Anny Konetzni

Днес се навършват 120 години от рождението на австрийското сопрано Ани Конецни

Драги приятели на оперната музика, днес на 12 февруари 2022 г. се навършват кръглите 120 години от рождението през 1902 г. на една видна австрийска певица от епохата малко преди началото на Втората световна война и годините след края й. Това е сопранът Ани Конецни (Аnny Konetzni), която започва вокалната си кариера като мецосопран, но твърде бързо след това преминава в сопрановия жанр.

Историята на Ани Конецни е твърде интересна не само заради големите постижения, които тя е направила във вокалната си кариера. Започнала е като хористка през 1923 г., после развива дейността си чрез изпълнения на главни оперни роли не само в Австрия, но и в редица европейски страни и такива в Америка, но поради факта, че макар и да е получила отлично вокално обучение на различни места, често тази кариера – особено в началото й – е свързана с неудачи не по нейна вина: неправилно оценяваве на таланта и възможностите й. С други думи – този творчески път е твърде стръмен и осеян с редица препятствия, като накрая – съвсем неочаквано – е уволнена през 1955 г. от Виенската държавна опера, макар и да е на 53 години. В този оперен театър в разстояние на 20 сезона тя е играла общо в 280 спектакъла и е взела участие при 152 концерти също там. Какви са били причините, ще разберем по-долу.

Но нека още тук забележа, че тия неприятности дават своя отпечатък. Сестра й Хилде Конецни – също дълги години член на солистичния ансамбъл на Виенската държавна опера „попада под ударите“ на новото ръководство на Операта след голямата реорганизация през 1955 г., когато почти разрушената по време на Втората световна война сграда е основно ремонтирана и започва дейността си. Това вече е много за чувствителната и нежна душа на Ани Конецни – получава мозъчен инсулт и той се отразява на цялото й състояние и бъдеща кариера. И за това ще стане въпрос по-долу.

След тези уводни бележки ще се спра на биографията и творческият път на Ани Конецни.

Ани Конецни (на немски език Anny Konetzni, всъщност Anny Koneczny, също и Anni Konetzni) е родена на 12 февруари 1902 г. в Унгариш-Вайскирхен (Ungarisch-Weißkirchen) в Австроунгария, починала на 6 септември 1968 г. във Виена. Тя е австрийска оперна певица – сопран.

От дете Ани Конецни показва музикални способности и след завършване на средното си образование постъпва в „Новата виенска консерватория“ (Neues Wiener Konservatorium), където получава вокално обучение при Ерик Шмедес (Erik Schmedes). След завършване на обучението си във Виена, продължава същото в Берлин при Жак Щюкголд (Jacques Stückgold). През 1923 г. започва работа като хористка във Виенската народна опера (Wiener Volksoper), но скоро след това е освободена от тази длъжност с мотива, че „няма глас“ – в буквалния смисъл на думите (на немски език – „stimmlos“). (Моя бележка Б.К.: какви ли не парадокси се случват в оперното изкуство!).

През 1926 г. обаче Ани Конецни наново постъпва във Виенската народна опера и то като солистка (алтова роля) – Адриано в операта „Риенци“ от Рихард Вагнер (Адриано е син на Стефано Колона – един от главните герои в тази трагична опера от ранното творчество на Вагнер).

След този сполучлив дебют Ани Конецни получава ангажименти в оперните театри в Аугсбург и Елберфелд в Германия, като през 1929 г. получава ангажимент като сопран в Градския театър в Кемниц също в Германия. Две години по-късно – през 1931 г. постъпва в Берлинската държавна опера (т.н. „Линден Опер“ или немското название „Staatsoper Unter den Linden“, където играе до 1934 година.

(Моя важна бележка – Б.К.: Много често пиша за оперните театри в Берлин и не знам дали всеки оперен любител знае точните названия: в Берлин от много години съществуват ТРИ големи оперни театъра (има и няколко по-малки – не така познати): Берлинската държавна опера (т.н. „Линден Опер“), Дойче Опер Берлин („Deutsche Oper Berlin“) и Берлинската комична опера („Komische Oper Berlin“). По времето, когато след Втората световна война Берлин е разделен на зони – Западна и Източна и една част от града се нарича Източен Берлин (в пределите на ГДР), а другата част – Западен Берлин (като част от Западна Германия), Берлинската държавна опера и Берлинската комична опера са в Източен Берлин, а Дойче Опер Берлин – в Западен Берлин. След обединението на двете германски държави през 1990 г. вече няма разлика – и трите оперни театъра продължават да съществуват и до днес и са на много високо равнище. От началото на 2004 г. ново е това, че към всеки театър няма отделна балетна трупа, която обслужва съответния театър, а общ балетен ансамбъл в Берлин, като отделна артистична формация – „Das Staatsballett Berlin“, който обслужва трите театъра).

(край на бележката)

Договорът на Ани Конецни в Берлин й позволява да има гастроли и на други оперни сцени. Така през 1933 г. тя гостува във Виенската държавна опера в ролята на Брюнхилда във „Валкюри“ от Вагнер, след което има постоянен договор за гостуване в този оперен театър като член на ансамбъла му чак до 1955 г. През тази 1955 г. обаче се случва нещо много неприятно – новият директор на Виенската опера – диригентът Карл Бьом (1894-1981) я освобождава от състава на ансамбъла на операта, което решение тя посреща драматично – получава мозъчен удар, който не й позволява вече да се възстанови напълно.

Редица читатели сигурно ще се запитат, по каква причина Карл Бьом е освободил от ансамбъла на Виенската опера тази даровита и заслужила певица – сигурно не поради възраст – през 1955 г. Ани Конецни е на 53 години, преди това тя има редица изяви на големи сцени извън Австрия и Европа. Още през 1934 и 1935 години тя пее в редица опери от Вагнер – и то в главни роли – в МЕТ Ню Йорк (9 спектакъла), между които Брюнхилда във „Валкюри“ и Изолда в „Тристан и Изолда“ (по-късно ще дам подробности), така че мотивите сигурно са други. По тази тема не мога да дам мнение, но нека кажа, че самият Карл Бьом не е имал безпроблемен живот в това време, макар и по-късно да е признат за един от най-добрите и известни диригенти на епохата. Без да изпадам в подробности, искам да цитирам нещо от биографията му, ще дам после превод на български език:

„1934 wurde er Nachfolger von Fritz Busch an der Dresdner Semperoper. Diese Stelle hatte er bis 1943 inne, als er das erste Mal Direktor der Wiener Staatsoper wurde. In der Endphase des Zweiten Weltkriegs wurde er im August 1944 in die von Adolf Hitler genehmigte Gottbegnadeten-Liste der wichtigsten Dirigenten aufgenommen, was ihn vor einem Kriegseinsatz, auch an der Heimatfront, bewahrte.

1945 entfernten ihn die alliierten Besatzungsbehörden wegen zu großer Nähe zum Nazi-Regime aus dem Amt des Direktors der Wiener Staatsoper und belegten ihn mit einem Auftrittsverbot (ähnlich wie es Herbert von Karajan erhielt). Von 1955 (genau nach Ende der Besatzungszeit) bis 1956 wurde er dann ein zweites Mal mit diesem Amt betraut. Vorwürfe, er sei zu wenig in Wien präsent, sowie Protestkundgebungen während von ihm dirigierter Vorstellungen bewogen Böhm schließlich, das Amt niederzulegen. Sein Nachfolger wurde Karajan. In einem offenen Brief bestritt Böhm anschließend Probleme zwischen ihm und dem Ensemble und sprach diesem und dem Wiener Publikum ausdrücklich Dank und Anerkennung aus“.

(край на цитата)

Превод: „През 1934 г. Карл Бьом става директор на Дрезденската „Земпер“-опера като наследява поста от Фриц Буш (Fritz Busch). На този пост той остава до 1943 г., когато е избран за директор на Виенската държавна опера за първи път (бел. Б.К.: понеже по-късно става такъв и за втори път). В последните месеци от Втората световна война – през август 1944 г. той е включен в т.н. „Листа на помилваните от Господ най-видни диригенти“ чрез Адолф Хитлер, което му позволява да бъде освободен от военна служба, също и на фронта в Австрия.

След края на войната, през 1945 г. Карл Бьом е освободен от поста директор на Виенската държавна опера, което става по нареждане на окупационната служба в Австрия с мотив, че е „бил приближен до режима на нацистите“. Заедно с това той получава и забрана (подобно на Херберт фон Караян) да ръководи спектакли. След края на тази „окупация“ – от 1955 г. до 1956 г. Карл Бьом наново става директор на Виенската опера – за втори път. Но той получава обвинения, че малко дирижира във Виена, също така е имало протести против начина му на дирижиране. Това принуждава Карл Бьом да подаде оставката си през 1956 г. Негов „наследник“ става Херберт фон Караян. В едно отворено писмо Карл Бьом твърди, че не е имал проблеми с ансамбъла на Операта, като също изказва специална благодарност и признателност на виенската публика“.

(край на превода)

Аз мисля, че именно заради негови особени решения в тези 2 години (1955 и 1956) са били тези протести, а може би в частност и заради уволнението на нашата юбилярка днес – сопрана Ани Конецни и сестра й Хилде Конецни – също певица солистка във Виенската държавна опера. Не трябва да се забравя, че както Карл Бьом, така и Херберт фон Караян са били велики диригенти, но с твърде особени характери.

Сега ще се спра по-подробно на дейността на Ани Конецни във Виенската държавна опера. Както ще видим, тя е имала изяви там от 1934 до 1954 г., т.е., след напускането й през 1955 г. повече не е гостувала на тази сцена. Цитирам списък на всички нейни участия там (извадка от архива на Виенската държавна опера):

Vorstellungen mit Anny Konetzni

Ariadne auf Naxos

Primadonna/Ariadne | 34 Vorstellungen | 05.06.1935–16.06.1949

Boris Godunow

Marina Mnischek | 2 Vorstellungen | 07.11.1945–18.11.1945

Cavalleria rusticana

Santuzza | 34 Vorstellungen | 27.10.1936–14.12.1945

Der fliegende Holländer

Senta | 4 Vorstellungen | 08.06.1941–08.03.1942

Der Rosenkavalier

Die Feldmarschallin | 83 Vorstellungen | 08.03.1935–21.02.1954

Die Afrikanerin / L’Africaine

Selika / Selica | 7 Vorstellungen | 30.10.1935–02.12.1936

Die Frau ohne Schatten

Färberin | 2 Vorstellungen | 30.10.1939–10.11.1939

Die Walküre

Brünnhilde | 12 Vorstellungen | 02.12.1946–27.05.1948

Die Zauberflöte

Erste Dame | 8 Vorstellungen | 30.06.1949–27.04.1950

Don Carlo (Ital.)

Prinzessin Eboli | 5 Vorstellungen | 14.11.1941–16.04.1944

Don Carlo (Ital.)

Eboli | 3 Vorstellungen | 17.01.1951–30.01.1951

Fidelio

Leonore | 52 Vorstellungen | 20.12.1935–26.03.1954

Hänsel und Gretel

Gertrud | 13 Vorstellungen | 23.12.1948–27.12.1953

Idomeneo

Ismene | 4 Vorstellungen | 07.09.1941–22.11.1941

Il trovatore

Leonora | 1 Vorstellung | 10.09.1939

Iwan Sergejewitsch Tarassenko

Nadja (Nadeshda Wassiljewna) | 16 Vorstellungen | 09.03.1938–23.11.1941

´´´´

Konzerte

Mitwirkende | 2 Vorstellungen | 15.07.1945–19.07.1945

Lohengrin

Ortrud | 54 Vorstellungen | 28.06.1935–03.12.1952

Parsifal

Kundry | 10 Vorstellungen | 13.04.1938–08.04.1944

Siegfried

Brünnhilde | 22 Vorstellungen | 26.01.1934–07.05.1944

Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg

Venus | 17 Vorstellungen | 20.09.1946–26.09.1948

Tiefland

Martha | 34 Vorstellungen | 24.01.1936–04.05.1944

Tristan und Isolde

Isolde | 8 Vorstellungen | 29.05.1946–02.05.1948

Un ballo in maschera

Amelia | 7 Vorstellungen | 15.11.1936–16.03.1940

(край на цитата)

Лично аз съм дълбоко впечатлен от огромния брой участия на Ани Конецни в десетки опери – общо 280 участия, и то в главни роли, в които има толкова много участия – например Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус – 83 пъти, и то в течение на 20 сезона, или Леонора във „Фиделио“ от Бетовен – 52 пъти, също в 20 сезона. Не по-впечатлителни са и концертните й участия на тази сцена. Прави впечатление, че през трите декади на миналия век – 30-те, 40-те и 50-те години Виенската опера е имала широка практика да организира „оперни концерти“ с части от отделни опери, изпълнявани от нейни солисти. Виждаме как Ани Конецни участва 54 пъти в ролята на Ортруд в „Лоенгрин“ от Вагнер, 34 пъти в ролята на Марта в „Долината“ от Ойген д’Албер – немски композитор с френско-британски произход, и много други – общо в 152 концертни изяви.

При всички тези доводи не мога да си представя това решение на Карл Бьом да уволни певица с такива постижения – за мен това е знак на някаква параноя! Не искам да прекалявам, защото уважавам голямото дело, което остави след себе си този знаменит австрийски диригент, но истината трябва да се казва. Знам много добре, че и Караян е имал особен характер, не всички артисти са били доволни от своеобразния му характер и избор на солисти в някои оперни роли, но такива са някои „велики“ личности.

Остава още да дам подробности и за изявите на Ани Конецни на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Както споменах вече по-горе, тя е имала там общо 9 участия в различни опери от Вагнер. Цитирам техния списък с данни по дати и оперни заглавия:

[Met Performance] CID:116020
Die Walküre {271}
Metropolitan Opera House; 12/26/1934
Debut: Anny Konetzni
[Met Performance] CID:116050
Siegfried {164}
Metropolitan Opera House; 12/28/1934
[Met Performance] CID:116100
Tannhäuser {280}
Metropolitan Opera House; 01/1/1935
[Met Performance] CID:116160
Lohengrin {396}
Metropolitan Opera House; 01/5/1935
[Met Performance] CID:116180
Die Walküre {272}
Metropolitan Opera House; 01/7/1935
[Met Performance] CID:116210
Siegfried {165}
Metropolitan Opera House; 01/10/1935
[Met Performance] CID:116280
Lohengrin {397}
Metropolitan Opera House; 01/16/1935
[Met Performance] CID:116360
Tannhäuser {282}
Brooklyn Academy of Music, New York, Brooklyn; 01/22/1935
[Met Performance] CID:116420
Tristan und Isolde {223}
Metropolitan Opera House; 01/26/1935
Review

(край на цитата)

Както и при други певци с участия в МЕТ, обикновено цитирам ансамблите при дебюта и при последната им изява:

Metropolitan Opera House
December 26, 1934

DIE WALKÜRE {271}
Wagner-Wagner

Brünnhilde..............
Anny Konetzni [Debut]
Siegmund................Paul Althouse
Sieglinde...............Gertrude Kappel
Wotan...................Friedrich Schorr
Fricka..................Maria Olszewska
Hunding.................Emanuel List
Gerhilde................Phradie Wells
Grimgerde...............Philine Falco
Helmwige................Dorothee Manski
Ortlinde................Pearl Besuner
Rossweisse..............Ina Bourskaya
Schwertleite............Irra Petina
Siegrune................Elda Vettori
Waltraute...............Doris Doe

Conductor...............Artur Bodanzky

…….

Metropolitan Opera House
January 26, 1935

TRISTAN UND ISOLDE {223}

Tristan.................Paul Althouse
Isolde..................
Anny Konetzni [Last performance]
Kurwenal................Friedrich Schorr
Brangäne................Doris Doe
King Marke..............Ezio Pinza
Melot...................Arnold Gabor
Sailor's Voice..........Hans Clemens
Shepherd................Hans Clemens
Steersman...............James Wolfe

Conductor...............Karl Riedel

(край на цитата)

Ани Конецни е имала изяви в Америка не само в Ню Йорк, но и в други оперни театри. В една информация за нея на испански език четем следния абзац:

„През третата декада на 30-те години (между 1933 и 1938 г.) Ани Конецни пее в Париж, Виена, Берлин, Ла Скала, Ковънт Гардън и Театро Колон в Буенос Айрес като Леонора, Брюнхилда, Венера, Маршалката, Ифигения, Кундри и Изолда. През сезона 1934-1935 тя пее в MЕТ в Ню Йорк“.

(край на цитата)

В Интернет и в други медии има редица снимки на певицата Ани Конецни, също и в нейни оперни роли. За нея има Уикипедия-страници на различни езици, също и на руски език с редица подробности.

На това място искам да отбележа и факта, че Ани Конецни е имала сестра – Хилде, която също е била изявена певица, член на ансамбъла на Виенската опера. Цитирам от нейната биография (източник на немски език):

„Заедно със сестра си Хилде Конецни (1905-1980) двете певици са основни артистки в солистичния ансамбъл на Виенската опера, както и на Музикалния фестивал в Залцбург. Ани Конецни участва редовно от 1935 г. при Музикалния фестивал в Залцбург, преди всичко в ролите на Изолда и Маршалката в оперите на Вагнер и Рихард Щраус. Тя гостува на всички големи оперни сцени в Европа, също и в САЩ и Южна Америка, предимно в Буенос Айрес в прочутия „Театър Колон“. През годините от 1934 до 1954 тя се занимава и с вокална педагогика във Виенската музикална академия. В големия й оперен репертоар принадлежат преди всичко драматичните сопранови роли в опери от Вагнер и Рихард Щраус.

За личния живот на Ани Конецни мога да кажа само, че е била съпруга на лекаря д-р Алберт Видман (Dr. Albert Wiedmann).

На 6 септември 1968 г. Ани Конецни умира във Виена след тежко боледуване. Погребана е в Евангелисткото гробище във Виена-Зимеринг (Wien-Simmering) – гробница № 63, заедно със съпруга си“.

(край на цитата)

За заслугите си във вокалното изкуство Ани Конецни е била удостоена с отличия. Цитирам от източник на немски език:

Auszeichnungen

(край на цитата)

Както научаваме, през 1935 г. тя получава титлата „австрийска Камерзенгерин“, а през 1955 г. е провъзгласена за „Почетен член на Виенската държавна опера“.

По време на активната си вокална кариера Ани Конецни е участвала в музикални записи, отразени в нейната дискография. Цитирам от източник на немски език:

Tonaufnahmen (Auswahl)

(край на цитата)

При последната позиция четем името на българския бас Любомир Панчев, за когото наскоро писах статия.

Ще завърша днешната си статия за Ани Конецни с един цитат от портала в Австрия „Tamino Klassikforum“, където се дават мнения на читатели относно видни оперни певци и после същите се дискутират от други читатели, прочели написаното:

Портал „Tamino Klassikforum“, 7 март 2009 г.

Original von Frank Georg Bechyna:

„Anny konetzny begann ja als Mezzosopranistin und sang wenige Jahre in dieser Stimmlage bevor sie wie ihre Schwester ins Sopranfach wechselte. Beeindruckend bleibt, dass sie sehr viele der grossen Wagner – Partien sang, einiges von Richard Strauss, aber auch Verdi, Meyerbeer oder die Leonore in Beethovens “Fidelio”. Für mich war interessant, dass sie ganz untеrschiedliche Gesangslehrer hatte als ihre Schwester Hilde Konetzni, deren Repwertoire doch etwas breiter angelegt war“.

(край на цитата)

Превод: Оригинал от Франк Георг Бехина:

„Ани Конецни започна кариерата си като мецосопран и пя няколко години в този жанр, преди да премине както сестра си в сопрановия жанр. Особено впечатление прави, че тя участва в много централни роли от опери на Вагнер, също и такива от Рихард Щраус, но също така и от Верди, Майербер иле Леонора във „Фиделио“ от Бетовен. За мен е интересно, че тя е имала съвсем различни вокални педагози за разлика от сестра си Хилде Конецни, чийто репертоар е бил сравнително по-богато изграден“.

(край на превода)

В този портал има редица други мнения за изкуството на Ани Конецни.

Нека днес на 12 февруари 2022 г. почетем кръглите 120 години от рождението на голямата австрийска певица Ани Конецни, оставила златни спомени преди всичко в историята на Виенската държавна опера и на Музикалния фестивал в Залцбург.

Мир на праха й!

…..

Изпълнение на Ани Конецни:

R. Strauss – Ariadne auf Naxos – Es gibt ein Reich – Anny Konetzni – Moralt (Wien, 1941)

Orchester der Wiener Staatsoper Rudolf Moralt, conductor Wiener Staatsoper, October 16, 1941

….

Изпълнение на Ани Конецни и Хилде Конецни:

Hilde Konetzni; Anny Konetzni; “Euch Lüften, mein Klagen”; TANNHAUSER; Richard Wagner

THIS IS THE SUCCESSOR CHANNEL TO “liederoperagreats” WHICH WAS SADLY TERMINATED. Hilde Konetzni–soprano Anny Konetzni–soprano Erwin Baltzer–conductor Wiener Philharmoniker 1944

….

Изпълнение на Ани Конецни и Лауриц Мелхиор:

Lauritz Melchior & Anny Konetzni. Götterdämmerung, fragmentos (Viena, 1934).

Richard Wagner: Götterdämmerung. -“Mehr gabst du, Wunderfrau” (prólogo). -“Schweig ich die Klage – Helle Wehr, heilige Waffe” (acto 2). Siegfried: Lauritz Melchior. Brünnhilde: Anny Konetzni. Hagen: Josef von Manowarda. Director musical: Felix von Weingartner. Wiener Staatsoper, 30 de septiembre de 1934.

´´´´

Изпълнение на Ани и Хилде Конецни:

Re-pitched HILDE & ANNY KONETZNI Don Juan: Traue dem glatten Heuchler nicht (WA Mozart)

Don Juan / Don Giovanni: Traue dem glatten Heuchler nicht – Non ti fidar, o misero (WA Mozart) with ANNY KONETZNI, RUDOLF PETRAK. ALEXANDER WELITSCH Recorded in 1944 Telefunken unissued (035091) Hilde Konetzni, Elvira Anny Konetzni, Anna Rudolf Petrak, Ottavio Alexander Welitsch, Giovanni Wiener Opernorchester, Dirigent: Erwin Baltzer

´´´´

Изпълнение на Ани Конецни:

Anny Konetzni and Max Lorenz in Götterdämmerung

“Nun eile denn fort” from “Die Götterdämmerung” by Richard Wagner

……