Драги приятели на оперната музика, в последния ден на юли – на 31-и през далечната 1930 година, е роден един голям испански драматичен тенор – Педро Лавирхен (Pedro Lavirgen), който днес на 31 юли 2025 г. щеше да навърши кръглите 95 години. Жалко, той се помина на 2 април 2023 г. в Мадрид на 92 години.
Наред с големите италиански тенори от генерацията си, за които писах през последните две години, напоследък за Марио дел Монако, Педро Лавирген е оставил трайни спомени в съзнанието на оперните любители не само в Испания, където той е особено на висока почит. За това говорят редицата отличия, ордени и медали, които е получил в родината си до сега. Ето някои от тях: национални награди за музикално изкуство през 1963 и 1972 години, Златен медал при конкурса за изящни изкуства в Мадрид през 1967 г., награди от прочути оперни театри, като: Златен медал през 1965 г. от Операта в Мексико, награда на театър „Liceo“ в Барцелона, награда на името на Верди през 1973 г., награда на името на Jussi Bjoerling в Модена през 1977. През 2013 г. той получава „Специалната награда“ за цялостното си творчество, която се дава за пръв път от престижното испанско списание за класическа музика „Codalario“.
Родом от Бухаланс (Кордоба), той е роден в неграмотно семейство. Баща му е изкарвал прехраната си като тъкач, берач на маслини и месар. Работил е от зори до здрач, за да издържа осемте си деца и с течение на времето не се е поколебал да подкрепя Педро – своето талантливо момче, което е станало певец – най-вече защото е бил упорит, много упорит.
Между 1959 и 1993 г. – 34 години, Педро Лавирхен е пял в най-добрите оперни театри, но не само се е сдобил с любовта на публиката поради приятния си характер. Колегите и критиците му също са уважавали кордобанския тенор.
Крехък и куц в детството поради сериозно падане и липса на медицински грижи, Лавирхен се научава да чете и пише на 13 години. Получава степен по учителство и работи като учител за кратък период. Пеенето е неговото призвание. За щастие, имаме записи, не много, които удостоверяват за поколенията стойността на един артист, спечелил уважението на оркестрови диригенти от ранга на Клаудио Абадо, Джанандреа Гавацени и Франческо Молинари Прадели. Всички те са диригенти, които знаят как да работят с певците и се поставят в служба на партитурата.
Лавирхен няма излъчването на дива и се сблъсква с „виртуозните певци“, които поемат ролята на звезда. Той е всеотдаен, но скромен изпълнител и освен това леко накуцва. Може би затова някои престижни театри му отказват уважението, което заслужава. Рядко е бил наеман в МЕТ в Ню Йорк и в Миланската Скала, личността му доминира само на сцената. Той утвърждава харизмата си пред публиката, но не и в офисите на театрите.
Преди да премина към биографията и творческия път на този артист, искам да подчертая, че той е гастролирал по всички най-известни оперни театри и музикални фестивали в света в роли от драматичния теноров жанр, главно в опери от италиански и френски композитори. Играл е както в Миланската Скала, така и във Виенската държавна опера, в „Ковънт Гардън“ в Лондон, в Парижката опера, в редица други европейски оперни театри, разбира се и извън Европа – главно в Северна и Южна Америка, включително и на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Понеже пиша за Виенската опера, ще обърна внимание, че при някои спектакли негови партньори са били и български артисти. Нека дам примери:
DON CARLO (ITAL.)
Dienstag, 14. Juni 1977 | 19:00 | in italienischer Sprache
50. Aufführung in dieser Inszenierung
- Miguel Gomez-Martinez | Dirigent
- Otto Schenk | Nach einer Inszenierung von
- Jürgen Rose | Bühnenbild und Kostüme
- NICOLAI GHIUSELEV | Filippo II.
- Pedro Lavirgen | Don Carlo
- Eberhard Waechter | Rodrigo
- Reid Bunger | Il Grande Inquisitore
- Alfred Šramek | Un frate (Carlo V.)
- Martina Arroyo | Elisabetta
- Eva Randova | Eboli
- Olga Warla | Tebaldo
- Ewald Aichberger | Conte di Lerma
- Marjorie Vance | Voce dal cielo
- Christa Reichert | Contessa d’Aremberg
(край на цитата)
Както виждаме, един превъзходен състав с участието на Никола Гюзелев като Крал Филип Втори, Еберхард Вехтер – прочутият австрийски певец и известно време директор на Виенската опера, Ева Рандова и Мартина Аройо, при това постановка на Ото Шенк.
През предната 1976 година имаме друг пример с още по-силно българско участие:
IL TROVATORE
Mittwoch, 29. September 1976 | 19:30 | in italienischer Sprache
91. Aufführung in dieser Inszenierung
- Giuseppe Patané | Dirigent
- Herbert von Karajan | Nach einer Inszenierung von
- Teo Otto | Bühnenbild
- Georges Wakhevitsch | Kostüme
- Franco Bordoni | Graf von Luna
- Lilijana Molnar-Talajic | Leonora
- MARGARITA LILOWA | Azucena
- Pedro Lavirgen | Manrico
- Peter Wimberger | Ferrando
- MILKANA NIKOLOVA | Inès
- Ewald Aichberger | Ruiz
- Karl Caslavsky | Ein Zigeuner
- Horst Nitsche | Ein Bote
(край на цитата)
Прекрасен състав – постановката е на Херберт фон Караян, дирижира легендарният диригент Джузепе Патане, роден през 1932 г., който така рано ни напусна. На 29 май 1989 г. той получава сърдечен удар по време на дирижиране на операта „Севилският бръснар“ от Росини на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен, веднага е откаран в болница, където умира. Солистите са също много добри – Маргарита Лилова и Милкана Николова между тях, като достойни партньорки на днешния юбиляр Педро Лавирген.
Понеже пиша за неговото участие заедно с български артисти при тези два примера, ще цитирам тук и всичките му изяви на сцената на Виенската държавна опера:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Aida | Radames | 15.03.1976 | 1 mal | |
| Carmen | Don José | 24.11.1972–22.01.1978 | 4 mal | |
| Cavalleria rusticana | Turiddu | 26.09.1975–02.03.1976 | 2 mal | |
| Don Carlo (Ital.) | Don Carlo | 08.03.1970–14.06.1977 | 7 mal | |
| Il trovatore | Manrico | 15.03.1968–08.12.1976 | 9 mal | |
| Norma | Pollione | 26.06.1980 | 1 mal | |
| Pagliacci | Canio (Pagliaccio) | 23.04.1966–07.11.1980 | 16 mal | |
| Tosca | Mario Cavaradossi | 22.09.1976 | 1 mal | |
| Turandot | Kalaf | 15.06.1975–21.04.1976 | 2 mal | |
| Un ballo in maschera | Gustaf III. | 18.06.1975–10.03.1976 | 3 mal |
(край на цитата)
Както се вижда, играл е в 10 различни роли от опери на Верди, Пучини, Леонкавало, Маскани, Белини и Бизе в годините между 1966 и 1980.
Дебюта на Педро Лавирген във Виена е на 23 април 1966 г. в ролята на Канио в „Палячи“ от Леонкавало. Цитирам състава на ансамбъла при този негов дебют:
Besetzung | 23.04.1966
| Dirigent | Wilhelm Loibner |
|---|---|
| Inszenierung | Paul Hager |
| Bühnenbilder und Kostüme | Jean-Pierre Ponnelle |
| Einstudierung der Chöre | Richard Rossmayer |
| Canio (Pagliaccio) | Pedro Lavirgen |
| Nedda (Colombina) | Wilma Lipp |
| Tonio (Taddeo) | Kostas Paskalis |
| Beppo (Arlecchino) | Murray Dickie |
| Silvio | Robert Kerns |
| Erster Bauer | Franz Bierbach |
| Zweiter Bauer | Fritz Sperlbauer |
(край на цитата)
Последната изява на Педро Лавирген във Виена е на 7ноември 1980 г. в същата роля на Канио в „Палячи“ от Леонкавало. Цитирам състава на ансамбъла при тази негова последна изява:
Besetzung | 07.11.1980
| Dirigent | Francesco Molinari-Pradelli |
|---|---|
| Inszenierung | Paul Hager |
| Bühnenbilder und Kostüme | Jean-Pierre Ponnelle |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Canio (Pagliaccio) | Pedro Lavirgen |
| Nedda (Colombina) | Andrée François |
| Tonio (Taddeo) | Matteo Manuguerra |
| Beppo (Arlecchino) | Yoshihisa Yamaji |
| Silvio | Hans Helm |
| Erster Bauer | Hans Christian |
| Zweiter Bauer | Ewald Aichberger |
(край на цитата)
След този увод ще се спра на биографията и творческия път на артиста.
Педро Лавирген (Pedro Lavirgen) е роден на 31 юли 1930 г. в Bujalance (Córdoba) / Андалузия. Още от дете проявява музикална дарба. Две са причините, които по-късно му съдействат да изгради внушителна вокална кариера, първо – трите прекарани години в интернат към болницата на братството „San Juan de Dios en Córdoba”, където той формира малък хор, и второ – влиянието на енорийския свещеник в Bujalance – Ladislao Senostaín, който организара хор и го прави свой солист. След като завършва гимназия, Лавирген заминава за Мадрид, където учи педагогика, но се занимава и с музика. Така след явяване на приемен изпит е приет в Камерния хор на Испанското радио в Мадрид.
Започва да работи в Мадрид като учител в начално училище, но заедно с това школува гласа си при Miguel Barrosa, по-късно и при педагожката Carlota Dahmen. Още през 1959 г. Педро Лавирген играе в сарсуела-театъра в Сарагоса в „Марина“ – сарсуела от Емилио Ариета – виден испански оперен и сарсуела-композитор, написал 4 опери и над 25 сарсуели. През 1964 г. Лавирген спечелва международен певчески конкурс в Барселона. Оперният му дебют е именно през 1964 г. в Оперния театър в Мексико-град в ролята на Радамес в „Аида“ от Верди, заедно с Антоанета Стела и Робърт Мерил. Това става благодарение на договора с импресариото José Tamayo , който го ангажира като първи тенор в компанията „Lírica Amadeo Vives”, с която предприемат това пътуване в Мексико. Със същата компания той играе после в Барселона в „Gran Teatro del Liceо” в ролята на Хосе в „Кармен“ от Бизе.
Така Педро Лавирген започва да изгражда една блесяща кариера, тръгвайки от големите театри в Испания и Южна Америка. През годините 1966-1982 той гастролира редовно в „Teatro Liceо“ в Барселона, в роли като Jacopo Foscari в операта „Двамата фоскари“ и Ернани в едноименната опера от Верди, също и в редица сарсуели – „La Dolores“ от Bretón, „Marina“ от Ариета. Ето по-подробно описание по години: 1968 – гастрол в Мадрид, 1969 – в Сантиаго де Чили като Каварадоси в „Тоска“ от Пучини, 1970 – в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес като Ариго в „Сицилиански вечерни“ от Верди и Андре Шение в операта от Джордано в Оперния театър в Дъблин, 1971 – като Дон Карлос в операта от Верди в Буенос Айрес и като Дон Хосе в „Кармен“ в „Teatro Regio“ в Торино, 1972 – като Калаф в „Турандот“ от Пучини в „Teatro San Carlo“ в Неапол.
През годините 1969-1972 той пее в различни роли в Оперния театър във Филаделфия, между тях и като Полионе в „Норма“ от Белини (заедно с Джоан Съдърланд в главната роля), в Монреал през 1973 г. в ролята на Канио в „Палячи“ от Леонкавало, 1975 – в Оперния театър в Ню Орлиънс като Радамес в „Аида“, като Манрико в „Трубадур“ от Верди в „Teatro Margherita“ в Генуа, през същата година – Дон Хосе в „Кармен“ в „Teatro Comunale“ в Болоня, а през 1976 г. – същата роля в Оперния театър в Тулуза. Следват през 1978 г. и 1979 г. участия на Фестивалите съответно в Единбург и Масерата.
Няма да изброявам отделно всички негови участия, ролите са почти същите, ще спомена само градовете и държавите: Токио (1973 – опери и 1985 – сарсуели), Верона (1974 и 1976), Миланската Скала (1976), Будапеща (1967-68, 1971, 1981), Виенска държавна опера (вече писах), МЕТ в Ню Йорк (1968 – само един път), „Ковънт Гардън“ в Лондон (1976, 1978), Фестивал в Брегенц (1981 – Отело в операта от Верди), Лисабон, Мюнхен, Хамбург, Прага.
Изявата на Педро Лавирген в МЕТ Ню Йорк е в ролята на Каварадоси в „Тоска“ от Пучини на 3 декември 1968 г. заедно с Lucine Amara като Тоска и William Dooley като Барон Скарпия.
Основни роли в големия репертоар на Педро Лавирген са драматичните партии от опери на италиански и френски композитори. Освен споменатите по-горе роли влизат още: Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Луиджи в „Мантията“ от Пучини и Маурицио в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа. Особено голям успех има изявата му заедно с Монсерат Кабайе през 1980 г. в операта „Турандот“ от Пучини, където двамата играят главните роли.
Цитирам списък на репертоара му (сарсуели и опери) от източник на немски език:
Rollenverzeichnis
Zarzuelas
- La alegría de la huerta
- Cadiz
- La Dolores von Tomás Bretón
- Doña Francisquita
- El Duo del Africana
- Marina von Emilio Arrieta – Jorge
- La Tabernera del Puerto
……
Opern
Cilea: Maurizio in Adriana Lecouvreur
Donizetti: Edgardo in Lucia di Lammermoor
Giordano: Titelpartie in Andrea Chénier
Leoncavallo: Canio in Pagliacci
Mascagni: Turiddu in Cavalleria rusticana
Montemezzi: Avito in L’amore dei tre re
- Renato des Grieux in Manon Lescaut
- Mario Cavaradossi in Tosca
- Pinkerton in Madama Butterfly
- Luigi in Il tabarro
- Kalaf in Turandot
- Titelpartie in Ernani
- Jacopo Foscari in I due Foscari
- Conte di Mantova in Rigoletto
- Manrico in Il trovatore
- Arrigo in I vespri siciliani
- Gustaf III. in Un ballo in maschera
- Alvaro in La forza del destino
- Titelpartie in Don Carlos
- Radames in Aida
- Titelpartie in Otello
(край на цитата)
През цялата си професионална дейност Педро Лавирген прави музикални записи с опери, сарсуели и отделни песни, издавани от различни фирми, между които „HMV,“ „Alhambra“ и други. Редица от тях могат да се чуят в YouTube и други електронни портали.
Официалната му певческа дейност трае до 2001 г., но практически се разделя с оперната сцена през 1993 г. След това се посвещава на педагогическа практика в родината ти, като става декан на вокалния факултет на музикалната академия в Мадрид – „Real Conservatorio de Madrid“.
За голямата благодарност, която му дължат сънародниците, Педро Лавирген приживе е възнаграден с редица почести: в Кордоба има улица, която носи неговото име, в Bujalance – родното му място един площад също е наименован на него, Международният вокален конкурс в Кордоба се нарича „Конкурс Педро Лавирген“, Музикално-културната асоциация в Bujalance (оркестър, хор и театрална група) се наричат „Асоциация Педро Лавирген“ и най-сетне Общинското музикално училище в Bujalance носи името „Тенор Педро Лавирген“.
Ето един чудесен пример как испанците уважават заслужилите си артисти в областта на музикалното изкуство.
Във връзка със смъртта на Педро Лавирхен през април 2023 г., редица медии в Испания публикуват тогава траурни съобщения по случая. Аз цитирам в оригинал и в превод на български език три такива публикации:
Портал „ABC Cordoba“
02/04/2023
Muere Pedro Lavirgen a los 92 años, el tenor cordobés y la voz en los grandes escenarios del mundo
El artista de Bujalance ha fallecido este Domingo de Ramos en Madrid
El tenor cordobés Pedro Lavirgen ha muerto este Domingo de Ramos en Madrid a los 92 años, según ha adelantado Diario Córdoba y ha podido confirmar ABC Córdoba de fuentes cercanas a la familia, después de una prolífica carrera artística especialmente ligada a la lírica.
Lavirgen nació en Bujalance en julio de 1930. Pagó un alto precio por un desgraciado accidente durante la guerra con sólo siete años en Jaén. Tras la contienda, el cordobés ingresó en el Hospital San Juan de Dios en Córdoba y allí permaneció interno durante tres años convaleciente de una lesión que le ha acompañado toda su vida.
Allí pudo cantar en el coro del hospital, del que pronto se convirtió en solista. En el año 1941 abandonó el San Juan de Dios con una pierna maltrecha y una formación escolar prácticamente inédita. En Bujalance estudió bachillerato, se matriculó por libre en Magisterio y se metió en el coro parroquial.
Pero su maduración como cantante no se produjo hasta años después, en Madrid, donde fue destinado como maestro y pudo estudiar canto de forma reglada. Luego ingresó en el coro de Radio Nacional de España y, más tarde, en el del Teatro de la Zarzuela. Debutó como primer tenor en 1959.
Ha pasado los escenarios de todos los grandes países con arraigo musical del mundo. Destacan los más de tres lustros que consiguió asentarse en la Ópera de Viana.
Entre los galardones que ha conseguido destacan los premios nacionales de Teatro de 1963 y 1972, la medalla de oro del Círculo de Bellas Artes de Madrid en 1967, la medalla de oro del Círculo de la Ópera de México en 1965, la del Liceo barcelonés en 1969, el Verdi de Oro en 1973 y el Jussi Björling de Módena en 1977.
Lavirgen, que cuenta con una calle en su nombre en Córdoba capital y numerosos reconocimientos más allá de los premios, ha fallecido esta tarde en la capital de España.
(край на цитата)
Превод:
Портал “ABC Cordoba”
02/04/2023
Педро Лавирхен, роденият в Кордоба тенор и глас на най-великите световни сцени, умира на 92 години
Артистът от Бухаланс почина тази „Цветница“ в Мадрид
Роденият в Кордоба тенор Педро Лавирхен почина тази „Цветница“ в Мадрид на 92-годишна възраст, според „Diario Córdoba“ и потвърдено от „ABC Córdoba“ чрез източници, близки до семейството, след плодотворна артистична кариера, свързана особено с операта.
Лавирхен е роден в Бухаланс през юли 1930 г. Той плаща висока цена за злощастен инцидент по време на война в Хаен, когато е само на седем години. След войната кордобанецът е приет в болницата „Сан Хуан де Диос“ в Кордоба и остава там три години, възстановявайки се от контузия, която го е измъчвала през целия му живот.
Там той успява да пее в болничния хор, където скоро става солист. През 1941 г. напуска „Сан Хуан де Диос“ с контузен крак и практически без официално образование. В Бухаланс учи в гимназия, записва се като частен ученик в учителската професия и се присъединява към енорийския хор.
Но зрелостта му като певец настъпва едва години по-късно, в Мадрид, където е назначен за учител и успява да учи пеене официално. След това се присъединява към Хора на Испанското национално радио, а по-късно и към „Театро де ла Сарсуела“. Дебютира като първи тенор през 1959 г.
Той е изнасял концерти на сцените на всички големи музикално ориентирани страни по света. От особено значение са неговите повече от петнадесет години успех в операта във Виана.
Сред наградите му са Националните театрални награди през 1963 и 1972 г., златният медал от „Círculo de Bellas Artes“ в Мадрид през 1967 г., златният медал от „Círculo de la Ópera“ в Мексико през 1965 г., златният медал от „Liceu“ в Барселона през 1969 г., „Verdi de Oro“ през 1973 г. и наградата „Jussi Björling“ в Модена през 1977 г.
Лавирген, на чието име е кръстена улица в Кордоба и множество признания освен наградите си, почина този следобед в столицата на Испания.
(край на превода)
Цитирам второ съобщение за смъртта на Педро Лавирхен:
Портал „El Correo“
Lunes, 3 de abril 2023
Fue uno de los grandes tenores españoles del siglo XX. De haber nacido en Texas o Nebraska, hace tiempo que se habrían rodado ya un par de películas sobre la vida y milagros de Pedro Lavirgen. Natural de Bujalance (Córdoba), nació en el seno de una familia analfabeta. Su padre se ganaba la vida como espartero, vareador de aceitunas y matarife. Trabajaba de sol a sol para mantener a los ocho hijos y con el tiempo no dudó en apoyar al chaval que le había salido cantarín y sobre todo tenaz, muy tenaz. Entre 1959 y 1993 llegó a cantar en los mejores teatros de ópera, pero no solo se hizo querer por el público. También los colegas y la crítica especializada tenían un especial aprecio por el tenor cordobés. El domingo falleció en Madrid a los 92 años y los recuerdos se agolpan. Los aficionados saben mucho de Lavirgen. Era un hombre transparente y genuino.
Enclenque y cojo en la infancia por una grave caída y falta de asistencia médica, aprendió a leer y escribir a los 13 años. Se licenció en Magisterio y ejerció de maestro durante un brevísimo periodo. Lo suyo era cantar. Por fortuna tenemos discos, no muchos, que certifican para la posteridad la valía de un artista que se ganó el respeto de directores de orquesta de la talla de Claudio Abbado, Gianandrea Gavazzeni y Francesco Molinari Pradelli. Todos ellos, maestros que sabían respirar con los cantantes y se ponían al servicio de la partitura. Lavirgen no tenía talante de divo y chocaba con los virtuosos de la batuta que asumían el rol de estrella. Era un intérprete entregado pero humilde y, además, renqueaba ligeramente. Quizás por eso algunos coliseos de campanillas le negaron el respeto que se merecía. En el Met de Nueva York y en la Scala de Milán lo contrataron pocas veces; su personalidad solo arrollaba en el escenario. Hacía valer su carisma delante del público pero no en los despachos.
Pese a todo, nunca sintió la necesidad de cambiar. Le bastaba con sentirse adorado en la Ópera de Viena –donde cantó en 16 temporadas seguidas–, y en el Liceu de Barcelona, que lo tuvo como presencia fija durante casi una década. Era leal a muerte con los que le querían. El talante de Lavirgen se había forjado en los tres años que pasó en un hospital de los Hermanos de San Juan de Dios, donde no solo se recuperó de una lesión atroz en la rodilla, fruto de una caída a plomo sobre una piedra, sino que le dio tiempo a educar la voz en el coro del centro.
Ya mayorcito, libre de muletas y aparatos ortopédicos, terminó el Bachillerato y obtuvo el título de maestro, volcándose en la natación para recuperar la forma física. Quería ser cantante de ópera a toda costa. El párroco de Bujalance, el carmelita descalzo Ladislao Senosiain, asumió el papel de ángel tutelar y logró que se marchara a Madrid. Allí ganó una plaza de profesor en un colegio y empezó a cantar en funerales para llegar a fin de mes. También estudió música en el Conservatorio y pulió su instinto de actor en la Escuela Superior de Arte Dramático. El maestro de canto Miguel Barrosa y más tarde Alessandro Zilliani en Italia vieron su potencial y no tardaron en ponerlo en el cajón de salida. No tardó en cantar por todas partes. De Japón a Chile, pasando por Italia y Reino Unido.
Éxitos en Bilbao
No se prodigó en los estudios de grabación pero sí lo suficiente para dejar discos apabullantes. Entre ellos, hay una selección de arias del sello EMEC que incluye los principales caballos de batalla de ‘Tosca’, ‘Turandot’, ‘Andrea Chénier’, ‘Aida’, ‘Otello’, ‘La forza del destino’ y… ‘Granada’. No faltan tampoco registros de zarzuela como ‘Doña Francisquita’ y joyas verdianas, registradas en vivo y en directo, como ‘Aida’, con Jessye Norman y Fiorenza Cossoto.
La suya era una voz de muchos decibelios, con agudos que clavaba como puñales y una capacidad pulmonar que le permitía jugar con los golpes de efecto. Sentía debilidad por el repertorio dramático y verista, como demostró en la ABAO, allá por 1971, con una interpretación inolvidable del Don José de ‘Carmen’. Al año siguiente, volvió a convencer en Bilbao, esta vez con ‘Andrea Chénier’, y en 1976 se atrevió con un título menos lucido, ‘I Masnadieri’, de Verdi. En 1981 cantó por última vez en la ABAO, nada menos que en ‘Zigor’, de Escudero. Nada le arredraba. Su mayor pena fue la muerte de su mujer. Lo demás, decía, «no merece quebrantos».
(край на цитата)
Превод:
Портал “El Correo”
Изабел Урутия Кабрера
Понеделник, 3 април 2023 г.
Той беше един от великите испански тенори на 20-ти век. Ако беше роден в Тексас или Небраска, отдавна щяха да бъдат направени няколко филма за живота и чудесата на Педро Лавирхен. Родом от Бухаланс (Кордоба), той е роден в неграмотно семейство. Баща му е изкарвал прехраната си като тъкач, берач на маслини и месар. Работил е от зори до здрач, за да издържа осемте си деца и с течение на времето не се е поколебал да подкрепя момчето, което е станало певец и най-вече упорит, много упорит. Между 1959 и 1993 г. той е пял в най-добрите оперни театри, но не само се е сдобил с любимия си характер на публиката. Колегите и критиците му също са уважавали кордобанския тенор. Той почина в неделя в Мадрид на 92-годишна възраст и спомените за него нахлуват в нас. Феновете знаят много за Лавирхен. Той беше прозрачен и искрен човек.
Крехък и куц в детството поради сериозно падане и липса на медицински грижи, той се научава да чете и пише на 13 години. Получава степен по учителство и работи като учител за много кратък период. Пеенето е неговото призвание. За щастие, имаме записи, не много, които удостоверяват за поколенията стойността на един артист, спечелил уважението на оркестрови диригенти от ранга на Клаудио Абадо, Джанандреа Гавацени и Франческо Молинари Прадели. Всички те бяха диригенти, които знаеха как да работят с певците и се поставят в служба на партитурата.
Лавирхен нямаше излъчването на дива и се сблъскваше с виртуозите, които поемаха ролята на звезда. Той беше всеотдаен, но скромен изпълнител и освен това леко накуцваше. Може би затова някои престижни театри му отказваха уважението, което заслужаваше. Рядко е бил наеман в МЕТ в Ню Йорк и в Миланската Скала, личността му доминираше само на сцената. Той утвърждаваше харизмата си пред публиката, но не и в офисите.
Въпреки всичко, той никога не чувстваше нужда да се променя. Достатъчно му беше да се чувства обожаван във Виенската опера, където пя 16 поредни сезона, и в „Лицеу“ в Барселона, където беше постоянен участник в продължение на почти десетилетие. Той беше безрезервно лоялен към тези, които го обичаха.
Характерът на Лавирхен се е изковал през трите години, които прекарва в болница, управлявана от Братята на Свети Йоан Божи, където не само се възстановява от ужасяваща травма на коляното, получена в резултат на падане върху скала, но и му дава време да тренира гласа си в хора на центъра.
Като възрастен, освободен от патерици и ортези, той завършва гимназия и получава учителска степен, като се насочва към плуване, за да се върне във форма. Иска да стане оперен певец на всяка цена. Енорийският свещеник на Бужаланс, босият кармелит Ладислао Сеносяин, поема ролята на ангел-пазител и го убеждава да се премести в Мадрид. Там той печели учителска позиция в училище и започва да пее на погребения, за да свързва двата края. Той също така учи музика в Консерваторията и усъвършенства актьорските си умения в „Escuela Superior de Arte Dramático“ (Училище за драматични изкуства). Учителят по пеене Мигел Бароса, а по-късно и Алесандро Зилиани в Италия, виждат потенциала му и бързо го поставят в стартовия състав. Скоро той започва да пее навсякъде – от Япония до Чили, през Италия и Обединеното кралство.
Успехи в Билбао
Пабло Лавирхен не прекарва много време в звукозаписното студио, но го прави интензивно, за да остави след себе си някои зашеметяващи албуми. Сред тях е селекция от арии от лейбъла „EMEC“, която включва основните произведения на „Тоска“, „Турандот“, „Андре Шение“, „Аида“, „Отело“, „Силата на съдбата“ и… „Гранада“. Има и записи на сарсуели като „Доня Франсискита“ и бисери на Верди, записани на живо, като „Аида“ с Джеси Норман и Фиоренца Косото.
Гласът му е с висок децибел, високи ноти, които пронизват като ками, и обем на белите дробове, който му позволява да пее с драматични ефекти. Има слабост към драматичния и веристичен репертоар, което демонстрира в „ABAO“ през 1971 г. с незабравимо изпълнение на Дон Хосе в „Кармен“. На следващата година той отново е убедителен в Билбао, този път с „Андре Шение“, а през 1976 г. се осмелява да се заеме с по-малко прочутото заглавие – „Маснадиери“ от Верди. През 1981 г. пее за последен път в „ABAO“, не в друго, а в „Зигор“ от Ескудеро. Нищо не го смущава. Най-голямата му мъка е смъртта на съпругата му. Останалото, казва той, „не си струва труда“.
(край на превода)
Накрая цитирам трето траурно съобщение за кончината на Педро Лавирхен, поместено от испанска медия през април 2023 г.:
Портал „El País“
Madrid – 03 ABR 2023
Muere el tenor Pedro Lavirgen, estrella de la lírica española, a los 92 años
El artista, que actuó en los principales teatros de ópera del mundo, tuvo como uno de sus grandes papeles el de Radamés en ‘Aida’
El tenor cordobés Pedro Lavirgen (Bujalance, Córdoba, 1930) falleció el domingo a los 92 años, informó en su cuenta de Twitter el Teatro de la Zarzuela, de Madrid, donde desarrolló gran parte de su carrera. Lavirgen debutó en este teatro en 1962 con Doña Francisquita: “En esta casa, que nunca le olvidará, cosechó innumerables triunfos”, añadía el mensaje. El Instituto Nacional de las Artes Escénicas y de la Música (Inaem) lo destaca como “una de las grandes estrellas de la generación dorada de …..
(не може да се копира повече !)
Превод:
Портал „El País“
Мадрид – 03 април 2023 г.
Тенорът Педро Лавирхен, звезда на испанската опера, почина на 92 години
Артистът, който се изявявал във водещите оперни театри по света, е изиграл една от най-великите си роли като Радамес в „Аида“.
Роденият в Кордоба тенор Педро Лавирхен (Bujalance, Кордоба, 1930 г.) почина в неделя на 92-годишна възраст, съобщи в профила си в „Twitter“ театърът „Teatro de la Zarzuela“ в Мадрид, където Педро Лавирхен прекарва голяма част от кариерата си.
Лавирхен дебютира в този театър през 1962 г. с „Доня Франсискита“: „В този театър, който никога няма да го забрави, той постига безброй триумфи“, се добавя в съобщението. Националният институт за сценични изкуства и музика („INAEM“) го откроява като „една от големите звезди на златното поколение на…
(не може да се копира повече !
(край на превода)
Остава в края на тази статия да почетем днес на 31 юли 2025 г. 95 години от рождението на тенора Педро Лавирхен. Той е оставил прекрасни спомени и записи от дългата си артистична дейност в цял свят.
Мир на праха му!
………..
Записи:
Pedro Lavirgen – Nessun Dorma con bis
Teatro San Carlo di Napoli
https://www.youtube.com/watch?v=4bDosijgQZk&ab_channel=FitnessVocal-CarlosVinsac
´´´´
Pedro Lavirgen – La Roca Fría del Calvario
El gran tenor y maestro de maestros Don Pedro Lavirgen interpreta la romanza de la zarzuela “La Dolorosa” La roca fría del calvario.
….
Pedro Lavirgen – Celeste Aida (Scala di Milano, 05-02-76)
´´´´
“La fleur que tu m’avais jetée” Tenor: Pedro Lavirgen. BIZET …
´´´´
Pedro Lavirgen – Tenor
´´´´
“Recondita Armonia” Tenore: Pedro Lavirgen. PUCCINI …
´´´´
El tenor Pedro Lavirgen canta “Canción de jinete”
´´´´
Pedro Lavirgen canta “Adiós Granada”
´´´´´´´´´´.