Pasha Hristova

Певицата Паша Христова, загинала при самолетна катастрофа на 21 декември 1971 г.

Драги приятели на оперната и естрадна музика, днес на 21 декември 2021 г. пиша статия за пръв път за една българска естрадна певица, за която още не съм писал нищо специално, макар че тя напълно заслужава тази чест, защото нейната песен „Една българска роза“ е една от най-популярните песни в България, която макар и тази певица вече 50 години да не е между нас живите. През 2000 г. песента „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието.

Нека започна именно с песента „Една българска роза“ по музика на Димитър Вълчев (оригинално изпълнение на песента по време на фестивала „Златният орфей“ през 1970 г., получила първа награда):

https://www.youtube.com/watch?v=PD6M2rXuXZE

Макар и все още да не съм написал името на певицата, по това заглавие на песента много мои приятели и читатели от по-възрастните поколения вече се сещат за кого пиша – незабравимата Паша Христова, която напусна житейската сцена точно на днешния ден 21 декември 2021 г. преди 50 години – на тази дата през далечната 1971 г.

Само да помисля, като че ли това стана съвсем наскоро, а не преди 50 години: тогава аз бях точно на 40 години, в разцвета на професионалната си кариера в Габрово като старши преподавател по висша математика в ТУ Габрово, 3 години преди да замина за Германия. Все още помня траурното съобщение в деня 21 декември 1971 г., което прозвуча няколко пъти в новините на Радио София:

„Драги слушатели, днес на летище София стана тежка самолетна катастрофа, при която загинаха 30 пътници, между които известната естрадна певица Паша Христова. Има и редица тежко и леко ранени, между спасените са и естрадните певци Мария Нейкова и Борис Гуджунов. Водят се разследвания за причините на катастрофата. По-късно ще дадем допълнителни сведения за тази тежка самолетна катастрофа“.

(край на цитата)

За каква катастрофа става въпрос ще пиша после, но нека още в началото цитирам най-важното:

„ (…) На 21 декември 1971 г. Паша Христова трябва да лети за Алжир за дните на българската култура, където гастролира с оркестър „София“ и други колеги, включително известните Мария Нейкова, Борис Гуджунов и певицата за народна музика Янка Рупкина. При излитането самолетът бързо загубва височина, удря се в земята с предната част надолу, счупва се наполовина и предната му част избухва и изгаря в пламъците. Самолетът, с който пътуват, Ил-18, е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното му положение – кабелите, с които се управляват елероните, подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното състояние на самолета по време на полета. Ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания – проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани, факт, който обаче свидетелства също, че на етапа на проектиране на самия самолет не е била предвидена конструктивна защита, предотвратяваща подобна грешка.

Когато машината набира скорост за излитане и се отделя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, като единият двигател се откъсва от корпуса. От 73-мата души на борда загиват 30. Спасяват се част от пътуващите в най-задната част на самолета. Сред оцелелите са Борис Гуджунов, който е със счупени крайници, Мария Нейкова с редица счупвания и рани по краката и Янка Рупкина – с леки изгаряния. 

Преди трагедията новогодишната програма за посрещането на новата 1972 г. е заснета с активното участие на певицата. Само няколко дни след трагедията цяла България опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша Христова (…)“.

(край на цитата)

Нека кажа и това, че и до ден днешен не е водено съдебно дело на най-високо равнище, което да установи точните причини за тежката катастрофа, дали тя е следствие от погрешни действия на съответните пилоти, или от техническа неизправност, за която никой не може да бъде обвинен. Обяснението, защо не е водено такова дело до сега е много просто:

“ (…) За престъпната небрежност има обвинени пет лица от техническия екип на авиобазата. До съдебен процес обаче не се стига. Показателна е резолюцията на Главната прокуратура по онова време – да не се стига до дело. Причината е финансова. Самолетът е бил застрахован за близо 1 милион долара и при доказана вина на лицата застрахователната компания е щяла да си вземе сумата обратно от държавата (…)“.

(край на цитата)

Искам само да обърна внимание, че тогава голяма част от българския народ беше като в национален траур – толкова популярна и любима беше Паша Христова за милиони хора. Артистичната кариера на Паша Христова е краткотрайна, но забележителна: над 40 записани песни в БНР и почти толкова издадени на грамофонни плочи, гастроли и участия в наши и международни конкурси, множество заслужени награди. Незаличима е следата, която тя оставя със своето присъствие в най-новата ни история. Съчетанието от физическа красота, нежно очарование и красив глас, както и дарбата да изразява настроения и чувства, я превръща в една от най-забележителните наши певици за всички времена. Името на Паша Христова – това голямо музикално дарование, е свързано с един от най-силните периоди в развитието на българската забавна музика, този от втората половина на 60-те и началото на 70-те години. Самобитният й талант и изключителни гласови качества успяват да се преборят във време на силна певческа конкуренция и високи музикални критерии.

Нека не се забравя и това, че само 6 години преди тази катастрофа се случва подобна на нея с голямата оперна певица Катя Попова (писах много пъти статии за нея), която загина на 24 ноември 1966 г. край Братислава. Ето цитат във връзка с това:

„ (…) Печална е историята на Катя Попова, чийто млад живот съдбата изтръгна по най-жесток начин – самолетна катастрофа на 24 ноември 1966 година, когато тя бе на 42 години – в разцвета на голямото си вокално изкуство. Ако не беше станало това, може би Катя Попова щеше да изгради световна кариера като тази на Пласидо Доминго например. В Париж тя беше предизвикала такъв фурор, който дълго не забравихме тогава. Ето един цитат от тия години:

„През 1957 г. генералният директор на Парижките оперни театри слуша нейно изпълнение и възкликва, че тя е рядък талант. След което я ангажира за ролята на Манон в „Манон Леско”. Още същата година тя играе в операта на Масне в театър „Опера комик”. Изпълнението й е блестящо. За превъплъщението й в тази роля вестник ”Фигаро” пише: „Това бе Манон, истинската Манон! Претворена от една чудесна българска певица, която й даде втори живот!” Внукът на композитора Масне споделя пред артистите от „Опера комик”, че той не е слушал такава Манон. Оттогава, до своя край, Катя Попова радва парижани със своите изпълнения (…)“.

(край на цитата)

И още един цитат във връзка с катастрофата с Катя Попова:

„ (…) И така, след една шеметно започнала и развила се певческа кариера, на 24 ноември 1966 г. става една от най-големите катастрофи в историята на българската гражданска авиация. Самолетът Ил-18 на българската държавна авиокомпания ТАБСО по линията София-Берлин – полет LZ101 – излита след междинно кацане в Будапеща. Следващата междинна аерогара е Прага. Заради лошото време в чешката столица, налага се машината да се приземи в Братислава. Самолетът излита оттам след три часа и половина престой. Но само след няколко минути, на 8 километра от летището, той се забива във връх Сакра. Загиват всичките 82 души на борда – 74 пътници и осем-членният екипаж. Между жертвите е знаменитата оперна певица Катя Попова, чието име сега носи един музикален фестивал. Поетът Павел Матев й посвещава стихотворение – “Сън ли си, или те има”, което придобива голяма популярност като текст на шлагер на Лили Иванова. Освен Катя Попова при катастрофата загива и друга видна личност – посланикът ни в ГДР ген. Иван Бъчваров, бивш началник на Генералния щаб на армията. С този полет Бъчваров се връща от IХ конгрес на БКП в мисията ни в Берлин. Генералът загива четири дни преди да навърши 54 години (…)“.

(край на цитата)

Така че в тия далечни времена, само в разстояние на 6 години станаха две от най-тежките самолетни катастрофи в България, при които загинаха много известни български певици.

Ето защо днес, точно 50 години от трагичната смърт на Паша Христова, искам да припомня детайли от живота и дейността й – нека сегашните поколения любители на музиката знаят коя е била тази голяма певица и жена с особено обаяние.

Преминавам към сведения от биографията й, взети от различни източници на български език:

Паша Христова е българска поп певица от втората половина на 60-те и началото на 70-те години на 20-ти век, известна с песните „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Пролетно ноктюрно“ (моя любима песен от Георги Робев), „Ах, този дивен свят“ (песен от полския композитор Чеслав Ниемен) и др. През 1971 г. – последната година в нейния кратък живот само от 25 години – Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

В края на тази статия ще дам линкове към десетина най-известни песни в изпълнение на тази незабравима певица.

Парашкева (Паша) Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 г. в София, починала на 21 декември 1971 г. при самолетна катастрофа на летище София. Израства в софийския квартал Княжево. Корените ѝ са от село Варана, община Левски, където са живели баба ѝ и дядо ѝ. Родителите ѝ се преместват в София и там се ражда Паша.

След завършване на гимназия започва работа като чертожничка в комбинат „Балканкар“ – София. Завършва школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. През 1966 г. записва първата си песен „Щъркелът пристигна пак“. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в СочиРусия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда. Още от самото начало на своята кариера публиката я приема възторжено. През 1968 г. става солистка в оркестър „София“ – тогава един от най-популярните състави в българската музика.

Гастролира в СССРЧехословакияУнгарияЮгославияРумънияГДРФРГ и др. За своите пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото.

За нея пишат музика композиторите Николай АрабаджиевЧеслав НиеменДимитър ВълчевЙосиф ЦанковАлександър ЙосифовСветозар РусиновМорис АладжемЗорница Попова и др.

Печели международна слава и много награди от конкурси. Между тях: награда на фестивала „Златният елен“ в БрашовРумъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала „Златният Орфей“ и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 г. Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

На 21 декември 1971 г. Паша Христова загива при самолетна катастрофа на летище „София“. Причините за катастрофата и преките виновни не са точно установени.

Творчество

Търсенията на Паша Христова са многопосочни – балади, популярни песни, политически песни. Гласът ѝ е специфичен – с огромен гласов диапазон и възможности за драматизъм до най-фините нюанси на нежното музициране.

Самолетна катастрофа от 21 декември 1971 г.

Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в АлжирСамолетът, с който пътуват, Ил-18, е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват елероните, подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета.

Ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания – проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани, факт, който обаче свидетелства също, че на етапа на проектиране на самия самолет не е била предвидена конструктивна защита, предотвратяваща подобна грешка.

Когато машината набира скорост за излитане и се отделя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, като единият двигател се откъсва от корпуса. От 73-мата души на борда загиват 30. Спасяват се част от пътуващите в опашната част на самолета. Сред оцелелите са Борис Гуджунов, който е със счупени крайници, и Янка Рупкина – с леки изгаряния. 

На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел 23.

Преди трагедията новогодишната програма за посрещането на новата 1972 г. е заснета с активното участие на певицата. Само няколко дни след трагедията цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша Христова.

Дискография

Малки плочи

1969 – „Една година любов“ (SP, Балкантон – ВТВ 10235)

  • 1969 – „Паша Христова“ (SP, Балкантон – ВТК 2856)
  • 1971 – „Паша Христова“ (EP, Балкантон – ВТМ 6377)
  • 1971 – „Пее Паша Христова“ (SP, Балкантон – ВТК 2967)

Дългосвирещи плочи

  • 1972 – „Паша Христова“ (Балкантон – ВТА 1461)

Аудиокасети

  • 1993 – „Повей, ветре“ (Балкантон – ВТМС 7645)

Компактдискове

  • 2006 – „Една българска роза“ (Ню медия груп)

Други песни

  • „Щъркелът пристигна пак“ – м. Зорница Попова, съпровод: „Студио 5“, диригент: Божан Хаджиев (1966)
  • „Дъждовете започнаха“ – м. и ар. Георги Робев, т. Богомил Гудев – от фестивала „Златният Орфей“ (1967)
  • „Море, кажи ми откъде“ – м. Андрей Бендерлийски, т. Димитър Василев, съпровожда оркестър, диригент: Георги Робев – от фестивала „Златният Орфей“ (1968)
  • „Предчувствие“ – м. Светозар Русинов, т. Богомил Гудев (1968)
  • „Среща в неделя“ – м. Георги Костов, т. Владимир Башев, съпровожда ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от 9-ия Световен младежки фестивал – София (1968)
  • „Пролетно ноктюрно“ – м. и ар. Георги Робев, т. Димитър Точев (1969)
  • „Кънкьорката“ – м. Иван Буюклиев, т. Димитър Бъчваров, ар. Николай Куюмджиев, съпровожда оркестър, диригент: Николай Куюмджиев – от малка плоча „Български спортни песни“ (1969)
  • „Утрото ще ни срещне пак“ – м. Красимир Табаков, т. неизвестен автор, съпровожда ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от малка плоча със забавна музика (1969)
  • „Ела в Берковица“ – м. Йосиф Цанков, т. Стефан Етърски, ар. Радко Начков, съпровожда оркестър „София“, диригент: Николай Арабаджиев – от съвместна малка плоча „Песни за Берковица“ (1970)
  • „Колко те обичам“ – м. Зорница Попова, т. Стаменка Христова, ар. Димитър Петров (1970)
  • „Морето се завръща“ – м. Зорница Попова, т. Димитър Точев, ар. Дечо Таралежков (1970)
  • „Пет часа“ – м. Георги Ганев, т. Милчо Спасов, съпровожда ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от малка плоча със забавна и танцова музика (1970)
  • „Яворова пролет“ – трио с Мими Иванова и Мария Нейкова – м. Светозар Русинов – Първа награда на първия радиоконкурс „Пролет“ (1970)
  • Сюита оперетни мелодии – дует с Борис Гуджунов – м. и т. Йосиф Цанков, съпровожда СЕОКТР, обработка и диригент: Вили Казасян – от малката плоча на Йосиф Цанков „Оперетни мелодии“ (1971)
  • Китка народни песни – м. и т. народни, ар. Томи Димчев – от Новогодишна тв програма (1971)
  • „Скрита любов“ – м. Бенцион Елиезер, т. неизвестен автор, ар. Николай Куюмджиев (1971)
  • „Чула баба, разбрала“ – м. и т. народни, ар. Томи Димчев – от мюзикъла „Козя пътека“ (1971)
  • „Леле, свашке“ – дует с Мария Нейкова – м. и т. народни, ар. Томи Димчев – от мюзикъла „Козя пътека“ (1971)
  • „Узни ме, Севдо“ – м. и т. народни, ар. Томи Димчев – от мюзикъла „Козя пътека“ (1971)
  • „Кемене ми дрънка“ – м. и т. народни, ар. Томи Димчев – от мюзикъла „Козя пътека“ (1971)
  • „Нежност“ – б. т. Богомил Гудев, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от плочата „ЕОКТР и неговите солисти“ (1971)
  • „Блика ден“ („Свърши се“) – м. Канафора, т. Милчо Спасов
  • „С целувка“ – м. Бенцион Елиезер, т. Богомил Гудев, ар. Николай Арабаджиев
  • „Пътища“ („Дороги“) – м. Александър Новиков, т. Лев Ошанин
  • „На изпроводяк“ („Провожанье“) – дует с Мария Нейкова
  • „Вечери в Подмосковието“ („Подмосковные вечера“) – дует с Мария Нейкова – м. Василий Салавьов-Седой, т. Михаил Матусовски
  • „Дунавски венец“ („Венок Дуная“) – м. Оскар Фелцман, т. Евгени Доломатовски

Тв мюзикъл

Награди и отличия

  • 1967 – златен медал на фестивал в СочиСССР
  • 1967 – лауреат на фестивала „Златният Орфей“ и трета награда за песента „Дъждовете започнаха“
  • 1970 – първа награда на радиоконкурса „Пролет“ за песента „Яворова пролет“ в трио с Мария Нейкова и Мими Иванова
  • 1970 – трета награда на фестивала „Златният елен“ в БрашовРумъния
  • 1970 – голямата награда – златна статуетка на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Повей, ветре“
  • 1970 – първа награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Една българска роза“
  • 1971 – специална награда за изпълнение от Съюза на българските композитори
  • 1971 – първа награда за изпълнение на фестивала в СопотПолша за песента „Ах, този дивен свят“. Това е най-голямото международно признание за български поп изпълнител по това време.
  • 1972 – „Заслужил артист“ на Народна република България

Наследство

Творческият потенциал на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и днес. Посмъртно е удостоена със званието „заслужил артист“ (1972), а през 2000 г. песента „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието.

През 1996 г., по повод 50 години от рождението на Паша Христова, БНТ заснема документалния филм „Спри, мое време“ с режисьор Нушка Григорова в памет на певицата и загиналите музиканти от оркестър „София“.

През 2006 г. се навършват 60 години от рождението на Паша Христова. Появява се поредният биографичен филм – „Мистерията Паша“ на Емил Дилчев и оператора Валентин Николов, излъчен по bTV. В края на същата година, 35 години след жестоката катастрофа, журналистите Миролюба Бенатова и Емил Дилчев стигат до засекретени документи по разследването на катастрофата и за първи път става ясно каква е официалната версия за инцидента на летище София през 1971 г. – неправилно свързване на въжетата на елероните. Подобни факти са споменати и в документалния филм на БНТ от 1991 г. „Оцелелите“.

… 20 години по-късно:

“ (…) За престъпната небрежност има обвинени пет лица от техническия екип на авиобазата. До съдебен процес обаче не се стига. Показателна е резолюцията на Главната прокуратура по онова време – да не се стига до дело. Причината е финансова. Самолетът е бил застрахован за близо 1 милион долара и при доказана вина на лицата застрахователната компания е щяла да си вземе сумата обратно от държавата (…)“.

(край на цитата)

През 2009 г. по повод 50 години Българска национална телевизия в специален юбилеен сайт обявява 50 любими песни от „Златният Орфей“. След гласуване „Една българска роза“ на Паша Христова печели най-много гласове и отново заема първото място сред любимите на няколко поколения българи популярни песни.

През 2006 г. БНТ продуцира филма „Музикални следи“ по повод 60 години от рождението на Паша Христова.

През 2010 г. БНТ излъчва филма „Здравей, обичам те“ с автор и режисьор Олег Ковачев по повод 40 години от голямата трагедия.

Памет

В първите дни на 1972 г. се появява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. Текст: Дамян Дамянов, композитор: Тончо Русев, аранжимент: Тончо Русев и Митко Щерев, съпровод: ЕОКТР, диригент: Вили Казасян, изпълнител: Лили Иванова.

Песента е записана в албума на Лили Иванова „Обичам те“.

За последен път тя разтваря крила.
За последен път синевата гребе.
Ах, сбогува се тя с тези свои поля,
с тези хълми край тях и със свойто небе!
Ти, земя, я роди във едно гнездо.
Ти, небе, я люля с песента.
И затуй днес със вас като с роден дом,
се прощава с тиха жал в полет тя.
И върти се светът, този тъй хубав свят!
И въртят се жита, слънце, облаци прах.
Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.
Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.
Но, земя, ти пази пак едно гнездо!
Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!
Ще си дойде тя при вас като в роден дом –
песента ще я връща всеки път“.

(край на цитата)

За Паша Христова има в момента Уикипедия-страници на следните езици: български, английски, немски, руски, норвежки, шведски, полски, украински и турски. Особено подробна и интересна е тази на английски език, поради което ще дам неин превод на български език:

Парашкева Христова Стефанова, артистично известна като Паша Христова, родена на 16 юли 1946 г., починала на 21 декември 1971 г., е българска певица, най-известна с изпълнението на една от най-популярните български песни “Една българска роза”. Някои от другите песни, с които тя е известна са “Повей, ветре”, “Този дивен свят” (на полски език: „Dziwny jest ten świat”) и “Янтра”.

Кратката й, но бурна кариера започва в края на 60-те години на миналия век, а в краткия период между 1967 и 1971 г. печели редица престижни награди на български и международни музикални фестивали. Тя загива млада при самолетна катастрофа през 1971 г., бременна с второто си дете.

Паша Христова е родена в София, в квартал Княжево, от майка Любка и баща Христо. Когато е на 5 години, родителите й се развеждат. Баща й се оженва втори път за жена на име Цветана и получава попечителството над Паша, а брат й Венци остава при майка си. Вторият брат на Паша – Красимир е дете от втория брак на баща й. И Паша, и Красимир после са възпитани да наричат ​​и двете майки свои. Наричат ги „Майка Цецка” и „Майка Любка”. Любка работи в детска градина, която те посещават, така че и двете деца са отгледани там, а Цецка се грижи за тях вкъщи. Децата са отгледани и по бащина страна от баба им Парашкева. Наричат я „стара майка“.

Паша има много близки отношения със “старата майка” (на името на която е кръстена), вземайки уроци по цигулка. Докато повечето хора по това време я наричат ​​Пепи (обикновено умалително за имената Петранка, Петя, Пенка и други подобни), нейната баба, която е много възхитена от Паша Ангелина (известна съветска стахановка от епохата на Йосиф Сталин), й дава прякора Паша.

Когато бабата на Паша умира, тя е дълбоко травмирана от смъртта на баба си. Били са много близки и са споделяли едно легло. Една сутрин малката Паша просто се събужда в студената, твърда прегръдка на баба си!

През следващите тийнейджърски години Паша Христова често се скарва с баща си и от време на време прекарва няколко дни при майка си след спор. Запознати от това време я описват като много срамежливо и скромно момиче.

След като завършва гимназия, Паша започва работа като дизайнер в завода за електрически автомобили „Балканкар“. Омъжва се за инженер Васил Иванов и им се ражда син Милен. Те обаче се разделят наскоро без официален развод, след което Паша поема попечителството над детето.

По същото време Паша се явява на прослушване в школата по сценично пеене на БНР. Тя е приета заради забележителния си глас и въпреки тежкия шепот, който впоследствие е лекуван хирургично. С помощта на учителя си намира работа като солистка (след като й е отказано приемане в оркестър „София“) в Ансамбъла на Строителни войски.

Първият й голям успех идва през 1967 г. на фестивала в Сочи в Съветския съюз, където печели първа награда и златен медал. През 1968 г. е приета в оркестър „София“ и работи там до края на кариерата си. Тогавашният диригент и ръководител на състава Николай “Бебо” Куюмджиев скоро е заменен от Николай “Фучо” Арабаджиев, с когото Паша Христова работи продуктивно. Той е диригент, композитор, пианист и кларинетист. Двамата се влюбват дълбоко и по същество живеят в „нормален брак“ без документи до смъртта на Паша през 1971 г.

Следващите години тя прекарва в турнета в България и различни други страни, главно в тогавашния съветски блок. През 1970 г. печели трета награда на фестивала “Златен елен” в Брашов, Румъния, първа награда за песента “Яворова пролет”, музика Светозар Русинов на радиосъстезанието „Пролет“ и на общобългарския фестивал „Златен Орфей“ получава голямата награда за „Повей, ветре“ и първа награда за „Една българска роза“ (музика Димитър Вълчев), и двете изпълнени от Паша Христова. През 1971 г. изпълнението й на “Този дивен свят” (българска адаптация на полската песен “Dziwny jest ten świat”) печели първа награда на Международния песенен фестивал в Сопот, Полша. Накрая песента й „Бяла песен“ печели конкурса „Мелодия на годината“ през 1972 г.

Смърт

През 1971 г. тя трябва да лети за Алжир, където гастролира с оркестър „София“ и други колеги, включително известните Мария Нейкова, Борис Гуджунов и певицата за народна музика Янка Рупкина. При излитането самолетът бързо загубва височина, удря се в земята с предната част надолу, счупва се наполовина и предната му част избухва и изгаря в пламъците.

Паша Христова и Николай Арабаджиев са седнали на предните седалки и загиват почти мигновено (общо загиват 30 души, включително целият екипаж). Когато Паша умира, тя е бременна с второто си дете от Николай Арабаджиев. След като е идентифицирана, Паша е погребана в централните гробища на София в католическия парцел.

Към днешна дата е публикувана малко или почти никаква документация, описваща причината за катастрофата. Разследването по случая тогава е пазено в тайна. Сигурно е, че въпросният самолет е стартирал едва след едномесечен основен ремонт. По време на ремонта е възникнала безотговорна техническа грешка: кабелите за елероните са свързани неправилно (ляв кабел към десен елерон и обратно). Следователно, когато пилотите се опитват да хоризонтират самолета, те го наклоняват допълнително, което довежда до катастрофа на изключително ниска височина по време на излитане.

Според официален доклад (публикуван едва през 2001 г. и благодарение на усилията на журналист от българския вестник “24 часа”), според Ани Немова е имало нападения срещу баща й Тодор Янакиев, вторият пилот, първоначално назначен за този полет. Тя казва, че са саботирани общо три самолета Ил-18, за да се попречи на Янакиев да говори с Тодор Живков за контрабанда на товари в Русия – един в Цюрих, един в Бели Искър и един в София. И трите пъти Тодор Янакиев е свален от самолета в последния момент. Той обаче е бил предупреден, че следващия път няма да бъде спасен.

Актьорът Васил Драганов смята, че се е срещнал с едноименния си дядо, действителният втори пилот във фаталния полет. Твърди се, че по-възрастният Драганов е имал вътрешна информация за контрабанда на оръжие за страни от третия свят. Певецът Борис Гуджунов, колега на Паша, казва в по-късни интервюта, че доколкото му е известно, вторият пилот е бил мишена.

Друга колежка и може би най-добрата приятелка на Паша, певицата и авторка на песни Мария Нейкова, едва успява да се измъкне жива. Изпаднала в паника, тя бързо изтичва на безопасно място в авариралия самолет, скъсва тежко прасеца си, който при удара е пронизан от метален прът, избягва и скача от голяма височина, около 10 метра. Тя обаче оцелява, макар и сериозно ранена. Има счупени ребра и някои прешлени, а на краката й после са направени при операции над 40 шева. Това става точно на рождения й ден.

Много години след бедствието Мария Нейкова не празнува рождения си ден, защото се чувства виновна, че е оцеляла само заради смяната на мястото си с Паша Христова. Освен това при катастрофата загива и съпругът на Мария.

Музикален стил и глас

Паша Христова има много разностранен глас и работи в различни жанрове. Някои от песните й могат да бъдат определени като балади или шансони, много други имат джазов характер и съвременен рокендрол, дори е записала някои български народни песни. Както е обичайно сред българските певци по това време, голяма част от репертоара им се състои от преводи или обширни преработки на чужди оригинали.

Нейният глас има пълен и богат тембър. Тя може да редува изпълнението си между мощно и драматично („глас, който помита всичко”) – и нежно, и лирично.

Една от колежките й, певицата Мими Иванова коментира, че Паша Христова, въпреки че е срамежлив и нежен човек в ежедневието, е била “вулкан на сцената”.

(край на цитата от Уикипедия-страницата на Паша Христова на английски език)

Понеже по-горе стана въпрос за певицата Мария Нейкова, искам да дам кратка информация за нея – какво е станало след това нейно спасение „по чудо“. Както ще видим, тя се помина на 1 август 2002 г. на 56-годишна възраст. Цитирам от страницата й в Уикипедия:

Мария Нейкова е българска поп певица и композиторка, родена на 21 декември 1945 година в Пловдив. Висшето си музикално образование завършва в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, а през 1968 г. завършва полувисшия Естраден отдел към Българската държавна консерватория в София.

Работи като певица в ГДР, но през 1968 г. се завръща в България. Кариерата ѝ като изпълнител започва в края на 1968 г. с дебют в зала „България“ с последвал голям успех. Става солистка на оркестър „София“. През 1969 г. получава първа награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Закъснели срещи“ – дует с Михаил Белчев. Песента „Яворова пролет“ (муз. Светозар Русинов), изпълнена съвместно с Паша Христова и Мими Иванова, е отличена с първа награда в радиоконкурса „Пролет“ – 1970 година.

В края на 1971 година е заснет новогодишният мюзикъл „Козя пътека“, в който певицата заедно с Паша Христова участват и изпълняват народни песни. На 21 декември 1971 г. Паша Христова загива в тежка самолетна катастрофа при излитане от летище София. В самолета се намира и Мария Нейкова, която оцелява по чудо с тежки наранявания. От коляното надолу Мария има 54 хирургически шева и преживява 6 операции. След смъртта на Паша Христова на 21 декември 1971 г. Мария Нейкова никога повече не празнува рождения си ден. Все пак съвместният им мюзикъл е излъчен през същата година.

През 1972 г. печели „Мелодия на годината“ с песента „Добър вечер, лека нощ“.

През 1973 г. печели втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Имам земя“, но това е и най-високото отличие, тъй като първа награда не е присъдена. Същата година тя композира и изпълнява песента към филма „Козият рог“.

През 1975 г. „Балкантон“ издава първата ѝ дългосвиреща грамофонна плоча.

Амплоа на певицата са лиричните балади и успешните ѝ адаптации на фолклора в поп музиката. Като изпълнителка концертира не само в България, но и в чужбина: РусияУнгария, ГДР, ПолшаАлжир. Музика за нея са писали Тончо РусевЗорница ПоповаАтанас КосевАлександър ЙосифовСветозар РусиновПетър Ступел и др. Била е солистка на оркестър „София“.

Мария Нейкова е авторка на около 100 поп песни. Особено популярни са баладите ѝ „Светът е за двама“ (1980 г., изп. Орлин Горанов) и „Ще ти говоря за любов“ (2001 г., изп. Стефан Митров). Пише също така музика за филми и театрални спектакли.

Умира на 1 август 2002 г. на 56-годишна възраст, в София.

През 2009/2010 г. музикална компания „BG Music company“ издава два компактдиска „Златните хитове“ – 1 и 2 част, с най-доброто от Мария Нейкова. В единия диск са поместени песни само на Мария Нейкова и няколко дуета, не особено популярни. В другия диск има и нейни песни, писани за други български поп изпълнители.

(край на цитата)

До края на тази траурна статия за Паша Христова ще поместя в хронологичен ред и други сведения за нея от различни медии в България.

БНР

Паша Христова – 40 години от голямата трагедия

публикувано на 20.12.2011

Автор: Здравко Петров

През 2011 г. се навършват 65 години от рождението и 40 години от трагичната гибел на голямата българска певица Паша Христова. Артистичната кариера на Паша Христова е краткотрайна, но забележителна: над 40 записани песни в БНР и почти толкова издадени на грамофонни плочи, гастроли и участия в наши и международни конкурси, множество заслужени награди. Незаличима е следата, която тя оставя със своето присъствие в най-новата ни история. Съчетанието от физическа красота, нежно очарование и красив глас, както и дарбата да изразява настроения и чувства, я превръща в една от най-забележителните наши певици за всички времена. На 21 декември 1971 г. Паша Христова загива трагично на летище София в жестока самолетна катастрофа.


Не са малко хората, които в годините след смъртта й правиха опити да навлязат в същността на нейната биография. Сред тях е и журналистът Иван Георгиев, достойно успял да събере в книга спомени и разкази за Паша Христова от нейни съвременници. Няма как да не си зададем въпроса, защо все още българското музикознание закъснява с аналитичното и рационално проследяване на „явлението Паша Христова”, с което да запълни една огромна празнота в областта на популярните жанрове в България?…


Днес съвременници на Паша Христова говорят с възторг за нейната хубост, обаяние, за нейното сценично присъствие и най-вече интерпретаторско внушение. Неколцина са българските певци, митологизирани от хората, събитията, от времето. Всъщност в нашата музика има не малко имена дали много от себе си за развитието й, всички те са личности, заслужаващи мястото си в нишата на идолството, но не са като Паша – споделят тези, които я знаят, помнят, почитат.


Името на Паша Христова – това голямо музикално дарование, е свързано с един от най-силните периоди в развитието на българската забавна музика, този от втората половина на 60-те и началото на 70-те години. Самобитният й талант и изключителни гласови качества успяват да се преборят във време на силна певческа конкуренция и високи музикални критерии.


Ученичка е, когато запява, когато усеща тръпката на сцената, а може би, и дарбата да владее другите чрез гласа си. Още от самото начало на своята кариера публиката я приема възторжено. Паша Христова следва предначертания й път от съдбата. След близо шест години трудов стаж като чертожничка в Институт за електрокари желанието й да пее надделява над всичко останало и така тя попада (съвсем случайно) в радиото с категорична мотивация – обучение в новосформираната Студия за естрадни изпълнители. Забелязва я не кой да е, а композиторът Иван Стайков. Учи в неговия клас. Успешно го завършва през 1966 г.


Първата песен, която записва под съпровод на „Студио 5” с диригент Божан Хаджиев е „Щъркелът пристигна пак” (1966 г.), по композиция на Зорница Попова. В нея Паша Христова показва и другата си дарба, тази за суинг (песента е в стилистиката на модерния за времето си шейк), която в течение на годините ще развива до абсолютно съвършенство. Нещо повече, с всяка изминала година Паша ще показва разнообразие от интерпретаторски умения и прецизно подбран репертоар, голяма част от който в стила на художествено-драматургическа песенна естетика. Първа от тази категория песни е „Дъждовете започнаха”, композиция на Георги Робев и Богомил Гудев, с която Паша участва на III фестивал „Златният Орфей” през 1967 г. и получава трета награда в конкурса за български изпълнители. Следващата е „Спри, време” (1967 г.), песен на Александър Йосифов. В изпълнението ясно личи осезаемата цел на певицата не само да представи богатия диапазон на своя глас, но и да пресъздаде по неповторим начин силните човешки страсти, да въвлича хората в онова голямо изживяване, наречено любов, идващо от текстовото послание на авторката на текста Анна Георгиева. С тази песен Паша извоюва първия си голям международен успех, представяйки България на фестивала в Сочи през 1968 г., от където се завръща със златен медал.


Важен етап в творческата биография на Паша Христова е постъпването й през 1968 г. като щатна певица в оркестър „София”. Под ръководството на диригента Димитър Симеонов с огромен успех гастролира в много от страните на бившия социалистически лагер. Отговорни за нейния репертоар са едни от най-изтъкнатите наши композитори по това време, написали специално за нея песни, сред които: „Морето се завръща” (1967 г.), текст Димитър Точев, „Колко те обичам”(1968 г.), текст Стаменка Христозова, и двете по музика на Зорница Попова, „Пет часа”, музика Георги Ганев, текст Милчо Спасов (1970 г.), „Среща в неделя”(1968 г.), музика Георги Костов, текст Владимир Башев, „Скрита любов” (1969 г.), музика Бенцион Елиезер, текст Станка Шопова, „Янтра” (1969 г.), музика Морис Аладжем, текст Димитър Ценов, „Една българска роза”(1970 г.), музика Димитър Вълчев, текст Найден Вълчев, „Повей, ветре” (1970 г.), музика Йосиф Цанков, текст Димитър Василев, „Остани” (1971 г.), музика Николай Арабаджиев, текст Димитър Василев.


Заради интерпретаторските си умения, които имат широк диапазон и съвсем не се заключват само в рамките на силовото и драматично пеене, наричат Паша Христова универсална певица. Перфектна е и в пеенето „на дъх”, при това в изтънчената и изключително трудна за пресъздаване стилистика на боса-нова, която откриваме в песните: „По пътен вятър”(1968 г.), музика Георги Генков, текст Милчо Спасов, „Предчувствие” (1969 г.), музика Светозар Русинов, текст Богомил Гудев, „Утрото ще ни срещне пак” (1969 г.), музика Крум Табаков, текст Милчо Спасов и особено в „Кажи ми” (1970 г.), музика Вили Казасян, текст Богомил Гудев.


Стремяща се винаги към пълноценност и разнообразие, в песенния си репертоар Паша Христова успешно експериментира и в не малко на брой песни от чужди автори, голяма част от които и днес слушателят разпознавателно асоциира с нея, а не с оригиналния изпълнител. Сред тях са: „Една година любов” (1969), български текст Васил Андреев (Un anno d’amore(1965) – Mina), „Аз, ти и розите”, български текст Милчо Спасов (Io tu e le rose (Sanremo – 1967) – Orietta Berti), „Песен за теб” (1969), български текст Милчо Спасов („Canzone per te” (Sanremo – 1968) – Sergio Endrigo), „Щастливи заедно” (1969), текст Вера Иванова (Happy Together (1966) – The Turtels) и особено в „Нека този миг да спре” (1970), български текст Милчо Спасов (I close my eyes and count to ten (1968) – Dusty Springfield).

Последните две години от живота на Паша Христова й носят най-голямото й призвание. През 1970 г. на ІІІ Международен фестивал „Златният елен” в Брашов – Румъния получава III награда за изпълнител. През пролетта на същата година заедно с Мими Иванова и Мария Нейкова печели слушателския вот на Пролетния радиоконкурс с песента на Светозар Русинов и Димитър Точев „Яворова пролет, а през юни в Слънчев Бряг представянето й в конкурса за български песни на „Златният Орфей” е истински триумф както за нея, така и за авторите на песните „Една българска роза” и „Повей, ветре”, за които получават съответно първа награда и Голямата награда – златната статуетка.


До голямата трагедия през декември 1971 г. Паша Христова ще отбележи още едно свое значимо постижение на международен фестивал. Представянето й на фестивала в Сопот – Полша с песента на Чеслав Ниемен (Dziwny jest ten świat (1967) – „Странен е този свят”) с българска транскрипция на заглавието от Богомил Гудев като „Ах, този дивен свят”, й донася първа награда за изпълнение на полска песен. А последната награда идва тогава, когато вече я няма. Песента „Бяла песен” на Димитър Вълчев и Петър Караангов е обявена за „Мелодия на годината” посмъртно. Посмъртно излиза първата и единствена плоча на певицата. Остава обаче неизпята песента „Унес” на Димитър Вълчев и Елисавета Багряна, която трябвало да запише след завръщането си от Алжир, но уви… В онзи злополучен 21 декември Паша я отнася в отвъдното.


През краткия си почти петгодишен творчески път Паша Христова се налага като певица със запомняща се индивидуалност. Взискателният й музикален вкус, сценично присъствие й изразителност, спонтанната й жизнерадостност, съчетана с елегична тъга, са високо оценени и днес от музикалната гилдия. Остава до край победителка. Цената? Само тя си е знаела каква е. Сигурно е много висока. Защото в името на целта са пожертвани много сили, емоции, развлечение, любов.
 

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на Българското Национално Радио:

https://bnr.bg/hristobotev/post/100082431/pasha-hristova-40-godini-ot-golyamata-tragediya/

Портал „Епицентър“

20 май 2015 г.

Магдалена Гигова

Паша Христова загива влюбена и бременна

Може да не знаете коя е Паша Христова, но задължително сте я чували как пее „Една българска роза“, избрана за песен на столетието през 2000 година. Който я е слушал на живо, помни гласа й, отприщен като стихия, която превзема залата с искрящата си чистота и плътна сила.


За шестте си години като професионална певица момичето от Княжево успява да спечели „Златният Орфей“, да запише над 40 песни за националното радио и за плочи в „Балкантон“, които още звучат, и да остави белег в душите не само със завладяващия си талант, а и със спомена за сърцераздирателната си съдба. Паша Христова е изпепелена в самолетна катастрофа на 25 години.


Загива, стиснала за ръката голямата си любов – пианиста Николай Арабаджиев-Фучо, ръководител на оркестър „София“. Двамата са седнали на втория ред след пилотската кабина. В пожара загиват пътниците в предната половина на машината.

Фаталната дата е 21 декември 1971 г. Часът е 23,40. На борда на самолета Ил-18 цари оживление. Българска културна делегация в състав оркестър „София“, народни изпълнители, фолклорен танцов състав при читалище „Аура“ се готви да излети за Алжир. Паша Христова и Николай Арабаджиев са щастливи, че могат да бъдат заедно, без да ги гложди непрестанно вината за забранената им любов. И двамата имат семейства и деца. Но чувствата са по-силни от дълга и съвестта. Те се допълват взаимно, гледат в една посока и изливат любовта си в музиката.


„Това, че се събра с Фучо – Николай Арабаджиев, беше най-доброто, което можеше да се случи на Паша. Може да звучи несправедливо по отношение на предишното й семейство, но така беше. Той също беше невероятен музикант. А и мисля, че у него тя откри своята половинка. Точно в онзи момент те се намериха и си отидоха заедно“, казва в интервю певицата Мими Иванова, също солистка на оркестъра.


По времето, когато се случва катастрофата, почтената до болка Парашкева Христова Стефанова (както е кръщелното име на певицата) се е изнесла на квартира на ул. „Янтра“ № 3, защото моралът не й позволява да лъже съпруга си Васил, от когото има двегодишен син Милен. Тя се разкъсва не само от угризения за зарязаната си половинка, ами и от съвестта, че разваля още едно семейство – това на Фучо. „Беше влюбена, но и това беше мъка, защото човекът до нея също не беше сам. И тази мъка я накара да се затвори още повече в себе си. Спираше, разменяше по две-три думи само и се разминаваше с хората, сякаш се страхуваше да не я заговорят. По едно време в радиото дори се питахме дали не е болна. Борето Гуджунов ми е казвал – с него сме випускници от ВИТИЗ, той пръв ми съобщи за катастрофата, че тя е била толкова притихнала, сякаш е искала да си отиде тихо и кротко с голямата си любов“, казва актрисата Латинка Петрова в книгата на Иван Георгиев „Една българска роза – 40 години след катастрофата“.


Във фаталната нощ самолетът, в който са Паша и Николай, не успява да се издигне, лявото му крило заорава, машината излиза от пистата и избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда загиват 30, включително и шестчленният екипаж с командир Борис Луканов. Вината не е у пилота, той е толкова добър, че често пъти вози Тодор Живков. Част от пътниците в задната част на Ил-18 успяват да се спасят – с наранявания и изгаряния, скачайки от огнения ад. Поради бавна реакция и недомислица пожарната и Бърза помощ са държани извън пистата и пристигат катастрофално късно.


Паша Христова сякаш предчувства и преди пътуването споделя, че не й се тръгва в навечерието на Коледа. Предпочитала да бъде с двегодишния си син край елхата.
И същевременно тайничко се радвала на глътката свобода с любимия човек. По онова време сякаш по иронична гримаса на съдбата три големи български певици имат връзка с музиканти, които ще допринесат много за развитието на таланта им. Лили Иванова живее със Здравко Радоев, Йорданка Христова – с Кристиан Платов, а Паша се залюбва с шефа на оркестър „София“. Чувствата им са като цунами, което помита всичко след себе си, защото освен любовници са съмишленици, обзети от омаята на хубавата музика. Тя наистина му дължи много за професионалното си израстване – Николай Арабаджиев не само прави аранжименти, при които певицата да изпъкне с уникалния си глас, ами я води при майка си – един от най-добрите вокални педагози, за да шлифова природния й талант.


Той самият е известен композитор, диригент и един от най-талантливите аранжори, които променят звученето на българската популярна музика. Под негово ръководство оркестър „София” става един от най-добрите състави, отлично приети в България и в чужбина. Арабаджиев пише за Паша Христова песента „Остани“, която им донася „Златния Орфей“, и парчето „Ах, този дивен свят“, отличено с Голямата награда на фестивала в Сопот.


Една от градските легенди разказва, че Паша не посмяла да скочи от самолета, защото носела в утробата си детето на Николай и не искала да навреди на бебето. Че Христова е била бременна, твърди и близката й приятелка Марта Баръмова, позовавайки се на майката на певицата. Историята за скока от самолета е поетична, но недостоверна. Просто седналите по-напред в самолета не са имали време да се спасяват с бяг. Огненото кълбо ги поглъща. Телата им са толкова обгорели, че едва ги разпознават по бижутата.


Оцелялата танцьорка от фолклорния състав на читалище „Аура“ Елена Донкова казва, че Паша, като че предчувствайки трагедията, дошла на летището в черно манто и черна рокля. „Тогава беше страшно елегантна. Сякаш знаеше, че отива някъде.“


Настроението на обреченост витае над тази любовна история, повлияно от трагичния й край. Както и вечният въпрос „ако“. Ако Паша беше останала обикновена чертожничка в „Балканкар“, щеше ли да остане жива, пеейки само в прояви на художествената самодейност? Ако бе избрала да се върне при мъжа си – конструктор в същото предприятие, с когото се намират „по профсъюзна линия“, и да бъде на Нова година със сина си, нямаше ли да избегне катастрофата? Ако съвестта бе надделяла над любовта, нямаше ли да бъде оцеляла, но нещастна?


За своите шест години на сцената Паша има постижения, за които много професионални певици могат само да мечтаят. Какво остава за родената на 16 юли 1946-а в покрайнините на София девойка, която израства в бедняшка комунална квартира. Влечението й към музиката е толкова голямо, че тя скача от прозореца и бяга от вкъщи, когато баща й – известен в Княжево фотограф, й забранява да става „кръчмарска певица“. В Школата за естрадни певци тя е най-малко ярката до момента, в който застане зад микрофона. Тогава сякаш красотата й, скрита някъде дълбоко, разцъфва, а спотаяваните чувства избликват с песента. Близки до певицата твърдят, че
никога не е влагала толкова сърце в изпълненията си, колкото през последните месеци от живота си. Тогава сякаш раздавала от любовта си към Фучо на публиката – така силни били чувствата й.


Синът на певицата цял живот търси истината за кончината на майката, която не помни, но и той си отива от живота през декември 2014 г. Милен Иванов няма нищо общо със сцената – работи като автобояджия и живее със семейството си в апартаментчето, което баща му купува с парите от „кръвнината“ за Паша – 18 000 лева. Докато угасва от рак, синът не вярва, че жената, която го е родила, е жертва на трагична случайност.

Версии за самолетната катастрофа

Милен Иванов, синът на Паша Христова, твърди, че „истината за катастрофата не се търси толкова години, понеже свидетелите и оцелелите се страхуваха да не свършат в канавката“. Няколко интересни факта му дават основание за подобно съждение. Първият е, че той притежава оригиналния задграничен паспорт на майка си, без който тя не би могла да излети за Алжир. А ако го е направила, документът би трябвало да е на пепел. Той обаче си е съвсем здрав без никаква виза или печат в него. А паспортът й бил нужен, защото певицата имала подписан 6-месечен договор за ГДР заедно с Борис Гуджунов.


Синът на певицата е озадачен и от смъртния акт на майка си с дата… 23 февруари 1972 г. – точно два месеца след катастрофата. Как са издали разрешение за погребението й без смъртен акт, е третата загадка. В документа е написано: „Починала вследствие на фрактура и на изгаряния трета-четвърта степен.“ Четвърта версия на Милен е, че певицата е била още жива, когато са я закарали в болницата, но там явно не са искали да я спасят.


Естрадната легенда Борис Гуджунов, оцелял заедно с Янка Рупкина и Мария Нейкова, е убеден, че катастрофата е била планирана, колкото и абсурдно да звучи. Той го твръди пред Иван Георгиев, автор на книгата „Една българска роза – 40 години след катастрофата“: „Това го разбрах чак след 6 години от един мой приятел, чийто баща работеше в МВР. Истината е, че е трябвало да умре вторият пилот. А за да не се усъмни никой, си отиват 30 души. Оказва се, че е имало страхотни далавери. Толкова са били назрели вече нещата с черните полети, с пари и кражби в Мека и Африка, че този пилот е поискал среща с Тодор Живков, за да разкаже как стоят нещата“, разкрива Гуджунов. До днес няма нито документално, нито свидетелско потвърждение на думите му.


Друг естраден ветеран – Христо Кидиков, има още по-невероятна гледна точка: „Все още нищо не е доказано и може би никога няма да се разкрие. Димитър Симеонов ми е разказвал, разбрал го от свои източници, че в този самолет е трябвало да пътуват хора от Политбюро начело с Тодор Живков (не е ясно защо – б.р.). Разговарял съм и с останалите четирима живи от катастрофата. Месец преди това самолетът е излязъл от много щателен ремонт, а после изведнъж се оказва, че въжетата на елероните са разместени и това е причинило катастрофата. Странното обаче е, че нито един от хората, които са правили ремонта, не беше наказан.“


Макар и двамата естрадни певци да застават зад думите си, те звучат неправдоподобно и вероятно истината за катастрофата никога няма да бъде разкрита..

Любимата й песен била „Янтра“

Режисьорът Олег Ковачев, който в продължение на три години снима филм за Паша Христова, твърди, че любимата й песен била „Янтра“, а не „Една българска роза“, която е „поръчкова мелодия“. В интервю пред „Блиц“ Ковачев си спомня какво му е разказвал синът на певицата: „Споделяше, че му е много странно как в текстовете на нейните песни има някаква символика. Моят филм завършва с песента „Остани“. Тя е писана за Паша от Николай Арабаджиев и съдържа дълбок подтекст. В нея се пее „Остани си там, далече, в сънищата и в мечтите… остани си при звездите…“. Милен много се вълнуваше от тази песен, от текста. Казваше: „Какво нещо е само… точно този текст все едно че е написан за нея.

(край на цитата)

Портал „Ретро“

11 декември 2019

Силвия Борисова

Ето я внучката на Паша Христова: Вижте 19-годишната Ани!

Единствената внучка на легендарната Πaшa Xpиcтoвa e нacлeдилa нeйнaтa ĸpacoтa, видя „Peтpo“. 19-гoдишнaтa Aни, ĸoятo пpeз тoзи мaй бeшe aбитypиeнтĸa, e aбcoлютнo ĸoпиe нa пpoчyтaтa cи бaбa, ĸoятo пoзнaвa caмo oт paзĸaзитe нa близĸи и poднини. Дeвoйĸaтa e взeлa xapaĸтepнитe зa Πaшa изящни бpaдичĸa, нoc и oчи. Πeeнeтo нe e cтpacттa й, избpaлa e дa yчи в Coфийcĸия yнивepcитeт, a нe в Myзиĸaлĸaтa aĸaдeмия. A oт извecтнo вpeмe e нa ĸpилeтe нa любoвтa и cи имa cepиoзeн пpиятeл. Tя имa и пo-гoлям бpaт – Aлeĸcaндъp, oт пъpвия бpaĸ нa бaщa й.

Cъдбaтa нa внyчĸaтa нa Πaшa cъщo нe e лeĸa. Eдвa нa 14-гoдишнa възpacт тя зaгyби бaщa cи Mилeн – cин нa ecтpaднaтa звeздa, ĸoйтo пoчинa внeзaпнo, пoĸoceн oт тeжĸaтa диaгнoзa paĸ. Зa дa нe й липcвa нищo, зa нeя ce гpижи мaйĸa й Taня, cнaxa нa изпълнитeлĸaтa нa „Πoвeй, вeтpe“.

Caмият Mилeн имa дpaмaтичнo дeтcтвo – тoй ocтaвa пoлycиpaĸ нa 2-гoдишнa възpacт, cлeд ĸaтo мaйĸa мy Πaшa Xpиcтoвa зaгивa в нaй-тeжĸaтa caмoлeтнa ĸaтacтpoфa в бългapcĸaтa иcтopия.

B нaй-тpyднитe зa нeгo мoмeнти eдинcтвeнo пpимaтa Лили Ивaнoвa мy пpoтягa pъĸa и гo пoдпoмaгa. Oщe пpиживe Mилeн cпoдeли, чe винaги щe пoмни гpaндaмaтa нa poднaтa ecтpaдa caмo c дoбpo.

„Cпoмням cи я c чepeн aвтoмoбил c пepдeнцa. Идвaшe c Янчo Taĸoв и ми нoceшe пoдapъци – влaĸчeтa, яйцa, шoĸoлaд. He мe зaбpaви. Πocлe вeчe бяx гoлям и ce cpeщнaxмe в eднo ĸaфeнe. Tя ce oбaди, гoвopиxмe cи зa мaмa.

Лили вeчe бeшe зaпиcaлa пeceнтa „Πтицa“, пocвeти я нa мaмa. Toгaвa eдни жypнaлиcти ни бяxa cнимaли и cи пoмиcлиxa, чe cъм млaдoтo й гaджe. Cмяxмe ce мнoгo. Ho e фaĸт, чe ниĸoгa нe мe зaбpaви“, ĸaзвa в eднo oт пocлeднитe cи интepвютa Mилeн.

(край на цитатите)

Нека днес на 21 декември 2021 г. почетем 50 години от трагичната кончина на незабравимата Πaшa Xpиcтoвa на 21 декември 1971 г., която съдбата изтръгна от живота, когато тя беше едва на 25 години, а имаше зад гърба си толкова впечатлителна кариера като многостранна естрадна певица с много разнообразни по жанр и съдържание песни. Дано следващите генерации български любители на музиката не я забравят бързо …

Мир на праха й! ……

Изпълнения на Паша Христова:

Паша Христова – Щъркелът пристигна пак (1966)

Първата песен, която Паша записва под съпровода на „Студио 5″ с диригент Божан Хаджиев, по композиция на Зорница Попова.

…….

Паша Христова – Спри, време (1967)

Музика – Александър Йосифов, текст – Анна Георгиева. С тази песен Паша извоюва първия си голям международен успех, представяйки България на фестивала в Сочи през 1968 г., от където се завръща със златен медал.

…..

Паша Христова – Морето се завръща (1967)

Музика – Зорница Попова, текст Димитър Точев.

…….

Паша Христова – Дъждовете започнаха (1967)

Музика – Георги Робев, текст – Богомил Гудев. С тази песен Паша участва на Третия фестивал „Златният Орфей” през 1967 г. и получава трета награда в конкурса за български изпълнители.

…..

Паша Христова – Предчувствие (1968)

Музика – Светозар Русинов, текст – Богомил Гудев.

…….

Паша Христова – Пролетно ноктюрно (1969)

Музика и аранжимент – Георги Робев, текст – Димитър Точев.

(моя любима нейна песен !!!)

……

Паша Христова – Повей, ветре (1970)

Музика – Йосиф Цанков, текст – Димитър Василев, аранжимент – Николай Арабаджиев. Паша печели с тази песен голямата награда на “Златният Орфей” през 1970 г.

…..

Паша Христова – Този дивен свят (Сопот 1971)

Музика – Чеслав Ниемен, български текст – Богомил Гудев, аранжимент – Николай Арабаджиев. Оригинал – Dziwny jest ten świat (1967) – Чеслав Ниемен. През 1971 г. Паша печели първа награда за изпълнение на полска песен на международния фестивал “Интервизия” в Сопот, Полша.

…….

Паша Христова – Пролет моя (на живо)

“Пролет моя” музика з.а. Йосиф Цанков, текст Никола Вапцаров, аранжимент Георги Робев. Изпълнение на живо на фестивала “Златният Орфей” 1971 г.

…..

Паша Христова – Остани (live 1971)

Музика и аранжимент – Николай Арабаджиев, текст – Димитър Василев. С тази песен Паша участва на фестивала “Златният Орфей” през 1971 г.

……..

Някои отзиви в „Ю Тюб“ за тази песен „Остани“ :

Незабравима, велика! Само на 25 си отива от света, а оставя след себе си вечна, дълбока, легендарна светлина в българската музика!

Велика песен. Велика певица. Красота.

ВЕЛИКА!! Талант!! Помня я… красива беше!!! И страхотен глас!!! Поклон!!!

Всяка песен е чудо! Невероятни са !

Много благодаря за информацията относно текста, музиката, аранжимента и събитието на което е изпълнена! Най-после попаднах на професионално публикуван клип!

Страхотен глас, артистичност. Текста, музиката и аранжимента са прекрасни!

…….

Паша Христова – Бяла песен (1971), една от последните й песни …

Музика – Димитър Вълчев, текст – Петър Караангов, аранжимент – Дечо Таралежков. Обявена за „Мелодия на годината” посмъртно през 1972 г.

……

Паша Христова – Спри, мое време (1971)

Музика – Бенцион Елиезер, текст – Богомил Гудев. Последната, записана и заснета за новогодишната телевизионна програма на БНТ през 1971г., песен от Паша.

Паша Христова и Мария Нейкова – Чула баба, разбрала (1971)

Откъс от новогодишната телевизионна програма на БНТ “Козя пътека” през 1971 г. с режисьор Хачо Бояджиев. Текст и музика – народни, аранжимент Томи Димчев.

……

Паша Христова и Мария Нейкова – На изпроводяк

Музика и текст – руски народни.

……