Българската оперна певица Гиргина Гиргинова празнува утре рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 17 ноември 2024 г. пиша статия за първи път за българската оперна певица Гиргина Гиргинова, която утре на 18 ноември празнува рожден ден. Пиша днес един ден преди юбилея й по простата причина, че утре рано сутринта ще пътувам за една седмица на кратка „морска почивка“ на португалския остров Мадейра в Атлантическия океан, и когато Гиргина ще празнува празника си, аз ще бъда заедно с моя син високо в облаците на път за острова.
Идеята за това пътуване и резервацията дойде от моя син Борислав, който иска да ме „почерпи“ във връзка с нашия голям юбилей през настоящата 2024 г. – семейството ни дойде от България тук в Германия точно преди 50 години – през август 1974 година.
Що се отнася до певицата Гиргина Гиргинова, особено се радвам че днешната ми статия е посветета на нея. Аз знам нейното име от доста години, понеже съм го срещал многократно при търсене на сведения за други български оперни певци и певици. Винаги ми е правило впечатление, че често съм попадал и на още две други певици със същото фамилно име „Гиргинова“, с малки имена Вера и Пламена. В началото не съм предполагал най-интересното – оказа се, че трите певици са сестри, като Гиргина е „каката“, а Вера и Пламена са с по няколко години по-млади от нея.
Направо останах възхитен, когато събрах повече материали за това, че в едно семейство са отраснали три девойки, които се посвещават на едно и също поприще. Такова събитие не ми се беше случвало – имал съм примери в моите дългогодишни проучвания за оперни певци, при които две деца в дадено семейство – в чужбина или в България – са оперни певци, но на три деца никога не бях попадал.
При „сестрите Гиргинови“ особеното е, че и трите от ранна възраст показват певчески наклонности. След като в последно време станах твърде близък с Гиргина и тя ми сподели редица данни за семейството си след като й писах, че искам да й посветя статия, тя ми изпрати следните общи данни за семейството им:
„ (…) За България май сме единствени три сестри посветени на едно и също поприще – оперното пеене. Родителите ни са архитекти, дядовците – единият ветеринарен доктор и професор, другият юрист, съдия – за съжаление и двамата починаха през 1990 и 1991 г. От бабите едната е лаборантка, другата беше домакиня, и те за съжаление не са живи – едната почина през 2010 г., другата през 2022 г. А в добавка на това, което Ви пиша за нашите родители и баби и дядовци, само допълвам, че баба ми, по бащина линия, която е женена за дядо Гиргин, на който съм кръстена – професор по ветеринарна медицина, и за която Ви пиша, че е домакиня, всъщност по образование е зоотехник във ветеринарния институт. Била е лаборант към катедра “Хранене”. Аз я помня като пенсионер и домакиня, тогава жените се пенсионираха доста по- рано от сега.
Това Ви го пиша, за да подчертая, че в рода си нямаме музиканти и певци. Ние сме първите, занимаващи се с музика и понеже аз съм най-голямата, повличам крак и за другите ми две сестри. И трите учим солфеж и пиано от 5-6 годишни, преминали сме през школата на Детския радиохор в София, после през Националната Музикална Академия (НМА) и макар че сме оперни певици и трите, всяка от нас го съчетава с различно второ поприще – аз с преподавателската професия – от октомври 2017 г. преподавам, а от февруари 2023 г. и в НМА. Вера съчетава ангажиментите си в Пловдивската опера с архитектурата и се е специализирала в интериорния дизайн, а Пламена съчетава професията на оперна певица с алтернативни музикални изяви като диджей и с други музикални проекти, в които се смесват различни музикални стилове. Явно по една професия ни е малко, защото и при трите ни, втората ни професия е равностойна с първата“.
(край на цитата)
В едно от последните си писма до мен Гиргина ми поднесе една много приятна новина, която особено ме зарадва:
„Здравейте г-н Контохов,
Днес успешно премина защитата ми и вече съм доктор по музикално и танцово изкуство. Изпращам Ви своята биография, в следващите дни ще Ви изпратя и на двете ми сестри. Хубава и спокойна нощ!
Гиргина“.
(край на цитата)
Понеже писах по-горе, че „в последно време станах твърде близък с Гиргина“, нека да поясня: в началото на октомври тази година по време на моя престой в Габрово през месеците септември и октомври имах възможността да се запозная лично с Гиргина, която беше солистка в един концерт на Габровския камерен оркестър. След концерта аз станах от стола си и се отправих към нея, за да я поздравя за отличното изпълнение. До нея бяха застанали един мъж и едно дете. Преди още да поднеса поздравите си, тя се обърна към мен и изненадващо за мен ми каза: „Много се радвам уважаеми г-н Контохов да се срещнем тук“. После добави, че знае за моите „оперни истории“, които редовно следи в моя профил във ФБ. Така се заприказвахме, а аз познах в мъжа до нея един мой ФБ-приятел от дълги години – баритонът от Русенската опера преди години Владимир Попов, който преди много години ми беше изпратил снимки от Русе при откриването на Мемориалния паметник на тримата „златни певци“ от Русенската опера – Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев.
При този разговор стана въпрос, че Владимир Попов и Гиргина Гиргинова са брачна двойка, а милото дете до тях е едно от децата им. Владимир Попов е не само отличен баритон, но и пианист и често съпровожда Гиргина при нейни концертни изпълнения.
Това беше кратката история с нашето запознаване в Габрово. Направихме си и обща снимка, която ще публикувам днес в моята статия. Гиргина тогава ми каза, че е родена на 18 ноември и аз реших при първия възможен случай да й посветя статия.
Сега в последните няколко месеца тя ми изпрати последователно няколко писма с данни както за нея, така и за сестрите си, за което съм й много благодарен. Днес пиша само за нея, за да не увеличавам много размера на статията, а на други дати ще посветя статии и за двете й сестри Вера и Пламена.
След този кратък увод ще се спра на биографични бележки и дейност на Гиргина Гиргинова, като започна от данните за нея, които самата тя ми изпрати в последно време:
ГИРГИНА ГИРГИНОВА е родена на 18 ноември 1980 г. в София. От предучилищна възраст посещава уроци по пиано при Зоя Богоева и по солфеж при Георги Торбов. В продължение на 11 години, до завършването на средното си образование в елитната Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“ пее в Детския хор на БНР, с главен диригент и художествен ръководител Маестро Христо Недялков. Като хорист и солист на хора концертира със състава му из цяла Европа, Япония, САЩ.
Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“, специалност „Класическо пеене“ във вокалния клас на проф. Мила Дюлгерова и в класа на проф. Павел Герджиков по актьорско майсторство. Усъвършенства уменията си в майсторските класове на световноизвестните оперни прими Надежда Книплова (Баден, Австрия, 2003 г.) Анна Томова-Синтова (София, 2006 г.), Райна Кабаиванска (София, 2010 г.), Стефка Евстатиева (Русе, 2019 г.), Дарина Такова (София, 2010 г., Русе, 2017 г. и 2018 г).
Специализира барокова интерпретация с диригента Йосиф Герджиков, а от октомври 2019-та съвместно с него осъществява 21 барокови едноседмични семинара, в които взима участие като организатор, участник и вокален педагог.
Лауреат е на много национални и международни конкурси, сред които: Национален конкурс за оперни певци „Гена Димитрова“, гр. Плевен (2006 г.) – Трета награда, академичните конкурси „Любомир Пипков“ гр. София (2004 г.) – Трета награда и „Парашкев Хаджиев“ гр. София (2012 г.) – Втора награда, Международен конкурс „Розата на Евтерпа“ гр. Карлово (2013 г.) – Първа награда, наградата на Хенделовото общество в България и награда за изпълнение на произведение от Парашкев Хаджиев, финалист от национален конкурс „Христо Бръмбаров“ гр. София (2006 г.) и международен конкурс „Елена Николай“ гр. Панагюрище (2013 г.).
Дебютира на оперна сцена през 2003 г. в ролята на Люси от едноактната опера „Телефонът“ на Меноти. От 2007 г. в продължение на 11 сезона е щатен солист на Русенска опера. В репертоара ѝ влизат над 20 оперни и оперетни роли, сред които Моцартовите: Сузана и Барбарина („Сватбата на Фигаро“), Церлина („Дон Жуан“), Деспина („Така правят всички“), Първа дама и Папагена („Вълшебната флейта“), Мюзета от Пучини („Бохеми“), Серпина от Перголези („Слугинята-господарка“), Розина от Паизиело („Севилският бръснар“), Фраскита от Бизе („Кармен“) и Вердиевите: Оскар („Бал с маски“), Анна (‚Набуко“), Тебалдо и Глас от небето („Дон Карлос“), Жрица („Аида“), Инес („Трубадур“), Джанета от („Любовен еликсир“) и Рита от едноименната опера и на Доницети, Марцелина от „Фиделио“ на Бетовен, Адела в „Прилепът“ на Щраус, Щаси в „Царицата на Чардаша“ от Калман, Съпругата в „Меховете“ на Ферари и др.
Изпълнява сопрановите солови кантатно-ораториални партии в „Магнификат“ от Бах, Реквиемите на Моцарт и Шуман, „Глория“ на Вивалди и Пуленк, „Стабат матер“ от Перголези, Девета симфония – Бетовен, оратория „Илия“ от Менделсон, „Коледа“ от Димитър Ненов както и голям брой песни и камерни произведения от английски, френски, немски, италиански, руски и български композитори. Активен сътрудник на Баховото Общество в България. От 2009 г. изпълнява сопрановите партии в „Матеус пасион“, „Йоханес Пасион“, „Високата Меса в си минор“, „Коледна оратория“ и редица кантати от Йохан Себастиан Бах, както и сопрановите партии в ораториите „Израел в Египет“ и „Месия“ от Георг Фридрих Хендел. Солист на ансамбъл, специализиран в изпълнението на Стара музика от епохата на Ренесанса и Барока „Музика Антика – София“ и редовен гост-солист на Мандолинен оркестър „Прима Визионе“ с ръководител Пламен Маслев. Има записи за БНР и БНТ и голям брой издадени CD и DVD с класическа музика, български художествени песни и музика на Учителя Петър Дънов.
Концертира успешно в страната и чужбина – Франция, Испания, Италия, Австрия, Германия, Англия, Словакия, Украйна, Индия. От 2017 г. води своя педагогическа практика и обучава желаещите да навлязат във вокалното майсторство (деца и възрастни). Вокален педагог е на три хорови формации – Музикална лаборатория за Човека с сновател и артистичен директор Йордан Камджалов и диригент Мая Василева (2018 и 2019), камерен хор „Синева“ (2019 и 2020) и детски хор при ЧОУ „Изгрев“ (2021 – до днес). От октомври 2021 г. учи хорово дирижиране при диригента Йосиф Герджиков.
От февруари 2023 г. е поканена за асистент на проф. д-р Елица Нешевска в НМА „Панчо Владигеров“. През октомври 2024 г. успешно защитава докторска степен в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ на тема „Песните на Учителя Петър Дънов, влиянието им върху личността и пресъздаването им с уменията на съвременния изпълнител. Подход към интерпретация“.
(край на цитата за биографични данни)
Сравнително по-малко биографични данни за Гиргина Гиргинова са дадени в сайта на Софийската държавна филхармония, които цитирам по-долу:
Портал „Софийска държавна филхармония“
(без дата)
ГИРГИНА ГИРГИНОВА е родена в София и пътят ѝ в музиката започва от Детския хор на БНР. Като хорист и солист в състава концертира в Европа, САЩ и Япония. През 2004 г. Гиргина Гиргинова се дипломира НМА „Панчо Владигеров“ в класа по пеене на проф. Мила Дюлгерова. Усъвършенства певческите си умения в майсторските класове на Надежда Книплова (2003), Анна Томова-Синтова (2006), Райна Кабаиванска (2010) и Дарина Такова (2010, 2017, 2018). Лауреат е на редица певчески конкурси: Национален конкурс „Гена Димитрова” в гр. Плевен (2006), Академичните конкурси „Любомир Пипков“ (2004) и „Парашкев Хаджиев“(2013), Първа награда и наградата на „Хенделовото общество“ в България от Международен конкурс „Розата на Евтерпа“ в гр. Карлово (2013) и др.
Дебютира на оперната сцена през 2003 г. в едноактната опера „Телефонът“ на Джан-Карло Меноти. От 2007- 2018 г. е артист-солист в Държавна Опера – Русе, на чиято сцена има над 20 оперни и оперетни роли. Същевременно поддържа значителен репертоар в кантатно-ораториалния жанр и в камерната музика. От 2009 г. е редовен сътрудник в концертите на „Баховото сбщество“ в България – изпълнява сопрановите партии в сакрални творби от Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел. В момента е докторант в НМА „Проф. Панчо Владигеров“.
Минали събития
19.12.2022 Димитър Ненов – Симфонична поема „Коледа“
19.12.2021 Димитър Ненов – „Коледа“
07.02.2019 „Дон Жуан“
07.04.2017 Менделсон – Оратория “Елиас“ – Симфоничен оркестър и хор на БНР
05.02.2015 Симфоничен концерт с творби от Роберт Шуман
23.05.2013 Шедьоври на славянското музикално творчество – празничен концерт по случай 24 май
30.09.2010 Майсторски клас на Райна Кабаиванска (2010 г.) – галаконцерт
(край на цитата)
В сайта на Световното Общесто на Бах има данни и за певицата Гиргина Гиргинова. Цитирам тия данни в оригинал на немски език, после ще дам мой превод на български език:
„BACH CANTATAS WEBSITE“
Girgina Girginova (Sopran)
Geboren: Sofia, Bulgarien
Die bulgarische Sopranistin Girgina Girginova (Гиргина Гиргинова) begann ihre musikalische Laufbahn beim Kinderchor des Bulgarischen Nationalen Rundfunks. Als Chorsängerin und Solistin des Ensembles konzertierte sie in Europa, den USA und Japan. 2004 erhielt sie ihr Diplom von der Nationalen Musikakademie Sofia in der Gesangsklasse von Prof. Mila Dyulgerova. Ihre stimmlichen Fähigkeiten verfeinerte sie in den Meisterkursen von Nadezhda Kniplova (2003), Anna Tomowa-Sintow (2006), Rayna Kabaivanska (2010) und Darina Takova (2010, 2017, 2018). Sie ist Preisträgerin mehrerer Gena-Dimitrova-Wettbewerbe: Nationaler Wettbewerb, Pleven (2006); der Akademische Wettbewerb Ljubomir Pipkow (2004) und der Akademische Wettbewerb Parashkev Hadzhiev (2013); Erster Preis und Preis der Händel-Gesellschaft in Bulgarien beim internationalen Wettbewerb Die Euterpe-Rose von Karlovo, Bulgarien (2013). Derzeit promoviert sie an der Nationalen Musikakademie Sofia.
Ihr Operndebüt gab Girgina Girginova 2003 auf der Opernbühne in Gian Carlo Menottis Einakter Das Telefon . Von 2007 bis 2018 war sie Solistin an der Staatsoper Russe und sang Rollen in über zwanzig Opern und Operetten, die auf dieser Bühne aufgeführt wurden. Gleichzeitig pflegt sie ein beträchtliches Repertoire im Genre der Kantate und Kammermusik. Seit 2009 wirkt sie regelmäßig bei den Konzerten der Bach-Gesellschaft von Bulgarien mit – sie hat die Sopranpartien in geistlicher Musik von J.S. Bach und Georg Friedrich Händel aufgeführt .
(край на цитата)
Превод:
„Уеб-страница на „Кантати на Бах“
Гиргина Гиргинова (сопран)
Родена: София, България
Българското сопрано Гиргина Гиргинова започва своята музикална кариера в детския хор на БНР. Като хорова певица и солистка на ансамбъла е концертирала в Европа, САЩ и Япония. През 2004 г. получава диплома от НМА София в класа по пеене на проф. Мила Дюлгерова. Усъвършенства вокалните си умения в майсторски класове с Надежда Книплова (2003), Анна Томова-Синтова (2006), Райна Кабаиванска (2010) и Дарина Такова (2010, 2017, 2018). Лауреат е на няколко конкурса „Гена Димитрова”: Национален конкурс Плевен (2006); Академичен конкурс „Любомир Пипков“ (2004) и „Парашкев Хаджиев“ (2013); Първа награда и награда на „Хенделовото дружество“ в България на международния конкурс „Евтерпева роза“ от Карлово, България (2013). В момента следва докторантура в Националната музикална академия София.
Гиргина Гиргинова дебютира на оперната сцена през 2003 г. в едноактната пиеса „Телефонът“ на Джан Карло Меноти. От 2007 до 2018 г. е солистка на Държавна опера Русе и изпълнява роли в над двадесет опери и оперети, играни на тази сцена. В същото време тя поддържа значителен репертоар в жанровете на кантатата и камерната музика. От 2009 г. е редовен изпълнител на концертите на „Баховото дружество“ в България – изпълнява сопрановите партии в сакралната музика на Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел.
(край на превода)
При подготовката на тази статия за Гиргина Гиргинова попаднах на едно нейно интервю от 2023 г., което много ми хареса, защото показва редица черти от нейния интересен живот и характер. Цитирам го веднага – то ще разкрие напълно всичко, което може да се каже за нея:
Портал „Един от нас споделя …“
20 ноември 2023 г.
Интервюто води: Кристина Милева
Гиргина Гиргинова споделя...
– Здравей! Моля, представи се накратко. Опиши се, както искаш – както ти възприемаш себе си.
– Гиргина Гиргинова. Аз съм певица, жена, дъщеря, сестра, съпруга, майка, приятел, ученик, учител, вокален педагог, диригент на детски хор на училище „Изгрев“, Скорпион (18.11.1980). Обичам музиката, децата, бебетата, Барока, да пея, да уча, да чета, да пиша, да се смея, да се моля, да преподавам, да дирижирам, да играя паневритмия, цветя, шалове, бижута, парфюми, морето, планината, семейството, роднините, приятелите си, учителите и учениците си. Не задължително в този ред, но всичко наведнъж! Ако някой има интерес да чуе музика в мое изпълнение – най-често барок или музика на Учителя, може да намери десетки записи в YouTube като напише името ми. Имам уникалния шанс да съм единствената Гиргина Гиргинова в Интернет-пространството, затова резултатите ще бъдат за мен.
– Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
– Лоши моменти – нямам, имала съм трудни, но те са част от пътя и не бих заменила нито една малка стъпчица от него. Хубави моменти са всяко съприкосновение с музиката – независимо дали става въпрос за репетиция, разучаване на ново произведение, концерт в който участвам или концерт, на който съм в публиката. Хубави моменти са детството ми, следването ми в НМА, животът ми в Германия, двете ми бременности и двете ми раждания, всеки мой урок с моя учител Йосиф е празник, всеки концерт – също. Аз съм щастлива, че имам амнезия за лошото и помня само хубавото.
– А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?
– Следродилната депресия, която последва първото ми раждане и за която не бях подготвена, загуба на близки и скъпи хора, но това е неминуемо, моля се да е по-далеко напред във времето и знам, че душата е вечна, което носи успокоение.
– В какво вярваш?
– В Бог, в Иисус Христос, в любовта, в доброто, в себе си, в приятелите си.
– Вярваш ли в хората?
– Разбира се, всеки е частица от Божествената същност и във всеки човек има добро, което чака да бъде видяно, разпознато, за да се прояви. Хората са наше огледало, ако не вярваме в тях и не ги харесваме и обичаме, значи не вярваме и не обичаме достатъчно себе си.
– А в себе си вярваш ли?
– Да, вярвам в себе си, защото знам, че Бог е вложил всичко в душите ни. Душата е безсмъртна, но във волята на човек е да развива своите дарби и да не заравя талантите си в земята, а да работи, за да ги умножи.
– За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
– Не мечтая, аз действам, творя реалност с мислите, молитвите и желанията си. Каквото поискам, Господ ми го дава, затова много внимавам в мислите и желанията си, моля се и знам, че когато поискам нещо с чисто сърце то рано или късно се реализира, а аз умея да чакам и съм дълготърпелива.
– Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
– Надпреварата с времето винаги я има, особено за човек, който носи много дини под мишница, но имам система за определяне на приоритет и когато правя нещо съм 100% вътре. Освен това използвам мантрата: „5 минути са много време!“ Пробвайте я – наистина работи, сякаш се отваря времеви портал.
– Съжаляваш ли за нещо в миналото?
– Не, не съм устроена да съжалявам и да се разкайвам, нито да се вайкам и да се оплаквам, живея в настоящето с мисъл за близкото бъдеще и с мечти за по-далечното, които един ден ще бъдат моята реалност. Ако съм сбъркала и съгрешила към някого, не съжалявам, а просто се извинявам, прощаваме си и забравяме.
– Важна ли е прошката в твоя живот?
– Да, изключително важна! Научих три големи урока още в пубертета и оттогава те са закон за мен –
1. Бъди благодарен на всички за всичко – на Бог, на съдбата, на родителите, на учителите, на учениците, на децата, на човека до теб, на приятелите си;
2. Извини се, ако си сгрешил, извини се дори да не чувстваш вина, ако човекът срещу теб е сърдит, наскърбен, обиден, разочарован или ядосан;
3. Прощавай всичко на всеки – най-вече на себе си!
– Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?
– В настоящето! Хубаво ми е да си спомням някои неща от миналото, също и да проектирам с творящите си мисли бъдещето си, но живея тук и сега!
– Харесваш ли нашето време?
– Да, най-доброто, в което можем да се родим, най-подходящото за нас с точните уроци, които трябва да усвои всяка душа.
– Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?
– От местата, на които съм била, бих искала да се върна в Япония и в Индия, а от кътчетата в България топ фаворит на семейството ни е Трявна и ходим там минимум веднъж годишно, понякога и по повече пъти.
– Обичаш ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши го с три думи…
– Да, обичам живота! Той е благословение, дар, висше благо! Музика, музика, музика! Това е животът за мен. Винаги е бил това, защото всичко, което правя се стремя да го правя музикално, дори когато се смея или когато се развикам, това пак е музика – сменят се само темпото, характерът и афектът.
– Кои са най-красивите гледки на света за теб?
– Планина, море, спящо бебе, смеещо се и играещо дете, човек, потънал в молитва, изгрев, залез, есенен ден в планината, цъфнала японска вишна. Във всичко може да намери красота този, който я търси.
– Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
– Навсякъде се чувствам като у дома, защото се чувствам добре със самата себе си, аз съм домът на своята душа и мястото е от второстепенно значение.
– Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
– Вярата, любовта, силата, музиката.
– Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
– Родителите ми, вуйчо ми, сестрите ми, съпругът ми, учителите ми, децата ми, приятелите ми.
– Искаш ли да промениш нещо у себе си?
– Да, и работя ежедневно по въпроса!
– Намерила ли си призванието си?
– Да, напълно, но не изключвам с годините да се прояви още някоя частица от мен, която ще разпозная като част от призванието си.
– Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
– Не, не се страхувам от смъртта, вярвам в живота след нея и се моля да имаме дълъг, здрав, смислен и наситен живот, защото имаме много да учим на тази земя.
– А какво те кара да се чувстваш жива?
– Музиката
– Какво е за теб самотата?
– Бленувана и желана, но непостижима, мечтая да остана сама, за да мога да мисля, пиша, чета, уча, гледам филм, но това почти не се случва. Обичам самотата и знам как да я запълня, но не ми се случва.
– Какво ти дава представа за вечност?
– Бог
– Кое е доброто, което са сторили за теб и няма да забравиш?
– Всичко е за добро, дори и лошото – Господ пак обръща на добро. Всъщност най-доброто са направили за мен моите родители – първо с това, че са ми дали живот и любов, и после – с това, че са открили в най-ранно детство моята дарба – пеенето, и са направили всичко тя да се развие – уроци по пиано, солфеж, хор. И винаги са ме подкрепяли, без да мислят ще мога ли да изкарвам прехраната си от това. Този идеализъм е важен за децата и аз съм закърмена с него. Човек трябва да пее първо за Господа, после за ангелите и съществата от по-високите йерархии и чак след това за себе си, а най-накрая и за другите хора.
– Какви чувства изпитваш най-често?
– Радост, щастие, вдъхновение, възторг, благодарност, молитвено разположение. Това не означава, че не се ядосвам, но ми минава светкавично.
– Ако можеше да прегърнеш някой, който не можеш – кой би бил това?
– Бабите и дядовците ми, както и учителя ми по солфеж – Георги Торбов.
– Имаш ли вътрешен мир?
– Да
– Какво е щастието за теб? Опиши един съвършен ден…
– Щастието е всички около мен да са здрави и добре, и аз също. Не живея с илюзията за съвършени дни, просто се радвам на всяка възможност, среща и съм отворена за чудесата и знаците, които са около нас и просто очакват да ги разпознаем.
– Какъв съвет би дала, според своя опит, на едно дете или на другите хора въобще?
– Да вярват в Господ, да се молят, да пеят, дори да не могат, защото музиката по магически начин трансформира състоянията ни, да обичат и да правят това, което им доставя радост, да се грижат за другите и да ги обичат. Да свикнат да си бъдат самодостатъчни и цялостни, за да бъдат щастливи, тогава ще могат да бъдат щастливи и хармонични и с някой друг. Всичко на този свят се връща, нека да излъчваме светлина и топлина, и да даваме, без да мерим и без да мислим какво ще получим в замяна, защото Господ всичко вижда и за всичко държи сметка и ще ни въздаде според делата и според чистотата на сърцата ни.
– Има ли въпрос (или пък отговор), от който се боиш?…
– Не, задавала съм си всякакви въпроси и съм се разнищвала конец по конец. Никой не може да е по-безпощаден от Скорпиона сам към себе си, въпросът е след като се разпарчетосаш – да можеш да се почистиш и да съединиш парчетата сам, и да залепиш фугите със златна боя, всичко опира до любовта и прошката.
– Какво може да те разплаче?
– Всичко, аз съм голяма ревла – рева на филми, книги, от жестове, когато съм трогната, когато ми е тъжно… Не го правя толкова често, но когато се случи – не се срамувам и не се крия.
– А какво може да те накара да се усмихнеш?
– Всичко, обичам да се смея и да се радвам – жест, дете, приятел, подарък, виц, приятна компания.
– Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
– Ако си представя живота като пъзел, то ще съм направила само рамката и някои детайли от вътрешността. Да е завършена картината – за мен означава, че човек е изпълнил мисията си на земята и се готви да заминава на оня свят. Моят пъзел би бил с най-многото парчета (10 000 и повече), защото всяко нещо, което научавам е едно парченце от този пъзел, иска ми се да е безкраен. Това не е, защото се чувствам незавършена или непълноценна, а защото обичам да уча, обичам живото и искам да го живея пълноценно, наслаждавам се на всяко парче от пъзела.
– Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
– Връзката си с Бога, Музиката, семейството, учителите, приятелите. Благодарна съм за всичко, винаги!
– Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!
– Искам да благодаря на теб Криси, че си решила да зададеш въпросите си и на мен. Беше ми приятно да отговарям, все едно лексикон за пораснали деца! Въпросите бяха смислени, интересни и предразполагат към искреност, разкриване, задълбочаване и творчество!
Благодаря!
(край на интервюто)
Чел съм през дългия си живот хиляди интервюта на различни теми с хора имащи най-различни професии, но трябва да призная, че рядко съм попадал на такова впечатляващо интервю като това на Гиргина Гиргинова – нейните отговори са смислени, мъдри, дълбоко обосновани и са една рядкост за възрастта й, като се има предвид, че тя е едва на 44 години – такъв житейски опит и вяра в бъдещето и собствените сили. И най-важното според мен – нейната безгранична любов към Бога и Музиката. Респект, това е единственото, което мога да кажа в момента …
До края на тази юбилейна статия за Гиргина Гиргинова ще се спра на публикации в медиите, които се занимават с нейната дейност, както и обяви за концерти и други мероприятия, които ще изложа в хронологичен ред:
Портал „Бряг Нюз“
30 ноември 2012 г.
Русенската оперна певица Гиргина Гиргинова участва в концерт-медитация в НДК
Специално участие са взели „златните” момичета на Нешка Робева в изпълнение на танца на „Бялото братство“ паневритмия.
Солистката на Русенска опера Гиргина Гиргинова участва в един необикновен концерт-медитация, който препълни зала 1 на НДК в София. Сопраното бе една от изпълнителките в музикалната вечер “Цветните лъчи на Светлината”, посветена на 100 години от създаването на едноименната книга от Учителя Петър Дънов. В концерта под диригентството на Андрей Андреев пяха още сестрата на Гиргина – Пламена Гиргинова, Симеон Симеонов заедно с музикантите Ружка Чаракчиева – пиано, Магдалена Далчева – виолончело, Стефан Далчев – орган, Йоана Статева и Пламен Ганев – цигулка.
В програмата са били включени творби на Петър Дънов, Цезар Франк, Лео Делиб, Йохан Себастиан Бах. Специално участие са взели “златните” момичета на Нешка Робева в изпълнение на танца на „Бялото братство“ паневритмия. „Тънката книжка “Цветните лъчи на Светлината” е завещана от Петър Дънов като един от най-достъпните методи за лечение и духовно израстване. Тя съдържа стихове от Светото писание, които обаче са избрани и подредени така, че вибрацията, която носят, да отговаря на всеки един от цветовете на слънчевия спектър. Така се получава нещо като концентрат на всеки цвят, който да влияе върху човешкия организъм“, обясняват познавачите на творчеството на Дънов.
(край на цитата)
Фондация „Консонанс“
17 декември 2015 г.
Прекрасната оперна певица Гиргина Гиргинова, солистка на Русенска опера, с радост се включва в благотворителния концерт в помощ на Алекс (20.12.2015 г., 18 ч., зала БИАД, София).
Гиргина Гиргинова е родена през 1980 г. в София. Завършва Aнглийска езикова гимназия в столицата. От малка посещава уроци по пиано и солфеж. Пее в Детския хор на БНР до завършване на гимназията и със състава му участва в много концерти и концертни турнета в САЩ, Япония и редица европейски държави. През 2004 г. се дипломира като Магистър в НМА „Панчо Владигеров” – София, в класа по пеене на Проф. Мила Дюлгерова – дългогодишна солистка на Плевенска Опера, понастоящем Декан на Вокален Факултет в НМА.
Дебютира на оперната сцена през 2003 г. в Учебен оперен театър в ролята на Люси от едноактната опера „Телефонът” от Меноти.
Участва в майсторските класове на Пол Вайголд – Германия (2003), проф. Надежда Книплова – Чехия (2003), Анна Томова–Синтова (2006), Вера Николова и Оливие Дориа – Франция (2007), Дарина Такова (2010), Райна Кабаиванска (2010), проф. Павел Герджиков (2013), Йосиф Герджиков (2013), Драгомир Ненов (2013).
Лауреат е на Академичен Конкурс „Любомир Пипков” (2004) – Трета награда; Национален Конкурс „Гена Димитрова” в гр. Плевен (2006) – Трета награда; Акдемичен Конкурс „Парашкев Хаджиев“ (2012) – Втора награда и Международен конкурс „Розата на Евтерпа“ в гр. Карлово (2013) – Първа награда, наградата на „Хенделовото Общество“ в България, наградата на името на Парашкев и Людмила Хаджиеви и наградата на Маестро Станислав Ушев за участие в концерт с Шуменския Филхармоничен оркестър. Финалист от Националните конкурси “Премия професор Христо Бръмбаров” (2006) и „Елена Николай“ (2013).
От февруари 2007 г. е назначена за артист – солист в Държавна опера – Русе. В репертоара ѝ влизат партии от опери, оперети и кантатно-ораториални произведения от различни композитори като Бах (сопрановите партии в Магнификат, Кафе Кантата, Кантата № 150, Йоханес и Матеус Пасион), Вивалди (Глория), Шуман (Реквием), Перголези (Серпина), Паизиело (Розина), Бетовен (сопрановата партия в Девета Симфония и Марцелина), Моцарт (Сопрановата партия в Реквием, Церлина, Деспина, Сузана, Барбарина, Първа дама, Папагена), Бизе (Фраскита), Доницети (Рита, Джанета), Верди (Оскар, Анна, Жрица, Инес, Тебалдо и Глас от небето), Пучини (Мюзета), Меноти (Люси), Йохан Щраус (Адела), Калман (Щаси), Ферари (Съпругата) и други. Поддържа и значителен камерен репертоар, който обогатява с редовни участия в тематични камерни концерти, които изнася в България и на различни престижни европейски сцени.
От 2009 г. е редовен сътрудник на „Баховото общество“ в България и пее сопрановите партии в Йоханес и Матеус Пасион на традиционните изпълнения по време на Страстната седмица в аулата на Софийския университет.
Понастоящем е редовен докторант по музикознание и музикално изкуство – класическо пеене в НМА „Панчо Владигеров“.
Изпълнения на Гиргина можете да чуете тук: https://www.youtube.com/watch?v=AsAf6Vqa2Ck
(край на цитата) н
БНР
„Баховото общество в България” представя „Месия” от Хендел
публикувано на 08.05.2019
Автор: Албена Безовска
На 8 май в Аула „Магна“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, ще чуем „Месия” от Хендел – една от най-известните творби на композитора. Написана около 1741 г., ораторията е изпълнена за първи път цялостно през 1742 г. в Дъблин. Според някои източници до смъртта на Хендел произведението е било изпълнено около 70 пъти. У нас също е звучало многократно.
Инициатор и основен организатор на предстоящия концерт е „Баховото общество в България” и неговият председател инж. Георги Колчаков. Повече от 10 години „Баховото общество” представя по една мащабна вокално-инструментална творба от епохата на барока, а от 2011 г. концертите са включени в програмата на „Европейския музикален фестивал”. През годините бяха изпълнени „Матеус пасион” (няколко пъти), „Йоханес пасион”, Меса в си минор (h moll) от Й.С. Бах… А миналата година – „Израил в Египет” от Хендел (първо изпълнение в България).
Преди 17-18 години за първи път реших, че е възможно да се продуцира толкова мащабна творба – казва инж. Колчаков. – При това без държавна помощ или обществена намеса. На пръв поглед безумна идея, но ми се стори изпълнима. Постепенно се създаде кръг от хора, които изпълняват барокова музика, както и почитатели на този стил. Музиката на Бах и Хендел, която е свързана до голяма степен с християнската идея, според мен е моралният вектор, който е изгубен в нашето общество, дискредитиран през годините на социализма с ужасни средства. Мисля, че високите морални послания на тази музика биха могли да бъдат за хората тласък във вярната посока. Дали това се получава – това е друг въпрос. Не е маловажна и чисто музикалната страна. Бароковите творби изискват по-различно звукоизвличане, фразиране. Има цяла линия в Западна Европа за изпълнение на музиката от барока на инструменти, които са от епохата или са техни точни копия. Ние все още не можем да си позволим това, но все пак вече 10-11 години едни и същи хора се събират да музицират заедно в бароков стил и до голяма степен овладяват специфичния маниер на изпълнение. В оркестъра са забележителни инструменталисти – концертмайсторът Йордан Димитров е от Камерен ансамбъл „Софийски солисти”, важно е присъствието на Калин Панайотов – изключителен обоист, както и на всички останали музиканти. Певците от хора също са сред постоянните участници и затова е възможно всяка година да се прави крачка напред. Солистите също са с нас от самото начало. Басът Пламен Бейков е ученик на Борис Христов, специализирал е барокова музика в Лондон и е изпълнявал многократно „Месия”.
Тенорът Виргил Хартингер е син на председателя на „Баховото общество” в Залцбург – от малък е живял с бароковата музика и е овладявал изпълнението ѝ. Софийската публика го познава като Евангелиста в пасионите на Бах. Много добър певец със съвършена барокова техника. Олга Михайлова-Динова – този вълнуващ мецосопран, ГИРГИНА ГИРГИНОВА – един ведър, прекрасен сопранов глас… Обединяваща фигура е диригентът Йосиф Герджиков, който води изпълнителите по пътеките на една огромна планина, която той познава. Всички много обичат да работят с него. Певците особено много го ценят, защото той е специалист по вокална техника, изключителен педагог и познавач на епохата на барока.
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР:
БНР Нощен Хоризонт
1 октомври 2020 г.
На снимката са нашите гости маестро Йосиф Герджиков и певицата ГИРГИНА ГИРГИНОВА, сопрано. Тази нощ те ще ни разкажат за съвместните си музикални проекти, обединили един чуден разказ за музиката с пъстроцветен наниз от българско и европейско класическо вокално наследство.
След два сутринта ви каним на “Танго” с проф. Пламен Марков, преподавател в НАТФИЗ. Неговите студенти, вече абсолвенти ще имат премиера на тази постановка на полския драматург Славомир Мрожек на 7 и 8 октомври на голяма сцена в НАТФИЗ.
водещ: Мая Данчева
музикален редактор: Иван Нотев
на пулта: Виолета Панова
(край на цитата)
Гиргина Гиргинова
от Николай Петров
21 октомври 2020 г. Хора „Зентера“
Казвам се Гиргина Гиргинова, по професия съм оперна певица. Моето призвание, спасение, посвещение и любов за цял живот е музиката. Музиката е велика сила. Пея откакто се помня, пея когато съм радостна, тъжна, ядосана, уморена, щастлива, отчаяна, влюбена, вдъхновена…
Смятам, че пеенето е един порив на пробудената душа, едно константно състояние на душата, която е отворена към Божественото и иска да пребивава във високите енергийни полета и вибрации.
От октомври 2017 открих и другото си призвание, освен изявите си на сцена, където се чувствам в свои води, открих щастието и удовлетворението да преподавам пеене, да предам опита, любовта и вдъхновението си на жадните за това познание души.
Музиката е за всички и тя прави животът ни по-красив, осъзнат и одухотворен.
(край на цитата)
Едно мнение от 2021 г. на ГИРГИНА ГИРГИНОВА, оперна певица
„Истински фурор предизвика концертът на Софийската филхармония с Хуан Диего Флорес в НДК на 14 януари 2021 г., продуциран от екипа на Националния филхармоничен оркестър. Ето някои от бравурните отзиви за концерта:
„Благодарна съм на Найден Тодоров, който е толкова прозорлив и който смело мечтае и превръща мечтите си в реалност. Последните години, благодарение на него успяхме да гледаме и слушаме най- най- големите имена Анджела Георгиу, Елина Гаранча, Диана Дамрау, Иво Погорелич, Валери Гергиев, Томас Хемпсън, Никола Мартинучи… и още и още… Очакваме с голямо вълнение да слушаме наживо Марта Аргерич, а аз лично си мечтая и за Анна Нетребко!“
(край на цитата)
БТА
11 април 2023 г.
Камерен оркестър “Митонисимо” – Великденски концерт
София (11 април 2023). Великденски концерт на камерния оркестър “Митонисимо” с диригент Огнян Митонов се провежда във Военния клуб. Солисти са сопраното ГИРГИНА ГИРГИНОВА, примата на Софийската опера Гергана Русекова и младото сопрано Петя Миленова. От Германия, специално за концерта, пристига басът Славин Пеев. Хорът на медиците “Родина” се включва в съвместни изпълнения с оркестъра. Диригентът на концерта Огнян Митонов е и солист с изпълнения на кларинет.
Снимка: Минко Чернев / БТА (ПК)
(край на цитата)
БНР
Пламен Маслев и Гиргина Гиргинова за мандолината и бароковата музика
Мандолината: културен мост, който свързва епохи и музикални стилове
публикувано на 23.10.2024
Автор: Станислава Пирчева
Пламен Маслев, диригент, аранжор и мандолинист, и ГИРГИНА ГИРГИНОВА, оперна певица, специализирана в барокова и класическа музика са гости в “Нощен Хоризонт”. Те разказват за своя път в музиката и предстоящите проекти, свързани с мандолината като инструмент, който обединява култури и епохи
Пламен Маслев разказа за първия по рода си фестивал “Изкуството на мандолината”, който се провежда в София с подкрепата на Министерството на културата. Този фестивал включва няколко концерта, уъркшопи и лекции, които поставят мандолината в центъра на съвременните музикални интерпретации.
Гиргина Гиргинова сподели за своето вълнение от участието си в бароковите концерти на фестивала, като солист в изпълненията на произведения от периода на барока и Ренесанса. Тя говори за дългогодишното си сътрудничество с диригента Йосиф Герджиков и за това как мандолината, със своя нежен и романтичен тон, се вписва в репертоара на бароковата музика.
Предаването ни даде уникален поглед върху ролята на мандолината – не само като инструмент с богата история, но и като културен мост, който свързва епохи и музикални стилове.
Мандолината продължава да вдъхновява и да намира своето място в съвременната музика, а благодарение на музиканти като Пламен Маслев и Гиргина Гиргинова, този уникален инструмент ще звучи все по-силно на българската сцена.
Пламен Маслев – диригент, аранжор и мандолинист, ръководител на мандолинна формация “София” и оркестър “Прима визионе”. Той е също така основател на различни мандолинни формации и има дългогодишен опит в изпълнението на класическа и съвременна музика. Носител на международни награди, участник във фестивали и проекти в областта на класическата музика и фолклора.
Гиргина Гиргинова – оперна певица със солидна международна кариера, специализирана в класическа и барокова музика. Лауреат на множество национални и международни конкурси, с богат оперен и кантатно-ораториален репертоар. Солист на престижни български и чуждестранни ансамбли, включително “Музика антика София” и мандолинен оркестър “Прима визионе”. Вокален педагог с активна практика.
Още по темата в звуковия файл.
(край на цитата)
Прилагам линк към горното предаване на БНР:
Нека днес на 17 ноември 2024 г. поздравим певицата Гиргина Гиргинова, която утре на 18 ноември ще празнува рожден ден. Както писах в началото на тази статия, на 18 ноември рано сутринта ще пътувам за една седмица на кратка „морска почивка“ на португалския остров Мадейра в Атлантическия океан, и когато Гиргина ще празнува празника си, аз ще бъда заедно с моя син високо в облаците на път за острова.
Желая на милата Гиргина отлично здраве и много щастие, както и нови музикални успехи!
За много години, мила Гиргина!
….
Изпълнения:
Panis angelicus, соло сопран Гиргина Гиргинова, Българска … Музика: Цезар Франк
…..
Гиргина Гиргинова – сопран; Ако музиката е храна за … Музика: Хенри Пърсел
…..
Малкият планински извор
…..
Качествата, които трябва да притежава добрият певец … Гиргина Гиргинова
…..
Изпълнение на Гиргина Гиргинова:
…….
Изпълнение на Гиргина Гиргинова:
….
Flower Duet – Plamena Girginova & Girgina Girginova (Lakmé – Delibes)
Léo Delibes – Lakmé – Flower Duet “Viens, Mallika… Sous le dôme épais” Plamena Girginova – Lakmé Girgina Girginova – Mallika Vladimir Popov – piano Sound engineer – Aleks Nushev – ANP Music Production Producer and video montage – Sylvia Pavlova
…..
Think of me (The Phantom Of The Opera) – Girgina Girginova, Vladimir Popov
…..