Sofia Ivanova

Певицата София Иванова

Драги приятели на оперната музика, днес на 16 април 2020 г. пиша статия за оперната певица София Иванова, която е родена на утрешния 17 април, но понеже на тази дата имам и други оперни дейци, родени в този ден, реших да напиша статията си за София Иванова един ден по-рано. Името й съм срещал през миналите десетилетия, но никога не съм бил на нейни изяви, нито съм я слушал в записи или по друг начин. Сопранът София Иванова ни напусна на 2 юни 2014 г. след тежко боледуване.

Трябва откровено да призная, че научих за нея едва при подготовка на първата ми статия за нейния съпруг – диригентът Борислав Иванов, когато той навърши 83 години през 2014 г. Как стана това – ето цитат от тогава:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 2 август 2014 г., малко след като пуснах в мрежата статията си за Илка Попова около 22 часа, случайно открих в е-пощата си следното съобщение от мой добър приятел в България:

„Здравейте! Днес 83 години навършва маестро Борислав Иванов! Един от най-успелите наши оперни диригенти и дългогодишен директор на основните ни оперни театри. Достоен мъж, който до ден днешен дава път и подпомага младите оперни таланти, давайки им изява и шанс в тези не леки времена! Бих бил благодарен, ако напишете нещичко за него!“

(край на съобщението)

Какво да правя, знам, че г-н Иванов е роден през 1931 г., но не знаех рождената дата, никъде не е дадена официално. Той има син Борислав, така се нарича и моят син, с маестрото имаме почти еднакви малки имена, родени сме в една година, много съм чел и слушал за него. Така че събрах бързо някои сведения и се опитах преди полунощ да пратя нещо в мрежата – той заслужава напълно да бъде поздравен за 83-я си рожден ден. Следва това, което можах бързо да селектирам.

(край на цитата)

Тогава написах първата си малка статия за него, в която имаше цитат от едно интервю на съпругата му София Иванова, от което разбрах, че тя е известна оперна певица с голяма кариера както в България, така и в чужбина.

През следващите две години писах нови статии за Борислав Иванов, като тази през 2016 г. беше по-подробна. Тогава той навърши кръглите 85 години. И разбира се, вече знаех, че съпругата му се е поминала през юни 2014 г., но при първата статия не бях обърнал внимание за това, нямаше време да чета всички новини, свързани със семейството му.

Ако влезем с името на София Иванова на кирилица в Гугъл, ще намерим десетки линкове с разнообразна инфорамция за нея – най-често съобщения за кончината й, които имат почти едно и също съдържание, но и такива с интервюта, сведения за кариерата й и други, но няма статии с цялостно изложение или нейна Уикипедия-страница. Аз съм избрал най-важни информации и в тази статия на 16 април 2020 г. когато тя щеше утре да навърши 71 години, ще ги дам и като знак на почит и уважение за едно голямо дело, което тя е създала в продължение на близо 40-годишна вокална кариера.

Нека започна от една информация за смъртта й, публикувана в родната Варна, от където е започнал и творческия й път:

Почина оперната певица София Иванова

2 юни 2014

София Иванова © Държавна опера Варна  

Дългогодишната солистка на Варненската опера София Иванова почина след тежко боледуване. Поклонението ще бъде на 4 юни, сряда, от 11.30 ч. в катедралния храм „Свето Успение Богородично”. Погребалната церемония ще се извърши след това на старите гробища.

София Иванова е родена през 1949 г. Започва да свири на пиано на 6-годишна възраст,  посещава често оперните спектакли на Варненската опера и така оформя своето първо и единствено желание да се посвети на оперното пеене. За приемането й в Музикалното училище я подготвя Лиляна Анастасова. След успешното завършване на средното си образование е приета първа по успех в Държавната музикална академия в София в класа на проф. Христо Бръмбаров. По време на следването си се квалифицира във “Ваканция музикале” във Венеция. Дебютът й е на сцената на Пловдивската опера с ролята на Татяна от “Евгений Онегин” на Чайковски през 1975 г. Следват ролите на Мими от “Бохеми” на Пучини, Албена от едноименната опера на П. Хаджиев, Неда от “Палячи” на Леонкавало, Дездемона от “Отело” на Верди. През 1977 г. София Иванова гастролира с Варненската опера в Палма де Майорка (Испания) в ролята на Дездемона, след което става солистка на оперния театър в родния си град.

През същата година Марио дел Монако я избира за своя ученичка и това поставя началото на дълго и ползотворно партньорство. Българката се превръща в любима ученичка на великия тенор, чиито съвети следва през цялата си творческа кариера. Не друг, а Марио дел Монако предвещава, че с Виолета от „Травиата” София Иванова ще триумфира на световните сцени и дори го написва собственоръчно върху клавира й на “Травиата”. Предсказанието наистина се сбъдва, Виолета става коронната роля на София, с която тя има над 150 изпълнения в България и в почти всички големи оперни театри на Европа – Русия, Белгия, Испания, Германия, Австрия, Дания, Швеция и други, както и 10 спектакъла в Южна Корея.

Като солистка на Пловдивската опера след 1988 г. София Иванова обновява репертоара си с драматични партии като Тоска от едноименната опера на Пучини, Елизабет от “Дон Карлос” и Елвира от “Ернани” на Верди, Мадам Бътерфлай от едноименната опера на Пучини, Дона Анна от “Дон Жуан” на Моцарт и др.

Още от студентските години певицата концертира в тогавашния Западен Берлин в концертната зала на Берлинската филхармония. Заедно със съпруга си, известния български диригент Борислав Иванов и Симфоничния оркестър на Берлин е изнесла над 100 концерта, от които 30 – в изпълнение на Девета симфония от Бетовен. Гостувала е и в прочутата “Дойче опер” в Берлин в ролята на Елвира от “Ернани” на Верди. Най-много гастроли има в Испания, като в последните години е постоянен гост на операта в Палма де Майорка.

Незабравими преживявания остави София Иванова и от бенефиса си на сцената на Варненската опера през 2010 г., когато по повод 35-годишната й творческа дейност тя се представи в ролята на Мими от „Бохеми” на Пучини. В годините след това аплодирахме София Иванова в оперни гала концерти, освен в солови партии, и в дует с предпочитания й сценичен партньор Орлин Горанов.

София Иванова бе превърнала взискателността към себе си в творческо верую за цял живот. Тя извайваше с последователност и перфекционизъм всяка една от своите роли и това вокално и артистично съвършенство й донесе признанието на колегите и публиката както в България, така и по света. Заради изяществото в сценичното си поведение София Иванова неведнъж бе сравнявана с Райна Кабаиванска, заявяват колегите й от Варненската опера.

(край на цитата)

Цитирам още едно съобщение по повод смъртта на София Иванова:

НАПУСНА НИ ИЗВЕСТНАТА ОПЕРНА ПЕВИЦА СОФИЯ ИВАНОВА

3.06.2014 Известната оперна певица София Иванова, споделила изкуството и живота си с големия български диригент Борислав Иванов, почина след тежко боледуване в родния си град Варна. Поклонението ще бъде на 4 юни 2014 г., сряда, от 11:30 ч. в катедралния храм „Свето Успение Богородично” във Варна.  
„С творческите си изяви видната българска оперна певица София Иванова (1949-2014) утвърди своето място в обогатяване традициите на българската култура. Нейният талант остави следа в културния живот и в утвърждаване престижа на българското оперно изкуство у нас и по света. Публиката ще помни нейното одухотворено сценично присъствие на много български и чужди сцени”, се посочва в некролога, издаден от Министерството на културата по повод кончината на оперната певица София Иванова.
„Незабравими ще останат превъплъщенията й в ролите на Тоска от едноименната опера, Мими от “Бохеми”, Чо-Чо-Сан от “Мадам Бътерфлай” на Пучини, Виолета от “Травиата” на Верди и много други. Културната ни общественост отдава заслужена почит, уважение и признателност към нейния принос за развитието на българското музикално изкуство. Поклон пред светлата й памет!”, пише в некролога, издаден от Министерство на културата.
(б.а. Б.К.: на това място пропускам редица абзаци, които са повторение на неща, казани в предното съобщение).
  
„Загубихме един голям талант и един скъп приятел! Поклон пред светлата ти памет, Софи!”, пишат в съболезнователния си адрес от екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавна опера Варна.
(край на цитата)

Подобен текст имат поне още 5-6 други съобщения в различни медии. В някои от тях се споменават и подробности, като:
„София Иванова е последната ученичка на големия български педагог професор Христо Бръмбаров и специализант в студията на прочутия оперен тенор Марио дел Монако в Италия. Красноречив атестат за дарованието на голямото наше сопрано са думите, които маестро Марио дел Монако написва на клавира на операта „Травиата”, след края на специализацията на младото сопрано: „С тази прекрасна роля искам да триумфираш в целия свят. Сигурен съм, че това ще се случи“, припомня “Всеки ден”.
(край на цитата)

По време на вокалната си кариера София Иванова е давала с удоволствие интервюта за различни медии, от които може да се разбере най-добре не само същността на цялата й вокална дейност, но и черти от характера й, мисли по различни въпроси и други, които са най-добрия начин един читател да си създаде впечатление за даден артист, когато не го познава директно. По тази причина ще поместя в хронологичен ред три такива публикации от годините 2005 до 2010:

Статия във в. „Сега“ от 22.10.2005 г.

На гости

Живот по ноти в розов дом

Директорът на Софийска опера Борислав Иванов и съпругата му – сопраното София Иванова, събират спомени от цял свят

ДЕСИ ТОДОРОВА

Как би изглеждал домът на Барби, ако куклата бе от плът и кръв? Мнооого розов и толкова сладък, колкото е да речем захарния памук. Такъв е домът на директора на Софийската опера – диригента Борислав Иванов и съпругата му – именитото сопрано София Иванова. В малкия апартамент са си дали среща всичките нюанси на розовото – от най-бледото през наситено бонбоненото до екзотичното с лилав привкус. Розови са стените, розови са завесите, розови са шкафовете в дневната, рози има по дивана и меките фотьойли, розови са рамките на картините. Розовото е дори в сюжета на картините.

“За съжаление най-хубавите ни картини ги откраднаха преди време. Имахме платна на Димитър Киров, но всичко отиде. Явно крадците са били и ценители на изобразителното изкуство”, с тъга обяснява София Иванова. Розовата гама в дома на директора на Софийската опера и сопраното допълват артистични порцеланови букети от рози, а и тъмнорозови сухи цветя. На думи всичко това звучи сякаш малко захаросано, но реалността е друга. Апартаментът изобщо не е бонбонено сладникав, напротив – твърде елегантен и изчистен като интериор. Личи си, че в него пипа женска ръка. “Заслугата е изцяло на съпругата ми”, изпреварва въпроса Борислав Иванов. А София обяснява: “Доставя ми голямо удоволствие. Навсякъде по света, където сме живели, все аз съм подреждала къщите, макар и временни. Тук трябваше да се нанесем много бързо и все още има за довършване. Например – не сме си донесли спомените от пътуванията”. Сувенирите, които семейството ревниво пази, са част от живота им. Признават, че от всяко кътче, което посещават, си носят нещо дребничко за спомен.

“Имам два бюста на Верди и Пучини, които са ми любими, но още не сме ги пренесли тук. Взимам ги навсякъде със себе си – казва София. – Това всъщност е четвъртият ни дом в България”, пресмята оперната певица. Преди столицата двамата обитавали апартамент в Пловдив. Сега в него по-често отсяда сопраното, тъй като е в трупата на Пловдивското оперно-филхармонично дружество. “По-хубави са обаче двете ни къщи във Варна. Едната е вила край “Журналист”, от терасата й се разкрива прекрасна панорама към морето”, разказва София. Малцина знаят, че Борислав Иванов и София Иванова са кореняци варненци. Повечето почитатели на оперното изкуство свързват и двамата с Пловдив, където те дълги години са работили. Истината обаче е друга – и двамата са родени край морето. Борислав и София са семейство от 32 години. “Пътуванията ни са били винаги заедно. Малко сме били разделени”, казва сопраното. Именно операта е събрала двамата творци. Тя завършвала Музикалното училище, а той вече бил диригент и директор на Варненската опера. “Имаше нужда от млади момичета за “Вълшебната флейта”. Там има три малки роли на ангелчета. Потърсиха подходящи гласове от вокалния факултет на училището. На конкурса се явихме няколко ученички. Прослушваше ни маестро Борислав Иванов, когото аз вече знаех по име. От малка родителите ми ме водеха на опера, а и дружаха с хора на изкуството, така че добре знаех кой е маестро Иванов. За мое щастие бях една от избраните за този спектакъл. Чувствата помежду ни се зародиха постепенно”, припомня си оперната певица. А Борислав Иванов допълва: “Тя имаше много качества, а беше и много хубава”. След като завършила училището, София била приета в Музикалната академия в София. Тя е сред последните ученици на големия наш педагог Христо Бръмбаров. “Тогава я последвах, за да бъда с нея”, признава оперният шеф. След като завършила и академията, двамата били поканени в Пловдив. Тя – за да направи своя дебют като певица, той – за да оглави оперния театър. Самият Борислав Иванов е наследил музикалната дарба от своята майка, която много обичала да пее. “Мечтаеше да се занимава с музика, но не беше професионална певица. Аз всъщност осъществих нейната мечта”, казва той. Борислав започнал да свири на цигулка от малък, с този инструмент бил приет и в музикалното училище във Варна. Едва по-късно се насочил към дирижирането.

Артистичното семейство е обиколило много оперни театри. Само в Пловдив са работили 20 години. Били са една година и в Турция, където София била поканена за солистка в Анкарската опера, а Борислав Иванов – за директор. Но като че ли най-топли чувства ги свързват с Германия. Борислав Иванов е бил над 30 години главен диригент на Берлинския симфоничен оркестър. И досега се връща всеки сезон там. “На мен се пада честта да дирижирам традиционния им коледен концерт”, обяснява той. С Берлин ги свързва и друго – там живее и работи синът им. 31-годишният Борислав е в момента вицепрезидент на отдела за Източна Европа на „Дойче банк“. “Той е много музикален, но трима музиканти в едно семейство идват в повече”, категоричен е диригентът. Може ли да има кавги в подобно идеално семейство? Оказва се, че може.
“Съпругът ми е зодия Лъв, има много спокоен характер. Но все намира начин да направи нещата така, както е решил, макар аз да настоявам за друго. Постига го обаче с много такт и не мога да му се сърдя”, смее се София. Тя не крие, че обича домашната работа. “Аз съм точно от хората домошари. Независимо, че много сме пътували и сме се местили, обичам да си подредя дома уютно. Това е едно от хобитата ми – да обзавеждам”. А Борислав допълва: “Откакто сме се оженили, е подредила 24 къщи”. Когато са разделени, двамата постоянно намират повод да си чуят по телефона. “Въпреки дългия брак, който мина неусетно, успяхме да си запазим силните чувства. Имаме непрекъсната потребност един от друг. Наскоро бях три дни в Пловдив за откриването на сезона. Още първата вечер той ми се обади и каза с въздишка: “Ох, хич не е хубаво като се прибрах и те няма”. Не посмях да му кажа, че ще ми бъде много приятно да го видя на спектакъла, защото знаех, че е имал тежък ден и трудни репетиции. Но изненада – получих този прекрасен букет и го видях сред публиката в салона”, разказва София.

(край на цитата)

Следва една статия от 2008 година:

05.12.2008

По ноти

София Иванова:

Обичам да спазвам правилата в живота

Виолета от “Травиата” е ролята, заради която станах певица, споделя именитото сопрано

Разговаря Веселка Венкова

В програмата на Коледния фестивал на Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив е включен концертът на София Иванова. Именитото сопрано ще отбележи днес 33 години артистична дейност под диригентството на Борислав Иванов, заедно с любимите си колеги и приятели Калуди Калудов, Орлин Горанов, Петър Данаилов, Елена Чавдарова, Валерия Мирчева и Орлин Павлов, с участието на хора и оркестъра на ОФД – Пловдив. В програмата са включени творби на Верди, Пучини, Росини, Леонкавало, Маскани и Офенбах. На мултимедийния концерт-спектакъл певицата очаква родителите си от Варна и съжалява, че синът й – банкер, има неотложен ангажимент.

Г-жо Иванова, 33 години на сцената са солидна артистична дейност, какво се случи през това време?

Не съм предполагала, че кариерата ми ще бъде толкова разнообразна. Големият ми шанс бе, че имам съпруг, който винаги е бил до мен (диригентът Борислав Иванов – б. а.) и ме е напътствал от началото до днес – заедно пътувахме, заедно сме на сцената, изживявали сме успехите в семейството. Много е важно, че винаги съм имала човек, с когото да споделя. Като варненци се озовахме в Пловдив и пловдивската сцена за мен е много скъпа. Още след завършването ми на Консерваторията при най-големия музикален педагог проф. Христо Бръмбаров – учител на Гена Димитрова, на Гяуров, на Гюзелев – на всички големи певци, който не можа да ме види на сцена, почина веднага след като завърших, съпругът ми бе назначен в Пловдив и се наложи и аз да дойда. Дебютът ми беше в Пловдив, а това е събитие, което човек запомня за цял живот. Случи ми се една нелека роля, но леки централни роли няма, та това бе ролята на Татяна от “Евгений Онегин” на Чайковски, защото постановъчната група сметна, че съм много подходяща. Но за човек в реалната възраст на героинята това не е необичайно. Бяхме няколко състава, участваха известни и заслужили артисти, но на премиерата пуснаха мен – не защото съм била по-добре вокално, пък и неопитна. Славех се като артистична и музикална и щом покривах образа решиха да ми дадат този шанс, който остави у мен незаличим спомен. Така започнах, в Пловдив бяхме 2-3 години и след това съпругът ми се премести във Варненската опера.

Може ли да се каже, че вие цял живот следвате маестро Борислав Иванов?

Така е – съобразявала съм се с неговите назначения. Откакто сме женени, той все е заемал и поста директор и в името на семейството съм го следвала. Искала съм всичко да върви паралелно – кариерата, семейството, отглеждането на детето, което родих, като завършвах Консерваторията. Не исках да се лиша от най-стойностните неща в живота на една жена и наистина следвах мъжа си. Та във Варна бяхме също три години и след това започнахме с най-големия тенор по онова време – Марио дел Монако. Съпругът ми бе поканен на един конкурс, там големият певец ме слуша и прецени, че мога да уча при него и да участвам в неговите курсове “за перфекционизъм” в Италия, в Тревизо, където той живееше. Това за мен беше неописуемо щастие – най-голямата личност, най-блестящият Отело на света и до ден днешен, невероятен артист, да ми обърне такова внимание! На няколко пъти по няколко месеца, отделно на курс използвах голямата възможност през годините.

Тогава не ви ли последва съпругът диригент?

Бяхме пак заедно. След това замина за Анкара и двамата бяхме в операта за една година по линия на международното сътрудничество, а през 1980 г. заминах за 6 месеца за Италия. След това съпругът ми беше ангажиран в операта в Касел, Германия, за три години и аз също пеех там – след прослушване, там не става с връзки. Участвах в спектаклите на “Отело” и “Травиата” на Верди. И тъй като по договор задължително се поставяше и по една оперета на сезон, направиха “Царицата на чардаша” на Имре Калман на немски език – участвах в един малко по-весел жанр, дотогава бях играла само трагични роли. Това е единствената оперета в кариерата ми, но преди това я бях пяла и във Варна. След Касел за малко си бяхме у дома (във Варна), след което отново поканиха съпруга ми в Пловдив. През 1986 г. той дойде в Пловдив за втори път и близо 20 години беше тук непрестанно. Аз дойдох през 1988 г. и имахме щастието да бъде открит Античният театър, на мъжа ми му дойде идеята да се направи Вердиев фестивал, да се правят там спектакли – той много обича да организира такива мащабни събития… Де факто най-хубавите ми творчески години преминаха в този невероятен театър, в който се усеща изключителна атмосфера. Не знам дали влияят натрупани положителни енергии, но тук човек се чувства по особен начин.

Безброй са турнетата ви, разкажете за тях?

Няма европейска столица, в която да не сме били на турне или гастрол. Аз съм пяла и в Азия – най-напред в Южна Корея с Пловдивската опера през 1996 г., после и със Софийската опера в Корея и Тайван. Пях в седем спектакъла Лиу в “Турандот” на Пучини, отделно бяхме с концерти в Япония. Случи ми се да пея няколко пъти и в Америка. Обиколих цяла Северна Америка и всички най-големи и известни театри там по време на 4-месечно турне. Голямо предизвикателство беше човек да издържи и пътуването, и спектаклите без катаклизми и здравословни проблеми.

Кои диригенти, освен Борислав Иванов, са ръководили работата ви на сцена?


Уважавала съм всички колеги на моя съпруг и съм благодарна на маестро Георги Димитров, че ми дава тази възможност в момента, знаете – нямаме театър сега. Отделно с него сме гастролирали с “Уестсайдска история” на Ленърд Бърнстейн в Испания. Тъй като съм пяла във всички оперни театри у нас, съм работила с всички диригенти, ръководили трупите – Христо Игнатов, Иван Маринов, Найден Тодоров и Георги Чапразов, с Георги Нотев, с Григор Паликаров, с Димитър Димитров – ще пропусна някого… С Чо Де Донг, който после стана главен диригент на парижката Гран опера.

А в чужбина имала ли сте срещи с големите диригенти на времето?

Срещите ми са били главно човешки, не съм пяла с диригентите, чиито имена очаквате да чуете, независимо, че се познавах и с Караян, и с Абадо. В бившия Западен Берлин мъжът ми беше главен диригент 40 години на симфоничния оркестър, а аз пях 30 години, съпругът ми делеше една гримьорна с Караян. Там съм се запознала с великите диригенти, но не съм пяла с тях – с тях пееха световните имена, с които не бих могла да се меря.

Кои от партньорствата на сцената ви носят най-топло чувство?

Била съм късметлия с партньорите. Те са нещо много важно. Спектакълът за мен не е самоцел – аз да изпъкна, операта е екипна работа и когато има чудесен екип, се получава прекрасен спектакъл. Един да куца, спектакълът не става и у публиката се поражда недоверие. Година-две след мен проходи и Калуди Калудов, който получи световна слава и признание, който и днес ще е с мен. С Арсений Арсов пеех във Варна. Когато дойдох в Пловдив бяха стабилни певци като Михаил Чомаков, Владимир Тодоров – утвърдени, заслужили артисти, Асен Чавдаров, Георги Делчев – стълбовете на операта тук, които много ми помогнаха да съм спокойна на сцената. За един сопран, знаете, много са важни тенорите, с тях са дуетите. През 90-те години дойде ново поколение в лицето на Орлин Горанов, Александър Крунев. Те дебютираха с мен в спектаклите на “Травиата” и “Бохеми”, постарах се, доколкото мога, да им помогна с нещо сценично. В предстоящия концерт съм поканила колеги, с които съм пяла през различни периоди. Петър Данаилов е прекрасен млад баритон, който в момента прави световна кариера и е рядко в една вечер публиката да види събрани всички тези певци, които имат много ангажименти и непрекъснато пътуват. Всеки ще изпълни по една ария по техен избор и аз отделно имам дует или терцет от оперите, в които пловдивската публика е свикнала да ни вижда.

Любимите ви композитори и роли?

Определено Верди и Пучини! Имах щастието в едно турне да пея пред къщата на Верди, пред неговия бюст да изпълня ролята на Леонора в “Трубадур” на открита сцена, което за мен беше неописуемо – сякаш бях на седмото небе от щастие и като че очаквах маестрото да ми проговори. Толкова силна бе емоцията! Посетих и къщата в Санта Агата, после бях в дома и на другия си любим композитор – Пучини, а всичко около живота и на двамата съм изучила още от ученичеството си. Всеки сопран има огромното желание да изпее ролята на Виолета в “Травиата”, но не всеки има тази възможност, зависи от гласа. Може би ще прозвучи странно, ако кажа, че едва ли не заради тази роля съм станала певица… Била ми е страшно силно желание и съм положила много старание да я направя и тази е ролята, която съм изпълнила най-много пъти в живота си – във всички европейски столици и в Азия, над 160 спектакъла имам. Когато започнах да я уча с Марио дел Монако, той ми написа на клавира: “На моята любима ученичка София с пожелание с тази роля да триумфира из целия свят!” Втората роля, която невероятно обикнах, е Бътерфлай и това е ролята, която като млада певица никога не съм мислила, че ще мога да изпея. Тя също е невероятно трудна и тежка, и огромна по мащаби. Поръчаха ми я за Севиля и реших да опитам – отдаде ми се и се превърна във втора любима моя роля. Изпяла съм и други роли, равняващи се на Бътерфлай по трудност, в “Дон Жуан”, “Ернани”, но се оказа, че успях може би поради факта, че са поръчани от сериозни театри и шансът не е за изпускане.

Какви са вашите малки мании, г-жо Иванова?

Нямам мании, но спазвам определени правила. Имаме си и режим в семейството – лягаме си не по-късно от 23,30 ч., дори след спектакъл, във времето влизат и първите емоции, и обсъждането на случилото се. Не пушим, пием малко и по повод – чаша-две вино. Имам си у дома три фитнес уреда, с които поддържам форма, вече се и ограничавам от някои неща. Обичам преди спектакъл да отида много рано в театъра, да си преговоря ролята, да не притеснявам в последния момент гримьорите и гардеробиерите, да се вглъбя в ролята – обичам да спазвам правилата в живота.

(край на цитата)

И последната статия от 2010 година:

Портал „Днес +“ Варна

Сопраното София Иванова: Мечтите продължават

14.04.2010 Васил Тоновски

София Иванова ще отбележи 35 години успешна творческа дейност на сцената на Варненската опера на 16 април 2010 от 18:00 часа с ролята на Мими от операта „Бохеми” на Пучини. За честването на творческия си юбилей певицата ще събере приятелите си – в залата и на сцената, където ще пее заедно с Мартин Илиев (Рудолф), Свилен Николов (Марсел), Даниела Димова (Мюзета), Евгений Станимиров (Колин), Пламен Димитров (Шонар), Михаил Матеев (Алсиндор), Росен Рангелов (Бенуа). Диригент на спектакъла е нейният съпруг Борислав Иванов.

– Г-жо Иванова, как се чувствате на сцената на родната си Варна?
– Винаги се чувствам прекрасно, защото родният ми град ме запали в тази професия. От невръстно дете посещавам оперни спектакли, моето семейство дружеше с оперни певци и тази моя любов към музиката се поддържаше и от моя дядо – затова от малка съм започнала да свиря на пиано. Но мога да призная, че голямата ми любов е била операта. Тогава се правеха спектакли на открита сцена, където гледах едни от най-големите певци, тук гостуваше Райна Кабаиванска, още съвсем млада, Зинаида Пали, Питър Глосоп, Никола Николов – известни световни имена.

Това беше моето първо и единствено желание – да стана оперна певица. Разбира се, пианото много ми помогна, защото развих своята музикалност. Но тогава в Музикалното училище не бяхме редовни ученици, както сега, и до осми клас се водехме детска школа. За мое щастие след осми клас се установи, че мога да работя над гласа си, така че завърших класа на Златка Кунчева и веднага бидох приета първа в Консерваторията в класа на проф. Христо Бръмбаров, професора на нашите най-големи певци от рода на Гяуров, Гена Димитрова, Николай Гюзелев и много други.

– Наскоро българското оперно чудо бе избрано за най-значимо събитие в историята на страната ни през изминалия век, това поласка ли Ви?
– Разбира се, искам да Ви кажа, че няма град или държава, където сме гостували и където да няма наши музиканти. А специално нашите гласове са много известни и много се ценят, защото нашата школа е потомствена на италианската. Ние можем да се поздравим наистина с големи имена в оперното изкуство и все още излизат нови и нови млади колеги, които наистина са по света и славят България. Това наистина е гордост за нас.

– На какво според Вас се дължи това оперно чудо?
– Първо, това се дължи може би на климатичните условия. В нашата страна има четири сезона, има много слънце – това има значение. Казват, че по принцип славянските гласове са много по-богати на тембри и отделно школата, която ние имаме – италианската школа, която сме възприели още от времето. А от друга страна и българският народ е много талантлив, както споменах, непрекъснато излизат нови и нови имена, които заслужават внимание.

– Виолета в „Травиата” – това ли е наистина Вашата роля?
– Може да се каже, защото тя беше едва ли не първопричината да стана оперна певица. Толкова обожавах тази роля. Изпяла съм я над 150 пъти в много и различни страни и тя е била една от коронните ми роли. Но искам да кажа, че всяка една роля, която започвам да работя, в един момент ми става любима. Защото човек, без да иска, навлиза в подробностите и няма начин да не се получи така – трябва да приеме ролята като своя, за да се превъплъти точно в образа, който трябва да пресъздаде в момента.

– А има ли роля, която най-много да Ви пасва в живота извън сцената?
– По принцип операта ми е и хоби. Но аз съм човек, който винаги е желал да води един балансиран живот – да бъда добра съпруга, да бъда добра майка, доколкото това е било възможно поради многобройните ми пътувания. Мисля, че съм успяла и в тези роли на съпруга и на майка.

– Случайност ли е, че съпругът Ви също е част от това изкуство?
– Случайност може да се каже, че е дотолкова, доколкото сме се срещнали в подходящия момент вероятно. Срещнах го като ученичка, която бях избрана да участвам в един спектакъл, „Вълшебната флейта”, и впоследствие са възникнали чувствата между нас. Мога да споделя, че това много ми е помагало, имала съм една сериозна подкрепа. Той също е щастлив, когато имаме един прекрасен спектакъл или концерт можем да споделим, можем да коментираме след това, да направим разбор. В повечето случаи и пътуваме заедно на гастролите.

Той ли дирижира в семейството?
– Определено, той е и зодия Лъв, а знаете, че тази зодия не си оставя нещата на самотек. (Смее се)

– Каква е творческата Ви равносметка за тези 35 сезона?
– Не съм ги преброила точно колко са, но през тези години съм изпяла може би 20 или 30 централни роли – може би най-хубавите, които съм желала. Някои от тях дори не съм мечтала и предполагала, че ще мога да изпълня, като Бътерфлай и Ернани, които са изключително трудни. Но някак си така се получи, че имах поръчки за тях от чужбина, амбицирах се и успях да ги направя; станаха ми коронни, гастролирах много с тях.

– Верди и Пучини ли са любимите Ви композитори?
– Определено мога да кажа, че Верди и Пучини са любимите ми композитори. Тяхното творчество най-много ме е вдъхновявало и може би тях най-много съм пяла.

– На италианска сцена ли сте се чувствала най-добре?
– Не бих казала. Аз съм пяла много в Испания и може би тя е една от страните, в които се чувствам прекалено добре – получавала съм едни от най-големите си аплодисменти, публиката е много темпераментна и възторжена. В последните почти 20 години пея много в Палма де Майорка, където има един фестивал, организиран от моя съпруг. Била съм на пътувания и в Америка, по три-четири месеца, тя също е много топла; в бившия Западен Берлин и сега Берлин съм гастролирала 30 г., в залата на филхармонията, най-голямата зала на Караян… Навсякъде има публика, някъде не е толкова темпераментна, другаде напротив – може би в Испания, Италия и Гърция са най-емоционални.

– Българската публика отличава ли се с нещо?
– Българската публика е доста взискателна. Тъй като имаме много известни певци, тя е добре запозната с творчеството им, както и със световните изисквания и възможности. Мога да кажа, че е една от взискателните и разбиращи публики и когато й хареса е възторжена, разбира се.

– Какво бихте си пожелали?
– Може да е най-тривиално, но преди всичко здраве. Защото не може без това в нашето изкуство, трябва всичко да ти е наред, за да бъдат нещата максимално добре. Както казват хората – мечтите продължават. Надявам се, ако е рекъл Господ, да мога още няколко години да попея. Имам хубаво семейство, имаме син, така че съм щастлив човек.

– Синът ви да не би да е тръгнал по вашия път?
– Не. Синът ми има прекрасен глас и когато го бяха чули Гюзелев и Сабин Марков, искаха да го насочат басов глас, но той от малък беше математик, много надарен математик – завърши с отличие и медал Математическата гимназия, след това завърши икономически отношения в Берлин и сега заема достатъчно висок пост – директор е на банка, на представителството на Дойче банк в София.

Не бяхме някакви маниаци непременно да го насочим към нашето изкуство. Много е музикален, свири на пиано, но просто решихме, че след като прояви такива качества, това би било по-добре за него. А днешният век не е векът на изкуството и смятам, че си е намерил истинското поприще.


(край на цитата)

Годините летят, но спомените за София Иванова и делото й не се забравят така бързо. В началото на 2016 г. в Пловдив, където тя е имала особено успешна кариера като драматично сопрано, се е състояло значително музикално събитие в нейна чест – бил е изпълнен „Реквием“ от Джузепе Верди, в който тя е вземала много често участие като солистка. Цитирам следното съобщение:

Plovdiv-Online

Реквием” в памет на примата София Иванова

8 януари 2016 г.

„Реквием” от Джузепе Верди подготвя Опера Пловдив в памет на известната оперна певица София Иванова. Събитието предстои на 20 януари 2016 г. в Дом на културата „Борис Христов” от 19 часа.

Зад диригентския пулт ще застане съпругът на София Иванова – маестро Борислав Иванов, директор в различни периоди на оперните театри във Варна, София, Пловдив и Русе, създател на Вердиевите вечери в Пловдив, дългогодишен генералмузикдиректор и диригент на Берлинския симфоничен оркестър, почетен главен диригент на Истанбулската опера и доайен на българските диригенти с над 3 000 спектакъла на всички континети, с изключение на Австралия.

Маестро Иванов е дирижирал над 25 пъти „Реквием” от Верди с участието на София Иванова, която винаги изпълнява сопрановата партия, Елена Чавдарова-Иса най-често поема мецосопрановата партия, постоянни солисти са тенорът Калуди Калудов и басът Ивайло Джуров.

Сега Борислав Иванов е поканил почти същия солистичен състав – Елена Чавдарова-Иса, тенорът Ивайло Михайлов, чийто учител е Калуди Калудов, и Ивайло Джуров, а сопрановата партия ще изпълни Таня Иванова, солист на Държавна опера – Пловдив.

„Софи обичаше да казва, че е щастлив човек, защото е изпълнила мечтата си да стане певица”, разказва маестрото. А мечтата тръгва от Виолета в „Травиата”, по-късно великият тенор Марио дел Монако предрича, че с „Травиата” София Иванова ще триумфира по световните сцени, точно така и се случва. Жъне успех като Виолета в над 150 спектакъла на „Травиата” и вписва в богатия си репертоар всички знакови партии за сопран в оперната литература, като Татяна от „Евгений Онегин”, Неда от „Палячи”, Мими от „Бохеми”, Чо-Чо-Сан от „Мадам Бътерфлай”, Тоска от едноименната опера, Дездемона от „Отело” и др.

Като солистка на Пловдивската опера след 1988 г. София Иванова обновява репертоара си с драматични партии като Тоска от едноименната опера на Пучини, Елизабет от “Дон Карлос” и Елвира от “Ернани” на Верди, Мадам Бътерфлай от едноименната опера на Пучини, Дона Анна от “Дон Жуан” на Моцарт и др.

Билети за „Реквием” от Верди в памет на София Иванова може да закупите на касата на Концертна зала, в Билетен център пред Общината и онлайн в eventim.bg.

(край на цитата)

Нека днес на 16 април 2020 г. почетем 71 години от рождението утре на 17 април на певицата София Иванова, напуснала житейската сцена на 2 юни 2014 година.

Мир на праха й!

………………..