Geraldine Farrar

Певицата от САЩ Джералдин Фарър е родена на днешния ден преди 140 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 28 февруари 2022 г., в последния ден на Малък Сечко пиша за пръв път статия за една певица от миналото, която е оставила особено важно музикално наследство на поколенията. Това е сопранът от САЩ Джералдин Фарър (Geraldine Farrar), родена преди 140 години на 28 февруари 1882 г. в Мелроуз, Масачузетс, САЩ, починала на 11 март 1967 г. в Риджфийлд, Кънектикът.

Интересното за Джералдин Фарър е особено това, че съвсем млада идва в Европа и от Германия тръгва вокалната й кариера, после продължава в Монте Карло и другаде и чак тогава се завръща в Америка и стартира там забележителна кариера и то в центъра на оперното изкуство в САЩ – в Метрополитън Опера в Ню Йорк.

Цитирам щрихи от тези първи години в Европа и началото в МЕТ:

Ангажирана в Берлинската придворна опера през 1901 г., когато е само на 19 години, американката Джералдин Фарър веднага привлича интереса на берлинската публика, когато прави своя дебют във „Фауст“ от Гуно. Съвсем наскоро тя завършва обучението си по пеене, което е започнала в Америка при великата Лили Леман, която със сигурност изиграва ролята си в този ангажимент. Изключително красива, Фарър е известна и като капризна и бързо се превръща в любимка на пресата. Освен това тя е упорито обвинявана, че има връзка с престолонаследника принц Вилхелм, а се твърди, че действащият кайзер Вилхелм II я е уважавал.

През това време започва записването на вокални изпълнения на музикални носители, в началото – грамофонни плочи. Не е изненадващо, че още през 1902 г. Джералдин Фарър прави голям брой записи за водещия тогава лейбъл „G&T“ (Grammophone and Tipewriter). Тя доказва и бизнес нюха си, когато сменя ангажимента си в Берлин с такъв в Операта в Монте Карло. Операта на Лазурния бряг просто заплаща по-добре.

През 1906 г. Фарър най-накрая става член на Метрополитън опера в Ню Йорк, по това време все още върхът на певческата кариера. Тя играе главната роля при премиерата на „Мадам Бътерфлай“ на Пучини на сцената на МЕТ през 1907 г. Следват голям брой роли в лиричния репертоар. При премиерата на „Децата на краля“ от немския композитор Енгелберт Хумпердинк през 1910 г. тя въплъщава Стопанката на гъските, с няколко истински, дресирани гъски на сцената.

Джералдин Фарър оставя името си в световните оперни архиви като артистка с много примиери на опери по различни оперни сцени, най-често в МЕТ. Ето примери:

„ (…) В Монте Карло тя играе главната роля в премиерата на „Амика“ от Пиетро Маскани през 1905 г., също в премиерата на „L’ancétre“ от Камий Сен-Санс през 1906 г. и в премиерата на „Le Clown“ от Виктор Капул (либрето) и Исак де Камондо (музика). Тя се изявява през 1907 г. в МЕТ при американската премиера на „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, както и в премиерите на „Сестра Анжелика“ от Пучини също в МЕТ през 1918 г. и на „Мадам Сан Жен“ от Умберто Джордано (също в МЕТ) през 1915 г. в съответните главни роли. Любимата роля на Фарър е тази на Стопанката на гъските в операта на немския композитор Енгелберт Хумпердинк „Децата на краля“, който е световно известен с операта си „Хензел и Гретел“. Фарър изпълнява тази роля – Стопанката на гъските – на световната премиера на операта в МЕТ през 1910 г. и за целта отглежда гъски, които се подчиняват на всяка нейна дума на сцената. Според рецензия в „New York Tribune“ за премиерата, „в края на операта мис Фарър пристъпва пред завесата с жива гъска под мишницата си“.

(край на примерите)

След три години в Оперния театър в Монте Карло, Фарър прави успешния си дебют на 26 ноември 1906 г. в Метрополитън опера в Ню Йорк в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в ролята на Жулиета. Нека още тук в началото на статията цитирам един отзив за нея именно след тази нейна премиера в МЕТ като Жулиета:

Статия на Ричард Олдрич в „The New York Times“

Мис Фарър се завръща в родната си земя като една от американските певици, които са си направили име и слава в чужбина. Не винаги е лесно да се постигне същия успех в тази страна и може да се окаже, че всичко, което прави, няма да срещне толкова неоправдано приемане, както в чужбина. Но тя отиде далеч по този път в това, което постигна снощи. Тя направи най-приятно впечатление в представянето си като Жулиета в операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно, защото тя е пълна с отлични инстинкти, правещи най-добрите неща като лирична актриса. Тя има очарователна личност, грациозна и печеливша, а сценичното й присъствие е примамливо и с голяма част от момичешкия характер на Жулиета.

Говори се, че докато актрисата е научила изкуството да обозначава страстта и екстатична емоция на Жулиета, тя рядко все още може да притежава юношеския чар, от който се нуждае ролята. Но госпожица Фарър го има и в същото време има умения и ресурс в сценичната професия. Тя е певица със забележителни дарби. Гласът й е пълен и богат сопран, лиричен по своята същност и гъвкавост, но доста тъмно оцветен и с не малко драматичност и със сила на драматичния нюанс, който тя използва умело в главните пасажи на ролята. Пеенето й обикновено е свободно и спонтанно, добре формулирано и добре изразено, но тя не е напълно завършен вокалист и има неща в нейната интерпретация, които биха могли да не срещнат пълно одобрение, както в дуета в четвърто действие, където тя пееше с известно ограничение.

Ще има още по-интересна и по-важна музика при изявяване на нейните артистични сили, преди сезонът да е много по-напреднал, но тук имаше достатъчна причина в нейната Жулиета от миналата вечер за високи очаквания, които бяха загатнати от нея пред музикалната публика на Ню Йорк.

(край на цитата)

И на края в този кратък увод нека припомня, че оперната кариера на Джералдин Фарър не трае много дълго и причините са неприятни: Фарър се оттегля от оперната сцена през 1922 г. на 40-годишна възраст. Последното й изпълнение е в главната роля на Дзадза в операта на Руджеро Леонкавало „Zazà“ на сцената на МЕТ. По това време гласът й преждевременно показва дефекти поради претоварване.

Според американския музикален критик Хенри Плезънс, автор на книгата „Великите певци от зората на операта до наши дни“, публикувана за първи път през 1967 г., Фарър е имала между 25 и 35 представления на сезон само в МЕТ, но и другаде. Те включват там 95 участия като Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини и 58 като Кармен в операта на Бизе за 16 сезона. Главната роля в „Тоска“ на Пучини, която тя добавя към репертоара си през 1909 г., е друга от любимите й роли в МЕТ.

След този увод ще се спра на биографията и дейността на днешната юбилярка Джералдин Фарър. Ползвам материали от източници на английски, немски и руски езици.

Джералдин Фарър, родена на 28 февруари 1882 г. в Мелроуз, Масачузетс, САЩ, починала на 11 март 1967 г. в Риджфийлд, Кънектикът, е американска оперна певица (сопран) и филмова актриса.

Фарър започва обучението си на 12-годишна възраст при Д. Х. Лонг в Бостън и продължава при Ема Търсби и Виктор Капул в Ню Йорк. През 1899 г. тя идва в Париж и става студентка на Анж-Пиер дьо Трабадело, след което завършва обучението си при Лили Леман в Берлин.

След своя сценичен дебют през 1901 г. в Берлинската придворна опера в ролята на Маргерита във Фауст от Гуно, тя играе като Джилда в „Риголето“ на Джузепе Верди в Берлин през 1906 г. като партньорка на Енрико Карузо. До 1906 г. американката е член на Берлинската придворна опера; тя е приятелка на германския престолонаследник и семейството му.

През това време Джералдин Фарър гостува в Монте Карло, Париж, Лондон, Стокхолм и Брюксел. В Монте Карло тя играе главната роля в премиерата на „Амика“ от Пиетро Маскани през 1905 г., също в премиерата на „L’ancétre“ от Камий Сен-Санс през 1906 г. и в премиерата на „Le Clown“ от Виктор Капул (либрето) и Исак де Камондо (музика).

След три години в Оперния театър в Монте Карло, Фарър прави успешния си дебют на 26 ноември 1906 г. в Метрополитън опера в Ню Йорк в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в ролята на Жулиета. Тя се изявява през 1907 г. в МЕТ при американската премиера на „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, както и в премиерите на „Сестра Анжелика“ от Пучини също в МЕТ през 1918 г. и на „Мадам Сан Жен“ от Умберто Джордано (също в МЕТ) през 1915 г. в съответните главни роли.

Джералдин Фарър остава член на компанията на МЕТ до пенсионирането си през 1922 г. Тя изпява там 29 роли в 672 представления. По-късно в статията ще дам още подробности за ролите й в МЕТ.

Фарър е изключително популярна не само заради изразителния си сопранов глас, но и заради красотата и актьорския си талант. Особено сред младите оперни зрители в Ню Йорк тя е известна с прозвището „Гери-Флапърс“.

За разлика от повечето известни певци в стила „белканто“ от миналото, които жертват драматичното действие на съответната опера в полза на звуковото съвършенство, Фарър се интересува повече от емоционалните, отколкото от чисто лиричните аспекти на ролите си. Според нея, „за да бъдеш примадона, трябва да съчетаеш изкуството на Сара Бернард и Нели Мелба, като драматичните способности са по-важни от перфектното пеене в операта.”

Любимата роля на Фарър е тази на Стопанката на гъските в операта на немския композитор Енгелберт Хумпердинк „Децата на краля“, който е световно известен с операта си „Хензел и Гретел“. Фарър изпълнява тази роля – Стопанката на гъските – на световната премиера на операта в МЕТ през 1910 г. и за целта отглежда гъски, които се подчиняват на всяка нейна дума на сцената. Според рецензия в „New York Tribune“ за премиерата, „в края на операта мис Фарър пристъпва пред завесата с жива гъска под мишницата си“. В същата поредица от представления, макар и не на премиерата, бъдещата голяма немска певица Елза Фьорстер се изявява в детска роля. 20 години по-късно тя създава ролята на Стопанката на гъските на сцената на Оперния театър в Кьолн и се слави като законен наследник на Фарър. Самата Фарър публично съжалява, че „Децата на краля“ е била снета от графиците на MET и забранена за изнасяне там с избухването на Първата световна война, понеже е немска опера.

Фарър се изявява и като актриса в нями филми от 1915 г. до 1917 г., изключително под режисурата на Сесил Б. де Мил. Най-известните й роли под негова режисура включват „Кармен“ (1915) и „Жената Джоан“ (1916). Артистът Уолъс Рийд често е неин филмов партньор.

Многобройните записи на Джералдин Фарър я превръщат в тази епоха в една от най-продаваните певици на лейбъла “Victor Records“, като критиците хвалят по-специално дуетните й записи, за разлика от соловите записи. На грамофонна плоча 53 343 тя изпълнява един валс от „Ромео и Жулиета“ на Гуно и ария на Виолета от „Травиата“.

На 40-годишна възраст Фарър прекратява оперната си кариера. През 30-те години на миналия век тя се появява като радиокоментатор при предавания на оперни представления на Метрополитън опера, преди да се оттегли окончателно от всякаква дейност.

Бащата на Джералдин Фарър е известният тогава бейзболист Сид Фарър.

През 1960 г. Фарър е наградена с две звезди на холивудската „Алея на славата“ в категориите музика и филми на „Vine Street“ 1620 и 1709. През 2019 г. Пощенската служба на Монако й посвещава специална пощенска марка.

(край на цитата)

Както писах в началото, Фарър е изключително красива, но също така е известна и като капризна и бързо се превръща в любимка на пресата. Поради редица причини нейния личен живот често се разглежда в отделни публикациии в медиите. Ще дам една такава сборна компилация, която направих въз основа на няколко отделни такива:

Личен живот

Личният живот на Джералдин Фарър е доста разнообразен и отчасти пикантен, защото има моменти, които в тази епоха преди 120 години са били често тема на някои медии. Ето подробности:

В началото на 1908 г. Фарър има седемгодишна любовна връзка с италианския диригент Артуро Тосканини. Нейният ултиматум да остави жена си и децата си в Италия и да се ожени за нея, довеждат до внезапната оставка на Тосканини като главен диригент на Метрополитън опера през 1915 г. Друга тема е връзката й с тенора Карузо: Фарър е близка приятелка на звездния тенор на МЕТ Енрико Карузо, и се спекулира, че те също са имали любовна връзка. Твърди се, че Карузо е измислил тяхното мото: „Farrar farà“ („Фарър ще направи“).

Бракът на Фарър с актьора Лу Телеген (Lou Tellegen) на 8 февруари 1916 г. е източник на значителен скандал. Бракът завършва с много публичен развод през 1923 г. поради многобройните афери на съпруга й. Обстоятелствата около развода са обект на общественото внимание по-късно заради странното самоубийство на Телеген през 1934 г. в Холивуд. Съобщава се, че Фарър е казала: “Защо трябва това да ме интересува?”, когато е научила за смъртта на Телеген.

Фарър се оттегля от оперната сцена през 1922 г. на 40-годишна възраст. Последното й изпълнение е в операта „Дзадза“ (Zazà) на Леонкавало. По това време гласът й преждевременно показва дефекти поради претоварване. Според американския музикален критик Хенри Плезънс, автор на книгата „Великите певци от зората на операта до наши дни“ (публикувана за първи път през 1967 г.), Фарър има между 25 и 35 представления на сезон само в МЕТ. Те включват 95 участия като Мадам Бътерфлай и 58 като Кармен за 16 сезона. Главната роля в „Тоска“ на Пучини, която тя добавя към репертоара си през 1909 г., е друга от любимите й роли в МЕТ.

Фарър бързо преминава към рецитали и е подписала договор – в рамките на няколко седмици след като е обявено оттеглянето й от оперната сцена – да се появи в „Hershey Park“ в „Деня на паметта“ през 1922 г. като коментатор на радиопредаванията на Метрополитън опера през сезона 1934-35. Нейната необичайна автобиография „Such Sweet Compulsion(Такава сладка принуда), публикувана през 1938 г., е написана в редуващи се глави, за които се твърди, че са нейни собствени думи и тези на покойната й майка, като г-жа Фарър разказва доста красноречиво за многото постижения на дъщеря си.

През 1967 г. Джералдин Фарър умира от сърдечно заболяване в Риджфийлд, Кънектикът, на 85-годишна възраст и е погребана в гробището „Кенсико“ във Валхала, Ню Йорк. Тя не е имала деца.

(край на цитата)

Сега ще се спра по-подробно на кариерата на Джералдин Фарър в МЕТ, тъй като основната й дейност в Америка се е концентрирала преди всичко там. Съгласно данни в архива на МЕТ, Фарър има общо 672 оперни и концертни изяви на тази сцена в периода от 26 ноември 1906 г. (Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно) до 22 април 1922 г. (Дзадза в едноименната опера от Руджеро Леонкавало). Цитирам началото и края на този огромен списък от изяви, подредени хронологично по дати:


[Met Performance] CID:38000
Roméo et Juliette {102}
Metropolitan Opera House; 11/26/1906
Opening Night {22}
Heinrich Conried, General Manager
Debuts: Geraldine Farrar, Charles Rousselière, Jules-Charles Simard
Reviews

[Met Concert/Gala] CID:38060
First Grand Sunday Night Concert
Metropolitan Opera House; 12/2/1906

[Met Performance] CID:38080
Roméo et Juliette {104}
Philadelphia, Pennsylvania; 12/4/1906

[Met Performance] CID:38100 
New production / United States Stage Premiere
La Damnation de Faust {4}
Metropolitan Opera House; 12/7/1906
Debut: Ballet Aerien-Heidenreich
Review / Chapter: La Damnation de Faust|Argument

(…)

[Met Performance] CID:80840
Louise {14}
Metropolitan Opera House; 03/30/1922
[Met Performance] CID:80900
Madama Butterfly {158}
Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 04/4/1922
[Met Performance] CID:80940
Madama Butterfly {159}
Metropolitan Opera House; 04/7/1922
Review
[Met Performance] CID:80980
Tosca {166}
Metropolitan Opera House; 04/10/1922
[Met Performance] CID:81050
Manon {71}
Metropolitan Opera House; 04/15/1922
[Met Performance] CID:81070
Carmen {275}
Metropolitan Opera House; 04/17/1922
[Met Performance] CID:81140
Zazà {23}
Metropolitan Opera House; 04/22/1922
Review

(край на цитата)

Ето и съставите на ансамбъла при първата и последна изяви на Джералдин Фарър в МЕТ:

Metropolitan Opera House November 26, 1906
Opening Night 
{22}

Under the Direction of Mr. Heinrich Conried

ROMÉO ET JULIETTE 
{102}Gounod–Barbier/CarréRoméo……………….Charles Rousselière [Debut]Juliette…………….Geraldine Farrar [Debut]Frère Laurent………..Pol PlançonStéphano…………….Josephine JacobyMercutio…………….Jules-Charles Simard [Debut]Gertrude…………….Georgine von JanuschowskyCapulet……………..Marcel JournetTybalt………………Jacques BarsGrégorio…………….Bernard BéguéDuke of Verona……….Adolph MühlmannConductor……………Samuel Bovy [Debut]

…….

Metropolitan Opera House April 22, 1922 Matinee

ZAZÀ 
{23}Zazà………………..Geraldine Farrar [Last performance]Milio……………….Giovanni MartinelliCascart……………..Giuseppe De LucaAnaide………………Kathleen HowardBussy……………….Millo PiccoNatalia……………..Minnie EgenerMme. Dufresne………..Cecil ArdenTotò………………..Ada QuintinaMalardot…………….Angelo BadàFloriana…………….Myrtle SchaafClaretta…………….Eugenie Manetti [Last performance]Simona………………Veni Warwick [Last performance]Michelin…………….Vincenzo ReschiglianAugusto……………..Pietro AudisioCourtois…………….Louis D’AngeloDuclou………………Pompilio MalatestaLartigon…………….Paolo AnanianMarco……………….Giordano PaltrinieriConductor……………Roberto Moranzoni

(край на цитатите)

Забележително е, че през 1907 г. Джералдин Фарър участва в новата продукция на операта „Мефистофел“ от Ариго Бойто в ролята на Маргерита и то като партньорка на руския бас Фьодор Шаляпин, който има своя дебют в МЕТ именно в тази опера в ролята на Мефистофел. Цитирам състава на ансамбъла при първата изява на 20 ноември 1907 г.:

Metropolitan Opera House November 20, 1907 New production

MEFISTOFELE {15}Boito-BoitoMefistofele………….Fyodor Chaliapin [Debut]Faust……………….Riccardo Martin [Debut]Margherita…………..Geraldine Farrar
Elena……………….Marie RappoldWagner………………Giuseppe Tecchi [Debut]Marta……………….Anne Girerd [Debut]Pantalis…………….Josephine JacobyNerčo……………….Giuseppe TecchiConductor……………Rodolfo Ferrari

(край на цитата)

Още едно важно събитие се случва 2 години по-късно: на 16 ноември 1909 г. е открита в Манхатън в Ню Йорк новата сграда на МЕТ, като на тази дата Джералдин Фарър играе в главната роля на Шарлота при новата продукция на операта „Вертер“ от Жюл Масне. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:

New York, Manhattan, New Theatre
November 16, 1909
New production

WERTHER {4}
Massenet-É. Blau/Milliet/G. Hartmann

Werther……………..Edmond Clément [Debut]
Charlotte……………Geraldine Farrar
Albert………………Dinh Gilly [Debut]
Sophie………………Alma Gluck [Debut]
Bailiff……………..Antonio Pini-Corsi
Schmidt……………..Leo Devaux [Debut]
Johann………………Georges Bourgeois
Käthchen…………….Else Michaelis [Debut]
Brühlmann……………Walter Koch
Children: Anna Case (Fritz), Lillia Snelling (Max), Lucette De Lievin (Hans), Ruth Smith (Karl) [Debut], Henriette Moss (Gretel) [Debut], Anne Smith (Clara) [Debut]

Conductor……………Egisto Tango [Debut]

(край на цитата)

Ще завърша изброяването на изявите на Фарър в МЕТ с още една нейна роля в опера от френския композитор Пол Дюка, която има през 1911 г. премиера в САЩ, а тя играе в главната роля на Ариане. Дирижира Артуро Тосканини:


Metropolitan Opera House
March 29, 1911
United States Premiere

ARIANE ET BARBE-BLEUE {1}
Dukas-Maeterlinck

Ariane………………Geraldine Farrar
Barbe-bleue………….Leon Rothier
Nurse……………….Florence Wickham
Sélysette……………Jeanne Maubourg
Ygraine……………..Lenora Sparkes
Mélisande……………Rosina Van Dyck
Bellangère…………..Henriette Wakefield
Alladine…………….Lucia Fornaroli
Old Peasant………….Georges Bourgeois
Peasant……………..Bernard Bégué
Peasant……………..Basil Ruysdael

Conductor……………Arturo Toscanini

(край на цитата)

Ще се спра на една публикация за Джералдин Фарър на немски език от годината 2020 във връзка с годишнина от нейната смърт на 11 март 1967 г. След това ще дам мой превод на български език:

Портал „Klassik begeistert“

Der Klassik-Blog

11 März 2020

Sommereggers Klassikwelt 26: Geraldine Farrar – die Amerikanerin an der Berliner Hofoper

Über das Privatleben der Sängerin ist wenig bekannt. Eine 1916 mit dem Schauspieler Lou Tellegen geschlossene Ehe endete bereits 1923 mit einer Scheidung, angeblich wegen zahlreicher Seitensprünge des Ehemanns. Als Farrar zu ihrem Kommentar nach Tellegens Selbstmord 1934 gefragt wurde, bemerkte sie nur: „Warum sollte mich das interessieren?“

von Peter Sommeregger

Heute, am 11. März ist der Todestag der amerikanischen Opernsängerin und Schauspielerin Geraldine Farrar. Dies ist eine gute Gelegenheit, an die eigenwillige Künstlerin zu erinnern, die ihre Karriere an der Berliner Hofoper 1901 begann.

Besetzungen großer Opernhäuser sind bereits seit Jahrzehnten zunehmend international. Zu Beginn des 20. Jahrhunderts war das noch völlig anders, nicht zuletzt, weil ja damals fast immer in der Landessprache gesungen wurde.

Die 1901 als gerade einmal 19-jährige an die Berliner Hofoper engagierte Amerikanerin Geraldine Farrar erregte sofort das Interesse des Berliner Publikums, als sie in Gounods „Faust“ debütierte. Zuletzt hatte sie ihr in Amerika begonnenes Gesangsstudium bei der großen Lilli Lehmann abgeschlossen, die an diesem Engegement sicher ihren Anteil hatte. Farrar war ausgesprochen hübsch, galt als kapriziös und wurde schnell zum Liebling der Presse. Hartnäckig wurde ihr auch ein Verhältnis mit dem Kronprinzen Wilhelm nachgesagt, auch der amtierende Kaiser Wilhelm II. soll sie außerordentlich geschätzt haben.

In diese Zeit fiel der Beginn der Aufnahmen von Gesangsplatten. Es verwundert nicht, dass Geraldine Farrar bereits 1902 eine größere Zahl von Einspielungen für das damals führende Label G&T (Grammophone and Tipewriter) aufnahm. Auch nachkolorierte Künstlerpostkarten der Sängerin verkauften sich ausgesprochen gut. Farrar war in der Rückschau bereits eine Vorwegnahme eines Medienstars heutiger Art, und nutzte ihre Popularität gekonnt. Geschäftssinn bewies sie auch, als sie ihr Engagement in Berlin gegen eines an die Oper von Monte Carlo tauschte. Das Opernhaus an der Côte d’Azur zahlte einfach besser.

Im Jahr 1906 wurde sie schließlich Mitglied der Metropolitan Opera New York, damals noch der Gipfelpunkt einer Sängerkarriere. Bei der Erstaufführung von Puccinis „Madama Butterfly“ an der Met sang sie 1907 die Titelrolle. Es folgte eine Vielzahl von Rollen des lyrischen Repertoires. Bei der Uraufführung von Humperdincks „Königskindern“ 1910 verkörperte sie die Gänsemagd, mit einigen echten, dressierten Gänsen auf der Bühne. Auch in diesen Jahren entstanden zahlreiche Schallplatten für das Label Victor Talking Machine Company.

Aber auch das konnte den Ehrgeiz der Künstlerin noch nicht vollständig befriedigen. Ab 1915 wurde sie der Star einiger Stummfilme von Cecil B. De Mille, besonders als Carmen konnte sie großen Erfolg verbuchen. Insgesamt wirkte sie in 15 Filmen mit.

Mit erst 40 Jahren zog sie sich 1922 von der Opernbühne zurück, zeitgenössischen Kritiken zufolge hatte ihre Stimme zu diesem Zeitpunkt viel an Qualität verloren. Hört man ihre Schallplatten heute, ist man ein wenig enttäuscht. Das Timbre ist nicht unbedingt schön, ihre Technik zwar ausgereift, aber häufig stößt sie an die Grenzen ihres stimmlichen Materials. Ohne die Wirkung ihrer physischen Attraktivität bleibt der Eindruck zwiespältig.

Nach ihrem Rückzug von der Bühne blieb sie der Metropolitan Opera zeitweise als Kommentatorin bei den Radio-Übertragungen aus dem Haus erhalten.

Über das Privatleben der Sängerin ist wenig bekannt. Eine 1916 mit dem Schauspieler Lou Tellegen geschlossene Ehe endete bereits 1923 mit einer Scheidung, angeblich wegen zahlreicher Seitensprünge des Ehemanns. Als Farrar zu ihrem Kommentar nach Tellegens Selbstmord 1934 gefragt wurde, bemerkte sie nur: „Warum sollte mich das interessieren?“

Im Alter von 85 Jahren starb die Sängerin am 11. März 1967 in Ridgefield, Connecticut.

Peter Sommeregger, 11.März 2020, für
klassik-begeistert.de

(край на цитата)

Превод:

Портал „Klassik begeistert“ (Класиката вдъхновява)

Der Klassik-Blog

11 март 2020

Klassikwelt 26 на Зомерегер: Джералдин Фарър – американката в Берлинската придворна опера

Малко се знае за личния живот на певицата. Бракът, сключен през 1916 г. с актьора Лу Телеген, завършва с развод през 1923 г., уж поради многобройни изневери от страна на съпруга. Когато Фарър е помолена да коментира самоубийството на Телеген през 1934 г., тя само отбелязва: „Защо трябва това да ме интересува?“

от Петер Зомерегер

Днес, 11 март, е годишнината от смъртта на американската оперна певица и актриса Джералдин Фарър. Това е добра възможност да отбележим своеобразната артистка, която започва кариерата си в Берлинската придворна опера през 1901 г.

Актьорите на големите оперни театри стават все по-интернационални от десетилетия. В началото на 20-ти век беше съвсем различно, не на последно място защото по това време оперните певци почти винаги пееха на местния език.

Ангажирана в Берлинската придворна опера през 1901 г., когато е само на 19 години, американката Джералдин Фарър веднага привлича интереса на берлинската публика, когато прави своя дебют във „Фауст“ от Гуно. Съвсем наскоро тя завършва обучението си по пеене, което е започнала в Америка при великата Лили Леман, която със сигурност изиграва ролята си в този ангажимент. Изключително красива, Фарър е известна и като капризна и бързо се превръща в любимка на пресата. Освен това тя е упорито обвинявана, че има връзка с престолонаследника принц Вилхелм, а се твърди, че действащият кайзер Вилхелм II я е уважавал.

През това време започва записването на вокални изпълнения на носители, в началото на грамофонни плочи. Не е изненадващо, че още през 1902 г. Джералдин Фарър прави голям брой записи за водещия тогава лейбъл „G&T“ (Grammophone and Tipewriter). Изключително добре се продават и цветни художествени картички на певицата. Джералдин Фарър, погледнато назад, вече е предвестник на днешните медийни звезди и се възползва добре от популярността си. Тя доказва и бизнес нюха си, когато сменя ангажимента си в Берлин с такъв в Операта в Монте Карло. Операта на Лазурния бряг просто заплаща по-добре.

През 1906 г. Фарър най-накрая става член на Метрополитън опера в Ню Йорк, по това време все още върхът на певческата кариера. Тя играе главната роля при премиерата на „Мадам Бътерфлай“ на Пучини на сцената на МЕТ през 1907 г. Следват голям брой роли в лиричния репертоар. При премиерата на „Децата на краля“ от немския композитор Енгелберт Хумпердинк през 1910 г. тя въплъщава Стопанката на гъските, с няколко истински, дресирани гъски на сцената.

Също през тези години Фарър прави множество записи за лейбъла „Victor Talking Machine Company“. Но дори това не може да задоволи напълно амбицията на артистката. От 1915 г. тя става звезда в някои от нямите филми на Сесил Б. де Мил и е особено успешна като Кармен. Общо тя се изявява в 15 филма.

Джералдин Фарър се оттегля от оперната сцена през 1922 г. само на 40-годишна възраст. Според съвременните рецензии гласът й е загубил много от качеството си по това време. Ако слушате нейните записи днес, ще сте малко разочаровани. Тембърът не е непременно красив, техниката й е зряла, но тя често надхвърля границите на вокалния си материал. Без ефекта от физическата й привлекателност, впечатлението остава двусмислено.

След като се оттегля от сцената, Фарър остава в Метрополитън опера като коментатор на радиопредавания от този оперен театър.

Малко се знае за личния живот на певицата. Бракът, сключен през 1916 г. с актьора Лу Телеген, завършва с развод през 1923 г., уж поради многобройни изневери от страна на съпруга. Когато Фарър е помолена да коментира самоубийството на Телеген през 1934 г., тя само отбеляза: „Защо трябва това да ме интересува?“

Певицата умира на 11 март 1967 г. в Риджфийлд, Кънектикът, на 85-годишна възраст.

Петер Зоммерегер, 11 март 2020 г., за

klassik-begeistert.de

(край на цитата)

В горната статия се споменава за участия на Джералдин Фарър в редица филми, което става преди тя да приключи с вокалната си кариера. Цитирам нейната филмография от източник на немски език:

Filmografia

(край на цитата)

Нека днес на 28 февруари 2022 г. почетем 140 години от рождението на американската певица, сопранът Джералдин Фарър, която е имала изключително голям оперен репертоар и е играла също роли за мецосопран, като Кармен в операта от Бизе, Шарлота във „Вертер“ от Масне и други.

Мир на праха й!

……

Изпълнение на Джералдин Фарър:

Enrico Caruso & Geraldine Farrar – O soave fanciulla (Victor, 1912)

…..

Изпълнение на Джералдин Фарър:

Geraldine Farrar sings the Jewel Song from Faust

Legendary soprano Geraldine Farrar (1882-1967) sings Marguerite’s aria “Ah! Je ris de me voir si belle en ce miroir” or the “Jewel Song” from Gounod’s Faust. Recorded 1913. Unlike many other sopranos of her era Farrar’s voice recorded very well, as you can hear in this example.

…..

Изпълнение на Джералдин Фарър:

Geraldine Farrar: The Metropolitan Opera’s First Butterfly: “Un bel dì,” Rec. 1908

I need to alert listeners to the fact that Geraldine Farrar (1882-1967), who portrayed Cio-Cio-San for the first time at the Met, in 1907, was among the first of the great “singing actors,” whose interest in cinema and realistic characterization dictated in large part her vocal presentations, which she considered simply a part—albeit an important part—of her performance. In this old recording, you will notice her white, open phonation, a voice sounding remarkably like that of a relatively untrained child singer. This is almost certainly intentional. She is realistically portraying a 15 year old girl with her voice as well as with her actions. Opera has today become, to a large extent, a purely vocal art; this was not necessarily the case back in the day when audiences were often seeing a stage drama for the first time—words and realistic presentation, especially in verismo opera, were crucial. What you hear in this recording, therefore, is not a typical representation of Farrar’s voice.

…..

Изпълнение на Джералдин Фарър:

Geraldine Farrar – Vissi d’Arte (Puccini, La Tosca) N.Y. 1913

Geraldine Farrar – Vissi d’Arte (Puccini, La Tosca) – N.Y. Feb. 27, 1913 I made the conversion to digital from an old LP

…..

Изпълнение на Джералдин Фарър:

Massanet: Manon – Enrico Caruso and Geraldine Farrar (1912)

Act II of the opera Manon by Jules Massanet: Manon! On l’appelle Manon

…..