Lauri-Volpi, Giacomo (ITA, Tenor)

Италианският тенор Джакомо Лаури-Волпи, роден на днешния ден преди 130 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 11 декември 2022 г. пиша статия за пръв път за знаменития италиански тенор от първата половина на миналия век – Джакомо Лаури-Волпи (Giacomo Lauri-Volpi), останал в музикалната история като един от най-реномираните и прочути тенори от генерацията си. Днес се навършват кръглите 130 години от рождението му на 11 декември 1892 г. Починал е в Испания на 17 март 1979 г., като е успял да запази силата и красотата на гласа си далеч след навършване на 70-75 години.

Ето какво се казва за него в музикалните летописи:

„ (…) Джакомо Лаури-Волпи е един от най-значителните тенори на своето време, изпява всички трудни белкантови роли и тия от епохата на веризъма и блести със своето високо „До“ до „Ре“ (или „Фа диез” в „Пуритани“ от Белини). Благодарение на традиционното си обучение по белканто, Лаури-Волпи е можел да пее лирични роли като Неморино от „Любовен еликсир“ на Доницети и Отело от едноименната опера на Верди. Любимата му роля е Манрико в “Трубадур” от Джузепе Верди. Стретата „Di quella pira“ е била едно от прочутите му изпълнения на сцена и на концерт. Записът на дуета Радамес-Аида от 3-то действие на едноименната опера на Верди с немския сопран Елизабет Ретберг (1894-1976) е един от най-важните записи в началото на 20-и век. Тъй като Лаури-Волпи е бил много пестелив с гласа си и подобно на белкантовите певци от 19-и век знаел как да създава страхотни ефекти с малки средства, той успява да запази вокалната си сила до дълбока старост и да продължи да бъде на сцената след като е преминал 60 години, например с Мария Калас, към която е имал специални симпатии и е бил неин ментор. На 80 години той записва диск с добре познати оперни арии, които все още разкриват вокалните възможности на певеца, за когото се казва, че Джакомо Пучини е проектирал ролята на Калаф в „Турандот“, имайки предвид вокалните качества на Лаури-Волпи в тази епоха“.

(край на цитата)

В моята статия днес ще се спра на живота и дейността на този легендарен тенор, който е гостувал на всички прочути оперни сцени и на някои музикални фестивали в тази епоха, включително в Миланската Скала и във всички прочути оперни сцени в Италия, също и в Париж, Лондон, Виена, Мадрид, Барселона, Брюксел, Будапеща, Монте Карло, Копенхаген и Стокхолм. В Германия Лаури-Волпи се изявява по време на турнето на Миланската Скала под диригентството на Тосканини в Берлин (1929 г.) и в Хановерската опера, както и зад океана – в САЩ (също и МЕТ в Ню Йорк и Сан Франциско), в Буенос Айрес, Рио де Жанейро и другаде.

Ще изложа и богатия му оперен репертоар и завидна дискография. Лаури-Волпи е известен и като автор на различни книги, за които ще дам отделно сведения.

Джакомо Лаури-Волпи е женен за испанското сопрано Мария Рос (Maria Ros, 1891-1970) от 1924 г., с която се запознават във Валенсия. Последните десетилетия от живота си той прекарва във вилата си в Бурхасот (Burjassot), Испания. Умира през 1979 г. в резултат на церебрална тромбоза след десетдневно лечение в клиника във Валенсия. Семейният гроб е в гробището на съседната община Годела (Godella).

Сега ще се спра първо на неговата биография и творческа дейност.

Джакомо Лаури-Волпи (на италиански: Giacomo Lauri-Volpi), роден като Джакомо Волпи на 11 декември 1892 г. в Ланувио близо до Рим, починал на 17 март 1979 г. във Валенсия, е италиански оперен певец (тенор) и е смятан за един от най-добрите тенори на своето време.

Живот и дейност

Младежки години и образование

Джакомо Лаури-Волпи, роден с фамилно име Волпи, е син на търговец. За да се разграничи от друг тенор със същото име, той по-късно се нарича Лаури-Волпи. Завършва право в римския университет „La Sapienza“ и същевременно вокално изкуство в академията „Санта Чечилия“ в Рим при Антонио Котони и Матиа Батистини. След четири години служба като войник в Първата световна война, по време на която той достига чин „Капитан“, Джакомо Лаури-Волпи продължава обучението си по пеене при Енрико Росати след смъртта на неговия учител Котони през 1918 г.

Кариера като певец

Лаури-Волпи дебютира на 2 септември 1919 г. под името Джакомо Рубини в ролята на Артуро в „Пуритани“ от Белини в „Teatro dell’Unione“ във Витербо (град в централна Италия). През януари 1920 г. той се изязява под истинското си име за първи път в „Teatro dell’Opera di Roma“ (тогава „Teatro Costanzi“) в ролята на Де Грийо в „Манон“ от Масне заедно с Eцио Пинца и Розина Сторкио и през същата година пее Граф Алмавива във „Севилският бръснар“ от Росини и Ринучо в „Джани Скики“ от Пучини.

След големия успех на тая сцена следват участия в оперни театри в Италия и Испания; През 1922 г. прави първото си гостуване в „Театро Колон“ в Буенос Айрес. През същата година дебютира в Миланската скала като Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди заедно с Тоти дал Монте и Карло Галефи под палката на Артуро Тосканини. Той пее тази роля също през 1923 г. в Метрополитън Опера в Ню Йорк, където играе 27 роли в над 300 представления през следващите 10 години. Тук той се изявява в американски премиери: през 1923 г. като Педро в операта „Anima allegra“ от Франко Витадини и през 1926 г. като Калаф в „Турандот“ заедно с Мария Йерица под диригентството на Тулио Серафин. Той също играе в ролята на Родолфо в премиерата на „Луиза Милер“ от Верди в MЕТ през 1929 г. заедно с Роза Понсел, с която си сътрудничи няколко пъти. Докато е в MЕТ, той също участва в Съединените щати в Оперния театър в Сан Франциско и на Музикалния фестивал „Ravinia“.

Няколко думи за този фестивал „Равиниа“, който не е така познат тук в Европа:

„Фестивалът „Ravinia“ е традиционен музикален фестивал на открито в Съединените щати, който се провежда ежегодно в Хайланд Парк (Илинойс). Между юни и септември се провеждат концерти от различни жанрове музика, от класическа до рок и поп. Мястото на фестивала е паркът „Ravinia“ от 15 акра, който разполага с три сцени. Много посетители се наслаждават на концертите с пикник на поляната на фестивалната зона.

Фестивалът „Ravinia“ е най-старият музикален фестивал на открито в Северна Америка. Историята му започва през 1904 г. с откриването на увеселителен парк. Големи оркестри се представят за първи път през следващата година: Нюйоркската филхармония през юни 1905 г. и Чикагският симфоничен оркестър през ноември“.

(край на цитата)

На това място ще дам още подробности за изявите на Джакомо Лаури-Волпи на сцената на МЕТ Ню Йорк, по-точно съставите на някои от ансамблите, в които той е участвал като солист. Първо цитирам началото и края на този огромен списък от негови изяви – над 300 на брой: първа изява на 26 януари 1923 г. в ролята на Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди, последна изява на 14 март 1933 г. в ролята на Канио от „Палячи“ на Леонкавало:


[Met Performance] CID:82980 Rigoletto {127} Metropolitan Opera House; 01/26/1923 Debuts: Giacomo Lauri-Volpi, Virginia Grassi Reviews
[Met Performance] CID:83040 La Bohème {199} Metropolitan Opera House; 01/31/1923 Review
[Met Performance] CID:83080 La Traviata {118} Metropolitan Opera House; 02/3/1923
[Met Performance] CID:83120 Tosca {171} Metropolitan Opera House; 02/6/1923 Review
[Met Performance] CID:83150 Il Barbiere di Siviglia {120} Metropolitan Opera House; 02/8/1923 Review
[Met Performance] CID:83240 United States Premiere Anima Allegra {1} Metropolitan Opera House; 02/14/1923 Review
[Met Performance] CID:83260 Rigoletto {129} Metropolitan Opera House; 02/15/1923
[Met Performance] CID:83350 Cavalleria Rusticana {214} Pagliacci {224} Metropolitan Opera House; 02/22/1923

(….)

[Met Performance] CID:113450
La Sonnambula {26}
Metropolitan Opera House; 03/6/1933

[Met Performance] CID:113520
Lucia di Lammermoor {165}
Metropolitan Opera House; 03/11/1933

[Met Performance] CID:113540
Rigoletto {197}
Baltimore, Maryland; 03/13/1933

[Met Performance] CID:113550
Pagliacci {315} The Emperor Jones {9}
Baltimore, Maryland; 03/14/1933

(край на цитата)

Цитирам ансамбъла при дебюта на Джакомо Лаури-Волпи на сцената на МЕТ Ню Йорк на 26 януари 1923 г. в ролята на Херцогът от Мантуа в „Риголето“ на Верди:

Metropolitan Opera House January 26, 1923RIGOLETTO {127} Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave Rigoletto...............Giuseppe De Luca Gilda...................Amelita Galli-Curci Duke of Mantua..........Giacomo Lauri-Volpi [Debut] Maddalena...............Flora Perini Sparafucile.............Léon Rothier Monterone...............Italo Picchi Borsa...................Angelo Badà Marullo.................Millo Picco Count Ceprano...........Louis D'Angelo Countess Ceprano........Muriel Tindal [Last performance] Giovanna................Marie Mattfeld Page....................Virginia Grassi [Debut] Conductor...............Gennaro Papi

(край на цитата)

Следват цитати от изяви на Джакомо Лаури-Волпи през следващите дни и месеци на годината 1923.

Само 5 дни след дебюта в „Риголето“ следва главната роля на Родолфо в „Бохеми“ от Пучини:

Metropolitan Opera House January 31, 1923LA BOHÈME {199} Mimì....................Frances Alda Rodolfo.................Giacomo Lauri-Volpi Musetta.................Marie Sundelius Marcello................Antonio Scotti Schaunard...............Millo Picco Colline.................Léon Rothier Benoit..................Pompilio Malatesta Alcindoro...............Paolo Ananian Parpignol...............Pietro Audisio Sergeant................Vincenzo Reschiglian Conductor...............Gennaro Papi

(край на цитата)

Наново след само 2 дни идва нова главна роля на Джакомо Лаури-Волпи на 3 февруари – Алфредо в „Травиата“ от Верди, наново с Амелита Гали-Курчи, както при дебюта му в „Риголето“:

Metropolitan Opera House February 3, 1923 MatineeLA TRAVIATA {118} Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave Violetta................Amelita Galli-Curci Alfredo.................Giacomo Lauri-Volpi Germont.................Giuseppe Danise Flora...................Grace Anthony Gastone.................Angelo Badà Baron Douphol...........Millo Picco Marquis D'Obigny........Louis D'Angelo Dr. Grenvil.............Italo Picchi Annina..................Marie Mattfeld Conductor...............Roberto Moranzoni

(край на цитата)

Не мога да си представя тази практика на МЕТ – как може да играе даден солист все централни роли в 6 различни опери в течение на 20 дни! Както ще се разбере от моите цитати, след „Травиата“ следват още „Тоска“, „Севилският бръснар“ и „Анима Алегра“ (премиера в САЩ), като интервалите при първите 2 опери са само 3 или 2 дни! Това е направо престъпление на управата на МЕТ. Но в крайна сметка Джакомо Лаури-Волпи се е справил с този проблем – той е бил певец с отлични данни и добър опит до тази решителна за него година 1923.

И така, два дни след изявата в „Травиата“ на 3 февруари, следва изява на Джакомо Лаури-Волпи на 6 февруари в ролята на Каварадоси в „Тоска“ от Пучини. Ето ансамбъла (тук негова партньорка като Тоска е световно известната в тази епоха Мария Йерица):

Metropolitan Opera House February 6, 1923TOSCA {171} Tosca...................Maria Jeritza Cavaradossi.............Giacomo Lauri-Volpi Scarpia.................Antonio Scotti Sacristan...............Pompilio Malatesta Spoletta................Giordano Paltrinieri Angelotti...............Italo Picchi Sciarrone...............Louis D'Angelo Shepherd................Cecil Arden Jailer..................Pompilio Malatesta Conductor...............Roberto Moranzoni

(край на цитата)

И наново – този път само с пауза от един ден – на 8 февруари 1923 г. следва ПЕТАТА главна роля на Джакомо Лаури-Волпи, този път в ролята на Граф Алмавива в „Севилският бръснар“ от Росини, наново с „неговата партньорка“ Амелита Гали-Курчи от две предишни съвместни изяви:

Metropolitan Opera House February 8, 1923 MatineeIL BARBIERE DI SIVIGLIA {120} Figaro..................Titta Ruffo Rosina..................Amelita Galli-Curci Count Almaviva..........Giacomo Lauri-Volpi Dr. Bartolo.............Pompilio Malatesta Don Basilio.............Adamo Didur Berta...................Marie Mattfeld Fiorello................Vincenzo Reschiglian Sergeant................Pietro Audisio Conductor...............Gennaro Papi

(край на цитата)

Не трябва да се забравя, че ролята на Граф Алмавива той играе през 1920 г. в Оперния театър в Рим, така че я има вече в своя репертоар.

Сега следва пауза от 6 дни до следващата главна шеста роля на Джакомо Лаури-Волпи – премиерата в САЩ на операта „Анима Алегра“ от италианския композитор Франко Витадини (1884-1948, автор на 7 опери), в която опера Лаури-Волпи играе в ролята на Педро. Както виждаме от състава на ансамбъла по-долу, в ролята на Лучио играе българският тенор Арман Токатян:

Metropolitan Opera House February 14, 1923United States PremiereANIMA ALLEGRA {1} Vittadini-Adami/Motta Consuelo................Lucrezia Bori Pedro...................Giacomo Lauri-Volpi Sacramento..............Kathleen Howard Coralito................Queena Mario Lucio...................Armand Tokatyan Eligio..................Adamo Didur Carmen..................Grace Anthony Frasquita...............Marion Telva Mariquita...............Myrtle Schaaf Tonio...................Angelo Badà Diego...................Millo Picco Ramirrez................Italo Picchi Singer..................Rafaelo Díaz Gypsy...................Paolo Ananian Act II Ballet - Spanish Dances arranged by Rosina Galli a) Malaguena: Rosina Galli b) Panaderos: Rosina Galli, Giuseppe Bonfiglio, Florence Rudolph Conductor...............Roberto Moranzoni

(край на цитата)

След 1923 година Джакомо Лаури-Волпи продължава своето успешно участие в МЕТ, където изиграва до 1933 г. общо 27 роли в над 300 спектакъла.

Ще се спра на още 4 негови участия в тия години, първо през 1924 г. в операта „Кралят на Лахор“ от френския композитор Жюл Масне, където Лаури-Волпи играе в ролята на Алим – Кралят на Лахор. Цитирам ансамбъла при първата изява на 29 февруари 1924 г.

Metropolitan Opera House
February 29, 1924
Metropolitan Opera Premiere

LE ROI DE LAHORE {1}
Massenet-Gallet

Alim………………..Giacomo Lauri-Volpi
Sitâ………………..Delia Reinhardt
Scindia……………..Giuseppe De Luca
Indra……………….José Mardones
Timour………………Léon Rothier
Kaled……………….Merle Alcock

Conductor……………Louis Hasselmans

(край на цитата)

Операта „Кралят на Лахор“ е малко позната в България, въобще не е поставяна още там, въпреки че е една от най-успешните опери на големия френски композитор Жюл Масне. Сюжета е исторически и е свързан с годините, когато провинцията Лахор в днешен Пакистан е била самостоятелно кралство с монарх на име Алим, която роля играе Джакомо Лаури-Волпи.

За тази опера Пьотр Илич Чайковски пише следното:

„ (…) Операта ме завладя с изключителния чар на текстурата, простотата и в същото време свежестта на стила и мислите, богатството на мелодиите и особено елегантността на хармонията, и никъде няма измислица, всичко е оригинално“.

(край на цитата)

Една интересна подробност: През 2004 г. е направен запис в Италия на операта „Кралят на Лахор“ с участието на Ана Мария Санчес, Джузепе Гипали и българският баритон ВЛАДИМИР СТОЯНОВ в главните роли. Оркестърът и хорът на „Театро Ла Фениче“ участват в записа под диригентството на Марчело Виоти. Този запис на компактдиск се предлага в търговската мрежа за музикални записи.

Накрая няколко думи за днешния Лахор и малко история:

Лахор (на урду: لاہور‎; на пенджабски: لہور; на английски: Lahore) е град в Пакистан. Той е вторият в страната по население след Карачи с около 12 милиона жители (по данни от преброяването през 2017 г.). Лахорската крепост, обявена по-късно за паметник на Световното културно наследство на ЮНЕСКО, се появява на историческата карта през 12-и век, а градът става столица на прочутия завоевател Махмуд Газневи. В онзи период той се превръща в център на исляма на индийския полуостров. В Монголската империя Лахор играе ролята на западна столица. Като паметник на онова време са запазени прекрасни образци на монголската архитектура като Перлената джамия, Джамията Бадшахи или Императорската джамия и градините „Шаламар“. През 1799 г. градът е завладян от британски войски и става център на сикхите.

(край на цитата)

Следват други участия на Джакомо Лаури-Волпи в МЕТ, от които ще се спра на още три, първо в „Турандот“ от Пучини, където през 1926 г. той играе в ролята на Калаф заедно с Мария Йерица под диригентството на Тулио Серафин:

Metropolitan Opera House
November 16, 1926

United States Premiere

TURANDOT {1}
Puccini/Alfano-Adami/Simoni

Turandot…………….Maria Jeritza
Calāf……………….Giacomo Lauri-Volpi
Lių…………………Martha Attwood [Debut]
Timur……………….Pavel Ludikar [Debut]
Ping………………..Giuseppe De Luca
Pang………………..Angelo Badā
Pong………………..Alfio Tedesco
Emperor Altoum……….Max Altglass
Mandarin…………….George Cehanovsky
Maid………………..Louise Lerch
Maid………………..Dorothea Flexer

Conductor……………Tullio Serafin

(край на цитата)

През 1927 г. Джакомо Лаури-Волпи участва в новата продукция на „Норма“ от Белини в МЕТ в ролята на Полионе, заедно с Роза Понсел в ролята на Норма. Цитирам ансамбъла при първата изява:

Metropolitan Opera House
November 16, 1927
New production

NORMA {7}
Bellini-F. Romani

Norma……………….Rosa Ponselle
Pollione…………….Giacomo Lauri-Volpi
Adalgisa…………….Marion Telva
Oroveso……………..Ezio Pinza
Flavio………………Giordano Paltrinieri
Clotilde…………….Minnie Egener

Conductor……………Tullio Serafin

(край на цитата)

През 1929 г. Джакомо Лаури-Волпи играе в ролята на Родолфо в премиерата на „Луиза Милер“ от Верди в MЕТ през 1929 г. заедно с Роза Понсел, с която си сътрудничи няколко пъти. Цитирам ансамбъла при първата изява на 21 декември:

Metropolitan Opera House
December 21, 1929 Matinee
Metropolitan Opera Premiere

LUISA MILLER {1}
Giuseppe Verdi–Salvatore Cammarano

Luisa……………….Rosa Ponselle
Rodolfo……………..Giacomo Lauri-Volpi
Miller………………Giuseppe De Luca
Count Walter…………Tancredi Pasero
Wurm………………..Pavel Ludikar
Federica…………….Marion Telva
Laura……………….Aida Doninelli
Peasant……………..Giordano Paltrinieri

Conductor……………Tullio Serafin

(край на цитата)

Последното участие на Джакомо Лаури-Волпи в МЕТ е на 14 март 1933 г. в ролята на Канио от „Палячи“ на Леонкавало, което става при гостуване на МЕТ в Балтимор, Мериланд:

Baltimore, Maryland March 14, 1933PAGLIACCI {315} Nedda...................Lucrezia Bori Canio...................Giacomo Lauri-Volpi [Last performance] Tonio...................Armando Borgioli Silvio..................George Cehanovsky Beppe...................Angelo Badà Conductor...............Vincenzo Bellezza

(край на цитата)

Продължавам с изяви на Джакомо Лаури-Волпи на други оперни сцени:

След като получава намалени хонорари за два сезона поради финансовите ограничения на MЕТ в резултат на Голямата депресия, Лаури-Волпи напуска този оперен театър през 1933 г. и след това живее главно в Италия и в Burjassot, Испания, близо до Валенсия, където се установява през 1935 г. Друго планирано сътрудничество с MЕТ не се осъществява поради избухването на Втората световна война.

По време на войната Лаури-Волпи играе предимно в Италия, до 1947 г. основно в Миланската Скала, но наред и с други сцени, предимно в ролите на Калаф, Канио, Фауст, Манрико, Отело и в ролята на Джузепе Хагенбах в операта „Валли“ от Алфредо Каталани. Бенито Мусолини, който е голям почитател на певеца, го прави полковник в италианската армия по време на Втората световна война и Лаури-Волпи често пее на концерти при военни поделения.

В Италия той пее в „Teatro dell’Opera Roma“ (където отново се появява редовно от 1928 г. и играе общо 24 роли), в Миланската Скала, в която постига особени успехи. Върхът на неговта кариера там е през 1929 година, когато му предлагат да играе особено трудната роля на Арнолдо във „Вилхелм Тел“ от Росини, в чест на 100 години от рождението на Росини. Следват изяви в „Teatro San Carlo“ в Неапол, в „Teatro Communale di Bologna“, на Фестивала във Верона и в „Maggio Musicale Fiorentino“. Той също така гостува във важни оперни театри в чужбина: например през 1925 г. като Андреа Шение в Лондонската кралска опера (там отново през 1936 г. като Херцогът от Мантуа, като Радамес и като Каварадоси), в „Театро Реал Мадрид“, в „Teatro Colòn“ в Буенос Айрес, в „Theatro Municipal Rio de Janeiro“, във Виенската държавна опера (между 1929 и 1936 като Радамес, Херцогът от Мантуа, Каварадоси и Калаф), Парижката Гранд опера, „Opéra Comique“ в Париж, Брюкселската опера, Будапещенската държавна опера, Оперните театри в Монте Карло, Копенхаген и Стокхолм. В Германия той се изявява по време на турнето на Миланската Скала под диригентството на Тосканини в Берлин (1929) и в Хановерската опера (1938).

Ще дам някои подробности за изявите на Джакомо Лаури-Волпи във Виенската държавна опера. На тази сцена той е имал общо 8 изяви в оперите „Аида“, „Риголето“, „Тоска“ и „Турандот“. Цитирам списък на тези изяви с детайли по отношение на датите:

Vorstellungen mit Giacomo Lauri-Volpi

Aida

Radames | 2 Vorstellungen | 08.11.1934–12.03.1936

Rigoletto

Der Herzog von Mantua | 2 Vorstellungen | 31.05.1929–05.11.1934

Tosca

Mario Cavaradossi | 2 Vorstellungen | 10.06.1929–15.03.1936

Turandot

Calaf | 2 Vorstellungen | 14.11.1934–18.03.1936

(край на цитата)

Дебюта на Джакомо Лаури-Волпи във Виенската държавна опера е на 31 май 1929 г. в ролята на Херцогът от Мантуа в „Риголето“ от Верди, при следния ансамбъл:

Rigoletto (Besetzung | 31.05.1929)

Musik	Giuseppe Verdi
Dirigent	Robert Heger
Text von	Johann Christoph Grünbaum
Nach dem Italienischen des	Francesco Maria Piave
Regie	Hans Breuer
Der Herzog von Mantua	Giacomo Lauri-Volpi
Rigoletto	Emil Schipper
Gilda	Marie Gerhart
Graf von Monterone	Karl Norbert
Graf von Ceprano	Viktor Madin
Die Gräfin Ceprano	Irene Petrini
Marullo	Artur Wolken
Borsa	Anton Arnold
Sparafucile	Nicola Zec
Maddalena	Bella Paalen
Giovanna	Carola Jovanovic

(край на цитата)

Последната изява на Джакомо Лаури-Волпи във Виенската държавна опера е на 18 март 1936 г. в ролята на Калаф в „Турандот“ от Пучини, при следния ансамбъл:

Turandot (Besetzung | 18.03.1936)

Musik	Giacomo Puccini
Deutsche Übertragung von	Alfred Brüggemann
Musikalische Leitung	Hugo Reichenberger
Inszenierung	Lothar Wallerstein
Bühnenbild und Kostüme	Alfred Roller
Turandot	Maria Németh
Altoum	Gunnar Graarud
Timur	Franz Markhoff
Calaf	Giacomo Lauri-Volpi
Liù	Luise Helletsgruber
Ein Mandarin	Karl Ettl
Ping	Hermann Wiedemann
Pang	Hermann Gallos
Pong	Georg Maikl
Prinz von Persien	Adolf Nemeth
Der Henker	Ludwig Verlik

(край на цитата)

Джакомо Лаури-Волпи се сбогува официално с оперната сцена през 1959 г. в ролята на Манрико в „Teatro dell’Opera“ в Рим. Въпреки това, той продължава да пее по-късно – например с Мария Калас – и през 1972 г., на 80-годишна възраст, на гала концерт в „Gran Teatre del Liceu“ в Барселона, където изпълнява арията „Nessun dorma“ от „Турандот“ на Пучини, и на представление през 1976 г. („La donna è mobile“) от „Риголето“ на Верди.

Умира през 1979 г. в резултат на церебрална тромбоза след десетдневно лечение в клиника във Валенсия. Семейният гроб е в гробището на съседната община Годела (Godella). Внезапната му смърт в Бурхасот на 86-годишна възраст предотвратява планираното и стабилно завръщане окончателно в Рим.

На надгробния камък, погребан близо до любимата му съпруга е написано: “Моето тяло е в Испания, сърцето ми в Рим, душата ми към Бога”.

Ето още някои подробности от живота на Джакомо Лаури-Волпи и съпругата му:

В семейната гробница в Годела, където е погребан Лаури-Волпи през 1979 г. е погребана и съпругата му Мария Рос, починала на 14 септември 1970 г. в Бурхасот на 75-годишна възраст. През 1924 г. Мария Рос се омъжва за известния италиански тенор Джакомо Лаури-Волпи, след което двамата установяват своята резиденция в Бурхасот.

През 1926 г. той е мислил да остави сцената и “да се посвети на усъвършенстването на гласа на съпругата си”, точно когато е бил в разгара на кариерата си, но не се стига до това решение. Все пак след нейната смърт през 1970 г. Джакомо Лаури-Волпи създава в нейна памет “Международен вокален конкурс Мария Рос де Лаури-Волпи“. Каква прекрасна идея!

Работа като автор

Лаури-Волпи е автор на няколко книги и автобиографични произведения, включително „L’equivoco“ (1938), „La prode terra“ (1939), „Cristalli viventi“ (1948), „A viso aperto“ (1953), „Voci parallele“ (1955), „Misteri della voce umana“ (1957) и „La voz de Cristo“ (1969).

Значение и музикално наследство

Джакомо Лаури-Волпи е един от най-значителните тенори на своето време, изпява всички трудни белкантови роли и тия от епохата на веризъма и блести със своето високо „До“ до „Ре“ (или „Фа диез” в „Пуритани“ от Белини). Благодарение на традиционното си обучение по белканто, Лаури-Волпи е можел да пее лирични роли като Неморино от „Любовен еликсир“ на Доницети и Отело от едноименната опера на Верди. Любимата му роля е Манрико в “Трубадут” от Джузепе Верди. Стретата „Di quella pira“ е била едно от прочутите му изпълнения на сцена и на концерт. Записът на дуета Радамес-Аида от 3-то действие на едноименната опера на Верди с немския сопран Елизабет Ретберг (1894-1976) е един от най-важните записи в началото на 20-и век.

Тъй като Лаури-Волпи е бил много пестелив с гласа си и подобно на белкантовите певци от 19-и век знаел как да създава страхотни ефекти с малки средства, той успява да запази вокалната си сила до дълбока старост и да продължи да бъде на сцената след като е преминал 60 години, например с Мария Калас, към която е имал специални симпатии и е бил неин ментор. На 80 години той записва диск с добре познати оперни арии, които все още разкриват вокалните възможности на певеца, за когото се казва, че Джакомо Пучини е проектирал ролята на Калаф в „Турандот“, имайки предвид вокалните качества на Лаури-Волпи в тази епоха.

Цитирам репертоара на Джакомо Лаури-Волпи, първо от източник на немски език, после от такъв на италиански език:

Repertoire (Auswahl)

Titelrolle in Fra Diavolo von D. F. E. Auber
Arturo in I Puritani von Vincenzo Bellini
Pollione in Norma von Vincenzo Bellini
Elvino in La sonnambula von Vincenzo Bellini
Don José in Carmen von Georges Bizet
Faust in Mefistofele von Arrigo Boito
Titelrolle in Nerone von Arrigo Boito
Hagenbach in La Wally von Alfredo Catalani
Fernando in La favorita von Gaetano Donizetti
Nemorino in L’elisir d’amore von Gaetano Donizetti
Titelrolle in Poliuto von Gaetano Donizetti
Edgardo in Lucia di Lammermoor von Gaetano Donizetti
Titelrolle in Andrea Chénier von Umberto Giordano
Giannetto Malespini in La cena delle beffe von Umberto Giordano
Titelrolle in Faust von Charles Gounod
Canio in Pagliacci von Ruggero Leoncavallo
Turiddu in Cavalleria rusticana von Pietro Mascagni
Chevalier Des Grieux in Manon von Jules Massenet
König Alim in Le roi de Lahore von Jules Massenet
Roaul de Nangis in Les Huguenots von Giacomo Meyerbeer
Vasco da Gama in L’Africaine von Giacomo Meyerbeer
Titelrolle in Giovanni Gallurese von Italo Montemezzi
Enzo in La Gioconda von Amilcare Ponchielli
Prinz Kalaf in Turandot von Giacomo Puccini
Pinkerton in M adama Butterfly von Giacomo Puccini
Cavaradossi in Tosca von Giacomo Puccini
Titelrolle in Gianni Schicchi von Giacomo Puccini
Rodolfo in La Bohème von Giacomo Puccini
Chevalier Des Grieux in Manon Lescaut von Giacomo Puccini
Johnson in La fanciulla del West von Giacomo Puccini
Graf Almavia in Il barbiere di Siviglia von Giochino Rossini
Arnoldo in Guglielmo Tell von Gioachino Rossini
Licinius in La vestale von Gaspare Spontini
Radames in Aida von Giuseppe Verdi
Don Alvaro in La forza del destino von Giuseppe Verdi
Rodolfo in Luisa Miller von Giuseppe Verdi
Titelrolle in Otello von Giuseppe Verdi
Alfredo in La traviata von Giuseppe Verdi
Manrico in Il trovatore von Giuseppe Verdi
Herzog von Mantua in Rigoletto von Giuseppe Verdi
Riccardo in Un ballo in maschera von Giuseppe Verdi
Pedro in Anima allegra von Franco Vittadini

(край на цитата)

Сега репертоара на Джакомо Лаури-Волпи от източник на италиански език:

Repertorio

Repertorio operistico

Ruolo	Titolo	Autore
Fra Diavolo	Fra Diavolo	Auber
Arturo Talbo	I Puritani	Bellini
Pollione	Norma	Bellini
Elvino	La sonnambula	Bellini
Don José	Carmen	Bizet
Faust	Mefistofele	Boito
Nerone	Nerone	Boito
Lelio Torelli	Isabella Orsini	Brogi
Giuseppe Hagenbach	La Wally	Catalani
Fernando	La favorita	Donizetti
Edgardo	Lucia di Lammermoor	Donizetti
Nemorino	L’elisir d’amore	Donizetti
Poliuto	Poliuto	Donizetti
Lyonel	Marta	Flotow
Andrea Chénier	Andrea Chénier	Giordano
Giannetto Malespini	La cena delle beffe	Giordano
Don Casmurro	Don Casmurro	Gomes
Faust	Faust	Gounod
Canio	Pagliacci	Leoncavallo
Turiddu	Cavalleria rusticana	Mascagni
Des Grieux	Manon	Massenet
Alim	Il re di Lahore	Massenet
Werther	Werther	Massenet
Vasco de Gama	L’Africana	Meyerbeer
Raoul de Nangis	Gli ugonotti	Meyerbeer
Giovanni Gallurese	Giovanni Gallurese	Montemezzi
Enzo Grimaldo	La Gioconda	Ponchielli
Rinuccio	Gianni Schicchi	Puccini
Rodolfo	La bohème	Puccini
Mario Cavaradossi	Tosca	Puccini
B. F. Pinkerton	Madama Butterfly	Puccini
Renato Des Grieux	Manon Lescaut	Puccini
Calaf	Turandot	Puccini
Dick Johnson	La fanciulla del West	Puccini
Conte d’Almaviva	Il barbiere di Siviglia	Rossini
Arnoldo	Guglielmo Tell	Rossini
Licinio	La Vestale	Spontini
Duca di Mantova	Rigoletto	Verdi
Alfredo Germont	La traviata	Verdi
Radames	Aida	Verdi
Manrico	Il trovatore	Verdi
Rodolfo	Luisa Miller	Verdi
Riccardo	Un ballo in maschera	Verdi
Otello	Otello	Verdi
Don Alvaro	La forza del destino	Verdi
Pedro	Anima allegra	Vittadini

(край на цитата)

Ще завърша днешната статия за Джакомо Лаури-Волпи с неговата дискография (източник на немски език):

Diskografie (Auswahl)

Giuseppe Verdi: Il Trovatore. Giacomo Lauri-Volpi, Caterina Mancini, Carlo Tagliabue, Miriam Pirazzini u. a. Chor und Orchester der RAI, Dirigent: Fernando Prievitali (Vox/Turnabout; 1951. CD: Line; 2004)
Verdi: Il Trovatore. Maria Callas, Giacomo Lauri-Volpi, Cloe Elmo, Paolo Silveri, Italo Tajo u.a. Chor und Orchester Teatro San Carlo, Dirigent: Tullio Serafin (Live-Aufnahme von 1951. CD, Istituto Discografico Italiano. Label Cedar; 2001)
Giacomo Puccini: La Bohème. Giacomo Lauri-Volpi, Frances Schimenti, Giovanni Ciavola, Mafalda Micheluzzi, Chor und Orchester Teatro dell’Opera di Roma, Dirigent: Alberto Paoletti (Remington; 1953)
Giacomo Meyerbeer: Gli Ugonotti. Giacomo Lauri-Volpi, Antonietta Pastori, Giuseppe Taddei, Anna de Cavalieri, Nicola Zaccaria, Tomaso Frascati u.a., Chor und Orchester der RAI, Dirigent: Tullio Serafin (Aufnahme von 1956. Replica; 1980)
Giuseppe Verdi: Luisa Miller. Giacomo Lauri-Volpi, Lucy Kelston, Giacomo Vaghi u.a. Chor und Orchester der RAI, Dirigent: Mario Rossi (Cetra Everest; 1992)
Giacomo Lauri-Volpi. A selection of his finest recordings with the complete Victor sessions inc. Aida, Act III., w. Rethberg and De Luca. (CD. Pearl; 1993)
Giacomo Puccini: La Bohème. Renata Tebaldi, Giacomo Lauri-Volpi, Tito Gobbi, Elda Ribetti, Giulio Neri, Saturno Miletti u.a., Chor und Orchester Teatro San Carlo, Dirigent: Gabriele Santini (Aufnahme von 1951. 2 CD, G.O.P.; 1994)
Giacomo Lauri-Volpi: Recital. Opernarien aus Turandot, Tosca, La Gioconda, Il Trovatore, La Fanciulla del West, Otello. (La Voce Del Padrone; 1961)
Giacomo Lauri-Volpi. Opernarien von Rossini, Verdi, Meyerbeer, Donizetti. (Cetra; 1979)
Giacomo Lauri-Volpi: Florilegio Lirico Dell ‘800. Opernarien von Rossini, Donizetti, Gomez, Verdi (Cetra o. J.)

(край на цитата)

Нека почетем днес на 11 декември 2022 г. кръглите 130 години от рождението на знаменития тенор от Италия Джакомо Лаури-Волпи.

Мир на праха му!

……..