Hofmannsthal, Hugo von (AUT, Schriftsteller & Libretist)

Австрийският писател и автор на оперни либрета Хуго фон Хофманстал, роден на днешния ден преди 150 години

Драги приятели на оперната музика и на литературата, свързана със сюжети за опери – прощавайте, че започвам с такова обръщение днешната ми статия на 1 февруари 2024 г., посветена на 150 години от рождението на един велик европеец – австрийският писател, драматург и бележит либретист на много опери от Рихард Щраус – Хуго фон Хофманстал (Hugo von Hofmannsthal), роден на днешния 1 февруари през 1874 г., починал на 15 юли 1929 г.

За всички любители на оперната музика Хуго фон Хофманстал е позната личност, той е написал либретото на редица опери от Рихард Щраус, и то на най-успешните и най-популярни негови творби.

Преди известно време писах по този повод в една статия, като обърнах внимание на факта, че след неочакваната смърт на Хофманстал през 1929 г. Рихард Щраус дълго време не може да намери подходящ либретист, който да има качествата на близкия му приятел, с когото заедно са работили върху 6 опери, често с усилена кореспонденция, обмисляне на детайли и подробности и много промени. Тази съвместна „оперна дружба“ започва чрез „Електра“ (премиера през 1909 г.), после идват „Кавалерът на розата“ (1911), „Ариадна на Наксос“ (1912), „Жената без сянка“ (1919), „Египетската Елена“ (1928) и „Арабела“ (1933 – Хофманстал не доживява до премиерата). Както е известно, следващите пет опери на Щраус имат за либретисти Стефан Цвайг, Йозеф Грегор и Клеменс Краус.

Какво е правил Хофманстал повече или защо по-точно Щраус е предпочитал за свой либретист именно Хофманстал?

На този въпрос не може да се отговори еднозначно и точно. Трябва да познаваме добре цялата биография и творчество на Хофманстал, да се вникнем дълбоко в житейската му и творческа философия и едва тогава ще разберем може би причината, защо Щраус го избира за свой либретист. Който познава добре оперите му, по-точно сюжетите и основната цел на творбите му, бързо ще се ориентира – дълбоки трагедии от античното наследство на гръцките мислители („Електра“, „Ариадна на Наксос“, „Египетската Елена“), но и „комедии“ като „Кавалерът на розата“ (Щраус нарича творбата си „комедия за музика“) и „Арабела“ („лирична комедия“ по неговите думи). Този широк диапазон на темите се определя до голяма степен от философските разбирания на Хофманстал, но това не може да се обясни с едно изречение. Ако човек познава цялото му творчество – поезия, драми, есета, романи – ще разбере дълбокото вникване на автора в най-различни области на човешката психика и всичко, което може да го определи като проницателен наблюдател и анализатор на тези състояния. Не случайно е бил предлаган за Нобелова литературна награда няколко пъти, но по различни причини не е могъл да я получи.

Лично аз се запознах с доста негови творби още от годините на гимназиалното ми образование – около 1946-1947 г., по следната причина: учителката ни по литература в 9-ти клас г-жа Симеонова имаше практика да дава на добри ученици от класа да подготвят в къщи реферати по избрани теми, които не се разглеждат в училище поради недостиг на време. Аз също получих такава тема, беше приблизително със следното заглавие: “Романтизъм и сантиментализъм в западно-европейската и американска литература”. Имах на разположение няколко месеца време за подготовка. Написах 80-90 страници, от които в определени часове докладвах пред класа извадки, които тя определяше, след като се беше запознала с целия ми труд. Знам от това време десетки имена на автори, които не ми бяха известни дотогава и наново се убедих в силата на словото, където и по света да бъде то сътворено. Ще спомена някои от тях, може би най-важните: Новалис, Хьолдерлин, Хуго фон Хофманстал, Райнер Мариа Рилке, Тийк, Брентано, ЕТА Нофман, Айхендорф – в Германия и Австрия, Алфред дьо Мюсе във Франция. Тук трябва да отбележа, че понятието “сантиментализъм” в западните литературни енциклопедии и справочници не се изразява чрез тази дума, която г-жа Симеонова е употребила тогава, а адекватните понятия “символизъм” и „импресионизъм“, които също са познати в България, например от представителите му Кирил Христов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. В моя доклад съм писал нещо и за видни представители на символизма в Западна Европа, като Ш. Бодлер, Ст. Маларме, Ж. Мореас и Пол Верлен във Франция и Метерлинк в Германия.

Тогава не знаех подробности за оперните либрета на Хофманстал, но четох за едно друго негово произведение – театралната драма „Jedermann“ (премиера на 1 декември 1911 г. в Берлин), която после му донася световна слава. В биографията на Хофманстал четем следната интересна подробност:

„През 1919 г. Хофманстал е предложен за пръв път за Нобелова награда по литература. Следват още три пъти такива предлагания, но той не я получава. Всеки път при гласуването на Нобеловия комитет в Швеция предлагането му не се приема главно заради мнението на шведския писател Пер Халстрьом (Per Hallström), който се противи с предлога, че „някои от творбите на австриеца са пропити с „похотливост“ и „еротика“ (на немски ез. – „Lüsternheit“), както например „Кавалерът на розата“, но кандидатурата не се приема и с антиеврейски аргументи (бел. Б.К.: Хуго фон Хофманстал е имал еврейски произход)“.

(край на цитата)

По-късно в тази статия ще стане въпрос за драмата „Jedermann“, тъй като тя се играе традиционно всяка година от 1920 г. при Музикалния фестивал в Залцбург, когато към музикалните прояви има и театрални представления. Хофманстал е един от основателите на този фестивал и това е негова огромна заслуга.

След този увод давам кратки биографични бележки за днешния юбиляр:

Хуго фон Хофманстал (Hugo von Hofmannsthal) е роден на 1 февруари 1874 г. във Виена и произхожда от фамилии с корени в Бохемия и Ломбардия. Дядо му е бил богат аристократ, въвел копринената индустрия в Австрия и е натрупал голямо имущество, което сетне бащата на Хуго, завършил юридически науки във Виена и станал директор на банка, загубва всичко поради лоши банкови операции. Така че младият Хуго – много надарен още от дете, е трябвало да мисли сам за издръжката си, когато започва да следва висше образование и винаги е живял със страха за обедняване, наблюдавайки трагедията на родителите си. Интересно е обаче следното: наследил аристократичното чувство на дядо си, Хуго фон Хофманстал се представя пред обществеността така, като че живее от средствата на фамилията си. Докато той се смята за „католически възпитан аристократ“ и непрекъснато трябва да се съобразява с неприятни за него „противоеврейски“ забележки, често е апострофиран както от приятели, така и от врагове като „еврейски интелектуалец“ (превод от немски език на цитат в биографията му). Аз си мисля, какво е изживял този младеж в тези години без материална подкрепа и колко теми е събрал, които после е третирал в свои творби. А не е ли вярно, че най-добрите световни писатели е трябвало често да преработят собствени преживявания, за да напишат после най-добрите си шедьоври.

Преди да дойдат тия фамилни финансови проблеми, родителите на Хуго държат много за образованието му, а той е тяхното единствено дете. Най-напред образованието се поема от частни учители, после той постъпва в „Академичната гимназия“ във Виена – едно елитно училище в „Дунавската монархия“. Наред с общообразователните предмети, той учи езиците италиански, френски, английски, латински и гръцки. Той чете много, от първите години се очертава с особен интелект и е ученик за пример. След завършване на гимназията с отличен успех, въпреки материалните трудности Хофманстал следва право и философия във Виена, но скоро напуска и поема доброволна едногодишна военна служба при драгунския полк в Брюн (днес Бърно). След едно посещение във Франция се отказва от юридическите науки и започва да следва френска филология във Виенския университет. След успешно завършване получава през 1898 г. академичната степен „доктор“ с тема на дисертацията си „Über den Sprachgebrauch bei denDichtern der Pléjade“ – в превод на български „Върху ползването на езика при писателите от групата „Pléjade“ (бел. Б.К.: „Pléjade“ – модерна френска писателска група).

Под влиянието на Фридрих Ницше Хуго фон Хофманстал започва да публикува (под псевдоним) още шестнадесетгодишен. Запознава се с възрастния вече Хенрик Ибсен и с Герхарт Хауптман. Но най-голямо значение за духовното му развитие има срещата със Стефан Георге в 1891 г. Предприема пътувания до Венеция и Париж, където се запознава с Морис Метерлинк и скулптора Огюст Роден. Приятелство го свързва с поета Райнер Мариа Рилке.

След дипломирането си се посвещава изцяло на литературните си интереси, които в началото на това поприще са в жанра на символизма и декадентската литература, но много често черпещи от християнските традиции на стара Европа. Ранното творчество на Хуго фон Хофманстал, създадено в маниера на сецесионния “югендстил“, е обвеяно от тъжното очарование на френския символизъм. Поет на “уморената кръв”, той отрича натурализма и застъпва естетическите идеи на Fin-de-siècle за “чисто изкуство” . Хофманстал смята, че всеки човек, независимо от своя произход, раса и епоха, носи в себе си една първоначална, още лишена от съдба “пре-екзистенция”, която в сблъсъка с живота и в резултат на “деяния и страдания” се превръща в осъзната “екзистенция”. Това схващане за съществуването върху тази земя позволява на поета да се приобщи към различни културни сфери – в творчеството му се долавят влияния от Еврипид, средновековната лирика на минезингерите и австрийската барокова книжовност, но също и от Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мариа Рилке. Въпреки това многообразие от въздействия Хофманстал рано постига свой собствен стил и индивидуален художествен изказ.

Поетическата слава на Хофманстал се гради на умението да изразява тайнствените връзки на предметите с човешката душа чрез ритмично пулсираща, неизказано музикална словесна магия. Сред по-важните му произведения личат първата му драма “Вчера” (1891), последвана от “Смъртта на Тициан” (1892), “Безумецът и смъртта” (1893) и “Жена на прозореца” (1897), а също “Избрани стихове” (1903) и повестта “Жената без сянка” (1919). Пише стихове, преди всичко повлияни от философията на Фридрих Ницше, есета, но преди всичко драматични творби за театър, често с тематика от т.н. „мистерии“, каквато е знаменитата му драма „Jedermann“. По-късно, след връзката му с композитора Рихард Щраус, започва великата ера при създаване на оперните либрета, за които писах в началото.

Нека на това място цитирам едно кратко стихотворение на Хуго фон Хофманстал от 1895 г. със заглавие „Двамата“, в превод на Венцеслав Константинов:

Двамата

Тя стискаше бокала в крехка длан
– А устните й се топяха в блян, –
Тъй леко, сигурно вървеше тя,
Че даже капчица не се разля.

Тъй лека, с мощ бе неговата длан:
Той яздеше пламтящ жребец умело
И с жест небрежен го застави смело
Да спре треперещ като закован.

Но щом от нейната гореща длан
Пое бокала лек, за миг в тъмата
Той тежък стана за една ръка,

Понеже двама тръпнеха така,
Че всяка длан протегна се без свян –
И тъмно вино плисна на земята.

На български език мога да посоча следната книга, издадена през 2002 г.:

Хуго фон Хофманстал, Съчинения в проза. Превод от немски Иво Милев. София, изд. „Захари Стоянов“, 2002, 254 стр. (ISBN 9547393073)

В тази статия няма да се спирам на други части от биографията на писателя, излизам от моята цел, това е друга тема.

Сега ще се спра кратко на периода на връзката му с Рихард Щраус. През 1899 г. двамата се запознават в Берлин при среща с писателя Рихард Демел, когато Щраус е на 35 години. При една нова тяхна среща в Париж Щраус получава предложение от Хофманстал да напишат заедно един балет – заглавието е „Триумфът на времето“. Това предложение обаче не вдъхновява Щраус. Такова предложение получава и Густав Малер, който има съмнения за театралните качества на творбата. Едва по-късно с това предложение се съгласява композиторът Александер фон Землински ( Alexander von Zemlinsky ), който написва музиката към балета и той е поставен на сцена.

След първоначални опити да предложи на Щраус подходяща материя за опера, през 1903 г. Щраус посещава в Берлин един спектакъл на театралната му драма „Електра“, която му допада и през период от няколко години после Хофманстал пише изцяло либретото на операта „Електра“, която има премиерата си през 1909 г. Началото е много обещаващо и само в разстояние на 3 години следват новите опери на Щраус „Кавалерът на розата“ (1911) и „Ариадна на Наксос“ (1912) по либрето на Хофманстал, както и трите опери след края на Първата световна война – „Жената без сянка“ (1919), „Египетската Елена“ (1928) и „Арабела“ (1933).

Тук трябва да се отбележи, че въпреки големият успех на тази съвместна работа в течение на 20 години, чисто човешките им отношения не са били винаги безпроблемни: Щраус не винаги е бил съгласен с високите изисквания на отлично подготвения и високо образован писател, докато Хофманстал не е искал да прави компромиси с някои „недостатъчно издържани в литературно отношение“ предложения на Щраус. Тяхната голяма кореспонденция дава примери за това. В крайна сметка след смъртта на Хофманстал дълго време Щраус не може да се помири с мисълта, че е загубил такова „съкровище“. И за това стана вече въпрос.

Лично аз смятам, че двамата са имали и различно мнение по отношение на светския живот. Ето един пример, от който се разбира това. В едно писмо от 9 октомври 1912 г. твърде разгневеният Хофманстал пише по повод на премиерата на „Ариадна на Наксос“ така: „Каква е тази провинциална глупост при запланувания банкет след премиерата на „Ариадна“ всеки от присъстващите да внесе за разноските по 10 марки!“. И по-нататък: „Аз от моя страна бих се отказал от една такава вечер, при която хубавите спомени от изнесената творба са ми по-ценни отколкото тази интимна среща с вестникарски писачи (на немски език „Zeitungsschmierern“)и щутгартски еснафи, с които трябва да говоря на „ти“ при чаша шампанско“.

Твърде силни думи, но нали писах още в началото, че Хофманстал произхожда от аристократична фамилия, и въпреки че не е богат човек, държи на етикета и обноските.

Парадокса е в това, че съвместната работа на двамата е толкова ползотворна и успешна, каквато до тогава не е имало в цялата история на оперното изкуство. Подобни примери има в Италия при Пучини с неговите либретисти Луиджи Илика и Джузепе Джакоза, както и при други автори, но при Щраус и Хофманстал връзката е много по-характерна и успешна. Кредото на Хофманстал по отношение на основното в една творба е следното: „Една опера е едно цяло и съвместното дело на две личности също трябва да бъде едно цяло. Много от преживяното на двете личности е общо, също и на това на отделните двама. Нишки от него вървят напред и назад във времето, родствени елементи се появяват заедно. Който ги отделя, няма да има право (…) Музиката не трябва да се разкъсва от текста, а словото от живата картина“ (бележки на Хофманстал към „Кавалерът на розата“, 1911 г.)

Наред с връзката между двамата, една важна личност в живота на Хофманстал заема големият театрален деец и режисьор Макс Райнхард (Max Reinhardt – 1873-1943), с когото той има тясна творческа дружба. Тримата, заедно с оперния директор Франц Шалк успяват след огромни усилия през 1917 г. да основат една културна институция в Австрия, която сега има световно значение – основаването на Музикалния и Театрален фестивал в Залцбург, като през 1920 г. е поставено началото – първият Залцбургски фестивал. Драмата на Хофманстал „Jedermann“ e поставена за първи път тук под режисурата на Макс Райнхард, след това се играе през 1921 г., а после от 1926 г. се играе всяка година (изключение през годините между 1938 и 1945). Тази традиция продължава и до днес.

Коя е причината Йедерман (Jedermann) да предизвиква такъв обществен интерес, за да се играе по няколко пъти всяка година на този авторитетен фестивал в Залцбург? Отговор на този въпрос може да даде самото съдържание на тази творба със сюжет от средновековието – вечната тема за смъртта и конфронтацията с нея: един богат човек се разделя с имуществото си, което е най-важното за него, забравил е другите морални и нравствени качества в живота си (тема в много средновековни „мистерии“, също в англоезичните страни под названието „Everyman“). След като Господ разбира, че вече не е ценен на Земята, той решава отново да обърне вниманието на хората към себе си, като изпраща Смъртта между хората. Той възлага на Смъртта да отиде в къщата на Йедерман, за да го извика пред „Божествения съд“. Наред с тези „фигури“, в драмата на Хофманстал участват още Дяволът, Архангел Михаил, майката на Йедерман и други лица (пълният списък на лицата в немския оригинал: Gott der Herr, Erzengel Michael, Tod, Teufel, Jedermann, Jedermanns Mutter, Jedermanns guter Gesell, Der Hausvogt, Der Koch, Ein armer Nachbar, Ein Schuldknecht, Des Schuldknechts Weib, Buhlschaft, Dicker Vetter, Dünner Vetter).

Точното заглавие на драмата е „Jedermann. Das Spiel vom Sterben des reichen Mannes (Йедерман – в буквален превод от немски език „Всеки“). Драмата за смъртта на богатия мъж)“. Основният мотив може да се изрази в следното изречение: Богатият Йедерман е конфронтиран с появата на неочакваната Смърт, която иска да го заведе при неговия създател. Нито неговият верен служител или приятелите му, нито Парите му желаят да го придружат в гроба. Едва когато той се съгласява чрез вярата си да се върне наново към лоното на християнството и се покайва, настъпва желаното спокойствие и съгласие със собствената участ.

Не мога да преценя цялата сила и въздействие на тази „мистерия“ (не съм я гледал, но си мисля, че и днес тази тема става все по-актуална за нашия „глобализиран свят“), но факта, че най-известни немски и австрийски актьори смятат за най-голяма чест в кариерата си да играят ролята на Йедерман, особено да бъдат поканени за това в Залцбург, говори за стойността на драмата на Хофманстал и нейното въздействие върху зрителите. На 5 август 2003 г. е било 500-то представяне на драмата в рамките на Фестивала в Залцбург. От 2013 г. при всеки спектакъл има манифестация от Фестивалната сграда до площада пред градската катедрала, където драмата се играе на открито. При лошо време това става във Фестивалната сграда, където и акустиката е по-добра.

В първата ми статия за Хуго фон Хофманстал през 2016 г. писах следното:

„Очевидно и през 2016 година ще има представления на „Йедерман“ при Фестивала в Залцбург, и то само след 10 дни. Ето списък на датите и съответните цени (цитат на немски език):

Karten für Jedermann – Hugo von Hofmannsthal
Salzburg 2016


Datum	Uhrzeit	Preis

Sa23. Jul2016	21:00 Uhr	ab € 225,00
Di26. Jul2016	21:00 Uhr	ab € 272,00
Fr29. Jul2016	21:00 Uhr	ab € 145,00
Mi3. Aug2016	21:00 Uhr	ab € 272,00
Sa6. Aug2016	17:00 Uhr	ab € 205,00
Di9. Aug2016	17:00 Uhr	ab € 272,00
Sa13. Aug2016	17:00 Uhr	ab € 170,00
Di16. Aug2016	17:00 Uhr	ab € 118,00
Fr19. Aug2016	17:00 Uhr	ab € 166,00
So21. Aug2016	17:00 Uhr	ab € 190,00
Mi24. Aug2016	17:00 Uhr	ab € 190,00
Sa27. Aug2016	20:00 Uhr	ab € 166,00
28.08.16	17:00 Uhr	ab € 99,00

(край на цитата)

Тук ще дам списък на актьорите, играли тази роля в Залцбург:

Alexander Moissi (1920, 1921, 1926–1931)
Paul Hartmann (1932–1934)
Attila Hörbiger (1935–1937, 1947–1951)
Ewald Balser (1946)
Will Quadflieg (1952–1959)
Walther Reyer (1960–1968)
Ernst Schröder (1969–1972)
Curd Jürgens (1973–1977)
Maximilian Schell (1978–1982)
Klaus Maria Brandauer (1983–1989)
Helmuth Lohner (1990–1994)
Gert Voss (1995–1998)
Ulrich Tukur (1999–2001)
Peter Simonischek (2002–2009)
Nicholas Ofczarek (2010-2012)
Cornelius Obonya (от 2013)

Не е излишно да припомним имената на такива артисти-титани, като Атила Хьорбигер, Вил Квадфлиг, Курд Юргенс, Максимилиан Шел (помина се през 2014 година), Клаус Мариа Брандауер (за мен най-добрият съвременен немскоезичен драматичен артист), Улрих Тукур. Някои от тях са и превъзходни филмови артисти.

И през 2016 година в централната роля на Йедерман ще играе Cornelius Obonya . Той е австрийски драматичен актьор, роден на 29 март 1969 г. във Виена.

(край на цитата от 2016 г.)

Тези бележки за пиесата „Йедерман“ при Фестивала в Залцбург писах при статията си през 2016 г. Какво знаем за следващата 2017 година? Очевидно по традиция и през 2017 г. има спектакли на пиесата. Ето подробности:

21. Juli – 28. August 2017

Jedermann – Besetzung

Tobias Moretti – Jedermann
Stefanie Reinsperger – Buhlschaft
Peter Lohmeyer – Tod
Hanno Koffler – Teufel/Jedermanns guter Gesell
Christoph Franken – Mammon
Mavie Hörbiger – Werke
Johannes Silberschneider– Glaube
Edith Clever – Jedermanns Mutter
Nikolaus Rucker – Gott

(край на цитата)

През 2017 г. Тобиас Морети играе за пръв път ролята на Йедерман в Залцбург. Той е австрийски театрален и филмов актьор, роден през 1959 г., като доста години е играл и в Италия преди всичко под режисурата на Джорджо Стрелер. По рождение е имал друго презиме – Tobias Bloéb, което след това изменя, като приема фамилното име на майка си – Морети.

Каква беше изненадата ми, след като случайно разбрах, че за Тобиас Морети има Уикипедия-страница на български език! Ето какво пише в нея:

„Тобиас Морети (на немски: Tobias Moretti) е немско-австрийски театрален и кино актьор, режисьор и музикант. Най-известен е с ролята си на детектив Рихард „Ричи“ Мозер във сериала Комисар Рекс, която играе между 1994 и 1998.

Роден е на 11 юли 1959. Рождената му фамилия е Бльоб, а Морети е майчината му фамилия, която той приема като артистичен псевдоним. Първо учил за композитор във Виенската музикална консерватория, а през 1980 влиза в Фалкенбергското училище за драма в Мюнхен, където участва в постановки в театрите Резиденц и Камершпил. Световна известност му дава ролята в Комисар Рекс. Той свири на пиано, орган, китара, кларинет и перкусионни инструменти. Той се увлича по алпинизъм, летни и зимни спортове, кану и рали. През 1997 получава диплома за агроном. Макар че няма голям кулинарен талант, той е известен като автор на оригинални рецепти. Живее в собствената си ферма в Инсбрук, Австрия. Продължава да се снима в киното.“

(край на цитата)

Както виждаме, Морети е изучен музикант и човек с многостранни интереси. Не случайно е избран да играе през 2017 г. ролята на Йедерман в Залцбург, което е особена чест за всеки драматичен актьор. През 2015 г. Тобиас Морети (той е много известен и тук в Германия) получи Австрийската филмова награда много тържествено в сградата на кметството във Виена.

Нека днес на 1 февруари 2024 г. да си спомним с признание и почит за големия хуманист, писател и оперен либретист Хуго фон Хофманстал във връзка със 150 години от рождението му.

Мир на праха му!

……………………