Преди един месец се навършиха 105 години от рождението на диригента Емил Главанаков
„Емил Главанаков служи на каузата на нашата симфонична култура с ентусиазъм и честност. На пулта е чужд на преднамерените пози, излишни движения, ненужни обяснения… Завидни са постиженията в прочита му на симфоничните партитури на Бетовен, Шостакович, Чайковски…, а също и на българските автори!“
(изказване на Константин Илиев и Добрин Петков във в. „Народна култура“)
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 9 август 2023 г. пиша за втори път статия за големия оперен и симфоничен диригент Емил Главанаков (1918-1978) във връзка с негова кръгла годишнина. Точно преди един месец – на 9 юли 2023 г. се навършиха 105 години от рождението му. Тогава – само няколко дни преди тази дата се бях завърнал от България и нямах време да подготвя статия, поради което правя това днес с един месец закъснение. Жалко, толкова млад той напусна житейската сцена – едва на 60 години.
В медиите има редица сведения за Емил Главанаков, най-вече предавания на Българското Национално Радио по различни поводи, както и статии в различни портали в Интернет, особено от Варна, където е протекла основната дейност на диригента. А колко хубави мисли са споделени на различни места за него:
„Сериозен и задълбочен диригент (…)“,
„С дейността на Емил Главанаков като диригент е свързан периодът на развитие и израстване на Варненския симфоничен оркестър до равнището на елитните симфонично-оркестрови състави на България (…)“,
„Спокоен, дълбок, удивително скромен, той търсеше дълбоките пластове в музикалния текст. Дойде във Варна от Академията и завърши там земния си път като главен диригент на Варненската филхармония. Един от големите наши интерпретатори на класическите образци, особено на Брамс и Брукнер (…) – думи на колегата му Константин Илиев“.
(край на цитатите)
В хода на тази статия ще стане дума за още много други мнения и изказвания за работата на Емил Главанаков. Лично аз го помня от редица концерти и оперни изяви във Варна, когато по време на летуване там или в служебни командировки през годините 1957 до 1974 съм имал възможност да посетя такива, които той е дирижирал. Винаги съм оставал задоволен от неговите хубави изяви, от задълбочената му и прецизна интерпретация на съответните творби. Спомням си, че той дирижира и една оперета, поставена на Варненска сцена – „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, на която съм присъствал. Направих справка в архива на Варненска опера и установих следното:
„ (…) Първата постановка на “Царицата на чардаша” във Варненската опера се е състояла на 13 декември 1957 година под диригентството на Емил Главанаков, режисьор – Бохос Афеян, художник – Марияна Попова (…)“
(край на цитата)
Ще изложа биографични данни и сведения за творческото развитие на днешния юбиляр. Най-добре е да започна с нещо твърде необичайно – в една статия той самият дава сведения за себе си – с малко думи, но точно, цитирайки конкретни цифри за изявите си. Вижте какво казва той:
„Роден съм на 9 юли 1918 година в София. След завършване на Музикалната академия, където учих композиция при Веселин Стоянов и виола при Стефан Сугарев, постъпих като виолист в Царския военен СО, сетне преименуван в Софийска филхармония. От 1947-1950 следвах оркестрово дирижиране в консерваторията при проф. Едмондо де Веки и по-късно при проф. Асен Димитров. На 1 април 1950 г. ме назначиха за диригент на Варненския СО, а шест години по-късно станах главен диригент. В репертоара си имам около 276 симфонични произведения. Дирижирал съм 311 концерта. Във Варненската опера съм поставял „Бал с маски“ и „Дама Пика“…“
(край на цитата)
Малко повече сведения за Емил Главанаков се дават в един портал от Варна:
Портал „Moreto.net“ Варна
Емил Главанаков
Емил Главанаков (1918–1978) започва да учи цигулка от ранна възраст при Тодор Торчанов. Завършва Теоретичния факултет, специалност виола при Стефан Сугарев и композиция при Веселин Стоянов в Държавната музикална академия София (1942). Започва професионалната си дейност като цигулар в Царския военно-симфоничен оркестър, като продължава след това в Софийската филхармония. В годините 1947 – 1950 завършва новооткрития клас по оркестрово дирижиране в Музикалната академия.
От 1950 г. е диригент на Варненския симфоничен оркестър (създаден през 1946 г.), а от 1956 до 1975 г. е негов главен художествен ръководител. С дейността на Емил Главанаков като диригент – задълбочено-всеотдайна и творчески-отговорна – е свързан периодът на развитие и израстване на Варненския симфоничен оркестър до равнището на елитните симфонично-оркестрови състави на България. Сред големите му постижения като диригент-симфоник са симфониите на Моцарт, Бетовен, Берлиоз, Брамс, Брукнер, Чайковски, Прокофиев, Шостакович, Ал. Райчев.
От 1952 г. Емил Главанаков започва да поставя и ръководи като диригент и някои от постановките на Варненската народна опера (създадена през 1947 г.): „Бал с маски” (Верди), „Дама Пика” (Чайковски), „Кармен” (Бизе), „Хофманови разкази” (Офенбах), „Сорочински панаир” (Мусоргски), „Юлска нощ” (П. Хаджиев) и др.
Емил Главанаков е осъществил многобройни записи с Варненска и Софийска филхармонии, гастролирал е в Чехия, Полша, Русия, Германия и др. Удостоен е с орден „Кирил и Методий” I степен.
(край на цитата)
През 2008 г. от друг портал научаваме повече неща, този път във връзка с концерт във Варна, посветен на Емил Главанаков. Цитирам:
Портал „Kafene.bg“
Варненци почитат диригента Емил Главанаков със симфоничен концерт
4.12.2008 г.
Симфоничен концерт в памет на диригента Емил Главанаков ще се състоиутре от 19 часа в операта във Варна, съобщиха оттам. Организаторите са подготвили и подарък за публиката. Към всеки билет, чиято цена е 10 лева, ще има аблум със записи на именития диригент от Златния фонд на Радио Варна. Сред творбите са „Фантастична симфония“ на Берлиоз и произведения на Бетовен, Верди и Прокофиев.
Симфоничниият концерт ще почете едно знаково за варненската музикална култура име –Емил Главанаков. През 2008 г. Варна отбелязва 90-годишнината от рождението му. Оркестърът на ОФД – Варна ще свири под палката на Пламен Джуров. Солист ще бъде пианистът Иван Дреников, който е излизал на сцената под ръководството на Главанаков. В програмата са включени увертюра “Оберон” от Вебер, Концерт за пиано от Григ и сюитата “Ромео и Жулиета” от Прокофиев.
Специално за концерта от ОФД – Варна са разработили мултимедиен проект, който ще представи на публиката моменти от живота и творчеството на Емил Главанаков (1918–1978). Ще оживеят отново образи от историята на Варненската филхармония и Варненската опера, ще прозвучат мисли на видния диригент за музиката, за диригентското майсторство и призванието на музиканта. Публиката ще види иуникални кадри от портретна фотосесия на Главанаков, заснета през 1976 г. от младия тогава майстор на обектива Росен Донев. Проектът, който отбелязва 90-годишнината от рождението на големия български диригент, е реализиран със съдействието на Държавен архив – Варна.
Емил Главанаков (1918–1978) започва да учи цигулка от ранна възраст при Тодор Торчанов. Завършва Теоретичния факултет, специалност виола при Стефан Сугарев и композиция при Веселин Стоянов в Държавната музикална академия – София (1942). Започва професионалната си дейност като цигулар в Царския военно-симфоничен оркестър, като продължава след това в Софийската филхармония. В годините 1947– 1950 завършва новооткрития клас по оркестрово дирижиране в Музикалната академия.
От 1950 г. е диригент на Варненския симфоничен оркестър (създаден през 1946 г.), а от 1956 до 1975 г. е негов главен художествен ръководител. С дейността на Емил Главанаков като диригент е свързан периодът на развитие и израстване на Варненския симфоничен оркестър до равнището на елитните симфонично-оркестрови състави на България.
Сред големите му постижения като диригент – симфоник са симфониите на Моцарт, Бетовен, Берлиоз, Брамс, Брукнер, Чайковски, Прокофиев, Шостакович, Ал. Райчев. От 1952 г. Емил Главанаков започва да поставя и ръководи като диригент и някои от постановките на Варненската народна опера (създадена през 1947 г.): “Бал с маски” (Верди), “Дама Пика” (Чайковски), “Кармен” (Бизе), “Хофманови разкази” (Офенбах), “Сорочински панаир” (Мусоргски), “Юлска нощ” (П. Хаджиев) и др.
Емил Главанаков е осъществил многобройни записи с Варненска и Софийска филхармонии, гастролирал е в Чехия, Полша, Русия, Германия и др. Удостоен е с орден “Кирил и Методий” първа степен.
(край на цитата)
Специално за операта “Бал с маски” от Верди научаваме от друг източник следните данни за работата на Емил Главанаков:
„ (…) Първа премиера на сцената на операта във Варна е на 9 март 1956 г. под диригентската палка на ЕМИЛ ГЛАВАНАКОВ, режисьор Николай Николов, художник Мариана Попова и балетмайстор Пенка Стойчева. В главните роли се представят варненските солисти: Тодор Костов, Михаил Зидаров, Лиляна Анастасова, Станка Николова, Лили Чорбаджийска и др.“
(край на цитата)
Нека на това място добавя, че признателните варненци са увековечили делото на Емил Главанаков с едно отлично решение – отговорните лица от управлението на града са обявили една улица в града на негово име (справка от Интернет):
9020 Варна, ул. Емил Главанаков
related objects – Nearby cities:
Coordinates: 43°14’13″N 27°52’35″E
(край на цитата)
Във връзка с 90 години от рождението на Емил Главанаков, през 2008 г. по време на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ Община Варна – дирекция „Културно и духовно развитие“ организира в Радио Варна на 2 юпи 2008 г. представяне на два диска със записи на симфонични творби, дирижирани от Емил Главанаков и Иван Маринов. За това събитие са дават подробности в портал от Варна, който цитирам по-долу. Ще дам ония подробности относно дисковете с творби, дирижирани от Емил Главанаков:
Портал „Културни новини“ Варна
(откъси за Емил Главанаков – със съкращения)
Спомен за Емил Главанаков и Иван Маринов. Премиера в Радио Варна
ММФ Варненско лято 2008
Община Варна – Дирекция Култура и духовно развитие,
Радио Варна, Оперно-филхармонично дружество – Варна
представят премиера на компактдисковете:
Спомен за диригента Емил Главанаков и
Иван Маринов – диригент и композитор
2 юли 2008, 19.00 ч.
Радио Варна, Концертно студио
◊ ПОВЕЧЕ
Емил Главанаков
90 години от рождението му
През 2008 г. Варна отбелязва 90-годишнината от рождението на големия майстор на диригентската палка Емил Главанаков (1918-1978). Започнал да учи цигулка от ранна възраст при Тодор Торчанов, Емил Главанаков завършва Теоретичния факултет, специалност виола при Стефан Сугарев и композиция при Веселин Стоянов в Държавната музикална академия София (1942). Започва професионалната си дейност като цигулар в Царския военно-симфоничен оркестър, като продължава след това в Софийската филхармония. В годините 1947–1950 завършва новооткрития клас по оркестрово дирижиране в ДМА. От 1950 г. е диригент на Варненския симфоничен оркестър (създаден през 1946 г.), а от 1956 до 1975 г. е негов главен художествен ръководител. Сред големите му постижения като диригент-симфоник са симфониите на Моцарт, Бетховен, Берлиоз, Брамс, Брукнер, Чайковски, Прокофиев, Шостакович, Ал. Райчев. От 1952 г. Емил Главанаков започва да поставя и ръководи като диригент и някои от постановките на Варненската народна опера (създадена през 1947 г.): „Бал с маски” (Верди), „Дама Пика” (Чайковски), „Кармен” (Бизе), „Хофманови разкази” (Офенбах), „Сорочински панаир” (Мусоргски), „Юлска нощ” (П. Хаджиев) и др. Емил Главанаков е осъществил многобройни записи с Варненска и Софийска филхармонии, гастролирал е в Чехия, Полша, Русия, Германия и др. Удостоен е с орден „Кирил и Методий” I ст.
С дейността на Емил Главанаков като диригент – задълбочено-всеотдайна и творчески-отговорна – е свързан периодът на развитие и израстване на Варненския симфоничен оркестър до равнището на елитните симфонично-оркестрови състави на България. Особено показателни в това отношение са изявите на оркестъра на Четвъртия, Петия и Шестия Национални прегледи на държавните симфонични оркестри. Ето мнения на негови колеги музиканти: Диригентът Константин Илиев: ”Със своя концерт Главанаков даде повод да се говори за диригентско майсторство у нас. Музикологът Венелин Кръстев: „На всички прегледи варненци са показвали винаги стабилно художествено равнище. Впрочем от такъв взискателен диригент като Емил Главанаков друго не би могло да се очаква”.
***
„Фантастична симфония” от Ектор Берлиоз (1803-1869) е сред утвърдените интерпретаторски върхове на Емил Главанаков като диригент, негово коронно постижение. Главанаков: „Колкото по-често ми се е случвало да дирижирам „Фантастичната” или кое да е друго значимо музикално произведение, винаги съм запазвал прелестта от първата си среща с него, дори нещо повече – при всяка нова среща то ми изглежда още по-прекрасно.” Поредната среща на Емил Главанаков и варненските симфоници с безсмъртната творба на френския романтик, която предлагаме на слушателя в първия диск от програмата в документален запис, разкрива по недвусмислен начин необичайното умение на диригента за нови и нови прочити на произведението.
По повод представянето на варненци и Главанаков на поредния национален преглед на симфоничните оркестри, критичката Розалия Бикс пише „ (…) за неговата (на Главанаков – Р. Ст.) странна, сякаш заземена „Фантастична симфония”, в чиято непоклатима конструктивна схема (с „прогонени кошмари”) чудесно се проявиха инструменталистите от дървената духова група…” Ще поясня това за „кошмарите”: съгласно литературния сюжет на симфонията, нейният герой – нещастно влюбен и поел упойващи средства – блуждае сред видения. Но в тази си интерпретация на симфонията (от Петия национален преглед на държавните симфонични оркестри – 1969 г.) Главанаков очевидно се е бил насочил към друг тип тълкуване, по-малко романтично и по-„естествено”. Във всеки случай, по-свежо и приятно изпълнение на трета част („Сцена в полето” ) аз май не съм слушала…
***
Във втория диск, наречен „Фрагменти”, предлагаме части от изпълнения на произведения, които диригентът е осъществил съвместно с колектива на варненската опера и с изтъкнати инструменталисти, певци и състави. Измежду многобройните радиозаписи на Главанаков (почти всичките документални) подбрахме тези, първо, поради относително малкото звукови проблеми в тях (некачествен звук, кашляне и пр.), и второ – поради прекрасните изпълнителски постижения на варненските оперни певци от зората на съществуването на колектива като държавен (запис на спектакъл на постановката на операта „Бал с маски” от 1957 г.), на водещите български музиканти Николай Гяуров (Ария на крал Филип из операта “Дон Карлос” – Верди, изпълнение от програмата на фестивала “Варненско лято”, 1966 г.) и Иван Дреников (Първа част из Концерт за пиано и оркестър № 4 от Бетовен, изпълнен през 1977 г.) и на гостуващия във Варна Академичен руски хор с диригент Ал. Свешников, сътрудничил при изпълнението на кантатата „Александър Невски” от С. Прокофиев (1891-1953). Наред с насладата ни от тяхното музикантско умение ще успеем да отбележим и майсторството на Емил Главанаков като оперен диригент, като художествен ръководител на изпълнение на кантатно-ораториална творба, както и в амплоато му на акомпанятор, умеещ да увлече оркестъра в отзивчиво партньорство на солистите.
Автор на текста:
проф. Розмари Стателова
доктор на изкуствознанието
(Институт за изкуствознание – БАН)
Спомен за диригента Емил Главанаков (1918–1978)
. CD І Берлиоз – Фантастична симфония
Ектор Берлиоз (1809–1869) – “Фантастична симфония”, изп. Варненска филхармония (документален запис от 20.02. 1969 г.) – 52:13 мин.
Първа част: Мечти, страсти Largo – Allegro agitato e appassionato assai
Втора част: Бал Allegro non troppo
Трета част: Сцена в полето Adagio
Четвърта част: Марш към ешафода Allegretto non troppo
Пета част: Нощта на Сабат Larghetto – Allegro
. CD ІI Фрагменти
1. Ludwig van Beethoven (1780–1827) – Концерт за пиано и оркестър № 4, първа част Allegro moderato изпълняват Иван Дреников и Варненска филхармония (документален запис от 22.04.1977 г.) – 18:25 мин.
2. Джузепе Верди (1813–1901) – операта “Бал с маски” – второ действие, изпълняват оркестър и хор на Варненска опера, солисти: Станка Николова, Лиляна Чорбаджийска, Тодор Костов, Михаил Зидаров, Ранко Дюлгеров, Йордан Чифудов (документален запис от 1957 г.) – 26:20 мин.
3. Джузепе Верди (1813–1901) – ария на Филип ІІ из операта “Дон Карлос”, изпълняват Николай Гяуров – бас и Варненска филхармония (документален запис от 14.07.1966 г.) – 9:00 мин.
4. Сергей Прокофиев (1891–1953) – кантата “Александър Невски” – финал, изпълняват Варненска филхармония и Държавен Академичен руски хор с диригент Алексадър Свешников (документален запис от 17.06.1975 г.) – 5:00 мин.
Общо времетраене: 59’10”
(край на цитата)
През юбилейната за Емил Главанаков 2018 година (100 години от рождението му и 40 години от смъртта му) Българското Национално Радио му посвети две специални предавания – на 11 юли във връзка със 100 години от рождението му и на 21 юли във връзка с неговото първо дирижиране на операта „Бал с маски“ от Верди през март 1956 г. и запис на операта през 1957 г.
Цитирам информация за първото предаване:
БНР
Спомен за диригента Емил Главанаков
публикувано на 11.07.2018
Автор: Красимира Йорданова
В рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче” по “Хоризонт” отбелязваме 100 години от рождението на един сериозен и задълбочен български диригент – Емил Главанаков. Той посвети цялата си творческа кариера на музикалните състави на Варна – на симфоничния оркестър и оперния театър.
Помните ли… Емил Главанаков?
Емил Главанаков е роден в София на 9 юли 1918 г. Завършва Музикалната академия със специалност виола в класа на Стефан Сугарев. Свири в Царския симфоничен оркестър, а после и в Софийската филхармония до 1950 г. В същото време завършва тригодишния курс по дирижиране на гостуващия италиански маестро Едоардо де Веки.
Започва работа във Варна като втори диригент на новосъздадения симфоничен оркестър, а от 1956 г. става и негов главен диригент. На този пост остава до самата си смърт на 6 юни 1978 г. (бел. Б.К. Точната дата е 7 юли). От 1952 г. подготвя музикално и ръководи някои от спектаклите на Варненската опера – в архива на БНР са останали записи на някои от неговите постановки като „Бал с маски“ от Верди, „Юлска нощ“ от Парашкев Хаджиев – еталонни спектакли за театъра.
В Златия фонд на БНР са останали изказвания на Емил Главанаков и оценката на големия наш диригент Константин Илиев за работата на колегата му в беседата „За българското диригентско изкуство“ през 1981 година. Чуйте в звуковия файл.
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче Помните ли…
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/horizont/post/100994679/spomen-za-dirigenta-emil-glavanakov
Следва информация на второто предаване на БНР през 2018 г.:
БНР
Емил Главанаков дирижира „Бал с маски“
публикувано на 21.07.2018
Автор: Ивета Грънчарова
Записът е от 1957. Година след като маестрото за пръв път представя на варненска сцена шедьовъра на Верди и заедно с режисьора Николай Николов, и разбира се солистите постигат завиден успех. Ето как композиторът Димитър Тъпков оценява премиерния спектакъл на „Бал с маски“ във Варненската опера през март 1956 г.: „Главанаков е стигнал до този предел в овладяването на творбата, в който партитурата става „излишна“ и той със сигурна ръка води представлението наизуст. Не става дума обаче за някакво механично запаметяване, а за вглъбено музикално-драматургично изграждане. При това с пиетет към изящните вердиеви детайли. Вкусът, усетът за баланс, за фино нюансиране са особено впечатляващи в музикалното моделиране на образите и най-вече на тъй трудните за изпълнение вокални ансамбли“, отбелязва Димитър Тъпков от страниците на сп. „Българска музика“.
В записа от 1957 г. участват тенорът Тодор Костов като Ричард и сопраното Лиляна Анастасова в ролята на Амелия. Партнират им баритонът Михаил Зидаров като Ренато, Улрика е Станка Николова (мецосопрано), Том – Йордан Чифудов (бас), Самуел – Ранко Дюлгеров (бас), Оскар – Лиляна Чорбаджийска (сопрано), Силвано – Стефан Циганчев (бас), хорът и оркестърът на Варненската опера, водени от Емил Главанаков.
В съботната вечер ще възкресим спомена за маестрото, който почти три десетилетия бе на диригентския пулт на Варненската филхармония. Ето как Константин Илиев е запомнил своя колега: „Спокоен, дълбок, удивително скромен. Търсеше дълбоките пластове в музикалния текст. Дойде във Варна от Академията и завърши там земния си път като главен диригент на Варненската филхармония. Един от големите наши интерпретатори на класическите образци, особено на Брамс и Брукнер…“
Емил Главанаков буквално вгради сянката си в този оркестър. През 60-те и 70-те години някои от най-авторитетните родни музиканти говорят с искрен възторг и подчертан респект за стореното от Главанаков на пулта на Варненската филхармония.
През 1964 г. е сред предложените (сега думата е номинирани) за Димитровска награда, която впрочем така и не получава. Повод обаче Константин Илиев и Добрин Петков да напишат във в-к „Народна култура“: „Емил Главанаков служи на каузата на нашата симфонична култура с ентусиазъм и честност. На пулта е чужд на преднамерените пози, излишни движения, ненужни обяснения… Завидни са постиженията в прочита му на симфоничните партитури на Бетовен, Шостакович, Чайковски…, а също и на българските автори!“
А ето как Емил Главанаков, вероятно в края на 60-те години описва пределно лаконично собствения си артистичен път:
„Роден съм на 9 юли 1918 година в София. След завършване на Музикалната академия, където учих композиция при Веселин Стоянов и виола при Стефан Сугарев, постъпих като виолист в Царския военен СО, сетне преименуван в Софийска филхармония. От 1947-1950 следвах оркестрово дирижиране в консерваторията при проф. Едмондо де Веки и по-късно при проф. Асен Димитров. На 1 април 1950 г. ме назначиха за диригент на Варненския СО, а шест години по-късно станах главен диригент. В репертоара си имам около 276 симфонични произведения. Дирижирал съм 311 концерта. Във Варненската опера съм поставял „Бал с маски“ и „Дама пика“…“
е написал Емил Главанаков в своята автобиография. Съвършено кратко, затова пък с респектиращи цифри! Всъщност тези, които са били близо до Емил Главанаков си спомнят с удивление за така необичайната в тази среди почти свенлива, един вид любезна затвореност, стане ли дума за самия него. Наистина големите постижения на маестрото са в сферата на симфоничната музика. Много по-рядко дирижира оперни заглавия, но и там както казва Константин Илиев „Главанаков никога не повтаря емоционалното напрежение. Намира точната дозировка във всяка част с вроден усет за вътрешния живот на драматургичното действие. За онези неозначени от автора музикални фрази и епизоди, които оживяват с пълна сила, щом завесата се вдигне…“.
От 1952 г. Емил Главанаков дирижира спектакли във Варненската опера. Сред тях са споменатите „Бал с маски“ и „Дама Пика“, а също „Кармен“, „Хофманови разкази“ на Офенбах, „Сорочински панаир“ от Мусоргски, „Юлска нощ“ с автор Парашкев Хаджиев…
Златният фонд на БНР пази запис от спектакъл на „Дама пика“. Годината е 1962. Ще чуете последните четири картини от шедьовъра на Чайковски. Герман е Тодор Костов, графинята – Станка Николова, Лиза – Лиляна Анастасова.
И все пак, истинската страст и призвание на Емил Главанаков си остава симфоничната музика. Там са най-значимите му постижения. Те му отреждат достойно място сред водещите майстори на диригентската палка у нас. Безспорно достижение на варненските филхармоници и техният маестро е представянето пред софийска публика в началото на 1969 г. на гениалното творение на Ектор Берлиоз, наречено „Фантастична симфония“. Повод Арсени Лечев да възкликне: „През погледа на Емил Главанаков „Фантастична симфония“ се превърна в едно от най-вълнуващите изживявания за мен и многобройните ценители изпълнили до край зала България. Безукорно изваяна драматургически, с акцент върху контрастите и фино нюансирана… Съкровена, дълбоко изстрадана изповед…“.
Ще си припомним симфонията на Берлиоз през погледа на Емил Главанаков и Варненската филхармония – запис от концерт с дата 20 февруари 1969 г.
Съдържание на операта „Бал с маски“ от Верди
събота, 21 юли, от 20 часа
(край на цитата)
Цинирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100997552?forceFullVersion=1
Последните две информации за дейността на Емил Главанаков са толкова подробни и изчерпателни, така че от изложените данни дотук е напълно ясно каква важна роля този талантлив и скромен музикален деец е играл по време на цялата си дейност във Варна. На други източници няма да се спирам – това е напълно достатъчно.
Нека днес на 9 август 2023 г. почетем 105 години от рождението на Емил Главанаков, които се навършиха на 9 юли т.г. Жалко, толкова рано Емил Главанаков напусна житейската сцена – едва на 60 години …
Мир на праха му!
……
Емил Главанаков дирижира …
Спомен за диригента Емил Главанаков
Берлиоз – Фантастична симфония, Хектор Берлиоз (1809 – 1869) – “Фантастична симфония”, изп. Варненска филхармония (документален запис от 20.02.1969 г.) Първа част: Мечти, страсти Largo – Allegro agitato e appassionato assai. Втора част: Бал Allegro non troppo. Трета част: Сцена в полето Adagio. Четвърта част: Марш към ешафода Allegretto non troppo. Пета част: Нощта на Сабат Larghetto – Allegro
…..
Емил ГЛАВАНАКОВ дирижира
документален запис от 20.02.1969 г. на Варненска филхармония с нейния главен диригент Емил Главанаков /1918-1978/ – Берлиоз – Фантастична симфония – финал
´´´´´´
Международен музикален фестивал „Варненско лято“ 1967. 1 юли. Откриване. Варненска филхармония: Йоко Сато и Емил Главанаков. ДА-Варна
…..