„ (…) Сега Рери Грист живее със съпруга си в Хамбург. Тя празнува рождения си ден с Джоакино Росини. Той също е жертва на високосната година. Това съвпадение не е случайно, отговаря тя и казва: “Обичам да готвя. И той също е бил много добър готвач, чувала съм и съм чела.”
(цитата от днешната статия за певицата Рери Грист)
Драги приятели на оперната музика, сигурно ви е известно, че великият Джоакино Росини е роден на 29 феврури през високосната година 1792 и по тази причина „официално“ е трябвало да празнува рождения си ден на всеки 4 години. Аз помня от младеж този факт, че той е роден на 29 февруари (разбира се, точната година не е в паметта ми) и винаги когато пиша сега нещо за него или във връзка с него, се сещам за този твърде рядък факт в музикалната история на човечеството. Сигурен съм, че при високосна година и у нас в България на 29 февруари се раждат редица деца, които после ще имат същия проблем като Росини, както и такива, родени на тази дата по целия широк свят. Знам, че това не е голям проблем, защото може да се празнува или на 28 февруари, или на 1 март, както се постъпва на практика.
Защо пиша всичко това – причината е, че наскоро научих и за още една личност от света на вокалното изкуство, която е родена също на 29 февруари – през високосната година 1932. Тази личност е световно известната певица от САЩ Рери Грист (Reri Grist), която преди няколко дни навърши достойните 90 години и се радва на добро здраве. Още от 60-те години на миналия век тя се оженва тук в Германия за немец – виден деятел в областта на музикалната администрация на симфонични оркестри и радиопредаватели и двамата живеят в момента в Хамбург.
Тази симпатична дама има голяма вокална кариера както в родината си в Америка, така и тук в Европа, а след като приключва с активната си вокална кариера се отдава на много успешна педагогическа практика, не само в Европа, но и в Америка. И накрая – особеното при Рери Грист е това, че тя е тъмнокожа и в началото на кариерата си в САЩ е имала големи проблеми, което е типично в тези времена. Спомняме си подобни случаи при легендарните вече Леонтин Прайс (тя навърши наскоро 95 години! – писах статия по този случай), Грейс Бъмбри, Барбара Хендрикс, Джеси Норман и 4-5 от подобен масщаб световно познати оперни певици. В техните биографии стоят почти еднакви неща при започване на кариерата – проблеми да бъдат допуснати на оперни сцени в Америка. Хубаво е, че тук в Европа след Втората световна война редица мениджъри и директори на оперни театри и фестивали имат съвсем друго отношение по въпроса. Както в Берлин, Мюнхен и другаде, така и на Вагнеровия фестивал в Байройт или на този в Залцбург талантливи тъмнокожи певици от Америка намират възможност да покажат таланта си. Все си спомням, как Виланд Вагнер – внук на Рихард Вагнер и шеф на фестивала в Байройт показва там Грейс Бъмбри като „първа тъмнокожа Венера в „Танхойзер“, при което тя има огромен успех и е приета без проблем от публиката. Това става и с Леонтин Прайс, с Джеси Норман и с редица други тъмнокожи певици, които са приети радушно заради играта и гласа си, и цвета на кожата им не се взема под внимание.
Както ще видим сега, подобно неща става и с днешната юбилярка Рери Грист. Реших именно днес на 3 март – Националния празник на България да посветя статия за нея. То е и малко символично – стотици години България е била под робство и докато редица европейски народи се развиват нормално през последните 200-300 години, България е трябвало след Освобождението да се стреми да догонва изпуснатите години на развитие.
Фактически в статиите за Рери Грист, които се появиха няскоро в медиите, е отбелязано, че тя празнува на 28 февруари, аз правя това едва днес поради заетост с други статии през предните дни. В крайна сметка е важно, че й се обръща внимание – тя заслужава това, защото е пример как с усилена работа и никакъв страх от пречките, които я спъват в развитието, тя не се отказва от плана си за налагане като отлична музикална актриса. Имам респект от това и още в началото я поздравявам за навършените 90 години.
След този кратък увод преминавам към биографични бележки и дейност.
Рери Грист (Reri Grist), родена на 29 февруари 1932 г. в Ню Йорк, е американска оперна певица (сопран / колоратурен сопран). Тя е една от първите афро-американски оперни певици с международна кариера.
Рери Грист е израснала в Ню Йорк. Тя посещава Гимназията по музика и изкуство и завършва бакалавърска степен по музика в „Queens College“, „City University of New York“. Като дете се изявява на различни сцени на Бродуей в пиеси и мюзикъли. През 1957 г. участва в оригиналния актьорски състав на „Уестсайдска история“ на Ленард Бърнстейн. Там играе в ролята на Консуело и пее с голям успех за пръв път песента „Somewhere“. След това със съдействието на Бърнстейн тя е ангажирана за сопрановото соло в Четвърта симфония на Густав Малер при изпълнението й от Нюйоркския филхармоничен оркестър под диригентството на Бърнстейн.
През следващите години тя участва в концерти с този оркестър отново с Бърнстейн, Надя Буланже, Пиер Булез и Михаел Гилен. През 1959 г. има изяви в Оперния театър на Санта Фе, където дебютира в ролята на Адела в „Прилепът“ от Йохан Щраус, после играе Блондхен в „Отвличане от сарая“ на Моцарт. Тук Игор Стравински присъства на нейна изява и я поканва да участва в неговата опера „Rossignol“ във „Washington Opera Society“ под негово диригентство.
Първата й изява в Европа е през 1960 г. като гост в Кьолнската опера, където играе Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ на Моцарт. През лятото на същата година става член на Оперния театър в Цюрих, където за първи път участва в ролите на Цербинета в „Ариадна на Наксос“ и Софи в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, както и Джилда в „Риголето“ от Верди.
Това е началото на нейната стремителна кариера. През 1962 г. пее на Фестивала в Глайндбърн във Великобритания и в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон. Виенската държавна опера я ангажира през 1963 г., където тя гостува в продължение на 23 години.
През същата година Рери Грист се изявява за първи път като Розина в „Севилският бръснар“ от Росини заедно с Херман Прей в постановка на Гюнтер Ренерт в Операта на Сан Франциско. Следват няколко сезона, през които тя играе като Джилда заедно с Алфредо Краус, Манон със Стюарт Бъроус, Сузана с Джерейнт Евънс и Оскар с Леонтин Прайс и други. През 1964 г. Рери Грист дебютира като Цербинета на Фестивала в Залцбург. По време на последвалите 12 летни фестивала в Залцбург тя отбелязва големи успехи като Сузана в „Сватбата на Фигаро“, Блондхен в „Отвличане от сарая“, Деспина в „Така правят всички“ и Папагена във „Вълшебната флейта“ на Моцарт в постановките на Гюнтер Ренерт и Джорджо Щрелер и с диригентите Карл Бьом, Зубин Мета и Херберт фон Караян.
Дебютът на Рери Грист в Метрополитън опера в Ню Йорк е през 1966 г. като Розина в „Севилският бръснар“. Тук тя играе няколко роли в продължение на 12 сезона, включително Олимпия в „Хофманови разкази“ от Офенбах, Адина в „Любовен еликсир“ и Норина в “Дон Паскуале“ от Доницети, Оскар в „Бал с маски“ от Верди и Цербинета в „Ариадна на Наксос“, заедно с велики певци и певици на своето време – Николай Геда, Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Валтер Бери, Криста Лудвиг и Татяна Троянос.
Рери Грист има изяви в Баварската държавна опера в Мюнхен от 1967 до 1983 г., включително като Сузана в „Сватбата на Фигаро“ с Дитрих Фишер-Дискау и Херман Прей, Аминта в „Мълчаливата жена“ от Рихард Щраус с Доналд Гроб, Цербинета и Нанета във „Фалстаф“ от Верди с Дитрих Фишер-Дискау.
Рери Грист също гостува в Миланската Скала, Чикагската лирична опера, „Deutsche Oper Berlin“, „Teatro Colón“ в Буенос Айрес, Холандския фестивал и „Wiener Festwochen“. Режисьори, с които е работила в няколко успешни продукции са Ото Шенк, Лотфи Мансури, Рут Бергхаус, Натаниел Мерил и Аксел Корти.
През 1991 г. Рери Грист приключва кариерата си на оперната сцена в Нидерландската опера в „Neither“ на Мортън Фелдман по текст на Самюъл Бекет.
Рери Грист изнася няколко рецитала в Европа и САЩ. Допълнителният й концертен репертоар включва между другото произведения на Бах, Меса до минор, Реквием и концертни арии от Моцарт, Реквием от Габриел Форе, „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Canti di vita e d’amore“ от Луиджи Ноно, Опуси 13, 15, 16 от Антон Веберн, както и „Herzgewächse“ от Арнолд Шьонберг. Концертирала е и с диригентите Сейджи Озава, Волфганг Завалиш, Фридрих Черха и други.
През декември 2007 г. Рери Грист се завръща на Бродуей като солистка в гала-концерт „Broadway Cares / Equity Fights Aids“ по случай 50-годишнината на „Уестсайдска история“ заедно с членове на оригиналния актьорски състав. Тя пее както преди песента „Somewhere“.
От 1981 до 1982 г. Рери Грист е професор по вокално изкуство в Музикалното училище на Университета Индиана, Блумингтън. След това е професор във Висшето училище за музика и театър в Мюнхен до 1997 г. Освен това провежда майсторски класове по вокално изкуство, включително в Метрополитън опера (Lindemann Young Artist Development Program) през 2008 г., също в „Escuela Superior della Reina Sofia“ в Мадрид през 2008/2009 г., в Оперното студио на Хамбургската държавна опера през 2008 г., в Международното оперно студио в Цюрих през 2007 г. и в Операта на Сан Франциско (програма „Мерола“) през 2002/2003 г. и в „Steans Institute Ravinia“ в щата Илиноис през 1992-1997.
Рери Грист притежава обширна дискография, както и различни телевизионни и видео записи, които документират широкия й музикален спектър. През 2021 г. тя е наградена с „Opus Klassik“ за цялостната си дейност. По-долу в статията ще дам подробности както по дискографията й, така и за наградата „Opus Klassik“.
Личен живот
През 1966 г. Рери Грист се омъжва за Улф Томсон, ръководител на музикалния отдел в SR (Южно радио) през 1977-1981 г., после ръководител на редакционния отдел за симфоничен оркестър / симфонична музика в NDR (Северно Германско Радио) през 1981-1987 г. и художествен ръководител на Симфоничния оркестър на Берлинското радио през 1987-1919 г. Двамата живеят в Хамбург.
(край на биографичните бележки и дейност)
Цитирам повече подробности относно дискографията на Рери Грист:
Diskografie (Auswahl)
- West Side Story (Area USA 1958)
- Mahler Symphony No. 4 (CBS 1964)
- Der Schauspieldirektor (Deutsche Grammophon Gesellschaft 1967)
- Don Giovanni (Deutsche Grammophon Gesellschaft 1974)
- Best of Mozart (Deutsche Grammophon Gesellschaft 2002)
- Jephtha – von Handel (Vanguard 1969)
……..
DVD-Video (Auswahl)
- Ariadne auf Naxos (u. a. mit Sena Jurinac) 1965
- Don Pasquale (u. a. mit Hermann Prey, Luigi Alva, Oskar Czerwenka) 1972
- Die Entführung aus dem Serail (u. a. mit Edita Gruberová) 1980
(край на цитатите)
Сега ще дам повече подробности за изявите на Рери Грист във Винеската държавна опера и в МЕТ в Ню Йорк.
Първо във Виена – цитирам списък на всичките й изяви там:
Виенска държавна опера
Vorstellungen mit Reri Grist
ARIADNE AUF NAXOS
Zerbinetta | 25 Vorstellungen | 29.01.1963–04.06.1973
COSÌ FAN TUTTE
Despina | 8 Vorstellungen | 04.06.1978–25.11.1987
DER ROSENKAVALIER
Sophie | 8 Vorstellungen | 13.04.1968–25.05.1976
DIE ENTFÜHRUNG AUS DEM SERAIL
Blondchen | 18 Vorstellungen | 23.01.1964–24.01.1974
DON GIOVANNI / DON JUAN
Zerlina | 14 Vorstellungen | 25.01.1964–28.05.1976
FEIERSTUNDE 1000. ROSENKAVALIER
Gesprächspartner | 1 Vorstellung | Sonstiges | 20.03.2019
IL BARBIERE DI SIVIGLIA
Rosina | 13 Vorstellungen | 28.04.1966–15.04.1978
L’ ELISIR D’AMORE
Adina | 6 Vorstellungen | 04.06.1983–25.11.1985
LE NOZZE DI FIGARO
Susanna | 21 Vorstellungen | 22.03.1965–11.01.1977
RIGOLETTO
Gilda | 19 Vorstellungen | 23.04.1969–05.05.1979
SIEGFRIED
Stimme des Waldvogels | 2 Vorstellungen | 15.06.1969–23.05.1970
UN BALLO IN MASCHERA
Oscar | 13 Vorstellungen | 14.03.1964–09.06.1979
(край на цитата)
Както виждаме, Рери Грист има общо 148 изяви в 11 различни опери в годините от 1963 до 1987.
Цитирам ансамблите при дебюта й във Виена и при последната й изява там:
Дебют: Цербинета в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус
BESETZUNG | 29.01.1963
Dirigent | Wilhelm Loibner |
---|---|
Inszenierung | Josef Gielen |
Bühnenbilder und Kostüme | Stefan Hlawa |
Der Haushofmeister | Alfred Jerger |
Der Musiklehrer | Paul Schöffler |
Der Komponist | Irmgard Seefried |
Der Tenor/Bacchus | James King |
Ein Offizier | Erich Majkut |
Ein Tanzmeister | Peter Klein |
Ein Perückenmacher | Siegfried Rudolf Frese |
Ein Lakai | Ljubomir Pantscheff |
Zerbinetta | Reri Grist |
Primadonna/Ariadne | Hilde Zadek |
Harlekin | Kostas Paskalis |
Scaramuccio | Kurt Equiluz |
Truffaldin | Ludwig Welter |
Brighella | Murray Dickie |
Dryade | Ira Malaniuk |
Echo | Gundula Janowitz |
Najade | Laurence Dutoit |
…
Последна изява: Деспина в „Така правят всички“ от Моцарт
BESETZUNG | 25.11.1987
Dirigent | Christian Thielemann |
---|---|
Nach einer Inszenierung von | Otto Schenk |
Bühnenbilder und Kostüme | Jürgen Rose |
Choreinstudierung | Helmuth Froschauer |
Fiordiligi | Csilla Zentai |
Dorabella | Jeanne Piland |
Guglielmo | István Gáti |
Ferrando | Manfred Fink |
Despina | Reri Grist |
Don Alfonso | Ferruccio Furlanetto |
(край на цитатите)
Следват данни за изявите на Рери Грист в МЕТ Ню Йорк. Там тя има общо 58 изяви в различни опери (в статията по-горе дадох имената на оперите, в които тя е имала участие в МЕТ). Ето началото и края на този списък от изяви:
[Met Performance] CID:205540 Il Barbiere di Siviglia {306} Metropolitan Opera House; 02/25/1966 Debut: Reri Grist | |
[Met Performance] CID:205600 Il Barbiere di Siviglia {307} Metropolitan Opera House; 03/2/1966 Review | |
[Met Performance] CID:205710 Il Barbiere di Siviglia {308} Metropolitan Opera House; 03/12/1966 | |
[Met Performance] CID:205790 Opera News Il Barbiere di Siviglia {309} Metropolitan Opera House; 03/19/1966 Broadcast | |
[Met Performance] CID:205880 Il Barbiere di Siviglia {310} Metropolitan Opera House; 03/26/1966 | |
[Met Performance] CID:217310 New production Der Rosenkavalier {201} Metropolitan Opera House; 01/23/1969 Debuts: Celeste Scott, Elizabeth Anguish Review | |
[Met Performance] CID:217350 Der Rosenkavalier {202} Metropolitan Opera House; 01/27/1969 |
(…)
[Met Performance] CID:232640 Rigoletto {510} Metropolitan Opera House; 02/22/1973 |
[Met Performance] CID:232770 Rigoletto {511} Metropolitan Opera House; 02/28/1973 |
[Met Performance] CID:251600 Der Rosenkavalier {259} Metropolitan Opera House; 12/5/1977 Debuts: Derek Hammond-Stroud, Elizabeth Coss |
[Met Performance] CID:251640 Der Rosenkavalier {260} Metropolitan Opera House; 12/9/1977 |
[Met Performance] CID:251700 Der Rosenkavalier {261} Metropolitan Opera House; 12/14/1977 |
[Met Performance] CID:251740 Der Rosenkavalier {262} Metropolitan Opera House; 12/17/1977 |
[Met Performance] CID:251760 Der Rosenkavalier {263} Metropolitan Opera House; 12/20/1977 |
[Met Performance] CID:251790 Der Rosenkavalier {264} Metropolitan Opera House; 12/23/1977 Debut: Anatoly Solovianenko |
[Met Performance] CID:251850 Der Rosenkavalier {265} Metropolitan Opera House; 12/29/1977 |
[Met Performance] CID:251910 Der Rosenkavalier {266} Metropolitan Opera House; 01/4/1978 |
[Met Performance] CID:251950 Der Rosenkavalier {267} Metropolitan Opera House; 01/7/1978 Broadcast |
(край на цитата)
Цитирам ансамблите при дебюта и при последната й изява в МЕТ:
Дебют: Розина в „Севилският бръснар“ от Росини
Metropolitan Opera House
February 25, 1966
IL BARBIERE DI SIVIGLIA {306}Rossini-Sterbini
Figaro………………Nicolae Herlea
Rosina………………Reri Grist [Debut]
Count Almaviva……….George Shirley
Dr. Bartolo………….Fernando Corena
Don Basilio………….Giorgio Tozzi
Berta……………….Gladys Kriese
Fiorello…………….Gene Boucher
Sergeant…………….Andrea Velis
Ambrogio…………….Peter Sliker
Conductor……………Silvio Varviso
….
Последна изява:
Софи в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус
Metropolitan Opera HouseJanuary 7, 1978 Matinee Broadcast
DER ROSENKAVALIER {267}
Octavian…………………Tatiana Troyanos
Princess von Werdenberg……Gwyneth Jones
Baron Ochs……………….Marius Rintzler
Sophie…………………..Reri Grist [Last performance]
Faninal………………….Derek Hammond-Stroud
Annina…………………..Shirley Love
Valzacchi………………..James AthertonItalian
Singer……………Neil Shicoff
Marianne…………………Elizabeth Coss
Mahomet………………….Kendall Quinn
Princess’ Major-domo………John Carpenter
Orphan…………………..Mary Fercana
Orphan…………………..Barbara Bystrom
Orphan…………………..Elvira Green
Milliner…………………Elyssa Lindner
Animal Vendor…………….Dale Caldwell
Hairdresser………………Ivan Allen
Notary…………………..Andrij Dobriansky
Leopold………………….Glenn Bater
Faninal’s Major-domo………Robert
SchmorrInnkeeper………………..Paul Franke
Police Commissioner……….Philip Booth
Conductor………………..Leopold Hager
(край на цитатите)
Както писах в началото, през 2021 г. Рери Грист е наградена с „Opus Klassik“ за цялостната й дейност. Във връзка с този факт цитирам публикация в медия, при която се вижда, че на същото тържество българкия сопран Соня Йончева е отличена като „Певица на годината“ – едно огромно внимание и заслужено отличие!
10. Oktober 2021
Musik – Berlin
: Opus Klassik für Hope, Lang Lang und Yoncheva
Berlin (dpa) – Mit einer Gala im Konzerthaus am Gendarmenmarkt in Berlin ist am Sonntag die vierte Vergabe des Opus Klassik gefeiert worden. In den verschiedenen Kategorien waren bereits zuvor die fast 50 Gewinnerinnen und Gewinner benannt worden. Moderatorin der Gala, die am Abend ab 22.15 Uhr im ZDF-Programm stand, war Désirée Nosbusch. Sie ist Nachfolgerin von Thomas Gottschalk, der die ersten drei Preisvergaben moderiert hatte. Die Auszeichnung wurde im Zuge der Abschaffung der Echo-Preise von Plattenfirmen, Musikverlagen und Konzertveranstaltern aus der Klassikbranche ins Leben gerufen.
Der chinesische Pianist Lang Lang wurde für seine Einspielung der Goldberg-Variationen geehrt. Er gewann den Titel in der Kategorie Bestseller des Jahres. Unter den Ausgezeichneten waren die bulgarische Sopranistin Sonya Yoncheva (Sängerin des Jahres) und der polnische Tenor Piotr Beczala (Sänger des Jahres). Die ägyptische Sopranistin Fatma Said gewann den Preis als Nachwuchskünstlerin des Jahres. Auch der Dirigent Marc Albrecht und die Komponistin Olga Neuwirth wurden geehrt. Der Geiger Daniel Hope bekam einen Sonderpreis der Jury für besondere Leistungen.
Die amerikanische Sopranistin Reri Grist (89) bekam einen Opus Klassik als “Würdigung des Lebenswerkes”. Sie sang 1957 in der Urbesetzung der “West Side Story” von Leonard Bernstein die Rolle der Consuelo. In den 60er Jahren wurde sie mit der Rolle der Königin der Nacht aus Mozarts “Zauberflöte” am Opernhaus Köln als erste afroamerikanische Sängerin festes Ensemble-Mitglied an einem europäischen Opernhaus.
(край на цитата)
Прилагам мой превод на горния текст:
10 октомври 2021 г.
Музика – Берлин
Опус Класик за Хоуп, Ланг Ланг и Йончева
Берлин (dpa) – Четвъртата награда на „Opus Klassik“ беше отбелязана в неделя с гала в „Konzerthaus am Gendarmenmarkt“ в Берлин. Почти 50-те победители вече бяха определени в различните категории. Дезире Носбуш беше водеща на гала-концерта, който беше в програмата на ZDF от 22:15 часа. Тя е наследник на Томас Готшалк, който модерира първите три награди. Наградата е създадена в хода на премахването на наградите „Еcho“ от звукозаписни компании, музикални издатели и концертни промоутъри от индустрията на класическата музика.
Китайският пианист Ланг Ланг беше отличен за записа си на вариациите на Голдберг. Той спечели наградата за най-добър „Бестселър“ на годината. Сред отличените бяха българския сопран СОНЯ ЙОНЧЕВА (Певица на годината) и полският тенор Пьотр Бечала (Певец на годината). Египетският сопран Фатма Саид спечели наградата за млад артист на годината. Отличени бяха и диригентът Марк Албрехт и композиторът Олга Нойвирт. Специална награда от журито за особено важни постижения получи цигуларът Даниел Хоуп.
Американският сопран РЕРИ ГРИСТ (89) получи „Opus Classic“ за цялостната си дейност. През 1957 г. тя играе ролята на Консуело в оригиналния актьорски състав на “Уестсайдска история” на Ленард Бърнстейн. През 60-те години на миналия век тя е първата афро-американска певица, която става постоянен член на ансамбъла в европейска опера, играейки ролята на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ на Моцарт в Кьолнската опера.
(край на превода)
В последния абзатц читем за наградата на Рери Грист за цялостанта си житейска дейност. Респект!
До края на тази статия ще поместя в оригинал на немски език още две публикации относно Рери Грист и нейната 90-годишнина. След всяка от тях прилагам мой превод на български език.
Портал „BR Klassik“
GEBURTSTAG FEIERN MIT ROSSINI
SOPRANISTIN RERI GRIST WIRD 90
27.02.2022, von Michael Atzinger
Sie hat chinesische, indische, schwarzafrikanische und sogar schottische Wurzeln; ihr Vater stammte aus der Karibik und hat als Zeitungsverkäufer in New York gearbeitet. Dort wurde Reri Grist geboren. Als sie Bernstein vorsingt, engagiert er sie sofort. Seine Fürsprache öffnet ihr viele Türen. Sie ist die erste afroamerikanische Sängerin mit einem Festvertrag an einem europäischen Opernhaus, in Zürich, und startet von dort ihre Weltkarriere. Jetzt wird Reri Grist 90 Jahre alt – eigentlich wie Gioacchino Rossini am 29. Februar. Weil es den heuer nicht gibt, gratulieren wir ihr schon heute.
Reri Grist wusste schon sehr früh, worauf es auf der Bühne ankam. Sie hatte das Musiktheater im Blut. So wie es die ganze Familie im Blut hatte – ohne musikalische Bildung im klassischen Sinn. Denn niemand in ihrer Familie hat ein Instrument gespielt. Niemand hat Oper oder so genannte klassische Musik gehört. “Es gab nur Radio und sehr spät Fernsehen. Aber meine Eltern waren sehr musikalisch. Meine Mutter hatte eine ganz süße kleine Stimme … die alles machen konnte. Und sie sang nur für sich selber. Wenn sie gewusst hat, dass jemand zuhört, hat sie aufgehört”, so die Sängerin.
STEPPEN AM BROADWAY
Schon als Kind ist Reri Grist am Broadway zu Hause. Zunächst am Sprechtheater, dann lernt sie steppen, nimmt Ballett- und Gesangsunterricht – und als sie sich für eine Bühnenkarriere entscheidet, ist sie schon längst mittendrin und meinte: “Ich hab’s einfach getan.” „I was ready when the moment came“.
Reri Grist
SCHICKSALSHAFTE BEGEGNUNG MIT BERNSTEIN
“The moment” – das ist die Begegnung mit Leonard Bernstein. Er wünscht sich Reri Grist für die Uraufführung seiner “Westside Story” als Consuelo – eine kleine Rolle mit einem großen Lied: “Somewhere”.
Doch immer wieder erklärt sie dem großen Dirigenten, dass sie auch was anderes singen kann – bis er zwischen zwei Vorstellungen der “West Side Story” mit ihr in die Carnegie Hall geht. Nach dem Vorsingen engagiert Bernstein sie auf der Stelle für seine Aufnahme von Mahlers vierter Symphonie. Weitere Projekte folgen – mit Bernstein, mit Nadja Boulanger, Michael Gielen und Pierre Boulez. Und mit Igor Strawinsky.
1959 KOMMT RERI GRIST NACH EUROPA
Singen, spielen und tanzen – für das Bühnentalent Reri Grist gehört das zusammen. Und sie ist nicht auf ein Genre festgelegt: Sie gibt eine hinreißend kratzbürstige Aminta, einen frechen und doch sehr charmanten Oscar – und eine bedingungslos liebende, zu Tränen rührende Gilda, mit Koloraturen wie aus gesponnenem Glas.
Zürich, Glyndebourne, Salzburg, Covent Garden, Wien und die MET – Reri Grist macht Weltkarriere, aber sie hebt nicht ab. Demut vor der Musik und Bescheidenheit zeichnen sie aus – und Dankbarkeit für beglückende künstlerische Begegnungen. Wie die mit Günther Rennert und Wolfgang Sawallisch an der Bayerischen Staatsoper, der sie über zwei Jahrzehnte die Treue hält – erst als Sängerin und dann als Professorin an der Musikhochschule.
NEUE HEIMAT HAMBURG
Mittlerweile lebt Reri Grist mit ihrem Mann in Hamburg. Geburtstag feiert sie zusammen mit Gioacchino Rossini. Auch der ist ein Opfer des Schaltjahrs. Das passt, sagt sie: “Ich koche sehr gerne. Und er war auch ein sehr guter Koch, hab‘ ich gehört und gelesen.” Und mit ihrem Lebensmotto ist Reri Grist immer gut gefahren: “Ich hab einfach nie gefragt: Soll ich das oder soll ich das nicht? Kann ich das oder kann ich das nicht? Ich hab’s einfach probiert. Und das ging, glaub‘ ich, ein Leben lang.”
„Ich hab’s einfach probiert. Und das ging, glaub‘ ich, ein Leben lang“.
Reri Grist
(край на цитата)
Линк към предаването на „BR Klassik“:
https://www.br-klassik.de/aktuell/news-kritik/reri-grist-saengerin-90-geburtstag-100.html
……
Превод:
Портал „BR Klassik“
ТЪРЖЕСТВА ЗАЕДНО С РОЖДЕНИЯ ДЕН НА РОСИНИ
СОПРАНЪТ РЕРИ ГРИСТ НАВЪРШВА 90
27 февруари 2022 г., от Михаел Ацингер
Тя има китайски, индийски, черни африкански и дори шотландски корени; баща й беше от Карибите и работеше като продавач на вестници в Ню Йорк. Рери Грист е родена там. Когато тя пее пред Бърнстейн, той веднага я ангажира. Неговото ходатайство отваря много врати за нея. Тя е първата афроамериканска певица с постоянен договор в европейска опера в Цюрих и оттам започва световната й кариера. Сега Рери Грист е на 90 години – всъщност като Джоакино Росини на 29 февруари. Тъй като тази година не е високосна и 29 февруари не съществува, днес я поздравяваме.
Рери Грист знае много рано какво е важно на сцената. Тя има музикалния театър в кръвта си. Точно както цялото семейство има това качество – без никакво музикално образование в класическия жанр. Защото никой в семейството й не свири на инструмент. Никой не е чувал опера или така наречената класическа музика. „Имаше само радио и телевизия много късно. Но родителите ми бяха много музикални. Майка ми имаше наистина сладък глас… който можеше всичко. И тя пееше само на себе си. Ако знаеше, че някой слуша, тя спираше “, казва певицата.
СТЕП НА БРОДУЕЙ
Още като дете Рери Грист се чувства като у дома си на Бродуей. Първо в говоримия театър, после се научава да танцува степ, взема уроци по балет и пеене – и когато решава да направи сценична кариера, тя вече е в самата кариера и казва: „Току-що я направих“.
„Бях готова, когато дойде моментът“.
Рери Грист
СЪДБОВНА СРЕЩА С БЪРНСТЕЙН
„Моментът“ – това е срещата с Ленард Бърнстейн. Той иска Рери Грист за премиерата на неговата “Westside Story” като Консуело – малка роля с голяма песен: “Somewhere”. Но отново и отново тя обяснява на големия диригент, че може да пее и нещо друго – докато той не я завежда в Карнеги Хол между две изпълнения на „Уестсайдска история“. След прослушването Бърнстейн я наема на самото място за записа на Четвърта симфония на Малер. Следват други проекти – с Бърнстейн, с Надя Буланже, Михаел Гилен и Пиер Булез. И с Игор Стравински.
ПРЕЗ 1959 РЕРИ ГРИСТ ИДВА В ЕВРОПА
Пеене, актьорско майсторство и танци – за сценичния талант на Рери Грист те принадлежат заедно. И тя не е обвързана с определен жанр: тя дава възхитително дрезгава Аминта, нахален, но много очарователен Оскар – и безусловно любяща, сълзлива Джилда, с цветно стъклени колоратури.
Цюрих, Глайндбърн, Залцбург, Ковънт Гардън, Виена и MET – Рери Грист прави световна кариера, но не излита. Изявите й се отличават със смирение пред музиката и скромност – и благодарност за щастливи артистични срещи. Като тази с Гюнтер Ренерт и Волфганг Завалиш в Баварската държавна опера, на която тя остава вярна повече от две десетилетия – първо като певица, а след това и като професор в консерваторията.
НОВ ДОМ ХАМБУРГ
Сега Рери Грист живее със съпруга си в Хамбург. Тя празнува рождения си ден с Джоакино Росини. Той също е жертва на високосната година. Това съвпадение не е случайно, отговаря тя и казва: “Обичам да готвя. И той също е бил много добър готвач, чувала съм и съм чела.” И с мотото си в живота, Рери Грист винаги се е справяла добре: „Просто никога не съм питала: Трябва ли да направя това или не трябва да направя това? Мога ли това или не мога да направя това? Просто опитвах. И мисля, че тази максима работи цял живот – просто опитвах”.
„Аз просто опитвах. И това върви, мисля аз, и то за цял живот.”
Рери Грист
(край на цитата)
……
Портал „Neue Zürcher Zeitung“
Als eine der ersten Afroamerikanerinnen spielte sie Rollen, die weissen Frauen vorbehalten waren – Reri Grist zum Geburtstag
Sie zählt zu den ersten afroamerikanischen Opernsängerinnen, die trotz Widerständen international Karriere machten. In ihrer aktiven Zeit war Reri Grist dem Opernhaus Zürich in besonderer Weise verbunden. Jetzt wird die grosse Sopranistin neunzig Jahre alt.
Marianne Zelger-Vogt 28.02.2022, 05.30 Uhr
Schon das Datum ihrer Geburt war aussergewöhnlich: der 29. Februar des Schaltjahres 1932. Dass Reri Grist als Tochter von Einwanderern aus den Westindischen Inseln in New York die High School of Music and Art und anschliessend das renommierte Queens College absolvieren konnte, war unter den Bedingungen der damals noch geltenden Rassentrennung ein eklatanter Talentbeweis.
Der Karrierebeginn am Broadway war für die auch tänzerisch begabte junge schwarze Sängerin vorgezeichnet. Allerdings war es nicht irgendein Musical: Es war die Uraufführung von Leonard Bernsteins «West Side Story», in der Reri Grist 1957 in der Rolle der Consuelo debütierte. Kurz darauf engagierte Bernstein die Sängerin für das Sopransolo in Gustav Mahlers 4. Sinfonie mit der New York Philharmonic – und gab ihrer Laufbahn damit die entscheidende Wende.
Die unvergleichliche Zerbinetta
Еrste Opernerfahrungen sammelte Reri Grist als Adele in Strauss’ «Fledermaus» und als Blondchen in Mozarts «Entführung aus dem Serail» während einer Tournee mit der Santa Fe Opera. Doch wie bei den meisten amerikanischen Sängern führte der Weg zur grossen Karriere auch Reri Grist nach Europa. Nach einem Gastspiel als Königin der Nacht in Mozarts «Zauberflöte» an der Kölner Oper wurde sie 1960 am Zürcher Opernhaus engagiert.
Hier traf sie auf ein Ensemble, in dem seit dem Amtsantritt des von der New Yorker Metropolitan Opera nach Zürich berufenen Direktors Herbert Graf Sängerinnen und Sänger aus den USA prominent vertreten waren. Grist zählte bald zu den Publikumslieblingen. Als Norina («Don Pasquale»), Sophie («Der Rosenkavalier»), Rosina («Barbiere di Siviglia»), Zerlina («Don Giovanni») und Adina («L’elisir d’amore») bezauberte sie ihr Auditorium nicht nur mit ihren strahlenden hellen Soprantönen, sondern auch mit ihrem Charme.
Zum wichtigsten Rollendebüt ihrer Zürcher Jahre wurde die Zerbinetta in Strauss’ «Ariadne auf Naxos». Die schwierige Partie schien ihr wie auf den Leib geschnitten, dieser kapriziösen Bühnengestalt konnte sie alles geben: tänzerische Grazie, perlende Koloraturen, ein selbst in der höchsten Lage warmes Timbre, prickelndes Temperament und sanfte Melancholie – und immer wieder das kokette Spiel ihrer grossen, dunklen Augen.
In dieser Rolle machte sie weit über Zürich hinaus Furore, schon 1963 war Reri Grists «unvergleichliche Zerbinetta» in der Wiener Staatsoper und ein Jahr später bei den Salzburger Festspielen zu erleben. Dem Ensemble der Wiener Staatsoper sollte sie dann während mehr als 25 Jahren angehören, jenem der Bayerischen Staatsoper München, wo sie ihr Strauss-Repertoire um die Titelpartie der «Schweigsamen Frau» erweiterte, von 1965 bis 1983. Nun standen ihr auch die grossen Opernhäuser ihrer amerikanischen Heimat offen, ab 1963 die San Francisco Opera, ab 1966 die Met. Ihr Lebenszentrum hatte die mit dem Orchesterintendanten Ulf Thomson verheiratete Sängerin jedoch in Deutschland.
Karrieren im Koloraturfach dauern in der Regel nicht sehr lange. Reri Grist bildete auch darin eine Ausnahme, denn ihr Rollenspektrum beschränkte sich nicht auf die jungen Frauengestalten dieses Faches. Seit sie in ihren Anfangsjahren unter der Leitung Igor Strawinskys die Titelrolle in dessen «Le Rossignol» gesungen hatte, bildete zeitgenössische Musik einen festen Bestandteil ihres Opern- und Konzertrepertoires. Als sie 1991 in Amsterdam zum letzten Mal auf der Opernbühne stand, widmete sie sich Morton Feldmans «Neither».
«Negative Momente»
2007 kam es 50 Jahre nach der Uraufführung der «West Side Story» zu einem emotionalen Nachspiel, als Grist zusammen mit weiteren Sängern der Erstbesetzung an den Broadway zurückkehrte und noch einmal das Lied der Consuelo sang: «Somewhere». Als Professorin an der School of Music in Bloomington und an der Hochschule für Musik und Theater in München sowie mit Meisterkursen, u. a. am Zürcher Opernstudio, blieb sie bis ins hohe Alter aktiv mit der Musikwelt verbunden.
Als sie in einem Interview mit der «Süddeutschen Zeitung» anlässlich ihres 85. Geburtstages auf das Thema Rassendiskriminierung angesprochen wurde, bekannte sie, «negative Momente» wegen ihrer Hautfarbe erlebt zu haben, aber keine Aktivistin gewesen zu sein. Sie hat das Ihre für die Überwindung der Rassentrennung getan, indem sie sich Rollen aneignete, die bis dahin weissen Sängerinnen vorbehalten gewesen waren, und diese auf unvergessliche Art gestaltete. Am Montag begeht Reri Grist ihren 90. Geburtstag.
(край на цитата)
Превод:
Портал „Neue Zürcher Zeitung“
Като една от първите афроамериканки, тя играе роли, запазени за бели жени – Рери Грист на рождения й ден
Тя е една от първите афро-американски оперни певици, които имат международна кариера въпреки съпротивата. По време на активното си време Рери Грист има специална връзка с Операта в Цюрих. Сега голeмият сопран е на 90 години.
Марианe Зелгер-Фогт
28 февруари 2022 г., 5:30 ч
Дори датата на раждането й е необичайна: 29 февруари на високосната 1932 г. Фактът, че Рери Грист, като дъщеря на имигранти от Западна Индия в Ню Йорк, успява да завърши гимназия по музика и изкуство, а след това прочутият колеж „Куинс“ е при условията на тогавашната все още валидна расова дискриминация явно доказателство за талант.
Стартът на кариерата й на Бродуей е предопределена за младата тъмнокожа певица, която също е талантлива в танците. Това обаче не е просто мюзикъл: това е премиерата на „Уестсайдска история“ на Ленард Бърнстейн, в който Рери Грист дебютира през 1957 г. в ролята на Консуело. Малко след това Бърнстейн ангажира певицата за сопрановото соло в Симфония № 4 на Густав Малер с Нюйоркската филхармония – и така кариерата й получава решаваща повратна точка.
Несравнимата Цербинета
Рери Грист придобива първите си оперни изживявания като Адела в “Прилепът“ на Щраус и като Блондхен в “Отвличане от сарая” на Моцарт по време на турне с операта в Санта Фе. Но както повечето американски певици, пътят към страхотна кариера доведежда също и Рери Грист в Европа. След гостуване като Кралицата на нощта във “Вълшебната флейта” на Моцарт в Кьолнската опера, тя е ангажирана в Операта в Цюрих през 1960 г.
Тук тя се срещна с ансамбъл, в който певци от САЩ са представени на видно място, след като директорът Херберт Граф, който е назначен в Цюрих след кариера в Нюйоркската Метрополитън Опера, встъпва в длъжност в Цюрих. Грист скоро става една от любимките на публиката. Тя очарова публиката си като Норина («Дон Паскуале»), Софи («Кавалерът на розата»), Розина («Севилският бръснар»), Церлина («Дон Жуан») и Адина («Любовен еликсир») не само с лъчезарните си ярки сопранови тонове, но и с чара си.
Цербинета в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус се превръща в най-важния ролев дебют за годините й в Цюрих. Трудната част в тази роля изглежда специално създадена за нея, тя успява да даде на този капризен сценичен персонаж всичко: танцуваща грация, искрящи колоратури, топъл тембър дори в най-високия регистър, изтръпващ темперамент и нежна меланхолия – и отново и отново кокетната игра на нейните големи, тъмни очи.
В тази роля тя предизвиква сензация далеч отвъд Цюрих. През 1963 г. “несравнимата Цербинета” на Рери Грист се появява във Виенската държавна опера, а година по-късно и на фестивала в Залцбург. След това тя принадлежи към ансамбъла на Виенската държавна опера за повече от 25 години и към този на Баварската държавна опера в Мюнхен, където разширява репертоара си с опери от Рихард Щраус, за да включи и главната роля в „Мълчаливата жена“ от 1965 до 1983 г. Сега вратите на големите оперни театри в американската й родина са отворени за нея – от 1963 г. Операта в Сан Франциско, от 1966 г. – МЕТ в Ню Йорк. Въпреки това, центърът на живота на певицата, която е омъжена за оркестровия директор Улф Томсон, е в Германия.
Кариерите на колоратурните сопрани обикновено не траят много дълго. Рери Грист също е изключение в това отношение, защото нейната гама от роли не се ограничава само до младите женски фигури в тази област. Откакто в ранните си години играе главната роля в „Le Rossignol“ на Игор Стравински, съвременната музика е неразделна част от нейния оперен и концертен репертоар. Когато е на оперната сцена за последен път в Амстердам през 1991 г., тя се изявява в «Neither» от Мортън Фелдман.
“Отрицателни моменти”
През 2007 г., 50 години след премиерата на „Уестсайдска история“, Грист изживява емоционални моменти, когато се завръща в Бродуей заедно с други певци от първоначалния състав и изпява отново песента на Консуело „Somewhere“.
Като професор в Музикалното училище в Блумингтън и в Университета за музика и театър в Мюнхен и с майсторски класове, например в Оперното студио в Цюрих, Рери Грист остава активно ангажирана в света на музиката до дълбока старост.
Когато я попитват за расовата дискриминация в едно интервю за “Süddeutsche Zeitung” по повод 85-ия й рожден ден, тя признава, че е преживяла “негативни моменти” заради цвета на кожата си, но че не е била активистка. Тя е направила всичко възможно, за да разруши расовата дискриминация, като поема роли, запазени преди за бели певци, и ги създава по незабравими начини.
Рери Грист празнува 90-ия си рожден ден в понеделник на 28 февруари 2022 г.
(край на превода)
Нека в края на тази статия днес на 3 март 2022 г. да поздравим Рери Грист с навършване на 90 години, като й пожелаем да е все така здрава, бодра и оптимистично настроена – толкова важно качество в днешно време.
За много години!
…..
Изпълнение на Рери Грист:
“Somewhere” WEST SIDE STORY Reri Grist, Soprano
It was “Consuelo” (Reri Grist) who sang the beautiful ballad in the original 1957 production. WEST SIDE STORY 1957-2007 50th anniversary.
…..
Изпълнение на Рери Грист:
Reri Grist; “Caro nome”; RIGOLETTO; Giuseppe Verdi
THIS IS THE SUCCESSOR CHANNEL TO “liederoperagreats” WHICH WAS RECENTLY TERMINATED. Reri Grist–soprano Orchestra del Teatro dell’Opera, Roma, Francesco Molinari-Pradelli–conductor 1988
….
Изпълнение на Рери Грист:
Reri Grist sings “Durch Zärtlichkeit und Schmeicheln”
Soprano Reri Grist sings Blonde’s Act II aria from Mozart’s Die Entführung aus dem Serail. Cond. Karl Böhm, 1980.
…..
Изпълнение на Рери Грист:
Zerbinetta’s aria, 2/2
Reri Grist. Ariadne auf Naxos, Karl Böhm, Kleines Festspielhaus, Salzburg, 21 August 1965
……
Рери Грист като вокален педагог:
Reri Grist – Opera Is Theatre
https://www.youtube.com/watch?v=Gxz1_rFSTCA
´´´´´´
Интервю на Рери Грист:
Reri Grist Da Capo Interview with August Everding 1996
……