Nelly Karova

Днес почитаме рождението на голямата оперна певица Нели Карова


„На сцената беше много красива, талантлива и въздействаща. Много лирична. Слабичка, фина, много нежна.  Беше изключително голяма певица… После я обявиха за невъзвращенка. Спряха да излъчват нейни записи по радиото. Забраниха да се споменава името й. Даже портрета й от нейната близка приятелка Руска Маринова, който красеше фоайето на Операта, беше махнат…“


 
(Красимира Йорданова, редактор в БНР)

Драги приятели на оперната музика, днес на 17 декември 2023 г. пиша за трети път статия за една от певиците в Софийската народна опера преди доста години, която е имала една от най-интересните лични съдби в почти цялата история на българското оперно изкуство. Става въпрос за сопрана Нели Карова, родена на 19 декември 1911 г. в Плевен, починала на 17 декември 2003 г. в САЩ – на 91-годишна възраст. От тази прочута навремето певица имам и личен спомен. Повод да пиша днес за нея са кръглите 20 години от кончината й на днешната дата през 2003 г.

Твърде интересен е този личен спомен от моето юношество и искам да го споделя. В други мои статии съм писал, че на 10 години аз останах без майка – през 1941 г. тя се помина след кратко боледуване и в продължение на повече от 3 години в къщи бяхме много самотни. Освен сестра ми – на 14 години тогава, и баща ми, който постоянно беше заангажиран с търговията в магазина си за хранителни стоки, у нас живееше само една девойка на 18 години, която беше наша домашна помощница. Не искам да си спомням за този период от живота ми – той не ми е приятен, защото тази празнота в къщи изигра своята роля да се развия като сравнително интровентирана личност, с известен страх от всичко ново и непознато – липсата на майчина любов особено в годините на пубертета оказва изключително важно значение за всеки индивид в тази възраст.

Все пак съм имал голям късмет после, тъй като през ноември 1944 г. баща ми встъпи в брак за втори път и жената, която дойде в къщи беше едно ново щастие за мен. Няма защо да пиша подробности, но тогава вече – на възраст 13 и половина години, някак нещата тръгнаха в добър ред. Постепенно слънцето изгря наново над дома ни, майка Деца беше жена с голям опит в живота, тя намаше собствени деца и бързо свикна и се привърза към нас всички, особено към баща ми и към мен. Със сестра ми – тогава вече на 17 години, проблемите бяха малко по-трудни, но и те се уредиха в течение на времето.

Майка Деца – тогава на 46 години – беше живяла дълги години в София и след като забеляза, че аз имам влечение към музиката, реши през пролетта на 1945 г. да отидем за 4-5 дни в София. Там отседнахме при наши роднини, и по нейна инициатива посетихме опера. За мен това беше първото ми посещение на цяла опера в живота ми. Преди това в Габрово са гостували редица солисти за концерти – певци и инструменталисти, но цели оперни спектакли в града ни не са били изнасяни. Може би е имало отделни картини или сцени, но по това време в Габрово имаше само един театрален салон – този на читалището „Априлов-Палаузов“, където сценичните условия бяха подходящи за драматични театрални изяви, но не и за опери – липса на оркестрина и подходяща техника на сцената.

Никога няма да забравя това първо посещение на опера в София – гледахме спектакъл на „Бохеми“ от Пучини. Така пленен бях от онова, което видях и чух през тия 2-3 часа, че после дълго мислех само за това, когато се прибрахме в Габрово. Тогава оперните спектакли се изнасяха в салона на Народния театър – при пълна зала и при прекрасен състав. Бях малък за да запомня имената на всички солисти, но още тогава запомних името на главната героиня Мими – това беше Нели Карова. Вече не си спомням името на Родолфо, все мисля, че беше Илия Йосифов, но не съм сигурен. Аз бях завладян от играта на сцената, от хубавата музика – още тогава разбрах, че Пучини ще стане един от любимите ми композитори.

Това беше – Нели Карова от тия години остана в паметта ми, после дълги години тя беше солистка в Софийската опера, но и при нея превратностите на живота изиграха лоша роля и тя напусна България и така се загубиха следите й. За сегашните млади любители на оперното изкуство съм сигурен, че нейното име не говори нищо особено, защото в края на 50-те години се случиха доста драматични събития.

Вместо да пиша общи неща, нека цитирам конкретни данни от нейната официална биография в този период, изложена в Уикипедия-страницата за нея:

„ (…) През 1951 г. партията на Аида донася първите гласови неразположения на Нели Карова. През 1955 г. играе Маргарита във „Фауст“ на Гуно, където проличават преуморените и пресилени височини в гласа ѝ. През 1958 г. подава оставка в Софийската опера с мотив за тормоз от страна на ръководството по политически причини. Отива на специализация за обучение като вокален педагог в Милано, Италия. След това заминава за САЩ, където развива активна педагогическа дейност и има собствено студио. В България е обявена за невъзвращенец. Споменаването на името ѝ и използването на записите ѝ в Българското Национално Радио са забранени …“.

(край на цитата)

Разбира се, в личната съдба на Нели Карова се преплитат преди това редица особени моменти, които предизвикват тогава оживени дискусии и „тайни разговори на четири очи“. Причините са следните: веднага след 9 септември 1944 г. и през следващите няколко години положението на Нели Карова като солистка в Софийската опера не е много розово: преди 1944 г. съпругът й е бил секретар на премиера Богдан Филов. Както е известно, Богдан Филов беше съден от Народния съд и ликвидиран заедно с членовете на правителствата на България от периода няколко месеца непосредствено преди 9 септември 1944 г.

И тук започват редица парадокси и неща, които будят съмнения. Защо? След Деветосептемврийския преврат Софийската опера е възстановена и Нели Карова е включена във втория състав на премиерата на операта „Евгений Онегин“. Когато аз я гледах като Мими в „Бохеми“,това беше през пролетта на 1945 г. Постепенно обаче Нели Карова започна да утвърждава позициите си в Софийската опера, което тогава е било повод да се предполага, че има подкрепа от много висше лице в политическата власт на България.

Не обичам да се занимавам с клюки, но обществена тайна в тия години беше (тогава бях студент в София – годините 1951 до 1956 – и това се говореше почти открито), че Нели Карова има интимна връзка с Вълко Червенков – в тия години един от най-важните личности в управлението на България.

След политическите промени през 1989 г. в редица медии се разпространиха както верни, така и неверни информации за различни събития в живота на редица артисти в България през предните години, но изглежда е имало нещо вярно в това с историята на Нели Карова, защото от втората половина на 50-те години положението на Вълко Червенков постепенно започна да се влошава и е добре известно от най-новата история на България, че накрая изобщо името му почти се забрави. А и личната съдба на Нели Карова също започна да се влошава и накрая се дойде до нейното заминаване за Италия, после за САЩ и обявяването й като невъзвръщенец, за което вече писах.

Нека цитирам най-важни моменти от политическата биография на Вълко Червенков (извадки от Уикипедия-страницата му на български език):

„ (…) Вълко Червенков (1900-1980) е български политик, лидер на Българската комунистическа партия от 1949 до 1954 г., министър-председател на НРБ от 1950 до 1956 г., заместник-министър-председател от 1956 до 1961 г., армейски генерал, кандидат на науките (доктор). Масово преследва дисиденти, запазва положението на страната като сателитна държава под съветски контрол и с еднопартийната форма на управление (…) По време на своето управление Червенков непрекъснато демонстрира лоялността си към съветския лидер Йосиф Сталин, като дори го имитира в личното си поведение и в своя външен вид.(…) Със смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. започва кампания на „десталинизация“ и развенчаване на култа към личността. На погребението на Сталин на 9 март 1953 г. Червенков веднага усеща нова активност в обкръжението му и се опитва да предвиди новите насоки на съветската политика (…) След Априлския пленум е изместен от водещите си позиции, но това става постепенно. Първоначално остава член на Политбюро и ръководи неговата идеологическа комисия, заместник-председател е на Министерския съвет, остава начело на Отечествения фронт до 1957 година“ ….

(край на цитата)

Що се отнася лично до мен, аз съм виждал лично Вълко Червенков почти до себе си през пролетта на 1951 г., когато работех в Габрово в завод „Сърп и чук“ като ръководител на заводския смесен хор и ръководител на заводската радиоуредба. Помня много добре как една сутрин внезапно пристигна в завод „Сърп и чук“ на контролно посещение делегация от София начело с Вълко Червенков (заводът произвеждаше облекло и обувки за българската армия и имаше важно стратегическо значение). Точно през тази сутрин аз обикалях из цеховете, за да припомня на хористите за следобедната репетиция на хора, като в един момент вратата на просторния цех се отвори и между шивашките машини бързо пристъпи Вълко Червенков заедно с 4-5 придружаващи го лица, както и директорът на завода Йовко Гайдаров. Червенков премина гордо и много сериозен край работиците и машините, спря се на 2-3 места по 10-15 секунди, и бързо напусна цеха, за да отиде в следващото помещение. Това беше. Все помня едрата му снажна фигура с буйна коса – тогава той беше на около 50 години.

Втори път не съм го виждал, но винаги съм го благославял през 1957 г., защото благодарение на него, след като бях през учебната 1956/57 година учител по математика в гимназията на село Стражица край Горна Оряховица, можах през есента на 1957 г. да се върна на работа в Габрово. Тогава Вълко Червенков беше станал министър на просветата и той издаде заповед учителите по държавно разпределение (каквито бяхме ние) след една година да могат да се преместват другаде, стига да намерят работа като учители където искат. Преди той да стане министър наредбата беше този срок да бъде минимум 3 години. Така че благодарение на Вълко Червенков можах от септември 1957 г. да се прибера в родното Габрово.

Много години по-късно, мисля през 1964 или 1965 г. случайно се запознах в Габрово с един от братята на Вълко Червенков. Ето как стана това: бях там на работа вече като преподавател в ТУ Габрово, и един ден премина през Габрово и се отби в къщи моя братовчедка от Русе – Веска Буюклиева, дъщеря на вуйчо ми Иван – брат на майка Деца, с която дълги години сме нямали връзка. В това време тя е била омъжена за един от братята на Вълко Червенков и са живели в София. Двамата ни гостуваха един час и това беше – не стана дума за самия Вълко, ние си говорихме за миналите години, когато сме били още млади хора.

(край на нещата, свързани с Вълко Червенков)

След тия общи бележки за певицата Нели Карова ще се спра на нейната биография и творчески път в Софийската опера. Веднага трябва да подчертая, че информациите а нея са много ограничени – причината е ясна: дълги години – чак до 1990 г. тя е била „нежелана личност“ в официалните източници за информация в България – за нея няма нито ред например в авторитетната книга от 1967 г. със заглавие „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН, където са дадени биографии на редица оперни дейци до тогава. Няма защо да се чудим – както вече писах в началото, след като тя заминава за Италия и после за САЩ, нейните записи в Българското Радио не се пускат, името й не се споменава никъде и това дава огромно отражение за това, самата Нели Карова за дълги години да бъде изцяло забравена.

Сега от няколко години в Интернет има не голяма, но все пак достатъчно Уикипедия-страница за нея, заедно с две снимки. Освен това, през 2012 г. Българското Радио най-сетне е посветило предаване за нея, в което музикалната редакторка Красимира Йорданова, която има преки спомени за Нели Карова, припомня важни моменти в кариерата й. Освен тия два източника, почти нищо друго няма в медиите и не трябва да се чудим – каквито и материали да е имало в миналото за певицата, пологително те са били или унищожени, или някъде скрити и сега няма от къде да се намерят нови неща.

Все пак трябва да обърна внимание на един много важен факт – по времето, когато Нели Карова е била близка с Вълко Червенков, тя е проявила едно чисто хуманно чувство за помощ на нейни вече възрастни колеги в света на изкуствата. Ето за какво става точно въпрос (това се разбира след промените през 1989 г. – цитирам една статия в Интернет от последно време):

Портал „The World News“ / ПИК TV 1.11.2018

В Деня на будителите откриха ремонтирания дом за ветераните на културата и изкуствата – за първи път ще имат парно и топла вода

В Деня на будителите откриха ремонтирания дом за ветераните на културата и изкуствата – за първи път ще имат парно и топла вода, видя репортер на ПИК. Домът за ветерани на културата и изкуствата в София е създаден преди повече от половин век по идея на оперната певица НЕЛИ КАРОВА. Предложението й било издръжката на възрастни, известни, заслужили ветерани на изкуството, които с творчеството си са допринесли за развитието и разпространението на българската култура у нас и по света, да бъде поета от държавата.  Първоначално домът се е помещавал в сграда с достатъчно удобства за своите обитатели, но след временното му преместване в квартал “Захарна фабрика”, ситуацията се оказала постоянна, а условията за живот се влошавали. Сградата е гредоред, с общ санитарен възел, с остаряла канализация и падаща мазилка, а днес обитателите му празнуваха Деня на будителите в обновена обстановка и заедно със своя благодетел – Нели Беширова. По нейна инициатива преди месец започна подобряване на условията в дома – изградени са санитарни възли и бани по стаите, изградена е над 300 метра водопроводна и канализационна система, ремонтирана е абонатната станция благодарение на която обитателите ще могат да се радват на топла вода и парно, стаите са шпакловани и боядисани и ще бъде пуснат безплатен интернет за всички. Капацитетът на дома е 20 души, към момента тук са настанени 13 творци в пенсионна възраст. 

“Такава помощ получаваме за първи път и искрено благодарим за добрината ви!” – с тези думи директорът на дома Галина Алтимирска посрещна дарителката Нели Беширова. Тя на свой ред пожела на всички “да бъдат здрави и да запазят светлината си”.  

Средствата за ремонта и поддръжката на дома са от фирма „Енекод“ – лицензиран търговец на електроенергия, собственост на Нели Беширова.

(край на цитата)

Преди няколко години аз бяп писал статия тук във ФБ, в която по косвен път ставеше дума за този дом за ветерани на културата и изкуствата, но никога не съм знаел, че неговото създаване преди повече от век е било дело именно на певицата Нели Карова. Респект!

И друг път бях чувал за този дом, например през август 2014 г., когато в портал „Блиц“ в Интернет имаше кратко съобщение за създаването на този дом за ветерани на културата. Цитирам текста:

Портал „Блиц“

25 август 2014 г.

(…) Домът за ветерани на културата в София е създаден преди повече от 57 години по идея на голямата оперна певица НЕЛИ КАРОВА. Тя предложила на тогавашния министър-председател, преди председател на КНИК (Комитет за наука, изкуство и култура), Вълко Червенков да се създаде дом за възрастни, известни, заслужили ветерани на изкуството, които с творчеството си са допринесли за развитието и разпространението на българската култура у нас и по света. Предложението й било да не заплащат такса, а издръжката им да се поеме от държавата …“.

(край на цитата)

Сега ще изложа данните за Нели Карова от нейната Уикипедия-страница:

Нели Карова е българска оперна певица – сопран, вокален педагог, народен артист, родена на 19 декември 1911 г. в Плевен, починала на 17 декември 2003 г. в САЩ.

Завършва пиано в класа на проф. Андрей Стоянов и пеене при Христина Морфова в Държавната музикална академия в София. През сезон 1935/1936 е част от солистичния състав на Софийската опера. Дебютира на сцената на Софийската опера в ролята на Лаурета в операта „Джани Скики“ на Джакомо Пучини през 1936 г. През 1937 г. изпълнява успешно ролята на Таис в едноименната опера на Жул Масне. Режисьор е Драган Кърджиев, а диригент – Венедикт Бобчевски.

През 1939 г. заминава на специализация в „Гранд Опера“ в Париж. След избухването на Втората световна война е принудена да се завърне в България. През 1942 г. гостува на сцената на Загребската опера в поредица от представления на „Еро от оня свят“ от Яков Готовац в ролята на Неда. По време на бомбардировките в София през Втората световна война, заедно с целия оперен състав е евакуирана в Северна България.

След Деветосептемврийския преврат Софийската опера е възстановена и Нели Карова е включена във втория състав на премиерата на операта „Евгений Онегин“. Гастролира в много европейски държави. През 1951 г. партията на Аида ѝ донася първите гласови неразположения. През 1955 г. играе Маргарита във „Фауст“ на Гуно, където проличават преуморените и пресилени височини в гласа ѝ. През 1958 г. подава оставка с мотив за тормоз от страна на ръководството по политически причини. Заминава на специализация за вокален педагог в Милано, Италия. След това заминава за САЩ, където развива активна педагогическа дейност и има собствено студио. В България е обявена за невъзвращенец. Споменаването на името ѝ и използването на записите ѝ в националното радио са забранени.

Умира на 17 декември 2003 г. в САЩ.

Личният архив на Нели Карова се съхранява в Централен държавен архив във фонд 1671К.

(край на цитата)

Както виждаме по-горе, през 1942 г. Нели Карова е гостувала на сцената на Загребската опера в поредица от представления на „Еро от оня свят“ от Яков Готовац в ролята на Неда. Аз знам, че тази опера е била представяна и в България – тя е най-известната хърватска опера, получила международна известност. Премиерата на тая опера е била на 2 ноември 1935 г. в Хърватската опера в Загреб под диригентството на самия Готовац, който е диригент на театъра от 1923 г. до 1957 г. и композира няколко опери за състава.

Защо обръщам внимание на този факт – защото през 1940 г. същата опера е била поставена в Софийската опера, но тогава в ролята на Неда не е участвала Нели Карова, както 2 години по-късно в Загреб. Не знам причините – може би през 1940 г. тя все ще да е била в Париж. Не е важно, но в последно време – през март 2019 г. Българското Национално Радио излъчва предаване, посветено на тази опера. То се води от музикалната редакторка Красимира Йорданова, която съобщава интересни факти във връзка с тази опера и нейната постановка в София през 1940 г. Цитирам:

БНР

„Еро от оня свят“ в програмата на OperaVision

публикувано на 26.03.2019

Красимира Йорданова

Когато открих, че в платформата „OperaVision“ се предлага спектакъл на театър, който не познавам и оперна творба, за която само съм чувала, бях много съблазнена да видя това предложение. Предполагам, че и на вас ще бъде интересно да чуете и видите спектакъла на Хърватската национална опера в Загреб на комичната опера „Еро от оня свят“ на Яков Готовац. Според рецензиите, които четох, това е “най-успешната хърватска комична опера до днес, но и единствената, представяна и в чужбина“.

Премиерата на “Еро от оня свят“  е била на 2 ноември 1935 г. в Хърватската опера в Загреб под диригентството на Готовац, който е диригент на  театъра от 1923 до 1957 и композира няколко опери за състава. От тях най-сполучлива е обаче комичната опера  “Еро от оня свят“, играна в 80 оперни театри по света,  преведена на 9 езика. У нас е представена  през 1940 година в Софийската опера под диригентството на Асен Найденов, режисьор Драган Кърджиев и с участието на най-изявените певци в този период – Петър Райчев, Стоян Коларов, Павел Елмазов, Михаил Люцканов, Райна Стоянова. Операта е имала голям успех.

На какво се дължи триумфа на тази творба, играна не само на Балканите, но и в Берлин и Лондон? Преди всичко на забавния сюжет, весело настроение, музика, пълна със светлина и цветове, близка до фолклора на страната, танци, творба, приятна и за слушане, и за гледане. Такава я видях и на сцената на Хърватската опера – един  спектакъл, който ни напомня естетиката на 50-те години и навява носталгия. Неслучайно „Еро от оня свят“ само в Загреб е играна 660 пъти от деня на  премиерата и явно е любима на публиката.

Либретото на операта е на Милан Бегович по фолклорни мотиви. Съдържанието накратко е следното: богатият селянин Мича от съседното село е решил да си вземе вярна съпруга, която във всичко да му вярва. Затова  се представя като Еро, дошъл от онзи свят – така примамва втората съпруга на богатия Марко да му даде пари и накитите си, за да ги занесе на покойния й съпруг, който се мъчи безпаричен в другия свят. След това открадва и конете на Марко и придумва дъщеря му Дула да забегне с него. Единственото, което липсва, е благословията на бащата за брака на Мича и Дула. Разбира се, когато Мича признава за лъжите си и връща всичко, което е взел, получава и благословията на Марко, а и съпруга, която във всичко му вярва, дори когато лъже. И това е поводът цялото трето действие да са хорови сцени и танци от далматинския фолклор. Битова, комична опера, която се гледа с удоволствие, защото е пълна с весело настроение, популярна музика, просто се разтоварваш от ежедневните проблеми като я гледаш.

Сцената е колоритна, участниците – с народни костюми, солистите – гласовити, убедителни в ролите си. Спектакълът дирижира Йозиф Сего, режисьор е Кресимир Доленчич, хореография – Маргарета Фроман и Ватрослав Крчелич.

Без да има оперни звезди от международен мащаб, съставът бе избран много точно. Стйепан Франетович бе забавен в ролята на Мича, басът Синиша Мушович – убедителен гласово Марко, красив глас показа баритонът Лйубомир Пушкарич като воденичаря Сима. И в женските роли певиците бяха убедителни певчески и актьорски – Дула – Валентина Фийаско Кобич и Дома – Дубравка Сепаравич. Хорът имаше много представителна изява – почти през цялото време бе на сцената и се справи много добре. Въобще, спектакълът на Хърватската опера в Загреб си заслужава да бъде показван в тази международна платформа и да буди уважение във всички, които го гледат най-малкото  и заради преклонението към миналото на Хърватската опера, към нейните създатели.

(край на цитата)

Има неточност в името на ролята, в която е играла в Загреб певицата Нели Карова. В Уикипедия-страницата за нея пише, че е играла в ролята на Неда, но такава роля няма в тази опера. Ролята за сопран е с име Дула, така както пише и Красимира Йорданова. Не е толкова важно, но нека се знае.

Както писах в началото, освен Уикипедия-страницата за Нели Карова, няма в медиите други официални сведения за певицата, освен едно кратко предаване на БНР от декември 2012 г. Цитирам:

БНР

Спомен за Нели Карова

публикувано на 11.12.2012 г.

Помните ли Нели Карова?

По молба на слушателката ни Евелина Пръмова от София, Красимира Йорданова припомня важните моменти в кариерата на сопрана Нели Карова – една от примадоните на Софийската опера в близкото минало.

За съжаление името й сега е непознато на много хора, защото, като емигрант по време на социализма, Карова е обявена за невъзвръщенец и записите й са забранени в България. Чуйте повече за Нели Карова в рубриката Помните ли…!

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/horizont/post/100054571/spomen-za-neli-karova

Съвсем случайно преди месец попаднах на друго документално предаване на БНР от 2017 г., в което една част от него беше посветена също на Нели Карова. При него пак Красимира Йорданова разказва свои лични спомени за певицата в диалог с друга дама – Милена Фучеджиева, която е на посещение в студио на БНР. Ето някои подробности за това предаване:

„ (…) В “Женските досиета Х” музикалната редакторка Красимира Йорданова разказва за съдбата на оперната прима Нели Карова. „Това е една изключително голяма певица, за която не знаем нищо по простата причина, че я обявиха за невъзвращенка, спряха да излъчват записите ѝ, не даваха да се съобщава името ѝ. Даже портретът ѝ от Руска Маринова в операта беше махнат“, каза Йорданова. „На сцената Нели Карова беше много красива, артистична и въздействаща. След 9-и септември успешната ѝ кариера не спира, напротив. През 1949 година получава наградата „Народна артистка“. Това ме кара да мисля, че някой я е защитавал. Слухът е, че това е Вълко Червенков”, добави Йорданова …“.

(край на цитата)

Ето линк към това предаване на БНР:

Аз мисля, че горното предаване е твърде важно, понеже г-жа Йорданова като отлична познавачка на оперния живот преди години е запазила в паметта си много важни детайли не само за Нели Карова, но и за други певици, които са имали не лека съдба след 9 септември 1944 г., но при Нели Карова нещата са тръгнали в началото твърде благополучно благодарение на покровителството от Вълко Червенков. Става например въпрос за големите певици Катя Спиридонова, Елисавета Йовович и Пенка Тороманова, които непосредствено след септември 1944 г. са били изпратени извън София да оказват помощ на други извънстолични оперни театри.

Както писах в началото, в различни медии има велни и веверни дведения, свързани със слуховете за интимната връзка между Нели Карова и Вълко Червенков. Аз не искам да се спирам на такива „жълти съобщения“, който иска да научи повече, трябва да потърси в Гугъл информации като даде имената на двамата. Тогава ще се намерят достатъчно много данни, за верността на които никой не може да твърди точно. Аз лично съм чел няколко, едно от тях се намира чрез заглавието по-долу (ще цитирам само първите няколко изречения, другото няма да помествам):

Портал „24 часа.bg“

30.10.2013

Краят на политиците: Червенков люби оперната прима Нели Карова

През 1947 г. Вълко Червенков е назначен за председател на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК). Заедно с това продължава да е секретар на ЦК на БРП (к), народен представител и член на НС на Отечествения фронт. От 1948 г. е и негов главен секретар.

ЦК на партията тогава се помещава в сградата на ул. “Московска”, където сега е софийското кметство. Кабинетът на Червенков не е много голям, освен бюрото му има и заседателна маса с 12 стола и малка кръгла масичка.

Един ден стъкленият полилей се стоварва върху бюрото. Секретарката Иванка Иванова чува силния шум и буквално влетява в кабинета на Червенков. “Не се тревожете, Иванова – мълви стреснатият началник. – Главата ми е здрава, но добре, че полилеят не падна върху нея…”

Иванка Иванова разказва и един друг случай. Тя научава, че Мара Малеева-Живкова е родила син и без да е повикана си позволява да влезе в залата, където по това време заседава Политбюро. Изненадан от появата й, Червенков мръщи вежди и троснато пита: “Иванова, къде има пожар?”

Стреснатата жена успява да съобщи новината. “Като разбра, Червенков вече с друг тон, засмян, стисна ръката на Тодор Живков: “Е, Тодоре, това бил пожарът. Честито!” И другите членове започнаха да поздравяват Тодор Живков с раждането на сина му, а аз сконфузено се измъкнах”, пише Иванова в спомените си.

Тази история явно е от 1952 г., тогава е роден Владимир Живков, а Червенков вече е начело на партията и държавата и пълновластен господар на всичко.

Икономиката никога не е била неговата най-силна страна и като председател на КНИК той наистина плува в свои води. Още от младеж има слабост към театъра. Месеци преди да емигрира в СССР в края на 1925 г. се явява на прослушване в Народния театър. Явно се е представил добре, защото върху молбата му драматургът на театъра Николай Лилиев слага резолюция „кандидатът да бъде назначен като стажант-артист“.

Според Надя Донева, друга секретарка на Червенков, той много се гордеел с този факт. Рецитирал добре и демонстрирал впечатляващи имитаторски умения. Имитирал хората около себе си и особено Антон Югов, който ходел “като глътнал бастун” …

(край на цитата)

В последно време в медиите се появиха няколко нови информации за живота на Нели Карова. Избрах една от тях с автор Борис Цветанов, който дава повече светлина върху различните истории, свързани с отношенията между Нели Карова и Вълко Червенков. Цитирам:

Портал „Патриотичен десант“

16 декември 2021 г.

Автор: Борис Цветанов

Нели Карова или Анатомия на една българска трагедия

На 19 декември се навършват 110 години от рождението на оперната прима.

Нели Карова е една българска трагедия. След участието й в 40 опери на българската сцена и гастроли в цяла Европа, 32 години народната република я зачеркна от интелектуалният елит на страната, а 32 години демократичната ни република бълва глупости и гаври за нея. В началото един елитен журналист съчини сензационни измишльотини и след него се юрнаха да я омаскаряват третокласни плагиати и графомани. 

Някога в многотиражки, днес в малотиражки още могат да се срещнат глупости като тази, как била капризна и скандализираща обществото любовница на Вълко Червенков, благодарение на който отрупвана с награди! Друг пък, представящ се като свидетел на комунистическата кухня, син на мухлясало величие, включва Тодор Живков като уреждащ „секса на Червенков с Нели Карова“. Трети описва как публиката в операта чака цял час да свършат сексуалните игри на двамата в гримьорната, че примата да се яви на сцената!

Определението за генсека че бил „партийния бик“ се свързва и с Леа Иванова и, както пише някакъв си: „…суровият и страховит Червенков омекваше, щом зърнеше фустата на сопраното Карова“. Всичко това са не просто фалшиви гаври, това са позорящи авторите си глупости. Трябва все някой да им сложи край. Ще се опитам. Лесно е. Защото клеветниците си действат по шаблона „иди доказвай, че нямаш сестра“, но когато фактите говорят, знаете как е, а читателите вече все повече се доверяват на факта, а не на „една жена на пазара рече…“

А ето фактите:

За оная сензация с чакащите час зрители се пише, че било 1951 г., че Нели Карова играела тогава Татяна в „Евгений Онегин“, но нека видим документите.

„Евгений Онегин“ с Нели Карова е постановка на Операта с режисьор Павел Румянцев през 1946 г.

На 17 юни за по-претенциозните. По това време Вълко Червенков е само един от секретарите на ЦК на БКП, главен редактор на „Съвременник“ – списание, нямащо кой знае каква популярност. Отпадат всички слухове, носещи се и до днес за „силна протекция на Червенков“ в следдеветосептемврийската кариера на певицата, нещо за което популярна телевизионна водеща дълбокомислено клати главата си на блондинка: „Няма начин!“. Да допълня. Нели Карова получава званието „народна артистка“ през 1949 г., а Димитровска награда през 1950 г. Не се е познавала до тогава с Червенков, а и той чак след тази година „ще води хорото“. Едва през 1950 г. певицата се запознава с него, след като му пише писмо – не някакво лично, а основно с проблеми на културата. Така че време е за милост и уважение към паметта на голямата българка!

Тя е родена на 19 декември 1911 г. Нищо не се знае за семейството й. Дори нейната близка приятелка Славка Захова, търпеливо пазеща спомени, писма и документи за нея, за да ги остави в Държавния архив, не знае подробности. Освен тази, че е имала още четири сестри и  брат и всички са  пеели. Но мечтаела първо да стане балерина.   
Учи пиано – първата й любов, после пеене при Христина Морфова, която открива таланта й и я взема под крилото си. Дебютира през 1936 г. в „Джани Скики“ на Пучини.
  
В конкурс спечелва френска стипендия и заминава през 1939 г. на специализация в парижката „Гранд опера“. Дели квартира с неотразимата Руска Маринова (разликата в датите им на раждането са 7-8 часа – странно, нали).

И хайде и ние да кажем нещо като сензация – от Париж се връща със „Ситроен“. Вероятно с него е ходила до Куциян, за да се застъпва за сгазилия лука начеващ писател, бъдещия истински, а не измислен дисидент Йордан Вълчев. Не й е давал кола Червенков… хаха, както би коментирал един известен българин.

Колкото и да търсих, така и не открих да е била омъжена за царски дипломат, който пък после бил секретар на Богдан Филов. Възможно е да е една от неизброимите измишльотини. Защото след Девети септември за щяло и нещяло артисти са отстранявани, а Нели Карова е на особена почит. До фаталната 1951 г.

По онова време всяка събота вечер в Дома на народната армия имало представления за любителите на симфонична музика, за вълшебника, българския Паганини Васко Абаджиев.

Но когато зрителите си тръгнели, на втория етаж започвал фарс на разпивките във вилата на Сталин в Кунцево. Само че с повече атракции: то ансамбъл „Рома“, то застаряващата шантонерка Тинка Краева, измислила си роман с големия бандит (според нея) Тинко Симов, то начинаещи певачки (неудобно ми е да споменавам имена), пиянството на един ЦеКа…

За чест на Вълко Червенков и Антон Югов двамата не участват, дори не подозират. Но слух се носи все пак. И Нели Карова, с която Червенков води разговори на тема култура, той е горещ привърженик на театъра, на културата въобще, дори бил препоръчан като млад за артист в Народния театър от Николай Лилиев, пишел е стихотворения…

В една съботна вечер го моли да надзърнат в „светая светих“. Онова, което виждат, кара Вълко Червенков да влезе в ролята на Исус, изгонил търговците от храма. След което започва трагедията на Нели. Тинка Краева, известна с отмъстителност, пуска слуха за това, че Карова е любовница на партийния бик. Непредсказуеми софиянци започват да шушукат, не много в онова време на „с джип, със джип за Белене,/ новият курорт…“, но достатъчно.

Нели Карова получава депресия. Започват първите й проблеми с гласа. Те проличават в ролята й в „Аида“. През 1957 г. заболява тежко. Разбира, че вече нищо няма да е същото. И чисто по човешки, загрижена за бъдещето на интелектуалния елит, по една или друга причина, вече далече от изяви, при липса на близки, споделя с Червенков идеята си държавата да съгради дом за ветерани от културния фронт и да поеме грижата за старините на хора, дали принос за развитието на българската култура у нас и по света. Така се изгражда съществуващият и до ден днешен Дом за ветерани на изкуството и културата в столичния  квартал „Захарна фабрика“.

Дори само това е достатъчно, за да се запази неувяхващ спомен за тази забележителна жена. Като благодарност името й няма да го срещнете в „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН от 1967 г. Защото през 1958 г. заминава за Италия, после за САЩ, където основава свое студио и подготвя талантливи американски момичета за оперните сцени.
  
Осемдесет години са много за натрупаните повратности в живота й и тя, макар да има желание да се върне в България, не може да го осъществи. Два дни преди да навърши 92 години, Нели Карова слиза от последния си влак, на последната си гара.
  
Днес спомен за нея пази само фонд 1671 К в Държавния архив. Това са снимки, либрета от опери, статии… Може би някога, ако, разбира се, портретът на Руска Маринова не е унищожен, отново ще краси фоайето на Операта. Дано!

(край на цитата)

И накрая една кратка информация за изява на Нели Карова през 1951 г. при концерт на български артисти в сградата на Ленинградската филхармония (цитат на руски език):

Сайт на Санкт-Петербургската филхармония

(без дата)

„Софийскую консерваторию Нели Карова окончила как пианистка и певица, вокальное мастерство совершенствовала на стажировке в Париже. В 1935 году Карову берут в штат Софийского оперного театра, где она поет в операх Пуччини, Верди, Гуно, Чайковского («Евгений Онегин»). В 1958 году певица в знак протеста против политической системы Болгарии подает в отставку и покидает страну. Несколько лет она преподает в Милане, затем переезжает в Америку, где открывает собственную вокальную студию.

В Ленинградской филармонии Карова выступала лишь один раз: в 1951 году она приняла участие в концерте болгарских артистов в Большом зале“.

(край на цитата)

Това беше всичко за днес – 17 декември 2023 г., свързано с деня на кончината на певицата Нели Карова в този ден преди 20 години – на 17 декември 2003 година. Нека си спомним за нея!

Мир на праха й!

……

Драги приятели, съвсем случайно преди месец попаднах на едно документално предаване на БНР от 2017 г., в което една част от него беше посветена на певицата Нели Карова. При него музикалната редакторка на БНР Красимира Йорданова разказва свои лични спомени за Нели Карова в диалог с друга дама – Милена Фучеджиева, която е на посещение в студио на БНР.

Ето линк към това предаване на БНР:

Цитирам някои подробности за това предаване:

„ (…) В “Женските досиета Х” музикалната редакторка Красимира Йорданова разказва за съдбата на оперната прима Нели Карова. „Това е една изключително голяма певица, за която не знаем нищо по простата причина, че я обявиха за невъзвращенка, спряха да излъчват записите ѝ, не даваха да се съобщава името ѝ. Даже портретът ѝ от Руска Маринова в операта беше махнат“, каза Йорданова. „На сцената Нели Карова беше много красива, артистична и въздействаща. След 9-и септември успешната ѝ кариера не спира, напротив. През 1949 година получава наградата „Народна артистка“. Това ме кара да мисля, че някой я е защитавал. Слухът е, че това е Вълко Червенков”, добави Йорданова …“.

(край на цитата)

Аз мисля, че горното предаване е твърде важно, понеже г-жа Йорданова като отлична познавачка на оперния живот преди години е запазила в паметта си много важни детайли не само за Нели Карова, но и за други певици, които са имали не лека съдба след 9 септември 1944 г., но при Нели Карова нещата са тръгнали в началото твърде благополучно благодарение на покровителството от Вълко Червенков. Става например въпрос за големите певици Катя Спиридонова, Елисавета Йовович и Пенка Тороманова, които непосредствено след септември 1944 г. са били изпратени извън София да оказват помощ на други извънстолични оперни театри.

Моля запознайте се с това предаване на БНР…

……