Carlos Kleiber

Днес е рожденият ден на гениалния диригент Карлос Клайбер

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 3 юли 2020 г. се навършват кръглите 90 години от рождението на един от най-великите диригенти на съвременноста – легендарният Карлос Клайбер (Carlos Kleiber), за когото са разказвани и се разказват легенди. Според някои от тях всички негови колеги са го признавали за най-достойният и най-добър съвременен диригент.

Когато през 2004 г. Клайбер се помина твърде неочаквано (бил е болен от тежка болест), интендантът на Баварската държавна опера тогава – сър Питър Йонас (той се помина също наскоро) каза следните думи:

„Неочакваната смърт на Карлос Клайбер ни принуждава да мълчим. Той беше един гениален човек, който между своите колеги-диригенти беше признат за най-важният диригент през втората половина на 20-и век. Той беше едно изключително явление във всяко отношение на тази дума“.

(край на цитата)

А големият немски музикален теоретик и музиколог проф. Йоахим Кайзер, който се помина през месец май 2017 г., направи следното изказване:

„Ние бяхме свидетели на неговия триумф, на неговата предизвикваща известен страх особеност, но преди всичко на неговото пламтящо изкуство“.

Във връзка с днешната кръгла годишнина от рождението на Карлос Клайбер редица медии тук в Германия публикуват статии по случая или излъчват в ефира предавания, посветени на този юбилей. Особено ценно е предаването на авторитетната медия „BR Klassik“ в Бавария, която посвещава голямо предаване днес. Цитирам линк към него, за да се проследи същото при желание:

https://www.br-klassik.de/aktuell/carlos-kleiber-dirigent-geburtstag-90-jahre-playlist-beste-aufnahmen-100.html

Аз си спомням много добре, когато преди няколко години една британска радиокомпания направи допитване до 100 най-известни диригенти в целия свят, КОЙ Е НАЙ-ДОБРИЯТ ДИРИГЕНТ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА, единодушно на първо място беше класиран Карлос Клайбер.

В различните информационни източници има огромен брой подробности във всяко отношение, в Уикипедия за него съществуват страници на 27 езика, също и на български език. Моят ФБ-приятел Томислав Вичев е писал за Карлос Клайбер, там се цитират негови статии. Предполагам, че той е участвал и в написването на страницата в Уикипедия, нека я цитирам тук, макар че после ще дам бележки, които може да се дублират:

Карлос Клайбер (на немски: Carlos Kleiber) е роден на 3 юли 1930 г. в Берлин, починал на 13 юли 2004 г. в Словения. Той е диригент, роден в Германия, отраснал в Аржентина, гражданин на Австрия, сред най-известните артисти на 20-и век.

Роден е като Карл Лудвиг Клайбер, син е на австрийския диригент Ерих Клайбер и Рут Гудрих – американска еврейка. През 1940 г. семейство Клайбер емигрира в Буенос Айрес, след като Ерих Клайбер си подава оставката от своя пост в Берлинската Опера, като протест срещу политиките на Нацистката партия. В Аржентина името на Карл става Карлос. Като дете той е имал английска гувернантка, израства в английски пансион и по-късно учи в Цюрих. Той композира, пее и свири на пиано и тимпани. Макар че неговият баща забелязва музикалните способности на сина си, той го обезкуражава от това да преследва музикална кариера: “Колко жалко, че момчето е музикално и талантливо”, пише баща му на свой приятел.

В крайна сметка Карлос Клайбер записва химия в Цюрих, но скоро решава да се посвети на музиката, като продължава музикалното си образование в Буенос Айрес. Той е корепетитор в театъра „Гертнерплац“ в Мюнхен през 1952, и става капелмайстор в Потсдам през 1954. От 1958 до 1964 той е капелмайстор на Германската опера на Рейн в Дюселдорф и Дуисбург, и след това в Операта в Цюрих от 1964 до 1966. Между 1966 и 1973 той е първи капелмайстор в Щутгарт, неговата последна постоянна длъжност. През следващите години той често дирижира в Баварската държавна опера в Мюнхен.

По-нататък по време на своята кариера на свободна практика той дирижира само на определени събития.

На 21 юни 2010 г. Виенската Филхармония с Рикардо Мути отбелязаха 80 години от рождението на Карлос Клайбер с концерт в Любляна.

Клайбер се оттегля от концертния живот в началото на 90-те години на 20-и век, като се появява само за частни концерти или благотворителни такива. На едно такова събитие в Инголщат, вместо обичайното заплащане получава ново Ауди, направено по негови спецификации. По мнението на мнозина от неговите колеги и слушатели, които са присъствали на педантично репетираните му изпълнения, при все това оставащи спонтанни и вдъхновяващи, този ексцентричен гений е вероятно най-големият диригент на своето поколение, независимо от рядкостта на неговите явявания на концерти.

Библиография

Вичев, Томислав. „Ерата Клайбер“, 2003.

(край на данните от Уикипедия)

Ето и моите информации за този голям артист, останал в музикалната история с най-добри спомени при тия личности, които са имали възможност да работят с него.

Карлос Клайбер е роден на 3 юли 1930 г. в Берлин, починал е на 13 юли 2004 г. в градчето Litija в Словения. По рождение има австрийско-американски корени. По начало и след 1980 г. има австрийско поданство, известно време и аржентинско. До 1935 г. живее в Германия, също и след 1953 г. Неговият баща е австрийският диригент Ерих Клайбер, за когото на 5 август 2014 г. писах доста голяма статия по случай рождения му ден, а неговата съпруга Рут Клайбер е американка, родена в Берлин. По майчина линия Рут Клайбер има еврейски корени, като нейните предци са роднини на писателя Walter Scott.

Карлос Клайбер израства до 1935 г. в Берлин, после в Австрия, в Швейцария, известно време във Франция и от 1940 г. в Южна Америка. След пристигането в Аржентина и кратък престой в Буенос Айрес, той посещава редица години интернат в Чили. Други места, в които той живее са Куба, Ню Йорк и Буенос Айрес. Баща му – Ерих Клайбер е до 1935 г. Генерален музикален директор на Държавната опера „Unter den Linden“ в Берлин и след идването на националсоциалистите на власт не е съгласен с намесата им в неговата дейност, поради което напуска през 1935 г. Германия и емигрира в Аржентина. Именно тук от немското „Karl Ludwig“ (името на детето) идва испанското „Carlos“.

Заедно с посещението на училище Карлос Клайбер започва от рано да композира и да пее, изучава пиано и ударни инструменти, прави първите си музикални опити, като следва опита на баща си, често придружайваки го на репетиции в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес. До края на Втората световна война и падането на режима на Хитлер Ерих Клайбер остава в Буенос Айрес като диригент. При негови гостувания в Чили, Монтевидео, Куба и в Ню Йорк синът често придружава баща си.

През 1949 г. по настояване на бащата Карлос Клайбер започва да следва химия в Политехниката в Цюрих (ЕТН Цюрих), но през 1950 г. прекъсва това учение, за да се завърне отново в Буенос Айрес, където започва музикално обучение.

Според личните спомени на Карлос, той за пръв път ръководи малък радиооркестър в Монтевидео. Първите си практически занятия в един оперен театър той упражнява в „Teatro de la Plata“ недалеч от Буенос Айрес като асистент и корепетитор. През 1952 г. продължава кариерата си вече в Европа – като корепетитор в „Gärtnerplatz-Theater“ в Мюнхен. През 1955 г. е фактически дебюта му на диригент – в Потсдам при изнасянето на оперетата „Гаспароне“ от Карл Мильокер, където се изявява под псевдоним „Karl Keller“. След кратко пребиваване във „Виенската народна опера“, от 1957 до 1964 г. Карлос Клайбер е капелмайстор на „Deutsche Oper am Rhein“, където изгражда един голям репертоар. Междувременно гастролира в Залцбург – „Salzburger Landestheater“, както и в Хамбург.

През годините 1964-1966 Карлос Клайбер е капелмайстор в Оперния театър в Цюрих, през 1966-1972 – Първи капелмайстор в „Staatstheater Stuttgart“, където отвреме навреме гастролира чак до 1975 г. През 1966 г. той предприема първото си задгранично турне на Фестивала в Единбург с Държавната опера в Щутгарт, където дирижира операта „Воцек“ от Албан Берг. Това е операта, чиято премиера неговият баща е дирижирал през 1925 г. в Берлин.

През годините 1968 до 1973 Карлос Клайбер поема ангажимент като гост-диригент в Баварската държавна опера в Мюнхен, като и след това празнува там чак до 1988 г. особени триумфи. Заедно с това дирижира във Виенската държавна опера („Тристан и Изолда“ – 1973 г., „Кармен“ – 1978 г., „Бохеми“ – 1985 г., „Кавалерът на розата“ – 1974 и 1994). Eто подробности за тези изяви във Виена:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
CarmenDirigent09.12.1978–20.12.19785 mal
Der RosenkavalierDirigent23.05.1974–20.10.199411 mal
La BohèmeDirigent18.01.1985–24.01.19853 mal
Tristan und IsoldeMusikalische Leitung07.10.1973–30.10.19735 mal

(край на цитата)

Както виждаме, Карлос Клайбер е дирижирал общо 24 спектакъла на тези 4 опери. Ще цитирам два от съставите – те правят особено впечатление:

CARMEN, Samstag, 9. Dezember 1978 | 19:30 | in französischer Sprache

PREMIERE

in Fernsehbeleuchtung

(край на цитата)

При тази премиера на „Кармен“ режисира Франко Дзефирели, да не говорим за легендарните Елена Образцова и Пласидо Доминго. За баритона Юрий Мазурок (1931-2006) – солист на „Болшой“-театър от 1963 до 2001 г. с участия по целия свят, стана въпрос преди три дни, когато писах на 29 юни статията си за Емил Чакъров – той участва в знаменитите записи на българския диригент на оперите „Дама Пика“ и „Евгений Онегин“ от Чайковски заедно с български солисти, хор и оркестър.

Вторият цитат е от операта „Бохеми:

LA BOHÈME, Freitag, 18. Januar 1985 | 19:30 | in italienischer Sprache

192. Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

И тук наново режисира Франко Дзефирели, който е и сценограф на постановката, а Мирела Френи и Лучано Павароти са идеалната двойка в „Бохеми“ от 80-те години, играли заедно на редица оперни сцени по целия свят.

През 1974 г. Клайбер дебютира на Фестивала в Залцбург с „Тристан и Изолда“. Също през 1974 г. дирижира в Миланската Скала и в Ковънт Гардън в Лондон, и в двата театъра с „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус.

В САЩ Клайбер дирижира през 1978 г. (след един несъстоял се дебют в Оперния театър в Сан Франциско през 1977 г.), после през 1983 г. концерти с Chicago Symphony Orchestra. Това са единствените му изяви там. Едва през 1988 г. той дирижира като дебют в МЕТ в Ню Йорк „Бохеми“ от Пучини с участието на Мирела Френи и Лучано Павароти. По-късно той дирижира в МЕТ още „Травиата“, „Отело“ и „Кавалерът на розата“. В този оперен театър той е имал общо 20 изяви – първата в „Бохеми“ на 22 януари 1988 г., последната в „Кавалерът на розата“ на 20 октомври 1990 г. Цитирам ансамблите при дебюта и при последната му изява:

Metropolitan Opera House
January 22, 1988

LA BOHÈME {928}

Mimì....................Mirella Freni
Rodolfo.................Luciano Pavarotti
Musetta.................Barbara Daniels
Marcello................Jonathan Summers [Debut]
Schaunard...............Thomas Hampson
Colline.................Gwynne Howell
Benoit..................Claudio Giombi [Debut]
Alcindoro...............Claudio Giombi
Parpignol...............Stephen O'Mara
Sergeant................Mitchell Sendrowitz
Officer.................Ray Morrison

Conductor...............
Carlos Kleiber [Debut]

…..

Metropolitan Opera House
October 20, 1990

DER ROSENKAVALIER {325}

Octavian.....................Anne Sofie von Otter
Princess von Werdenberg......Felicity Lott
Baron Ochs...................Aage Haugland
Sophie.......................Barbara Bonney
Faninal......................Gottfried Hornik
Annina.......................Sarah Walker
Valzacchi....................Anthony Laciura
Italian Singer...............Stanford Olsen
Marianne.....................Juliana Gondek
Mahomet......................Joel Evans
Princess' Major-domo.........Nico Castel
Orphan.......................Linda Mays
Orphan.......................Jean Rawn
Orphan.......................Beverly Withers
Milliner.....................Deborah Saverance [Last performance]
Animal Vendor................John Hanriot
Hairdresser..................Sam Cardea
Notary.......................James Courtney
Leopold......................Ross Crolius
Lackey.......................Arthur Apy
Lackey.......................John Bills
Lackey.......................Frank Coffey
Lackey.......................Donald Peck
Faninal's Major-domo.........Michael Best
Innkeeper....................Charles Anthony
Police Commissioner..........Jeffrey Wells
Widow........................Elizabeth Anguish

Conductor....................
Carlos Kleiber [Last performance]

(край на цитата)

Четем имената на световно известни солисти, като Мирела Френи, Лучано Павароти, Томас Хемпсън (гостувал е в София в последно време), Анне Софи фон Отер, Фелисити Лот, Барбара Боней (или Бони), писал съм за нея статия, тя започна кариерата си през 70-те години в Оперния театър в Дармщадт) и други.

От началото на 70-те години Карлос Клайбер работи само с няколко оркестъра, преди всичко с Виенските филхармоници и Баварският държавен оркестър, с които предпирема турнета. През 1989 и 1994 г. той дирижира по инициатива на немския президент Рихард фон Вайцзекер два тържествени концерта с Берлинските филхармоници, но отказва предложението на орекстъра да стане наследник като диригент на Херберт фон Караян.

С напредване на възрастта Карлос Клайбер започва все по-рядко да дирижира, макар че той е един от най-търсените диригенти. След постоянния ангажимент в Щутгарт той отклонява всеки друг постоянен ангажимент. От средата на 90-те години той се оттегля все по-бързо от активна дейност. Последните му изяви са при едно турне в Испания със симфоничния оркестър на Баварското радио в началото на 1999 г. в Лас Палмас, Валенция и Каляри.

Последните 5 години от живота му протичат далеч от светлините на сцената и при пълно откъсване от околния свят. Един голям талант, колкото велик и гениален, толкова и неразгадаем.

На този въпрос няма да се спирам подробно, но в хода на подготовка на тази статия през 2018 г. исках поне малко да се ориентирам за онова, което е станало след 14 години, откак Карлос Клайбер напусна житейската сцена през 2004 г. Знаех, че той се помина в малко селце в Словения – недалеч от Любляна, където е живял усамотен в къщичката на семейството им със съпругата си Станка (Stanislava Brezovar) – бивша балерина, с която е бил оженен от 1961 г.

Попаднах на две статии от 2012 и 2014 г., които дават достатъчно информация за живота на Клайбер през тези години. Ще се спра на първата, а към втората ще посоча линк за ония читатели, които искат да се запознаят с редица подробности.

Извадка от статия в портал „Австрийско Радио и Телевизия в провинция Каринтия“ от 26 октомври 2012 г. (Каринтия е една от 9-те федерални провинции в Австрия):

Portal „Kärnten ORF.at“ Österreich

26.10.2012

(…)

Museum für Besucher eingerichtet

Heute kommt hierher, wer sich auf die Spur, eines der größten musikalischen Genies des 20.Jahrhunderts begeben will: Neben Kirche und Friedhof haben Bewunderer ein kleines Museum eingerichtet. Eine Pilgerstätte für Musiliebhaber.

Wie sein Tod, gibt auch die Person Carlos Kleiber bis heute Rätsel auf. Kleiber dirigiere nur, wenn sein Kühlschrank leer sei, behauptete Herbert von Karajan einst von ihm.

Denn obwohl Carlos Kleiber einer der meistgesuchten Dirigenten seiner Zeit war, zog er sich immer mehr aus der Musikwelt zurück.

„Mit Musikbetrieb nicht zufrieden“

Tonkli: „Er war mit dem gesamten Musikbetrieb im auslaufenden 20. Jahrhundert überhaupt nicht zufrieden. Die Art, wie Musik gemacht und medial vermarktet wurde, hat ihm nicht gefallen. Er wollte nicht ein Teil dieser Fabrik, sondern eine Persönlichkeit sein. Er war nicht kaufbar und entschied selbst, was richtig ist und was er zu machen hatte.“

Berühmt geworden ist Konjsiča seit Kleibers Tod – und trotzdem noch immer ein Geheimtipp. Neben seiner Musik einer der wenigen Orte, an dem sich dieser Ausnahmekünstler zu Hause gefühlt hat.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Австрийско Радио и Телевизия в провинция Каринтия“

26.10.2012

Открит музей за посетители

Днес тук идва онзи, който се интересува от следи, които е оставил един от най-големите музикални гении на 20-и век: негови поклонници са изградили малък музей за него между църквата и гробището. Едно място за поклонение на музикални любители.

Както неговата смърт, така и личността на Карлос Клайбер крият и до днес загадки. „Клайбер дирижира само тогава, когато неговият хладилник е празен“, твърдеше за него преди години Херберт фон Караян.

Макар и Карлос Клайбер да беше един от най-търсените за изяви диригенти в епохата си, все повече той се отдръпваше настрани от музикалните събития.

„Недоволен от музикалния живот“

Тонкли казва (б.а. Б.К.: Оскар Тонкли е съвременник на Карлос Клайбер и музикален любител, който прави изказвания в тази статия): „Той не беше доволен изобщо с целия музикален живот през изтичащия 20-и век. Начинът, по който се правеше музика и нейното рекламиране в медиите не му допадаше. Той не искаше да бъде част от тази фабрика, а да остане една личност. Той не позволяваше да бъде закупен, а сам да решава какво е важно и какво трябва да прави“.

Селцето Коншица става прочуто след смъртта на Клайбер и все още важи като „тайна препоръка“ за посещение. Освен в музиката си, този изключителен артист се е чувствал почти само на това място като в свой дом.

(край на превода)

Трябва да призная, че бях изненадан, когато пожелах да преведа името на селцето Konjsiča на български език. Влязох в Интернет с името му на словенски език и намерих Уикипедия-страница за него на десетина чужди езици, при това и на български език – съвсем малка, но я има. Ето текста й: „Коншица (на словенски: Konjšica) е село в Словения, регион Средна Словения, община Лития. Според Националната статистическа служба на Република Словения през 2015 г. селото има 107 жители“.

(край на цитата)

Изобщо ми прави впечатление, че българските автори в Уикипедия в областта на географията са много активни. През последните 7 години съм търсил стотици имена на населени места в цял свят, свързани с биографиите на оперни дейци от чужбина с цел правилно да ги напиша на български език (има толкова неизвестни или малко познати) и почти винаги съм намирал съответна Уикипедия-страница на български език за съответното място. Респект! Защо не е така и за областта на класическата музика и нейните дейци в целия свят. За редица български светила в тази област няма даже и ред в такава страница.

Другата статия е от 2014 г. – много интересна, съдържа изложение на близка приятелка на Карлос Клайбер – музикалната журналистка Кристине Лемке, която след много години посещава селцето, където е живял и където е погребан той и споделя редица детайли от спомените си за артиста. Ето само началото (без превод):

“Nicht seelisch zerfetzen, he!”

Eine Fahrt nach Slowenien an das Grab des Jahrhundertdirigenten Carlos Kleiber – im Gepäck die Zeugnisse einer ganz besonderen Brieffreundschaft

Von Christine Lemke-Matwey

10 Juli 2014, 8:00 Uhr Editiert am 24. Juli 2014, 2:05 Uhr „DIE ZEIT“ Nr. 29/2014

(край на цитата)

Цитирам линк към тази статия в авторитетна медия в Германия:

https://www.zeit.de/2014/29/carlos-kleiber-dirigent

В края на тази статия ще цитирам наградите и дискографията на Карлос Клайбер (източници на английски език):

Honours and awards

…….

Discography

………

DVD releases

(край на цитата)

Нека днес на 3 юли 2020 г. да си спомним за Карлос Клайбер, този гений на диригентското изкуство – 90 години от рождението му, а на 13 юли ще се навършат 16 години от смъртта му. Любителите на музикалното изкуство, които са слушали интерпретациите на Карлос Клайбер, няма дълго да го забравят.

Мир на праха му!

……………….