейни концерти в Испания, Франция, Западна Германия и Нидерландия.
Като начало на международната й оперна кариера се счита участието й на сцената на Миланската Скала през 1953 г., когато дебютира с голям успех в ролята на Принцеса де Буйон в операта „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа. През 1955 г. Оралия Домингуес гостува в Оперния тетър в Рим в ролята на Улрика в „Бал с маски“ от Верди, през 1956 г. – наново на сцената на Миланската Скала като Марина в „Борис Годунов“ от Мусоргски. През 1958 г. отново на тази сцена тя играе ролята на Принцеса де Буйон в „Адриана Лекуврьор“. През януари 1955 г. Оралия Домингуес дебютира на сцената на Ковънт Гардън в Лондон в ролята на врачката Sosostris при премиерата на операта „The Midsummer Marriage“ от сър Майкъл Типет. Този съвременен композитор е считан наред с Бенджамин Бритън като най-известен британски творец в областта на модерната музика през 20-и век. Ето малка справка за любопитните читатели:
Майкъл Кемп Типет (на английски: Michael Kemp Tippett) е роден на 2 януари 1905 година в Ийсткоут, днес част от Лондон. През 1928 година получава бакалавърска степен от Кралския музикален колеж. Започва да публикува собствени композиции в навечерието на Втората световна война, а след нейния край придобива по-широка известност. Днес той е оценяван като един от най-значимите британски композитори на XX век, наред с Бенджамин Бритън. Майкъл Типет умира на 8 януари 1998 година в Лондон. Ето списък на оперните му произведения и такива за хор:
ОПЕРИ (всички в 3 действия, либретото на всички е от самия автор на музиката):
- 1955: The Midsummer Marriage
- 1961: King Priam
- 1970: Knot Garden
- 1973–76: The Ice Break
- 1986–88: New Year
(край на цитата)
ХОРОВИ ТВОРБИ:
- 1939–41: A Child of Our Time. Оратория за сопран, алт, тенор, бас, хор и оркестър
- 1965: The Vision of Saint Augustine за баритон, хор и оркестър
- 1982/83: The Mask of Time за сопран, мецосопран, тенор, баритон, хор и оркестър.
(край на справката за сър Майкъл Типет)
От 1955 до 1964 г. Оралия Домингуес гостува редовно на летните оперни фестивали в Глайндбърн във Великобритания – за пръв път през 1950 г. като Мисис Куикли във „Фалстаф“ от Верди (после пак през 1957 г. в тази роля), през 1957 г. в ролята на Изабела в „Италианката в Алжир“ от Росини и през 1962 г. в ролята на Арналта в „Коронацията на Попеа“ от Монтеверди. През 1959 г. Домингуес играе в Оперния театър в Сан Франциско в ролята на Мисис Куикли във „Фалстаф“, през същата година отново в Ковънт Гардън в Лондон в ролята на Амнерис в „Аида“. През април 1963 г. е нейната единствена изява на сцената на Виенската държавна опера в ролята на Еболи в „Дон Карлос“ от Верди. Ето цитат за това участие:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Don Carlo(Ital.) | Eboli | 05.04.1963 | 1 mal |
(край на цитата)
През същата 1963 г. Оралия Домингуес играе в Grand Opéra Paris в ролята на Амнерис в „Аида“. През следващата 1964 г. тя взема участие на авторитетния музикален фестивал в Aix-en-Provence / Франция в две роли – Арналта в „Коронацията на Попеа“ от Монтеверди и Мисис Куикли във „Фалстаф“. Тези две роли са едни от най-добрите в цялата й оперна кариера. С тях дебютира през 1965 г. в Оперния театър в Монте Карло, а през сезона 1967/1968 играе наново в Ковънт Гардън в Лондон.
Оралия Домингуес не остава незабелязана за големия диригент Херберт фон Караян. През април 1968 г. по време на Великденския фестивал в Залцбург тя играе в ролята на Ерда в „Рейнско злато“ от Вагнер под негово диригентство. През 1969 г. наново там и пак при негово дирижиране играе Ерда както в „Рейнско злато“, така и в третата част на тетралогилята – „Зигфрид“. Изявила се там като отлична Вагнерова певица, тя е поканена още през 1968 г. за ролята на Ерда при продукцията на „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер с диригент Волфганг Савалиш на сцената на Римската опера. Нейни партньори там са (между другите) Тео Адам (Вотан / Вандерер) и Jean Cox (Зигфрид).
Ето още някои други изяви на Оралия Домингуес през 60-те и 70-те години: Оперният театър в Мексико-град, „Театро Колон“ в Буенос Айрес (1961 г. като Мадалена в „Риголето“), при фестивала „Maggio Musicale Fiorentino“ във Флоренция (1961 г. като Еболи в „Дон Карлос“, 1966 г. като Арналта в „Коронацията на Попеа“), на сцената на Немския театър на Райн (Дюселдорф / Дуисбург) – редовно в годините между 1960 и 1969), в Държавната опера в Хамбург (гостуване с договор през 1972-1974), в Държавната опера в Щутгарт (гостуване с договор през 1972-1976).
Други нейни международни гастроли: Тел Авив (1959), Венеция (1960 като Алцина в едноименната опера от Хендел, заедно с Джоан Съдърланд), Неапол (през 1958 г. в театър „Сан Карло“ като Прециозила в „Силата на съдбата“ от Верди), Палермо („Театро Масимо“), Лиеж („Théâtre Royal de la Monnaie“).
В САЩ Оралия Домингуес дебютира за пръв път при едно концертно турне, по-късно следват изяви в Чикаго, Далас и Ню Орлеънс. През 1976 г. тя пее с голям успех в неин концерт в родината си – в Мексико-град. През 1982 г. е нейната последна официална изява на сцена – соловата партия в Реквиема от Верди също в Мексико-град – в „Palacio de Bellas Artes“.
Трябва да отбележа, че Оралия Домингуес е имала съвместни изяви с български бас Борис Христов през 1958 г. в Неапол, също и музикален запис с него в операта „Коронацията на Попеа“ от Монтеверди. По-долу ще стане въпрос за този запис. Ето и цитат на италиански език за съвместната изява на Домингуес и Борис Христов:
„Nel 1958 si esibì al Teatro San Carlo di Napoli nella Forza del destino (Preziosilla); di quest’esibizione è disponibile una registrazione video, girata in una recita speciale a luci ccese (con Renata Tebaldi, Franco Corelli, Ettore Bastianini e Boris Christoff).”
(край на цитата)
Какъв вепиколепен състав в „Силата на съдбата“ от Верди!
В авторитетния речник за певци от Kutsch & Riemens (5 тома, около 4000 страници), който аз често ползвам, се дава следната оценка за гласовите възможности на Оралия Домингуес: „технически напълно школуван и мощен глас с особено завладяващ екзотичен тембър“. В един известен музикален електронен портал – „Tamino Klassikforum“,нейният глас е определен така (цитат на немски език): „samtweiche, dunkel getönte Stimme von bestechendem Wohllaut“ (превод: „мек като коприна, тъмно обагрен глас с подкупваща наслада“).
(край на цитата)
Когато в края на ноември 2013 г. Оралия Домингуес умира в Милано на 88-годишна възраст, мексиканските официални органи, които съобщават за смъртта й, така определят съвсем накратко гласа й: „Оралия Домингуес е певицата с един от най-хубавите гласове през 20-и век“.
Трябва да добавя, че точно това определение не ми беше известно, но по това време – есента на 2013 г. аз лично вече 4 месеца се занимавах с моите „оперни истории“, които редовно пиша оттогава във Фейсбук и познавах името й от моите справки в музикалната литература. Както се разбира от биографията и изявите й, които цитирах по-горе, тя е добре позната и оценена в цяла Европа. Редица радио- и тв-станции съобщиха на 25 или 26 ноември 2013 г. за нейната смърт, много медии писаха по този повод, особено на английски, испански и други езици. Аз четох на немски език една статия (вчера си я припомних в Интернет) от австрийска медия – портала „DerStandard.at“ (Австрия). Ето цитата от тази статия:
26 ноември 2013 г.
Mexikanische Opernsängerin Oralia Dominguez gestorben
Stand mit Maria Callas und Giuseppe di Stefano auf der Bühne
Mexiko-Stadt – Die mexikanische Opernsängerin Oralia Dominguez ist tot. Sie sei am Montag im Alter von 88 Jahren in Mailand gestorben, teilte die mexikanische Kulturbehörde am Mittwoch mit. Die Mezzosopranistin sei “eine der bedeutendsten Stimmen des 20. Jahrhunderts” gewesen. Während ihrer fast 30-jährigen Karriere stand Dominguez mit so bekannten Sängern wie Maria Callas und Giuseppe di Stefano auf der Bühne. Sie trat unter anderem an der Mailänder Scala, im Londener Covent Carden und im Teatro Colon in Buenos Aires auf. (APA, 28.11.2013)
(превод: Мексико-град – Мексиканската оперна певица Оралия Домингуес почина. Тя се е поминала в Милано в понеделник на 88-годишна възраст, както съобщиха в сряда мексиканските културни органи. Мецосопранът Домингуес е считана за „певицата с един от най-хубавите гласове през 20-и век“. В течение на почти 30-годишната й кариера Оралия Домингуес играе на сцената с такива големи певци като Мария Калас и Джузепе ди Стефано. Тя гастролира между другото в Миланската Скала, в Ковънт Гардън в Лондон и в Театро Колон в Буенос Айрес. (APA, 28.11.2013)
(край на цитата)
По отношение на репертоара й, Оралия Домингуес пее творби от всички епохи и стилове, като се започне от Хендел и Монтеверди и се стигне до съвременни композитори като сър Майкъл Типет, от Верди, Масне и редица други до Мусоргски, Дебюси, Вагнер, и десетки още. Редица от тях споменах до сега. В страниците за нея в Уикипедия (на английски, немски, испански, италиански и полски езици) са дадени редица подробности както за репертоар, така и за музикални записи. В страницата на испански език е най-пълната дискография на певицата. Цитирам я по-долу:
Discografía de referencia:
- Mahler: Das Lied von der Erde, Paul Kletzki, Set Svanholm, Filarmónica de Viena, 1954
- Monteverdi: L’incoronazione Di Poppea / Boris Christoff, Mirto Picchi, Oralia Domínguez, Mirella Parutto, Renato Cesari, Carlo Franci, Florence Maggio Musicale Orchestra, 1966
- Saint-Saëns: Samson et Dalila / Jean Fournet, Jon Vickers, Ámsterdam 1964
- Verdi: Aida, Maria Callas, Mario Del Monaco, Oralia Domínguez, Giuseppe Taddei Oliviero de Fabritiis, México City, Palacio de Bellas Artes Orchestra, 1951
- Verdi: Falstaff, Giuseppe Taddei, Nicola Monti, Rosanna Carteri, Anna Maria Canali, Oralia Domínguez, Aldo Protti, Mario Rossi, Italian Radio Symphony Orchestra Rome, Roma 1953
- Verdi: Requiem / Víctor De Sabata, Elisabeth Schwarzkopf, Cesare Siepi, Giuseppe Di Stefano, Milán Teatro alla Scala, 1954
- Verdi: Requiem / Antonietta Stella, Oralia Domínguez, Giuseppe Modesti, Nicolai Gedda, Herbert von Karajan, Vienna Symphony Orchestra,
- Wagner: Siegfried / Sawallisch, Adam, Cox, Kniplova, Roma 1968
- Wagner: El oro del Rin / Herbert von Karajan, Dietrich Fischer-Dieskau, Josephine Veasey, Helen Donath, Edda Moser, Zoltan Kelemen, Donald Grobe, Gerhard Stolze, Berlin Philharmonic 1967
- Oralia Domínguez, Recital – Bizet · Cilèa · Donizetti . Rossini · Verdi · Wagner
(край на цитата)
Както се вижда, има записи и с Борис Христов от 1966 г. в „Коронацията на Попеа“.
Някои важни допълнения на тази дискография ще дам от източници на немски език:
Von den Glyndebourne-Festspielen existiert ein Live-Mitschnitt des Falstaff aus dem Jahr 1957 mit Domínguez als Mrs. Quickly; Dirigent war Vittorio Gui. 1958 nahm sie, unter dem Dirigenten Ferenc Fricsay, in München für das Label Deutsche Grammophon einen Querschnitt (in deutscher Sprache) der Oper Carmen auf; ihr Partner als Don José war József Simándy. 1962 veröffentlichte EMI Records eine Gesamtaufnahme der Oper L’incoronazione di Poppea in der Besetzung der Glyndebourne-Festspiele; es dirigierte Sir John Pritchard.
1967 erschien bei Decca Records eine Gesamtaufnahme der Oper La Gioconda, in der sie die Partie der Cieca verkörpert. Ihre Partner waren Renata Tebaldi, Carlo Bergonzi, Marilyn Horne und Robert Merrill; es dirigierte Lamberto Gardelli. 1968 veröffentlichte die Deutsche Grammophon auf Schallplatte die Studioaufnahme von Wagners Ring-Vorabend Das Rheingold, im Nachtrag zu den Salzburger Osterfestspielen. Unter der musikalischen Leitung von Herbert von Karajan sang Domínguez die Rolle der Erda. 1969 übernahm sie diese Rolle auch in der Studioproduktion des Siegfried. 2007 veröffentlichte die Deutsche Grammophon ein Solo-Recital.
Das durch Rundfunkaufnahmen, Live-Mitschnitte und Schallplatten überlieferte musikalische Schaffen von Oralia Domínguez wurde mittlerweile weitgehend auch auf CD wiederveröffentlicht. Ein Live-Mitschnitt einer konzertanten Aufführung der Oper Samson et Dalila aus dem Jahre 1964, mit Jean Fournet (Dirigent), Jon Vickers (Samson), Ernest Blanc (Grand Prêtre) und dem Radio Filarmonisch Orkest Amsterdam wurde bei dem Label Gala veröffentlicht.
(край на допълненията)
След тази статия ще поместя във Фейсбук редица снимки на певицата, които са публикувани в различни портали. Също така има и редица музикални записи, снети в YouTube и другаде, така че може да се чуят нейни изпълнения и всеки да си направи изводи по отношение на гласовите качества на Оралия Домингуес. Аз ще цитирам линкове към няколко нейни изпълнения.
Нека днес на 25 октомври 2020 г. почетем 95 години от датата на раждането й, а след един месец – точно на 25 ноември ще се навършат 7 години от смъртта й. Знам, че е погребана в почетен гроб на Централното гробище в Милано. Тя е оставила толкова светли спомени в цяла Италия, така че сигурно днес и след месец на гроба й ще има свежи цветя от нейни любители и почитатели.
Мир на праха й!
………
Линк към Реквием от Верди:
(Martina Arroyo – Oralia Dominguez – Aldo Bottion – Nicola Ghiuselev – Paris – 1969, Conductor – Jean Martinon)
……
Линк към ария на Еболи от „Дон Карлос“ на Верди:
(Orchestre Philharmonique de l’ORTF Nello Santi, cond. Salle Pleyel Paris . April 3, 1965)
https://www.youtube.com/watch?v=Cmgo3S2UHuk&ab_channel=Oneguin65
…….
Линк към сцена от „Аида“ на Верди:
(Early Maria Callas’ Colossal Aida against Oralia Dominguez’ Titanic Amneris)
……
Линк към ария на Прециозила от „Силата на съдбата“ от Верди
….