Немският баритон Кристиан Герхаер празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната и песенна музика, днес на 24 юли 2024 г. навършва кръглите 55 години един от най-изявените песенни интерпретатори в говорещите немски език държави – баритонът Кристиан Герхаер (Christian Gerhaher), роден на 24 юли 1969 г. в Южна Германия, в живописния баварски град Щраубинг, прочут с красивата си природа и хубав климат. Щраубинг (на немски: Straubing) е град в Долна Бавария, Германия на река Дунав с население от 49.775 жители (към 31 декември 2023 г.). Където сега се намира градът, територията е населена преди около 5600 пр.н.е. и се развива т. нар. „Култура Щраубинг“. Щраубинг е споменат за пръв път в документ през 897 г. От 1353 до 1425/1429 г. градът е столица на Херцогство Бавария-Щраубинг.
Защо още от самото начало пиша „един от най-изявените песенни интерпретатори …“ ? Действително Кристиан Герхаер е уникален в тълкуването на песни от композитори като Франц Шуберт, Роберт Щуман, Йоханес Брамс и други немски романтици. В течение на годините той се специализира до такава степен, че в момента едва ли има друг немскоезичен баритон, изкуството на който може да се сравни с неговото. Една от причините за това е факта, че Герхаер отдавна се посвещава на този музикален жанр, след като завършва общото си музикално образование, което е много широко. Това не означава, че той няма участия в оперни постановки. Но неговото внимание е изключително насочено към песенния жанр.
По-късно в моята статия ще се спра на подробности, но нека цитирам някои факти:
„ (…) При Кристиан Герхаер оформянето на песните трябва да е в най-добрия вид. Понастоящем няма да намерим певец, чийто вокален цвят може да бъде модулиран до такава степен. Баритонът от Долна Бавария, който изключително много предпазливо влиза в контакт с оперната сцена и иначе се посвещава изцяло на песента, познава безкрайни нюанси и нива на интензификация; гласът му може да блести силно и да заглъхва и да прави всичко между тях. Неговият партньор на пианото от 30 години е Геролд Хубер. Те се познават от студентските си години. И работят заедно симбиозно, така че „нито едно парче хартия не може да се сложи между тях“. Между другото, Хубер също движи устните си според текста, докато свири. Ако съсредоточите погледа си само върху Хубер, виждаме лицето му с тиха декламация и все пак слушаме песента с гласа на Герхаер: много странен образ, но не е грешен“.
(край на цитата)
„ (…) Колкото и да е странно, мисля, че всяка песен на Шуман е страхотна. Не знам защо. Както други любители на музиката са вагнерианци, така и аз съм шуманианец” – това казва Кристиан Герхаер, който преди две години, заедно с редовния си клавирен корепетитор Геролд Хубер, представи пълен запис на 11 диска с всичките 299 песни на любимия му композитор Роберт Шуман. Сега той представи селекция от тях на музикалния фестивал в Райнгау, а именно в „Ringkirche“ във Висбаден. Включена е популярната “Liederkreis” oпус 39. „Песните от 1850 г. например „вече не са толкова популярни, но особено интересни, особено дълбоки“, казва баритонът в интервю. И разбира се, той пее само пълни групи от произведения – опус 39, 40, 53, 83, 90 – и не избира отделни песни. Цикличната връзка е съществена за Герхаер, връзката, не непременно тематична, а по-скоро всеобхватната поетична идея. Той не прави нещата наполовина“.
(край на цитата)
„ (…) Той е считан за най-добрия и най-универсален баритон на нашето време, възхваляван е както от публика, така и от експерти и има глас, който пристрастява. Кристиан Герхаер, роден в Щраубинг, Бавария, през 1969 г., изпълва големи театри със своите рецитали на песни и е търсен в световен мащаб и като оперен певец. Въпреки това, той не отговаря на общия образ на „класическата звезда“. Той върви по заобикалящи пътища, учи философия и завършва медицина, но трябва да чака дълго за успеха си като певец. И до днес той е съмняващ се и мрачен човек – и може би точно затова е поставил нови стандарти в пеенето на песни“.
(край на цитата)
„ (…) Всичките по-ранни компактдискове на Кристиан Герхаер са издадени от лейбъли „BMG“: „Arte Nova“ има всички цикли на Шуберт, налични като CD кутия. Допълнителни записи на този лейбъл включват „Четирите сериозни песни“ на Брамс и „Монолозите на всеки човек“ на Франк Мартин, както и „Kindertotenlieder“ на Густав Малер и „Песни на пътуващия калфа“. За „Deutsche Harmonia Mundi“ Кристиан Герхаер записва „Сътворението“ от Хайдн и „Орландо Паладино“ под диригентството на Николаус Арнонкур, с когото записва и „Коледната оратория“ на Бах, „Годишните времена“ от Хайдн (и двете „Deutsche Harmonia Mundi“) и „Das Paradies und die Peri“ от Шуман за „RCA Red Seal“.
(край на цитата)
Нека тук добавя, че почти няма ден, в който по радиопредавателите за класическа музика в Германия да не прозвучи песен от Шуман, Шуберт, Брамс или друг автор в изпълнение на Кристиан Герхаер. През последните 5-6 години той записа на дискове цялото песенно творчество на цитираните композитори и сега слушателите на такава музика се наслаждават на високото му изкуство. Аз който слушам редовно радиото във Франкфурт също почти всеки ден чувам негови изпълнения на песни, особено от любимия му композитор Роберт Шуман.
И накрая в този кратък увод нека кажа, че Кристиан Герхаер има интереси и към оперни продукции: в края на миналата 2023 г. той има 8 оперни изяви в МЕТ Ню Йорк в операта „Танхойзер“ от Рихард Вагнер в ролята на Волфрам. А преди това той също има значителни изяви:
„ (…) Кристиан Герхаер участва в избрани оперни продукции: през 2005 г. той поема главната роля в „Орфей“ от Монтеверди във Франкфуртската опера. През 2006 г. се появява за първи път на Залцбургския фестивал в ролята на Папагено във „Вълшебната флейта“ под диригентството на Рикардо Мути. През 2007 г. дебютира като Волфрам в „Танхойзер“ от Рихард Вагнер във Франкфуртската опера. Той също така пее тази роля през 2009 г. в „Театро Реал“ в Мадрид и през 2010 г. в Лондонската кралска опера, на Мюнхенския оперен фестивал и във Виенската държавна опера. Неговият оперен репертоар включва още Граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“, Амфортас в „Парсифал“, Жорж Жермон в „Травиата“, Маркиз Поза в „Дон Карлос“, както и главните роли на Воцек в едноименната опера от Албан Берг и на Симон Боканегра в операта от Верди“.
(край на цитата)
След тези уводни бележки ще се спра на биографични данни и дейност на баритона Кристиан Герхаер, на неговата дискография, също и на статии, в които се дискутира многостранната му печеска и педагогическа дейност:
Кристиан Герхаер, роден на 24 юли 1969 г. в Щраубинг, Долна Бавария, е немски певец, концертен и оперен певец (баритон) и професор в Мюнхенския университет за музика и театър.
Живот и дейност
След като завършва гимназиалното си обучение в училището „Johannes-Turmair“ в Щраубинг, Кристиан Герхаер започва да учи медицина в Мюнхенския университет, който завършва с докторска степен през 1998 г. В същото време той учи пеене при Пол Куен и Раймунд Грумбах и посещава оперното училище към Музикалния университет в Мюнхен. Заедно със своя настоящ пиано-корепетитор Геролд Хубер, той също учи песенно пеене там с Фридеман Бергер и завършва майсторски класове с Дитрих Фишер-Дискау, Елизабет Шварцкопф и Инге Борх.
Той прави първите си солови дебюти през 1998 г., наред с други. в залата за камерна музика на „Карнеги Хол“ и оттогава е изнасял концерти в международен план, например в лондонската „Уигмор Хол“, „Консертгебау“ Амстердам, Парижкия музей „д’Орсе“, Кьолнската и Берлинската филхармония, Виенския „Концертхаус“, „Виенския музикален клуб“ и „Старата опера във Франкфурт“.
Кристиан Герхаер е участвал на известни фестивали като Фестивала „Шветцинтер“, Музикалния фестивал „Райнгау“, Фестивала „Wiener Festwochen“ и Фестивала „Klangbogen“, Фестивала в Единбург и Фестивала в Люцерн, както и на Музикалния фестивал в Шлезвиг-Холщайн.
Герхаер редовно си сътрудничи с оркестри като Берлинската филхармония, Виенската филхармония, Симфоничния оркестър на Баварското радио, „Concentus Musicus Vienna“, Оркестъра на „Концертгебау“, Симфоничния оркестър на „NHK“, Филхармоничния оркестър на Лос Анджелис, Оркестъра на Кливланд и Чикагския симфоничен оркестър, под ръководството на диригенти като Херберт Бломстед, Николаус Арнонкур, Невил Маринър, Хелмут Ралинг, Хайнц Холигер, Тревор Пинок, Рикардо Мути, Саймън Рейтъл, Кент Нагано, Рикардо Шайи, Марис Янсонс, Кристиан Тилеман, Даниел Хардинг, Густаво Дудамел и други.
Първата изява е на 30 ноември 2023 г., последната – на 23 декември 2023 г. Солисти в другите главни роли са: Андреас Шагер (Танхойзер), Елза ван дер Хивър (Елизабет) и Екатерина Губанова (Венера). Тези основни солисти играят при всичките 8 спектакли.
В допълнение към работата си в концерти и песенни изяви, Кристиан Герхаер участва в избрани оперни продукции: през 2005 г. той поема главната роля в „Орфей“ от Монтеверди във Франкфуртската опера. През 2006 г. се появява за първи път на Залцбургския фестивал в ролята на Папагено във „Вълшебната флейта“ под диригентството на Рикардо Мути. През 2007 г. дебютира като Волфрам в „Танхойзер“ от Рихард Вагнер във Франкфуртската опера. Той също така пее тази роля през 2009 г. в „Театро Реал“ в Мадрид и през 2010 г. в Лондонската кралска опера, на Мюнхенския оперен фестивал и във Виенската държавна опера. Неговият оперен репертоар включва още Граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“, Амфортас в „Парсифал“, Жорж Жермон в „Травиата“, Маркиз Поза в „Дон Карлос“, както и главните роли на Воцек в едноименната опера от Албан Берг и на Симон Боканегра в операта от Верди..
Кристиан Герхаер няма досега изяви във Виенската държавна опера. В края на 2023 г. той има 8 оперни изяви в МЕТ Ню Йорк в операта „Танхойзер“ от Рихард Вагнер в ролята на Волфрам.
Първата изява е на 30 ноември 2023 г., последната – на 23 декември 2023 г. Солисти в другите главни роли са: Андреас Шагер (Танхойзер), Елза ван дер Хивър (Елизабет) и Екатерина Губанова (Венера). Тези основни солисти играят при всичките 8 спектакли.
Преподавателска дейност
Кристиан Герхаер редовно преподава в майсторски класове, например в Кралската музикална академия в Лондон, „Juilliard School“ в Ню Йорк, университета Йейл и фестивала в Алдебург. От 2004 г. до 2007 г. той е професор по пеене в Музикалния университет в Мюнхен и от март 2022 г. преподава там като професор по оформяне на песни.
От източник на италиански език цитирам оперния репертоар на Кристиан Герхаер:
Repertorio (parziale)
Repertorio operistico
Ruolo | Titolo | Autore |
---|---|---|
Wozzeck | Wozzeck | Berg |
Pelléas | Pelléas et Mélisande | Debussy |
Caronte | Orlando Paladino | Haydn |
Orfeo | L’Orfeo | Monteverdi |
Papageno | Die Zauberflöte | Mozart |
Don Giovanni | Don Giovanni | Mozart |
Conte d’Almaviva Figaro | Le nozze di Figaro | Mozart |
Lear | Lear | Reimann |
Gabriel von Eisentstein | Il pipistrello | Strauss |
Giorgio Germont | La traviata | Verdi |
Simon Boccanegra | Simon Boccanegra | Verdi |
Rodrigo | Don Carlo | Verdi |
Amfortas | Parsifal | Wagner |
Wolfram von Eschenbach | Tannhäuser | Wagner |
(край на цитата)
Членство и доброволчество
Герхаер е член на Берлинската академия и Баварската академия за изящни изкуства. Той е патрон на фестивала „HIDALGO“ в Мюнхен.
Звукозаписи
Герхаер е ексклузивен изпълнител на „Sony Music“ (преди август 2008 г. „RCA Red Seal“). Дебютният му компактдиск на този лейбъл съдържа „Dichterliebe“ от Роберт Шуман и избрани песни. През 2005 г. ораторията „Елиас“ от Менделсон е издадена с „Gewandhausorchester Leipzig“ под ръководството на Херберт Бломстед, а през 2006 г. неговият компактдиск със смесени песни на Шуберт е издаден под заглавието „Abendbilder“.
Всичките му по-ранни компактдискове също са издадени от лейбъли „BMG“: „Arte Nova“ има всички цикли на Шуберт, налични като CD кутия. Допълнителни записи на този лейбъл включват „Четирите сериозни песни“ на Брамс и „Монолозите на всеки човек“ на Франк Мартин, както и „Kindertotenlieder“ на Густав Малер и „Песни на пътуващия калфа“. За „Deutsche Harmonia Mundi“ Кристиан Герхаер записва „Сътворението“ от Хайдн и „Орландо Паладино“ под диригентството на Николаус Арнонкур, с когото записва и „Коледната оратория“ на Бах, „Годишните времена“ от Хайдн (и двете „Deutsche Harmonia Mundi“) и „Das Paradies und die Peri“ от Шуман за „RCA Red Seal“.
През август 2007 г. „Deutsche Grammophon“ издаде дуо CD с Анне Софи фон Оттер с музика, написана в концентрационния лагер „Theresienstadt“. „Unitel“ издаде „Германски реквием“ от Йоханес Брамс с Мюнхенската филхармония под ръководството на Кристиан Тилеман като DVD. През март 2008 г. излиза още един компактдиск с песни на Шуман под заглавието „Меланхолия“. През септември същата година „Hänssler“ издава „Военен реквием“ от Бенжамин Бритън под ръководството на Хелвут Рилинг, с Янете Даш, Джеймс Тейлър и Кристиан Герхаер.
През 2009 г. са представени записи на „Годишните времена“ от Хайдн под диригентството на Николаус Арнонкур, а през април на „Das Lied von der Erde“от Малер с Кент Нагано. През октомври 2013 г. Герхаер изпява за първи път във „Wiener Konzerthaus“ във Виена песенния цикъл „Das heiße Herz“, композиран за него от Йорг Видман. През 2021 г. излиза албум с всички песни на Роберт Шуман.
Цитирам дискографията на Кристиан Герхаер от източник на немски език (без превод):
Diskografie (Auswahl)
Chartplatzierungen Erklärung der Daten |
Alben Schumann: Alle Lieder (mit Gerold Huber) DE 64 10.09.2021 (2 Wo.) |
- Bach: Weihnachtsoratorium, BWV 248, Concentus Musicus Wien; Arnold Schoenberg Chor, Dirigent: Nikolaus Harnoncourt (deutsche harmonia mundi; 2007)
- Bach: h-moll Messe, BWV 232, Gächinger Kantorei, Bach-Collegium Stuttgart, Dirigent: Helmuth Rilling (hänssler classic; 2007)
- Brahms: Vier ernste Gesänge, op. 121, Schubert: Gesänge des Harfners, op. 12, D 478 und gemischte Lieder, Martin: Sechs Monologe aus Jedermann, Gemischte Lied-CD, Klavier: Gerold Huber (Arte Nova; 2002)
- Britten: War Requiem, op. 66, Dirigent: Helmuth Rilling (hänssler classic; 2008)
- Britten: War Requiem, op. 66, BBC Scottish Symphony Orchestra, Dirigent: Garry Walker (BBC Music; 2012)
- Britten: War Requiem, op. 66, Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Dirigent: Mariss Jansons (BR-Klassik; 2013)
- Ferne Geliebte, Lieder von Ludwig van Beethoven, Joseph Haydn, Alban Berg und Arnold Schönberg, Klavier: Gerold Huber (Sony Classical; 2012)
- FolksLied, Lieder von Beethoven, Britten und Haydn, Gerold Huber: Klavier, Anton Barachovsky: Violine, Sebastian Klinger: Violoncello (BRmedia; 2016)
- Hartmann: Des Simplicius Simplicissimus Jugend, Münchner Rundfunkorchester, Dirigent: Ulf Schirmer (BRW; 2009)
- Haydn: Die Schöpfung, Concentus Musicus Wien, Arnold Schoenberg Chor, Dorothea Röschmann, Michael Schade, Christian Gerhaher, Dirigent: Nikolaus Harnoncourt (deutsche harmonia mundi; 2004)
- Haydn: Orlando paladino, Partie: Rodomonte, Concentus musicus, Dirigent: Nikolaus Harnoncourt (deutsche harmonia mundi; 2006)
- Haydn: Die Jahreszeiten, Concentus Musicus Wien, Arnold Schoenberg Chor (Einstud. Erwin Ortner), Genia Kühmeier, Werner Güra, Christian Gerhaher, Dirigent: Nikolaus Harnoncourt, (deutsche harmonia mundi; 2009)
- Mahler: Kindertotenlieder, Klavier: Gerold Huber, Lieder eines fahrenden Gesellen, Hyperion Ensemble (Arte Nova; 2003)
- Mahler: Das Lied von der Erde, Orchestre symphonique de Montréal, Klaus Florian Vogt, Christian Gerhaher, Dirigent: Kent Nagano (Sony Music, April 2009)
- Mahler: Lieder, Klavier: Gerold Huber (Sony Music, Oktober 2009)
- Mahler: Des Knaben Wunderhorn, The Cleveland Orchestra, Dirigent: Pierre Boulez (Deutsche Grammophon, September 2010)
- Mahler: Lieder eines fahrenden Gesellen, Kindertotenlieder, Rückert-Lieder, Orchestre Symphonique de Montréal, Dirigent: Kent Nagano (Sony Classical, August 2013)
- Mendelssohn: Elias, op. 70, Gewandhausorchester, Dirigent: Herbert Blomstedt (RCA Red Seal, 2005)
- Mendelssohn: Heimkehr aus der Fremde, RSO Stuttgart des SWR, Dirigent: Helmuth Rilling (hänssler classic, 2006)
- Mozart: Arias, Freiburger Barockorchester, Dirigent: Gottfried von der Goltz (Sony Classical, September 2015)
- Orff: Carmina Burana, Berliner Philharmoniker, Dirigent: Simon Rattle (EMI, 2005)
- Orff: Carmina Burana, Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Dirigent: Daniel Harding (Deutsche Grammophon; 2010)
- Romantische Arien, Opernarien aus Werken von Schubert, Schumann, Wagner, Weber und Nicolai, Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Dirigent: Daniel Harding, Maximilian Schmitt, Tenor (Sony Classical; 2012)
- Schoeck: Notturno, Rosamunde Quartett (ECM 2061; 2009)
- Schoeck: Elegie, Kammerorchester Basel, Dirigent: Heinz Holliger, (Sony Classical, 2022)
- Schubert: Die schöne Müllerin, Klavier: Gerold Huber (Arte Nova und RCA Red Seal)
- Schubert: Winterreise, Klavier: Gerold Huber (Arte Nova und RCA Red Seal)
- Schubert: Schwanengesang und gemischte Lieder, Klavier: Gerold Huber (Arte Nova)
- Schubert: Die schöne Müllerin, Winterreise, Schwanengesang, Gesänge des Harfners, Klavier: Gerold Huber (Arte Nova)
- Schubert: Abendbilder (gemischte Lieder), Klavier: Gerold Huber (RCA Red Seal; 2006)
- Schubert: Nachtviolen (gemischte Lieder), Klavier: Gerold Huber (Sony Classical; 2014)
- Schumann: Dichterliebe und gemischte Lieder, Klavier: Gerold Huber (RCA Red Seal; 2004)
- Schumann: Melancholie – Liederkreis op. 39 und gemischte Lieder, Klavier: Gerold Huber (RCA Red Seal; 2008)
- Schumann: Das Paradies und die Peri, op. 50, Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Dirigent: Nikolaus Harnoncourt (RCA Red Seal; 2008)
- Schumann: Szenen aus Goethes Faust, Concertgebouw-Orchester, Dirigent: Nikolaus Harnoncourt, CD bei RCO live (2009)
- Schumann: Szenen aus Goethes Faust, Chor und Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Dirigent: Daniel Harding (BR-Klassik; 2014)
- Schumann: Alle Lieder. Mit Gerold Huber, Klavier (Sony Classical; 2021)
- Terezín | Theresienstadt, Duo-Platte mit Anne Sofie von Otter, Lieder von Victor Ullmann u. a. (Deutsche Grammophon; 2007)
- Weber: Der Freischütz, Partien: Kilian, Ottokar, Dirigent: Bruno Weil (deutsche harmonia mundi; 2001)
Wolf: Italienisches Liederbuch, mit Mojca Erdmann, Sopran, Gerold Huber, Klavier (RCA Red Seal; 2011)
…..
DVD
- Brahms: Ein deutsches Requiem, Münchner Philharmoniker, Dirigent: Christian Thielemann (Unitel Classica; 2007)
- Mozart: Die Zauberflöte, Wiener Philharmoniker, Konzertvereinigung Wiener Staatsopernchor, Dirigent: Riccardo Muti (Decca, DVD 2006)
- Bach: Matthäus-Passion, BWV 244, Berliner Philharmoniker, Dirigent: Simon Rattle (Berlin Phil Media GmbH; 2014)
- Bach: Johannes-Passion, BWV 245, Berliner Philharmoniker, Dirigent: Simon Rattle (Berlin Phil Media GmbH; 2014)
(край на цитата)
Цитирам наградите (също музикални) на Кристиан Герхаер в оригинал на немски език и някои в превод:
Auszeichnungen
Ehrungen
- 2012: Preis der Bayerischen Landesstiftung im Bereich Kultur für das Liedduo Christian Gerhaher und Gerold Huber
- 2014: Bayerischer Maximiliansorden für Wissenschaft und Kunst
- 2015: Ernennung zum Bayerischen Kammersänger
- 2017: Bayerischer Staatspreis für Musik, Professionelles Musizieren
- 2022: Hugo-Wolf-Medaille
- 2023: Ehrendoktorwürde der Philosophischen Fakultät der Universität Zürich
- 2024: Ordentliches Mitglied der Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Klasse der Literatur und der Musik
(край на цитата)
Превод:
Награди
Отличия
2012: Награда от Баварската държавна фондация в областта на културата за песенното дуо Кристиан Герхаер и Геролд Хубер
2014: Баварски орден „Максимилиан“ за наука и изкуство
2015: Избран за „Баварски Камерзенгер“
2017: Държавна награда на Бавария за музика и професионално музициране
2022: Медал „Хуго Волф“
2023: Почетна докторска степен от Факултета по философия на Университета в Цюрих
2024: Действителен член на Академията на науките и литературата, Клас по литература и музика
(край на превода)
Musikpreise (без превод на Музикални награди)
- 1998: Prix International Pro Musicis in Paris/New York
- 2002: Echo Klassik für seine Aufnahme der Winterreise von Franz Schubert
- 2004: Echo Klassik für Die Schöne Müllerin von Franz Schubert
- 2005: Preis der deutschen Schallplattenkritik, Kategorie Lied, für Robert Schumann: Dichterliebe op. 48, Lieder op. 90 u. a.
- 2005: Preis der deutschen Schallplattenkritik, Kategorie Musiktheater, für Carl Orff: Carmina Burana mit dem Rundfunkchor Berlin, den Berliner Philharmonikern, Ltg. Simon Rattle
- 2006: Preis der deutschen Schallplattenkritik, Kategorie Lied und Vokalrezital, für Franz Schubert: Abendbilder
- 2006: NDR Musikpreis
- 2006: Gramophone Award für sein Schubert-Album Abendbilder
- 2009: BBC Music Magazine Award (Vocal Winner) für das Schumann-Album Melancholie
- 2009: Echo Klassik, Kategorie „Sänger des Jahres“
- 2009: Rheingau Musikpreis
- 2010: MIDEM Classical Award als Sänger des Jahres
- 2010: Edison Award 2010, Kategorie: „Solozang“ für die CD Gustav Mahler, Lieder
- 2010: Preis der deutschen Schallplattenkritik für die CD Gustav Mahler, Lieder
- 2010: Kritikerumfrage der Opernwelt: Sänger des Jahres
- 2011: International Classical Music Award, Kategorie: Vocal recital, für die CD Gustav Mahler, Lieder
- 2011: Olivier Award, Kategorie: Outstanding Achievement in Opera, für die Rolle des Wolfram von Eschenbach in Wagners Tannhäuser am Royal Opera House London
- 2011: Preis der Gesellschaft zur Förderung der Münchner Opernfestspiele, für das Festspiel-Tannhäuser-Debüt am Nationaltheater München
- 2013: Deutscher Theaterpreis Der Faust, in der Kategorie Sängerdarsteller Musiktheater für die Darstellung des Pelléas in „Pelléas et Mélisande“, Oper Frankfurt
- 2014: Preis der deutschen Schallplattenkritik, Nachtigall 2014 für besondere Leistungen
- 2015: Royal Philharmonic Society Music Award Kategorie: Sänger
- 2015: Gramophone Award für sein Schubert-Album Nachtviolen
- 2015: International Opera Award
- 2016: Musikpreis des Heidelberger Frühling
- 2016: Kritikerumfrage der Opernwelt: Sänger des Jahres
- 2022: Opus Klassik, Kategorie „Solistische Einspielung Gesang“ für Robert Schumann: Alle Lieder
- 2023: Robert-Schumann-Preis
(край на цитата)
До края на тази юбилейна статия ще поместя в хронологичен ред различни публикации, свързани с дейността на Кристиан Герхаер, както и такива, които описват отделни аспекти от нея или са свързани с честване на рождени дни и други събития. Всички те са на немски или френски езици, при което давам направо превода им на български език, само началото в оригинал.
Интерсено е, че има и една публикация на български език – предаване на БНР от годината 2023, свързано с оперно участие на Кристиан Герхаер в Мюнхен в ролята на Дон Алфонсо в операта „Така правят всички жени“ от Моцарт. Започвам именно с тази публикация:
БНР
Забележителен спектакъл на “Така правят всички жени” от Моцарт в Мюнхен
публикувано на 01.04.2023
Автор: Цветелина Начева
Последната опера-буфа на Волфганг Амадеус Моцарт и либретиста Лоренцо да Понте “Така правят всички жени” доказва своята непреходност. И в момента на написването си и сега тя предизвиква странно чувство в зрителите – все едно, че се виждат директно в насочено срещу тях огледало. Под маската на непознати двама млади мъже ухажват приятелките си кръстосано, като небрежно ги принизяват до изпитателни обекти. Любовта се превръща в експеримент и в крайна сметка отношенията на четиримата млади хора се разпадат. Всяка от жените казва “да” на гаджето на сестра си. Моцарт хвърля безпощаден поглед в дълбините на човешката душа и не иска да създаде никаква яснота с музиката си – напротив. Никога не знаеш дали говориш или пееш искрено или неискрено. Лъжата и истината се размиват, проникват една в друга.
“Това е пиеса за измама. И като зрител също си измамен. Започва като комедия, но не завършва като комедия”, казва диригентът Владимир Юровски. “Проблематично е, защото се занимава с тема, която засяга всички нас по един или друг начин … темата за човешките взаимоотношения и вярност, спазване на обещания и човешка изменчивост”, допълва Юровски.
Баритонът Кристиан Герхаер, като своя герой Алфонсо, създава и ръководи експеримента. Той намира произведението за изключително вълнуващо, “защото тази опера представлява такава странна смесица от изкуственост и естественост”. “Изкуственото е очевидно”, обяснява Герхаер. “Много неща са много малко вероятни, особено, че двете сестри не разпознават любовниците си. Няма истински победители и губещи”.
Австралийският режисьор Бенедикт Андрюс дебютира с постановката на Моцарт в Баварската държавна опера. За него “Така правят всички жени” е твърде човешки процес на учене. Той обвива историята в болезнена естетика, позната от филмите на Дейвид Линч. Андрюс превръща Дон Алфонсо в човек, който се отнася към любовниците като към натъпкани с хормони лабораторни плъхове. Андрюс приема подзаглавието на операта “Училище за любов” буквално: “Чрез тези игри те (певците) изведнъж опознаха съвсем различни страни от себе си, изиграха нови роли, но така да се каже в реалния живот. И изпробваха много нови неща с него!”
Чудесен певчески секстет се събира на сцената в Мюнхен. Германският бас-баритон Кристиан Герхаер е звездата в ансамбъла, изявен камерен и оперен певец, който се превъплъщава ролята на Дон Алфонсо. Младата британска певица Луиз Oлдър перфектно се преобразява в ролята на Фиордилиджи. Партнира ѝ мецосопраното Ейвъри Аморо, като нейната сестра Дорабела. Сандрин Пио е Деспина, камериерката на младите дами. Двамата млади офицери, годеници на дамите, са Константин Кримел като Гулиелмо и Себастиан Колхеп като Ферандо.
Бъдете с нас на 1 април от 20 часа, когато излъчваме запис от спектакъла, състоял се в Националния театър в Мюнхен на 26 октомври 2022 г. с участието на солисти, хора и оркестъра на Баварската държавна опера с диригент Владимир Юровски.
“Така правят всички жени”, опера в две действия от Моцарт
Либрето: Лоренцо да Понте (по действителна случка, разказана на композитора от император Йозеф ІІ)
Първо изпълнение: 26 януари 1790 г., Виена
Първо изпълнение в България: 26 април 1960 г., Варна
Действието се развива в Неапол в края на XVIII в.
Действащи лица и изпълнители:
• Фиордилиджи, млада дама от Ферара (сопран) – Луиз Олдър
• Дорабела, нейна сестра (мецосопран) – Ейвъри Аморо
• Гулиелмо, офицер, годеник на Фиордилиджи (баритон) – Константин Кримел
• Ферандо, офицер, годеник на Дорабела (тенор) – Себастиан Колхеп
• Деспина, камериерка на младите дами (сопран) – Сандрин Пио
• Дон Алфонсо, стар философ (бас) – Кристиан Герхаер
• Офицери, войници, слуги, негри, народ
Хор и оркестър на Баварската държавна опера.
Диригент: Владимир Юровски.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
(край на цитата)
Portal SWR Kultur
Christian Gerhaher, Bariton
4.5.2017 Ursula Nusser
Er gilt als bester und vielseitigster Bariton unserer Tage, wird von Publikum und Fachwelt gleichermaßen gefeiert, hat eine Stimme, die süchtig macht. Christian Gerhaher, 1969 im bayerischen Straubing geboren, füllt mit seinen Liederabenden große Häuser und ist auch als Opernsänger weltweit gefragt. Dennoch entspricht er nicht dem gängigen Bild vom “Klassik-Star”. Er hat Umwege gemacht, hat Philosophie studiert und ein Medizinstudium abgeschlossen, musste lange auf seinen Erfolg als Sänger warten. Bis heute ist er ein Zweifler und Grübler – und hat vielleicht gerade deshalb im Liedgesang neue Maßstäbe gesetzt.
(край на цитата)
Превод:
Портал „Култура“ на SWR (Радиото на Югозападна Германия)
Кристиан Герхаер, баритон
4 май 2017 г
Урсула Нусер
Той е считан за най-добрия и най-универсален баритон на нашето време, възхваляван е както от публика, така и от експерти и има глас, който пристрастява. Кристиан Герхаер, роден в Щраубинг, Бавария, през 1969 г., изпълва големи къщи със своите рецитали на песни и е търсен в световен мащаб като оперен певец. Въпреки това, той не отговаря на общия образ на „класическата звезда“. Той върви по заобикалящи пътища, учи философия и завършва медицина, но трябва да чака дълго за успеха си като певец. И до днес той е съмняващ се и мрачен човек – и може би точно затова е поставил нови стандарти в пеенето на песни.
(край на превода)
Следва една статия в оригинал на френски език, в която става въпрос за участие на Кристиан Герхаер в операта „Парсифал“ от Вагнер на сцената на Баварската опера в Мюнхен. Цитирам само началото на статията и абзаца за Кристиан Герхаер в оригинал, после цялата в превод на български език:
Parsifal à Munich, la perfection musicale
Le 9 juillet 2018 par Dominique Adrian
Il n’y a rien à tirer de la mise en scène de Pierre Audi, mais ce Parsifal est un événement musical de tout premier plan grâce à une distribution exceptionnelle.
Il suffisait au fond de lire la présentation de ce spectacle lors de la parution du programme de l’Opéra de Munich il y a quinze mois pour savoir à quoi s’en tenir : un chef au sommet de son art, une distribution cinq étoiles, et un arrangement scénique tenant lieu de mise en scène, dans les décors d’une star de l’art contemporain novice au théâtre. Le résultat est donc conforme aux attentes, mais il mérite bien qu’on s’y attarde au-delà de ce simple constat.
(…)
En Amfortas, Christian Gerhaher surprend : lui, le suprême Liedersänger, n’allait-il pas par la parole transcender la souffrance du roi pêcheur en une souffrance d’abord spirituelle ? Pas du tout : sa douleur est aiguë, physique, et il en éprouve une sourde colère, presque une révolte, contre lui-même, contre cette mort qui ne vient pas. Il est rare chez lui que la théâtralité prenne ainsi le pas sur la beauté du timbre et même sur la force des mots, mais le résultat est très convaincant. Wolfgang Koch, pilier de la maison, en est en quelque sorte le miroir : pas de noirceur charbonneuse chez son Klingsor, non pas un grand méchant, plutôt un philosophe désabusé.
(…)
(край на цитата)
Превод:
СЦЕНАТА, ОПЕРАТА, ОПЕРИТЕ
„Парсифал“ в Мюнхен, музикално съвършенство
9 юли 2018 г.
от Доминик Адриан
Няма какво да научим от постановката на Пиер Ауди, но този „Парсифал“ е първокласно музикално събитие благодарение на изключителен актьорски състав.
По принцип беше достатъчно да прочетете представянето на тази постановка, когато програмата на Мюнхенската опера беше публикувана преди петнадесет месеца, за да разберете какво да очаквате: диригент на върха на своето изкуство, петзвезден актьорски състав и сценично оформление, служещо като постановка, в декорите на една нова за театъра звезда на съвременното изкуство. Следователно резултатът е в съответствие с очакванията, но заслужава внимание извън това просто наблюдение.
Нека бързо да преминем към сценичния аспект: за щастие, тези певци знаят как да пеят и най-добрите моменти са основно тези, в които са свободни – всяко сравнение с изобилната и значима работа на Каликсто Биейто в Щутгарт е забранено. Пиер Ауди внимава никога да не прави опити за тълкуване, задоволявайки се с внедряване, което не бяга от лекотата. Поне тези, които не обичат режисьорите да са прекалено намесени, ще бъдат възхитени.
В края на краищата това беше очаквано: основното тук трябваше да бъде работата на Базелиц, замислена от самия него като ретроспекция на половинвековното творчество. Малко е да се каже, че разочарованието е толкова голямо, колкото и тази амбиция: със сигурност намираме пътя си в обърнатите тела на сценичните завеси, но щом се отворят, зрителят се сблъсква с нищото. Гората от стилизирани дървета в обема на първо действие убива театралното пространство и ако тотемът, който приютява разкриването на Граала, не е лоша идея, начинът, по който гората рухва в края на действието, е смешен. Във второто действие проста стена, изрисувана в стила на укрепен замък, се издига в началото на действието и се спуска в края; когато завесата на третото действие се отваря, гората на първото е тази, която се появява отново с главата надолу: още по-ужасяващо е, че тези две действия са потопени в една и съща тъмнина, която е една от най-изтърканите вагнериански постановки. Колко жалко, че Мюнхенската опера толкова бързо се отказа от едно от съкровищата на своя репертоар, постановката на Петер Конвични, създадена със сигурност през 1994 г., през миналия век, но толкова силна и толкова интелигентна!
С изключение на Титурел, който пее извън сцената и почти не се чува, Баварската опера събра ненадминат актьорски състав, включително момичетата на цветята, взети от трупата и оперното студио на къщата – артистка като Голда Шулц като „цвете момиче“, какъв лукс. Сред звездите на актьорския състав несъмнено е (човек има нужда от такъв) Рене Папé, който ще ни убеди най-малко, в сравнение например с Кристоф Фишесер, забележителен Гурнеманц тази пролет в Цюрих: богатството на тона на Папé не е ново откритие, дикцията е прецизна и интелигентна, но му липсва сила на изказа и може би малко страст.
В Амфортас Кристиан Герхаер изненадва: нима той, върховният „Певец на песни“, нямаше да прехвърли чрез думи страданието на краля на рибарите в страдание, което беше предимно духовно? Съвсем не: болката му е остра, физическа и той изпитва тъп гняв, почти бунт, срещу себе си, срещу тази смърт, която не идва. За него рядко се случва театралността да надделява над красотата на тембъра и дори силата на думите, но резултатът е много убедителен. Волфганг Кох, стълбът на оперния театър там, е по някакъв начин огледалото: без сажди в неговия Клингзор, не е велик злодей, а по-скоро разочарован философ.
Йонас Кауфман, от своя страна, отговаря по-пряко на това, което може да се очаква от него: най-героичните моменти са най-малко убедителни, защото гласът и гласните се отварят прекомерно, но обемът на звука и ангажираността лесно карат този недостатък да бъде забравен; цялото начало на трето действие, изпято почти непрекъснато на пианисимо с глас на мечтателна лекота, е напротив, най-красивото нещо, което сме виждали на вагнерианска сцена от дълго време, на върха на неговия „Мюнхенски Лоенгрин“ през 2009 г. Кауфман пристига в края на ролята („Nur eine Waffe taugt!“) с непокътната свежест и отдаденост, за които вагнерианците „di forza“, които често са толерирани поради липса на нещо по-добро, могат само да мечтаят. Пред него Нина Стеме предлага интерпретация на Кундри, много различна от тази, предложена преди четири месеца на публиката в Цюрих: там тя беше чиста звукова красота, докато работата с думите изглежда привилегирована тук; сцената в началото на втора действие има рядко постигната жизненост.
Остава, естествено, основен протагонист в този образцов музикален успех: Кирил Петренко предлага „Парсифал“, който от счетоводна гледна точка е един от най-бързите в интерпретативната история на произведението (около три часа четиридесет и пет минути), но тази скорост е относителна (и оправдано) е придружено от много лична работа върху темповете, която също включва много по-бавни и медитативни пасажи. Има театър и контрасти; както винаги при този истински оперен диригент, има и помощна работа от певците, а също и топлина и интензивност, които придават присъствие на драмата далеч от всякаква калпава ритуалност. И Баварската опера предоставя на своите услуги най-доброто, с което разполага от десетилетия: уникален оркестър в света и хор, който за тази постановка достига ниво, непознато от години.
(край на превода)
Цитирам една публикация на немски език от годината 2019 във връзка с навършване на 50 години на баритона Кристиан Герхаер (в оригинал само началото):
BR Klassik
PETER GÜLKE GRATULIERT CHRISTIAN GERHAHER ZUM 50. GEBURTSTAG
DIE KOSTBAREN MOMENTE
24.07.2019
von Peter Gülke
Wie wird man einem Künstler gerecht, der vor allem durch seine Kunst verstanden werden möchte und der als Person nur allzugern dahinter zurücktritt? Die Rede ist von Christian Gerhaher. Am 24. Juli 2019 feiert der Bariton seinen 50. Geburtstag. Und so haben wir einen anderen prominenten Künstler gebeten, stellvertretend für uns und für alle seine Fans würdigende Worte über Christian Gerhaher zu finden: den Dirigenten, Musikwissenschaftler und Siemens-Musikpreisträger Peter Gülke.
(…)
CHRISTIAN GERHAHER IM BR FERNSEHEN
Sonntag, 28. Juli um 9.15 Uhr
Gustav Mahler: “Rückert”-Lieder
Christian Gerhaher, Bariton
Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks
Bernard Haitink, Dirigent
(край на цитата)
Превод:
BR Classic
ПЕТЕР ГЮЛКЕ ПОЗДРАВЯВА КРИСТИАН ГЕРХАХЕР ЗА 50-ИЯ МУ РОЖДЕН ДЕН
ЦЕННИТЕ МОМЕНТИ
24 юли 2019 г.
от Петер Гюлке
Как да отдадете справедливост на художник, който иска да бъде разбран предимно чрез изкуството си и който като човек е твърде щастлив, за да избягва от него? Говорим за Кристиан ГерхАер. На 24 юли 2019 г. баритонът ще отпразнува своята 50-годишнина. И затова помолихме друг виден творец да намери думи на признателност за Кристиан Герхаер от името на нас и от името на всичките му фенове: диригентът, музиколог и носител на музикалната награда на „Siemens“ Петер Гюлке.
ПОЗДРАВЛЕНИЯТА НА ПЕТЕР ГЮЛКЕ В ОРИГИНАЛНИЯ ЗВУК
Уважаеми Кристиан Герхаер,
Чух, че ставате на 50 години и случайно имам възможността да ви поздравя – въпреки че мога да си представя, че не мислите много за голямата суматоха за рождения ви ден. Сега просто ще игнорирам това и ще ви поздравя от дъното на сърцето си. Просто ще пропусна обичайните пожелания, защото да ви пожелая нещо хубаво – добро здраве и продължителна щастлива продуктивност – е много егоистично пожелание за всички, които следят вашето изкуство с голяма благодарност, и сред тях съм, така да се каже, в на първия ред се чувствам. Ако мога да кажа нещо друго, без да празнувам рожден ден: за мен винаги остава феномен как една толкова внимателно обмислена, дълбоко отразена интерпретация може да стане толкова директна в комуникацията си и в обръщението си към слушателя, че слушателят определено няма нужда да знае каква работа и дълбока мисъл са вложени в това. Възхищавам се много на това.
Изживявам – когато изживявам самия вас – отново и отново ценността на моментите, които знам: никога повече няма да бъдат такива.
Петер Гюлке за Кристиан Герхаер
ПРИВИЛЕГИЯ, ВЪЗМОЖНОСТ И РИСК
Петер Гюлке | Източник на изображението: Manu Theobald © EvS Music Foundation
Това е въпрос, пред който всички ние, които правим музика, постоянно се сблъскваме. И бих казал, че е специално съкровище – тази непосредственост, която преживяваме отново и отново с вас! Защото живеем в свят, който постоянно ни внушава, че изкуството трябва да е нещо лесно за отпиване. А изкуството е нещо достъпно и повторяемо. Изживявам – когато изживявам самия вас – отново и отново ценността на моментите, които знам: никога повече няма да бъдат такива. Ценността на невъзвратимостта, уникалността на музикалната интерпретация, която е нашата голяма привилегия, нашата голяма възможност и нашият голям риск: струва ми се контрадоказателство срещу един свят, който смята всичко за достъпно.
УНИКАЛНОСТТА НА ПРОЗАТА
Спомням си, че видях на концерт във Ваймар, че след трудния Волфганг Рийм, певецът, който би бил описан като „разкъсвач на гърлото“, вие изпяхте на бис песента на Шуберт от „Über allen Gipfeln ist Ruh gesungen” . И никога няма да забравя как това беше възможно след това супер вокално усилие и как принудихте цяла зала да влезе в тази песен, в уникалността на тази проза и тази обстановка. Бих искал да ви благодаря за толкова ценни моменти от името на всички, които са силно впечатлени от вас и се надявам да изживеем още много концерти от вас.
Ваш Петер Гюлке
……
КРИСТИАН ГЕРХАЕР ПО БАВАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ
Неделя, 28 юли, от 9:15 ч.
Густав Малер: „Rückert” песни
Кристиан Герхаер, баритон
Симфоничен оркестър на Баварското радио
Бeрнард Хайтинк, диригент
(край на превода)
През 2022 г. баритонът Кристиан Герхаер дава обширно интервю пред немската медия „CRESCENDO“, където отговаря на десетки кратки въпроси, които предварително са му зададени. Отговорите са интересни – те засягат не само прякото музикално изкуство на Герхаер, но и най-различни аспекти на живота и черти от характера му, любими занимания, хобита, писатели, композитори и други личности.
Цитирам началото в оригинал, после всички въпроси и отговори в превод на български език:
KÜNSTLER PRIVAT
Christian Gerhaher
3. Juli 2022
Er hat das Lied aus seiner angestaubten Nische geholt: der Bariton Christian Gerhaher. Warum seine Stimme so unter die Haut geht? Weil er Wort und Musik ungewöhnlich intensiv durchdringt. Entsprechend wohlüberlegt beantwortet er private Fragen …
Name: Christian Gerhaher
Geburtsdatum: 24. Juli 1969
Geburtsort: Straubing
Wohnort: München
Lebenspartner/in: Barbara Hacker
Kinder: drei
Sternzeichen: Löwe
Wie fühlen Sie sich gerade?
Traurig für die Welt; dankbar für meine Familie und mich; in Sorge für meinen Freund
Ihre charakteristischste Eigenschaft?
Ungeduld
Was inspiriert Sie?
Aufrichtigkeit; Transparenz
Was nehmen Sie sich immer wieder vor?
Mehr zu üben und zu lesen
Was würde niemand von Ihnen vermuten?
Optimismus
(край на цитата от оригинала)
Превод:
ХУДОЖНИК ЧАСТНО
Кристиан Герхаер
от редакционния екип на „CRESCENDO“
3 юли 2022 г.
Той извади песента от прашната й ниша: баритонът Кристиан Герхаер. Защо гласът му ти влиза толкова под кожата? Защото той прониква в думите и музиката с необичайна интензивност.
Съответно отговаря внимателно на частни въпроси…
Име: Кристиан Герхахер
Дата на раждане: 24 юли 1969 г
Място на раждане: Щраубинг
Място на пребиваване: Мюнхен
Партньор в живота: Барбара Хакер
Деца: три
Астрологичен знак: Лъв
Как се чувствате в моментаІ – Тъжно за света; благодарен за моето семейство и мен; притеснен за мой приятел
Вашата най-определяща характеристика? – Нетърпение
Какво ви вдъхновява? – Искреност; Прозрачност
Какво продължавате да решавате да правиге? – Да практикувам и да чета повече
Какво не би заподозрял никой от вас? – Оптимизъм
Какъв природен дар бихте искали да имате? – Птичи полет
Голямо „почти“ в живота ви? – Ерген; терорист
Вашата представа за щастие? – Да съм навън със съпругата си
Какво би било най-голямото ви нещастие? – Нещастие в семейството ми
Какъв искахте да станете като дете? – Археолог
Как или кога ставате слаб? – С гумени мечета и „Pouilly Fuissé“; докато заспивам
Вашият най-голям талант? – Упоритост
Какво не можете да направите – Повечето неща
В какво се съмнявате най-много? – На сигурността
От какво се страхувате? – От лъжи
Какво търпите с хумор? – ХСС (бел. Б.К.: партията в Бавария CSU (Християнсоциалният съюз, съкратено ХСС)
Какви грешки е най-вероятно да извините? – Неумишлените; те не се оказват полезни
Вашето най-оригинално извинение? – Че съм преобърнал хладилника – за закъснение във втори клас
От каква надежда се отказвате? – От никаква
Кредото на вашия живот? – „Имаме живот в цветно отражение“
Любимото ви занимание/хоби? – Да изграждам мислени идеи; да слушам дъжда в градината, изтегнат на дивана; да седя пред огъня със семейството си; да замина за Италия; да спя; да чета
Вашата любима страна? – Великобритания; САЩ; Италия
Вашият любим град? – Лондон; Сао Пауло; Рим; Ню Йорк; Стокхолм
Любимото ви животно? – Куче
Любимите ви цветя? – Лале; Лупин; Роза
Вашата любима книга? – Станислав Лем: „Непобедимите”; Адалберт Щифтер: „Портфолиото на моя прадядо“
Вашият любим писател? – Гьоте; Бюхнер; Станислав Лем; Джоузеф Рот; Адалберт Щифтер; Уилям Шекспир; Йозеф фон Айхендорф
Вашият любим филм? – „Петият елемент“; „Соларис” (Тарковски); „Ерин Брокович“; “Дюна”; „Бош“; „Голиат”
Вашият любим художник/изпълнител? – Художник: Франсис Бейкън; Веронезе (в момента); Пиранези. Изпълнители: Жозе ван Дам; Лино Вентура; Лорънс Оливие
Любимият ви композитор? – Йохан Себастиан Бах; Роберт Шуман
Любимото ви произведение/опера? – Любими произведения: „Сцени от Фауст” на Гьоте, на Шуман – „Вариации на Шуман“ оп. 9; “Добре темперирания клавир” на Бах; „Седем пиеси за пиано във форма на фугета“ от Шуман; „Шеста” и „Девета” на Брукнер; „Nuits d’Été” на Берлиоз; Шок “Елегия” и “Notturno”; „Wunderhornlieder” на Малер. Любима опера: „L’Orfeo”; “Дон Жуан”; “Симон Боканегра”; “Тристан и Изолда”; „Pelléas et Mélisande”; „Воцек“
Вашият любим албум? – “Добре темперирания клавир” на Бах със Святослав Рихтер; „Концерт за цигулка“ от Шуман с Изабел Фауст
Вашият любим инструмент? – Пиано; Виола
Най-добрият концерт в живота ви? – Рецитали с Геролд Хубер; „Фауст” от Шуман в Мюнхен с Даниел Хардинг; „Воцек” на Берг с Андреас Хомоки в Цюрих; „Хомбург“ на Хенце с Кристоф Лой във Виена; „Страсти“ на Бах със Саймън Ратъл; „Танхойзер” на Вагнер с Кирил Петренко; “Rückert песни” на Малер с Бернар Хайтинк в Люцерн
Вашият най-вълнуващ музикален момент? – „Лебедова песен“ с Херман Прей в „Prinzregententheater“ в Мюнхен; прелюдия на „Парсифал“ с Даниел Баренбойм в Байройт; „Четвърта“ на Брамс със Симфоничен оркестър на Шведското радио и Даниел Хардинг; „Шеста“ от Брукнер с Младежкия оркестър на Густав Малер и Херберт Бломстед; „Секунда“ на Шуман с Младежкия оркестър на Густав Малер и Даниел Хардинг
Какво означава вашето изкуство за вас? – Мироглед, който е отдаден на истината по начин, различен от науката
Най-доброто представяне в живота ви? – Много рецитали на песни с Геролд Хубер, „Фауст“ в Мюнхен; „Воцек“ в Цюрих; „Хомбург“ във Виена
Има ли ритуали за успешен концерт? – Да
Най-голямото ви музикално премеждие? – Малко неразположение по време на арията на Графа в мюнхенската премиера на “Фигаро”
Каква музика харесвате като дете/тийнейджър? – Клавирна музика на Шуман; “Партити и сонати за цигулка” на Бах; Бийтълс; “Жар птица” и “Петрушка” на Стравински; „Сонати за пиано в си и ла мажор“ на Шуберт
Произведение, което промени живота ви? – Клавирна музика на Шуман; „Любовта на поета” от Шуман; Малер: „Песни на пътуващия калфа“; „Воцек“ на Берг; “Фауст” – от Шуман и Гьоте; “Воденичарката” на Шуберт
Кой човек/събитие ви повлия значително като музикант и защо? – Геролд Хубер, за 34 години съвместна работа
Коя работа наистина искате да изпълнявате? – Да пея още песни от Дебюси и Форе
С кой музикант от миналото бихте искали да прекарате една вечер? – С Фриц Вундерлих и Херман Прей
Кои артисти Ви впечатляват? – Които не се повтарят
Кои три музикални произведения бихте взели със себе си на известния остров? – Произведения за пиано от Бах, Шуман и Дебюси
Ако светът свърши утре, каква музика бихте пуснали/изпяли? – По-скоро никаква
Имате ли други интереси/страсти освен музиката? – Да
В кой век бихте искали да живеете? – В класическия Ваймар; в Карибите на Джек Лондон; в древен Рим; в древен Китай
На кои исторически личности се възхищавате? – Георг Елзер
И кои живи хора? – Балансираните
Има ли мислител/философ, който ви придружава? – Когото аз придружавам малко: Ницше; Платон; Гьоте
Кои исторически личности ненавиждате? – С изключение на обичайните заподозрени: Бисмарк
Най-добрата реформа в историята? – Революциите
Кои трима личности бихте искали да поканите на вечеря? – Моята съпруга; Ангела Меркел; Геролд Хубер
Каква музика бихте препоръчали на някой, който е нов в класическата музика? – Бах; Шуман; Бийтълс; Берг
Бихте ли искали понякога да сте някой друг и ако да, кой? – Спектърът на розата
Има ли място за копнеж? – Шотландско езеро, Вила Ланте; Източен Мауи
Ако трябва, как и къде бихте искали да умрете? – Съзнателно, бавно, но без болка
Как трябва да бъдете запомнен? – Винаги по-малко
Какво бихте искали да предадете на децата си? – Оптимизъм; Щедрост; Готовност за помощ
Как изглежда един успешен ден в живота ви? – Разходки и разговори, които не спират, винаги да си подаваме ръка един към друг
Кои качества цените най-много в една жена? – Бодрост; Всеотдайност; Лоялност; Снизхождение; Доброжелателност
Какви качества цените в един мъж? – Лоялност; Снизхождение; Бодрост; Всеотдайност; Доброжелателност
Кои качества ненавиждате най-много? – Алчност и Сребролюбие; Арогантност
Какво обичате най-много в партньора си в живота? – Неговата личност
Вашата стратегия за краткотрайна релаксация? – Сън
Дневен или нощен човек сте (славей или чучулига) ? – Дневен
Суеверен ли сте? – Малко, но може да се отработи
Имате ли си талисман? – Тренчкот
(край на превода)
През 2023 г. в медията „Frankfurter Rundschau“ е поместена статия посветена специално на голямото песенно майсторство на баритона Кристиан Герхаер. Цитирам началото на оригинала на немски език, после цялата статия в превод на български език:
Frankfurter Rundschau
Liedsänger Christian Gerhaher – Meister der Abstufung
Stand: 28.07.2023
Von: Stefan Schickhaus
Der Schumannianer Christian Gerhaher in Wiesbadens Ringkirche.
Seltsamerweise geht es mir so, dass ich bei Schumann jedes Lied großartig finde. Ich weiß nicht warum. So wie andere Wagnerianer sind, bin ich ein Schumannianer“ – das sagt Christian Gerhaher, der vor zwei Jahren zusammen mit seinem festen Klavierbegleiter Gerold Huber eine Gesamtaufnahme auf elf CDs vorgelegt hat mit allen 299 Liedern seines Lieblingskomponisten. Eine Auswahl davon stellte er jetzt beim Rheingau Musik Festival vor, und zwar in der Wiesbadener Ringkirche.
Der populäre „Liederkreis“ op. 39 war mit dabei, aber auch viele Lieder, deren Titel selbst Liedgutkennern ein Stirnrunzeln entlocken konnten. Die Lieder aus dem Jahr 1850 etwa seien „nicht mehr so populär, aber besonders interessant, besonders tiefgründig“, so der Bariton in einem Interview. Und natürlich singt er stets nur komplette Werkgruppen – Opus 39, 40, 53, 83, 90 –, pickt sich keine einzelnen Lieder heraus. Der zyklische Zusammenhang ist für Gerhaher essentiell, der Zusammenhang, nicht unbedingt thematisch, eher die übergeordnete poetische Idee. Da macht er keine halben Sachen.
(…)
(край на цитата)
Превод:
Портал „Франкфуртер Рундшау“
Песенният интепретатор Кристиан Герхаер – майстор на градацията
28 юли 2023 г.
От: Стефан Шикхаус
Кристиан Герхаерс песни от Шуман в „Рингкирхе“ във Висбаден.
„Колкото и да е странно, мисля, че всяка песен на Шуман е страхотна. Не знам защо. Както други любители на музиката са вагнерианци, така и аз съм шуманианец” – това казва Кристиан Герхаер, който преди две години, заедно с редовния си клавирен корепетитор Геролд Хубер, представи пълен запис на единадесет диска с всичките 299 песни на любимия му композитор. Сега той представи селекция от тях на музикалния фестивал в Райнгау, а именно в „Ringkirche“ във Висбаден.
Включена е популярната “Liederkreis” oпус 39. „Песните от 1850 г. например „вече не са толкова популярни, но особено интересни, особено дълбоки“, казва баритонът в интервю. И разбира се, той пее само пълни групи от произведения – опус 39, 40, 53, 83, 90 – и не избира отделни песни. Цикличната връзка е съществена за Герхаер, връзката, не непременно тематична, а по-скоро всеобхватната поетична идея. Той не прави нещата наполовина.
Мощно светещо
При Герхаер няма най-добри резултати, но оформянето на песните трябва да е в най-добрия вид. Понастоящем няма да намерите певец, чийто вокален цвят може да бъде модулиран до такава степен. Баритонът от Долна Бавария, който изключително много предпазливо влезе в контакт с оперната сцена и иначе се посвещава изцяло на песента, познава безкрайни нюанси и нива на интензификация; гласът му може да блести силно и да заглъхва и да прави всичко между тях. Само два примера: В „Горски разговор“ уводното „Вече е късно, вече е студено“ – изказано с небрежност, която не разкрива нищо за последвалата ескалация. При песента “В замъкът” финалът “Ах красивата невеста, тя плаче” е толкова плаващ, толкова внушаващ, че те побиват тръпки.
И той знае как да прави нещата драматично. Не е така, сякаш Кристиан Герхаер е само в стихията си между редовете и въпросителните знаци. Той пее „Войникът“, например, от опус 40, със сила, плам и с цялата прямота. Когато се обявява против това песните да се третират като мини-опери, това не означава автоматично, че нещата не трябва да са осезаеми и ясни.
Какво отличава песента от операта за Герхаер: Тя може да бъде и абстрактна, без цел, не всичко трябва да бъде разбрано. Сега би било интересно да видим как би проработил рецитал с песни на Герхаер, ако изобщо не знаете немски език. Така изпята, вероятно би била чиста поезия, звучна поезия с музика. Този певец съзнателно не прекалява с образуването на гласни и съгласни – все пак всичко обикновено е разбираемо.
Неговият партньор на пианото от 30 години е Геролд Хубер. Те се познават от студентските си години. И работят заедно симбиозно, така че „нито един лист хартия не пасва между тях“. Между другото, Хубер също движи устните си според текста. Ако съсредоточите погледа си само върху Хубер, вижте лицето му с тиха декламация и все пак чуйте песента с гласа на Герхаер: много странен образ, но не грешен.
(край на превода)
Ще завърша днешната юбилейна статия за баритона Кристиан Герхаер с една малка публикация на немски език от настоящата 2024 г., поместена в медията „Frankfurter Allgemeine Zeitung“. Цитирам я в оригинал, после в превод на български език:
Frankfurter Allgemeine Zeitung
10. April 2024
Leise zieht durch sein Gemüt
„Leise zieht durch mein Gemüt“ – noch bevor das liebliche Geläute in Edvard Griegs Vertonung von Heinrich Heines Gedicht aus dem Jahr 1831 erklingen kann, unterbricht Christian Gerhaher seine junge Kollegin. Gleich an den ersten beiden Wörtern hat er etwas auszusetzen. Das „zieht“ sei zu kurz, und auf das „leise“ habe die Sopranistin einen zu starken Akzent gelegt. Die Zuhörer dürfen sich ebenfalls korrigiert fühlen. Gerade dieser Akzent, der deutlich gesetzte Anfang und die hörbare Freude daran, aktivierte sogleich ihre Bereitschaft, sich hinreißen zu lassen. Die morgendliche Unterrichtsstunde vor Publikum findet in einem langgestreckten Saal im sogenannten Retreat-Gebäude des Hotelkomplexes von Schloss Elmau statt. Herrlich leuchtet die Natur durch hohe Fensterreihen zu beiden Seiten hinein. Zu anderen Tageszeiten hat hier das Ritual der Yogaklassen seinen Platz. Auch einige der Freunde des Liedgesangs, die Christian Gerhaher als Lehrer erleben möchten, haben an diesem Morgen durch Atemübungen ihre Aufmerksamkeit geschärft.
Marcel Reich-Ranicki hat Heines Gedicht 1999 in der „Frankfurter Anthologie“ des Feuilletons der F.A.Z. interpretiert. Seine Interpretation beginnt mit dem Satz: „Dieses Gedicht bedarf nicht der geringsten Erklärung.“ Das ist eine ironische Pointe im Geist Heines, ein Gruß des Kritikers an den von ihm besonders verehrten Dichter – denn für Erklärungen von Gedichten hatte Reich-Ranicki doch die Rubrik der „Frankfurter Anthologie“ erfunden. Statt Erklärungen bietet er in diesem Fall Zahlen. In acht Versen verwendet Heine dreimal das Verb „klingen“. Das Gedicht ist Klang, setzt Klang ein und handelt vom Klang. Man versteht es ohne weiteres, ohne Erklärungen und auch ohne Musik. Man versteht dabei aber auch, was das Gedicht ohne jeden Anklang technischer Begriffe der ästhetischen Theorie über seine eigene Machart sagt. Etwas zieht durch das Innere des Dichters oder Sängers, er ist das Organ oder Medium der Poesie oder Musik. Es singt in ihm und dann auch aus ihm heraus. Deshalb verträgt das „leise“ in Griegs „Gruß“ keinen Akzent.
(край на цитата)
Превод:
„Frankfurter Allgemeine Zeitung“
10 април 2024 г.
„Тихо минава през ума ми“ – още преди да се чуят прекрасните звънчета в обстановката на стихотворението на Хайнрих Хайне от 1831 г. на Едвард Григ, Кристиан Герхаер прекъсва младата си колежка. Той намира нещо нередно в първите две думи. „Дърпането“ е твърде кратко, а сопраното е поставило прекалено силен акцент върху „тихото“. Слушателите също могат да се почувстват коригирани. Точно този акцент, ясно поставеното начало и доловимата наслада веднага активират желанието на слушателите да се оставят да бъдат увлечени.
Сутрешният урок пред публика се провежда в продълговата зала в така наречената „Сграда за отдих на хотелския комплекс Schloss Elmau“. Природата блести красиво през високите редици прозорци от двете страни. През останалото време на деня тук се провежда ритуалът на заниманията по йога. Някои от приятелите по пеене на песни, които биха искали да изпитат Кристиан Герхаер като учител, също изострят вниманието си тази сутрин с дихателни упражнения.
Марсел Райх-Раницки публикува в интерпретиран стил стихотворението на Хайне във „Франкфуртската антология“ на рубриката на F.A.Z. през 1999 г. Неговата интерпретация започва с изречението: „Това стихотворение не изисква ни най-малко обяснение“. Това е ироничен акцент в духа на Хайне, поздрав от критика към поета, на когото той особено се възхищава – все пак Райх-Раницки измисли раздела за обяснения на стихове, именно рубриката „Франкфуртска антология“. В случая вместо обяснения той предлага при този случай числа. В осем стиха Хайне използва глагола „звучи” три пъти. Стихотворението е звуково, използва звук и е за звука. Разбира се лесно, без обяснения и дори без музика. Но също така разбирате какво казва стихотворението за собствения си стил, без намек за технически термини от естетическата теория. Нещо се движи във вътрешността на поета или певеца; той е органът или медията на поезията или музиката. Той пее вътре в него и после извън него. Ето защо “Тишината” в “Поздрав” на Григ не търпи акцент.
(край на превода)
Нека днес на 24 юли 2024 г. поздравим за рождения ден – 55 години, забележителния немски баритон Кристиан Герхаер, който поставя нови мащаби в изкуството на песенния жанр. Неговото майсторство в интерпретацията на песни от Шуман, Шуберт, Брамс и други романтици е нанадминато в наши дни …
За много години, уважаеми Кристиан Герхаер!
…..
Изпълнения:
Christian Gerhaher & Gerold Huber – Schubert, Im Frühling
´´´´
Christian Gerhaher nimmt alle Lieder von Robert Schumann auf
´´´´
Das Lied von der Erde: Der Einsame im Herbst
´´´´
5th Monday Concert: Christian Gerhaher sings: Abschied D 475
´´´´
Christian Gerhaher mit dem Symphoniorchester des BR unter …
´´´´