Veröffentlicht am

Alfredo Kraus

Днес е рожденият ден на испанския тенор Алфредо Краус

Драги приятели на оперната музика, днес на 24 ноември 2017 г. е кръглата годишнина – 90 години – от рождението на един от най-добрите тенори през втората половина на миналия век – испанецът Алфредо Краус (Alfredo Kraus). За съжаление, преди малко повече от 18 години – на 10 септември 1999 г. той се помина в Мадрид и остави стотици хиляди негови почитатели да си спомнят с благодарност за големите му изяви по всички известни оперни сцени и фестивали в целия свят.

Често авторитетни музикални критици пишат за него, че е бил „един от най-добрите представители на лиричния теноров жанр“. Ето едно по-конкретно определение на специалисти по вокално изкуство и оперни познавачи: „Алфредо Краус е един от най-добрите тенори на двадесети век. Неговият леко притъмнен носов тембър е особено подходящ за роли от френския репертоар. Краус е един от малкото тенори, които са били в състояние да пеят високото „ре“ в познатия дует „Vieni fra queste braccia“от операта на Белини „Пуритани“, и по тази причина е можел да пее тази опера в оригиналния й тон. Заедно с Тито Скипа двамата са недостижими като „Tenore di grazia“.

Моите лични впечатления от него са от едно посещение на опера, музикални носители и предавания по телевизията през 80-те и 90-те години. Още тогава ми направи впечатление невероятно хубавия тембър на гласа му, изящна фигура и драматична игра. Още си спомням една от коронните му роли във френска опера, където според критиците е най-убедителен. Става въпрос за чудесната опера „Вертер“ от Жул Масне, която съм гледал на DVD. Особено добри спомени са останали от съвместната им изява с Веселина Кацарова през 1998 година на сцената на Берлинската държавна опера, където той като Вертер, а тя Шарлоте – негова дъщеря, бяха чудесна двойка. По една случайност бях в Берлин и можах да посетя една от трите им съвместни изяви. Тогава Краус беше на 71 години, напълно запазен гласово и сценично, Кацарова бе на върха на кариерата си, тя имаше опит в тази партия от изяви в Цюрихската опера. Пресата и другите медии им отделиха много внимание и написаха чудесни рецензии. Жалко, през следващата година Алфредо Краус се помина. Понеже той е играл в дългата си кариера и с други български артисти, по-късно ще се спра на подробности.

Пресата отрази тогава тези музикални събития в Берлинската държавна опера и аз разполагам с един отзив, отпечатан в берлински вестник. Ето информация за това:

Berliner Zeitung, 23.06.1998

Massenets “Werther” an der Deutschen Oper Berlin: Großer Gesang der Gequälten

„ …. Die Sänger werden über weite Strecken ziemlich allein gelassen, eine Bindung zwischen Orchester und Rampe, wo ein bißchen szenisch angedeutet wird, entsteht hier noch nicht.
VЕSSELINA KASAROVA ficht das allerdings nicht an. Ihr farbenreicher, glockenreiner Mezzosopran überstrahlt alle orchestrale Uninspiriertheit, vom ersten Ton an nimmt diese wunderbar natürlich klingende, über ungemein viele Ausdrucksmöglichkeiten verfügende Stimme für sich ein; eine Stimme ist das, deren Tiefe fast männlich sonor raunt, deren Mittellage einen phantastischen Sitz hat, und deren Höhe wohltuend leicht alle Höchstschwierigkeiten bewältigt.


ALFREDO KRAUS singt die Titelpartie, eine seiner beliebtesten und besten Rollen. Doch hat auch die Stimme dieses überragenden Charaktertenors ihren Tribut ans Alter zu zollen. Jene Ausstrahlung, Geschmeidigkeit und Flexibilität, die man bei der vielleicht beeindruk-

kendsten “Werther”-Einspielung von 1979 mit dem London Philharmonic Orchestra unter Michel Plasson bewundert, besitzt die Stimme nicht mehr unbedingt. Die Gestaltung der Figur aber gibt Alfredo Kraus immer noch meisterhaft. Er vermag Stimmungsschwankungen stimmlich zu bebildern, er singt nicht eine Tenorpartie, er singt sich in den Werther und dessen Seelenqualen förmlich hinein. Und in der zentralen Klage des dritten Aktes “Pourquoi me reveiller” mobilisiert Alfredo Kraus noch einmal alle Reserven und singt für Minuten schlichtweg brillant. Jetzt wird er auch vom Orchester nach Kräften unterstützt, das nach der Pause wie verwandelt spielt und endlich die Gefühlsseligkeit der Musik für sich entdeckt hat ….“.

(край на цитата)

Превод:

Berliner Zeitung, 23 юни 1998 г.


„Вертер“ от Масне в „Дойче опер Берлин“: страхотно пеене на измъчените

„ …. Певците остават при доста сцени сравнително сами със себе си, връзката между оркестър и рампа, където все пак се показва известно драматично действие, почти не съществува. Това обаче не засяга ВЕСЕЛИНА КАЦАРОВА. Нейното богато оцветено и звучащо като камбанен звън мецосопрано блести над всички не винаги прецизни оркестрови съпроводи. Още с първия изпят от нея тон този прекрасен и естествено звучащ глас, който разполага с неимоверно много изразни средства, завладява слушателите. Това е един глас, чиито дълбочини звучат мрачно, почти като на мъж, средният му регистър има фантастичен тон и неговите височини плавно и леко се справят и с най-големите трудности.

АЛФРЕДО КРАУС пее главната роля, една от неговите най-популярни и най-добри роли. Но гласът на този изключителен тенор също трябва да отдаде дължимото на възрастта. Онази харизма, гъвкавост и подвижност, които човек може да очаква след
възхищението си от най-известния запис на “Вертер” през 1979 г. с Лондонския филхармоничен оркестър, дирижиран от Мишел Пласон, вече не е задължително да се повтори сега. Дизайнът на фигурата обаче все още е майсторски направена от Алфредо Краус. Той може да илюстрира вокално промените в настроението, той не пее тенорова роля, той буквално пее пътя си към Вертер и неговите душевни терзания. И в централното оплакване в трето действие „Pourquoi me reveiller” Алфредо Краус отново мобилизира всичките си резерви и пее просто брилянтно за няколко минути. Сега той също е подкрепян според силите си от оркестъра, който след почивката свири като преобразен и най-накрая е открил за себе си сантименталността на музиката….”.

(край на превода)

Алфредо Краус (Alfredo Kraus) е роден на 24 ноември 1927 г. в Лас Палмас – главният град на остров Гран Канариа (Gran Canaria), централният остров на Канарските острови – този испански архипелаг в Атлантическия океан. През 80-те години бях на почивка за 2 седмици не далеч от Лас Палмас – оживен административен и търговски център, който се посещава от много туристи, отседнали в десетките курортни центрове на острова и тогава още знаех, че в столицата Лас Палмас през всички сезони има оживен концертен и оперен сезон, както и редица музикални фестивали главно заради стотиците хиляди туристи от цяла Европа. Понеже там няма зима, винаги е пълно с туристи. Тези центрове са свързани с добра автобусна мрежа с Лас Палмас и до един час столицата се достига почти от всеки туристически център, разположен по крайбрежието на океана.

Алфредо Краус израства в семейство на испанска майка и австрийски баща. Още на 4 години започва да свири на пиано, на 8-годишна възраст пее в училищен хор. След завършване на средното си общо образование, започва да следва инженерни науки, но след това решава да се посвети на певческото изкуство и започва вокално обучение. По-късно заминава за Италия и го завършва в Милано при вокалната педагожка Mercedes Llopart. Неговият оперен дебют е през 1956 г. в Кайро в ролята на Херцогът в „Риголето“ от Верди. Тази роля остава като една от най-характерните в цялата му кариера. През 1958 г. играе в ролята на Алфредо в „Травиата“ от Верди в Лисабон, като негова партньорка е Мария Калас. По-късно е направен и издаден запис „на живо“ от тази продукция.

През следващите години популярността на Алфредо Краус бързо нараства. Първата му изява на сцената на Ковънт Гардън в Лондон е през 1959 г. в ролята на Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети като партньор на Джоан Съдърланд. През същата година е и дебюта му на Миланската Скала в ролята на Елвино в „Сомнамбула“ от Белини, както и във Венеция като партньор на Рената Ското. През 1962 г. пее за пръв път в САЩ – в „Chicago Liric Opera“, а през 1966 г. е дебюта му на сцената на МЕТ в Ню Йорк като Херцогът в „Риголето“ от Верди.

На това място искам да се спра по-подробно на изявите на Алфредо Краус на сцената на МЕТ в Ню Йорк. При дебюта си там той е почти 40-годишен, но изглежда изкуството му е обърнало сериозно внимание, защото през същата година и чак до 1994 година той има общо 136 изяви на тази сцена – едно внушително число, което показва напълно качеството на гласа и играта му. След редица изяви там в „Риголето“ през 1966 г. веднага следва още същата година и ролята му на Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт, през 1967 г. той е Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ и има участия в още 9 опери до 1994 г., когато приключва грандиозната си кариера със същата опера „Риголето“, с която е започнал изявите си там преди 28 години. През 1994 г. той е на 67 години. Ето списък на всички опери и годините, през които той е имал изяви в тях на сцената на МЕТ:

Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди – 1966, 1971, 1990 и 1994 г.

Дон Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт – 1966 и 1967 г.

Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети – 1967, 1972, 1982, 1988, 1989 и 1993 г.

Неморино в „Любовен елексир“ от Доницети – 1968 и 1991 г.

Ернесто в „Дон Паскуале“ от Доницети – 1970, 1978 и 1979 г.

Алфредо в „Травиата“ от Верди – 1970, 1972, 1990 и 1991 г.

Фауст във „Фауст“ от Гуно – 1971 г.

Вертер във „Вертер“ от Гуно – 1979 и 1988 г.

Тонио в „Дъщерята на полка“ от Доницети – 1983 г.

Хофман в „Хофманови разкази“ от Офенбах – 1985 и 1989 г.

Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Гуно – 1986 г.

Де Грийо в „Манон“ от Масне – 1987 г.

Наред с тия 136 оперни участия Алфредо Краус има изяви в МЕТ при благотворителни концерти или гала-представления във връзка с юбилеи и други годишнини. Ето цитат от една такава изява през 1991 г., в която участват заедно с него Мирела Френи и Николай Гяуров:

Metropolitan Opera House
March 24, 1991

Benefit for the Metropolitan Opera Pension Fund
sponsored by the Metropolitan Opera Guild

In celebration of the twenty-fifth anniversaries of
Mirella Freni, Alfredo Kraus and Nicolai Ghiaurov

GALA PERFORMANCE

Faust: Act III

Faust...................Alfredo Kraus
Marguerite..............Mirella Freni
Méphistophélès..........Nicolai Ghiaurov
Siebel..................Frederica von Stade
Marthe..................Loretta Di Franco

Conductor...............James Levine

(край на цитата)

И за да приключа с участията на Алфредо Краус в МЕТ, ще цитирам състава при дебюта му през 1966 г., както и една изява през 1970 г. в „Травиата“ от Верди:

(Debuts: Alfredo Kraus, Ruza Baldani
Reviews)

Metropolitan Opera House
February 16, 1966

RIGOLETTO {443}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave

Rigoletto...............Cornell MacNeil
Gilda...................Roberta Peters
Duke of Mantua..........Alfredo Kraus [Debut]
Maddalena...............Ruza Baldani [Debut]
Sparafucile.............John Macurdy
Monterone...............Raymond Michalski
Borsa...................Gabor Carelli
Marullo.................Robert Goodloe
Count Ceprano...........Gene Boucher
Countess Ceprano........Loretta Di Franco
Giovanna................Carlotta Ordassy
Page....................Dorothy Shawn
Guard...................Paul De Paola

Conductor...............Francesco Molinari-Pradelli

….

За тази изява на Алфредо Краус има рецензия в архива на МЕТ, която ще цитирам в оригинал на английски език, после в мой превод на български:

Review of Harriet Johnson in the New York Post

The ironic, tragic thrust of Victor Hugo tolled knowingly in "Rigoletto" last night at the Metropolitan Opera, interrupted, of course, by the spectrum of Verdi's pulsating melodies. Francesco Molinari-Pradelli, with a solid beat and an ominous imagination, inspired the dramatic underlining from the [first] brass to the cut of the chords underneath Rigoletto's cry of "curse." While the librettist Piave dissipated the impact of Hugo's "Le Roi s'amuse" when he adapted it for opera, Molinari-Pradelli overrode this, reaching to the essence of the conflicts and forebodings in his approach to the score. This was his first "Rigoletto" at the Met and accompanying him were two young singers making their Met debuts: Spanish tenor ALFREDO KRAUS as the Duke and Yugoslavian mezzo-soprano Rusa Pospinov as Maddalena.

By Act IV, Kraus, a tenor with good legs as well as an excellent lyric voice, was singing so easily he dissipated any thought of criticism. His voice is not large but has a handsome sheen and he conducted himself well on stage. And he has the inside trace on suave vocalism. Miss Pospinov, on stage for only a short scene, looked voluptuous and acted the foil she was born to be. Her voice is big but seemed unrefined. It would be unfair, however, to judge it with any degree of certainty from this small role. She sang confidently (...).

(край на цитата)

Превод:

Рецензия на Хариет Джонсън в „New York Post“

Ироничният, трагичен натиск на Виктор Юго прозвуча съзнателно в “Риголето” снощи в Метрополитън опера, прекъснат, разбира се, от спектъра на пулсиращите мелодии на Верди. Франческо Молинари-Прадели, със солиден ритъм и зловещо въображение, вдъхнови драматичното подчертаване от [първия] духов до изрязването на акордите под вика „проклятие” на Риголето. Докато либретистът Пиаве разсея въздействието на „Le Roi s’amuse“ на Юго, когато го адаптира за опера, Молинари-Прадели пренебрегна това, достигайки до същността на конфликтите и предчувствията в своя подход към партитурата. Това беше първата му изява като Риголето в МЕТ и го придружаваха двама млади певци, които правят своя дебют в МЕТ: испанският тенор АЛФРЕДО КРАУС като Херцогът и югославското мецосопрано Руса Поспинова като Мадалена.

Към IV действие Краус, тенор със здрави крака и отличен лиричен глас, пееше толкова лесно, че разпръсна всяка мисъл за критика. Гласът му не е силен, но има красив блясък и се държи добре на сцената. И той има вътрешната следа в любезния вокализъм. Г-ца Поспинова, на сцената само за кратко време, изглеждаше много емоционална и се държеше така, както е родена да бъде. Гласът й е силен, но изглежда нерафиниран. Би било несправедливо обаче да се съди с някаква степен на сигурност от тази малка роля. Тя пееше уверено (…).

(край на превода)

Metropolitan Opera House
November 28, 1970

LA TRAVIATA {575}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave

Violetta................Anna Moffo
Alfredo.................Alfredo Kraus
Germont.................Mario Sereni
Flora...................Frederica von Stade
Gastone.................Charles Anthony
Baron Douphol...........Robert Goodloe
Marquis D'Obigny........Gene Boucher
Dr. Grenvil.............Louis Sgarro
Annina..................Loretta Di Franco
Giuseppe................Lou Marcella
Gardener................John Trehy
Dance...................Patricia Heyes
Dance...................Jeremy Ives
Dance...................Jan Mickens

Conductor...............Richard Bonynge

(край на цитата)

Ето и състава при последната изява на Алфредо Краус в МЕТ, пак в ролята на Херцогът от Мантуа:

Metropolitan Opera House
November 12, 1994

RIGOLETTO {695}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave

Rigoletto...............Paolo Gavanelli
Gilda...................Sumi Jo
Duke of Mantua..........Alfredo Kraus [Last performance]
Maddalena...............Birgitta Svendén
Sparafucile.............Eric Halfvarson
Monterone...............Charles Karel
Borsa...................Bernard Fitch
Marullo.................Christopher Schaldenbrand
Count Ceprano...........Philip Cokorinos
Countess Ceprano........Emily Pulley
Giovanna................Jane Shaulis
Page....................Patricia Steiner
Guard...................Glenn Bater

Conductor...............Christian Badea

(край на цитата)

В течение на годините Алфредо Краус се очертава като изключително добър представител на лиричния теноров жанр в роли като: Вертер, Ромео, Фауст, Артуро, Елвино, Неморино и Тонио. По-късно в тази статия ще дам списък на целия му репертоар. Заедно с тези роли Краус пее на концерти и рецитали, като включва творби с по-лек характер, преди всичко като сарсуели (Zarzuelas) – една испанска оперетна форма. Както всички знаем, неговият сънародник Пласидо Доминго също пее в тези типично испански музикални творби.

През по-късните години от живота си Алфредо Краус започва да се занимава и с педагогическа вокална дейност в частни училища и провежда майсторски класове, преди всичко в Италия. В края на 50-те до началото на 60-те години той играе в няколко испански кинофилми, например през 1959 г. във филма „Gayarre“ – филм за живота на испанския тенор Julián Gayarre. Чак до началото на 70-те години от живота си Краус запазва свежестта и другите качества на гласа си, което му позволява практически да играе на оперната сцена до края на живота си. Голямата му популярност в цял свят е отразена и в множество електронни медии и портали. Например в Уикипедия за него има статии на 23 различни езика. За съжаление, на български език няма нито ред, макар че е имал много български артисти за партньори. Даже с малка статия на македонски език му е оказан известен респект. Не мога да не ви я предложа:

„Алфредо Краус е шпански тенор, еден од најголемите лирски тенори на сите времиња. Неговиот исклучително благороден глас, перфектната техника, стилот, шармот и страственоста во интерпретацијата на улогите, како и исклучителниот интелект, култура и наобразованост, го вбројуваат во најмаркантните појави на оперската сцена на минатиот век. Ќе остане запаметен по леснотијата во пеењето во високиот регистар, неверојатниот метал и звучноста на гласот, кои ќе му овозможат да стане ненадминат интерпретатор на екстремно тешките партии на Артуро во „Пуританци“, Ернесто во „Дон Пасквале“, Едгардо во „Лучија ди Ламермур“, Војводата од Мантова од „Риголето“ и Вертер од истоимената опера“.

(край на статията)

Както стана въпрос, Алфредо Краус е имал за партньори на сцената и при записи редица български оперни артисти.

Съвместни участия с български артисти (цитати на италиански език)

Nel 1963 alla Scala è Nadir nella prima di Alì Babà di Luigi Cherubini, al Grand Théâtre di Ginevra è Il Duca di Mantova in Rigoletto con Sesto Bruscantini ed Alfredo Germont ne La traviata con la Scotto ed a Chicago Il Conte Almaviva ne Il barbiere di Siviglia con Teresa Berganza e BORIS CHRISTOFF ed Ernesto in Don Pasquale che canta anche a Edimburgo nella trasferta del Teatro San Carlo di Napoli con Corena e Capecchi diretto da Alberto Erede.

Nel 1964 è Don Luis nella prima rappresentazione nel Teatro de la Zarzuela di Madrid di “Pepita Jiménez” di Isaac Albéniz, alla Scala è Il Conte d’Almaviva ne Il barbiere di Siviglia con la Cossotto e NICOLAI GHIAUROV diretto da Gabriele Santini e Nemorino ne L’elisir d’amore con Mirella Freni e Panerai, a Venezia Il Conte d’Almaviva ne Il barbiere di Siviglia con Angelo Nosotti, a Bilbao con Enzo Dara canta in Les pêcheurs de perles e Manon (Massenet) ed a Chicago Fernando ne la favorita e Don Ottavio in Don Giovanni (opera).

Nel 1981 a Chicago è Roméo in Roméo et Juliette (Gounod) ed a Bilbao canta il Lucrezia Borgia ed al Teatro dell’Opera di Roma è Le chevalier des Grieux in Manon (Massenet) con RAINA KABAIVANSKA diretto da Daniel Oren.

Nel 1991 al Met canta nel Gala Performance con la Freni e GHIAUROVper il venticinquesimo anniversario al Metropolitan dei tre ed a Londra Hoffmann in Les contes d’Hoffmann con Sumi Jo.

(край на цитатите)

Само една година преди да се помине през 1999 г., Алфредо Краус пее една от коронните си роли – Вертер в едноименната опера от Жул Масне в Берлин (Deutsche Oper Berlin) на 20 юни 1998 г. (премиера) и на 25 и 28 юни заедно с Веселина Кацарова в другата главна роля на Шарлоте. Може би това са били последните му големи изяви. И трите спектакъла бяха триумф за двамата солисти. Имаше предавания по някои тв-канали, Кацарова – в апогея на кариерата си, пя изключително хубаво и играта й беше на особена висота. Тя – като негова дъщеря, а той – вече на 71 години, бяха особено убедителни като двойка. Не случайно писах по-горе подробности за тези изяви.

Четири години преди това Алфредо Краус играе с голям успех същата роля на сцената на „Opéra comique“ в Париж, Шарлоте е Martine Dupuy. Особено ценен е записът от 1979 г. на тази опера с негово участие и на Татяна Троянос като Шарлоте под диригентството на Мишел Пласон и „London Philharmonic Orchestra“ – 2 CD’s от фирма EMI. Още през 1996 г. Веселина Кацарова играе с голям успех в ролята на Шарлоте при постановката на „Вертер“ на сцената на Цюрихската опера – премиера на 23 юни 1996 г., после на 25, 27 и 30 юни, след това на 3, 9 и 13 юли. В книжката от месец август 1996 г. на авторитетното списание „Opernwelt“ бе публикувана много хубава рецензия за играта й, заедно с подробно разглеждане на цялата постановка и играта на солистите (OW8/1996, стр. 16).

Изобщо тези години – между 1996 до 2000 са едни от най-успешните за Кацарова – изяви в Берлин, Мюнхен, Виена, Цюрих, Залцбург, много солови концерти и рецитали в различни държави, записи на музикални носители. Не случайно през 1998 г. Веселина Кацарова беше избрана за „Певица на годината“ от авторитетно жури, състоящо се от 50 музикални критици и журналисти. Това допитване се прави от много години за различни сектори от международния оперен живот – певци, режисьори, художници, сценографи, диригенти, оперни театри, оперни оркестри и хорове, постановки, книги и други – общо 10 раздела. Всеки член на журито избира своите кандидати. Допитването се организира от сп. „Opernwelt“, като през октомври в годишната индексна книжка се дават резултатите. Веселина Кацарова получи тогава най-много гласове, особено за ролята на Sesto в „La Clemenza di Tito“ от Моцарт – постановка на Музикалния фестивал в Залцбург (3 гласа), така и за Шарлоте във „Вертер“ от Масне и за главната роля в операта „La Périchole“ от Жак Офенбах, в която опера тя постигна особени успехи при постановката й в Цюрих. Ако трябва да дам подробности, имам записани имената на тримата журналисти, поставили я на първо място за ролята на Sesto: Christine Lemke от Мюнхен, Dieter D. Scholz от Берлин и Thomas Wördehoff от Цюрих.

Това международно постижение на Веселина Кацарова тогава беше нещо изключително, дано в България се е казало нещо за тази класация. Разбира се, Кацарова продължи по този успешен път – през 1999 г. на Фестивала в Залцбург тя наново пожъна огромен успех в ролята на Маргерите в операта на Хектор Берлиоз „Проклятието на Фауст“, като доказа, че е еднакво добра и във френския репертоар, както беше при „Вертер“. Тя имаше редица гостувания във Франция, специално в Париж през 2000 г. За мен си остават паметни съвместните й изяви с Николай Гяуров в „Севилският бръснар“ на сцената на Цюрихската опера през 2001 г., когато тя игра Розина, а Гяуров беше все още много добър Дон Базилио. Имах щастие да бъда през април 2001 г. на една от тия изяви в Цюрих (на 31 март 2001 г. е била премиерата) и да видя една от тези последни изяви на великия бас, и то заедно с Кацарова. А после – през април 2002 г. тя имаше няколко спектакъла като Розина на сцената на МЕТ в Ню Йорк. За мен неин връх бяха изявите й там като Шарлоте във „Вертер“ през януари 2004 г. – на 2, 6, 10, 15, 19 и 22, когато в другата дамска роля – сестра й Sophie – участва българското сопрано Петя Петрова – друга голяма певица с международно участие – Берлин, Хамбург, Цюрих, Ню Йорк. В ролята на Вертер техен партньор беше Роберто Аланя, достоен наследник на днешния юбиляр Алфредо Краус.

Малко се отклоних, но ето че пак дойдохме до Краус. По-долу давам подробен списък на целия му репертоар, подреден по композитори (извадка от източник на италиански език):

Repertorio

(край на цитата)

Музикални записи

В страницата на Алфредо Краус в Уикипедия на немски език се дават интересни подробности за музикалните записи на певеца. Цитирам дословно: „Големите звукозаписни фирми дълго време дават малко възможности на Алфредо Краус да предложи на широката публика певческото си майсторство. Вероятно по тази причина той е един от малкото големи тенори през изминалите десетилетия, записи „на живо“ от когото се предлагат сега масово на „черния“ пазар за компакт-дискове. Самият той основава в началото на 60-те години в Испания своя собствена звукозаписна фирма с името „Carillon“. По този начин става възможно да запише няколко собствени рецитала“.

Вокални експерти от световна класа, като Юрген Кестинг (Jurgen Kesting) – по мое мнение най-авторитетният западен музикален критик на вокалното изкуство, който издаде преди години тритомен алманах, посветен на историята на вокалното изкуство и най-добрите й представители (там има специална глава за българската певческа школа) – и Джон Стийн (John Steane) дават оценката си, че „записи на Алфредо Краус принадлежат към най-хубавото и ценното, което е било записано в дългата история на вокалното изкуство и на записната техника“.

Пак според източници на немски език може да се цитират следните заглавия на записи:

Recitals

  • Alfredo Kraus in Gayarre
  • Arie Antiche (Scarlatti, Händel, Gluck u. a.)
  • Alfredo Kraus – Liederrecital (Donizetti, Mascagni, Verdi u. a.)
  • Non t’amo più (Tosti-Lieder)
  • Cantares (spanische Kunstlieder)
  • Rêve d’Amour (französische Lieder)
  • Granada (spanische Songs)
  • The Incomparable Alfredo Kraus (Arienrecital, im Alter von 67 Jahren aufgenommen)

……

Gesamtaufnahmen

(край на цитата)

За големите си заслуги в областта на вокалното изкуство Алфредо Краус получава редица отличия и награди още приживе (описание на немски език):

(край на цитата)

Две години преди смъртта на Алфредо Краус – през 1997 г. в родния му град Лас Палмас на остров Гран Канариа, на северозападния изход от града е построен директно на морския бряг модерен концертен комплекс, който носи неговото име – „Auditorio Alfredo Kraus“. След смъртта му също в Лас Палмас е издигнат в негова памет внушителен паметник – в целия му ръст, изразяващ като че ли неговата фигура по време на концерт или оперна изява. Нещо великолепно! В края на тази статия ще приложа снимки и на двете места. И малко преди да завърша, да изкажа възхищението си от испанците – как умеят да ценят най-достойните си синове и дъщери в областта на изкуствата.

И съвсем накрая – нещо във връзка със смъртта му през септември 1999 г. Целият музикален свят отбеляза тогава кончината на големия артист, също и в Германия. Както винаги, авторитетният седмичник DER SPIEGEL отпечата кратка статия по този повод, която ще цитирам:

DER SPIEGEL 37/1999 – 13.09.1999

GESTORBEN

(край на цитата)

Аfredo Kraus, 71. Noch vor wenigen Jahren gab der Tenor umjubelte Solokonzerte und mutete sich Tourneen zu wie ein 30-Jähriger. Nur sein unnachahmliches helles Timbre und die belcanteske Stimmführung bewiesen dann, dass er aus besseren Zeiten der Gesangskunst stammte: Schon 1956 hatte der in Las Palmas/Gran Canaria geborene Sänger in Kairo debütiert, wurde als Spezialist für elegante lyrische Rollen im italienischen und französischen Fach – etwa als Alfredo in Verdis “La Traviata”, Massenets “Werther” oder Gounods “Faust” – rasch anerkannt und war spätestens seit seinem Erscheinen an der New Yorker Met 1964 ein Weltstar. “Ein Sänger ist wie ein Gewichtheber”, sagte er gern. Deshalb beschränkte er sich auf nur zwölf Rollen und hielt mit seiner Stimme Haus – so sorgsam, dass er an guten Tagen das hohe Es meisterte. Alfredo Kraus starb am vergangenen Freitag in Madrid an Krebs.

Превод на български език: „Алфредо Краус, 71. Още преди няколко години този тенор даваше възторжено посрещани концерти и предприемаше турнета като 30-годишен мъж. Неговият невъзможен за подражание светъл тембър и белкантовото звукоизвличане показваха, че той е имал чудесни времена във вокалното си изкуство. Още през 1956 г. роденият в Лас Палмас на Гран Канариа певец дебютира в Кайро, става специалист за елегантни лирични роли в италианския и френски жанр – като Алфредо в „Травиата“ от Верди, Вертер в едноименната опера от Масне или във „Фауст“ от Гуно. Става бързо известен и признат, и след първата му изява през 1964 г. на сцената на МЕТ в Ню Йорк е вече световна звезда. Негови са думите „Един певец е като един вдигач на тежести“, поради което той се ограничава само на 12 роли и особено внимава за гласа си, така че при „благоприятни дни“ може да изпее „високото Es (ми бемол)“. Алфредо Краус се помина през миналия петък в Мадрид – имаше раково заболяване.“

(край на превода)

Кратко и точно – не знаех, че и той е починал от рак. Има според мен малка неточност в броя на ролите. В списъка им от източник на италиански език, който цитирах по-горе, този брой е 40. Може би немският автор от „Дер Шпигел“ е имал предвид само особено важните централни роли в репертора му. Само от опери на Доницети те са 8, от Пучини – 4, от Верди – 3, и то все първостепенни роли – 15 дотук. А тези от Масне, Гуно и Ариго Бойто – особено тежки и трудни роли, както и редица други, като тези в опери от Моцарт, Белини, Росини и други. Вярно е обаче, че Алфредо Краус е внимавал особено за гласа си и е правил големи паузи между отделните си гастроли. Важно е това, за да се пее до 70-годишна възраст при тенор – това е голямо постижение. Преди 2 години говорих по този въпрос с моя приятел – тенора Михаил Светлев, който разбира от тия работи и споделихме мисли по дълготрайния оперен живот.

Нека днес на 24 ноември 2017 г. да почетем 90 години от рождението на големия майстор на вокалното изкуство Алфредо Краус и да послушаме негови записи – положително Антония Бранкова ще ни достави това удоволствие. Така ще останат в нас повече звукови спомени от този обаятелен певец и шармьор – вижте само снимката от най-младите му години. Може би Веселина Кацарова е имала възможността да се убеди в това при съвместните им изяви във „Вертер“.

Поклон пред делото на Алфредо Краус, поминал се преди 18 години.

Мир на праха му!

…………….

Изпълнение на Алфредо Краус:

Alfredo Kraus – Je Crois Entendre Encore

Alfredo Kraus, as Nadir, sings “Je Crois Entendre Encore” from Georges Bizet’s “Les Pêcheurs De Perles.” From 1970.

…..

Изпълнение на Алфредо Краус:

Alfredo Kraus: Massenet – Werther, ‘Pourquoi me réveiller’

https://www.google.de/search?q=youtube+alfredo+kraus+werther&sca_esv=557388832&source=hp&ei=ZaDcZPMw_ofFzw_i3ojwDg&iflsig=AD69kcEAAAAAZNyudUrT5lqFkObjw30Wd3Rky4Iqr7wn&oq=you+tube+alfredo+kraus+&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihd5b3UgdHViZSBhbGZyZWRvIGtyYXVzICoCCAUyBhAAGBYYHjIGEAAYFhgeMgYQABgWGB4yBhAAGBYYHjIGEAAYFhgeMgYQABgWGB4yBhAAGBYYHjIIEAAYCBgeGA0yCBAAGAgYHhgNMgYQABgWGB5I094BUABY_3FwAHgAkAEAmAFqoAGdDKoBBDIyLjG4AQHIAQD4AQHCAhEQLhiDARjHARixAxjRAxiABMICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGNEDwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAgsQLhiABBixAxiDAcICBRAAGIAEwgIIEC4YgAQYsQPCAhAQLhjHARixAxjRAxiABBgKwgIIEC4YsQMYgATCAgUQLhiABMICCxAuGIAEGMcBGK8BwgIHEAAYgAQYCsICBxAAGA0YgATCAgYQABgeGA0&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:54cfe665,vid:h82n-P8SjFs

……

Изпълнение на Алфредо Краус:

Alfredo Kraus & Barry McDaniel – Pearlfishers duet

Alfredo Kraus and Barry McDaniel sing ‘Au fond du temple saint’ from Bizet’s Les Pecheurs des perles. 1970.

…….

Изпълнение на Алфредо Краус:

Alfredo Kraus: Pourquoi me reveiller: Werther; Massenet …

https://www.google.de/search?q=youtube+alfredo+kraus+werther&sca_esv=557388832&source=hp&ei=ZaDcZPMw_ofFzw_i3ojwDg&iflsig=AD69kcEAAAAAZNyudUrT5lqFkObjw30Wd3Rky4Iqr7wn&oq=you+tube+alfredo+kraus+&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihd5b3UgdHViZSBhbGZyZWRvIGtyYXVzICoCCAUyBhAAGBYYHjIGEAAYFhgeMgYQABgWGB4yBhAAGBYYHjIGEAAYFhgeMgYQABgWGB4yBhAAGBYYHjIIEAAYCBgeGA0yCBAAGAgYHhgNMgYQABgWGB5I094BUABY_3FwAHgAkAEAmAFqoAGdDKoBBDIyLjG4AQHIAQD4AQHCAhEQLhiDARjHARixAxjRAxiABMICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGNEDwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAgsQLhiABBixAxiDAcICBRAAGIAEwgIIEC4YgAQYsQPCAhAQLhjHARixAxjRAxiABBgKwgIIEC4YsQMYgATCAgUQLhiABMICCxAuGIAEGMcBGK8BwgIHEAAYgAQYCsICBxAAGA0YgATCAgYQABgeGA0&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:036cb073,vid:EJPFna1F4i8

……

Изпълнение на Алфредо Краус и Веселина Кацарова:

J. Massenet – WERTHER – Berlino 1998 – Kraus, Kasarova – GUINGAL

Jules Massenet WERTHER – Live, Berlino, 28 giugno 1998 (in forma di concerto) Werther, ALFREDO KRAUS Charlotte, VESSELINA KASAROVA Sophie, ABBIE FURMANSKI Albert, PETER EDELMANN Le bailli, FRIEDEMANN KUNDER / Schmidt, GERARD GARINO direttore ALAIN GUINGAL

…….

Изпълнение на Алфредо Краус:

Concierto del Maestro Alfredo Kraus en el Montjuic

…….

Изпълнение на Алфредо Краус:

Alfredo Kraus – Ah mes amis! – Fille du regiment

Gaetano Donizetti (Bérgamo 1797 – Bérgamo 1848) La Fille du Regiment Aria-Tonio: Ah! mes amis.. Puor mon ame Alfredo Kraus, Tenor Paris Opera Conductor: Bruno Campanella

…..