Днес се навършват 85 години от рождението на полската певица Уршула Кошут
Драги приятели на оперната музика, днес на 13 декември 2025 г. пиша за първи път статия за прочутата през 70-те и 80-те години на миналия век полска певица Уршула Кошут (Urszula Koszut), родена на днешния ден през 1940 г., починала на 27 септември 2023 г. във Варшава – почти преди 2 години.
Лично аз знам доста подробности от живота и кариерата на Уршула Кошут, може би защото тя има полски произход и освен това е родена в региона на Силезия, в който регион е родена и моята съпруга Ренате (1939-2019). При това двете са родени само с една година разлика. Понеже в град Битом има отдавна оперен театър, а близо до Битом е родена и отраснала Ренате, тя е знаела името на тази певица от съобщения в пресата при наши гостувания по-късно, когато вече бяхме оженени и всяка година гостувахме на семейството й през лятото. Много по-късно, мисля през 1985 и 1987 г., когато живеехме вече в Германия, при гостуване в Полша бяхме на изява на Уршула Кошут в Силезийската опера в Битом, а преди това през 1983 г. на оперно представление с нейно участие в „Театр Велки“ в Лодз, където живее сестрата на Ренате.
Уршула Кошут (1940–2023) е известно полска сопрано, прочуто със своята многостранност в опери от 19-ти и 20-ти век.
Детството на по-късно известната Уршула Кошут съвпада с военно време. Има глад, концентрационен лагер в Австрия и никога не потвърдената смърт на унгарския ѝ баща. По-късно, обратно в Полша, лятно бягство с каруца със сено, млада любов, сватба в деня на последните ѝ изпити в гимназията, раждане на дъщеря и, не без многобройни препятствия, вокалните ѝ занимания – събития, сякаш излезли от филм. Тя е дете на типичното силезийско сливане на култури и езици. Фамилията ѝ е полонизирана. Нищо не показва, че ще стане оперна певица. Противно на волята на майка си, тя учи флейта в музикално училище в Белско-Бяла. В различни случаи тя потвърждава таланта си и затова вижда музиката като врата към по-добър живот и упорито следва този път. Още като студентка се явява на прослушване за Варшавската опера „Театр Велки“ и е приета в хора. Там Уршула Кошут след това се издига до редиците на солистите, които са студенти. Оперният ѝ дебют често се посочва като варшавското ѝ изпълнение на Мюзета в „Бохеми“ (1966 г.)
И тогава, като в приказка, всичко се променя. Тя е забелязана от проницателното ухо и око на американския импресарио Уилям Щайн (много полски певци дължат кариерата си на него). Той й предлага договор за Оперния театър в Щутгарт. Тя научава главната роля в „Лучия ди Ламермур“ на немски в бързина и нервност. Когато настъпва онази августовска вечер на 1967 г., тя залага всичко на карта. Постига неописуем успех. Един критик просто заявява: „Тя дойде, тя пя, тя победи“. Забелязва се сопрано над всички сопрани, истинско архисопрано! – широк диапазон, приглушен тембър, уникален израз и същевременно красота, темперамент и дарба за сценично присъствие. Някой намеква за появата на нова Калас.
Успехът при този дебют е толкова огромен, че почти веднага Уршула Кошут се присъединява към сцените на „Дойче опер“ в Западен Берлин и Франкфуртската опера, като същевременно остава вярна на Щутгартската опера. В продължение на няколко години тя се мести между тези театри, винаги точна и перфектно подготвена за всяко представление, осигурявайки си статут като любимка на публиката. На практика цялата ѝ кариера преминава на немски сцени, но е възхищавана и в Торонто, Лисабон, Чикаго, Цюрих, Виена, както и на фестивалите в Глайндбърн и Единбург. Нейните емблематични роли са Лучия, Царицата на нощта и Виолета, които тя пее най-често и винаги с голям успех. Славата ѝ бързо се разпространява и директорите на много европейски и международни театри усърдно търсят нейното присъствие, дори и само за няколко вечери.
И така международната кариера на Уршула Кошут се развива бързо и много успешно. Тук в този увод няма да се спирам на подробности – това ще стане в самата статия по-късно. Нека в началото изложа „визитната картичка“ на певицата:
Кратка биография
Уршула Кошут е родена на 13 декември 1940 г. в Пшчина, Полша, и умира на 27 септември 2023 г. във Варшава. Тя постига международно признание като лирично колоратурно сопрано и има много изяви във водещите оперни театри в света през цялата си кариера.
Репертоар
Репертоарът ѝ е широк, обхващащ както класически, така и съвременни произведения. Сред забележителните ѝ роли са:
Цербинета в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус.
Констанце в „Отвличане от сарая“ от Моцарт.
Графиня дьо Ла Рош във „Войниците“ от Бернд Алоис Цимерман.
Филип в „Дяволите от Луден“ от Кшищоф Пендерецки.
Луиза Милер в едноименната опера от Верди (в театър „Ла Фениче“ във Венеция).
Аминта в „Мълчаливата жена“ от Рихард Щраус.
Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Зутермайстер.
Участия в международен план
Уршула Кошут е много търсена в международен план и участва в редица големи оперни театри, включително Кьолн, Страсбург, Виена, Глайндбърн, както и в различни концерти в цяла Европа. Ето примери: Щутгарт – Виолета в „Травиата“, Мими в „Бохеми“, ролите и на трите (!) героини, Олимпия, Жулиета и Антония в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах – с този подвиг тя изумява публиката на Холандския фестивал през 1970 г. – и Царицата на нощта; Тя също така пее Констанце в „Отвличане от сарая“ в Брюксел, Графинята в „Сватбата на Фигаро“ в „Ковънт Гардън“, Елетра в „Идоменей“ в Рим, Дона Ана в „Дон Жуан“, Цербинета в „Ариадна на Наксос“ в Амстердам, Виена и Портланд. Тя има участия и в Мюнхен, Париж, на фестивалите в Единбург и Брегенц, както и в турнета в Канада и САЩ, започвайки с Норина в „Дон Паскуале“ в Ню Орлиънс (1968). По-нататъшни пътешествия из американския континент (включително с Фиордилиджи в „Така правят всички“, Джилда в „Риголето“ и Оскар в „Бал с маски“) са в Охайо, Сан Франциско, Хюстън, Чикаго и Торонто.
Участия във Виенската държавна опера, МЕТ в Ню Йорк и „Ковънт Гардън“ в Лондон
Виенска държавна опера: тя има редица участия във Виенската държавна опера. Дебютира там като Цербинета в „Ариадна на Наксос“ през юни 1972 г. По-късните ѝ роли включват Констанце (1976), Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ (1976) и Графиня дьо Ла Рош във „Войниците“ (1990). Пълен списък с нейните изпълнения ще дам по-късно в тази статия.
Метрополитън опера (MET) Ню Йорк: Няма доказателства, че е участвала в Метрополитън опера. Това показва справка в архива на МЕТ.
Кралска опера „Ковънт Гардън“ в Лондон: Графинята в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Освен това тя участва на Летния фестивал в Глайндбърн във Великобритания през 1970 г. Там в интервала от 25 май до 25 юни тя играе в 10 спектакъла на „Вълшебната флейта“ от Моцарт в ролята на Кралицата на нощта. В главните роли участват: Tamino: Wieslaw Ochman, Papageno: Heinz Blankenburg, Königin der Nacht: Urszula Koszut, Monostatos: Alexander Oliver, Pamina: Sheila Armstrong, Sprecher: Richard Van Allan, Sarastro: Hans Sotin, Papagena: Norma Burrowes.
(край на „визитната картичка“ на Уршула Кошут)
В редица полски медии има достатъчно информации за живота и кариерата на Уршула Кошут. Цитирам нейната Уикипедия-страница (превод от полски език), която е сравнително кратка, но след това ще дам повече подробности:
Уршула Кошут, родена на 13 декември 1940 г. в Пшчина, починала на 27 септември 2023 г. във Варшава, е полска оперна певица, сопран.
Биография
Уршула Кошут учи във Висшето музикално училище в Катовице при Ирена Левинска (1960–1965) и завършва допълнително музикално обучение при Мария Холева и Богдан Рушкевич. Дебютира на сцената през 1966 г. в „Театр Велки“ във Варшава, изпълнявайки ролята на Мюзета в „Бохеми“ от Джакомо Пучини. От 1967 г. участва в чужбина, като получава международно признание за главната роля в „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Доницети. Пее на сцени в Европа (Виена, Хамбург, Щутгарт), както и в Съединените щати и Канада. Гостува на фестивалите в Глайндбърн и Единбург във Великобритания. Изявява се и в Полша в оперни театри във Варшава, Лодз, Познан и Битом.
Гласът ѝ има широк диапазон, което ѝ позволява да изпълнява както колоратурни, така и лирични роли. Репертоарът ѝ включва роли в опери от Моцарт, Доницети, Пучини, Верди, Чайковски и Рихард Щраус, както и съвременни произведения (Пендерецки, Ноно, Шостакович). Изпълнява и концертен репертоар (произведения от Й. С. Бах, Хендел, Бетовен, Брамс, Малер, Орф и Шимановски). Прави множество записи за „EMI“, „Teldec“ и „Deutsche Grammophon“. През 1990 г. записва албум за Полското радио с песни от Щраус, Берг, Карлович, Брамс и Моцарт.
(край на цитата от Уикипедия-страницата за Уршула Кошут)
В хода на подготовка на настоящата статия попаднах на една чудесна инфорамция за Уршула Кошут, която е написана на полски език с много цветущ стил като кратък роман за живота й. Авторът и годината не са дадени, цитирам текста в мой превод на български език:
УРШУЛА КОШУТ
Детството на по-късно известната Уршула Кошут съвпада с военно време. Има глад, концентрационен лагер в Австрия и никога не потвърдената смърт на унгарския ѝ баща. По-късно, обратно в Полша, лятно бягство с каруца със сено, млада любов, сватба в деня на последните ѝ изпити в гимназията, раждане на дъщеря и, не без многобройни препятствия, вокалните ѝ занимания – събития, сякаш излезли от филм.
Родена е в Пшчина, едно от най-красивите места на земята, както тя си спомня сега: живописен град с величествен дворец и гори, заобиколени от бизони. Тя е дете на типичното силезийско сливане на култури и езици. Фамилията ѝ е полонизирана. Нищо не показва, че ще стане оперна певица. Страда от хроничен тонзилит. Когато веднъж отива с училището си на представление на „Фауст“, заспива от скука. Противно на волята на майка си, тя учи флейта в музикално училище в Белско-Бяла. В различни случаи тя потвърждава таланта си и затова вижда музиката като врата към по-добър живот и упорито следва този път. Още като студентка се явява на прослушване за Варшавската опера и е приета в хора. Оттогава нататък животът ѝ преминава в пътувания между Варшава, Пшчина и Катовице, където учи пеене в градския музикален колеж в класа на Ирена Левинска, първият следвоенен лауреат (1946 г.) на Международния музикален конкурс в Женева. Следвайки собствения си път, професор Левинска изпраща ученичката си на вокален конкурс в Женева (1965 г.), където е забелязана.
В „Театр Велки“ във Варшава Уршула Кошут след това се издига до редиците на солистите, които са студенти. Оперният ѝ дебют често се посочва като варшавското ѝ изпълнение на Мюзета в „Бохеми“ (1966 г.), но тя ясно си спомня, че е дебютирала по-рано: във великолепна продукция на „Дон Карлос“, режисирана от известни чешки артисти (Свобода и Штрос). Тогавашният директор на театъра, Зджислав Горжински, предложил в края на трето действие, когато пламъците на кладата обгърнат еретиците, тя да произнесе Гласа от небето – както е замислено от Верди – обещавайки вечен живот на мъчениците. Тя се качила с асансьора до горния етаж на огромната сцена, настанила се на място, обезопасено от електротехници, и когато диригентът на „Дон Карлос“ – Мечислав Межеевски, дал сигнал, тя запяла, наистина божествено. Тя ценела работата върху гласа си с вокалния педагог на театъра, Богдан Рушкевич.
И все пак, Уршула Кошут се чувствала като Пепеляшка; била заобиколена от излишък от добри сопрани и перспективите изглеждали несъществуващи. И тогава, като в приказка, всичко се променило. Тя била забелязана от проницателното ухо и око на американския импресарио Уилям Щайн (много полски певци дължат кариерата си на него). Ако считаме варшавските сопрани за злите сестри, тогава г-н Щайн е избран за ролята на принца, който донесъл на Уршула Кошут покана за оперен бал. Тоест, договор за Щутгарт. Тя научава главната роля в „Лучия ди Ламермур“ на немски в бързина и нервност. Когато настъпва онази августовска вечер на 1967 г., тя залага всичко на карта. Постига неописуем успех. Един критик просто заявява: „Тя дойде, тя пя, тя победи.“ Забелязва се сопрано над всички сопрани, истинско архисопрано! – широк диапазон, приглушен тембър, уникален израз и същевременно красота, темперамент и дарба за сценично присъствие. Някой намеква за появата на нова Калас. За щастие, великата сцена на сватбата на Лучия от второ действие е записана в албум на „Polish Recordings“ (Уршула Кошут „Opera Recital“, PNCD 517, 2000) – вече не се продава. Записана през 1977 г., само десетилетие след създаването ѝ в Щутгарт, тя разкрива изключително богат и плътен глас, свободно, небързано темпо при оформянето на фразировката, хармонично съчетание от високи, леко интонирани колоратурни ноти с наситен среден диапазон; човек чува Луция, наистина способна да убие…
След първия рецитал на Кошут в Полша, състоящ се предимно от арии (17 април 1968 г. в Обществото на Фредерик Шопен във Варшава), рецензент на „Ruch Muzyczny“ смята, че песента на „Царицата на нощта“ от първо действие на „Вълшебната флейта“, „O zittre nicht“, е най-красивата, която някога е чувал. Той също така уместно отбелязва:
„Значителна част от италианските опери почти винаги представят една и съща фигура на жена, която понася с несравнима сила страданията на голяма страст. Тази жена притежава опростени, но силно изразителни черти на характера и знаем, че предаването им е нещо доста трудно и изключително, достатъчно, за да предизвика възхищение или вълнение.“
(край на цитата)
Рецензентът заключава, че Уршула Кошут, със своя глас и личност, е способна на това. След онази легендарна Лучия тя се чувства сякаш се е качила на торпедо, което непрекъснато я носи към нови театри, градове и роли. В самия Щутгарт тя скоро демонстрира своите многостранни способности, изпълнявайки Виолета в „Травиата“, Мими в „Бохеми“, ролите и на трите (!) героини, Олимпия, Жулиета и Антония в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах – с този подвиг тя изумява публиката на Холандския фестивал през 1970 г. – и Царицата на нощта; дълго време след това се радва на репутацията на едно от най-добрите световни превъплъщения на злото на Моцарт, с безупречно, но мощно тройно „фа“ (тя потвърждава това в Базел, на фестивала в Глайндбърн, във Венеция, Лондон и Виена). Тя също така пее Констанце (персонаж, който не харесва особено заради нейната сладост и благородство) в „Отвличане от сарая“ в Брюксел, Графинята в „Сватбата на Фигаро“ в „Ковънт Гардън“, Елетра в „Идоменей“ в Рим, Дона Ана в „Дон Жуан“ (записана в албум на „EMI“), Цербинета в „Ариадна на Наксос“ в Амстердам, Виена и Портланд. Тя е участвала и в Мюнхен, Париж, на фестивалите в Единбург и Брегенц, както и в турнета в Канада и САЩ, започвайки с Норина в „Дон Паскуале“ в Ню Орлиънс (1968), с рецензия в „New Orleans State“: „Уршула Кошут в ролята на Норина беше отлична. Не само красивият ѝ глас, който тя владее с голям финес, но и пеенето ѝ я прави певица с изключителен чар.“ По-нататъшни пътешествия из американския континент (включително с Фиордилиджи в „Така правят всички“, Джилда в „Риголето“ и Оскар в „Бал с маски“) са в Охайо, Сан Франциско, Хюстън, Чикаго и Торонто.
„Различието е привлекателно“, казва тя в интервю. „Винаги има нови театри, различни постановки, нови диригенти, нови партньори – понякога се представяме само по име след представлението, а за мен те все още са герои от операта. От друга страна, обичам да пея десетки или дори сто пъти в едно и също представление, защото знам, че във всяко от тях имам възможност да подобря някой детайл и да пея по-добре. Можеш спонтанно и честно да предадеш психологическата истина на героя, който играеш, само когато си усвоил ролята до съвършенство (…) Предпочитам костюм пред концертна рокля.“
(край на цитата)
Въпреки това, тя често е участвала в концерти, включително на следните места: във Франкфурт на Майн (в „Страсти по Йоан“ на Бах), с песни на Шопен (и други) в Залцбург и Майнц. Тя пътува от Германия до Познан за концерт през есента на 1971 г., когато изведнъж пред нея на пътя се появява кон, теглещ каруца. Става тежка катастрофа, при която Уршула Кошут е тежко ранена. Лекари в Слупца (град в централна Полша) я съживяват и обездвижват разбития ѝ гръбнак. Тя си спомня за тях с благодарност. Те се оказват любители на музиката – знаели са кого спасяват.
Уршула Кошут преживява дълги месеци в инвалидна количка и още по-дълга рехабилитация. Изправя се сама. Връща се на сцената. Щутгарт поддържа сътрудничеството си. По-късно, в продължение на три години, има връзка с Хамбургската опера, където се чувства напълно като у дома си под крилото на режисьора Ролф Либерман. Когато той си тръгва, тя се мести във Франкфурт на Майн (1973). Тогавашният ѝ съпруг – Герхард Гайст, е диригент там. Той идва с нея във Варшава, за да дирижира гостуващите представления на съпругата си в „Театр Велки“ през юни 1974 г. Лекари от Слупца седят в публиката. Неин партньор е Веслав Охман, с когото често се изявява на европейски сцени; пеят заедно в „Лучия до Ламермур“ и „Травиата“. Тя поема ролята на Виолета при важни обстоятелства.
В Брюксел Морис Бежар режисира балната сцена в първо действие на „Травиата“ със своя характерен хореографски усет и дисциплина. На допълнителен танцьор-солист е възложена задачата да я придружава при арията във валса „Sempre libera“, при което Уршула Кошут танцува с него от един декор до друг декор, без да пропуска нито една нота – и пленява с чара си. Нейната Виолета от по-късните години, в Блумфонтейн, Южна Африка, носи ослепителна рокля в същия акт: флорални апликации върху тъмносиньо кадифе, с ръкави, оформени като гигантски глобуси, плъзгащи се по раменете ѝ. Тя винаги е била взискателна и критична към себе си. „Дори когато напускам сцената под буря от аплодисменти, знам истината. Имам абсолютен слух, така че съм напълно наясно с най-малкото спъване“, признава тя. Абсолютният слух на Кошут е бил използван охотно от немските сцени. Щутгарт, Хамбург и Мюнхен са били известни с предпочитанието си към съвременната музика.
Уршула Кошут участва в световни премиери и записва произведения като „Intolleranza 1960“ от Луиджи Ноно (дирижирана от Бернхард Контарски), пасторалната опера „Ein Stern geht auf aus Jacob“ от Паул Бухард (в ролята на Мария), посветена на Либерман, антиоперата на Маурисио Кагел за Щатстеатър, операта на Валтер Щефенс „Под млечната гора“ (по радиопиеса на Дилън М. Томас, базирана на уелски приказки), „Ромео и Жулиета“ от Хайнрих Зутермайстер и „Матис Художникът“ от Паул Хиндемит (дирижирана от Рафаел Кубелик); Тук, изпълнявайки ролята на Реджина, тя се появява на диск на „EMI“ (1978) редом с Дитрих Фишер-Дискау в главната роля и Джеймс Кинг. Тя създава сензация като графиня дьо ла Рош в аплодираната продукция на режисьора Хари Купфер на „Войници“ от Бернд Алоис Цимерман (Щутгарт 1987); Произведението е филмирано и записано („Teldec“ 1989, дирижирано от Контарски), възстановено в Страсбург и на турнета в Москва, Ленинград, Вилнюс, Рига, Виена и Париж.
Така името на Уршула Кошут се появява в каталозите на най-добрите компании, не само в съвременния репертоар. На диск на „EMI“ (1974) с отлични баварски радио ансамбли, тя се чува в сопрановото соло на Деветата симфония на Бетовен, дирижирана от Рудолф Кемпе. За „Decca“ (1979), с изтъкнат актьорски състав, включващ Едита Груберова и Зигфрид Йерусалим, тя утвърждава главната роля в „Леонора“ на Фердинандо Паер – вариант на „Фиделио“ от Бетовен, написан по същото време.
Нейният сценичен репертоар включва също нещастната Луиза Милер от Верди, поръчана от „Ла Фениче“ във Венеция, и комичната Аминта в „Мълчаливата жена“ от Рихард Щраус (Кьолн, 1978). Много по-късно, в Операта на Рейн в Страсбург, тя поема ролята на Маршалката в „Кавалерът на розата“. Сред постоянна вихрушка от артистична дейност, тя се изявява в Полша, по-рядко в оперни представления (в „Театр Велки“ в Лодз, 1983 г., във Варшава, 1985 и 1987 г., в Силезийската опера в Битом), и по-често в концерти: в Краков и Ополе (1975 г.), в Познан за откриването на филхармоничния сезон (1978 г.), в „Познанския концерт“ (1983 г.) и в „Илия“ от Менделсон (1985 г.), както и в Лодз (1985 г.), в Двореца „SPAM“ в Рибна (1988 г.) и в Катовице – на симфоничното матине на „WOSPR“ (1988 г.). Често е участвала в родната си Пшчина, в Огледалната зала на местния замък (1978 г., 1980 г.), а през 2001 г. – на откриването на „Петите диалози на музиката и поезията“.
Истина е, че не винаги Уршула Кошут е била приемана благосклонно от „културтрегерите“ в управлението на Полша, може би затова, че е говорила критично за условията на труд в полските опери. След травмата на гръбначния стълб, получена при инцидента край Слубца през 1971 г., е предизвиквал често вълни от болка. Често се е налагало периодично да се оттегля от света. Но се е опитвала да живее нормален живот. За щастие, плочите и другите средства за звуков запис са били изобретени – защото този изумителен глас все още звучи в тях…
(край на цитата)
Повечето информации за Уршула Кошут са статии в различни полски медии, които се появяват след нейната смърт на 27 септември 2023 г. във Варшава. В тях се излагат редица данни от живота и дейноста й, рецензии за изкуството й и данни за изяви в Полша и в чужбина, както и такива за музикални записи с нейно участие.
Цитирам няколко такива информации на полски език направо в мой превод на български език:
Портал „Ruch Muzyczny“
(септември 2023 г.)
Яцек Марчински
Тройно сбогуване
Уршула Кошут, Божена Кинаш-Миколайчак и Мачей Кшиштиняк починаха почти в един и същи ден. В продължение на десетилетия те оформяха историята не само на полската, но и на европейската опера.
Най-известната оперна артистка несъмнено е Уршула Кошут (1940–2023). Родена в Пшчина, тя учи в университета в Катовице и още като студентка е приета в хора на „Театр Велки“ във Варшава. Дебютира като солистка в театъра през 1965 г. в известната постановка на „Дон Карлос“, която се превръща в артистично събитие по онова време. Тя изпява „Глас от небето“ с наистина ангелско изпълнение и скоро след това получава възможността да изпълни ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини.
Тя обаче не остава дълго във Варшава, тъй като импресариото Уилям Щайн е пленен от гласа ѝ и сключва договор с операта в Щутгарт. Там тя веднага е хвърлена в дълбокото море. През 1967 г. се изявява като главна героиня в „Лучия ди Ламермур“, като пее ролята на немски. Тя постига невероятен успех, сравнявана с Мария Калас. През следващите няколко години тя се изявява не само на немски сцени, но и на фестивала в Холандия, фестивалите в Глайндбърн и Брегенц, в Лондон, Брюксел, Рим и няколко американски театъра като Виолета в „Травиата“, Лучия, Мими и Олимпия, Жулиета и Антония в „Хофманови разкази“, Норина в „Дон Паскуале“, „Царицата на нощта“ и няколко други героини на Моцарт.
Автомобилна катастрофа прекъсва разцъфтяващата ѝ кариера през 1971 г. Тя пътува от Германия за Познан, когато на пътя внезапно се появява конска карета. Гръбнакът ѝ е счупен и не е сигурно дали ще проходи отново; лекари от Слупца я спасяват. След дълга рехабилитация тя се завръща към пеенето, включително в „Травиата“ в Брюксел, режисирана от Морис Бежар. През годините репертоарът ѝ естествено се разширява, включвайки партиите на Луиза Милер в операта от Верди, Октавиан в „Кавалерът на розата“ и Аминта в „Мълчаливата жена“ от Щраус.
Уршула Кошут е изпълнявала и съвременна музика, включително „Интолеранца“ от Луиджи Ноно и „Държавен театър“ от Маурисио Кагел. Особено забележителна е ролята на графиня дьо ла Рош във „Войниците“ от Бернд Алоис Цимерман, в която постига успех на няколко сцени и записва за „Teldec“. За щастие, записите на Уршула Кошут са запазени: Симфония № 9 от Бетовен под диригентството на Кемпе, „Матис художникът“ от Паул Хиндемит под диригентството на Рафаел Кубелик, редом с Джеймс Кинг и Дитрих Фишер-Дискау, и „Леонора“, макар и не от Бетовен, а от Фердинандо Паер. Сред партньорите ѝ в този запис са Едита Груберова, Зигфрид Йерузалим и Волфганг Брендел.
От средата на 70-те години на миналия век Уршула Кошут гостува в Полша в „Театр Велки“ във Варшава, където може да бъде видяна в „Травиата“ и „Лучия ди Ламермур“, както и за представления и концерти в много други градове, включително родната ѝ Пшчина. Болките в гърба, повтарящи се след инцидента през 1971 г., вероятно са я принудили да напусне сцената твърде рано.
Почти едновременно с Уршула Кошут, Божена Кинаш-Миколайчак (1936–2023), седем години по-възрастна от нея, дебютира в „Театр Велки“ във Варшава. Тя израства в Бидгошч, където започва да учи вокално изкуство, а след това полски изследвания в Торун. Продължава обучението си в столицата, така че след завършването си е наета във Варшавската опера. Това обаче не дава значителни артистични резултати, така че през 1962 г. се завръща в Бидгошч, където дебютира като Татяна в „Евгений Онегин“, а също така пее Маргарита във „Фауст“, Микаела в „Кармен“ и ролите на Халка и на Графинята в оперите от Монюшко.
Още от самото начало е ясно, че нейната специалност ще бъде лирично-спинто репертоарът. „Театр Велки“ във Варшава проявява по-сериозен интерес към Божена Кинаш-Миколайчак, след като тя печели първа награда и златен медал на конкурса през 1964 г. в Хертогенбош. След няколко години във Варшава, тя подписва договор с операта във Вупертал, Германия, където изпълнява, наред с други роли, като Антония в „Хофманови разкази“, Ифигения в „Ифигения в Таврида“ и Евридика в „Орфей и Евридика“ от Глук. Тя е отличен интерпретатор на опери от Верди, въпреки че репертоарът ѝ включва и Зиглинда във „Валкюри“ от Вагнер, а в Германия печели през 1974 г. наградата за най-добро изпълнение на роля в опера от немски композитор (Гъсеницата в „Кралски деца“ от Хумпердинк).
Халка, разбира се, става нейна специалност в Полша. През 1976 г. тя се завръща в „Театр Велки“, но само за кратко. Постига успех с ролята на Амелия в „Бал с маски“, но през 1977 г. напуска полската сцена, неспособна да се примири с атмосферата, царяща в столичните театри по това време. Ограничава се до концерти и гостувания в западноевропейски театри.
Вокалното изкуство на Божена Кинаш-Миколайчак е демонстрирано в ролята ѝ на Марина Мнишек в „Борис Годунов“. Това изпълнение е увековечено в записа на операта на Мусоргски от Йежи Семков за „EMI“. Сред нейните партньори са Марти Талвела и Николай Гедда.
За разлика от двете артистки по-горе, Мачей Кшиштиняк е посветил цялата си певческа кариера на един-единствен театър – Вроцлавската опера. Той прекарва 40 години на неговата сцена, дебютирайки през 1984 г. като Вагнер във „Фауст“, а последната му премиера е „Тоска“ през 2021 г., в която се изявява като рицарят.
Мачей Кшиштиняк е изпял почти всички големи баритонови роли на Верди във Вроцлав (Жермон, Риголето, Яго, Амонасро, Граф Луна, Форд). Той е играл Збигнев и Мечоносеца в „Обитаваното от духове имение“, Магьосника във „Фантоми“, Ескамилио в „Кармен“, Марчело в „Бохеми“ и Шарплес в „Мадам Бътерфлай“, Фигаро и Дон Алфонсо в „Така правят всички“ от Моцарт, Дулкамара в „Любовен еликсир“ и Мустафа в „Италианката в Алжир“, както и Алберих и Холандецът в драмите на Вагнер. Не се е отклонявал от съвременни произведения („Утре“ от Тадеуш Берд, „Изгубеният рай“ от Пендерецки, „Йемай“ от Зигмунд Краузе).
Във всяка роля той е пленявал публиката, защото освен вокалните си качества, е притежавал актьорски талант и отлична дикция. В продължение на повече от десетилетие, започвайки през 2002 г., ролята му на Тевье Млекаря в „Цигулар на покрива“ става особено привлекателна.
Мачей Кшищиняк оставя след себе си няколко записа на опери, изпълнявани с ансамбли и солисти на Вроцлавската опера („Травиата“ и „Бохеми“), както и операта „Манру“ на Падеревски, записана от DUX, в която той играе ролята на Урок.
(край на цитата)
Портал “pless.pl”
9 октомври 2023 г. / 11 октомври 2023 г.
Уршула Кошут, родом от Пшчина и световноизвестна оперна певица, почина
Уршула Кошут почина във Варшава на 27 септември след продължително боледуване. Заупокойната литургия ще се отслужи в църквата „Вси светии“ в Пшчина в петък, 13 октомври, от 9:00 ч. сутринта.
„ (…) Пшчина е моят първи и последен град. Междувременно е имало много красиви градове по света, но първите ми спомени са свързани с Пшчина, защото съм родена тук и съм прекарала детството си тук“, цитира думите на Уршула Александър Спира – неин дългогодишен приятел. По-долу публикуваме неговите спомени за певицата
Александър Спира, В колоратура и драма
Преди да обясня значението на горното заглавие, нека кажа, че с Уршула Кошут бяхме съседи от ранна младост. Тя, майка ѝ и по-голямата ѝ сестра Ева живееха на улица „Дворцова“ 20, а аз живеех със сестрите си на номер 22. Анджей Саломон, бъдещият редактор на агенция „Интерпрес“ и унгарист, също живееше тук и в по-късни години стана ревностен пропагандатор на артистичността на Уршула.
След като завършва начално училище в Пшчина, нашата Уршула постъпва в Музикалната гимназия в Белско-Бяла, където учи флейта. Майка ѝ не е особено очарована от избора на дъщеря си, но каква е била нейната творческа упоритост? Тъй като всеки инструменталист трябва да взема и уроци по пиано, а Уршула нямаше такова у дома, тя идваше да се упражнява на нашето пиано.
Тъй като бяха на същата възраст като сестра ми Аниела (родена през 1940 г.), вместо скучни упражнения и тренировки, те често водеха момичешки разговори, така че аз, като по-голям брат, често трябваше да се намесвам, дисциплинирайки момичетата да „си вършат работата“. Това беше началото на нашето приятелство, което, между другото, продължава и до днес.
В музикалната гимназия Уршула се запознава с учител по пеене, г-н Котербски, който хвали вокалния ѝ талант. Същият този учител, бащата на най-популярната полска певица по онова време, Мария Котербска, преподава хорово пеене в художествената гимназия до музикалното училище, където учехме аз и сестра ми. Котербски е откривателят на красивия ѝ глас. Когато Уршула завършва класа по флейта в гимназията в Белско, тя неочаквано се омъжва в службата по вписванията в Пшчина в деня на последните си изпити. Бракът се оказва неуспешен и те се развеждат след година. Трайният плод е единствената ѝ дъщеря. Уршула Кошут започва обучението си във Висшето музикално училище в Катовице. Не без известно нежелание, тъй като професор Ирена Левинска имала различен подход към обучението на певци, с който Уршула не била съгласна. Въпреки това, тя била изпратена на вокален конкурс в Женева (през 1965 г.), където талантът ѝ бил оценен.
През това време тя е приета в хора на Варшавската опера. След известно време е квалифицирана като студентка-солистка и дебютира през 1966 г. като Мюзета в „Бохеми“ от Пучини. Преди това обаче тя пее в последната сцена на „Дон Карлос“ на Верди, пеейки „невидимия глас“ от небето.
По време на следващото ѝ посещение във Варшава, роднините ѝ я завеждат при човека, който по същество дава старт на кариерата ѝ като примадона. Той е истинският откривател на огромния талант на Уршула Кошут. Той също така донася на нашето скромно момиче от Пшчина договор с Щутгартската опера в Германия. Беше 1967 г. и този мъж беше американският импресарио Уилям Щайн.
Първата роля беше много трудна – главната героиня в „Лучия ди Ламермур“ ота Доницети. Ролята трябваше да се учи на немски. Трябва да отбележа, че по това време оперите са се пеели на езика на страната, в която се е намирал театърът. Сега това е немислимо. Оперите се изпълняват на езика, на който са написани. Така че италианските опери са на италиански, френските опери са на френски („Кармен“ на Бизе), а немските опери са на немски (Вагнер).
Така че ролята на Лучия е успешна. Немските журналисти наричат Уршула „архисопран“, а похвалите са насочени особено към известната сцена с лудостта на Лучия, която е записана на CD с Краковската филхармония, дирижирана от Герхард Гайст (1977), вторият съпруг на Уршула.
В Щутгартската опера тя изпълнява много водещи и титулни роли в големи опери. Ето някои от тях: Виолета в „Травиата“ от Верди, три роли в „Хофманови разкази“ от Офенбах и Мими в „Бохеми“ от Пучини.
Достатъчно е да се каже, че през тези години тя се е изязявала в 69 продукции на различни опери в оперни театри в Щутгарт и Франкфурт, което е своеобразен репертоарен рекорд. През това време тя се изявява успешно на това, което аз считам за най-престижните оперни фестивали: Глайндбърн, Базел, Лондон и Венеция.
През 1970 г. Уршула Кошут се присъединява към Хамбургската опера за три години, а след това към Франкфуртската опера, където нейният съпруг Герхард Гайст, е диригент. Имаше и представления в Мюнхен. По същото време, в края на 60-те години на миналия век, Уршула, вече уважавана европейска примадона, се отваря към големите оперни театри на Съединените щати и Канада. През 1968 г. тя изпълнява ролята на Норина (любимата ми опера) в „Дон Паскуале“ от Доницети в Ню Орлиънс, а след това в Охайо, Сан Франциско, Хюстън, Чикаго и Торонто. Нейната страхотна кариера се развива и в Блумфонтейн, Южна Африка.
Бих искал да обясня значението на заглавието на това есе. Гласовете на оперните певци се разделят според техния вокален диапазон. Сред мъжете, от най-високия до най-ниския, има тенор, баритон и бас. Сред жените има сопран, мецосопран, алт и контралт. Гласовете на певците също се класифицират според тоналния им характер. Сред сопраните има: колоратурно сопрано, с голям блясък и пъргавина; лирично сопрано с мек, кадифен тон; и драматично сопрано с голяма сила, динамика и широко вибрато.
Уршула Кошут притежаваше толкова разнообразен глас, че беше наемана за голямо разнообразие от роли. Като пример ще спомена някои от нейните роли, като например Норина в „Дон Паскуале“ (колоратурна роля), Мими в „Бохеми“ (лирична роля) и „Лучия ди Ламермур“ (драматична роля).
Това доведе до многобройни ангажименти с различни оперни театри по света. Уршула Кошут притежаваше и вокален диапазон, обхващащ над четири октави. Отличителна специалност за една певица е участието в симфонични концерти, оратории и кантати. В тази област нашата звезда от Пшчина е пяла многократно с най-известните диригенти на нашето време.
Например, през 1974 г. тя пее в Девета симфония на Бетовен под диригентството на Рудолф Кемпе. В Лондон, на фестивала „PROMS“, тя участва в „Missa Solemnis“ под диригентството на сър Колин Дейвис. Тя има и ораториални изпълнения под диригентството на Рафаел Кубелик и Херберт фон Караян.
Това, което представям тук, са само откъси от плодотворната кариера на Уршула. За съжаление, един ден съдбата се оказа неблагосклонна към нея. Докато се връща от Германия в Полша през есента на 1971 г., колата на Уршула се сблъсква с конска каруца. Въздушната възглавница не се задейства. Диагнозата е счупен гръбнак. Последва лечение в болницата в Слупца. После дълга рехабилитация и за щастие постепенно възстановяване. По-късно имаше гостувания във Варшава. В публиката бяха лекари от Слупца, които спасиха живота ѝ.
Тя също така три пъти се изявява в родната си Пшчина. През 1978 и 1980 г. Уршула Кошут се изявява в Огледалната зала на замъка. След концерта тогавашният кмет Хенрик Заяц произнася тържествена реч на нашата сънародничка.
За мен най-трогателното изпълнение беше рециталът на Уршула в камерната опера „Избата на Телеман“ през 2001 г. Имаше малък проблем, тъй като акомпаняторът, който имаше абсолютен слух, трябваше да използва виенско пиано, настроено с четвърт тон по-високо. Но в крайна сметка всичко се получи прекрасно!
За да обобщя този очерк за нашата велика певица, трябва с възхищение да отбележа огромния труд, който един оперен певец влага в изпълнението на музикално произведение. Средната опера трае два до три часа. Това е огромно количество текстов материал (обикновено на чужд език) и вокален материал за запомняне. След това идват седмици или месеци репетиции с партньори, хор и накрая оркестър. Сега режисьорът се намесва, прилагайки сценичната си концепция, често пренебрегвайки певческите способности на певците. Накрая, премиерата!
И така е с всяка нова опера. А след това са разнообразните, понякога странни, костюми и декори. Бих се осмелил да кажа, че работата на един оперен певец е наистина монументално начинание.
А Уршула Кошут има десетки такива опери в редовния си репертоар! Концертните изпълнения на оратории и кантати, където певицата пее от ноти и в статична позиция, са малко по-лесни.
Аз съм пламенен любител на операта. Имам около 80 DVD-та в колекцията си. Обичам и някои оперети. Моят идол е брилянтният унгарски композитор Имре Калман. Следователно мога да преценя нивото на изпълнение и постановка на отделните артисти. И мога да кажа с пълна увереност, че нашата сънародничка от Пшчина, УРШУЛА КОШУТ, е наистина световен лидер в тази област. Ще се убедите сами, когато чуете нейното трогателно изпълнение на Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт.
Александър Лешек Спира
Източник:
https://www.pless.pl. Прочетете пълната статия: https://www.pless.pl/wiadomosci/80940-zmarla-urszula-koszut-pszczynianka-swiatowej-slawy-spiewaczka-operowa-pszczyna
(край на цитата)
Портал “Орфей”
9 октомври 2023 г.
Томаш Пастернак
Уршула Кошут почина. Известната полска певица беше на 83 години
Уршула Кошут, солистка на Националния театър – Национална опера и оперните театри в Щутгарт, Хамбург и Виена, почина на 27 септември 2023 г. след тежко заболяване. Тя изпълняваше лирично-колоратурен репертоар и често се изявяваше в съвременни опери. Прави множество записи за известни звукозаписни компании. Съобщението за смъртта ѝ беше направено от Секцията за музикален театър на Полската сценична асоциация („ZASP“).
Уршула Кошут е родена на 13 декември 1940 г. в Пшчина. „Пшчина е моят първи и последен град“, пише Александър Спира, припомняйки спомените на певицата в книгата си „В колоратура и драма. Уршула Кошут – момичето от Пшчина“:
„Междувременно по света са се появили много красиви градове, но първите ми спомени са свързани с Пшчина, защото съм родена тук и съм прекарала детството си тук“.
(край на цитата)
Изданието е публикувано от Дружеството на приятелите на региона Пшчина преди три години, през 2020 г., в чест на 80-годишнината на артистката.
Уршула Кошут завършва Държавното висше музикално училище в Катовице в класа на Ирена Левинска. Дебютира като Мюзета в „Бохеми“ от Джакомо Пучини. Същата година се изявява в Оперния театър в Щутгарт, Германия. През 1970 г. участва на фестивала в Глайндбърн, изпълнявайки ролята на Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Волфганг Амадеус Моцарт. От 1970 до 1973 г. пее в Хамбургската държавна опера. От 1973 до 1979 г. пее във Виенската държавна опера. Изявявала се е и на сцени в Лондон, Берлин, Париж, Мюнхен, Венеция, Амстердам, Женева, Париж, Рим и Чикаго. Тя е пяла в американски и канадски театри, включително в Ню Орлиънс, Охайо, Сан Франциско, Хюстън, Чикаго и Торонто. Има и многобройни участия в „Театр Велки“ – Полската национална опера във Варшава. Сътрудничила е с известни диригенти като Рудолф Кемпе, сър Колин Дейвис и Херберт фон Караян.
Специализирала е в роли с колоратурен и лиричен репертоар. В „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах тя изиграва и трите героини: Олимпия, Антония и Жулиета. Изпълнява ролите на Виолега в „Травиата“, Джилда в „Риголето“, Мими в „Бохеми, Лучия в „Лучия ди Ламермур“, Констанце в „Отвличане от сарая“, Графинята в „Сватбата на Фигаро“, Фиордилиджи в „Така правят всички“, Дона Ана в „Дон Жуан“ от Волфганг Амадеус Моцарт и Цербинета в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус.
Уршула Кошут участв в световни премиери. Тя е записала произведения като „Intolleranza 1960“ от Луиджи Ноно (дирижирана от Бернхард Контарски) и „Матис Художникът“ от Паул Хиндемит, дирижирана от Рафаел Кубелик, с участието на Дитрих Фишер-Дискау в главната роля и Джеймс Кинг. Изпълнението ѝ като Графиня дьо ла Рош във „Войници“ от Бернд Алоис Цимерман е високо оценено в аплодираната продукция на Хари Купфер (Щутгарт 1987), а произведението е филмирано и записано („Teldec“ 1989, дирижирано от Бернхард Контарски). Заедно с Едита Груберова и Зигфрид Йерузалим“, тя пее главната роля в „Леонора“ от Фердинандо Паер („Decca“ 1979).
Съпруг на Уршула Кошут е диригентът Герхард Гайст.
(край на цитата)
Портал „Czecho.pl“
17 декември 2023 г. / 23 декември 2023 г
Разликата е примамлива – Уршула Кошут, забравено сопрано
Чеховице-Дзедзице беше и е (надявам се, че ще бъде и в бъдеще) люлка на композитори, музиканти, вокалисти, хористи, оперни певци и др. Заслужава си да споменем Йозеф Свидер, Анджей Кшановски, Анна Шостак-Мирчек, Томаш Януш, Барбара Белачиц, Пиотр Бечала, Рената Данел и Яцек Лашчок, Данута Бадушкова, Тереза Буджиш-Кжижановска, Пиотр Мачалица и Уршула Кошут-Окрута също останаха в Чеховице-Дзедзице.
Уршула Кошут (Koszuth, Koszut-Okruta) е родена на 13 декември 1940 г., в близката Пшчина – „живописен град с величествен дворец и околни гори, където са живели бизони“, спомня си тя години по-късно. Прекарва войната в родния си град, след това в Унгария (баща ѝ е от тази страна) и накрая в лагер в Австрия. Връща се с майка си в Полша и фамилията ѝ е полонизирана. Страда от хроничен тонзилит. Нищо не показва, че ще стане оперна артистка.
Когато по време на училище отива на представление на „Фауст“ с класа си, тя заспива по време на представлението. Музикалният ѝ талант обаче се проявява при различни поводи, така че в един момент тя го вижда като врата към по-добър живот и започва да се посвещава повече на обучението си в музикално училище. Противно на волята на майка си, тя учи флейта в подобно учебно заведение в Белско-Бяла. Започва да учи музика в Катовице, в класа на Ирена Левинска, първият следвоенен лауреат на Международния музикален конкурс в Женева – през 1946 г. По време на следването си се явява на прослушване за Варшавската опера и е приета в хора.
Животът ѝ е изпълнен с учене, пеене и пътуване с влакове по маршрута Варшава-Катовице-Пшчина, както и с отглеждането на дъщеря си, плод на млада любов, която кулминира със сватба в деня на последните ѝ изпити в гимназията. Професор Левинска изпраща Уршула Кошут на вокален конкурс в Женева, където талантът ѝ е забелязан. По същото време тя става студентка солистка в „Театр Велки“ във Варшава. Оперният ѝ дебют във Варшава – през 1966 г. – е ролята на Мюзета в „Бохеми“ от Пучини.
Дебютът ѝ обаче се е състоял по-рано, в „Дон Карлос“, режисиран от чешките артисти Строс и Свобода. Тогавашният директор на театъра – Зджислав Горжински, предлага в края на трето действие, когато пламъците обгръщат кладата на еретиците, тя да говори с глас от небето, обещавайки вечен живот на мъчениците. Тя ще се качи с асансьора до горния етаж на сцената, ще се настани на място, обезопасено от електротехници, и когато диригентът, Мечислав Межеевски даде знак, тя ще пее, наистина с божествен глас.
Нейният музикален учител в „Театр Велки“ във Варшава е Богдан Ришкевич. Кариерата ѝ обаче спира. В театъра има много сопрани – и при това добри сопрани. Следователно перспективите за сценични изяви са мрачни. Тя се чувства като Пепеляшка. Но както се случва в приказките, се случва чудо: американският импресарио Уилям Щайн, със зоркия си слух, улява гласа ѝ и ѝ осигурява договор с Оперния театър в Щутгарт.
През август 1967 г. в Оперния театър в Щутгарт тя постига голям успех с ролята си на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Гаетано Доницети. Критиците пишат: „Тя дойде, тя пя, тя завладя“, (…) сопран над всички сопрани, просто архисопран – огромен диапазон, приглушен тембър, уникален израз и едновременно с това красота, темперамент и дарба на сценично присъствие“. Някой дори предполага, че се е родила нова Мария Калас. Великолепната сватбена сцена на Лучия от второ действие е записана в албум на „Polish Recordings“ през 1977 г. (Уршула Кошут „Opera Recita“. PNCD 517, 2000).
Уршула Кошут показва изключително богат и плътен глас, свободни, спокойни темпове при оформянето на фрази, хармонично съчетание от високи, леко интонирани колоратурни ноти с наситен среден диапазон: в това се чува Лучия, способна да убива.
В Щутгартската опера тя пее и Виолета в „Травиата“, Мими в „Бохеми“ и Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“. Уршула Кошут дълго време се радва на репутацията на едно от най-добрите световни въплъщения на злото на Моцарт. Тя потвърждава това на сцените на Базел, Венеция, Лондон, Виена и фестивала в Глайндбърн. Освен това пее и трите героини – Олимпия, Жулиета и Антония – в „Хофманови разкази“ на фестивала в Холандия през 1970 г. Няколко години по-късно, на фестивала в Брегенц, Австрия, тя изпълнява четирите женски образа от „Хофманови разкази“: Олимпия, Жулиета, Антония и Стела (тя е третата полска певица, след Ада Сари и Ядвига Романска, която постига този главоломен музикален подвиг).
Първият рецитал на Уршула Кошут в Полша се състои във Варшава, в Обществото на Фредерик Шопен, на 17 април 1967 г. След рецитала, рецензент на „Ruch Muzyczny“ нарича арията на Царицата на нощта – „O zittre nicht“ от първо действие на „Вълшебната флейта“ от В. А. Моцарт – най-красивата, която някога е чувал.
В следващите години тя изпълнява ролята на Констанце в „Отвличане от сарая“ в Брюксел, Графинята в „Сватбата на Фигаро“ в „Ковънт Гардън“, Елетра в „Идоменей“ в Рим, Цербинета в „Ариадна на Наксос“ в Амстердам, Виена и Портланд, и Дона Анна в „Дон Жуан“ за „EMI“. Тя също така участва в Мюнхен, Париж, Единбург, Брегенц, Франкфурт на Майн, Залцбург, Майнц, Канада (Торонто) и САЩ (Сан Франциско, Хюстън, Чикаго, Охайо).
В интервю тя казва: „ (…) разликата е привлекателна. Винаги нови театри, различни постановки, нови диригенти, партньори. От друга страна, обичам да участвам десетки и дори сто пъти в едно и също представление, защото знам, че във всяко от тях имам шанс да подобря някой детайл и да го изпея по-добре. Предпочитам костюм пред концертна рокля“.
По време на концерти тя изпълнява песни от Ф. Шопен, С. Монюшко, Й. С. Бах, Й. Брамс, Лудвиг ван Бетовен и др. „Дори когато напускам сцената под буря от аплодисменти, знам как е било всъщност. Имам абсолютен слух, така че съм напълно наясно с най-малкото спъване“, спомня си тя.
През есента на 1971 г., на път за Познан, колата ѝ се сблъсква с каруца, теглена от коне. Следват операция, лечение, рехабилитация и дълги месеци в инвалидна количка. Тя се изправя и се връща на сцената.
Тя е участвала в Хамбургската опера (3 години), след това във Франкфурт на Майн, а през 1974 г. в „Театр Велки“ във Варшава. Партнира си с Веслав Охман в „Травиата“ и „Лучия ди Ламермур“. След това се мести в Брюксел, а след това в Бломфонтейн в Южна Африка. Много от нейните изпълнения са записани на CD, включително „Нетърпимост“ от Луиджи Ноно през 1960 г., пасторалната опера на Пол Бухарт „Ein Stern geht auf Jacob“, антиоперата на Маурисио Кагел „Staadstheater“, операта на Валтер Щефенс „Под млечната гора“, „Ромео и Жулиета“ от Хенрих Зутермайстер, „Матис Художникът“ от Хиндемит, „Войниците“ от Бернд Алоис Цимерман (в ролята на графиня дьо ла Рош), „Лежнора“ от Фердинанд Паер, „Мълчаливата жена“ и „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус.
В Полша тя изнася представления на сцените на театри и опери в Лодз, Варшава, Ополе, Краков, Познан, Силезийската опера в Битом, Големия симфоничен оркестър на полското радио в Катовице и Залата на огледалата в замъка Пшчина.
Нараняванията, причинени от катастрофата през 1971 г. й причиняват огромна болка. В началото на второто хилядолетие тя се оттегля от оперния свят и се опитва да живее живот без сцена. В Чеховице-Дзедзице живее на улица „Неподлеглошци“, в дома на семейство Окрута, тъй като съпругът ѝ е Анджей Окрута.
Потърсете нейните албуми, радиозаписи, концерти и филмови материали – гласът и талантът ѝ са изключителни.
Библиография:
Коморовска М., „Архи-сопрано“, Уршула Кошут, http://www.maestro.net.pl,
Пиетрас С., „Риголето направо от небето“, [в] Агора бр. 34/2001.
Източник: https://www.czecho.pl. Прочетете пълната статия: https://www.czecho.pl/wiadomosci/42248-odmiennosc-jest-pociagajaca-urszula-koszut-zapomniany-sopran-czechowice-dziedzice
(край на цитата)
Портал „Оперно списание на Адам Чопек“
25 октомври 2023 г.
Адам Чопек
Уршула Кошут, вокално майсторство
Тя принадлежи към малка група известни полски певци, изявяващи се по това време в международен план. Притежава красиво колоратурно сопрано, учи в Катовице и Варшава и работи в хора на „Театр Велки“ във Варшава, което започва през март 1965 г. Първата си оперна роля – „Глас от небето“ в „Дон Карлос“, изпява на 21 януари 1966 г. на сцената на „Театр Велки“ във Варшава. Почти точно година по-късно, на 29 януари 1967 г., тя пее ролята на Мюзета в „Бохеми“ под диригентството на Зджислав Горжински. Междувременно, на 13 февруари 1966 г. се изявява като Хана в студентска продукция на „Обитаваното от духове имение“, поставена в Силезийската опера в Битом. Веднага след варшавския си дебют тя пътува за вокален конкурс в Тулуза, където, въпреки че не печели награда, е забелязана от директора на Щутгартската опера, който ѝ предлага първия ѝ ангажимент. Трябва да признаем, че това е било доста добро начало!
Започва кариерата си в Щутгарт през 1967 г., изпълнявайки главната роля в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. Успехът на този дебют е толкова огромен, че почти веднага се присъединява към сцените на „Дойче опер“ в Западен Берлин и Франкфуртската опера, като същевременно остава вярна на Щутгартската опера. В продължение на няколко години тя се мести между тези театри, винаги точна и перфектно подготвена за всяко представление, осигурявайки си статут на любимка на публиката. На практика цялата ѝ кариера преминава на немски сцени, но е възхищавана и в Торонто, Лисабон, Чикаго, Цюрих, Виена, както и на фестивалите в Глайндбърн и Единбург. Нейните емблематични роли са Лучия, Царицата на нощта и Виолета, които тя пее най-често и винаги с голям успех. Славата ѝ бързо се разпространява и директорите на много европейски и международни театри усърдно търсят нейното присъствие, дори и само за няколко вечери.
Уршула Кошут е родена на 13 декември 1940 г. в Пшчина в Силезия – регион в Полша. Завършва средно музикално училище в Белско-Бяла, а след това учи в Държавното висше музикално училище в Катовице. Смята се за ученичка на Ирена Левинска и Мария Холева. След дебютите си бързо решава, че специалността ѝ ще бъдат колоратурните сопранови роли, решение, което поддържа до края на кариерата си. Вярно е, че след години работа, когато гласът ѝ узрява и придобива дълбочина и сила, тя насочва певческите си интереси към лирично-колоратурни партии, а по-късно дори се насочва към съвременната музика. Първоначално нейният артистичен път и успехи са свързани с роли в опери от Моцарт: Констанце в „Отвличане от сарая“, Фиордилиджи в „Така правят всички“ и Елетра в „Идоменей“. Най-голямото ѝ признание през годините обаче идва за ролята на Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“, която тя пее от 1973 до 1983 г. на сцените на Мюнхен, Виена, Торонто, Цюрих и Глайндбърн. Също толкова често и с еднакъв успех тя пее Лучия, Джилда, Оскар в „Бал с маски“, Цербинета в „Ариадна на Наксос“ и Олимпия в „Хофманови разкази“. С течение на времето тя добавя ролите на Жулиета и Антония, както и последната женска роля в „Хофманови разкази“ – Стела.
Бързо приема предложението да пее Виолета в „Травиата“, което също се оказва успех. Общо тя натрупва репертоар от над 50 роли. С нетърпение изпълнява роли в съвременни опери, включително с автори като Луиджи Ноно, Пендерецки, Шостакович и Бернд Алоис Цимерман. Считана е за една от най-добрите изпълнителки на Реджина в операта „Матис Художникът“ от Паул Хиндемит.
На 5 юни 1972 г. тя започва сътрудничеството си със Виенската държавна опера. Първият ѝ успех идва със седемнадесет вечери, по време на които виенчани ентусиазирано аплодират великолепното ѝ превъплъщение като Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“. Тя пее с еднакъв успех Джилда в „Риголето“, Олимпия и Антония в „Хофманови разкази“. След няколкогодишна пауза се завръща през 1990 г., за да изпее ролята на Графиня дьо ла Рош в цикъл от шест представления на операта „Войници“ от Бернд Алоис Цимерман. Три години по-късно тя ще бъде възхищавана в тази роля в „Опера Бастилия“ в Париж, в продукция, режисирана от Хари Купфер. Връщайки се към 1972 г., заслужава да се спомене изпълнението ѝ в „Lyric Opera“ в Чикаго, където от 8 ноември се изявява като Оскар в „Бал с маски“ от Верди. Междувременно е солистка в Хамбургската държавна опера в продължение на няколко сезона, където една от нейните емблематични роли е Виолета. Тя също така пее ролята на парижката куртизанка в Торонто (сезон 1970/71).
През лятото на 1970 г. тя се изявява на първия си престижен оперен фестивал. Започва в Глайндбърн, Великсобритания, където е аплодирана като Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“. Веслав Охман пее ролята на Тамино в този цикъл от представления на „Вълшебната флейта“. Две години по-късно, на оперния фестивал в Брегенц, Австрия, се състои премиерата на „Хофманови разкази“, в които и четирите героини – Олимпия, Жулиета, Антония и Стела – са „изиграни с голям успех от тогавашната изгряваща полска звезда на международното вокално изкуство, сензационната Уршула Кошут“.
Разбира се, тя участва и на много немски фестивали, по-специално във Висбаден, Мюнхен и Вилиц. Нейните изпълнения са дирижирани, между другото, от Рудолф Кемпе, сър Колин Дейвис и Херберт фон Караян. През цялата си международна кариера тя никога не забравя полските любители на операта. Твърде рядко тя приема предложения за гостуване в „Театр Велки“ във Варшава, където много от изпълненията ѝ са възторжено приети. Само през сезон 1983/84 тя се изявява в „Лучия ди Ламермур“ (главната роля), „Травиата“ (Виолета), „Риголето“ (Джилда), „Бохеми“ (Мими) и „Хофманови разкази“ (Жулиета). През януари 1971 г. тя е аплодирана за изпълнението си на Джилда в Силезийската опера в Битом. „Театр Велки“ в Лодз е мястото, където тя изпълнява главната роля на Норма в операта на Белини, поставена за втори път в следвоенната история на нашия музикален театър (премиера, април 1983 г.). Тя участва и на фестивала „Viva il canto“ в Чешин, където през 1992 г. изнася запомнящ се рецитал, чиято програма включва песни от Йоханес Брамс, Рихард Щраус, Мечислав Карлович и Сергей Рахманинов.
Уршула Кошут се изявява с еднакъв успех на концертни сцени. В тази област репертоарът ѝ е също толкова впечатляващ, доминиран от произведения на Моцарт, Бетовен, Брамс, Малер, Рихард Щраус, Орф, Шимановски и Карлович.
Тя умира на 27 септември 2023 г. във Варшава на 83-годишна възраст. Погребана е на 13 октомври в родната си Пшчина.
(край на цитата)
Ще завърша настоящата статия за Уршула Кошут с подробности от кариерата й във Виенската държавна опера. Цитирам списък на всички нейни 35 участия там в 7 различни опери:
Ariadne auf Naxos
Zerbinetta | 3 Vorstellungen | 05.06.1972–15.05.1973
Die Entführung aus dem Serail
Konstanze | 1 Vorstellung | 28.09.1976
Die Soldaten
Die Gräfin de la Roche | 6 Vorstellungen | 29.04.1990–14.05.1990
Die Teufel von Loudun
Phillipe | 3 Vorstellungen | 27.03.1973–30.03.1973
Die Zauberflöte
Königin der Nacht | 17 Vorstellungen | 10.03.1973–10.10.1981
Les Contes d’Hoffmann
Antonia | 1 Vorstellung | 20.11.1974
Les Contes d’Hoffmann
Olympia | 1 Vorstellung | 16.12.1974
Rigoletto
Gilda | 3 Vorstellungen | 08.02.1974–10.05.1976
(край на цитата)
Дебюта на Уршула Кошут във Виена е на 5 юни 1972 г. в ролята на Цербинета в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус при следния ансамбъл:
Besetzung | 05.06.1972
| Dirigent | Ernst Märzendorfer |
|---|---|
| Inszenierung | Josef Gielen |
| Bühnenbild und Kostüme | Stefan Hlawa |
| Der Haushofmeister | Hans Christian |
| Der Musiklehrer | Walter Berry |
| Der Komponist | Gertrude Jahn |
| Der Tenor/Bacchus | Waldemar Kmentt |
| Ein Offizier | Karl Terkal |
| Ein Tanzmeister | Murray Dickie |
| Ein Perückenmacher | Siegfried Rudolf Frese |
| Ein Lakai | Alois Pernerstorfer |
| Zerbinetta | Urszula Koszut |
| Primadonna/Ariadne | Lisa Della Casa |
| Harlekin | Heinz Holecek |
| Scaramuccio | Kurt Equiluz |
| Truffaldin | Herbert Lackner |
| Brighella | Heinz Zednik |
| Najade | Arleen Auger |
| Dryade | Axelle Gall |
| Echo | Erika Mechera |
(край на цитата)
Последната изява на Уршула Кошут във Виена е в ролята на Графиня дьо ла Рош във „Войници“ от Бернд Алоис Цимерман на 14 май 1990 г. при следния ансамбъл:
Besetzung | 14.05.1990
| Dirigent | Bernhard Kontarsky |
|---|---|
| Co-Dirigent | Ralf Hossfeld |
| Inszenierung | Harry Kupfer |
| Co-Regie | Oliver Teichmann |
| Bühnenbild und Kostüme | Wolf Münzner |
| Dramaturgie | Klaus Peter Kehr |
| Choreographie | Bertrand Perreau |
| Klangregie | Andreas Breitscheid |
| Choreographische Assistenz | Angelika Schad |
| Wesener | Walter Berry |
| Marie | Nancy Shade |
| Charlotte | Waltraud Winsauer |
| Weseners alte Mutter | Grace Hoffman |
| Stolzius | Michael Ebbecke |
| Stolzius’ Mutter | Gertrude Jahn |
| Obrist | Jaroslav Štajnc |
| Desportes | Richard Decker |
| Ein junger Jäger | Wolfgang Pöltner |
| Pirzel | Helmut Wildhaber |
| Eisenhardt | Claudio Otelli |
| Haudy | Hans Helm |
| Mary | Alfred Werner |
| Drei junge Offiziere | Peter Svensson, Franz Kasemann, Petros Evangelides |
| Die Gräfin de la Roche | Urszula Koszut |
| Der junge Graf | Jerold van der Schaaf |
| Andalusierin | Anneliese Steiner |
| Drei Fähnriche | Christian Herden, Christian Martinu, Christoph Wenzel |
| Madame Roux | Renate Loucky |
| Der Bediente der Gräfin | Hans Christian |
| Ein junger Fähnrich | Günter Gutmann |
| Ein betrunkener Offizier | Roman Sadnik |
| Drei Hauptleute | Anton Wendler, John Antoniou, Peter Köves |
(край на цитата)
Нека днес на 13 декември 2025 г. почетем 85 години от рождението на полската певица Уршула Кошут, родена в тази ден през 1940 г., починала на 27 септември 2023 г. Само преди 2 години и 2 месеца тя напусна след тежко боледуване житейската сцена.
Мир на праха й!
……
Записи:
“Zauberflöte” Königin der Nacht Urszula Koszut – Okruta
´´´´
Violetta Arie aus “La Traviata” Urszula Koszut´(Okruta) Genial, einmalig gesungen!!!
´´´´
Urszula Koszut – Donizetti: LUCIA DI LAMMERMOOR, Mad …
….
Urszula Koszut – Strauss: ARIADNE AUF NAXOS, Zerbinetta’s aria, Poland 1977
THE SONGBIRD: Born in Poland in 1940, Urszula Koszut studied in Katowice and Warsaw. Her debut took place in Stuttgart as Lucia in 1967. She sang in Hamburg, Munich, Berlin, Frankfurt, Cologne, Zurich, Geneva, Amsterdam, Lisbon, Genoa, and Strasbourg. Her North American appearances included Chicago, Houston, and Toronto. At the Glyndebourne Festival in 1970 she was Queen of the Night; she also appeared at the Edinburgh and Bregenz Festivals. In 1972, Koszut became a member of the Vienna State Opera singing Zerbinetta (3 times), Queen of the Night (17), Gilda (3), Konstanze (1), and Antonia and Olympia (1), along with a couple of contemporary works. Koszut appeared regularly in her native Poland, especially in Warsaw.
……
Vasile Moldoveanu & Ursula Koszut “E il sol del anima …
´´´´´´
Urszula Koszut Gilda “Rigoletto”
´´´´