Диригентът Камен Големинов, роден преди 85 години

Драги приятели на оперната и симфонична музика, на 21 февруари 2025 г. се навършиха кръглите 85 години от рождението на големия български диригент Камен Големинов (1940-2014) – син на легендарния композитор и педагог проф. Марин Големинов (1908–2000), един от най-видните български музиканти. Камен Големинов е най-големият син на Марин Големинов.

До сега не съм писал за него, но на 21 февруари т.г. писах статия за баритона и вокален педагог проф. Нико Исаков, който навърши в този ден 65 години. По тази причина отложих статията си за Камен Големинов за по-късно, което правя днес на 24 февруари – имам свободна дата.

Като малък Камен Големинов започва да учи пиано, но завършва Софийската консерватория в диригентския клас на проф. Влади Симеонов. После специализира в Италия в Академията „Санта Чечилия” при световноизвестния Франко Ферара. След това печели две награди в Италия – на конкурса „Гуидо Канчели” (Стреза) и на фестивала във Флоренция. Те отварят пътя му на диригент към оркестъра на Романска Швейцария, оркестър „Ламурьо” (Франция) и други състави в Европа. Завръщайки се в България, Камен Големинов дирижира в Русе, Плевен и София. В БНР с оркестър „Симфониета” прави десетки записи и премиери на български произведения, записва музика с едни от именитите наши изпълнители – инструменталисти и певци. С този оркестър Камен Големинов успява ежегодно да концертира в редица европейски страни и Япония. От 1992 г. той живее и работи в Португалия, където дирижира и преподава в Музикалната Академия в Ешпиньо до края на дните си през 2014 г.

Именно на 21 февруари 2025 г. Лили Големинова – внучка на Марин Големинов и племенница на Камен Големинов (той е неин чичо), която отдавна е музикален редактор в Българското Национално Радио, написа в профила си във Фейсбук следните думи:

„Камен, така и не ми разрешаваше да му казвам “чичо”. Готин по рождение, бързаше винаги, приличаше на италианец, умееше да живее, а как готвеше, как разказваше вицове. Непрестанно пътуваше (и със Симфониетата на радиото), имаше приятели навсякъде. И беше прекрасен диригент – помня един концерт с филхармонията с това забележително Адажио на Красимир Кюркчийски (с когото бяха и приятели) и Първата симфония на Брамс, усещане за истинско щастие. Беше истински аристократ! Благодаря на Музея за историята на радиото за тази публикация“.

(край на цитата)

Лили Големинова написа във ФБ и следните хубави думи за дядо си – легендарния композитор и педагог проф. Марин Големинов (1908-2000), като приложи снимка – тя като дете заедно с дядо си:

На първия 19 февруари от новия век – тогава си отиде от този свят дядо ми Марин! Много искаше да доживее новото хилядолетие – и успя. Живя дълго – от 1908 до 2000. Аз го помня от (вече) мъдрите му години. Имах привилегията да съм първата внучка (преди мен и след мен – все момчета, а на ниво баща ми бяха трима братя) и щастието да ходя с дядо ми къде ли не. От красивото немско селце “Люнебургер хайде“, в което всяко лято се събираха носителите на Хердерова награда; през Хамбург за да слушаме Старобългарския му квартет; в Самара, където се играеше операта му „Ивайло“ и солист беше един много гласовит Черноморцев, на когото дядо ми викаше Океанцев … та до Клуба на журналистите всеки ден на обяд. Смятам, че музиката му е докосваща, самобитна, запомняща се, че борави с оркестъра изключително майсторски, че квартетите му са великолепни. Разбира се, обожавам „Нестинарка“, но може би най-най-най-любимата му творба за мен са тези вариации – посветени на неговия първи учител по компзиция, Добри Христов (тази година се навършват – и дано това бъде отбелязано с размах, 150 години от рождението му) „Симфонични вариации по тема от Добри Христов“ – тук можете да ги чуете. Премиерата им е била в Хамбург, Любомир Романски дирижира, има 12 биса. И така…. а снимката я открих днес, от безумните мои соц ранни ученически години, а дядо ми е елегантен, както винаги, с папийонка. Много ми липсва и това е нормално! Но когато слушам музиката му, наистина е наоколо сякаш… забързан, леко нервен, напълно наясно какво иска от музикантите, иначе дядо от класа. Ако имате време – чуйте вариациите, има линк в първия коментар, Софийската филхармония, дирижира той. Между другото, дядо ми организира първия курс по дирижиране в Музикалната академия (след като се връща от „Скола канторум“ в Париж) и този курс поставя началото на обучението по дирижиране. Славни времена са били (макар и трудни и сложни)!

(край на цитата)

Тези думи на Лили Големинова ме впечатлиха и понеже тя пише в края на първата бележка за публикация на Музея за история на радиото в България, която се отнася до Камен Големинов, реших да напиша статия за него във връзка с кръглата годишнина от рождението му. При това въпросната статия беше цитирана от Лили Големинова, така че започвам моето изложение именно с нея:

Музей за история на радиото в България “Проф. д-р Веселин Димитров”

21 февруари 2025 г.

Днес се навършват 85 години от рождението на диригента КАМЕН ГОЛЕМИНОВ, чийто талант познават музиканти и любители на музикалното изкуство в различни градове на страната и в чужбина. Колегите от БНР го помнят, защото в продължение на 20 години той дирижира Оперно-симфоничния оркестър (1972-1992) – по-късно с името „Симфониета“, а неофициално наричан от всички нас „малкото радио”. Помним го не само със стотиците записи, които направи за фонда на БНР, а и с перфектната му комуникативност, с великолепното чувство за хумор, с „късото” силно кафе, което обичаше, с богатата му култура – не само музикална, но доста по-широка, с владеенето на 5-6 чужди езика…

Камен Големинов е най-големият син на композитора Марин Големинов. Семейството му дава много, но и той прибавя още толкова сам. Като малък започва да учи пиано, но завършва Консерваторията в диригентския клас при проф. Влади Симеонов. После специализира в Италия в Академията „Санта Чечилия” при световноизвестния Франко Ферара. След това печели две награди в Италия – на конкурса „Гуидо Канчели” (Стреза) и на фестивала във Флоренция. Те отварят пътя му на диригент към оркестъра на Романска Швейцария, оркестър „Ламурьо” (Франция) и други състави в Европа. Завръщайки се в България, Камен Големинов дирижира в Русе, Плевен и София. В БНР с оркестър „Симфониета” прави десетки записи и премиери на български произведения, записва музика с едни от именитите наши изпълнители – инструменталисти и певци. С този оркестър К. Големинов успя ежегодно да концертира в редица европейски страни и Япония.

От 1992 г. той живее и работи в Португалия, където дирижира и преподава в Музикалната Академия в Ешпиньо до края на дните си.

Споменът за диригента и човека Камен Големинов дълго ще живее в нас, защото той беше музикант от висок ранг.

(край на цитата)

После направих справка в Интернет и се оказа, че преди 5 години, когато са се навършили 80 години от рождението на Камен Големинов, наново е била публикувана съответна статия от Музея за история на радиото в България. Текста е подобен на този от тази година, но нека го цитирам:

Музей за история на радиото в България “Проф. д-р Веселин Димитров”

21 февруари 2020 г.

Ако не беше отлетял към Небесния оркестър преди 6 години, днес диригентът КАМЕН ГОЛЕМИНОВ щеше да навърши 80-сет. Колегите от БНР го помнят, защото в продължение на 20 години той дирижира Оперно-симфоничния оркестър” (1972-1992), по-късно с името „Симфониета“, а неофициално наричан от всички нас „малкото радио”. Помним го не само със стотиците записи, които направи за фонда на БНР, а и с перфектната му комуникативност, с великолепното чувство за хумор, с „късото” силно кафе, което обичаше, с богатата му култура – не само музикална, но доста по-широка, с владеенето на 5-6 езика…

Камен Големинов е най-големият син на композитора Марин Големинов. Семейството му дава много, но и той прибавя сам. Завършва диригентския клас при проф. Влади Симеонов в Консерваторията. После специализира в Италия в Академията „Санта Чечилия” при световноизвестния Франко Ферара. След това печели две награди в Италия – на конкурса „Гуидо Канчели” (Стреза) и на фестивала във Флоренция. Те му отварят пътя на диригент към оркестъра на Романска Швейцария, оркестър „Ламурьо” (Франция) и други състави в Европа. Завръщайки се в България, Камен Големинов дирижира в Русе, Плевен и София. В БНР с оркестър „Симфониета” прави десетки записи и премиери на български произведения, записва музика с едни от именитите наши изпълнители – инструменталисти и певци. С този оркестър К. Големинов ежегодно концертира в редица европейски страни и Япония.

От 1992 г. живее и работи в Португалия, където дирижира и преподава в Музикалната Академия в Ешпиньо до края на дните си.

Светла да е паметта на диригента, музиканта и човека Камен Големинов!

(край на цитата)

Лично аз отдавна знам името на Камен Големинов. Знаех го още в България, поне 10 години преди да замина за Германия през 1974 г. Тогава той беше на 34 години, но като млад диригент и син на Марин Големинов имаше вече значителни постижения. Още от 1972 г. той дирижираше Оперно-симфоничния оркестър (1972-1992) в София, по-късно с името „Симфониета“ и името му се споменаваше при предавания на БНР. По-късно тук в Германия не съм следил кариерата му, но след като започнах в средата на 2013 г. да пиша статии във ФБ на оперни и музикални теми, често срещах името му при подготовка на статии за български съвременни диригенти и композитори.

След като Камен Големинов е бил толкова тясно свързан с Българското радио, не трябва да се изненадваме, че през годините от 2014 до сега БНР излъчва редица предавания, посветени на него. Първото от тях, на което попаднах в Интернет, е свързано с кончината му през 2014 г., текста на което цитирам:

БНР

Отиде си създателят на оркестър „Симфониета“

публикувано на 26.02.2014

Отиде си Камен Големинов – създателят на оркестър „Симфониета“ на БНР. Музикантите от радиооркестъра почетоха с едноминутно мълчание големия диригент.

През последните 22 години Камен Големинов живееше в Порто. Там заминава през 1992-ра за да преподава в новосъздадената музикална академия в Ешпиньо.

Днес, в началото на своята репетиция музикантите от радиооркестъра станаха на крака и сведоха глави в едноминутна тишина в памет на Камен Големинов. Много от тях са свирили под неговата палка през 20-те години, през които той ръководи оркестър „Симфониета“ – част от БНР.

Камен Големинов е роден в София на 21 февруари 1940 година в семейството на големия български композитор Марин Големинов. Завършва с отличие дирижиране в Музикалната академия в София в класа на проф. Влади Симеонов. Специализира в „Санта Чечилия“ в Рим при Франко Ферара. Лауреат е на конкурса „Гуидо Кантели“ (Стреза, 1965 година) и на 6-я международен фестивал във Флоренция (1969). Наградата от Флоренция му отваря вратите към големите сцени и е канен да дирижира състави като Оркестъра на Романска Швейцария, Оркестър „Ламорьо“, Филхармониите на Лисабон и Порто, Сан Карло (Неапол). От 1972 година е диригент на оперно-симфоничния оркестър на БНР, който той постепенно трансформира по европейски тертип в „Симфониета“, чийто диригент е до 1992-ра.

Със „Симфониета“ осъществяват изключително активна звукозаписна дейност и много турнета – Австрия, Италия, Швейцария, Франция, Испания, Гърция, Португалия, Япония. Камен Големинов е бил гостуващ професор в Мичиганския университет и чест гост-диригент на Оркестъра на Богота в Колумбия. Дирижирал е всички водещи оркестри в България. Освен със „Симфониета“, е гастролирал като гост-диригент или с други състави в Русия, САЩ, Финландия. Бил е член на жури на международните конкурси в Женева, Верчели, Порто, Марсала, Претория. През 1992-ра е поканен като диригент и преподавател в Ешпиньо (Португалия), където живее до последните си дни със съпругата си Румяна Бадева, дъщеря на големия български цигулар Георги Бадев, самата тя – отлична цигуларка, от години част от състава на Филхармонията на Порто. Камен Големинов има трима сина – най-големият, Росен, живее в Стокхолм, Богдан и Христо – в Порто. Богдан учи бизнес, а Христо гради стабилна кариера като един от най-добрите млади саксофонисти в Португалия.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/sofia/post/100336789/otide-si-sazdatelat-na-orkestar-simfonieta

В горното предаване на БНР става дума за саксофониста Христо Големинов – син на диригента Камен Гореминов. В една статия по повод на Мартенски музикални дни в Русе през 2016 г. споменават в статия от Русе за негово участие в този фестивал. Цитирам частта от статията, където става думи за Христо Големинов:

Портал „Община Русе“

22 март 2016 г.

Програмата на МФ Мартенски музикални дни за 22 и 23 март

22 март предлага на меломаните два изключителни концерта от програмата на МФ Мартенски музикални дни. В 19 ч. в зала Европа на Доходно здание един от дългогодишните приятели на фестивала, МАРИЯ ПРИНЦ ще зарадва меломаните с един изключително изтънчен клавирен концерт с произведения на Хайдн, Бетовен, Шуберт и Алфред Принц.

Мария Принц е дъщеря на големия български композитор и диригент Константин Илиев. Завършва Висшето училище за музика „Ханс Айслер“ – Берлин през 1980 г., а от 1987 г. е преподавател в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Свири с водещи оркестри из цяла Европа, има изпълнения с Виенската филхармония и си партнира с прочути диригенти като Рикардо Мути на Залцбургския фестивал, Сейджи Озава във Виена и Невил Маринър. Изнася рецитали в САЩ, Европа и Япония. Работи по големи проекти за концерти и записи с известния френски флейтист Патрик Галоа, също познат на русенската публика от МФ Мартенски музикални дни. Концертът на Мария Принц се осъществява с подкрепата на Австрийското посолство в София.

На 22 март, от 21 ч. в Доходно здание, за най-запалените джаз любители фестивалът е подготвил една назабравима среща на поколенията майстори в жанра – ВЛАДИГЕРОВИ & ГОЛЕМИНОВИ. Именитите наследници АЛЕКСАНДЪР И КОНСТАНТИН ВЛАДИГЕРОВИ, и ХРИСТО ГОЛЕМИНОВ ще излязат на сцена заедно със небезизвестния СТОЯН ЯНКУЛОВ – СТУНДЖИ, за да поднесат на публиката един незабравим вечерен джаз коктейл.

Александър Владигеров започва да свири на тромпет на 9-годишна възраст и посещава класа по джаз тромпет на ДМА Панчо Владигеров в София. От 1999 до 2004 учи във Виенската консерватория, а в края на 2004 е приет в Кралската академия по музика в Лондон като специализант. Неговият брат Константин завършва пиано и кларинет в НМУ „Л. Пипков“ в София. В Музикалната академия Панчо Владигеров учи кларинет, а през 1998/99 и композиция. От тогава учи саксофон и джаз пиано във Виенската консерватория. Двамата братя имат многобройни награди от престижни международни конкурси и участия в редица международни джаз фестивали.

ХРИСТО КАМЕНОВ ГОЛЕМИНОВ е роден в Порто (Португалия) през 1997 г. в семейство на музиканти, като започва да свири на саксофон на 7-годишна възраст в Музикалната академия в Ешпиньо при Изабел Аньо. Също така учи джаз саксофон в „Jahas Rockschool“ в Порто при Мануел Маркес. През 2008 г. се записва в Професионалното училище по музика в Ешпиньо, където учи при Жилберто Бернардес до 2013 г. През 2013 г. печели първа награда на Международния музикален конкурс в Киери (Италия) както за солист, така и в категорията за камерна музика заедно със саксофонния ансамбъл „Ventos do Sol“. През 2015 г. е поканен да свири в Симфоничния оркестър на Порто каса да Музика като водач на саксофонната секция, акомпанирайки на Грегъри Портър и неговия квартет. Христо Големинов свири и в саксофонната група „Vento do Norte“, главния ансамбъл на класа по саксофон в музикалния колеж.

(край на цитата)

Цитирам кратка справка относно биографията на Христо Големинов от източник на немски език в Интернет, като давам превод на български език:

Христо Големинов (1997) е саксофонист, композитор и мултиинструменталист, живеещ в Амстердам (Нидерландия). Интересите му включват свободна импровизация, изучаване на композиции от 17-ти / 18-ти век и теория на музиката, както и комплицирани, плътни контрапунктични композиции, импровизиране / композиране върху поезия и много други.

През 2023 г. той издава албума „Ground Wire“ на „BIMHUIS Records“, който е резултат от едногодишен престой в „BIMHUIS Productions“ като „Nieuwe Maker“, където изследва композиционни техники, заимствани от бароковата музика. Той също така формира дуо с Vera Morais (вокали), където се фокусира върху изследването на границите между поезия и импровизация. Албумът им „Consider the Plums“ е издаден през септември 2022 г. от португалския лейбъл „Carimbo Porta-Jazz“.

Христо Големинов е активен сайдмен на нидерландската и португалската сцена (свири на тенор/алт саксофон, бас кларинет и понякога флейта) в проекти на композитори като Бен ван Гелдер, Зибрен Сминк, Илия Райскин, Йорт Тервайн, Вера Морайс, Бернар ван Росум, Матео Мацу, Хосуе Сантос и Джани Нардуци. Той е съосновател на „Orbits“ – базиран в Амстердам колектив, който има за цел да покаже и развие импровизационната музикална сцена на града.

Той се обучава като класически саксофонист в „EPME“ (Espinho, Португалия) и по-късно в „ESMAE“ (Порто, Португалия) с Henk van Twillert и Gilberto Bernardes, където получава бакалавърска и магистърска степен. Като тийнейджър учи джаз при Мануел Маркес, а по-късно в „Conservatorium van Amsterdam“ (NL) при Джаспър Блом и Бен ван Гелдер, където също получава бакалавърска и магистърска степен.

(край на цитата)

Браво на Христо Големинов за неговата многостранна дейност като инструменталист и теоретик при съответните инструменти.

Кончината на Камен Големинов през 2014 г. е отразена и от други медии в България. Цитирам една статия във връзка със смъртта му:

Портал „iNEWS“

26.02.2014

по статията работи: Мартина Панайотова

Почина композиторът Камен Големинов

Наследството, което маестрото остави в БНР е безценно

Почина големият български композитор Камен Големинов, съобщи БНР.

“Дълги години той живя в Португалия и знаехме малко за неговата творческа дейност, затова пък наследството, което Камен Големинов остави в БНР във вид на записи, особено с оркестър “Симфониета”, съществувал преди доста години, остава като богатство, с което ще бъде запомнен”, коментираха от националното радио.

Първите му занимания по музика са на пианото заедно с майка му, която свири на цигулка и пее. Като дете му преподават Люба Енчева и Лили Атанасова. Решава първоначално, че иска да учи френска филология, но все пак кандидатства и дирижиране в Консерваторията.

В един курс е с Красимир Кюркчийски, Георги Бадев, Богомил Караконов. Специализира при Франко Ферара. Говори свободно 5-6 езика.

Създаването на оркестър “Симфониета” на БНР става официално през 1972 г. Името е предложено от маестро Камен Големинов и заменя първоначалното – оперно-симфоничен оркестър.

Той го ръководи до 1992-ра, когато заминава за Португалия и се установява в град Порто. Дирижира и преподава в консерваторията в Ешпиньо. Има и трима синове, единият от които има успехи като музикант.

Поклон пред паметта на маестро Камен Големинов.

(край на цитата)

Друга медия в България също отбелязва с подробна статия кончината на Камен Големинов. Цитирам:

Портал „Chronicle.bg“

27 февруари 2014 г.

Автор: Станислав

Камен Големинов – диригентът-аристократ

На 24 февруари, три дни след като навърши 74 години, почина известният български диригент Камен Големинов, който от 20 години живееше и работеше в Порто, Португалия. Той е създател и главен диригент в продължение на 20 години на оркестър „Симфониета“ на БНР.

Ето част от неговата история – която е и част от музикалната история на България, защото Камен Големинов е роден в семейството на композитора Марин Големинов (лауреат на Хердерова премия, Носител на ордена за изкуство и култура на Франция, академик) и на преводачката от немски език, специализирала в Мюнхен, Лили – от известния ловешки род Ничкови.

„Започнах да свиря на пиано на греховно ранна възраст“ – разказва Камен. От малък акомпанира на майка си, която освен че свири на цигулка, също и пее. Иначе учи в 6-то основно училище „Г.С. Раковски“ („намираше се в края на Лозенец“, разказва той) и след това – в 8-ма единна гимназия на ул. „Шишман“. Междувременно ходи на уроци по пиано при Люба Енчева и Лили Атанасова. „Исках да уча нещо различно от музика, затова си подадох документите за френска филология“, казва той. Но все пак кандидатства и в Консерваторията. Там състудент му е Красимир Кюркчийски, с когото стават и остават големи приятели. В същия курс, но в инструменталния факултет са Георги Бадев, Богомил Караконов..

Завършва академията с отличие в класа на проф. Влади Симеонов. След това Камен заминава за Италия – първо във Венеция, а след това в Рим, където специализира в „Санта Чечилия“ при знаменития Франко Ферара – „за него малцина знаят, че е записвал музиката за всички филми на Фелини, много от партитурите на Нино Рота“.

Камен Големинов печели две награди, които му помагат да „излезе на голямата европейска сцена“ – първо става лауреат на конкурса „Гуидо Кантели“ (Стреза, Италия), след което спечелва 2-ра награда на шестото издание на престижния фестивал във Флоренция.

Дирижира състави като Оркестъра на Романска Швейцария, Оркестър „Ламорьо“ (Франция), Филхармониите на Лисабон и Порто, Сан Карло (Неапол). Камен Големинов говореше свободно 5-6 езика. Немски научава от майка си Лилия – един от значимите преводачи от немски у нас по онова време, която му е говорела много на немски, пеела му е песни. Руски научава в училище. Френски – също (колкото и да е невероятно, както коментира самият Камен, но е имал невероятна учителка). Италиански научава, след като заминава да учи в Италия при Франко Ферара.

На въпроса ми дали не му е било трудно в началото, без да знае и дума италиански, Камен отвърна „трудно ми беше 4-5 дни, после – вече не!“. Английският – с него се захваща, едва след като приема поканата и подписва договор за преподавател по дирижиране в „Michigan State University“ в САЩ. „Взимах книгата на Ленард Бърнстейн “The Joy of Music“ и директно с четене от нея.“ По същия начин се добавя и испанския – заради ангажименти в Испания.

Оркестър „Симфониета“ се създава постепенно от един състав, който е записвал хорови песни – официално от 1972 година. Постепенно се отделят и си извоюват самостоятелност. Името е по предложение на Камен, който от създаването до 1992 г. – цели 20 години – е главен диригент. „Симфониета“ концертира изключително активно – музикантите я обичат, защото непрестанно са на път – и заради добрите контакти на своя диригент – Италия, Литва, Латвия, Естония, Австрия, Гърция, Испания, Япония. И много записи – най-вече за „Балкантон“ и БНР.

Един от първите записи на сопраното Александрина Пендачанска е именно със „Симфониета“. През 1992-ра година Камен Големинов е поканен да дирижира и преподава в новосъздадената музикална академия в Ешпиньо (Португалия), където живее до края на дните си, заедно със своята съпруга Румяна, самата тя – отлична цигуларка.

Камен Големинов има трима сина (както самият той има двама братя) – най-големият, Росен, работи в рекламна агенция в Стокхолм. Богдан и Христо са в Порто – Богдан следва бизнес в университета там и е отличен състезател по боди-сърф, а най-малкият – Христо е сред най-обещаващите саксофонисти – еднакво добър в джаза, и в класиката.

Погребението ще бъде в Порто, но и в София ще има църковна церемония. След съобщението за смъртта на Камен Големинов социалната мрежа беше залята от съболезнования и спомени на хора, които са го познавали и са работили с него. „Музикант и човек от висока класа“ – такива са преобладаващите определения, както и спомените за лаконичното му, но много ярко чувство за хумор. Освен изключителен диригент, Камен Големинов беше невероятен кулинар и ценител на хубавото вино. И на хубавия живот – какъвто живя.

(край на цитата)

Както писах по-горе, в годините от 2014 до сега БНР излъчва редица предавания, посветени на Камен Големинов. През 2015 и 2020 са излъчени от БНР две предавания във връзка със 75 и 80 години от рождението му. Цитирам тези две предания:

БНР

75 години от рождението на диригента Камен Големинов

публикувано на 12.02.2015

Автор: Янина Богданова

Фамилията на известния български диригент Камен Големинов (1940-2014) извиква в съзнанието името на класика на българската музика – Марин Големинов. Да, той е роден в интелектуалното семейство на големия композитор, диригент, педагог и изкусната преводачка от немски език Лили Големинова.

„Започнах да свиря на пиано на греховно ранна възраст“ – си спомня музикантът, който тръгва по стъпките на своя баща. Раздвоен между дилемата да следва музика и френска филология (овладяването на чужди езици му се отдава лесно – говори добре немски, френски, руски, италиански, английски, испански), избира Музикалната академия и завършва с отличие дирижиране при проф. Влади Симеонов. Специализира в академията „Санта Чечилия” в Рим при прочутия Франко Ферара. Лауреат е на конкурса „Гуидо Кантели” (Стреза, Италия) и Шестия международен фестивал във Флоренция.

След тези успехи е поканен да дирижира Оркестъра на Романска Швейцария, Оркестър „Ламурьо” (Франция), Филхармониите на Лисабон и Порто, Сан Карло (Неапол). Двадесет години от диригентската му кариера (1972-1992) са свързани с Оперно-симфоничния оркестър на БНР, известен като оркестър „Симфониета”. С този състав освен класическия репертоар, Камен Големинов осъществява световни премиери и записи на много български композиции. Солисти на оркестъра са именити български изпълнители като Георги Бадев, Петко Радев, Лидия Ошавкова, Антон Диков, Георги Желязов, Богомил Караконов и други, а първите си записи в БНР по покана на диригента правят цигуларят Светлин Русев и певицата Александрина Пендачанска. Оркестър „Симфониета” концертира активно и в чужбина – Италия, Литва, Латвия, Естония, Австрия, Гърция, Испания, Япония. Прави много записи за Радиото и фирмата „Балкантон”. С някои от тях ще чуете интерпретациите на Камен Големинов – диригент с впечатляваща култура и финес.

През 1992 г. Маестрото е поканен да дирижира и преподава в новосъздадената музикална академия в Ешпиньо (Португалия), където остава до края на дните си.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/hristobotev/post/100520929

Цитирам второто предаване на БНР през 2020 година:

БНР

Спомен за диригента Камен Големинов

публикувано на 21.02.2020

Автор: Красимира Йорданова

Изтъкнатият български диригент Камен Големинов щеше да отбележи 80-ия си юбилей на 21 февруари 2020 г., но си отиде от този свят през 2014-а, в разцвета на творческите си сили и далеч от родината. Той беше музикант с богата култура, темперамент, финес, чувство за хумор – беше личност!

Това, че беше син на големия български композитор Марин Големинов, беше му помогнало да притежава музикалния талант и образование, но той самият бе направил много, за да се утвърди като музикант със собствен облик и стил.

Започва да свири пиано, както той отбелязва “в греховно ранна възраст“ – учи при проф. Люба Енчева и проф. Лили Атанасова, завършва Музикалната академия в диригентския клас на проф. Влади Симеонов, а след това учи в Италия – първо във Венеция, след това в Римската академия “Санта Чечилия” при Франко Ферара.

Лауреат е на конкурса „Гуидо Кантели“ в Стреза и на международния фестивал във Флоренция. Канят го да дирижира Симфоничния оркестър на Романска Швейцария, Парижкия оркестър “Ламурьо”, в Лисабон и Порто в Португалия, в театър “Сан Карло” – Неапол.

От 1972 г. в продължение на 20 години е диригент на оркестър „Симфониета“ при Българското национално радио, където особено ярка е изявата му в звуказаписната дейност на състава. Оркестърът записва премиерите на редица творби от български композитори. С него правят първите си записи Светлин Русев и Александрина Пендачанска. В същия период Камен Големинов гостува като диригент в Литва, Латвия, Естония, Австрия, Гърция, Испания, Япония.

През 1992 г. той е поканен за преподавател в новооснованата Академия в Ешпиньо, Португалия, където остава до края на живота си.

Той беше ерудирана личност с широки познания в областта на изкуството. Говори няколко езика, а немски е научил от майка си – известна преводачка. Владее руски, английски, френски, италиански, испански. Камен Големинов беше темпераментен диригент с рефлекс към репертоара, който изпълняваше. Наричаха го диригент аристократ. Беше музикант и човек от висока класа.

Чуйте в звуковия файл пиесата “Молитва” от Красимир Кюркчийски в запис на оркестър “Симфониета” под палката на Камен Големинов.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/post/101231532/spomen-za-dirigenta-kamen-goleminov

В хода на подготовка на настоящата статия попаднах на едно широко описание от дейността на Камен Големинов при запис на музикални произведения върху грамофонни плочи и един запис на компактдиск в периода от 1971 до 1999 г. Цитирам това описание, което е взето от архива на библиотека във Варна:

Search Results

Public Librfary Varna

Големинов, Камен Маринов

1 15

Title	Author(s)	ISBN	Year
Април 1876 [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВХА 1958	[1976]
Вариации върху една тема на Добри Христов [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 1176	[1971]
Дъщерята на Калоян [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 2036	[1978]
За времето и за себе си [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВАА 11611/2	[1985]
Зографът Захарий [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВОА 10586/587	[1983]
Из танцовата драма Нестинарка и др. [CD]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ADD 030205	[1999]
Карнавал на животните [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВЕА 10387	[1979]
Концерт за кларнет и оркестър в ла мажор, KV 622 [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 10833	[1982]
Концерт за струнен квартет и струнен оркестър [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 12286	[1988]
Концерт за цугтромбон и струнен оркестър [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 11284	[1985]
Концерт-поема за виолончело и оркестър Оп. 25 [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 1300/425	[1982]
Концерти за валдхорна и оркестър [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 12042	[1989]
Концертино за цигулка и оркестър [и др.] [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 1300/424	[1982]
Марин Вълчанов – фагот [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 11124	[1984]
Младежка увертюра [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 1300/409	[1983]

16 30

Title	Author(s)	ISBN	Year
Млади български композитори [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 10458	[1980]
Музика за две пиана и ударни [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 10507	[1980]
Нова българска музика [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 1852	[1976]
Патетичен концерт за пиано и оркестър в ми минор [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 11666	[1986]
Популярни пиеси за цигулка и оркестър [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 11463	[1985]
Симфонични етюди за пиано Опус 13 [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 10715	[1984]
Симфония N 1 [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 1300/443	[1983]
Симфония N 2 [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 2018	[1976]
Симфония N 2 [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 10210	[1978]
Симфония N 3 [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 1300/434	[1982]
Симфония No. 1 (върху дутски теми) [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 10505	[1981]
Симфония No. 2 в си бемол мажор [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 11333	[1984]
Симфония No. 3 `На мира в света` [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 2170	[1978]
Софийска поема и др. [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВКА 1300/469	[1990]
Сюита из балета `Нестинарка` [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 1246	[1976]

31 35

Title	Author(s)	ISBN	Year
Сюита из танцовата драма `Нестинарка` [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 11662	[1985]
Тракийски идоли [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВОА 11836/837	[1988]
Четери концерта за флейта и камерен оркестър [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 10803	[1983]
Шипченската епопея [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 2188	[1978]
[Произведения от български композитори] [грамофонни плочи]	Големинов, Камен Маринов (диригент)	ВСА 12143	[1987]

(край на цитата)

Друг много ценен запис на Камен Големинов е този на операта „Тракийски идоли“, композирана през 1981 г. от неговия баща Марин Гореминов. Цитирам справка за операта и за записа:

„Тракийски идоли“, опера в две действия от Марин Големинов с либрето на Стефан Дичев

Премиерата е на 18 ноември 1981 г. в Старозагорската опера, диригент Димитър Димитров, режисьор Георги Петров, художници Петър Русков и Мария Трендафилова, хормайстор Богдана Попова, хореограф Асен Гаврилов. В ролите: Терес – Борислав Дойчев, Иван Гюров, Анири – Стефка Христова, Светла Николова, Кеника – Евдокия Здравкова, Мария Клинчева; Милтокитес – Никола Кутин, Петър Андреков, Амброзелма – Миньо Минев, Ас. Попов, Лине – Л. Малчева, Кр. Кордова

Следващата постановка е на 1 юни 1983 г. или (28.05) в Софийската опера с диригент КАМЕН ГОЛЕМИНОВ, режисьор Румен Чакъров, художник Мария Трендафилова, хореограф Маргарита Арнаудова. В ролите: Терес – Никола Василев, Емил Угринов, Анири – Христина Манолова, Валери Попова.

В съществуващия запис на „Балкантон“ участват:

Терес – Емил Угринов, Анири – Христина Хаджиева, Милтокитес – Николай Стоилов, Амброзелма – Минчо Попов, Лине, Ситони и Бойре – Мария Зимчевска Елка Кичева, Тони Христова, Кеника – Надя Добрианова, Мирто – Росица Троева-Мирчева. хор и оркестър на Софийската опера. Диригент – КАМЕН ГОЛЕМИНОВ, хормайстори – Любомир Каролеев, Христо Казанджиев.

(край на цитата)

Почти в края на днешната ми статия за Камен Големинов ще приложа данни и за неговия баща Марин Големинов (1908-2000). На 18 февруари 2025 г. се навършиха кръглите 25 години от кончината му. Нека днешната статия за сина му Камен Големинов да бъде и една почит към бащата Марин Големинов и огромното му дело.

Марин Петров Големинов е български композитор, музикален критик, диригент, педагог и общественик, академик, носител на наградата „Готфрид фон Хердер“. Той е роден на 28 септември 1908 г. в Кюстендил, починал на 18 февруари 2000 г. в Ешпиньо, Португалия.

Биография и творчество

Роден е в Кюстендил. Баща му Петър Големинов е юрист от Прилеп. Когато е на 7 години, семейството се премества в Горна Джумая (днешен Благоевград). Взема уроци по теория на музиката. През 1927 г. постъпва в Държавната музикална академия в София, където учи цигулка, камерна музика и теоретични музикални дисциплини. През 1931–1934 г. следва композиция в Париж („Скола Канторум“), при известния френски композитор и педагог Венсан д’Енди, и диригентство при Марсел Лабе. Взима уроци от именития композитор Пол Дюка в „Екол Нормал“. Завършва „Школа Канторум“ със златен медал.

След завръщането си в България (1934 г.) става член на дружеството на българските композитори „Съвременна музика“. Последователно е учител по музика в Първа и Втора мъжка гимназия в София. Редовен преподавател в Музикалната академия от 1936 г., доцент от 1943 г. и професор от 1947 г. по композиция и оркестрация. През 1930 г. дава първия си авторски концерт. През 1934 г. пише „Първи струнен квартет“, първата акапелна хорова песен „Луд гидия“ по Пенчо Славейков (наградена на Славянския хоров конкурс в Белград). През 1936 г. едновременно участва като изпълнител в състава на квартет „Аврамов“, дирижира концертите на Камерния оркестър при Радио София, за който написва няколко сюити („Балкан“, „Гайдар“, „Сюита от 5 македонски народни песни“), „Втори струнен квартет“ и др.

Специализира в Мюнхен, Германия композиция при проф. Йозеф Хаас и дирижиране при д-р Кнапе (1938–1939). Завършва (1940) танцовата драма „Нестинарка“, поставена за пръв път в Софийската народна опера през 1942 г.

През 40-те години на XX век създава значими произведения: „Симфонични вариации върху тема от Добри Христов“, поемата за бас и оркестър по текст на Асен Разцветников „Селска песен“, Трети струнен квартет „Старобългарски“, „Втори духов квинтет“, „Прелюд и токата“ за пиано и оркестър (през 1954 прибавя още една средна част „Ария“), „Прелюд за виолончело и пиано“, „Пет скици за струнен квартет“, „Концерт за виолончело и оркестър“, операта „Ивайло“ (либрето от Магда Петканова), „Шест миниатюри върху народни песни“ за струнен квартет, „Три народни песни“ за бас и оркестър, „Малка сюита“ за соло виола, „Поема за партизаните“ (симфоничен оркестър), „Пет импресии за пиано соло“, „Младежки страници“ (пиеси за пиано, хорови и солови песни).

През 60-те и 70-те години на XX век композира „Концертът за струнен квартет и струнен оркестър“ (1963), „Детска симфония“ (1963), две „На мира в света“ симфонии (1967, 1969–1970), духово трио за обой, кларинет и фагот, „Три миниатюри“ за сопран и камерен оркестър по текст на Весна Парун, Четвърти струнен квартет – „Микроквартет“ (1967), кантатата „Отец Паисий“ (за хор, солисти и оркестър), „Природа“ (пет импресии за глас и пиано по текст на Стефан Гечев), „Концерт за цигулка и оркестър“ (1968–1969), операта „Зографът Захарий“ (либрето на Павел Спасов), танцовата драма „Дъщерята на Калояна“ (либрето В. Консулова и П. Луканов), ораторията „Титанът“ (по текст на Божидар Божилов, посветена на 90 години от рождението на Георги Димитров), „Концерт за пиано и оркестър“ (1975), „Седми струнен квартет“ (1977), четвъртата симфония – „Шопофония“ (1977–1978), „Квинтет за медни духови инструменти“ (1978)

През 80-те години на XX век композира „Концерт за струнен оркестър“ (1980), операта „Тракийски идоли“ (либрето Ст. Дичев), „Симфонични импресии по картини на Майстора“ (за висок глас и симфоничен оркестър, текст Георги Струмски, 1981–1982), Диптих за флейта и оркестър (1982), Осми струнен квартет (1983).

Развива активна музикално-педагогическа дейност. Ректор на Българската държавна консерватория (1954–1956), директор на Софийската народна опера (1965–1967). Представител на България в „Трибуна на композитора“ при ЮНЕСКО.

През 1983 г. в Кюстендил е организирано тържествено честване по случай 75-годишния му юбилей.

Памет

На Марин Големинов са наречени улици в кварталите „Кръстова вада“ и „Драгалевци“ в София.

Награди и отличия

Носител е на Димитровска награда (1964) и на орден „Георги Димитров“ (1983).

Герой на социалистическия труд (1978), народен артист (1965), почетен гражданин на Кюстендил (1983), почетен гражданин на Стара Загора (1977), почетен гражданин на София.

Лауреат на Хердерова награда (1976). Кавалер на Ордена за изкуство и култура („Ordre des Arts et des Lettres“).

Доктор хонорис кауза на Националната музикална академия (София) и на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.

По-известни музикални произведения

Марин Големинов създава ценни произведения в различните области на музиката – симфонични, вокално-инструментални, камерни, музикално-сценични и други произведения, между които се открояват:

„Ивайло“ – опера (1959)
„Зографът Захарий“ – опера (1972)
„Тракийски идоли“ – опера (1981)
„Нестинарка“ – балет (1940)
„Дъщерята на Калояна“ – балет (1974)
„Златната птица“ – музикална приказка (1961)
„Селска песен“, „Титанът“ – вокално-инструментални творби
пет струнни квартета, концерт за виолончело и оркестър, концерт за струнен квартет и струнен оркестър, хорови песни, 2 симфонии.

(край на цитата)

Цитирам една хубава публикация за Марин Големинов от 1998 г. – две подини преди той да се помине на 18 февруари 2000 г. в Португалия почти на 92 години, където е бил при сина си Камен Големинов:

Портал „Kultura.bg“

1998 г.

Румяна Апостолова

“За да живееш дълго, трябва да остарееш”
Марин Големинов на 90 години

Върху първата страница на своя дневник, който Марин Големинов започва да води след завръщането си от Париж, 28-годишният композитор е писал: “Какъв период от време ще засегнат тези “Музикални драски и шарки”, зависи от благоразположението на върховните сили, които управляват битието.”

Предполагал ли е тогава, че животът му ще се разпростре в целия ХХ век? Днес, през 1998 година, той предизвиква усещането за някакво биологическо чудо. Удивително е не това, че продължава да върви по улиците на София, макар и подпирайки се на бастун (който въведе в употреба само преди година), възхищение предизвиква силата на духа му. Мисълта е будна, все така проницателна и рефлективна, а остроумието и иронията продължават да бъдат нейни специфични окраски. Живо е и любопитството му към живота и хората и то е в основата на многобройните му контакти и приятелства, които продължава да създава и да поддържа.

Запазил е ритъма на живота си, който е установил от години насам. През 1974 г. го пенсионират като професор в консерваторията (“Тъкмо бях се научил да преподавам”, шегува се четвърт век по-късно). През 1977 г. загубва съпругата си Лили Големинова. Оттогава той си е избрал да живее сам. Двама от синовете му в последните години живеят извън България: най-големият, Камен, е професор в Професионално училище по музика в Еспиньо, Португалия. Този известен български диригент продължава да популяризира произведенията на своя баща. Малкият син – Мишо, е композитор, носител на пет международни награди, живее със семейството си във Виена. Големинов често се шегува, като казва, че двама от синовете му са музиканти, а третият е нормален: средният син – Стефан, е завършил външноикономически отношения. Отскоро него вече го няма…. Но неговите деца не са изневерили на семейната традиция – Лили е пианистка и майка на първия правнук, роден през 1994 г., а по-малкият й брат – Стефан, е кларинетист. Всъщност Лили е единственото момиче в тази фамилия, където синовете на Големинов се сдобиват със синове – трима са синовете на Камен, а единственият син на Мишо носи името на бележития си дядо. Въпреки забраната на Големинов в семейството да се кръщават деца на негово име.

Обграден с внимание от тази голяма фамилия, композиторът предпочита да не обременява семействата на синовете. Големинов продължава да поддържа ритъма на всекидневието: тефтерчето е изпъстрено с ангажименти, денят е разграфен, деловите срещи се редуват с приятелски, продължава да посещава концерти. От години насам е въвел навика да обядва навън. До 1989 г. посещаваше ресторанта в Клуба на журналиста на ул. “Граф Игнатиев”. Там, сред дружеския кръг от журналисти и писатели се роди идеята за последната му опера – “Тракийски идоли”, композирана по либрето на Стефан Дичев, един от приятелите “на маса”. Пак в тези години композиторът въведе още един навик – след като се наобядва, да пие кафето си другаде. Това беше Клубът на писателите на ул. “Ангел Кънчев”. Оттук започна приятелството му с поета Иванко Николов, което продължава до ден днешен. Нови приятели се появиха по времето, когато започна да посещава ресторанта на Централния военен клуб. Може би симпатиите му към синята идея, която така го увлече в първите години след 1989 г., че не пропускаше митинг и дори се вдъхнови за написването на една симфония-кантата, е причина да си избере по-късно ресторанта на ул. “Раковски” 134. Доходите му са скромни. Не се срамува да признае това, което всъщност е позор за държавата. Запитан в едно интервю от какви удоволствия се лишава сега, той отговаря: “Там, където биологията е спряла, тя ме лишава от някои неща. Ям и пия умерено. Колкото да не развалям компанията. Общувам с хората.”

Общуването с хората за него е може би основното удоволствие в тези години. След като привърши с обяда в ресторантчето на “Раковски” 134, той се отправя към кафенето на Френския културен институт: “Това е моят офис – шегува се. – Обичам това кафене, защото ми напомня за моето село Париж. Е, казвам това за самочувствие.” Но самият той, с бялата коса, с тази сякаш сраснала с устните му шеговито-иронична усмивка, с лулата и чашата кафе пред него, придава на кафенето артистичност, привнася атмосфера, изпълнена със спомени за някогашния Париж и за “добрата стара София”, когато е била “малка, чиста и културна”. Времето на Клуб 39, кафенето на “Цар Освободител”, времето на Багряна и Сирак Скитник, на неговата “Нестинарка”. Същевременно той е толкова жив събеседник, осведомен за събитията и темите на деня, че заобикалящите го забравят факта, че е свидетел на две световни войни, на 9 септември 1944 г., на Априлския пленум и на промяната от 1989 г.! “Всичко ме вълнува – и политиката, и икономиката, всичко, животът около нас изобщо” – казва той.

Често събеседниците му, увлечени в разговор, остават изненадани от умението му да обобщи смисъла на казаното до момента с едно изречение, с един афоризъм: мисълта му е като светкавица – проблясва бързо и осветява в дълбочина. В такива моменти оставаш стъписан и си казваш, че не само музиката му, а целият той е една необикновено самобитна система от мисли и чувства, познания и опит, интуиция и разум, мъдрост и рефлекс. Система, изградена по някакъв уникален модел.
Когато го наблюдаваш отстрани как върви с малко припряната си походка между морето от коли, залели улиците и тротоарите на София, не можеш и да допуснеш, че всъщност не толкова тялото, колкото духът е този, който му помага да не се предаде заради някаква си остра болка в коляното или заради намалената гъвкавост на ставите. “Обичам да ходя – казва той. – И много ходя.” Не пропуска ден, без да излезе, а понякога излиза по три пъти на ден. Движението за него е равнозначно на живот. В интервю, в което му задават въпрос, за дълголетието е вметнал: “Ако не остарееш, няма да живееш дълго.”

Чудиш се как е възможно в тези многобройни интервюта, които е давал през последните десет години, да бъде едновременно същият и различен, как в еднообразието от въпроси той успява всеки път да придаде на отговора някакъв нов нюанс. Намира винаги оригиналното, без да бъде маниерно: колкото възгледите са устойчиви, толкова изказът е различен – игриви арабески на въображението, усет за точността или двусмислието на думата. “Старая се да избягвам рутината – казва той, – и затова сега малко мъчно пиша. А рутината е като утешителна премия за оня, който не може да я превъзмогне.” Когато казва това, е на 85 години. Пак по същото време го питат какво би желал да напише в момента, а той отговаря: “Едно произведение, което да носи заглавието “Творчески приумици в просъница”. Теми и хармонии често ме спохождат през нощта или на разсъмване. Онзи, който катери скала, има къде да забие колчето, а аз мога да направя това само …във въздуха.” Но не се отказва да се катери – в същото интервю пояснява: “Дал съм си малко почивка. Подострям си моливите и си чистя гумите, за да изтриват по-добре.” И допълва: “Имам идеи…”

През 1998 г. създава впечатление, че вече е приключил с творчеството: пожелават му да напише още творби, а той отвръща: “Стига толкова съм писал. Ще омръзна на българския народ.” И в разговори вече казва: “моето последно произведение”. Но само след дни ще го чуете да пояснява: “Моето последно произведение, засега…”
Пътувал е по целия свят. “Аз в чужбина не мога да живея, защото там ми е чуждо” – казва този запален пътешественик, у когото радостта от завръщането в родината винаги е била равнозначна на страстта му да пътува по широкия свят.

Питат го дали е космополит: “Категорично не – отвръща той. – На масата в кухнята, където обикновено оркестрирам, е картата на България, не на света. По-скъпо от родината си нямам.”

Преди трагедията със сина му в Бистрица отбелязва “Сега нашата държава не прилича вече на нищо. И аз се питам: къде са резултатите на нашето облагородяващо изкуство?”

През януари 1998 г., докато той гостува в Португалия на сина си Камен, разбиват вилата. Откраднато е пианото, на което е създавал творбите си в продължение на пет десетилетия. След първото покушение набезите продължават: седем пъти е разбивана и ограбвана вилата на Бистрица. Седем пъти са търсили онова, което през целия си живот нейният собственик не е имал в изобилие. Унищожено е най-свидното на сърцето му кътче, което сам, със собствените си ръце е създал. Върху два декара е засадил 40 бора и дървета, които така са избуяли, че къщата, строена скромно, неразточително, наподобяваща малка планинска хижа, трудно може да се види сред гъстата зеленина. Той винаги е наричал Бистрица “моята творческа лаборатория”. “Да можете да ме видите с каква тежка раница тръгвам към Бистрица” – казва в интервю през 1992 г. “Наистина работя много и най-често в Бистрица. Там имам тишина и стая 6 квадрата с легло, пиано и печка – повече ни ми трябва” – казва през 1993 г. И пак за Бистрица споменава в интервю през 1994 г.: ” Не съм сова. Композирам денем. И в сферата на шегата – на съветско и хубаво пиано. Природата наоколо е разкошна. С часове наблюдавам мравуняците. Мисля си за тяхното и наше обществено устройство. Има много катерички. Те обират лешниците и хората се дразнят. Всъщност всеки от нас вероятно пречи в някаква степен другиму. Може и аз така…”

Много от произведенията, които пише в последните години, се изпълняват в чужбина, дори премиерите на някои от тях са извън границите на България: световната премиера на “Тубофония” е в Берлин. В Абърдийн, Шотландия, е премиерата на Концерт за контрабас и оркестър и преди да бъде изпълнен в България, концертът прозвучава в няколко градове в Португалия. В италианския град Мадзара дел Вало е световната премиера на Камерна музика № 3 за две корни и оркестър, а след премиерата си в “Нова българска музика’93” на следващата година, кантатите за хор и оркестър “Кресту твоему” и “Алелуя” са изпълнени в португалския град Аскобаца, в катедралата в град Доминго и в Париж, в катедралата Нотр Дам де Фатима.

И докато световните премиери зад граница са почти непосредствено, след като е завършил партитурите на творбите, то онези негови произведения, чиито премиери са в родината, дълго преди това отлежават в чекмеджето му. Странен е фактът, че до 1998 г. не са се намерили пари за студиен запис на музиката на “Нестинарка”. Едва в юбилейната за композитора година Русенската филхармония успя да осъществи студиен запис. Пак в тази 1998 г. е първият компактдиск с творби на Марин Големинов!

Но затова пък едни от елитните български инструменталисти, инструментални формации, певци са градили репертоара си през годините с неговите произведения. Последната му (до момента) творба – Соната за цигулка и виола, участва във фестивала “Музика нова”. Балетната трупа “Арабеск” прави тържествен спектакъл, в който представя откъси от постановки по негова музика. Самият композитор по време на следването си в Париж е бил пленен от изкуството на танцьорката Ида Рубинщайн и завинаги е останал почитател на модерния танц. С първата си голяма творба – “Нестинарка”, той поставя в родината си основите на танцовата драма.
След балетната миниатюра “Еньов ден”, постановка на Маргарита Арнаудова с балетната трупа “Арабеск” – спектакъл, вдъхновен от музиката на неговите Втора и Трета симфония и Концерт за струнен квартет и струнен оркестър, Маргарита Градечлиева създава своята постановка “Остинато” по неговите Симфонични вариации върху тема от Добри Христов. Съвременната хореография, третираща вечна философска тема и вдъхновена от музика, писана преди половин век. Музиката е подсказала идеи за вечното движение в човешкия живот. “Животът е сладка илюзия, низ от залъгалки, които започват от люлката” – казва Големинов. – “А не наричаме ли тези залъгалки “цели”?” “Да, могат и така да се нарекат. Зависи от коя страна на отсечката време ги гледаш” – казва Големинов.

В размисъл за бъдещето на своето творчество Марин Големинов често говори за съдника време: описва го като човек, който държи в ръце сито с големи дупки, и отсява: голямото от малкото, значимото от посредственото, преходното от непреходното.

Подобно на всеки голям творец, призван да бъде едновременно и основоположник, и класик, Големинов от самото начало на творческия си път е имал вроден усет за извисяване във или над времето. Потопен във водовъртежа му, но и винаги застанал малко встрани или малко “над”, там, откъдето явленията в живота добиват по-ясни контури и могат да бъдат обхванати в целостта им.

(край на цитата)

През 2023 г. в София е прожектиран филм със сюжет от балета „Нестинарка“ на Марин Големинв. Цитирам информация за това културно съмбитие:

Портал „IMPRESSIO“

27 октомври 2023 г.

ЗАВЕСАТА СЕ ВДИГА

Филмът “Нестинарка” – голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов с първа прожекция в София

Събитието е на 3 ноември в кино “Влайкова”

Документалният филм “Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов” ще има първа прожекция в София на 3 ноември в кино “Влайкова”, съобщават от фондацията “Цанко Лавренов”.

Освен представяне, в програмата на събитието е включен и кратък клавирен рецитал – миниатюри от Марин Големинов в изпълнение на пианистката Анжела Тодорова.

Разказът в “Нестинарка. Голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов” проследява историята на нестинарството у нас, разкрива обстоятелствата около написването на танцовата драма, както и вълненията около нейната премиера. Наследници на Големинов и Лавренов споделят неизвестни до момента факти около работата по постановката на “Нестинарка” от 1968 г. Три примабалерини, вживели се в образа на Демна през годините – Вера Кирова, Силвия Томова и Анелия Димитрова, обогатяват историята със своите разкази и изящността на танца.

След голямата среща на Цанко Лавренов и Марин Големинов, завесата продължава да се вдига и нестинарското хоро не спира да увлича в ритъма си новите поколения, коментират от екипа на филма. Както казва самият Марин Големинов, “Нестинарка” изгаря върху нестинарската жарава, за да възкръсне след това като феникс из пепелището.

(край на цитата)

В края на настоящата статия цитирам една публикация на музикалния критик, писател и преводач Огнян Стамболиев, поместена в сайта на Софийската опера и балет:

Портал „Софийска опера и балет“

9 декември 2017 г.

МАРИН ГОЛЕМИНОВ НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

След Парашкев Хаджиев, най-плодовитият български автор на музикално-сценични творби, най-поставяният наш композитор е Марин Големинов (1908–2000). От 1942 г., премиерата на неговия, вече станал класика, балет „Нестинарка” досега единадесет заглавия от богатото му творческо наследство са поставени в София и в страната. Танцовата драма по либрето на режисьора Хрисан Цанков, вдъхновено от разказа на писателя Константин Петканов е създадена през 1940 г. и представена за първи път през 1942 г. Неговата танцова драма „Нестинарка“ е най-играната и най-високо оценената извън страната българска балетна творба.

Марин Големинов създава своята „Нестинарка” през 1940, като две години след това, на 4 януари 1942, тя е представена за първи на сцената на Софийската народна опера. Постановката е дело на именитата хореографка Мария Димова (1901-1944) с диригент Асен Найденов. Декорите и костюмите, приети изключително добре тогава, са дело на Никола и Нева Тузсузови. В ролите на Демна и Найден се превъплъщават първите солисти на националния балет Нина Кираджиева и Живко Бисеров. Както е известно, сюжетът на „Нестинарка” е вдъхновен от древен български обичай, наследен вероятно от нашите прадеди, траките. Мария Димова като последователка на прочутата хореографка Мери Вигман, построява своите пластични и танцови форми върху основите на родния фолклор, като движенията, и особено телесния и детайлно разработения мимичен израз са типично национални, определено български.

„Нестинарското хоро“ е емблематично за българската музика произведение, което продължава непрестанно да звучи и у нас, и зад граница. „Нестинарка“ е поставяна в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова създава за балет „Арабеск“, е играна в над 50 държави.

А у нас балета е поставян пет пъти на столична сцена от бележити хореографи ката Нина Кираджиева, Петър Луканов и незабравимата Маргарита Арнаудова, също във Варна, Плевен, Пловдив, Бургас, Стара Загора.

Из дневника на Големинов

„Три месеца след премиерата в София през 1942 година Софийската опера трябваше да присъства на визита в операта във Франкфурт на Майн. „Нестинарка“ беше включена в програмата. Във Франкфурт излезе много хубава критика в списанието, основано от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И така с тяхна благословия и до днес „Нестинарка“ изгаря върху жаравата, за да възкръсне като феникс от пепелта…“.

(край на цитата от дневника на Марин Големинов)

„Ивайло” – първата голяма опера на Маестро Големинов, създадена по либрето на Магда Петканова, по мотиви от едноименната драма на Иван Вазов, е представена за първи път на националната ни сцена на 13 февруари 1959. Диригент е Асен Найденов, режисьор проф. Драган Кърджиев, художник Асен Попов, хормайстор Любен Кондов, а хореограф Асен Гаврилов. Главните роли се застъпват от първите сили на Операта – Николай Гаубич и Петър Петров (Ивайло), Надя Афеян и Виргиния Попова (Мария), Катя Попова и Надя Шаркова (Кремена). Успехът е голям, „Балкантон“ прави студиен запис, а Издателство „Музика” отпечатва партитурата. През 1977 „Ивайло” вижда бял свят и на сцената на наскоро построената нова сграда на Старозагорската опера, в рамките на единствения тогава оперен фестивал у нас. Диригент е Димитър Димитров, режисьор Георги Петров, а художник Петър Русков. След 4 години „Ивайло” се появява и на Пловдивска сцена – 16 септември 1981, диригент Кръстю Марев, режисьор Пламен Карталов, художник Димитър Киров, хормайстор Ангел Христов. И това е може би най- успешната реализация досега.

През 1985 година операта “Ивайло” има своята грандиозна постановка на историческия хълм Царевец във Велико Търново по повод отбелязването на 800-годишнината от въстанието на болярите Асен и Петър срещу византийската власт и създаването на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.). Постановката е на Пламен Карталов, диригент е авторът, в ролята на Ивайло е Орлин Павлов, а неговата любима Кремена се изпълнява от неговата съпруга и в живота Тиха Генова. Четирите спектакъла са посетени от над 15 000 зрители – нещо невиждано в България до този момент. С постановката на “Ивайло” от акад. Пламен Карталов се поставя началото на съществуващия и до днес уникален, мащабен фестивал “Сцена на вековете”!

Камерната опера „Зографът Захарий” по либрето на Павел Спасов и негова монодрама „Греховната любов на Зографа Захарий” е втората по значимост оперна творба на Големинов. Сценичното и рождение е на 17 октомври 1972 на столична сцена, благодарение на режисьора Михаил Хаджимишев, художничката Ани Хаджимишева и сина на композитора, Камен Големинов. В главната роля се изявява по един наистина забележителен начин Никола Гюзелев, който освен голям артист и певец е и прекрасен живописец. Операта се радва на голям успех.

Следват премиери в Русе – 1983 в постановка на Пламен Карталов, високо оценена от критиката, с диригент Георги Димитров, а две години след това, през 1985 и в Камерната опера на Благоевград, отново под вдъхновената режисура на акад Пламен Карталов, с диригент Красимир Топалов.

Третата опера на Марин Големинов „Тракийски идоли” по текст на писателя Стефан Дичев, засега има две премиери: 18 ноември 1981 в Стара Загора (диригент Димитър Димитров, режисьор Георги Петров, художници Петър Русков и Мария Трендафилова, хормайстор Богдана Попова) и на 1 юни 1983 в София (диригент Камен Големинов, режисьор Румен Чакъров, художник Мария Диманова).

Оперетата „Златната птица” по поемата-приказка на Иван Радоев, една притча за всепобеждаващата сила на творческото вдъхновение и любовта, беше реализирана за първи път на сцената на Музикалния театър на 20 декември 1961, а след това и в Стара Загора, на 7 юли 1979.

Балетът „Дъщерята на Калояна”, втората по значение танцова творба на Маестро Големинов, е създадена по либрето на Виолета Консулова по едноименния роман на Фани Попова Мутафова. Премиерата е на 23 декември 1973. Хореографията е дело на проф. Петър Луканов, а диригент – самият автор! Успехът е голям, съставът е наистина първокласен: Красимира Колдамова, Вера Кирова, Калина Богоева в главната роля на Мария, Борил е Иван Майдачевски, Ерик – Бисер Деянов, Целгуба – Маргарита Траянова, Радул – Бойко Неделчев.

Балетни постановки по различни опуси на Маестро Големинов (Микроквартет, Остинато, Сюита по „Нестинарка“, Трета симфония) създават известни хореографи като Петър Луканов, Маргарита Арнаудова, Маргарита Градечлиева, Павлина Иванова за сцените в София, Русе, Варна, Бургас и Стара Загора.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

(край на цитата)

Нека почетем днес на 24 февруари 2025 г. 85 години от рождението на диригента Камен Големинов, които се навършиха на 21 февруари т.г., както и 25 години от кончината на баща му Марин Големинов, които се навършиха на 18 февруари т.г. Дейността и на двамата ще остане завинаги в съкровището на българската музикална култура.

Мир на праха им!

….

Записи: