Драги приятели на оперната музика, днес на 29 април 2020 г. наново имам дата, в която е родена видна представителка на българското оперно изкуство от годините на зараждането му – мецосопранът Констанца Кирова, родена на този ден през далечната 1896 година.
Докато за повечето дейци от нейното поколение вече писах статии до сега, преди всичко във връзка с техен рожден ден, за Констанца Кирова не съм сторил това по различни причини до 2018 г. – на този ден съм имал и други оперни дейци, също и от чужбина, за които съм уважил рождения им ден със специална статия. Така че днес ще пиша за трети път за Констанца Кирова, която заслужава напълно тази чест.
В историята на Софийската народна опера има редица информации, свързани с нея. Цитирам една такава:
„ (…) През 20-те и 30-те години се открояват имената на певци като Елисавета Йовович, Цветана Табакова, Катя Спиридонова, КОНСТАНЦА КИРОВА, Събчо Събев, Илка Попова, Михаил Попов, Павел Елмазов, Михаил Люцканов, Георги Хинчев, Иван Петров, последвани по-късно от Надя Тодорова, Сийка Петрова, Любен Минчев, Евгений Ждановски и др. Много от следващите поколения певци усвояват от тях основните принципи на вокално и актьорско майсторство. Иван Вульпе полага основите на българската вокална педагогия, а някои от видните певци успоредно със сценичната си дейност се формират и като педагози (…).
(край на цитата)
Нека подчертая, че като четем имената на другите оперни певци, можем да си спомним за почти всички, за които съм писал вече статии, а именно: Елисавета Йовович, Цветана Табакова, Катя Спиридонова, Събчо Събев, Илка Попова, Михаил Попов, Павел Елмазов, Михаил Люцканов, Иван Петров, Надя Тодорова, Сийка Петрова, Любен Минчев. Все още не съм писал за Георги Хинчев и Евгений Ждановски, един ден и това ще стане. Георги Хинчев е роден на 25 май 1897 г. – не съм писал за него, понеже обикновено през май съм в България и тогава не пиша статии. Що се отнася до Евгений Ждановски, информациите за него са много оскъдни. Независимо че той е отличен бас – емигрант от Русия, играещ редица главни роли в репертоара на Софийската опера, за него няма и един ред в историята й, като изключа горния цитат, където се споменава името му. Потърсих днес нещо за него в Интернет – нищо, „благодарните българи“ не са написали поне една страница. Единственото нещо, което открих, беше абзац в една статия за Фьодор Шаляпин относно идването му в България през 1934 г., когато Шаляпин гостува по покана на руските емигранти в България. Цитирам този абзац:
„ (…) Трогателна е срещата на Шаляпин с големия бас ЕВГЕНИЙ ЖДАНОВСКИ, емигрант в България, радващ се също на световна известност. В България той за първи път е през 1928 г. А в периода 1930-1944 г. е редовен артист в Софийската народна опера. С нея гастролира в Миланската скала, в Париж, Мадрид, Прага, Рио де Жанейро. Неговото появяване на сцената заедно с това на Шаляпин предизвиква нов изблик на овации и истински празници на българското оперно изкуство (…) “
(край на цитата)
Какво знаем сега за Евгений Ждановски, освен че е бил артист в Софийската опера чак до 1944 г., а после? Нито дума, кога се е поминал, къде и при какви обстоятелства? Много пъти вече пиша – няма друг голям оперен театър по широкия свят, който така немарливо да се отнася със своите големи артисти, особено от минали епохи. Максимата е проста, натурална и много груба – „като напуснеш Операта, да става каквото ще, не ни интересува“. Моля за извинение за казаното, не е за всички, но ето очеваден пример с Евгений Ждановски. Поне накрая ще кажа – Мир на праха му!
Сега ще се спра на биографични бележки и творчески път на Констанца Кирова. Първо данни от нейната Уикипедия-страница, допълнени и от други източници:
Констанца Кирова е българска оперна певица, мецосопран, родена на 29 април 1896 г. в София, починала през 1991 г. на 94 години. Завършва Френския колеж в София през 1913 г., а през 1915 г. започва да играе в Народния театър. От 1917 г. учи пеене при Иван Вулпе, от 1921 г. изнася концерти, а през 1923 г. дебютира в операта „Царска годеница“ от Николай Римски-Корсаков заедно със Стефан Македонски в ролята на Иван Ликов. Специализира при известни вокални педагози във Виена, между които Даниел Андерсен и Метерних. През следващите години пее в Народната опера в София. В периода 1931-1932 г. живее и работи във Франция – в Лил, като в този период има изяви в оперния театър в Лил.
През 1941 г. напуска Софийската опера, след което работи като вокален педагог, като сред нейните ученици са Любомир Бодуров, Радка Гаева, Божана Продева, Евгения Бабачева и други.
(край на цитата)
Данните са твърде ограничени, поради което ще добавя такива и от други източници. Някои данни може да се дублират с такива, които вече писах:
Портал на Министерство на културата
110 г. от рождението на КОНСТАНЦА КИРОВА (АТАНАСОВА) (29.04.1896)
(29.04.1896 – 29.04 2006)
КОНСТАНЦА КИРОВА (АТАНАСОВА) (29.04.1896)
110 г. от рождението й
Певица
(мецосопран)
Родена е на 29 април 1896 г. в София. Завършва френския колеж в София (1913) и следва една година актьорските курсове на П. Моне в Париж. През 1915 г. постъпва като драматична актриса в Софийския народен театър. От 1917 г. учи пеене при Иван Вулпе. През 1918 г. заминава за Виена, където учи при Д. Андерсен и Метерних. На 31.10.1923 г. дебютира в ролята на Любаша от операта “Царска годеница”, след коeто изпълнява отговорни роли в голям брой опери на сцената на Софийската опера. През сезона 1931-1932 е артистка в оперния театър в Лил, Франция. Някои от най-представителните й роли са Кармен от едноименната опера, Шарлота във “Вертер” от Масне, Елена в “Хубавата Елена” от Офенбах, Далила в „Самсон и Далила” от Сен Санс, Графинята в “Дама Пика” от Чайковски и др.
Едновременно с оперната си дейност, от 1921 г. Констанца Кирова концертира в страната и чужбина: Виена (1921,1922), Париж (1931), Лил и Нанси (1931-1932). От 1941 г., когато напуска Софийската опера, тя се занимава с вокална педагогика. Преподава във Варненската опера (1951-1952) и в Държавен музикален театър “Ст. Македонски” (1953-1956); една година е вокален педагог в Китай (1960-1961). При нея учат Любомир Бодуров, Радка Гаева, Божана Продева, Евгения Бабачева и др.
Носителка е на ордените “Червено знаме на труда” (1956) и ”Кирил и Методий” Първа степен (1959). Заслужила артистка (1949).
Починала през 1991 г.
(край на цитата)
През 2016 г. във връзка със 120-годишнината от рождението на Констанца Кирова, музикологът и преводач Огнян Стамболиев публикува в сайта на Софийската опера хубава статия, която цитирам:
Сайт на Софийскатта опера, 2016 г.
КОНСТАНЦА КИРОВА – 120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО И 25 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА Й
(б.а. Б.К.: в оригиналното заглавие има грешка – пише 15 години от смъртта й)
(Фото: Констанца Кирова със съпруга си, актьора Стефан Киров)
Позабравената днес примадона
Констанца Кирова (1896-1991) излъчваше
достолепие и светлина. Беше сред
най-красивите и гласово надарени
български мецосопрани, от ранга на Анна
Тодорова, Елена Николай, Таня Цокова,
Райна Стоянова, Илка Попова от миналото
на националната ни оперна сцена. Живя
дълго и плодотворно, посвети целия си
живот на Софийската опера и на Музикалната
академия като професор – вокален
педагог.
Родена е в София на 29 април 1896 г., под знака на Телеца в културно семейство, което живее с музиката. Баща й, Атанас Войников, е основател на дружество „Славянска беседа”, в което през 1891 г. се изнася първото оперно представление в България. Шестгодишната Констанца започва да учи пиано при прочутите Хенрих Визнер и Андрей Стоянов. Завършва Френския девически колеж и заминава за Париж, за да продължи обучението си по музика и пиано. По това време се сгодява за известния драматичен актьор Стефан Киров (1883-1941), сега патрон на Сливенски театър, и през 1918 г. двамата сключват граждански брак. Под влияние на Стефан Киров Констанца Кирова започва да учи актьорско майсторство за драматичен театър при професор Пол Моне в Парижката консерватория.
Завърнала се в България през 1920 г., тя се явява на приемен изпит за актриса в Народния театър. Назначават я веднага и за няколко сезона тя изпълнява главните роли в „Коварство и любов” от Шилер, „Иванко” от Васил Друмев, „Доходно място” от Островски и „Три сестри” от Чехов. Бързо се утвърждава в състава, но скоро бива разочарована от борбите, съперничествата, интригите между актрисите и се отказва от театъра. Заминава за Виена да учи пеене при проф. Даниел Андерсен. Красивият й, обемен, богат откъм нюанси драматичен мецосопранов глас получава отлична школа, което ще й осигури дълга и успешна кариера – първо както солистка, а после и като вокален педагог.
През 1923 г. е вече артистка в състава на наскоро одържавената Народна опера (1922) и прави своя успешен дебют в трудна и голяма партия – Любаша от операта на Николай Римски-Корсаков „Царска годеница”. Успехът й отваря пътя към централния мецосопранов репертоар: Далила от „Самсон и Далила” на Сен-Санс, Кармен от операта на Бизе, Амнерис от Вердиевата „Аида”, Шарлота от „Вертер” на Масне, Елена от „Хубавата Елена” на Офенбах, Принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Ортруд от „Лоенгрин” на Вагнер, Иродиада от операта на Масне, Федора от Джордано, Азучена от „Трубадур”…
Близо 40 са ролите й, изпълнени в повече от 800 спектакли, като за част от тях тя е единствената или пък водещата, предпочитаната изпълнителка. Това са коронните й партии: Далила, Амнерис, Шарлота, Графинята от „Дама Пика” на Чайковски, Федора, Хубавата Елена. Успехът и в проблемната и богата роля на Далила е толкова голям, че когато в постановката влиза друга изпълнителка, публиката отказва да посещава нейните спектакли, тя иска само Констанца Кирова, своята безспорна любимка. Същото може да се каже и за нейните Кармен и Амнерис, в които просто няма достойни съпернички. С част от най-добрите си роли тя гостува с успех във Франция, Германия, Австрия, Югославия.
Критиката от епохата е щедра към нея: „Прекрасен, отлично школуван глас, при една завидна музикалност..” (за нейната Кармен), „Драматичен актьорски талант, силен темперамент, впечатляваща пластичност” (за Иродиада от операта на Масне), „Топъл глас, с гладка, плавна кантилена, той в нито един тон не смути с неспокойната струя на тремолото” (за камерен концерт от 3 април 1925 г.) …
Освен на оперната сцена, Констанца Кирова работи усърдно и резултатно и на концертния подиум. В своето време тя е сред най-активните камерни певици. Изнася с успех в София, на „Варненско лято“ и из цялата страна песенни рецитали с музика на Рихард Щраус, Роберт Шуман, Рихард Вагнер, Франц Шуберт, Йоханес Брамс, Клод Дебюси, Габриел Форе…
През 60-те и 70-те години Констанца Кирова е сред най-авторитетните и търсени у нас вокални педагози, професор в Музикалната академия, като преди това работи за Варненската и Софийската опери и Държавния музикален театър. За известно време е и в Пекинската консерватория. Открива немалко дарования за българската музикална сцена, подготвя десетки певци, сред които бих споменал: Любомир Бодуров, Рада Гаева, Евгения Бабачева, Неделчо Деянов, Божана Продева и др.
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
(край на цитата)
Една особено хубава и подробна статия на Огнян Стамболиев, която допълва изцяло картината за Констанца Кирова.
През 2019 г. попаднах на редица нови информации за Констанца Кирова, като разглеждах книгата на писателя и журналист Петко Тихолов „Към върховете на изкуството“ от 1979 г., София, издателство „Музика“. Там на стр. 194-197 авторът е описал посещението си при артистката на 30 октомври 1957 г. в дома й на ул. „Хан Крум“ № 8 в София.
Преди още да премина към конкретни информации искам да дажа, че точно данни от такъв род са най-важни и интересни, защото са напълно меродавни – те са плод на лични разговори и впечатления, а не мисли, предадени от трети лица, които не винаги са автентични. В това отношение горната книга на Петко Тихолов е особен уникат в българската мемоарна литература в областта на оперните артисти. Тя съдържа впечатления от разговори при негови посещения в различни години на около 100 видни български певци, певици, диригенти и някои гостуващи артисти-чужденци – преди всичко оперни артисти. Отдавна тази книга трябва да се преиздаде, аз я имам от известно време – тя е истинско богатство в тази област.
Ще дам само отделни части от неговата статия, и то почти като преразказ, като някои данни може да се дублират с такива, които вече изложих по-горе:
Констанца Кирова започва сценичната си дейност като драматична артистка – играе в Народния театър в София с успех роли като: Луиза в „Коварство и любов“ от Шилер, Фрьокен във „В ноктите на живота“ от Герхарт Хауптман, Олга в „Три сестри“ от Антон Чехов, Мария в „Иванко“ от Васил Друмев и др. Почувствала силен вътрешен порив, тя се отдава сетне на оперното изкуство. Следва вокално изкуство във Виена. Още през първата година на обучението си там тя прави впечатление на любителите на музиката с участията си в концерти заедно с изтъкнати виенски вокални изпълнители.
След завършване на музикалното си образование получава покана за ангажимент от оперните театри в Бърно и в Манхайм, но предпочита да се завърне в родината си. През есента на 1923 г. дебютира с успех на сцената на Народната опера в София в ролята на Любаша в „Царска годеница“ от Римски-Корсаков. По-късно играе в „Кармен“, „Трубадур“, „Аида“, „Самсон и Далила“, „Хованщина“ и други. След това се посвещава и на педагогическа дейност – нейни ученици са Любомир Бодуров, Божана Продева, Радка Гаева и други.
При разговора си с Петко Тихолов тя споделя редица спомени – цитирам някои от тях:
Баща й Атанас Войников е от Болград, Бесарабия. Бил е счетоводител в Министерство на обществените сгради и благоустройството. Основател е на дружество „Славянска беседа“, обича музиката, свири на цигулка. Умира на 63 години от разрив на сърцето по време на танц при вечеринка в Пазарджик. Майка й Елисавета Христова Войникова е от Пазарджик.
Констанца Кирова започва да се занимава с музика още като 6-годишно дете – учи пиано, свири по цял ден, взема уроци от Хенрих Визнер и Андрей Стоянов. Постъпва във френски колеж, продължава да свири на пиано и пее руски романси. След завършване на колежа заминава за Париж, за да усъвършенства клавирното изкуство. По същото време се сгодява за драматичния артист Стефан Киров, който през 1918 г. става неин съпруг. Под негово влияние започва да изучава драматичното изкуство. Една година в Париж учи в курсове по драматично изкуство под ръководството на проф. Пол Моне – брат на големия френски трагик Моне Сюли.
После се завръща в София и се явява на конкурс за артисти в Народния театър заедно с Никола Икономов и Георги Стаматов. Приета е и започва да играе там – първо в малки роли, после и в по-отговорни. Когато се поставя в София драмата „Буря“ от Островски, главният режисьор Дуван Торцов й дава ролята на Катерина. Ето какво споделя Констанца Кирова конкретно по този случай:
„Тази „Буря“ предизвика истинска буря между артистките, които се стремяха към главната роля. Започнаха интриги, клюки, недостойни подмятания. И аз си казах: пеенето е интернационално, мога да пея, когато и където си искам. Тези стлетни ме принудиха да се отдам на оперното изкуство. Заминах за Виена да уча пеене. Бях ученичка на проф. Даниел Андерсен. По драматично изкуство ми преподаваше проф. Хертерих. Няколко години по-късно той стана директор на „Бургтеатър“ във Виена. През лятото на 1923 г. се завърнах в България, а през есента дебютирах в ролята на Любаша в операта „Царска годеница“ от Римски-Корсаков. Дебютътъ ми премина много добре. После ми поверяваха центрлните мецосопранови роли в оперите „Самсон и Далила“, „Кармен“, „Аида“, „Дама Пика“, „Вертер“, „Борис Годунов“, „Хубавата Елена“, „Иродиада“, „Дон Карлос“, „Лоенгрин“ и други“.
(край на цитата)
После Констанца Кирова споделя спомени от различни периоди на творческия си живот. Във връзка с нейно гостуване във Франция през 1930 г. тя казва:
„При концертно изпълнение на операта „Тристан и Изолда“ от Вагнер с участието на Парижката филхармония на 29 декември 1930 г. изпълнявах партията на Брангена, диригент беше Енгелбрехт (моя бележка Б.К.: Рихард Енгелбрехт (Richard Engelbrecht) е немски диригент, роден на 19 януари 1907 г. в Мюнхен, починал на 17 май 2001 г. във Вюрцбург). Парижкият печат се отзова много ласкаво. Ето какво пише музикалният критик на „Екселсиор“ Емил Вюйермс: „Г-жа Констанца Кирова ни възхити като Брангена с блестящия тембър на гласа си, който произведе поразителен ефект върху публиката. Рядко може да се чуе гласов орган с подобна стойност. Тая звезда на Софийската опера завоюва Париж за два дни“.
(край на цитата)
И Констанца Кирова продължава със спомените си оттогава, като разказва, че след тоя голям успех в Париж е ангажирана в операта на град Лил, където на френски език пее Шарлота във „Вертер“ от Масне, Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс, Кармен в операта на Бизе и други. По отношение на концертната си дейност в чужбина споделя, че е имала самосотятелни концерти във Виена, Париж, Лил, Нанси. В репертоара й има песни от Щраус, Шуберт, Шуман, Вагнер, Брамс, Дебюси и други композитори. Любими нейни композитори са Шуберт и Щраус.
Разговора
й с Петко Тихолов завършва със споделянето,
че остава на работа в Народната опера
до 1941 г. (б.а. Б.К.: забележете, през 1941 г.
Кирова е едва на 45 години!), когато
тогавашния министър на просветата проф.
Богдан Филов пенсионира голяма група
оперни и драматични артисти, между които
са както тя, така и Мария Милкова-Золотович,
Диана Герганова, Марта Попова, Милка
Ламбрева и други. Мотивът бил „да се
даде път на младите“. Но след това не
назначили никой млад на техните места.
Споделя още, че се отнесли към тях като
към чиновници – тя получила известието
си за уволнение от разсилен. Голяма била
мъката й, това се отразило зле на нервната
й система, много плакала тогава … И
завършва с това, че след 9 септември 1944
г. наново се завърнала в Народната опера.
После получила званието „заслужил
артист“ и орден „Червно знаме на труда“.
(край на бележките за Констанца Кирова от книгата на Петко Тихолов)
Няма какво да коментирам – голяма артистка е била Констанца Кирова, а това което се е случило през 1941 г. ми напомня на много подобни случаи в тази област с редица български оперни артисти, преждевременно изпратени в пенсия или освободени от работа без съответно културно отношение. В хода на моите стотици статии за оперни певци срещнах поне 10-15 такива случая… Типично българско отношение!
Ще завърша днешната статия с една „весела информация“, свързана с порядките в „стара България“ в началото на 20-и век – едно интересно четиво в днешния 29 април 2020 г.:
Портал „Борба“ Велико Търново
СТРАНИЦИ ОТ МИНАЛОТО. Конкурсите за красота били обявени за „вредни слободии”
Публикувана на: 15.05.2013 г. в брой 92 на в. „Борба“ от 15.05.2013
През 30-те години на ХХ в. „парадът” на хубостта у нас се „дирижирал” от популярни централни вестници и списания. Инициативата принадлежала не на родните журналисти, а на техните френски колеги. Във връзка с организирането на конкурса „Мис Европа” французите се обърнали към събратята си по перо у нас с гореща молба да открият „най-красивата от красивите българки”, която да защити честта на родината ни в Париж и да се състезава за авторитетния приз наред с другите „световни хубавици”.
В България обаче не всички възприели идеята с особен възторг. Дори вестникът на Българския женски съюз категорично я отрекъл: „Като че всичката е наред, та остана само тая грижа – да търсим първенството в красотата… Отечеството плаче и стене за честни, работни и сериозни гражданки, а ние си уреждаме зрелища… Каква обида и гавра с морала, добродетелта и дарованието!”
Независимо от гневните реакции в редакциите на някои столични издания започнали да пристигат снимки на родни хубавици, дръзнали да покорят с прелестното си излъчване Стария континент. Любопитен е фактът, че в първите години на „красивото” начинание журналистите поканили за членове на журито изтъкнати представители на интелектуалния елит, сред които се откроявали писателите Елин Пелин и Добри Немиров, професорите Асен Златаров и Александър Балабанов, художниците Борис Митов, Никола Маринов и свищовлията Александър Божинов, скулпторите Андрей Николов и Марко Марков. Единствените жени пък, удостоени с честта да оценяват красавиците, били младата, но особено нашумяла оперна певица КОНСТАНЦА КИРОВА и обичаната актриса Катя Спиридонова.
Въпреки авторитетния състав на журито и многобройните публикации в централната преса, които защитавали конкурса с авторитета на имена от ранга на Елисавета Багряна и Дора Габе, търновци посрещнали инициативата „на нож.” Макар и да живеели със самочувствието на отдавна „поевропейчени” българи, те се ужасили от мисълта за открито демонстриране на женската хубост и дори с възмущение го окачествили като „вредни слободии.”
По този повод в уводна статия на общински вестник „Велико Търново” от 16 септември 1931 г. четем: „Фатално е, че ние отскоро неугледно и лекомислено почнахме да купуваме и като слабоумни във всичко да подражаваме на европейския Запад… И веднъж изпаднали в това увлечение, правим се на глухи и слепи, като избягваме всячески да си даваме сметка, че избраният от нас главен път води към разсипничество, към разклащане на нравствените устои, към упадък на морала, от който сериозно боледува Западът…”
Пак от страниците на местния печат повечето търновци с одобрение четели разсъжденията на известния общественик, кмет, журналист и о.з. генерал Владимир Даскалов: „Да има конкурс на хубавици, това не е нова идея… Тази мода се харесва на всички свободни от работа мъже, тъй и на търговци за лесни гешефти, и те поеха присърце новата вълна на безумието. Конкурсите зачестиха. Да обичаш хубавото, красивото, е едно, а да изкараш момичета на пазара, е друго”.
Не по-малко било възмущението на автора, а и на много старостоличани, от „разюзданото” поведение и на янките: „Дойде работата дотам, та… даже в Америка произведе се конкурс и на мъжка хубост. И се намериха пак лекомислени момци, за да подложат телата си на преглед, също тъй, както става това с изложба на красиви животни по панаирите”, четем в същата статия.
В провежданите състезания за хубост Владимир Даскалов, както и повечето търновски граждани, съзирали една от основните причини за упадъка на нравите: „Забелязва се, че конкурсът за красота върви паралелно с другите пороци. Животът се измести от училището и семейството на улицата, същевременно и пороците изплуваха на повърхността. Много хора се разболяха от нерви и от разврат… Нима нашите професори, художници, писатели и др. не можаха да намерят и се занимаят с нещо по-сериозно, по-съществено, по-потребно на народа, нещо достойно и умно, ами са тръгнали да търсят хубавици?… Във вчерашната камара се намериха депутати, които повдигнаха шум до тавана, че някой си ударил плесница на някого си, а пък, че жената българка се оскърбява изобщо с конкурсите за хубавици, че ако за едните това е забава, за други – безчестна печалба – за това никой депутат в камарата не вдигна глас, никой не протестира! Или още не искате да разберете, че на трезвите и здрави българи не им са потребни красавици кукли, ами сериозни жени, предани стопанки и любящи майки? Защо за такива жени не назначавате конкурси, господа?” – патетично пита авторът. Възпитан в духа на добрите патриархални традиции, той горещо препоръчва на овластените лица да положат усилия „тази слободия, конкурс за хубавици, да се провежда само на лекомислени забави, кръжоци и клубове и на домашни ревюта, ” за да не се уронва публично авторитетът на българската жена и особено на „търновката, която по цял свят е известна с хубостта си, но и с целомъдрието, добросърдечието и загрижеността си към семейството”.
(край на цитата)
Лично на мен ми хареса тази статия, защото показва по недвусмислен начин мисленето на българина по всяка нова тенденция в нашия комплексен свят. Не давам мнение, аз съм по начало толерантен и разбирам идеята на този „консервативен“ автор г-н Владимир Даскалов, но както се убеждаваме вече от столетия – забраните, табутата, ограниченията от останалия свят не водят към голям прогрес. Иначе България би трябвало днес да бъде на едно от първите места в света по развитие, а то за жалост не е така. Всичко зависи от народа на дадена държава и от нейното политическо и стопанско управление. Не на последно място – и от управлението на културата!
Във връзка с такива конкурси за красота има и други материали в медиите, на които няма да се спирам. Но в една друга информация от ноември 2018 г. наново става дума за участие на Констанца Кирова в журито на този конкурс в София, но 2 години преди статията във Велико Търново – през 1929 г., поради което ще я цитирам. Както е известно (вижте моля снимките след края на статията), Констанца Кирова е била жена с особена подчертана класическа красота, може това да е било знак за избора в журито на такива конкурси):
Портал „Woman.bg“
Първата Мис България отива на конкурса случайно
25 ноември 2018 г.
Люблена Папазова, редактор
Градското казино в София е сградата, в която е осъществен първият официален избор на Мис България. Датата е 31 януари 1929 г., малко след полунощ. След като бъде избрана, най-красивата българка трябва да стегне куфарите си за Париж. Там ще се проведе надпреварата за Мис Европа. Въодушевлението сред българите е голямо, но изискванията към участничките в конкурса не са никак малки – като се започне от това да не са ученички и се свърши с ултиматума да не са и женени. Бъдещите миски трябва да са на възраст от 16 до 26 години. Първоначално журито, в което личат имената на скулптура Андрей Николов, професор Асен Златаров, оперната певица КОНСТАНЦА КИРОВА, писателят Добри Немиров, художниците Стефан Иванов и Никол Маринов, карикатуристът Райко Алексиев и журналистът Данаил Крапчев, избира осем млади жени, които са пратили свои снимки във вестник „Зора”.
Докато тече конкурсът в Градското казино, журито апелира към всички красиви дами в залата да се включат без предварителен кастинг, както бихме казали сега. Така общия брой на претендентките става 32. Сред случайно от отзовалите се и ЛЮБА ЙОЦОВА, която за огромна изненада на своето семейство печели титлата. На второ и трето място са съответно пловдивчанката НОРА ТРИФОНОВА и РАДКА СТАНИШЕВА (от Кукуш).
Точно както и днес, и тогава тръгват спекулациите, че конкурсът е нагласен. Подклажда ги не само конкурентния на вестник „Зора” ежедневник „Утро”, но и някой от претендентките. Според тях врачанинът Андрей Николов нарочно е избрал своя землячка, защото Йоцова също е родена в града, макар че живее в София. Първата Мис обаче не дава ухо на интригите, защото не възприема конкурса като състезание. Сприятелява се и с конкурентките за Мис Европа.
Конкурсът във френската столица се състои на 7 февруари 1929 г. в „Гранд Опера“ в присъствието на президента на Френската република Гастон Думерг. Цяла София се струпва на гарата, за да изпрати българската представителка. Нашето момиче се състезава с още 17 претендентки. За облеклото ѝ се грижи най-добрата българска дизайнерка Пелагия Видинска, която на моден конкурс надвива самата Коко Шанел, изтъкна от откриването на изложбата, посветена на конкурса – професор Любомир Стойков.
Победителка и първа Мис Европа става унгарката Ержибет Шимон. Българската ѝ подарява флакон с розово масло с надпис „На мис Европа от Мис България”. Люба става приятелка и с Мис Австрия, на която гостува във Виена, сближава се и с Мис Сърбия и останалите претендентки от славянските страни. Забележете, че за разлика от някои от сегашните миски, които трудно говорят дори български, Люба Йоцова чурулика перфектно на френски, понеже е завършила френско училище в Русе. След конкурса първата българска Мис се жени за адвокат, отглежда две деца и си отива на 80 години през 1987 година.
Още интересни подробности, много снимки и вестникарски свидетелства може да видите в изложбата, посветена на конкурса, която бе открита преди дни в галерията „Дечко Узунов” в София. Тя ще продължи до февруари следваща година.
(край на цитата)
Люба Йоцова има Уикипедия-страница, така че който има повече интереси, може да погледне и там. Аз цитирам тук линк към тази Уикипедия-страница:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B0_%D0%99%D0%BE%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B0
Нека днес на 29 април 2020 г. да почетем 124 години от рождението на певицата Констанца Кирова, родена на този ден през далечната 1896 г.
Мир на праха й!
………………