Anna Ivanova-Todorova

Сопранът Анна Иванова-Тодорова празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 11 март 2022 г. пиша за пръв път статия за оперна певица, която е българка, но от доста години има изяви в чужбина, преди всичко в Чехия, но и в други държави. Това е сопранът Анна Иванова-Тодорова, която е родена на днешния ден в Кюстендил, учила е в България в Музикалната академия в София при Сабин Марков, завършва през 1992 г. и веднага започва вокалната си кариера в Софийската опера. По-долу ще дам подробности за живота и дейността на Анна Иванова-Тодорова след това.

Нека сега поясня, че от края на април 2020 г. сме ФБ-приятели с нея и това стана, след като бях писал статия за Сабин Марков на 28 април 2020 г. – годишнина от неговото

рождение. Анна Иванова-Тодорова е прочела тази статия и ми предложи покана за ФБ-приятелство, което приех и след това си разменихме редица постинги, в които научих редица неща за нея и дейността й като певица. Нека още тук отбележа, че тя е крайно благодарна на Сабин Марков за всичко, което е научила от него в Музикалната академия в София. Искам да цитирам автентични нейни думи за него, които тя ми е споделила при наши постинги:

„ (…) Здравейте господин Контохов, прочетох материалите за Маестро Сабин Марков и много се развълнувах. Аз съм негова студентка – завърших Музикалната академия през 1992 г. Много често си спомням за маестрото само с добро, с огромна благодарност! При Маестрото пропях… моят “случай” показа педагогическия му талант. Той беше много добър и сърдечен човек, с благ характер, много внимателен в отношението си към нас, учениците му, това е извънредно важно. (…) Веднага след завършването на Академията дебютирах в Софийска опера като Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“. Не всички имаха това щастие. Реагирах, заради Сабин Марков, не заради себе си. Той си отиде твърде млад, но остави много ясна следа (…) В Чехия съм отдавна – от есента на 1997 г., първо в театъра в Пилзен, а година по-късно в Държавната опера в Прага – 16 сезона. От няколко години вече преподавам в Консерваторията в Прага и продължавам да пея на свободна практика. Мога да ви изпратя биография. Сърдечен поздрав!“

(край на цитатите от различни години)

При един наш разговор попитах Анна Иванова-Тодорова дали не е допълнила имената си с „Иванова“ поради това, че в историята на българското вокално изкуство голяма роля играе певицата Анна Тодорова (1892-1972). Действително това е причината, защото получих следния отговор:

„ Да, точно така, Анна Тодорова е учила моята първа учителка по пеене Бойка Косева – мецосопран. Получих писмо от един зрител – питаше ме, дали не сме роднини. Затова използвам двете фамилии – Иванова-Тодорова“.

(край на цитата)

Разменяли сме си постинги на различни теми, както и с кои български певци тя е имала общи изяви, като при един постинг ми писа: „Пяхме с Бойко Цветанов заедно в „Сицилиански вечерни“ от Верди“.

След този кратък увод ще се спра на биографични данни и дейност на Анна Иванова-Тодорова. В медиите има достатъчно данни за това, главно на английски и чешки езици. Понеже тя работи дълги години в Народната опера в Прага, в нейния сайт там има данни за Анна Иванова-Тодорова на чешки и английски езици. Ще дам в мой превод данните на английски език:

„Българският сопран Анна Иванова-Тодорова е учила вокално изкуство в Софийското музикално училище при проф. Бойка Косева и в Музикалната академия в София при доц. Сабин Марков. Тя започва кариерата си на сцената на Националната опера в София, където играе Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ и Констанца в „Отвличане от сарая“ на Моцарт, Джилда в „Риголето“ и Луиза Милер в едноименната опера от Верди, Рахел в „Еврейката“ от Халеви и други роли.

През 1998 г. Анна Иванова-Тодорова става лауреат на 35-ия международен певчески конкурс „Франсиско Виняс“ в Барселона. От 1997 г. живее в Чехия. Тя е ангажирана първо в театър „J. K. Tyl“ в Пилзен, където играе Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Маргерита в „Мефистофел“ от Ариго Бойто и Абигайл в „Набуко“ от Верди. От 1998 до 2011 г. е солистка на Държавната опера в Прага, където създава редица важни роли от световния сопранов репертоар като Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Виолета в „Травиата“, Леонора в „Трубадур“, Абигайл в „Набуко“ и Елена в „Сицилиански вечерни“ от Верди и в други роли. На сцената на Пражката държавна опера Анна Иванова-Тодорова участва и в световните премиери на оперите „Физиците“ от Андреас Пфлюгер през 2000 г. и „Джоузеф Мерик до Човека слон“ от Лоран Петитжирар през 2002 г. (Моя бележка: ето оригинала при последната опера на английски език: „Joseph Merrick dit Elephant Man by Laurent Petitgirard (2002)“. От януари 2012 г. Анна Иванова-Тодорова е солистка на Чешката национална опера. От 1998 г. тя играе в опери от Моцарт като Донна Анна в „Дон Жуан“ и редовно подобрява изпълнението си под ръководството на проф. Иржи Котуш (Jiří Kotouč). По време на кариерата си в Чехия изнася концерти в Словакия, Дания, Германия, Швейцария, Полша, Япония, Корея и други страни. Концертният й репертоар включва сопрановите сола в Реквием от Моцарт, Симфония № 9 от Бетовен, Реквием от Верди и др. Успешно се е изявявала на международни фестивали, включително „Пражка пролет“, „Пражка есен“, на Оперния фестивал в Бидгошч в Полша и във Феставила на Сметана в Литомишъл. Сътрудничи на Софийската филхармония (Britten: „The Turn of the Screw“) и с Пражкия симфоничен оркестър (Bononcini: „Astarto“). Записала е съвременна музика за лейбъла „Аркадия-Агора“. Актуализация: март 2013 г

(край на цитата)

Към репертоара на Анна Иванова-Тодорова влизат още ролите на Kунегонда в оперетата „Кандид“ от Ленард Бърнстейн, Марина в „Борис Годунов“ от Мусоргски, Тоска в едноименната опера от Пучини, Адриана Лекуврьор в едноименната опера от Чилеа, Мадалена в „Андре Шение“ от Умберто Джордано.

Аз лично до преди 5 години не знаех нищо за Анна Иванова-Тодорова. При търсене на материали за друга оперна певица в Чехия попаднах на едно списание на чешки и български език, което се издава в Прага и там имаше голяма статия на български език за Анна Иванова-Тодорова, заедно с нейни снимки. Основното в статията беше интервю с авторката Мария Захариева, след което се даваше и кратка биография на певицата. Фактически от тази статия-интервю можем да научич всичко най-важно за нея, и това е основният материал в моята статия. Цитирам:

Портал от Чехия „Култура“ 4 / 2008

Анна Иванова-Тодорова:

Ролите ми са като екстремните спортове

Анна Иванова-Тодорова е вече десет години солистка на Държавната опера в Прага. Любителите на оперното изкуство в чешката столица имат удоволствието да се докоснат до нейните сложни и многопластови роли – куртизанката Виолета, полудяващата от любов Лучия, крехката и невинна Джилда, ледената Царица на нощта и суровата Абигаил. Аплодира я публиката не само в Европа, а и в Япония и Корея. Анна Иванова-Тодорова е щастлива, че е намерила своето място в Чехия, но, както сама признава, нейната родна сцена си остава Софийската опера.

Ани, какъв беше за тебе пътят към оперното изкуство?

Може да се каже, че оперна певица станах много случайно. В Кюстендил свирeх на пиано в музикалната школа – без амбиции да ставам пианистка. Исках да се занимавам с езици. В прогимназията се срещнах с една педагожка от София, която ме прослуша и ми препоръча да кандидатствам в Софийското музикално училище с пеене. Приеха ме, но в началото ми беше много трудно, защото никога не съм имала намерение да се занимавам професионално с опера. Не знаех, че имам данни и че операта ще ме заинтригува толкова много. Музикално училище завърших при БОЙКА КОСЕВА – наша известна певица, мецосопран. В Музикалната академия започнах при Мати Пинкас. После имах щастието да попадна в класа на Сабин Марков. В края на следването в Академията се явих на прослушване в Софийската опера. Дебютът ми там беше в ролята на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт.

С кои известни певци, диригенти и режисьори си работила?

В София имах щастието да пея с нашите известни оперни певци Стоян Попов, Христина Ангелакова, Стефка Минева, Румен Дойков. Пяла съм в „Бал с маски“ с Анна Томова-Синтова. Работила съм с диригентите Борис Хинчев, Руслан Райчев, Милен Начев, Недялко Недялков. Всички тези музиканти допринесоха изключително много за моето професионално развитие. Работила съм и с нашите известни режисьори Светозар Донев, Павел Герджиков, Емил Бошнаков и Пламен Карталов.

Защо реши да напуснеш България и как попадна в Чехия?

В България не живеех много спокойно. Имах мизерна заплата в операта и мечтаех да направя нещо повече, мечтаех да ходя по конкурси и прослушвания. Но тогава имах проблеми както с визите, така и със средствата. За Чехия знаех малко. Бях чувала за Златна Прага и за „Пражка пролет“, както и за хубавата чешка бира. Явих се на конкурс в Пилзен, където веднага ми предложиха ангажимент и аз приех. Общо взето в този момент ми беше все едно къде ще пея в Чехия. Това звучи тъжно, но е факт. За операта трябват много средства, а в София пари за опера нямаше. Освен това певците тогава бяха много, конкуренцията беше голяма, а сега казват, че няма кой да пее, защото повечето певци заминават на Запад. Явих се на конкурс в Пилзен и много се зарадвах, че ми предложиха веднага договор. В София се учудиха, че напускам най-големия български оперен театър, но аз бях решила да замина и да търся благополучието си извън България – много тъжно, нали? Чешкият ми дебют беше в Пилзенската опера в ролята на Лучия ди Ламермур от едноименната опера на Доницети. Още следващата година ме приеха в Държавната опера в Прага, но в Пилзен с радост гостувам и до ден днешен.

Как се адаптира в Чехия – трудно ли ти беше?

Адаптирах се лесно, защото имах много работа, а и колегите ме приеха добре. Постепенно намерих сред тях приятели. Дори от ръководството ми казват: „Ти си вече наша певица“. Чехите все пак са славянски народ, макар и с немски манталитет, но точно тази комбинация ми харесва. Средата в операта, за щастие, е международна, пражани са свикнали с чужденците и по-лесно ги възприемат. Иначе чешкият език е един от най-трудните за пеене и затова избягвам да пея на чешки пред чехи.

Какво ти даде България и какво допринесе Чехия за професионалното ти развитие?

В България получих образованието си и станах певица. Но мога да кажа, че в България не се уважават талантливите хора. Певците ги забелязват едва след като се прочуят в чужбина. Държавната политика е лоша и за мен нямаше големи перспективи за развитие. Смятах, че оставайки в родината си, няма да помогна с нищо на държавата, а ще навредя на себе си. Моята професия ми дава възможност да се развивам и в чужбина. Имах нужда да пътувам, да пея по световните сцени и да уча нови роли. Исках да срещам нови диригенти, режисьори и певци, да участвам в нови постановки. Не исках да пея само на една сцена. Аз съм доволна, че намерих своето място в Чехия и успях да се задържа тук. Сигурно съм имала шанс, че точно в периода, в който кандидатствах, са липсвали такива гласове като моя. Една от първите ми роли в Прага беше Виолета от „Травиата“. Тя и досега е в репертоара ми.

Ти си пяла в почти цяла Европа, в Корея и Япония? Къде се чувстваш най-добре и коя публика ти допада най-много?

Струва ми се, че най-сърдечната публика е в Япония. В Прага публиката е международна и реагира различно – понякога в края на спектакъла аплодисментите са наистина френетични. Друг път публиката, в която преобладават туристи, пляска много по време на представлението, но накрая бърза да си тръгне. Преди няколко години пях Джилда в София и ми стана много приятно, защото хората викаха „браво“ – както оркестрантите, така и публиката.

Коя е твоята родна сцена – Софийската или Пражката опера?

Софийската опера е моята родна сцена, защото съм българка. Където и да пея, аз винаги държа в биографията ми да пише, че съм българска певица.

Чувстваш ли носталгия?

С всяка измината година носталгията е все по-силна…

Как се изразява тя?

Мъчно ми е преди всичко за роднините ми. Но като се върна да ги видя и се потопя в българската действителност, бързо изтрезнявам. Българската държава не се интересува от младите хора и те търсят щастието си по света, но ние зад граница винаги оставаме чужденци. Как ще се чувстват нашите деца не мога да кажа.

Коя роля обичаш да пееш най-много, в коя роля се чувстваш най-приятно и леко?

Моите роли са все екстремни. Аз нямам спокойна роля, защото всичките са трудни. Най-много съм пяла Виолета и Царицата на нощта. Ролите ми са като екстремните спортове – колкото по-екстремен е спортът, толкова повече се качва адреналинът и удоволствието е по-голямо. За мен трябва винаги да има някакво предизвикателство, нещо за преодоляване.

С други думи ти имаш постоянно нужда от покачване на адреналина, за да си запазиш формата. А емоциите не се ли изхабяват по този начин?

Да, изхабяват се, но аз се възстановявам с мълчание. Някой път искам да забравя поредната роля, но мозъкът ми работи на тази вълна денонощно. И тогава имам нужда да си почина известно време. Иначе човек прегрява. Затова и ваканциите в операта са големи.

Има ли нещо специфично, което отличава българските оперни певци от останалите изпълнители?

Много често съм си задавала въпроса защо в България се раждат певци с толкова красиви гласове. Обяснявам си го единствено с това, че винаги сме били на кръстопът и най-различни хора са минавали и са оставали по нашите земи. Затова може би имаме добър генетичен материал. Мисля, че Орфей не случайно е живял в Родопите. Освен това българската певческа школа е добра школа и е близка до италианската. Докато в Чехия има силно влияние на немската школа, която не е така универсална като италианската.

Какви изненади ти предлага сцената?

Често ми се е случвало да не познавам тенора, с когото ще пея, а с диригента понякога се запознавам едва след края на спектакъла. На сцената ми се е случвало какво ли не… Често ме питат дали реакциите на партньорите ми не ме разсейват. Например при любовните сцени всеки певец има различен темперамент и съответно реагира по различен начин. Но мене в този момент не ме интересуват тенорите, а вокалите.

Как мина към по-драматичен репертоар?

Постепенно започнах да усещам, че гласът ми узрява и се развива в друга насока. Аз започнах като спинтов сопран, но имам големи височини и дълго време пях колоратурни роли. Понеже имам голям диапазон, за мен не е проблем да пея и по-драматични роли.

Коя оперна героиня обичаш най-много?

Тоска от едноименната опера на Пучини, Адриана Лекуврьор от Чилеа, Мадалена от „Андре Шение“ на Джордано.

С други думи ти не пееш ролите, които най-много ти харесват?

Не, защото имам друг тип глас. Обичам силните и предизвикателни героини, които са пълнокръвни на сцената, които са страстни и борбени.

С какво се занимаваш през малкото свободно време, което имаш?

Със семейството си. Излизаме сред природата или слушам съвсем друг вид музика. Но дори и като готвя, поредната опера звучи в главата ми.

Какво ти дава семейството?

Изключително трудно е в тази професия, свързана с постоянни пътувания и вечерни спектакли, да запазиш семейството си и да имаш дете. Професията ми изисква пълно спокойствие, голяма концентрация и много здраво семейство. Важно е човекът до теб да оценява какво правиш и да разбира колко ти е трудно, да приема сценичните трески и постоянни вълнения, защото няма нормален певец, всички сме малко луди. Излизаш на сцената и си някой друг – това изисква огромно количество енергия, голяма концентрация и физическа издръжливост. Аз правя невероятни усилия да съчетавам професията и семейството.

Мария Захариева

´´´´´´´´

Анна Иванова-Тодорова е родена в Кюстендил. Завършва музикално училище и Държавната музикална академия в София. Учи пеене при Бойка Косева и Сабин Марков. От 1993 до 1997 г. е солистка на Софийската народна опера. В периода 1997–1998 г. е солистка в операта в Пилзен. От 1998 г. е солистка в Държавната опера – Прага. Същата година спечелва втора награда на Международния вокален конкурс „Франциско Виняс“ в Барселона.

Репертоар: Царицата на нощта („Вълшебната флейта“), Джилда („Риголето“), Леонора („Трубадур“), Констанца („Отвличане от сарая“), Kунегунда („Кандид“), Луиза („Луиза Милер“), Рашел („Еврейката“), Лучия („Лучия ди Ламермур“), Марина („Димитрий“), Виолета („Травиата“), Маргарита и Елена („Мефистофел“), Елена („Сицилиански вечерни“), Абигаил („Набуко“), Аида в едноименната опера на Верди и други.

Пяла е в Швейцария, Дания, Германия, Словакия, Япония, Корея, Полша и др. Участвала е в световната премиера на „Физиците“ от Андреас Пфлугер.

(край на цитата)

Това беше всичко за певицата и моя ФБ-приятелка Анна Иванова-Тодорова. Днес по обед погледнах в профила й във ФБ – десетки личности от различни държави, както и от Бълария, я поздравяват за днешния й рожден ден. Всички й пишат мили думи – това означава, че наред с голямата си вокална дейност почти 30 години вече, тя е останала вярна на връзките си с други хора, което е особено приятно за всеки човек, който се е отдал напълно на изкуството …

Нека поздравим днес на 11 март 2022 г. Анна Иванова-Тодорова за нейния рожден ден, като й пожелаем добро здраве, лично и семейно щастие и успехи като певица и вокален педагог.

За много години, драга Анна!

………