Помина се певицата Петя Иванова-Шолти
IN MEMORIAM
Драги приятели на оперната музика, днес на 19 януари 2020 г. ще приключа неделния ден, след като поздравих за неговата 92-годишнина днес доайена на българските тенори Аврам Андреев, с една печална новина, която късно вечерта дойде до мен – смъртта преди 2 дни в Унгария на един бъларски сопран, който не познавах, но с пълно право бих го причислил към моята група ЗБГ (Забравените Български Гласове) – Петя Иванова-Шолти, която в средата на миналия век е имала редица изяви в главни роли в Софийската опера, после се омъжва и заминава за Унгария и повече няма изяви в родината си.
Въпреки това, тя не е напълно забравена в България. При едно предаване на Българското Национално Радио през октомври 2014 г. модераторката Светлана Димитрова посвещава голяма информация за Петя Иванова-Шолти, заедно с нейни изпълнения, останали в Златния фонд на Радиото.
Нека кажа какво стана тази вечер днес на 19 януари 2020 година:
Аз получих съобщение от мой ФБ-приятел, който цитира думите на оперния певец Александър Крунев (цитирам ги по-долу):
„На 17.01.2020 на 89-годишна възраст в Будапеща почина голямото българско сопрано Петя Иванова – Шолти. Незабравими бяха ролите ѝ като Царицата на нощта, Лучия, Розина, Джилда и много други!
Поклон, скъпа леля Петя!“
(край на цитата)
Лично аз не съм чувал за тази певица. Макар и в споменатата статия на БНР да се казва, че Петя Иванова „в средата на миналия век изпълнява най-трудните колоратурни роли на сцената на Софийската опера“, аз не мога да си спомня да съм бил на нейни оперни изяви. По времето 1951-1956, когато бях студент в София и посещавах редовно оперни спектакли на Софийската опера, не съм си водил бележки и сега – почти 70 години от това време, спомените са избледнели и почти изтрити от съзнанието. При това Петя Иванова-Шолти е заминала за Унгария и след това не е имала повече изяви в София. Не е изключено точно в годините 1951-1956 изобщо да не е пяла в Софийската опера. След този период аз вече не бях в София и това е една от причините да нямам спомени за нея.
Помъчих се да намеря сведения за Петя Иванова-Шолти в Интернет, но освен въпросната статия от предаването за нея на БНР, намерих само един интересен материал, в който ставаше въпрос за именития български сопран. Това е една статия в списание на българите живущи в Унгария – „Български вести“, книжка първа от 2016 г., където на половин страница се дават сведения за Петя Иванова-Шолти. Автор на статията е Райна Симеонова-Жаргитаи. Не мога да цитирам тази информация, т.е., да я копирам, защото източникът в Интернет е в PDF-формат, поради което копирах на принтера си самата страница и сега цитирам написаното, като го преписвам от копието. В горната част на страницата има снимка на певицата (същата, която е публикувана и в предаването на БНР), която снимка ще поместя и аз. В две колони в ляво е даден текст на български език – в дясно същият на унгарски език. Цитирам българския текст:
БЪЛГАРСКАТА ОПЕРНА ПЕВИЦА ПЕТЯ ИВАНОВА-ШОЛТИ
Уводни думи: Може би малко българи в Унгария знаят, че в нашата не голяма българска общност живеят и световно известни хора, като например певицата Петя Иванова. Затова реших да споделя това, което зная за нея и за нейното творчество.
(край на увода)
Преглеждайки всяка вечер българските интернетни страници, се срещнах с новината, че Българското Радио е издирило наши певци, забравени от времето. Споменато бе и името на сънародничката ни, живееща от години в Унгария – певицата Петя Иванова, по мъж Шолтине. Във връзка с тази новина реших да ви запозная по отблизо с нейният житейски път.
Петя Иванова произхожда от фамилия на музиканти. Много отрано проявява музикални и артистични заложби. Още 16-годишна постъпва в Музикалното училище в класа на проф. Прокопова, при която завършва музикалното си образование. Първата й роля на сцената на Софийската народна опера е Розина в операта „Севилският бръснар“ от Росини.
По време на своята кариера Петя Иванова създава редица трудни образи за колоратурен сопран, като Царицата на нощта от операта „Вълшебната флейта“ на Моцарт, Лучия от едноименната опера на Доницети, Лучета от операта „Четримата грубияни“ на Волф-Ферари, Джилда от операта „Риголето“ на Верди, в която роля се представя и пред унгарската публика в зала „Еркел“.
Участва в многобройни концерти в България и в чужбина. Гостувала е в Скандинавските страни, в Куба, в бивша Югославия, Албания, Германия, Русия, Италия, Румъния, Полша и Унгария.
Преди няколко години Самоуправлението в 11-и район на Будапеща, където и до днес живее нашата сънародничка Петя Иванова, организира вечер посветена на творчеството на певицата, защото ние всички се гордеем с тези наши сънародници, които със своето творчество издигат авторитета и уважението на своята родина.
Райна Симеонова-Жаргитаи
(край на цитата)
Нека сега цитирам текста от предаването на Българското Радио през октомври 2014 г.:
БНР
Забравените оперни певци: Петя Иванова
публикувано на 07.10.2014 г.
Светлана Димитрова
- Чуйте предаването от 3 октомври 2014 г.
Неизчерпаеми звукови богатства крият архивите на националното радио. Отдавна запазени записи ни връщат към музикални представления, които ни изпълват с чувство на гордост. Много от участниците в тези спектакли вече са забравени и все по-малко хора си спомнят за тях. При случайно излъчване веднага получаваме реакция от слушателите.
Така преди около десет години успях да науча повече за колоратурния сопран Петя Иванова. В средата на миналия век тя изпълнява най-трудните колоратурни роли на сцената на Софийската опера. После се омъжва, заминава за Унгария и след това следите й се губят.
Скъп наш слушател ни помогна да я открием. В записаното телефонно интервю Петя Иванова разказва за първите си срещи с операта, за първите си роли и партньорства.
Записите, които ще чуете са от оперите „Слънчевата девойка” на Чимароза, „Севилският бръснар” на Росини, „Лучия ди Ламермур” на Доницети, „Риголето” на Верди, „Ромео и Жулиета” на Гуно и „Лакме” на Делиб.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предване на БНР:
Както писах в началото, с други източници за информации относно Петя Иванова-Шолти не разполагам. Но и това е достатъчно да почетем светлата памет на тази българска певица, чието дело се е развило по-късно в чужбина. Може би певецът Александър Крунев (предполагам, че той има родствени връзки с певицата) има повече информации за нея.
Мир на праха на сопрана Петя Иванова-Шолти … Имам само една нейна снимка, която ще поместя след настоящето съобщение.
……