Veröffentlicht am

Maria Jeritza

Чешко-американската певица Мария Йерица е родена преди 129 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 6 октомври 2016 г. ще почета рождения ден на една оперна дива, за която съм сигурен, че не е широко позната на голям кръг оперни любители по простата причина, че нейната знаменита кариера по най-големите световни оперни сцени се е разигравала през първата половина на миналия век. Това е знаменитото сопрано от Чехия Мария Йерица (Mariа Jeritza), родена през 1887 г. и починала на 94-годишна възраст през 1982 г. в САЩ.

Когато тя се помина, аз бях тук в Германия и научих за кончината й по радио и телевизия. Но аз знаех за нея отдавна – може би от средата на 40-е години, когато четях като „евангелие“ музикалния речник на Иван Камбуров. На стр. 257 пише (цитирам, имам речника тук при мен): „Мария Йерица – видна певица, родена на 6 октомври 1887 г. в Бърно, започнала като хористка, през оперетата, тя достига 1912 до Виенската държавна опера, където и до сега се числи, получавайки през всеки сезон продължителен отпуск за гостуване в Америка – главно в Ню-Йоркската Метрополитън опера. Йерица е на еднаква гласова и сценическа висота, както при лирични, тъй и при драматични роли“

(край на цитата)

Този речник Иван Камбуров е издал през 1933 г. и съдържа всичко най-важно от музикалната история до това време. Защо съм запомнил тази малка информация за Мария Йерица – много просто: през 40-те години Радио София излъчваше редовно класическа музика, пък и слушахме чужди радиостанции. Освен това в Габрово имаше не малък кръг от оперни любители, чиито разговори съм долавял в магазина на баща ми или при срещи на певци от различните хорове, в които той участваше. Името на Мария Йерица лесно се помни, пък и нейни снимки съм виждал някъде – красива руса жена с особено излъчване, да не говоря за вокалното изкуство, което владееше до съвършенство. Но имаше и друг факт – бях запомнил годината на раждане – 1887, която беше същата като тази на баща ми и на нашата близка позната – легендарната певица Христина Морфова, която гостуваше в дома ни преди да загине в автомобилна катастрофа на 1 юни 1936 г. Така тези „три личности на една възраст“ дълго са ме съпровождали в моите „музикални фантазии“. Първо се помина Морфова на 49 години, през 1977 г. – баща ми – почти на 90, и през 1982 г. – Мария Йерица на достолепна възраст – 94 години.

Както знаят моите читатели и приятели във Фейсбук, вече три пълни години пиша почти всеки ден моите „оперни истории“ и непрекъснато се срещам с какви ли не съдби на наши и чужди оперни и оперетни артисти, пълни с големи постижения и с много неприятности, с големи кариери и с рано повехнали житейски съдби. Личният живот на всеки от тези артисти е толкова разнообразен, така неочаквано променящ си и винаги съм оставал впечатлен от голямата любов, с която тия артисти упражняват тежката си професия, която по моя преценка не може да се сравни с никоя „нормална“ професия – тежки и рисковани пътувания по света, живот повече в хотели и в чужди места, компромиси в редица отношения и какво ли не още. Защо пиша това – като се запознаем по-долу с живота на Мария Йерица, ще видим колко разнообразно е протекло личното й битие, колко проблеми е създала изключителната й популярност в Европа и Америка, колко лични проблеми е причинила тази известност. Мисля си, има нещо общо между нея и например Анна Нетребко – и двете са световно известни певици, започват голямата си кариера във Виена, живеят там, после големи успехи в Америка, чести смени на личните си партньори в частния живот. И двете имат прекрасна външност. Разликата е само в епохите – почти 80 години. Разбира се, има и различия – няма защо да се задълбочавам, просто направих едно отклонение.

Сега ще се спра на фактите – биографията и кариерата на Мария Йерица. Бях решил скоро да пиша за чужди оперни артисти само при кръгли юбилеи, но сега правя изключение, защото отдавна отлагам писането на статия за Мария Йерица, вече е време да направя това. Както ще видим – един интересен живот, пълен с големи успехи и много изненади. Но преди всичко – много участия в главни роли при премиери на нови опери от тази епоха, и то от световно известни композитори като Рихард Щраус и Джакомо Пучини. Източници за информация има достатъчно много, в Интернет е пълно с линкове на латиница, свързани с тази изключителна певица. На български език няма за сега нищо.

Мария Йерица (Maria или Mizzi Jeritza – на чешки Jedlitzka (Marie Jedličková) е родена на 6 октомври 1887 г. в Бърно (тогава в Моравия), починала на 10 юли 1982 г. в Orange, New Jersey в САЩ, е световно известно сопрано от Чехия, дълги години живяла и починала в САЩ.

Мария Йерица показва от дете големи музикални способности, следва първо в Консерваторията в Бърно пиано, цигулка, чело и арфа, после започва и вокално обучение там, като го продължава в Прага. Започва певческа кариера като хористка в Градския театър в Бърно. През 1905 г. е нейният оперен дебют в ролята на Елза в операта „Лоенгрин“ от Вагнер на сцената на Градския театър в Оломоуц (на моравски Holomóc или Olomóc, на чешки: Olomouc). През сезона 1906-1907 играе в ансамбъла на Градския театър в Дортмунд / Германия.През 1910 г. е ангажирана като „оперетно сопрано“ в Мюнхен в тамошния „Künstlertheater“, а същата година получава ангажимент и във Виенската народна опера. В Мюнхен тя е чута от директора на Виенската народна опера Райнер Симонс, който веднага я ангажира. Във Виена участва през 1911 г. при премиерата на операта „Der Kuhreigen“ от австрийския композиторWilhelm Kienzl (1857-1941)в ролята на Blanchefleur.

През 1912 г. на Мария Йерица бързо се усмихва щастието – австрийският кайзер Франц Йозеф Първи слуша нейно изпълнение в курорта Бад Гащайн (в някои източници пише в Бад Ишл), остава очарован и нарежда нейното ангажиране във Виенската придворна опера (Wiener Hofoper), където Мария Йерица скоро става „Primadonna assoluta“ и жъне огромни успехи. През 1912 г. тя играе главната роля при премиерата на операта „Афродита“ от Макс фон Оберлайтнер (Max von Oberleithner, 1868-1935) – чешко-австрийски композитор, написал 8 опери, през същата 1912 г. Мария Йерица получава главната роля в операта „Ариадне на Наксос“ от Рихард Щраус при премиерата на операта на сцената на Придворната опера в Щутгарт. През 1919 г. играе ролята на Кралицата в операта „Жената без сянка“ от Рихард Щраус при премиерата на тази опера на сцената на Виенската държавна опера. Също в други опери на Рихард Щраус Мария Йерица блести с постиженията си, особено като Саломе – една от коронните й роли, в която показва напълно големия си вокален и артистичен талант. Позната вече с толкова участия при премиери на различни нови опери, през 1912 г. тя участва във Виена и при премиерата на операта „Момичето от Златния запад“ от Пучини, като в ролята на Мини участва във Виенската държавна опера 55 пъти – за последен път на 18 септември 1953 г. като 66-годишна.

От 1912 г. започват и нейните гастроли по всички големи европейски оперни сцени. По-късно ще дам повече подробности за нейните триумфи по световните сцени.

През годините 1921-1932 Мария Йерица е член на ансамбъла на МЕТ в Ню Йорк, където дебютира в ролята на Мариета в операта „Мъртвият град“ от Ерих Волфганг Корнголд (за този австрийски композитор, имигрирал по-късно в САЩ след идването на власт на националсоциалистите в Австрия вече писах няколко пъти, както и за великолепната му опера „Мъртвият град“, която се надявам най-сетне някой амбициозен директор на български оперен театър да включи в репертоара си – ще има положително огромен успех, музиката и сюжета са прекрасни – от епохата на сюрреализма).

След този период в САЩ Мария Йерица се завръща в Европа и поема редица роли (също и по време на престоя й в САЩ) във Виенската държавна опера, играе също и в различни филмови роли. След края на Втората световна война тя се включва активно с големи суми като спонсор при възстановяването на разрушената Виенска държавна опера. По-долу цитирам всички участия на Мария Йерица на сцената на Виенската държавна опера:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
AidaAida06.11.1914–14.10.19219 mal
AphroditeChrysis16.03.1912–12.03.191816 mal
Ariadne auf NaxosPrimadonna/Ariadne04.10.1916–24.09.192333 mal
BoccaccioGiovanni Boccaccio02.06.1932–14.06.19339 mal
CarmenMicaëla13.06.1915–10.09.19152 mal
CarmenCarmen18.05.1920–03.07.193221 mal
Das Heimchen am HerdDot23.05.1913–08.04.192017 mal
Das Spielwerk und die PrinzessinDie Prinzessin15.03.1913–18.04.19135 mal
Der fliegende HolländerSenta01.05.1912–08.09.192321 mal
Der RosenkavalierOctavian24.05.1923–25.04.19284 mal
Die Ägyptische HelenaHelena11.06.1928–13.09.19296 mal
Die FledermausRosalinde06.04.1913–26.12.19209 mal
Die Hugenotten / Les Huguenots / Gli UgonottiValentine28.12.1916–02.04.19199 mal
Die tote StadtMarietta/ Die Erscheinung Mariens, Pauls verstorbener Gattin10.01.1921–02.07.193424 mal
DjamilehDjamileh07.05.1915–28.01.19163 mal
EuryantheEuryanthe von Savoyen12.12.1917–27.05.19192 mal
Il tabarroGeorgette20.10.1920–02.12.19207 mal
JenůfaJenůfa16.02.1918–06.05.192612 mal
La fanciulla del WestMinnie24.10.1913–18.09.195355 mal
La JuiveRachel03.06.1917–02.05.193015 mal
LohengrinElsa von Brabant04.05.1912–19.04.193235 mal
SalomeSalome14.10.1918–12.09.195139 mal
ToscaFloria Tosca02.05.1915–14.09.195351 mal
TurandotTurandot21.04.1927–27.04.19328 mal
ViolantaViolante10.04.1916–16.06.193030 mal

(край на цитата)

Едно внушително присъствие от 1912 чак до 1953 година – почти 40 години. Не може да не забележим, че през септември 1953 г. – вече на 66-годишна възраст, Мария Йерица има последните си участия на тази сцена в „Момичето от Златния запад“ и коронната й роля на Тоска в операта от Пучини. Като Тоска тя е играла във Виена общо 51 пъти.

Във Виена Мария Йерица има съвместни участия и с български певци. Така например в 30-те години, когато нейната световна кариера се развива стремително, тя играе заедно с отличния български тенор от арменски произход Арман Токатян в главните роли в „Тоска“ от Пучини. Ето състава на ансамбъла на 13 юни 1931 г.:

TOSCA

Montag, 13. Juli 1931 | 19:30 | in deutscher und italienischer Sprache

138. Aufführung in dieser Inszenierung

Operntheater

(край на цитата)

Но Мария Йерица има и други участия във Виена заедно с Арман Токатян – в операта „Кармен“ ог Бизе, където тя е Кармен, а Арман Токатян е Дон Хосе. Цитирам състава на ансамбъла на 3 юли 1932 г.:

CARMEN

Sonntag, 3. Juli 1932 | 19:00 | in deutscher Sprache

Neueinstudierung

Operntheater

(край на цитата)

Двадесет години по-късно, на 14 септември 1953 г. Мария Йерица играе във Виена за последен път на сцената на Виенската държавна опера в коронната си роля на Тоска в операта от Пучини – последната изява в тази роля там, в която е имала общо 51 пъти участия във Виена, за първи път на 2 май 1915 г.

Ето списъка на артистите от последното й участие там:

TOSCA

Montag, 14. September 1953 | 19:00 | in deutscher Sprache

49. Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

Каква чест за българския артист Любомир Панчев („царят на малките роли“ – вече писах статия за него) да играе заедно с тази велика певица.

Именно в годините след Втората световна война Мария Йерица прекарва летните месеци в Австрия в района на Salzkammergut в градчето Unterach am Attersee (Унтерах на Атерзее), където тя купува една стара великолепна вила на брега на езерото, която стои дълго време след войната без да бъде ползвана и я реновира чудесно. По-късно в нейна чест и в нейна памет главната улица в Унтерах носи името й – Maria-Jeritza-Straße.

Личният живот на Мария Йерица е повече от драматичен – като в роман или в някоя фантастична опера или оперета. Първият й съпруг още в Чехия (тя се нарича тогава Marie Jedličková) е от Бърно и се нарича Винер (Wiener), но бракът трае само две години. Разведената оперна дива (вече се нарича Maria Jeritza)се оженва на 13 март 1919 г. – вече е на 32 години – за австрийския благородник Friedrich Leopold Salvator Freiherr Popper von Podhragy (1886–1953) – собственик на банката Hermann Korti & Co и на замъка и имението Unternberg край St. Corona в Niederösterreich (Долна Австрия). Този брак трае също не дълго. На 29 юли 1935 г. (тя е вече на 48 години) Мария Йерица встъпва за трети път в брак – този път в САЩ, в Санта Барбара / Калифорния с американеца Winfield Richard (“Winnie”) Sheehan (1883–1945) – 51-годишен филмов магнат и вицепрезидент на филмовата компания „Fox Film Corporation“, с когото живее в Холивуд и по-късно в Ню Йорк. След неговата смърт през 1945 г. вдовицата Мария Йерица се омъжва за четвърти път за предприемача Irving Seery от Ню Джърси, където отива да живее и остава там до смъртта си през 1982 г. Гробът й се намира в Holy Cross Cemetery в North Arlington, Ню Джърси.

До тук се спрях повече на биографични и лични данни за Мария Йерица, сега искам да добавя повече подробности за певческата й кариера на различните световни сцени. Когато стана въпрос за идването й във Виена по препоръка на кайзер Франц Йозеф Първи, след като слуша нейно изпълнение в курорта Бад Гащайн, това е нейна изява в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус. Веднага трябва да се добави, че Мария Йерица още като студентка в Бърно и хористка в местния театър е играла малки оперетни роли, а по-късно участва и в главни роли от класически оперети. Например през 1931 г. в Ню Йорк тя постига един от най-грандиозните си успехи в оперетата „Бокачио“ от Франц фон Супе, 20 години по-късно – през 1951 г., вече на 64 години – като Розалинда в оперетата „Прилепът“ от Щраус, на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Тази нейна изява тогава е оценена като повече от отлична.

Ето други данни от оперната й кариера: през 1918 г. Мария Йерица играе във Виена ролята на Йенуфа в едноименната опера на Леош Яначек, която роля играе в нова постановка през 1924 г. на сцената на МЕТ в Ню Йорк. В тези години тя гастролира по всички големи европейски оперни сцени: във Франция, Великобритания, Швеция, Дания, Русия, Унгария, където е посрещана с неописуем възторг. За ангажиментите й в МЕТ в Ню Йорк писах, ето други подробности там: през 1926 г. тя играе в главната роля при премиерата на операта „Турандот“ от Пучини (той е посветил тази роля на нея!), през 1927 г. – като Виоланта при премиерата на едноименната опера от Ерих Волфганг Корнголд. През 1928 г. следва нова премиера с нейно участие – главната роля в новата опера на Рихард Щраус „Египетската Елена“, както и премиерата на „Madonna Imperia“ от Franco Alfano (1876-1954) – италиански композитор, автор на 13 опери от стила веризмо. В Ню Йорк Мария Йерица участва в главни роли общо в 21 различни произведения при 293 спектакла – един незапомнен за времето триумф. Ето и други нейни участия: през 1925-26 г. тя пее в Лондон в Ковънт Гардън, през 1928 г. очарова публиката като Тоска в Гран Опера в Париж, до 1935 г. е член на ансамбъла на Виенската държавна опера, за което дадох подробности. През 30-те години на миналия век тя постига огромни успехи и като артистка в редица тон-филми с музикален характер.

Още през 1924 г. Мария Йерица издава в Ню Йорк автобиографията си под заглавие „Sunlight and Song“. Композиторът Рихард Щраус, който е очарован от изкуството й и тя пее редица главни роли в негови опери, някои и при премиерите им (писах за това), й посвещава своята предпоследна композиция – песента „Malven“ с думите: „На любимата Мария, тази последна роза!“. Тази песен е компонирана на 23 ноември 1948 г. в Монтрьо / Швейцария.

Какво казва за Мария Йерица специализираната музикална критика: „Мария Йерица е една от най-забележителните вокални артистки в епохата си. Заедно с красотата и топлината на нейния глас се възхищаваме на драматичното изкуство при играта й на сцената. Най-големите й сценични успехи тя постига като Таис, като Тоска (в тази роля тя играе с удоволствие да лежи на пода на сцената при арията „Vissi d’arte“), като Йенуфа, като Федора в едноименната опера от Умберто Джордано, като Мариела в операта „I Gioielli della Madonna“ от Волф-Ферари, като Сента в „Летящият холандец“ и Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер, като Шарлота в „Отбелязаните („Die Gezeichneten“) от Франц Шрекер, като Мариета в „Мъртвият град“ от Корнголд, като Турандот в операта от Пучини, като Кармен в операта от Бизе (сензация като „руса“ Кармен на сцената на МЕТ в Ню Йорк)“. (Моя бележка – в последно време прочутата певица Елина Гаранча – мецосопран, също игра с огромен успех (като блондинка) ролята на Кармен, което медиите отбелязаха като „изключение от правилото“).

(край на оценките)

Интересно, като преглеждам информациите за Мария Йерица ми прави впечатление, че тя не е имала особен интерес към опери от Верди – само няколко участия в главната роля в „Аида“ на сцената на Виенската държавна опера между 1914 и 1921 години, общо 9 пъти. Може би се лъжа, но това показват фактите.

В чест и почит към Мария Йерица през 1996 г. във Виена – квартала Donaustadt (22. Bezirk) една улица е наречена на нейно име – Maria-Jeritza-Weg.

За големите си заслуги във вокалното изкуство Мария Йерица е отличена с редица награди, титли и почетни членства (цитат на немски език):

(край на цитата)

По отношение на музикални записи, поради все още не добре развитата звукозаписна техника в началото на миналия век, не всички големи постижения на Мария Йерица са запечатани за следващите поколения. Все пак в издания на „Koch Records“ са включени фрагменти от нейни изяви на сцената на Виенската държавна опера, например като Брунхилде във „Валкюра“ от Вагнер, като Саломе в операта от Рихард Щраус и като Сантуца в „Селска чест“ от Маскани. В по-стари издания на фирма „Pathe“ могат да се слушат нейни изпълнения от 1912 г., от фирма „Odeon“ – такива от 1915-1919 г., от фирма „Victor“ – такива след 1922 г. При фирма „Koch/Schwann“ също са включени нейни участия във Виенската държавна опера, преди всичко като Брунхилде във „Валкюра“ от Вагнер. Редица записи могат да се слушат сега и в електронни портали, като YouTube и други.

Трябва да отбележа, че веднага след смъртта на Мария Йерица в САЩ на 10 юли 1982 г. световните медии отбелязаха нашироко това, макар че певицата отдавна бе слязла от сцената. Тук в Германия това се отбеляза по радио и телевизия, също и в пресата. Авторитетният седмичник „Der Spiegel“ отбеляза кончината й в броя си от 19 юли 1982 г. – една седмица след смъртта й. Цитирам това траурно съобщение:

´“Der Spiegel“ Nr. 29 / 1982

19.07.1982

GESTORBEN – Maria Jeritza

Maria Jeritza, 94. Schon der Beginn ihrer Karriere war grandios: Kaiser Franz Joseph, auf Sommerfrische in Bad Ischl, hatte die großgewachsene Blondine aus Brünn in der “Fledermaus” gesehen und die “entzückende Person” sofort für seine Hofoper engagieren lassen. In Wien stieg die Sopranistin bald zur Primadonna assoluta auf – und sie hatte das Zeug zum Star: Ihre Stimme, ihre Schauspielbegabung und nicht zuletzt ihre männermordende Ausstrahlung machten sie bald zum Abgott der Wiener. Für die Jeritza wurden Opern komponiert (Puccini widmete ihr die Titelpartie der Prinzessin “Turandot”) und Duelle ausgefochten, ihre Auftritte vor Gericht, wo sie gegen Gerüchte über ihr Privatleben zu Felde zog, waren bald ebenso berühmt wie die an der Wiener Staatsoper. 1921 folgte die Österreicherin einem Ruf der New Yorker Metropolitan Opera, rund 60 Rollen im Repertoire, darunter ihre wohl berühmteste – Puccinis “Tosca”. Bis 1932 war die Jeritza (Photo, 1951 mit dem Dirigenten Eugene Ormandy) Mitglied des Met-Ensembles, gab vielumjubelte Vorstellungen auch in Wien und ließ sich schließlich ganz in den Vereinigten Staaten nieder. Dort, in Orange (New Jersey), verstarb sie am vorvergangenen Samstag.

(край на цитата)

Превод:

“Der Spiegel” № 29 / 1982 г.

19 юли 1982 г.


ПОЧИНА – Мария Йерица


Мария Йерица, 94. Началото на нейната кариера е страхотно: император Франц Йозеф, на лятна ваканция в Бад Ишл, вижда високата блондинка от Бърно в „Прилепът“ и веднага наема „възхитителната личност“ за своята придворна опера. Във Виена сопраното скоро се издига до „primadonna assoluta“ – и тя притежава всичко необходимо, за да бъде звезда: нейният глас, нейният актьорски талант и, не на последно място, нейната мъжеубийствена харизма скоро я превръщат в идол на виенчани. Композирани са опери за Йерица (Пучини й посвещава главната роля на принцеса Турандот в едноименната опера) и нейните изяви в съда, където тя се бори срещу слуховете за личния си живот, скоро стават толкова известни, колкото тези във Виенската държавна опера. През 1921 г. австрийката приема повикване от нюйоркската Метрополитън опера с около 60 роли в репертоара, включително най-известната й – „Тоска“ на Пучини. До 1932 г. Йерица (снимка, 1951 г. с диригент Юджийн Орманди) е член на ансамбъла на МЕТ, изнася също много аплодирани изпълнения във Виена и накрая се установява в Съединените щати. Там, в Ориндж (Ню Джърси), тя умира в предминалата събота.

(край на превода)

Друг забележителен документ след смъртта на Мария Йерица е една статия на английски език, публикувана в печатна медия в САЩ още на следния ден след смъртта й. Цитирам и този документ в оригинал (ще дам превод и на български език), той съдържа редица подробности за живота и кариерата на певицата:

MARIA JERITZA, STAR OF OPERA’S ‘GOLDEN AGE,’ DIES AT 94

By JOHN ROCKWELL

Published: July 11, 1982

Maria Jeritza, the internationally renowned soprano who has been called the golden girl of opera’s ”golden age,” died yesterday at St. Mary’s Hospital in Orange, N.J., after a long illness. She was 94 years old and lived in Newark.

She was, said one admiring Metropolitan Opera veteran, a ”genuine 24-carat prima donna of the old school.” When Maria Jeritza swept onstage – a tall, imperious, yet irresistibly feminine woman with a ravishing figure, exquisite face and shimmering blond hair – audiences knew they were in the presence of a star. And one of the things that made Miss Jeritza a prima donna was that she knew it, too.

Miss Jeritza was one of the great artists of opera’s ”golden age,” or at least the latter part of it, from 1910 to 1930. It was a time in which opera singers were accorded the sort of mass adulation they hardly receive today; the only contemporary parallel would be the hysteria that greets rock singers, but that is from presumably susceptible teen-agers.

In the two cities in which Miss Jeritza based her career, Vienna and New York, she was a household word, the object of envy and avalanches of gushing newsprint.

Opinions vary as to her greatest role, but there can be no question that the title role in ”Tosca” was the part by which the general public knew her best. Floria Tosca is herself an opera singer, and Miss Jeritza’s portrayal epitomized everything opera audiences loved about her.

Voracious Love of Life

It was grandly and broadly sung, with a hefty lyric-spinto soprano. It was passionately acted, in so convincing a manner that singers to this day copy her in many details – above all, the business of singing ”Vissi d’arte,” her great second-act aria, prostrate on the floor before the diabolical Scarpia. And it radiated a love of life so voracious that Miss Jeritza was idolized in just the way Tosca was meant to have been idolized in Puccini’s opera.

Miss Jeritza enjoyed adulation from every quarter. Olin Downes of The New York Times called her first Metropolitan Opera Tosca in 1921 a ”sweeping triumph.” It was, he said, ”gloriously sung,” ”distinguished and original,” blessed with ”physical beauty of the highest type.”

”Those whose privilege it was to behold her performance will have memories,” he concluded. ”When great artists arise in future years, they will say: ‘But I heard Maria Jeritza in ”Tosca.” ‘ ”

Marcel Prawy, the historian of the Vienna Opera, was more succinct. He simply called Miss Jeritza ”the prima donna of the century.” Critics were hardly alone in their admiration. Miss Jeritza’s third husband, Irving P. Seery, a New Jersey businessman and lawyer, was said to have fallen in love with her in 1910 when he saw her on the stage and remained a bachelor for 38 years until he could finally marry her.

Aside from her husbands, she was reported to have had close relationships with some of the most famous composers of her day. Hardly a year went by in the 1920’s when Miss Jeritza was not in the Austrian courts, suing to suppress some scandalous novel that purported to reveal new facets of her love life.

Musing over her collection of jewels several years ago, she sniffed scornfully about today’s prima donnas: ”Flowers! If they had tried to give me only flowers, I would have spit in their faces.”

Imbroglios and Adulation

Her fans, in Vienna and New York, were as tenacious as they were loyal. Giulio Gatti-Casazza, director of the Metropolitan Opera from 1908 to 1935, said her ovation after ”Vissi d’arte” was the greatest he had ever heard. And when she returned to the scenes of her former triumphs in the early 1950’s, applause stopped the shows for minutes on end.

Miss Jeritza had a good head for publicity, and her lavishly publicized imbroglios with the leading sopranos and tenors of her time only added to popular fascination with her.

Her best-known tenor antagonists were Alfred Piccaver, the English-American who was a leading tenor in Vienna, and Beniamino Gigli, who was said to have kicked her in the shins over who should get priority during a curtain call. He thus caused Miss Jeritza to appear alone before the Met footlights, weeping and crying that ”Mr. Gigli is not nice to me.”

Lotte Lehmann, the first to sing the role of Composer in Richard Strauss’s ”Ariadne auf Naxos,” (Miss Jeritza was the first Ariadne) and the first Dyer’s Wife in his ”Die Frau ohne Schatten” (Miss Jeritza was the first Empress), was amusingly sharp-tongued about her rival in her autobiographical study of Strauss’s operas. And the grand and venerable Lilli Lehmann is said to have observed, apropos Miss Jeritza’s Tosca, that ”a real artist shouldn’t have to lie on her face to sing a big aria.”

A Battle During ‘Die Walkure’

The most celebrated Jeritza feud involved Maria Olszewska, a noted mezzo-soprano of the period between the World Wars. At a 1925 performance of ”Die Walkure” in Vienna, Miss Olczewska became upset over what she believed to be some giggling and whispering from the wings on the part of Miss Jeritza and another artist.

After several increasingly emphatic comments of ”Cut it out,” ”Silly gooses” and ”Pigs” failed to quiet the disturbance, Miss Olczewska marched determinedly toward the wings and spat at Miss Jeritza, hitting the other giggler. She was dismissed from the company, and then sued for reinstatement on the ground that Miss Jeritza was, illegitimately, the de facto head of the company. Miss Olczewska was eventually rehired.

Miss Jeritza was born in Brno, Czechoslovakia – then Brunn, Austria – on Oct. 6, 1887, according to most current reference books (when she was at the Met in the 1920’s, newspaper interviews gave her year of birth as 1891). Her original name was Mitzi Jedlicka, but she changed it to Jeritza (pronounced HAIR-itza) in her early 20’s.

Although her family was poor – her father was a concierge – she received early dramatic and vocal training, and made her debut as a member of the Olmutz Opera company in 1910 as Elsa in Wagner’s ”Lohengrin.” Five months later won a position at the Vienna Volksoper, with Elisabeth in Wagner’s ”Tannhauser” as her debut role. With that forum and subsequent appearances in a lavish production of Offenbach’s ”La Belle Helene” in Munich and as Strauss’s first Ariadne in Stuttgart, the young singer gained an increasingly favorable reputation.

But it was not until Emperor Franz Joseph heard her as Rosalinda in ”Die Fledermaus” at Bad Ischl, a summer spa, that she was invited to join the Vienna Opera itself. ”Why isn’t this ravishing creature singing at the court opera?” the monarch asked. ”Must I always listen to fat, elderly women?”

A Shocking Costume

Miss Jeritza made her debut in 1912 in the title role of a longforgotten opera called ”Aphrodite,” dressed in a costume that then seemed the next thing to nakedness. Her success was complete. By the time she left for the United States, she had nearly 60 roles in her repertory.

Miss Jeritza’s career at the Metropolitan Opera lasted from 1921 to 1932, although she returned to Vienna each year and sang in many of the important houses of the world.

At the Met, Miss Jeritza sang 20 roles, counting a single Rosalinda she learned in English for a benefit in 1951. Her most famous and frequent Met parts were Tosca, Santuzza, Sieglinde, Elsa, Elisabeth, Octavian, Turandot and Minnie. But she also essayed Carmen (one of her few failures, despite such novelties as a ”Seguidilla” sung flat on her back), appeared in the ill-fated American premieres of Korngold’s ”Die tote Stadt” (her debut role) and Strauss’s ”Die aegyptische Helena” and the historically more significant American premiere of Janacek’s ”Jenufa.”

As her repertory and her recordings suggest, Miss Jeritza had a big, bright, gleaming soprano – toward the end of her prime, she took on the ”Walkure” Brunnhilde, although she never went further into the heavy Wagnerian parts. Early in her career, the critics were nearly unanimous in their praise of her singing. In her last years at the Met, there were complaints about stridency, ”scooping” up to notes and singing under pitch.

Drama Over Bel Canto

Her acting style was highly realistic (real tears were, it is said, not uncommon) and marked by an innate theatricality. The habit of singing ”Vissi d’arte” on her stomach apparently came about after an accident during a dress rehearsal. Puccini rushed up to her after the act and insisted that she always do it that way, that her insight was ”from God.” In her later years, though, what had seemed at first like inspired theatricality came sometimes to look like calculated mannerism.

Still, her acting, or perhaps the simple magnetism of her stage presence, obviously overwhelmed most of her audience. She was an artist in the Callas mold. Miss Jeritza was never afraid to sacrifice bel canto beauty of tone for dramatic effect.

After she left the Met in 1932, Miss Jeritza continued to sing, in Europe and all over the United States. She also made several movies, most notably of a Lehar operetta for the German UFA company. But she gradually devoted more and more of her time to retirement.

In 1934 she divorced her first husband, Baron Leopold von Popper, an Austrian businessman, and the next year she married Winfield Sheehan, a Hollywood film executive. The marriage brought her a lavish estate in Beverly Hills, with a dining room that seated 182.

Mr. Sheehan died in 1945, and in 1948 Miss Jeritza married Mr. Seery, who died in 1966. After that, she continued to live in her Newark home, accompanied by her private secretary of many decades.

She had no children.

She was active well into her 80’s, serving as hostess for functions at the residence of the late Cardinal Spellman and for visiting Austrian officials, and maintaining a regular box and block of seats for the Saturday matinee performances at the Met.

She is survived by several nephews and nieces. A funeral service will be held at 9:30 A.M. Wednesday at the Spatola Funeral Home, 240 Mount Prospect Avenue, in Newark. A mass will follow, offered by Terence Cardinal Cooke at 11 A.M. at St. Patrick’s Cathedral in Manhattan.

(край на цитата)

Превод:

МАРИЯ ЙЕРИЦА, ЗВЕЗДАТА ОТ „ЗЛАТНИЯ ВЕК“ НА ОПЕРАТА, ПОЧИНА НА 94 ГОДИНИ

От ДЖОН РОКУЕЛ

Публикувано: 11 юли 1982 г.

Мария Йерица, международно известното сопрано, което е наричано златното момиче на „златната ера“ на операта, почина вчера в болница „Сейнт Мери“ в Ориндж, Ню Джърси, след дълго боледуване. Тя беше на 94 години и живееше в Ню Йорк.

Тя беше, казва един възхитен ветеран от Метрополитън опера, „истинска 24-каратова примадона от старата школа.“ Когато Мария Йерица се появи на сцената – висока, властна, но неустоимо женствена жена с пленителна фигура, изящно лице и бляскава руса коса – публиката знаеше, че е в присъствието на звезда. И едно от нещата, които направиха мис Йерица примадона, беше, че и тя го знаеше.

Госпожица Йерица беше един от великите артисти на „златния век“ на операта или поне през последната част от него, от 1910 до 1930 г. Това беше време, в което оперните певци получаваха онзи вид масови хвалбствия, които едва ли получават днес; единственият съвременен паралел би бил истерията, която посреща рок певците, но това идва от предполагаемо податливи тийнейджъри.

В двата града, в които госпожица Йерица базира кариерата си – Виена и Ню Йорк, тя беше популярна дама, обект на завист и лавини от бликаща вестникарска хартия.
Мненията за нейната най-велика роля са различни, но няма съмнение, че главната роля в „Тоска“ е ролята, с която широката публика я познава най-добре. Самата Флория Тоска е оперна певица и образът на госпожица Йерица олицетворява всичко, което оперната публика обича в нея.

Ненаситна любов към живота

Ролята й в „Тоска“ е грандиозно и широко изпята, със силно лирично спинтово сопран. Тази роля е страстно изиграна, по толкова убедителен начин, че певците до ден днешен я копират в много детайли – преди всичко в начина на пеене на “Vissi d’arte” – нейната велика ария във второ действие, просната на пода пред дяволския Скарпия. И тя излъчва любов към живота, толкова ненаситна, че мис Йерица е идолизирана точно както Тоска трябваше да бъде идолизирана в операта на Пучини.

Госпожица Йерица се радваше на ласкателства от всички страни. Олин Даунс от „The New York Times“ нарича нейната първа изява в Метрополитън опера като Тоска през 1921 г. „помитащ ​​триумф“. Според него ролята е „славно изпята“, „отличителна и оригинална“, благословена с „физическа красота“ от най-висок тип.”

„Тези, чиято привилегия беше да видят изпълнението й, ще имат спомени“, заключва той. „Когато в следващите години се появят велики артисти, те ще кажат: „Но аз чух Мария Йерица в „Тоска“.

Марсел Прави, историкът на Виенската опера, е по-лаконичен. Той просто нарича госпожица Йерица „примата на века“. Критиците едва ли бяха сами в своето възхищение. Твърди се, че третият съпруг на мис Йерица – Ървинг П. Сийри, бизнесмен и адвокат от Ню Джърси, се влюбил в нея през 1910 г., когато я видял на сцената, и останал ерген в продължение на 38 години, докато най-накрая успял да се ожени за нея.

Освен със съпрузите си, се съобщава, че тя е имала близки отношения с някои от най-известните композитори на нейното време. Едва ли е минала година през 20-те години на миналия век, когато госпожица Йерица не е била в австрийските съдилища, завеждайки дело за закриване на някакъв скандален роман, който уж разкрива нови аспекти на нейния любовен живот.

Размишлявайки върху колекцията си от бижута преди няколко години, тя подушва презрително днешните примадони: „Цветя! Ако се бяха опитали да ми подарят само цветя, щях да им се изплюя в лицата.“

Имброглиос и умиление

Феновете й във Виена и Ню Йорк бяха колкото упорити, толкова и лоялни. Джулио Гати-Касаза, директор на Метрополитън опера от 1908 до 1935 г., казва, че нейните овации след „Vissi d’arte” са най-великите, които е чувал. И когато се връща на сцените на предишните си триумфи в началото на 50-те години, аплодисментите спират представленията за минути.

Госпожица Йерица имаше добра представа за публичност и нейните щедро рекламирани заплетени изпълнения с водещите сопрани и тенори на нейното време само засилват очарованието на народа към нея.

Нейните най-известни антагонисти от тенорите са Алфред Пикавер, англоамериканецът, който е водещ тенор във Виена, и Бениамино Джили, за когото се казваше, че я ритнал в пищялката поради това, кой да има приоритет по време на разговор зад завесата. По този начин той накарва мис Йерица да се появи сама пред прожекторите на MЕТ, плачейки и викайки, че „Mистър Джили не е мил с мен.“

Лоте Леман, първата, изпяла ролята на Композитора в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус (мис Йерица е първата Ариадна) и първата съпруга на Барак в операта на Рихард Щраус „Жената без сянка“ (мис Йерица е първата певица в тази опера в ролята на Императрицата), е забавно остра за съперничката си в автобиографичното си изследване на оперите на Щраус. И се казва, че великата и почтена Лили Леман е отбелязала, във връзка с Тоска на госпожица Йерица, че „един истински артист не трябва да лежи по лице, за да изпее голяма ария.“

Битка по време на „Валкюра“

Най-прочутата вражда на мис Йерица включва Мария Олшевска – известно мецосопрано от периода между световните войни. На представление на „Валкюра” през 1925 г. във Виена, госпожица Олшевска се разстройва от това, което смята за някакъв кикот и шепот от страна на мис Йерица и друг артист.

След като няколко все по-категорични коментара като „Престани“, „Глупави гъски“ и „Прасета“ не успяват да успокоят безпокойството, г-ца Олшевска тръгва решително към декорите и се изплюва към мис Йерица, удряйки другия хихикащ се артист. Тя беше уволнена от компанията и след това съдена за възстановяване на основанието, че мис Йерица е била нелегитимно „де факто“ ръководител на компанията. Мис Олшевска в крайна сметка е назначена отново.

Госпожица Йерица е родена в Бърно, Чехословакия – тогава Брюн, Австрия – на 6 октомври 1887 г., според повечето съвременни справочници (когато е била в MЕТ през 20-те години на миналия век, интервютата във вестниците дават годината й на раждане като 1891). Първоначалното й име е Мици Йедличка, но го променя на Мария Йерица в началото на 20-те години.

Въпреки че семейството й е бедно – баща й е портиер, тя получава ранно драматично и вокално обучение и дебютира като член на трупата на Оперния театър в Олмуц през 1910 г. като Елза в “Лоенгрин” от Вагнер. Пет месеца по-късно тя спечелва позиция във Виенската народна опера, с Елизабет в “Танхойзер” от Вагнер като нейна дебютна роля. С този форум и последвалите изяви в пищната постановка на „Хубавата Елена“ от Офенбах в Мюнхен и като първата Ариадна на Щраус в Щутгарт, младата певица печели все по-добра репутация.

Но едва когато император Франц Йозеф я чува като Розалинда в „Прилепът“ в Бад Ишл, летен курортен център в Австрия, тя е поканена да се присъедини към самата Виенска опера. „Защо това пленително създание не пее в Придворната опера?“, попитва монархът. „Винаги ли трябва да слушам дебели, възрастни жени?“

Шокиращ костюм


Мис Йерица дебютира през 1912 г. в главната роля на отдавна забравена опера, наречена „Афродита“, облечена в костюм, който тогава изглежда следващото нещо след голотата. Успехът й е пълен. До заминаването си за САЩ тя има близо 60 роли в репертоара си.

Кариерата на мис Йерица в Метрополитън опера продължава от 1921 до 1932 г., въпреки че тя се връща във Виена всяка година и пее в много от важните оперни театри по света.

В MЕТ мис Йерица изпява 20 роли, като се брои една Розалинда, която научава на английски за бенефис през 1951 г. Нейните най-известни и чести роли в MЕТ са Тоска, Сантуца, Зиглинда, Елза, Елизабет, Октавиан, Турандот и Мини. Но тя също играе в ролята на Кармен (един от малкото й провали, въпреки такива новости като „Seguidilla“), изявява се в злополучните американски премиери на „Мъртвият град“ от Ерих Корнголд (дебютната й роля ) и „Египетската Елена“ от Рихардп Щраус и исторически по-значимата американска премиера на „Йенуфа“ от Леош Яначек.

Както подсказва нейният репертоар и нейните записи, госпожица Йерица има голямо, ярко, блестящо сопрано – към края на разцвета си тя поема ролята на Брюнхилда във „Валкюра“, въпреки че никога не отива по-навътре в тежките партии от опери на Рихард Вагнер. В началото на нейната кариера критиците са почти единодушни в похвалите си за нейното пеене. През последните й години в MЕТ има оплаквания от рязкост на гласа, „загребване“ на ноти и пеене под предвидения тон.

Драма върху Белканто

Нейният актьорски стил е силно реалистичен (истинските сълзи, както се казва, не са необичайни) и е белязан от вродена театралност. Навикът да пее “Vissi d’arte” на корем очевидно се е появил след инцидент по време на генерална репетиция. Пучини се втурва към нея след действието и настоява винаги да го прави по този начин, понеже то е прозрението й „от Бога“. В по-късните й години обаче това, което първоначално изглежда като вдъхновена театралност, понякога изглежда пресметната маниерност.

И все пак нейната игра или може би простият магнетизъм на сценичното й присъствие очевидно завладява по-голямата част от публиката. Тя е художник в калъпа на Мария Калас. Мис Йерица никога не се страхува да жертва красотата на тона на белканто за драматичен ефект.

След като напуска MЕТ през 1932 г., мис Йерица продължава да пее в Европа и в Съединените щати. Тя също участва в няколко филма, най-вече във филмирана оперета на Лехар за немската компания „UFA“. Но постепенно тя посвещава все повече и повече от времето си на пенсионерския живот.

През 1934 г. тя се развежда с първия си съпруг барон Леополд фон Попер, австрийски бизнесмен, а на следващата година се омъжва за Уинфийлд Шийън, холивудски филмов директор. Бракът й донася пищно имение в Бевърли Хилс с трапезария със 182 места.

Г-н Шийън умира през 1945 г., а през 1948 г. мис Йерица се омъжва за г-н Сийри, който умира през 1966 г. След това тя продължава да живее в дома си в Ню Йорк, придружена от личния си секретар от много десетилетия. Тя не е имала деца.

Мис Йерица е активна и през 80-те си години, служейки като домакиня за функции в резиденцията на покойния кардинал Спелман и за гостуващи австрийски официални лица и поддържайки редовна ложа и блок от места за съботните матинета в MЕТ.
Тя е оцеляла от няколко племеннички и племенници.

Опелото ще бъде отслужено в 9:30 ч. в сряда в погребалния дом „Spatola“, 240 Mount Prospect Avenue, в Ню Йорк. Ще последва литургия, отслужена от кардинал Терънс Кук в 11 часа сутринта. в катедралата „Свети Патрик“ в Манхатън.

(край на превода)

Една възторжена статия, която отразява всичко важно и значително за тази забележителна дива на вокалното изкуство.

Нека днес на 6 октомври 2016 г. да отбележим рождения ден на Мария Йерица – тази необикновена жреца на оперното изкуство. От снимките, които ще приложа след статията ще се убедим отчасти за голямата популярност и харизма, които артистката е упражнявала сред съвременниците си. А ние сега можем само да благодарим за това, което е направила и да кажем със смирение – мир на праха й!

………

Записи:

Maria Jeritza Kurzportrait

https://www.google.de/search?q=youtube+maria+jeritza&sca_esv=6edaa9861a5752fa&source=hp&ei=GKTeZsa4Mf2Oxc8PrcOimA4&iflsig=AL9hbdgAAAAAZt6yKC9mNoY-3qloRM1ihwQm0RV6kQE3&ved=0ahUKEwjGpK7bq7WIAxV9R_EDHa2hCOMQ4dUDCBg&uact=5&oq=youtube+maria+jeritza&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhV5b3V0dWJlIG1hcmlhIGplcml0emEyBhAAGBYYHjIIEAAYogQYiQUyCBAAGIAEGKIEMggQABiABBiiBEiST1AAWORCcAF4AJABAJgB-wegAeshqgEMMTAuMy4xLjYtMS4yuAEDyAEA-AEBmAISoAKII8ICERAuGIAEGLEDGNEDGIMBGMcBwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAgQQABgDwgIOEAAYgAQYsQMYgwEYigXCAg4QLhiABBixAxjRAxjHAcICCBAAGIAEGLEDwgIFEAAYgATCAgUQLhiABJgDAJIHCjExLjMuMS42LTOgB9Nb&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:e0fbf9f9,vid:faikTjhLXas,st:0

…..

Maria Jeritza: Vissi d’arte (Puccini: Tosca) • Dich, teure Halle ..

https://www.google.de/search?q=youtube+maria+jeritza&sca_esv=6edaa9861a5752fa&source=hp&ei=GKTeZsa4Mf2Oxc8PrcOimA4&iflsig=AL9hbdgAAAAAZt6yKC9mNoY-3qloRM1ihwQm0RV6kQE3&ved=0ahUKEwjGpK7bq7WIAxV9R_EDHa2hCOMQ4dUDCBg&uact=5&oq=youtube+maria+jeritza&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhV5b3V0dWJlIG1hcmlhIGplcml0emEyBhAAGBYYHjIIEAAYogQYiQUyCBAAGIAEGKIEMggQABiABBiiBEiST1AAWORCcAF4AJABAJgB-wegAeshqgEMMTAuMy4xLjYtMS4yuAEDyAEA-AEBmAISoAKII8ICERAuGIAEGLEDGNEDGIMBGMcBwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAgQQABgDwgIOEAAYgAQYsQMYgwEYigXCAg4QLhiABBixAxjRAxjHAcICCBAAGIAEGLEDwgIFEAAYgATCAgUQLhiABJgDAJIHCjExLjMuMS42LTOgB9Nb&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:6d7628fe,vid:ggI-DmfPD_4,st:0

……

Maria Jeritza; “Glück, das mir verblieb”; DIE TOTE STADT …

https://www.google.de/search?q=youtube+maria+jeritza&sca_esv=6edaa9861a5752fa&source=hp&ei=GKTeZsa4Mf2Oxc8PrcOimA4&iflsig=AL9hbdgAAAAAZt6yKC9mNoY-3qloRM1ihwQm0RV6kQE3&ved=0ahUKEwjGpK7bq7WIAxV9R_EDHa2hCOMQ4dUDCBg&uact=5&oq=youtube+maria+jeritza&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhV5b3V0dWJlIG1hcmlhIGplcml0emEyBhAAGBYYHjIIEAAYogQYiQUyCBAAGIAEGKIEMggQABiABBiiBEiST1AAWORCcAF4AJABAJgB-wegAeshqgEMMTAuMy4xLjYtMS4yuAEDyAEA-AEBmAISoAKII8ICERAuGIAEGLEDGNEDGIMBGMcBwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAgQQABgDwgIOEAAYgAQYsQMYgwEYigXCAg4QLhiABBixAxjRAxjHAcICCBAAGIAEGLEDwgIFEAAYgATCAgUQLhiABJgDAJIHCjExLjMuMS42LTOgB9Nb&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:2f81f517,vid:JV1H3rdbQac,st:0

…..

Strauss R.: Ariadne auf Naxos – Es gibt ein Reich – Maria …

https://www.google.de/search?q=youtube+maria+jeritza&sca_esv=6edaa9861a5752fa&source=hp&ei=GKTeZsa4Mf2Oxc8PrcOimA4&iflsig=AL9hbdgAAAAAZt6yKC9mNoY-3qloRM1ihwQm0RV6kQE3&ved=0ahUKEwjGpK7bq7WIAxV9R_EDHa2hCOMQ4dUDCBg&uact=5&oq=youtube+maria+jeritza&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhV5b3V0dWJlIG1hcmlhIGplcml0emEyBhAAGBYYHjIIEAAYogQYiQUyCBAAGIAEGKIEMggQABiABBiiBEiST1AAWORCcAF4AJABAJgB-wegAeshqgEMMTAuMy4xLjYtMS4yuAEDyAEA-AEBmAISoAKII8ICERAuGIAEGLEDGNEDGIMBGMcBwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAgQQABgDwgIOEAAYgAQYsQMYgwEYigXCAg4QLhiABBixAxjRAxjHAcICCBAAGIAEGLEDwgIFEAAYgATCAgUQLhiABJgDAJIHCjExLjMuMS42LTOgB9Nb&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:e522d468,vid:XrORqG9OSW4,st:0

….

Mascagni: Cavalleria Rusticana: “Voi Lo Sapete” by Maria …

https://www.google.de/search?q=youtube+maria+jeritza&sca_esv=6edaa9861a5752fa&source=hp&ei=GKTeZsa4Mf2Oxc8PrcOimA4&iflsig=AL9hbdgAAAAAZt6yKC9mNoY-3qloRM1ihwQm0RV6kQE3&ved=0ahUKEwjGpK7bq7WIAxV9R_EDHa2hCOMQ4dUDCBg&uact=5&oq=youtube+maria+jeritza&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhV5b3V0dWJlIG1hcmlhIGplcml0emEyBhAAGBYYHjIIEAAYogQYiQUyCBAAGIAEGKIEMggQABiABBiiBEiST1AAWORCcAF4AJABAJgB-wegAeshqgEMMTAuMy4xLjYtMS4yuAEDyAEA-AEBmAISoAKII8ICERAuGIAEGLEDGNEDGIMBGMcBwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAgQQABgDwgIOEAAYgAQYsQMYgwEYigXCAg4QLhiABBixAxjRAxjHAcICCBAAGIAEGLEDwgIFEAAYgATCAgUQLhiABJgDAJIHCjExLjMuMS42LTOgB9Nb&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:9b91a6a3,vid:m39mWc8dETA,st:0

….