Сопраното от Полша Тереса Кубиак празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 26 декември 2017 г. (Вторият ден на Коледа) навършва кръглите 80 години една певица от Полша, която е в групата на най-добрите в целия свят от генерацията си – сопраното Тереса Кубиак (Teresa Kubiak), в оперни изяви на която съм имал щастие да присъствам в годините между 1968 и 1974 при моите престои в Полша, главно в Лодз.
Като казвам „в групата на най-добрите в целия свят от генерацията си“ имам предвид, че Тереса Кубиак започва голямата си вокална кариера именно от Лодз, недалеч от града в който е родена, но в следващите десетилетия развива огромна кариера в целия свят. Внушителен е броят на нейните изяви в главни роли на сцената на МЕТ в Ню Йорк – общо 68 изяви в 16 опери от най-различни композитори и стилове – Чайковски (дебют на 18.01.1973 в ролята на Лиза в „Дама Пика“), Вагнер (последна изява в МЕТ на 31.01.1987 г. в ролята на Елизабет в „Танхойзер“) – цели 14 години.
Освен тези две опери, останалите са „Йенуфа“ от Яначек (първа изява през 1974 г.), „Бал с маски“ от Верди (1975), „Електра“ от Рихард Щраус (1975), „Мантията“ от Пучини (1975), „Тоска“ от Пучини (1975), „Танхойзер“ от Вагнер (1978), „Мадам Бътерфлай“ от Пучини (1979), „Дон Карлос“ от Верди (1979), „Летящият холандец“ от Вагнер (1979), „Евгений Онегин“ от Чайковски (1979), „Кармен“ от Бизе (1979), „Фиделио“ от Бетовен (1982), „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус (1985), „Майсторите певци от Нюрнберг“ (1985) и „Лоенгрин“ (1985) от Вагнер.
Нека на това място отбележа, че за разлика от много държави, където женското име Teresa (на латиница) звучи на кирилица като Тереза, в Полша то се произнася като „Тереса“ – със „с“, а не със „з“. Затова аз пиша в статията си Тереса Кубиак – както е правилно в родината й.
Тук в Германия Тереса Кубиак не е така известна, както в други държави в Западна Европа и особено в Америка. От биографичните бележки, които ще дам по-долу се вижда в колко различни региони на земното кълбо тя е имала изяви – от Великобритания и Италия до САЩ и Канада, от Нова Зеландия до Йордания. Ето и съответни подробности:
Тереса Кубиак (Teresa Wojtaszek-Kubiak) е родена на 26 декември 1937 г. в градчето Пабианице край Лодз. От дете проявява музикален и певчески талант и след завършване на средното си образование започва вокално обучение при Юлия Гожеховска, което продължава във Висшето музикално училище в Лодз в класа на проф. Олга Олгина. Още по време на обучението си в Лодз тя се явява и печели награди на редица вокални конкурси в Полша, което й позволява да вземе участие и в международни конкурси: Хелзинки, Тулуза, Мюнхен, Москва. Още като студентка играе през 1965 г. в главната роля на Халка в едноименната опера от Станислав Монюшко в „Театр Виелки“ в Лодз.
След успешно завършване на висшето си образование, Тереса Кубиак започва оперна кариера през 1967 г. в ролята на Микаела в операта „Кармен“ от Бизе на сцената на „Театр Виелки“ в Лодз. С този оперен театър тя е свързана до 1975 г. Именно тук в Лодз аз лично съм бил на 3-4 нейни оперни изяви в различни опери. Тогава тя беше съвсем млада и още неизвестна певица, но по-късно – около 1973-74 г., след като вече беше изградила завидна международна кариера, всяко нейно гостуване в Лодз се посрещаше с грамаден интерес от посетители и специалисти.
Преломен момент в кариерата на Тереса Кубиак е съгласието й след съответно предложение да вземе участие в операта „Кралица Саба“ от Карл Голдмарк. Това предложение идва от американският импресарио Уилиям Стейн (William Stein). Фактически става въпрос за концертно изпълнение на тази опера в „Carnegie Hall“ в Ню Йорк. Концертът е през 1970 г., успехът е огромен и изявата й като солистка е впечатлителна. Това е причина да получи веднага предложение за прослушване в Метрополитън опера, в резултат на което получава тригодишен договор в този оперен театър. По-късно сключва договори и с други големи оперни театри в САЩ и удължава договора си в МЕТ.
Както стана въпрос в началото на статията, през 1973 г. е нейният дебют в МЕТ в ролята на Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски. За другите й роли в МЕТ също писах преди. Тук ще дам състави на ансамблите при някои нейни участия (само главните роли):
Metropolitan Opera House
January 18, 1973THE QUEEN OF SPADES {30}
Lisa....................Teresa Kubiak [Debut]
Gherman.................William Lewis
Countess................Regina Resnik
Prince Yeletsky.........Dominic Cossa
Count Tomsky............John Reardon
Chekalinsky.............Paul Franke
Surin...................Andrij Dobriansky
Paulina.................Joann Grillo
Masha...................Carlotta Ordassy
Master of Ceremonies....Gene Boucher
Chloé...................Loretta Di Franco
Chaplitsky..............Robert Schmorr
Narumov.................Edmond Karlsrud
Dance...................Naomi Marritt
Dance...................Ivan Allen
Conductor...............Kazimierz Kord
´´´´´´
Metropolitan Opera House
November 15, 1974
In English
New ProductionJENUFA {7}
Janácek-Preissová
Jenufa..................Teresa Kubiak
Laca....................Jon Vickers
Kostelnicka.............Astrid Varnay
Steva...................William Lewis
Grandmother.............Jean Kraft
´´´´´´
Metropolitan Opera House
March 29, 1978TOSCA {615}
Puccini-Illica/Giacosa
Tosca...................Teresa Kubiak
Cavaradossi.............José Carreras
Scarpia.................Louis Quilico
Sacristan...............Renato Capecchi
Spoletta................Nico Castel
Angelotti...............Allan Monk
Sciarrone...............Russell Christopher
Shepherd................Robert Sapolsky
Jailer..................Philip Booth
Conductor...............James Conlon
´´´´
Metropolitan Opera House
April 11, 1979EUGENE ONEGIN {51}
Eugene Onegin...........Lenus Carlson
Tatiana.................Teresa Kubiak
Lensky..................Nicolai Gedda
Olga....................Mariana Paunova [Debut]
Prince Gremin...........Paul Plishka
Larina..................Jean Kraft
´´´´´´
При тази изява на Тереса Кубиак четем и името на българката Мариана Паунова в ролята на Олга.
Metropolitan Opera House
January 31, 1987TANNHÄUSER {446}
Tannhäuser..............William Johns
Elisabeth...............Teresa Kubiak [Last performance]
Wolfram.................Jorma Hynninen
Venus...................Eva Randová
Hermann.................Jan-Hendrik Rootering
Walther.................Gary Lakes
Heinrich................Thomas Booth
Biterolf................Richard J. Clark
Reinmar.................Terry Cook
Shepherd................Dawn Upshaw
(край на цитатите)
Продължавам с други данни от биографията на Тереса Кубиак.
Освен в САЩ тя има успешни изяви и в Европа – взема участие в Музикалния фестивал в Глайндбърн във Великобритания през 1971 г. в ролята на Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски, също и в Ковънт Гардън в Лондон, където играе три сезона в различни роли, като има особен успех в операта „La Calisto” от италианския бароков композитор и тенор Франческо Кавали (1602-1676) – един от най-известните музиканти в тази епоха в Италия. Кавали е написал около 45 опери главно с религиозен характер.
Следват изяви в Прага, във Виенската държавна опера, в „Teatro La Fenice“ във Венеция, в Римската опера, в Мадрид и в “Gran Teatre del Liceu“ в Барселона, в Лисабон, в Баварската държавна опера в Мюнхен, в „Opéra national de Paris”.
По отношение на изявите й във Виена давам следните подробности: участва общо в 19 спектакъла на оперите „Аида“, „Лоенгрин“, „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и „Бал с маски“. Цитирам конкретни данни:
Aida
Aida | 4 Vorstellungen | 08.03.1973–02.06.1974
Lohengrin
Elsa von Brabant | 6 Vorstellungen | 22.04.1973–28.06.1975
Madama Butterfly
Cio-Cio-San | 4 Vorstellungen | 09.09.1972–26.03.1974
Tosca
Floria Tosca | 3 Vorstellungen | 03.02.1973–05.04.1974
Un ballo in maschera
Amelia | 2 Vorstellungen | 10.02.1973–20.03.1974
(край на цитата)
В някои от спектаклите на „Аида“ в ролята на Амнерис играе българската певица Маргарита Лилова. Давам пример:
Aida
Besetzung | 08.03.1973
| Dirigent | Riccardo Muti |
|---|---|
| Inszenierung | Nathaniel Merrill |
| Aida | Teresa Kubiak |
| Der König | Tugomir Franc |
| Amneris | Margarita Lilowa |
| Radames | Giorgio Casselato-Lamberti |
| Ramfis | Bonaldo Giaiotti |
| Amonasro | Eugene Holmes |
| Ein Bote | Eduardo Alvares |
| Priesterin | Sona Ghazarian |
(край на цитата)
Наред с изявите в МЕТ Ню Йорк, Тереса Кубиак гостува в оперните театри в Сан Франциско, Чикаго, Хюстън, също и в Канада – Ванкувър, Отава, Едмънтън и Монреал.
Наред с оперната си дейност, Тереса Кубиак изнася солови концерти и рецитали с арии и песни от различни композитори. В годините 1984-1987 гостува с такива концерти в редица държави от Средния и Далечния Изток. Още през 1976 г. тя и съпругът й (челист в оркестъра на Оперния театър в Лодз), заедно с децата си напускат Полша и се установяват в САЩ. По-късно – през 1988 г. тя има оперни изяви в родния си град Лодз, където участва в ролята на Тоска в операта от Пучини. След приключване на вокалната си кариера, но и преди това още от 1985 г. започва и педагогическа вокална практика първо в „Montclair State College” в щат Ню Джърси, после от 1990 г. във вокалния факулет на „Indiana University School of Music” в Bloomington. Заедно с тази дейност води и майсторски класове в САЩ, Нова Зеландия и Йордания.
Тереса Кубиак често взема участия в журито на вокални конкурси както в родината си, така и в редица държави в Европа и в Америка. Имам нейна снимка по време на такъв конкурс във Варшава, където е в журито на Международния вокален конкурс на името на Станислав Монюшко.
По отношение на дискографията й може да се отбележат редица нейни записи във фирмите Decca, EMI и Muza. Подробности има в електронните магазини и платформи като YouTube.
По-голямата част от дадените до тук информации са от източници на полски език. Редица подробности за вокалната кариера на Тереса Кубиак са публикувани в източници на английски език. Ще цитирам някои от тях:
Мнение на британски музикален критик: „Една привлекателна, симпатична фигура с напълно изразителен спинтов глас певица, сопранът Тереза Кубик се радва на кариера, обхващаща широк репертоар. За разлика от повечето певци от Източния блок в тази епоха, тя не показва никаква следа от блестящия и пълен с вибрати тембър на повечето от тия певци, като оформя музикалния си израз с необходимото чувство за мярка. По-скоро тя използва своя закръглен и мек гласов инструмент (но и с метално звучащи окраски), което придава дълбоко проницателно тълкуване на ролите й, които пее на руски, италиански, немски и английски език, както и примерни изпълнения на песни и опери в родния полски език“.
(край на цитата)
Цитирам други информации: Тереса Кубиак спечелва уважението на много от водещите диригенти в света и се радва на значителна кариера както в Америка, така и в Европа. След като учи при проф. Олга Олгина в родния си град, Кубиак прави дебюта си през 1965 г. в ролята на Халка от Станислав Монюшко в Лодз. Представяйки себе си като героиня в тази най-национална от всички полски опери, тя спечелва вниманието на специалистите и веднага е поканена за следващи изяви. Скоро занимава за Варшава, а през 1970 г. играе в ролята на Суламит при концертно изпълнение на операта „Кралица Саба“ от Карл Голдмарк в Carnegie Hall в Лондон. Добрите отзиви, които тя спечелва в Лондон довеждат до ангажименти в трите големи американски оперни театри – Сан Франциско, Чикаго и Метрополитън опера в Ню Йорк.
След успеха й в Музикалния фестивал в Глайндбърн във Великобритания през 1971 г. в ролята на Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски, тя е поканена и за продукцията на операта „La Calisto” от италианския бароков композитор и тенор Франческо Кавали също в Глайндбърн, където играе в ролята на Giunone. По-късно тази изява е записана на музикален носител. Дебютът на Тереса Кубиак в оперния театър Ковънт Гардън в Лондон е през 1972 г., когато пее в ролята на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Дебютира във Виена и в Метрополитън опера през 1973 г., като дебюта й в МЕТ на 18 януари е в ролята на Лиза в „Дама Пика“ от Чайковски). В МЕТ пее 15 сезона, през които играе още в 15 роли.
В Чикаго Кубиак има своя дебют през 1971 г., пеейки в едно представление на „Toска“. През 1974 г. изглежда в началото е малко странно решението тя да играе в ролята на Елън Орфорд в операта „Питър Граймс“ от Бенджамин Бритън. Тя обаче опровергава напълно съмненията с играта си, пеейки в тази роля на нивото на Joan Cross и Sylvia Fisher, които са титулярки ролята. Английският език на Кубиак е автентичен и разбираем, и тя създава силна и подобаваща фигура в партньорството си с прекрасния Jon Vickers в главната роля на Питър Граймс.
Гъвкавостта и цялостното изграждане на съответните художествени образи в ролите на Тереса Кубиак я правят ценна изпълнителка в немски и италиански репертоар. Нейната Chrysothemis (запазена на диск), нейната Сента и нейната Елизабет са пропити от топлината на типичната италианска звучност – същият фактор, който я превръща в знаменити Toска и Аида. Друга роля, в която тя показва значителен успех е Йенуфа в операта на Леош Яначек – яростна и силна героиня, която остава незабравима в съзнанието на слушатели и зрители.
Въпреки че е направила твърде малко записи на музикални носители, за да могат сега нейните любители да я слушат, Тереса Кубиак участва в няколко проекта, спечелили значителна похвала. Нейната Татяна в „Евгений Онегин“ – запис дирижиран от Джордж Шолти, е едновременно решителна и красиво пееща фигура, дори ако пълнотата на гласа я прави по-малко правдоподобна за млада жена, отколкото за зряла. Нейните няколко колекции от полски песни и изпълнението й на соловата партия в Симфония № 14 на Шостакович са достойни заслуги на особено добър артист.
След пракратяване на вокалната си кариера, Тереса Кубиак се занимава с вокална педагогика и майсторски класове в различни държави, преди всичко в Университета в Индиана в САЩ.
(край на бележките от източници на английски език)
Ще завърша днешната статия за Тереса Кубиак с едно интересно и съдържателно интервю, което тя е направила с полски журналист в САЩ през декември 2017 г. Цитирам първо оригинала на полски език, след това ще дам мой превод на български:
PORTRET z HISTORIĄ Teresa Kubiak
Zaktualizowano: 29 grudnia 2017
Czesław Czapliński
Teresa Kubiak (ur. 26 grudnia 1937 r. w Łdzaniu, w woj. łódzkim) – śpiewaczka operowa – sopran.
Studiowała na Akademii Muzycznej w Łodzi. Najbardziej znana z roli Tatiany w nagraniu Georga Soltiego „Eugeniusza Oniegina” Czajkowskiego, które zostało wykorzystany do filmu opery Petra Weigla z 1988 roku. Była również znana z występów Lizy w „Pique Dame” Czajkowskiego.
Kubiak zadebiutowała w Ameryce w 1970 roku w Carnegie Hall w Nowym Jorku jako Sulamith w „Die Königin von Saba” Goldmarka. Śpiewała w Metropolitan Opera przez 15 sezonów, występując w 14 rolach.
Kubiak był profesorem muzyki / głosu w Jacobs School of Music na Uniwersytecie Indiana przez ponad 25 lat, przechodząc na emeryturę w 2018 roku.
Od wielu lat obserwuję światową karierę śpiewaczki operowej Teresy Wojtaszek-Kubiak, od lat mieszkającejna stałe w Stanach Zjednoczonych. Teresa Kubiak, od czasu swego debiutu w 1965 r. w Teatrze Wielkim w Łodzi, śpiewała na wszystkich ważniejszych scenach operowych i muzycznych świata, że wspomnę: Metropolitan Opera w Nowym Jorku, Covent Garden w Londynie, Staatsopera w Wiedniu, Teatro La Fenice w Wenecji, Royal Elizabeth Hall w Londynie, Chicago Lyric Opera, San Francisco Opera, Houston Grand Opera, Czajkowski Hall w Moskwie, Abert Hall w Londynie, poza tym w operach w Lizbonie, Monachium, Rzymie, Korei, Hongkongu, Chinach. Partnerami jej byli najwięksi śpiewacy: Placido Domingo, z którym występ w Metropolitan Opera transmitowany był na całą Amerykę, Carlo Bergonzi, Tito Gobi, Richard Tucker, Mikołaj Giaurow, Birgit Nilsson, Inge Borgh, Sherill Milnes.
O Teresie Kubiak pisała cała prasa światowa począwszy od The New York Times, New York Post, Saturday Review, a skończywszy na magazynach muzycznych. Po każdym występie Kubiak, sypały się pochlebne recenzle, a Roger Dettner pisał, że Kubiak jest „najrzadszym z operowych ptaków od czasu Renaty Tebaldi”.
Kilkakrotnie podziwiałem Teresę Kubiak w czasie jej występów w Nowym Jorku, jak również fotografowałem ją w Metropolitan Opera oraz w jej domu w Montclair w stanie New Jersey. A ostatnio odwiedziłem artystkę w nowej rezydencji, przestronnym domu na wzgórzu w West Paterson, gdzie mieszka z mężem Januszem Kubiakiem — wiolonczelistą i dwiema córkami. Pierwsze zdjęcia Teresie Kubiak zrobiłem w Metropolitan Opera w Nowym Jorku w kwietniu 1982 r. Pamiętam jak wszła w futrze, spojrzała, uśmiechnęła się, czuło się, że mamy do czynienia z gwiazdą, ale taką do której można się zbliżyć. Mam nadzieję, że udało mi się to uwiecznić na zdjęciach. Kiedy już się lepiej poznaliśmy, zrobiłem z nią obszerny wywiad, który okazał się w Nowym Jorku.
—Czesław Czapliński: Tradycyjnie na wstępie chciałbym dowiedzieć się skąd pani zainteresowania muzyką, a w szczególności śpiewem?
—Teresa Kubiak: Mój ojciec był skrzypkiem—amatorem i właściwie on zaraził mnie muzyką, jeśli tak można powiedzieć. Matka też miała bardzo ładny głos. W domu było pełno śpiewu i muzyki.
—Czyli naturalną rzeczą było, że poszła pani do szkoły muzycznej?
—Nie od razu. Po maturze w liceum ogólnokształcącym poszłam na Uniwersytet Łódzki, aby studiować biologię. Ale już po egzaminie wstępnym wiedziałam, że to nie jest mój kierunek. Po skończeniu pisemnego egzaminu wyszłam z sali i pieszo poszłam na drugi koniec Łodzi do Państwowej Wyższej Szkoły Muzycznej. Czułam, że muszę być kimś, na kogo będą zwrócone oczy wiedziałam, że moje miejsce jest na scenie. Kiedy w sekretariacie PWSM powiedziałam, że chce tu studiować, ówczesna dyrektorka, pani Wróblewska, wypytała mnie, czy profesjonalnie zajmowałam się przedtem muzyką i śpiewem. Kiedy dowiedziała się, że nie, oświadczyła, że takich nowicjuszy nie przyjmnują. Poradziła mi jednak tzw. ognisko muzyczne, gdzie można się było zapoznać z muzyką. Po kilku miesiącach zdałam do liceum muzycznego, które mieściło się w tym samym budynku co PWSM w Łodzi.
—Jak to liceum, była pani przecież po maturze?
—Aby móc zdawać do PWSM musiałam ukończyć liceum muzyczne, pracowałam bardzo ciężko, przychodziłam pierwsza a wychodziłam ostatnia ze szkoły. Udało mi się pięcioletni program zrobić w ciągu trzech lat i z wyróżnieniem przyjęto mnie do PWSM w Łodzi.
—Z pani biografii wiem, że bardzo wcześnie zaczęła pani wyjazdy na wszelkiego typu konkursy i występy.
—Tak, jeździłam już w czasie studiów. Pierwszą nagrodę zdobyłam na konkursie w Katowicach w 1960 r., a pierwszą zagraniczną w rok później w Helsinkach, gdzie pojechałam z okazji Międzynarodowego Zjazdu Młodzieży. Tam po raz pierwszy otarłam się o wielki świat muzyki; jurorami byli światowej sławy wiolonczelista Roztropowicz i śpiewaczka rosyjska Kalina Wiśniewska. Później, będąc w czwartym miesiącu ciąży, wyśpiewałam medal w Tuluzie (1963) we Francji, w Monachium (1965), uczestniczyłam w Międzynarodowym Konkursie im. Czajkowskiego w Moskwie.
—Jak potoczyły się pani losy po studiach?
—Po skończeniu PWSM zostałam zaangażowana do Opery Łódzkiej bez egzaminu, mój sceniczny debiut odbył się w 1967 r., w roli Micaeli w „Carmen” Bizeta. Później natychmiast przyszły „Tosca” i „Aida”. Często byłam zapraszana do Warszawy, Krakowa, dużo koncertowałam za granicą, nagrywałam.
—Jaki moment dziś, z perspektywy lat, uważa pani za początek swojej światowej kariery?
—Myślę, że zdarzyło się to w czasie, kiedy z tenorem Paprockim miałam jechać na koncert do Berlina i weszłam do Pagartu po paszport. W pokoju, do którego weszłam, przedstawiono mnie niepozornemu panu, który lekko wystraszony siedział pod ścianą. Był to słynny impresario z Nowego Jorku William Stein, który przyjechał po raz pierwszy, aby przesłuchać nowe talenty. Pan Stein zapytał mnie czy zechciałabym przed nim zaśpiewać. Na co ja odpowiedziałam, że nie, gdyż jutro jadę do Berlina, a poza tym nie mam nut, akompaniatora. Zaczęto mnie jednak usilnie przekonywać, że wszystko to da się zorganizować. Szybko zadzwoniono i okazało się, że nazajutrz o 10:00 rano ma próbę orkiestra Rachonia i może mi akompaniować. Pojechałam do Łodzi, przywiozłam nuty do „Toski” i „Damy Pikowej”. Następnego dnia rano orkiestra zagrała, ja zaśpiewałam, Pan Stein na to: to jest międzynarodowej klasy głos, musi pani przyjechać do Nowego Jorku.
—Z tego widać, że impresario nowojorski porwał panią za Atlantyk?
— Nie od razu to nastąpiło. Po wyjściu z przesłuchania pojechałam, tak jak było zaplanowane, do Berlina, później wpadłam w wir pracy. Po miesiącu przyszedł kontrakt, w którym pan Stein proponował mi występ w słynnej Carnegie Hall w Nowym Jorku.
—Jest to nieziszczalne marzenie większości artystów nie tylko z Polski, ale z całego świata. Na pewno na skrzydłach poleciała pani do Nowego Jorku?
—Właśnie nie. Byłam wtedy zajęta innymi występami, postanowiłam więc nie jechać do Nowego Jorku, ponieważ nie miałam czasu nauczyć się opery „Królowa Saba”, w której miałam tam wystąpić. Moja profesor powiedziała wtedy: „Tereniu, przygotuj jedną stroniczkę dziennie i zobaczymy”. Uległam jej i nauczyłam się partii. Broniłam się jednak, mówiąc, że nie znam języka i nie poradzę sobie w Nowym Jorku. I tu znów zadziałała moja profesor, Olga Olgina, słynna śpiewaczka wiedeńskiej opery, znająca kilka języków. Powiedziała: „Ja z tobą pojadę jako tłumacz”.
—W końcu uległa pani namowom i w 1970 roku przyjechała pani po raz pienvszy do Nowego Jorku?
—Tak. Okazało się jednak na miejscu, że w czasie prób był ogromny bałagan, orkiestra po dwóch godzinach wyszła, chodziło o jakieś nie uregulowane sprawy związkowe. My nie dokończyliśmy nawet śpiewać. Oprócz mnie była amerykańska obsada śpiewaków, włoski dyrygent, widziałam prapremierę w czarnych kolorach.
Na moje szczęście było inaczej. Koncert stał się wydarzeniem artystycznym, jak pisała prasa. A na sali byli zaproszeni dyrektorzy z wszystkich najważniejszych amerykańskich oper: z Chicago, San Francisco, Houston, Bostonu – dosłownie cała śmietanka muzyczna.
—Jak pani wspomina swój występ i przeżycia z nim związane?
—Ja otwierałam całą operę „Królowa Saba” Goldmarka. Po moim występie ludzie zaczęli rzucać w górę marynarki, czapki; zupełnie niespotykana w Europie reakcja.
—A jak zareagowała prasa, często mająca odmienny pogląd niż publiczność?
—Tu była pełna zgodność. Pisano, że jestem odkryciem sezonu. Koncert skończył się o 11:00 w nocy, a już o czwartej rano mój impresario doniósł o fenomenalnej recenzji najsroższego krytyka Schenberga.
—Po jednym występie stała się pani sławna?
—Muszę przyznać, że nie byłam na to przygotowana. Zaczęły napływać propozycje występów z całego świata i rozpoczęło się zwariowane życie, cały czas w podróży.
Zaraz w następnym roku, w kwietniu, wyjechałam na Festiwal do Glyndebourne w Anglii, gdzie śpiewałam 16 przedstawień w ciągu 36 dni; w tym czasie zmieniło się czterech towarzyszących mi tenorów. Równocześnie zaczęłam się uczyć nowej opery, którą nagrałam dla BBC, oraz młałam kilka występów w Albert i Elizabeth Hall w Londynie. Przyjechałam do Łodzi, zmieniłam tylko zawartość walizek i pojechałam na mój pierwszy sceniczny debiut w San Francisco Opera (1971), w spektaklu „Madame Butterfly”, stamtąd do Chicago Liric Opera, gdzie śpiewałam pierwszą swoją „Toscę” po włosku ze sławnym Carlo Bergonzi. Równocześnie uczyłam się niemieckiej opery „Elektra” Straussa, w której grałam rolę Chryzotemis, tym razem w Teatro La Fenice w Wenecji. Trwało to nieprzerwanie do 20 grudnia. Niezwykle wyczerpana chciałam pojechać do Polski na święta Bożego Narodzenia, aby spędzić je z rodziną. Samoloty z Rzymu do Warszawy były jednak odwołane. Musiałam jechać do Jugosławii i z Belgradu pociągiem trzy dni. W Łodzi byłam już po świętach.
Jednak najbardziej wyczerpujące są chyba podróże samolotowe, ciągłe zmiany stref czasowych, a terminy są bardzo napięte. Dla przykładu: wyleciałam rano z Warszawy do Nowego Jorku, gdzie przesiadłam się do San Francisco, cały czas bez snu. Na lotnisku w San Francisco, to było dopiero popołudnie, czekała na mnie taksówka i zawiozła mnie prosto do opery na próbę „Aidy”. Kiedy na wpół żywa stanęłam na scenie wydawało mi się, że jestem na statku, wszystko falowało. żyje się pod ogromną presją. Nic dziwnego, że wiele osób używa środków dopingujących, co z kolei powoduje rozstroje nerwowe i stresy.
—Jest to niezwykle wyczerpujące, co więc trzyma ludzi w tym zawodzie?
—Jest oczywiście wiele plusów, jak choćby spontaniczna reakcja publiczności, która wynagradza wszystkie trudy i niewygody. Poza tym spotyka się wielu ciekawych ludzi. Dla przykładu, po moim pierwszym występie w Carnegie Hall w Nowym Jorku, dyrektor Decca Record wydał na moją cześć ogromne przyjęcie w Hotelu Plaza, przysłał limuzynę, zaprosił ważniejszych dyrektorów oper. Potem, gdy pojechałam na Florydę, zastawałam w garderobie kosze kwiatów. Wiele razy na sali w czasie moich występów były znakomite osobistości, jak choćby królowa angielska. Później, po występie, spotykałm je na różnego typu przyjęciach. Gdy śpiewałam w Kanadzie, gubernator wydał dla mnie przyjęcie w swojej rezydencji. Podczas takich przyjęć spotyka się bardzo wiele wpływowych osób, jak również często zawiera ciekawe kontrakty. Nawet tutaj, w Montclair, miałam występ w muzeum i kiedy wczoraj byłam w Instytucie Operowym, ludzie zatrzymywali mnie gratulując. To jest bardzo przyjemne.
—Czy stały kontrakt z Metropolitan Opera, z którą była pani związana przez wiele lat, spowodował, że przeniosła się pani na stałe do Stanów Zjednoczonych?
– Sezon 1972/73 zaczęłam „Damą Pikową” w partii Lizy i od tego czasu związana byłam przez lata z tą największą na świecie sceną operową. Istotnie, stały kontrakt spowodował, że w 1976 roku przeniosłam się na stałe do Stanów Zjednoczonych z mężem i córkami. Mój mąż również zaczął grać w MET.
—Wiem, że po wielu latach nieobecności odwiedziła pani niedawno Polskę?
—W zeszłym roku, po dwunastu lałach! Zostałam zaproszona na otwarcie sezonu Teatru Wielkiego w Łodzi. Śpiewałam „Toscę”, którą nagrywano i była transmitowana przed Bożym Narodzeniem. Zasiadałam również w jury konkursu Jana Kiepury.
—Jak pani odebrała Polskę po tak długiej przerwie?
—Przyjęto mnie gorąco: wywiady, konferencje prasowe, sale wypełnione po brzegi, tytuły w gazetach: „Gwiazda przyjechała”.
—Mimo, że nie jeździła pani do Polski, nie zapomniała pani o Polsce. Pamięłam, że kilka lat temu brała pani udział w koncercie, z którego dochód przeznaczony był na rzecz odbudowy Krakowa?
—Tak, występowałam razem ze śpiewającym wówczas w MET Wiesiem Ochmanem, za co dostałam później piękny list od Rady miasta Krakowa.
—Należy pani do nielicznych artystek, którym udało się harmonijnie połączyć wielką karierę z życiem rodzinnym. Pani dwie córki już dziś mogą poszczycić się osiągnięciami?
—Starsza, Małgorzata (25 lat), ukończyła w ubiegłym roku Fairleigh Dickinson Universrty w specjalności bankowej; pracuje na Wall Street, w jednym z największych banków JPMorgan. Druga, Dorota, kilka dni temu otrzymała dyplom aktorski w prestiżowym New York University. Już występowała na Off Broadway, śpiewała w „Wesołej Wdówce”. Ona już od wielu lat występowała w reklamach telewizyjnych, bardzo lubi śpiewać i tańczyć.
—Wiem, że była pani do 1987 r. związana z MET. A co dziś pani robi?
—Już od 1985 r. zaczęłam razem z mężem uczyć w Montclair State College w stanie New Jersey na wydziale Muzycznym. Zajmuję się już ukształtowanymi śpiewakami, którzy przychodzą robić magisterium, już po dyplomach. Muszę powiedzieć, że daje mi to zupełnie inne zadowolenie; staram się przekazać młodym śpiewakom moje doświadczenia. Coraz częściej jestem zapraszana do jury różnych konkursów. Myślę o szkołach muzycznych w Nowym Jorku, Yale czy Princeton, gdzie są większe wydziały muzyczne.
—Czy ma pani jakieś plany w stosunku do Polski?
—W grudniu jadę do Polski, gdyż zostałam zaproszona do jury konkursu im. A.Didura w Katowicach, organizowanego przez Bytomską Operę, mam nagrywać z Orkiestrą Polskiego Radia i Telewizji w Katowicach, która występowała w Lincoln Center w Nowym Jorku. Chciałabym jeszcze dodać, że podczas mego pobytu w Polsce odkryłam piękny baryton i ufundowałam nagrodę, gdyż wiem jak bardzo młodemu artyście potrzeba uznania.
—Zastanawiam się, dlaczego Polonia w Stanach Zjednoczonych, zaliczana przecież do jednej z najbogatszych grup etnicznych, ma tak mało rozmachu, aby wychodzi poza polskie getta domów narodowych, czy salek parafialnych. A tak zwani impresariowie przywożą z Polski nieznane zupełnie osoby, nie wyokorzystując zupełnie znanych osób, przybywających na miejsce, jak choćby pani. Czy narawdę nie jest możliwe zorganizowanie występu dla przykładu w Carnegie Hall, gdzie mogą przyjść również Amerykanie?
—Ja też się dziwie, gdyż wynajęcie Carnegie Hall kosztuje kilka tysięcy dolarów. Dobrze zorganizowana reklama może zapewnić frkfencję i zwrot kosztów, a nawet zyski. Nie mówiąc o tym, że zaczynamy istniej w muzycznym świecie w Nowym Jorku. Osobiście chętnie wystąpiłabym w takim koncercie, z którego dochód można by przeznaczyć na jakiś cel. Gdyby taka tradycja organizowania koncertów w prestiżowych miejscach przyjęła się, to można by zorganizować debiuty najbardziej utalentowanym jednostkom dając im szanse zaistnienia. A jeśli im się uda, będą dumą Polski i Polonii.
(край на цитата)
Превод:
ПОРТРЕТ С ИСТОРИЯ Тереса Кубиак
Чеслав Чаплински
Актуализирано: 29 декември 2017 г.
Тереса Кубиак, родена на 26 декември 1937 г. в Лодзан, Лодзко войводство, е оперна певица – сопран.
Учила е в Музикалната академия в Лодз. Тя е най-известна с ролята си на Татяна в записа на Джордж Шолти на „Евгений Онегин“ от Чайковски, който е използван за оперния филма от 1988 г. на Петер Вайгел. Известна е и с изпълненията си на Лиза в “Дама Пика” от Чайковски.
Кубиак прави американския си дебют през 1970 г. в „Карнеги хол“ в Ню Йорк като Суламит в “Царицата на Саба” от Карл Голдмарк. Тя пее в Метрополитън опера в продължение на 15 сезона, изявявайки се в 14 роли.
Кубиак е професор по вокално изкуство в музикалното училище „Джейкъбс“ към университета в Индиана повече от 25 години, като се пенсионирва през 2018 г.
От много години наблюдавам световната кариера на оперната певица Тереса Войташек-Кубиак, която от много години живее в САЩ. Тереса Кубиак, от дебюта си през 1965 г. в „Театр Виелки“ в Лодз, е пяла на всички най-важни оперни и музикални сцени в света. Нека споменем: Метрополитън опера в Ню Йорк, „Ковънт Гардън“ в Лондон, Виенската държавна опера, „Teatro La Fenice“ във Венеция, „Royal Elizabeth Hall“ в Лондон, „Chicago Lyric Opera“, „San Francisco Opera“, „Houston Grand Opera“, зала „Чайковски“ в Москва, „Abert Hall“ в Лондон, а също и в оперните театри в Лисабон, Мюнхен, Рим, Корея, Хонг Конг, Китай. Нейни партньори са най-великите певци: Пласидо Доминго, чието изпълнение с нея в Метрополитън опера се излъчва в цяла Америка, Карло Бергонци, Тито Гоби, Ричард Тъкър, Николай Гяуров, Биргит Нилсон, Инге Борг, Шерил Милнс.
Цялата световна преса – от „The New York Times“, „New York Post“, „Saturday Review“ до музикални списания пишат за Тереса Кубиак. След всяко изпълнение на Кубиак се изсипват благоприятни отзиви и Роджър Детнер пише, че Кубиак е „най-редката оперна птица след Рената Тебалди“.
Възхищавах се на Тереса Кубиак няколко пъти по време на нейните представления в Ню Йорк, както и я снимах в Метрополитън опера и в дома й в Монтклер, Ню Джърси. И наскоро посетих певицата в новата й резиденция – просторна къща на хълм в Уест Патерсън, където тя живее със съпруга си Януш Кубиак, челист, и две дъщери. Направих първите си снимки на Тереза Кубиак в Метрополитън опера в Ню Йорк през април 1982 г. Спомням си как тя влезе облечена с кожено палто, погледна ме, усмихна се и почувствах, че си имам работа със звезда, но такава, до която може да се доближиш. Дано съм успял да уловя това на снимките. След като се опознахме по-добре, направих обширно интервю с нея, когато тя се оказа в Ню Йорк.
— Чеслав Чаплински: Традиционно, в началото бих искал да разбера откъде идва интересът ви към музиката и в частност към пеенето?
— Тереза Кубиак: Баща ми беше любител цигулар и той всъщност ме въведе в музиката, така да се каже. Майка ми също имаше много хубав глас. Къщата беше пълна с песни и музика.
— Значи беше естествено да отидете в музикално училище?
– Не веднага. След като завърших гимназия, отидох в университета в Лодз, за да уча биология. Но след приемния изпит разбрах, че това не е моето поприще. След като приключих с писмения изпит, излязох от стаята и тръгнах към другия край на Лодз до Държавното висше музикално училище (PWSM). Чувствах, че трябва да бъда някой, който ще бъде забелязан и знаех, че мястото ми е на сцената. Когато казах на секретариата на PWSM, че искам да уча тук, тогавашният директор, г-жа Врублевска ме попита дали преди това съм се занимавала професионално с музика и пеене. Когато разбра, че не съм се занимавала, каза, че не приемат такива новаци. Тя обаче ме посъветва да се запозня с т.н. „музикално огнище“, където мога да слушам музика. След няколко месеца преминах в музикалната гимназия, която се намираше в същата сграда като Държавното висше музикално училище в Лодз.
— Какво е гимназията, завършихте ли гимназия?
— За да мога да кандидатствам в Държавното висше музикално училище, трябваше да завърша средно музикално училище, много се трудих, първа идвах и последна си тръгвах. Успях да завърша петгодишната програма за три години и ме приеха в Държавното висше музикално училище в Лодз с отличие.
– От биографията ви знам, че много рано сте започнали да ходите на всякакви състезания и изяви.
— Да, вече пътувах по време на следването си. Спечелих първа награда на конкурс в Катовице през 1960 г., а първата чуждестранна награда година по-късно в Хелзинки, където отидох по случай Международния младежки фестивал. Там имах първия си контакт с големия свят на музиката; жури бяха световноизвестният виолончелист Ростропович и руската певица Галина Вишневска. По-късно, когато бях бременна в четвъртия месец, спечелих медал в Тулуза / Франция (1963 г.), в Мюнхен (1965 г.) и участвах в Международния фестивал „Чайковски“ в Москва.
– Какъв беше живота ви след следването?
— След като завърших Държавното висше музикално училище, бях назначена в Лодзката опера без да вземам изпит. Моят сценичен дебют се състоя през 1967 г. в ролята на Микаела в „Кармен“ от Бизе. След това веднага дойдоха “Тоска” и “Аида”. Често ме канеха във Варшава и Краков, изнасях много концерти в чужбина и записвах.
– Кой момент днес, поглеждайки назад през годините, смятате за началото на световната си кариера?
— Мисля, че се случи, когато отивах за концерт в Берлин с тенора Папроцки и отидох в паспортната служба, за да си взема паспорта. В стаята, в която влязох, ме запознаха с невзрачен господин, който седеше до стената леко уплашен. Това беше известният нюйоркски импресарио Уилям Щайн, който дойде в Полша за първи път за прослушване на нови таланти. Г-н Щайн ме попита дали искам да пея пред него. На което аз отговорих не, защото утре заминавах за Берлин, а освен това нямах нито ноти, нито корепетитор. Те обаче започнаха да ме убеждават, че всичко това може да се организира. Бързо се обадиха и се оказа, че оркестър „Rachoń“ репетира на следващия ден в 10:00 часа и може да ми акомпанира. Отидох в Лодз и донесох нотите на „Тоска“ и „Дама Пика“. На следващата сутрин оркестърът свири, аз пея, а после г-н Щайн каза: „това е глас от международна класа, трябва да дойдете в Ню Йорк“.
— Това показва ли, че импресариото от Ню Йорк ви е отвлякъл през Атлантика?
— Не стана веднага. След като напуснах прослушването, заминах за Берлин, както беше планирано, и след това се заех с работа. След месец дойде договор, в който г-н Щайн ми предложи представление в известната зала „Карнеги Хол“ в Ню Йорк.
— Това е неосъществима мечта на повечето артисти, не само от Полша, но и от цял свят. Сигурни ли сте, че долетяхте до Ню Йорк на криле?
— Точно така, не. По това време бях заета с други представления, така че реших да не отида в Ню Йорк, защото нямах време да науча операта „Царицата на Сава“, в която трябваше да участвам там. Моят професор тогава каза: „Тереса, приготвяй по една страница на ден и ще видим.” Поддадох се и научих частите. Аз обаче се защитих, че не говоря езика и няма да мога да се справя в Ню Йорк. И тук отново задейства моята професорка Олга Олгина, известна виенска оперна певица, която знаеше няколко езика. Тя каза: „Ще дойда с вас като преводач.“
— Най-накрая се предадохте и дойдохте в Ню Йорк за първи път през 1970 г.?
– Да. На място обаче се оказа, че по време на репетициите има голяма бъркотия, оркестърът си тръгва след два часа по неуредени синдикални въпроси. Дори не запяхме. Освен мен имаше американски певци, италиански диригент и гледах на тази световна премиера в черно. За мой късмет беше различно. Концертното изпълнение на операта се превърна в артистично събитие, както писа пресата. И режисьори от всички най-важни американски оперни театри бяха поканени в залата: от Чикаго, Сан Франциско, Хюстън, Бостън – буквално целият каймак от музикални специалисти.
– Какво си спомняте за представянето си и преживяванията си, свързани с него?
— Открих и изпълних цялата опера „Царицата на Сава“ от Голдмарк. След моето изпълнение хората започнаха да хвърлят якетата и шапките си във въздуха; реакция, напълно нечувана в Европа.
— А как реагира пресата, която често има различно мнение от публиката?
— Тук имаше пълно съгласие. Говореше се, че съм откритието на сезона. Концертът приключи в 11:00 вечерта, а още в четири сутринта импресариото ми съобщи феноменална рецензия на най-строгия критик Шенберг.
– Станахте известна само след едно представление?
— Трябва да призная, че не бях подготвена за това. Започнаха да пристигат оферти за участие от цял свят и започна един луд живот, пътувайки през цялото време.
Още на следващата година, през април, отидох на фестивала в Глайндбърн в Англия, където изпях 16 представления за 36 дни. През това време четиримата тенори, които ми бяха партньори, се сменяха. По същото време започнах да уча нова опера, която после записах за „BBC“ и изнесох няколко представления в „Албърт Хол“ и „Елизабет Хол“ в Лондон. Дойдох в Лодз, само смених съдържанието на куфарите си и отпътувах за първия си сценичен дебют в Операта на Сан Франциско (1971 г.) в операта „Мадам Бътерфлай“, оттам в Чикагската опера, където изпях първата си „Тоска” на италиански език с известния Карло Бергонци. По същото време учех немската опера “Електра” от Рихард Щраус, в която играх ролята на Хризотемис, този път в „Театро Ла Фениче“ във Венеция. Продължих непрекъснато до 20 декември. Изключително изтощена, исках да отида в Полша за Коледа, за да я прекарам със семейството си. Самолетите обаче бяха отменени от Рим до Варшава. Трябваше да пътувам до Югославия и от Белград с влак за три дни. Бях в Лодз след Коледа.
Най-изтощителното обаче вероятно е пътуването със самолет, постоянните промени в часовите зони и много кратки срокове. Например: сутринта летя от Варшава до Ню Йорк, откъдето се прехвърлям за Сан Франциско, през цялото време без сън. На летището в Сан Франциско е едва следобед, чака ме такси и ме закарва право в операта за репетицията на “Аида”. Когато стоях на сцената, полужива, струваше ми се, че съм на кораб, всичко се люлее, човек живее под огромен натиск. Нищо чудно, че много хора използват стимуланти, което от своя страна причинява нервни разстройства и стрес.
— Изключително изтощително е, тогава какво задържа хората в тази професия?
— Има, разбира се, много предимства, като например спонтанната реакция на публиката, която компенсира всички трудности и неудобства. Освен това срещаш много интересни хора. Например, след първото ми представление в „Карнеги хол“ в Ню Йорк, директорът на „Decca Record“ организира голямо парти в моя чест в хотел „Plaza“, изпрати лимузина и покани по-важни оперни режисьори. След това, когато отидох във Флорида, намерих кошница с цветя в гардероба си. Много пъти видни личности, като английската кралица, са били в залата по време на моите изпълнения. По-късно, след представлението, ги срещах на различни партита. Когато пеех в Канада, губернаторът беше домакин на прием за мен в резиденцията си. По време на такива партита се срещат много влиятелни хора и често се сключват интересни договори. Дори тук, в Монклер, имах представление в музея и когато бях в Оперния институт вчера, хората спираха да ме поздравяват. Това е много приятно.
– Постоянният договор с Метрополитън опера, с която бяхте свързани дълги години, накара ли ви да се преместите за постоянно в САЩ?
– Започнах сезон 1972/73 с “Дама Пика” в ролята на Лиза и оттогава години наред бях свързана с тази най-голяма оперна сцена в света. Всъщност постоянен договор означаваше, че през 1976 г. се преместих за постоянно в Съединените щати със съпруга и дъщерите ми. Съпругът ми също започна да свири в MЕТ.
— Знам, че след много години отсъствие наскоро посетихте Полша?
— Миналата година, след дванадесет сезона! Бях поканена за откриването на сезона в „Театр Виелки“ в Лодз. Пях в “Тоска”, която беше записана и излъчена преди Коледа. Бях и в журито на конкурса “Ян Кипура”.
– Как възприехте Полша след толкова дълга пауза?
— Бях посрещната топло: интервюта, пресконференции, зали, пълни до краен предел, заглавия във вестниците: „Звездата пристигна“.
— Въпреки че не сте ходили в Полша, вие не сте я забравили. Спомних си, че преди няколко години участвахте в концерт, от който приходите бяха предназначени за реконструкцията на Краков?
— Да, пях заедно с Вислав Охман, който по това време пееше в MЕТ, за което по-късно получих красиво писмо от Общинския съвет на Краков.
— Вие сте един от малкото артисти, които успяха хармонично да съчетаят страхотна кариера със семейния живот. Двете ви дъщери вече могат да се гордеят с постиженията ви?
— По-голямата, Малгожата (25), завърши миналата година университета „Феърли Дикинсън“, специалност банково дело; работи на „Уол Стрийт“ в една от най-големите банки – „JPMorgan“. Втората – Дорота, преди дни получи диплома по актьорско майсторство от престижен университет в Ню Йорк. Тя вече се е появявала на „Off Broadway“, пеейки във “Веселата вдовица”, снима се в телевизионни реклами от много години и обича да пее и танцува.
— Знам, че сте били свързани с MET до 1987 г. Какво ще правите днес?
— През 1985 г. започнах да преподавам със съпруга си в щатския колеж в Монклер в Ню Джърси в музикалния отдел. Занимавам се с вече обучени певци, които идват да учат за магистри, вече с дипломи. Трябва да кажа, че ми доставя съвсем различно удовлетворение. Опитвам се да предам опита си на младите певци. Все по-често ме канят да участвам в журито на различни конкурси. Мисля за музикални училища в Ню Йорк, Йейл или Принстън, където имат по-големи музикални отдели.
– Имате ли планове за Полша?
— През декември отивам в Полша, защото ме поканиха в журито на конкурса „A. Дидур“ в Катовице, организиран от Битомската опера, трябва да записвам с оркестъра на Полското радио и телевизия в Катовице, който свири в „Линкълн център“ в Ню Йорк. Бих искала също да добавя, че по време на престоя ми в Полша открих красив баритон и финансирах наградата, защото знам от какво признание се нуждае един млад артист.
— Чудя се защо полската диаспора в Съединените щати, считана за една от най-богатите етнически групи, има толкова малко инерция, за да излезе отвъд полските гета на национални домове или енорийски зали. И т. нар. импресарии водят напълно непознати хора от Полша, без да се възползват от добре познати личности, които идват на място, като вас. Наистина ли не е възможно да се организира представление например в „Карнеги Хол“, където могат да дойдат и американци?
— И аз съм изненадана, защото наемането на „Карнеги Хол“ струва няколко хиляди долара. Добре организираната реклама може да осигури присъствие, възстановяване на разходите и дори печалби. Да не говорим, че започваме да съществуваме в света на музиката в Ню Йорк. Лично аз бих се радвала да участвам в такъв концерт, приходите от който да се използват за някаква цел. Ако се възприеме тази традиция да се организират концерти на престижни места, би било възможно да се организират дебюти за най-талантливите личности, давайки им шанс да станат известни. И ако успеят, те ще бъдат гордостта на Полша и полската общност.
(край на превода)
Нека днес на 26 декември 2017 г. поздравим Тереса Кубиак с навършване на 80 години и да й пожалаем добро здраве и успехи във вокалната педагогика.
…………
Записи:
Puccini / Teresa Kubiak, 1979: Un bel di (Madama Butterfly) – Lodz Philharmonic
….
Teresa Kubiak “Gdyby rannym slonkiem” (Moniuszko)
…..
Tchaikovsky: Eugene Onegin, Op. 24, TH.5 / Act 1 – Duet and Quartet. “Slikhali l vi za roschei glas nochnoi” · Teresa Kubiak · Julia Hamari · Anna Reynolds · Enid Hartle · Orchestra of the Royal Opera House, Covent Garden · Sir Georg Solti · Pyotr Ilyich Tchaikovsky Tchaikovsky: Eugene Onegin ℗ 1975 Decca Music Group Limited
´´´´
Teresa Kubiak and Jose Carreras sing an excerpt from the …
´´´´
Teresa Kubiak sings “Four last songs” by Richard Strauss
Teresa Kubiak – soprano Franz Paul Decker – conductor Orchestre Symphonique de Montreal Recorded in 1976
´´´´
Pyotr Tchaikovsky – ‘Eugene Onegin’ (Bernd Weikl /Teresa Kubiak)
…..