IN MEMORIAM
Драги приятели, днес на 13 февруари 2024 г. надвечер ме направи много тъжен една вест от моя ФБ-приятелка, която ми съобщи, че се е поминала в Стара Загора оперната певица Мария Клинчева, името на която добре познавам, защото само преди три месеца писах тук във ФБ за пръв път статия за нея, която се посрещна с голям интерес от моите приятели и читатели. И ето само 3 месеца по-късно милата Мария Клинчева не е вече между нас живите …
Заедно с това съобщение моята приятелка ми изпраща линк към официалното съобщение в медиите за кончината на Мария Клинчева. Цитирам това съобщение:
Портал „SKiF“
13 февруари 2024 г.
Починала е оперната певица Мария Клинчева
До последно работи като педагог и преводач на опери от италиански език за своята любима Старозагорска опера.
Оперната прима Мария Клинчева е починала, съобщи пресцентърът на Старозагорската опера. През миналата година тя отпразнува своя 80-годишен юбилей. Клинчева е родена в Панагюрище на 16 септември 1943 година.
„Това е от нещата, с които се гордея. Имах едно прекрасно детство, в една стара панагюрска къща, с големи дувари, в която имаше всичко. Тя беше прекрасна – широка, просторна, но и уютна. Дворът беше пълен с чемшир, здравец и всички цветя. Майка ми садеше в лехите много цветя – от кокичета и минзухари до хризантеми. През цялата година в двора ние имахме цветя, затова и аз толкова ги обичам“, сподели в интервю за БТА, публикувано през м. г., оперната прима.
И допълва:
„Живяла съм добре, не се оплаквам от нищо. Не обичам хората, които лошо пишат за България. Родината ми за мен е щастие. Земите от края на октомври, ноември, бяха наситени със сняг, ние виждахме пътищата чак през април. Водиха ни с шейни на гости или на училище. Децата много обичахме да се бием със снежни топки, а бузите ни бяха червени. Не се разболявахме, а в дъжда цопахме боси, но бяхме много щастливи. Нямали сме много неща, от които не са лишени днешните деца, но бяхме щастливи“, спомня си още Клинчева.
През 1972 година се завръща в България с договорите си за концерти в Италия през различните сезони. Назначена е в операта в Стара Загора. Остава в Града на липите и отдава сърцето си на сцената на операта в града. С всеотдайност и вдъхновение, с изключителните си качества, примата изиграва около 50 роли, голямата част от тях главни. До последно продължи да работи като педагог и преводач на опери от италиански език за своята любима Старозагорска опера.
(край на цитата)
Жалко, много жалко …
Веднага реших още тази вечер да реагирам и съобщя траурната вест на моите читатели и приятели, като заедно с това цитирам статията си от ноември 2023 г. за Мария Клинчева – имам нови приятели в последно време, нека научат какво съм писал за тази изключително симпатична жена, която от дълги години живееше в Стара Загора и все още беше активна до последно, като работеше в любимата си Старозагорска опера, превеждайки опери от италиански език и помагайки като вокален педагог. Цитирам моята статия от 7 ноември 2023 г. без промени:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 7 ноември 2023 г. ще уважа със статия за първи път заслужилата българска оперна певица Мария Клинчева, която е родена на 16 септември 1943 г., така че сега през 2023 г. тя навърши на тази дата 80 години.
През септември и почти до края на октомври аз бях на почивка в България и очевидно не можех да отразя в статия този юбилей. И по други причини реших да отложа писането на специална статия за по-късно, за да събера повече сведения за нея и така статията да добие по-голяма широта.
Интересно е да спомена още в началото как стигнах до идеята да пиша за Мария Клинчева. Нейната възходяща кариера в чужбина и после в България, особено в Старозагорската опера аз не познавах, защото от 1974 г. живея в Германия, а през тези години певицата изгражда своя възход. Обаче нейното име съм срещал при запознаването ми с биографиите на други нейни колежки и колеги, когато започнах да пиша редовно моите „оперни истории“ от средата на 2013 г.
И така ето причината за тази идея:
На 21 август 2023 г. получих следното писмо от моята ФБ-приятелка Магдалена Андонова от Пловдив:
Здравейте! Днес попаднах на този материал за оперната певица от Стара Загора Мария Клинчева (сега в полагаем отпуск). Материалът е излязал днес. Тъй като вие може би сте писал и за нея, мисля, че ще бъде едно интересно допълнение и това интервю с нея. Тя не знае, че ви го изпращам, инициативата е моя, защото тя е един прекрасен творец и човек!
Magdalena
Това е линк към въпросното интервю:
(край на писмото)
Това писмо много ме заинтересува и след като влязох в Интернет и слушах интервюто на Мария Клинчева, веднага реших да напиша статия за нея. Но тъй като от 21 август до 4 септември, когато беше полета ми за България, нямаше достатъчно време за подготовка, реших вероятно да напиша статия след като си дойда обратно в края на октомври. Проблем беше и това, че нямах още почти никакви материали до този момент.
Веднага ми хрумна обаче идеята да се обърна за съдействие към моята добра приятелка в Стара Загора д-р Ема Жунич, която работи отдавна в Старозагорската опера, а преди години защити много успешен докторат на тема артистите в този оперен театър и бях сигурен, че Ема Жунич ще ми даде ценни сведения за Мария Клинчева. През последните 8 години тя много пъти ми е помагала с ценни информации в тази насока, когато съм писал за артисти в Старозагорската опера.
Още в същия ден, в който получих писмото от Магдалена Андонова от Пловдив, написах следното на д-р Жунич:
Здравей драга Ема,
отдавна не сме си писали, но знам, че не сме се забравили. Надяваме се, че си здрава и добре, и с познатата ми твоя енергия продължаваш да се грижиш за успехите на Старозагорската опера.
Имам малка молба към теб: днес моя добра позната от Пловдив ми изпрати линк към статия, публикувана днес в медия от Стара Загора за вашата певица Мария Клинчева. Аз знам това име от преди 3-4 години, когато случайно съм попадал на него и съм събрал в архива си няколко документа. В един от тях е написано, че е родена на 16 септември 1943 г., така че сега през 2023 г. ще навърши 80 години. Не съм писал статия за нея до сега, но намирам за уместно да я почета, защото знам, че е оставила отлични следи в Старозагорската опера. Имам малко данни за други нейни изяви главно преди това в Италия, също и няколко снимки, но за дейността й в Стара Загора имам само обща информация, че е участвала в редица роли. В един документ пише, „че е отменила поредица концерти в Италия заради ролята на Аида в Старозагорската опера, възложена й от маестро Димитър Димитров, с когото по-късно ще направи 14 роли“. Другаде прочетох, че „ (…) всъщност когато е на сцената, на която е изиграла над 40 роли, тя е обаятелна не само с гласа си (…)“.
Моята молба е, ако имаш в архива си повече конкретни данни, да ми напишеш в кои опери е участвала и с какви роли, за да бъда точен. Може и в твоите изследвания в докторската ти работа да има данни за нея. Прощавай, ти си ми помагала и друг път, което много високо ценя, за това и сега те замолвам.
Понеже на 4 септември летя за България, където ще остана до 23 октомври, вероятно ще пусна статията за нея в първите дни на септември, хубаво ще бъде да я почета преди кръглия й рожден ден. Както научавам, имала е отлични изяви в Стара Загора.
На теб желая здраве, щастие и нови творчески успехи. Аз за сега съм здрав и добре, както виждаш, редовно пиша и това ме крепи. Ако ми пращаш нещо, може тук във ФБ или на моя е-адрес.
Най-топли поздрави в тази жега: Борис
П.П. Изпращам ти линка на моята позната от Пловдив
(край на писмото)
Още вечерта на 23 август Ема Жунич ми написа:
Г-н Контохов, относно молбата ви за Мария Клинчева, започвам с вердиевите премиери и участията ѝ в тях (извадки от Дисертацията):
Премиерата на “Набуко” на 3 април 1982 г.: Диригент: Димитър Димитров, режисьор Георги Петров, художници Иван Йорданов и Венера Наследникова, хормайстори Богдана Попова и Емил Минев, балетмайстор Асен Гаврилов; Набуко – Денчо Белев; Абигаил – Евдокия Здравкова; Фенена – Петя Балджиева; Закариа – Никола Кутин; Измаеле – Атанас Шопов; Върховен жрец на Ваал – Васил Станишев; Абдало – Асен Попов; Ана – Мария Клинчева.
Премиера “Травиата”, 1 октомври 1987 г., Диригент: Божидар Бонев, режисьор Болеслав Янковски, художник Евгения Раева, хормайстор Пламен Генов, балетмайстор Мая Шопова; Виолета – Офелия Христова; Флора – Мария Клинчева; Анина – Биляна Христова; Алфред – Симеон Симеонов; Жорж Жермон – Борислав Дойчев; Виконт Гастон дьо Леторие – Васил Недев; Барон Дюфол – Васил Станишев; Маркиз д’Обини – Костадин Чамов; Д-р Гренвил – Йовчо Киров; Жозеф – Стоян Господинов.
Премиера “Травиата” – 2 юни 1992 (след пожара в Операта), Диригент: Димитър Димитров, режисьор Димитър Димитров, художник Евгения Раева, хормайстор Пламен Генов, балетмайстор Алида Бонева; Виолета – Мариета Велкова; Флора – Мария Клинчева; Анина – Радичка Богданова; Алфред – Симеон Симеонов; Жорж Жермон – Денчо Белев; Виконт Гастон дьо Леторие – Атанас Шопов; Барон Дюфол – Васил Станишев; Маркиз д’Обини – Костадин Чамов; Д-р Гренвил – Йовчо Киров; Жозеф – Стоян Господинов. Солисти балет: – Алида Тодорова-Бонева, Иван Топалов.
Премиера “Риголето” – 21 октомври 1993, Диригент: Божидар Бонев, режисьор Светозар Донев, художник Мария Трендафилова, хормайстор Богдана Попова, балетмайстор Алида Бонева; Херцога – Милко Михайлов, Риголето – Денчо Белев; Джилда – Мариета Велкова; Спарафучиле – Александър Марулев; Мадалена – Тоня Петрова; Граф Монтероне – Никола Кутин; Марулло – Борислав Дойчев; Борса – Васил Недев; Граф Чепрано – Васил Станишев; Графиня Чепрано – Мария Клинчева; Пажа – Боряна Ганева; Джованна – Радичка Богданова; офицер – Йовчо Киров.
Премиера “Набуко” – 6 юли 1995, Диригент: Божидар Бонев, режисьор Димитър Димитров, художници Иван Йорданов и Венера Наследникова, хормайстор Богдана Попова; Набуко – Денчо Белев; Абигаил – Офелия Христова; Фенена – Петя Балджиева; Закариа – Александър Марулев; Измаеле – Зиновий Стоянов; Върховен жрец на Ваал – Васил Станишев; Абдало – Васил Недев; Ана – Мария Клинчева.
Премиера “Риголето” – 2 юли 1999 г.; Диригент: Лучано ди Мартино, режисьор Нина Найденова, художник Радостин Чомаков и Венера Наследникова, хормайстор Емил Минев, балетмайстор Пенка Филипова; Херцога – Камен Чанев, Риголето – Денчо Белев; Джилда – Мариета Велкова; Спарафучиле – Петър Петров; Мадалена – Петя Балджиева; Граф Монтероне – Добри Добрев; Марулло – Борислав Дойчев; Борса – Евгений Димитров; Граф Чепрано – Васил Станишев; Графиня Чепрано – Мария Клинчева; Пажа – Мила Колева; Джованна – Ивона Иванова; офицер – Йовчо Киров.
Премиера “Травиата“ – 21 декември 2000, Диригент: Божидар Бонев, режисьор Нина Найденова, художници Радостин Чомаков и Венера Наследникова, хормайстори Емил Минев и Младен Станев, балетмайстор Пенка Филипова; Виолета – Светлана Донева; Флора – Силвия Василева; Анина – Мария Клинчева; Алфред – Стоян Илиев; Жорж Жермон – Денчо Белев; Виконт Гастон дьо Леторие – Евгений Димитров; Барон Дюфол – Васил Станишев; Маркиз д’Обини – Игнат Желев; Д-р Гренвил – Петър Петров; Жозеф – Стоян Господинов.
Дисертация, с. 178-179:
На 10.5.1975 Мария Клинчева прави своя дебют като Чо-чо сан пред публиката в Луковит* на стотното представление, но – заради допуснати грешки в номерацията на представленията** в дневниците – така и никой не е разбрал, че това е стотно представление на постановката на Михаил Хаджимишев от 19.1.1963 година.
——-
*След края на спектакъла пред стаичката, служеща за гримьорна, се извива дълга опашка от подсмърчащи хора, чакащи за автограф певицата. Случай, който впоследствие пом.-режисьорът Калин Гочев многократно разказва.
**Според Протокол № 107, 10.5.1975, „Мадам Бътерфлай” се играе за пети път през сезона и за 78-и за постановката.
През 1973 г. М. Клинчева е в ролята на Татяна в “Евгений Онегин” (стр. 203). За “Кола Брюньон” от Дмитрий Кабалевски Розалия Бикс пише: „Постановката разкрива с необикновена убедителност актьорските качества на състава като се започне от Борислав Дойчев, Мария Клинчева и Стефка Минева и се стигне до чудесните епизодици в трупата, до един – в ярко превъплъщение в образите, сочни, характеристични.” (Р. Бикс. Оперният театър на Димитър Димитров, с. 93). В ролите, както обикновено, има по двама изпълнители. Кола Брюньон – Борислав Дойчев и Иван Гюров, Селина – Стефка Минева и Тоня Петрова, Жакелина – Мария Клинчева и Людмила Малчева, Жифлар – Васил Станишев и Гени Таушанов, Кюре – Никола Кутин и Георги Енев, Робине – П. Пантелеев и Васил Недев, Херцог д’Ануа – Миньо Минев и Коста Арнаудов, Мадмуазел дьо Терм – Бистра Константинова и Стефка Христова, Глашатай – Иван Василев, граждани – Т. Стоянов и Стефан Бодуров, Глада – Весела Карагьозова и Жулиета Добрева. (Дисертация, стр. 232).
“Гергана”, 1975 г., за 50-годишнината на театъра: Цитирано по: Зидарова, Леа. След 50 години – отново “Гергана” на старозагорска сцена. Музикални хоризонти, 1975, № 7, с. 65-70. Щастливо изключение според авторката „прави музикалната страна на спектакъла, компетентно преработена от Д. Димитров и безупречна в изпълнението на Мария Клинчева, Миньо Минев, Мария Димитрова, Николай Кутин. Изнесен на подобно художествено равнище, музикалният материал на операта „Гергана” дава осно¬вание да се твърди, че тя, при по-сполучлива сценична реа¬лизация, може да бъде интересна и днес и да намери място, не само като юбилеен спомен, в репертоара на кой да е наш оперен театър.” Мария Клинчева е в ролята на Първа ремсистка в „Завръщане при началото” – жанрово определена от автора й, Александър Йосифов, като опера-оратория, създадена по „Поема за мъртвите и живите” на Павел Матев, със световна премиера на 20.3.1976. Посветена е на XI партиен конгрес и 20-годишнината от Априлския пленум. Издържа едва 6 представления – 3 на собствената сцена и 3 – в други населени места. Постановчиците са Божидар Бонев, Георги Петров, Петър Русков и Богдана Попова, а изпълнителите – Асен Попов (Поет), Мария Димитрова (Майката, Смъртта), Беатрис Бояджиян (Старата учителка), Никола Кутин (Животът), з.а. Ангел Ламбев (Поет-четец), Правда Янкова (Синът и Втора ремсистка), Георги Енев (Бащата), Мария Клинчева (Първа ремсистка), Васил Станишев (Първи ремсист), Никола Кутин (Втори ремсист), Мария Касабова (Девойка), П. Пантелеев (Учителят-партизанин). От публикация в местния вестник става ясно, че това е първа самостоятелна работа на младия Божидар Бонев. За първи път се реализира на сцена; преди това, на 4.11.1975, е било осъществено концертно изпълнение от радиохора и радиооркестъра под диригентството на младия композитор. (289-290, Дисертация).
…….
Ето малко информация, г-н Контохов. Утре ще Ви изпратя още. Спокойна и уютна вечер ви желая.
……..
24 август 2023 г.
Продължавам, г-н Контохов: Още за “Завръщане…”-то – Оглеждайки някои режисьорски и сценографски решения, единственото име на солист (освен госта от Драматичния театър Ангел Ламбев) в публикацията на Юлиана Алексиева “. На старозагорска сцена – нова българска творба. Септември, № 55 (3561), 1 май 1976 (опера; „Завръщане при началото“), е това на Мария Клинчева: „От солистите бихме посочили като успешна изявата на Мария Клинчева (като I девойка от РМС).” Авторката приключва статията с първенството на Старозагорска опера по отношение на смелостта, с която се насочва към „неизпробвани терени“.
Още една световна премиера е осъществена през 1976 в Старозагорска опера – „Емигрантът” от Иван Димов, някогашен хормайстор на колектива. На 18.11.1976 с нея се открива поредното издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Певческата фраза и сценичната игра на Мария Клинчева в ролята на Венета излъчват обаятелна младежка чистота и преданост според рецензента Венелин Кръстев (Дисертация, стр. 292).
“Ивайло”: През 1977 Фестивалът на оперното и балетното изкуство е открит с премиерата на „Ивайло”. За първи път опера от Големинов напуска столицата…. „Постигнат е емоционален, въздействуващ спектакъл, който радва със сполуки в същата сфера, която преди години донесе признание и на софийската постановка: яркост на конфликта Мария (тук превъзходната Стефка Минева) — Кремена (тук Мария Клинчева, отличен музикант в певческия ансамбъл); също така византийската група… Хубав Ивайло гради Николай Кутин. Поведението му внушава доверчивост и топлота на нрава, замах и смелост на действията, които, прибавени към безукорното му вокално присъствие в образа, правят от Ивайло действителен, не формален център на творбата и представлението.” – Розалия Бикс. Ясна цел – здрави позиции. Стара Загора ‘77. (ФОБИ ’77). (Дисертация, стр. 296).
„Янините девет братя”, 1977 г., ФОБИ Мария Костакева: “Новата старозагорска постановка показа, че онова, което през 1937 г. се е възприело като „пълно отсъствие на мелодичност в музикалния език”, днес вече е станало класика. Нещо повече: поразява изключителната мелодическа наситеност на вокалния език и красивите лирически ариози.” Авторката недвусмислено подчертава голямата заслуга на диригента з. а. Димитър Димитров, който след сериозно и задълбочено вникване в партитурата, успява да извлече най-силните й качества. Работата с певците, надхвърлила равнището на интонационните трудности, преминава в сферата на художествено сложното. Добре изработени и „изпети” са партиите на главните действащи лица. Особено добре вокално се представят Стефка Минева (Циганката), Мария Клинчева (Яна), Васил Недев (Ангел), относително добра певчески е Донка Кой-чева (Майката)… (Дисертация, стр. 301) „Имах възможност да присъствам на тържественото откриване на Фестивала и да видя премиерния спектакъл на Старозагорската народна опера – „Янините девет братя”. Познавах много добре операта на Любомир Пипков, но никога не бях я слушала. Веднага бих казала – това е една великолепна интерпретация. Театърът се показа в много добре светлина. Що се отнася до режисурата и особено до сценографията – те са на световно ниво. Огромно впечатление ми направиха и тримата солисти – Мария Клинчева, Стефка Минева и Николай Кутин, които биха били чест за всеки театър. Това са певци с много добра вокална школа и артистично майсторство. Самата опера е сложна за изпълнение, но целият ансамбъл с лекота пя и се справи със задачите си. Прекрасно води оркестъра и з.а. Димитър Димитров.” – е отзивът на гостенката Руфина Лейтес, кандидат на изкуствознанието от Всесъюзния научноизследователски институт по изкуствознание в Москва. (Дисертация, стр. 303) Остава споменът за достойно изпълнения дълг чрез възкресяването и на това толкова самобитно българско произведение на старозагорска сцена. И надеждата, че някой ден ще се намерят нови откриватели на „Янините девет братя” – „опера на крайностите – неравна, ръбата, „калдъръместа”, „творба, която би представяла българската култура по най-силен начин по оперните сцени на света” с постигнатия рядък „синтез на съчетаване на националното с космополитното, наднационалното…” – Р. Бикс. До края на сезона „Янините девет братя” има шест представления, през следващия – още четири. Артистите в ролите: Майката – Донка Койчева, Яна – Мария Клинчева, Георги Грозника – Никола Кутин, Ангел – Васил Недев, Другите братя – Стоян Господинов, Санди Ганчев, Христо Димитров, Юлиян Караминчев, Георги Атанасов, Г. Ганев, Йовчо Киров, Чичо Димитър – Борислав Дойчев, Първи резбар – Иван Василев, Втори резбар – Асен Попов, Трети резбар – Иван Гюров, Дядо Гердан – Дамян Низамов, Циганката – Стефка Минева, Първи мечкар – Гени Таушанов, Втори мечкар – Господин Петков, Цар Ясен – Венцислав Кацаров, Старец – Николай Ножаров, Марко-Пияница и Чумав – Стефан Бастрев.(Дисертация, стр. 304.).
Списание “Българска музика” публикува на първа корица снимката на Яна – Мария Клинчева!!!
„Златната птица”. В края на сезон 1978/1979, на 7 юли, се състои закрита премиера на музикалната приказка „Златната птица” от Марин Големинов. А наесен, на 14 и 15 септември с премиерни спектакли откриват новия сезон – първа постановка извън столицата. Диригент – Веселин Ненов, режисьор – Георги Петров, художник – Петър Русков, хореограф – Петър Луканов. В ролите: Димо – Атанас Шопов, Васил Недев, Иван Василев, Ая – Емилия Андонова и Кремена Кордова, Слава – Мария Клинчева, Стан – Дамян Низамов и Иван Гюров, Яна – Радичка Богданова и Тоня Петрова, Златната птица – Зорка Кирова, Пълководец – Гени Таушанов и Александър Марулев, Певец – Иван Василев и Атанас Шопов, Първи лаксател – з.а. Миньо Минев и Венелин Антонов, Втори ласкател – Николай Ножаров и Стефан Бодуров, Поет – Йовчо Киров, Бодин – Господин Петков и Димитър Пейчев, Старейшина – Стефан Бодуров и Тодор Ничев, Драган – Т. Стоянов, Стефан Господинов и Санди Ганчев, Иван – Георги Атанасов и Христо Димитров, Добриница – Незабравка Антонова и Красимира Константинова, Овчарче – Ралица Талазова и Мария Райчева, Фея – Й. Тангърова и Димитрина Огнянова, Критик – Николай Кънев и Вернер Бунарджиев, Девойка – Катя Димова и Надя Колева. Албена Найденова, присъствала и на двете представления, е впечатлена от „достигнатата професионална устойчивост на спектакъла”. (…) Албена Найденова долавя особено осезателна диригентската намеса и в изработването на певческите партии, защитени добре от Атанас Шопов, Емилия Андонова, Мария Клинчева, Дамян Низамов, Радичка Богданова (първи състав) и Кремена Кордова, Иван Гюров, Тоня Петрова (втори състав) и окачествява спектакъла като приятен, освежаващ репертоара на театъра. Във всички изпълнители критикът Димитър Коев долавя освободеност – с мярка и стилов профил. Отбелязва „порасналия изпълнителски нерв при Васил Недев (Димо), деликатната, „лирична” светлина, с която Кремена Кордова огрява Ая във всеопрощаващата й любов. Релефно очертана е Слава на Мария Клинчева – завършен образ с впечатляваща сила. За тази певица определено вече може да се говори като за съзряваща, ефективна сила в състава на театъра. – пише той. (Дисертация, стр. 307).
Ema Изпълнителите в премиерата (1981 г.) на “Тракийски идоли” на Марин Големинов, който пише творбата си за състава на Старозагорската опера: Терес – Иван Гюров и Борислав Дойчев, Анири – Светла Николова и Стефка Христова, Милтокитес – Никола Кутин и Парашкев Андреков, Аброзелма – Миньо Минев и Асен Попов, Лине – Людмила Малчева и Кремена Кордова, Ситони – Донка Нонова (Радева) и Велимира Георгиева, Бойре – Тоня Петрова и Надя Кисьова, Кеника – Евдокия Здравкова-Хорозова и Мария Клинчева, Мирто – Петя Балджиева и Радичка Богданова, Бура – Атанас Шопов и Петър Йосифов, Питак – Иван Василев, Лечител – Калин Гочев (пом.-режисьор), Ейоней – Господин Петков. (Дисертация, стр. 310). Каква е съдбата на „Тракийски идоли” в старозагорското им превъплъщение? Много сходна с идеята на произведението – навярно са изпреварили времето си. Творбата се играе в рамките на един-единствен сезон, има 9 представления, включително това в София, на сцената на националния ни театър в рамките на прегледа „Нова българска музика ‘82”. То е деветото. Последното. (стр. 311).
„Хан Крум — ювиги“ от Ал. Йосифов „Хан Крум” е два сезона на сцената на Старозагорска опера с общо 13 (9 + 4) представления. В ролята на Винеха излиза и Мария Клинчева, Вестоносец е Венцислав Воденичаров, Славянски князе – Добри Добрев, Венелин Антонов и Йовчо Киров, Архонт – Григор Костов. На третото представление (15.12.1983) хан Крум изпълнява баритонът Денчо Белев, Умара е Радичка Богданова, Омуртаг – Добри Добрев, Дядо Слав – Парашкев Андреков, Драгота – Владимир Тодоров, Диценг – з.а. Георги Енев, Ставракий – Иван Василев, Ликудис – Васил Недев, Вестоносец – Йовчо Киров, Архонт – Димитър Трошанов, Князе – Асен Попов, Роберт Чапликов и Ст. Бодуров. На обсъждането на постановката с авторите, творческия колектив, представители на медиите и гости на Фестивала, Димитър Димитров казва: „С тази постановка колективът на Старозагорската опера още веднъж доказва твърдото си професионално убеждение, че националната оперна школа се създава с национални произведения“. (стр. 316-317).
Дисертация, стр. 412: Мария Цветкова КЛИНЧЕВА, на сцената на Старозагорска опера от 1972 до 2003 г., сопран, лиричен. Роли: Аида, Памина („Вълшебната флейта”), Чо-чо сан („Мадам Бътерфлай”) , Манон Леско, Гергана, Мими („Бохеми”), Първа девойка от РМС („Завръщане при началото”), Яна и др. Солист от сезон 1972/1973. На 28.11.1972 е дебютът й като Аида. Родена на 16.9.1943 в Панагюрище. Сопран с изключително солидна и продължителна вокална подготовка. Завършила БДК, специализирала 4 години в Италия и усвоила италианския език така, че след прощаването със сцената е преподавател по италиански език и преводач.
(край на данните от д-р Ема Жунич)
Не мога да не изкажа огромната си благодарност към д-р Жунич, която така бързо реагира на моето писмо и ми отговори с такива подробности, които ме възхитиха с точността си, но и с голямата дейност на Мария Клинчева. Без съдействието на д-р Жунич статията ми за певицата нямаше да има тази стойност, както е сега. Благодаря й от сърце!
И така още на 24 август 2023 г. аз разполагах с доста конкретни сведения за Мария Клинчева от дейността й в Стара Загора. Но тогава спонтанно реших, че не е хубаво да пиша предварително преди кръглия й рожден ден на 16 септември, по-добре ще бъде да направя това след като се върна в края на октомври. И без това очаквах след рожденната й дата в медиите да се появят редица нови неща за нея, които вече мога да отразя и статията ми ще стане по-актуална. Затова реших да продължа работата по статията след като се завърна, което стана след 23 октомври.
Действително след като от десетина дни започнах да издирвам нови материали за Мария Клинчева, останах възхитен от големия отзвук при кръглия й рожден ден, отпразуван много тържествено в Стара Загора. Събрах редица нови (има и стари) материали и сега ще ги изложа в хронологичен ред, за да се получи хубава картина за живота и дейността на тази извънредно симпатична певица и човек.
Ето някои най-общи неща, които прочетох за Мария Клинчева и ги споделям в началото вместо увод:
Мария Клинчева е родена на 16 септември 1943 г. в Панагюрище – будно планинско градче с възрожденски идеали и традиции. Израснала е в къща построена от прадядо й, голяма, с просторен салон, много стаи и високи дувари, прегърнати от зеленина, сред здравец, чемшир и цветя.
Една от най-обаятелните личности, белязали с присъствието си детските й години, в училище „Георги Бенковски”, е даскал Петко Узунов, истински символ на знания, скромност, благородство, смирение, достойнство и мъдрост. Ето какво споделя тя:
“В часовете по музика той ни свиреше с концертната си цигулка. Когато завършихме 3 отделение, нашият учител каза, че се пенсионира. Преди да се разделим, ме извика по име и ми подари, пред класа, цигулката си. Спомням си, че ми подаде дървения калъф с думите: „Аз съм убеден, че Мария ще отиде да учи музика, тя е много музикална и отлична ученичка”. Думите на стария учител се оказват пророчески“.
(край на цитата)
След уроците по цигулка и участието в Ансамбъл “Ралчо Сапунджиев”, на 16-годишна възраст Мария Клинчева е приета в Музикалното училище в Пловдив, в класа на Люба Димитрова – завършила оперно пеене в Париж, след което пяла в Парижката Гранд опера. През 1964 година Мария Клинчева е приета в Музикалната академия в София, в класа по оперно пеене на проф. Люба Дмитриева. След като завършва Софийската музикална академия, прави записи в зала “България” и четири години работи в миманса на Софийска опера, през 1968 г. тя заминава за Италия – в Сиена, за специализация в Академия “Киджана” и продължава обучението си в “Санта Чечилия” в Рим и Флоренция. Получава стипендия от италианска страна и започва да се обучава в „Accademia Musicale Chigiana – Sienna“, където нейни преподаватели са Мария Канилия и световноизвестният оперен певец маестро Джино Беки. Следват четири години, в които Мария Клинчева продължава своето усъвършенстване по оперно пеене, като стипендиант в „Santa Cecilia – Rome“ и в „Studia di Interpretazione di Canto Lirico – Florence“. В родината на Леонардо да Винчи и Микеланджело тя среща забележителни личности.
През 1971 г. Мария Клинчева започва да се явява по конкурси в Италия. С особено въодушевление разказва за един Международен конкурс за певци и пианисти в Лониго, близко до Виченца. Ето какво споделя тя:
“Нямаше други българи, бях само аз. Председател на журито беше Етторе Кампогалиани, главен интендант на Ла Скала. В журито беше и Ферруччо Тальиавини, много обичан тенор. Съобщиха наградите и се изумих – 3 награда. Поделихме си я с Антонио Гарофольо, тенор от Катания, от Театро Белини. Направих много концерти в Италия. Имах импресарио. При едно от пътуванията ми, за месец, се явих на прослушване, по препоръка на Маестро Ригаччи, главен диригент на Театро Комунале, при когото завърших една студиа. Театро Комунале във Флоренция е много известен голям театър, на брега на река Арно. Търсеха изпълнителка за трети състав на централната роля на Маргарита в „Мефистофел” на Ариго Бойто. Явих се. Изпях арията, не помня как, но когато завърших, един господин от журито, явно председател на комисията, ми каза: „Моля, сеньорина, кажете ни вашите координати, телефон и адрес в Италия, за да ви потърсим и дадем нотния текст, за да научите цялата роля. Одобрена сте за трети състав“. В първи състав беше Райна Кабаиванска. Във втори – италианска певица. Аз обаче казах, че не мога да дам адрес, защото разрешителното ми за престой в Италия изтича, а на следващия ден трябваше да отпътувам за България. И така се простих с прекрасната роля на Маргарита. Но съдбата си прави такива шеги“.
(край на цитата)
Младостта й е свързана с Италия, но цялата й професионална кариера преминава на сцената на Старозагорската опера. За първи път Мария Клинчева прекрачва прага на първия извънстоличен оперен театър на 3 септември 1971 година. И все още е в него, като преводач на либретата за субтитрите на италианските заглавия в афиша. От 1977 година преподава италиански и пеене. Речниците са винаги до нея. Водила е курсове на инженерите от ТЕЦ „Марица Изток”, на всички фирми, които имат отношения с Италия. Не спира да работи. Работата я крепи и вдъхновява. Радва се на уважение, на приятели, на хора, които я поздравяват по улицата или споделят линковете й от социалните мрежи. Обича сигурността и не е мечтател. “Най-голямото щастие е да посветиш живота си на това, което обичаш. Пътят е трънлив, болезнен, изпълнен с безсънни нощи, но на сцената, пред публиката, всичко се забравя“, споделя тя.
И в края на тия уводни бележки нека споделя ценни мисли на Мария Клинчева, които тя изказва в едно интервю в края на месец септември 2023 г., след като отпразнува своя 80-и рожден ден:
„На 3 септември 2022 година се навършиха 50 години от деня, в който отворих за първи път вратата на Старозагорската опера. И ето ме все още тук, като преводач. И сега давам това, което знам и мога, на бъдещите певци. Направила съм повече от 50 роли. Безкрайно съм благодарна на Огнян Драганов. Той денонощно мисли за операта. По негова покана до момента съм направила 12 превода на оперни заглавия. Между тях са „Тоска”, „Турандот”, „Италианката в Алжир”, „Атила”, „Бал с маски”, „Селска чест”, „Палячи”, „Трубадур”, „Двамата свенливци”, „Дон Жуан” и др.
Смятам, че годините не са препятствие да се работи за една културна институция. И като човек живял в Италия, страна, богата с история, архитектурни и културни забележителности, скулптура, стил, музика, кухня, уважение към традициите, ми се иска ръководните хора на Стара Загора да бъдат безпристрастни, когато оценяват постиженията ни, да съдят с професионализъм и благородство, а не по симпатия или снизхождение. Казвам го от опит. Благодаря, че два пъти съм удостоена с наградата „Стара Загора”, но нека по-често се вглеждаме в хората около нас и ги оценяваме преди да са се изгубили във Вечността.
(край на уводните бележки)
Искам да започна с конкретно изреждане на всички оперни и оперетни роли, които Мария Клинчева е изнесла на сцената на Старозагорската опера, за да се разбере колко голям е приносът й за авторитета на този оперен театър, който през годините се наложи като един от най-добрите в България. Цитирам:
Роли на сцената на Старозагорска опера от 1972 до 2003 г.:
Изпяла съм всички централни роли в оперетите, поставяни на старозагорска сцена. С „Хубавата Елена” имаме 82 спектакъла в цяла България. Партнирах си със забележителните артисти Видин Даскалов и Арон Аронов.
На 28.11.1972 е дебютът й като Аида в операта от Верди. Сопран с изключително солидна и продължителна вокална подготовка. Завършила Софийската музикална академия, специализирала 4 години в Италия и усвоила италианския език така, че след прощаването със сцената е преподавател по италиански език и преводач.
Без данни по години:
Волфганг Моцарт – „Вълшебната флейта” (Памина).
Джакомо Пучини – „Манон Леско“ (Манон Леско), „Бохеми“ (Мюзета).
Руджеро Леонкавало – „Палячи” (Неда).
Жак Офенбах – „Хубавата Елена“ (Елена).
Имре Калман – „Царицата на чардаша” (Силва)
С данни по години:
1972 г.
Джузепе Верди – „Аида“ (Аида).
1973 г.
Пьотр Чайковски – „Евгений Онегин” (Татяна).
Дмитрий Кабалевски – „Кола Брюньон” (Жакелина).
1975 г.
Георги Атанасов – „Гергана” ( Гергана).
Джакомо Пучини – „Мадам Бътерфлай (Чо-чо-сан). На 10.5.1975 г. Мария Клинчева прави своя дебют като Чо-чо-сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини пред публиката в Луковит. След края на спектакъла пред стаичката, служеща за гримьорна, се извива дълга опашка от хора, чакащи певицата за автограф – случай, който впоследствие пом.-режисьорът Калин Гочев многократно разказва.
1976 г.
Иван Димов – „Емигрантът” (Венета).
Александър Йосифов – „Завръщане при началото”, опера-оратория, създадена по „Поема за мъртвите и живите” на Павел Матев, със световна премиера на 20.3.1976 г. (Мария Клинчева в ролята на Първа ремсистка).
1977 г.
Марин Големинов – „Ивайло” (Кремена).
Любомир Пипков – „Янините девет братя” (Яна).
Джакомо Пучини – „Бохеми” (Мими). За тази роля Мария Клинчева споделя в свои спомени: „На една репетиция Елена Корабарова, Бог да я прости, отишла при диригента Димитър Димитров и му казала: „Митко, позволи на Мария да пее на италиански, тя я е учила в Санта Чечилия, в Рим, знае как”. И така пяхме „Бохеми” на италиански. Това беше първият спектакъл, когато ръководството позволи на солистите да пеят на оригинален език ролите си. На сцената забравих къде съм и в мен се върна онзи силен дух. А когато си партнираш с красиви, мили, талантливи колеги с прекрасни гласове, публиката ликува“.
1978 г.
Марин Големинов – „Златната птица”, музикална приказка (Слава).
1981 г.
Марин Големинов – „Тракийски идоли” (Кеника).
Александър Йосифов – „Хан Крум – ювиги“ (Винеха).
1982 г.
Джузепе Верди – „Набуко” (Ана).
1987 г.
Джузепе Верди – „Травиата” (Флора).
1992 г.
Джузепе Верди – „Травиата” (Флора).
1993 г.
Джузепе Верди – „Риголето” (Графиня Чепрано).
1995 г.
Джузепе Верди – „Набуко” (Ана).
1999 г.
Джузепе Верди – „Риголето” (Графиня Чепрано).
2000 г.
Джузепе Верди – „Травиата“ (Анина).
Очевидно в това описание липсват още редица други роли. Както вече се казва на редица места, тя има около 40 оперни роли на сцената на Старозагорската опера.
(край на цитата)
Първо една кратка статия от 2011 година:
Новинарски сайт „STZ NEWS.bg“
ПК по култура предлага Мария Клинчева за наградата “Стара Загора”
публикувано на 15.07.2011 г. | Категория: Общество
И двете предложения за удостояване с отличието “Почетен гражданин на Община Стара Загора” за арх. Ваня Тончева и Митко Динев са одобрени от Постоянната комисия по култура. Решението кой ще получи високия приз ще вземат общинските съветници на Стара Загора на поредното заседание на Общински съвет.
Членовете на комисията по култура предлагат писателките Камелия Мирчева (за книгата й “Пътища извървяни, извървяни пътища”) и Момка Попова (за “Криминални романи”) да бъдат обсъдени за наградата “Николай Лилиев”, а не за “Стара Загора”. Изборът за последната пада върху оперната прима МАРИЯ КЛИНЧЕВА за високи художествено-творчески постижения в духовния живот на Община Стара Загора.
Наградите “Стара Загора” и “Почетен гражданин на Община Стара Загора” по традиция се определят преди празника на града – 5-октомври.
(край на цитата)
Следват две статии от 2013 година:
Портал „Nikak.bg“
4 септември 2013 г.
Димка Кабаиванова
Мария Клинчева на 70: Щастлив човек съм!
На 16 септември тя ще навърши 70 години. Не крие възрастта си, както и обстоятелството, че в детството си е била голяма късметлийка. Освен че то е било хубаво, без родителите й да са били богаташи, бъдещата оперна звезда тогава получава незаменим подарък – майсторската цигулка на учителя си по пеене в Панагюрище, където е родена. Той не се съмнявал в нейния път на музикант, защото знаел, че пеела красиво. Седем години МАРИЯ КЛИНЧЕВА учи цигулка, но в Музикалното училище в Пловдив избира пеене. И както се казва – няма нищо случайно. Съдбата се нарича оперно пеене. Младата упорита и талантлива студентка в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ получава възможност да специализира в Музикалната академия „Киджана“ в Сиена, Италия, а по-късно – и в Римската академия „Санта Чечилия“.
Трудно се пробива в една музикална страна като Италия, но Мария Клинчева получава признание за певческото си майсторство. На почитателите на нейното изкуство и на нейните приятели е известно обаче, че е отменила поредицата концерти там заради ролята на Аида в старозагорската опера, възложена й от маестро Димитър Димитров, с когото по-късно ще направи 14 роли.
„Останах в България и не съжалявам. Не съм искала да рискувам своето щастие“, казва певицата, която определя себе си като един щастлив човек, комуто не е нужно да се ощипе, за да почувства, че това е наяве, а не на сън. Всъщност когато е на сцената, на която е изиграла над 40 роли, тя е обаятелна не само с гласа си. От насочените прожектори разбираш защо това пространство пред залата се нуждае от хубавици като нея. И сега старозагорската оперна прима е живото въплъщение на жизнеността и красотата. Признава, че през живота си е имала и трудни моменти, но си остава удивителна, защото е пълна с любов към хората. В това чувство на първо място е синът й. Мария Клинчева е неоспоримото доказателство, че е предимство разбирането: колкото си по-високо в една област, да си толкова по-достъпен при общуването си с другите, колкото си по-известен, толкова да си по-земен. Надарената с изключителни гласови данни и изразителност певица е скромен и мил човек.
А са малко известните, които успяват да се справят с думата „успех“. Сред поредицата дарования в колектива на старозагорската опера, които очертават успеха на първата извънстолична опера у нас, Мария Клинчева заема своето място на протагонист.
„Замислям концерта по повод на моя 70-годишен юбилей от седем месеца. Ще изляза пред публиката с 13 изпълнения, които избрах от предкласиката“, разкрива обичаната от публиката и уважаваната от критиката певица. Репертоарът не е лек. Къде е обаче границата между вродената творческа пластичност и труда, знае само тя. Защото, когато говори за своята работа в операта, предпочита да използва повече понятия като труд, самодисциплина и воля. Разбрала е, че за добрия актьор и певец няма успех, изграден само на талант, на красота, или на връзки… Мария Клинчева знае, че без дисциплина и без упоритост нямаш шанса да се изненадаш. И да отместиш границата си.
„По-важно е човек сам да се променя, да премахва негативните неща в себе си. Защо е тази злоба между хората? Нека да си помагаме, да се обичаме“, е житейското кредо на певицата, която, когато заговори за приятелите си тук и в Италия, очите й се пълнят със сълзи. Щастливи сълзи… Тя обича публиката си, Стара Загора, България. И Италия. Можеш да си говориш с нея с часове и да се чувстваш добре в компанията й. Когато откриеш спокойното й и мъдро познаване на нещата от живота, разбираш защо твърди, че е щастлив човек.
На 70 години Мария Клинчева е наясно, че, ако нещо, което си искал, не се е случило, то значи, че ти самият не си го случил. Затова решава да случи юбилейния си концерт точно на рождения си ден – 16 септември. Началото му е от 19 часа, а мястото – Градската художествена галерия в Стара Загора. В него ще участват още трио „Реверанс” (цигулка, флейта и виолончело) – дамите ще изпълнят творби на класици и евъргрийни, солистите от балета на старозагорската опера Ромина Славова и Станко Танев, и поетесата Виолета Бончева, а водеща ще бъде радиожурналистката Мила Маринова. На рояла ще е Павлина Кангалова.
(край на цитата)
Портал „Долап“
21.08.2013 г.
Уляна Кьосева
Мария Клинчева пред Долап.бг: „Италия ме преобрази без да усетя, защото аз бях предана на тази страна“
Тя е елегантна и аристократична дама без възраст. Стилът и е неподражаемо естетски. Винаги има тоалети и бижута, които подчертават класата и. Държи се мило и любезно, уважително в общуването си. Изглежда като чужденка, по-точно първокласна италианка, случайно кацнала в този град.
Дълги години е любим солист на Държавна опера-Стара Загора. През 1968 г. за първи път отива в Италия, за да специализира в Академия „Киджана“ в гр. Сиена. После са специлизациите в „Санта Чечилия“ в Рим и във Флоренция. Следват концерти в Италия на всеки две години. И така общо 38 пъти Мария Клинчева е в Италия. Владее на високо ниво италианския език. Директорът на Операта Огнян Драганов и поверява преводите на субтитрите на редица любими италиански опери от репертоара. В дома си вече толкова години Мария също е „обградена“ от италианска реч – обича да гледа италианските телевизии и винаги до нея са речниците. Когато говори, родната и българска реч се лее музикална, напевна, като италианската.
Сега, в лятото, когато цял свят се изсипва в Италия на екскурзии и почивки, с Мария Клинчева си разговаряме за магнетизма на тази страна. Защо така привлича към себе си? Защо е така обожавана?
Все повече вярвам в прераждането като гледам теб. Ти си преродена италианка, чувстваш ли се такава?
Всички ме питат това – и приятели, и познати, в случайни разговори. Не знам дали съм преродена италианка, но много лесно живях в Италия. Живях там много хубаво, красиво живях, обгърната в обич, в много уважение – и в Академия „Киджана, и в „Санта Чечилия“, и в Академията във Флоренция. Важното е, че мен Италия ме преобрази без да усетя, защото аз бях предана на тази страна. Научих бързо езика, но не съм престанала да се уча – уча се непрекъснато. Непрекъснато до мен са речниците, защото думите в италианския език имат различни значения в различния контекст. Италианският е много труден език – има 9 времена основни и наклонения, като две от тези наклонения повечето от италианския народ не ги знае – например „конджунтиво“ .
След първите ми 4 години в Италия, аз бях пускана от МВР без никакви застъпки и височайши приятелства – всяка втора година да бъда там по един месец със сина ми. Там ми уреждаха концерти, всички материали около тях сега са в Държавен архив. Някъде към 38 пъти съм ходила в Италия. Там се чувствах като у дома си. Познавам Италия повече, отколкото България.
Не се чувствам преродена италианка. Ако трябва да обърна внимание каква се чувствам, това е, че съм чиста българка и то панагюрка, която просто имаше голямото щастие да осъществи една мечта – да види Италия заради изкуството й. Точно по този повод биха казала, че много хора ходят в чужбина и не виждат почти нищо, от моя гледна точка, мое мнение.
Зависи, когато ходиш в чужбина, каква е целта ти. Но първо зависи какъв човек си, от какво се интересуваш, какво е твоето образователно ниво и така нататък, хиляда неща….То във всичко е така. Но например в Италия, Португалия, Испания, Франция, Германия…има чудесен барок. За Англия също, но там малко по-другояче стоят нещата, въпреки че римляните са стигнали дотам и са завладели една голяма част от Англия, дълги години.
Моята мечта беше от малка да знам за изкуството в Италия, да знам как са работили, какви хора са живели тогава.
Италианците имат като всички хора и негативни страни, не са чак толкова само с позитивни, но са великодушни. Когато опознаят човека, го оценяват правилно и тогава дават всичко от себе си. Аз съм намерила, изглежда, такива хора. Нито един от тях, всички бяха по-възрастни от мен, не ми е препоръчан, не ме е познавал, или по някаква необходимост да ме потърси, не! Това са хора, които са идвали на моите концерти, доста концерти съм направила в Италия, за които знаеше само Маестро Димитър Димитров. Не съм казвала никъде нищо за тях и много хора нямат пълна представа за моя живот. Та тези хора в Италия ми предоставиха един живот на принцеса, без да преувеличавам – в хубави къщи, самостоятелна стая за мен и за сина ми, богата трапеза, кола и обиколки из цяла Италия. Ето това е, което мога сега да ти кажа с гордост и да ти се похваля!
Имам снимка на Мон Блан, където позволяват да се ходи с кола и от целите южни Алпи, Франция, Австрия и Словения до долу – Триест и Венеция. След това обиколихме цялото Средиземноморие, всеки божи ден бяхме някъде, и в Адриатика – до долу, до Калабрия и после се връщаме до Венеция. От Венеция се отива в широката част на Италия, отиваш към Средиземно море и слизаш към Лигурия – Генуа, Санта Маргерита, Портофино (което ни е познато от песни).
Неизказуеми неща – не можеш да изкажеш всичко! Нямам дар слово да изкажа онова, което е Италия. През 1968 г. отидох за първи път в Италия и не мога да изкажа всичко, не мога да и се нарадвам! Някои неща ги виждам по медиите и Интернет десетки пъти, наистина десетки. Всеки път ги гледам с огромен интерес, преданост, любов и възхищение. И си казвам: Когато не е имало днешната техника, тези съвременни придобивки, тези удобства, на каквито се радваме днес, как в 12-ти, 13-ти, 14-ти век до 19-век, когато нещата са съвсем други, как става така че тези хора се раждат такива гении, имат възможност да творят?!
Когато заминах за Италия, някои господа от Посолството ме заведоха от Пиза и Волтера – на високите Апенини. Волтера е столицата на етруските. Етруските за италианците са като траките за българите и са носители на древна култура. Тази Волтера е цялата на зиг-заг, стръмна, обаче е нещо невероятно. След това отидохме в града Винчи, което е от големината на Нова Загора градче за Италия. Там е къщата на Леонардо да Винчи – Леонардо от Винчи. В тази къща се е родил, майка му умира рано, бащата се жени втори път, мащехата е много зла с Леонардо, той понася от нея много бой… Влизаш в едно огромно помещение, там къщите са широки, няма като у нас малки, миниатюрни жилища. Стаята е огромна и е служила за всичко, има огромна камина. Незабравимо!
Ходихме в Лука, където се е родил Пучини и в Торе дел Лаго и там, в Торе дел Лаго аз гледах Рената Ското в „Тоска“. А театърът е над езерото, наколен театър. Седнахме на моста и си натопихме краката, толкова е ниско мостчето – до кристалните води на езерото. Това езеро се казва Масачукколи. То е едно опасно езеро, тихо, не се движи водата, много дълбоко, а в долната част, към градчето Торе дел Лаго, е цялото в тръстики. Всичко е съхранено.
Тези неща ги разказвам, за да подчертая моята радост от това, че в Италия има хора, които съхраняват миналото, независимо какво е то. Защото всеки период от миналото дава своята мъничка частица, съставка на нещо голямо, което е животът, нашето битие.
В това езеро се е удавила Лиу от „Турандот“, нейният първообраз. Пучини е добавил Лиу в операта, нямал я в началото, в оригиналния замисъл на операта такава героиня Лиу. Втората съпруга на Пучини, с която той не сключва брак много години, накрая се женят, когато той се разболява жестоко, е била много ревнива, защото Пучини е бил един голям, сладък Дон Жуан. Съпругата му дори и там, където не е имало причина, е търсила причини да го ревнува и е била много строга – от любов към него, естествено, трябва да подчертаем. Та младото момиче, което вземат като прислужница, е възхитено от музиката на Пучини и често се е заслушвало и му е носило кафе. Той е казвал: „Да, малката ми, отново прекрасното ти кафе!“ – на което Госпожата никак не се е радвала и е гледала някъде скришом. Докато най-накрая тя решава, че ще изпъди прислужницата. Пучини я пита: „Къде е момичето?“, а тя мълчи. Той казва: „Ти си я изпъдила?!“. „Да, изпъдих я“, отговаря тя. Момичето, което е от тези старите фамилии, влиза в тръстиките, в тази застояла вода в езерото Масачукколи, влиза напред и се дави. Тогава Пучини престава да води жена си по света – той вече има много голям успех, по всички столици и театри, в които се поставят неговите опери и той е поканен като почетен гост. И решава, че ще сложи персонажа на Лиу в „Турандот“ като символ на любовта и прави тази прекрасна партия на Лиу.
Можеше да те попитам „на какво те научи Италия”, но според мен Италия не учи, тя преподава, очаровайки, така ли е?
Очарова, Италия очарова! Аз не смятам, че когато си съзнателен човек, вече формиран като характер, култура и мироглед някой, виждайки те какво представляваш, може да си позволи да те учи. Хубаво място, което е пълно с ценни съкровища – Италия – там всеки сантиметър е велика история на изкуството! Италия няма преброждане, няма насита да я видиш. Всеки път, когато отивах в Италия, откривах нещо прекрасно и сега откривам, макар и отдалече. В Италия има градове като Лече, като Палермо, долу в Сицилия градове, за които няма да се впускам в подробности – те са места, където е запазен, съхранен духът и се пази традицията. Да не говорим за Тоскана! Тоскана е в средата на Италия, не е на юг, където са многото запазени ценности. Но в Тоскана е неизразима красота, аристократичност и самите хора на Тоскана са такива – различни от другите области. Италия не учи, тя обогатява по един невероятен начин. Пак казвам – за този, който позволява да се обогати!
Това, че жената и майката са в култ в Италия – дали то е запазило чрез Господ тази страна от разруха и беди? Кой я пази тази красота, тя е сякаш под невидим и непробиваем похлупак?
Аз познавам добре Италия. Днешна Италия опреди 4 години намерих коренно различна. Нейните красоти, Средновековие, Ренесанс са там, налице и са съхранени и това е най-хубавото на Италия. Казах, че никой в Италия не разрушава, нямаш право да пипнеш нещо, което не е твое. Как ще решаваш да разрушиш това или онова?! Кой си ти, че да разрушиш?! Когато е имало плеяди от хора, които са създавали, които са строили, които са изразходвали сили… и изведнъж, идва след примерно 500 години някой и почва да руши! По-добре да създаваме, отколкото да рушим.
Италия се напълни с безкрайно много бежанци. В 12 часа наобяд в Рим може да видиш пред Колизеума, това огромно и свято пространство, много мюсулмани да постилат килимчетата си и цялото това пространство се запълва с полулегналите хора, които се молят.
Не мога да си позволя да критикувам, това си е тяхната религия, но не в центъра на една столица световна, пред тези светини – около Колизеума има църкви, Олтарят на Отечеството, паметникът на Виктор Емануел Втори, който е обединил Италия, който е бил един върховен крал!
В Италия сега има и толкова много китайци, те направиха в Милано цял град в покрайнините му. Там европеец не може да отиде, там са им павилионите за производство, от там изпращат стоки навсякъде по света.
Една госпожа в Италия ми каза: Не можем вечер след 18 часа да излезем от вкъщи, защото емигрантите лягат и спят по тротоарите. А италианците започват да живеят вечер, след вечеря, 21 часа и след това през пролетта, лятото и ранна есен. Излизат, за да ядат gelato – сладолед. Всичките паркове се пълнят с хора, защото е прохладно, защото е красиво.
Видях последния път в Италия хората изнервени, не са вече онези добродетелни хора, които познавам от 1968-ма година докъм 2016-та година. Много са се променили, цялото общество е променено – недоволни, нервни. Като нас.
Сиена ли е любимият ти град в Италия?
Аз си нямам любимо нещо, защото имам много любими неща. Познавам Сиена и цяла Тоскана много добре. И Флоренция също, и Пиза също и много други места. И Рим обичам много – Рим е бездънен лабиринт от красоти. Въпреки че Рим е сбор от много националности, многолюдие, което е различно помежду си. Но то е като във Виена, там видях същото вече – различни хора, различни манталитети, различно облекло, обноски…
Аз толкова много обичам Италия, че не знам кое ми е любимото място. Но Сиена смятам за моя град.
(край на цитата)
Цитирам публикация от 2014 г.:
Примата Мария Клинчева със самостоятелен концерт
Мадлена Георгиева, 22.10.2014
Панагюрката МАРИЯ КЛИНЧЕВА ще изнесе свой самостоятелен концерт в Стара Загора. Оперната прима ще представи свои арии от опери на Джузепе Верди в Художествената галерия на 2 ноември. На рояла ще акомпанира Стефка Минкова, а събитието е един от акцентите в октомврийския културен афиш на Града на липите.
(край на цитата)
Следват няколко статии от 2015 г.:
Портал „Дарик Стара Загора“
Съботно матине за Мария Клинчева
6 ноември 2015 | Автор: Дарик Стара Загора
Сред картини и скулптори на свои близки приятели от Стара Загора, Примата на Старозагорската опера МАРИЯ КЛИНЧЕВА ще блести в съботното матине „Емоция и Любов (музика в картини) утре, 7 ноември от 11.00 часа.
Специално е участието в матинето на актьора Ивалин Димитров и солистите на Държавна опера-Стара Загора Елена Баръмова, Гергана Русекова, Иван Кабамитов, Борис Тасков, музикален съпровод – Стефка Минкова.
Мария Клинчева завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, специализира в Музикалната академия „Киджана” в Сиена, Италия и в Римската академия „Санта Чечилия”. Мария има на сцената на Старозагорската опера над 40 роли от европейската и българската класика. За своите високи творчески постижения през 2013 г. тя заслужено получи Наградата “Стара Загора”.
(край на цитата)
Сайт „Община Стара Загора“
25 октомври 2015 г.
Концерт на Мария Клинчева
На 29 октомври 2015 г. от 19 часа в Художествена галерия-Стара Загора ще се състои концерт на МАРИЯ КЛИНЧЕВА, дългогодишен солист на Държавна опера-Стара Загора. Тя ще изпълни камерни композиции от младия Джузепе Верди. В концерта ще участват още Ромина Славова и Станко Танев, солисти на балета на Държавна опера Стара Загора, Мирослав Димов – маримба, Божидар Рахнев – цигулка и поетесата Виолета Бончева. На рояла – Стефка Минкова.
(край на цитата)
Двама панагюрци с изяви в Стара Загора
Написана от ОщеПан, петък, 6 ноември 2015 г.
„Благодаря на България, че ми отвори вратите към знанието, даде ми възможност да опозная Италия, хората и красивия им език. Благодаря на моите родители, на учителите и приятелите, които и до днес не ме изоставят. Сигурна съм и се гордея с любовта към хората, към тяхното благоразположение и уважение като отговор на същите мои чувства, вяра и опрощение към тях“.
Така завършва очеркът на Георги Гемиджиев за оперната певица МАРИЯ КЛИНЧЕВА в книгата „Панагюрци вчера и днес”, книга втора (2008). Примата, която е родена в Панагюрище, разкрива още много за себе си и живота си, преминал под знака на оперното пеене и „присъствие на сцената на Старозагорската опера, един от най-авторитетните храмове на музикалното изкуство, пълнокръвно белязано с достойнство и високи творчески постижения”.
Утре, 7 ноември 2015 г., Мария Клинчева ще бъде част от матинето „Звездите на Старозагорската опера” – „Емоция и Любов” (музика в картини). По-късно през седмицата – на 10 ноември, друг панагюрец – поетът Иван Станчев, ще представи лирическата си антология „От икебана дървесата ги боли” в старозагорското читалище „Св. Климент Охридски”.
(край на цитата)
Държавна опера Стара Загора
15 600 лв. бяха събрани на благотворителния бал в Операта
09.06.2015 г.
На 5 юни 2015 г. с концерт-спектакъл „Настроения от Виена и Венеция” беше отбелязана достойно 90-годишнината от създаването на Старозагорската опера. По време на проявата, която имаше благотворителен характер, бяха събрани 15600 лв.
Събитието беше организирано в партньорство между 16 нестопански организации, Община Стара Загора и Държавна опера Стара Загора, и стана възможно благодарение на подкрепата на много дарители и спонсори.
Концерт-спектакълът „Настроения от Виена и Венеция” включваше откъси от популярни оперети, полки и италиански канцонети, изпълнени от солистите, хора и оркестъра на Държавна опера Стара Загора със специалното участие на световноизвестният тенор Камен Чанев. Диригент на спектакъла бе Красимир Къшев, режисьор Георги Динев.
След концерта балетът изпълни Полонез от операта „Евгений Онегин” на Чайковски във фоайето на операта, а гостите имаха възможността да танцуват заедно с балета валс от оперетата на Лехар „Веселата вдовица”.
На събитието присъстваха заслужилите с годините си труд и талант, отдадени на операта артисти МАРИЯ КЛИНЧЕВА, Радичка Богданова, Симеон Симеонов, Снежана Дескова, Васил Станишев, Елена Корабарова, Михаил Михайлов, Емил Минев и др.
Изискан кейтъринг и вино, предоставени безвъзмездно от известните винарни: Мидалидаре естейт, Менада естейт, Шато Коларово, Анжелус естейт и Винарска изба “Four Friends”, както и бира, предоставена от ЗАГОРКА АД, допринесоха за празничното настроение на вечерта.
Радичка Богданова – известна старозагорска оперна певица и музикален педагог, беше първият гост на вечерта, който направи своето дарение в подкрепа на операта. Поздрав към гостите отправи един от големите дарители и ценител на оперното изкуство – г-н Христофор Бунарджиев. Голямата изненада на вечерта беше дарението от 4000 лв. на фирма «Панхим». Сред други големи дарители са Българска асоциация на търгоците на агротехника, Верея пласт, Металик АД, Холдинг Загора ООД и др.
В лично качество средства дариха и дългогодишни приятели на операта и любители на оперното изкуство – семейство Ваня Михайлова и Рангел Танчев, семейство Татяна и Веселин Станчеви и семейство Минка и Жоро Добреви.
Дарения продължават да се набират по специална дарителска сметка:
Фондация Обществен дарителски фонд – Стара Загора ПИБ – Стара Загора
IBAN: BG40FINV91505316341553
BIC: FINVBGSF
Основание: Дарение за операта
Със средствата ще бъдат закупени билети за социално слаби хора, които нямат възможност да посетят представления на Операта.
Сред гостите на събитието бяха Областният управител
Георги Ранов, заместник-кметът Иванка Сотирова, Почетният консул на Италия за Стара Загора Марко Бузети и др.
Държавна опера-Стара Загора
Обществен дарителски фонд – Стара Загора
(край на цитата)
Следват две статии от 2017 г. с автор Вяра Деянова, посветени на връзката на Мария Клинчева с италианската поп-певица Джана Нанини, която като 12-годишно момиче е вземала уроци по пеене в Италия при Мария Клинчева. Цитирам първата статия:
Портал „BTV новините“
Вяра Деянова
23.04.2017 г.
Писмо от любимата учителка на Джана Нанини развълнува италианската рок дива
Мария Клинчева, една от емблемите на Старозагорската опера, е учила Джана, когато е била на 12 години
Едно писмо от България развълнува италианската рок дива Джана Нанини седмици преди концерта й в София. Писмо от любимата й учителка – Мария Клинчева, една от емблемите на Старозагорската опера.
Учителката на Джана, Мария Клинчева, е прима на Старозагорската държавна опера, където е пресътворила 47 роли. След като завършва музикалното си образование в България, Мария продължава в Академия „Киджана“, учи майсторски класове в Рим и Флоренция, а с Джана се срещат в Сиена.
„Джана беше на 12 години, аз бях на 25 в Сиена, тя е от Сиена. Попитаха ме в „Киджана“ дали искам да преподавам на едно момиче от известна фамилия и аз се съгласих.
Джана беше от малка независима, луда, правеше онова, което искаше и така спечели. Защото родителите й и специално бащата на Джана не искаше тя да стане певица. Казваше й “сей негата” – нямаш качества да бъдеш певица, нямаш глас”, разказа Мария Клинчева.
В дома на Нанини Мария Клинчева е приета от душа и сърце, буквално като член на семейството.
Следват години на разминаване на ученичка и учителка. Джана имала планове отново да работи с Мария, но заради ангажименти на оперната артистка те не могли да се осъществят. До миналия месец, когато получава писмо от София от своята учителка, която й казва, че я обича и ще я чака на концерта в София.
„Джана за мен е в душата ми. Дори да не бях я видяла цял живот, щях да в обичам”.
Концертът на изпълнителката на “Едно италианско лято” и ученичка на Мария Клинчева ще е на 26 април в НДК.
(край на цитата)
Портал „BTV новините“
Вяра Деянова
30.04.2017 г.
Джана Нанини се срещна с българската си учителка
Емоционална среща в ефира на “120 минути”
Това е среща, чакана няколко десетилетия – срещата на Джана Нанини с Мария Клинчева. Днес Джана е световноизвестна певица, а Мария пее в Старозагорската опера.
Когато се срещнали, Джана била своенравно дете, което вярвало в таланта си. Баща й – най-богатият човек в Сиена, наел Мария Клинчева за преподавател на опърничавата му дъщеря, да провери дали наистина може да пее, а ако може, тогавашната преподавателка в Академията в Сиена да я научи.
Когато преди месец се срещнахме с Джана Нанини в Лондон и й предадохме писмо от учителката й Мария, емоцията беше трудна за описване.
Така Джана Нанини дойде в България с вярата, че ще сбъдне една своя стара голяма мечта пак да види жената, която я научила да пее. Часове преди концерта на Джана в НДК срещата на учителката с порасналото момиче с дрезгав глас се случи. Тя беше пълна с любов и сълзи.
„Най-хубавото у Джана е нейната естественост, нейната красота без грим, начинът, по който прави нещата“, смята учителката.
За Джана пък Мария си е същата като преди. „Винаги сме били близки. Душата се рее, но остава близо”, категорична е Джана.
Спомня си, че Мария е била много строга учителка. „Много я уважавах. Трябваше да я слушам, защото беше много строга. Когато бяхме на урок, ме учеше как да си държа корема навътре. Госпожа Мария беше голяма певица”, разказва Джана.
Преди камерата ни да напусне срещата на Джана с Мария, двете си дават обещания. „Да направи една песен с мен на сцената, когато е готова. Рок – тя ще изпълнява сопрано, аз ще си правя рок частта. Може една ария на Пучини например”, обяснява Джана.
„Аз какво да ти обещая! Няма какво да ти обещавам. Искам, докато съм жива, да те чувам да пееш”, казва на свой ред Мария.
(край на цитата)
Всички публикации до края на днешната ми статия са от юбилейната 2023 г., в която Мария Клинчева навърши 80 години
БНР Стара Загора
Оперната прима Мария Клинчева: Моят втори дом е Старозагорската опера
публикувано на 17.09.2023 г.
Автор: Мила Маринова
Тя е родена съм на 16 септември 1943 година в Панагюрище. Будно планинско градче с възрожденски идеали и традиции. Израснала е в къща построена от прадядо й. Голяма, с просторен салон, много стаи и високи дувари, прегърнати от зеленина, сред здравец, чемшир и цветя.
Една от най-обаятелните личности, белязали с присъствието си детските й години, в училище „Георги Бенковски”, е даскал Петко Узунов, истински символ на знания, скромност, благородство, смирение, достойнство и мъдрост. “В часовете по музика той ни свиреше с концертната си цигулка. Когато завършихме 3 отделение, нашият учител каза, че се пенсионира. Преди да се разделим, ме извика по име и ми подари, пред класа, цигулката си. Спомням си, че ми подаде дървения калъф с думите: „Аз съм убеден, че Мария ще отиде да учи музика, тя е много музикална и отлична ученичка”. Думите на стария учител се оказват пророчески.
След уроците по цигулка, участието в Ансамбъл “Ралчо Сапунджиев”, записите в Зала “България”, Музикалното училище в Пловдив, четирите години работа в миманса на Софийска опера и завършването на Консерваторията, през 1968 година МАРИЯ КЛИНЧЕВА заминава за Италия, в Сиена, за специализация в Академия “Киджана”, продължава обучението си в “Санта Чечилия” в Рим и Флоренция. В родината на Леонардо да Винчи и Микеланджело среща забележителни личности.
През 1971 година, започва да се явява по конкурси. С особено въодушевление разказва за един Международен за певци и пианисти в Лониго, близко до Виченца. “Нямаше други българи, бях само аз. Председател на журито беше Етторе Кампогалиани, главен интендант на Ла Скала. В журито беше и Ферруччо Тальиавини, много обичан тенор. Съобщиха наградите и се изумих – 3 награда. Поделихме си я с Антонио Гарофольо, тенор от Катания, от Театро Белини. Направих много концерти в Италия. Имах импресарио. При едно от пътуванията ми, за месец, се явих на прослушване, по препоръка на Маестро Ригаччи, главен диригент на Театро Комунале, при когото завърших една студиа. Театро Комунале във Флоренция е много известен голям театър, на брега на река Арно. Търсеха изпълнителка за трети състав на централната роля на Маргарита в „Мефистофел” на Ариго Бойто. Явих се. Изпях арията, не помня как, но когато завърших, един господин от журито, явно председател на комисията, ми каза: „Моля, сеньорина, кажете ни вашите координати, телефон и адрес в Италия, за да ви потърсим и дадем нотния текст, за да научите цялата роля. Одобрена сте за трети състав“. В първи състав беше Райна Кабаиванска. Във втори – италианска певица. Аз обаче казах, че не мога да дам адрес, защото разрешителното ми за престой в Италия изтича, а на следващия ден трябваше да отпътувам за България. И така се простих с прекрасната роля на Маргарита. Но съдбата си прави такива шеги.”
Младостта й е свързана с Италия, но цялата й професионална кариера преминава на сцената на Старозагорската опера. За първи път прекрачва прага на първия извънстоличен оперен театър на 3 септември 1971 година. И все още е в него, като преводач на либретата за субтитрите на италианските заглавия в афиша.
От 1977 година преподава италиански и пеене. Речниците са винаги до нея. Водила е курсове на инженерите от ТЕЦ „Марица Изток”, на всички фирми, които имат отношения с Италия. Не спира да работи. Работата я крепи и вдъхновява. Радва се на уважение, на приятели, на хора, които я поздравяват по улицата или споделят линковете й от социалните мрежи. Обича сигурността и не е мечтател. “Най-голямото щастие е да посветиш живота си на това, което обичаш. Пътят е трънлив, болезнен, изпълнен с безсънни нощи, но на сцената, пред публиката, всичко се забравя.”
Оперната прима е педантично подредена и емоционална жена. Винаги е елегантна и стилно облечена. Житейските преживелици са я научили, кого да държи в приятелското си обкръжение и кого на дистанция. Признава, че прощава на враговете си, но не може да забрави обидите им. “Ако злопаметността е да не можеш да прощаваш да ти зарасне в душата това, което си преживял, заради хората, то тогава аз съм много злопаметна. Бог е приготвил на всеки награда, според делата му. Живея спокойно старините си и няма за какво да съжалявам.”
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР Стара Загора:
https://bnr.bg/starazagora/post/101881834/maria-klincheva-moat-vtori-dom-e-starozagorskata-opera
Портал „Държавен архив“ – Стара Загора
18.09.2023 г.
ИЗЛОЖБА ПОСВЕТЕНА НА ОПЕРНАТА ПРИМА МАРИЯ КЛИНЧЕВА
Отдел „Държавен архив“ – Стара Загора се радва да сподели изложба посветена на оперната прима МАРИЯ КЛИНЧЕВА. Тя бе открита днес в читалнята на архива, в присъствието на самата певица. Изложбата бе изненада и подарък от служителите на архива по случай нейния юбилей. Витрините могат да се видят до 21 септември.
Сред показаните документи са удостоверението за раждане на примата, свидетелство за Свето кръщение, дипломите ѝ от Държавното музикално училище, както и от Държавната консерватория, дипломи от Сиенската музикална академия „Киджана“ в Италия, където тя е от 1968 до 1970 година и диплома от „Театро Комунале ди Болоня“. Сред експонатите е особено ценно писмо в ръкопис от италианската певица Джана Нанини, чиято първа педагожка по солфеж и пеене е била Мария Клинчева.
В изложбата са показани и снимки от музикалната кариера на оперната прима.
„Държавен архив“ – Стара Загора благодари на г-жа Клинчева за дарените от нея документи, както и за честта да присъства на откриването на изложбата.
Публикация и снимки на „Държавен архив“ – Стара Загора
(край на цитата)
Портал „PIA NEWS“
18.09.2023
Почитат 80-ата годишнина на оперната прима Мария Клинчева с изложба
По повод 80-годишния юбилей на оперната прима МАРИЯ КЛИНЧЕВА Държавен архив-Стара Загора подготви специална изложба в нейна чест, предаде БТА.
Експозицията ще представи част от документите, които самата Клинчева е дарила на Държавен архив-Стара Загор. Сред тях са удостоверението за раждане на примата, свидетелство за свето кръщение, дипломите ѝ за Държавното музикално училище, което е завършила, както и за Държавната консерватория. За архива са много ценни дипломите от Сиенската музикална академия „Киджана“ в Италия, където тя е от 1968 до 1970 година. Особено ценно е писмо в ръкопис от италианската певица Джана Нанини, чиято първа педагожка по солфеж и пеене е била самата Мария Клинчева. Сред експонатите е и диплома от „Театро Комунале ди Болоня“ също от Италия.
Посетителите ще могат да разгледат и снимки от кариерата на оперната прима.
Експозицията ще бъде представена пред публика в понеделник, 18 септември, oт 11:00 часа в читалнята на Архива в Стара Загора.
Мария Клинчева е родена в Панагюрище на 16 септември 1943 година. На 16-годишна възраст е приета в Музикалното училище в Пловдив, в класа на Люба Димитрова – завършила оперно пеене в Париж, след което пяла в Парижката Гранд опера. През 1964 година Мария Клинчева е приета в Музикалната академия в София, в класа по оперно пеене на проф. Люба Дмитриева.
След завършване на висшето си образование заминава за Италия. Получава стипендия от италианска страна и започва да се обучава в „Accademia Musicale Chigiana – Sienna“, където нейни преподаватели са Мария Канилия и световноизвестният оперен певец маестро Джино Беки. Следват четири години, в които Мария Клинчева продължава своето усъвършенстване по оперно пеене, като стипендиант в „Santa Cecilia – Rome“ и в „Studia di Interpretazione di Canto Lirico – Florence“.
През 1972 година се завръща в България с договорите си за концерти в Италия през различните сезони. Назначена е в Държавна опера – Стара Загора. Остава в града на липите и отдава сърцето си на сцената на операта в града. С всеотдайност и вдъхновение, с изключителните си качества, примата изиграва около 40 роли, голямата част от тях главни. Към момента продължава да работи като педагог и преводач на опери от италиански език.
(край на цитата)
Портал „PIA NEWS“
25.09.2023 г.
Мадлена Георгиева
Оперната прима Мария Клинчева: Нека по-често се вглеждаме в хората около нас и ги оценяваме преди да са се изгубили във Вечността
„Най-голямото щастие е да посветиш живота си на това, което обичаш.“ – казва оперната прима МАРИЯ КЛИНЧЕВА, която наскоро отбеляза своята 80-а годишнина. По този повод Държавен архив-Стара Загора подготви специална изложба в нейна чест.
За изминатият път от Панагюрище до световните сцени, за уроците и срещите по него – това са спомените на Мария Клинчева, споделени с журналистката от Радио Стара Загора Мила Маринова, с чието любезно съгласие ги публикуваме.
I.
Родена съм на 16 септември 1943 година в Панагюрище. Един чист и буден град с възрожденски идеали и традиции. Моето Панагюрище е люлка на духовност и култура. Гордея се, че никога не съм прекъсвала, вътре в себе си, връзката с родното място. Щастие, безгрижност, радост и много сериозно обучение, беше в детството ми то. През града минава река Луда Яна. Цяло лято игрите ни минаваха край нея. Живеехме в центъра. Нашата къща е строена от прадядо ми. Голяма, с просторен салон, много стаи и високи дувари. Градината ни беше подредена с чемшири, здравец и много цветя. Разказвали са ми, че фамилията ни идва от един прапрадядо, който бил организиран, но пестелив, като клинец човек. Израснах в семейство на баща чиновник и майка домакиня. Татко беше заместник-директор на копринена фабрика, която после преместиха в Карлово.
Учих в училище „Георги Бенковски”. Не искам да пропусна името на моя учител даскал Петко Узунов, истински символ на знания, благородство и достойнство. В часовете по музика той ни свиреше с концертната си цигулка. Тогава учихме в 1, 2, 3, 4 отделение, а после отивахме в прогимназията. Когато завършихме 3 отделение, нашият учител каза, че се пенсионира. Преди да се разделим, ме извика по име и ми подари, пред класа, цигулката си. Спомням си, че ми подаде калъфа с цигулката с думите: „Аз съм убеден, че Мария ще отиде да учи музика, тя е много музикална и отлична ученичка”.
Тръгнах на уроци по цигулка. В Панагюрище имаше ансамбъл „Ралчо Сапунджиев”, с 40 души оркестър. Записите на панагюрски въстанически песни в Зала „България” са резултат от нашата работа. Когато завърших 9 клас в гимназия „Марин Дринов”, реших да кандидатствам в Музикалното училище в Пловдив. Кандидатите с цигулка бяха много добри. Бях солистка в гимназиалния хор в Панагюрище и реших да опитам с пеене. Кандидатстваха 84 души. Приеха само 4 или 5. Директор на училището беше Асен Диамандиев, чието име днес носи Музикалната академия в Пловдив. Нашият директор толкова добре ни познаваше, че ни покани с Вилимира Саденова в дома си, за да преписваме от чернова на белова неговите учебници по солфеж. Толкова голямо доверие ни имаше. Ние се разполагахме по фотьойлите и преписвахме с часове бъдещите учебници по солфеж на Асен Диамандиев. В училището преподаваха Милчо Левиев, Месру Мехмедов, Тодор Кювлиев, Георги Кънев… Обучението беше строго, но имаше време и за забавления. По наше време построиха „Тримонциум”. Случваше се да бягаме от часове, за да танцуваме туист… Цветни години, които не се забравят. В музикалното училище самостоятелните концерти бяха продукциите. В края на годината представяхме по 2-3 арии и един дует.
Завърших с хубава диплома. Повечето ми колеги пътуваха до София, за да ходят на частни уроци и да се подготвят по-добре за Академията, но на мен не ми беше лесно. Престраших се и отидох за мнение при Георги Златев – Черкин, един много сладък човек. Изпях му Арията на Мими от „Бохеми” на Джакомо Пучини. Той ме изслуша и каза: „Ще влезеш в Консерваторията. А първата ти роля ще бъде в „Бохеми”, защото ти си родена Мими!”. Каза ми още какво да пея и как де се подготвя за изпитите в Музикалната академия. Приеха ме. Започнах да ходя на уроци при г-жа Цветана Дякович, майка на диригента Иван Маринов. Тя беше от групата поддръжници на проф. Георги Златев – Черкин, а неговата школа е известна с техническото, артистично и интерпретаторско майсторство. По-късно станах нейна студентка. Живеех в общежитие, на 4-ти километър. Бяхме на един етаж заедно с Гена Димитрова и Христина Ангелакова. Плащахме 80 стотинки на месец. За да си купим обувки или по-хубава дрешка, трябваше да пестим и да работим. Още в първи курс при нас във Вокалния факултет на Академията дойде Спартак, за да избере момичета за миманса за Софийската опера. Колегите го познаваха добре. Обясни ни, че за нас ще се шият костюми, ще ни правят обувки по поръчка, ще ни дават гримове и бижута и така, още в първи курс започнах да работя като миманс.
За едно от представленията от Италия за ролята на Херцога в „Риголето” дойде да пее Франко Корели. Първата му съпруга се казваше Мария и беше българка. В „Риголето” играех млада дворцова дама. Бях облечена в красива и много вталена рокля от „отровно” зелено сукно. В първо действие, първа картина, след арията му, трябваше да изляза и да му поднеса с реверанс „златен” бокал, за да пие от елексира на любовта. Той трябваше да ме подхване и да се опита да ме целуне. Това беше моят миманс… В „Лебедово езеро” на П. И. Чайковски играеше Вера Кирова. Голямо щастие е да си на една сцена с Вера Кирова… Четири години работих в миманса на Софийска опера.
Бяхме в един курс с Боряна Авгарска, дъщеря на писателя Георги Авгарски. С нея много се разбирахме. В четвърти курс, преди да се дипломирам, тя ми даде един адрес в Сиена, област Тоскана, където се намира Академия Киджана. Написах кратко писмо до президентството на Академията със запитване дали мога да участвам в конкурса по оперно пеене, интерпретация на италианска лирика и актьорско майсторство. Бях приета на второ място.
На 7 юни 1968 година заминах за Италия. От България ме пуснаха с 18 000 лири, много малко пари за Италия. Не си носех храна. Имало е дни, в които една кифла си я делях на три, дори веднъж една я ядох три дни, но в такива моменти човек се ръководи от вътрешната си сила на духа. Преподавател ми беше голямата Мария Канилия. Няма да забравя как един ден ме извикаха в кабинета на президента на Академията и ми казаха, че Данило Наннини, много изтъкнат човек, търси преподавател по пеене на дъщеря си Джанна. Започнах и да преподавам. Два пъти седмично идваше кола с личен шофьор да ме откара до имението им в Сиена. До него се стигаше сред маслинови гори и лозя, по път, Via Cassia, построен от Гай Юлий Цезар. Огромен дом, с басейн, тенис корт, много стаи, просторна столова и прекрасни градини. Джанна беше своенравна, но ние много се обичахме. Тя изпитваше благороден страх от моята строгост при обучението й.
Изкарах лятната Академия Киджана, но есента трябваше да се погрижа за себе си. И заминах за Рим. Не помня как, но знам, че „нещо” ме ръководеше в този град, който е голям колкото България. Намерих Санта Чечилия. Бяхме приети заедно с Христина Ангелакова и Катя Колчева. Катя имаше небесен мецосопран и направи блестяща кариера в Италия.
Направих много концерти в Италия. Имах импресарио. При едно от пътуванията ми, за месец, се явих на прослушване, по препоръка на Маестро Ригаччи, главен диригент на Театро Комунале, при когото завърших една студиа. Театро Комунале във Флоренция е много известен голям театър, на брега на река Арно. Търсеха изпълнителка за трети състав на централната роля на Маргарита в „Мефистофел” на Ариго Бойто. Явих се. Изпях арията, не помня как, но когато завърших, един господин от журито, явно председател на комисията, ми каза: „Моля, сеньорина, кажете ни вашите координати, телефон и адрес в Италия, за да ви потърсим и дадем нотния текст, за да научите цялата роля. Одобрена сте за трети състав“. В първи състав беше Райна Кабаиванска. Във втори – италианска певица. Аз обаче казах, че не мога да дам адрес, защото разрешителното ми за престой в Италия изтича, а на следващия ден трябваше да отпътувам за България. И така се простих с прекрасната роля на Маргарита. Но съдбата си прави такива шеги.
Втората година в Академия Киджана дойде маестро Джино Беки, световноизвестен баритон. И сеньора Канилия, и маестро Беки ме обичаха. Спомням си, че редовно посещавах организираните от него курсове в околностите на Флоренция. На един гала концерт в Ластра а Синья, където е вилата на Енрико Карузо, около един голям шадраван стоях сред публиката, когато в края на концерта маестро Беки ме покани на сцената да изпея една ария. Така, както си стоях спокойно сред мои приятели, без да съм се разпяла, маестро Беки ме подкани да се кача. Застанах до рояла, облечена в елегантна рокля, но не дълга, концертна, и изпях арията на Адриана Лекуврьор от Франческо Чилея. Хората станаха прави и дълго бурно аплодираха. После разгледахме цялата вила на Карузо. Тя е завещана на ЮНЕСКО. С маестро Джино Беки изкарах още три летни курса, като в това време учех и в Санта Чечилия.
Няма да забравя първата си среща с Борис Христов. Беше през 1969 година. Един ден ни съобщиха, че ще прекъснем уроците, защото българският бас ще изнесе концерт от произведения на руски композитори в залата на Академия Санта Чечилия. Тези зали са малки, както и в Академия Киджана, но са такива, че те карат да се чувстваш нереално. На сцената се показа един мъж, като бог. Безупречен, строен, одухотворен, с ангелско лице. И като започна Глинка, Мусоргски, Даргомижски, Чайковски, Рахманинов, изпя 14-15 песни, без да се щади. Беше невероятно! Отидохме да го поздравим. Аз му казах, че съм българка. Разговорихме се, а той ме погали по бузата.
След Санта Чечилия през 1971 година започнах да се явявам по конкурси, но не много. Не мислех, че съм толкова достойна, но се явих на един Международен конкурс за певци и пианисти в Лониго, близко до Виченца. Нямаше други българи, бях само аз. Председател на журито беше Етторе Кампогалиани, главен интендант на Ла Скала. В журито беше и Ферруччо Тальиавини, много обичан тенор. Съобщиха наградите и се изумих – 3 награда. Поделихме си я с Антонио Гарофольо, тенор от Катания, от Театро Белини.
На втората година от пребиваването ми в Италия, през 1970-а, татко дойде да ме види. Стоя един месец при мен. Заведох го до види Рим, Флоренция… Той, Бог да го прости, все повтаряше, че иска да се върна с него, но аз останах и той си тръгна огорчен.
Върнах се в България на четвъртата година, но имах договор за 12 концерта в Тоскана, не си спомням местата, но договорът беше с добро заплащане. На 27 октомври трябваше да бъда в Италия, за да се подготвя за концерта на първи ноември, но точно тогава получих едно писмо от Комитета по култура, в което ми обясняваха, че след като ме е изучила българската държава и тя ме е изпратила в Италия, сега трябва да се явя в операта в Стара Загора, където имат нужда от сопран.
Забравих да спомена, че за държавните изпити направих концерт в залата на Академията. На него присъстваше Любомир Пипков. Той ни преподаваше интерпретация. Изпях негова песен. Излезе и ме прегърна. Преди да се върна в Панагюрище, отидох в Софийската опера. Директор по това време беше един генерал. Военен човек, далеч от изкуството, но умееше да ръководи. Казах му коя съм и какво съм завършила. Прегледа ми документите и каза септември месец да се явя. Отидох и в Пловдив. Директор на Пловдивската опера беше Кръстьо Марев. Основател и главен диригент на театъра. Той ми каза „Виж, Мария, идваш септември и тогава решаваме какво да правим”
Имах предложения за две места, на които можех да си опитам силите, но дойдох в Стара Загора. На служебния вход се засякохме с един мъж. Попитах го къде мога да се разпея и той разпореди да ме съпроводят до стая номер 2. Бях облечена с черен смокинг от кадифе и имах дълги коси. Излязох на сцената и гледам цялата зала пълна, а на първи ред трима мъже. Не знаех кои са. Оказаха се Милчо Стефанов, Димитър Димитров и Георги Петров. Попитаха ме откъде идвам и аз отговорих … от Панагюрище. Последва бурен смях. Имаше хора и зад кулисите. Между всички непознати лица съзрях Вилимира, моята съученичка от музикалното училище в Пловдив, с която заедно преписвахме нотните учебници по солфеж в дома на Асен Диамандиев. Не помня с кого и как сме се озовали в барчето, но два часа пихме кафе и приказвахме. След това при нас дойде личен състав и ми съобщи, че съм назначена – Втора категория, което беше много добър знак, без да са ме чули в спектакъл.
Дойде октомври и започнах да мисля как ще кажа на маестро Димитър Димитров, че трябва да замина за Италия. Споделих му за договора, а той – Вие в Италия винаги може да отидете, но аз ще ви дам Аида, роля, за която плачат много сопрани по света! И за първия спектакъл повика Владо Тодоров от Пловдивската опера, много нашумял тенор, повика и Кирил Кръстев от операта в Русе, един колос, и се заредиха премиери, спектакли, турнета… И така 46 години на сцената. Изпяла съм всички централни роли в оперетите, поставяни на старозагорска сцена. С „Хубавата Елена” имаме 82 спектакъла в цяла България. Партнирах си със забележителните артисти Видин Даскалов и Арон Аронов.
Нямам мечтана роля, винаги съм пристъпвала към всяка с огромно желание и ентусиазъм. Имаме върхове в изкуството. „Янините девет братя” на Любомир Пипков, „Хубавата Елена” на Жак Офенбах, „Кола Брьонон” по Ромен Ролан на Дмитрий Кабалевски, (на мен и на Стефи – Стефка Минева, написа много трогателни посвещения). Композиторът беше гост на премиерата в Стара Загора по покана на маестро Димитър Димитров. Беше щастлив от постановката и изпълнението на колектива ни. „Царицата на чардаша” на Имре Калман, „Манон Леско” от Джакомо Пучини, „Вълшебната флейта” от Моцарт, „Евгений Онегин” на Чайковски. Стефка Минева беше Олга, баща й Миньо Минев – Ленски, а Онегин беше прекрасният Георги Динев. През 1977 година пред претъпкан салон играхме „Бохеми”! Имаше публика и на стъпалата на театъра. Рудолф беше Емил Герман, тенор от Румъния, спечелил първа награда на конкурса „Борис Христов”, аз изпълнявах Мими. Но мисълта ми беше, че на една репетиция Елена Корабарова, Бог да я прости, отишла при Димитър Димитров и му казала: „Митко, позволи на Мария да пее на италиански, тя я е учила в Санта Чечилия, в Рим, знае как”. И така пяхме „Бохеми” на италиански. Това беше първият спектакъл, когато ръководството позволи на солистите да пеят на оригинален език ролите си. На сцената забравих къде съм и в мен се върна онзи силен дух. А когато си партнираш с красиви, мили, талантливи колеги с прекрасни гласове, публиката ликува. След това направихме „Ивайло” на Марин Големинов. Той дойде веднъж с Димитър Христов, който ми преподаваше по контрапункт в Академията – пред цялата публика в Стария театър ме похвали, че много хубаво пея неговите песни. Друг хубав момент е „Палячи” на Руджеро Леонкавало. Незабравимо е партньорството на сцената с Никола Николов. С него направихме два спектакъла. Имах вече Чо Чо Сан, Мими, Мюзета, Кремена от „Ивайло“ на Марин Големинов, Венета от „Емигрантът“ на Иван Димов, Манон Леско-Пучини, Винеха от „Хан Крум“ на Александър Йосифов и още…
II.
За нашето изкуство е важно не само да имаш гласови качества, а и вътрешна сила. Именно тя помага да преодоляваш трудностите на сцената. А те са много. Понякога има моменти, в които не помниш нищо, питаш се, какво правя тук, но идва музиката и ти се преобразяваш, потъваш в ролята, усещаш пулса на публиката. В средите на артистите животът е труден, но е важно да се спазват правилата на общуване, които си научил в детските години, от семейството си. Да не правиш злини, да не надигаш глас, когато трябва да мълчиш, да отминаваш обидите, да оставиш неприятностите да прелетят над теб, да пазиш духа си бодър и да гледаш хората с усмивка. Артистите са хора, които на сцената попадат в друг свят. Те могат да имат недостатъци, но винаги трябва да се учат от големите личности в изкуството. Те са тези, които ги учат как да архитектират характера си. Младите трябва да бъдат готови винаги да се учат. Аз от 1977 година преподавам италиански и пеене, а речниците са винаги до мен. Водех курсове в НТС- Стара Загора, на инженерите от ТЕЦ „Марица изток”, на всички фирми, които имат отношения с Италия. И продължавам да работя. Работата е вдъхновение. Радвам се на уважение, на хубава публика, на приятели, на хора, които ме поздравяват по улицата или споделят линковете ми от Фейсбук. Смятам, че съм щастлив човек.
III.
На 3 септември 2022 година се навършиха 50 години от деня, в който отворих за първи път вратата на Старозагорската опера. И ето ме все още тук, като преводач. И сега давам това, което знам и мога, на бъдещите певци. Направила съм повече от 50 роли. Безкрайно съм благодарна на Огнян Драганов. Той денонощно мисли за операта. По негова покана до момента съм направила 12 превода на оперни заглавия. Между тях са „Тоска”, „Турандот”, „Италианката в Алжир”, „Атила”, „Бал с маски”, „Селска чест”, „Палячи”, „Трубадур”, „Двамата свенливци”, „Дон Жуан” и др. Смятам, че годините не са препятствие да се работи за една културна институция. И като човек живял в Италия, страна, богата с история, архитектурни и културни забележителности, скулптура, стил, музика, кухня, уважение към традициите, ми се иска ръководните хора на Стара Загора да бъдат безпристрастни, когато оценяват постиженията ни, да съдят с професионализъм и благородство, а не по симпатия или снизхождение. Казвам го от опит. Благодаря, че два пъти съм удостоена с наградата „Стара Загора”, но нека по-често се вглеждаме в хората около нас и ги оценяваме преди да са се изгубили във Вечността.
(край на цитата)
Нека днес на 7 ноември 2023 г. поздравим певицата Мария Клинчева с навършване на 80 години на 16 септември 2023 г., като й пожелаем крепко здраве, лично щастие и успехи в дейности, свързана с нейните познания на италианския език.
За много години, драга маестра!
(край на моята статия от 7 ноември 2023 г.)
Остава днес на 13 февруари 2024 г. да сведем глави пред светлата памет на Мария Клинчева, която си отиде от нас завинаги …
Мир на праха й!
…..
За съжаление в медиите (Ю Тюб или другаде) няма записи на Мария Клинчева, нито на кирилица, нито на латиница.
…..