Днес е годишнина от рождението на тенора Георги Хинчев
Драги приятели на оперната музика, днес на 25 май 2021 г. пиша статия за първи път за един тенор от Софийската опера, който през първата половина на миналия век е бил един от най-значителните солисти в състава на националната опера. Това е певецът Георги Хинчев, роден на 25 май 1897 г. в Стара Загора, починал на 13 май 1968 г. в София.
Никога до сега не писах статия за този забележителен артист по простата причина, че той е роден и починал през месец май, а по това време аз обикновено съм в България, където не пиша моите „оперни истории“. Поради световната пандемия тази година съм през май 2021 в Германия и затова реших да му посветя необходимото внимание точно в деня на рождението му – 25 май.
Веднага трябва да отбележа, че за Георги Хинчев има достатъчно данни в медиите, макар че Уикипедия-страница за него все още не е написана, но през последните години му посветиха статии или предавания Българското Национално Радио, Софийската опера, както и някои медии. Важно е това, че в Централния държавен архив в София има папка с документи на Георги Хинчев, от която са станали публично достояние редица сведения и негови снимки, част от които ползвам и аз за моята статия.
Освен това, за Георги Хинчев има статии в различни печатни медии, като една Енциклопедия на българската музикална култура, както и статия в чудесната мемоарна книга на Петко Тихолов, посветена на български оперни дейци.
Като пиша, че Георги Хинчев е бил основен солист на Софийската опера в течение на десетилетия, веднага ще подкрепя това с конкретни факти, като изброя главните роли в репертоара му там. Той има над 50 роли, между които в опери от:
Адам – Зефорис в „Ако бях цар“ (1931); Атанасов, Г. – Спас в „Цвета“ (1929), Козма в „Алцек“ (1930), Никола в „Гергана“ (1931); Бетовен – Жакино във „Фиделио“ (1941); Бизе – Надир в „Ловци на бисери“ (1932); Бородин – Ерошка в „Княз Игор“ (1932); Вагнер – Ерик в „Летящият холандец“ (1930); Верди – Херцогът в „Риголето“ (1930); Владигеров, П. – Борил в „Цар Калоян“ (1936); Гуно – Фауст в едноименната опера (1928); Делиб – Джералд в „Лакме“ (1928); Доницети – Ернесто в „Дон Паскуале“ (1932); Кавалджиев, И. – Груйко в „Крали Марко“ (1931); Князев, Н. – Милко в „Иванко“ (1932); Леонкавало – Бепо в „Палячи“ (1937); Лорцинг – Петър Иванов в „Цар и дърводелец“ (1933); Моцарт – Моностатос във „Вълшебната флейта“ (1941), Педрило в „Отвличане от сарая“ (1942); Мусоргски – Уродливият и Шуйски в „Борис Годунов“ (1929), Афанасий Иванович в „Сорочински панаир“ (1936); Наумов, П. – Страхил в едноименната опера (1933); Николай – Фентон във „Веселите виндзорки“ (1929); Пучини – Рудолф в „Бохеми“ (1928), Принц Калаф в „Турандот“ (1930), Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ (1934), Джерардо в „Джани Скики“ (1936); Римски-Корсаков – Бомелий в „Царска годеница“ (1952); Сметана – Вашек в „Продадена невеста“ (1936); Стоянов, В. – Стоян в „Женско царство“ (1935), Спендиус в „Саламбо“ (1940); Халеви – Княз Леополд в „Еврейката“ (1929).
(край на цитата)
Една бележка за малко познатата опера „Крали Марко“ от Иван Кавалджиев (1891-1959):
(…) Освен като музикант, Иван Кавалджиев се изявява и като композитор: през 1929 година пише операта си „Крали Марко“ по либрето от Константин Сагаев. Операта е хармонизирана и оркестрирана от Антон Краутман. Тя има потпурен характер, поради включените в нея множество мотиви от народни песни. Без да блести в драматургично отношение, операта има успех за времето си и е била често изпълнявана на сцената на Софийската опера. Дебютът ѝ е на 4 декември 1931 г. под диригентството на Тодор Хаджиев, като сред изпълнителите на ролите в нея са баритонът Цветан Каролев, сопраното Мария Милкова-Золотович, алтът Диана Герганова, тенорът ГЕОРГИ ХИНЧЕВ и други (…)
(край на цитата)
Но Георги Хинчев има и редица участия в концерти, гостувал е с такива в много градове на България или сам, или заедно със свои колеги. Нека дам конкретни данни за такива участия, също и оперни, през 30-те години на миналия век на легендарния тогава (пък и сега) фестивал „Варненско лято“. Цитирам от архива на този фестивал:
Фестивал „Варненско лято“
03-08-1930
19.30 – Летен общински театър
Вечер на българската песен
Участват солистите на Българската народна опера: Мария Милкова-Золотович, Цветана Табакова, Мария Митович-Дюгмеджиева, Елисавета Йовович-Ковачевска, Иван Петров, ГЕОРГИ ХИНЧЕВ и от Варненската градска общинска опера Д. Вангелов.
На пианото – Тодор Хаджиев
…..
06-08-1930
19.30 – Летен общински театър
Българска народна опера – Ото Николай – „Веселите уиндзорки”, комична опера
Диригент Тодор Хаджиев
Режисьор Христо Попов
Участват солистите: Михаил Попов, Цветан Каролев, Р. Ризов, ГЕОРГИ ХИНЧЕВ, Слави Филев, Павел Елмазов, Мария Митова-Золотович.
……
07-08-1930
19.30 – Летен общински театър
Българска народна опера – Георги Атанасов – „Цвета”
Диригент Цанко Цанков
Режисьор Христо Попов
Участват солистите: В. Исанович, ГЕОРГИ ХИНЧЕВ, Р. Ризов, Елисавета Йовович, Диана Герганова, В. Оливер, Иван Петров, М. Горянски, Ст. Вълканов.
…..
08-08-1930
19.30 – Летен общински театър
Българска народна опера – Жак Халеви – „Еврейката”
Диригент Тодор Хаджиев
Режисьор Христо Попов
Участват солистите: Стефан Македонски, Цветана Табакова, Михаил Попов, Мария Митович, ГЕОРГИ ХИНЧЕВ, Р. Ризов, Павел Елмазов, В. Оливер, М. Горянски
…..
28-07-1931
19.30 – Летен общински театър
Българска народна опера – Адолф Адам – „Ако бях цар”
Диригент – Тодор Хаджиев
Режисьор – Николай Д. Веков
Участват солистите: Елисавета Йовович, Михаил Люцканов, ГЕОРГИ ХИНЧЕВ, Стефан Савов, Павел Елмазов, Слави Филев, Младенка Ангелова.
(край на цитата)
Сигурно ви направи впечатление, че на този фестивал през 1930 г. в продължение на 3 последователни дни – 6, 7 и 8 август са изнесени във Варна три различни оперни спектакъла – почти без почивка за някои певци като Георги Хинчев, който е имал участие и в трите опери „Веселите уиндзорки“, „Цвета“ и „Еврейката“. Както виждаме от оперния му репертоар, той е играл и в трите опери през предната 1929 г. при премиерите им в Софийската опера.
След този увод ще премина към описание на биографията и творческия път на тенора Георги Хинчев. Както писах в началото, чрез публикуване на данни от неговите документи, които се намират в Централния държавен архив в София много детайли от живота и дейността му стават сега достояние на обществеността. Понеже голяма част от тях са включени в една статия от медия в родния град на певеца Стара Загора, ще започна именно от тази информация през 2016 г.:
Портал „Долап.бг“
Спомен за тенора Георги Хинчев
Снежана Маринова
Стара Загора е град, известен със своите липи и прави улици! Град на поети и художници! Но през годините той има свой принос и в музикалния живот на страната и света. При изследване на фондовете в Централен държавен архив – София, попаднахме на малка сбирка, свързана с Георги Хинчев – оперен певец, тенор, солист в Софийска опера. Струва си да припомним за този наш талантлив съгражданин!
Георги Желев Хинчев е роден на 25 май 1897 г. в Стара Загора. Умира през 1968 г. в София. Професионалната му кариера е свързана с Културно дружество „Българско родно изкуство“ и създаването на Софийска опера. Специализира в Италия. През 1930 и 1931 година участва в оперните спектакли на Българските народни музикални тържества, превърнали се по-късно във фестивал „Варненско лято“. Снимките в архива са от негови роли в оперни спектакли, но сред тях има две по-различни. Едната е портрет на певеца в цивилно облекло. Другата е портрет на Тодор Мазаров, също оперен певец-тенор, роден в Павел баня, участва в създаването на Старозагорската опера, живее и работи във Виена до смъртта си през 1975 г. Снимката е с посвещение „На моя приятел и колега Хината. Виена, 25 декември 1938 г.“
Любопитна е една публикация в литературното списание „Хризантеми“, издавано в Стара Загора от 1916 до 1919 г. В брой 5 от 1916 г. на с. 78 е публикувано стихотворение „Очите ти“, автор Георги Хинчев.
Георги Хинчев свързва живота си с Люба Колчагова (1908-2001). Имат две деца, на които предават любовта към музиката и тя става и тяхна съдба. Борис Хинчев (1933-2008) е диригент, а Александър Хинчев (р. 1945 г) – пианист.
(край на цитата)
Сега ще изложа в хронологичен ред и други материали за Георги Хинчев:
Сайт на Софийската опера
9.11.2016
ТЕНОРЪТ ГЕОРГИ ХИНЧЕВ
ГЕОРГИ ХИНЧЕВ В ДВЕ ОТ КОРОННИТЕ СИ РОЛИ – ПИНКЕРТОН И ФАУСТ
Лиричният тенор Георги Хинчев (1897–1968) твори от края на двайсетте до началото на петдесетте години в нашата опера като остави незабравими спомени у публиката както с централните си, така и с характерните си комедийни роли и за част от тях бе незаменимият им изпълнител. Син на учител по музика и на даровита народна певица, той е баща на двама изтъкнати наши музиканти – оперният диригент Борис Хинчев (1933-2008) и пианиста Александър Хинчев (1945).
Роден е на 25 май 1897 година, под знака на артистичните Близнаци в града на поетите и липите Стара Загора. Израснал в музикантска среда, той още като гимназист участва активно в интензивния културен живот на града. (Известно е, че в Стара Загора още през 1925 г. се открива първата опера у нас, след столицата). През 1919 г. постъпва като стажант артист в столичния театър „Ренесанс”, където дебютира в малки роли в оперетите „Баядерка”, „Феята на карнавала”, „Жрицата на огъня”, „Кралят се весели”. Успоредно с това е ученик в Музикалното училище, в класа на първия наш вокален педагог проф. Иван Вулпе. Живее твърде бедно. Скоро става хорист в Софийската опера, но заплатата му е мизерна и започва работа като чиновник. Пеенето обаче надделява. Успява да получи стипендия и да замине за Неапол. Близо три години учи в страната на Белкантото, като подготвя роли от класическия репертоар при прочутия Назарено Де Анджелис.
През 1927 г., въпреки поканите за работа в Италия, се завръща в родината си и както повечето свои колеги от онова време, решава да отдаде силите, таланта и младостта си на българската опера. През 1927 г. прави голямо концертно турне с арии и песни из страната (през тези години публиката посещава масово тези концерти!) и окрилен от този успех, се явява на конкурс за солист в Операта. На 29 януари 1928 г. прави своя голям дебют, не в малка, а в една от най-тежките роли – Фауст от операта на Шарл Гуно. Следват: Джералд от „Лакме”, Херцога от „Риголето”, Рудолф от „Бохеми”, Алфред от „Травиата”, Фентон от „Веселите уиндзорки”, Ернесто от„Дон Паскуале”, Зефорис от „ Ако бях цар”, Ерик от „Летящият холандец”, Надир от „Ловци на бисери”….
Гласът на Георги Хинчев е лиричен, със звънлив, металически център, изравнен, поставен по стандарта на италианската школа. Пеенето му напомня за това на великите Тито Скипа и Джили, също от италианската / неаполитанската школа. Без проблеми той поема лирични и лирико-драматични роли като, например, Калаф от „Турандот”. Дълго време носи този централен класически репертоар. С част от тези роли гостува на редица чужди сцени: Загреб, Любляна, Братислава, Белград, Карлсбад, Виена…
През 40-те години гласът му приема и една характерна, комедийна окраска. Застъпва едновременно и този тип роли (като не изоставя и лиричните и това е рядък случай в оперната практика) и може да се каже, че ги изгражда със забележителен успех, защото е рядко музикален и артистичен. Налага се като един от най-ценните солисти в състава, без който не минава нито една нова постановка. В много от ролите си е без дубльор или ако има такъв, той поема повечето от спектаклите. Така се раждат неговите Вашек от „Продадена невеста”, Моностатос от „Вълшебната флейта”, Джерардо от „Джани Скики”, Педрило от „Отвличане от Сарая”, Уродливият и Шуйски от „Борис Годунов”, Ерошка от „Княз Игор”, Афанасий от „Сорочински панаир”… Участва в почти всички първи изпълнения на български опери – по онова време нашите първи солисти считат това за свой висш дълг!
След войната, освен спектаклите в Народната опера, изнася много голям брой образователни концерти из цялата страна, когато води „концертната бригада „Република”, на която е обявен за „ударник”!
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
(край на цитата)
БНР
Спомен за тенора Георги Хинчев
публикувано на 31.05.2017
Автор: Красимира Йорданова
Помните ли тенора Георги Хинчев?
На 25 май 2017 г. отбелязваме 120-годишнината от рождението на изтъкнатия български певец Георги Хинчев. Повече от 30 години той е на сцената на Софийската опера, започвайки с лиричния репетоар, а в последните десетилетия на кариерата си се изявява и в комичния, като създава ярки, запомнящи се образи, останали и до днес като еталон на актьорско и певческо майсторство.
Георги Хинчев е роден в Стара Загора. Баща му е учител по музика, а майка му – народна певица. От малък участва в музикалната самодейност в родния си град, после и в Бургас. През 1919 е назначен за стажант-артист в оперетния театър “Ренесанс”, където участва с малки роли в оперетите “Баядерка“, “Феята на карнавала“, “Жрицата на огъня“ и др. Учи в Музикалното училище при Иван Вулпе, после следва в Софийския университет право, но мизерства.
Постъпва като хорист в Софийската опера. Работи като чиновник и учител, докато през 1925 година заминава за Италия със стипендия, за да учи пеене. Негов учител е знаменития Надзарено де Анджелис в Неапол. Въпреки поканите да остане в Италия, Георги Хинчев се завръща в родината и прави голямо концертно турне из страната с песни, арии и канцонети.
На 29 януари 1928 година е дебютът му в Софийската опера с ролята на Фауст от едноименната опера на Гуно. Постепенно в репертоара му влизат Херцога, Рудолф, Алфред, Фентон, Ернесто, Надир и др. Понякога изпълнява и по-драматични роли като Калаф. Гостува на оперите в Загреб, Любляна, Братислава, Белград, Карлсбад, Виена. През 40-те години на отминалия век започва с голям успех да изпълнява и комични тенорови партии като Вашек от „Продадена невеста“, Моностатос от „Вълшебната флейта“, Джералдо от „Джани Скики“, Педрило от „Отвличане от сарая“, пее Шуйски и Уродливият в „Борис Годунов“.
След оттеглянето си от сцената изнася много образователни концерти по цялата страна.
Георги Хинчев умира на 13 май 1968 година.
Той е баща на двама наши видни музиканти – диригента Борис Хинчев и пианиста Александър Хинчев. В Златния фонд на БНР, в едно от интервютата си, маестро Борис Хинчев споделя какво е било значението на баща му в неговия творчески път. Чуйте в звуковия файл.
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче Помните ли…
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
https://bnr.bg/music/post/100837846/spomen-za-tenora-georgi-hinchev
Нека обърна внимание на това, че при горното предаване на БНР има и изпълнение на тенора Георги Хинчев – една италианска канцонета, която той изпълнява, когато е вече на възраст от 60 години. За съжаление, в медиите няма други негови записи.
Музей за история на радиото в България
7 юни 2017 г.
Навършиха се 120 години от рождението на Георги Хинчев – един от най-ранните изпълнители в Българското радио, пял на живо пред микрофона му още в зората на неговия път – в 1930 г. През следващите години младият тенор се утвърждава сред редовните сътрудници на „Родно радио”. В нашия спомен за именития певец, ние няма да разглеждаме изявите му на оперните сцени в България и зад граница, а ще акцентираме върху присъствието му пред микрофона на радиото. Десетки са неговите концерти в студиото с оперни арии и народни песни. През 1937 г. , когато в радиоефира наред със самостоятелни рецитали се появява и нова форма на изява – концерти от дуети из опери, Георги Хинчев се включва и в тях. Обикновено негова партньорка е оперната прима Елисавета Йовович. През 30-те и 40-те години Радио София става особено привлекателен подиум за всички артисти и не само това – превръща се във фокус, през който се пречупват постиженията на българското певческо изкуство. Георги Хинчев запленява радиослушателите с прекрасния си лиричен тенор и богатия си музикален талант.
В Златния фонд на Българското национално радио днес се пазят повече от десет негови изпълнения, болшинството от които са из оперите на Маестро Атанасов „Гергана” и „Цвета”. Съхранени са също записи от края на 20-те години на миналия век. Някои от „оживелите” до днес грамофонни и магнетофонни звукозаписи носят аромата и красотата на гласа на Георги Хинчев. Големият му син – диригентът Борис Хинчев, е оставил свои спомени за ролята на баща му при израстването му като музикант и наред с това съпровожда на пиано изпълнения на Георги Хинчев, направени през 50-те години на ХХ век.
(край на цитата)
При моите проучвания за тенора Георги Хинчев попаднах и на една кратка публикация за него на руски език. Цитирам я:
ХИНЧЕВ Георги
Расстановка ударений: ХИ`НЧЕВ Георги
ХИНЧЕВ, Георги (р. 24. V. 1897) – болг. артист оперы (тенор). Засл. арт. НРБ (1949). Учился в Софийском муз. уч-ще (класс И. Н. Вульпе). В 1928 в партии Фауста дебютировал на сцене Софийской народной оперы.
Партии: Спас, Никола (“Цвета”, “Гергана” Атанасова), Борил (“Царь Калоян” Владигерова), Стоян (“Женское царство” Стоянова), Груйко (“Король Марко” Кавалджиева), Рудольф; Пинкертон (“Чио-Чио-сан”), Калаф (“Турандот” Пуччини), Герцог; Эрнесто (“Дон Паскуале” Доницетти), Туридду (“Сельская честь” Масканьи), Пётр (“Царь-плотник” Лортцинга) и др.
Лит.: Георги Хинчев, “Българска музика”, С., 1957, № 5 – 6, с. 107.
А. Ив.
(край на цитата)
Както писах в началото, за Георги Хинчев има хубава статия в една книга от 1967 г., издадена в София от Българска академия на науките, където на стр. 438 са изложени редица данни за него. Това е книгата „Енциклопедия на българската музикална култура“, София, БАН, 1967 г. Цитирам въпросната статия:
Георги Желев Хинчев, роден на 25 май 1897 г. е певец (тенор), заслужил артист от 1951 г. Роден е в Стара Загора в семейството на основен учител и народна певица. Още като ученик участва в музикалния живот на града.
През 1919 г. постъпа в оперетния театър „Ренесанс“ в София. Същевременно следва три семестъра право и посещава известно време Държавната музикална академия като ученик по пеене на Иван Вулпе. По-късно е хорист в Народната опера в София (1922-1923). От 1925 до 1928 г. специализира пеене в Неапол при М. Перили и учи репертоар при Т. де Анджелис.
След завръщането си в България постъпва артист в Софийската народна опера. Дебютира на 20 януари 1928 г. с ролята на Фауст в едноименната опера, след което изпълнява голям брой други роли. С ролите на Фауст и на Рудолф в „Бохеми“ Георги Хинчев гостува на Оперния театър в Братислава през 1939 г. Има също участия в концертни турнета заедно с други артисти в Югославия, Германия, Холандия и други страни.
Георги Хинчев притежава лирико-спинтов глас със звънлив, металически тембър. През началния период на дейността си той изнася предимно лирични тенорови роли, между които най-сполучливи са Херцогът в „Риголето“, Рудолф в „Бохеми“, Ернесто в „Дон Паскуале“, Вашек в „Продадена невеста“ и други. По-късно се насочва към характерен репертоар, където изпъкват ролите на Педрило в „Отвличане от сарая“ и на Моностатос във „Вълшебната флейта“, Шуйски и Уродливият в „Борис Годунов“, Ерошка в „Княз Игор“ и други.
Георги Хинчев е носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1959).
(край на цитата)
След тази статия е даден списък на много от неговите оперни роли в репертоара му, общващащ над 50 роли. Този списък аз поместих в самото начало на тази статия.
Ще завърша днешната ми статия за тенора Георги Хинчев с една чудесна публикация за него, която се намира в книга с автор Петко Тихолов и аз често ползвам тази книга в моите статии. Ще дам пояснения:
Понеже често пиша негативни изводи по отношения на липсата от достатъчно сведения за българските оперни певци от близкото и по-далечно минало, нека поне сега кажа, че всичко не е толкова черно, както го представям. Винаги е имало хора в областта на оперното дело, които са мислили за бъдещето. Става дума за журналиста, поет и публицист Петко Тихолов (1903-1978), който е една от тези личности. Ето за какво намеквам:
През месец май 2019 г. успях да получа като подарък при мой престой в България една много ценна книга, за която не съм знаел че съществува – сборникът репортажи на известния журналист, поет и публицист от миналото Петко Тихолов със заглавие „Към върховете на изкуството“ – 105 статии за български и няколко чужди оперни дейци – главно певци, диригенти, режисьори, сценографи, балетисти и други, написани до годината 1979, когато тя е издадена от издателство „Музика“ в София.
До май 2019 г. не бях чел по-интересна и задълбочена мемоарна книга от български автор, посветена на тази тема. Кое е особеното при нея – със всички тия 105 личности Петко Тихолов е водил продължителни и изчепателни разговори, най-често в жилищата им главно в София, посещавал е някои от артистите по няколко пъти и е писал по дати подробен дневник на тия разговори. Няма да се спирам на отделни лица – това са най-известните дейци още от зараждането на оперното изкуство в България, като се започне от Иван Вулпе, Драгомир Казаков и Константин Михайлов-Стоян и се стигне до Илия Йосифов, Надя Афеян, Мати Пинкас и десетки други от това време.
В тези репортажи се дават автентични сведения за съответните дейци, разказани лично от тях и са едно колкото документално четиво, толкова и полезно за запознаване с епохата, нравите, порядките и особеностите на „оперния свят“ в тези отдавна отминали години. А това е толкова важно за българската оперна историография, която не разполага с особено много лични архиви на такива дейци, много от които са останали по домовете им, след като те са напуснали този свят.
Жалко, няма снимки на тези личности, но това, което четем в тази книга, е несравнимо ценно и полезно.
За голямо щастие там има статия и за Георги Хинчев и днес ще цитирим най-важното от онова, което Петко Тихолов е написал за него.
Петко Тихолов за Георги Хинчев (стр. 211-214)
На 16 февруари 1951 г. в Народния театър бе чествана 30-годишната сценична дейност на заслужилия артист, тенора Георги Хинчев. При тежките условия в миналото наистина бе подвиг да се служи всеотдайно на изкуството. Благодарение на своето дарование и трудолюбие обаче Георги Хинчев преодолява всички мъчнотии по своя творчески път и постига значителни успехи. Лирико-спинтовият му глас звучи топло, меко, приятно. По-късно гласът му добива характерен, комедиен оттенък. Тогава преминава и на комични роли. Както тия, така и предишните роли той изнася с чувство и темперамент. Играта му, в която влага цялото си същество, е непринудена, изразителна и вдъхновена. В Софийската народна опера той създава към 50 свежи, правдиви и убедителни образи, от които най-трайна следа ще оставят: Рудолф от операта „Бохеми“, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“, Вашек от „Продадена невеста“, д-р Фауст от „Фауст“, Калаф от „Турандот“, Леополд от „Еврейката“, Ернесто от „Дон Паскуале“, Арлекин от „Палячи“, Туриду от „Селска чест“, Спас от „Цвета“, Никола от „Гергана“, Борил от „Цар Калоян“, Стоил от „Женско царство“ и други.
Георги Хинчев гостува с успех в чужбина. В държавната опера в Братислава той участва във „Фауст“ и „Бохеми“. Хинчев се изявява и като даровит концертиращ артист. Изнася концерти в Неапол, Милано, Виена, Карлсбад, Загреб, Любляна и Братислава. За изпълнителското му изкуство чуждият печат се изказва много ласкаво.
След 9 септември 1944 г. Георги Хинчев се включва активно в културните почини на правителството. Особено ценен е приносът му в културната бригада „Република“ при Националния съвет на Отечествения фронт, с която посещава много градове и села, трудови обекти, заводи, фабрики и други. За активната му дейност той бе провъзгласен за ударник на бригадата.
Един ден преди юбилея му имах възможност да разговарям с Георги Хинчев в гримьорната му в Народния театър.
– Роден съм на 25 май 1897 г. в Стара Загора. Произхождам от бедно, но будно селско семейство. Баща ми е от с. Борово, Старозагорско. Бил е народен учител. Поради русофилските си убеждения емигрира в Русия. След смъртта му и особено след смъртта на майка ми, която бе народна певица, изпаднах в много тежко материално положение. За да продължа образованието си, бях принуден да работя каквото ми попадне. Детските и юношеските ми години преминаха в мизерия. Лошите условия обаче, при които бях поставен да живея и да се развивам, не сломиха волята ми, напротив – закалиха ме в борбата за по-добър живот.
– Откога имате наклонност към пеенето?
– Още от детските ми години. Обичах да пея народни песни. Участвах дейно в изнасяните училищни забави, утра, вечеринки и в подготвянето на оперетата „Двамата Тюренговци“. До пети клас учих в родния си град, а след това се преместих в Бургас, където завърших гимназия. По съвета на видни музикални дейци, които след 1919 г. пребиваваха в Бургас, аз се отзовах в столицата. През есента се явих на състезателен изпит в новооснования оперетен театър „Ренесанс“. Назначиха ме за стажант-артист и ми възлагаха малки роли в оперетите „Феята на карнавала“, „Баядерка“, „Кралят се весели“, „Жрицата на огъня“ и други. Същевременно учех в Музикалното училище при проф. Иван Вулпе и посещавах лекции в Юридическия факултет на Софийския университет.
– Какво ще кажете за първите си стъпки в изкуството?
– Те бяха съпроводени с големи лишения. Нищожната заплата, която получавах в театъра, ме принуди да си потърся друга работа. На следната година станах основен учител в с. Кирил, Бургаско. Влечението ми към театъра обаче не отслабваше. И след завършване на учебната година отново се завърнах в София. Станах хорист в Народната опера, а през следващия театрален сезон отново постъпих в оперетата. Мизерията и бездушното отношение към творците, особено към младите, ме тласнаха към чиновничеството. След няколкомесечно престояване в Асеновград, започнах сериозно да обмислям въпроса за обогатяване на музикалното ми образование, за следване в чужбина. И в края на 1924 г. заминах за Неапол. Близо 3 години специализирах пеене при прочутия вокален педагог проф. М. Перили. Репертоар подготвях при Т. де Анджелис. След специализацията се завърнах в родината. През есента на 1927 г. предприех концертна обиколка из най-големите градове на страната. През декември същата година се явих на състезателен изпит за артист в Народната опера. На 20 януари 1928 г. дебютирах в ролята на д-р Фауст от едноименната опера, след което бях назначен за редовен артист.
Георги Хинчев със задоволство говори за нашето ново общество, за народната власт:
– В миналото артистите бяха свикнали да мислят, че е редно да се интересуват само за изкуството си и едва ли не, че те са чужди на реалния живот. Днес ние вземаме участие в управлението наравно с всички други трудещи се, затова когато казваме „народната власт“, ние разбираме „нашата власт“, управлението, в което ние самите участваме. Всеки артист от по-старото поколение, който е изпитвал произвола на миналите режими, когато директори „олимпийци“ решаваха най-жизнените театрални проблеми по субективна преценка, главно по симпатия и антипатия към някой артист или друго лице в театъра, може да разбере топлите чувства и предаността, която изпитваме сега към народната власт, която ни дава възможност да живеем като свободни хора, като артисти и да творим спокойно и вдъхновено за своя народ.
Когато стана дума за запазването на мира в Европа, моят събеседник сподели:
– През целия си живот, от най-ранно детство съм живял под ударите на периодично повтарящи се войни. Ние, по-възрастните, сме изпитали пряко и многократно разрушителното действие на войната, виждали сме как безмилостно и бързо се рушат материални и културни ценности, плод на многогодишен труд, как години наред се е спъвало материалното и културното развитие. Затова с възторг посрещам всеки почин, всяка инициатива за запазването на световния мир. След 9 септември у нас се създадоха условия за пълен разцвет на материалната и духовната култура, затова повече от всякога трябва да се стремим да укрепваме мира, за да продължи мирното развитие и творчество в нашата млада република.
Георги Хинчев почина на 13 май 1968 г. в София.
(край на цитата)
Това беше всичко днес за Георги Хинчев. Хубаво е, че той е оставил трайни следи в историята на българското музикално изкуство, но още по-важен е факта, че и неговите наследници са музиканти – големият му син Борис Хинчев (1933-2008) беше забележителен оперен диригент, а другият син – Александър Хинчев, роден през 1945 г., е също прочут пианист.
Нека днес на 25 май 2021 г. почетем 124 години от рождението на Георги Хинчев. На 13 май т.г. се навършиха 53 години от кончината му.
Мир на праха му!
…