Ekaterina Apostolova & Kristina Gorancheva

Днес почитаме рождения ден на певицата Екатерина Апостолова

Тази снимка е направена във фотостудиото на фотографа-художник Петър Папакочев в София. Снимката е копирана от архива на БАН, където е депозиран снимковия архив на Петър Папакочев. Снимките от този архив се ползват само за културни цели, но не и за търговски.

……………

„При дебюта на младия Гяуров след обучението му в Москва, в спектакъл на шедьовъра на Росини, цяла България имаше шанса да я види и чуе по БНТ като Розина, заедно с нейните прекрасни партньори: Михаил Люцканов, Павел Елмазов и Илия Йосифов. И това бе едно незабравимо преживяване. ЕКАТЕРИНА АПОСТОЛОВА беше изключително чаровна Розина – едно рядко съчетание между глас, музикалност, артистичност, сценична грация и хубост.“

(Цитат от статия на Огнян Стамболиев по случай 100-годишнината от рождението на Екатерина Апостолова)

Драги приятели на оперната музика, след статиите ми от последните дни, в които доста критикувах малкото написани спомени и информации, останали за такива български оперни артисти, като Никола Смочевски, Любомир Бодуров, Славка Таскова, Анастасия Димитрова и Георги Божиков, най-сетне днес на 18 ноември 2020 г. с радост пиша за една друга именита българска певица, която е родена през далечната 1917 г. на вчерашния 17 ноември – колоратурният сопран Екатерина Апостолова (Горанчева), която вчера щеше да навърши 103 години!

Веднага трябва да добавя, че на 17 или 18 ноември през годините от 2015 до 2019 написах също статия за Екатерина Апостолова, която сега ще повторя с малки допълнения – за една година имам нови 140-150 читатели и приятели, нека знаят какво съм писал за нея през предните години. Защо днес пиша с един ден закъснение – вчера писах статии за Славка Таскова, Анастасия Димитрова и нейния съпруг – басът Георги Божиков – не исках в един ден да пиша две статии, това е причината.

Цитирам от статията ми през 2015 г. без промени, по-късно ще направя добавки:

„Защо пиша в такава форма – „щеше да навърши 98 години“ (става въпрос за 2015 година): съвсем ясно – само преди 4 години Екатерина Апостолова напусна този свят, наближавайки след 5 месеца своята 94-а годишнина – едно рядко житейско дълголетие, което малко хора доживяват днес. Все си спомням за певицата Иванка Митева-Коралова – съпруга на писателя Емил Коралов, която се помина на 102-годишна възраст през 2013 г. Спомням си за нея, защото през 1951 г. като студент първа година в София живях една година в големия жилищен блок на бул. „Клемент Готвалд“ № 64 (до „Орловия мост“) и сем. Коралови живееха в същата сграда. Познавахме се като съседи, поздравявахме се и съм бил няколко пъти на оперни изяви на Иванка Митева. Спомням си, тя беше много добра в ролята на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини – една от най-значителните й роли. Тогава Иванка Митева беше на 40 години – в разцвета на творческата си дейност.

По-горе намекнах, че днес ще пиша с радост за Екатерина Апостолова. Най-после за тази певица в медиите се намират доста сведения, които ни връщат във времето, когато Екатерина Апостолова като изявена солистка в състава на Софийската народна опера остава дълги години в съзнанието на ония, които са имали щастието да я гледат и чуят на сцената – прекрасна външност, рядко хубав глас с удивителни височини, изящна игра и пълно превъплъщение в образите които играе, умение да електризира публиката при определени сцени така, че салонът да затихне след дадена изява, без да се ръкопляска веднага. Както се подчертава в някои статии за нея, в една от коронните й роли – Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети при сцената с полудяването на Лучия след финала публиката не ръкопляска, а известно време в салона е пълна тишина. Ето цитат за това:

„ (…) Но само на два пъти след затварянето на завесата публиката изразяваше отношението си към ставащото на сцената (…) с мълчание. След смъртта на Борис Годунов – Христо Бръмбаров, и след сцената с полудяването на Лучия – Екатерина Апостолова. Десетилетия по-късно в други държави съм бил свидетел на нещо подобно – музиката не звучи, завесата е затворена, диригентът е оставил палката на пулта, а в салона господства тишина: Мария Калас играе Медея, Мирела Френи пее Мими, Рената Ското представя своята Лучия (…) в Ла Скала, Милано. А после избухват бурни овации, както стана и в София за Лучия. Едва 60 години по-късно, в самото навечерие на 90-годишния юбилей на Екатерина Апостолова, щях да науча, че тя е подготвила тази изключително трудна партия само за 6 дни! (…)

(из спомени на музиколога Александър Абаджиев)

Искам да се върна на още две статии от миналото, в които се изтъква изключителната игра и певческо майсторство на Екатерина Апостолова. Тя се изявява като певица още през студентските си години в София в края на 30-те години – ученичка е на проф. Людмила Прокопова. Участвува в продукциите на Музикалната академия и на вокалната школа „Христина Морфова“. Както е известно, на 1 юни 1936 г. Христина Морфова загива при автомобилна катастрофа край Карлово. За една от продукциите на тази школа журналистът Маргарит Георгиев пише в статия от 27 юни 1940 г. във в. „Вечер“:

„ (…) Не бихме могли обаче да не отбележим, че чухме и едно младо колоратурно сопрано, което беше перлата на цялата продукция – г-ца Екатерина Апостолова. Нейните феноменални височини и абсолютно точни стакати, съчетани с идеална интонация и дикция, предизвикаха невиждан за една продукция възторг …“.

(край на цитата)

Веднага след завършване на Музикалната академия 23-годишната Екатерина Апостолова дебютира в Софийската народна опера в ролята на Джилда в „Риголето“ от Верди. На 6 ноември 1940 г. във в. „Утро“ е отпечатана рецензия от Михаил Стоянов, в която се чете:

„ (…) Една идеална Джилда бе Екатерина Апостолова. Младата артистка, притежаваща извънредно красив колоратурен сопран, с жив темперамент и ясно подчертани сценични дарби, можа да предаде както сценично, така и в гласово отношение пълнокръвния образ на Джилда – един от най-деликатните и най-трудните образи от оперите на Верди. Още с появяването нейната миловидна фигура спечели симпатиите без изключение на всички присъстващи. Нейната младост изведнъж подкупи. А когато се разляха сребърните трели на прекрасния й глас в прочутата ария „Скъпо име“, въодушевлението на публиката стигна до крайния предел. Тази мъчна и същевременно толкова хубава ария бе изпълнена от Екатерина Апостолова с неподражаемо майсторство – удивително за една начеваща певица. Тя пя с изтъкната фраза, с ефикасна мярка в дишането и с отлична интонация. Нейният глас съумя да преодолее с удивителна леснота многобройните мъчнотии на арията. Асен Димитров продирижира операта с вещина и проникновение“.

(край на цитата)

Моите лични спомени за Екатерина Апостолова не са много, въпреки че съм бил поне на десетина нейни оперни изяви. Смътно си спомням, че след „премиерното ми посещение“ на опера в София през 1945 г. (бях на 14 години) – „Бохеми“ от Пучини с Нели Карова и други артисти, при гостувания в София, преди да следвам от 1951 г., съм бил на 2-3 такива изяви. Ако не се лъжа, гледал съм Екатерина Апостолова през 1947 и 1948 г. в опери от Моцарт, където тя блестеше с колоратурния си сопран. Оперите бяха „Отвличане от сарая“ и „Сватбата на Фигаро“. Тогава като ученик на 16-17 години съм се възхищавал на музиката и на играта на солистите, но като обикновен любител не съм имал още почти никакви конкретни познания в оперното изкуство, освен тези от четеното на музикална литература, най-вече Музикалния речник на Иван Камбуров и неговата „Книга за операта“, които вече познавах. Като студент между 1951 и 1956 г. и по-късно съм бил няколко пъти на изяви на Екатерина Апостолова преди всичко в ролята й във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Розина в „Севилският бръснар” от Росини, Каролина в „Тайният брак” от Чимароза, Марцелина във “Фиделио” от Бетовен.

След тези уводни бележки ще се спра на биографията и дейността на Екатерина Апостолова. Източниците за информация на латиница не са много. Все предполагах, че след такава блестяща кариера в речника на Kutsch & Riemens ще има поне малка статия за нея – излъгах се. Дали защото нейните гастроли са предимно на българска сцена, а гостуванията й – в страни като Румъния и Чехословакия, за западните музиколози и журналисти нейното име е било непознато. Единственият източник – на английски език, е този от портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в Питсбърг / САЩ, съдържащ десетина реда за певицата, нейна хубава снимка и едно изпълнение. Ето превода на тази информация:

Екатерина Апостолова, сопран. Родена на 17 ноември 1917 г. в София. Следва в Държавната музикална академия в София като студентка на Людмила Прокопова от 1914 г. (бел. Б.К.: неприятна печатна грешка – как 1914 г., тя е родена през 1917 г. Истинската година е 1940, когато завършва Академията). Оперният й дебют е в Софийската народна опера през 1914 г. в ролята на Джилда в „Риголето“ (бел. Б.К.: и тук грешката се повтаря – дебюта е през 1940 г., когато завършва Академията. Не ми е ясно защо г-н Фишър не поправи тези грешки, след като вече 6 години пиша в моите статии за тях !!!).

По-късно, между 1942 и 1945 г. Екатерина Апостолова продължава вокалното си обучение в Берлин при F. Loman. Завръща се в България през 1945 г. и става член на ансамбъла на Софийската народна опера. През 1949 г. тя играе в ролята на Джилда в Букурещ и в Словакия.

Участва в много концерти с оперни арии, както и с главни оперни роли в кариерата си, като Розина, Лучия, Констанце, Царицата на нощта и Оскар в „Бал с маски“.

(както винаги при статии в този портал, дава се и изпълнение на съответния артист. При Екатерина Апостолова това е Verdi: Rigoletto Caro nome )

(край на цитата)

Другите източници за информация са на български език. Поне за Екатерина Апостолова има малка стараница в Уикипедия. Цитирам я:

Екатерина Горанчева Апостолова е българска оперна певица, сопрано, родена на 17 ноември 1917 г. в София, починала на 18 юни 2011 г. (на 93 години) в София.

Екатерина Апостолова е родена в София в семейството на чиновник. През 1940 година завършва пеене в Музикалната академия в класа на пианистката и вокална педагожка Людмила Прокопова. На 28 октомври същата година дебютира на сцената на Софийската народна опера с ролята на Джилда от „Риголето“ на Верди. Започва работа като редовна артистка в трупата на Операта.

През 1942 година заминава на специализация в Берлин при Ф. Ломан. Завръща се през 1945 година и е поканена отново в Операта да поеме колоратурните партии в текущия репертоар. Изпълнява колоратурни оперни роли в продължение на 25 години.

Освен като оперна певица Апостолова се изявява и като камерна певица, успешно концертирала из България, Румъния и Чехословакия.

Почива на 93-годишна възраст на 18 юни 2011 година.

Оперни роли:

Апостолова се въплътява в множество роли в операта, сред които:

(край на цитата)

Един от най-хубавите материали за Екатерина Апостолова, написан още преди тя да почине през 2011 г., е този от 2007 г. на музиколога Александър Абаджиев, който добре познава певицата още от първите й изяви на софийска сцена. Помествам го без никакви корекции, тъй като сам по себе си е достатъчен да ни даде пълна картина за тази забележителна артистка. И друг път статии на Александър Абаджиев са ме впечатлявали особено, както при статии за Борис Христов, Гена Димитрова и други:

Портал „2 & двеста“

24.11.2007 г.

Александър Абаджиев

Таланти и поклонници

Когато публиката благодари с … мълчание

Знаменитата българска оперна певица Екатерина Апостолова едновременно празнува имен ден и 90-годишен юбилей.

Преди няколко дни една от най-забележителните солистки на Софийската опера Екатерина Апостолова навърши 90 години. А аз се връщам назад във времето – към януарските дни на 1947 г.

Тогава в “Лучия ди Ламермур” бе първата ми среща с изкуството на младата певица. Сградата на Народния театър, където се редуваха спектакли на операта и драмата, бе пострадала от бомбите и Софийската опера играеше в тогавашното кино “Балкан”, по-късно Младежки театър. В началото на 40-те години като “прохождащ зрител” бях присъствал на триумфалния успех на звезди като Илка Попова, Тодор Лазаров, Любен Минчев, Михаил Попов… Но само на два пъти след затварянето на завесата публиката изразяваше отношението си към ставащото на сцената … с мълчание. След смъртта на Борис Годунов – Христо Бръмбаров, и след сцената с полудяването на Лучия – Екатерина Апостолова.

Десетилетия по-късно в други страни съм бил свидетел на нещо подобно – музиката не звучи, завесата е затворена, диригентът е оставил палката на пулта, а в салона господства тишина: Мария Калас играе Медея, Мирела Френи пее Мими, Рената Ското представя своята Лучия … В Ла Скала, Милано. А после избухват бурни овации, както стана и в София за Лучия. Едва 60 години по-късно, в самото навечерие на 90-годишния юбилей на Екатерина Апостолова, щях да науча, че тя е подготвила тази изключително трудна партия само за 6 дни!

МОРФОВА, ПРОКОПОВА И “РАДИОЗВЕЗДАТА”

Екатерина Апостолова израства в семейство, в което ценят музиката. Още докато е ученичка, я чува голямата българска певица Христина Морфова и високо оценява певческите й данни. Готова е да я приеме в своя клас, но нелепа катастрофа прекъсва живота на “българския славей”. Грижата за развитието на девойката поема проф. Людмила Прокопова. Столичната публика често присъства на продукции на възпитаничките на Прокопова. На една от тях има хора от ръководството на току-що “проходилото” Радио София. Те канят младата певица да пее пред микрофона – тогава всичко става “на живо”. Веднъж месечно по половин час Екатерина Апостолова предлага на слушателите най-разнообразен репертоар, не само арии от опери, но и валсове от Йохан Щраус. На едно от предаванията е свидетел известният диригент Асен Димитров. “Момиче, след две години си готова Джилда!” казва майсторът. Впрочем още един голям диригент – Асен Найденов – я чува как пее арията на Царицата на нощта на годишния акт в Музикалната академия и я кани да дебютира на оперната сцена във “Вълшебната флейта”, но проф. Прокопова възразява. Заради това началото е положено от Джилда!

Публиката на концерти и радиослушателите са поразени от красотата на гласа, отличната техника и невероятните височини. Във валсовете на Йохан Щраус младата певица ДОСТИГА “ДО” НА ЧЕТВЪРТА ОКТАВА!

Радиото прави името на певицата широко популярно, но появата й като Джилда в “Риголето” предизвиква сензация. Дирижира Асен Димитров. Екатерина Апостолова дебютира на 28 октомври 1940 г. без нито една нормална репетиция: направо на сцената с клавир в ръката и оркестър в “ямата” – публиката естествено не знае тези подробности: тя оценява с бурни аплодисменти новата Джилда.

Нещо интересно има и при втората роля – Оскар в “Бал с маски”. Артистката Младенка Ангелова се разболява, търси се замяна и това е нов шанс за начинаещата певица. Няколко подсказвания от режисьора Илия Арнаудов, кратка репетиция с маестро Асен Димитров – и отново на сцената. И този своеобразен изпит е издържан успешно – от 4 януари 1941 г. Екатерина Апостолова е назначена за редовна артистка в трупата. Преди заминаването на продължителна специализация в Германия е представена няколко пъти и друга блестяща роля – Розина в “Севилския бръснар”.

В Берлин младата българка работи с известната педагожка Франциска Ломан, подготвя нови роли, участва в поредица от концерти, високо оценени от критиката и публиката.

Когато в края на войната трябва да се завърне в родината, случайно се запознава със симпатичен млад човек. Не след дълго Петър Горанчев става нейн съпруг, а по-късно баща на Кристина Горанчева, която замести майка си в колоратурния репертоар на Софийската опера, а направи и блестящ дебют в миланската Ла Скала.

Разцветът на певицата Екатерина Апостолова е в края на 40-те и през 50-те години. Тя отново е Джилда в “Риголето”, като партньори са й Георги Хинчев, Илия Йосифов, Събчо Събев, Константин Шекерлийски, Петър Петров. Като Констанца в “Отвличане от сарая” пее с Михаил Попов. Като Сузана в “Сватбата на Фигаро” се изявява заедно с Лиляна Барева и Катя Попова. Играе още Марцелина във “Фиделио” на Бетовен и Каролина в “Тайният брак” на Чимароза.

Десетки са спектаклите в една от коронните й роли – Розина в “Севилския бръснар”. Публиката има голямото удоволствие не само да се радва на нейната блестяща Розина, нo и на Михаил Попов, Михаил Люцканов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Павел Елмазов, Павел Герджиков …

И все пак безспорен връх в творческата биография на Екатерина Апостолова си остава Лучия ди Ламермур. Любен Минчев, Светослав Рамаданов, Събчо Събев са нейни щастливи партньори. Днешните ценители на оперното изкуство, които са над 70-те, винаги ще си спомнят за невероятното преживяване – да слушат и да гледат съвършен образ, който се измерва с най-добрите световни постижения.

Трябва само да се съжалява, че техническите възможности през онези години не позволиха запазването като звук и образ на тази Лучия. И все пак – когато по радиото чуете сценката на полудяването – може да добиете представа за онова, което караше публиката преди половин век да се прекланя пред очарованието на тази съвършена певица и актриса.

На 17 ноември 2007 г. тя навърши 90 години, а днес празнува имен ден – църквата отбелязва празника на великомъченица Екатерина. Нека тези редове да са едновременно “Честит рожден ден!” и “Честит имен ден!” с пожелание за крепко здраве и бодър дух.

Впрочем, когато се бях запътил да поздравя певицата с юбилея, я срещнах на улицата: беше отишла да почерпи младите си приятели. Бавно вървеше по “Цар Шишман” забележителната оперна звезда, която караше публиката в онези години да й благодари … с мълчание! Мълчание от възхита преди възторжените овации!

……….

ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, президент на Република България:

За нашето поколение Вие сте една от най-ярките легенди в историята на българското оперно изкуство. Половин век след като сте слезли от оперната сцена още се говори: “Помните ли каква Лучия беше Екатерина Апостолова?”. Това са думи на висше признание за сътвореното от Вас!

Проф. СТЕФАН ДАНАИЛОВ, министър на културата:

Безспорен връх във Вашата забележителна кариера е Лучия ди Ламермур. Героинята на Доницети окончателно Ви превърна в любимка на публиката, направи от Вашето изкуство мерило за певчески талант и завладяваща актьорска изява.

БОРИСЛАВ ИВАНОВ, директор на Софийската опера:

Вашето име е записано в “златните страници” на Софийската опера. Вие сте пример за всеотдайна любов към избрания творчески път: пример за висока взискателност и колегиалност. Освен поредицата блестящи роли Вие подарихте на българската и на световната музикална общественост таланта на своята дъщеря Кристина Горанчева.

(Из поздравленията за юбилея)

(край на статията на Александър Абаджиев)

Както виждаме, в средата на статията става въпрос и за дъщерята на Екатерина Апостолова – певицата Кристина Горанчева, която се помина през 2013 г. и по време на написване на статията през 2007 г. положително присъства на тържеството по случай 90-годишнината на майка си. По-късно в моята статия ще кажа нещо и за тази особено талантлива певица.

След смъртта на Екатерина Апостолова на 18 юни 2011 г. медиите и някои официални институции реагират по този случай. Така например два дни след това Министерство на културата издава некролог, обявен широко в медиите:

МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА ИЗДАДЕ НЕКРОЛОГ ПО ПОВОД КОНЧИНАТА НА ИМЕНИТАТА БЪЛГАРСКА ОПЕРНА ПЕВИЦА ЕКАТЕРИНА АПОСТОЛОВА
(20.06.2011) Министерството на културата издаде некролог по повод кончината на
една от най-забележителните солистки на Софийската опера Екатерина Апостолова.
  В некролога се казва:

„С дълбока скръб съобщаваме за кончината на именитата българска оперна певица Екатерина Апостолова. Нейният талант остави дълбока следа в развитието на българското изкуство и култура. Публиката ще помни забележителното й сценично присъствие в незабравими спектакли и концерти. С творческите си изяви Екатерина Апостолова утвърди своето място в съхраняване и обогатяване традициите на българската музикална съкровищница. Културната ни общественост отдава заслужена почит, уважение и признателност към нейния принос за развитието на българското музикално изкуство. Тя ще запази завинаги спомен за един голям талант, посветил творческото си вдъхновение на изкуството.
Поклон пред паметта й!”

(край на цитата)

Електронният портал КРОСС обявява следното:

София (КРОСС)

Почина оперната певица Екатерина Апостолова, съобщиха от Министерство на културата

На 18 юни 2011 г., на 93 годишна възраст, почина Екатерина Апостолова – една от най-известните оперни певици. Цели 25 години тя поддържа ролите на колоратурен сопран в Софийска опера и балет. Екатерина Апостолова е от знаковите фигури на Операта. Тя е изградила еталон за ролите, които изпълняваше. Това са Джилда от „Риголето”, коронната й роля в „Лучия ди Ламермур”, Розина от „Севилският бръснар”, Каролина от „Тайният брак”, блестяща Сузана от „Сватбата на Фигаро”, Оскар от „Бал с маски”, Марцелина от „Фиделио” на Бетовен и други. Зрителите винаги ще си спомнят нейните съвършени образи, които се измерват с най-добрите световни постижения.

Апостолова е една от най-забележителните солистки на Софийската опера. Министерството на културата е издало некролог по повод кончината й. В некролога се казва: „С дълбока скръб съобщаваме за кончината на именитата българска оперна певица Екатерина Апостолова. Нейният талант остави дълбока следа в развитието на българското изкуство и култура. Публиката ще помни забележителното й сценично присъствие в незабравими спектакли и концерти. С творческите си изяви Екатерина Апостолова утвърди своето място в съхраняване и обогатяване традициите на българската музикална съкровищница. Културната ни общественост отдава заслужена почит, уважение и признателност към нейния принос за развитието на българското музикално изкуство. Тя ще запази завинаги спомен за един голям талант, посветил творческото си вдъхновение на изкуството. Поклон пред паметта й!”

Поклонението пред тленните останки на Екатерина Апостолова ще бъде на 22.06.2011 г. от 12 ч. в църквата „Свети Седмочисленици”. Поклон пред светлата й памет!

/ДН/

(край на цитата)

На 17 август 2011 г., два месеца след смъртта й, Българското национално радио посвещава специално предаване за Екатерина Апостолова:

Българско национално радио

Спомен за Екатерина Апостолова

публикувано на 17.08.2011 г.

Помните ли Екатерина Апостолова?

В рубриката „Помните ли…“ Красимира Йорданова ни припомня харизматичната оперна певица Екатерина Апостолова.

Ученичка на Людмила Прокопова, тя става много популярна благодарение на… Радиото! Пее “на живо” веднъж месечно, а репертоарът й е разнообразен. Точно в такава радиоизява я забелязва диригентът Асен Димитров, който пророкува, че скоро ще е готова за ролята на Джилда от “Риголето” на Верди. На 28 октомври 1940 г. Апостолова предизвиква сензация с тази партия. Няколко месеца по-късно е назначена за щатен артист в трупата на Софийската опера.

Златният фонд на БНР пази нейния разказ за началото на чудесната й кариера, изпълнена с успехи и незабравими партньорства.

Чуйте и изпълнение на Екатерина Апостолова – в ролята на Розина от “Севилският бръснар” на Росини.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче

(край на цитата)

Прилагам линк към това предаване на БНР, за да се чуе изпълнението на Екатерина Апостолова – в ролята на Розина от “Севилският бръснар”:

http://bnr.bg/post/100033131/spomen-za-ekaterina-apostolova

Както винаги, Радио София се включва навреме при подобни поводи. Възможността да се излъчат документални записи от „Златния фонд“ на Радиото е чудесна, както сега при Екатерина Апостолова. За съжаление, нейният разказ за „началото на чудесната й кариера, изпълнена с успехи и незабравими партньорства“ остава само в ефира, ако не знаем адреса на съответния линк. Тези, които не го знаят, как да слушат интервюто и изпълнението й? Няколко пъти вече пиша в мои статии, че е хубаво част от фонда на Радиото постепенно да се дигитализира, т.е, тези разговори и интервюта да се пренесат от магнитните ленти в компютър, после да се изпратят в Интернет като линкове и всеки да може да ги чете (ако желае да ги копира) по всички краища на света. Техниката вече позволява това да се постигне с малко средства – пренасяне на звукова информация от формата на говорна реч (не музика) в дигитална форма. В много държави това вече се прави. Като чуете, че някой следва специалността „компютърна лингвистика“ да знаете, че там се учат теоретичните и практични методи за това.

Кристина Горанчева – дъщеря на Екатерина Апостолова

И накрая в тази статия нещо за дъщерята на Екатерина Апостолова – талантливата певица Кристина Горанчева, поминала се през 2013 г. Ако не беше статията на Александър Абаджиев за днешната юбилярка, аз нямаше да знам, че тя е имала такава известна дъщеря, също певица и то колоратурен сопран като майка си. Отдавна не живея в България, не съм в „кухнята на българското оперно изкуство“ и едва от 3-4 години следя чрез Интернет горе-долу това, което става в България в тази област. Фактически името на Кристина Горанчева свързах повече с това на певицата Славка Таскова, за която писах вчера. Поводът беше следният: когато стана въпрос за едно изпълнение в Италия при творба на Луиджи Ноно, в източника който ползвах се споменава като солистка Славка Таскова, но също и Кристина Горанчева. Просто не съм обърнал внимание, тъй като съм допуснал, че това едва ли е българка, вероятно чехкиня или от някоя част на Югославия. На латиница името й беше така: Kristina Goranceva. Ето извадка за изявата:

DOMENICA 19 FEBBRAIO 1978

Ore 15:00
Teatro Lirico

Soprani                           SLAVKA TASKOVA PAOLETTI
                                       KRISTINA GORANCEVA
                                       Franca Fabbri
Mezzosoprano                Luisella Ciaffi – Ricagno
Contralto                         Eleonora Jankovic
Tenore                            Saverio Porzano
Baritono                          Claudio Desderi
Basso                              Federico Davià
                                       Alfredo Giacomotti
Coro del Teatro alla Scala
Maestro del Coro              Romano Gandolfi
                                        Vittorio Rosetta
Orchestra del Teatro alla Scala
Direttore                          Claudio Abbado
Regista                            Jurij Ljubimov
Scenografo e costumista David Borovskij

Luigi Nono

„Al gran sole carico d’amore“
azione scenica in due tempi – testi a cura di Luigi Nono

(край на цитата)

Много се зарадвах, когато през 2015 г. прочетох на стената си коментар от моя приятел в София Драгомир Йосифов – диригент на Хора на оперния театър в Пловдив (преди това на Хора на Българското радио), който е отличен познавач на съвременната музика. Той ми беше написал:

(На 16.11.2015):

Драгомир Йосифов – “Като вълна от сила и светлина”. Страхотна певица! Г-н Контохов, да не забравяме за още една българка, свързана с Ноно – Кристина Горанчева, чиито кристални “фа” от трета октава сияят в записа на „Al Gran sole carico d’amore“ под диригентството на Абадо!

(край на коментара)

Пак подчертавам, много се зарадвах, веднага направих справка и видях, че просто не съм познавал тази българка. Едва след като прочетох внимателно статията на Александър Абаджиев, направих връзката. Трябва да ви споделя, че през 2015 г. пиша за първи път статия за Екатерина Апостолова, имах някои събрани информации, но не бях ги преглеждал. Поради това не знаех за родствената връзка на двете певици. А как хубаво пише Абаджиев в средата на статията си: „Когато в края на войната трябва да се завърне в родината, случайно Екатерина Апостолова се запознава със симпатичен млад човек. Не след дълго Петър Горанчев става неин съпруг, а по-късно баща на Кристина Горанчева, която замести майка си в колоратурния репертоар на Софийската опера, а направи и блестящ дебют в миланската Ла Скала.“

Каква интересна съдба – рядко се случва, майка и дъщеря да имат толкова високи постижения! Жалко, че Кристина Горанчева си отиде от този свят сравнително млада, пълна с амбиции в други области, което научаваме от материали за нея. Днес няма да се спирам на подробности за певицата, само ще цитирам една извадка от медия в България през 2013 година:

17.08.2013

КРИСТИНА ГОРАНЧЕВА (17.08.1946 – 13.06.2013)    
Напусна ни Кристина Горанчева – една от най-големите оперни певици на България. От най-ранно детство животът на Кристина Горанчева е свързан с операта. Според нейните собствени думи тя е “израснала в гримьорната на майка си” – голямата оперна певица Екатерина Апостолова. Завършва Музикалната академия, специалност пеене. Още като студентка участва в международни конкурси. Носител е на четири международни награди от едни от най-престижните оперни конкурси – в Тулуза (Франция), във Вервие (Белгия), в Париж (Франция) и в Рио де Жанейро (Бразилия). Кристина Горанчева е измежду малкото българки, играли в „Ла Скала”. Под режисурата на Юрий Любимов и диригентството на Клаудио Абадо през сезон 1974/1975 и 1977/1978 тя пее на сцената на Миланския театър в творбата „Al gran sole carico d’amore” на Луиджи Ноно. Пяла е с дългосрочни договори и гастроли на оперните и концертни сцени в почти цяла Европа. У нас е участвала в спектакли на Софийската, Варненската и Русенската опера. Била е солистка на всички големи симфонични оркестри в България. Сред многобройните й роли са Розина в „Севилският бръснар” от Росини, Корила във „Вива ла мама” от Доницети, Антонида в „Иван Сусанин” от Глинка. Кристина Горанчева беше от хората, съчетаващи изключителния професионализъм в своята област с цялостен духовен мироглед и широки интереси в различни области от знанието. Това я родееше с великия Борис Христов, към когото тя се отнасяше с чувство на дълбоко възхищение и преклонение. През последните години от своя живот Кристина Горанчева беше координатор на провежданата ежегодно в София пролетна лектория “Единство на времената” – форум, който всяка година събираше видни български интелектуалци – Карандаш, Вера Ганчева, Мони Алмалех, Цветан Теофанов, Орлин Стефанов, Ерика Лазарова, Нина Димитрова и много други. Интересът към най-дълбоките въпроси за битието на човека и взаимоотношенията му с Бог стана причина тя да запише магистратура по богословие в СУ, която поради скоропостижната ѝ смърт остана незавършена … Днес, на 17 август 2013 г., Кристина Горанчева щеше да навърши 67 години … Трудно ни е да повярваме, че вече не е сред нас. Споменът за общуването ни, светлото вдъхновение, получено от нея, ще остане завинаги в сърцата ни.
Поклон пред светлата ѝ памет!

(край на цитата)

На нас остава днес на 17 ноември 2015 г. да припомним за 98 години от рождението на Екатерина Апостолова и да почетем паметта й. Майка и дъщеря се събраха в небитието само в разстояние на 2 години (и двете починаха през месец юни – 2011 и 2013 г.). Дали и там не са пак заедно, както тук на земята – по собствени думи на Горанчева „тя е израснала в гримьорната на майка си?”

(край на статията ми от 2015 година)

А ето какво писах на 17 ноември в статията ми през 2016 г.:

„Какво ново ще добавя днес на 17 ноември 2016 година? Ще пиша нещо повече за Кристина Горанчева. Тази година на 17 август тя щеше да навърши кръглите 70 години и аз мислех да напиша статия по този случай. После премислих и реших да направя това днес – на рождения ден на майка й. Така нещата за двете ще се съберат органично в едно цяло.

На първо място трябва да отбележа, че за нея има Уикипедия-страница на български език – сравнително малка, но все пак има. Дадени са основни данни от живота и дейността й, цитирани от други източници. Ще ги цитирам и аз:

Кристина Петрова Горанчева е българска оперна певица, сопрано , родена на 17 август 1946 г. в София, починала на 13 юни 2013 г. също в София. Тя е дъщеря на оперната певица Екатерина Апостолова и инженера Петър Горанчев. Завършва пеене в Софийската музикална академия. Още като студентка участва в международни конкурси. Носител е на четири международни награди от едни от най-престижните оперни конкурси – в Тулуза, Вервие, Париж и Рио де Жанейро.

Кристина Горанчева е измежду малкото българки, играли в „Ла Скала“. Под режисурата на Юри Любимов и диригентството на Клаудио Абадо през сезоните 1974/1975 и 1977/1978 тя пее на сцената на Миланския театър в творбата „Al gran sole carico d’amore“ (Под палещото слънце на любовта) от Луиджи Ноно. Пяла е с дългосрочни договори и гастроли на оперните и концертни сцени в почти цяла Европа. В България е участвала в спектакли на Софийската, Варненската и Русенската опера. Била е солистка на всички големи български симфонични оркестри. Сред многобройните ѝ роли са Розина в „Севилският бръснар“ от Росини, Корила във „Вива ла мама“ от Доницети, Антонида в „Иван Сусанин“ от Глинка. През 1979 в Нюрнберг участва в премиерата на операта „Tempus Dei“ на германския композитор Вернер Якоб, където изпълнява ролята на Ева.

През последните години от живота си Кристина Горанчева е координатор на организираната от сдружение „Нова палитра“ в София пролетна лектория „Единство на времената“, в която участват множество видни български интелектуалци, сред които Карандаш, Вера Ганчева, Мони Алмалех, Цветан Теофанов, Орлин Стефанов, Ерика Лазарова, Нина Димитрова.

Почива на 66-годишна възраст на 13 юни 2013 година.

(край на цитата)

Не са много оригиналните публикации в български медии, в които става въпрос за Кристина Горанчева. Една такава е публикувана във в. „Култура“ през 2004 г. във връзка с нейно участие на концерт с творби от композитора Любомир Пипков по случай 100 години от рождението му. Цитирам част от тази статия:

в. „Култура“, 21 май 2004 г.

Светът на ранния Пипков
Една изящна естетска програма бе подредена в камерния концерт в рамките на Салона на изкуствата на НДК, посветен на 100-годишнината на класическия ни майстор Любомир Пипков. Самата идея да се съберат в пространството Мадагаскарските песни (1926) от Морис Равел с Четирите народни песни (1929) на Пипков (написани за един и същи състав), както и да се припомнят “типичните звуци” за Франция по времето на съвсем младия Пипков, инспирирали естетически импулси в творчеството му от 20-те и 30-те години, сякаш “провидя” някои най-същностни черти от музикалната култура и спецификата на съвременния творец. “Пипков е съвсем модерен”, възкликна пианистката Стела Димитрова-Майсторова, след забележителното претворяване на неговото Клавирно трио (1930), в което освен нея участваха цигуларката Верка Стефанова и виолончелистката Георгита Николова. Трите дами мислеха триото (както и другите, впрочем, произведения) не толкова в контекста на мелодико-ритмичните особености на творбата, колкото в дълбинността на тембровите ядра, с които Майстора поставя “условията” за ракурсите в пиесата. Триото като че ли прозвуча за първи път! Така различни бяха посланията, разчетени от ансамбъла. Като откритие за публиката прозвуча и цикълът от Четири народни песни, в които към тембрите на пианото и виолончелото се добавят тези на женския глас – КРИСТИНА ГОРАНЧЕВА (сопран) и флейтата – Мила Павлова. Изключително опитна певица в сферата на тишината, тембъра, сонорното многообразие, както и музикант с много чувствителен слух, Горанчева сякаш “работеше” импровизационно с различните тембри в ансамбъла. “Слънчице”, “Колко са, мамо”, “Разплакала се вдовица”, “До три пушки пукнале” – четири български заглавия, а музиката “плуваше” в пластовете на многобагрието и рядка “безсловесност”, която натоварва мига с много смисли. Творба на 25-годишен композитор! ….. Екатерина Дочева

(край на цитата)

През 2011 година – две години преди да почине, Кристина Горанчева е направила пред софийска медия интервю по общи теми и по повод на българската здравна система. Самата тя е имала здравни проблеми и може би това е било повод. Цитирам части от това интервю:

Оперната прима Кристина Горанчева: Малки деца страдат от високо кръвно! Това е нелепо!

Здравната ни система е тежко болна!

26 август 2011 г.

Кристина ГОРАНЧЕВА е една от най-известните български оперни певици. Завършила е Музикалната академия в София. Още като студентка започва да участва в международни конкурси. Носител е на четири големи международни награди от едни от най-престижните оперни конкурси – в Тулуза (Франция), във Вервие (Белгия), в Париж (Франция) и в Рио де Жанейро (Бразилия). Пяла е с дългосрочни договори и гастроли на оперните и концертни сцени в почти цяла Европа. Една от малкото българки, пели в „Ла Скала” (Милано). У нас е участвала с изпълнения най-много в Софийската, Варненската и Русенската опера. Била е солистка на всички големи симфонични оркестри в България.

– Имали ли сте проблеми от здравословен характер на сцената?
– С гласа си – не. Случвало се е да съм неразположена. Пяла съм болна, с температура. Трябва да ви кажа, че когато човек излезе на сцената, всичките му здравословни проблеми изчезват. Това вероятно е от адреналина и от изключителната концентрация на сцената. Просто там човек забравя абсолютно всичко друго, освен това, което прави.

– Какво мислите за здравната система в България?
– Не съм специалист в тази област, но мисля, че от пръв поглед човек може да разбере, че здравната система не в онова състояние, в което би трябвало да бъде.

– Какви са основните проблеми?
– На първо място – тя е много зле финансирана. Болниците ни са с много старо оборудване. За съжаление липсват най-елементарните и необходими лекарства. Това е просто нелепо!

– Какви специалисти са нашите лекари?
– За щастие обществото ни разполага с изключително квалифицирани медици. Огромната част от тях носят и голяма човещина в сърцата си. Мисля, че единствено те крепят здравеопазването.

– Чували ли сте нещо за клиничните пътеки?
– Разбира се. За мен те са пълно недомислие. Не зная кой и как ги определя, но те сякаш са изчислени само за хора с много леки неразположения. По-тежко болните просто няма време да бъдат доизлекувани. Често човек влиза в болницата и излиза от нея точно толкова болен, колкото е постъпил. За щастие, била съм свидетел как в много случаи, независимо от ограничаващите ги условия, лекарите направо правят чудеса, за да помогнат на хората!

– Как го правят според вас?
– Пряко сили!

– Имали ли сте нужда напоследък от медицинска помощ?
– Да. И аз самата, и мои близки. Използвам случая, за да изразя горещата си благодарност към всички лекари и сестри на Първо и Второ вътрешни отделения към Първа МБАЛ в София. Специално искам да благодаря на доц. Янкова (зав. вътрешна клиника), на д-р Моллов (зав. кардиология) и на д-р Велев (от урологията), както и на личната си лекарка д-р Петкова и да им пожелая винаги да останат такива, каквито са.

– Какво означава здраве?
– Онова състояние, в което човек може да изпитва радост и удовлетворение от факта, че живее и че може да върши работата си.

– Има ли стрес в живота ви?
– Не познавам човек, който да не е подложен на стрес. Но стресът в известен смисъл може да бъде и полезен.

– Защо?
– Защото е вид стимул. Всичко зависи от дозата стрес и от това, което го предизвиква. Понякога в човешкия живот има много неприятни моменти. Тогава стресът от тежка житейска трагедия – например загуба на много близки хора – не може да бъде полезен.

– Спазвате ли диета?
– Не. Диетите може и да вършат работа, ако са под наблюдение на диетолози. Ако някой човек е наистина мотивиран да спазва някаква диета, той ще прави това стриктно. Иначе за мен диетата е чисто самозалъгване.

– Кои са основните фактори, които увреждат здравето?
– Всичко вреди, ако човек води нездравословен начин на живот. Прекаляването с каквото и да било винаги е беда. Целият ни живот е така устроен, че човек много трудно може да се съхрани здрав. Доказателство за това е фактът, че в момента
измират много млади хора.

– От какво?
– Няма универсална причина за смъртта. Всички ние сме жертва на някакви обстоятелства, които очевидно не ни действат добре. Различните организми реагират посвоему на замърсената околна среда. Тя е и радиоактивна, а това никой не го отчита. Мисля, че това е една от основните причини за много заболявания. За съжаление, твърде рядко ни информират до каква степен е замърсена средата, в която живеем – храната, въздухът, шумът.

– Здрав човек ли е българинът?
– Не. С тревога слушам и чета, че малки деца страдат от високо кръвно или от диабет. Това е нелепо и абсурдно! Най-вероятно има причини за това и самото общество трябва да се замисли откъде идват те. Да ги отчете и да ги отстрани!

– Музиката може ли да лекува?
– Разбира се. В нея има всичко – и чувство, и мисъл, и философия. За мен това е вид терапия.

– Как точно помага?
– Мисля, че когато човек е щастлив, може да намери себе си в музиката. Ако е много нещастен, пак ще открие себе си в това изкуство. Терапията е резултат от споделянето на емоцията, предизвикана от музиката. За мен животът би бил просто немислим без музиката.

– Как се ориентирахте към нея?
– Майка ми – Екатерина Апостолова, беше повече от 25 години звезда на Софийската народна опера. Аз съм отраснала в нейната гримьорна, ако може така да се каже.

– Кога влязохте за първи път в операта?
– На тригодишна възраст. Всичко, което е свързано с музика, с театър, със сцена, винаги е било част и от детството ми, и от начина ми на мислене.

– Пели сте на най-големите оперни сцени в света. Как се възприема българската оперна музика?
– Нашите гласове са прочути. Те са безкрайно богати темброво. Отличават се с рядко срещана красота. Климатичният пояс, в който живеем, е богат на уникални гласове. От статистиката зная, че у нас всеки трети човек притежава глас, достоен за обработване. Затова не е случаен фактът, че у нас съществуват толкова много хорове, че има много певческа самодейност. Българите просто масово пеят! Имат данни и го правят.

– Какъв е гласът ви?
– Колоратурен сопран. Но изпълнявам и лиричен репертоар, благодарение на възможностите на гласа ми.

– Какво означава колоратурен сопран?
– Това е най-високият женски глас.

(край на цитата)

Само 2 години след това интервю Кристина Горанчева ни напусна завинаги на 13 юни 2013 г. Редица медии в България отбелязаха това траурно събитие със съболезнования, съобщения и данни за живота и дейността й. Цитирам едно такова съобщение от началото на юли 2013 г.:

Почина оперната прима Кристина Горанчева

03.07.2013 г.

Почина оперната прима Кристина Горанчева, съобщи вестник „Труд”. Тя е една от най-известните български сопрани.

Завършила е Музикалната академия. Още като студентка започва да участва в международни конкурси. Носител е на четири големи международни награди от едни от най-престижните оперни конкурси – в Тулуза (Франция), във Вервие (Белгия), в Париж (Франция) и в Рио де Жанейро (Бразилия).

Пяла е с дългосрочни договори и гастроли на оперните и концертни сцени в почти цяла Европа. Една от малкото българки, играли в „Ла Скала” (Милано).

У нас е участвала с изпълнения най-много в Софийската, Варненската и Русенската опера. Била е солистка на всички големи симфонични оркестри в България.

Поклон пред светлата ѝ памет!

(край на цитата)

В крайна сметка до тук дадох всичко най-важно, което може да се намери в различните медии на български език за Кристина Горанчева.

Как бих завършил днешната си статия за майката и дъщерята Екатерина и Кристина – като повторя думите от финала на миналогодишната ми статия:

На нас остава днес на 17 ноември 2016 г. да припомним за 99 години от рождението на Екатерина Апостолова и да почетем паметта й, както и тази на дъщеря й Кристина Горанчева.

(край на статията ми през 2016 г.)

През 2017, 2018 и 2019 години няма нови информации за Екатерина Апостолова, както и за дъщеря й Кристина Горанчева с изключение на две неща: едно съобщение в Интернет за Кристина Горанчева от 3 май 2016 г., и хубава статия на Огнян Стамболиев във връзка със 100-годишнината на Екатерина Апостолова, които цитирам по-долу:

Кристина Горанчева – оперната прима стъпила на „Ла Скала“

Публикувано от: Мая Матева

3 май 2016, от „1000 причини да се гордеем, че сме българи“, № 526

Първото българско колоратурно сопрано, записало и оставило за историята на Ла Скала името си, е Кристина Горанчева (родена в София). Това става през 1975 г. за световната премиера на операта на Луиджи Ноно “Под палещото слънце на любовта”. Името на Горанчева вече е познато в музикалните среди заради наградите от четири големи международни конкурса в Тулуза, Вервие, Париж и Рио де Жанейро. Работата по постановката в Милано продължава три месеца – диригентът Абадо предупреждава композитора, че Горанчева има феноменални височини, в отговор на което Ноно написва каденца с “фа диез” на трета октава специално за гласа на българката! Това е изключително трудно за изпълнение дори от опитни колоратурни сопрани. Горанчева не просто демонстрира певчески умения, а изпълнява вълшебно бляскава каденца. След успеха на премиерата певицата започва успешна кариера по най-големите европейски сцени.

(край на цитата)

Интересна информация, за част от която става въпрос в Уикипедия-страницата на певицата, но твърдението „Първото българско колоратурно сопрано, записало и оставило за историята на Ла Скала името си“ не е точно. Преди Горанчева там са пели и други български сопрани, ще спомена само Елена Доскова-Рикарди, както и Славка Таскова, за която писах статия вчера във връзка с рождения й ден.

Сайт на Софийската народна опера

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕКАТЕРИНА АПОСТОЛОВА

Чаровната Розина на  Екатерина Апостолова не може да бъде забравена

Чаровната Екатерина Апостолова (1917–2011) пя само 20 години на сцената и концертния подиум, но името й остана в историята на нашия първи музикален театър, наред с това на прочутите й колежки, колоратурни сопрани: Мария Милкова- Золотович, Мария Митович, Людмила Максимова, Серафина Динева, Петя Иванова…

Родена е на 17 ноември 1917 година  в София, под знака на взискателния Скорпион, в семейството на пощенски чиновник, който обича музиката и майка-домакиня с красив глас, спечелила стипендия за обучение в чужбина, но отказала се от тази кариера. За щастие, младата Катя Апостолова се изявява успешно като надарена певица още като дете и насърчена от родителите си учи упорито пеене и пиано като ученичка в гимназията. После постъпва като студентка във вокалния клас на проф. Людмила Прокопова в Музикалната академия. Като студентка започва активната си концертна дейност в София като изнася певчески рецитали, пее на живо и в концерти, излъчвани от Радио София, по това време една обичайна практика в програмата му. През юли 1940 завършва с отличие Академията  и на 28 октомври с.г. е поканена за дебют в Софийската опера. На 6 ноември 1940 г. вестник „Утро” публикува рецензия на Михаил Стоянов, в която четем: „ Една идеална Джилда бе Екатерина Апостолова. Младата дебютантка притежава извънредно красив колоратурен сопран, с жив темперамент, ясно изразена сценична дарба, които й позволи да предаде както сценично, така и вокално  образа на героинята – един от най-деликатните и трудни в цялото творчество на Верди”.  А за първият й вокален / песенен концерт критикът Маргарит Георгиев пише: „Нейните феноменални височини и абсолютно точни стакати, съчетани с една идеална интонация и дикция, предизвикаха  истински възторг у публиката.” (в. „Вечер”, 27 юни 1940).

През февруари 1941 година Екатерина Апостолова е вече редовна солистка на националната ни опера и веднага влиза в репертоара за нейния тип глас: Джилда, Оскар от „Бал с маски”, Констанца от „Отвличането от сарая”, Каролина от „Тайният брак”.  През 1942 специализира пеене в Берлин при прочутата педагожка проф. Франциска Мартинсен Ломан, но дели времето си между Берлин и София, като участва в много спектакли от репертоара. Операта не може просто без нея, защото диригентите и режисьорите я ценят високо заради професионализма й и искат да работят с нея, а и публиката търси спектаклите с нейното участие.

Зареждат се роля след роля, все главни, трудни певчески и сценично. Сред тях са: Царицата на нощта от „Вълшебната флейта” на Моцарт (пробен камък за всяко колоратурно сопрано), Лучия от „Лучия ди Ламермур” на Доницети, Сузана от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, Розина от „Севилският бръснар”.  Последната се играе всяка седмица с нея при препълнени салони. Като най-репертоарни Джилда и Розина я правят любимка на публиката и разнасят славата й. При дебюта на младия Гяуров след обучението му в Москва, в спектакъл на шедьовъра на Росини, цяла България имаше шанса да я види и чуе по БНТ като Розина, заедно с нейните прекрасни партньори: Михаил Люцканов, Павел Елмазов и Илия Йосифов. И това бе едно незабравимо преживяване. Екатерина Апостолова беше изключително чаровна Розина – едно рядко съчетание между глас, музикалност, артистичност, сценична грация и хубост.

С Джилда, Розина, Лучия и Констанца – тези четири най- представителни свои роли, Екатерина Апостолова гостува на някои чужди сцени (Клуж, Букурещ, Берлин, Бърно, Прага, Братислава), а също и в нашите оперни театри. Концертира много активно из страната, със самостоятелни рецитали с арии и художествени песни, а също и като солистка на повечето от симфоничните ни оркестри. Открива за нашата публика богат и обширен репертоар от български и чужди автори, от различни стилове и епохи, прави успешни записи и за Радио София. Част от тях са в Златния фонд и те могат днес да ни срещнат с нейното голямо певческо майсторство.

Нейната дарба наследи в известна степен дъщеря й, Кристина Горанчева (1946–2013), която направи кратка, но успешна кариера повече в чужбина с част от нейните роли.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

(край на цитата)

Единствената нова информация за Екатерина Апостолова е едно предаване на Българското Национално Радио от 19 ноември 2017 г. – само 2 дни след годишнината от рождението й, посветено на нея – една хубава инициатива на Радиото след подобно предаване през 2011 г., което цитирах в началото на тази статия:

БНР

Спомен за Екатерина Апостолова

публикувано на 19.11.2017 г.

Автор: Цветана Тончева

Професор Герджиков разказва за най-успешните роли на Екатерина Апостолова

Тази неделя авторската рубрика „Срещи, гласове, съдби“ на Павел Герджиков в „Неделен следобед“ бе посветена на легендарната българска колоратурка – солистката на Софийската опера Екатерина Апостолова, родена на 17 ноември 1917 г. Разказът на професор Герджиков започва от началото на 60-те години на ХХ век:

„Когато през 1962 г. се явих на конкурс за Софийската опера (той се състоеше от три тура: първият тур беше изпълнение с пиано на голямата сцена, вторият тур – концертно изпълнение с оркестър, а третият тур беше откъс от музикално-сценично произведение с партньори, декор, костюми и с оркестър, разбира се) … наши партньори бяха именити български оперни артисти … Моят откъс беше първо действие на „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и за мен не беше никак трудно да се справя с този откъс, защото тази опера беше моята дипломна работа, подготвена под ръководството на професор Драган Кърджиев – моя учител по актьорско майсторство. Когато кандидатствах за Софийската опера с Фигаро, моя партньорка като Сузана беше много голямата българска оперна певица Екатерина Апостолова. Дотогава, в студентските си години, аз я знаех само от сцената. Знаех я като прекрасна Розина, прекрасна Джилда, Лучия в едноименната опера на Доницети. Също така я бях слушал и в постановката на Драган Кърджиев „Фиделио“ през 1957 година. Там пък за първи път чух Сийка Петрова като Леонора, а Екатерина Апостолова беше Марцелина…


Разбира се, какво знаех аз тогава за Екатерина Апостолова? Нищо, освен това, че когато видех името й на афиш, винаги отивах с интерес. Тя много често пееше тогава. Беше с хубава фигура, миньон, много пластична, много раздвижена, подчертано музикална. Знаех, че е от школата на Морфова-Прокопова и винаги отивах с голям интерес да я слушам …“.

За най-успешните роли на Екатерина Апостолова и за нейните звездни партньори на сцената на Софийската опера от средата на миналия век можете да научите любопитни подробности, ако чуете рубриката „Срещи, гласове, съдби“.

Програма Христо Ботев Музика Неделен следобед    Екатерина Апостолова

(край на цитата)

Цитирам линк към горното предаване на БНР:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100897848/spomen-za-ekaterina-apostolova

Нека днес на 18 ноември 2020 г. да си спомним за 103-годишнината от рождението на Екатерина Апостолова вчера на 17 ноември и да почетем паметта й, както и тази на дъщеря й Кристина Горанчева. Майка и дъщеря се събраха в небитието само в разстояние на 2 години (и двете починаха през месец юни – 2011 и 2013 г.). Дали и там не са пак заедно, както тук на земята – по собствени думи на Горанчева „тя е израснала в гримьорната на майка си” .

…………………..