Диригентът Борис Хинчев е роден на днешния ден преди 90 години
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 29 октомври 2023 г. пиша статия за пръв път за големия оперен и симфоничен диригент Борис Хинчев, който ни напусна през 2008 г. До сега не съм имал възможност да събера достатъчно материали за него, за да му посветя специална статия. Тъй като днес се навършват точно 90 години от неговото рождение през 1933 г., реших най-сетне да го почета с публикация, която той отдавна заслужава.
Аз лично нямам спомени от негови изяви, макар че докато съм бил в България до 1974 г. той вече е в началото на забележителната си кариера. Диригентският му път тръгва от Русенската опера в годините от 1957 до 1963 и по това време съм бил на спектакли на Русенската опера, която е гостувала в Габрово, но не съм си водил бележки и затова нямам лични спомени за него. После е поканен да дирижира в Софийската опера. Специализира в Италия (Миланската скала, 1960-1961) при световните легенди в оперното дирижиране тогава – Джанандреа Гавацени и Антонио Вото.
От 1963 г. Борис Хинчев започва педагогическата си дейност в Музикалната академия в София. Отдава живота си на операта неслучайно – продължава семейната традиция, негов баща е известния тенор в Софийската опера Георги Хинчев. Синът завършва Софийското музикално училище със специалност пиано и му предсказват бляскава клавирна кариера. В Музикалната академия обаче се насочва към дирижиране и композиция. Ученик е на проф. Панка Пелишек по пиано, на Веселин Стоянов по композиция и на проф. Влади Симеонов по дирижиране.
Цитирам крилати мисли на Борис Хинчев:
„Винаги съм се стремял да помогна на певеца. Обикновено за него трудностите са в дишането. Считам себе си за диригент, който познава психологията на певеца, винаги го следя. Щом му е трудно в даден момент, даваш по-бързо темпо, когато е разположен да направи една красива фраза, движа оркестъра според неговата емоция, гледам да го изтъкна. Най-важното за диригента е да диша да „пее” с певеца. Искам между нас да има доверие и приятелство. Това качество на диригента си е даденост, която се усъвършенства с времето, развива се с опита, с репертоара. Но трябва да го носиш, това не се учи. Колкото и странно да изглежда – диригентът акомпанира, певецът е царят. Центърът е взаимното доверие!” – из интервю от 2004 година“.
(край на цитата)
Прочути са неговите мисли: „Обичайте музиката, бъдете добри! Музиката облагородява, дава сили на човека!“ – с тази заръка го помнят многобройните му студенти в Националната музикална академия! Борис Хинчев – един от най-талантливите и най-продуктивни диригенти и с най-големи заслуги за развитието на оперно-изпълнителското ни изкуство. Един живот отдаден на дирижирането и преподаването!
Макар и толкова известен и с огромна дейност като диригент и педагог, не са много сведенията за Борис Хинчев в медиите. Все още няма Уикипедия-страница за него, нито негови интервюта или по-подробни материали. Има само няколко предавания на Българското национално радио, посветени на него преди всичко след смъртта му през 2008 г. и няколко ценни публикации във връзка с кончината му. Може би най-добрата информация за Борис Хинчев е написана от проф. Боянка Арнаудова във в. „Народна култура“ във връзка със смъртта му. Понеже лично ми хареса тази статия, започвам именно с нейното цитиране:
в. „Народна култура“, брой 30, 12 септември 2008 г.
Боянка Арнаудова
Напусна ни проф. Борис Хинчев (1933–2008)
Имаше запомнящи се ръце – изящни, гъвкави, отлично съхранени – сякаш времето ги подминаваше. Ръцете, с които дирижира толкова много, стотици представления – и в Националния, и във всички български оперни театри, и в много симфонични оркестри. Не само тук, но и далеч зад границите на родината. Ръцете, с които е „спасявал“ толкова певци и бъркотии по време на спектакъл – беше прочут с това, че притежаваше дарбата да оправя ходом, с усмивка и невероятно самообладание, грешките, белите петна и други стресови моменти, съпътстващи „живото“ изпълнение. Запомняща се бе усмивката му – широка, сърдечна, топла. Правеше го толкова чаровен и привлекателен за общуване! Чувам и гласа му – теноров; и говора му – с едно специфично провлачване, негово си, което се засилваше особено при вълнение или когато иска да внуши на слушателя си идеи и преценки. Не мога да си представя, че нишката е отрязана и Боби вече не е между нас.
Роден и отрасъл в семейството на известния оперен тенор Георги Хинчев, той е бил предопределен за операта, макар отначало да се готви за пианистична кариера, при това с блестящи перспективи. Обаче в Музикалната академия започва увлечението му от композицията и най-вече – от дирижирането. Диригентският му път тръгва от Русенската опера, където дебютира с „Трубадур“ на Верди, произведение, което Боби считаше за знаково в своя творчески път. Специализацията в Италия при едни от най-големите в оперното дирижиране – Гавацени и Антонио Вото, завършват професионалното формиране на този забележителен музикант и оперен диригент.
В Софийската опера Борис Хинчев постави и дирижира десетки великолепни постановки, между които с много любов и български опери. Десетилетия наред той се изправяше на пулта, усмихнат и уверен, винаги уважаван и често предпочитан – от композитори, постановчици и изпълнители. И от студентите си в Музикалната Академия, където дълги години бе професор. Обичан и тачен заради благия си нрав и умението да постига това, което иска, без да се самоизтъква, без надменност и терор. Изключително ценни качества за оперния диригент, който твори колективно, ансамблово оперно, оперетно и балетно изкуство с – по правило – повече от сто души на сцената и в оркестъра. Едни от незабравимите му успехи са с Вердиеви опери като „Трубадур“, „Силата на съдбата“, Пучиниевите „Бътерфлай“, „Турандот“, „Момичето от Запад“, „Повест за истинския човек“ от Прокофиев, „Норма“ от Белини, също класически и съвременни балети, между които „Жизел“, „Лебедово езеро“, много оперети и др. Ще припомня един негов завет към музикантите: “Обичайте музиката, бъдете добри!“. Всъщност това бе мотото на живота му. А в българската културна история Борис Хинчев ще остане като един от плеядата най-талантливи, най-продуктивни и с най-големи заслуги за развитието и възхода на националното оперно изпълнителско изкуство.
Поклон пред делото и паметта му!
(край на цитата)
Ще цитирам двете публикации за Борис Хинчев на Българското национално радио – първата от 2013 г., втората от 2018 г.:
Българско Национално Радио
Борис Хинчев: Диригентството е нещо много специфично. Човек се ражда диригент
публикувано на 18.10.2013
Диригентският му път тръгва от Русенската опера, там дебютира в „Трубадур” на Верди. Специализира в Италия при едни от най-големите в оперното дирижиране тогава – Джанандреа Гавацени и Антонио Вото. „Гавацени ме покани да бъда негов асистент още през 1961 година, но тогава тук се провеждаха прегледи на българските опери. От Русе постоянно ми се обаждаха да се върна – тогава дирижирах „Повест за истинския човек” от Прокофиев и „Момичето от Златния Запад” на Пучини. Върнах се и тук родолюбивите ми чувства надделяха”.
В Софийската опера Борис Хинчев поставя и дирижира десетки постановки, между които и български опери. Вкусът му към операта е формиран в семейството – баща на Борис Хинчев е известния тенор на Софийската опера Георги Хинчев. Синът завършва Софийското музикално училище със специалност пиано. В Музикалната академия се насочва към дирижиране и композиция. Ученик е на проф. Панка Пелишек по пиано, на Веселин Стоянов по композиция и проф. Влади Симеонов по дирижиране. „Усмихнат и уверен, винаги уважаван и често предпочитан – от композитори, постановчици и изпълнители. И от студентите си в Музикалната академия, където дълги години бе професор. Обичан и тачен заради благия си нрав и умението да постига това, което иска, без да се самоизтъква, без надменност и терор. Изключително ценни качества за оперния диригент.” – пише Боянка Арнаудова във в-к „Култура” през 2008 година, малко след кончината му.
„Винаги съм се стремял да помогна на певеца. Обикновено за него трудностите са в дишането. Считам себе си за диригент, който познава психологията на певеца, винаги го следя. Щом му е трудно в даден момент, даваш по-бързо темпо, когато е разположен да направи една красива фраза, движа оркестъра според неговата емоция, гледам да го изтъкна. Най-важното за диригента е да диша да „пее” с певеца. Искам между нас да има доверие и приятелство. Това качество на диригента си е даденост, която се усъвършенства с времето, развива се с опита, с репертоара. Но трябва да го носиш, това не се учи. Колкото и странно да изглежда – диригентът акомпанира, певецът е царят. Центърът е взаимното доверие!” – из интервю от 2004 година.
В „Музикалните вечери” ще звучат записи с Гена Димитрова, Димитър Дамянов, Никола Гюзелев, Валери Попова, Стоян Попов, Александрина Пендачанска, Владимир Стоянов и др.
петък, 18 октомври, 19.30 часа
Програма Христо Ботев Музика Музикални вечери Борис Хинчев
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
……..
А сега втората статия на БНР за Борис Хинчев от 2018 г.:
БНР
Да си спомним за диригента Борис Хинчев
публикувано на 09.11.2018 г.
Автор: Даниела Найденова
„Обичайте музиката, бъдете добри! Музиката облагородява, дава сили на човека!“ – с тази заръка го помнят многобройните му студенти в Националната музикална академия! Борис Хинчев – един от най-талантливите и най-продуктивни диригенти и с най-големи заслуги за развитието на оперно-изпълнителското ни изкуство. Един живот отдаден на дирижирането и преподаването!
Диригентският му път тръгва от Русенската опера (1957-1963) с „Трубадур” на Верди, по-късно е поканен в Софийската опера. Специализира в Италия (Миланската скала, 1960-61) при световните легенди в оперното дирижиране тогава – Джанандреа Гавацени и Антонио Вото. По-късно споделя: „Гавацени ме покани да бъда негов асистент още през 1961 година, но тогава тук се провеждаха прегледи на българските опери. От Русе постоянно ми се обаждаха да се върна – тогава дирижирах „Повест за истинския човек” от Прокофиев и „Момичето от Запад” на Пучини. Върнах се и тук родолюбивите ми чувства надделяха”.
От 1963 г. Борис Хинчев започва педагогическата си дейност в музикалната академия
Отдава живота си на операта неслучайно – продължава семейната традиция, негов баща е известния тенор на Софийската опера Георги Хинчев. Синът завършва Софийското музикално училище със специалност пиано и му предсказват бляскава клавирна кариера. В Музикалната академия обаче се насочва към дирижиране и композиция. Ученик е на проф. Панка Пелишек по пиано, на Веселин Стоянов по композиция и проф. Влади Симеонов по дирижиране.
Самият той в интервю от 2004 г. споделя: „Винаги съм се стремял да помогна на певеца. Обикновено за него трудностите са в дишането. Считам себе си за диригент, който познава психологията на певеца, винаги го следя. Щом му е трудно в даден момент, даваш по-бързо темпо, когато е разположен да направи една красива фраза, движа оркестъра според неговата емоция, гледам да го изтъкна. Най-важното за диригента е да диша да „пее” с певеца. Искам между нас да има доверие и приятелство. Това качество на диригента си е даденост, която се усъвършенства с времето, развива се с опита, с репертоара. Но трябва да го носиш, това не се учи. Колкото и странно да изглежда – диригентът акомпанира, певецът е царят. Центърът е взаимното доверие!”
Четири години по-късно, на 4 септември 2008 година напуска този свят, а колегите му от Софийската опера пишат: „Боби Хинчев беше диригентът, който „дишаше” и „пееше” с певците; музикантът, който чувстваше музиката и знаеше как да я създаде, да реализира своя „образ” за творбата. Той умееше да поведе след себе си, да помогне, да създаде атмосфера на доверие и разбирателство между всички, които си партнират на сцената. Боби Хинчев обичаше и балета. И не отстъпваше от човешкото правило, че всичко си постига с доверие и любов! Ще го запомним скато един непресъхващ извор на радост, като един истински ваятел на хармония и красота, като несравним музикант и интерпретатор.”
В оперната вечер ще чуем записи на „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети и „Албена” на Парашкев Хаджиев.
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР:
https://bnr.bg/hristobotev/post/101042894
През 2014 г. в Интернет е публикувана ценна статия във връзка с 80 години от рождението на Борис Хинчев, която се отнася до негова музикална постановка на оперетата „Фраскита“ от Франц Лехар в Музикалния театър „Стефан Македонски“ в София. Цитирам:
Портал „Културни новини“
03.12.2014 г.
Автор: Таня Симеонова – Национален музикален театър
Премиерата на „Фраскита” – с посвещение на големия български диригент Борис Хинчев
80 години от рождението на Борис Хинчев, диригент-постановчик на „Фраскита“ в Музикалния театър през сезон 1986/1987
◊ СЪБИТИЕТО
Националният музикален театър представя най-новата си премиера – оперетата „Фраскита“ от един от царете на жанра Франц Лехар.
На 5 декември 2014 година от 19 часа своята първа среща с публиката ще имат в ролята на испанската циганка Фраскита – Валентина Корчакова. Като френския аристократ Арман Мирбо, който става прицел на отмъщението на Фраскита ще видим Марчо Апостолов. Милена Гюрова ще изиграе Доли, която е годеница на Арман, но всъщност се оказва омъжена за неговия приятел Иполит – в ролята Александър Мутафчийски. В бащата на Доли – фабрикантът Аристид Жиро ще се превъплъти басът Лъчезар Лазаров.
След като успешно се справиха с дебюта си в детския мюзикъл „Котаракът Шарл“ и спечелиха аплодисментите на най-малките зрители на Музикалния театър, четирима абсолвенти на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ ще направят дебюти и в класическа оперета. Велин Михайлов ще бъде младият циганин Себастиано, който е влюбен във Фраскита. Собственикът на крайбрежното кафене Хуан ще бъде Калин Душков. Анна Вутова и Елица Желева ще бъдат Инес и Лола, двете танцьорки в бар „Алхамбра“, които ще изморят от танци татко Жиро. Собственикът на прословутия и до днес съществуващ бар в Барселона ще изиграе Иван Панев. Като моляците Санчо и Педро ще видим Георги Ханджиев и Александър Панайотов, камериерът на Арман Филип ще изиграе Тодор Велков, а Ралица Анкова и Десислава Тодорова са очарователните барманки, от които никой не отказва да си купи питие.
Премиерата е посветена на 80 години от рождението на големия български диригент Борис Хинчев, който е бил диригент-постановчик на последната постановка на „Фраскита“ на сцената на Националния музикален театър „Стефан Македонски“, поставена в сезон 1986/1987. Диригентът на тази последна постановка Юли Дамянов днес вече е диригент-постановчик. Режисурата е на гост-режисьора от Румъния Стефан Нягръу.
И още един дебют за Музикалния театър отбелязва тази постановка – на сценографа Николай Николов. Костюмите са на Цветанка Петкова-Стойнова, а горещите испански ритми постави хореографът Антоанета Алексиева. С участието на оркестъра, хора и балета на Националния музикален театър „Стефан Македонски“.
(край на цитата)
От архива на Софийската държавна филхармония – изяви на диригента Борис Хинчев (цитат на немски език):
03.06.1999 Konzert mit Nikolai Gjuzelew und Boris Chintschew
21.04.1998 Symphonischer Orchesterauftritt in Berlin – Direktor Boris Hinchev
03.11.1996 Konzert – Chestvane 60g. на Никола Гюзелев
16.04.1996 Symphonischer Orchestermusiker auf dem Balkan – Musik eines belgischen Komponisten
17.02.1993 Symphonischer Orchester auf dem Balkan – „Neue weiße Musik“ 1993
11.02.1992 „Neue weiße Musik“ ’92
05.12.1985 Konzert
26.02.1985 Konzert
29.04.1976 Symphonisches Konzert
(край на цитата)
След кончината на диригента Борис Хинчев през септември 2008 г. в медиите са публикувани различни траурни съобщения, ог които цитирам няколко:
Портал „news.bg“
5 септември 2008 г.
Почина диригентът Борис Хинчев
Автор: news.bg
На 4 септември, след кратко боледуване, ни напусна завинаги големият български диригент Борис Хинчев.
„Неговият живот и професия бяха изцяло посветени на музиката. Той дирижираше и преподаваше – това бе стремежът му, целта на съществуването му, центърът на живота му. Борис Хинчев бе изключителна личност, изтъкана от огромна любов и талант. И това го нареди сред най-утвърдените български творци.
Той беше диригентът, който „дишаше” и „пееше” с певците! Музикантът, който чувстваше музиката и знаеше как да я създаде, да реализира своя „образ” за творбата. Той умееше да поведе след себе си, да помогне, да създаде атмосфера на доверие и разбирателство между всички, които си партнират на сцената.
Боби Хинчев обичаше и балета. И не отстъпваше от човешкото правило, че всичко се постига с доверие и любов. Ще го запомним като един непресъхващ извор на радост, като един истински ваятел на хармония и красота, като несравним музикант и интерпретатор.
На всички нас той остави своята житейска философия, в която честността е на първо място, след това работоспособността и най-вече многото вяра и оптимизъм, които са го крепили през целия му живот.
Поклон пред светлата му памет!”
От Националната опера и балет
Поклонението пред тленните останки на Борис Хинчев ще се състои в църквата „Света София” на 7 септември от 13:30 часа.
(край на цитата)
Цитирам друго траурно съобщение за Борис Хинчев:
Портал „Dnes.bg“
5 септември 2008 г.
Почина оперният диригент Борис Хинчев
След кратко боледуване си отиде един от най-утвърдените български творци.
На 4 септември 2008 година, след кратко боледуване, ни напусна завинаги големият български диригент Борис Хинчев, съобщиха от Националната опера. Неговият живот и професия бяха изцяло посветени на музиката.
Той дирижираше и преподаваше. Това бе стремежът му, целта на съществуването му, центърът на живота му. Борис Хинчев бе изключителна личност, изтъкана от огромна любов и талант. И това го нареди сред най-утвърдените български творци.
Борис Хинчев завършва със специалност пиано Софийското музикално училище, а в Музикалната академия се насочва към дирижиране и композиция. Специализира в Миланската скала при две от легендите на световното оперно дирижиране – Джанандреа Гавацени и Антонио Вотто.
Кариерата му тръгва от Русенската опера, след което е поканен за диригент на Софийската опера.
От 1963 година започва и педагогическата му дейност в Музикалната академия, където до днес бе професор по оперно пеене с диригент.
За него колегите му от Операта пишат:
“Боби Хинчев беше диригентът, който „дишаше” и „пееше” с певците, музикантът, който чувстваше музиката и знаеше как да я създаде, да реализира своя „образ” за творбата.
Той умееше да поведе след себе си, да помогне, да създаде атмосфера на доверие и разбирателство между всички, които си партнират на сцената. Боби Хинчев обичаше и балета. И не отстъпваше от човешкото правило, че всичко се постига с доверие и любов. Ще го запомним като един непресъхващ извор на радост, като един истински ваятел на хармония и красота, като несравним музикант и интерпретатор.”
(край на цитата)
За себе си Борис Хинчев казва, че е малко наивен, че лесно могат да го излъжат, но че добротата му е най-важна. И не би искал да я замени. А доброто е в центъра на света.
Поклон пред светлата му памет!
Поклонението пред тленните останки на Борис Хинчев ще се състои на 7 септември 2008 година, от 13.30 часа, в църквата „Света София”.
(край на цитата)
По време на многогодишната си дейност като оперен и симфоничен диригент Борис Хинчев е оставил сравнително много богата дискография, както на кирилица, така и на латиница. Ще цитирам едно заглавие на грамофонна плоча със записи на творби, изпълнени от Ансамбъла на българската народна армия:
Грамофонна плоча с диригент Борис Хинчев:
ВХА 10694
Артилерийски марш (м. П. Ступел, т. Ив. Генов), Родно небе (м. Ал. Танев, т. Ал. Илиев и П. Лаловски), Изпит в морето държим (м. Ив. Маринов, т. П. Лаловски), Бдят ракетни батареи (м. Здр. Манолов, т. П. Лаловски), Боен марш (м. Ал. Райчев, т. Н. Ланков), Моряци (м. Л. Николов, т. В. Радевски), Напред, потомци (м. Г. Минчев, т. П. Лаловски), Армейски марш (м. Цв. Цветанов, т. Д. Боляров), Дълг (м. Ал. Йосифов, т. Хр. Черняев), Лети, ескадрила (м. В. Казанджиев, т. Мл. Исаев), Войници от стомана (м. П. Стоянов, т. Евст. Бурнаски), Черното море (м. Г. Костов, т. В. Радевски), Ракетна песен (м. Д. Петков, т. Н. Вълчев), Войниците на моята Родина (м. Т. Попов, т. Н. Инджов), Родината зове (м. Д. Хинков, т. В. Марковски)
ВХА 10695
Балада за убитите жетвари (м. Ж. Леви, т. И. Карастоянов), На другаря (м. Д. Петков, т. К. Христов, сол. Вл. Попов), Победен марш (м. Ас. Карастоянов, т. ***), Песен за Родината (м. В. Стоянов, т. Ив. Генов), България (м. Р. Александров, т. Г. Елкинов, сол. Т. Трухчев), Ти ми пишеш (м. В. Михайлов, т. Хр. Козлев, сол. Ст. Въжаров), Заря (м. Ал. Райчев, т. ***), Пролет край Драва (м. В. Райчев, т. Д. Точев, сол. Н. Маринов)
(край на цитата)
В дейността си като педагог в Музикалната академия в София Борис Хинчев има редица студенти както по дирижиране, така и певци, които са изградили забележителна кариера. Избрал съм два такива примера, за които ще дам съответни сведения:
Портал „Община Добрич“
24 октомври 2023 г.а Български камерен оркестър – Добрич с гост диригент Деян Павлов и солист Борис Апостолов – пиано
Концерт на Български камерен оркестър – Добрич с гост-диригент Деян Павлов и солист Борис Апостолов – пиано
На 7 ноември, вторник от 18,30 часа в Огледална зала „Нели Божкова“ на диригентския пулт застава известният проф. Деян Павлов, а за солист е поканен младият пианист Борис Апостолов.
Да припомним кратки биографични данни за проф. д-р Деян Павлов. Завършва НМУ „Любомир Пипков“ в София. След това НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класовете на проф. Георги Робев (хорово дирижиране), проф. Васил Казанджиев (оркестрово дирижиране), проф. БОРИС ХИНЧЕВ и проф. Иван Вульпе (оперно дирижиране). Участва в майсторските курсове на проф. Карл Остерайхер, проф. Хайнц Рьогнер и Иля Мусин. Дирижира концерти и спектакли на Русенската филхармония и опера (1988-1991), ръководи Симфоничния оркестър в Пазарджик (1992-1998), диригент е в Пловдивската опера (1996-1998) и на Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив (от 1998), музикален директор е на фестивала „Зимни музикални вечери“ в Пазарджик (1992-1999). От 2001 до 2012 е диригент на Младежката филхармония „София“ към НМУ „Любомир Пипков“. Между 2005–2009 води студентските оркестри на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. В момента е професор по „Оперно пеене с диригент“ към Вокалния факултет на Музикалната академия и ръководител катедра „Музикално-сценично изкуство“ Преподава и „Оперно – симфонично дирижиране“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултет. В паралел с преподавателската си дейност е Главен диригент на Плевенската филхармония (2014–2021). Гастролира в Гърция, Германия, Великобритания, Испания, Швейцария, Турция, Чехия, Канада, Румъния, Бахрейн. Регистрира записи за радио и телевизионни канали в България, Испания и Румъния. От 1995 г. до сега дирижира с Bulgarian Symphony Orchestra – SIF 309 филмова и съвременна музика за международни продуцентски компании. Записал е музика за над 500 филма, някои от тях отличени с награди „Сезар“ (2001, 2004), „Оскар“ (2009) и „Златна палма“ (2007). Води ежегодно майсторски класове по дирижиране. В репертоара си има произведения от всички стилове и жанрове. Деян Павлов е удостоен с грамота за „Върхови постижения в музикалната педагогика и изкуство” от НМУ „Любомир Пипков“ (2004), със „Златно петолиние“ от Съюза на българските композитори за високи постижения в интерпретацията на творби от български композитори и е лауреат на „Златно перо“ за принос към българската култура от Класик ФМ радио (2005).
„Брилянтен звук на оркестъра, чудесно диригентско присъствие на Деян Павлов !“ – в-к „Музика Вива“, 2004. „Интерпретацията на диригента Деян Павлов носеше облика на проникновена изповед“ – сп. „Музика“ бр.6, 2006 г.
Борис Апостолов – изгряващата звезда на клавирното изкуство ще солира в Концерта за пиано и оркестър № 11, Ре мажор от Хайдн.
Борис Апостолов е роден в гр. Пловдив през 2008 г. Започва да свири на пиано от 6 годишна възраст при д-р Цветелина Борисова в НУМТИ „Добрин Петков“ гр. Пловдив, където понастоящем учи. Още на 10 годишна възраст изнася първия си самостоятелен концерт със соло клавирни произведения от Шопен, Рахманинов, Бах и др. Същата година е награден със стипендия за млади таланти от Ротари Клуб. През следващата година е поканен като солист на концерт от Моцарт с оркестъра на НУМТИ „Добрин Петков“ под диригентството на доц. д-р Пламен Първанов От крехка възраст солира и акомпанира в различни камерни състави и оркестри, участва в благотворителни концерти, празнични събития и други изяви, като например – лична покана да свири пред Людмил Ангелов.. Поканен е като гост-студент при проф. Елизабет Шадлер (Австрия) и проф. Екатерина Румянцева (Русия) в Консерватория „Густав Малер“ в Австрия. Посещава и традиционния пиано фестивал в Оксфорд, Англия, като участва в майсторските класове на Николай Лугански и Анна Федорова.
(край на цитата)
Райна Хинчева
Rayna Hincheva
Райна Хинчева завършва оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров” през 2004´г. в класовете по пеене на доц. Людмила Хаджиева и по пеене с диригент Маестро БОРИС ХИНЧЕВ. Специализира в Утрехт – Холандия 2005 г. и в майсторските класове на Гена Димитрова (2004 г.) и Александрина Милчева (2003 г.)
Оперният й дебют е в ролята на Мими от Бохеми през 2006 г. в Старозагорска опера. Следват ролите: Виолета – Валери от “Травиата”, Сестра Анджелика из едноименната опера на Пучини, Лиляна от “Българи от старо време”. Дебютът и на сцената на Софийска Опера е през 2009 г. в ролята на Анна от “Набуко”. Изнася множество концерти от класическия оперен и камерен репертоар.
Носител е на 3-та награда на конкурса „Розата на Евтерпа” – Карлово през 2010 г.
(край на цитата)
Това беше всичко, което включих в днешната ми статия за диригента Борис Хинчев.
Нека днес на 29 октомври 2023 г. почетем 90 години от рождението на забележителния оперен и симфоничен диригент Борис Хинчев и си спомним неговите думи: „Обичайте музиката, бъдете добри! Музиката облагородява, дава сили на човека!“
Мир на праха му!
………
Lyudmila Hadjieva & Maestro Boris Hinchev
´´´´
MAESTRO BORIS HINCHEV-CONDUCTOR
Mascani; “Cavaleria Rustikana”-Ouverture and Sicciliana;Opera Stara Zagora
´´
MAESTRO BORIS HINCHEV
Aria Eboli, “Don Carlo” Verdi, Ivanka Ninova
´´´´
MAESTRO BORIS HINCHEV
Aria Cavaradossi “Toska” Puccini, Ivailo Giurov
´´´´´´´´
MAESTRO BORIS HINCHEV
“Cavaleria Rusticana” Aria Alfio, Ivailo Djurov
´´´´´´´´