Вчера беше годишнина от рождението на знаменития тенор Бениамино Джили
Драги приятели на оперната музика, вчерашният ден 20 март 2020 г. е особен празник в света на оперното изкуство и специално на тенорите – на този ден са рожденитe юбилеи на двама велики артисти от първата половина на миналия век, родени преди 130 години, единият в слънчева Италия – Бениамино Джили, от когото съм чул още като дете „О, соле мио“ във великолепно негово изпълнение, а вторият – роденият на този ден в Дания също велик героичен тенор – Лауриц Мелхиор, най-големият вагнеров тенор от първата половина на миналия век.
Вчера на 20 март почетох с голяма статия и много снимки Лауриц Мелхиор, днес на 21 март ще почета и другия голям тенор – Бениамино Джили.
И двамата тенори са написали с изкуството си златни страници в аналите на оперната история. Жалко, че в тия години звукозаписната техника все още не е на онова ниво, както е сега, но въпреки това останалите от това време записи показват изключителните способности и на двамата артисти, независимо че са имали твърде различен репертоар. Хубаво е, че доста звукозаписни фирми днес имат подходяща техника за възстановяване на старите записи (remastering), поради което и днес можем преди всичко в електронните портали като YouTube да се радваме на такива възстановени записи, освен ако най-запалените оперни любители не притежават стари грамофонни плочи от онова време и искат да слушат оригиналните версии без никакви промени.
Ще припомня данни от живота и кариерата на Бениамино Джили. Този певец за хора от моята генерация е нещо специално – когато в къщи си купихме първото радио през 1937 г., наред с грамофонните плочи с негови изпълнения, които съм слушал при роднини и познати, притежаващи грамофони, Радио София и други чужди предаватели излъчваха много оперна музика, главно от Верди, Пучини, Доницети, Белини и другите италиански майстори, в които името на Бениамино Джили най-често фигурираше при теноровите изпълнения. Като велик наследник на Енрико Карузо, Джили и неговият сънародник Тито Скипа (роден една година преди него), бяха тенорите – титуляри в такива изпълнения. При това имаше и редица филми с негови участия, които се прожектираха в габровските кина, така че ние – подрастващите младежи и девойки с музикални амбиции знаехме за изкуството на този майстор. Още повече той беше познат и на широките маси от населението, главно с изпълненията на италиански канцонети и песни с по-популярно звучене, така че Джили беше един от идолите на нашето поколение оперни любители. И двамата рано напуснаха житейската сцена, особено Джили – през 1957 г. на 67 години (бях на работа като млад учител в Габрово), а Тито Скипа – през 1965 г. на 76 години. Още по-трагично беше с великият им предшественик Енрико Карузо, който си отиде едва на 48 години.
След това настъпи ерата на новите оперни чародейци от Италия – тенорите Джузепе ди Стефано, Марио дел Монако и Франко Корели (също и други), които продължиха и разшириха славата на предшествениците си. Почти за всички от тях писах вече статии през изминалите 6 години от 2014 г. и дадох много подробности от живота и кариерата им.
Днес Бениамино Джили продължава да бъде особен символ в оперната история. Не случайно в Уикипедия има страници за него на 30 езика (има такава и на български език, сравнително голяма, с последна редакция на 9 март 2020 г.) – по-обширни и по-кратки, с много данни за живота, изявите, репертоара, дискографията и филмите, в които е участвал. Прави ми впечатление, че всички тези имена, които споменах и по-горе, много активно са участвали и при снемането на филми с тяхно участие. Мотивите за това са най-различни, както поради желание за повече популярност, по финансови причини и най-различни други. Да не забравяме, че Джили и Скипа са спечелили много повече средства от участия във филми, отколкото от оперни изяви. Вижте само филмографията на Джили – 19 филма в разстояние на 15 години (извадка от източник на италиански език):
- Non ti scordar di me, regia di Augusto Genina (1935)
- Sinfonie di cuori, regia di Karl Heinz Martin (1936)
- Ave Maria, regia di Joannes Riemann (1936)
- Giuseppe Verdi, regia di Carmine Gallone (1938)
- Solo per te, regia di Carmine Gallone (1938)
- Marionette, regia di Carmine Gallone (1939)
- Casa lontana, regia di Johannes Meyer (1939)
- Ritorno, regia di Géza von Bolvary (1940)
- Traummusik, regia di Géza von Bolváry (1940)
- Mamma, regia di Guido Brignone (1941)
- Vertigine, regia di Guido Brignone (1941)
- Silenzio, si gira!, regia di Carlo Campogalliani (1943)
- I pagliacci, regia di Giuseppe Fatigati (1943)
- Lache Bajazzo, regia di Leopold Hainisch (1943)
- Voglio bene soltanto a te, regia di Giuseppe Fatigati (1946)
- Follie per l’opera, regia di Mario Costa (1949)
- Una voce nel tuo cuore, regia di Alberto D’Avers (1949)
- Taxi di notte, regia di Carmine Gallone (1950)
- Soho Conspiracy, regia di Cecil H. Williamson (1950)
(край на цитата)
В различни източници пише, че Джили е можал с хонорарите си да си построи „дворец“ в родното градче Реканати на Адриатическо море, където си е почивал, особено след приключване на активната си дейност. Подобно е и положението на Тито Скипа. Жалко за Карузо, който също е играл в доста филми, но много млад се е поминал.
Този унгаро-немски режисьор Геза фон Болвари (1897-1961), който режисира двата филма от 1940 г. (списъкът по-горе) ми е добре познато име. Той още от 20-те години на миналия век работи много успешно в големи продукции на фирми за производство на филми, първо като артист и автор на сценарии, после и като режисьор: в Берлин от 1926 до 1928 при филмовата фирма „Fellner & Somlo“, след това една година в Лондон при „British International Pictures“, после пак в Берлин, а от 1936 г. във Виена. Там са снимани и двата филма с Джили. Редица от тези филми са предимно музикално-развлекателни, с участието на редица световно известни певци и певици, които на времето бяха много успешни и са стигали и до България около Втората световна война. Положително съм гледал тия два филма от 1940 г. с Бениамино Джили, между 1939 и 1948 г. в Габрово се даваха стотици немски, австрийски, италиански и други музикално-развлекателни филми.
След Втората световна война Геза фон Болвари заминава за Италия и режисира успешно много филми с музикален сюжет при „Cinopera“ в Рим до 1949 г. През 1950 г. се връща в Мюнхен и четири години по-късно става шеф на продукциите на фирмата „Starfilm“. На 10 август 1961 г. той умира в градчето Алтенбойерн при Розенхайм в Бавария. Болвари е бил също и режисьор на оперетни продукции във Виенската народна опера (Wiener Volksoper) след края на Втората световна война.
А сега да се върна на Бениамино Джили и неговата биография. Той е роден на 20 март 1890 г. в Реканати на Адриатическо море, близо до Анкона, като шестото и последно дете в семейството на обущар. Единственото наследство, което получава от баща си, е страстта към операта. Но може би и затова Джили и до сега е считан за един от най-великите тенори в историята на оперното изкуство.
Преди още да навърши седем години е приет в местния църковен хор, където от органиста и свещеника получава своите първи музикални уроци. Поради изключителната бедност на семейството си, на 12 години Джили е принуден да напусне училище и започва работа като шивач и дърводелец. На 17 години заминава за Рим, за да получи музикално образование като частен ученик при различни вокални педагози. За да се издържа, работи като домашен прислужник и продавач в дрогерия. Той свири също и на саксофон и намира най-сетне вокален учител, който му предава уроци на кредит. През 1911 г. успява да получи месечна стипендия в размер на 60 лири, за да продължи обучението си в Музикалния лицей (днес Академия „Санта Чечилия“).
Когато по време на Първата световна война той е призван за военна служба, негов шеф където работи му помага с това да постъпи в един военен лазарет, вместо да отиде на рисковано военно участие. Големият успех идва през 1914 г., когато Бениамино Джили е 24-годишен. На международния певчески конкурс в Парма той печели първото място в конкуренция с още 105 участника. Председателят на журито, прочутият в онези години певец Алесандро Бончи (Alessandro Bonci), записва в дневника си: „Abbiamo finalmente trovato il tenore!“ („Най-сетне намерихме тенорът!“). Така може би е мислела и публиката в Ровиго, където на 15 октомври 1914 г. Джили прави своя професионален дебют в ролята на Енцо от операта на Понкиели „Джоконда“, като операта е заснета на грамофонна плоча през ноември същата година. Това е тенорът, когото цяла Италия очаква вече десет години, след като обиденият от италианската публика Енрико Карузо заминава на доброволно изгнание в Метрополитън опера в Ню Йорк (Карузо неколкократно е бил освиркван от публиката в Италия, заради демонстративния му отказ да се съобрази с тогавашната традиция да наема платени клакьори).
През следващите четири години Бениамино Джили триумфира на сцените на всички по-важни местни оперни театри в Италия. Неговият репертоар по това време се състои почти изцяло от роли в произведения на композитори-веристи. Фауст от „Мефистофел“ на Ариго Бойто се превръща в негова любима роля. През 1918 г. Джили дебютира на сцената на оперното светилище – Миланската Скала. Поканен е от маестро Артуро Тосканини да изпълни ролята на Фауст – постановка в памет на наскоро починалия Бойто.
През 1920 г. Бениамино Джили е поканен в Ню Йорк от художествения директор на Метрополитън опера, който търси заместник на тежко болния Карузо. Джили дебютира на сцената на Метрополитън, отново в ролята на Фауст, на 26 ноември 1920 г., един месец преди последния спектакъл на Карузо. Джили е солист на Метрополитън през следващите 12 години, като участва в 369 представления на сцената в Ню Йорк, както и в няколко гастрола на трупата в европейски столици. Публиката в Ню Йорк е във възторг от неговите изпълнения, особено като Родолфо в „Бохеми“ от Пучини и в главната роля в „Андре Шение“ от Джордано. Съвременниците му го наричали „новият Карузо“, на което той скромно отговарял, че предпочита титлата „първият Джили“.
През 1923 г. към трупата на Метрополитън се присъединява легендарният Джакомо Лаури-Волпи, чиято техника във високия регистър и днес се счита за ненадмината. Конкуренцията принуждава Джили да разшири репертоара си – към любимите му веристи са добавени роли от опери на Верди и Моцарт. Репертоарът му по това време включва 28 роли. Краят на блестящата му кариера в Метрополитън е поставен през 1932 г. В разгара на Голямата депресия ръководството на оперния театър решава да ореже драстично хонорарите на изпълнителите. Джили не се съгласява с новата си заплата и се завръща в Италия (бел. авт. Б.К.: Някои данни в горния абзац не са верни – цитирам ги от Уикипедия-страница за Джили. На сцената на МЕТ – съгласно архива на този оперен театър, Бениамино Джили е имал общо 520 изяви и то не до годината 1932, а чак до 1939 г. – пълни 20 години, като последната му изява е на 9 февруари 1939 г. в операта „Риголето“ от Верди в ролята на Херцога от Мантуа).
В подкрепа на горното, цитирам първата и последна изява на Джили в МЕТ:
Metropolitan Opera HouseMEFISTOFELE {23}Beniamino Gigli [Debut] …… |
Metropolitan Opera HouseRIGOLETTO {228}Beniamino Gigli [Last performance] (край на цитата) |
Още по време на дейността си в Метрополитън Бениамино Джили има и изяви в Европа. Така например през 1929 г. за първи път той пее на сцената на Виенската държавна опера – на 4 юни, в ролята на Родолфо в операта „Бохеми“ от Пучини. Прави впечатление, че изявите му на тази сцена са съвсем малко – само 4 в 3 различни опери. Цитирам техния списък:
Vorstellungen mit Benjamino Gigli – Wiener Staatsoper:
Radames | 1 Vorstellung | 23.05.1937
Rodolfo | 1 Vorstellung | 04.06.1929
Der Herzog von Mantua | 2 Vorstellungen | 18.09.1929–15.05.1934
(край на цитата)
Ето и подробности:
Дебют във Виена на 4 юни 1929 г. – Родолфо в „Бохеми“ от Пучини:
Besetzung | 04.06.1929
| Dirigent | Carl Alwin |
|---|---|
| Regie | Wilhelm von Wymétal |
| Rodolfo | Benjamino Gigli |
| Schaunard | Viktor Madin |
| Marcello | Hans Duhan |
| Colline | Josef von Manowarda |
| Benoit | Alfred Muzzarelli |
| Mimì | Marie Gerhart |
| Musetta | Luise Helletsgruber |
| Alcindoro | Anton Arnold |
| Parpignol | Josef Paul |
| Sergeant der Zollwache | Hermann Reich |
(край на цитата)
След това Бениамино Джили има 2 изяви като Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди през 1929 и 1934 г. и една изява като Радамес в „Аида“ от Верди през 1937 г. Цитирам съставите при изявата в „Риголето“ през 1929 г. и тази в „Аида“:
Херцогът от Мантуа в „Риголето“:
Besetzung | 18.09.1929
| Musik | Giuseppe Verdi |
|---|---|
| Dirigent | Carl Alwin |
| Text von | Johann Christoph Grünbaum |
| Nach dem Italienischen des | Francesco Maria Piave |
| Regiedienst | Hans Duhan |
| Der Herzog von Mantua | Benjamino Gigli |
| Rigoletto | Emil Schipper |
| Gilda | Marie Gerhart |
| Graf von Monterone | Karl Norbert |
| Graf von Ceprano | Alfred Muzzarelli |
| Die Gräfin Ceprano | Irene Petrini |
| Marullo | Artur Wolken |
| Borsa | Anton Arnold |
| Sparafucile | Nicola Zec |
| Maddalena | Bella Paalen |
| Giovanna | Carola Jovanovic |
| Ein Page der Herzogin | Lilly Claus |
| Ein Türhüter | Karl Ettl |
(край на цитата)
Радамес в „Аида“:
Besetzung | 23.05.1937
| Für die deutsche Bühne bearbeitet | Julius August Schanz |
|---|---|
| Musikalische Leitung | Carl Alwin |
| Inszenierung | Hans Duhan |
| Spielleitung | Hans Duhan |
| Choreographie der vorkommenden Tänze | Anton Heinrich / Toni Birkmeyer / Birkmayer |
| Aida | Maria Németh |
| Der König | Nicola Zec |
| Amneris | Rosette Anday |
| Radames | Benjamino Gigli |
| Ramfis | Alexander Kipnis |
| Amonasro | Alexander Svéd |
| Ein Bote | Anton Arnold |
(край на цитата)
Едва завърнал се в родината си през 1933 г., Бениамино Джили е запленен от личността на Бенито Мусолини. Чувствата са взаимни и Джили бързо се превръща в любимец на режима. Открито декларира съпричастността си към идеите на фашизма. Участва в серия организирани от властите концерти в малки провинциални селища с цел популяризиране на оперното изкуство. Удостоен е от правителството със званието „народен певец“. Продължава сътрудничеството си с режима и след окупацията на Италия от нацистка Германия през есента на 1943 г. Участва в серия от концерти, дадени за германските войници.
След края на Втората световна война Бениамино Джили, подобно на други италиански колаборационисти, е изправен пред трибунал. Всички обвинения срещу него са отхвърлени от трибунала, но властите му забраняват да пее на италианска сцена, оправдавайки се с опасност от инциденти. Поради сътрудничеството му с фашистите големите оперни сцени в САЩ и Европа също се оказват затворени за Джили. През следващите няколко години той пее в Лисабон, Буенос Айрес, Йоханесбург.
През 1954 г. се завръща в Италия, за да участва в последния си оперен спектакъл. На 22 август 1954 г. в Месина на о-в Сицилия изпълнява в една вечер главните роли в „Палячи“ от Леонкавало и „Селска чест“ от Маскани. Предприема заедно с дъщеря си – сопраното Рина Джили, прощално международно турне. Последният концерт от това турне е на 25 май 1955 г. във Вашингтон в САЩ. Това е и последното появяване на Джили пред публика. След това Джили написва своите мемоари, които издава и същите са преведени на много езици. В България през 1984 г. е издадена автобиографичната книга на Джили „Спомени“.
През своята кариера, продължила рекордните 41 години без прекъсване, Бениамино Джили е пял в 2249 оперни спектакъла, изпълнявайки 62 различни роли, оставил е около 400 известни днес звукозаписа, участвал е в около 20 игрални и документални филма. Съвременниците му го помнят като силно набожен човек. Дал е около 1000 благотворителни концерта, повечето организирани от различни католически дружества, към края на живота си участва в много концерти с църковна музика, а най-близкият му човек е бил неговият изповедник. Същевременно личният му живот не е бил твърде благочестив. Имал е три деца от първата си съпруга, три деца от втората си съпруга и според жълтата преса от онова време, поне още три деца от други жени.
Бениамино Джили без съмнение е лиричен тенор, но неговата изключителна техника му дава възможност без проблеми да се справи и с репертоар, който обикновено е запазен за „по-тежки“ драматични гласове. Гласът му има копринен тембър, оприличаван с аромат на мед, блестяща техника в средния регистър и съвършено пианисимо. Понякога е критикуван за прекомерно маниерничене – обичал е да включва в изпълненията си въздишки и стенания.
На 30 ноември 1957 г. Бениамино Джили умира в Рим след заболяване от пневмония. Погребан е в родния си град Реканати и изпратен от хиляди негови почитатели и при съболезнованията на големи слоеве от италианския народ.
Още по време на активната си певческа дейност е получил редица награди и отличия от италиански официални органи като (на италиански език):
| Grande Ufficiale Ordine al Merito della Repubblica Italiana | |
| «Su proposta della Presidenza del Consiglio dei Ministri» — Roma, 30 dicembre 1952 |
La piazza antistante il Teatro dell’Opera di Roma è intitolata a suo nome, nonché un piazzale di Recanati ed una via di Bologna.
В края на тази статия цитирам подробен списък на неговата дискография от източник на италиански език:
Incisioni in studio
- Pagliacci, con Iva Pacetti, Mario Basiola, Leone Paci, dir. Franco Ghione – EMI 1934
- La bohème, con Licia Albanese, Afro Poli, Tatiana Menotti, Duilio Baronti, dir. Umberto Berrettoni – EMI 1938
- Tosca, con Maria Caniglia, Armando Borgioli, dir. Oliviero De Fabritiis – EMI 1938
- Messa di requiem, con Maria Caniglia, Ebe Stignani, Ezio Pinza, dir. Tullio Serafin – EMI 1939
- Madama Butterfly, con Toti Dal Monte, Mario Basiola, Vittoria Palombini, dir. Oliviero De Fabritiis – EMI 1939
- Cavalleria rusticana, con Lina Bruna Rasa, Gino Bechi, dir. Pietro Mascagni – EMI 1940
- Andrea Chenier, con Maria Caniglia, Gino Bechi, dir. Oliviero De Fabritiis – EMI 1941
- Un ballo in maschera, con Maria Caniglia, Gino Bechi, Fedora Barbieri, dir. Tullio Serafin – EMI 1943
- Aida, con Maria Caniglia, Ebe Stignani, Gino Bechi, Tancredi Pasero, dir. Tullio Serafin – EMI 1946
- Carmen (in ital.), con Ebe Stignani, Gino Bechi, Rina Gigli, dir. Vincenzo Bellezza – EMI 1949
………
Registrazioni dal vivo
- La Gioconda (selez.), con Gina Cigna, Mario Basiola, Gianna Pederzini, Tancredi Pasero, Elena Nicolai, dir. Tullio Serafin – dal vivo Cremona 1934 ed. Timaclub
- Aida (selez.), con Gina Cigna, Ebe Stignani, Ettore Nava, Tancredi Pasero, dir. Victor De Sabata – Vienna 1937 ed. GOP/Eklipse
- Aida (estratti, in italiano e tedesco), con Maria Nemeth, Rosette Anday, Alexander Sved, dir. Karl Alwin – Vienna 1937 ed. GOP
- Rigoletto, con Carlo Tagliabue, Lina Pagliughi, Corrado Zambelli, dir. Vittorio Gui – Londra 1938 ed. MDP/Ember
- Aida, con Maria Caniglia, Ebe Stignani, Armando Borgioli, Corrado Zambelli, dir. Thomas Beecham – Londra 1939 ed. Eklipse/Arkadia
- Aida (selez.), con Zinka Milanov, Bruna Castagna, Carlo Tagliabue, dir. Ettore Panizza – Met 1939 ed. EJS/Lyric Distribution
- La traviata, con Maria Caniglia, Mario Basiola, dir. Vittorio Gui – Londra 1939 ed. EJS/Eklipse/Arkadia
- Adriana Lacouvreur (selez.), con Maria Caniglia, Fedora Barbieri, dir. Ettore Panizza – Buenos Aires 1948 ed. Charles Handelman
- La forza del destino (selez.), con Elisabetta Barbato, Enzo Mascherini, Giulio Neri, dir. Antonino Votto – Rio de Janeiro 1951 ed. HRE/SRO
- Manon Lescaut (selez.), con Elisabetta Barbato, Silvio Vieira, dir. Antonino Votto – dal vivo Rio de Janeiro 1951 ed. UORC/MDP
- L’elisir d’amore, con Rina Gigli, Italo Tajo, Giuseppe Taddei, dir. Gianandrea Gavazzeni – Napoli 1953 ed. Bongiovanni/Eklipse
(край на цитата)
Нека днес на 21 март 2020 г. да си спомним за легендарния тенор Бениамино Джили по случай 130 години от рождението му вчера на 20 март, оставил толкова спомени за редица генерации любители на музиката и на оперното изкуство в целия свят.
……………………..
Изпълнение на Бениамино Джили:
Beniamino Gigli – Nessun dorma (Buenos Aires, 1950)
Beniamino Gigli (1890-1957) was a beloved Italian tenor whose 41 year career encompassed stage, screen, concerts, recordings, radio and television.
…..
Изпълнение на Бениамино Джили:
Beniamino Gigli – Ave Maria (Bach-Gounod) (1936)
Beniamino Gigli, tenor with a boys choir Ave Maria (Bach-Gounod)
…….
Изпълнение на Бениамино Джили:
Beniamino Gigli sings Spirto gentil from La favorita (Taxi di notte)
Donizetti – “Spirto gentil” (La favorita) – Beniamino Gigli (dal film “Taxi di notte”)
……..
Изпълнение на Бениамино Джили:
BENIAMINO GIGLI ”MAMMA”
´´´´