Dragan Kardzhiev

Днес почитаме рождената дата на големия оперен режисьор Драган Кърджиев

Драги приятели на оперната музика, днес на 4 ноември 2020 г. пиша за първи път статия за един от най-прочутите и заслужили български оперни режисьори, големият майстор с особени заслуги за българското оперно изкуство проф. Драган Кърджиев, роден на днешния ден през 1896 г. в Париж, починал през 1968 г. в София.

Отдавна трябваше да пиша за него, но по различни причини това става едва днес. Вярно е, въпреки че Драган Кърджиев е личност от най-добрата част на българското артистично общество, и до сега за него няма Уикипедия-страница – факт, който не е единствен в тази област. Аз вече много пъти съм писал на тази тема, че в България независимо че в областта на оперното изкуство има такива големи постижения със световна известност, то в много отношения няма баланс на тия постижения с тяхното популяризиране във века на информационните технологии, особено за дейци от предните 50-100 години. Докато в редица държави по света се намират винаги хора, които посвещават време и пишат такива Уикипедия-страници за личности от съответната държава, в България все още няма достатъчно много ентусиасти, които „от само себе си – без някой да им нарежда“ да извършват тази дейност. Знам, отговорът защо е така, не е труден: понеже тази дейност не се заплаща, не всеки отделя от свободното си време да пише такива Уикипедия-страници. Това си е мое мнение, не твърдя че имам напълно право, но така си мисля.

Как да е, няма повече да пиша за това, добре че за Драган Кърджиев има други източници за информация, които ми помогнаха въз основа на данните в тях да напиша днешната статия. В крайна сметка аз съм бил в известен период свидетел на дейността на този голям пионер в областта на оперната режисура, който е един от първите изучени в западни държави на Европа режисьори, и то в епоха, когато в България оперното изкуство и все още „в детските си обувки“.

Благодарение на изключителните си интереси в различни области на науката и изкуствата Драган Кърджиев получава сериозно и основно обучение преди всичко в Германия, попада на хора, които са водещи личности там в тези области, свързва лични връзки с тях, в много случаи те му помагат и после, когато се връща в България и започва дейността си, въз основа на тези връзки получава възможност да инсценира спектакли не само в България, но и зад граница, също и в Германия, където е учил. Ето нещо конкретно по тази тема:

„(…) От 1921 до 1923 г. Драган Кърджиев следва едновременно инженерство в Дармщадт и филмовата школа на „Орландо филм“ и Музикалната академия във Франкфурт на Майн. През 1928 г. завършва Музикалната академия. По-късно асистира на Баумайстер и на оперния режисьор Р. Мордо. През 1929 г. Драган Кърджиев се завръща в България и заема длъжността артистичен секретар в Софийската опера, после става учител по музика в Еврейското училище в София (1931-1933). Междувременно редовно участва в Байройтските Вагнерови тържества като асистент на А. Шпринг (1931) и Х. Титиен. През тези години Кърджиев успешно поставя на немска сцена „Продадена невеста“ (Байройт), а по-късно „Бастиен и Бастиена“ от Моцарт и „Измаменият кадия“ от Глук (Детмолд, 1943), „Риголето“ (Виена, 1942) и др. Успоредно с това подновява дейността си на музикален рецензент и критик, като пише коресопонденции от Байройт, както и пропагандни статии-рецензии за различни спектакли на Софийската народна опера“.

(край на цитата)

А как де не обърнем внимание и на това, че Драган Кърджиев положително е първият български режисьор, който опознава основно творбите на Рихард Вагнер по време на обучението си там, има контакти с хора, които са наложили се вече личности в „Меката на Вагнер“ – Байройтските музикални фестивали и на място преживява неща, които не се учат отдалеч, а именно там. Може би това е било и причина негови „учители там“ да му предложат да инсценира за пръв път в България операта „Лоенгрин“ от Вагнер – премиера в Софийската народна опера през 1934 г. По-късно той поставя в София и други опери от Вагнер, като „Летящият холандец“ и „Танхойзер“.

За всичко това ще стане въпрос в моята статия по-долу, тук в началото искам само да намекна за ролята на Драган Кърджиев като пионер в показване на българска сцена на творби от Рихард Вагнер – този световен майстор на музикалния театър или по-точно на музикалната драма.

В моите младежки години аз имах възможност преди всичко в периода 1951-1956 като студент в София да бъда на оперни спектакли с режисьор Драган Кърджиев, но в тия години моето внимание беше почти 100% концентрирано на учението ми като математик и тия посещения са били само от интереса ми към музиката, поради което нямам конкретни спомени от негови постановки. Имах в архива си в Габрово редица програми от оперни спектакли от това време, но след като се изселих през 1974 г. в Германия, този архив е останал там и в момента не съществува. Все още си спомням обаче, че неговата постановка на „Кармен“ от Бизе на сцената на Софийската опера през юли 1963 г. с диригент Радосвета Бояджиева беше получил особено добра оценка в музикални рецензии в ежедневната преса и в сп. „Българска музика“, което тогава редовно четях. Бил съм на спектакъл на неговата „Кармен“ при мои гостувания от Габрово в София през 1964 или 1965 г.

След тези уводни бележки ще премина към изложение на данни от биографията и творческкия път на днешния юбиляр Драган Кърджиев – 124 години от рождението му.

За него има доста информации в медиите, предавания на БНР по различни поводи, както и други данни, но на първо място ще цитирам подробната статия, публикувана в книгата „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН от 1967 г. Там е поместена и почти единствената снимка на Драган Кърджиев. В сайта на Софийската опера, в който театър той е имал такива големи успехи, няма нито една негова снимка, като се изключи една такава, която обаче е от Байройт в Германия, където Драган Кърджиев е заедно с още две други личности – българският композитор и диригент Венедикт Бобчевски (1895-1957) и немският певец Макс Лоренц. Тези две снимки ще покажа след моята статия.

Нека преди да дам този цитат напиша нещо и за почти забравения вече Венедикт Бобчевски, който след като фигурира на тази снимка в Байройт, положително е учил в Германия и е бил приятел на Драган Кърджиев.

Венедикт Бобчевски е роден през 1895 г. във Варна, където негов първи учител по пиано и теория на музиката е композиторът Добри Христов. В края на 1919 г. работи в София като помощник-диригент на основания по това време оперетен театър „Ренесанс“. От 1920 г. учи във Виена различни музикални дисциплини като хармонияконтрапункт и други. В периода 1922–1924 следва композиция и диригентство в Мюнхен под ръководството на австрийския композитор и диригент Зигмунд фон Хаузегер.

Завръща се в България през 1925 г. През 1926 г. Бобчевски постъпва на работа в Народната опера като помощник-диригент, а впоследствие става редовен диригент. На тази длъжност е до 1940 г., като междувременно поставя на сцена и дирижира повече от 40 опери, някои от които – за първи път на българска сцена. От 1940 до 1944 г. е началник на отдел „Народна музика“ в Радио София. Между 1939 и 1943 г. прави концертни турнета като гост-диригент на оперни постановки и симфонични радиоконцерти в Германия, Австрия и Югославия. През различни периоди на кариерата си дирижира хор „Кавал“ и Хора на софийските учителки.

Като композитор Венедикт Бобчевски създава над 100 хорови и над 300 солови песни, две опери по собствено либрето, симфонични и камерни пиеси, както и театрална музика. Първата му опера „Княз отшелник“ е поставена за първи път на сцената на Софийската народна опера на 6 май 1932 г.; неин режисьор е Христо Попов, а художник на постановката – Димитър Гюдженов. Втората си опера „Лъжата в живота“ завършва през 1944 г. Пише музиката за игралните филми „Безкръстни гробове“ (1931) и „Грамада“ (1936). Умира през 1957 г. в София.

(край на бележките за Венедикт Бобчевски)

Цитирам статията за Драган Кърджиев:

„Енциклопедия на българската музикална култура“, БАН, 1967, стр. 289-290:

Драган Николов Кърджиев, роден на 4 ноември 1896 г. в Париж в семейство на агроном, е оперен режисьор, заслужил артист (от 1952 г.). Музикални интереси проявява още от дете. Учи философия в софийския университет „Климент Охридски“ (1919-1921) и същевременно свири цигулка в оркестрите на „Свободен театър“ (до 1921) и на Народната опера (1921). По това време той е автор на редица музикални статии и рецензии, публикувани в софийските вестници и списания. От 1921 до 1923 следва едновременно инженерство в Дармщадт и филмовата школа на „Орландо филм“ и Музикалната академия във Франкфурт на Майн. През 1928 завършва Музикалната академия. По-късно асистира на Баумайстер и на оперния режисьор Р. Мордо.

През 1929 Драган Кърджиев се завръща в България и заема длъжността артистичен секретар в Софийската опера, после става учител по музика в Еврейското училище в София (1931-1933). Междувременно редовно участва в Байройтските Вагнерови тържества като асистент на А. Шпринг (1931) и Х. Титиен. През тези години Кърджиев успешно поставя на немска сцена „Продадена невеста“ (Байройт), а по-късно „Бастиен и Бастиена“ от Моцарт и „Измаменият кадия“ от Глук (Детмолд, 1943), „Риголето“ (Виена, 1942) и др. Успоредно с това подновява дейността си на музикален рецензент и критик, като пише коресопонденции от Байройт, както и пропагандни статии-рецензии за различни спектакли на Софийската народна опера.

През 1934 по препоръка на А. Шпринг Драган Кърджиев поставя в София операта „Лоенгрин“ от Вагнер и успешно дебютира на българска сцена (5 октомври 1934 г.). Още същата година е назначен за щатен режисьор в Операта, като с малки прекъсвания работи на този пост 30 години (от 1951 до 1962 е главен режисьор).

След 9 септември 1944 г. Кърджиев дейно участва в укпепването на Народна Опера – Стара Загора, като поставя в нея редица опери (между тях „Фауст“, „Мадам Бътерфлай“, „Травиата“). Отличителното в работата му тук е, че не повтаря механически по-раншните си тълкувания, а творчески ги променя и доизработва в зависимост от местните условия.

Драган Кърджиев е един от основателите на Народна Опера – Русе, разработвайки през 1947 студийно първата й постановка – „Травиата“. Същата година се завръща в София и постъпва хоноруван, а от 1951 до 1961 – редовен професор в Българската държавна консерватория и спомага да се създаде нов тип оперна школа.

Режисьорското изкуство на Драган Кърджиев носи белезите на творческа зрелост, яснота на замисъла, вярно разбиране на автора и намеренията му, майсторство в постройката на масовите сцени, както и голяма обща и професионална култура. Оформил се като творец предимно в Германия през първото десетилетие след Първата световна война, когато наред с установените класически театрални форми се извършват редица опити за обновление на оперното изкуство, Драган Кърджиев донася в България сериозно, задълбочено познаване на Вагнеровата опера и широк поглед върху развоя на музиката и театъра в Европа по това време.

Още първите му постановки разкриват склонност към здрав реализъм на сцената, стремеж към опростеност, лаконизъм на израза, близост до житейската правда. Той е първият български оперен режисьор, който поставя на българска сцена съвременно съветско произведение – „Семейството на Тарас“ от Дмитри Кабалевски, като прави задълбочено психологическа разработка на образите.

Драган Кърджиев има заслуга и към българския национален балет: заедно с Анастас Петров успешно поставя „Змей и Яна“ от Христо Манолов (1900-1953), „Спящата красавица“ от Чайковски и други. Той спомага дейно и за насочването към оперната сценография на редица талантливи художници, като Пенчо Георгиев, Асен Попов и други.

За постановката на „Аида“ на сцената на Софийската опера през 1952 г. Драган Кърджиев е удостоен с Димитровска награда първа степен. Носител е и на орден „Червено знаме на труда“ (1959).

Драган Кърджиев е поставил следните опери: Бетовен – „Фиделио“ (1941); Вагнер – „Лоенгрин“ (1934), „Танхойзер“ (1939), „Летящият холандец“ (1959); Верди – „Дон Карлос“ (1936), „Травиата“ (1946), „Риголето“ (1947), „Трубадур“ (1948), „Аида“ (1951), „Ернани“ (1960); Волф-Ферари – „Четиримата грубияни“ (1959); Глинка – „Иван Сусанин“ (1940); Глук – „Орфей и Евридика“ (1941); Готовац – „Еро от оня свят“ (1940); Марин Големинов – „Ивайло“ (1959); Гуно – „Фауст“ (1955); Д’Албер – „Мъртвите очи“ (1938); Даргомижски – „Русалка“ (1939); Кабалевски – „Семейството на Тарас“ (1952); Леонкавало – „Палячи“ (1948); Маскани – „Ирис“ (1937); Масне – „Таис“ (1937); Моцарт – „Отвличане от сарая“ (1942), „Сватбата на Фигаро“ (1948); Мусоргски – „Сорочински панаир“ (1936); Любомир Пипков – „Момчил“ (1953); Пучини – „Джани Скики“ (1936), „Мантията“ (1936), „Сестра Анджелика“ (1936), „Момичето от Златния Запад“ (1938), „Мадам Бътерфлай“ (1945); Римски-Корсаков – „Невидимият град Китеж“ (1939); Росини – „Севилският бръснар“ (1946); Сметана – „Продадена невеста“ (1936); Веселин Стоянов – „Саламбо“ (1940); Парашкев Хаджиев – „Луд гидия“ (1959); Шарпантие – „Луиза“ (1935).

(край на цитата)

Хубаво, че има такава изчерпателна информация за проф. Драган Кърджиев. Вярно е, тази инфорвмация е от 1967 г., но само година след това той умира, така че казаното в нея е напълно достатъчно да опознаем живота и делото на този прочут режисьор. Той не престава да работи до последния си час, след като вече не е режисьор в Софийската опера. Ще цитирам част от една информация във връзка с дейността му в Ямбол (цялата публикация ще поместя по-късно в моята статия:

Държавен музей Ямбол

2 април 2020 г.

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история“

МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР „ПРОФ. ДРАГАН КЪРДЖИЕВ” ИЛИ ЗА ЯМБОЛСКАТА ОПЕРЕТА

„Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия“ (Лудвиг ван Бетовен)

Още в първите години след Освобождението, по инициативата на предприемчиви обществени деятели, започва формирането на музикални състави: военен духов оркестър, църковен хор, певческо дружество „Гусла“, оркестър от китари и мандолини, детска музикална китка „Малките гусларчета“ и др.

(…)

С годините музикалният театър набира опит, създава традиции и радва почитателите си. Започват да се ангажират балетмайстори основно от Старозагорската опера, канят се гастролиращи певци, търси се помощта на консултанти от София. Първоначално репертоарът се реализира от любители музиканти и певци. Впоследствие, след 1967 г., се създават първите щатни професионалисти от оперния жанр – солисти, балет, технически служби, а оркестърът и хорът се състоят също така и от волнонаемни.

През същата година за режисьор-постановчик е поканен оперният педагог проф. ДРАГАН КЪРДЖИЕВ. При подготовката на „Прилепът“ професорът внезапно умира и тя е завършена от ас. режисьора Димчо Рошманов и доц. Михаил Янков. С нея театърът печели златен медал и лауреатско звание на Третия републикански фестивал. През 1969 г. Градският народен съвет съобщава решението си Ямболският самодеен музикален театър да носи името на известния музикално-сценичен педагог проф. ДРАГАН КЪРДЖИЕВ (…)

(край на извадката от тази статия за Музикалния театър в Ямбол)

Мога само да изкажа респекта си към решението на съответните органи в Ямбол да назоват през 1969 г. този театър на името на проф. Драган Кърджиев. Жалко, от 1997 г.

поради липса на финансови средства, музикалният театър е закрит.

За подробностите ще стане дума при цитиранте на цялата статия по-късно.

Сега давам и други информации за проф. Драган Кърджиев:

Сайт на Софийска народна опера

11.02.2016

РЕЖИСЬОРЪТ ДРАГАН КЪРДЖИЕВ – 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ


Професор Драган Кърджиев (1896-1968) посвети живота си на Софийската опера, за която работи от средата на трийсетте до началото на шейсетте година на миналото столетие, като даде своя принос и за българските музикални театри в страната (Стара Загора, Русе, Варна, Ямбол, Сливен).  Режисира близо 40 постановки,  подготви няколко поколения наши певци за сцената, основа Учебния оперен театър при Музикалната академия. Името му остана като един от градителите на българския музикален театър, а Ямболският прие неговото име.

Роден е на 4 ноември 1896 г., под знака на взискателния Скорпион, в Париж, в семейството на агроном. Обича музиката от дете. Свири на пиано и цигулка. Учи две години право в София и същевременно работи като оркестрант в Свободния оперетен театър, а след това и в Народната опера. Започва да пише за музиката – статии, отзиви и рецензии за печата. Две години учи инженерни науки в Дармщадт, Германия, като едновременно посещава курсовете на филмовата школа на „Орландо филм” и на Музикалната академия във Франкфурт на Майн. През 1928 г. се дипломира в тази академия и работи като асистент на режисьорите Мордо и Баумайстер във Франкфурт. След година се завръща в България. Постъпва в Народната опера като артистичен секретар (1929-1931), след това  преподава музика в Еврейското училище в София (1931-1933). Междувременно редовно участва във Вагнеровите тържества в Байройт като асистент на Алфред  Шпринг и Хайнц Титиен. Става запален „вагнерианец” и  през 1934 г. по препоръка на проф. Шпринг поставя за първи път у нас, заедно с диригента Моисей Златин „Лоенгрин”. Това е истинско събитие и бележи началото на възходящата му кариера като голям оперен режисьор.  Оценен от българската и немската критика, той е признат за един от най-задълбочените тълкуватели на творчеството на великия немски композитор и реформатор на операта. Скоро започват да го канят и като гост-режисьор в Германия, където поставя опери на Моцарт, Глук, Сметана, Вагнер. На софийска сцена той ще постави трите най-популярни опери на този автор, освен „Лоенгрин”, още: „Летящият холандец” и „Танхойзер”.

От 1951 г., след блестящата си, изключително мащабна постановка на Вердиевата „Аида”, за която бива удостоен с Държавната (Димитровската) награда той е вече главен режисьор на първата ни оперна сцена.  С артистите от солистичния състав и от хора работи упорито и всеотдайно всеки божи ден и именно той успява да спои всички творчески звена. Режисьор-педагогът Драган Кърджиев подготвя всеки от театъра – от първия тенор до артиста от миманса, затова в този период Софийската опера е оценена високо и в чужбина като „първокласен ансамблов театър”. По същото време става и редовен преподавател, професор в Музикалната академия, където открива и първата учебна сцена, така необходима за изграждането на младите певци като артисти. Полага основите на една плодотворна традиция.  През 1948 г. работи и за току-що одържавената Старозагорска общинска опера като поставя „Фауст” от Гуно, „Мадам Бътерфлай” от Пучини и „Травиата” от Верди. През следващата година, заедно с младия диригент Константин Илиев основава Русенската народна опера и режисира „Травиата”, а по-късно и „Фауст”, като дава едно силно начало на този наш музикален институт. Тези две постановки се играят дълго и се считат за еталонни в историята на българския оперен театър.

Репертоарът на професор Кърджиев в Софийската опера е богат и разнороден, съобразен с нуждите на състава, на публиката, а също и с някои негови пристрастия. Той се обръща сравнително рядко към Верди и Пучини, макар че поставя с успех и техни творби. Открива по-малко познати автори и заглавия  като „Таис” на Масне, „Луиза” на Шарпантие, „Мъртвите очи” на Д’ Албер, „Сорочински панаир” на Мусоргски, „Фиделио” на Бетовен, „Невидимият град Китеж” на Римски-Корсаков, „Четиримата грубияни” на Волф-Ферари…   Цени високо и родното оперно творчество. Поставя „Луд Гидия” на Хаджиев, „Саламбо” на Веселин Стоянов, „Момчил” на Пипков, балета „Змей и Яна” на Христо Манолов.  Той е и един от малкото добри преводачи на оперни либрета. А това е един от най-трудните видове превод, с който той се справя блестящо.

Привърженик на реалистичния театър, Драган Кърджиев е винаги верен на автора, чиято опера поставя. Неговите постановки са винаги прецизно обмислени и изработени, в синхрон, с респект към стила, епохата, естетиката на композитора. Той не търси ненужното им ”осъвременяване”, счита го за кощунство спрямо автора, не търси и ефектния мизансцен и външните ефекти. За него музиката е абсолютното, водещото начало, в нея е драматургията, сцената, театърът. Режисьор-музикант, който предварително познава не само клавира, но и партитурата на творбата, над която ще работи, той приема операта преди всичко като „музикална драма” или „музикална комедия”, в зависимост от жанра.  Мизансцените му винаги са логично построени, лаконични, без излишни движения и жестове. Акцентът е винаги върху артиста-певец и разкриването на ситуацията. В постановките си на Вагнер той донася у нас „от извора” естетиката на вече осъществената, мечтаната от Вагнер музикална драма с цялата извършена в немския театър революция в актьорската игра, режисьорски функции, постановъчно мислене, сценична техника… 

Режисьор-ерудит, театрал, музикант, педагог, градител, от тези, от които се нуждае днес българският оперен театър.

Огнян Стамболиев

(край на цитата)

Намирам горната статия за много ценна, тъй като към основните данни за Драган Кърджиев, които се научават от предната статия в „Енциклопедията …“, Огнян Стамболиев прибавя редица свои изводи и мнения, много от които той е наблюдавал при работатата на Драган Кърджиев в Русенската опера. Известно е, че редица години Огнян Стамболиев е бил драматург в този оперен театър и е имал тази възможност.

Фейсбук

Музей за история на радиото в България

15. November 2016

Този месец се навършват 120 години от рождението на именития български оперен режисьор Драган Кърджиев (1896-1968). Неговите изключителни постижения познават не само в Софийската опера, където работи от 1934 г. до началото на 60-те години, а и в извънстоличните оперни теарти в Стара Загора, Русе, Варна и други градове на страната. Помнят го и в Националната музикална академия „П. Владигеров”, където той е бил професор и един от създателите на Учебния оперен театър. Но малцина знаят, че името му се вписва и в кръга на лекторите при Радио София. Дебютът му е на 2 юли 1935 г. с беседа за „Тосканини като диригент”, но вероятно много по-интересни са следващите му лекции, посветени на оперното изкуство и проблематика. Като познавач на Вагнеровото творчество (работил е като асистент-режисьор в Байройт), той говори пред микрофона за оперите „Парсифал”, „Пръстенът на нибелунга”, за „Байройт по случай откриването на Вагнеровите тържества”.

За съжаление, днес текстът на тези лекции не е запазен, но в личния архив на Драган Кърджиев са добре съхранени текстовете на две други „Тристан и Изолда – музикална драма от Рихард Вагнер” и „Съвременна немска музика”. Те дават информация за задълбоченото му познаване на немската музика, за стила и подхода на ерудит като Драган Кърджиев към тогавашната радиоаудитория. Днес в Златния фонд на БНР са съхранени записите на няколко оперни премиери и редови спектакли под негова режисура, разкази на самия Драган Кърджиев за постановките му на различни оперни заглавия и десетки изказвания на български певци, работили с изявения ни режисьор.

Лиляна Барева от Софийската опера си спомня с уважение за него, като отбелязва: „(…) беше един много културен човек, много чел, много видял… последовател на големия немски театър”. Оперната прима на Русенския театър Пенка Маринова изтъква, че работата с Драган Кърджиев е била за нея „истинска школа”, нарича го „голям творец и мой учител”. Деветдесет и три годишната Костанца Кирова разказва за първата постановка на режисьора в Софийската народна опера на „Лоенгрин” от Вагнер през далечната 1934 г. Във всички изказвания на оперните ни изпълнители, работили с Драган Кърджиев, личи респекта и уважението към високо ерудираната му личност, като повечето от тях го поставят на първо място сред българските оперни режисьори.

(край на цитата)

Моя бележка Б.К.: в тази статия във Фейсбук е приложена снимката, за която писах по-горе (от ляво на дясно): Венедикт Бобчевски (български композитор и диригент), Макс Лоренц (певец) и Драган Кърджиев в Байройт, Германия.

БНР

Спомен за оперния режисьор Драган Кърджиев

публикувано на 04.12.2016

Автор: Красимира Йорданова

Помните ли… Драган Кърджиев?

Поводът да си спомним за оперния режисьор Драган Кърджиев е 120-годишнината от рождението му на 4 ноември.

Изключително образована и ерудирана личност, той е възпитаник на Музикалната академия във Франкфурт, цигулар в Свободния театър и Софийската опера, рецензент в пресата за културни събития, за известен период от време асистент-режисьор в Байройт. С ценната препоръка на режисьора Шпринг, през 1934 г. е назначен в Софийската опера, а режисьорският му дебют е с операта “Лоенгрин” от Вагнер. Главен режисьор е на театъра от 1951 до 1962 г.

Кърджиев има големи заслуги към укрепването и на извънстоличните оперни театри и към българския балет. Той е един от създателите на Учебния оперен театър в Музикалната академия.

Чуйте в звуковия файл интересни подробности от биографията на Драган Кърджиев, както и негово изказване от 1957 година, съхранено в Златния фонд на БНР.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/post/100768176/spomen-za-opernia-rejisyor-dragan-kardjiev

Сега ще цитирам в хронологичен ред различни информации, в които става въпрос за Драган Кърджиев:

в. „Култура“, брой 50, 17 декември 1999 г.

Невена Коралова

Дон Жуан и един оспорван юбилей

(…) Операта “Дон Жуан” на Моцарт се оказа “ябълката на раздора” за честването 50-годишния юбилей на русенската опера. Покрай тази премиера, състояла се на 25 ноември, се чуха различни мнения за отбелязването това сериозно и до преди десетина години – плодотворно дело на русенската опера. “Дон Жуан” е “достойно заглавие за честване на юбилей” каза на пресконференцията режисьорът на постановката проф. Павел Герджиков.

Че е достойно заглавието – в това няма никакво съмнение. Но така ли точно трябваше да протече събитието? Всъщност събитие нямаше, защото в полупразната зала не присъстваха много от хората, все още живи и здрави, които са оставили по 35 или 40 години от живота си на тази сцена. Духовете са разбунени. А русенци имат право да се вълнуват за съдбата на своя културен институт, защото не беше толкова далеч времето, когато той беше обявен за “най-добрата извънстолична опера”. Нещо повече: имаше спектакли, които привличаха вниманието и можеха да се видят само там, на русенска сцена. Ще спомена само някои от създадените през периода 1955-1965 година: “Ловци на бисери” на Бизе, с постановъчен екип: диригент Л. Пинтев, режисьор Евг. Немиров, художник Ц. Войнов, “Манон” на Масне (Руслан Райчев, Ст. Трифонов, Ас. Попов), “Кармен” на Бизе и “Аида” на Верди (Ромео Райчев, Йон Рънзеску, Суручано/Лауб) и първото изпълнение в България на “Катерина Измайлова” от Шостакович (Ромео Райчев, Евг. Немиров, Ив. Икономов), на чиято премиера е присъствал композиторът и е записал върху партитурата благодарността си към целия колектив за прекрасно подготвения спектакъл.

Още когато през 1947 година в Русе се създава симфоничен оркестър, културната общественост в града подема инициативата за организиране и на опера. Мечтата им се осъществява сравнително бързо, защото силна подкрепа получават от София в лицето на акад. Петко Стайнов и проф. Георги Димитров. “Благословията” да се открие опера обаче не е била подплатена финансово. Тогавашният кмет на града спасява положението, КАТО СЕ ОБРЪЩА КЪМ ОЩЕ НЕОБЕДНЕЛИТЕ РУСЕНСКИ ИНДУСТРИАЛЦИ ДА “СПОНСОРИРАТ” НАЧИНАНИЕТО. Събраните средства са били достатъчни да започне дейността на операта – първоначално с около 50 души персонал – солисти, хор и технически служби и основания вече оркестър, който в продължение на 10 години е изнасял и симфонични концерти и е свирел на спектаклите! (Излиза, че “оперно-филхармонични дружества” е имало още преди 50 години).

Операта се открива на 27.11.1949 г. с “Травиата” от Верди под диригентството на Константин Илиев, режисьор ДРАГАН КЪРДЖИЕВ, сценограф – Асен Попов. Изпълнители на главните роли са: Виолета – Брилянта Кеворкян, Алфред – Косьо Лунгов, Жермон – Кирил Кръстев. Ентусиазмът бил голям, успехът – също! (…)

(край на цитата) 

Моя бележка Б.К.: Аз написах в едно от изреченията по-горе малките букви с ГОЛЕМИ. Направих това, за да подчертая ролята на „русенските индустриалци“ като спонсори да се осъществи през 1949 година мечтата на русенци да имат държавна опера… Както е известно, на 23 декември 1947 г. в България беше извършена национализация на индустрията, като всички частни фабрики и заводи станаха държавни. Затова авторката на статията г-жа Невена Коралова е отбелязала при думите за спонсорството „ (…) още необеднелите русенски индустриалци (…). Така е, защото след тази национализация действително голямата част от това съсловие не само в Русе, но и в цяла България не само обедня, но и не малка част от тия хора прекараха години в непосилен труд и мъчения в лагери като острова на Дунав при Белене, каменоломните край Ловеч и другаде … Дали поне в Русе някой от ръководството на Операта се е сетил поне да покани тия индустриалци-спонсори при премиерата на „Травиата“ на 27 ноември 1949 г.

Пиша това с известна доза почит и уважение към въпросната група спонсори, тъй като по всяка вероятност на този ден повечето от тях не са били в Русе, а може би в такива лагери, или пък тия, които са били в Русе, не им е било до ходене на опера…

Такъв е животът, даваш помощ за едно благородно дело, а какво става после …

Редно е било след политическите промени през ноември 1989 г. да се издирят имената на тия спонсори в Русе и поне да се впишат имената им в историята на Русенската опера – те положително имат наследници, поне на тях да им стане приятно …

Портал „Дарик“

Оперна премиера в Габрово

3 декември 2007 г.

За първи път на габровска сцена ще бъде представена една от най-хубавите опери от епохата на италианския барок – „Слугинята-господарка” от неаполитанския композитор от 18-ти век Джовани Батиста Перголези. Оперната премиера ще се състои на 7 декември, петък от 19 часа в Художествената галерия.

Постановката е дело на младия режисьор Теодор Стамболиев (вече поставял с успех това заглавие в София и Добрич) и на диригента Иван Стоянов. В главните роли – като духовитата и изобретателна слугиня Серпина и заклетия стар ерген Уберто ще се изявят сопраното Виолета Шаханова и басбаритонът Евгени Ганев, които са сред най- добрите изпълнители на тази опера у нас.

За участието си в телевизионната й постановка получиха наградата „Златната антена”. Съпроводът е на Габровския камерен оркестър, който има амбицията да постави в бъдеще и други оперни заглавия от 17 и 18 век, както и да прави премиери на моноопери от наши и чужди композитори.

Операта се изпълнява на български език, в превод на проф. ДРАГАН КЪРДЖИЕВ . Проектът се реализира изцяло с финансовата подкрепа на Министерството на културата, след спечелен конкурс.

(край на цитата)

Уикипедия-страница на певицата Нели Карова (1911-2003)

(без дата)

(извадки)

(…) Родена е на 19 декември 1911 г. в Плевен. Завършва пиано в класа на проф. Андрей Стоянов и пеене при Христина Морфова в Държавната музикална академия в София. През сезон 1935/1936 е част от солистичния състав на Софийската опера. Дебютира на сцената на Софийската опера в ролята на Лаурета в операта „Джани Скики“ на Джакомо Пучини през 1936 г. През 1937 г. изпълнява успешно ролята на Таис в едноименната опера на Жул Масне. Режисьор е ДРАГАН КЪРДЖИЕВ, а диригент – Венедикт Бобчевски. През 1939 г. заминава на специализация в „Гранд Опера“ в Париж. След избухването на Втората световна война е принудена да се завърне в България. През 1942 г. гостува на сцената на Загребската опера в поредица от представления на „Еро от оня свят“ в ролята на Неда. По време на бомбардировките в София през Втората световна война, заедно с целия оперен състав е евакуирана в Северна България. След Деветосептемврийския преврат Софийската опера е възстановена и Нели Карова е включена във втория състав на премиерата на операта „Евгений Онегин“. Гастролира в много европейски държави. През 1951 г. партията на Аида ѝ донася първите гласови неразположения. През 1955 г. играе Маргарита във „Фауст“ на Гуно, където проличават преуморените и пресилени височини в гласа ѝ.

През 1958 г. подава оставка с мотив за тормоз от страна на ръководството по политически причини. Заминава на специализация за вокален педагог в Милано, Италия. След това заминава за САЩ, където развива активна педагогическа дейност и има собствено студио. В България е обявена за невъзвращенец. СПОМЕНАВАНЕТО НА ИМЕТО Й И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЗАПИСИТЕ Й В НАЦИОНАЛНОТО РАДИО СА ЗАБРАНЕНИ.

Умира на 17 декември 2003 г. в САЩ.

(край на цитата)

Портал „calendar.dir.bg“

ноември 2018 г.

50 години от смъртта на проф. Драган Кърджиев

50 години от смъртта на проф. Драган Кърджиев, български оперен режисьор и педагог (1896-1968). Режисьор (1934-1951) и главен режисьор (1951-1962) на Софийската народна опера. Преподавател по актьорско майсторство в Българската държавна консерватория (1947-1964).

Негови постановки са: “Дон Карлос”, “Травиата”, “Риголето”, “Трубадур”, “Аида” и “Ернани” от Джузепе Верди, “Отвличане от сарая” от Моцарт, “Севилският бръснар” от Джоакино Росини и др. Съвместно с Анастас Петров поставя балетите “Змей и Яна” от Христо Манолов и “Спящата красавица” от Пьотр Чайковски. Удостоен със званието “Заслужил артист” (1952).

(край на цитата)

ДЪРЖАВНА ОПЕРА РУСЕ

(без дата)

(…) Русенска Опера е одържавена през 1949 г. като наследник на създадената през 1919 г. Оперна Дружба. Първата постановка – „Травиата“ от Верди – е представена на 27 ноември 1949 г. Постановъчният екип с диригент Константин Илиев, художник Асен Попов и постановчик ДРАГАН КЪРДЖИЕВ оставя трайни следи в развитието на театъра. Богатият творчески потенциал на отделните състави – оркестър, хор, балет, солисти и дългогодишната съвместна работа с най-реномираните имена на българското оперно изкуство за кратко време превръщат Русенска опера в един от водещите и авангардни в репертоарно отношение оперни театри в България (…)

(край на цитата)

Държавен музей Ямбол

2 април 2020 г.

Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история“

МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР „ПРОФ. ДРАГАН КЪРДЖИЕВ” ИЛИ ЗА ЯМБОЛСКАТА ОПЕРЕТА

„Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия“ (Лудвиг ван Бетовен)

Още в първите години след Освобождението, по инициативата на предприемчиви обществени деятели, започва формирането на музикални състави: военен духов оркестър, църковен хор, певческо дружество „Гусла“, оркестър от китари и мандолини, детска музикална китка „Малките гусларчета“ и др.

През този период оперното изкуство в Ямбол се ограничава с любителските изяви на гостуващи чуждестранни трупи, пътуващи за Цариград и Одеса. В края на 1923 г. сред ямболската музикална общественост се ражда идеята за поставяне на опера. Колебанията са между българската „Камен и Цена“ и „Ако бях цар“ на френския композитор Адолф Адам. Надделява първото предложение и след тримесечна упорита работа се състои премиерата (3 април 1924) в салона на старoтo читалище „Съгласие“. Операта предизвиква сензация и поставя началото на съществуването на първия провинциален музикален театър в града, създаден година преди началото на първата провинциална опера – Старозагорската.

Впечатленията от това събитие са отразени в местния в. „Тракиец“: „…масово стичане на гражданството, във всичките му слоеве и възрасти и спонтанният изблик на възторга му, се явиха като справедлива награда за положените старания и заслужена похвала за проявените дарования на участниците.“ В същия брой вестникът изказва и възмущението си от отрицателната оценка, дадена от друг ямболски вестник – „Тунджа“: „За г-жа Чакърмова оркестърът на „Камен и Цена“ е бил разнебитена шарманка; хорът – хидра без зъби, а групата моми зад Цена – сбор от врабци… За да окичим с цветовете на неговия собствен жаргон музикалния рецензент на „Тунджа“, ний с право бихме могли да кажем, че г-жа Ч. разбира от музика колкото свиня от кладенчева вода.“

През месец май 1924 г. целият състав на оперетата, който се състои от солисти, хор, оркестър, помощен персонал и ръководители – общо 150 души, гостува в Стара Загора.

„Камен и Цена“ е представена двадесет и четири пъти, а в периода от 1925-1933 г. се играят опери и оперети: „Брат и сестра“, „Тахир Беговица“, „Гергана“, „Горската царица“, „Двамата Тюреновци“. Съществуващите по това време дразги между членовете на дружество „Гусла“ водят до разцеплението му. В него остава смесеният хор, чийто диригент е учителят Константин Константинов. В отцепилата се част влизат капелмайсторът на 29 пехотен полк Атанас Ковачев, диригентът Тошо Тошев и учителят по музика Борис Ковачев. Тази формация приема името „Обединени музикални сили“ и решава да постави на сцена операта „Аида“ от Джузепе Верди.

След четиримесечна подготовка премиерата се състои на 27 юни 1933 г. Тя е приета с огромен успех и небивал възторг от страна на публика и изпълнители. Изнесени са общо осем представления, в три от които участва столичният оперен артист Стефан Македонски (в ролята на Радамес). Той дава висока оценка на ямболските изпълнители, а впечатленията му са описани във в. „Тракиец“: „Преди всичко аз не мога да не изразя възхищението си от прекрасната инициатива. Участниците в операта завладяха сърцето ми. Най-вече ме учудва ентусиазмът на тия мили хора, които човек не може да не обикне.“

След двегодишен застой на музикалния живот, през 1935 г. се постига обединяването на „всички музикални сили в града“ с познатата на ямболци опера „Камен и Цена“.

Следващата година целият музикален театър, около 90 души, пътува за Карнобат, където са дадени два спектакъла. Военните години прекъсват дейността му, за да се възобнови през 1948 г. с оперетата „Наталка Полтавка“. Изборът й не е случаен – трябва да звучи музика от „великата страна освободителка“.

Следват изпълненията на „Лиляна“, „Сватба в Малиновка“, „Аршин мал алан“, „Мамзел Нутиш“, „Царицата на Чардаша“, „Време за любов“ и др. Междувременно от 1950 г. ямболската оперета носи името „Самодеен музикален театър“ при читалище „Съгласие“.

С годините музикалният театър набира опит, създава традиции и радва почитателите си. Започват да се ангажират балетмайстори основно от Старозагорската опера, канят се гастролиращи певци, търси се помощта на консултанти от София. Първоначално репертоарът се реализира от любители музиканти и певци. Впоследствие, след 1967 г., се създават първите щатни професионалисти от оперния жанр – солисти, балет, технически служби, а оркестърът и хорът се състоят също така и от волнонаемни.

През същата година за режисьор-постановчик е поканен оперният педагог проф. ДРАГАН КЪРДЖИЕВ. При подготовката на „Прилепът“ професорът внезапно умира и тя е завършена от ас. режисьора Димчо Рошманов и доц. Михаил Янков. С нея театърът печели златен медал и лауреатско звание на Третия републикански фестивал. През 1969 г. Градският народен съвет съобщава решението си Ямболският самодеен музикален театър да носи името на известния музикално-сценичен педагог проф. ДРАГАН КЪРДЖИЕВ.

В годините на своето развитие театърът преминава през различни етапи. Първоначално за всеки творчески сезон се поставя по едно произведение, докато се стига до две и повече постановки през последните 20-30 години. В края на 1974 г., в чест на 50-годишния си юбилей, музикален театър „Проф. Драган Кърджиев“ е награден с орден “Кирил и Методий“ II степен и Златен герб – Ямбол.

В последните години от своето съществуване театърът нарушава традицията и вместо поставените оперетни заглавия, които изискват голям ресурс от солисти, хор, балет, оркестър и пр., се ориентира към мюзикъли. Не са забравени и най-малките с постановките „Момчето великан“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Вълкът и седемте козлета“, „Котаракът в чизми“. До 1996 г. на ямболска сцена са реализирани над 70 заглавия, някои от тях са играни за първи път в България: „Снежанка и седемте джуджета“, „Оперният директор“, „Есенни маневри“, „Гри гри“ и др.

В историята на ямболския музикален театър са оставили следи голям брой диригенти, постановчици, балетмайстори, самодейци с различни професии и др. Само една малка част от тях са: Димитър Калчев, Никола Видев, Николай Султанов, Николай Николов, Иван Димов, проф. Драган Кърджиев, Видин Даскалов, Румен Нейков, Асен Манолов, Ангел Колев, Катя Генчева, Георги Аристидиев, Стефанка Чернаева, Иван Касабов, Кирил Бояджиев, Люба Бояджиева, Георги Султанов, Мери Качулева, Димчо Рошманов, Цветомира Гицова, Бахаров и много други.

През 1997 г., поради липса на финансови средства, музикалният театър е закрит. Така той излиза от културния афиш на града, но остава жив чрез спомените и съхранените архивни документи.

(край на цитата)

Браво на ямболци – независимо че сега този театър вече не съществува, те са отдали заслужена почит към делото на голямия режисьор, педагог и организатор Драган Кърджиев.

Държавна опера Стара Загора

(без дата)

Из историята на Старозагорската опера

(…) Постепенно дейността на Старозагорската опера се разширява.

На 22 март 1928 година се създава Районна опера – Стара Загора и район за обхождане Бургас, Търново и Пловдив. Малко след това е поставена и операта „Травиата“ от Верди с диригент Александър Георгиев, режисьор Димитър Христов, художник Г. Карл и хормайстор Златан Станчев (30 юни 1928). От септември 1931 г. нейното наименование е Южнобългарска районна опера.

През 1933 г. е назначен и първият директор – Димитър Христов, а за диригент – Александър Георгиев. От 14 май 1934 г. трупата е преименувана на Старозагорска общинска опера. Под ръководството на Димитър Христов се възстановяват съществуващите постановки и се подготвя премиерата на операта „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе.

От 1942 г. Общината предоставя за репетиции на Операта бившата сграда на Радио Стара Загора, срещу Градската градина (днес Универсален магазин). По същото време ръководството на оперния театър се поема от младия диригент Ромео Райчев. Артистичното равнище на трупата се поддържа от режисьорите Христо Попов, ДРАГАН КЪРДЖИЕВ, Мишо Хаджимишев, Петър Райчев, Стефан Македонски, Георги Петров и др.

През 1946 г. театърът се обособява като държавен културен институт – Народна опера – Стара Загора под прякото ръководство и финансиране на Министерството на информацията и изкуствата. Участията на оперните примадони Елисавета Йовович и Катя Спиридонова също допринасят за превръщането на Стара Загора в притегателен музикален център. В новите условия, с увеличаването на състава си и на професионално подготвени участници, Старозагорската опера намира  сили да се обърне към по-мащабни заглавия от световната класика: „Продадена невеста“ от Б. Сметана, „Русалка“ от Ал. Даргомижски, „Кармен“ на Ж. Бизе, „Бохеми“ от Дж. Пучини, „Княз Игор“ от Ал. Бородин, „Въшебният стрелец“ от Вебер, „Бал с маски“, „Дон Карлос“ и „Симоне Боганегра“ от Дж. Верди. Създава се и балетна трупа със собствен репертоар. Все по-често започват да се поставят и нови произведения от български композитори (…)

(край на цитата)

Портал „Banker.bg“

9.10.2020

Теодора Георгиева

Общество и политика

На академик Карталов всички министри казват “да”. А после?

С операта „Янините девет братя“ на Любомир Пипков се откри новият сезон на Софийската опера и балет.

Музикалният критик Розалия Бикс приживе казва, че това е опера, с която трябва да се гордеем. Тя демонстрира на какво е способен българският гений. А академик Карталов неколкократно е подчертавал, че това произведение по нищо не отстъпва на „Катерина Измайлова“ на Дмитрий Шостакович и на „Замъкът на херцога Синята брада“ на Бела Барток.

Публиката е заела местата си на първи и втори балкон, тъй като на целия партер, на съответната дистанция, е разположен оркестърът. А зрителят, за да не се натъжава от празната седалка до себе си (тъй като се сяда през място), вижда на нея букет цветя.

В интересни времена творят музикантите, певците и балерините от Софийската опера и балет. “Наши момичета ще напълнят родилните отделения” – пошегува се наскоро балерината Сара-Нора Кръстева, обяснявайки, защото по време на новия сезон ще има много дебюти на сцената. По време на извънредното положение заради коронавируса няколко нейни колежки са помислили за решаването на демографския проблем и сега в техните роли на сцената ще видим съвсем нови лица. Така, по своеобразен начин ще се отпразнува 130-тата  годишнина от създаването на Софийската опера. Но за празника най-подходящият подарък би бил музей на Българския оперен театър. Това е стара мечта на академик Пламен Карталов. От няколко години той се опитва да се пребори за нея и смята, че в нея има смисъл – тъй като всички големи оперни театри в Европа имат своите музеи, които са любима дестинация на туристите.

Намерението на академик Карталов е свързано с помещенията на „Врабча 1“.

Идеята е в освободените от „Атака“ пространства, където сега се намират Комисията за защита на потребителите и Комисията по досиетата, да се обособи Музей на оперното изкуство в България, в което да бъде представена не само историята на софийската опера, но и на всички опери в страната. Там ще бъдат изложени костюми, скици, части от декори, архивите на Борис Христов, на Николай Гяуров, на оперния режисьор ДРАГАН КЪРДЖИЕВ и на много други творци, допринесли за славата на българските оперни гласове по света. Сега архивите стоят по кашони и чували. В същото време между помещенията има топла връзка – така е направена според архитектурния проект на Лазар Парашкеванов и дори и да са необходими преустройства, разходите за тях ще бъдат поети от операта. Всички министри, с които академик Пламен Карталов е водил кореспонденция за бъдещия Музей на операта, – на културата, на икономиката и на регионалното развитие и благоустройството, както и от областната администрация, са му казвали „Да“ – отговаряли са му положително. Никой не е възразил. Но, за съжаление, след неколкократни срещи, писмени кореспонденции и дебели папки с документи – музей няма.

Академик Карталов признава, че несбъднатата му мечта е негов личен неуспех и че решението е в ръцете на Министерския съвет. Той може да направи един много чакан подарък за 130-ата годишнина от създаването на Софийската опера и балет, за да може един ден – след още 130 години – обичащите операта да научат в Музея – от снимки, декори и филми, как по време на пандемията през 2020 г. Софийската опера и балет е изиграла 66 представления с близо 17 000 души публика.

(край на цитата)

Това бяха всички материали, които имах за проф. Драган Кърджиев.

Нека днес на 4 ноември 2020 г. почетем 124 години от рождението на големия български оперен режисьор, педагог и организатор Драган Кърджиев и не забравяме големия му принос към историята на българското оперно изкуство.

Мир на праха му!

…..