Ericson, Barbro (SWE, Sopran & Alt)

Певицата от Швеция Барбро Ериксон празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 2 април 2015 г. празнува своята 85-годишнина една голяма оперна певица от Швеция – алт и сопран (така я дават в музикалните енциклопедии), която едва ли е позната на българските оперни любители. Това е Барбро Ериксон (Barbro Ericson), известна преди всичко като отлична интерпретаторка на роли в „класически“ опери от Глук, Вагнер, Верди, Маскани, Берлиоз, Бизе и Рихард Щраус, но също така и в такива от съвременни композитори, като Франсис Пуленк, Албан Берг, Игор Стравински, Дьорд Лигети, Бенжамин Бритън, Луиджи Далапикола.

През 60-те и 70-те години на миналия век Барбро Ериксон играе по най-известните световни оперни сцени в Европа, в САЩ и в Канада, взема участие в музикалните фестивали в Байройт, Залцбург, Единбург. Наред с оперните си участия Ериксон се изявява като профилирана концертна певица и солистка в смфонично-ораториални произведения, изграждайки и там завидна кариера. Както я определя музикалната критика, „Ериксон притежава широк и мощен глас, който й позволява да изгради един репертоар, който наред с алтовите роли съдържа и редица драматични сопранови партии, преди всичко във Вагнерови опери“.

Барбро Ериксон е родена на 2 април 1930 г. в Халмстад / Швеция. От 1950 г. започва вокално обучение в Музикалната академия в Скокхолм, както и от 1953 г. в „Шведската кралска оперна школа“ при Ragnar Hultén, Arne Sunnegardh und Nanny Larsén Todsen. Оперният й дебют е през 1956 г. в Кралската опера в Стокхолм в ролята на Еболи в „Дон Карлос“ от Верди. В някои информации се казва, че оперният й дебют всъщност е малко по-рано, на 6 май1956 г., когато се налага да замести певицата Bette Wermine Björling в ролята на Зигруне във „Валкюра“ от Вагнер. Фамилията Björling е една от най-известните шведски оперни фамилии – двамата братя Gösta и Jussi Björling са изключително добри оперни певци, особено във вагнерови опери. Именно Bette Werminе е съпруга на Gösta Björling.

През 1958 г. Барбро Ериксон става член на ансамбъла на Кралския оперен театър. Още през 1956 г. Ериксон участва в премиерата на операта „Porträttet“ от H. Rosenberg, също и през 1865 г. в премиерата на шведската опера „Herr von Hancken“ от K. B. Blomdahls.

Ериксон гостува и на оперни сцени извън Швеция и скоро става широко известна, като в Лондон (Ковънт Гардън, 1960 – в ролята на Мари в „Летящият холандец от Вагнер), Берлин, Хамбург, Мюнхен, Хелзинки, Копенхаген, Осло, в оперни театри във Франция, Италия (също и в Миланската Скала), Нидерландия. Гостува и на Музикалния фестивал в Единбург.

От 1964 г. започват участията й в главни роли от Вагнерови опери – първо в Париж (Grand Opera) като Венeра в „Танхойзер“, после същата година на Фестивала в Байройт – същата роля и тази на Кундри в „Парсифал“. През 1966 г. пее на Фестивала в Атина в ролята на Еболи в „Дон Карлос“ от Верди. През 1967 г. дебютира на Великденския фестивал в Залцбург във „Валкюра“ с диригент Херберт фон Караян.

Нейният дебют извън Европа е през 1967 г. в Канада. В Монреал тя играе като Улрика в „Бал с маски“ от Верди и като „Baba the Turk“ в „The Rake’s Progress“ от Стравински, а през 1968 г. на сцената на МЕТ в Ню Йорк в ролята на Фрика от „Валкюра“. По-късно – през 1976-1977 г. Ериксон постига в Ню Йорк големи успехи като Херодиас в „Саломе“ от Рихард Щраус.

През 1969 и 1985 г. Барбро Ериксон гостува във Виенската държавна опера първо в операта „Парсифал“ от Вагнер в ролята на Кундри и втори път през 1985 г. в „Електра“ от Рихард Щраус в ролята на Клитемнестра (2 изяви). Цитирам извадка от архива на Виенската държавна опера:

Vorstellungen mit Barbro Ericson

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Elektra	Klytemnestra	08.01.1985–16.01.1985	2 mal
Parsifal	Kundry	06.04.1969	1 mal

(край на цитата)

Дебюта на Барбро Ериксон във Виена е на 6 април 1969 г. в „Парсифал“ при следния състав на ансамбъла:

Besetzung | 06.04.1969

Dirigent	Robert Heger
Nach einer Inszenierung von	Herbert von Karajan
Bühnenbilder und Kostüme	Heinrich Wendel
Choreographie	Erich Walter
Choreinstudierung	Richard Rossmayer
Amfortas	Otto Wiener
Titurel	Manfred Jungwirth
Gurnemanz	Gottlob Frick
Parsifal	Jean Cox
Klingsor	Reid Bunger
Kundry	Barbro Ericson
1. Knappe	Liselotte Maikl
2. Knappe	Gertrude Jahn
3. Knappe	Heinz Zednik
4. Knappe	Erich Majkut
1. Gralsritter	Karl Terkal
2. Gralsritter	Siegfried Rudolf Frese
Stimme von oben	Margarita Lilowa

(край на цитата)

В последния ред четем името на българското мецосопрано Маргарита Лилова в ролята на Гласът отгоре.

През 1985 г. Барбро Ериксон гостува отново във Виена при две изяви в ролята на Клитемнестра в „Електра“ от Рихард Щраус в дните 8 и 16 януари. Цитирам състава на ансамбъла при първата изява:

Besetzung | 08.01.1985

Dirigent	Heinrich Hollreiser
Regie	Richard Bletschacher
Ausstattung	Wieland Wagner
Choreinstudierung	Helmuth Froschauer
Klytämnestra	Barbro Ericson
Elektra	Gwyneth Jones
Chrysothemis	Carmen Reppel
Aegisth	Hans Beirer
Orest	Bernd Weikl
Der Pfleger des Orest	Jaroslav Štajnc
Die Vertraute	Kimiko Adachi
Die Schleppträgerin	Heidrun Götz
Ein junger Diener	Ewald Aichberger
Ein alter Diener	Konstantin Sfiris
Die Aufseherin	Lotte Rysanek
Fünf Mägde	Margarita Lilowa, Waltraud Winsauer, Rohangiz Yachmi, Olivera Miljakovic, Renate Holm

(край на цитата)

На сцената на МЕТ Ню Йорк Барбро Ериксон има общо 14 изяви в годините от 1967 до 1977 в следните опери: „Валкюра“ от Вагнер – в ролята на Зигруне (9 изяви) през 1967 и 1968 г. и в „Саломе“ от Рихард Щраус – в ролята на Херодиас (5 изяви) през 1976 и 1977 години.

На 12 април 1978 г. Барбро Ериксон участва при премиерата на операта „Le grand мacabre“ от Дьорд Лигети (1923-2006) в Стокхолм, в партията на Mescalina. Прави впечатление през тези години извънредно широкия спектър на епохи, роли, стилове и композитори, които Ериксон включва в репертоара си. Ето примери: Орфей в едноименната опера от Глук, Кармен в операта от Бизе, Улрика в „Бал с маски“, Амнерис в „Аида“ и Quickly във „Фалстаф“ от Верди, Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, Мари във „Воцек“ от Албан Берг, Madame de Croissy в „Диалозите на кармелитките“ от Франсис Пуленк, двете роли – „Mother Goose“ и „Baba the Turk“ в „The Rake’s Progress“ от Стравински, Miss Jessel в „The Turn of the Screw“ от Бенжамин Бритън, Майката в „Il Prigаioniero“ от Луиджи Далапикола, Клитемнестра в „Електра“ и Бавачката в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус. През цялата си певческа кариера има около 100 оперни роли.

Барбро Ериксон е прочута за някои нейни изпълнения във вагнерови опери. Ето отзив на един музикален критик от Швеция за нейното изкуство:

„Можем да се уверим за интензитета и широкия спектър на звука при изпълнения на тази певица, ако например слушаме чудесната интерпретация на Ериксон в арията на Ерда “Weiche, Wotan, weiche!”.

(край на цитата)

Че тя е в състояние да намира различно гласово оцветяване за различните си роли можем да сравним, като слушаме дуета на Елза и Ортруд („Лоенгрин“) “Elsa!.. Wer ruft?” или арията на Улрика “Re dell’abisso, affretati” от операта „Бал с маски“. Тук преживявяме вече рядкото удоволствие за днешните времена да чуем такъв дълбоко тъмен тембър при тази роля, както например преди – например при Oralia Dominguez (б.а. Б.К.: една легендарна мексиканска оперна певица – мецосопран и алт, 1925-2013)“.

(край на цитата)

Наред с голямата си оперна кариера Барбро Ериксон участва в редица песенни концерти и като солистка в симфонични творби и такива от жанра на ораториалната музика. Много от изявите й са заснети на музикални носители. Ето едно извлечение на шведски език:

Diskografi (Urval)

Great Swedish Singers: Barbro Ericson. Bluebell records ABCD 094. Svensk mediedatabas.
Verismo at the Royal Swedish Opera 1952-1962. Caprice CAP 22063. Svensk mediedatabas.
Anna i Berlioz Trojanerna. Caprice CAP 22054.
Kundry i Richard Wagners Parsifal. Bayreuth 1964. Cond. H. Knappertsbusch. Orfeo D’Or. Även på Golden Melodram GM 1.0004-4 CD.
Amman i Richard Strauss Die Frau ohne Schatten. Med Birgit Nilsson, Walter Berry, Matti Kastu, Siv Wennberg. Kungliga Operan 13 december 1975. Hovkapellet. Dir. Berislav Klobucar. Opera Depot OD10152-3.
Amneris i Verdis Aida. Med Anita Vällki, Set Svanholm, Sigurd Björling, Erik Saedén. Kungliga Operan 4 april 1960. Hovkapellet. Dir. Sixten Ehrling. Opera Depot OD10366-2.
Amneris i Verdis Aida. Med Birgit Nilsson, Kolbjörn Höiseth, Rolf Jupither, Arne Tyrén, Bengt Rundgren. Kungliga Operan 7 maj 1966. Hovkapellet. Dir. Ino Savini. Opera Depot OD10315-2.
Klytämnestra i Richard Strauss Elektra. Med Birgit Nilsson, Berit Lindholm. Kungliga Operan 1965. Hovkapellet. Dir. Berislav Klobucar. House of Opera CD861.

Anmärkning: Parsifalinspelningen ovan blev dirigentens, Hans Knappertsbusch, sista framträdande.

(край на извлечението)

За големите си заслуги към музикалното изкуство Барбро Ериксон е наградена в родината си с почетни звания и медали. Още през 1968 г. тя получава титлата „Шведска кралска певица“, а през 1978 г. получава ордена »Litteris et artibus«.

Нека днес на 2 април 2015 г. да поздравим Барбро Ериксон с навършване на 85-годишна възраст и да й пожелаем добро здраве и щастливи дни.

……………………………

Записи: