Kehayova, Lilija (BGR, Sopran)

Певицата Лилия Кехайова празнува днес на 1 декември рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 1 декември 2021 г. пиша статия за първи път за певицата-сопран Лилия Кехайова, която е родена на днешния ден и от доста години е в солистичния състав на Софийската опера и балет. Съвсем наскоро тя играе централни роли от репертоара на театъра, като Яна в „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Електра в едноименната опера от Рихард Щраус. Тя подготвя и нови роли, като Композиторът в “Ариадна на Наксос” от Рихард Щраус, чиято премиера беше предвидена в края на ноември 2021 г., но поради заболяване на редица артисти се отлага за по-късно. Също така тя подготвя ролите на Одабела в “Атила” от Верди и Турандот в едноименната опера от Пучини.

През предни сезони Лилия Кехайова има редица други главни роли в Софийската опера. Ще спомена само участията й в две опери: като княгиня Тамара в операта “Борислав” на Маестро Георги Атанасов, която роля е играла 2015 г. в София и на “Сцена на вековете” на крепостта Царевец във Велико Търново, както и Донна Елвира в “Дон Жуан” от Моцарт. Тя има изяви и на други оперни сцени: през 2001 г. става лауреат на конкурса „Нови гласове”, организиран от Националната опера и балет в София. Същата година дебютира в ролята на Леонора от „Трубадур” в Старозагорска опера. Младата певица успешно гастролира в български и чуждестранни театри в ролите на Леонора, Аида, Галатея („Хубавата Галатея”) и други. Репертоарът й включва още Дездемона („Отело”), Манон („Манон Леско”), Фиордилиджи („Така правят всички”), Лиу („Турандот”), Елизабет („Дон Карлос”), Жулиета („Хофманови разкази”), Неда („Палячи”), Микаела („Кармен”), Мими и Мюзета („Бохеми”) и други. По-долу в статията ще се спра на подробности и други нейни участия.

Веднага трябва да отбележа, че аз съм срещал името на Лилия Кехайова при редица информации, свързани с български оперни артисти, когато съм писал статии за тях, в които информации се цитира и нейното име или пък съм публикувал техни снимки от оперни участия, в които е играла и Лилия Кехайова, както и при симфонични концерти, в които тя е била солистка. До годината 2017 не съм имал пряк контакт с нея – това стана едва след като се запознахме чрез Фейсбук именно през лятото на 2017 г. Тя е знаела за моите „оперни истории“, които пиша във ФБ от средата на 2013 г. и ми предложи покана за ФБ-приятелство, което малко по-късно приех.

След това станах ФБ-приятел и с нейния съпруг – тенорът и вокален педагог Светослав Цанков, който е учил преди време в Милано при известния български оперен певец, тенорът Никола Таджер. Именно тази връзка между Таджер и Цанков беше много важна за мен, тъй като аз подготвях по това време статия за Никола Таджер и чрез Светослав получих ценни информации за него. Нека цитирам част от едно писмо на Светослав Цанков до мен чрез ФБ:

„Здравейте, Борис! Простете, че се обръщам към вас на малко име! Моля, напишете ми фамилията си на български, за да се обръщам към вас коректно!

За съжаление от 2007 година, когато имах щастието да взема 10 урока при Никола Таджер, минаха много години и поне преди 7-8 години загубихме връзка. Надявам се, че е в добро здраве. Ще напиша това, което знам за трудния и богат живот на маестрото.

Роден е в Пазарджик на 10.05.1930 г. в къща, която вече не съществува и на чието място има малка градинка с пейка, където Таджер поне до скоро всяка година идваше да седне и да “поговоря с мама”, както сам казваше. През 1943 г. родителите му го изпращат в Израел, поради страх от погроми. На 18-годишна възраст красивият му глас е забелязан и получава скромна стипендия от израелски композитор, за да отиде да учи пеене в Италия. Тук започва най-драматичната страница от живота му. Хората, които познават професията знаят, че първата половина от кариерата на певеца рядко е славна и бляскава. Живеел е в крайна бедност в Рим. Учителят му е бил антисемит и дори в дъжд го е карал да чака пред дома му без да го пуска дори в антрето, докато не настъпи първата минута от урока му, който е продължавал…15 минути. За толкова е стигала стипендията в скъпия град.

Таджер е до голяма степен самоук певец. Най-голяма роля за изграждането му имат пианистът в Рим, при който е отишъл, след като е прекратил мъчителните по морални причини уроци при педагога, и съпругата му Силвана – голяма певица с кариера, която след като се женят, тя прекратява дейността си в духа на италианските патриархални традиции, и се посвещава изцяло на кариерата на Таджер, като негова подкрепа, ментор и летописец – записите дължим почти изцяло на нея. При горепосочения пианист Таджер е учил преди всичко естетика, стил – разминавал се е при него с Мария Калас, с Борис Христов и много други – бил е звезда.

Таджер ми казаваше, че по-общите музикални и вокални насоки на този майстор са му дали прекрасна основа. За съжаление не мога да цитирам името му. Между злощастното начало в Италия и разцветът на Таджер след брака му със синьора Силвана минават много години, за които той нямаше желание да говори – имал е успехи, спадове… Сподели ми, че Силвана го е спасила от пълно отчаяние, бил е много самотен и неподкрепен, мислил е за самоубийство… Тя е вторият и решаващ фактор в неговата кариера, тя самата разбираше от пеене едва ли не повече от него. Той е много емоционален, сугестивен, споделяше ми, че основния му проблем като певец в младите му години е бил, че не успява да намери себе си – едната вечер слуша Ди Стефано в Миланската Скала и на следващия ден пее като него, на другия ден слуша Талявини и започва да пее като него. Като слушаме записите му е трудно да повярваме на това, но той така го е усещал.

Съпругата му е човекът, който успява да му покаже кой е наистина и се превръща в двигател на целия му живот. От 33 години в кариерата 20 минават в Миланската Скала в години, когато това означаваше нещо. Делил е роли с Алфредо Краус, с който са били приятели, с Павароти. Когато Фриц Вундерлих умира, агентите му предлагат на Таджер да поеме всичките му договори. Той отказва, защото – както ми каза – “аз пеех Доницети, Белини, Росини в пределно висок регистър, не бях готов да пея до “ла”. Когато Ди Стефано заминава за САЩ, канят Таджер да бъде негов doppio. Той отказва, защото това означава да пее роли, които въпреки че покрива, не отговарят на природата на гласа му.

Засега спирам – в близко бъдеще ще ви пиша отново. До скоро, бъдете здрав! Благодаря за вниманието към мен и съпругата ми. По този повод също ще ви пиша“.

(край на писмото на Светослав Цанков)

Нарочно цитирах голяма част от това писмо, защото тенорът Никола Таджер е голяма фигура в историята на оперното изкуство и малко се знае за него. Важно е, че той е жив и здрав за сега, вече е над 90-годишен, живее сам в Милано, но има внук, който редовно го посещава. Аз имам телефонна връзка с него и поне на 2 месеца му се обаждам за обмяна на новини.

След това отклонение ще се върна наново към съпругата на Светослав Цанков – Лилия Кехайова.

Много пъти съм писал в мои статии, че когато реша за първи път да пиша нещо за даден съвременен артист, търся пряк контакт с него, за да се информирам направо „от извора“. Благодарение на Интернет и по-специално на Фейсбук, това е лесно, стига въпросната личност да има свой профил там. Така стана с редица „герои в мои статии“ още от началото на 2014 г. Понеже тази практика прилагам успешно вече 8 години, ще дам някои подробности:

Както вече и в други статии, които писах в последно време, искам в бъдещите ми статии да запозная моите читатели във ФБ последователно с най-добрите и заслужили

артисти в българските оперни и оперетни театри. Няма да изброявам всички имена, но през последните 7-8 години наред с редица заслужили български оперни и оперетни артисти от далечното и близко минало, при случай че знам рождените дати на съвременни дейци, също пиша статии за тях – както такива от Софийската опера и Музикалния театър в София, така и от другите оперни театри в България – Русе, Варна, Стара Загора, Бургас, Пловдив. Вярно е, особено тази и предните няколко години писах най-вече за солисти от Софийската опера, като Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова, Елена Стоянова, Димитър Станчев, Мартин Цонев (често гост в опери от Вагнер и Мусоргски), Атанас Младенов, Даниел Дамянов, Хрисимир Дамянов, Мартин Илиев.

Писах статии и за български артисти в другите оперни и оперетни театри, някои и гости от чужбина на техните сцени. Ето техните имена: Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Светла Кръстева, Елена Баръмова, Светла Василева, Таня Иванова, Валентина Куцарова, Даниела Димова, Андриана Йорданова, Виолета Шаханова, Владислава Гарвалова, Андреана Николова, Катерина Тупарова, Мария Цветкова-Маджарова, Офелия Христова, Людмила Михайлова, Даниела Дякова, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Арсений Арсов, Пламен Бейков, Камен Чанев (мир на праха му!), Кирил Манолов, Юлиан Константинов, Александър Крунев, Деян Вачков, Иван Момиров, Петър Данаилов, Бисер Георгиев, Борис Луков, Орлин Горанов, Нико Исаков, Ивайло Михайлов, Михаил Михайлов, Александър Мутафчийски, Диман Панчев, Михаил Пулиев, Елена Чавдарова-Иса.

Както виждаме, един внушителен списък от общо над 50 певици и певци. Разбира се, има още редица други имена, които не са включени по най-различни причини – липса на данни за рождена дата, или липса на биографични данни и творчески път в източници от Интернет. И на последно място – не мога да пиша повече от 1 до 2 статии на ден, а 365 дни в годината не стигат за всички, както и за редица чужди артисти, за които също трябва да се знаят основни данни.

Нека приключа тия подробности с бележката, че поне за 80% от горните имена съм търсил пряк контакт със съответното лице, което ми е давало редица сведения за себе си или е допълвало данни, които са ми били известни.

И понеже днес пиша за Лилия Кехайова, през 2017 г. тя ми предложи приятелство във ФБ (писах вече за това), което аз приех с удоволствие. Оттогава си разменяме кратки информации, при една от които тя ми съобщи рождената си дата – 1 декември, което е и повод за днешната първа статия за нея.

Ще премина към биографични бележки и творчески път на днешната юбилярка. Много от данните са ми изпратени лично от нея:

Лилия Кехайова е родена на 1 декември в Асеновград, откъдето е майка й, но на 6-годишна възраст семейството им се премества в Пловдив, откъдето пък е родът на баща й. Там тя израства и завършва образованието си. В Пловдив живеят родителите й до ден днешен. Тя обича много този град, макар че от 20-годишна живее в София и в Пловдив има само една приятелка от ученическите години. Лилия Кехайова казва: „Пловдив е прекрасен град, гнездо на много хора на изкуството. Интересното е, че когато бях на 16 години, пеех съвсем друга музика. Много обичах джаз и посещавах редовно сбирките на знаковата за Пловдив, а и за България джаз формация “Бели, зелени и червени”. Обичах да пея джаз и соул. Това ме накара да потърся вокален педагог в лицето на невероятната пловдивска оперна певица Елена Балджиева, която беше категорична, че гласът ми е оперен. И така се започна моят път в света на Операта – моята голяма любов. Беше и е път към самата себе си! В Пловдив стъпих за първи път на сцена на 17-годишна възраст, когато като ученичка в извънредния клас по класическо пеене в музикалното училище “Добрин Петков” участвах в мюзикъла “Класният се жени” – голямо вълнение за мен“.

(край на цитата)

Liliya

Лилия Кехайова се занимава с музика от 8-годишна възраст, когато започва да свири на пиано и да учи солфеж. Към класическото пеене я насочва голямата българска оперна певица и вокален педагог Елена Балджиева, когато Лилия е на 16 години. При нея започва обучението си и завършва извънредния клас по класическо пеене в пловдивското музикално училище „Добрин Петков“. През 1995 г. е приета в ДМА „Панчо Владигеров“, където завършва през 1999 г. като бакалавър, а през 2002 г. като магистър в класа на проф. Илка Попова.

Още студентка прави първите си стъпки на професионалната сцена. През 1998 г. дебютира в оперетата „Хубавата Галатея“ от Франц фон Супе в главната роля. Следват, все така в студентските години, ролите на Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от В. А. Моцарт, изпълнена с учебния театър на ДМА, по-късно в постановката на „Тайният брак“ от Доменико Чимароза, постановка на Пловдивска опера в ролята на Лизета, както и Розина в „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини във Великотърновския музикален театър.

През 2001 г. участва в майсторския клас на известната оперна певица Силвия Гести в Люксембург. През същата година е лауреат на конкурса „Нови гласове“ в Софийската опера, в последствие на което е включена в постановките на „Кармен“ в ролята на Микаела и в „Бохеми“ в ролята на Мюзета.

През 2003 г. става стипендиантка в „Българската академия за изкуство и култура Борис Христов“ в Рим, където специализира при италианската оперна певица и дългогодишен сценичен партньор на Борис Христов – Мирела Паруто.

След дипломирането и специализациите си, Лилия Кехайова изпълнява с голям успех ролите на Аида от „Аида“, Леонора от „Трубадур“, Микаела от „Кармен“, Маргарита от „Мефистофел“ на Ариго Бойто, “Stabat mater“ от Джоакино Росини и други, на национални и международни сцени.

От 2015 г. Лилия Кехайова е в състава на Софийската опера и балет, първо с ролята на княгиня Тамара от „Борислав“ на Маестро Георги Атанасов на летния фестивал „Сцена на вековете“ във Велико Търново. Утвърждава се с роли като Татяна в „Евгений Онегин“ от П. И. Чайковски, Амелия в „Симон Боканегра“ от Дж. Верди, Донна Елвира в „ Дон Жуан“ от В. А. Моцарт, Герхилде във „Валкюра“ от Рихард Вагнер, която изпълнява и в Болшой театър в Москва. Важен етап от развитието й е работата с голямата българска оперна певица Анна Томова-Синтова по ролята на Донна Елвира.

С Яна от „Янините девет братя“ на Любомир Пипков Лилия Кехайова прави окончателен завой към драматичния репертоар и превръща трудната в музикално и сценично отношение роля в свой боен кон, като я изпълнява многократно на сцената на Софийската опера и балет, както и на откритите сцени по време на летните фестивали.

През 2020 г. Лилия Кехайова става първата изпълнителка в България на трудната и изискваща всичко от певицата роля на Електра от едноименната опера на Рихард Щраус, под режисурата на акад. Пламен Карталов. За изграждането на образа й помага работата със световното мецосопрано Долора Заджик по време на нейния майсторски клас в Софийската опера и балет.

За изпълнението на ролята на Електра Лилия Кехайова печели горещите аплаузи на публика и критиката, както и номинация за наградата „Кристална лира“ за 2021 г.

Музикалният критик Клаус Билан казва за нея:

„Лилия Кехайова впечатлява с великолепното изпълнение на главната роля с едно светло и сигурно във височините сопрано с добра дикция. Може да се каже, че тя, която е играла многократно в Националната опера главната роля в „Янините девет братя“, е усвоила тази трудна роля, както певчески, така и при артистичната игра“.

(край на цитата)

След тези общи бележки относно биографията и творческия път на Лилия Кехайова искам да цитирам една съвсем нова публикация от септември 2021 г. във връзка с любимите световни певици, които най-много вдъхновяват Лилия Кехайова в нейния творчески път. Това става по време на „Оперен концерт – онлайн“ – едно предаване, което се води от младия певец в Софийската опера и балет Ангел Антонов, който е мой ФБ-приятел. Цитирам от съответната публикация във ФБ:

Ангел Антонов

ОПЕРНИ КОНЦЕРТИ ОНЛАЙН

Септември 2021 г.

ЛИЛИЯ КЕХАЙОВА ЗА ПЕВИЦИТЕ, КОИТО Я ВДЪХНОВЯВАТ

Трудно ми беше да определя кои са любимите ми певици, защото са много и защото да анализираш подобни колоси, цели епохи в развитието на операта е присъщо по-скоро за музикален критик. Но аз ги обичам и се прекланям пред творчеството им. Определих ги по-скоро по силата и въздействието на техните значими гласове, което за мен е водещо в нашата професия.

Гласът – единственият неръкотворен инструмент. Гласът е сила, чувственост, енергия, дух, душа и сърце. Гласът е чудо. В операта той е толкова важен, по-важен от маниери, външност и характер. Той може да разплаква от вълнение, триумфи и страдание, да се превръща в болка и любов на сцената. Във времената, когато са живели, пели и творили моите любими певици, гласът е бил самата Опера.

Ще започна с КЛАУДИЯ МУЦИО – италианска оперна певица с огромна слава, пяла в началото на ХХ век. Репертоарът ѝ е бил голям – от Виолета до Сантуца. Лаури-Волпи казва за нейния глас, че е “изтъкан от въздишки и сълзи”. Обожавам изпълнението ѝ на “La mamma morta”, което ми помогна много, когато аз самата записвах тази ария. Особено интересни са записите ѝ от 1934/35 г. (малко преди да умре), заради по-добрата звукозаписна техника, която е уловила гласа ѝ коректно и отблизо. Топъл и красив глас, който прекрасно е представял модерната за времето си Клаудия Муцио.

КИРСТЕН ФЛАГЩАД – норвежка оперна певица. Ако бих могла да върна времето, бих направила всичко, за да я чуя на живо, или дори да се уча при нея. Много оперни критици я наричат “гласът на века”. Глас – кадифе, глас – виолончело, който е сопран, но с прекрасен алтов регистър – плътен, дълбок, хармоничен, който те омагьосва. Изумителна Брюнхилда и Изолда! Това, което винаги ме е поразявало е благородството на нейния звук. Почти свръхчовешко е как е възможно такъв голям глас да звучи с лекота, без да се остави на инерцията на силата и драматизма си. Кирстен Флагщад е лицето на чистотата на сопрановото пеене – продукт на нейната желязна воля, методичност и благородство. Винаги, когато уча нещо ново, търся първо нейни изпълнения, които напълно задоволяват естетическата и вокалната ми потребност. За Кирстен Флагщад казват, че е “отнесла гласа си при Господ”.

Мария Калас. Не знам какво може да се каже за Мария Калас, което да не е казано, или написано. Думите за този феномен са недостатъчни. Може би това е абсолютното въплъщение на трагизма в операта. Личност и глас, които са сложили печат на съвременната история на операта. Творец, белязал целия сопранов репертоар, най-вече белкантото със съвършената си до лудост колоратурна техника и безкрайна палитра от цветове във всеки регистър. Калас е способна да изпее всяка дума с такова мощно внушение и дълбочина, които са непостижими. Може би тя е единствената певица, чиято гласова и психологическа спойка в изпяването на текста е абсолютен връх на волята за превъплъщение и интерпретация на конкретния образ. Ако може да се обобщи с една дума чародейното въздействие на нейното изкуство, то това е както пише Ф. Г. Лорка “дуенде”.

Елена Николай – мецосопранът с главна буква на ХХ век и на звукозаписната епоха. Велика българка. Никой друг мецосопран не може да я надмине по мекота на тембъра и хармония на таланти – от вокалната техника до артистичния темперамент. Силата на сцената ѝ е толкова голяма, че продължава да се снима в киното, след като спира да пее. Без самата аз да съм мецосопран, усещам и разбирам гласа ѝ. Тя е от певиците, които, докато слушаш, ти се допява и си казваш, че няма невъзможни неща. Пяла е с такава палитра от цветове и лекота във високия регистър, че Тулио Серафин е искал тя да изпее самата Норма от “Норма”, но разбира се Елена Николай е отказала. Тя се нарежда сред най-великите българки с огромна кариера, мощно присъствие на сцената, силен характер и харизма.

Ще завърша с ГЕНА ДИМИТРОВА – нашият вокален колос. Глас, който съм имала шанса да слушам на живо, чиято сила бледнееше пред красотата и дълбочината му. Гена Димитрова е истинска жрица на певческото изкуство. Когато слушам и гледам записите ѝ, забелязвам как хубавото ѝ като нарисувано от Майстора лице е леко студено преди да запее, толкова е голяма концентрацията ѝ. След това отваря уста и порой от диаманти и мълнии едновременно излизат навън. Къде е заключена нейната тайна – в изумителната ѝ природа, или дълбока душа… а може би в перфекционизма? Като студентка в първи курс успях за малко да работя с нашата голяма корепетиторка Катя Вълева – човекът, с когото Гена Димитрова е научила много роли. Винаги съм се чудила как този огромен глас има перфектни бързи пасажи, характерни за Макбет, или Абигаил, както и истински пианисими. Катя Вълева ми сподели, че Гена Димитрова е работила с часове тези трудни фрази, докато не станат брилянтни. Изключителна природа, изумителен труд, енергия и голямо сърце. Надали някой певец е възприемал толкова сериозно самия акт на пеенето като Гена Димитрова. Примерът за мен, който тя остави е в огромната ѝ отговорност към гласа и това, което си длъжен да дадеш на публиката чрез него.

Опитах да опиша какво чувствам към тези забележителни жени – най-важните от съзвездие певици, докоснали сърцето ми първо като слушател, а после и като професионалист. Винаги ще им бъда благодарна за вдъхновението, което са ми дали. Други, които за мен са образци и искам да изброя са Роза Понсел, Ерна Шлютер, Кристел Голц, Катерина Манчини, Леонтин Прайс и Биргит Нилсон.

За мен примерите и приемствеността са много важни. От всяка от тях съм почерпила вдъхновение, но и познание, намирайки субективно сходство по между ни в репертоара и в подхода към него. Всяка от тях доказва чрез своя живот и творчество, че да имаш глас е дар, отговорност, призвание и присъда.

ЛИЛИЯ КЕХАЙОВА

(край на цитата)

Когато лично аз прочетех тази статия, останах крайно впечатлен не само от дълбоко смислените и обосновани мнения на Лилия Кехайова за споменатите легендарни вече певици, но и от нейния брилянтен публицистичен стил, който говори за една обща култура, която е необходима за всеки изявен оперен артист. Респект!

До края на тази юбилейна статия за Лилия Кехайова ще се спра на няколко публикации за нея, които допълват изцяло картината за творчеството и характера й. Ще ги изложа в хронологичен ред:

Портал „Културни новини“

26.02.2011 г.

Автор: Евелина Кръстева-Стоянова

“Маскен бал” в Музикален център “Борис Христов”

За концерта на Лилия Кехайова-Цанкова – сопран, и Светослав Цанков – тенор

През месец февруари 2011 г. Музикален център „Борис Христов” представи един изключително стилен вокален концерт – „Маскен бал”, вдъхновен и изпълнен от Лилия Кехайова-Цанкова – сопран, и Светослав Цанков – тенор, на рояла – Мариана Мирчева. Вокалното и интерпретаторско майсторство, което двамата солисти поднесоха на публиката, бе толкова завладяващо и различно, че концертът премина на един дъх и слушателите не искаха да напускат наситената с красиви звуци и тембри атмосфера.

Лилия Кехайова-Цанкова е една талантлива млада певица, която разгръща своите възможности изключително в драматичния сопранов репертоар. Завършва Пловдивското музикално училище „Добрин Петков” с профил Оперно пеене и Пиано, а през 2002 г. – Вокалния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Илка Попова. Още като студентка играе Сузана в „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Розина в „Севилският бръснар” на Росини и Лизета в „Тайният брак” на Чимароза.

Сопраното откри концерта с една лирична песен-миниатюра “Chanson de L`Adieu” от Франческо Паоло Тости, която прозвуча кристално, с една привидна лекота в изпълнението и прикова вниманието на публиката до самия край на концерта.

Лилия Кехайова–Цанкова печели през 2003 г. стипендия от Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим, където работи с известната певица и педагожка Мирела Паруто. През 2001 г. става лауреат на конкурса „Нови гласове”, организиран от Националната опера и балет в София. Същата година дебютира в ролята на Леонора от „Трубадур” в Старозагорска опера. Младата певица успешно гастролира в български и чуждестранни театри в ролите на Леонора, Аида, Галатея („Хубавата Галатея”) и др. Репертоарът й включва още Дездемона („Отело”), Манон („Манон Леско”), Фиордилиджи („Така правят всички”), Лиу („Турандот”), Елизабет („Дон Карлос”), Жулиета („Хофманови разкази”), Неда („Палячи”), Микаела („Кармен”), Мими и Мюзета („Бохеми”) и др.

„Маскеният бал” продължи с изпълнението на още една песен от Франческо Паоло Тости, този път поднесена с теноров финес от Светослав Цанков. И двете песни на италианския композитор представляват разнообразни и живописно пресъздадени лирични картини.

Тенорът Светослав Цанков е партньор на Лилия Кехайова и на сцената, и в живота. Завършва вокалния факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров” през 1999 г. Още като студент участва в постановки на Националната опера – София. Специализира в Милано при известния тенор Никола Таджер. След дипломирането си дебютира във Велс, Австрия в ролята на Алфред от „Травиата” на Верди. След 2000 г. се изявява в България, Румъния, Австрия, Германия и Норвегия в ролите на Манрико от „Трубадур”, Рикардо от „Бал с маски”, Габриеле Адорно от „Симон Боканегра” на Верди. През 2001 г. става лауреат на конкурса „Нови гласове”, организиран от Националния театър за опера и балет – София. Светослав Цанков е певец с високи музикални качества, не се задоволява с традиционните тенорови изпълнения и си поставя за цел да покаже широк песенен репертоар, който в действителност е твърде голяма рядкост в концертния живот на страната. Това са песни от по-съвременни композитори, някои от които прозвучават за първи път на българска сцена в негово изпълнение. Сред тях се открояват романсите на Драгомир Ненов. Силна е теноровата страст и към неаполитанските песни, от които Светослав Цанков изпълнява както най-популярните, така и по-слабо познати на широката публика у нас.

Двамата изпълнители се изявиха цялостно и артистично в поредицата от оперни арии. Лилия Кехайова демонстрира богат тонов колорит и фино нюансиране с арията на Мими от първо действие на операта „Бохеми” на Пучини. Последва една малко позната песен на Станислао Гасталдон “Musica Proibita”, в изпълнение на Станислав Цанков, и отново Лилия Кехайова, която се превъплъти в ролята на Лаурета из операта „Джани Скики” на Пучини. Така програмата бе доведена до кулминацията в първата част – арията на Рикардо от второ действие на операта „Бал с маски” от Верди. Певческите страсти веднага бяха потушени от Интермецо из операта „Манон Леско” на Пучини, в изпълнение на виртуозната пианистка Мариана Мирчева, която има богата творческа биография от концерти, спектакли и награди у нас и в чужбина, и която бе изключителен партньор на Лилия и Светослав Цанкови в този концерт.

Във втората част публиката на един дъх пое красивото превъплъщение на Лилия Кехайова-Цанкова в Манон с нейната ария от второ действие из операта „Манон Леско” на Пучини, драматичния и трагичен Каварадоси в интерпретацията на Светослав Цанков с арията от първо действие из операта „Тоска” на Пучини. Като бисер в програмата бе песента на Кристин из мюзикъла „Фантомът на операта” на Ендрю Лойд Уебър, която прозвуча завладяващо нежно и оптимистично. Последва развълнуваният Дон Хосе из операта „Кармен” на Бизе. Финалът на „Маскения бал” бе колкото очакван, толкова и бляскав с изпълнението на „Наздравица” из операта „Травиата” на Верди.

Това, което предстои на Лилия и Светослав Цанкови през тази пролет е концертно изпълнение на фрагменти из операта „Мефистофел” на Ариго Бойто, една продукция на сдружение “Tempi concertati”, съвместно с младия бас Калоян Христов и мецосопраното Росица Павлова-Инджева, и с диригент Веселин Байчев. Концертът ще се състои на 1 април в Софийската градска художествена галерия. Лилия Кехайова-Цанкова ще е солист и на „Стабат Матер” от Дж. Росини, отново през април, съвместно със симфоничния оркестър на БНР, с гост диригент Веселин Байчев, Смесения хор на БНР и солисти. Почитателите на класическата музика ще могат да се насладят на тяхното изпълнение на 22 април, Разпети Петък в зала „България. На добър час!

(край на цитата)

Блог „ZENFOLIO“ на Мариана Стоичкова

7 декември 2020 г.

„Електра“ в България, една от най-добрите опери за всички времена

Автор: Мариана Стоичкова

Фотографии: Светослав Николов, Софийска опера и балет.

Заковава те за седалката и не можеш да помръднеш, дори на репетицията, без духа на публиката в залата. Публика сме аз и цветята. Така започва моето пътешествие в света на една опера. Абсолютно опиянена съм от всичко до което се докоснах.

Но по-важното е, че нашата героиня е докосната от ръката на Бог. Едно име, което трябва да запомните и видите. За мен тя е Електра, образът й на жената, която познавам бе заличен от съзнанието ми в мига, в който тя запя на генералната репетиция. Ролята на живота й.

Отидох преди репетицията, очакваше ме самата Електра, исках да взема интервю, интервюто обаче не се състоя тогава, за моя изненада бях поканена да вляза на генералната репетиция на спектакъла. На балкона, всичко бе изключително празнично заради цветята по седалките, които са с цел да осигурят нужната дистанция в публиката, но тези цветя придаваха празнично емоционално приветствие от операта за посетителите.

Репетицията – спектакъл започна точно на време в 18:00 часа. Целия състав бе гримиран, на мястото си в сценични костюми, а пред мен стоеше с огромната си партитура до красива настолна лампа Маестрото. Целият този труд, събран в едно, представен на генералната репетиция, беше за него огромно вълнение, а за мен – да видя спектакъла и него на преден план – самият академик Пламен Карталов, режисьор на премиерния шедьовър, беше нещо свише.

Пандемията е претворила операта в по-празнично от всякога място. Целият партер е превърнат в оркестрина, за да има място между оркестрантите, които наброяват 85 души за това заглавие. А оперните певци имат много по-голяма “звукова стена”, която е необходимо да надскочат с гласовете си, заради новото разположение на оркестъра.

“Elektra” by Richard Strauss in Sofia opera

За мен е чест да бъда в Софийска опера и балет и да пиша: Точно за тази “Електра”. В тази година – 2020. За Българска оперна сцена. За този състав, не мога да ви изброя всичките, но моля ЧУВСТВАЙТЕ СЕ СПЕЦИАЛНИ. И всичко е за първи път за всички. Изключение прави диригента – Евън-Алексис Крист, живял “Електра” много пъти на различни сцени по света.

“ЕЛЕКТРА” НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА ЗА ПЪРВИ ПЪТ

“Опера на оперите” (ЕВЪН-АЛЕКСИС КРИСТ)

Композитор е Рихард Щраус, а „Електра“ е една от най-сложните партитури, писана някога. Изящно поднесена гръцка трагедия в модерен, експресионистичен стил, политонална музика с реформаторски съзвучия. Музикален връх. Композитор, който влияе на съзнанието и подсъзнанието, прекрасно поднесен и претворен, заедно с древногръцката драма от акад. Карталов и целият екип на Софийска опера и балет. Оставаш с впечатлението, че всеки от състава на спектакъла е дал най-доброто на което е способен. Пълно отдаване. Пълно сливане. Всеки творец се стреми да бъде разгърнат, това се случва в този спектакъл. Операта “Електра” запазва античния си дух и се преплита с модерното изкуство на 20-и век. Това е опера, правена в ситуация на пандемия и превърнала се, благодарение и на пандемията в събитие на 2020 година в световен мащаб.

“Големите неща стават бавно” (СВЕТОСЛАВ ЦАНКОВ)

Светът ще иска да види българската “ЕЛЕКТРА”.

Преди да разкажа за нейното женско въплъщение, искам да споделя с широката публика, че сега е най-благодатното време да отидете на опера, или друг спектакъл, защото всеки един от героите е живял много по-дълго с образа си и е много по-дълбоко в същността на произведението. Това “спиране” на света експонира дейността на Софийска опера и балет. Така се ражда “Електра”.

Смърт. Опера. covid. Публика. Пиано. Учене. Ноември 2019. Ноември 2020. Отдаване. Вдъх. Любов. ЖИВОТ.

“ВПЯХ”, “Единственият инструмент, който не е направен от човек е гласът, защото е създаден от Бога” (СВЕТОСЛАВ ЦАНКОВ)

Какво може да накара една млада жена да отреже косите си? Отмъщението или желанието за правда? Любов и отдаденост довеждат до обезличаване в собствените стремежи за мъст на героинята. Да разгърнеш лудостта на душата си.

“И да влея в кръвта ти своята воля” (Електра към сестра си).

Докато сестрата казва: “Преди да умра искам и да живея”, Електра казва: “Тогава ще умра по-блажена отколкото съм живяла”.

И отговорът, който открих бе от майката: “Всеки демон ни пуска, щом получи точната кръв”.

Мариана Стоичкова: Разбира се това е изкуство, всеки може да намери своите отговори, а “Електра” поставя много въпроси. Сценографията, усещането за кула от светлина в мрака, декори, които събират и разсичат действието, преплитат образите, слугите и оркестъра. Декора е още една от нотите в 200-те страници клавир. Как се пее в едно действие от 1 час и 45 минути? Как се става Електра? Как се става оперна певица? Достигането в изкуството. Достигането в живота на твореца. Достигане, написано от невидимата ръка на Бога в живота на нашата героиня, не Електра, а Лилия Кехайова.

Това е името, което в началото казах да запомните. Нямаше как да ви разкажа първо за нея, ако не бях споделила най-напред за огромния труд, талант, отдаденост, на които тя трябва да стъпи и да бъде. Защото всички тези талантливи погледи са били и ще бъдат дълго вперени в нея, за да се надскочи певчески, професионално, човешки, чак до нечовешкото на сцената. Лилия има глас, за който не се разбира веднага, дали е повече красив, повече голям, повече многоцветен или чисто драматичен. След първия монолог това губи значение, защото магията на гласа й вече е подействала върху всички сетива. Лилия Кехайова е една особено обаятелна, дълбока и устремена в музиката жена, певица, съпруга и тук бих сложила още едно определение за нея – Електра.

Историята си тя разказва в дома си 2 дни след премиерата. Електра още я държи, дори саждите сякаш още седят по кожата й. Разговаряхме 2 часа и чак накрая успях да я попитам как, от къде е тръгнала и се оказа, че това сякаш е за друг разговор. Важно е до къде бе стигнала, за да дойде този разказ, с който живея в момента. Днес. Лилия Кехайова има уникалния глас, шанс и отговорност да се слее с образа на Електра. Сякаш в цялото изграждане на Лили до момента, като творец, като глас, духовност, женственост, познание и богатство чисто човешко, включая житейски път, самото й съществуване я водят към тази най-трудна роля за сопрано. Бог е дал на родителите й възможност да се грижат и отгледат оперен глас. След това дава на Лили в тийнейджърските й години да срещне прекрасен вокален педагог, който разкрива нейния глас и така започва да учи оперно пеене. След това я среща с още хора и прекрасни вокални педагози, които й помагат да развива гласа си.

Любовта. В лицето на нейния блестящ съпруг – Светослав Цанков, тенор и вокален педагог, изключително богата личност. Така той става неин най-голям почитател, учител и съпруг, не знам в какъв ред да ги подредя. За Лилия и Светослав, специално ще говорим в друг разговор, защото само такава любов може да изгради такъв оперен талант. Целият увлекателен разговор, може да чуете на запис, защото е невъзможно да го запазя за себе си.

Ноември 2020 година, Лилия Кехайова е отдала почти четвърт век на операта и на подготовката си. Ежедневните репетиции с вокален педагог дават възможност гласът й да достига върхови точки в музиката, а ролите й дават възможност да се надскача. Лилия Кехайова цял живот се е подготвяла за тази роля. Би я пяла цял живот. Роля, която се развива цял живот.

“Роля, която достигаш” (ЛИЛИЯ КЕХАЙОВА)

Електра ще оживява с всеки следващ спектакъл, ще предизвиква нейните възможности, защото сливането с образа – вокално и емоционално, сливането с оркестъра, макар че пеят понякога в различни тоналности, уникалното кореспондиране между образите, всичко това е шедьовър. През ноември 2020-та година на българска сцена е поставен спектакъл от световна величина, който може да покори всички големи сцени по света.

А за Лили остава, една дума, която тя каза: “Отговорност.” И удоволствието да може да достигне до пълното си изразяване като глас и творец.

За какво мечтае Лили? Ще разберете в друг разговор. Но преди това разберете “умира” или се “ражда” Електра в края на спектакъла?

П.С.1: По време на интервюто се обажда Йоланта Смолянова, пианистка, корепетитор, първият човек с когото Лилия започва да гради образа музикално. Йоланта безброй пъти е слушала изпълнението, което заедно са изграждали, но на премиерата е била в захлас, помня как се повдигна въздуха в стаята, докато разговаряха.

П.С.2: Толкова много брилянти в короната на този спектакъл, идеално съчетани, вплетени и взаимодействащи си, само за да достигнат до най-тънките струни на душите ни и да ни изцерят с музика.

“Защо ни е полезна трагедията, защото отнема от страданието” (СВЕТОСЛАВ ЦАНКОВ)

П.С.3: Гениално режисьорско постановъчно решение, за да се въведе българската публика в архетипната първа сцена – оплакването на гроба на Агамемнон, характерно и за нашите земи.

Добре дошла на “Електра” на българска сцена, една от най-добрите опери за всички времена.

Автор: Мариана Стоичкова с огромна благодарност за спектакъла, които създадохте в душата ми.

ВИНОВНИ ЗА УСПЕХА:

Действащи лица и изпълнители

И специално: Родители

Светослав Цанков: вокален педагог, съпруг

Асистент – режисьор: Вера Петрова, Пианист и корепетитор: Йоланта Смолянова, СНИМКИ: Светослав Николов, Софийска опера и балет

П.С.4 : Статията специално е подготвена за културното издание свързващо Европа с Латинска Америка „Conexion Norte Sur,“ публикувам я тук, за да може българската публика да я види на родния ни език.

(край на цитата)

След горната статия ще посоча и линк към нея, защото в нея има и много интересни снимки, които допълват общото впечатление от нея, така че е за препоръчване да се разгледа и статията в дигитален вид:

Liliyahttps://www.marianastoichkova.com/blog/2020/12/Elektra_Bulgaria_Opera_LiliyaKehayova_Kartalov_EvanAlexisChrist

Портал „Обаче“

26 януари 2021 г.

Преди концерта

Майя Праматарова

Майя Праматарова разговаря с Лилия Кехайова, сопрано, солист на Софийска опера и балет

Разговорът се проведе в навечерието на онлайн концерта с участието на Лилия Кехайова (сопран), Ангел Антонов (тенор), Светослав Цанков (тенор), Борис Цанков (баритон) и Галина Апостолова (пиано), който ще се проведе на 7 февруари. В програмата са включени произведения от световната оперна класика: дуети от «Бохеми», «Турандот», «Силата на съдбата», «Евгений Онегин», «Дама пика» и др.

Майя Праматарова: В репертоара ви са героини, изградени от композитори в началото на миналия век: Електра, Яна… Какво ви оттласва от мита, от началото на 20–то столетие и ви препраща днес, в 21 век?

Лилия Кехайова: Много сложен въпрос. За мен проблемът е по-скоро противоположен – да се доближа до тези образи, защото третират проблеми, които са вечни. Именно заради това са станали част от класическото изкуство първо като литературен източник, после като музика. По отношение на операта «Електра», мисля че в перспективата на гръцката митология е водеща идеята за съдбата. Електра приема отмъщението като съдба. Тя живее с тази тежест, обсебена от целта си, силно желае да прекрати болката, която изпитва. Много е интересно, че модерната музика, в стила на която са написани и «Електра», и «Янините девет братя» е едно от най-противоречивите и сложни течения въобще в изкуството.

Експресионизмът показва сложността на човешката психика, понякога разкрива страни от вътрешния свят на човека чрез неговата грозота, гняв, омраза. Тези крайни чувства се проявяват и в двете героини. Електра страда от неща, които вече са се случили и заради осъзнаването им, тя проектира върху себе си цялата тежест на планираното отмъщение. Оттам идва и този екзалтиран финал. При Яна също има отмъщение – от образ – проводник на любов – тя става убийца под натиска на обстоятелствата. Всичко това се отразява във вокалните партии. Моята цел е да преодолея това, което ме отдалечава от героините ми и да намеря нишките, които ме свързват психологически с тях.

Майя Праматарова: Вашите героини са експресивни, скътали тъмното, като сянка на светлото и готови да вървят докрай във всичко. Как тръгвате към всеки нов образ? Има ли период, който е само ваш, с книги, партитури, преди да започнете да работите върху новата роля с колеги в репетиционната и оперната зала?

Лилия Кехайова: Оказа се, че героините с тежка съдба от периода на модернизма са ми в такава степен по-близки от романтичните героини от 19 век, че самото изпълнение се превръща в някаква форма на общуване, разкрива пластове в мен самата, които опознавам в течение на работата. Толкова по-важно става да успея в разбирането и превъплъщението си. Психологията на тези героини ми е много по-разбираема, макар и проблемна, точно защото съм човек на 20-21-ви век.
Подготовката на певеца прилича на айсберг – всеки гледа бляскавия връх на слънцето, а отдолу стоят месеци, дори години на фанатичен труд върху всички аспекти на ролята. Задължително разглеждам литературния източник, който таи в себе си дълбочината на образа. Следва период на конкретно разучаване на ролята с пиано, което правя сама. Часовете с добрия корепетитор и работата с диригента са незаменими в окончателното усвояване на партията, включително на нейните музикални и драматургични измерения. Същинското влизане в кожата на героинята става по време на мизансценните репетиции с режисьор. Всичко това звучи сложно, но всъщност е чисто щастие и приключение за певеца.

Майя Праматарова: Какво открихте за себе си в майсторския клас на Долора Заджик при изграждане на образа на Електра? Как публиката прие операта на Щраус?

Лилия Кехайова: През годините съм имала шанса да се срещна и работя с множество големи певци – Юлия Винер-Ченишева, Силвия Гести, Мирела Паруто, Адриана Стаменова, Никола Таджер, Ана Томова-Синтова и Долора Заджик. С Долора Заджик се срещнах вече като солист на Софийска опера и балет преди да започна подготовката си по операта «Електра». В общуването с нея получих потвърждение за правилната посока, в която развивам гласа си, както и за репертоара, който изпълнявам. Нямахме време да работим върху цялата роля, защото бяхме доста солисти в нейния клас, но изработихме един от важните епизоди на Електра – трудния монолог, с който започва ролята. Рядко човек се докосва до голям певец без да загуби част от самочувствието си, затова съм благодарна, че получих от нея само хубави думи и насърчения. Надявам се г-жа Заджик да гостува отново в България.

Премиерата на «Електра» се отложи веднъж, заради мерките, които бяха наложени през март миналата година. Още тогава постановката беше напълно готова. Толкова по-желана и очаквана от нас и публиката беше премиерата на 26.11.2020, когато беше и първото изпълнение на «Електра» в България. Тембровото разнообразие, палитрата от цветове и хармонии в оркестъра и гласовете на Рихард Щраус оставиха публиката зашеметена и благодарна. Прекрасно е, че във времена на ограничения на човешкия дух Софийска опера и балет създаде този спектакъл.

Майя Праматарова: Репертоарът на Софийска опера и балет е изграден върху произведения от 19-ти и началото на 20-ти век. Има ли съвременна опера, която бихте искали да стане част от вашия репертоар? Има ли съвременен композитор, който вълнува въображението ви и би бил голямо предизвикателство за вас?

Лилия Кехайова: Ще отговоря за операта изобщо – мечтая да продължа с ролите на Рихард Щраус, да пея Брюнхилда, Турандот и Медея.

Майя Праматарова: С Леонора в «Трубадур» дебютирате в Старозагорската опера. Това е една от ролите, с които ще бъде запомени и големите певици, чийто опит и творчески път е допринесъл за кариерата ви – Мирела Паруто, Адриана Стаменова, Анна Томова-Синтова… Каква е вашата Леонора? Каква е промяната в героинята ви в хода на действието и доколко това е само част от вокалната партитура? Как артистизмът се предава, когато се работи в онлайн формат?

Лилия Кехайова: Когато специализирах при Мирела Паруто в Римската академия «Борис Христов» вече бях пяла Леонора от «Трубадур» и «Аида». С нея работихме «Мадам Бътерфлай». Беше вълнуващо да се докосна до певица от златните години на Операта, пяла с Борис Христов, Корели, Бастианини. Важна за мен е въобще темата за примерите – Кирстен Флагщад, Джанина Аранджи-Ломбарди, Лейла Геншер, Кристел Голц, Ерна Шлютер и още много други са тези, на които се възхищавам. Леонора от «Трубадур» е един от вокалните шедьоври на Верди. Това беше първата ми роля в по-сериозния репертоар – свързана е с прекрасни спомени, разкрития за гласа ми и изобщо с много радост. Любовта е пробен камък за духа на Леонора. Заради тази любов тя стига до саможертва. Ние певците обичаме Верди – той добре ни «товари», но пък ни дава възможност да покажем буквално всичко.

Майя Праматарова: Какво от това, което научихте при «затварянето» на сцените» по време на пандемията ще е от полза утре? Измени ли се нещо глобално в света на сценичните изкуства?

Лилия Кехайова: Сценичните изкуства са съборени – няма ги. Големи оперни театри по целия свят анулираха своите нови сезони. Това е много тъжно. За съжаление, ограниченията не са спрели и на културата ще се наложи да се възстановява дълго време. Това, което всички научихме е, че не можем едни без други – ние артистите копнеем за публиката, както и тя копнее за нас. Мисията на певците е дори онлайн да не преставаме да сме близо до изкуството си и да го свързваме с хората. Само тогава ще бъдем осъществени.

(край на цитата)

Ще завърша тази юбилейна статия за Лилия Кехайова с едно съобщение за нея, публикувано в сайта на Софийска опера и балет, което се отнася до нейната роля на Електра в едноименната опера от Рихард Щраус през октомври 2020 г. на сцената на оперния театър:

Софийска опера и балет, 16.11.2020

„ЕЛЕКТРА“ от Рихард Щраус. Лилия Кехайова

Представяме Ви Лилия Кехайова, която ще влезе в образа на Електра. В следващите няколко дни ще Ви представим солистките, които ще се превъплътят в ролите на Електра, Клитемнестра и Хризотемида в постановката на операта „Електра“ от Рихард Щраус.

***

Днес представяме Лилия Кехайова, която ще влезе в образа на Електра.

***

Лилия е в състава на Софийската опера от 5 години. В това време се утвърждава с роли като Татяна от „Евгени Онегин“ на Чайковски и Яна от „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. В същото време изпълнява и партии в опери на Верди („Симон Боканегра“, „Аида“, „Макбет“), Вагнер („Валкюра“), Моцарт („Дон Жуан“).

Важен етап от усъвършенстването й е работата с ненадминатата Анна Томова-Синтова по ролята на Донна Елвира в „Дон Жуан“, както и майсторският клас на Долора Заджик, която й помага за изграждането образа на Електра. Лилия дебютира на оперна сцена още по време на следването си в ДМА „Проф. Панчо Владигеров” в София – участва в постановката на учебния оперен театър „Сватбата на Фигаро” в ролята на Сузана. По-късно е поканена в постановката на Пловдивската опера на „Тайният брак” от Чимароза в ролята на Лизета, както и в „Севилският бръснар” от Росини във Великотърновския музикален театър в ролята на Розина. След завършването си, Лилия Кехайова изпълнява с неизменен успех роли като Аида от “Аида”, Леонора от „Трубадур”, Микаела от „Кармен”, Маргарита от „Мефистофел” на български и международни сцени. Певицата специализира при Силвия Гести в Люксембург, Мирела Паруто в Римската академия „Борис Христов”, Адриана Стаменова-Порта в Милано. През 2015 г. Лилия Кехайова дебютира в Софийската опера в ролята на Тамара от операта “Борислав” на Маестро Георги Атанасов на летния фестивал “Сцена на вековете” във Велико Търново.

***

Лилия е красива млада жена, която обожава ездата и разходките със съпруга си, също оперен певец. Пожелаваме ѝ на добър час в „Електра“!

(край на цитата)

Нека да пожелаeм днес на 1 декември 2021 г. във връзка с рождения й ден всичко най-хубаво на Лилия Кехайова – на първо място здраве и щастие, също и нови успехи на оперната и концертна сцена. Нейните достижения досега са много успешни и тя се очертава като един от най-профилираните български сопрани в генерацията си.

За много години, драга Лилия!

….

Liliya Kehayova – Suicidio – “La Gioconda” – A. Ponchielli, 2014

Bulgarian soprano Liliya Kehayova sings the aria of La Gioconda “Suicidio” from the opera “La Gioconda”. Composer: Amilcare Ponchielli, Accompanies: Margarita Damyanova

……

Liliya Kehayova – La mamma morta – “Andrea Chenier”- Umberto Giordano, 2014

Bulgarian soprano Liliya Kehayova sings the aria of Maddalena “La mamma morta” from the opera “Andrea Chenier” composer: Umberto Giordano, Accompanies: Margarita Damyanova

………

Л. Кехайова, А. Младенов – Дует – “Борислав” (маестро Г. Атанасов)

Дует от операта “Борислав” на Маестро Георги Атанасов. Тамара – Лилия Кехайова, Борислав – Атанас Младенов. Новогодишен концерт на Софийската опера 31.12.2015 г.

´´´´´´

Изказване на Лилия Кехайова през 2018 г. за ролята й на Яна в операта „Янините девет братя“ от Любомир Пипков

Софийска опера и балет

15 МАРТ 2018

“ОПЕРАТА ОТБЛИЗО” – ИНТЕРВЮ С ЛИЛИЯ КЕХАЙОВА (В РОЛЯТА НА ЯНА ОТ “ЯНИНИТЕ ДЕВЕТ БРАТЯ“)

Като част от проекта “Операта отблизо” имаме удовлствието да Ви представим, в две поредни седмици, видеоинтервюта с участниците от ,,Янините девет братя՚՚ – опера от Любомир Пипков.

Премиерата на операта ще се състои на 22.03 от 19:00 часа. Следващите представления са на 28, 29 и 30 март от 19:00 часа.

https://www.operasofia.bg/news/6463-operata-otblizo-intervyu-s-liliya-kehaiova

…..

Изказване на Лилия Кехайова за ролята й на Яна в операта „Янините девет братя“ от Любомир Пипков:

Liliyahttps://youtube.com/watch?v=piTPprJ_c7Q&feature=share

……

Финална сцена и танц на Електра – много въздействаща музика. В ролята на Електра – Лилия Кехайова:

Liliyahttps://youtube.com/watch?v=n98xib4_r9k&feature=share

…….

Електра и Хризотемис. В ролята на Хризотемис е Радостина Николаева:

(А това е може би най-екпресивния и труден епизод от ролята на Електра):