Британският баритон Питър Глосъп почина преди 10 години
Драги приятели на оперната музика, тия от вас, които около 1960 г. са били оперни любители или професионалисти в България, може да си спомнят още за един британски баритон с името Питър Глосъп (Peter Glossop), който през 1961 г. спечели Златния медал на Международния вокален конкурс в София и направи фурор с изкуството си тогава.
Питър Глосъп няма днес кръгъл рожден ден, той вече не е между нас живите – помина се на 7 септември 2008 г. – точно преди 10 години, но понеже голямата му кариера тръгна именно от София, реших да напиша малка статия за него, нека си припомним щрихи от живота и кариерата му.
Малко предговор: през 1961 г. аз вече работех като учител в Габрово, предната година бях се оженил и понеже жена ми беше от Полша, често ходех в София по уреждане на разни формалности, визи за пътуване и други. При това сестра ми, която живееше и работеше в София, беше страстна оперна любителка и не изпускаше нищо интересно, което ставаше през тези години там. Даже често при разни конкурси вземаше отпуска по една седмица, посещаваше всички конкурсни програми и знаеше с подробности какво става. Така през 1961 г. тя посети всички дни на този конкурс и редовно ме осведомяваше по телефона за развитието. Помня добре, в един от дните бях в София и можах да присъствам на конкурса, помня много добре името на Питър Глосъп, но не можах да го чуя. Сетне, когато спечели златния медал, по Българското радио слушах негови изпълнения. От това далечно време съм запомнил името му и през последните години го включих в листата на певците, за които пиша статии.
Сега ще се спра на биографията и кариерата му.
Питър Глосъп (Peter Glossop) е британски баритон, роден на 6 юли 1928 г. във Wadsley недалеч от Шефилд, Южен Йоркшир, Великобритания, починал на 7 септември 2008 г. Бащата работи в управлението на фабрика за домашни прибори, майката има влечение към изкуствата, работи като секретарка в местен театър, където често води сина си на спектакли в театъра. Питър Глосъп завършва нормално училище с повишена програма за чужди езици. После работи като чиновник при National Provincial Bank , но в свободното си време пее към Sheffield Operatic Society.
Оперния му дебют е през 1949 г. в двойната роля на Coppélius и Dr. Miracle в операта „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах. Заедно с това започва сериозни музикални занимания с Joseph Hislop и Eva Rich и при вокалния конкурс „Great Caruso Contest” през 1952 г. стига до финала. Приет е през същата година в хора на Sadler’s Wells Opera, като продължава вокалното си обучение при Leonard Mosley. Заедно с ансамбъла на този оперен театър играе малки роли. Първата му значителна роля е през 1953 г. като Моралес в „Кармен“ от Бизе. Следват ролите на Шонар в „Бохеми“ от Пучини и Силвио в „Палячи“ от Леонкавало. През 1955 г. Питър Глосъп е приет в основния ансамбъл на театъра. През следващите пет години той пее в редица главни баритонови роли в опери от Верди, като постига значителни успехи в ролята на Риголето в едноименната опера и Граф Луна в „Трубадур“.
През 1961 г. идва звездния момент за Питър Глосъп – явяването на Международния вокален конкурс в София. Той се представя отлично и спечелва златния медал, който му отваря широкия път за една успешна международна кариера. Веднага след конкурса е приет в ансамбъла на Кралската опера в Лондон. Дебюта му в Ковънт Гардън е в ролята на Деметриус в операта „Сън в лятна нощ“ от Бенджамин Бритън. Все пак големият пробив идва през 1964 г., когато му възлагат ролята на Риголето, в която постига завиден личен успех. Други основни роли в Ковънт Гардън са: Родриго в „Дон Карлос“ и Симон Боканегра в оперите от Верди, Michele в „Мантията“ и Марчело в „Бохеми“ от Пучини, Тонио в „Палячи“ от Леонкавало, основната роля в „Дон Жуан“ от Моцарт. През 1964 г. Глосъп спечелва златен медал на конкурса в Парма и постига след това големи успехи като Риголето в Оперния театър в Парма.
През идващата 1965 г. Питър Глосъп пее в опери от Рихард Вагнер. В Ковънт Гардън той участва в ролята на Донер при продукцията на „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер с диригент Джордж Шолти. През същата година е дебюта му в Миланската Скала в ролята на Риголето. Идват нови триумфи: дебют през 1966 г. в Париж и в Сан Франциско в ролята на Поза в „Дон Карлос“ от Верди. През 1968 г. Питър Глосъп е поканен от Херберт фон Караян да играе в ролята на Тонио при снемане на филм по операта „Палячи“ от Леонкавало. Успехът му при този филм е толкова внушителен, че Караян го избира да пее в ролята на Яго при продукцията си на „Отело“ от Верди на Фестивала в Залцбург през 1970 г. Известни са влеченията на Караян по новите тенденции в звукозаписната техника. Именно при нови аудиозаписи той предпочита Питър Глосъп при свои записи.
Също през 1968 г. Питър Глосъп дебютира във Виенската държавна опера като Скарпия в „Тоска“ от Пучини (8 февруари 1968 г.).
Ето списък на всичките му участия там: от 1968 до 1973 г. – 11 роли в 22 спектакъла:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Aida | Amonasro | 30.11.1969–18.12.1969 | 2 mal | |
| Die Ägyptische Helena | Altair | 05.12.1970–07.02.1971 | 5 mal | |
| Don Carlo (Ital.) | Rodrigo | 11.02.1968 | 1 mal | |
| Il trovatore | Graf von Luna | 29.11.1970 | 1 mal | |
| La Bohème | Marcello | 14.02.1968 | 1 mal | |
| La forza del destino | Don Carlos de Vargas | 17.02.1968–18.05.1973 | 2 mal | |
| Macbeth | Macbeth | 31.01.1971 | 1 mal | |
| Otello | Jago | 25.02.1968–23.06.1969 | 3 mal | |
| Pagliacci | Tonio (Taddeo) | 26.11.1969–25.02.1970 | 2 mal | |
| Simon Boccanegra | Simon Boccanegra | 15.03.1970 | 1 mal | |
| Tosca | Baron Scarpia | 08.02.1968–15.11.1970 | 3 mal |
(край на цитата)
През 1971 г. Питър Глосъп дебютира в МЕТ в Ню Йорк в ролята на Скарпия в „Тоска“ от Пучини. Други роли, в които той участва в МЕТ са: Don Carlo в „Силата на съдбата“ от Верди, Mr. Redburn в „Били Бъд“ и Balstrode в „Питър Граймз“ от Бритън и главните роли във „Фалстаф“ от Верди и Воцек в едноименната опера от Албан Берг.
Както обикновено постъпвам с певци, имали изяви в МЕТ Ню Йорк, давам в статиите си повече подробности за изявите им там. Фактически Питър Глосъп има гостувания в МЕТ още през 1967 г., но при концертни изпълнения. Заедно с тях – 2 на брой, общите му изяви в МЕТ са 85 – в периода от 1967 до последното участие през 1986 г. – цели 20 години.
Цитирам подробности за първите му две концертни изяви, които не са в Ню Йорк, а в Newport, Rhode Island през август 1967 г. - първата на 18, втората на 25 август. Ето съответните ансамбли:
Newport, Rhode Island
Festival Field
August 18, 1967
In ConcertRIGOLETTO {458}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave
Rigoletto...............Peter Glossop [First Appearance]
Gilda...................Roberta Peters
Duke of Mantua..........John Alexander
Maddalena...............Mignon Dunn
Sparafucile.............John Macurdy
Monterone...............Louis Sgarro
Borsa...................Robert Schmorr
Marullo.................Russell Christopher
Count Ceprano...........Gene Boucher
Countess Ceprano........Lilian Sukis
Giovanna................Carlotta Ordassy
Page....................Karan Armstrong
Guard...................Louis Sgarro
Conductor...............George Schick
….
Newport, Rhode Island
Building #302, Newport Naval Base
August 25, 1967
In ConcertOTELLO {183}
Giuseppe Verdi--Arrigo Boito
Otello..................Jon Vickers
Desdemona...............Renata Tebaldi
Iago....................Peter Glossop
Emilia..................Joann Grillo
Cassio..................Robert Schmorr
Lodovico................Louis Sgarro
Montàno.................Clifford Harvuot
Roderigo................Robert Nagy
Herald..................Gene Boucher
Conductor...............Kurt Adler
(край на цитата)
При втората изява четем имената на Джон Викерс и Рената Тебалди в двете главни роли в „Отело“ от Верди.
А сега цитирам началото и края на списъка от негови участия в МЕТ – по дати и съответни оперни заглавия:
[Met Performance] CID:225710 Tosca {539} Metropolitan Opera House; 06/05/1971 Debuts: Peter Glossop, James Levine Review |
| [Met Performance] CID:225790 Tosca {540} Metropolitan Opera House; 06/12/1971 |
| [Met Performance] CID:229190 Otello {190} Metropolitan Opera House; 04/21/1972 |
| [Met Performance] CID:229700 Otello {199} Metropolitan Opera House; 06/10/1972 |
| [Met Performance] CID:229750 Otello {200} Metropolitan Opera House; 06/16/1972 |
(…)
| [Met Performance] CID:280460 Simon Boccanegra {91} Atlanta Civic Center, Atlanta, Georgia; 05/9/1985 |
| [Met Performance] CID:280530 Simon Boccanegra {92} Unliversity of Minnesota, Northrop Auditorium, Minneapolis, Minnesota; 05/16/1985 |
| [Met Performance] CID:280600 Simon Boccanegra {93} Masonic Temple, Detroit, Michigan; 05/23/1985 |
| [Met Performance] CID:282380 Falstaff {138} Metropolitan Opera House; 10/31/1985 |
| [Met Performance] CID:283200 Tosca {697} Metropolitan Opera House; 01/22/1986 |
(край на цитата)
Няма да изброявам отделните оперни заглавия – творби от Верди, Пучини и редица други композитори. В статията по-горе вече изброих редица роли от репертоара на Питър Глосъп. Ще покажа и съставите на ансамблите при дебюта му в ролята на Скарпия в „Тоска“ на 5 юни 1971 г. и при последното му участие на 22 януари 1986 г. също в „Тоска“ – 15 години по-късно:
Metropolitan Opera House
June 5, 1971 MatineeTOSCA {539}
Tosca...................Grace Bumbry
Cavaradossi.............Franco Corelli
Scarpia.................Peter Glossop [Debut]
Sacristan...............Paul Plishka
Spoletta................Paul Franke
Angelotti...............Clifford Harvuot
Sciarrone...............Russell Christopher
Shepherd................René Mack
Jailer..................Edmond Karlsrud
Conductor...............James Levine [Debut]
…
Metropolitan Opera House
January 22, 1986TOSCA {697}
Tosca...................Marilyn Zschau
Cavaradossi.............Luciano Pavarotti
Scarpia.................Peter Glossop [Last performance]
Sacristan...............Italo Tajo
Spoletta................Andrea Velis
Angelotti...............John Darrenkamp
Sciarrone...............Russell Christopher
Shepherd................Melissa Fogarty
Jailer..................Philip Booth
Conductor...............Carlo Felice Cillario
(край на цитата)
И при двете участия четем в главните роли имената на големи певци от епохата: Грейс Бъмбри и Мерилин Шоу (фонетично като “Chow” или “Ciao”) в ролята на Тоска, Франко Корели и Лучано Павароти като Каварадоси. Интересно съвпадение – при дебюта на Питър Глосъп има също дебют като диригент Джеймс Ливайн, който изгради легендарна караиера сетне в МЕТ до голямата наприятност, която го сполетя през 2017 г. при отстраняването му от тази длъжност.
Оперната кариера на Питър Глосъп продължава успешно до средата на 80-те години на миналия век с изяви в Лондон и в редица централни европейски и американски оперни театри. Други нови роли в репертоара му са: Дон Карло в „Ернани“ и Макбет в едноименната опера от Верди, Мандрика в „Арабела“ от Рихард Щраус, Пицаро във „Фиделио“ от Бетовен, главната роля в „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер.
По отношение на музикални записи в края на статията ще дам подробен списък. През 2004 г. Питър Глосъп издава своята автобиографична книга със заглавие „Тhe Story of a Yorkshire Baritone”.
По отношение на артистичната си дейност музикалната критика е повече от положителна. В голямата оперна енциклопедия „Grove“ авторитетният музикален критик Alan Blyth пише така за него:
“Although he was not the subtlest of actors, his portrayals were always sung and projected with eager conviction”. Comments made elsewhere include that he was a “rumbustious Yorkshireman” who was “blessed with a booming, powerful voice and an occasionally coarse temperament”. “He brought conviction to everything he sang, and his extrovert personality enhanced all his stage performances”. “On stage he combined a rugged boldness with a robust vocal delivery”.
(край на цитата)
Не искам да превеждам, губи се хубавия смисъл на интересния английски оригинален текст. По отношение на частния живот на Питър Глосъп може да се каже следното: през 1955 г. той се оженва за Joyce Blackham – оперна певица, сопрано. През 1977 г. бракът се разтрогва, като през следната година Глосъп се оженва за Michelle Amos – млада балетна танцьорка. Този брак трае до 1986 г. През същата година той решава да играе в ролята на Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в Лос Анджелис, след което се оттегля от активна певческа дейност. Живее в едно село близо до Axminster, Девън. В тези години развива известна педагогическа дейност. Дадена му е почетната титла „доктор по музика“ в „Sheffield University“. Наред с работата си като първокласен оперен певец, Питър Глосъп е бил страстен любител на джазовата музика, съставил е голяма колекция от „диксиленд джаз записи“.
Към края на живота си Питър Глосъп заболява от рак на гърлото. На 7 септември 2008 г. той умира (мястото не е дадено в Уикипедия-страниците на английски и френски езици). От втория си брак има две дъщери, които го надживяват.
Ето списък на дискографията му (на английски език):
Discography
| Title | Conductor | Orchestra | Format | Label | Release Date |
|---|---|---|---|---|---|
| Les Troyens | Colin Davis | Royal Opera House Orchestra | CD | Philips | 1986 |
| Dido and Aeneas | John Barbirolli | English Chamber Orchestra | CD | EMI Classical | 1995 |
| Ernani | Gianandrea Gavazzeni | Milan Radio Symphony Orchestra | CD | Opera d’Oro | 1997 |
| Caractacus | Charles Groves | Royal Liverpool Philharmonic Orchestra | CD | EMI British Composers | 1998 |
| Otello | Herbert von Karajan | Berlin Philharmonic Orchestra | CD | EMI Classical | 1999 |
| Roberto Devereux | Charles Mackerras | Royal Philharmonic Orchestra | CD | Westminster Legacy | 2001 |
| Otello | Herbert von Karajan | Berlin Philharmonic Orchestra | DVD | Deutsche Grammophon Unitel | 2001 |
| Merrie England | Michael Collins | Michael Collins Orchestra | CD | EMI Classics for Pleasure | 2002 |
| I gioielli della Madonna | Alberto Erede | BBC Symphony Orchestra | CD | Bella Voce | 2002 |
| Highlights from La traviata, Rigoletto, Il trovatore | John Matheson, Michael Moores | Sadler’s Wells Opera Orchestra | CD | EMI Classics for Pleasure | 2003 |
| Choral Works by Giuseppe Paolucci | Herbert von Karajan | Vienna Philharmonic Orchestra | CD | Tactus | 2003 |
| Macbeth | John Matheson | BBC Concert Orchestra | CD | Opera Rara | 2004 |
| La forza del destino | John Matheson | BBC Concert Orchestra | CD | Opera Rara | 2005 |
| Billy Budd | Charles Mackerras | London Symphony Orchestra | DVD | Decca | 2008 |
| Anaanas Banaanas (by Werner Pirchner) (край на цитата) | Herbert von Karajan | Vienna Philharmonic Orchestra | CD | Extraplatte |
Нека днес на 7 септември 2018 г. почетем 10 години от смъртта на баритона Питър Глосъп, чийто възход започва от далечната 1961 г. в София. Не ми е известно, дали по-късно в годините на големите си постижения е гастролирал пак в София.
Мир на праха му!
…….
Изпълнение на Питър Глосъп:
Peter Glossop. Di provenza. La Traviata. G. Verdi.
´´´´´´´´
Изпълнение на Питър Глосъп:
Peter Glossop sings “Te Deum” – Live, 1967
…….
Изпълнение на Питър Глосъп:
Otello: Credo (Peter Glossop)
…….
Изпълнение на Питър Глосъп:
Baritono – PETER GLOSSOP Attila “Dagli immortali vertici …
……
Изпълнение на Питър Глосъп:
Renata Scotto & Peter Glossop. Duetto (2/2) La Traviata.
…….