Днес е рожденият ден на оперетната прима Светлана Иванова
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 16 септември 2020 г. празнува кръгъл рожден ден една от най-ценните ми ФБ-приятелки (познаваме се и от лични срещи) – певицата Светлана Иванова, с която сме приятели още от 2014 година, когато се срещнахме в София за първи път.
Жалко, Светлана Иванова е родена в средата на септември, когато обикновено съм в България, където не пиша мои статии на оперна тема. Това правя още от 2013 г., когато започнах с тази дейност и оттогава през септември съм винаги извън Германия. Това е и причината, до сега никога да не съм писал статия за Светлана Иванова точно на рождения й ден. Но никога не забравям да спомена името й, както и на съпруга й Петър Райчев-младши, който е син на легендарния диригент Руслан Райчев и внук на още по-легендарния певец и режисьор Петър Райчев. Това правя обликновено в статии за тия двама много заслужили дейци на българското музикално изкуство – поне 2 пъти в годината.
Понеже настоящата 2020 година е „много специална“ поради световната „корона“-криза, през септември съм тук в Германия и днес мога най-сетне да напиша една подобаваща статия за Светлана Иванова – тя отдавна заслужава тази чест. Все пак имам известно облегчение, че не „съм я забравил съвсем“ – през октомври 2015 г. в София бе тържествено честван нейния кръгъл рожден юбилей и голяма музикална дейност, което стана с тържествен концерт в Музикалния театър „Стефан Македонски“, където тя от дълги години е солистка в ансамбъла на театъра. Именно тогава аз написах тук в моя профил неголяма статия за нея, в която изложих редица неща, които знаех за нея. Нека днес започна именно от тази статия преди 5 години, защото там се съдържат много факти и събития, които са определящи за запознаването с живота и дейността на днешната юбилярка. Цитирам от тогава:
(моя статия през октомври 2015 г. тук в профила ми във ФБ във връзка с празник на певицата Светлана Иванова – кръгъл рожден юбилей):
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 24 октомври 2015 г. от 19 часа в Музикалния театър „Стефан Македонски“ в София ще се състои голям концерт в чест на певицата Светлана Иванова – дълги години солистка в ансамбъла на този театър, участвала в повече от 50 роли, която и сега продължава дейността си там.
Лично аз много се зарадвах на линка, който тя изпрати на моята стена тук във Фейсбук преди два дни. Със Светлана Иванова се познаваме от миналата година, когато през май се срещнах в София с нея и съпруга й Петър Райчев-младши (внук на легендарния оперен певец Петър Райчев), прекарахме няколко часа в ресторант и разменихме интересни мисли по разни теми, преди всичко в областта на музиката. Тогава тя ми подари компакт-дискове с нейни изпълнения, които после слушах тук в къщи и останах много доволен. Тази година – пак през май наново се срещнах със Светлана Иванова в София и много се зарадвах от новия подарък, този път книгата със заглавие „Живот и песен“ – за живота и дейността на Петър Райчев, издадена от съпруга й – ново допълнено издание на онова, което самият Петър Райчев е издал през декември 1950 г. Тази нова книга беше току-що излязла от печат и аз бях един от първите й читатели. По този въпрос писах преди няколко месеца в статията си за Петър Райчев тук във Фейсбук. Даже в тази статия поместих един откъс от оригинално есе, написано от самия певец.
Както разбрах от въпросния линк на Светлана Иванова, тя е имала кръгла рождена годишнина през септември (нямах сведение за това) и този концерт тази вечер е посветен на нея по случай този юбилей. Затова искам днес да кажа нещо повече за Светлана Иванова, което научих от електронните медии вчера и тази сутрин. Информациите не са много, в редица линкове става въпрос за друга певица със същото име, но от Русия и за певица с името Светла Иванова – очевидно не интересни за мен. Първо искам да цитирам текста на линка, който тя ми изпрати (той е на немски език, но аз го намерих и на български език):
Българско Национално Радио
Оперетната прима Светлана Иванова кани почитателите си на празничен концерт
публикувано на 22.10.2015
Автор: Албена Безовска
Изискана дама с безупречна външност и завидна физическа форма, Светлана Иванова изобщо не прилича на човек, прехвърлил поредната кръгла годишнина. След броени дни е нейният празничен концерт – на 24 октомври, в Музикалния театър „Стефан Македонски”, с който е свързала десетилетия от живота си и от чиято сцена продължава да радва своите почитатели. Казва, че с любов и признателност пази всички писма, кратки бележки, дори стихове, които са й посвещавали през годините. „Ние сме на сцената заради тях, а те са дошли в залата, за да ни гледат и слушат. Това е ненарушима връзка” – убедена е известната певица. Подчертава също, че оперетното изкуство е колективно и красотата му е в многообразието от различните изкуства, които съчетава. За концерта тя е подбрала само малка част от своите над 50 роли. Заедно с колегите си от Музикалния театър ще изпълни откъси от оперети на Имре Калман, Франц Лехар, Йохан Щраус и др. Непременно ще прозвучи „Чардаш на Марица” от „Графиня Марица” на Имре Калман. За да „влезе под кожата” на тази героиня Светлана проучва житейската история на реално живялата графиня Естерхази – прототип на Марица. Тя била едва 17-годишна, красива и кипяща от живот. Повечето мъже преследвали парите й, но тя знаела това и търсела истинската любов – споделя певицата.
- Интервю със Светлана Иванова:
Израсла съм в семейство на космополити, пътувах по света, живяла съм в различни страни – разказва Светлана Иванова. – Съзнателното ми детство и юношество премина във Варна. Завърших Музикалната гимназия, където имах невероятния шанс да попадна при Веселина Зафирова – моя вокален педагог. Тя ми даде толкова много – професионални познания и умения, обща култура, учеше ме как да се държа на сцената и в обществото. Мога да кажа, че винаги съм имала голям късмет по отношение на преподавателите, докоснах се и до много големи личности в Музикалната академия в София. Майсторски клас завърших при Тамара Горинова. Още докато следвах започнах работа като солист на Хоровата капела „Светослав Обретенов”. Диригент тогава беше Георги Робев – изключителен музикант. С капелата обиколихме цял свят, участвахме в различни продукции, срещнах се с невероятни диригенти – Зубин Мета, Евгений Светланов, Мишел Пласон. Незабравими са ролите, които изиграх под палката на Руслан Райчев, Борис Хинчев.
Попадайки в Музикалния
театър отново бях „целуната от съдбата“
– подължава Светлана. – Там блестеше
плеяда легендарни артисти, които ме
приеха много сърдечно – Минко Босев,
Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Донка
Шишманова, Лиляна Кошлукова, Людмила
Чешмеджиева… Не мога да спомена всички,
но това беше най-прекрасният майсторски
клас за мен – доброто им отношение,
подадената ръка, опитът, който ми
предадоха. За мен беше чест да си партнирам
с тях. Сега на свой ред се старая да
„предам щафетата” на младото поколение,
работейки с Детски музикален театър
„СветЮлка” към читалище „Д-р Петър
Берон” в столицата. Иска ми се да запазим
традицията на тези богати и красиви
музикални жанрове – оперета и мюзикъл.
Когато завършвах Академията, всички
казваха, че трябва да стана оперна
певица. Но аз бях убедена, че моето поле
за изява е друго. Наред с обучението по
музика от дете се занимавам с танци,
художествено слово и актьорско
майсторство. Къде можех да събера всичко
това като изпълнител, ако не на сцената
на Музикалния театър. При нас е толкова
весело, има толкова хубава музика,
красиви танци, прекрасни декори. Поне
за времето на спектакъла хората забравят
за проблемите си и се наслаждават на
изкуството, радват се, щастливи са. Това
е всичко, от което артистът има необходимост
в днешно време.
Режисьор на
спектакълa е Александър Мутафчийски,
диригент – Юли Дамянов. Участват известни
солисти, оркестър, хор и балет от
Музикалния театър „Стефан Македонски”.
(край на статията) – към нея са приложени и снимки с участия на Светлана Иванова.
При моите справки в електронните медии се оказа, че за този концерт съобщават и други портали. Ето две такива обяви на следния ден:
Примата на оперетата Светлана Иванова с юбилеен концерт
Портал „24 часа.bg“, 23.10.2015
Примата на Музикалния театър Светлана Иванова ще отбележи юбилея си, който мина през септември, с пищен концерт на 24 октомври. Ще ѝ партнират колегите от оперетата. Режисьор на спектакъла е Александър Мутафчийски, диригент е Юли Дамянов. Името на Светлана Иванова е в афиша на Музикалния театър с над 50 роли в класически оперети и мюзикъли.
(край на обявата)
Втората обява е в сайта на в. „Дума“, също придружена от няколко снимки:
Юбилеен спектакъл на Светлана Иванова в Музикалния театър
в.
„Дума“, 23
октомври 2015 г.,
брой 244
Известната
актриса от Националния музикален театър
“Стефан Македонски” Светлана
Иванова ще има на 24 октомври от 19 ч.
юбилеен концерт-спектакъл на сцената
на Оперетата.
Много успешни сезони името на Светлана Иванова е неизменно в афиша на Музикалния театър с над 50 роли в класически оперети и мюзикъли. Нейната богата творческа биография включва всички централни роли и героини от оперетите на Калман, Лехар, Щраус, Офенбах. Сценичните й изяви започват от 15-годишна възраст. Изключително звучният и силен глас, ярък и колоритен, на примата на Музикалния театър е познат на почитателите на оперетата и възторжено аплодиран. Гастролирала е в цяла Европа и е пяла под палката на големи световни диригенти като Зубин Мета, Евгений Светланов, Мишел Пласон, Руслан Райчев, Борис Хинчев и др. Партнира и израства като артист редом със звездите на Оперетата Видин Даскалов, Минко Босев, Лиляна Кисьова, Лиляна Кошлукова, Донка Шишманова и много други.
Още с появата си на сцената прави изключително впечатление на специалистите и на музикалните критици, но най-вече на публиката. Нейният талант веднага е забелязан и оттогава животът на Светлана Иванова е белязан с упорит труд, дисциплина, усъвършенстване и развитие на своята индивидуалност. Името й се превръща в символ на блестящо вокално изпълнение и завладяваща артистичност, на висок професионализъм, на безкрайна отдаденост и любов към оперетното изкуство.
Като артист-солист участва в безброй спектакли на сцената на Музикалния театър и в постановки в немскоезична Европа, в концертите на Музикалния театър, заснети от националната телевизия TV Opereta. Има реализирани записи на арии из оперети в Националното радио. Дейно участва в подготовката на спектаклите и мюзикъли за деца: “Мечо Пух” – музика Андрей Дреников (в зала 11 на НДК), “Буратино” – музика Петър Ступел, и “Пепеляшка” – музика Павел Васев.
От няколко години, в духа на възрожденската просветителска дейност, Светлана Иванова е музикален ръководител на Детския музикален театър “СветЮлка” към читалище “Д-р Петър Берон” в София. В името на бъдещето на Музикалния театър тя учи и възпитава малчуганите, предавайки им любовта си към оперетния жанр. На бъдещите артисти и солисти дава добра вокална подготовка, учи ги на сценична реч, дикция и актьорско майсторство.
(край на статията)
Последната информация на която попаднах, свързана с дейността на Светлана Иванова, е една статия във в. „Култура“ от 2000 г. за гостуване на Музикалния театър „Стефан Македонски“ в Германия. Цитирам съответния линк:
Оперетата в Германия
в. „Култура“
– брой 6 (2117), 18 февруари
2000 г.
От
най-дългото в своята история задгранично
турне, продължило 40 дни (8 декември –
16 януари), осъществено от най-голямата
за немскоезичния свят импресарска
агенция “Ландграф”, ДМТ “Ст.
Македонски” се завърна, окрилен
от успеха на 37-те спектакъла на
оперетата “Веселата вдовица”
от Лехар, прозвучали под палката на
диригента Руслан Райчев в много
градове на Германия. “Публиката
още от фоайето влизаше в залата
весела, готова да присъства на празник.
Тя аплодираше декора с вдигането на
завесата, ръкопляскаше след музикалните
номера, някои от които бисираше по
няколко пъти, аплодираше дори
диалозите, нещо, което в България
никога не съм наблюдавал, а на финала
овациите не стихваха в продължение
на 10 минути. Всеки спектакъл беше
като празник. Празник на оперетното
изкуство.
„Отзивите
в немската преса, които излизаха след
спектаклите, бяха повече от положителни.
Това е особено ценно за нас, като се
има предвид, че немската критика е
пестелива на суперлативи. Солистите
до един се превърнаха в звезди.
Повечето от тях са млади, едно
поколение, което стъпи на сцената
само преди четири години”, разказва
директорът на театъра Светозар
Донев.
Ето някои извадки от
немската преса, които илюстрират
успеха на българския оперетен театър
сред немската публика:
(…)
Сопраното СВЕТЛАНА
ИВАНОВА
(Ханна Главари) притежава безупречен
и чаровен глас. Ролята на Данило беше
изпълнена от младия Марчо Апостолов
– чудесен баритонален тенор и добър
актьор, притежаващ импозантна и
елегантна фигура. С много от ариите
на Данило той непрестанно въодушевяваше
публиката. Калина Ангелова (Валансиан)
спечели възхищението на публиката
като добра певица и танцьорка. Ролята
на свадливия Барон Зета беше изпълнена
с много хумор от Николай Петров.
Чудесен е лиричният тенор Ивайло
Гюров като Камий дьо Росийон, а Марияна
Арсенова (Валансиан) игра, танцува и
изпя чудесно високите сопранови
тонове в дуетите и ансамблите.
Солистите, изпълняващи второстепенните
роли, бяха също на много добро
ниво.
Амбергски
вестник
……
(…)
Хорът беше чудесен, а балетът се
отличи с грациозни движения и красиви
фигури. Солистите притежаваха красиви
гласове.
В. Райхенталски
ежедневник
……
(…) Всеки такт
беше празник. Веднъж по френски –
светски, друг път по балкански –
фолклорен или покварен от нощен
живот: валсове, полки, мазурки и
канкани се смесват в едно, създават
богати контрасти в темпото на
разкошното богатство от мелодии на
Лехаровите песни…
(…) Беше голям
празник на оперетата. Публиката
ръкопляскаше в такт и изпрати чудесния
ансамбъл от София с много аплодисменти
и овации.
Швайнфуртски народен
вестник
…..
(…)
Близо три часа театърът в Амберг беше
потопен в чудесна задушевна оперетна
атмосфера с много песни, танци, музика
и говор. Тон даде Франц Лехар, а Руслан
Райчев интерпретира с оркестъра
перфектно, хармонично и с много нежно
чувство леките и въодушевени мелодии,
представени в чудесно съзвучие със
солистите… Във великолепни картини
режисьорът Светозар Донев построи
пъстри сцени в симетрично разположени
декори… Един голям ансамбъл направи
една голяма вечер, която бе възнаградена
с бурни аплодисменти…
Амбергски
вестник
Р. А.
(край на цитата)
Като си помислим, това е станало преди 20 години – през 2000 г., когато на диригентския пулт е бил незабравмият Руслан Райчев. И какви хубави отзиви за солистите, направили впечатление на взискателната немска публика. Радвам се специално за Светлана Иванова, която още тогава е показала големите си певчески и актьорски способности. Радвам се и за това, че тази вечер колегите й от Музикалния театър ще почетат с участието си нейния скорошен юбилей и пожелавам голям успех на всички участници.
На Светлана Иванова – добро здраве, лично щастие и нови успехи през идващите години след този юбилей. За много години, мила Светлана!
(из моята кратка статия във връзка с празника на Светлана Иванова през 2015 г.)
Както виждаме, в тази статия отпреди 5 години са дадени толкова ценни сведения и факти от живота и дейността на Светлана Иванова, но днес ще приложа и други материали за нея, които окончателно ще дадат възможност да се запознаем напълно с нейната дейност и по-късно.
На първо място искам да цитирам някои отзиви в медиите, които са били публикувани след този концерт през октомври 2015 г.
в. „Труд“, 25 октомври 2015 г.
Сълзи и Златна лира за оперетната певица Светлана Иванова
“Предпочитам да изпълня и най-тежката роля, отколкото да говоря сега тук сред вас… По-лесно ще ми бъде”, каза развълнуваната оперетна прима Светлана Иванова, след което сълзи задавиха гласа й. На сцената на Държавния музикален и балетен център “Стефан Македонски” в събота вечерта беше тържествено отпразнуван юбилеят на една от най-известните ни оперетни певици.
В концерта се включиха звездите Еделина Кънева, Катерина Тупарова, Добрина Икономова, Калина Ангелова, Олга Михайлова, Зорница Дамянова, Марчо Апостолов, Пеньо Пирозов, Венцислав Динов, Стефан Петков и Христо Сарафов. Те изпяха най-известните арии от “Царицата на чардаша”, “Веселата вдовица”, “Прилепът”, “Херцогинята на Чикаго” и др. Музикантът и оперен режисьор Румен Нейков, също в сценичен костюм, акомпанира на цигулка на Светлана Иванова, която изпълни Spiel auf deiner Geige. А баритонът Александър Мутафчийски беше режисьор, водещ и участник в спектакъла. Естествено за празничната атмосфера допринесоха хорът и балетът на Музикалния театър.
Публиката пляска в такт на познатата музика, а накрая се разчувства от реакцията на Светлана Иванова, когато сцената бе отрупана с цветя. Зам. председателят на Съюза на музикалните и танцовите дейци Галя Грозданова връчи на юбилярката наградата “Златна лира”.
Светлана Иванова има повече от 50 роли в класически оперети и мюзикъли, включително всички централни героини от творбите на Калман, Лехар, Щраус, Офенбах. Тя дебютира на сцената на 15-годишна възраст. Изключително звучният й ярък и колоритен глас е познат на почитателите на оперетата в цяла Европа. Пяла е под палката на световни диригенти като Зубин Мета, Евгений Светланов, Мишел Пласон, Руслан Райчев, Борис Хинчев и др. Партнира и израства като артист със звездите на Оперетата Видин Даскалов, Минко Босев, Лиляна Кисьова, Лиляна Кошлукова и Донка Шишманова, чиито имена спомена с благодарност и в празничната вечер.
(край на цитата)
През декември 2015 г. Българското Национално Радио посвети предаване под надслов „Звезден експрес“, посветено на Светлана Иванова. Цитирам неговия текст и линк към него:
БНР
Светлана Иванова – Принцесата на българската оперета!
публикувано на 11.12.2015
Автор: Цветана Тончева
Това пътуване със „Звездния експрес“ премина в особено изисканата компания на една от най-ярките примадони на българския музикален театър с много красив глас, великолепна външност и бляскава кариера. Репертоарът й включва почти всички централни партии в най-популярните и поставяни оперети на Офенбах, Щраус, Лехар и Калман. Нейни партньори на българска сцена са били легендите Лиляна Кошлукова, Донка Шишманова, Лиляна Кисьова, Видин Даскалов, Минко Босев. Тя, разбира се, е доста по-млада от тях и им е безкрайно благодарна за подкрепата и доброто отношение към една начинаеща актриса.
Гастролирала е из цяла Европа и е пяла с диригенти като Зубин Мета и Мишел Пласон. „Блестящо вокално изпълнение, завладяваща артистичност и висок професионализъм“ – това са основните й качества според колегите й от Музикалния театър в София. Името й е Светлана Иванова.
Светлана завършва Музикалното
училище във Варна в класа на прочутата
вокална педагожка Веселина Зафирова.
Дипломира се в столичната Музикална
академия (тогава Българска Държавна
Консерватория) в майсторския клас на
Тамара Горинова, бивша асистентка на
проф. Георги Златев-Черкин. Творческият
й път започва от Българската хорова
капела „Светослав Обретенов“ – години,
които си спомня с благодарност и възторг.
Работата с големия български диригент
Георги Робев й дава великолепна
професионална база не само като вокалист,
но и като ансамблов музикант. Театралната
й кариера започва през 1984, когато се
явява на конкурс за солисти в ДМТ „Стефан
Македонски“ и блестящо изпява Чардаша
на Розалинда от „Прилепа“ на Йохан
Щраус. Комисията е сразена не само от
вокалните възможности, а и от изумителната
външност на младата певица – красиво
лице, деликатна фигура, стройна,
елегантна, пластична, танцувална…
Ръководството на театъра веднага я
ангажира за всички централни партии в
класическия оперетен репертоар.
Светлана е изключително ценен кадър: интелигентна, музикална, артистична, невероятно издръжлива. Гласът й е прекрасен – и много здрав. Способна е да научи партия за няколко дни, да замести заболяла колежка в последния момент, да се включи в същия спектакъл, но с друга роля – буквално за часове. Самата тя обаче никога не отменя свои спектакли. Дебютът й на сцената на ДМТ „Стефан Македонски“ е през 1984 година в „Прилепа“ – знаменитата постановка на Борис Покровски под диригентството на Борис Хинчев. Една от най-ярките и най-често изпълнявани от нея героини на Йохан Щраус е и Сафи от „Цигански барон“. Изиграла е над 200 спектакъла на „Царицата на чардаша“, но не Силва е любимата й Калманова роля, а прекрасната Графиня Марица от едноименната оперета. Светлана Иванова е най-успешната Марица в легендарната постановка на Музикалния театър от края на 80-те години на ХХ век на унгарския режисьор Ласло Хегедюш, който (според очевидци) я определя като най-добрата Марица. От героините на Франц Лехар Светлана много харесва Фраскита – роля, която играе в началото на кариерата си, в постановката от 1986 година. Ханна Главари от „Веселата вдовица“ я отвежда чак в Япония, където възторгът на публиката е неописуем. Една от любимите й роли е и Анжел от „Граф фон Люксембург“, която си спомня с огромно удоволствие, защото й е дала възможност да пее в спектакъл и прочутата ария на Джудита от едноименната оперета на Лехар, която не е поставяна у нас. Режисьорът Светозар Донев решава, че главната героиня от „Граф фон Люксембург“ – Анжел Дидие (която е актриса), ще се прости със своята публика с… арията на Джудита. Така великолепната виртуозна ария става част от другата оперета и Светлана Иванова има възможност да я пее многократно в спектакъла на „Граф фон Люксембург.
Още за ролите, турнетата, партньорите,
диригентите, за семейството и за детския
театър „СветЮлка“ – за всичко хубаво
в динамичния, интензивен и невероятно
наситен живот на Светлана Иванова,
можете да научите от нашия „Звезден
експрес“.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР за Светлана Иванова:
В много от информациите дотук се казва, че Светлана Иванова има в репертоара си над 50 роли в класически оперети и мюзикъли, включително всички централни героини от творбите на Калман, Лехар, Щраус, Офенбах. Наскоро в едно писмо до мен тя ми изпрати списък на много от тия роли, като в началото пише (списъкът е на латиница):
„Моят репертоар е вече над 65 роли на български и немски… изпращам най-интересните…
Repertoire:
“Die Fledermaus”, Johann Strauß – Rosalinde
“Der Zigeunerbaron”, J. Strauß – Saffi
“Eine Nacht in Venedig”, J. Strauß – Annina
“Gräfin Mariza”, Emmerich Kálmán – Gräfin Mariza
“Die Csardasfürstin”, E. Kálmán – Sylva Varescu
“Die lustige Witwe”, Franz Lehár – Hanna Glawari
“Giuditta”, F. Lehár – Giuditta
“Der Graf von Luxemburg”, F. Lehár – Angèle Didier
“Paganini”, F. Lehár – Maria Anna Elisa
“Frasquita”, F. Lehár – Frasquita
“Die schöne Helena”, J. Offenbach – Helena
“Der Vogelhändler”, Carl Zeller – Kurfürstin Marie
“Ball im Savoy”, Paul Abraham – Madeleine de Faublas
“Die keusche Susanne”, Jean Gilbert – Pauline
“Gasparone”, Karl Millöker – Charlotte
“Anatevka”, Jerry Bock – Zeitel
“Zwei
Herzen im
Dreivierteltakt”, Robert
Stolz
– Anny Lohmayer
(край на цитата)
А сега ще приложа една публикация от 2017 г. – интервю на Светлана Иванова, което много ми хареса, защото дава нови моменти от богатия й артистичен и лриватен живот, които не се срещат в информациите, цитирани до сега:
Портал „В трета възраст“
12 септември 2017 г.
СВЕТЛАНА ИВАНОВА
АКО НЕ ГОРИШ В ПРОФЕСИЯТА, НЕ ТИ Е ТАМ МЯСТОТО
От Жени Веселинова
„Светлана Иванова ви кани”.
На 24.10.2015 г. се състоя юбилейният концерт na примата на НМТ „Стефан Македонски” Светлана Иванова. Завършила музикална гимназия „Добри Христов“ във Варна и Консерваторията (Музикалната Академия) в София. В репертоара си има над 50 централни роли в оперети и мюзикъли.
„Годините не са важни, когато духът и нашето изкуство са вечно млади.“ Това е най-трудното музикално-сценично изкуство. Както красиво казваха Минко Босев и Видин Даскалов – „ Малко полумрак, шампанско, много любов, усмивки, красиви костюми и само хубави жени”. Мюзикълът, оперетата са синтетично изкуство, което изисква силни качества в една личност – танцувална техника, актьорския заряд и пеене като оперен певец.
– Как се насочихте към пеенето ?
– От малка пея и сериозно танцувах народни танци. Колебаех се между Хореографското и Музикалното училище. Един ден съвсем „случайно“ баща ми среща своята първа учителка по солфеж в музикалното училище Варна, която освен това е и вокален педагог. Незабравимата Веселина Зафирова. Отидох да ме чуе и от нея получих първата важна оценка – „ Невероятно зрял за възрастта си глас”. Това определи моята съдба. Благодарна съм на тази невероятна жена, моята първа педагожка.
– Първият музикален пристан?
– Бях майсторски клас в Консерваторията и кандидатствах в Хоровата капела. Имах щастието като солист да работя с Георги Робев. Обиколих целия свят и пях под палките на превъзходни диригенти – Зубин Мета във Флоренция – Реквием на Берлиоз, в парижката зала „ Берси“ 45 дни пяхме „Турандот” с Гена Димитрова, Оливия Стап, Никола Мартинучи, Джеймс Маккракън като Калаф, диригент Мишел Пласон и т.н.
– Големият дебют в Музикалния театър ?
– През 1986 г. се явих на три тура прослушване в театъра. Определиха ми за дебют ролята на Розалинда в „Прилепът“ от Йохан Щраус. Една доста смела постановка на Борис Покровски, диригент Борис Хинчев. Отново целуната от съдбата да работя с Борис Хинчев. На тази сцена бях посрещната като свое дете от семейството на големи звезди – Минко Босев, Видин Даскалов, Лиляна Кисьова, Лиляна Кошлукова, Зорка Димитрова, Донка Шишманова, Людмила Чешмеджиева и много други. Освен невероятни таланти, всички те и изявени личности с големи сърца. Гледах с широко отворени очи и попивах. Беше голям дебют, който всички оперни колеги оцениха.
– Какъв е животът в сценичен костюм?
– Имала съм тежки моменти като всеки. Но, започна ли да се гримирам, забравям всичко. Влизам изцяло в кожата на героинята. Докато трае спектакълът, забравям, че съм аз, забравям проблеми и се пренасям в друг свят (в зависимост от произведението и ролята). Нашето оперетно изкуство е сложно и изисква невероятна подготовка и професионализъм. Обидно е като чувам как някой с лека ръка да казва дори по телевизията, че било „оперетно“ поведението на някой. Това издава тяхното собствено невежество. Винаги се възхищавам на нашия екс-министър на културата Георги Йорданов. Можем да го срещнем на много концерти, театър, опери, оперети. Той има духовната потребност да ходи на спектаклите и винаги се интересува от културното ни развитие. Щастлива съм да работя това, което обичам. Това е разковничето. Ако не гориш в професията, не ти е там мястото. Имало е много тежки години / 1991-1994 /, директор на театъра беше Видин Даскалов, после Людмила Чешмеджиева. Нямаше пари за парно. Публиката седеше с палта в залата, а ние на сцената с голите гърбове си веехме с ветрила и се усмихвахме, сякаш нищо не се е случило. Правехме се, че ни е много топло. Няма как една кралица или графиня да е в палто. На моменти не си усещах ръцете, краката. Пеехме, а от устата ни излизаше пара, но до последно се раздавахме на сцената.
– Автографът от композитора Димитър Вълчев ?
– Димитър Вълчев, нашият невероятен музикант, постави „ Фалшификатори” по „Вражелец“ на Ст. Л. Костов, дир. Росица Баталова. Бях съвсем млада актриса, не ме познаваше. Още на първата репетиция върху програмата ми написа трогателно посвещение „На най-брилятното сопрано в този театър“. После ми посвети ария в постановката „Секстаблетка“.
– Срещата с Маестро Руслан Райчев ?
– Имах спектакъл на „Цигански барон“ и дори не подозирах, че от ложата ни гледа един голям диригент. В антракта той ме поздрави за пеенето и играта ми – беше Руслан Райчев. Онемях, пред мен стоеше големият световно известен диригент. Възложиха ми да науча партията на Сафи от „ Цигански барон” на немски език за голямо турне из цяла немскоговоряща Европа и Дания. Когато пея на друг език трябва да знам съдържанието, за да вложа нужната емоция. Имах шанса да музицирам с този невероятен диригент. Той усещаше и дишаше с певците, извайваше фразите. Певците сме особено чувствителни. Пеенето е психофизиологичен процес. Играла съм богини и слугини, царици и какво ли още не. От всяка роля съм научила по нещо. За ролята на графиня Марица открих, търсейки, че прототип на героинята е истинската графиня Естерхази – 17 годишна, красива, богата, своенравна. Затова казвам, че артистът трябва да работи върху себе си.
– Новото амплоа „СветЮлка“?
– Режисьорът Юлия Кръстева ме покани за музикален ръководител в Детския музикален театър към читалище „Д-р Петър Берон”. И така от Светлана (светулка) и Юлия (Юлка) стана „СветЮлка“. Работим с повече от 20 деца на възраст от 4 до 14 години мюзикъли за деца. Имаме си доста емоции, защото макар и малки, те вече имат претенции за ролите – всички искат главни роли. Играли сме „Мечо Пух” по музика на Андрей Дреников, „Буратино“ – муз. Петър Ступел, „Пепеляшка“- муз. Павел Васев и др. Опитвам се да ги науча на ясна дикция, правилно диафрагмено дишане, на вокална постановка.
– Щастлива ли сте?
– Щастлива съм с моите двама най-скъпи на сърцето ми мъже. Винаги са до мен, подкрепят ме. Щастлива майка съм на Виктор. Израстна в театъра, отговаряше с реплики от пиесите. Завърши висше образование в Берлин, но предпочете да живее в България. Имам невероятен съпруг, внук на големия наш тенор Петър Райчев – достоен продължител на именитата фамилия.
– Какво обичате да правите?
– Обичам да готвя, сама си шия някои концертни тоалети, костюми на децата от детския театър за определени роли.
– Пожелание към читателите ?
– Да идват по често в нашия театър. Тук ще забравят за няколко часа поне грижите и проблемите. Най-важното е, разбира се, да бъдат здрави и да се радват на взаимно уважение. Пожелавам им най-светлото чувство – любовта, защото ЛЮБОВТА Е СВЕТЛИНА, А СВЕТЛИНАТА – ЛЮБОВ!!
…..
ЯБЪЛКОВ ПАЙ
Това е любимата рецепта за вкусния сладкиш на примата на Националния музикален театър Светлана Иванова
Продукти: 1 пакетче масло, 1 пакет чаени бисквити, 2-3 сладко-кисели ябълки, 3 яйца, 1 средна ч.ч. захар, 1 ч. чаша брашно, 1 бакпулвер и 1 ванилия.
Приготовление: Пакетчето масло се разтопява на дъното на средна тава. Нареждат се чаените бисквити да покрият дъното. Ябълките с кората се нарязват на филийки и се редят като керемидки. Залива се със сместта от 3 яйца, захарта, брашното, бакпулвера и ванилията – добре разбъркани.
Пече се на 210 градуса около 40 минути до златисто. Поръсва се с пудра захар.
Този пай може да се приготви от сини сливи и кайсии.
Записа Жени ВЕСЕЛИНОВА
(край на цитата)
Една много хубава публикация за Светлана Иванова е направена от журналистката Миглена Борисова (нямам източник и дата на обнародването й), която цитирам по-долу:
Светлана Иванова
Изключително звучният и силен глас на примата на Музикалния театър Светлана Иванова е познат на почитателите на оперетата – изиграла е почти всички централни сопранови роли в оперетната класика. Най-трудното музикално- сценично изкуство, в което са неразделно свързани музика, танц и слово. Това, което поразява в разговор с нея е чистият литературен език, на който говори и прекрасната дикция. Сега разбирам защо репликите й се чуват ясно и на последния ред в залата. Ясната дикция и при пеене и при диалози е особено важна за нас като зрители. Аз искам да чуя ариите, но и да разбирам диалозите. Като прибавим и емоционалната наситеност на ролите, затова нейните сценични превъплъщения са силни, ярки, богати…
От малка обича музиката. Баща й е приет през 1947 г. в новооткритото Варненско музикално училище – специалност тромпет. По здравословни причини престава да свири активно, но тромпетът остава най-голямата му любов. Още като дете Светлана играе български народни танци. „И до днес чуя ли българска народна музика, сърцето ми “играе”.” По-късно тренира хандбал и се занимава активно с художествено слово. Явява се на конкурси и печели награди. Но в сърцето й е преди всичко музиката – пее непрекъснато и мечтае за музикална кариера.
Един ден съвсем “случайно” баща й среща своята учителка по солфеж от Музикалното училище Веселина Зафирова. Дълги години тя е била вокален педагог на Русенската опера и нейни ученици правят световна кариера. Светлана настоява г-жа Зафирова да я прослуша. След като я разпява, г-жа Зафирова казва: „Невероятно зрял глас за 15-годишна девойка!”.
Двете започват много сериозна работа и Светлана е приета в Музикалната гимназия. „През всички тези години имах невероятното щастие да работя с тази голяма личност. Тя беше изключителен педагог и работеше с нас, учениците, с много такт, внимание и любов. Знаеше езици, свиреше на пиано и сама ни акомпанираше на концерти…беше изключителен ерудит, учеше ни на всичко – музикална култура, пеене, възпитание, обща култура … Изключителна личност! С нея започнах и първите си концертни изяви още в 11 клас като музикант. Подчертавам музикант! Много хора, в това число и журналисти, казват певци и музиканти. Това е обидно за нас певците. Музикантите се делят на певци и инструменталисти. А нашия инструмент е най-финия, съвършен инструмент – човешкият глас!!! Не напразно се казва: “Божи дар” !!!”
Завършва и Музикалната академия в София. Освен пеене учи актьорско майсторство, пластика, техника на говора, дикция, исторически танци… „Много държа на сценичната реч, ясната дикция и хубавия литературен език. Изключително съм благодарна на моя преподавател в Консерваторията (днес Музикална академия) Йордан Ведър, който ни преподаваше техника на говора и сценична реч. Наистина ни научи да бъдем точни и взискателни. Помагаше ни и за актьорското майсторство…”
След завършването на Консерваторията се явява на изпит за майсторски клас и учи още две години. Не всеки студент може да влезе в майсторския клас. Изисква се висок успех и сериозен изпит. Нейният е 20-минутна концертна програма само от български композитори. „Имах дързостта, онази дързост, присъща на младостта да включа в изпитната си работа и песен на Димитър Тъпков, който тогава беше ректор на Академията…”
Желанието й да пее, танцува и играе я отвежда до прослушване в Музикалния театър, което включва три тура. След първия тур, журито определя какво точно да подготви от класически оперети за втория, а после и за третия. Дебютът й е най-сложната роля, тази на Розалинда от „Прилепът” на Йохан Щраус. Постановка на Борис Покровски и диригент Борис Хинчев. Чак след това е назначена за солист артист в Музикалния театър. Така са се подбирали тогава младите таланти. Гастролирала редовно в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Белгия, Люксембург, Дания, Франция, Италия, Япония.
„Когато започнах кариерата си имах щастието да попадна сред плеяда звезди, от които се учих и които освен големия си талант бяха земни и много сърдечни. Големите таланти обикновено са скромни и не се правят на големи. Те са големи!!! Това са незабравимите Лиляна Кошлукова, Лиляна Кисьова, Донка Шишманова, Людмила Чешмеджиева, Видин Даскалов, Минко Босев, Арон Аронов и други … След спектакъл винаги ги питах: ” Кое не направих добре?!” Така се стремях да вървя напред. След спектакъл на „Графиня Марица” в гримьорната ми се появи изненадващо Лили Кисьова. Гледала представлението заради мен и близо час стоя и направи невероятен разбор на играта и пеенето ми. Каза ми толкова хубави и мили неща, което буквално ме окрили… Удоволствието да си рамо до рамо с професионалисти от такава величина е огромно и неописуемо…”
(край на цитата)
Много от спектаклите не слизат от сцената с години – „Граф фон Люксембург”, „Цигански барон”, „Прилепът”, „Птицепродавецът”, “Веселата вдовица”, както и „Графиня Марица”, която се играе повече от десет години. Една прекрасна постановка на унгарския режисьор Ласло Хегедюш.
След един спектакъл на „Цигански барон”, Светлана е поздравена специално: „Вие много ми харесахте, поздравявам ви! Искам да поговорим, заповядайте утре в 10 часа в директорския кабинет!”, казва непознатият. „Кой знае как съм го погледнала, защото той допълни с усмивка: „Забравих да ви се представя, казвам се Руслан Райчев!”… Онемях! Разбира се, бях чувала за големия наш диригент, който дотогава работеше в чужбина… Такава висока оценка от такъв невероятен музикант! На другия ден ми каза да започна да уча ролята на Сафи на немски и не след дълго бях на турне в най-големите градове на Германия, Швейцария и Австрия.” Така последвали роли и спектакли на немски език и много аплодисменти и успехи.
По-късно Светлана се омъжва и заминава на работа в Германия. Едно от нещата, които й правят силно впечатление там е, че много държат на културата и образованието. Дори и в най-малките селца има школи по изкуствата за деца. „От съвсем малки се учат да свирят, да рисуват, да танцуват, като по-големи и да пеят. Дори да не продължат като професионалисти, те вече ще имат обща култура и ще са образована публика с друга духовна потребност и сериозно отношение към изкуството. За съжаление у нас съкратиха музиката като предмет в училище. Защо? Не е необходимо всички да могат да пеят или свирят, но да научават интересни неща свързани с музиката би им било само от полза. Колко интересни неща могат да се научат за различни композитори, историйки около техните композиции, за инструментите, за човешкия глас и т.н.”
Ужасно е без култура и образование!!
Ето това е сега едно от желанията на Светлана – да помага на талантливи деца. Вече е факт работата ѝ с малките неуморими, будни, умни деца. „Гледаха ме в „Царицата на чардаша”, където сега играя ролята на Цилика и после като запяха “Живот човешки…” , направо ме разчувстваха. Така съм щастлива, че си струва всичко, което правя, а децата стъпка по стъпка научават и много други неща. Готова съм да “предам щафетата” на младите така, както аз я приех преди години на сцената от тези незабравими имена, за които вече споменах. С толкова опит на сцената у нас и немско говоряща Европа, мисля, че мога да бъда полезна на младите.”
Има нещо много символично в името на оперетната прима – тя наистина огрява със светлина малките си възпитаници, а красивият й, силен и тембрист глас се лее на сцената и топли зрителите.
Името Светлана идва от българската дума светлина!
А ветлината е любов, любовта – светлина!!!
Миглена Борисова
(край на цитата)
Една много хубава публикация, която определено ми допадна. При това дълбоко съм впечатлен от факта, че Светлана Иванова е изключително амбициозна и упорита в работата си личност – тя не тръби във всички посоки, но аз знам, че преди няколко години тя защити в София докторска дисертация на музикална тема и сега е доктор със специалност „теория и практика на изпълнителското изкуство за детски музикален театър“. Браво – ето до какви резултати води една целенасочена работа с децата, която дейност аз знам, че много й допада. Вече четохме на много места за работата й с групата „СветЮлка“. Нека припомня думите й в едно интервю:
„(…) Режисьорът Юлия Кръстева ме покани за музикален ръководител в Детския музикален театър към читалище „Д-р Петър Берон”. И така от Светлана (светулка) и Юлия (Юлка) стана „СветЮлка“. Работим с повече от 20 деца на възраст от 4 до 14 години мюзикъли за деца. Имаме си доста емоции, защото макар и малки, те вече имат претенции за ролите – всички искат главни роли. Играли сме „Мечо Пух” по музика на Андрей Дреников, „Буратино“ – муз. Петър Ступел, „Пепеляшка“- муз. Павел Васев и други. Опитвам се да ги науча на ясна дикция, правилно диафрагмено дишане, на вокална постановка“.
(край на цитата)
Разбира се, усърдната работа на Светлана Иванова не остава незабелязана за много от отговорните ръководители в областта на културата. Тя е носител на награда „Златна лира“ за високи художествено-творчески постижения в развитието и популяризирането на оперетния жанр. Освен това е получила и награда от фондация „Маестро Димитър Вълчев“ за популяризация творчеството на маестро Димитър Вълчев, чрез създаване и реализиране на спектакъла „Пеещите пътни знаци“. Има и грамота за изключителен принос в благородните каузи на Зонта Клуб София, за отстояване правата на жените, за издигане и утвърждаване на обществената им роля в България.
Искам да изразя моя личен респект относно горните награди и отличия!
Ще завърша тази юбилейна статия за Светлана Иванова с някои рецензии относно изкуството й като оперетна актриса, направени при едно турне в Германия през април и май 2005 г., където тя играе в ролята на Розалинда в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус. Режисьор на тази постановка е нейният съпруг Петър Райчев-младши. Цитирам четири отзива в оригинал на немски език:
DIE FLEDERMAUS
… der schönen und astrein singenden Rosalinde. Deren Part hatte Svetlana Ivanova, dem Parktheater- Publikum von vielen Aufführungen des Staatlichen Musiktheaters Sofia bestens vertraut.
Augsburger Zeitung,13.04.2005
…….
Eine spritzige „Fledermaus“ im Amberger Stadttheater, Johann Strauß Operette in einer rundum vergnüglichen Inszenierung. Das war endlich, endlich mal wieder ein Operetten – Abend, nach dem man rundum zufrieden und angeregt nach Hause ging. „Die Fledermaus“ von Johann Strauß ging in einer turbulenten, liebevoll inszenierten Vorstellung im „Amberger Stadttheater“ über die Bühne.
In Amberg präsentierte das „Parktheater Augsburg“ in Zusammenarbeit mit dem „Staatlichen Musiktheater Sofia“ dieses Meisterwerk von Johann Strauß. Und es blieben kaum Wünsche offen. Das betrifft vor allem die Regie und das ausgesprochen gelungene Bühnenbild. Die Inszenierung von Peter Raytscheff war von einer bewundernswerten Liebe zum Detail geprägt.
Die stimmlichen Qualitäten der Darsteller waren dem anspruchsvollen Werk jederzeit gewachsen.
Amberg- Der Neue Tag Weiden 27.04.2005
…….
„ Die Fledermaus“ – Das war ein fantastischer Schlussakkord. Mit einer perlenden, champagner- und sliwowitzseligen Inszenierung der Fledermaus ging die Theatersaison zu Ende.
Schöne Stimmen, gute Darstellung der Figuren, Situationskomik, Wortwitz, sehenswerte Kostüme, und ein prächtiges Bühnenbild. „Operettenherz“, was begehrst du mehr? Gar nichts, dachten sich die Besucher zum Schluss und spendeten stehend Beifall. Sie waren hingerissen von der Inszenierung und Präsentation des Stoffes um Liebelei und den „Feuerstrom der Reben“, um die „Unschuld vom Lande“ und den „Herrn Marquis“. Die rasante , optisch reizvolle Inszenierung von Peter Raytsceff mit sollisten, Chor, Ballett und Orchester des Musiktheaters Sofia hatte – ganz ohne Champagner – für rauschende Stimmung im Scharounbau gesorgt.
Alle Darsteller verfügten über ausdruckvolle Stimmen und waren hervorragend disponiert. Ihr Gesang an diesem Abend hätte mit Fug und Recht auch großen Opernaufführungen zur Ehre gereicht. Dazu entwickelte das Ensemble eine Spielfreude, die das Geschehen, immerhin fast drei Stunden lang, im humoristisch-musikalischen Eiltempo am Publikum vorbeipassend ließ.
Einer der Solisten herauszuheben, hieße, den anderen nicht gerecht zu werden. Deshalb ein kolektiewes lob für Dieter Podszus, Svetlana Ivanova, Nikolaj Petrov, Olga Dinova, Penjo Pirozov, Lydia Petrova, Alexander Mutaftschijski, Stanimira Wassileva, Matthias Degen und Peter Josch. Die musikalische Leitung hatte ein souveräner Igor Bogdanov.
Wolfsburger Nachrichten 17.05.2005
……..
Exzellente Sänger und schöne Kostüme:
Höhenflug der Fledermaus im Theater!
Stehende Ovationen!!
Bravo! Diese „Fledermaus“ von Johann Strauß steuerte von Anfang an einen Höhenflug an und bescherte dem Wolfsburger Theater- Publikum am Freitageinen champagnerseligen Abschluss der Spielzeit- gewürzt mit einem kräftigen Schuss Wodka. Als Lohn gab es vom Publikum jede Mänge Szenenapplaus und am Ende sogar stehende Ovationen!!
Eine exellente Sängerschar und ein souverän geführtes Orkester unter der Leitung von Igor Bogdanov garantierten drei Stunden ungetrübtes, lockeres Vergnügen. Schone Kostüme und ein aufwändiges Bühnenbild sorgten für eine überaus ansehnliche Optik- von Regisseur Peter Raytscheff zu einer harmonischen Eincheit geformt. GENAU SO SOLL OPERETTE SEIN!!!
Hervorragend besetzt waren die Hauptrollen. Svetlana Ivanova agierte als selbstbewusste Rozalinde mit Noblesse, Esprit und starker Bühnenpräsenz….
Wolfsburger Algemeine 17.05.2005
(край на цитатите)
Нека днес на 16 септември 2020 г. поздравим сърдечно певицата Светлана Иванова за рождения й ден, като й пожелаем крепко здраве, лично щастие и нови музикални успехи, също такива и с децата от групата „СветЮлка“, с които тя работи така всеотдайно и упорито за музикалното им израстване …
За много години, мила Светлана!
…….