Ivan Konsulov

Днес е рожденият ден на баритона Иван Консулов

„ (…) В живота, семейството, с огромното напрежение край нас не може без компромиси. Наричам ги хубави, защото ни помагат. Отстъпва силният, интелигентният. Немците имат израз: „да стоиш над мечтите“. Или да бъдеш топлият, да бъдеш добрият. Обръщайки се с вяра назад в годините, радвам се да призная, че никога не съм бил подлец, арогантен. Злобен е неможещият човек“.

(мисли на баритона Иван Консулов)

Драги приятели на оперната музика, днес на 29 май 2020 г. пиша – както стана твърде често през последните 3 седмици – за първи път статия за един оперен певец, за който това трябваше да стане вече отдавна, именно за баритона Иван Консулов. Той не само че е напълно заслужил тази чест поради големите си постижения през изминалите почти 5 десетителия, но и поради това, че от 7 години е един от най-добрите ми и ценни ФБ-приятели.

До сега това не можа да стане по простата причина, че и той като много други от групата, за които пиша за първи път, е роден в ден, когато от 2013 г. не съм тук в Германия, където пиша моите „оперни истории“. От дълги години почти през целия месец май съм винаги в България, най-често в Габрово, така че въпреки голямото ми желание да го уважа, не мога, понеже пиша на „календарен принцип“ – той е роден на 29 май. Можеше да направя до сега компромис, но все отлагах, и ето през 2020 г. поради „корона“-кризата това ми намерение днес става реалност.

Веднага трябва да добавя, че в изтеклите години можах да събера редица материали в медиите за неговия артистичен живот, за изявите му по целия свят, да проуча и други неща, най-важно интервюта, които той е давал пред различни медии, да се поровя в източници, които разкриват различни черти от характера му, творческия му път и редица други детайли.

Нека накратко пиша как стана нашето запознанство. Името на Иван Консулов като певец ми е известно още от началото на 90-те години. Вярно е, неговата вокална кариера е започнала в началото на 70-те години по времето, когато е бил в ансамбъла на Русенската опера, но макар и до 1974 г. да живях в България, не съм отбелязъл името му някъде. Както вече писах и на други места, в тия години като преподавател по математика в ТУ Габрово имах съвсем други професионални интереси и оперното изкуство беше само едно допълнение през свободното ми време. Вярно е, Русенската опера е гостувала в Габрово, може би до 1974 г. Иван Консулов също е идвал, но аз помня от това време само имената на певците от „звездната русенска тройка“ – Пенка Маринова, Кирил Кръстев и Николай Здравков, те бяха наложилите се вече солисти на този театър. Имало е разбира се и други, но после съм научил имената им.

От началото на 90-те години тук в Германия започнах малко преди да влезя в пенсия през 1994 г. да се интересувам от изявите на български оперни певци на сцените на театрите главно в Германия, Австрия и Швейцария. Това правех чрез преглеждането на специализирани музикални списания в Градската библиотека в Дармщадт и започнах да нанасям имената на артисти от България в картотека – просто имах желание да проуча това участие. Не правех много редовно това, но в течение на 7-8 години изградих една картотека от 140-160 листчета – за всеки артист по едно или няколко – където внасях участията им по опери, години, роли и пр. Тази картотека ми помага и сега, когато искам да науча за даден артист, какво съм писал тогава. За Иван Консулов нямам много данни, макар че той е имал през този период редица изяви, но все пак нека цитирам моите бележки:

Що се отнася до това, в кои оперни театри е бил член на ансамбъла, имам само 2 внасяния – Оперния театър в Инсбрук в Австрия в сезона 1993/1994 и в Театър Кайзерслаутерн в Германия – също през 1993/1994.

По-важни са конкретните участия, които имам в моята картотека (съкращения: OW = „Opernwelt“ – името на списанието, напр. OW7/93, S. 46 означава, че информацията е на стр. 46 от книжка № 7 през 1993 г.):

OW7/93, S. 46: В ролята на Фалстаф в едноименната опера от Верди, участие в Кайзерслаутерн на 8 май 1993 г.

OW3/94, S. 38: В ролята на Фалстаф в едноименната опера от Верди, участие в Театъра в Инсбрук в провинция Тирол през 1994 г.

OW9/97, S. 27: В ролята на Slook – търговец от Канада в операта „La cambiale di matrimonio“ от Росини, участие на Фестивала в Бад Вилдбад (курорт в Шварцвалд) – премиера на 25 юли 1997 г.

OW1/99, S. 46: Данни за запис на операта „Гунтрам“ (Guntram) от Рихард Щраус. Консулов пее партията на Херцог Роберт. Записът е на 2 диска, фирма „Arte Nova“, издание през 1998 г., № 74321 61339. Записът е по време на изпълнение на операта под диригентството на Густав Кун.

(край на цитата)

Съжалявам, нямам повече внесени данни за Иван Консулов, не винаги съм бил редовен при четене на това списание. Искам да отбележа, че тази последна позиция – записът на „Гунтрам“ е интересна, защото тази опера на Рихард Щраус почти не се играе – тя е първата негова опера още от края на миналия век – премиера през 1994 г. и не се е наложила тогава, пък и по-късно в репертоара на много оперни театри. Така че Иван Консулов положително е единственият български артист до сега, който има участие в тази първа опера на великия Рихард Щраус.

Сега да продължа за моята връзка с Иван Консулов. След като през 2013 г. започнах да се занимавам усърдно с моите „оперни истории“ и търсех ФБ-приятели в средата на оперния свят, бързо се осведомих, че Консулов има профил във ФБ, предложих му приятелство и така свързахме контакт. Разбрах, че живее отдавна в Швейцария. В края на 2013 г. той ми писа, че през май 2014 г. ще има гостуване в София в ролята на Амонасро в „Аида“ от Верди. Започнахме да си разменяма разни информации, научих за неговите първи изяви в Русе, където е постъпил заедно със Стефка Евстатиева, която вече също ми беше ФБ-приятелка и в течение на годините тези връзки станаха много активни и приятни и за двама ни. През април 2014 г. той ми писа точната дата на гастрола си в София – на 10 май от 11 ч. Сега идва най-интересното: аз имах резервиран самолетен билет за 10 май вечерта и бях планирал на следния ден – неделя, да отида както винаги в храма „Св. Александър Невски“ – една стара моя традиция. Иван Консулов ми съобщи, че той лети за Цюрих също на този ден – 11 май по обед. Стана така, че той се съгласи преди да замине за летището, да се отбие около 9 часа в храма „Св. Александър Невски“, за да се видим „на живо“.

Когато нещо трябва да стане – то става. На 11 май аз бях вече около 8 часа в храма, и понеже знаех как изглежда фигурата на Консулов, около 9 часа излязох пред входа, след някълко минути той се зададе и се запознахме. Вярно е, имахме само 30 минути време, но то беше достатъчно да направим визуалния контакт.

От този 11 май 2014 г. до ден днешен аз съм близък приятел с Иван, разменяли сме си стотици информации по разни въпроси, той чете редовно моите статии, взема становище по въпроси или личности, които познава и участва често в диалози, които се предизвикват по дадена тема – винаги с чувство за хумор, за анализ без капка завист или негативни мисли, винаги от позицията на човек, който има богат личен и артистичен живот, даващ вещо мнение за онова, което се дискутира. С две думи – Иван е прекрасен приятел, пълен с позитивна енергия и склонност към самоирония, която идва от големия му артистичен опит. Не случайно той казва в редица статии и интервюта, че от много оперни роли една от най-любимите му е тази на Фалстаф от операта на Верди, която е играл най-много пъти през кариерата си и която му е дала това отношение към живота и проблемите в него. Сетне в моята статия на редица места ще дойдем до конкретни примери, където това се подчертава.

След този дълъг, но важен увод, преминавам към биография и творчески път на баритона Иван Консулов.

Трябва да кажа, че аз разполагам с много данни за него – както на кирилица, така и на латиница. Понеже неговата дейност е преди всичко извън България, за него има много сведения в различни портали, речници, сайтове на оперни театри, също и на кирилица, защото наред с тези изяви в чужбина, Иван Консулов редовно гостува и в България, и то в почти всички оперни театри там – София, Русе, Варна, Стара Загора, Пловдив. Искам да подчертая факта, че поради добрата си кондиция и подготовка, макар и вече да е прехвърлил 70 (днес на 29 май 2020 г. той навършва 74 години), гласовата му форма и добра физика му позволяват да играе в главни роли като Фалстаф, Симон Боканегра, Яго, Скарпия, Амонасро – само някои от тези роли. През последните няколко години – до 2018 или 2019 той гостува в България в такива роли и се справя блестящо.

Най-напред ще започна с неговата биография, като изложа същата в оригинал на немски език, после с превод на български:

Ivan Konsulov

Bariton

Wurde in Varna, Bulgarien geboren. Er studierte Gesang bei Professor Josifov und Professor Brambarov an der Musikakademie in Sofia, Operninterpretation  in Cremona, bei Aldo Protti.

1971 kam es zu seinem Bühnendebüt am Opernhaus von Russe in Bulgarien.

1977 Gastpiel am Stadttheater von Bern (Schweiz), wo er seinen Wohnsitz nahm, als Simon Boccanegra in der gleichnamigen Verdi-Oper. In den folgenden zehn Jahren sang er in Bern Partien wie den Don Giovanni, den Marcello in „La Bohème“, den Scarpia in „Tosca“, den Mandryka in „Arabella“ von R. Strauss, den Tonio im „Bajazzo“ (1982 als Partner von Placido Domingo), den Don Carlos in Verdis „La Forza del destino“, den Pizarro im „Fidelio“, den Alfio in „Cavalleria rusticana“ und den Jago im „Othello“ von Verdi (1986 zusammen mit Katia Ricciarelli). Ebenfalls sang er Germont in La Traviata.

Grosse Erfolge bei Gastpielen am Teatro Comunale Bologna (1980 Zurga in „Pêcheurs de perles“ von Bizet), am Teatro San Carlos Lissabon (1980), an der Oper von Philadelphia (1982 mit Luciano Pavarotti), an den Opernhäusern von Genf und Lüttich Falstaff 1983 in Verona, Koblenz, Kaiserslautern, 1990 Innsbruck, Regensburg und Burgas(1984 Simon Boccanegra), an der Stuttgarter Staatsoper (1985 Don Giovanni), an der deutschen Oper Berlin (1985) (1985 Don Giovanni), in Karlsruhe, Bratislava (1984 Eugen Onegin von Tschaikowsky mit Mirella Freni als Tatjana), Graz (1985), am Teatro Liceo Barcelona, in Madrid, am Opernhaus von Dublin (1991 als Nabucco ) und an der Oper von Monte Carlo (1986 Gryznoj in Rimsky-Korssakows „Zarenbraut“). 1992 gastierte er am Teatro Verdi Triest in „Mozart und Salieri“ von Rimsky-Korssakow. Weitere Gasttätigkeit im In-und Ausland.  2005 sang Ivan Konsulov beim Saarfestival mit grossem Erfolg erneut Germont in „La Traviata“. 2007 Neuinszenierung „Simon Boccanegra“ Simone, Staatsoper Blovdiv, Bulgarien. Anschliessend Auftritte mit der gleichen Partie in der Schweiz, Deutschland und Österreich.

2008 Falstaff in Luzern und erneut Simone „Simon Boccanegra“ in Deutschland, sowie Scarpia „Tosca“ in der Schweiz und Deutschland. Dezember 2008 Neuproduktion „Fanciulla del West“ Jack Rance in Sofia. Im 2009 Neuproduktion „Salome“ Jochanaan in Sofia. Im November 2009 erneut Scarpia in Deutschland. 2010/2011 sang er die Neuproduktion Falstaff unter der Regie von Bernd Weikl in Kaiserslautern. 2012 Pizzaro Fidelio am Festival von Russe in Bulgarien und ebenfalls 2013 am Festival von Russe Falstaff. 2014 Amonasro Aida  im Nationaltheater Sofia und Jago Otello in Stara Zagora Bulgarien. Jago Otello 2015 in Stara Zagora.

Seit 30 Jahren wohnt Ivan Konsulov in der Schweiz.

Ivan Konsulov ist Gewinner von renommierten Wettbewerben, wie:

Maria Callas-Wettbewerb 1975; ARD-Wettbewerb 1976; Pavarotti-Wettbewerb 1981.

Ivan Konsulov hat u.a. mit Placido Domingo, Luciano Pavarotti, Mirella Freni, Agnes Baltsa, K. Ricciarelli, N. Ghiaurov, R. Raimondi, W. Atlantov, Ghena Dimitrova, Anna Tomowa-Sintow ua. gesungen.

Er arbeitet mit den Dirigenten G. Sinopoli, Z. Metha, C. Franci, Guadagno, Cillario, de Fabritis, G. Kuhn, M. Rostropowich u.a.

(край на цитата)

Превод: Баритонът Иван Консулов е роден във Варна. Следва вокално изкуство в Музикалната академия в София при професорите Илия Йосифов и Христо Бръмбаров, след това оперна интрепретация в Кремона при Алдо Проти.

През 1971 г. е неговият оперен дебют в Русенската опера.

През 1977 г. гостува в ролята на Симон Боканегра от едноименната опера на Верди в Градския театър в Берн / Швейцария, където се установява да живее. През следващите 10 години той пее партии като: Дон Жуан в едноименната опера от Моцарт, Марсел в „Бохеми“, Скарпия в „Тоска“, Мандрика в „Арабела“ от Рихард Щраус, Тонио в „Палячи“ (през 1982 г. като партньор на Пласидо Доминго), Дон Карлос в „Силата на съдбата“, Пицаро във „Фиделио“ от Бетовен, Алфио в „Селска чест и Яго в „Отело“ от Верди (през 1986 г. заедно с Катя Ричарели). Също така той пее Жермон в „Травиата“.

Постига големи успехи при гостувания в „Teatro Comunale“ в Болоня (през 1980 като Цурга в „Ловци на бисери“ от Бизе), в „Teatro San Carlos“ в Лисабон (1980), в Оперния театър във Филаделфия (през 1982 г. заедно с Лучано Павароти), в оперните театри в Женева и Лиеж в ролята на Фалстаф през 1983 г. във Верона, Кобленц, Кайзерслаутерн, 1990 в Инсбрук, Регенсбург и Бургас (1984 като Симон Боканегра), в Държавната опера в Щутгарт (1985 като Дон Жуан), в „Дойче Опер Берлин“ (1985 като Дон Жуан), в Карлсруе, Братислава (през 1984 г. в „Евгений Онегин“ от Чайковски заедно с Мирела Френи като Татяна), Грац (1985), в „Teatro Liceo“ в Барселона, в Мадрид, в оперните театри в Дъблин (1991 като Набуко) и в Монте Карло (1986 като Григорий Грязной в „Царска годеница“ от Римски-Корсаков). През 1992 г. Иван Консулов гостува в „Teatro Verdi“ в Триест в „Моцарт и Салиери“ от Римски-Корсаков.

Следващи гостувания в Швейцария и в други държави: през 2005 г. – при „Saarfestival“ с голям успех отново като Жермон в „Травиата“, през 2007 г. – при новата продукция на „Симон Боканегра“ в ролята на Симон в Държавна опера Пловдив. След това в същата роля и в оперни театри в Швейцария, Германия и Австрия. През 2008 г. – в Люцерн и отново като Симон в „Симон Боканегра“ в Германия, както и като Скарпия от „Тоска“ в Швейцария и Германия. През декември 2008 г. – в новата продукция на „Момичето от Златния запад“ в ролята на Джак Ранс в София. През 2009 г. – в новата продукция на „Саломе“ в София в ролята на Йоханаан. През ноември 2009 г. – наново Скарпия в Германия. През 2010/2011 г. той участва в ролята на Фалстаф при новата продукция на операта в Кайзерслаутерн с режисьор Бернд Вайкл. През 2012 г. – Пицаро във „Фиделио“ на Фестивала (Мартенски музикални дни) в Русе и на същия фестивал в Русе през 2013 г. като Фалстаф. През 2014 г. – Амонасро в „Аида“ в Софийската опера и Яго в „Отело“ в Старозагорската опера. През 2015 г. отново Яго в Стара Загора.

Иван Консулов живее от 30 години в Швейцария.

Той е насител на награди от реномирани музикални конкурси като:

Maria Callas-Wettbewerb 1975; ARD-Wettbewerb 1976; Pavarotti-Wettbewerb 1981.

Иван Консулов е имал съвместни изяви с артисти като: Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Мирели Френи, Агнес Балтса, Катя Ричиарели, Николай Гяуров, Руджеро Раймонди, Владимир Атлантов, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова и други.

Той е работил с диригенти като: Джузепе Синополи, Зубин Мета, Карло Франчи, Anton Guadagno, Carlo Felice Cillario, Оливиеро де Фабритис, Густав Кун, Мстислав Ростропович и други.

(край на цитата)

Понеже започнах не случайно с данни на латиница, нека отбележа, че през 2016 г., когато Иван Консулов навърши кръглите 70 години, автиритетното международно списание „Opernwelt“(именно това, от където бяха моите цитати в началото на статията) му посвети в книжката си от юни 2016 г. специална статия със снимка за този негов юбилей. Тогава аз забелязах тази статия, имам я копирана и сега ще я цитирам заедно с превод на български език. Тя съдържа данни от статията по-горе, но важно е вниманието, което му е оказано:

Zeitschrift „Opernwelt“ 5/2016

Juni 2016

Ivan Konsulov wurde 1946 in Varna geboren und studierte Gesang an der Musikakademie in Sofia und im italienischen Cremona, bevor er 1971 am Opernhaus im bulgarischen Russe debütierte. Nach einem Gastspiel am Stattheater von Bern siedelte Konsulov in die Schweiz über, wo er in den folgenden zehn Jahren Bariton-Partien wie die Titelrolle in Mozarts «Don Giovanni», den Marcello in «La Bohème», Scarpia in «Tosca», Mandryka in «Arabella», Tonio im «Bajazzo» (1982 als Partner von Placido Domingo), Don Carlos in Verdis «La Forza del destino» oder Jago in Verdis «Othello» (1986 zusammen mit Katia Ricciarelli) bekleidete. Mit großem Erfolg gastierte Konsulov in den 1980er-Jahren an renommierten internationalen Opernhäusern, u. a. am Teatro Comunale Bologna, am Teatro San Carlos Lissabon, an der Oper von Philadelphia (1982 mit Luciano Pavarotti), an der Stuttgarter Staatsoper, an der deutschen Oper Berlin, ferner in Karlsruhe, Bratislava (1984 «Eugen Onegin» von Tschaikowsky mit Mirella Freni als Tatjana), am Teatro Liceo Barcelona, am Opernhaus von Dublin und an der Oper von Monte Carlo. Konsulov, der noch heute in der Schweiz residiert, hat zahlreiche Preise gewonnen, darunter 1975 den Maria Callas-Wettbewerb, 1976 den internationalen ARD-Musikwettbewerb und 1981 den internationalen Pavarotti-Gesangswettbewerb. Derzeit ist Ivan Konsulov als Simon Boccanegra in Verdis gleichnamiger Oper in Russe zu erleben. Am 29. Mai wird er 70 Jahre alt. Gratulation!

(край на цитата)

Превод:

Списание „Опернвелт“ (Оперен свят) № 5 (юни 2016 година)

Иван Консулов е роден през 1946 г. във Варна. Следва вокално изкуство в Музикалната академия в София и в Кремона / Италия, преди да дебютира пред 1971 г. в Оперния театър в Русе / България. След едно гостуване в Оперния театър в Берн той се премества в Швейцария, където през следващите 10 години играе редица роли за баритон, като главната роля в „Дон Жуан“ от Моцарт, Марсел в „Бохеми“, Скарпия в „Тоска“, Мандрика в „Арабела“, Тонио в „Палячи“ (през 1982 г. като партньор на Пласидо Доминго), Дон Карлос в „Силата на съдбата“ или Яго във „Отело“ от Верди (през 1986 г. заедно с Катя Ричарели).

През 80-те години на миналия век Иван Консулов гостува с голям успех на сцените на реномирани международни оперни театри, като „Teatro Comunale“ в Болоня, „Teatro San Carlos“ в Лисабон, Оперния театър във Филаделфия (през 1982 г. заедно с Лучано Павароти), в Държавната опера в Щутгарт, в „Дойче Опер Берлин“, в оперните театри в Карлсруе, Братислава (през 1984 г. в „Евгений Онегин“ от Чайковски заедно с Мирела Френи като Татяна), в „Teatro Liceo“ в Барселона, в оперните театри в Дъблин и в Монте Карло.

Иван Консулов, който и до днес живее в Швейцария, е спечелил редица награди, между които: Конкурс на името на Мария Калас през 1975 г., Международните конкурс на ARD – тв-предавател в Германия: през 1976 г. на Музикалния конкурс и през 1981 г. на Вокалния конкурс на името на Павароти.

Понастоящем Иван Консулов гостува в ролята на Симон Боканегра в едноименната опера от Верди в оперния театър в Русе. На 29 май през настоящата 2016 г. той ще навърши 70 години. Гратулация!

(край на превода)

Има и други източници на латиница относно биография и творчески път на Иван Консулов, но в общи линии в тях се повтарят сведенията, които вече изложих до сега. Заслужава още да отбележа, че сведения за него на английски език се съдържат в статията, включена в портала в САЩ с име “Bulgarian Opera Stars“, който поддържа г-н Франк Фишър в Питсбърг. Цитирам тази статия:

Ivan Konsulov, baritone

The baritone, Ivan Konsulov, was born 29 May 1946 in Varna. His vocal studies began with Ilija Jossifov in Sofia and continued in Italy with Aldo Protti. His stage debut was with the Ruse Opera in 1972. After Joining the Sofia National Opera, the baritone went on to win many international singing competitions including the Maria Callas Competition in Athens in 1975, the Munich Competition in 1976 and the Pavarotti Competition in Philadelphia during 1981.

Konsulov took residence in Switzerland for ten years where he sang in productions of La boheme, Tosca, Don Giovanni, Pagliacci, Forza del destino, Fidelio, Cavalleria rusticana and Otello with the Bern Opera. There were additional guest engagements at the Teatro Communale Bologna and the Teatro San Carlos – Lisbon in 1980, Philadelphia Opera in 1983, Stuttgart Opera and the Deutscher Oper Berlin in 1985. In 1984 he sang in Bratislava with Mirella Freni in Eugene Onegin with further productions in Graz, Monte Carlo, Dublin and Trieste. His major roles included Don Giovanni, Scarpia, Marcello, Tonio, Alfio, Simon Boccanegra, Eugene Onegin, Nabucco and Zurga in the Pearl Fishers.

Verdi: Macbeth Perfidi! All’anaglo contro
Verdi: Otello Era la notte

(край на цитата)

И като последна важна информация на латиница (на немски език) – оперният репертоар на Иван Консулов по автори:

Gesungenes Repertoire

G. Verdi Nabucco Nabucco

Macbeth Macbeth

Ernani Don Carlos

Traviata Germont

Rigoletto Rigoletto

La Forza del Destino Don Carlo

Attila Ezio

Simon Boccanegra Simone

Aida Amonasro

Otello Jago

Falstaff Falstaff

Un ballo in maschera Renato

G. Puccini  Tosca Scarpia

Fanciulla del West Jack Rance

L.v. Beethoven Fidelio Pizzaro

R. Leoncavallo Il Pagliacci Tonio

P. Mascagni Cavalleria Rusticana Alfio

A. Ponchielli La Gioconda Barnaba

R. Strauss Salome Jochanaan

u.v.a.

(край на цитата)

Както виждаме, Иван Консулов играе в 12 опери от Верди, и то все в главни роли. Не случайно той се счита за „Вердиев певец“ и винаги се радва, когато играе в негова роля. Това ще забележим на много места в неговите интервюта, някои от които ще публикувам по-долу, но нека тук цитирам нещо, което има връзка с горните мисли: „ (…) Започне ли първият такт на операта, вече си казвам: „Благодаря ти, Верди, че мога да пея твоите опери!”.

Информация за музикални записи

В статията за Иван Консулов, която е поместена за него в авторитетния речник на певците от „Kutsch & Riemens“ – изданието през 1997 г. (текста в него е почти същия, който цитирах по-горе), е дадена и кратка справка за музикалните записи, в които Иван Консулов има участие. Цитирам оттам: Грамофонна плоча от фирма „Балкантон“ със сола и дуети заедно със Стефка Евстатиева: Маркиз Поза в „Дон Карлос“ от Верди, Томски в „Дама Пика“ от Чайковски, фирма „Опус“: сола и дуети заедно с Петер Дворски от операта „Бохеми“ от Пучини (в ролята на Марсел), фирма „Ерато“: запис на операта „Война и мир“ от Прокофиев.

От информациите относно биография и творчески път на кирилица съм избрал само една – от сайта на Старозагорската опера. Там тия неща са отразени най-пълно. Очевидно много данни се повтарят с тия на латиница, но няма значение, цитирам оттам:

Сайт на операта в Стара Загора

ИВАН КОНСУЛОВ (баритон) е роден на 29 май 1946 г. във Варна. Завършва пеене в Държавната музикална академия в София като възпитаник на проф. Илия Йосифов и проф. Христо Бръмбаров. През 1972 г. започва кариерата си като певец в Русенската опера. Специализира оперна интерпретация в Кремона в класа на Алдо Проти.

През последните 30 години живее в Швейцария. Изявите му по световните оперни сцени с богат баритонов репертоар са под палката на едни от най-големите оперни диригенти – Г. Синополи, З. Мета, К. Франки, А. Гуаданьо, Силарио, Г. Куун, М. Ростропович и в партньорство на оперните звезди – певците Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Мирела Френи, Агнес Балтса, Катя Ричиарели, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова и други.

Гастролира на сцените на Миланската „Ла Скала”, Виенската Щатсопер, Дойче опер – Берлин, Баварската Щатсопера, както и в оперните театри във Верона, Рим, Парма, Монте Карло, Мадрид, Барселона, Филаделфия, Вашингтон, Токио и другаде. Сред някои от  богатите му изяви са: във „Фалстаф” в Люцерн, Симоне от „Симон Боканегра” в Германия, Скарпия от „Тоска” в Швейцария и Германия и Джак Ранс в постановката на „Момичето от златния Запад” на  Софийската опера и балет през 2007 г.

Консулов е носител  на редица престижни отличия, сред които са наградите от конкурса „Мария Калас” (1975), от конкурса на АРД (1976) и конкурса „Павароти” (1981). През 2003 е член на журито на конкурса „Мария Калас” в Атина.

Имал съм голямото щастие да работя и да пея с Николай Гяуров. Всеки път, когато съм бил с него, съм го питал за незнам какво. Едно от нещата ми го каза Гяуров: “Едно от най-важните неща в нашата кариера е да имаш диригент, който те обича и който не си гледа ръцете и как дирижира, а диша с тебе, когато е на сцената.” Т. е. ти трябва да имаш приятел – диригент, който прави с теб музика. Аз с Георги Димитров говоря от 40 години един и същ музикален език. Така че съм го казал и ще продължавам да го казвам. Той е последният мохикан. Този морал, който аз съм научил от Добрин Петков, тази смелост, която има Георги в този момент ме кара да работя на тази база, която ние много добре знаем на какво ниво е“, казва Иван Консулов.

(край на цитата)

Не е необходимо да давам и други сведения от този вид. Нещо ново и съвсем важно се съдържа обаче в две публикации от годините 2014 и 2015 – две статии-интервюта за и с Иван Консулов, които намирам за много полезни, защото чрез тях се научават редица детайли по въпроси не само от света на оперното изкуство, но и такива от „живия живот“, по които Иван Консулов взема отношение и в много случаи можем да се поучим от препоръките, които той дава. Цитирам тези две публикации:

Сайт на Софийска опера и балет

БАРИТОНЪТ ИВАН КОНСУЛОВ В РОЛЯТА НА АМОНАСРО В „АИДА” – на 10 май 2014, от 11 ч.

Интервю на Иванка Иванова

в.”Дума”

 „Бог ме е дарил с глас и талант, който изисква изключителен труд. Щастлив съм!”

 Г-н Консулов, кой запали песенната ви искра?


– Баща ми. Слушал е преди 9 септември 1944 г. най-прочутите тогава певци като Пертиле. Покрай татко, непрекъснатото въртене на грамофонни плочи, и аз на 9 години вече пеех италиански канцонети. Завърших Варненското музикално училище с пиано и тромпет. Във вокалния факултет на Музикалната академия в София бях ученик на проф. Илия Йосифов. Специализирах в Италия при именития Алдо Проти. Всяка роля, която в момента правя, е любимата. Когато преди време ме попитаха от коя партия съм, отговорих: От тази на великия италиански композитор Джузепе Верди.

 Оставам Вердианец завинаги.

 До колкото повече негови опери се докосвам, виждам, че безброй певци е направил щастливи. Оставил е на нас, баритоните, фантастични партии. Несравнимо удоволствие, благодарност е да даваш сценичен живот на музиката му. Мисля, че сред българските певци най-много Вердиеви роли направих аз. На Запад обогатих репертоара си главно с негови герои. Имах шанса да се докосна до 15 от всичките му 26 опери.

– 2006-а е годината на Моцарт – отбелязвате ли я с участие в негови заглавия?

– Дебютирах на професионалната сцена в Русе като Папагено от Моцартовата “Вълшебната флейта”. В България бях и Гулиелмо от “Така правят всички”. Повече от 60 спектакъла имам и като Дон Жуан. Не е възможна певческа кариера без Моцарт в чужбина. Там обаче ме ангажират с драматичния италиански репертоар и преди всичко с Верди. Моето пеене е актьорско, налага го времето. По моему участието в спектакъл е равно на 5 км бързо бягане. То е нерви, напрежение. И колкото по-нагоре вървиш, толкова повече се боиш днешният спектакъл да не е по-слаб от миналия. Много сезони съм на сцената, тя и днес за мен е храм за свещенодействие, дето не можеш да се разхождаш с шапка на главата и с цигара в ръка. Оперното изкуство е единствено за тези, които истински горят с него. С натрупването на годините повече и повече ти се пее. Неслучайно и преди нас прочути колеги са изричали: “Научаваш се да пееш на 50 години.” Ако можехме да имаме още толкова десетилетия за изява…

– Не една и две са срещите ви със златните български гласове, с големите имена на съвременния музикален свят. Какви са звездите извън светлините на театъра?

– Единствено с Райна Кабаиванска не срещнахме артистичните си пътища. Наистина извисен си, когато до теб са великолепните партньори Николай Гяуров, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева, Стефка Евстатиева, Никола Гюзелев. Като победител в конкурса на името на Лучано Павароти имах щастието да пея с прочутия италиански тенор в три спектакъла на “Бохеми” и два на “Любовен еликсир” във Филаделфия (САЩ). С Пласидо Доминго бяхме заедно в “Селска чест” и “Палячи” в Берлин. Незабравими спомени имам и от представленията с Мирела Френи, а и толкова още други големи певци. Всички те са много човечни не само на сцената, но и в живота. Няма ли я човещината, превръщаш се едва ли не в Нарцис. Ненормален е животът ти и не би могъл да бъдеш честен, верен в изкуството. Знаменитите певци са постигнали изключителната си техника с цената на много труд. Въпрос на интелигентност е да знаеш как да подредиш артистичния си живот, за да вървиш напред и нагоре.

– Модерният свят, луднал по печалби, оплетен в интернет мрежата, не убива ли изкуствата, включително и оперното?

– Да, така е. Но оперният театър има четиривековна история. От друга страна, днес човечеството е обхванато от страх за живота, за оцеляването си, изморено е от затрупваща го отвсякъде информация, реклами. Затова мисля, че е неминуемо връщането към красотата и романтиката на музикално-сценичните изкуства. Пример е честването не само в родината му Австрия, а по целия свят, на 250-годишнината от рождението на гениалния Моцарт. Залите се пълнят с хора, търсещи след напрегнатото всекидневие нещо истински стойностно – класиката. Някога певците са били най-важните в спектаклите. Сетне дойде времето на великите диригенти от ранга на Караян. В момента се налагат режисьорите. За съжаление из Европа има много модерно изкривени неща.

Ще припомня, че “кралят на басите”, българинът Борис Христов навсякъде е отстоявал компетентното си мнение срещу криворазбрания модернизъм. Аз съм за модерни спектакли, защото не може да се показват постановки, както са правени преди век, абсурдно е. Но искам от модерния режисьор да ми обясни мотивацията си. Защо такъв, а не друг е прочитът му на дадената опера. Искам професионализъм, да разбера, че той не величае собственото си его със скандали и не само познава нотите, музиката, но я и обича. Искам да бъда запален от модерно мотивирано мислене.

– Покрай равносметката за юбилея откроявате ли роли, на които най-много сте дали от себе си, а те са ви носили радост?

– Трудно е да се отговори, да се обясни какво е да си с един или друг костюм. Огромно удовлетворение винаги ми е давала ролята на Макбет от едноименната опера на Верди. Въпреки страха на Макбет, в ролята има всичко, мъжка роля е. Поетична, човешка правдива е партията на Симоне Боканегра (отново Верди). Богат с гласово-артистични багри е и Яго (“Отело”). Именно Яго, най-лошият образ в музикалната литература, дава и ключ към добрите герои. Най-много съм пял Фалстаф – партията е като шампанско. “Отело” и “Фалстаф” са последните две опери на Верди. Великолепни, грандиозни са и изискват вокално-артистично богатство, майсторство.

Защо Борис Христов бе недостижим на сцената – защото бе не само феноменален глас, но носеше и божи артистичен плам.

И в големи, и в малки театри е трудно да доказваш себе си отново и отново. Отиваш и сякаш се хвърляш в дълбоки студени води. От всяка постановка, ако си умен, търсещ творец, научаваш нещо ново. Миналото лято бях поканен като Жорж Жермон (“Травиата”) на фестивал в Германия и Франция. Пял съм десетки пъти партията. Наложи се да имам три последователни представления – в петък, събота, неделя. Което ме амбицира да покажа 100 процента концентрация, мобилизация. Критичен съм към себе си и не правя компромиси в работата си. Познаваш ли добре тялото, гласа си, нищо не пречи да си търсен артист 3-4 десетилетия, дори 50 години като Гяуров.

Зависи откъде идваш, каква ти е жилката, с кого си учил. Имах късмета в Музикалната академия да попадна на страхотни преподаватели. В живота, семейството, с огромното напрежение край нас не може без компромиси. Наричам ги хубави, защото ни помагат. Отстъпва силният, интелигентният. Немците имат израз: „да стоиш над мечтите“. Или да бъдеш топлият, да бъдеш добрият. Обръщайки се с вяра назад в годините, радвам се да призная, че никога не съм бил подлец, арогантен. Злобен е неможещият човек.

На това ме научи до известна степен галерията от образи, които продължавам да дарявам с обич на хората. Сила на характера се иска да надскочиш дребнотемието, лошотията. Тук помага и съпругата ми Стефани, някогашните разговори с Гена Димитрова. Тя казваше: „Не е дошло времето, не насилвай нещата. Мисля, че на белия свят идваме с мисия. Грях е, ако не я изпълниш, ако не я доведеш до хората.”

Героите ми, партньорството с именити диригенти, режисьори, певци ме научиха преди всичко на високия, истинския професионализъм, на честност в изкуството. Ще напомня на младите колеги, устремени към бързия успех и големите хонорари, че дори и да са талантливи, нямат ли уважение към това, на което са се посветили, поемат ли неподходящ репертоар, нямат ли голямата техника, най-много 4-5 сезона да се задържат в театъра.

– Започнахте успешна кариера в България, защо не останахте тук?

– Нищо и никой. Наградите от международни конкурси бяха моят шанс, силата на съдбата (така се нарича една от оперите на Верди). След толкова години се убедих, че ние, певците, инструменталистите, в чужбина сме по-големи българи от сънародниците ни тук. Неслучайно ни наричат консули на културата на България по света. А при мен и фамилията ми е такава – Консулов. Имам добре уреден дом в Швейцария, задружно семейство, доста бъдещи ангажименти. Но може ли да си представите какво изпитвам в чужбина, когато чуя по радиото, телевизията, че над Варна или София времето ще е слънчево. Без да предизвиквам съдбата, бих казал, че съм щастлив човек с красива и много талантлива съпруга, с фантастичен син между нас – сам си избра да свири на цигулка.

Щастие е, че се докоснах до гениални произведения, че съм се родил сред певчески настроен народ. Никъде по света не се пее толкова, колкото в България. Бог ме е дарил с глас, талант, който изисква изключителен труд и лишения в много отношения.

(край на цитата)

в. „Култура“ – Брой 2 (2794), 16 януари 2015

Добре дошъл, проблем!

Разговаря Боянка Арнаудова

Разговор с Иван Консулов

Иван Консулов е оперен певец, баритон, родом от Варна, където завършва музикално училище със специалност тромпет. В ученическите години овладява и пианото, което става неизменен спътник в оперната му кариера. За пръв път е на опера като ученик в прогимназията – гледа спектакъл на “Риголето”, в главната роля пее Сабин Марков, наскоро завършил Академията. Баритон! Младежът е особено пленен от Сабин Марков. И влюбен – завинаги! – в Операта. Миналата година Иван Консулов бе поканен за участие в Софийската опера. В ролята на Амонасро от “Аида”, която е изпълнявал многократно, той отново показа таланта си да представя комплексно и внушително образи от класиката. Неговият Амонасро беше силен, властен, със самочувствие, което опитва да предаде и на дъщеря си Аида. В отлична гласова форма, с много нюанси, динамики, без трафаретните корони за демонстрация на глас, той ни припомни, че певецът трябва да е и музикант, и актьор, и да умее да пресъздава характери. По време на престоя му в София направихме дълъг разговор с цел и да припомня за певеца, и да го предизвикам да сподели не само спомени, но и оценки, становища за оперния живот днес.

Как пропя?

– Бях запленен от операта. След спектакъла на “Риголето” мечтаех да се запозная със Сабин Марков. Случи се да отида у тях и така го видях “на живо”, разговаряхме… Признавам, че той стана причина да пожелая да кандидатствам в Музикалното училище. След представлението една вечер се увих с чаршаф като с плащ и така изплаших баба си, че тя заяви на нашите: “Моля ви, това дете вече да не го оставяте само с мен…”. Дълго след това у дома се разказваше този случай.

– Кога пропя?

– На 9 години пеех народни песни, имам снимка от това време, на която съм облечен в народна носия. Тогава имаше много самодейни състави, включително детски. Баща ми обаче слушаше само оперна музика – Джили и ди Стефано; аз бях на 12-13 години и се запалих по операта. Исках да уча музика. Явих се в Музикалното училище с една италианска канцонета. В журито беше известната педагожка Цветана Дякович, която каза, че съм малък за пеене и препоръча да започна с инструмент. Избраха тромпета, за който тя смяташе, че е добре, за да ме научи на дишане. След като завърших училище, изкарах военната служба в София – Ансамбъла на Трудови войски, с тромпета и пианото. По това време ми препоръчаха да започна уроци по пеене със Сима Иванова; беше 1967 година. Тя ме подготви за Консерваторията, където учих от 1968 до 1972 година. В последните две години – при проф. Илия Йосифов, а една година учих интерпретация при големия композитор Любомир Пипков. За конкурси съм работил и с проф. Христо Бръмбаров. По-късно, в Кремона, учих оперна интерпретация при Алдо Проти.

От 1972 до 1978 година Иван Консулов вече е солист в Русенската опера. Първата му роля тук е на Папагено от “Вълшебната флейта” на Моцарт. Диригентът Михаил Ангелов го напътства с ценни съвети и изисквания за стила. В Русе започва да събира опит и сръчности и бързо се нарежда, благодарение на музикалността и артистичността си, до първите солисти на театъра. В този период Иван Консулов печели няколко първи награди от конкурси: Белград, 1973 – три награди (за оперен артист, за сръбска песен и за изпълнение на Перголези); Атина, 1975 – “Мария Калас”; Мюнхен, ARD – 1976; Остенде,1976, както и конкурса „Павароти”,Филаделфия, 1981.

Как преценяваш времето в Русенската опера?

Бях петият баритон на театъра, представяш ли си – по това време пееха Кирил Кръстев, Анастас Анастасов, Мишо Петров, Иван Добрев. Светила! Но не съм бил пренебрегван. Веднага ми дадоха роли. Пях и в „Момчил” на Пипков – дядо Кузман. Лично Пипков ми показа какво трябва да правя. Дирижираше Иван Маринов. Без Русенската опера нямаше да стана оперен певец. Какво ниво имаше тази опера! Харесаха ме композиторът Лазар Николов и големият диригент Добрин Петков и участвах в първото изпълнение и записа на “Прикованият Прометей”.

От 1977 г. Иван Консулов се установява в Швейцария, където е и досега. Поканен е за солист на операта в Берн. Очевидно неговата интелигентност и пъргавост на ума са оценили веднага значимостта и перспективите на това предложение.

– С какво те привлече Швейцария?

– Това си беше „Силата на съдбата”. Някои неща стават ей така… В Мюнхен, на конкурса ARD, ме е чул директорът на операта в Берн, дойде при мен и ме покани за Симон Боканегра. Вярно, бях млад за нея. Но приех. И съм благодарен на съдбата. От 1977 г. вече се установих в Берн. Тук направих голям репертоар. В следващите 10 години изпях Дон Жуан, Марсел от “Бохеми” и Скарпия от “Тоска”, Мандрика в “Арабела” на Щраус, Тонио от “Палячи” – с Пласидо Доминго, и други партии. По онова време вече всичко се пееше в оригинал и направих репертоара си. Бях готов за гастроли и на други сцени. А от Швейцария беше много лесно да се пътува. Имах 10 български паспорта, пълни с визи. Пеех неспирно в театрите на Берн и Санкт Гален. После започнаха многото ангажименти в театри на Германия, Италия, Испания и т.н. Пеенето изисква абсолютна дисциплина, много коректност и да си подготвен музикално-теоретично. В България получих тази солидна музикална подготовка. Ако я нямах, нямаше да постигна това, което постигнах. А аз мога да свиря, да транспонирам, сам да си готвя партиите, а не да чакам корепетитор. На репетиции винаги се явявам с напълно научена роля. Не мога и да си представя, както напоследък съм наблюдавал, да излезеш на сцена, на репетиция с клавира в ръка и да признаваш, че не си знаеш наизуст текста. Това не съм научил на Запад, а тук – в Русе, в София. Благодарност към България за това образование, което получих.

В репертоара си Иван Консулов днес има – само в опери на Верди – 15 баритонови партии, от които счита, че най-успешни са интерпретациите му на Симон Боканегра, Отело, Макбет и любимата му Фалстаф. Както казва, “роли, в които можеш да се проявиш комплексно – и музикално, и вокално, и актьорски”. От началото на 80-те започва международната му кариера. В следващите десетилетия, наред с ангажиментите си в Берн и Санкт Гален, гастролира в Болоня, Лисабон, Филаделфия (с Павароти в “Любовен еликсир), Вашингтон, Гент, Щутгарт, Братислава, Грац, Мадрид, Гран театро дел Лисео, Монте Карло, Триест (“Моцарт и Салиери” на Корсаков), Берлинската Дойче опер (Дон Жуан), Дъблин, Верона, Щаатсопер-Виена (заедно с Павароти в “Бохеми”) и в много други престижни театри. Търсят го особено много за ролята на Фалстаф, но също с успех и отлични критики изпълнява Зурга от “Ловци на бисери”, Дон Жуан, Набуко, Грязной от “Царска годеница” в три постановки, от които едната с Мстислав Растропович като диригент и Галина Вишневска, в Монте Карло, Вашингтон и Рим; Евгени Онегин, която пее с Мирела Френи – Татяна, и Николай Гяуров – Гремин. В София е участвал в Новогодишния музикален фестивал като Томски от “Дама Пика” с диригент Емил Чакъров, която е записана за „Сони“, в две продукции на “Саломе”, едната с Анна Томова-Синтова, в “Джоконда” – с Гена Димитрова и др.

– Кои са най-светлите моменти в кариерата ти?

– Възможността да работя с много големи музиканти, диригенти и желанието да науча още и още от тях. Щастие е да се срещнеш и да пееш под палката на личности, като Джузепе Синополи, Зубин Мета, де Фабритис, Карло Франчи, Ростропович, Гуаданьо. “Рейнско злато” правихме с Густав Кун на Вагнеров фестивал в Ерл, Тирол, и т.н..

– От това, което си споделял, съм с впечатление, че може би най-успешното ти превъплъщение е Фалстаф. Кои други роли считаш, че си изградил цялостно на внушително художествено ниво?

– Действително ролята, която много обичам и много съм пял, е Фалстаф. Сър Джон ме научи на човешки качества. Научи ме да живея с хумор, с оптимистичен поглед. Човек трябва да има силата сам да се надсмива над себе си. Без харизма, без лъчезарност не можеш да правиш нищо в изкуството. Истината за успеха ми е, че съм положителен човек, обичам да се смея, да се радвам на живота, макар баритонът в операта обикновено да е отрицателен образ. Играл съм и жестокия Скарпия, и съвършения подлец Яго, и Барнаба, и себичния, отмъстителен лорд Аштън, братът на Лучия ди Ламермур – все лоши характери, пял съм и комични, като Белкоре от “Любовен еликсир”, Гулиелмо от “Така правят всички” на Моцарт, беше в Софийската опера. Актьорът трябва да може да прави и добри, и лоши образи. Трябва пълно подчинение на композитора и поклон пред него. Без парвенющина, без елементарни неща, като задържани високи тонове и перчене. Започне ли първият такт на операта, вече си казвам: „Благодаря ти, Верди, че мога да пея твоите опери!”.

– Може ли индивидът днес да се съхрани или трябва да се подчинява на всеобщите изисквания, като потиска особеното у себе си, за да може да напредва в кариерата си?

– Успях да вкуся от времето на добрите режисьори. Нашата професия е 50% пеене и 50% актьорство. С тази модерна режисура е много трудно певецът да съхрани индивидуалността си. Въпрос на интелигентност. Много ми е помогнало това, че обичам проблемите. Казвам винаги – добре дошъл, проблем. Ако си интелигентен, ще ги разрешиш.Трудно е за певеца днес. Защото често не се гледа каква е вокалната и гласовата постановка и моженето, а, за съжаление – външният вид е решаващ. Изискванията към професията на оперния певец се промениха, вече са други, защото 90% от театрите се ръководят от режисьори. Спомням си, веднъж Гяуров ми каза: “Иване, добре, че не почваме сега…” – имаше предвид дивотиите, които започнаха да се правят на сцената.

– Защо вече не се появяват гласове като на Павароти, Доминго, Гяуров, Гена? Какво спъва младите певци?

– Проблем е, че никой не ги учи сериозно. Не само у нас, навсякъде преподаването е бързо, защото всеки бърза да прави кариера. Нашето изкуство е бавно и който прескача стълбите, няма успех, самата природа, гласът го връща назад. Певецът трябва да знае какво и кога да пее. Най-често агентите предлагат тежка роля, неподходяща за гласа или възрастта, без да се интересуват как ще се отрази на певеца. Никой не мисли за развитието му, за бъдещето му. Естествено, много певци бързо загиват. Затова съм благодарен на България. Комунизмът беше ни заключил тук, но умните – работехме, трудихме се, имахме цели…

– Какво мислиш за режисьорския оперен театър, толкова характерен за Германия, мисля, и за Швейцария? Тази вълна на еротомания, стриптийз, секс и всичко около него?

– Това вече не е интересно дори в немския театър – сексът на сцената. Има една постановка, в която, докато Лепорело залисва Дона Елвира, Дон Жуан прави секс със слугинята й, а в Цюрих Дон Жуан е представен като горила, гримиран е като маймуна. Друг пример, пак оттам – цялото действие в “Аида” се развива в една стая, където Радамес гледа телевизия, докато пее “Celestе Aida”, Амнерис се появява с минижуп и цигара в ръка, а Аида мие пода. Мисля, че в повечето случаи има тенденция към скандалност – режисьорът търси скандал, за да се чуе името му. А певците имат страх, че като откажат участие, после няма да ги поканят. Най-често затова се съгласяват да участват в шокиращи сцени и действия. На Запад 90% от театрите са режисьорски. Вече, за да те поканят за прослушване и да те ангажират, особено жените, освен биография, трябва задължително и снимка в цял ръст с бикини и сутиен. Знам случай, когато режисьорът гледаше една Мюзета с много секси гърди и веднага я поиска за Саломе, макар да беше очевидно, че тя няма да може да я изпее. В Германия има вече много скандали. Във Виенската Щаатсопера Андреас Хомоки направи “Лоенгрин”, в която действието се развива като на Октоберфест, а героят е с тиролски баварски кожени къси гащи. Това е “Лоенгрин”, който идва и в Цюрих. Има случаи, когато хора от публиката припадат на спектакъл, а най-често демонстративно напускат театъра…

– Любовта може ли да е вдъхновение в операта и в живота? Или вече е несъвместима с това рационално време?

– Защо ще правиш нещо, ако е без любов? Отговорът не е еднозначен. Тримата тенори – Павароти, Доминго и Карерас, правеха концерти, за да популяризират музиката. Днес има страхотна информация, с предавания може да се създава интерес към операта. Положителното е, че операта се развива и съм убеден че тази музика не може да умре. Има криза в Европа – в Италия, в Испания затварят театри, дори и в Германия има проблем. Операта е скъпо изкуство и всички се борят за спонсори. И все пак, доста фестивали успяват. Няма упадък, има борба. Е, не е както през 70-те и 80-те години. Любовта винаги ще е вдъхновение за композитора и за изпълнителя.

– Какво е за теб градината?

 – Любовта ми към природата, чистия въздух. Да посееш нещо и да наблюдаваш как расте – това ми прави удоволствие. Да произвеждам домати, краставици, лук, боб. Какво по-хубаво? В градината си съм научил много оперни партии. На чист въздух. Оперен певец се става със силно тяло, което трябва да се поддържа. От години 3 пъти в седмицата съм на фитнес. Освен тялото, трябва да се поддържа и диханието.

– Какво не си изпял, какво искаш още?

– Благодарен съм за всичко, което имах, което имам. Няма смисъл да мисля, че нещо не съм изпял. Изпял съм 120 пъти Фалстаф! Какво повече? Трябва позитив, да се живее без негативност… Моят житейски принцип е – всичко на този свят е шега…

(край на цитата)

Една чудесна статия, която съдържа редица важни изводи, които Иван Консулов споделя с Боянка Арнаудова, която като дългогодишен драматург на Софийската опера познава толкова детайли от оперния живот в България.

Иван Консулов е имал и една изява на сцената на Виенската държавна опера – в „Бохеми“ от Пучини на 25 юни 1987 г. в ролята на Шонар. Както ще видим, в състава на тази дата играят бележити артисти като Франциско Араиза, Курт Ридл и Габриела Беначкова. Цитирам състава:

Виенска държавна опера

„Бохеми“ от Пучини

BESETZUNG | 25.06.1987

DIRIGENT Julius Rudel
INSZENIERUNG UND BÜHNENBILDER Franco Zeffirelli
KOSTÜME Marcel Escoffier
CHOREINSTUDIERUNG Helmuth Froschauer
Rodolfo Francisco Araiza
Schaunard IVAN KONSULOV
Marcello Lorenzo Saccomani
Colline Kurt Rydl
Benoit Heinz Holecek
Mimì Gabriela Beňačková
Musetta Patricia Wise
Alcindoro Hans Christian
Parpignol Ewald Aichberger
Sergeant der Zollwache Gerhard Panzenböck
Zollwächter Walter Zeh
Obstverkäufer Franz Setzer

(край на цитата)

Както писах още в началото, на 10 май 2014 г. (един ден след това ние се срещнахме с него в храма „Св. Александър Невски“ – писах за това) Иван Консулов играе в ролята на Амонасро от „Аида“ в Софийската опера. По този повод в нейния сайт е публикувана статия с някои подробности. Цитирам:

Сайт на Софийската опера

ИВАН КОНСУЛОВ – АМОНАСРО В ОПЕРАТА “АИДА” НА 10.05.2014

ИВАН КОНСУЛОВ е роден във Варна. Завършва пеене в Държавната музикална академия в София като възпитаник на проф. Илия Йосифов и проф. Христо Бръмбаров. През 1972 г. започва кариерата си като певец в Русенската опера. Специализира оперна интерпретация в Кремона в класа на Алдо Проти. През последните 30 години живее в Швейцария. Изявите му по световните оперни сцени с богат баритонов репертоар са под палката на едни от най-големите оперни диригенти Г. Синополи, З. Мета, К. Франки, А. Гуаданьо, Силарио, Г. Куун, М. Ростропович и в партньорство на оперните звезди – певците Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Мирела Френи, Агнес Балтса, Катя Ричиарели, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова и други. Гастролира на сцените на Миланската „Ла Скала”, Виенската Щатсопер, Дойче опер – Берлин, Баварската Щатсопера, както и в оперните театри във Верона, Рим, Парма, Монте Карло, Мадрид, Барселона, Филаделфия, Вашингтон, Токио и другаде. Сред някои от богатите му изяви са: във „Фалстаф” в Люцерн, Симоне от „Симоне Боканегра” в Германия, Скарпия от „Тоска” в Швейцария и Германия и Джак Ренс в постановката на „Момичето от златния Запад” на  Софийската опера и балет през 2007 г.

Консулов е носител  на редица престижни отличия, сред които са наградите от конкурса „Мария Калас” (1975), от конкурса на АРД (1976) и конкурса „Павароти” (1981). През 2003 е член на журито на конкурса „Мария Калас” в Атина.

 За последен път Иван Консулов пее на сцената на Софийската опера и балет в „Саломе”, в ролята на Йоханаан през 2009 година.

На 10.05.2014 г., от 11 часа, Иван Консулов ще пее ролята на Амонасро в „Аида”, постановка на Уго де Ана. В ролята на Аида зрителите ще видят дебюта на Баясгалан Дашням.

(край на цитата)

И понеже в ролята на Аида за първи път играе Баясгалан Дашням, също в сайта на Софийска опера четем публикация, в която става дума и за Иван Консулов. Цитирам:

Сайт на Софийска опера 2014 г.

(…) Пред Баясгалан Дашням предстои предизвикателство. На 10 май 2014 г. от 11 часа тя ще направи дебют с ролята на Аида от едноименната опера на Верди. До този момент визитната картичка на известното сопрано от Софийската опера и балет е ролята на Турандот от Пучини.

В ролята на Амонасро почитателите на оперното изкуство ще чуят гостът, големия баритон ИВАН КОНСУЛОВ.

Баясгалан Дашням е родена в Улан Батор, Монголия. Пристига в България да учи пеене през 1986 г. Завършва ДМА „Панчо Владигеров” през 1994 г. в класа на проф. Константин Карапетров. От 2001 до 2005 неизменно участва в майсторските класове на Гена Димитрова. Солистка на Софийската опера е от 2002 г. В репертоара й влизат едни от най-тежките сопранови партии: Турандот, Мадам Бътерфлай и Тоска от Пучини, лейди Макбет и Абигайл от „Набуко” на Верди, Сантуца от „Селска чест” на Маскани. Пяла е на оперни сцени в страната и Европа.

(край на цитата)

През март 2013 г. в медиите се появи съобщение, че Иван Консулов е решил да се оттегли от сценичния живот. Ще цитирам това съобщение, но както видяхме, той гостува през 2014 г. в София в ролята на Амонасро. Не знам какви са били подбудите той да наруши решението си, но после и през следващи години той има изяви в България, главно в Русе – на Фестивала „Мартенски музикални дни“. Цитирам:

Портал „DIR.bg“

20.03.2013

Иван Консулов се сбогува със сцената.

Световно известният баритон Иван Консулов, който живее в Швейцария, ще се сбогува с оперната сцена чрез премиерата на творбата на Верди „Фалстаф“, предаде БГНЕС

Певецът сподели, че изпълнението му на 21 март в рамките на фестивала “Мартенски музикални дни” в Русе ще бъде последното в кариерата му.

“През май ще навърша 67 години, пея вече 41 години и е време да се оттегля. Искам да го направя с “Фалстаф”, защото всички баритони завършват кариерата си с тази роля. Аз имах щастието за първи път да я изпея на “Арена ди Верона” преди 30 години, когато бях съвсем млад. Имам над 120 спектакъла на “Фалстаф” в 12 различни постановки, този образ ми е дал изключително много през годините”, заяви Иван Консулов.

Постановката на “Фалстаф” от Верди е посветена на 200-годишнината от рождението на композитора и ще се играе в Русенската опера. Режисьор е Огнян Драганов, диригент Росен Гергов, участват възпитаници на Училището по изкуствата и театър-школа “Артистисимо”. “Фалстаф” е един емблематичен персонаж, кралят на прахосниците, неумолим женкар и пияница. Той оглежда света в право огледало, говори за корупция, за това, че целият свят е една шега.

„В спектакъла комичното започва от голямата ирония и сарказъм и завършва в пародия”, сподели режисьорът Огнян Драганов. В спектакъла са вкарани и персонажи, които липсват в оригинала, като се прави намигване към малкия човек на Уди Алън и Чарли Чаплин.

Диригентът Росен Гергов на свой ред каза, че за всеки един музикант тази опера е голямо предизвикателство, но в Русе е срещнал един много добър състав и очаква с интерес премиерата. Освен Иван Консулов пеят Петър Данаилов, Петър Костов, Мария Цветкова, Теодора Чукурска, Андреана Николова, Петя Цонева, Георгиос Филаделфевс, Дилян Близнаков, Стоян Стоянджов.

(край на цитата)

И така, сбогуване през 2013 в Русе, а през май 2014 в София – Амонасро в „Аида“, Но след това има и други изяви: през март 2016 г. Иван Консулов гостува на същите „Мартенски музикални дни“ в ролята на Симон Боканегра в едноименната опера от Верди, а както се вижда от следващата публикация, той наново е в Русе през март 2017 г. – този път като солист в „Песни на странстващия калфа“ от Малер. Цитирам:

Портал „TN“

Мартенски музикални дни обещават още изящни и незабравими изживявания

12 март 2017

Фестивалната програма на 57-ото издание на Международния фестивал Мартенски музикални дни в днешния 12 март продължава отново с два изключително любопитни концерта, съобщиха организаторите.

В 11 ч. на сцената на зала Европа ще излезе познатият на русенската публика с възхитителните си изпълнения Струнен квартет „Фрош“, обединяващ таланта на цигуларките Негина Стоянова и Петя Димитрова, виолистката Мария Вълчанова-Любенова и виолончелиста Виктор Трайков.

През 2008 квартетът получава втора награда на Международния конкурс за австрийска камерна музика в София, а през декември същата година печели първа награда на Академичния конкурс за камерна музика, посветен на Марин Големинов. През 2015 получава Кристална лира в категорията Камерни ансамбли. За концерта си на 12 март са подбрали една впечатляваща програма с произведения от Шостакович, Хинастера и Драгомир Йосифов.

Вечерта на 12 март също ще подари на публиката едно изключително изящно и незабравимо изживяване, обещават организаторите. Главни действащи лица на сцената в 19 ч. ще бъдат Готлиб Валиш (пиано), ИВАН КОНСУЛОВ (баритон), Русенска филхармония и хор Дунавски звуци при НЧ Ангел Кънчев 1901 – Русе с диригент Георги Димитров. Те ще изпълнят Концерт за пиано от Моцарт, Песни на странстващия калфа от Малер и Фантазия за пиано, хор и оркестър от Бетовен.

Роден в семейство на виенски музиканти, Готлиб Валиш е приет във Виенския университет за музика и сценични изкуства на 6-годишна възраст. Има блестяща кариера, свири с водещи оркестри като Виенската филхармония, Щутгартския камерен оркестър, Камерата Залцбург и др. Многобройните му турнета включват концерти по цял свят. Носител е на награди от няколко международни клавирни конкурса, сред които първа награда и Гран При Иво Погорелич и награда Стравински (САЩ).

ИВАН КОНСУЛОВ, роден във Варна, живее и работи от 30 години в Швейцария. Гостува с голям успех на сцените на Театро Комунале в Болоня, Сан Карло в Лисабон, Филаделфийската опера, оперите в Женева, Лиеж, Верона, Кобленц и др. Партнира си с редица артисти от класата на П. Доминго, Л. Павароти, М. Френи, К. Ричарели, Г. Димитрова. От 7 години има собствено оперно студио в Цюрих, където работи активно с млади оперни певци.

(край на цитата)

През ноември 2014 г. Иван Консулов е имал важна оперна изява в Старозагорската опера при премиерата на „Отело“ от Верди в ролята на Яго. Цитирам:

Премиера на “Отело” в Държавна опера-Стара Загора

19.11.2014

За първи (и единствен път) в историята на Държавна опера-Стара Загора операта „Отело“ от Джузепе Верди е поставена през 1996 г. под музикалното ръководство на Маестро Димитър ДимитровДиригент е Красимир Къшев, режисьор Румен НейковСценографията е на Радостин Чомаков, художник на костюмите е Елица Георгиева, хормайстор е Емил Минев, а концертмайстор – Георги ВаровВ ролята на мавъра Отело е Костадин Андреев, Яго – Мартин Илиев, Добри Добрев, Дездемона – Галя Танева, Паулина НиколоваВ останалите роли са солистите на Операта – Симеон Симеонов (Касио), Александър Марулев (Людовико), Васил Станишев (Монтано), Васил Недев и Иван Янков (Родериго), Петя Балджиева (Емилия), Борислав Дойчев и Йовчо Киров (Херолд).

Сега „Отело“ от Джузепе Верди се връща на сцената на Държавна опера-Стара Загора в целия си блясък в една постановка, създадена с изключителното съдействие на Община Стара ЗагораС нея на 24 ноември ще се открие и 45-тото издание на Фестивал на оперното и балетно изкуство в Града на липитеРежисьор на „Отело“ е Петко Бонев, главен гост-диригент-Георги ДимитровУчастват изпълнители със световна слава – Емил Иванов (тенор), ИВАН КОНСУЛОВ (баритон), Даниел ДамяновНеля КравченкоРусалина Мочукова, Иван Кабамитов и дрХореографията е на Ромина СлавоваХудожник на костюмите е Цветанка Петкова-СтойноваСценографията е последната творческа реализация на покойния главен художник на Операта – Борис СтойновВ премиерния спектакъл ще участва и Смесен хор при НЧ “Родина“ в Стара Загора с диригент Емил Минев.

(край на цитата)

Това е било единствено участие – на други дати по-късно в ролята на Яго играе друг баритон – Иван Кабамитов. Справка може да се направи от извадка за операта в международната банка данни за оперни изяви (на немски език). Цитирам:

Иван Консулов Giuseppe Verdi   Otello [P] 24 Nov 2014; 16 Dez 2014; 20+ Feb 2015   Stara Zagora, Opera Theatre
Dirigent   Georgi Dimitrov Regisseur   Petko Bonev Bühnenbild   Boris Stoynov Kostüme   Tzvetanka Petkova Stoynova Chorleitung   Mladen Stanev   ~ Otello    Daniel Damyanov Jago    Ivan Konsulov / Ivan Kabamitov Desdemona    Nelya Kravchenko / Rusalina Motchukova Cassio    Ivailo Yovchev Lodovico    Dimitar Raikov / Alexander Marulev Montano    Peter Kunev / Evgeniy Arabadzhiev Emilia    Boika Vasileva Roderigo     NN Un araldo     NN

(край на цитата)

Това бяха всички информации за Иван Консулов в днешната ми статия за него.

Нека днес на 29 май 2020 г. поздравим Иван Консулов за рождения му ден, като му пожелаем крепко здраве, лично и семейно щастие и все така да бъде весел, винаги оптимист и с хубаво чувство за живота и неговите проблеми. Както той казва в едно интервю: „много ми е помогнало това, че обичам проблемите. Казвам винаги – добре дошъл, проблем. Ако си интелигентен, ще ги разрешиш“.

И още нещо, което особено ми допада при него: „ (…) Любовта ми към природата, чистия въздух. Да посееш нещо и да наблюдаваш как расте – това ми прави удоволствие. Да произвеждам домати, краставици, лук, боб. Какво по-хубаво? В градината си съм научил много оперни партии. На чист въздух. Оперен певец се става със силно тяло, което трябва да се поддържа (…)“.

За много години, драги Иване!

…..

Изпълнение на Иван Консулов:

Verdi: Macbeth Perfidi! All’anaglo contro

https://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/kon0201.mp

………

Изпълнение на Иван Консулов:

Verdi: Otello Era la notte

……..

Изпълнение на Иван Консулов:

Ivan Konsulov – Puritani – V. Bellini

´´´´´´´´

Изпълнение на Иван Консулов:

Ivan Konsulov – Don Giovanni – W. A. Mozart

´´´´´´

Изпълнение на Иван Консулов:

Ivan Konsulov – Falstaff – G. Verdi

´´´´´´