Мецосопраното от САЩ Дженифър Ламор празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 21 юни 2018 г. празнува кръгла годишнина – 60 години – една от най-известните и профилирани мецосопрани в световен мащаб – певицата от САЩ Дженифър Ламор (Jennifer Larmore), за която пиша статия за пръв път и която има изяви на всички големи оперни сцени и музикални фестивали, при това в най-разнообразен и широк репертоар, който обхваща всички стилове и епохи, чак до съвременното оперно творчество – от Хендел, Монтеверди и Глук до Албан Берг, Франсис Пуленк и Тобиас Пикер.
Една от големите й изяви в „модерна“ опера беше на сцената на МЕТ в Ню Йорк през декември 2005 г. при световната премиера на операта „Една американска трагедия“ от Тобиас Пикер – съвременен композитор от САЩ, по сюжет на едноименната новела от Теодор Драйзер (1871-1945).
Ако се погледне в списъка на ролите й до сега, ще се установи наличието на толкова разнообразни автори – факт, който не е типичен за всеки оперен артист от голям ранг. Споменавам само имената на композитори, по-късно ще дам списък на целия й репертоар: Белини, Берг, Берлиоз, Бизе, Бритън, Керубини, Доницети, Глук, Хендел, Хиндемит, Хумпердинк, Яначек, Маскани, Масне, Монтеверди, Моцарт, Офенбах, Пачини, Пикер, Пуленк, Пучини (само една опера – „Едгар“ в ролята на Тиграна), Росини (за сметка на това – роли в 8 негови опери), Равел, Йохан Щраус, Амброаз Тома, Верди, Вивалди, Вагнер и Курт Вайл.
Само какъв „коктейл“ от стилове и автори! Не мога да давам преценки, не съм бил на нейни изяви, но факта, че е имала изяви по целия свят в този разнообразен и рядко срещан репертоар в тази си общност говори за качествата на Дженифър Ламор.
За разлика от други мои статии ще започна след този увод с една статия-изповед на Дженифър Ламор, публикувана през 1999 г. от авторитетната медия в Германия „DIE ZEIT“ на немски език (ще дам превод), в която става напълно ясно какъв тежък път е извървяла тази артистка от началото на кариерата си, за да стигне до днешните си постижения. От друга страна в статията се вижда колко труден и пълен с жертви е живота на един оперен артист, който върви към върховете на вокалното изкуство. Цитирам:
Jennifer Larmore
Es ist sinnlos, die Wirklichkeit aussperren zu wollen. Sie klopft so lange an, bis der Traum sie hereinlässt. Nur wenn beide starke Partner sind, kann aus dem Traum Wirklichkeit werden
Von Manfred Klimek
- Juni 1999 Quelle: (c) DIE ZEIT 1999
Jennifer Larmore zählt zur absoluten Weltspitze der Mezzosopranistinnen. Ihr Repertoire reicht von der Carmen bis zum Cäsar in Händels Oper “Julius Cäsar”.
Ich bin 41. Ich bin Mezzosopranistin. Ich sage das deshalb in dieser Reihenfolge, weil ich, glaube ich, die einzige Mezzosopranistin bin, die über ihr Alter spricht. Mir macht es nichts aus, älter zu werden, ja mir macht es nicht mal etwas aus, alt zu werden. Im Gegenteil, ich freue mich darauf. Meine Mutter geht auf die achtzig zu. Sie sagt, das sei die beste Zeit ihres Lebens. Wenn ich alt sein werde, nicht mehr auf der Bühne stehen kann, vielleicht noch ein paar Schüler unterrichte, werde ich mir einen Traum erfüllen und Gin Tonic trinken, wann immer ich Lust darauf habe. Ich liebe Gin Tonic. Ich trinke ihn fast nie. Einmal, zweimal im Jahr vielleicht.
Ich liebe meine Stimmbänder. Ohne sie hätte ich mir einen noch größeren Traum nicht erfüllen können: Musik zu machen. Seit ich mich überhaupt erinnern kann, will ich nichts anderes. Als Kind habe ich gesungen, immer nur gesungen. Mit fünf bettelte ich so lange an meine Eltern hin, bis ich Klavierstunden bekam. Das war nicht selbstverständlich, denn ich komme aus keiner Musikerfamilie. Leider waren meine Finger viel zu kurz. Ich musste noch zwei Jahre warten. Als ich etwas älter wurde, konnte ich Koloraturen singen. Einfach so. Niemand hat es mir beigebracht. Ich betrat eine neue Welt. Die Musik war in der Lage, mich zum Weinen zu bringen, mich glücklich zu machen, mich zu inspirieren und mich so sehr zu erfüllen wie nichts sonst.
Der Traum nahm Besitz von mir. Alles, was ich zu diesem Zeitpunkt wusste, war: Ich will singen. Ich will den Gesang zu meinem Leben machen. Doch Begabung allein gibt noch keine Antwort, sie wirft vor allem Fragen auf: Wird dieses Vorsingen klappen? Sehe ich gut genug aus? Was tue ich hier? Wie finde ich einen Agenten? Wie finanziere ich meine Begabung, meine Ausbildung? Wird mein Traum es aushalten, wenn ich eine Million und einmal vorsingen muss und doch keinen Job bekomme?
Spätestens dann klopft jemand bei deinem Traum an und sagt: Darf ich mich vorstellen, ich bin die Wirklichkeit. Es ist sinnlos, sie aussperren zu wollen. Die Wirklichkeit klopft so lange und so heftig, bis der Traum sie hereinlässt und sie zu einem Paar werden. Nur wenn beide starke Partner sind, kann aus dem Traum Wirklichkeit werden. Einmal hatte ich einen Termin zum Vorsingen, aber der Lift war kaputt. Und die Probebühne befand sich im elften Stock. Ich bin mit hängender Zunge die Stockwerke heraufgehechtet, nur um dann zu hören: “Sie sind zu spät, wir haben keine Zeit mehr für Sie. Der Nächste, bitte.” Da hat die Wirklichkeit den Traum gefragt: “Hältst du noch durch?” Und der Traum hat geantwortet: “Ja. Ich sorge dafür, dass wir jetzt erst mal lachen können, und du vergisst nie, bequeme Schuhe anzuziehen.” Ich wollte singen. Und ich wollte, dass jeder in Ekstase gerät, wenn er mich singen hört und vor mir zu Füßen fällt. Die Wahrheit aber ist, dass ich fünfzig Vorsingen absolvieren musste, um im glücklichsten Fall fünf Jobs zu bekommen.
Vielleicht finde ich es deshalb bis heute komisch, wenn Leute zu mir sagen: “Oh, Jennifer Larmore, Sie sind ein Star.” Ich denke nicht in dieser Kategorie. Ich bin einen langen, harten Weg gegangen, habe zu viele schwere Koffer geschleppt, in zu vielen schlechten Hotels geschlafen, zu viele Vorsingen in so vielen Städten erfolglos hinter mich gebracht, um sie zählen zu können. Wenn andere mich einen Star nennen, so finde ich, ich bin jemand, der einen Traum hatte, diesem Traum gefolgt ist, der alles gegeben und immer noch Ideale hat. Und ohne meine Stimme, meine kleinen, wunderbaren Stimmbänder, die mir, vielleicht war es der liebe Gott, geschenkt hat, hätte mir selbst diese harte Arbeit nichts genutzt. Singen zu dürfen ist ein Privileg. An den größten Opernhäusern und Konzerthallen zu singen ist die Erfüllung eines Traumes, über den ich oft selbst noch staune.
Ich zahle einen Preis dafür. Ich habe keine Kinder. Das Leben, für das ich mich entschieden habe, möchte ich ihnen nicht zumuten. Mein Mann ist auch Sänger, William Powers, der Bassbariton. Er reist, ich reise. Selten, sehr selten, treten wir gemeinsam auf. Früher haben wir uns oft ein halbes Jahr nicht gesehen. Vor einiger Zeit haben wir beschlossen, höchstens einen Monat getrennt zu sein. Ein Monat kann lang sein. Ein Monat im Hotel kann noch länger sein. Da tut es gut, einen Hund bei sich zu haben. Ich habe einen Minischnauzer. Manchmal, wenn ich mich ein wenig einsam fühle, denke ich an meine Eltern. Meine Mutter hat einmal gesagt: “Dein Vater und ich fühlen uns wie zwei Spatzen, die einen Adler geboren haben.” Das macht mich so stolz, dass alle dunklen Gedanken verfliegen und ich mir denke: Jenny, du hast einfach ein fantastisches Leben. Du verzichtest auf wenig und bekommst unglaublich viel. Und in zwanzig Jahren werden es obendrein noch ein paar Drinks sein.
(край на цитата)
Превод:
Дженифър Ламор
Безсмислено е да изключим действителността. Тя чука на вратата ни дотогава, докато мечтата ни я пусне да влезе при нас. Само когато „Мечтата“ и „Действителността“ са силни партньори, от Мечтата може да стане Действителност.
От Манфред Климек
24 юни 1999 Източник: (с) DIE ZEIT 1999 (Списание и Интернет-портал)
Дженифър Ламор принадлежи към групата на абсолютните световни мецосопрани. Нейният репертоар се разпростира от ролята на Кармен до тази на Цезар в операта на Хендел „Юлий Цезар“.
„Аз съм на 41 години. Аз съм мецосопран. Казвам това в тази последователност, защото вярвам, че съм единственият мецосопран, който говори за своята възраст. На мен не ми прави впечатление, че ставам все по-възрастна, да – нямам страх от това да остарея. Напротив – аз се радвам за това. Моята майка наближава 80 години. Тя казва, че тази възраст е най-хубавото време от живота й. Ако аз доживея моята старост и повече да не стоя на сцената, вероятно да имам няколко ученици за вокално обучение, това ще бъде изпълнението на една моя мечта. Тогава ще мога да пия „Джин Тоник“ когато имам желание за това. Аз обичам „Джин Тоник“, сега почти не пия това питие – един път, вероятно два пъти годишно.
Аз обичам моите гласни струни. Без тях не бих могла да изпълня една моя още по-голяма мечта – да правя музика. Откакто се помня, не съм искала да се занимавам с нищо друго освен с музика. Като дете пеех, винаги съм пяла. Когато бях на 5 години, така дълго се молех на родителите си, докато започнах да получавам обучение по пиано. Това не беше за очудване, тъй като аз не произхождам от фамилия с музикални традиции. За съжаление, моите пръсти бяха твърде къси. Трябваше да чакам още 2 години. Като станах малко по-голяма, можех вече да пея колоратури. Просто хей така. Никой не ми показа как става това. Аз влязох в един нов свят. Музиката беше в състояние да ме доведе до плач, да ме направи щастлива, да ме вдъхновява и така да ме изпълва, както нищо друго до сега.
Тази „Мечта“ ме взе и обхвана в свое притежание. Всичко, което знаех до този момент беше: аз искам да пея. Аз искам пеенето да принадлежи към моя живот. Само талант обаче не дава отговор, той поставя преди всичко въпроси: Дали явяването за прослушване ще се удаде? Изглеждам ли добре? Какво правя за това? Как ще намеря съответен агент? Как ще финансирам този талант, моето обучение? Дали моят талант ще издържи ако вложа милион, и най-сетне един път получа възможност да се явя на прослушване и въпреки това не получа работа?
Все пак някога някой почуква при твоята „Мечта“ и казва: „Мога ли да се представя, аз съм „Действителността“. Безсмислено е да не я пуснем да влезе при нас. ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА чука на вратата толкова дълго и така често, докато МЕЧТАТА я допусне при себе си и двете станат една цялостна двойка. Само ако двете са достатъчно силни партньори, тогава може МЕЧТАТА да стане ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.
Един път аз имах дата за явяване на прослушване, обаче асансьорът беше повреден. Залата за прослушване се намираше на 11-и етаж. С висящ от умора език се покатерих по стълбището, а накрая чух следните думи: „Вие идвате късно, ние нямаме повече време за вас. Следващият кандидат, моля!“. Тогава ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА запитва МЕЧТАТА: „Можеш ли да издържиш?“. И МЕЧТАТА отговаря: „Да, аз ще се погрижа за това, че сега ние малко ще се посмеем, а ти не забравяй никога при такива случаи да носиш удобни обувки“.
Аз исках да пея. Исках още всеки слушател да изпадне в екстаз, когато ме слуша да пея и да ми падне в краката. Истината обаче е тази, че аз трябваше да се явя на 50 прослушвания, за да получа в най-добрия случай 5 ангажимента.
Може би по тази причина аз намирам днес за твърде комично онова, което много хора ми казват: „Ох Дженифър Ламор, Вие сте една звезда“. Аз не мисля в тези категории. Аз съм извървяла един дълъг и суров път, носила съм много тежки куфари, спала съм в много посредствени хотели, имала съм много прослушвания в толкова различни градове, често без успех – няма защо да ги броя. Ако другите хора ме наричат звезда, аз мога така да дефинирам казаното така: „Аз съм човек, който има една МЕЧТА, преследва тази МЕЧТА, след като дава всичко от себе си и все още има идеали. И без моя глас – моите малки прекрасни гласни струни, които – вероятно подарени ми от Бог – не биха ми помогнали при тази тежка работа. Да мога да пея – това е една привилегия. На най-големите оперни сцени и концертни зали да пея е осъществяването на една МЕЧТА, за което и аз самата много често се възхищавам.
Аз заплащам една висока цена за това. Аз нямам деца. Начина на живот, който самата аз съм си избрала, не искам на никого да препоръчвам. Моят съпруг също е певец – Уилиям Пауерс, бас-баритон. Той пътува, аз пътувам. Рядко, много рядко ние се срещаме заедно. В по-предни години ние често не сме се виждали половин година. Преди известно време решихме най-много един месец да бъдем разделени. Един месец може да изглежда съвсем дълъг. Един месец в хотел може да изглежда още по-дълъг. Да имаш при себе си едно куче(нце) действа много добре. Аз имам един „Минишнауцер“ (малък пинчер). Понякога, когато се чувствам малко самотна, мисля за моите родители. Един път майка ми беше казала: „Твоят баща и аз се чувстваме като две врабчета, които са родили един орел“. Това ме прави толкова горда, че всички тъмни мисли изчезват и аз си мисля: „Джени, ти имаш просто един фантастичен живот. Ти се лишаваш от малко неща и получаваш толкова много. А след 20 години сигурно ще бъдат отгоре на това и няколко чашки „Джин Тоник“.
(край на превода)
Лично на мен тази статия-изповед много ми хареса. Тя е написана така искрено и мило (имам предвид споделените мисли на Дженифър Ламор пред автора Манфред Климек) и е добре да се прочете от всеки млад оперен певец, който започва кариерата си по международните сцени, за да разбере цялата истина относно борбата и жертвите, които се полагат в името на една интернационална кариера.
Сега ще се спра по-подробно и в детайли с биографията и творческия път на днешната юбилярка.
Дженифър Ламор (Jennifer Larmore) е мецосопран от САЩ, родена на 21 юни 1958 г. в Атланта, щата Джорджия, където израства от дете във фамилия без особени музикални традиции, но показва от ранна възраст особена наклонност към музика и пеене. Първоначално вокално обучение получава в град Принстън в щата Ню Джърси.
Оперният й дебют е през 1986 г. в Европа – в Оперния театър в Ница в ролята на Сесто в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт.
Особена роля в репертоара й заемат роли в опери от Росини, Белини, Моцарт и Хендел. Нейният дебют в Германия е през 1990 г. в ролята на Розина в една фантастична постановка на Вили Декер на операта „Севилският бръснар“ от Росини в Оперния театър в Бон. През 1993 г. следва дебютът на Дженифър Ламор на Музикалния фестивал в Залцбург в ролята на Дорабела в „Така правят всички“ от Моцарт.
В течение на годините ролята на Розина в „Севилският бръснар“ се налага като една от най-значителните й роли, в която играе с голям успех в Париж, Амстердам, Виена, Бон, Берлин, Милано, Лондон, Сан Франциско и другаде. Същата роля тя избира за дебют на сцената на МЕТ в Ню Йорк през 1995 г., като през следващите 15 сезона играе там редица главни роли в оперите „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк, „Пепеляшка“ от Росини, „Юлий Цезар“ от Хендел, „Хофманови разкази“ от Офенбах, „Италианката в Алжир“ от Росини, „Хамлет“ от Амброаз Тома, „Една американска трагедия“ от Тобиас Пикер (световна премиера през декември 2005 г.) и „Прилепът“ от Йохан Щраус.
Цитирам и някои подробности.
Първата изява на Дженифър Ламор в МЕТ е на 6 февруари 1995 г. в „Севилският бръснар“, последната – на 9 април 2010 г. в операта „Хамлет“ от френския композитор Амброаз Тома по трагедията на Шекспир. Общият брой на изявите й в МЕТ е 75. Цитирам началото и края на тези изяви:
| [Met Performance] CID:319310 Il Barbiere di Siviglia {468} Metropolitan Opera House; 02/6/1995 Debuts: Jeffrey Black, Jennifer Larmore Review |
| [Met Performance] CID:319390 Il Barbiere di Siviglia {471} Metropolitan Opera House; 02/14/1995 |
| [Met Performance] CID:319430 Il Barbiere di Siviglia {472} Metropolitan Opera House; 02/18/1995 Broadcast |
| [Met Performance] CID:322430 Il Barbiere di Siviglia {473} Metropolitan Opera House; 11/13/1995 Debut: Claudio Desderi |
| [Met Performance] CID:322470 Il Barbiere di Siviglia {474} Metropolitan Opera House; 11/17/1995 |
(…)
| [Met Performance] CID:353470 Hamlet {16} Metropolitan Opera House; 04/05/2010 Debut: Jane Archibald Broadcast/Streamed |
[Met Performance] CID:353477
Hamlet {17}
Metropolitan Opera House; 04/09/2010
(край на цитата)
А ето и съставите при дебюта и при последната й изява:
Metropolitan Opera House
February 6, 1995IL BARBIERE DI SIVIGLIA {468}
Rossini-Sterbini
Figaro..................Jeffrey Black [Debut]
Rosina..................Jennifer Larmore [Debut]
Count Almaviva..........Stanford Olsen
Dr. Bartolo.............Enzo Dara
Don Basilio.............NICOLAI GHIAUROV
Berta...................Jane Shaulis
Fiorello................Richard Byrne
Sergeant................Charles Anthony
Ambrogio................Barry Brandes
Conductor...............David Atherton
…..
Metropolitan Opera
April 9, 2010HAMLET {17}
Am. Thomas-Carré/Barbier
Hamlet..................Simon Keenlyside
Ophélie.................Jane Archibald
Claudius................James Morris
Gertrude................Jennifer Larmore
Laerte..................Toby Spence
Polonius................Maxim Mikhailov
Horatio.................Liam Bonner
Marcellus...............Matthew Plenk
Ghost...................David Pittsinger
Gravedigger.............Richard Bernstein
Gravedigger.............Mark Schowalter
Player King.............Peter Richards
Player Queen............Joshua Wynter
Player Villain..........Christian Rozakis
Conductor...............Louis Langrée
(край на цитата)
Както виждаме, при дебюта й в „Севилският бръснар“ в ролята на Дон Базилио играе Николай Гяуров.
На сцената на Миланската Скала Дженифър Ламор играе първо в операта „Граф Ори“ от Росини, после в операта „L’enfant et les sortilèges“ от Морис Равел и в „Севилският бръснар“. Две нейни любими „роли в панталони“ са тия в „Капулети и Монтеки“ от Белини в ролята на Ромео (играе тази роля в Лисабон, Женева, Ню Йорк и Париж) и главната роля на Юлий Цезар в едноименната опера от Хендел (в Ню Йорк, Париж, Амстердам, Лисабон, Берлин, Монтрьо, Мадрид и Брюксел).
През 1998 г. Дженифър Ламор дебютира на сцената на Виенската държавна опера в ролята на Изабела в „Италианката в Алжир“ от Росини, в която роля е имала изяви вече в Торино, Берлин, Буенос Айрес и Ню Йорк. Цитирам всичките й изяви във Виена – общо 14 изяви в 3 различни опери:
Carmen
Carmen | 2 Vorstellungen | 22.04.2001–25.04.2001
Il barbiere di Siviglia
Rosina | 4 Vorstellungen | 12.05.1998–20.05.1999
Isabella | 8 Vorstellungen | 25.05.1998–10.04.2001
(край на цитата)
В хода на развитие на репертоара си Дженифър Ламор включва в него и ролята на Кармен в едноименната опера от Жорж Бизе, където играе на различни сцени, първо в Лос Анджелис и Вашингтон, после прави запис на операта през 1995 г. за фирмата „Teldec“. В края на тази статия ще дам целия оперен репертоар на певицата.
Що се отнася до концертния репертоар на Дженифър Ламор, той е също много широк и разнообразен – произведения от Хендел и Вивалди до такива от Шьонберг, Малер и редица съвременни композитори. На повече подробности няма да се спирам, редица детайли могат да се научат от подробните Уикипедия-страници за нея на английски, немски и други езици. Същото се отнася и до внушителната й дискография, която ще цитирам по-късно.
Тук само ще спомена някои нейни последни изяви:
| Jennifer Larmore: Terminplan Von Oper 9 Jun-12 Jul 2019 La Grande-Duchesse de Gérolstein [P] La Grande-Duchesse Oper Köln (ML:Roth, R:Doucet) Staatenhaus 13 Feb-13 Mär 2019 Die Walküre de NoRole Grand-Théâtre de Genève (ML:Fritzsch, R:Dorn) Grand-Théâtre 12 Feb-12 Mär 2019 Das Rheingold de NoRole Grand-Théâtre de Genève (ML:Fritzsch, R:Dorn) Grand-Théâtre 24 Jun-15 Jul 2018 Il matrimonio segreto [P] Fidalma Oper Köln (ML:Capuano, R:Doucet) Staatenhaus Mai 2018 Cardillac [P] de Die Dame Maggio Musicale Fiorentino, Firenze (ML:Luisi, R:Binasco) Dez 2017-Jan 2018 La Belle Hélène fr Hélène Staatsoper Hamburg (ML:Brock, R:Doucet) Sep-Okt 2017 Die sieben Todsünden Anna Atlanta Opera (ML:Salazar, R:Clowdus) Mai 2017 Lulu [P] de Gräfin Geschwitz Teatro dell’Opera di Roma (ML:Pérez, R:Kentridge, de Wit) Mär 2017 Wozzeck de Marie Grand-Théâtre de Genève (ML:Blunier, R:McVicar) Dez 2016 Don Giovanni [P] it Donna Elvira  Theater an der Wien (ML:Bolton, R:Warner, Moxham) Feb-Mär 2016 Jenůfa [P] cs Kostelnička Buryjovka New National Theatre Tokyo (ML:Hanus, R:Loy) |
(край на цитата)
Само какви важни участия през последните 3-4 години, също и през 2019 г. През март и май 2017 г. тя играе в две особено трудни роли – тези на Мари и на Лулу в оперите на Албан Берг в оперните театри в Женева и в Рим, има изяви в Токио, Виена, родната Атланта, Хамбург, Флоренция, Кьолн, като в Кьолн играе през този и през следващия сезони.
Сега цитирам целия репертоар на Дженифър Ламор, както и дискографията й от източник на италиански език:
Repertorio
Repertorio operistico
………
Incisioni discografiche
| Anno | Titolo Ruolo | Cast | Direttore | Etichetta |
|---|---|---|---|---|
| 1990 | L’incoronazione di Poppea Ottavia | Guillemmette Laurens, Danielle Borst, Michael Schooper | René Jacobs | Harmonia Mundi |
| Lucia di Lammermoor Alisa | Cheryl Studer, Placido Domingo, Juan Pons | Ion Marin | Deutsche Grammophon | |
| La damnation de Faust Marguerite | Keith Olsen, David Wilson-Johnson, Huub Claessens | Gunther, Neuhold | Bayer Records | |
| 1991 | Giulio Cesare in Egitto Giulio Cesare | Barbara Schlick, Bernarda Fink, Marianne Rörholm | René Jacobs | Harmonia Mundi |
| Il signor Bruschino Marianna | Claudio Desderi, Samuel Ramey, Kathleen Battle | Ion Marin | Deutsche Grammophon | |
| 1992 | Semiramide Arsace | Cheryl Studer, Samuel Ramey, Frank Lopardo | Ion Marin | Deutsche Grammophon |
| 1993 | Rigoletto Maddalena | Richard Leech, Alexandru Agache, Leontina Vaduva | Carlo Rizzi (direttore d’orchestra) | Teldec |
| Il barbiere di Siviglia Rosina | Hakan Hagegard, Raúl Giménez, Alessandro Corbelli | Jesús López Cobos | Teldec | |
| 1994 | La Cenerentola Angelina | Raúl Giménez, Alessandro Corbelli, Gino Quilico | Carlo Rizzi | Teldec |
| Hänsel und Gretel Hänsel | Ruth Zesiak, Bernd Weikl, Hildegard Behrens | Donald Runnicles | Teldec | |
| 1995 | Carmen Carmen | Thomas Moser, Angela Gheorghiu, Samuel Ramey | Giuseppe Sinopoli | Teldec |
| L’Orfeo Messaggera | Laurcende Dale, Efrat Ben-Nun, Andreas Scholl | René Jacobs | Harmonia Mundi | |
| Orfeo ed Euridice Orfeo | Dawn Upshaw, Alison Hagley | Donald Runnicles | Teldec | |
| 1997 | L’Italiana in Algeri Isabella | John Del Carlo, Raúl Giménez, Alessandro Corbelli | Jesús López Cobos | Teldec |
| 1998 | I Capuleti e i Montecchi Romeo Montecchi | Hei-Kyung Hong, Paul Groves, Raymond Aceto | Donald Runnicles | Teldec |
| 2001 | Carlo di Borgogna Estella | Bruce Ford, Elizabeth Futral, Roberto Frontali | David Parry | Opera Rara |
| Elisabetta, Regina d’Inghilterra Elisabetta I | Bruce Ford, Majella Cullagh, Antonino Siragusa | Giuliano Carella | Opera Rara | |
| Bianca e Falliero Falliero | Majella Cullagh, Barry Banks, Ildebrando D’Arcangelo | David Parry | Opera Rara | |
| 2004 | Elvida Zeidar | Pietro Spagnoli, Annick Massis, Bruce Ford | Antonello Allemandi | Opera Rara |
| Francesca di Foix Edmondo | Annick Massis, Alfonso Antoniozzi, Bruce Ford | Antonello Allemandi | Opera Rara | |
| Orlando furioso Alcina | Marie-Nicole Lemieux, Veronica Cangemi, Ann Hallenberg | Jean-Cristophe Spinosi | Naive | |
| 2006 | Alessandro nell’Indie Poro | Bruce Ford, Laura Claycomb, Dean Robinson | David Parry | Opera Rara |
| 2007 | Zanetto Zanetto | Eilana Lappalainen | Peter Tiboris | Elysium Recordings |
| Hänsel und Gretel Hänsel | Rosalind Plowright, Robert Hayward, Rebecca Evans | Charles Mackerras | Chandos | |
| 2009 | Vert-Vert La Corilla | Ann Taylor, Lucy Crowe, Toby Spence | David Parry | Opera Rara |
´´´´´´
Altro
- Jennifer Larmore in Recital, 2004 VAI
- Mozart’s Magical Night, Jennifer Larmore/Hélène Grimaud/Bavarian Radio Chamber Orchestra, 2015 Atlantic Crossing
- Mendelssohn, Felix: Symphony No. 2, “Lobgesang” – Christoph Prégardien/Bergen Philharmonic Orchestra & Choir/Bergen Vocal Ensemble/Judith Howarth/Andrew Litton/Jennifer Larmore/Danish National Vocal Ensemble, 2009 BIS
- Larmore, (Barber/Berlioz/Ravel/Britten) Royal Mezzo – Carlos Kalmar/Grant Park Orchestra/Jennifer Larmore, 2000 Cedille
´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´
DVD
- Berg, Lulù – Antonio Pappano, Royal Opera House, Covent Garden 2009 Opus Arte/Naxos
- Janáček, Jenůfa – Donald Runnicles, Deutsche Oper Berlin 2014 Arthaus/Naxos
- Offenbach, La Belle Hélène – Jennifer Larmore/Jun-Sang Han/Peter Galliard, Opera di Amburgo 2014 C Major/Naxos
- Rossini, Il barbiere di Siviglia – Alberto Zedda/Simone Alaimo/Jennifer Larmore/David Malis/Renato Capecchi, regia Dario Fo, 1992 Arthaus/Naxos/Nederlandse Omroep Stichting
- Rossini, L’italiana in Algeri – Bruno Campanella/Simone Alaimo/Bruce Ford/Jennifer Larmore, Opéra national de Paris 1998 Arthaus/France 2
- Vivaldi, Orlando furioso – Marie-Nicole Lemieux/Jennifer Larmore/Verónica Cangemi/Philippe Jaroussky, Théâtre des Champs-Elysées 2011 Naive/France Télévisions
(край на цитата)
В дискографията не срещаме имената на български артисти. Вероятно изявите й с Николай Гяуров в „Севилският бръснар“ на сцената на МЕТ в Ню Йорк са били единствена среща с български оперни артисти. След статията си днес ще приложа редица хубави снимки на певицата в различни нейни роли.
Нека днес на 21 юни 2018 г. поздравим Дженифър Ламор с навършване на 60 години и й пожелаем добро здраве и нови творчески успехи. Нека завърша с думите на родителите й от статията през 1999 г., които те са казали за нея:
„Понякога, когато се чувствам малко самотна, мисля за моите родители. Един път майка ми беше казала: „Твоят баща и аз се чувстваме като две врабчета, които са родили един орел“. Това ме прави толкова горда, че всички тъмни мисли изчезват и аз си мисля: „Джени, ти имаш просто един фантастичен живот. Ти се лишаваш от малко неща и получаваш толкова много. А след 20 години сигурно ще бъдат отгоре на това и няколко чашки „Джин Тоник“.
(край на цитата)
Сега сме 19 години след годината 1999 – почти 20 години. „Орелът“ Дженифър Ламор вече лети в простора и е покорила почти всички големи върхове на оперното изкуство. Сигурно сега вече си позволява „да изпие и няколко чашки „Джин Тоник“ в повече? Желаем й го най-сърдечно!
…………….
Изпълнение на Дженифър Ламор:
Jennifer Larmore : “Haendel’s “Ombra mai fu”
…..
Изпълнение на Дженифър Ламор:
JENNIFER LARMORE in Wozzeck (2017) Und ist kein Betrug …
……
Изпълнение на Дженифър Ламор:
JENNIFER LARMORE sings Carmen’s HABANERA, live in …
……
Изпълнение на Дженифър Ламор:
Jennifer Larmore : Rondo from “La Cenerentola”
Jennifer Larmore gives a charming “Nacqui all affano… Non piu mesta”. With Rockwell Blake, Alessandro Corbelli, Carlos Chausson, Jeannette Fisher, Pietro Spagnoli… Conductor : Maurizio Benini / Stage director : Jérôme Savary Production from Paris Opéra Garnier, recorded in 1996.
https://www.youtube.com/watch?v=ByPRpeI64Ic&ab_channel=MUEZZAB
…….
Изпълнение на Дженифър Ламор:
Jennifer Larmore. Samson et Dalila. Saint-Saëns.
….
Изпълнение на Дженифър Ламор:
Jennifer Larmore. Cedrillon. Jules Massenet.
´´´´´´