Gutheil-Schoder, Marie (DEU, Sopran)

Сопраното от Германия Мари Гутхайл-Шодер, родена преди 150 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 16 февруари 2024 г. се навършват кръглите 150 години от рождението на една знаменита немска певица от миналия век – сопраното Мари Гутхайл-Шодер (Marie Gutheil-Schoder), останала в музикалната история като велика певица от своята генерация. Не случайно музикалната критика я определя така:

„Идеално обучен в музикална линия сопранов глас, който е и ообено изразителен, Мари Шодер умее да изразява партии от всички жанрове на музикалната литература, също е убедителна в концертни изяви. Оперните й роли като Кармен, Памина, Електра, Керубино в „Сватбата на Фигаро“, Дона Елвира, Октавиан в „Кавалерът на розата“, както и Композиторът в „Ариадна на Наксос“ са роли, в които тя може да бъде възхитителна. Тя е една от най-големите артистки от певиците на нейната генерация“.

(край на цитата)

Много от моите читатели сигурно си спомнят, че само преди няколко дни – на 11 февруари 2024 г. аз писах тук статия за австрийския композитор с унгарски корени Франц Шмид (1874-1939) във връзка с 85 години от кончината му. Тогава стана въпрос и за неговата опера от 1914 г. „Нотр Дам“ по сюжет на романа от Виктор Юго „Парижката Света Богородица“, в която опера в главната роля на Есмералда при премиерата във Виена играе именно днешната юбилярка Мари Гутхайл-Шодер. Тогава написах и съвсем кратка нейна биография и публикувах една нейна снимка в оперна роля.

Сега вече забелязвате една интересна подробност – както Франц Шмид, така и Мари Гутхайл-Шодер са родени в една и съща година – 1874, но на различни дати. Не е толкова важно, но и двамата имат кръгли юбилеи през настоящата 2024 г. – тя е родена преди 150 години, той се е поминал преди 85 години. Така че по една случайност двете статии са в съвсем близки дати – само 5 дни.

Защо днес пиша наново за Мари Гутхайл-Шодер? Преди 5 дни аз написах за нея само няколко реда, но тя заслужава много повече, защото е една от великите сопрани на своята генерация, в което ще се убедим след като дам достатъчно информация за нея.

Ето кратка „визитна картичка“ като увод:

„Мари Гутхайл-Шодер (на немски: Marie Gutheil-Schoder), сопран, е родена на 16 февруари 1874 г. във Ваймар, Германия, починала на 4 октомври 1935 г. в Илменау, провинция Тюрингия в Германия. Тя дебютира през 1891 г. в Придворния театър във Ваймар като Първа дама във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, но през първите години там е ангажирана само в малки роли. Там Рихард Щраус се грижи за нея – той репетира с нея ролите на Кармен и Миньон, с които тя по-късно става известна. Щраус я води и в Байройт през 1891 г., където Мари Шодер пее в оперния хор при летния фестивал.

През 1895 г. тя има решителен успех във Ваймар в ролята на Кармен в операта от Жорж Бизе. През 1900 г. Мари Шодер е ангажирана в Придворната опера във Виена чрез съдействието на Густав Малер, който я определя като „музикален гений“, и става една от най-изтъкнатите и любими певици в този богат на традиции оперен театър. Една от известните й роли е нейното превъплъщение на “странна, ницшеанска” Кармен. Тя се изявява във виенската премиера през 1914 г. на балета на Рихард Щраус „Легендата на Йосиф“ като съпругата на Потифар. Мари Шодер играе Есмералда в премиерата на операта от Франц Шмид „Нотр Дам“ през същата година.

Мари Шодер се застъпва постоянно за съвременната музика и пее във Виена още през 1908 г. в произведения на Арнолд Шьонберг в неговата „Организация за музикални частни изяви“. През същата година участва във Виена при сопрановото соло във Втория струнен квартет от Шьонберг. На 6 юни 1924 г. тя играе в неговата монодрама „Очакване“ при премиерата й в Немския театър в Прага. През същата 1924 г. тя има забележителен успех при една продукция на творбата на Шьонберг „Pierrot lunaire“ в Берлин.

До 1926 г. Мари Шодер е високо признатата и възхвалявана певица във Виена, където се прощава с публиката си в ролята на Електра в операта от Рихард Щраус. Тя има дейност във Виенската опера, както и при Фестивала в Залцбург и като признат оперен режисьор: 1926 – „Дон Жуан“ от Моцарт, 1930 – „Ифигения в Аврида“ от Глук. Тя също е известен педагог, една от нейните ученички е мецосопранът Рисе Стивънс.

Мари Гутхайл-Шодер умира на 61 години в Илменау, Германия“.

(край на „визитната картичка“ на Мари Шодер)

След този кратък увод ще се спра обстойно на биографията и творческата дейност на певицата. Ползвам информации главно на немски език, които предавам в мой превод на български. Първо ще цитирам статията за Мари Гутхайл-Шодер от „Речника на певците“ с автори Kutsch & Riemens (стр. 1455, издание от 1997 г.) в превод на български език:

„Мари Гутхайл-Шодер (на немски: Marie Gutheil-Schoder), сопран, е родена на 16 февруари 1874 г. във Ваймар, починала на 4 октомври 1935 г. в Илменау, Тюрингия. Тя е дъщеря на собственик на ресторант във Ваймар. Като 12-годишна пее соло при един концерт във Ваймар. Мари Шодер посещава Голямото херцогско музикално училище във Ваймар там е ученичка на Виргиния Нойман-Гунгл. Получава по-нататъшно обучение от Федор фон Милде. Някои оперни роли изучава заедно с Рихард Щраус.

Мари Шодер дебютира през 1891 г. в Придворния театър във Ваймар като Първа дама във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, но през първите години там е ангажирана само в малки роли и през същата 1891 г. пее в хора на Музикалния фестивал в Байройт.

През 1895 г. тя има решителен успех във Ваймар в ролята на Кармен в операта от Жорж Бизе. През 1899 г. гостува в Лайпциг, също в Берлин и Виена – в ролите на Неда от „Палячи“ на Леонкавало и на г-жа Флут от „Веселите уйндзорки“ на Ото Николай.

През 1900 г. Мари Шодер е ангажирана в Придворната опера във Виена чрез съдействието на Густав Малер, който я определя като „музикален гений“, и става една от най-изтъкнатите и любими певици в този богат на традиции оперен театър. Тя участва тук в редица важни премиери: през 1908 г. – Марта в „Долината“ от Ойген д’Алберт, през 1909 г. – главната роля на Електра в едноименната опера от Рихард Щраус, през 1911 г. – Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Щраус.

Още през 1904 г. тя играе във Виена главната роля в „Ифигения в Аврида“ от Глук, през 1910 г. взема участие там при премиерата на операта „Музикантът“ от Юлиус Битнер, през 1912 г. – в „Подарената жена“ от Ойген д’Алберт, през 1914 г. – в ролята на Есмералда в „Нотр Дам“ от Франц Шмид. При „Празника на Моцарт“ в Залцбург през 1906 г. Мари Шодер играе в ролята на Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. През годините от 1902 до 1910 тя гостува често в Оперния театър във Франкфурт. През 1913 г. гостува в ролята на Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Щраус в Кралския театър „Ковънт Гардън“ в Лондон.

По отношение на личния си живот Мари Шодер има два брака – първият е с диригента Густав Гутхайл (1868-1914), вторият – с фотографа Франц Зетцер.

Музикалната критика определя Мари Шодер така:

(край на цитата)

Гласът на Мари Шодер може да се слуша чрез седем особено редки грамофонни плочи от марката „G & T“ (Виена, 1902).“

(край на цитата от речника на Kutsch & Riemens)

Сега ще изложа Уикипедия-страницата на Мари Гутхайл-Шодер на немски език в Интернет, в превод на български:

Мари Гутахайл-Шодер, родена на 10 февруари 1874 г. във Ваймар, починала на 4 октомври 1935 г. в Илменау, Тюрингия, е немска оперна певица (сопран).

Живот

Мари Шодер е дъщеря на притежател на ресторант. Тя получава частни уроци по музика от 1880 г. и посещава Голямото херцогско музикално училище във Ваймар. През 1891 г. тя дебютира като Габриел във „Фауст“ от Гьоте и до 1900 г. е член на Придворната опера във Ваймар. Там Рихард Щраус се грижи за нея – той репетира с нея ролите на Кармен и Миньон, с които тя по-късно става известна. Щраус я води и в Байройт, където Мари Шодер пее в оперния хор при летния фестивал. През 1899 г. тя се омъжва за Густав Гутхайл, диригент на Придворния театър във Ваймар, с когото живее до смъртта му през 1914 г.

Густав Малер довежда през 1900 г. певицата във Виена в Придворната опера, където тя остава до 1927 г. и се превръща в олицетворение на „мислеща певица“, прославена не само с певческите си постижения, но най-вече с енергичните си, завладяващи изпълнителски умения. За първи път тя пее като гост във Виена на 19 февруари 1900 г. в ролята на Неда в „Палячи“ от Леонкавало; дебютът й като член на оперния театър се състои на 26 май 1900 г. в ролята на Кармен. Освен това важни главни роли са: Ева, Миньон, Мими, Марта, Памина, Керубино и Дона Елвира.

Мари Шодер се прославя като певица в опери от Моцарт, но интересът й към съвременната музика също е значителен: пее например заглавните роли в „Саломе“, „Електра“, „Кавалерът на розата“ и „Жената без сянка“ от Рихард Щраус, Есмералда в премиерата на операта „Нотр Дам“ от Франц Шмид през 1914 г., както и вокалните партии във 2-ри струнен квартет и монодрамата „Очакване“ от Арнолд Шьонберг.

През 1920 г. се омъжва за втория си съпруг – фотографа Франц Ксавер Зетцер. През 1925 г. тя става почетен член на Виенската държавна опера.

От 1927 до 1933 г. Мари Гутхайл-Шодер е оперен режисьор, поставя „Ифигения в Авлида“ от Глук на Залцбургския фестивал през 1930 г. и води курсове в Залцбургския Моцартеум.

През 1961 г. във Виена-Фаворитен (10-ти район) и Виена-Лизинг (23-ти район) са кръстени на певицата – „Gutheil-Schoder-Gasse“.

Мари Гутхайл-Шодер оставя няколко записа на фирмата „G & T“ (Виена 1902).

На грамофонни плочи 43 221 и 222 тя може да бъде чута като г-жа Флут в операта “Веселите уиндзорки“ от Ото Николай.

(край на цитата от Уикипедия)

Следват биографични бележки за Мари Гутахайл-Шодер от друти източници:

Мари Гутхайл-Шодер (на немски: Marie Gutheil-Schoder), родена на 16 февруари 1874 г., починала на 4 октомври 1935 г. е бележито немско сопрано. Мари Шодер, родена във Ваймар, се жени за Густав Гутхайл през 1899 г., с когото живее до смъртта му през 1914 г. През 1920 г. тя се омъжва за фотографа Франц Ксавер Зетцер.

Мари Гутхайл-Шодер дебютира през 1891 г. в поддържащата роля на Първата дама във „Вълшебната флейта“ от Моцарт във Ваймарската придворна опера в родния й град Ваймар. Густав Малер я ангажира във Виенската държавна опера през 1900 г., където остава до 1926 г. Тя се изявява в Кралската опера като Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус през 1913 г. Една от известните й роли е нейното превъплъщение на “странна, ницшеанска” Кармен. Тя се изявява във виенската премиера през 1914 г. на балета на Рихард Щраус „Легендата на Йосиф“ като съпругата на Потифар. Мари Шодер играе Есмералда в премиерата на операта на Франц Шмид „Нотр Дам“ през същата година.

Мари Гутхайл-Шодер създава изключително трудната единична роля в монодрамата „Очакване“ на Арнолд Шьонберг в Прага през 1924 г. По-рано през същата година тя изпълнява и неговия „Pierrot lunaire“. Густав Малер я нарича „музикален гений“ и тя е високо ценена като музикант и певица, въпреки че, както пише един виенски критик, тя изглежда „певицата без глас“. В по-късната си кариера тя става оперен режисьор.
Тя също е известен педагог, една от нейните ученички е мецосопранът Рисе Стивънс.

Мари Гутхайл-Шодер умира на 61 години в Илменау, Германия.

(край на цитата)

Следват данни за Мари Гутхайл-Шодер от друг източник на немски език (нейна биография и записи):

Мари Гутхайл-Шодер (1874-1935).
Професия: сопран. Резиденции: Ваймар, Виена

Родена: 16 февруари 1874 г. Ваймар, Германия.
Умира: 4 октомври 1935 г. Илменау, Германия. 61 години. Погребана: Ваймарското гробище. Надгробният й камък е премахнат по времето на ГДР.

Връзка с Густав Малер: Вероятна любовна афера, работила с Густав Малер (има
кореспонденция с него)

1905 г. Концерт във Виена, 3 февруари 1905 г. – „Des Knaben Wunderhorn, Kindertotenlieder, Ruckert-Lieder“.

Мари Гутхайл-Шодер е едно от най-значимите немски сопрани на своето време. Тя се жени за Густав Гутхайл през 1899 г., с когото живее до смъртта му през 1914 г. Мари Гутхайл-Шодер е омъжена за капелмайстора Густав Гутхайл и при втори брак за фотографа Франц Ксавер Зетцер.

Мари Шодер дебютира през 1891 г. в поддържащата роля на Първа дама във Ваймарската придворна опера във „Вълшебната флейта“ от Моцарт в родния й град Ваймар. Густав Малер я наема във Виенската държавна опера през 1900 г., където остава до 1926 г.

През 1913 г. тя се изявява в Кралската опера в Лондон като Октавиан в „Кавалерът на розата“. Една от прочутите й роли е превъплъщението й в образа на „странна, ницшеанска” Кармен. През 1914 г. тя се изявява като съпруга на Потифар във виенската премиера на балета на Рихард Щраус „Легендата за Йосиф“. Тя създава Есмералда в премиерата на операта на Франц Шмид „Нотр Дам“ през същата година.

Гутхайл-Шодер създава изключително трудната индивидуална роля в монодрамата на Арнолд Шьонберг „Очакване“ в Прага през 1924 г.; По-рано тази година тя изпълнява неговия „Pierrot Lunaire“. Густав Малер я нарича „музикален гений“ и тя е високо ценена като музикант и певица, въпреки че, както пише един виенски критик, тя изглеждаше „певицата без глас“. В по-късната си кариера Мари Шодер става оперен режисьор. Тя също е известен педагог; една от нейните ученички е мецосопраното Рисе Стивенс.

Мари Шодер умира в Илменау, Германия, на 61 години. Надгробният й камък е
проектиран от Тило Шодер за родителите и сестра му Мари Шодер. Тило е известен архитект, който бяга в Норвегия през 30-те години на миналия век. Надгробната плоча е разрушена по времето на ГДР.

Записи

През 1902 г. Мари Шодер записва за „Gramophone & Typewriter Company Records“ („G & T“) във Виена: изпълнени са два откъса от „Кармен“, ария от „Веселите уйндзорки“ и дуети от „Бяла дама“ и „Хофманови приказки“.

(край на превода)

Тия дни при подготовка на статията ми за Мари Шодер попаднах в Интернет на портал от САЩ, в който става въпрос и за днешната юбилярка. Публикацията е преведена на немски език. Ще я цитирам в оригинал, после давам мой превод на български:

Портал „Teatro Nuovo“

820 West End Avenue, Suite 9E
New York, NY 10025

(без дата)

Klingt für mich nach Elektra ...

Was würden Sie von einer Sopranistin erwarten, die von Kritikern als „die Sängerin ohne Stimme“ beschrieben wird, zu deren Repertoire Schönbergs Erwartung und Pierrot lunaire gehörten, die vor allem für ihre denkwürdigen Auftritte als Elektra, Salome und „eine seltsame, nietzscheanische Carmen“ geschätzt wurde?

Die Rede ist von Marie Gutheil-Schoder (1874-1935) – Mahler nannte sie „ein musikalisches Genie“ und sie brachte Erwartung tatsächlich zur Uraufführung (sowie das Gesangssolo in Schönbergs Zweitem Streichquartett). Sie war eine frühe Befürworterin von Mahlers eigenen Liederzyklen, als die Öffentlichkeit ihn noch nicht als Komponisten akzeptierte. Strauss begann sie bereits als Anfängerin für Starpartien auszubilden und wechselte abwechselnd kleine Rollen mit einem Chorauftritt in Bayreuth ab.

Sie sang 26 Jahre lang an der Wiener Staatsoper und wurde später Regisseurin. Sie drehte einen frühen Stummfilm (Friedrich Fehers „Das verbotene Land “) und übernahm noch während ihrer vollen Karriere als Hauptsopranistin die Pantomimerolle der Potiphars Frau in Strauss‘ Josephslegende . Jeder hielt sie für eine faszinierende Künstlerpersönlichkeit. Aber welche Art von Klang würden Sie erwarten und welche Art von Gesangsbehandlung würden Sie erwarten?

Wahrscheinlich nicht das, was auf den sieben äußerst seltenen Schallplatten zu finden ist, die sie 1902 aufgenommen hat. Hier sind zwei davon – der erste und der zweite Teil von Frau Fluths Arie aus „ Die lustigen Weiber von Windsor“. Die Aufnahmequalität ist selbst für die Anfangszeit dürftig, und die bekannten Kopien der Originale sind aufgrund der Abnutzung besonders laut, aber wenn man genau hinhört, kann man sich ein Bild von der Stimme und der Persönlichkeit machen.

Ich gebe zu, dass es mir überhaupt nichts ausmachen würde, Elektra mit so klarem Anschlag, reiner Intonation und kühlem, süßem Timbre singen zu hören. Und die sanfte, präzise Geschwindigkeit ihrer Läufe ist genau das, was man sich von Fiordiligi oder Donna Anna wünscht. Ein hohes C gegen Ende hört sich an, als hätte sie einen zweiten Versuch geschätzt, wenn das Zusammenfügen damals möglich gewesen wäre, aber jede zweite Note scheint ideal sicher und einfach zu sein. Ich wünschte, wir könnten sie in Aktion sehen (der Film ist, soweit irgendjemand weiß, nicht überliefert). Ihre Fotos sehen nicht wie die typische Diva dieser Tage aus; Offensichtlich war etwas „Modernes“ und Fortschrittliches im Gange. Aber auch auf der Ebene der Gesangsausbildung war offensichtlich etwas Altmodisches und Diszipliniertes im Gange.

…….

Das Teatro Nuovo legt großen Wert darauf, von den Sängern zu lernen, die noch nie Mikrofongesang gehört oder davon gehört haben – primitive Aufnahmen von vor mehr als einem Jahrhundert, die eine Verbindung zu den Traditionen der Blütezeit der Oper und dem unendlichen Potenzial des natürlichen, ohne fremde Hilfe menschlichen Menschen herstellen Stimme. Suchen Sie hier regelmäßig nach Hörbeispielen und klicken Sie hier , um einige Hinweise zum Anhören zu erhalten.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Teatro Nuovo”.
820 West End Avenue, апартамент 9E
Ню Йорк, NY 10025
(без дата)

Звучи ми като Електра...

Какво бихте очаквали от сопрано, описано от критиците като „певицата без глас“, чийто репертоар включва „Очакване“ на Шьонберг и „Луната на Пиеро“, най-известна със запомнящите се изпълнения на Електра, Саломе и „една странна, ницшеанска Кармен?“ – тя беше оценено много високо ?”

Говорим за Мари Гутхайл-Шодер (1874-1935) – Густав Малер я нарича “музикален гений” и тя всъщност прави премиера на “Очакване” (както и вокалното соло във Втория струнен квартет на Шьонберг). Тя е ранен поддръжник на собствените цикли от песни на Малер, когато публиката все още не го приема като композитор. Рихард Щраус започва да я обучава за звездни роли като начинаеща певица, редувайки малки роли с хорови изпълнения в Байройт.

Тя пее във Виенската държавна опера в продължение на 26 години, а по-късно става оперен режисьор. Тя заснема ранен ням филм („Забранената земя“ на Фридрих Фехер) и докато все още е в пълната си кариера като водещо сопрано, поема пантомимната роля на съпругата на Потифар в „Легендата за Йосиф“ на Рихард Щраус. Всички я смятат за завладяваща артистична личност. Но какъв звук бихте очаквали и какъв вид вокална обработка бихте очаквали?

Вероятно не това, което се намира на седемте изключително редки грамофонни плочи, записани от нея през 1902 г. Ето две от тях – първа и втора част от арията на г-жа Флут от “Веселите уиндзорки”. Качеството на записа е лошо дори в първите дни, а известните копия на оригиналите са особено силни поради износване, но ако слушате внимателно, можете да усетите гласа и личността.

Признавам, че изобщо нямам нищо против да чуя Електра да пее с толкова ясно докосване, чиста интонация и хладен, сладък тембър. А гладката, прецизна скорост на нейните колоратури е точно това, което искате от Фиордилиджи или Дона Анна. Едно високо „до“ в края звучи така, сякаш тя би преценила да го изпее втори опит, ако техниката е била възможна тогава да се сгроби този тон тогава, но всяка друга нота изглежда идеално безопасна и лесна. Иска ми се да ги видим в действие (филмът не е оцелял, доколкото някой знае). Нейните снимки не изглеждат като типичната дива в наши дни; Очевидно нещо „модерно“ и прогресивно е в ход. Но дори на ниво вокално обучение очевидно се случва нещо старомодно и дисциплинирано.

…..

„Teatro Nuovo“ поставя голям акцент върху опита на певци, които никога не са чували за пеене с микрофон или слушали, че има такова – примитивни записи отпреди повече от век, които се свързват с традициите от разцвета на операта и безкрайния потенциал на естествените човешки същества, произвеждащи глас без външна помощ. Проверявайте тук редовно за аудио проби и щракнете тук за някои съвети за слушане.

(край на превода)

И накрая в днешната статия ще се спра основно на една от оперите на Франц Шмид – „Нотр Дам“, която е известна днес най-вече с прочутата си интермедия (интермецо) преди трета картина – музика, която често се изпълнява по много радиостанции в целия свят.

Аз писах за това и днес по-горе – както се знае, певицата Мари Гутхайл-Шодер (1874-1935), за която е днешната ми статия във връзка със 150 години от рождението й, е пяла в ролята на Есмералда при премиерата във Виена на операта „Нотр Дам“ от Франц Шмид (само преди няколко дни аз писах статия за него във връзка с 85 години от кончината му). Ще повторя някои информации, но те са необходими, тъй като ролята на Есмералда е главна роля в тази опера:.

„Нотр Дам“ е късна романтична опера в две действия от Франц Шмид. Той сам пише либретото заедно с Леополд Вилк. За модел служи романът „Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго. Премиерата е на 1 април 1914 г. във Виенската придворна опера, дирижирана от Франц Шалк, след като Густав Малер и Феликс Вайнгартнер отхвърлят изпълнението на операта, която вече е написана между 1903 и 1906 г.

Действието на операта се развива в Париж в края на 15-и век.

Към операта

Тип: Романтична опера в две действия
Либрето: Леополд Вилк и Франц Шмид по романа „Нотр Дам дьо Пари“ от Виктор Юго
Език: немски
Местоположение: Париж
Време: краят на 15 век

Лица в операта:

Есмералда (сопран): циганка
Феб (тенор): офицер от кралската гвардия
Гренгоар (тенор): поет и философ, съпруг на Есмералда
Квазимодо (бас): гърбушкото от Нотр Дам

Фроло (баритон): архидякон на Нотр Дам

други лица: офицер, старата Фалурдел, цигани, войници, хора, просяци.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОПЕРАТА

1-во действие:

ПЪРВА СЦЕНА

Карнавал в Париж е и всички очакват с нетърпение младата циганка Есмералда, която ще танцува за тях. Феб не може да се наслади истински на пъстрата игра, която се разгръща все по-щастливо. Той е влюбен в красивата циганка, която е оплеля розови вериги около сърцето му. Той обаче се страхува, че не е задължително да бъде посрещнат с любов. Есмералда е не само красива, но и добродетелна и – както по-късно се оказва – омъжена. Един другар от полка казва, че на суетния човек му отива срамежливостта. Случаят с жена, отхвърлила гвардеец, обаче е нещо съвсем ново. Всъщност понякога Есмералда му се усмихва сладко и обещаващо, но в следващия момент същото щастие е дарено на някой друг. Това е като слънчева светлина. Всички се смеят и блестят по един и същи начин и никой не може да говори за благоволение. Феб обаче иска да бъде облагодетелстван и разчита на своя бонус. Веднъж той спасява красивата жена от натрапчиви тълпи с меча си, но това, което иска в замяна, не е благодарност, а любов. Желанието му е горещо, а ако има спор с последователите им – може да се справи с петнадесет негодници, хвали се великолепният Феб. Но един удар в гърба, нанесен в тъмната нощ, може бързо да угаси светлината на живота.

Хубавата циганка има глашатай, който разгласява външния й вид на танцьорка и качеството на изпълнението. Това е Гренгоар, покорният съпруг, смесица от философ и скитник. Феб не може да повярва, че Есмералда е лоялна към този човек.
В сладка грация, горда и величествена, тя върви като кралица. С леко кимване на глава тя отвръща с усмивка на пламенния поздрав на гвардейския офицер.

Малка неприятна случка разсейва двамата. Тълпата иска да коронова като папа на глупаците Квазимодо – гърбушкото от Нотр Дам с физически увреждания. Залъгваният обаче не се примирява с това и се защитава. Има голяма сила, придобита от биенето на тежките камбани, а когато юмруците му се спуснат, удареният си мисли, че паве го е ударило в главата. Не, Квазимодо не е за шега. Ще счупи ребрата на някого и ще ги смели на брашно. Той иска да изтръгне мозъците от червеите, които го атакуват. Тълпата наистина настройва всички срещу него. „Вижте как този звяр оголи зъбите си“, викат те. Квазимодо дори се сбива с офицера от гвардията. Той нарича великолепния Феб манекен и иска да го хвърли на най-близкия покрив. Наглият трябва да плати с живота си за тази грубост. Феб изважда меча си, но Есмералда е тази, която заема страната на невъоръжения мъж и Феб не може да устои срещу нейните усмивки и протести.Квазимодо е регистрирал в главата си, че има второ същество на този свят, което го обича. Първият човек, който му показва привързаност, е неговият шеф, архидяконът на Нотр Дам. Духовникът се провира през тълпата и се появява навреме, за да помогне на своето протеже. Той укорява тълпата, че се занимава с грозота, презрение и подигравки с техните мили съседи и, под заплаха от наказание, предотвратява избирането на глупави папи за в бъдеще. Защо Квазимодо участва в подлата игра на мафията? Този ден му беше забранено дори да излиза на улицата. Феб също получава част от наказанието. Той трябва да запази кураж и меч за сериозни неща. Архидяконът умее да печели уважение със съставената си реч. Есмералда дори се страхува от него и споделя страховете си с Феб. Дали върховният духовник се приближава твърде близо до нея? Все още не, но това, което го няма, все още може да дойде. Гренгоар подтиква Есмералда да се подготви за представлението си.

ВТОРА СЦЕНА

Бездната ще погълне офицера от царската гвардия! Гренгоар, някога най-добрият студент по теология на архидякона, му се оплаква от страданието си. Любовта го е потопила в нещастие. Ако окото му го съблазнява, нека го извади! За съжаление вече е твърде късно, Есмералда е негова съпруга. Въпреки това, интимна връзка така и не се е състояла.

Архидяконът не иска да повярва и разкаяният мъж му разказва историята си: по време на атака той иска да се притече на помощ на циганката, но не успява да стигне въпреки огромните шансове и вместо това е повален. За късмет случайно минавал служител от охраната, който с оръжие прогонил нападателите. Той, Гренгоар, е погрешно сбъркан с един от извършителите и осъден на смърт от клана. Според циганския обичай осъденият може да бъде освободен, ако жена от племето се съгласи да се омъжи за него. Тъй като никой не се появил, Есмералда, в своята благотворителност е така любезна да му помогне. Той се оженва за нея, но успява да погребе желанието си за любов в деня на сватбата. Тя заключва стаята си всяка вечер. Есмералда се чувства като спасителя, лъчезарния Феб.

Тази вечер около осем часа желанията на Гренгоар вероятно не ще се сбъднат и съпругът отново ще си отиде с празни ръце. Той е отчайващо нещастен. Дали архидяконът изобщо разбира размера на неговото нещастие? Друг може да се радва и да се радва на това, което му е отказано толкова пренебрежително.

Главата на архидякона работи и Гренгоар не знае какво готви измамникът. Получава съвет да не напуска Есмералда, чието пеене се чува отдалеч, и когато тя спи, да излезе много тихо и да го доведе.

Планът не работи. Когато Гренгоар пристига на площада, Есмералда вече не е там. Тя е някъде в процесията, която в момента се оформя и се движи по тесните улички. Да живеят принц Карнавал, Бакхус, любовта и виното. Групи маски с факли и фенери дефилират по площада, докато сцената се опразни. Сиянието на залеза осветява силуета на Нотр Дам.

ТРАНСФОРМАЦИЯ

Дългоочакваният мечтан концерт вече е достъпен за посетителите на операта, следва прочутата „Интерлюдия от операта NOTRE DAME на Франц Шмид“. Сферично възвишената музика води в

ТРЕТА СЦЕНА

Гнездото на плъха е празно и старата Фалурдел не е осигурила никакво осветление. Това позволява на Гренгоар да се скрие в мир, преди Феб да пристигне, придружен от Есмералда. Хазяйката получава няколко монети за вино и осветление, за да не се налага двамата гости да пеят любовния си дует в тъмното. Гълъбчето не трябва да изпитва страх. Той е с нея и шумовете, които се чуват, са от вятъра върху прогнилия покрив. Първоначално Есмералда се държи срамежливо, но след това страстта избухва в нея. Тя обича героизма на Феб и неговия меч, след като той я спасява от ръцете на разбойници. Сладката любов! За да балансира различията между благородника и циганското дете, Бог използва любовта.

Есмералда носи със себе си малка обувка като амулет. Самата тя всъщност не е циганка, а е – както често се случва – отвлечена от цигани. Обувката, с която е била отвлечена, е спомен от дома й от детството. Кожата е прокълната от стара циганка. Веднага щом даде благоволението си на мъж, обувката ще загуби магическата си сила и тя никога няма да се върне у дома. Затова съпругът й Гренгоар досега не е получил дори и най-малката услуга. Есмералда иска да избяга, но Феб държи съкровището и използва тактика: ако тя остане и не избяга, той иска да лежи в прахта пред нея. Фалурдел, старата мръсница, не е почистила пода.

Гренгоар е напрегнал твърде много чувствата си. Омразата и малоценността вдъхват физическата му сила. Той изважда камата си и удря любовника с пълна сила в дублета му. Гренгоар не чака отмъщение, скача през прозореца и пада с главата напред в Сена. Масата се преобръща и светлината изгасва. Старата Фарундел се събужда. Помощ, убийство, убийство в къщата й! Виновникът е циганката, старата вещица!

2-ро действие:

ПЪРВА СЦЕНА

Есмералда не е осъзнала сериозността на положението си. Само една вещица може да посрещне смъртта толкова мирно. Тя идва ли от рая или от ада? Архидяконът, който посещава Есмералда в тъмницата, за да я подготви за края, не знае и стои замислен пред спящата жена. Тя е събуждала зли желания в сина на църквата чрез пеене, танци и съблазнително поведение. Той ще намери пътя към Бога и своето спокойствие от преди, когато палачът пренесе виновника от живота към смъртта. Докато циганката му обърква сетивата, той вече не може да покаже на учениците си пътя към истината.

Сега Есмералда трябва да признае вината си и да се покае. Тя мълчи пред съдиите, но архидяконът сега иска да чуе истината. Измамила ли е съпруга си Гренгоар да извърши ужасяващото деяние? Есмералда се оплаква, че Гренгоар лежи на дъното на Сена и вече не може да се счита за свидетел на неговата невинност. Обречената жена се надява отново да срещне любимия си в царството на сенките. Малка прободна рана не може да умъртви офицера от охраната. Дъхът на смъртта само го докосва, изповедникът поправя липсата на знание на обречените да умрат.

Моля, нека могъщият и благороден Господ да се застъпи за нея и да я доведе при любимия й, ако в него има дори намек за човечност. Невъзможно, той може само да й покаже пътя към отвъдното. Дали вече е забравила за смъртта? Архидяконът й показва желязната врата, от която тя ще излезе от живота. Есмералда не иска да умира. Добрият човек трябва да каже на съдиите, че е невинна. Силата му е толкова голяма, колкото и мъдростта му! Архидяконът разбира твърде късно, че един ангел е осъден. Наемниците са корумпирани! Той й протяга ръка да го последва.

Но дали емоционалните му проблеми се решават с жест на снизхождение? Той отхвърля положителните импулси, които биха върнали невинната жена към живота. В конфликта на чувствата си и с оглед на позицията си на почтен богослов и морален пример за подражание, той отхвърля молбата от нея. Тя трябва да отиде в ада, откъдето е и дяволът. Отчаяната жена се отказва от играта.

ВТОРА СЦЕНА

Есмералда не е извършила престъпление и затова не иска да се покае, не иска да се моли, а по-скоро иска да посети Феб. Тя стои на стълбите на катедралата в покаятелна риза със свещ в ръка и чака да види какво ще й направят. Архидяконът съставя програмата на латински и се моли процедурата да протече гладко.

Сега е дошъл великият час за Квазимодо да изрази благодарността си към любимото същество, което някога му е помогнало да се измъкне от срама. Той пъргаво се появява от главния портал, грабва благодетелката си под мишница и възбудено извиква: „Убежище! Убежище!“ Той изчезва в катедралата със спасената жена и порталът се затваря с трясък. Учуденото население възхвалява постъпката на добрия човек.

ПОСЛЕДНА СЦЕНА

Есмералда стои замислена на платформата на катедралата между двете кули. Твърде много неща й се случиха през последните няколко дни и тя не може да заспи. Изплашила се от паноробството на свещениците и си спомня ръката, която внезапно я сграбчва и понася във въздуха. Феб все още ли мисли за нея?

Квазимодо е трогателно притеснен за нея и се опитва да я утеши, доколкото може. Но той също така кара протежето да разбере, че въпреки чистия въздух, който диша тук, тя е затворник, който няма право да напуска защитеното убежище при никакви обстоятелства. Всяка стъпка навън може да означава гроб. Целостта им е гарантирана тук. Пътят до скривалището може да бъде достъпен само индивидуално – и Квазимодо ще порази всеки, който се осмели да наруши правото на убежище. Но Есмералда не иска да остане. В случай на спешност Квазимодо знае за таен подземен ход, който води покрай историческите гробове до реката.

Помощникът в бягството отваря портата на кулата и двамата се озовават лице в лице с архидякона, заобиколен от войници. Есмералда пада на земята в безсъзнание от шок. Архидяконът е спрял правото на убежище чрез дадената кралска дума и сега призовава войниците да изпълнят дълга си. Гласът на хората се променя. Те викат: „На бесилката с вещицата“. Квазимодо прибягва до молби, но получава само мъмрене от своя господар. Той чупи парче скала от балюстрадата и я хвърля към разярената тълпа – жест на отчаяние и безпомощност.

В своята религиозна упоритост архидяконът вижда спасението на душата си в смъртта на Есмералда. Обвиненията на Квазимодо, че е осквернил правото на убежище, дало закрила на невинен човек, се посрещат с интелектуална липса. Диалогът се изплъзва, господарят и слугата губят контрол над изявленията си. Следва борба, в която архидяконът пада през парапета в дълбините.

Есмералда вече не танцува, наказанието на старата циганка с обувката я застига! Спасителят остава настрана и дяволът ги приветства! Единствените двама души, които Квазимодо някога е обичал, са мъртви. Те ще получат надгробни камбанни звуци, каквито светът никога не е чувал. Нека гигантската конструкция на Нотр Дам потрепери в основите си и го погребе в неговото отчаяние.

(край на цитата)

Премиерата

Rolle	Profil	Uraufführung in Wien, 1. April 1914 (musikalische Leitung: Franz Schalk )
Esmeralda	Sopran	Marie Gutheil-Schoder
Quasimodo	Bass	Richard Mayr
Frollo	Bariton	Friedrich Weidemann
Phoebus	Tenor	Georg Maikl
Gringoire	Tenor	William Miller

(край на цитата)

Както четем по-горе, изпълнителката на Есмералда е немското сопрано Мари Гутхайл-Шодер, за която е и днешната ми статия във връзка със 150 години от рождението й.

Нека днес на 16 февруари 2024 г. почетем 150 години от рождението на немското сопрано Мари Гутхайл-Шодер, останала в музикалната история като велика певица от своята генерация. Не случайно музикалната критика я определя така:

(край на цитата)

Мир на праха й!

….

Записи:

Marie Gutheil-Schoder & Franz Naval: Duett aus “Die weisse Dame” (Vienna 1902) HD

Duett aus “Die weiße Dame” (La Dame Blanche) Marie Gutheil-Schoder (Soprano) & Franz Naval (Tenor) With Piano Accompaniment Music by François-Adrien Boieldieu Recorded in Vienna, 1902

….