Днес ще почетем рождената дата на диригентката Лилия Гюлева
Драги приятели на оперната и хорова музика, вчера на 5 януари 2020 г. се навършиха 87 години от рождението на една от най-значителните хорови диригентки на България – проф. Лилия Гюлева, която се помина през 2003 г. Поради статията ми вчера за певицата Евгения Бабачева, реших да отложа статията си за Лилия Гюлева днес – на хубавия празник Богоявление.
Статия за Лилия Гюлева писах през 2018 година – точно на рождения й ден 5 януари. Ето как започнах статията си тогава:
„Драги приятели на оперната и хорова музика, днес на 5 януари 2018 г. отбелязваме рождения ден на една забележителна личност в историята на българската хорова музика – проф. Лилия Гюлева, родена на днешния ден през 1933 г., която ни напусна преди 15 години на 26 юли 2003 г., но остави светла диря с делото си, което не се забравя бързо. Ако не беше си отишла, днес Лилия Гюлева щеше да навърши кръглите 85 години.
Въпреки че в моите статии при различни поводи съм писал за нея, до сега нямах специална статия посветена на делото й, но по косвен път съм загатвал за него при статии, свързани с Людмила Прокопова и Христина Морфова. И там съм писал също за връзката ми с Лилия Гюлева по време на моите студентски години в София през 1951-1956 г., когато съм се запознал лично с нея и при концерти по-късно сме се виждали и разговаряли макар и за кратко време. За да бъда конкретен, ще цитирам малки части от ония места в статиите ми, свързани с нея:
„ (…) Людмила Прокопова проявява голямо любопитство и към българската народна музика. Не случайно легендарната народна певица от миналото Гюрга Пинджурова е ученичка в частната музикална школа, която Прокопова и Христина Морфова откриват в София след окончателното им идване в България през 1930 г. След неочакваната смърт на Христина Морфова при автомобилната катастрофа на 1 юни 1936 г. ръководството на тази школа поема Людмила Прокопова. Другата й дейност е многогодишната педагогическа работа в областта на хоровото изкуство. Известният дамски хор „Христина Морфова“ е нейно дело. Аз като студент в София през годините 1951-1956 съм посещавал техни концерти и съм оставал с прекрасни впечатления от изкуството на този първокласен дамски хор. Голямата хорова диригентка проф. ЛИЛИЯ ГЮЛЕВА (1933-2003) беше по-късно техен диригент, бил съм на техни концерти в София и в Габрово и съм говорил след концертите с нея, познавах я още от моите студентски години (…)
Редовни посетители на почти всички симфонични концерти в зала „България“ бяха проф. Панчо Владигеров със съпругата си (те имаха постоянни места в ложата на левия балкон), Боян Икономов, Марин Големинов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Васил Стефанов и други композитори, инструменталисти и диригенти. Винаги съм виждал на постоянно място в левия балкон дългогодишният министър на финансите Минчо Нейчев – любител на класическата музика. В многобройната публика се открояваха физиономиите на хора, които разпознавах почти винаги и ги запомних за дълги години – все изискано облечени софиянци и гости от провинцията, повечето на средна възраст, но имаше и много млади хора, предимно студенти, любители на симфоничната музика. Няколко пъти в първите години срещах там мои съученици от Габрово, учещи в Музикалната академия, като Дора Пенчева, Румяна Хаджиева (съпруга по-късно на композитора Александър Танев и майка на пианистката проф. Борислава Танева), Алипи Найденов (известен наш диригент по-късно), съседката ми Румяна Хасекиева-Щерева (тя стана отлична пианистка, диригент и музикален педагог в Габрово, Русе и София, през последните години доскоро вокален педагог на Хора при Националното радио с диригент починалия наскоро проф. Христо Недялков) и др. Един път Румяна ми предложи да се видим в стола на Академията на ул. „Московска“, недалеч от Университета (беше още през първия семестър) и там си уредих купони за обяд в продължение на един месец, след като не бях никак доволен от нашата университетска менза с няколко хиляди посетители всеки ден. Академията имаше малък стол, атмосферата там беше като в ресторант, пък и студентите бяха весели и засмяни хора, много различни от нашите колеги в Университета. През този месец – февруари или март 1952 г. – съм бил на обща маса с много музиканти, които после станаха звезди в най-различни насоки на музикалния живот в България. Спомням си: певците Пенка Коева и Асен Селимски, диригентите Васил Арнаудов, Георги Робев, Емил Янев и ЛИЛИЯ ГЮЛЕВА, композиторите Борис Карадимчев и Александър Танев (съпруг после на Румяна Хаджиева) и много други. Срещал съм и габровеца Христо Питев, който следваше от две години също в Музикалната академия и сетне направи голяма кариера като диригент, композитор и музикален педагог в родния ни град. Имах желание и по-нататък да се храня в този стол, но дойде забрана студенти от други висши училища да обядват там (…)
Понеже писах днес в тази статия за Людмила Прокопова и за проф. Лилия Гюлева, свързах това с посещенията ми в стола на Музикалната академия и си спомних неволно за това младо и весело момиче с хубава светла коса, изразителни очи и винаги засмяно, с което няколко пъти съм водил тогава непринудени младежки разговори. Кой е предлолагал тогава, че тя ще стане за дълги години диригент на хор „Христина Морфова“. Понеже този хор е дело на Прокопова, ще дам повече подробности за основаването и развитието му през годините:
Женски хор „Христина Морфова” при Народно читалище “Д-р Петър Берон” в София е създаден през 1936 година за увековечаване името на бележитата българска певица Христина Морфова – „Българският славей“. Диригент-основател е проф. Людмила Прокопова. Хор „Христина Морфова” активно присъства в културния живот на България, както и в представянето на художествените достижения на българското хорово изкуство зад граница. Той е първият български хор, донесъл на страната първа награда от международен хоров конкурс – 1965 г. – Ланголен (Великобритания). Хорът е носител на лауреатски звания и златни медали от национални фестивали и от международни хорови конкурси: Ланголен и Мидълсброу (Великобритания), Варна (България), Лайпциг (Германия), Гориция (Италия), Толоса (Испания), Анкара (Турция) и др. Хор „Христина Морфова” е концертирал с успех в Чехия, Словакия, Унгария, Германия, Холандия, Италия, Гърция, Израел, Македония, Румъния, Белгия, Австрия и др. Хорът има реализирани студийни и документални записи в радио София, радио Бремен, Холандското радио и има издадени грамофонни плочи, CD’s и ТВ-филми. Концертните програми на хор „Христина Морфова” включват призведения от различни музикални стилове и епохи, от предкласиката до наши дни, от хоровата миниатюра до разгърнатата кантатно-ораториална форма.
Дълги години главен художествен ръководител на женски хор „Христина Морфова” бе именитата българска диригентка проф. ЛИЛИЯ ГЮЛЕВА (1933-2003). Под нейно ръководство хорът завоюва редица награди и златни медали от конкурси и фестивали, което го утвърди като един от най-добрите български хорове. Като професор по хорово дирижиране в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в София тя подготви много млади диригенти, които сега работят като отлични специалисти в България и в чужбина. Тя е автор на първия български учебник по хорознание и на “Методическо ръководство по хорово дирижиране” в съавторство с проф. Емил Янев, както и на много други помагала и материали по темата. Била е член на международни журита в България, Португалия, Швейцария, Япония и Гърция, ръководител на майсторски класове по дирижиране в България, Португалия, Япония и Гърция и лектор на международни семинари в Австрия, Словения, Япония и Македония. Проф. Гюлева е била председател на Дружеството на хоровите диригенти в София към Съюза на българските музикални и танцови дейци, основател на Балканския хоров форум и член на артистичната комисия на Международния олимпийски хоров комитет. От септември 2003 г. главен художествен ръководител на женски хор „Христина Морфова” е известният български диригент, педагог и общественик академик Емил Янев. От 1996 г. диригент на женски хор „Христина Морфова” е Таня Никлева. Тя завършва с отличие Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” в София със специалност хорово дирижиране в класа на проф. Лилия Гюлева (1996). От същата година е асистент по хорово дирижиране там. През 2001 г. Таня Никлева печели първа награда на първия Международен конкурс за млади хорови диригенти в Будапеща, за което си постижение е номинирана за годишната музикална награда “Кристална лира”. Вокален педагог на хор „Христина Морфова” е Георги Петков. Председател на хор „Христина Морфова” е Любов Карагитлиева-Бойчинова.
(край на цитатите)
Продължавам със статията си от 2018 година:
„Не случайно споделих горните мисли днес, тъй като името на Лилия Гюлева ме връща дълги години назад в моя живот, когато макар и да не бях професионално свързан с музиката и хоровото дело, като дългогодишен хоров певец особено в годините 1958-1974 в Габрово съм имал много контакти с хора от света на музиката и специално на хоровото изкуство. Редица години Хорът на запасните офицери в Габрово с диригент проф. Христо Арищиров гостуваше с концерти в цяла България и в много европейски страни, стигахме винаги до финалите при Прегледа на художествената самодейност в София и там при концертите в зала „България“ съм водил разговори с различни музиканти и диригенти, включително и с проф. Лилия Гюлева, която ръководеше хор „Христина Морфова” при Народно читалище “Д-р Петър Берон” в София. След като напуснах България през 1974 г. тия връзки намаляха и сега ми е много мъчно, че Лилия Гюлева вече не е между нас живите, отиде си от нас през 2003 г. едва 70-годишна.
След този дълъг увод ще мина към подробности за живота и делото й, които съм взел от различни материали за нея в Интернет:
Незабравимата Маестра ЛИЛИЯ ГЮЛЕВА (5.01.1933 – 26.07.2003)
27 септември 2010 г.
Проф. ЛИЛИЯ ГЮЛЕВА е един от най-ярките представители на българската хорово-диригентска школа. Със своята активна и разностранна артистична, педагогическа и обществена дейност тя утвърждава лидерската си позиция в изграждането на високия художествен авторитет на българското хорово изкуство и утвърждаването му в световен мащаб.
Родена е на 05.01.1933 г. в град Попово, Търговищко и от малка проявява музикалната си надареност. Под ръководството на учителя в местното училище Владимир Стоянов, започва да свири на цигулка. Получила солидна музикална подготовка, в кратко време се утвърждава като неизменен и желан участник във всички училищни и общоградски културни събития. Постепенно музиката става център на личностните й интереси и затова напълно естествено тя продължава професионалната си школовка в Държавната музикална академия в София. Под ръководството на проф. Георги Димитров тя развива своите диригентски заложби и още в студентските години се утвърждава като млад диригент с ясно изразена перспектива за голямо артистично развитие. Затова още тогава тя започва да преподава по цигулка и да ръководи различни ученически музикални състави.
След дипломирането си Лилия Гюлева веднага оглавява вокалния камерен състав “Момина песен” при Дирекцията за музикално творческо и изпълнителско изкуство. Под нейното ръководство, той значително повишава изпълнителското си майсторство и получава широка обществена популярност. С него Лилия Гюлева получава през 1957 г. и първото си международно отличие – лауреат на Международния младежки фестивал в Москва.
Постигнатият успех става причина същата година тя да бъде поканена за диригент на женския хор “ХРИСТИНА МОРФОВА”, когото продължава да ръководи успешно без прекъсване повече от 45 години!
Би могло да се каже, че хор “ХРИСТИНА МОРФОВА” стана нейна творческа съдба, защото каже ли се “Гюлева”, в общественото съзнание името се асоциира с хор “ХРИСТИНА МОРФОВА” и обратно – каже ли се “ хор ‘ХРИСТИНА МОРФОВА’ ”, неизменно се разбира Лилия Гюлева!
Причината е, че диригентът и хорът заедно извървяха общ път на ползотворно артистично развитие, който недвусмислено ги утвърди в челната редица на българските диригенти и хорове!
Диригентската компетентност на Лилия Гюлева изгради и утвърди хор “ХРИСТИНА МОРФОВА” като първокласен певчески апарат, способен успешно да изпълнява произведения с различна музикална стилистика – от ХVІ век до съвременността. Благодарение на това, за първи път в България хорът изпълни редица произведения от западноевропейската, славянската и руската музикална предкласика и класика. Особено внимание диригентката обръща на произведенията на съвременните композитори, които изпълнява с разбиране на новите музикално-изразни средства.
Център в репертоарните търсения на диригентката Лилия Гюлева стават произведенията на българските композитори. С подчертано внимание и проникновение тя изпълнява песните на Добри Христов, Павел Стефанов, Георги Димитров, Любомир Пипков, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Филип Кутев, Светослав Обретенов, Лазар Николов, Димитър Сагаев, Димитър Петков, Тодор Попов, Александър Танев, Георги Тимев, Красимир Кюркчийски, Николай Стойков, Александър Текелиев, Стефан Мутафчиев, Петър Льондев, Юлиян Слабаков и други, създавайки интерпретационни еталони. Ето защо редица български и чуждестранни композитори посвещават на нея и хор “ХРИСТИНА МОРФОВА” свои произведения, на които те са дали началото на техния артистичен живот.
Върхови моменти в съвместната артистична дейност на диригента Лилия Гюлева с хор “ХРИСТИНА МОРФОВА” са концертите с изпълнение на “Стабат матер” от Перголези, баладата “Стълбата на свободата” и Симфония № 1 от Димитър Сагаев (съвместно със Софийската филхармония под диригентството на Добрин Петков), Симфония № 8 от Малер (съвместно с Фестивален оркестър под диригентството на Константин Илиев), “Звъннало звънче медено”, “Личко-лисичко” и “Възпев на природата” (за четири хора) от Георги Димитров, “Я разтуряй, Цвето моме” и “Нани ми, нани, Дамянчо” от Любомир Пипков, песни от Брамс и Шуман, “Стара са майка ни ложе” от Тодор Попов, първите концертни изпълнения в България на произведения с ортодоксална тематика от български и руски композитори, “Пиленце пее, говори” , “Руфинка болна легнала” и “Сюита” (за три хора и камерен оркестър под диригентството на Емил Янев) от Красимир Кюркчийски, песни от руски класически и съвременни автори, “Калугерине, црън гяволине” и “Урок по гъдулка” от Николай Стойков, “Миса бревис” от Лео Делиб, “Седнало е Гьоре” от Стефан Мутафчиев, “Градуал” от Михаел Хайдн,”Край огъня” от Александър Текелиев, ”Миса бревис” от Бритън, “Гайдар” от Светослав Обретенов и много други.
Важен момент в българската музикална история представлява и спечелената от Лилия Гюлева и хор “ХРИСТИНА МОРФОВА” през 1965 г. първа награда на авторитетния международен хоров конкурс в Ланголен – Великобритания с рекордния – и все още недостигнат – резултат от 298 (от 300 възможни) точки! С нея се направи първият успешен пробив в “желязната завеса”, който откри пътя към широкото международно признание на българското хорово изкуство, известно като неговия “златен период”! Този блестящ старт, даден от Лилия Гюлева и хор “ХРИСТИНА МОРФОВА”, бе последван от още много престижни награди, спечелени на фестивалите в Мидълсброу – Великобритания, Толоса – Испания, Лайпциг – Германия, Гориция – Италия и други, както и от редица запомнящи се концертни турнета, разнасящи славата на българското хорово изкуство и България в Чехия, Словакия, Германия, Холандия, Италия, Унгария, Гърция, Израел и други държави.
Паралелно с блестящото си артистично развитие, диригентката Лилия Гюлева осъществява от 1960 г. активна научно-педагогическа дейност и постига забележително утвърждаване в тази област. Работата й със студентите в Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” й позволява да обобщи натрупания си практически артистичен опит и да го изложи в систематизиран вид в редица учебни помагала и научни изследвания. Проф.Лилия Гюлева (в съавторство с проф. Емил Янев) създава първия – и за сега единствен – български учебник “Хорознание”, получил широко признание у нас и в чужбина и преиздаден в Холандия, Русия и САЩ! Проф. Лилия Гюлева е от малцината български музиканти, които отделят значително време и усилия за създаването на научно-педагогическа литература, така необходима за просперитета и утвърждаването на българската музикално-образователна система, с което допринася още повече за развитието на българската духовност.
Нейни възпитаници са известните вече диригенти доц. Люба Пешева, Юлий Дамянов, Йосиф Герджиков, Мицуйо Мочизуки – Япония, Христо Христов, Венеция Караманова, Анастасия Кумбаки и Димитра Зисека – Гърция, Илина Тодорова, Катя Вучкова, Валентина Георгиева, Таня Никлева и много други, които с успех осъществяват по света наученото от тяхната учителка, вдъхновено от нейната любов и всецяла отдаденост на хоровото изкуство.
Това обуславя и нейния артистичен и научен авторитет по цял свят, който е причина проф. Гюлева често да бъде канена за ръководител на международни майсторски курсове по дирижиране, за участие в международни симпозиуми и конференции, за член на международни журита и пр.
Като изявен творец със силно развито гражданско съзнание, проф. Лилия Гюлева осъществява и активна обществена дейност. Особено внимание тя отделя за развитието на българските читалища, с които непосредствено е свързана още от детските си години. Тя е неизменен участник както в крупни национални читалищни акции, така и в техни редови начинания, оказвайки компетентна методическа помощ на различни читалищни музикални състави в страната.
Като дългогодишен участник в различни структури на гражданското общество в сферата на културата, тя дава своя реален принос за развитието не само на столичния, а и на националния културен живот. Затова е удостоена със званията “Почетен гражданин” на град Попово и село Царева поляна – Хасковско, с орден “Кирил и Методий” и с много други високи държавни и международни отличия.
(край на цитата)
Една чудесна статия, която цитирах изцяло поради задъбоченото тълкуване на всички важни детайли от живота и делото на проф. Лилия Гюлева.
В редица други публикации, посветени на Лилия Гюлева, особено след смъртта й през 2003 година, се дават детайли от дейността й, за които писах вече по-горе. Поради това няма да повтарям, само ще се спра на две предавания на Българското Национално Радио – едното от Радио София, другото от Радио Шумен във връзка с нейното дело:
БНР Програма „Хориизонт“
В памет на проф. Лилия Гюлева
публикувано на 01.12.2013
- На бис – в памет на проф. Лилия Гюлева – първа част
- На бис – в памет на проф. Лилия Гюлева – втора част
- На бис – в памет на проф. Лилия Гюлева – трета част
- На бис – в памет на проф. Лилия Гюлева – четвърта част
Тази среща е посветена на една голяма личност в българска музикална култура и в частност на хорово-диригентстката ни школа – проф. Лилия Гюлева, която през 2013 година трябваше да отпразнува 80-годишен юбилей. Вместо това отбелязваме десетилетие, откакто тя напусна този свят.
По повод юбилея през октомври 2013 г. на тържествен концерт в зала „България” се събраха хорове, ръководени от ученици на проф. Гюлева. Излезе и двуезична книга „Проф. Лилия Гюлева – познатата и непознатата” (на български и английски език) с компактдиск към нея, включващ изпълнения на хорове под нейно диригентство.
И ние в „На бис – българските музиканти” ще си спомним за тази емблематична фигура за нашето хорово изкуство с авторката на изданието Таня Доганова-Христова и съпругът, а също и съмишленик на проф. Гюлева – диригента проф. Емил Янев.
Чуйте разговора с тях в четири части.
Програма Хоризонт Музика На бис – българските музиканти
(край на цитата)
Тъй като това предаване е изключително интересно поради възможността да се чуят по всяко време музикалните записи и интервютата чрез аудио-архива на Радиото, цитирам линка към съответното предаване:
Линк: http://bnr.bg/horizont/post/100280497/v-pamet-na-prof-liliya-guleva
БНР Радио Шумен
Стартират празниците на женските и девически хорове “Проф. Лилия Гюлева” в Търговище
публикувано на 29.05.2015
Деветите празници на женските и девически хорове “Проф. Лилия Гюлева” ще се проведат от днес до 31-ви май в Търговище. Те са посветени на 140-ата годишнина от рождението на патриарха на българската хорова песен Добри Христов и се провеждат под патронажа на кмета на община Търговище д-р Красимир Мирев, с медийното партньорство на Радио Шумен.
От 17 часа е парад-шествието на хоровете по централната улица на Търговище. В първата концертна вечер в читалище “Напредък” ще участват женски хор “Златна лира”, с диригент Илиана Иванова, хора при националното училище за музикално и сценично изкуство “Проф. Панчо Владигеров” в Бургас с диригент Анета Данаилова и софийската девическа хорова формация “Децата на Орфей” с дирегент Венеция Караманова.
(край на цитата)
(край на статията ми от 2018 г.)
Какво ново за Лилия Гюлева да отбележа през изтеклите години до днес – 6 януари 2020 г.? Няма нови информации в Интернет, освен няколко обяви за концерт в чест на 85 години от рождението й, състоял се през месец април 2018 г. в София. Цитирам едно от тези съобщения (на Българската Национална Телевизия):
БНТ
Концерт в чест на 85 години от рождението на проф. Лилия Гюлева
“Култура.БГ”
25.04.2018
На 25 април 2018 г. от 19:00 часа в Камерна зала „България“ е концертът в чест на 85-ата годишнина от рождението на професор Лилия Гюлева. Тя е един от най-ярките представители на българската хорово-диригентска школа. В концерта ще чуете произведения от български и чужди композитори. А те ще бъдат изпълнени от женския хор „Христина Морфова“ и от Детско-юношеската хорова студия „Български славей“.
Входът за концерта е свободен!
(край на цитата)
През 2019 г. в Интернет има съобщения за „Празниците на женските и девически хорове “Проф. Лилия Гюлева”. Ето текста на една такава информация от Търговище:
Портал БТА
В Търговище започват Празници на женските и девически хорове “Проф. Лилия Гюлева”
12 юни 2019
Търговище, 12 юни (Боряна Димитрова, БТА)
В Търговище ще се проведат 11-те Празници на женските и девически хорове “Проф. Лилия Гюлева” (14-16 юни). Ще участват пет хора от България и един от Румъния. Форумът се организира от Представителен женски хор “Златна лира” при Община Търговище и местната администрация, съобщиха от там. Празниците се провеждат на всеки две години. Целта им е да стимулират развитието на женското и девическо хорово пеене и да съдействат за по-доброто взаимно опознаване на хората в Европа.
Празниците ще бъдат открити на 14 юни вечерта с парад на всички участници. Той ще премине от площад “Ст. Мавродиев” по улица “В. Левски” до централния площад “Свобода”. На сцената пред Общината всеки хор ще изпълни по едно произведение.
Официалната концертна програма започва в 18.00 часа в концертната зала на читалище “Напредък-1864”. Тя ще бъде с участието на хора домакин “Златна лира”, с диригент Илиана Иванова; Детски хор “Дунавски вълни” – Русе, с диригент Весела Тодорова и Детски хор “Добри Христов” – Варна, с диригент Галина Станишева.
На 15 юни вечерта в концертната зала читалището ще се изявят Девически хор “Carmen Argessi” – Питещи, Румъния, с диригент Корнелия Йонеску; Дамски хор “Тримонциум” – Пловдив, с диригент Ваня Атанасова и Вокален ансамбъл “Фортисимо” – Бургас, с диригент Милена Добрева.
Последният концерт в програмата е сборен и ще бъде на 16 юни от 10.00 часа в храм “Св. Йоан Рилски”.
Според регламента на Празниците, всеки хор ще представи 30-минутна програма, като в репертоара трябва да е включена най-малко една песен от български композитор.
Входът за концертите е свободен.
(край на цитата)
Нека днес на 6 януари 2020 г. почетем 87 години от рождението на проф. Лилия Гюлева (на 5 януари) и си спомним за голямото й дело в развитието на българското хорово изкуство и заедно с това да отбележим и 17 години от кончината й – тя се помина на 26 юли 2003 г.
Мир на праха й!
……