Баритонът от Италия Джанджакомо Гуелфи е роден на днешния ден преди 100 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 21 декември 2024 г. пиша статия за първи път за един известен преди години оперен певец от Италия – баритонът Джанджакомо Гуелфи (Giangiacomo Guelfi), който през годините след края на Втората световна война изгражда внушителна кариера не само в родната Италия, но и в редица европейски държави, както и в Америка. Той е роден през 1924 г., така че днес се навършват кръглите 100 години от рождението му. Умира през 2012 г. в Болцано, Италия.
Нека още в началото цитирам някои от оперните театри, в които Джанджакомо Гуелфи е имал изяви и кратка информация за него:
„Той дебютира в „Риголето“ в Сполето през 1950 г. Две години по-късно идва неговият дебют в Миланската Скала, последван от участия в основните италиански театри, включително Неапол, Венеция, Флоренция, Палермо, Рим, както и редовно присъствие на „Арена ди Верона“. Той се изявява в Европа (Лондон, Лисабон, Берлин), както и в чужбина – в САЩ, като дебютира в Оперния театър в Чикаго през 1954 г. и в Метрополитън опера през 1970 г. Той също така гастролира в Буенос Айрес и в Рио де Жанейро, както и в Африка – в Операта в Кайро през 1961 г.
Гуелфи гостува в други европейски страни, включително в театър „Друри Лейн“ в Лондон (1957–1958 като Жерар в „Андре Шение“; 1971 като Нелуско в „Африканската жена“), в „Гран Театър дел Лисеу“ в Барселона (1963), в Операта на Монте Карло (1965 като Джак Ранс в „Момичето от Златния запад“); 1973 като Микеле в „Мантията“ от Пучини и Алфио в „Селска чест“ от Маскани, в „Teatro Nacional de São Carlos“ в Лисабон (1965, главна роля във „Вилхелм Тел“ от Росини), в Баварската държавна опера в Мюнхен (1970), в „Deutsche Oper Berlin“ (1972) ) и в оперния театър „Ковънт Гардън“ в Лондон (1975, като Скарпия в „Тоска“). През 1965 г. Гуелфи дебютира във Виенската държавна опера като Жерар в „Андре Шение“ от Джордано. Той също така играе ролите на Амонасро (1974), Скарпия (1974) и Джак Ранс (1976).
Музикалната критика определя баритоновия глас на Джанджакомо Гуелфи така:
„Гуелфи притежава огромен глас с необичайни качества на здравина и резонанс, които веднага се открояват. От внимателен слушател като Джакомо Лаури Волпи, този „гърмящ“ баритон успява да изтръгне признание, което не е неправомерно: „Гигантски ръст и глас… Гуелфи, поради своята мощ и вокална излишност се оказва изолиран и няма съперници на оперния терен. Обаче гласове от неговия размер са обект на загуба с течение на времето поради горямото натоварване и интензивност на пеене. Гуелфи успява да направи блестяща кариера, откроявайки се преди всичко там, където грубото величие на отрицателните му герои му помага да се утвърдят причините за тази известност („Тоска“, „La Figlia di Iorio“, „Франческа да Римини“, „La Wally“, „Момичето от Златния запад“, „Аида“, „Лоенгрин“, т.е. галерия от „роли на злодеи“)“.
(край на цитата)
За Джанджакомо Гуелфи е характерно и това, че той участва в Миланската Скала в няколко премиери на опери, които днес са до голяма степен забравени, включително през март 1954 г. като Ирод (Erode) в операта „La Figlia di Diavolo“ от Вирджилио Мортари. През 1977 г. той се изявява в Миланската Скала в ролята на Нери Киарамантези в рядко изпълняваната опера „La cena delle beffe“ от Умберто Джордано.
Джанджакомо Гуелфи е женен от 1953 г. за цигуларката и сопрано Лаура Карол (родена през 1923 г., всъщност Кагол). Той живее със съпругата си в Болцано. Умира в болницата в Болцано на 87 години. Той е бил лекуван там седмица преди смъртта си“.
(край на кратката информация за Джанджакомо Гуелфи)
Интересен факт е, че в Италия международно известни са трима баритони с едно и също фамилно име „Гуелфи“. Това са днешният юбиляр Джанджакомо (1924-2012), както и Пиеро Гуелфи (1914–1989) и Карло Гуелфи. Последният е съвременен певец с голяма кариера, включително и в Америка, където участва в десетки изяви в МЕТ Ню Йорк през годините от 2000 до 2010 – 53 изяви в оперите „Риголето“ (Риголето), „Тоска“ (Барон Скарпия), „Отело“ (Яго) и „Джоконда“ (Барнаба). На 24 септември 2008 г. в ролята на Алвизе в „Джоконда“ дебютира в МЕТ българският бас Орлин Анастасов.
Пиеро Гуелфи няма роднинска връзка с днешния юбиляр Джанджакомо Гуелфи, но двамата имат много подобен оперен репертоар.
Освен това има още един вокален педагог в Италия със същото фамилно име – Ренато Гуелфи, който е чичо на Карло Гуелфи.
След тези уводни бележки ще се спра на биографията и дейността на Джанджакомо Гуелфи. За него има много сведения в Интернет и другаде на различни езици. Ползвам източници на италиански и немски езици.
Цитирам първо сведения от Уикипедия-страницата на Гуелфи на италиански език (превод):
Джанджакомо Гуелфи, роден в Рим на 21 декември 1924 г.ь починал в Болцано на 8 февруари 2012 г. е италиански баритон.
Биография
Гуелфи първо започва да учи право, а след това и да учи вокално изкуство при известния Тита Руфо във Флоренция и дебютира в Сполето в главната роля на Риголето от едноименната опера на Верди през 1950 г. като част от експерименталния лиричен театър „Адриано Бели“.
Две години по-късно е неговият важен дебют в Миланската Скала, последван от участия в основните италиански театри, включително Неапол, Венеция, Флоренция, Палермо, Рим, както и редовно присъствие на „Арена ди Верона“. Гуелфи се изявява в Европа (Лондон, Лисабон, Берлин), както и в чужбина – в САЩ, като дебютира в Лиричната опера в Чикаго през 1954 г. и в Метрополитън опера в Ню Йорк през 1970 г. Той също така гастролира в Буенос Айрес и в Рио де Жанейро.
Джанджакомо Гуелфи е оценен в роли от опери на Верди като „Набуко“, „Двамата фоскари“,“Макбет“, „Атила“, „Сицилиански вечерни“, както и във веристични оперни заглавия като „Андре Шение“, „Тоска“, „Момичето от Златния запад“, „Селска чест“. Той също така участва в съвременни произведения, включително премиерата на „La figlia di Jorio“ от Илдебрандо Пицети в Неапол през 1954 г.
Той може да бъде чут в голяма дискография, предимно записи на живо.
(край на превода)
През декември 2021 г. в италианска медия е публикувана интересна статия за Джанджакомо Гуелфи във връзка с годишнина от рождението му. Цитирам в оригинал и после в превод на български език:
Портал „GB OPERA“
Album dei ricordi: Giangiacomo Guelfi (1924-2012)
Giangiacomo Guelfi (Roma, 21 dicembre 1924 – Bolzano, 8 febbraio 2012)
Nel 1950 a Spoleto, si mise in luce vincendo il primo premio al concorso del Teatro Sperimentale, che lo portò a interpretare Rigoletto (opera poi scomparsa del suo pur vasto repertorio). Spiccaro subito le non comuni doti di robustezza e risonanza. Invitato l’anno seguente a prendere parte alla ripresa radiofonica di Attila, nell’ambito delle celebrazioni del Cinquantenario della morte di Verdi, ha bruciato da allora le tappe di una carriera ricchissima, anche se non lunghissima, imponendosi tra le presenze baritonali di spicco del dopoguerra. Una rapidissima ascesa che lo porta in tutti i maggiori teatri internazionali. Ad un ascoltatore attento quale Giacomo Lauri Volpi questo baritono “tonante” seppe carpire un riconoscimento non illegittimo (“Statura e voce gigantesche… Guelfi, per potenza e ridondanza vocale, si trova isolato non ha rivali sul campo”) e una saggia profezia (“Voci della sua mole vanno soggette a perdere, col tempo, resistenza e consistenza “): fondati l’uno come l’altro. Guelfi ha potuto svolgere una carriera brillante, primeggiando soprattutto laddove la maestosità ruvida di personaggi lo aiutava a far valere le ragioni di quel canto (Tosca, La Figlia di Iorio, Francesca da Rimini, Wally, La fanciulla del West, Aida, Lohengrin, ovvero una una galleria di “vilains”). Quell’abbagliante sonorità conteneva già i germi lenti e pericolosi dell’involuzione; col tempo il cantante imparò a gestire con maggiore saggezza lo strumento, avvertendo forse il rischio di quella fonazione e cambiando, qualore fosse possibile, il “carnet” delle presenze teatrali, fino al traguardi, non di rado convincenti, di Simon Boccanegra, Vespri Siciliani, Nabucco, Macbeth e in genere dell’autentico protagonismo; ma le crepe di un uso eccessivo del “medium” e dell’enfatizzazione del declamato non gli hanno consentito di mantenre una sana e solida vocalità, bruciata in un quindicennio, comunque, di autentico splendore.
(край на цитата)
Превод:
Портал „GB OPERA“
21 декември 2021 г.
Албум със спомени: Джанджакомо Гуелфи (1924-2012)
Джанджакомо Гуелфи (Рим, 21 декември 1924 г. – Болцано, 8 февруари 2012 г.)
През 1950 г. в Сполето той става известен, като печели първа награда в конкурса „Teatro Sperimentale“, където интерпретира ролята на Риголето в операта от Верди (произведение, което по-късно изчезва от обширния му репертоар). Необичайните качества на здравина и резонанс веднага се открояват. Той е поканен на следващата година да вземе участие в радио-възраждането на операта „Атила“ от Верди, като част от честванията на петдесетата годишнина от смъртта на Верди. Оттогава той напредва с много богата, макар и не много дълга кариера, утвърждавайки своето присъствие сред видните баритони на следвоенните години. Много бърз възход, който го отвежда до всички големи международни театри.
От внимателен слушател като Джакомо Лаури Волпи, този „гърмящ“ баритон успява да изтръгне признание, което не е неправомерно:
„Гигантски ръст и глас… Гуелфи, поради своята мощ и вокална излишност се оказва изолиран и няма съперници на оперния терен“.
(край на цитата)
Следва и едно мъдро пророчество:
„Гласове от неговия размер са обект на загуба с течение на времето на съпротива и последователност“: едното също толкова основателно, колкото и другото.
Гуелфи успява да направи блестяща кариера, откроявайки се преди всичко там, където грубото величие на героите му помогна да се утвърдят причините за тази известност („Тоска“, „La Figlia di Iorio“, „Франческа да Римини“, „La Wally“, „Момичето от Златния запад“, „Аида“, „Лоенгрин“, т.е. галерия от „роли на злодеи“).
Този ослепителен звук на гласа му вече съдържа бавните и опасни семена на инволюцията. С течение на времето певецът се научава да управлява инструмента си по-мъдро, може би усещайки риска от тази прекомерна сила на звука и променяйки, когато е възможно, честотата на театралните си изяви, до често убедителните цели на „Симон Боканегра“, „Сицилиански вечерни“, „Набуко“, „Макбет“ и автентичен протагонизъм изобщо. Обаче пукнатините от прекомерното използване на средния регистър и подчертаването на почти декламираните пасажи не му позволяват да запази здрав и солиден глас, изгорял в петнадесетгодишен период на автентичен блясък.
(край на превода)
Сега ще цитирам биографични данни за Гуелфи от източници на немски език в превод на български:
Джанджакомо Гуелфи, също Джан Джакомо Гуелфи, роден на 21 декември 1924 г. в Рим; починал на 8 февруари 2012 г. в Болцано, е италиански оперен певец (баритон).
Живот
Гуелфи първоначално учи право във Флорентинския университет, но след това решава да обучи гласа си професионално. Неговите учители по пеене във Флоренция са известните певци Тита Руфо и Марио Базиола. През 1950 г. печели „Concorso del Teatro Sperimentale di Spoleto“. Дебютира като оперен певец през 1950 г., малко след като печели конкурса в главната роля на операта „Риголето“ в „Театро Нуово“ в Сполето; диригент е Ottavio Ziino.
През 1950 г. Гуелфи дебютира в „Teatro Comunale di Firenze“ и в „Teatro La Fenice“ във Венеция. През 1952 г. пее за първи път в Миланската Скала. Той се изявява там отново и отново през по-нататъшния ход на кариерата си. Дебютът му в Миланската Скала е на 17 март 1952 г. като Lo Straniero (главна роля) в операта „Proserpina e lo Straniero“ от Хуан Хосе Кастро. В Миланската Скала той участва в няколко премиери на опери, които днес са до голяма степен забравени, включително през март 1954 г. като Ирод (Erode) в операта „La Figlia di Diavolo“ от Вирджилио Мортари. През 1977 г. той се изявява в Миланската Скала в ролята на Нери Киарамантези в рядко изпълняваната опера „La cena delle beffe“ от Умберто Джордано.
През 1978 г. Джанджакомо Гуелфи се сбогува с оперната сцена в Ливорно.
В Италия Гуелфи се изявява в „Teatro Bellini“ в Катания (1952), в „Maggio Musicale Fiorentino“ (1954 като Кралят в „Agnese di Hohenstaufen“ от Гаспаро Спонтини, 1956 като Дон Карло ди Варгас в „Силата на съдбата“ от Верди), в „Teatro Comunale di Bologna“ (1958; като Телрамунд в „Лоенгрин“ и Ескамилио в „Кармен“), в „Театро Масимо“ в Палермо (1959, като Ескамилио) и в Римската опера (1959, 1974). От 1952 г. Гуелфи редовно се изявява на оперния фестивал в Термите на Каракала. Той участва също няколко пъти на Фестивала в „Арена ди Верона“ (1955–1956, 1958, 1960, 1962–1969 и 1975), особено като Амонасро в „Аида”.
Гуелфи гостува в други европейски страни, включително в театър „Друри Лейн“ в Лондон (1957–1958 като Жерар в „Андре Шение“; 1971 като Нелуско в „Африканската жена“), в „Гран Театър дел Лисеу“ в Барселона (1963), в Операта на Монте Карло (1965 като Джак Ранс в „Момичето от Златния запад“); 1973 като Микеле в „Мантията“ и Алфио в „Селска чест“, в „Teatro Nacional de São Carlos“ в Лисабон (1965, главна роля във „Вилхелм Тел“ от Росини), в Баварската държавна опера в Мюнхен (1970), в „Deutsche Oper Berlin“ (1972) ) и в оперния театър „Ковънт Гардън“ в Лондон (1975, като Скарпия в „Тоска“).
През 1965 г. Гуелфи дебютира във Виенската държавна опера като Жерар в „Андре Шение“ от Умберто Джордано. Той също така играе ролите на Амонасро (1974), Скарпия (1974) и Джак Ранс (1976).
Гуелфи има международни гостуващи представления в чужбина в Лиричната опера на Чикаго (1954), в Операта на Рио де Жанейро (1956; 1964 в главната роля на операта „Макбет“ и като Скарпия в „Тоска“), в Операта в Кайро (1961) и в Метрополитън опера в Ню Йорк (сезон 1969/1970 като Скарпия и като Джак Ранс).
Джанджакомо Гуелфи е женен от 1953 г. за цигуларката и сопрано Лаура Карол (родена през 1923 г., всъщност Кагол). Той живее със съпругата си в Болцано. Умира в болницата в Болцано на 87 години. Той е бил лекуван там седмица преди смъртта си.
Репертоар
Гуелфи изпява обширен репертоар на оперната сцена. Той интерпретира предимно роли от италиански опери, като поема главно героични роли и характерни баритонови роли в опери на Джузепе Верди, Джакомо Пучини и веризма. Той също така изпълнява някои брилянтни баритонови роли от френски опери (Ескамилио в „Кармен“).
Други важни оперни роли са Дон Карлос в „Ернани“, Музикус Милер в „Луиза Милер“, Граф ди Луна в „Трубадур“, главните роли в „Набуко“ (1966, в Миланската Скала) и в „Симон Боканегра“, Яго в „Отело“, Марчело в „Бохеми“, Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ и злодеите Линдорф/Копелиус/Дапертуто/ в „Хофманови разкази“ от Офенбах. От опери на Рихард Вагнер Гуелфи пее само Фридрих фон Телрамунд в „Лоенгрин“. Това обаче е само на италиански. Неговият Телрамунд може да бъде чут в запис на живо от 1954 г. от „Teatro San Carlo“ в Неапол. Партньори на Гуелфи са Рената Тебалди и Елена Николай; диригент е Габриеле Сантини.
Звукови документи
Гласът на Джанджакомо Гуелфи е записан в множество аудио документи. Има множество пълни оперни записи, включително студийни записи, достъпни от италианската звукозаписна компания „Fonit Cetra“, като Скарпия (1955), Амонасро (1956) и Phanuel in „Nerone“ от Aриго Бойто (1957, на живо). През 1965 г. в „Deutsche Grammophon“ Гуелфи поема ролята на Алфио в „Селска чесг“ под ръководството на Херберт фон Караян; негови партньори са Фиоренца Косото и Карло Бергонци.
В допълнение, през последните години са издадени множество записи на живо на CD. Следователно главните роли на Гуелфи са почти изчерпателно документирани, понякога в няколко записа, на грамофонни плочи или на други носители за запис.
(край на превода)
На сцената на Виенската държавна опера Джанджакомо Гуелфи има общо 11 изяви в 4 опери от Варди, Пучини и Джордано. Цитирам подробности от архива на Виенската опера:
Aida
Amonasro | 1 Vorstellung | 13.06.1974
Andrea Chénier
Carlo Gérard | 1 Vorstellung | 14.10.1965
La fanciulla del West / Das Mädchen aus dem goldenen Westen
Jack Rance, Sheriff | 8 Vorstellungen | 23.05.1976–07.10.1976
Tosca
Baron Scarpia | 1 Vorstellung | 30.05.1974
(край на цитата)
Дебютът на Гуелфи във Виена е на 14 октомври 1965 г. в ролята на Карло Жерар в „Андре Шение“ от Умберто Джордано. Цитирам състава на ансамбъла при този дебют:
Besetzung | 14.10.1965
| Dirigent | Berislav Klobučar |
|---|---|
| Inszenierung | Paul Hager |
| Bühnenbild und Kostüme | Robert Kautsky |
| Choreinstudierung | Roberto Benaglio |
| Andrea Chénier | Giuseppe Gismondo |
| Carlo Gérard | Gian Giacomo Guelfi |
| Maddalena di Coigny | Antonietta Stella |
| Bersi | Margareta Sjöstedt |
| Gräfin di Coigny | Elisabeth Höngen |
| Madelon | Hilde Konetzni |
| Roucher | Hans Braun |
| Pietro Fléville | Hans Christian |
| Fouquier Tinville | Siegfried Rudolf Frese |
| Mathieu | Alois Pernerstorfer |
| Abbé | Fritz Sperlbauer |
| “Incroyable” | Erich Majkut |
| Haushofmeister | Harald Pröglhöf |
| Dumas | Franz Bierbach |
| Schmidt | Tugomir Franc |
(край на цитата)
На 30 май 1974 г. Гуелфи има една изява в „Тоска“ от Пучини в ролята на Барон Скарпия (участва и българският бас Любомир Панчев в малка роля). Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:
Besetzung | 30.05.1974
| Dirigent | Heinz Wallberg |
|---|---|
| Inszenierung | Margarethe Wallmann |
| Bühnenbild und Kostüme | Nicola Benois |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Floria Tosca | Sena Jurinac |
| Mario Cavaradossi | Wieslaw Ochman |
| Baron Scarpia | Gian Giacomo Guelfi |
| Cesare Angelotti | Peter Wimberger |
| Der Mesner | Erich Kunz |
| Spoletta | Heinz Zednik |
| Sciarrone | Siegfried Rudolf Frese |
| Roberti | Helmut Reischütz |
| Ein Schließer | Ljubomir Pantscheff |
| Ein Hirt | Axelle Gall |
(край на цитата)
Две седмици след горната изява, на 13 юни 1974 г. Гуелфи има изява в „Аида“ в ролята на Амонасро заедно с българското мецосопрано Маргарита Лилова в ролята на Амнерис. Цитирам състава на ансамбъла при тази изява:
Besetzung | 13.06.1974
| Dirigent | Berislav Klobučar |
|---|---|
| Inszenierung | Nathaniel Merrill |
| Bühnenbild | Günther Schneider-Siemssen |
| Kostüme | Leo Bei |
| Choreographie | Todd Bolender |
| Chorleitung | Helmuth Froschauer |
| Der König | Peter Wimberger |
| Amneris | Margarita Lilowa |
| Aida | Lilijana Molnar-Talajic |
| Radames | Gilbert Py |
| Ramfis | Bonaldo Giaiotti |
| Amonasro | Gian Giacomo Guelfi |
| Ein Bote | Ewald Aichberger |
| Priesterin | Sona Ghazarian |
(край на цитата)
Последната изява на Гуелфи във Виена е на 17 октомври 1976 г. в ролята на Джак Ранс в „Момичето от Златния запад“ на Пучини. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява:
Besetzung | 07.10.1976
| Dirigent | Nino Verchi |
|---|---|
| Inszenierung | Lotfi Mansouri |
| Ausstattung | Robert O’Hearn |
| Chorleitung | Helmuth Froschauer |
| Minnie | Radmila Bakocevic |
| Jack Rance, Sheriff | Gian Giacomo Guelfi |
| Dick Johnson (Ramerrez) | Franco Bonisolli |
| Nick, Kellner der Schenke “zur Polka” | Murray Dickie |
| Ashby, Agent der Transportgesellschaft Wells Fargo | Reid Bunger |
| Sonora | George Jonescu |
| Trin | Karl Terkal |
| Sid | Harald Pröglhöf |
| Bello | Horst Nitsche |
| Harry | Kurt Equiluz |
| Joe | Ewald Aichberger |
| Happy | Alfred Šramek |
| Larkens | Georg Tichy |
| Billy Jackrabbit, Rothaut | Johann Reautschnigg |
| Wowkle | Axelle Gall |
| Jake Wallace, Bänkelsänger, Minstrel | Peter Wimberger |
| José Castro, Mestize, aus Ramerrez Räuberbande | Siegfried Rudolf Frese |
| Postillon | Darell Parsons |
(край на цитата)
На сцената на МЕТ в Ню Йорк Джанджакомо Гуелфи има само две изяви през 1970 г.:
Дебюта му е на 5 февруари 1970 г. като Скарпия в „Тоска“, Дороти Кирстен играе Тоска, Марио Каварадоси е Джон Буцеа.
Поледната му изява е 6 дни след това на 11 февруари 1970 г. в ролята на Джак Ранс в „Момичето от Златния запад“ на Пучини. Мини играе Раната Тебалди, Дик Джонсън е Шандор Коня.
Както писах в началото на тази статия, през годините от 2000 до 2010 в МЕТ играе друг певец от Италия – баритонът Карло Гуелфи, който има там 53 изяви в оперите „Риголето“ (Риголето), „Тоска“ (Скарпия), „Отело“ (Яго), „Джоконда“ (Барнаба). На 24 септември 2008 г. в ролята на Алвизе в „Джоконда“ дебютира в МЕТ българският бас Орлин Анастасов.
Двамата баритони Джанджакомо Гуелфи и Карло Гуелфи нямат роднинска връзка.
Ще цитирам други данни за Джанджакомо Гуелфи от източник на италиански език (без превод):
Repertorio
Repertorio operistico
(край на цитата)
Както четем, репертоара на Гуелфи е внушителен: общо 50 главни роли в опери от барок, класика, веризъм, съвременни автори. Специално в опери от Верди той играе централни роли в 14 негови опери.
Discografia
- Tosca, con Gigliola Frazzoni, Ferruccio Tagliavini, dir. Arturo Basile – Cetra 1955
- Aida, con Maria Curtis Verna, Franco Corelli, Miriam Pirazzini, Giulio Neri, dir. Angelo Questa – Cetra 1956
- Carmen (selez., in ital.), con Pia Tassinari, Franco Corelli, Margherita Benetti, dir. Arturo Basile – Cetra 1956
- La forza del destino (selez.), con Franco Corelli, dir. Arturo Basile – Cetra 1956
- Cavalleria rusticana, con Fiorenza Cossotto, Carlo Bergonzi, dir. Herbert von Karajan – DG 1965
- Cavalleria rusticana (Film-DVD), con Fiorenza Cossotto, Gianfranco Cecchele, dir. Herbert von Karajan, regia di Giorgio Strehler – Decca 1968
´´´´´´
Registrazioni dal vivo
- Attila, con Italo Tajo, Caterina Mancini, Gino Penno, dir. Carlo Maria Giulini – Venezia 1951 ed. GOP
- I due Foscari, con Maria Vitale, Carlo Bergonzi, dir. Carlo Maria Giulini – RAI-Milano 1951 ed. Cetra/Nuova Era/Melodram
- Il duca d’Alba, con Caterina Mancini, Aldo Bertocci, Dario Caselli, dir. Fernando Previtali – RAI-Roma 1952 ed. Melodram/Bongiovanni/GOP
- La Wally, con Renata Tebaldi, Mario Del Monaco, Renata Scotto, dir. Carlo Maria Giulini – La Scala 1953 ed. IDIS
- Agnese di Hohenstaufen, con Lucille Udovich, Franco Corelli, Francesco Albanese, Anselmo Colzani, dir. Vittorio Gui – Firenze 1954 ed. Melodram/Myto
- La fanciulla del west, con Eleanor Steber, Mario Del Monaco, Giorgio Tozzi, dir. Dimitri Mitropoulos – Firenze 1954 ed. Arkadia/Myto/Walhall
- Cavalleria rusticana, con Giulietta Simionato, Giuseppe Di Stefano, dir. Antonino Votto – La Scala 1955 ed. Myto/Opera D’Oro
- I vespri siciliani, con Anna De Cavalieri, Mario Filippeschi, Giulio Neri, dir. Tullio Serafin – Napoli 1955 ed. Bongiovanni
- Aida, con Antonietta Stella, Giuseppe Di Stefano, Giulietta Simionato, Nicola Zaccaria, dir. Antonino Votto – La Scala 1956 ed. Legato Classics/GOP
- La forza del destino, con Renata Tebaldi, Giuseppe Di Stefano, Giulio Neri, Fedora Barbieri – Dir. Gabriele Santini – Firenze 1956 ed. Paragon /Myto
- Il trovatore (selez.), con Anita Cerquetti, Carlo Bergonzi, Jean Madeira, dir. Rocco Guadagno – Buenos Aires 1957 ed. House of Opera
- Tosca, con Zinka Milanov, Franco Corelli, dir. Alexander Gibson – Londra 1957 ed. Legato Classics
- I due Foscari, con Leyla Gencer, Mirto Picchi, dir. Tullio Serafin – Venezia 1957 ed. Cetra/Melodram/Myto
- Nerone, con Mario Petri, Anna De Cavalieri, Mirto Picchi, dir. Franco Capuana – Napoli 1957 ed. Cetra/GOP/Opera D’Oro
- Carmen (in ital.), con Giulietta Simionato, Franco Corelli, Mirella Freni, dir. Pierre Dervaux – Palermo 1959 ed. GOP
- Il trovatore, con Franco Corelli, Mirella Parutto, Fedora Barbieri, dir. Gabriele Santini – Napoli 1960 ed. Myto
- Aida, con Gabriella Tucci, Gastone Limarilli, Adriana Lazzarini, Giuseppe Modesti, dir. Arturo Basile – RAI-Roma 1960 ed. Walhall
- La fanciulla del west, con Renata Tebaldi, Daniele Barioni, Carlo Cava, Piero De Palma, Silvio Maionica, dir. Arturo Basile – RAI-Roma 1961 ed. Opera D’Oro
- Tosca (DVD), con Renata Tebaldi, Gianni Poggi, dir. Arturo Basile – Tokyo 1961 ed. VAI
- Attila, con Boris Christoff, Margherita Roberti, Gastone Limarilli, dir. Bruno Bartoletti – Firenze 1962 ed. Myto/Opera D’Oro
- Cavalleria rusticana, con Giulietta Simionato, Franco Corelli, dir. Gianandrea Gavazzeni – La Scala 1963 ed. Myto/Opera D’Oro
- Jérusalem, con Leyla Gencer, Giacomo Aragall, dir. Gianandrea Gavazzeni – Venezia 1963 ed. Melodram
- Aida (video atti 1, 2 e 3), con Leyla Gencer, Gastone Limarilli, Giulietta Simionato, Bonaldo Giaiotti, dir. Tullio Serafin – Verona 1963 ed. Charles Handelman
- I vespri siciliani, con Leyla Gencer, Gastone Limarilli, Nicola Rossi-Lemeni, dir. Gianandrea Gavazzeni – Roma 1964 ed. Melodram/Gala
- Tosca, , con Magda Olivero, Flaviano Labò, dir. Francesco Molinari Pradelli – Rio de Janeiro 1964 ed. Opera Lovers
- Nabucco, con Elena Souliotis, Nicolai Ghiaurov, Gianni Raimondi, dir. Gianandrea Gavazzeni – La Scala 1966 ed. GOP/Melodram
- La Gioconda, con Elena Souliotis, Renato Cioni, Fiorenza Cossotto, Ivo Vinco, dir. Nino Sanzogno – Chicago 1966 ed. Lyric Distribution
- Lucia di Lammermoor, con Renata Scotto, Gianni Raimondi, Agostino Ferrin, dir. Claudio Abbado – La Scala 1967 ed. Nuova Era/Memories
- Aida, con Virginia Zeani, Gianfranco Cecchele, Grace Bumbry, Nikola Gjuzelev, dir. Fernando Previtali – Napoli 1967 ed. Bongiovanni
- Macbeth, con Leyla Gencer, Lorenzo Gaetani, Giorgio Casellato Lamberti, dir. Gianandrea Gavazzeni – Venezia 1968 ed. Mondo Musica/Premiere Opera
- Attila, con Ruggero Raimondi, Antonietta Stella, Gianfranco Cecchele, dir. Riccardo Muti – RAI-Roma 1970 ed. Memories/Opera D’Oro
- La Gioconda, con Leyla Gencer, Gianni Raimondi, Franca Mattiucci, Ruggero Raimondi, Anna Di Stasio, dir. Bruno Bartoletti – Roma 1971 ed. Melodram
- La boheme, con Luisa Maragliano, Franco Corelli, Elvidia Ferracuti, Nicola Zaccaria, dir. Franco Mannino – Macerata 1971 ed. Opera Lovers
- L’africana, con Jessye Norman, Veriano Luchetti, Agostino Ferrin, dir. Riccardo Muti – Firenze 1971 ed. Opera D’Oro
(край на цитата)
В този списък от записи има два такива с участия на българските баси Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Цитирим ги отделно:
- Nabucco, con Elena Souliotis, Nicolai Ghiaurov, Gianni Raimondi, dir. Gianandrea Gavazzeni – La Scala 1966 ed. GOP/Melodram
- Aida, con Virginia Zeani, Gianfranco Cecchele, Grace Bumbry, Nikola Gjuzelev, dir. Fernando Previtali – Napoli 1967 ed. Bongiovanni
(край на цитата)
Във връзка със смъртта на Джанджакомо Гуелфи на 8 февруари 2012 г. в Бергамо, в редица медии има траурни съобщения. Цитирам в оригинал и в превод на български език такова съобщение от медия в Италия:
Портал „ALTO AGILE“ Италия
È morto Guelfi Addio al grande baritono che amava Bolzano
9 febbraio 2012
Grande perdita per il mondo della musica lirica altoatesina. È morto all’ospedale di Bolzano, dove era ricoverato da una settimana, il grande baritono Giangiacomo Guelfi. Ne ha dato notizia la famiglia attraverso il tenore Giovanni Ribichesu.
Nato a Roma 87 anni fa, Guelfi ha studiato a Firenze con Titta Ruffo e, nel 1950, ha debuttato nel “Rigoletto” a Spoleto e viveva, si può dire da sempre, a Bolzano. Due anni più tardi debuttò alla Scala. Da allora una carriera strepitosa che lo ha portato a calcare le scene dei principali teatri italiani ed internazionali. La sua carriera lo ha portato infatti in giro per il mondo: a Londra, Berlino e Lisbona, e negli Stati Uniti, alla Lyric Opera di Chicago ed al Metropolitan di New York.
Viveva a Bolzano con la moglie, il soprano Laura Cagol, sua compagna anche sulle scene con il nome d’arte di Laura Carol. Nel corso della sua carriera, Gian Giacomo Guelfi si è espresso ad altissimi livelli soprattutto nei ruoli del melodramma italiano, e guardando il suo «curriculum» si trovanoo ben 14 esibizioni all’Arena di Verona, ove era quasi di casa e dove si esprimeva al meglio grazie alla potenza della sua voce, che non temeva gli spazi aperti. Elencare poi tutte le sue più prestigiose esibizioni occuperebbe onestamente molto spazio, giusto ricordare che la sua carriera ai massimi livelli inizia appunto nel 1952 alla Scala, e che in carriera si è esibito sotto la direzione di grandi della bacchetta del calibro di Giulini e von Karajan. Guelfi inizià la sua lunga avventura sul palco con la benedizione, per così dire, del più grande di tutti i baritoni, Titta Ruffo (1877-1953).
Curioso un episodio degli esordi che Guelfi amava raccontare e che inquadra anche alla perfezione il personaggio. Titta Ruffo dopo averne lodato nel corso di un’audizione la qualità della voce, la dizione perfetta, la prestanza fisica, gli aveva detto con fare paterno di non perdersi d’animo: erano quelli i tempi dei sempre più frequenti concerti lirici alla radio ed anzi sempre la radio trasmetteva perfino intere opere in forma di concerto. «Ma veramente, Maestro, sì, la radio…, ma a me preme fare l’opera in teatro». «E chi vuole che la pigli, con quel suo difetto fisico?», gli aveva replicato secco Ruffo. «Quale, Maestro?» chiese sorpreso il giovane Giangiacomo Guelfi. «Come sarebbe quale? Lei sa bene d’essere zoppo». Il giovane si sfilò allora le scarpe nuove, che aveva acquistato la mattina stessa per meglio figurare al cospetto del grande cantante e che gli procuravano tormento a non finire e ridendo felice prese a saltellare ed anzi a compiere evoluzioni davanti all’esterrefatto Ruffo.
Da quel momento si può ben dire che la straordinaria carriera artistica di Guelfi, nato artisticamente sull’onda di una vera e propria adorazione di Gino Bechi e perfezionatosi poi alla fonte inesauribile dei consigli di Titta Ruffo, sia cominciata e abbia proseguito a veri e propri salti, al di qua e al di là degli oceani. Altro che claudicante. Bolzano a Guelfi deve moltissimo anche sul piano della divulgazione della musica lirica. Fu infatti lui il fondatore dell’associazione degli «Amici della lirica», ancora oggi attivissima e che raccoglie decine e decine di appassionati del bel canto.
(край на цитата)
Превод:
Портал „ALTO AGILE“ Италия
Гуелфи почина. Сбогом на великия баритон, който обичаше Болцано
9 февруари 2012 г.
Голяма загуба за света на южнотиролската оперна музика. Великият баритон Джанджакомо Гуелфи почина в болницата в Болцано, където беше хоспитализиран в продължение на седмица. Това съобщи семейството чрез тенора Джовани Рибикесу.
Роден в Рим преди 87 години, Гуелфи учи във Флоренция при Тита Руфо и през 1950 г. дебютира в „Риголето“ в Сполето и живее, може да се каже, винаги в Болцано. Две години по-късно дебютира в Миланската Скала. Оттогава невероятна кариера го кара да се изявява на сцените на основните италиански и международни театри. Кариерата му го отвежда по целия свят: в Лондон, Берлин и Лисабон и в Съединените щати, в Лиричната опера в Чикаго и Метрополитън опера в Ню Йорк.
Той живееше в Болцано със съпругата си, сопраното Лаура Кагол, негова спътница също на сцената под сценичното име Лаура Карол. По време на кариерата си Джан Джакомо Гуелфи се изразява на много високо ниво, особено в ролите на италианската мелодрама, и като се погледне неговата „учебна програма“, се откриват 14 представления в „Арена ди Верона“, където той беше почти у дома си и където се изрази по-добре благодарение на силата на гласа си, който не се страхуваше от открити пространства. Изброяването на всичките му най-престижни изпълнения би заело честно много място, честно е да си припомним, че кариерата му на най-високи нива започва през 1952 г. в Миланската Скала и че в кариерата си той изпълнява под ръководството на велики диригентски величия от калибъра на Джулини и фон Караян. Гуелфи започва дългото си приключение на сцената с благословията, така да се каже, на най-великия от всички баритони, Тита Руфо (1877-1953).
Един любопитен епизод от самото начало, който Гуелфи обичаше да разказва и който също рамкира идеално героите му. Тита Руфо, след като похвалва качеството на гласа му, перфектната му дикция, физическата му мощ по време на прослушване, бащински му казва да не пада духом: това бяха времената на все по-честите оперни концерти по радиото и наистина радиото винаги дори излъчваше цели произведения в концертна форма. „Но наистина, Маестро, да, радиото…, но аз искам да направя опера в театъра“. „А кой иска да те гледа с този физически недостатък?“, беше отговорил сухо Руфо. — Кой, учителю? — запитва учудено младият Джанджакомо Гуелфи. «Какво би било? Много добре знаеш, че накуцваш“. След това младият мъж събува новите си обувки, които беше купил същата сутрин, за да изглежда по-добре в присъствието на великия певец и които го измъчваха безкрайно и, смеейки се щастливо, започва да скача и дори да прави еволюции пред очите на изненадания Руфо.
От този момент може да се каже, че необикновената артистична кариера на Гуелфи, роден артистично на вълната на истинско обожание на Джино Бечи и след това усъвършенствана в неизчерпаемия източник на съветите на Тита Руфо, започва и продължава да скача от двете страни на океана. Това е повече от накуцване. Болцано също дължи много на Гуелфи по отношение на разпространението на оперната музика. Всъщност той е основател на асоциацията “Amici della opera”, която е много активна и днес обединява десетки и десетки ентусиасти на белкантото.
(край на превода)
В края на тази юбилейна статия за Джанджакомо Гуелфи ще дам сведения и за другия голям баритон от Италия Карло Гуелфи, за когото стана дума по-горе:
Carlo Guelfi Baritono
Nato a Roma, studia canto con lo zio paterno, M° Renato Guelfi. Vince il Concorso Adriano Pertile. Da allora ha iniziato una straordinaria e brillantissima carriera collaborando con i maggiori teatri ed istituzioni musicali del mondo tanto da imporsi come il più grande baritono della sua generazione. Il colore scuro della voce, la nobiltà nel porgere, la proverbiale dizione, la grande facilità nel canto legato, il sapiente uso della mezza voce uniti ad una notevole presenza scenica, lo hanno imposto sulla scena mondiale quale interprete di riferimento del repertorio verdiano e verista. La schiera dei grandi personaggi verdiani si è ulteriormente arricchita con i debutti in “Nabucco” alla Fenice di Venezia e “Stiffelio” al Teatro Sao Carlos di Lisbona e impreziosita ulteriormente con il debutto in “Don Carlos”, direttore M° Metha, al Teatro Comunale di Firenze.
Si andranno così ad aggiungere ai già noti “Rigoletto” e “Simon Boccanegra”, del quale rimane, come prezioso ricordo, nella recente uscita in DVD la famosa edizione del Maggio Musicale Fiorentino diretto dal M° Claudio Abbado, “Macbeth”, “Otello” con il quale ha inaugurato la stagione 2004/2005 al Metropolitan di New York sotto la direzione del M° Levine, “Un Ballo in Maschera”, “Trovatore” inciso anche per la DECCA, “Traviata”, etc. Accanto alla produzione verdiana si ricordano i grandi personaggi veristi, quali “Scarpia” in “Tosca”, recentemente ripresa con grande successo alla Scala e incisa anche per la DECCA con la direzione del M° Metha, “Gerard” in “Andrea Chenier” (Tokyo, Bologna), “Rance” in “Fanciulla del West”, di “Michele” in “Tabarro” inciso per la EMI, direttore M° Pappano e di “Gianni Schicchi”, direttore M° Gelmetti, con il quale ha inaugurato la stagione 2002 del Teatro dell’Opera di Roma interpretando nella stessa serata i due grandi ruoli del Trittico pucciniano alla stregua dei grandi baritoni del passato, riuscendo con grande maestria a passare dalle tinte nere e drammatiche di “Tabarro” a quelle ironiche e buffe di “Gianni Schicchi”. “Aida”, Teatro alla Scala (Inaugurazione stag. 2006/07), “Tosca”, (Deutsche Staatsoper Berlin, Teatro Massimo Palermo, Teatro la Fenice), “Nabucco”, Terme di Caracalla, “I Pagliacci”, Terme di Caracalla, “La Cavalleria Rusticana” e “I pagliacci”, Teatro Real Madrid, “Adriana Lecouvreur”, Teatro alla Scala.
Ha collaborato con i più grandi direttori d’orchestra del mondo fra i quali: Claudio Abbado, Bruno Bartoletti, Leonard Bernstein, Gary Bertini, Semyon Bychkov, Riccardo Chailly, Daniele Gatti, Gianluigi Gelmetti, Carlo Maria Giulini, James Levine, Jesus Lopez Cobos, Peter Maag, Lorin Maazel, Zubin Metha, Antonio Pappano, Christian Thielemann.
Incisioni ufficiali: Tabarro – EMI – Dir. Pappano (CD) Tosca – DECCA – Dir. Metha (CD) Trovatore – DECCA – Dir. Mercurio (CD) Simone Boccanegra – RAITRADE – Dir. C. Abbado (DVD) Adriana Lecouvreur – RAITRADE – Dir. Rizzi Brignoli (DVD) Andrea Chenier – RAITRADE – Dir. Carlo Rizzi (DVD)
(край на цитата)
Превод:
Карло Гуелфи Баритон
Роден в Рим, той учи пеене при чичо си по бащина линия, маестро Ренато Гуелфи. При конкурс на името на Адриано Пертиле, Карло Гуелфи печели състезанието. Оттогава той започва изключителна и блестяща кариера, като си сътрудничи с големите театри и музикални институции в света, до такава степен, че се утвърждава като най-великия баритон на своето поколение. Тъмният цвят на гласа му, благородството в интерпретацията му, пословичната дикция, страхотното улеснение в сложни оперни ансамбли с други солисти, умелото използване на мецо-вокалите, съчетано със забележимо сценично присъствие, го налагат на световните сцени като референтен преводач на вердиевия и веристичен репертоар. Наборът от велики герои на Верди е допълнително обогатен с дебютите в „Набуко“ в „Театър Фениче“ във Венеция и „Стифелио“ в театъра „Сао Карлос“ в Лисабон и допълнително обогатен с дебюта в „Дон Карлос“, дирижиран от Зубин Мета в Оперния театър във Флоренция.
Така тия роли ще бъдат добавени към вече добре познатите роли в „Риголето“ и „Симон Боканегра“, от които прочутите изпълнения на „Maggio Musicale Fiorentino“, дирижирани от маестро Клаудио Абадо, остават като ценен спомен в неотдавнашното DVD издание.
Забележителни са неговите участия в „Макбет“ и „Отело“, с която опера се открива сезон 2004/2005 в Метрополитън опера в Ню Йорк под диригентството на Маестро Джеймс Ливайн. Карло Гуелфи записва за лейбъл „DECCA“ оперите „Бал с маски“, „Трубадур“, “Травиата” и др. Наред с продукциите на опери от Верди си спомняме ролите на големите реалистични герои, които Карло Гуелфи играе, като Скарпия в „Тоска“, наскоро възродена с голям успех в Миланската Скала и също записана за „DECCA“ под ръководството на маестро Зубин Мета, ролята на Жерар в „Андре Шение“ (Токио, Болоня), Джак Ранс в „Момичето от Златния запад“, на Микеле в „Мантията“, записана за „EMI“ с диригент Антонио Папано и на Джани Скики в операта на Пучини с диригент Гелмети, с която роля той открива сезон 2002 на „Teatro dell’Opera di Roma“, като интерпретира в същата вечер двете велики роли от „Триптиха“ на Пучини по същия начин като великите баритони от миналото, умеейки с голямо майсторство да превключва между „тъмната и драматична“ роля в „Мантията“ към ироничната и забавна роля в „Джани Скики“.
Забележителни са интерпретациите на Карло Гуелфи от „Аида“ (Амонасро) в Миланската Скала (откриването на сезон 2006/2007), от „Tоска“ (Барон Скарпия) в „Deutsche Staatsoper Berlin“, „Teatro Massimo Palermo“, „Teatro la Fenice“, от „Набуко“ и „Палячи“ в Термите на Каракала, от ролите на Алфио в “Селска чест” и Тонио в “Палячи” на сцената на „Teatro Real Madrid“, както и ролята му на Мишон в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа в Миланската Скала.
Карло Гуелфи е сътрудничил с най-големите диригенти в света, включително: Клаудио Абадо, Бруно Бартолети, Ленард Бърнстейн, Гари Бертини, Семьон Бичков, Рикардо Шайи, Даниеле Гати, Джанлуиджи Гелмети, Карло Мария Джулини, Джеймс Ливайн, Хесус Лопес Кобос, Питър Мааг, Лорин Маазел, Зубин Мета, Антонио Папано, Кристиан Тилеман.
(край на превода)
Нека днес на 21 декември 2024 г. почетем 100 години от рождението на големия италиански баритон Джанджакомо Гуелфи, починал на 8 февруари 2012 г.
Мир на праха му!
…..
Записи:
The Great Baritones Giangiacomo Guelfi
Te deum, Tosca. Giacomo Puccini Tokyo 1961
….
Giangiacomo Guelfi – Nemico della patria – Andréa Chenier – Giordano
Giangiacomo Guelfi (born on December 21, 1924) was a student of Titta Ruffo. Incredible development and coordination of registers! I guess Ruffo did know something about technique
´´´´´´
Giangiacomo Guelfi & Renata Tebaldi – Tosca – Torture scene (Tokyo 1961) Live
Here is Giangiacomo Guelfi, one of the greatest Scarpias in the history of singing, in one of his best performances. His partner, Renata Tebaldi, sings really well, but here you can see why Callas had a clear advantage in that role: Tebaldi’s acting skills were poor.
´´´´
Giangiacomo Guelfi and Mario del Monaco on singing
I DON’T OWN THESE VIDEOS AND I AM NOT ASSOCIATED WITH TIO. I saved them as an old subscriber and I am sharing them because they are constantly being removed and it looks like they will never be back. I didn’t save the controversial content of their short comeback (saying Callas wasn’t good or chest voice is bad) because it was very suspicious and completely opposite of what they advocated for over a year, but I will gradually upload all their videos from before their channel went down for the first time that I know were 100% made by them.
´´´´
Giangiacomo Guelfi e Giovanni Ribichesu
foto album, costumi, lezione di canto, aneddoti…
´´´´