Днес празнува рожден ден тенорът Петър Гугалов
Драги приятели на оперната музика, днес на 11 декември 2020 г. отново имаме оперен юбилей – на този ден през далечната 1929 г. е роден в Лъджене (квартал на днешния Велинград) – в сърцето на Родопите, една от най-интересните личности в българския оперен свят, тенорът Петър Гугалов (в транскрипция на Запад – Peter Gougaloff), аз бих казал – „най-добрият спортист между певците и най-добрият певец между спортистите в България“.
Не се чудете, той има висше образование по спорт, получено във Висшия институт за физкултура и спорт в София през 50-те години на миналия век, после е работил там като доцент, също е бил преподавател по физкултура в Софийския университет, бил е републикански първенец по модерен петобой, а това изисква особени способности в общото физическо състояние на тялото и духа, гимнастика, фехтовка, плуване, езда, лека атлетика. При това природата го е надарила с изключително хубав глас, като че ли Орфей, преминал недалеч от Лъджене в тия години, се е намесил и благословил малкото дете в къщата на родителите му.
Когато аз бях млад мъж през 50-те години и по-късно, почти на негова възраст (той е 2 години по-възрастен от мен), всички приятели, увлечени в пеенето и операта се чудехме, как може да има човек с такива възможности, при това да бъде изключително добър тенор, с прекрасни височини и чудесно чувство за хумор. Имал съм приятели, които са го познавали отблизо и са ми говорили много за него. По-късно, когато през 1976 г. в Германия пях 2 години в хора на Оперния театър в Дармщадт, имах колега – покойният вече бас Калин Владев, който го познаваше бегло от Виена, там са се срещали. Калин разказваше с удивление, че там при репетиции често Гугалов (като добър гимнастик) се изправял на ръце и в това състояние пеел най-високи тонове от теноровия си репертоар. По-долу ще има подробности, разказани от самия Гугалов.
Петър Гугалов направи значителна международна кариера след многото си успехи на сцените на български оперни театри. За съжаление аз нямам много сведения за него в моя архив, само неговите изяви главно на сцената на Държавната опера в Берлин, където той редица години е бил солист в ансамбъла на операта. Не случайно за голямата си дейност в Германия той е получил там почетната титла „Kammersänger“. Моите бележки са от изявите му там през периода 1993 до 2000 година. Жалко, в Интернет няма много сведения за дейността му като певец, много повече като музикален педагог и то със завидни резултати и отлично мнение за работата му (и за това ще стане въпрос по-късно). Да не говорим за Уикипедия, където нито на български език, нито на други езици има повече сведения. Аз обаче имам известни информации от началото на новото хилядолетие, главно от българската преса, някои много интересни, части от които ще цитирам по-долу.
Днес исках да пиша повече за активната дейност на Гугалов като певец преди всичко в периода между 1970 и 1995 г. За съжаление в страницата на Deutsche Oper Berlin в Интернет – много подробна и всестранна, няма архив за певците, гастролирали там преди време. Макар и да живея от 1974 г. в Германия, в периода до 1990-92 г. не съм се занимавал усърдно с архивиране на оперни събития и имена на артисти поради служебна заетост. През 2015 г. обаче открих случайно нещо удивително, говорещо за реномето на Гугалов през 70-те години. Той е участвал при запис от авторитетната фирма Deutsche Grammophon (DG)“ на „Дама Пика“ от Чайковски през 1977 г. във Франция под диригентството на Мстислав Ростропович и то в главната роля на Херман. При това в ролята на Лиза пее съпругата на диригента – знаменитата Галина Вишневска, в ролята на Графинята – Регина Резник и Бернд Вайкл като Томски. Едно голямо признание за таланта на Гугалов. Ето писмено доказателство за този запис (цитат на руски език):
„Чайковский. Пиковая дама. – Г. Вишневская, Р. Резник, П. Гугалов, Б. Вейкль, хор им. Чайковского и Национальный оркестр Французского радио. США: 4-Deutsche Grammophon 2711019. Великобритания и Франция: DGG 2740-176 (4 пластинки)“.
А ето цитат с рецензия на английски език:
Composer(s):
Tchaikovsky
Works:
The Queen of Spades
Performer:
PETER GOUGALOFF, Dan Iordachescu, Bernd Weikl, Regina Resnik, Galina Vishnevskaya; Tchaikovsky Choir, French National Orchestra/Mstislav Rostropovich
Label:
DG The Originals
Catalogue Number:
463 679-2 ADD Reissue (1977)
Reviewer:
BBC Music Magazine
This is a tale of two performances. Half of what is represented on this landmark 1977 recording – the second operatic project Mstislav Rostropovich and Galina Vishnevskaya undertook in the studio after leaving Russia – comes close to being a definitive account of Tchaikovsky’s penultimate opera. But the other half, sometimes just disappointing and sometimes maddeningly poor, takes the shine off what remains nevertheless an important issue. On the credit side, there is Rostropovich’s conducting, which maintains a good balance between the work’s outward grandeur and inward turmoil, its darksome drama and sparkling brilliance. Conjuring up Tchaikovsky’s St Petersburg and the emotional world of his Fifth and Sixth Symphonies, the works which frame this operatic masterpiece, Rostropovich also stamps his own personality all over this performance. Sometimes he pulls the music around to exaggerated effect, but purely orchestrally this is the most compelling performance available. Some of his singers are outstanding, especially Bernd Weikl, who brings magnificent authority to Yeletsky. Lucia Popp is luxury casting as Prilepa (in the Intermezzo), and there is the great Regina Resnik as a compelling Countess, ghostly without a hint of caricature. The debit column is headed, alas, by Vishnevskaya herself: she still has the interpretative insights of a great Bolshoi prima donna, but the voice was captured too late and a hard vibrato intrudes. PETER GOUGALOFF’s Herman sounds frayed around the edges, and Dan Iordachescu is a dull and unfocused Tomsky. Gergiev’s recording of a decade ago may not match this in every department, but it is a far more even affair and goes to the heart of the matter.
John Allison
(край на цитата)
Аз имам снимка от обложката на диска със запис на „Дама Пика“ и ще я приложа след статията.
В моите бележки от годините 1993 до 2000 стоят следните негови изяви от това време на сцената на Държавната опера в Берлин (често липсват ролите му):
На 23 декември 1993 г. той има изяви като Съдията в „Бал с маски“ от Верди, също и на 6 и 9 март 1996 г., на 14 и 22 март 1998 г. На 13 и 17 февруари 1994 г. в „Електра“ от Рихард Щраус, също и на 21 и 24 септември 1996 г. На 4 и 7 април 1995 г. в „Момичето от Златния Запад“ от Пучини. На 4, 13, 15 и 22 юни 1995 г. във „Фалстаф“ от Верди, също и на 10 и 18 януари 1996 г. На 20, 25 и 27 юни 1996 г. в „Турандот“ от Пучини, също на 17, 20 и 23 януари 1999 г. На 17 и 24 ноември 1996 г. в „Борис Годунов“ от Мусоргски. На 15 (премиера), 17, 22 и 24 февруари 1997 г. в постановката за деца на режисьора Roesler на Вагнеровия „Пръстенът на нибелунга“. На 6 и 27 април 1997 г. в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, също на 1 и 4 май и на 15 юни 1997 г., на 7 и 21 март 1999 г. На 4 и 9 октомври 1997 г. в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, също и на 6 декември 1997 г., на 30 май 1998 г., на 5 юни 1998 г.
Петър Гугалов е включен в листата на английски език за ония 100-120 български оперни певци, която може да се намери като линк в Интернет – портала „Bulgarian Opera Stars“, който се поддържа от г-н Франк Фишър в Питсбърг / САЩ. Там информацията за него е много малка – едва 5 реда, няма и снимка, но ще дам в превод най-важното: „Тенорът Петър Гугалов започва музикалното си обучение при Христо Бръмбаров в България и после в Германия при Helge Roswaenge и Rudolf Dressimair. Дебюта му е на сцената на Берлинската държавна опера през 1960 г. в ролята на Туриду в „Селска чест“ от Маскани. След като пее в Брауншвайг, наново се връща през 1965 г. в Берлинската опера и започва продължителна кариера в нея. От 1976 г. е член на ансамбъла на операта. Същевременно играе и на сцената на Софийската държавна опера, на Държавната опера в Прага, в Парижката „Grand Opera“. Допълнителни ангажименти му позволяват да показва таланта си като отличен тенор в Хамбург, Мюнхен, Щутгарт, Франкфурт, Цюрих, в „Болшой“-театър в Москва. В САЩ Петър Гугалов има изяви на сцената на „San Francisco Opera“. Той участва и като солист при редица музикални фестивали: в Единбург, при „Maggio Musicale Florence“ в Италия“.
(край на цитата)
Повече сведения за Петър Гугалов в източници на Запад има в речника на Kutsch & Riemens на немски език, издание 1997 г. Тук между другото се казва: „Той е роден на 11 декември 1929 г. във Велинград. През годините 1949-1953 следва във Висшето училище за спорт в София, едновременно е солист в Академичния хор на университета (б.а. Б.К.: аз мисля, че става въпрос за Академичния хор с диригент по това време Ангел Манолов, който беше на изключително високо ниво и в който имаше студенти от всички висши учебни заведения в София. Не вярвам Гугалов да е бил в Хора на Софийския университет, тъй като този хор не беше на особено високо ниво. В него аз съм пял като баритон през годините 1952-1954 и не помня името Петър Гугалов. Може и Висшето училище за спорт да е имало собствен хор, за който да става въпрос). През годините 1953-1955 Петър Гугалов е доцент във Висшето училище за спорт в София. Българският бас Николай Гяуров го съветва да обучи гласа си, което Гугалов започва при Христо Бръмбаров, наред със служебните си задължения“ (б.а. Б.К.: Гяуров и Гугалов са родом от Велинград и се познават добре, за което ще стане въпрос по-късно в тази статия. Оттук в Kutsch & Riemens следват същите пасажи, които цитирах по-горе в статията на английски език). Чак на края четем следното: „На първо място в репертоара на Гугалов стоят роли от драматичния жанр в италианските и славянски опери“. В края на статията има дискография: „Балкантон, Deutsche Grammophon (Херман в цялостния запис на операта „Дама Пика“ от Чайковски)“. Именно за този последен запис писах в началото на тази статия. И още: „фирма Levon – пълен запис на операта „Аида“ от Верди с негово участие“.
(край на цитатите)
Изобщо ролята на Херман в „Дама Пика“ е една от коронните роли на Гугалов. През годините 1980-1982 той я играе с голям успех четири пъти на сцената на Виенската държавна опера, в който театър Гугалов има и други изяви през годините 1977-1985. Ето откъс от архива на този театър:
Vorstellungen mit Peter Gougaloff
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Arabella | Graf Elemér | 16.03.1977–16.12.1979 | 4 mal |
|
| Cavalleria rusticana | Turiddu | 30.11.1979 | 1 mal |
|
| Falstaff | Dr. Cajus | 19.02.1985 | 1 mal |
|
| Jenůfa | Štewa Buryja | 21.06.1978–26.11.1980 | 12 mal |
|
| Pique Dame | Hermann | 25.11.1982–23.06.1983 | 4 mal |
|
(край на цитата)
Не са нужни много коментари – наред с големите оперни постижения на тенора Димитър Узунов, за когото писах вчера в статията за рождения му ден, Петър Гугалов е малко по-късно следващият забележителен драматичен тенор от България, който обръща внимание на Запад с таланта си. Не случайно великият му колега Пласидо Доминго, който е имал възможност да го срещне по време на общата им кариера, е запазил чудесни спомени за него. Ето факти (част от интервю на Доминго в София през 2014 г.):
„Мечтая да се завърна и да пея в Софийската опера. Дано този път не се наложи да чакам толкова дълго!“, призна един от най-великите тенори на нашето време Пласидо Доминго преди първия си концерт у нас утре в зала „Арена Армеец“. С родната оперна трупа маестрото е работил два пъти в Испания – през 70-те и 80-те години, разказа той на пресконференция вчера, а за срещата си с българската публика сподели, че се готви от 4 десетилетия: „Има години, които минават много бързо, особено последните. От 40 г. искам да дойда в България, постоянно го обсъждах с колеги и приятели, но по различни причини все не се получаваше. И ето, сега съм много щастлив да бъда тук, в страната на велики оперни певци.“ Доминго пристигна с младото сопрано Микаела Оесте, с която вече имат няколко съвместни изяви. Певицата сподели, че е за втори път у нас и има приятели в Пловдив и Варна, които са „изключителни музиканти“. Ласкаво за нашите таланти се изказа и диригентът на концерта в „Арена Армеец“ Джорди Бернасер, който вчера сутринта бе на репетиция със Софийската филхармония. Програмата в петък вечер ще бъде разнообразна, тъй като е мислена за по-широка публика. Освен опера тя ще включва и сарсуели, части от оперети и мюзикъли.
„2014 г. е много важна – изтъкна големият тенор. – Отбелязваме 100-годишнината от рождението на Борис Христов, 85-годишнината на Николай Гяуров – и двамата велики басове. С Христов не съм имал възможност да пея, но много пъти сме били заедно с Гяуров, а също и с Димитър Петков. Вие „произвеждате“ невероятни гласове, може би това е заради езика, който напомня руския, особено басовете ви са много специфични. Надявам се новото поколение да продължи традицията Христов-Гяуров-Гюзелев – ето, Орлин Анастасов вече го прави. От тенорите ви съм се възхищавал на ПЕТЪРГУГАЛОВ – със знаменитото му изпълнение в „Дама Пика“, на Димитър Узунов, когото слушах във Виена.“
(край на цитата)
Какво хубаво изказване на великия тенор. Имам чувството, че той наистина цени българските оперни певци. Спомням си от едно интервю на Александрина Милчева (статията ми за нея на 27 ноември по случай 84-годишнината й), когато тя е имала съвместна изява с него в Испания в операта „Кармен“ от Бизе за помощта му спрямо нея. Ще ви припомня този интересен епизод: „При интервюто в София, за което вече писах, Милчева разказва интересен факт от съвместната й дейност с Пласидо Доминго при изявите им в „Кармен“: „Той е не само изключителен талант, а и невероятен човек и колега, когото продължавам да давам за пример на учениците си – казва певицата. – Веднъж пеехме заедно “Кармен” в Барселона. Той беше малко притеснен гласово. Започна второ действие с онази великолепна любовна ария. Аз седя до него на един стол и усещам, че от челото му буквално се лее пот върху ръцете ми. Толкова беше напрегнат. Изпя я без грешка и предизвика буря от овации. Поглеждам към първи балкон и виждам огромен плакат: “Пласидо Барселона завинаги”. В този миг обаче чувам нещо като ръмжене. Оказа се, че вместо да се главозамае от собствения си успех, Доминго мислеше за началото на моята ария. Тя е много трудна, започва особено и сред цялата тази емоция можех да сбъркам. Представяте ли си, вместо да се радва на своя триумф, той ми помагаше да намеря верния тон! Порази ме !”.
(край на цитата)
След тези най-общи описания за живота и дейността на Петър Гугалов, сега ще обърна повече внимание на това, което разказва самият той за биографията и творческия си път. Както споменах в началото, той е дал интересни интервюта на български журналисти, части от които ще поместя по-долу:
(Интервю с Петър Гугалов на 11.01.2003 г., печатано във в. „Капитал“)
“Аз съм от Лъджене. В Родопите е роден и Орфей. Може би затова от този край са излезли доста певци”, казва Петър Гугалов. Той е гастролирал в най-престижните оперни театри на Европа и САЩ. Има 42-годишна певческа кариера в Германия. Сега живее в Берлин и се занимава с преподавателска дейност.
Освен музикалното
си “лице” Петър Гугалов има и друго
– спортно. Завършил спортната академия
в София, той е бил шампион на България
по модерен петобой.
“И днес, на 73
години, поддържам редовно форма – плувам,
стрелям и дори участвам в любителски
състезания по стрелба с пистолет. Скоро
ходих на такъв турнир в САЩ. Винаги
побеждавам!”
Кога започнахте да пеете?
– Ние
сме съученици с Николай Гяуров, седели
сме на един чин. Срещнахме се във
Велинград по Коледа през 1955. Тъкмо беше
спечелил първа награда на конкурс в
Париж, а аз – републиканската титла по
петобой. Минавам покрай читалището и
чувам, че се пее. Влизам вътре – Николай
с първата си жена – пианистката Златинка
Мишакова, разучава някаква ария. Помолих
я да ми акомпанира и им изпях арията на
Каварадоси от първо действие на „Тоска“,
която бях научил по слух. Николай ме
погледна учудено и вика: „Утре идваш
с мене в София да те чуе моят професор
Христо Бръмбаров.“ Бръмбаров започна
да ме „разхожда“ нагоре-надолу по
пианото и накрая каза, че имам качества,
но трябва да започна уроци. Напредвах
бързо и професорът ме накара да се явя
на прослушването за младежкия фестивал
във Виена. Мислех, че няма да ме пуснат
да замина, защото моят по-голям брат
живееше в Америка. Но явно съм се
представил добре и придружен от доста
„съгледвачи“, отидох и спечелих
сребърен медал. Не останах, въпреки че
имах възможност. Това успокои властите
и ме пуснаха да си видя годеницата в
Берлин – беше от ГДР, запознахме се на
морето в България.
Как ви ангажираха за Берлинската
опера?
– В моя живот всичко е поредица
от случайности. Като тръгвах за Берлин,
една позната ме помоли да се обадя на
неин близък там, за да й
изпрати нещо. Обаждам се аз и той ми
казва: „Ела в операта да се видим, защото
работя там.“ Оказа се, че това е диригентът
Илия Темков, тогава на работа в ГДР.
Отидох и изчаках да свърши репетицията
– пееше някакъв тенор, който се „давеше“
на високите тонове. В паузата се запознах
с Темков и предложих: „Повикайте един
пианист да ми акомпанира и ще видите
какви височини имам.“ Всички, които ме
чуха, направо зяпнаха. Попитаха ме в
кой оперен театър пея и като им казах,
че съм преподавател по физкултура в
Софийския университет, съвсем се
слисаха. Още на другия ден ми предложиха
договор за Берлинската държавна опера.
Какви роли сте изпълнявали?
–
Започнах със „Селска чест“ от Маскани
и постепенно натрупах богат, преди
всичко италиански репертоар. Пял съм
също Чайковски, Мусоргски и Глинка, но
никога Вагнер. Гласът ми не е подходящ
за неговите опери. Моцарт – да, но само
определени роли. Немската музика трябва
да се изпълнява по друг начин – трябва
да пееш „еднофазово“, да звучиш като
инструмент. Пък моят глас си е богат,
тембрист, славянски! Защо трябва да го
насилвам, да го стеснявам, за да пея
немска опера?
А имате ли оперетен репертоар?
–
В оперети съм участвал по-малко. Но в
„Цигански барон“ и „Прилепът“ от
Йохан Щраус съм пял много пъти. Всъщност
за първи път ме поканиха за ролята на
Баринкай от „Цигански барон“ в театъра
в Брауншвайг. Нали съм гимнастик, след
като си изпявах арията, правех една
серия от акробатически номера – започвах
да подхвърлям три топки, после правя
„циганско колело“ и накрая – салто.
Публиката подлудяваше от викове „браво“!
Хората връщаха билетите си, ако не
участвах в представлението.
С какво се занимавате сега?
–
Всеки от моите ученици си има досие и
след време смятам да издам книга, в
която да опиша педагогическия си опит,
за който твърдя, че е ефективен.“
(край на интервюто)
А сега статия във в. „Стандарт“ от 13.02.2007 г. при гостуване на внучката на Вагнер в София. Обърнете внимание на изказването на певеца Бруно Пауленц:
Верене Вагнер-Лаферен,
внучка на Рихард Вагнер и правнучка на
Ференц Лист, разгледа нощна София.
Гостенката се разходи по „Царя“ и
около храм-паметник “Св. Александър
Невски”. Това беше първото й желание
след пристигането й у нас. Знатната
потомка е на посещение в страната заради
грандиозния концерт в памет на дядо й
Вагнер, който е тази вечер в зала
“България”. Дамата се запозна още
и с музикантите от Софийската филхармония,
които са изпълнявали опери на Вагнер
като “Валкюра”, “Тристан и
Изолде”. Събитието е
организирано от Министерството на
културата, Вагнеровото общество в
Германия и музикална къща
“Престо”.
87-годишната аристократка
е работила като медицинска сестра,
свири на пиано и пее. Заявява, че баща
й е обичал най-много Верди, а тя харесвала
Моцарт и Бетовен. Няма спомен от дядо
си, но помни своята баба Козима. Верена
Вагнер е твърде жизнена за годините
си, спортува, като върти колело и плува,
доскоро е карала сърф в езеро близо до
дома си. Майка е на пет деца, а на младини
се е занимавала с фестивала “Байройт”.
Верене е и правнучка на Ференц Лист,
чиято дъщеря Козима напуска прославения
диригент Ханс фон Бюлов, за да свърже
живота си с Рихард Вагнер. Плод на
тяхната любов е Зигфрид Вагнер, талантлив
диригент и композитор, който дълги
години ръководи прочутия Байройтски
музикален фестивал, посветен изцяло
на музиката на баща му.
“Имам чудесни спомени от детството си – баба ми бе с прекрасно чувство за хумор и обичаше да си играе с нас, децата. Забавлявахме се много. Израснахме с музиката на Вагнер и Лист – за нас това беше нещо естествено. Аз свиря на пиано и пея. Обичам да гледам репетициите за оперните спектакли и концертите” разказа гостенката. Макар да е консервативна по собствените й думи, тя приема и модернистичните постановки на оперите на Вагнер, стига да съответстват на смисъла на музиката и текста на произведението. Най-ярките й спомени са от спектаклите на баща й Зигфрид Вагнер – те са и критерият, с който оценява днешните представления. Зигфрид Вагнер обичал много и музиката на своя дядо Ференц Лист и винаги включвал негови произведения в концертите, които дирижирал.
Верене Вагнер е в
България с делегация от видни представители
на Вагнеровото общество в Германия.
Още един гост от свитата за концерта
по случай годишнината от кончината на
композитора – 13 февруари, привлече
вниманието на светските хроникьори.
Това е германският тенор Бруно Пауленц.
Той разказа
как Пласидо Доминго търси помощта на
българския тенор ПЕТЪРГУГАЛОВ,
когато има затруднения с високите
тонове. Няколко дни преди спектакъл те
работят заедно. “Петър Гугалов, който
прави успешна кариера в Германия от
70-те години на миналия век, е един от
големите български Вагнерови певци
наред със Спас Венков, Роза Михайлова
и други”, каза Бруно Пауленц.
“Той беше един от моите учители.
Имахме много забавни моменти заедно.
У дома си дори се разхождаше на ръце,
за да ми покаже колко е лесно да се пее
високо.” Двамата се запознали при
любопитни обстоятелства. Българинът
бил на екскурзия в Германия и се отбил
в Берлинската опера, влязъл зад кулисите
и чул как по време на репетиция гласът
на един от певците прекъснал. Попитал
го дали иска да му покаже, качил се на
сцената и изпял такова „горно до“, че
всички присъстващи коленичили.
“През
целия си живот Петър Гугалов не е имал
проблем с високите тонове, невероятен
глас. В тритомната енциклопедия на
великите певци от 80-те години му е
отделено значително място”, отбеляза
Бруно Пауленц. По думите му Гугалов,
който сега живее в Берлин, преподава
пеене по много нетрадиционен начин –
учениците му трябва да имат познания
почти колкото студентите по анатомия.
Солисти тази вечер са още сопранът Роза Ербсльо-Михайлова и басът Филип Ценов – все утвърдени на германската оперна сцена изпълнители на Рихард Вагнер. Спектакълът включва култови страници от творчеството на гения – Увертюрата на операта “Нюрнбергските майстори певци”, прочутият прелюд и “Смъртта на Изолде” от “Тристан и Изолде”, “Ездата на Валкюрите” из трето действие на операта “Валкюра” – в изпълнение на Софийската филхармония. Диригенти ще бъдат Петър Димитров и Кристоф Щьокер от Германия. Концертът е под патронажа на министъра на културата Стефан Данаилов. Вечерта на Вагнер е вдъхновена от Вагнеровите празници в Байройт. Затова по време на антракта в зала “България” ще бъде сервирана безплатна бира, каквато е традицията в града на композитора, отбелязват организаторите.“
(край на статията)
Тук обаче аз намирам известно несъответствие: този тенор Бруно Пауленц твърди, че Гугалов е изявен Вагнеров певец, докато самият Гугалов казва, че не пее Вагнер. Ето вижте:
„Петър Гугалов, който прави успешна кариера в Германия от 70-те години на миналия век, е един от големите български Вагнерови певци наред със Спас Венков, Роза Михайлова и други”, каза Бруно Пауленц.Той беше един от моите учители.“
А самият Гугалов каза в свое интервю, което цитирах по-горе:
„Започнах със „Селска чест“ от Маскани и постепенно натрупах богат, преди всичко италиански репертоар. Пял съм също Чайковски, Мусоргски и Глинка, но никога Вагнер. Гласът ми не е подходящ за неговите опери. Моцарт – да, но само определени роли. Немската музика трябва да се изпълнява по друг начин – трябва да пееш „еднофазово“, да звучиш като инструмент. Пък моят глас си е богат, тембрист, славянски! Защо трябва да го насилвам, да го стеснявам, за да пея немска опера?“
Аз мисля, че г-н Пауленц се е заблудил, но не е толкова важно – вярвам повече на Петър Гугалов, той го казва толкова убедително.
Както се вижда, отдавна Петър Гугалов е изявен вокален педагог в Германия, изработил собствени методи на обучение, дали огромни резултати. На края в тази статия ще приложа мнение на негов ученик (на немски език с мой превод на български език):
Част от интервю, дадено през 2002 г. на редактор на списанието „Online Musik Magazine (ОММ)“ от немския тенор Millgramm:
Millgramm: Da haben Sie schon Recht. Niemand ist vollkommen, und eine Stimme entwickelt sich ein Leben lang. Das heißt aber nicht, dass man sich zum Spielball fremder Interessen machen lassen und jeden Unsinn schlucken muss. Auf das Wie kommt es an!
(Превод: Вие имате право. Никой не е идеален, гласът се развива през целия живот. Това обаче не означава, че човек трябва да се остави да бъде топка за игра на чужди интереси и да преглъща всеки абсурд. Важно е да се реши въпроса „как“, за да се стигне до целта (последното изречение преведено по смисъл).
ОММ: Lassen Sie uns noch ein wenig auf Ihre Lehrer zurückkommen. Sie arbeiten auch mit dem bulgarischen Tenor PETER GOUGALOFF zusammen. Ist es wichtig, einen Lehrer zu haben, der die Partien, die man zu singen hat, aus eigener praktischer Erfahrung kennt?
(Превод: Нека да се върнем малко и на Вашите учители. Вие работите заедно също и с българския тенор Петър Гугалов. Важно ли е да имате учител, който да познава от собствен опит партиите в ролите, които имате да пеете ?
Millgramm: Nein, das muss nicht unbedingt sein. So arbeite ich mit Kammersänger Peter Gougaloff und auch mit Frau Prof. Marga Schiml zusammen, und in beiden habe ich ganz außerordentliche Künstler und Menschen kennen gelernt, zu denen ich großes Vertrauen habe und deren Rat ich brauche und schätze. Die Beziehung zu einem Lehrer ist eine Vertrauenssache. Man braucht gerade als professioneller Sänger eine gewisse Kontrolle. Außerdem ist die Zusammenarbeit mit Pianisten sehr wichtig, denn das Partienstudium nimmt ja einen Großteil der Zeit ein. Wenn Sie einen Pianisten haben, der Ihnen ein Partner und ein Korrektiv zugleich ist, dann ist das ein Glücksfall. So jemanden habe ich seit einigen Jahren ganz besonders in Dr. Stephen Marinaro gefunden, dem Studienleiter des Opernhauses Dortmund. Dieser Beruf verlangt ein vertrauensvolles und verlässliches Umfeld, das ist ganz wichtig. Dazu zähle ich auch meine Frau Viviane, die einen großen Anteil an meiner Karriere hat! Sie nimmt mir einfach alles im administrativen Bereich ab, sie kümmert sich um all die Dinge, von denen ich absolut nichts verstehe, sie organisiert mein Leben und hält alles von mir fern.
(Превод: това не винаги е необходимо. Аз работя заедно с г-н Петър Гугалов (той е Kammersänger), също и с г-жа проф. Марга Шимл и при двамата срещнах изключителни артисти и хора, към които имам голямо доверие, чиито съвети ползвам и оценявам. Отношението към един учител е въпрос на доверие. Като професионален певец човек се нуждае често от известен контрол. Освен това много важна е съвместната работа с пианистите, тъй като разучаването на определена роля отнема голяма част от времето. Ако имате пианист, който едновременно е ваш партньор и коректор, тогава това е един щастлив случай. От няколко години аз намерих такъв човек в д-р Щефен Маринаро, който е ръководител на учебното студио към оперния театър в Дортмунд. Тази професия изисква една обстановка на доверие и сигурност, това е извънредно важно. Към този кръг принадлежи и моята съпруга Вивиане, която има голям принос за моята кариера. Тя поема всички ангажименти в полето на административните задачи, тя се грижи за ония неща, от които аз нямам никакво понятие, тя организира моя живот и ме държи встрани от неважните неща.
(край на интервюто)
През април 2014 г. Българското Национално Радио посвети специално предаване за Петър Гугалов. Ето цитат от сайта на Радиото:
Спомен за Петър Гугалов
публикувано на 17.04.2014
Автор: Красимира Йорданова
Помните ли Петър Гугалов?
По време на гостуването си в София големият оперен певец Пласидо Доминго изрази почитта си към много от българските оперни гласове. Сред тях беше и Петър Гугалов, който е градил цялата си професионална кариера в Берлин и по европейските сцени, а у нас е малко познат.
Гугалов е роден във Велинград през 1929 г. Израства заедно с Николай Гяуров, с когото дори седи на един чин в училище. Но пътищата им се разделят и докато Гяуров се подготвя за певец, Гугалов завършва Спортната академия – става републикански шампион по модерен петобой и преподава физкултура в Софийския университет. Музиката обаче отново среща двамата и точно големият Гяуров става повод съученикът му да започне да учи пеене. Вокалната му подготовка поема проф. Христо Бръмбаров.
И други щастливи случайности има в живота на Петър Гугалов. Чуйте подробности в рубриката “Помните ли…”.
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче Помните ли…
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР за Петър Гугалов:
http://bnr.bg/horizont/post/100403750/spomen-za-petar-gugalov
В страницата на Гугалов на латиница в Интернет могат да се прочетат още мнения на доста негови ученици, като Lunit Riebel и други, които се изказват много ласкаво за своя учител. Някои от тях са солисти в различни оперни театри, други също са вокални педагози и подчертават ползата от обучението си при Петър Гугалов. Аз лично съм изненадан и впечатлен от тия качества на нашия сънародник, дано те бъдат добре оценени от любители и професионалисти.
А наскоро като преглеждах за нови данни относно Петър Гугалов на латиница, открих следния линк за педагогическата му дейност:
Internationales Institut für Gesangskunst
Das
Internationale Institut für Gesangskunst mit Schwerpunkt in Berlin
ist ein Zusammenschluss von Sängerinnen, Sängern und Pianisten, die
es sich zur Aufgabe gemacht haben, die innovativen Erkenntnisse –
dokumentiert in dem von der Sopranistin Verena Rein produzierten Film
DIE
BEFREIUNG DES KLANGS –
weiterzutragen und zu vermitteln.
Durch den Film (DVD
erschienen Ende 2010 bei Edition Peters) ist es gelungen, die von
Verena Rein vertretene Gesangstechnik einer breiteren Öffentlichkeit
zugänglich zu machen.
Über 40 Jahre umfassende Stimmforschung
durch KS PETER GOUGALOFF und die Weiterentwicklung seiner
Erkenntnisse durch Verena Rein haben für den klassischen Gesang neue
Welten eröffnet. Der große Erfolg des Films spricht für sich.
Die
Nachfrage nach dieser Gesangstechnik
wird ständig größer, darum entschloss sich die Sopranistin, ein
Institut zu gründen. Bereichert wird das Lehrangebot durch weitere
ergänzende Kompetenzfelder. Sie finden uns in einigen Stadtbezirken
Berlins: Schöneberg, Friedenau, Charlottenburg und Prenzlauer Berg.
Drei unserer Dozentinnen unterrichten im süddeutschen Raum: München,
Coburg und bei Würzburg.
Die Kurse finden sowohl in Berlin
als auch anderen Orten in Deutschland aber auch im Ausland statt.
Alle Dozenten (Sänger/innen) wurden von Verena Rein aus- und
weitergebildet und sind darum mit dem befreiten
Klang
sehr vertraut. (…….)
(край на цитата)
Ще преведа само втория абзац, който се касае за Петър Гугалов:
„Чрез този филм (DVD издаден в края на 2010 г. при издателство „Петерс“) се постига прилаганата от Верена Райн вокална техника да бъде показана на широката общественост. Развитото в период на повече от 40 години изследване на вокалната техника чрез камерзенгер Петър Гугалов и последвалите по-нататъшни изследвания на неговите постижения чрез Верена Райн отварят нови светове за класическото пеене. Големият успех на филма говори сам за себе си“.
(край на превода)
Това наистина е една голяма почест и награда за педагогическата дейност на Петър Гугалов.
Накрая остава да поздравим днес на 11 декември 2020 г. Петър Гугалов за навършване на 91 години и да му пожелаем добро здраве и щастливи дни. През 2013 г. на този ден аз писах кратка статия във Фейсбук за него, даже бях открил чрез Интернет телефонния му номер (той живее тук в Германия) и го бях поздравил лично, без да се познаваме. Петър Гугалов беше малко неразположен със здравето, но се зарадва и аз му споделих, че пиша статия за него във Фейсбук. През 2015 г. опитах пак да позвъня, никой не ми отговори. Желаех да го поздравя. Радвам се днес, че мога да го поздравя лично с тази статия за неговия 91-годишен юбилей, като специално намеквам на факта, че е свързвал цял живот пеенето със спорта. Моят баща Пенчо Контохов, доживял 89 години (помина се през 1977 г.), често казваше: „здрав дух в здраво тяло“ – той беше добър гимнастик и хоров певец – тенор – с почти 80-годишна практика.
……………….
Бележка: На 16 септември 2019 г. попаднах случайно във ФБ на следното съобщение:
Велинград има традиции в певческото творчество – Друг ярък представител на това изкуство е съученикът на Гяуров – Петър Гугалов. С представяне на неговата биография искам да приключа засега своето участие и да досаждам в групата.
ГУГАЛОВ, Петър Георгиев (11 дек. 1929 г., с. Лъжене, дн. кв. на В-д) – бълг. оперен певец. Тенор с богат, тембрист, славянски глас. Родители: Георги и Ана Гугалови. След гимназия във В-д завършва ВИФ „Г. Димитров“ (дн. НСА). М. с., шампион на Б-я по модерен петобой, преподавател в СУ „Кл. Охридски“. Самодеец. По негови думи, като оперен певец го открива съученикът му Н. Гяуров, с който учат в един клас. След случайна среща и прослушване във В-д през 1955 Гяуров го представя на проф. Хр. Бръмбаров и Гугалов взема уроци при него. Професорът го подготвя и той се явява на Световен вокален младежки фестивал във Виена (1959), където печели сребърен медал.
Съпруга – Улрике, има син – Роберто (лекар в Бостън, хирург в Лос Анжелис, САЩ). Има над 40 г. певческа кариера в Германия. Солист в Берлинската щатсопера с изключително богат репертоар от над 50 роли. Гастролира в най-престижните опери в Европа и Америка. Пее и в Б-я. Започва със „Селска чест“ на Маскани и постепенно натрупва опит в итал. репертоар, но и с произведения на Чайковски, Мусоргски, Глинка и мн. др. Пее и в оперети. В ролята на Баринкай от „Цигански барон от Й. Щраус“ в театъра в Брауншвайг, например, след като изпява арията, нали е гимнастик, прави серия от акробатически номера – подхвърля 3 топки, прави „циганско колело“ и после салто. Публиката полудява от викове „браво“! Хората връщат билетите си, ако Гугалов не участва в представлението. Подготвя ученици, има богат и ефективен педагогически опит. Носител на званието „Камерзингер”. С патентовано изобретение за гласните струни на певците.
……
Изпълнение на Петър Гугалов през 1986 г. в операта „Трубадур“ от Верди (някои подробности):
Am 29.10.2011 veröffentlicht
IL TROVATORE
„Ah
si ben mio & Stretta“
10-Dez-1986
Peter
Gougaloff
Sharon Sweet
……
……
Линк към изпълнение на тенора Петър Гугалов:
Giordano: Andrea Chenier Improvviso
https://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/gou0102.mp3
´´´´´´´´
Линк към изпълнение на тенора Петър Гугалов:
Donizetti: La Favorita Spirito gentil
https://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/gou0112.mp3
´´´´´´