Драги приятели на оперната музика, вчера на 22 май 2020 г. се навършиха 95 години от рождението на един от най-забележителните тенори от втората половина на миналия век – певецът от САЩ Джеймс Кинг (James King), който в последните 4 десетилетия на 20-и век е един от най-популярните в целия свят тенори – артист с много представителна външност, отличен глас с баритонално звучене (започнал е като баритон) и особено изящна игра на оперната сцена.
Поради факта, че вчера писах статия за проф. Павел Герджиков, отложих тази за Джеймс Кинг за днес, понеже нямам дата за друга статия на 23 май.
Днес пиша за първи път статия за Джеймс Кинг – годишнината от рождението му е кръгла, при това на 20 ноември т.г. ще се навършат също кръглите 15 години от кончината му през 2005 г.
Сигурен съм, че ония оперни любители и мои читатели, които живеят извън България са чували за Джеймс Кинг, но тия от България едва ли го познават – той няма изяви в Югоизточна Европа, за разлика от редица западноевропейски страни, на първо място Германия, където аз лично знам за него още от края на 70-те години, защото той гостуваше на всички големи оперни сцени и фестивали, също и в Австрия, а това се разгласяваше и по радио и телевизия. Даже при една моя служебна командировка в Западен Берлин през средата на 80-те години с мой колега от Берлин бяхме една вечер на оперен спектакъл с негово участие – мисля, в част от „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер, сигурно във „Валкюри“.
По начало Джеймс Кинг е отличен Вагнеров певец, има участия в редица негови опери, също и на Фестивала в Байройт. Знам със сигурност, че той участваше в знаменитата постановка през 1976 година при т.н. „Стогодишен ринг“ – 100 години от основаването на Фестивала в Байройт. Тогава моето семейство 2 години преди това бяхме пристигнали в Германия (през 1974 г.) и съм запомнил това събитие, при което постановката беше изцяло във френски ръце – музикалната на Пиер Булез (1925-2016), а режисурата на Патрис Шеро (1944-2013). Спомням си, че преди няколко години писах статии и за двамата, в които стана въпрос за тази постановка на „Ринга“. Тогава тяхната работа беше възхвалявана от музикалната критика в целия свят.
Джеймс Кинг има голям оперен репертоар, но най-често в различните информации за него е окачествен като специалист в опери от Рихард Вагнер и от Рихард Щраус. Както ще видим по-късно, голямата част от многобройните му изяви по света са именно в опери от двамата композитори, особено на сцената на МЕТ в Ню Йорк, където в годините между 1966 и 1994 Джеймс Кинг има общо 113 изяви – дебют на 8 януари 1966 г. във „Фиделио“ от Бетовен и последна изява на 11 април 1994 г. в „Електра“ от Рихард Вагнер.
Ще се спра на биографични бележки и творчески път на тенора Джеймс Кинг. За него има богата информация в медиите, много интервюта и отзиви от изяви, както и снимки от участия в различни оперни постановки.
Джеймс Кинг (James King) е американски оперен певец – тенор, роден на 22 май 1925 г. в Додж Сити, щата Канзас в САЩ, починал на 20 ноември 2005 г. в Нейплс, щат Флорида.
След завършване на средното си образование започва вокално обучение в Университета в Луизиана, където негов педагог е Dallas Draper, който го обучава за баритон. После продължава обучението си в Университета на Мисури в Канзас Сити (UMKC), където получава през 1952 г. титла „master“ по вокално изкуство. В този период той се премества във Вокалния факултет на UMKC, където после 9 години също преподава и заедно с това започва концертна и оперна дейност, но още като баритон.
През 1956 г. Джеймс Кинг оконччателно разбира, че фактически гласа му е тенор, а не баритон, макар и в ниските тонове да има баритонално звучене и предприема съответно обучение при френския баритон Martial Singher и прочутия немски тенор Макс Лоренц. Така през 1960 г. започва кариерата му на тенор, но все пак последната му изява като баритон е през май 1961 г. в ролята на Ескамилио в „Кармен“ от Бизе на сцената на Оперния театър в Сан Франциско. В ролята на Кармен играе легедарната Мерилин Хоурн (Marilyn Horne). А като тенор тази кариера започва на сцената на Saint Louis Municipal Opera.
Също през 1961 г. Джеймс Кинг печели американските оперни прослушвания в Синсинати. Наградата, която получава му дава материална възможност да продължи вокалното си обучение в Италия, а заедно с това да започне и с оперни изяви в Европа. Неговия дебют там е в Италия, в ролята на Каварадоси в „Тоска“ от Пучини на сцената на „Teatro della Pergola“. След този успешен дебют той бързо става популярен в редица държави, на първо място в Германия, после и в Австрия, но и в Италия. Получава покани от редица оперни театри, с които подписва договори: „Дойче Опер Берлин“ (1962), Музикалния фестивал в Залцбург (1962), Виенската държавна опера (1963), Музикалния фестивал в Байройт (1965), Миланската Скала (1968).
Джеймс Кинг бързо става популярен в редица държави, на първо място в Германия и в Австрия. От 1962 до 1965 г. участва много успешно във френския и италиански репертоар на „Дойче Опер Берлин“, също и във Виенската държавна опера, където бързо става любимец на публиката и е много предпочитан от ръководството на този авторитетен оперен театър.
Понеже в моите статии винаги пиша повече за изяви на тази сцена, които имат артисти – обект на статиите ми, ще дам повече подробности и за Джеймс Кинг във Виена.
Цитирам пълен списък на всички негови участия там:
AIDA
Radames | 7 Vorstellungen | 17.01.1969–06.06.1976
ARIADNE AUF NAXOS
Der Tenor/Bacchus | 71 Vorstellungen | 29.01.1963–14.06.1991
CARMEN
Don José | 33 Vorstellungen | 14.02.1966–31.05.1982
DAPHNE
Apollo | 5 Vorstellungen | 17.04.1965–28.05.1965
DER FLIEGENDE HOLLÄNDER
Erik | 13 Vorstellungen | 02.03.1967–21.02.1988
DER FREISCHÜTZ
Max | 11 Vorstellungen | 28.05.1972–19.05.1974
DER ROSENKAVALIER
Ein Sänger | 2 Vorstellungen | 10.03.1965–24.03.1966
DIE FRAU OHNE SCHATTEN
Der Kaiser | 20 Vorstellungen | 23.10.1977–30.12.1984
DIE MEISTERSINGER VON NÜRNBERG
Walther von Stolzing | 7 Vorstellungen | 21.10.1975–01.09.1981
DIE TOTE STADT
Paul | 7 Vorstellungen | 22.12.1985–29.06.1989
DIE WALKÜRE
Siegmund | 15 Vorstellungen | 12.03.1973–20.03.1991
ELEKTRA
Aegisth | 29 Vorstellungen | 18.02.1966–20.06.1991
FIDELIO
Florestan | 41 Vorstellungen | 16.03.1965–27.09.1992
IL TROVATORE
Manrico | 3 Vorstellungen | 04.05.1970–09.10.1973
LOHENGRIN
Lohengrin | 23 Vorstellungen | 18.05.1965–26.12.1984
LUDWIG VAN BEETHOVEN: 9. SYMPHONIE
Solistin/Solist | 1 Vorstellung | Konzert | 27.04.1965
OTELLO
Otello | 1 Vorstellung | 21.06.1974
PAGLIACCI
Canio (Pagliaccio) | 24 Vorstellungen | 30.03.1965–28.05.1986
PALESTRINA
Giovanni Pierluigi Palestrina | 2 Vorstellungen | 16.05.1982–13.06.1982
PARSIFAL
Parsifal | 4 Vorstellungen | 30.04.1972–05.04.1980
SALOME
Herodes | 6 Vorstellungen | 23.11.1987–28.03.1990
TOSCA
Mario Cavaradossi | 28 Vorstellungen | 16.03.1967–30.05.1989
TURANDOT
Calaf | 5 Vorstellungen | 26.01.1967–12.02.1975
WOZZECK
Tambourmajor | 10 Vorstellungen | 19.06.1981–17.06.1984
(край на цитата)
Както виждаме – един огромен списък от участия в 23 опери от най-различни епохи и автори, плюс една изява като солист в Девета симфония от Бетовен. Не съм чел броя на тия изяви – положително техния брой е над 360.
Дебюта му е на 29 януари 1963 г. в ролята на Бакхус в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, последна изява на 27 септември 1992 г. като Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен. Интересно съвпадение, в същата роля – много по-рано – още през 1966 г. Джеймс Кинг има своя дебют на сцената на МЕТ Ню Йорк – на 8 януари 1966 г. За изявите му там ще пиша малко по-късно, но и там Джеймс Кинг има забележителна кариера, продължила още 2 години след края на тази във Виена – до 1994 г. Ролята на Флорестан е една от най-успешните роли на Джеймс Кинг въобще – не само във Виена (71 участия) и в Ню Йорк, но и в други оперни театри. Особено голям е този успех на сцената на „Дойче Опер Берлин“, от където имам хубава снимка при негово учестие заедно с младата тогава Криста Лудвиг, която също направи блестяща световна кариера. Тя е родена през 1928 г. и преди 2 години писах статия за нея във връзка с кръглия й 90-и рожден ден.
Цитирам повече подробности за кариерата на Джеймс Кинг на други оперни сцени.
Едно голямо преимущество Джеймс Кинг да бъде така предпочитан специално в Германия и Австрия и то в опери от Вагнер и Рихард Щраус до голяма степен се дължи на факта, че той владее перфектно немски език. Докато баща му има корени в Ирландия, майка му е германка – те са се запознали и оженили в САЩ и така Джеймс Кинг израства с двата езика, а понеже майката винаги указва решителното езиково възпитание, по тази причина немският език за него е познат от малко дете. Той още от малък започва да се занимава с музика – пее в хорове и свири на цигулка.
В едно свое интервю по-късно в хода на кариерата си Джеймс Кинг изтъква големите преимущества на този произход на родителите си специално за възпитанието му. Цитирам абзац от такова интервю:
„Майка ми беше германка, а баща ми ирландец. Това е добра комбинация, според мен. Баща ми наистина беше поет по душа, а майка ми беше строга в дисциплинта и много подредена. И двамата бяха ефективни във възпитанието ми. Баща ми беше много съвестен да прави правилни неща, да бъде добре възпитан и да живее правилно и коректно, въпреки че сам имаше големи проблеми в личния си живот. Но той беше прекрасен човек. Не мисля, че някога съм срещал по-хубав човек на този свят от баща ми“.
(край на цитата)
Както вече споменах още в началото, Джеймс Кинг има знаменита кариера в МЕТ Ню Йорк, където в продължение на почти 30 години участва в 113 спектакъла на различни опери. Дебюта му е на 8 януари 1966 в ролята на Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен, последната му изява – на 11 април 1994 в ролята на Егист в „Електра“ от Рихард Щраус. Фактически това е неговата последна оперна изява в МЕТ, но 2 години по-късно той има там концертна изява – поканен е да вземе участие при гала-концерт в чест на диригента Джеймс Ливайн на 27 април 1996 г. При този концерт Джеймс Кинг изпълнява ария на Валтер от операта „Майсторите певци от Нюрнберг“ на Вагнер.
За информация ще дам съставите на ансамбъла при неговия дебют и при последната му оперна изява в МЕТ:
Metropolitan Opera HouseJanuary 8, 1966FIDELIO {92}Beethoven-Sonnleithner/Breuning/TreitschkeLeonore……………..Birgit NilssonFlorestan……………James King [Debut]Don Pizarro………….Geraint EvansRocco……………….Otto EdelmannMarzelline…………..Mary Ellen PrachtJaquino……………..Charles AnthonyDon Fernando…………Sherrill MilnesFirst Prisoner……….George ShirleySecond Prisoner………Russell ChristopherCaptain……………..Harold SternbergConductor……………Karl Böhm
(край на цитата)
При този негов дебют в ролята на Леонора играе знаменитата певица в тази епоха Биргит Нилсон, а Дон Фернандо е също друга знаменитост – Шерил Милнс.
Ето състава при последната му изява (само имената на солистите):
Metropolitan Opera House
April 11, 1994
ELEKTRA {84}
R. Strauss-Hofmannsthal
Elektra……………..Gwyneth Jones
Chrysothemis…………Deborah Voigt
Klytämnestra…………Leonie Rysanek
Orest……………….Jan-Hendrik Rootering
Aegisth……………..James King [Last performance]
Overseer…………….Susan Neves
Conductor……………James Levine
(край на цитата)
Прекрасни солисти наред с Джеймс Кинг – Гуинет Джоунс (писал съм статия за нея), Дебора Фойгт и особено Леони Рюзанек, както и Ян-Хендрик Роотеринг – знаменит немски бас-баритон от Северна Германия, с име като на нидерландец.
За информация ще цитирам само началото на този списък от 113 участия на Джеймс Кинг в МЕТ:
[Met Performance] CID:205030 Fidelio {92} Metropolitan Opera House; 01/8/1966 Debut: James King Review |
[Met Performance] CID:205070 Fidelio {93} Metropolitan Opera House; 01/12/1966 Review |
[Met Performance] CID:205170 Opera News Fidelio {94} Metropolitan Opera House; 01/22/1966 Broadcast |
[Met Performance] CID:205220 Fidelio {95} Metropolitan Opera House; 01/27/1966 |
[Met Performance] CID:205270 Fidelio {96} Metropolitan Opera House; 01/31/1966 |
[Met Concert/Gala] CID:206150 Gala Farewell Metropolitan Opera House; 04/16/1966 Last performance by the Metropolitan Opera in the opera house at Broadway and 39th Street. |
[Met Performance] CID:206830 Aida {730} Newport, Rhode Island; 07/16/1966 |
[Met Performance] CID:206900 Aida {731} New York, Manhattan, Lewisohn Stadium; 07/29/1966 |
[Met Performance] CID:208070 Metropolitan Opera Premiere Die Frau ohne Schatten {1} Metropolitan Opera House; 10/2/1966 Debuts: Walter Berry, Karan Armstrong, Nancy Williams, Patricia Welting Reviews |
[Met Performance] CID:208110 Die Frau ohne Schatten {2} Metropolitan Opera House; 10/6/1966 Review |
[Met Performance] CID:208190 Die Frau ohne Schatten {3} Metropolitan Opera House; 10/14/1966 |
[Met Performance] CID:208220 Die Frau ohne Schatten {4} Metropolitan Opera House; 10/17/1966 |
[Met Performance] CID:208300 Die Frau ohne Schatten {5} Metropolitan Opera House; 10/25/1966 |
[Met Performance] CID:208380 Die Frau ohne Schatten {6} Metropolitan Opera House; 11/2/1966 |
[Met Performance] CID:208420 Elektra {33} Metropolitan Opera House; 11/5/1966 |
[Met Performance] CID:208450 Turandot {77} Metropolitan Opera House; 11/9/1966 Review |
(…)
Тук се четат имената само на няколко опери, затова ще дам повечето от тях отделно: „Жената без сянка“, „Електра“ и „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, „Турандот“ (Калаф) и „Тоска“ (Каварадоси) от Пучини, Лоенгрин в едноименната опера, „Летящият холандец“ (Ерик), „Валкюри“ (Зигмунд), „Майсторите певци от Нюрнберг“ (Валтер) от Вагнер, „Били Бъд“ (Captain Vere) от Бритън, „Воцек“ (Тамбурмайор) от Албан Берг и други.
Ще дам кратък списък на някои анамбли в тия опери, за да видим кои са били негови партньори в главните роли (само солистите):
Metropolitan Opera House
March 24, 1975
TOSCA {585}
Tosca……………….Galina Vishnevskaya [Last performance]
Cavaradossi………….James King
Scarpia……………..Ingvar Wixell
Sacristan……………Andrew Foldi
Spoletta…………….Charles Anthony
Angelotti……………Edmond Karlsrud
Sciarrone……………Russell Christopher
Shepherd…………….Paul Offenkrantz
Jailer………………Arthur Thompson
Conductor……………Alberto Erede [Last performance]
Тук четем името на руската певица Галина Вишневска, съпруга на челиста Мстислав Ростропович, която има последната си изява в МЕТ през 1975 г. Скарпия е знаменитият Ингвар Уиксел.
…….
Metropolitan Opera House
February 14, 1977
DIE WALKÜRE {429}
Brünnhilde…………..Rita Hunter
Siegmund…………….James King
Sieglinde……………Janis Martin
Wotan……………….Norman Bailey
Fricka………………Mignon Dunn
Hunding……………..Manfred Schenk
Gerhilde…………….Elizabeth Volkman
Grimgerde……………Joann Grillo
Helmwige…………….Sarah Beatty
Ortlinde…………….Mary Ellen Pracht
Rossweisse…………..Jean Kraft
Schwertleite…………Batyah Godfrey Ben-David
Siegrune…………….Marcia Baldwin
Waltraute……………Sheila Nadler
Conductor……………Erich Leinsdorf
´´´´
Metropolitan Opera House
October 28, 1978 Matinee
FIDELIO {149}
Leonore……………..Hildegard Behrens
Florestan……………James King
Don Pizarro………….Siegmund Nimsgern
Rocco……………….Kurt Moll
Marzelline…………..Roberta Peters
Jaquino……………..James Atherton
Don Fernando…………John Cheek
First Prisoner……….John Carpenter
Second Prisoner………Arthur Thompson
Conductor……………Karl Böhm [Last performance]
При други изяви на Джеймс Кинг във „Фиделио“ – 12 години след дебюта му, играят редица нови видни артисти, като Хилдегард Беренс и Курт Мол от Германия.
´´´´
Мetropolitan Opera House
October 17, 1987
ARIADNE AUF NAXOS {49}
R. Strauss-Hofmannsthal
Ariadne……………..Jessye Norman
Bacchus……………..James King
Zerbinetta…………..Kathleen Battle
The Composer…………Tatiana Troyanos
Music Master…………Hermann Prey
Harlekin…………….Christopher Trakas
Scaramuccio………….Allan Glassman
Truffaldin…………..Ara Berberian
Conductor……………James Levine
При „Ариадна на Наксос“ през 1987 г. партньори на Джеймс Кинг са наново знаменити певци: Джеси Норман, Кетлин Бейтл, Татяна Троянос, Херман Прей.
´´´´
Metropolitan Opera House
April 14, 1989
BILLY BUDD {32}
Billy Budd…………..Thomas Allen
Captain Vere…………James King
Claggart…………….Jan-Hendrik Rootering
Mr. Redburn………….Anthony Raffell
Mr. Flint……………Franz Mazura
Mr. Ratcliffe………..Harry Dworchak
Donald………………Ben Holt
Conductor……………Thomas Fulton
Прекрасен състав на солистите – заедно с Джеймс Кинг са Томас Ален, Ян-Хендрик Роотеринг и Франц Мазура.
´´´´
Metropolitan Opera House
December 21, 1989
WOZZECK {40}
Berg-Berg
Wozzeck……………..Gottfried Hornik
Marie……………….Hildegard Behrens
Captain……………..Graham Clark
Drum Major…………..James King
Doctor………………Donald McIntyre
Andres………………Donald Kaasch
Margret……………..Wendy White
Conductor……………James Levine
И тук наново многостранната Хилдегард Беренс (знаменита вагнерова певица), Готфрид Хорник, Доналд Макинтайър (за него съм писал статия).
´´´´
Metropolitan Opera House
March 26, 1992
New Production
ELEKTRA {68}
R. Strauss-Hofmannsthal
Elektra……………..Hildegard Behrens
Chrysothemis…………Deborah Voigt
Klytämnestra…………Leonie Rysanek
Orest……………….Bernd Weikl
Aegisth……………..James King
Overseer…………….Susan Neves [Debut]
Conductor……………James Levine
(край на цитатите)
Наново дадох състав на „Електра“, понеже тук играят други великолепни артисти като Хилдегард Беренс, Дебора Фойгт, Леони Рюзанек и Бернд Вайкл. Много от тях вече срещнахме при други ансамбли заедно с Джеймс Кинг.
Наред с многобройните си оперни и концертни изяви Джеймс Кинг прави голямо количество музикални записи: солови албуми и участия в записи на цели опери. В края на статията ще дам списък на цялата му дискография, но нека тук наблегна на някои заглавия, които музикалната критика определя като много успешни: „Валкюри“ от Вагнер с участието на Биргит Нилсон и Ханс Хотер, дирижира сър Джордж Шолти (1965), „Тоска“ от Пучини с Аня Силя, дирижира Лорин Маазел (1966), „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус (1968), „Фиделио“ от Бетовен (1969), „Лоенгрин“ от Вагнер (1971), „Мадам Бътерфлай“ от Пучини с Мария Киара (1972), „Самсон и Далила“ от Сен Санс (1973), „Жената без сянка“ от Рихард Щраус (1977), „Матис художникът“ от Паул Хиндемит с Фишер-Дискау (1979), „Нотр Дам“ от Франц Шмидт (1988), както и записи от фестивала в Байройт на: „Валкюри“ с Биргит Нилсон и Тео Адам (1967), „Парсифал“ с Гуинет Джоунс и диригент Пиер Булез (1970).
Особено ценен е записът на „Das Lied von der Erde“ от Густав Малер, заедно с Дитрих Фишер-Дискау, диригент Ленард Бърнстейн.
Още по време на активната си вокална дейност Джеймс Кинг преподава в Университета в Индиана – „Jacobs School of Music at Indiana University (IU)“ от 1984 до 2002 г., когато се оттегля от тази длъжност. По отношение на неговия частен живот е известно, че се е женил три пъти и е имал пет деца. През известен период баща му е бил шериф.
Джеймс Кинг умира на 20 ноември 2005 г. в Нейплс, Флорида, при сърдечна атака. Четири дни след смъртта му вестник „The New York Times“ публикува траурно съобщение – толкова популярна особено в САЩ е в тази епоха личността на Джеймс Кинг. Цитирам текста в оригинал на английски език:
James King, 80, Tenor Known for Strauss and Wagner, Dies
By Wolfgang Saxon
Published: The New York Times, November 24, 2005
James King, an American heldentenor whose bright, ringing voice and fluent high notes captivated critics and audiences in leading European opera houses in the 1960’s, died on Sunday in Naples, Fla., where he had retired. He was 80.
The cause was a heart attack, according to Indiana University, where he taught music and voice from 1984 to 2002. His death was first announced by the Vienna Staatsoper, of which he was an honorary member. It was also noted by the Deutsche Oper in Berlin, where he had his first resident appointment in 1962 as a nearly unknown singer from the United States, and at the Metropolitan Opera, where he took on some of the most challenging tenor roles.
Mr. King won acclaim for roles by Richard Wagner and Richard Strauss, composers in whom he specialized.
At the Met, he made his debut in 1966 as Florestan in Beethoven’s “Fidelio,” the first of 113 appearances there. He set records for the most performances in two particularly demanding roles on the Met roster, Bacchus in Strauss’s “Ariadne auf Naxos” and the Emperor in “Die Frau Ohne Schatten,” a role he sang in the opera’s Met premier. Met audiences also heard him in works by Berg, Bizet, Britten, Puccini and Wagner.
His final performance was in 2000 at Indiana University in a production of Wagner’s “Walküre,” in which he took the role of Siegmund.
James King was born in Dodge City, Kan., to an Irish father and a mother of German descent. As a boy he learned to play the violin and sang in church choirs. He studied music at the University of Missouri, Kansas City, earning a master’s degree, and started out as a baritone before training as a tenor with Martial Singher in New York, and with Max Lorenz.
Keeping a baritone quality in his lower notes, he acquired a distinctive, recognizable timbre that assured him a long career. His voice was described as strong and dependable, with the stamina to sustain him in longer dramatic roles, and his six feet of height added impact to his performances.
Howard Klein of The New York Times, welcoming him as the Met’s Florestan in 1966, hailed him as “among the few tenors around today who can fill the role” and still have “plenty of voice to spare.”
James King won an American Opera Audition held in Cincinnati in 1961 and went in search of a career in Europe, as did many budding American singers at the time. His professional debut was as Cavaradossi in Puccini’s “Tosca” at the Teatro della Pergola in Florence. He repeated the role at the Teatro Nuovo in Milan, gaining his first resident appointment in Berlin with a debut as the Italian tenor in “Der Rosenkavalier.”
Over the years he also sang at London’s Royal Opera House, in Salzburg and at the Bayreuth Festival; and in Cincinnati, San Francisco and Philadelphia in the United States.
He starred in German opera films, regularly sang in radio and television productions of opera, and made recordings under Sir Georg Solti and Karl Böhm.
His survivors include his third wife, Elizabeth; three sons; and two daughters.
(край на цитата)
Ще завърша днешната статия за Джеймс Кинг с цитиране на дискографията му (източник на испански език):
Discografía referencial
CD
- Beethoven – Fidelio – Gwyneth Jones, Edith Mathis, Peter Schreier, Theo Adam, Franz Crass, Martti Talvela, Staatskapelle Dresden, Karl Böhm
- Beethoven – Fidelio – Christa Ludwig, Edith Mathis, Donald Grobe, Ingvar Wixell, Franz Crass, Hans Hotter, Wiener Philharmoniker, Karl Böhm
- Beethoven – Fidelio – Hildegard Behrens, Lucia Popp, Donald McIntyre, Oskar Hilldebrandt, Bayern Staatsoper, Karl Böhm
- Beethoven – Symphonie No. 9 – Joan Sutherland, Marilyn Horne, Martti Talvela, Wiener Philharmoniker, Hans Schmidt-Isserstedt
- Bizet – Carmen – Christa Ludwig, Jeannette Pilou, Eberhard Wächter, Lorin Maazel, Viena
- Glück – Iphigenie in Aulis – Christa Ludwig, Inge Borkh, Walter Berry, Otto Edelmann, Wiener Philharmoniker, Karl Böhm
- Hindemith – Mathis der Maler – Ursula Koszut, William Cochran, Dietrich Fischer-Dieskau, Bayerischen Rundfunks, Rafael Kubelík
- Mahler – Das Lied von der Erde – Dietrich Fischer-Dieskau, Wiener Philharmoniker, Leonard Bernstein
- Mahler – Das Lied von der Erde – Janet Baker, Concertgebouw, Bernard Haitink
- Mozart – Die Zauberflöte – Evelyn Lear, Roberta Peters, Fritz Wunderlich, Dietrich Fischer-Dieskau, Deutsche Oper, Karl Böhm
- Puccini – Madama Butterfly – Maria Chiara, Trudeliese Schmidt, Hermann Prey, Münchner Rundfunkorchester, Giuseppe Patanè
- Puccini – Tosca – Anja Silja, Dietrich Fischer-Dieskau, Accademia di Santa Cecilia, Lorin Maazel (en alemán)
- Saint-Saëns – Samson et Dalila – Christa Ludwig, Bernd Weikl, Alexander Malta, Münchner Rundfunkorchester, Giuseppe Patanè
- Schmidt – Notre-Dame – Gwyneth Jones, J Horst Laubenthal, Hartmut Welker, Kurt Moll, Cristoph Perick
- R.Strauss – Ariadne auf Naxos – Gundula Janowitz, Sylvia Geszty, Teresa Zylis Gara, Peter Schreier, Hermann Prey, Staatskapelle Dresden, Rudolf Kempe
- R. Strauss – Ariadne auf Naxos – Hildegard Behrens, Edita Gruberová, Trudeliese Schmidt, James King, Wiener Philharmoniker, Karl Böhm
- R. Strauss – Ariadne auf Naxos – Leonie Rysanek, Jeanette Scovotti, Tatiana Troyanos, Wiener Staatsoper, Karl Böhm
- R. Strauss – Daphne – Hilde Güden, Vera Little, Fritz Wunderlich, Paul Schöffler, Wienert Philharmoniker, Karl Böhm
- R. Strauss – Elektra – Astrid Varnay, Hildegard Hillebrecht, Martha Mödl, Eberhard Wächter, Wiener Philharmoniker, Herbert von Karajan
- R. Strauss – Die Frau ohne Schatten – Leonie Rysanek, Birgit Nilsson, Ruth Hesse, Walter Berry, Wiener Philharmoniker, Karl Böhm
- R. Strauss – Die Frau ohne Schatten – Leonie Rysanek, Christa Ludwig, Ruth Hesse, Walter Berry, Wiener Philharmoniker, Karl Böhm
- R. Strauss – Die Frau ohne Schatten – Ingrid Bjoner, Birgit Nilsson, Astrid Varnay, Dietrich Fischer-Dieskau, Bayerische Staatsoper, Wolfgang Sawallisch
- R. Strauss – Salome – Montserrat Caballé, Regina Resnik, Richard Lewis, James King (Narraboth), Sherrill Milnes, London Symphony Orchestra, Erich Leinsdorf
- Wagner – Der Fliegende Holländer (escenas) – Evelyn Lear, James King, Thomas Stewart, Kim Borg, Bamberger Symphoniker, Hans Löwlein
- Wagner – Der Fliegende Holländer – Anja Silja, Anneliese Burmeister, James King, Theo Adam, Martti Talvela, Philharmonia, Otto Klemperer
- Wagner – Lohengrin – Gundula Janowitz, Gwyneth Jones, Thomas Stewart, Karl Ridderbusch, Bayerischen Rundfunks, Rafael Kubelík
- Wagner – Parsifal – Gwyneth Jones, Donald McIntyre, Thomas Stewart, Franz Crass, Karl Ridderbusch, Bayreuther Festspiele, Pierre Boulez
- Wagner – Parsifal – Yvonne Minton, Franz Mazura, Bernd Weikl, Kurt Moll, Bayerische Rundfunk, Rafael Kubelik
- Wagner – Die Walküre – Leonie Rysanek, Birgit Nilsson, James King, Theo Adam, Gerd Nienstedt, Bayreuther Festspiele, Karl Böhm
- Wagner – Die Walküre – Régine Crespin, Birgit Nilsson, Christa Ludwig, James King, Hans Hotter, Gottlob Frick, Wiener Philharmoniker, Georg Solti
- Weber – Der Freischütz – Gundula Janowitz, James King, Wiener Staatsoper, Karl Böhm
- Wagner/Weber/Beethoven – Arias (Max, Florestan, Tannhäuser, Walther, Rienzi) – James King, Wiener Staatsoper, Dietfried Bernet
DVD
- Beethoven – Fidelio – Gwyneth Jones, Gustav Neidlinger, Josef Greindl, Martti Talvela, Deutsche Opera, Karl Böhm
- R. Strauss – Elektra – Eva Marton, Cheryl Studer, Brigitte Fassbaender, Franz Grundherber, Wiener Staatsoper, Claudio Abbado
- R. Strauss – Ariadne auf Naxos – Jessye Norman, Kathleen Battle, Tatiana Troyanos, Metropolitan Opera, James Levine
(край на цитата)
Накрая искам да обърна внимание на това, че в Интернет има едно голямо интервю на Джеймс Кинг на английски език, направено през 1988 г. с виден музикален журналист от САЩ – Bruce Duffie, към което имам линк. То е много интересно, защото наред с многобройните детайли от живота и дейността на артиста има и редица снимки от негови оперни участия, както и обложките на негови музикални записи. За тия мои читатели, коита се интересуват от още допълнения за Джеймс Кинг, цитирам адреса на този линк:
http://www.bruceduffie.com/king.html
Нека днес на 23 май 2020 г. почетем 95 години от рождението на знаменития тенор от САЩ Джеймс Кинг, които се навършиха вчера на 22 май. А след няколко месеца – на 20 ноември 2020 г. ще се навършат 15 години от неговата кончина.
Мир на праха му!
……