Robin Legatte

Британският тенор Робин Лигейт, който днес празнува рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 18 април 2021 г. навършва кръглите 75 години един голям британски певец – тенорът Робин Лигейт (Robin Leggate).

Този прочут певец през втората половина на миналия век, чиито оперни и концертни изяви продължиха и през първите 15 години на 21-и век, изгради внушителна кариера както в Европа, така и в Америка (главно в САЩ), Австралия и в Южна Африка. Редица години е бил член на ансамблите на двата най-известни лондонски оперни театъра – Ковънт Гардън и Английската национална опера (ЕNO), гостувал е в редица европейски държави – Германия (Хамбург, Мюнхен, Берлин), Франция, Италия, Нидерландия, Австрия (Фестивалът в Залцбург) и други. В САЩ гостува в МЕТ в Ню Йорк, в Чикаго, Вашингтон и в други оперни театри. Концертнита му изяви често са съпровождани от прочути симфонични оркестри в Западна Европа, също и от такива в Санкт Петербург и Беларусия.

На днешния ден през 2016 г., когато Робин Лигейт навърши кръглите 70 години, аз написах малка статия за него, днес разширявам същата с данни, които тогава не съм проучвал или не знаех и се радвам днес наново да го почета със статия. Както ще видим, той има много широк репертоар, участвал е в най-различни роли, не винаги главни, но този репертоар е много разнообразен и обхваща най-разнообразни автори – от предкласика, класика, романтизъм, италиански, немски, френски, славянски композитори, опери от съвременни автори. Ролите му в опери от съвременни автори са много: Captain Vere в „Billy Budd“, Gustav von Aschenbach в „Смърт във Венеция“, Sir Philip Wingrave в „Owen Wingrave“ – всички от Бенджамин Бритън, но и от други автори. Само като паралел, Робин Лигейт играе и в опери от предкласиката, като в роята на Eumete в „Ulisse“ от Клаудио Монтеверди.

Освен това Робин Лигейт е предпочитан певец за музикални записи, и то на опери също от най-различни композитори, например Ариго Бойто („Мефистофел“ заедно с Николай Гяуров и Мирела Френи), Джоакино Росини („Отело“), Бедржих Сметана („Продадена невеста“), Бохуслав Мартину („Гръцки пасион“), Алфред Шнитке („Живот с един идиот“) и други. После ще дам повече подробности.

Вярно е, Робин Лигейт вече 5 години няма нови оперни или концертни изяви, последните му оперни участия бяха през юли 2017 г., след като навърши 70 години и оттогава няма сведения в медиите за нови такива.

Eто една малка информация за последните оперни участия на Робин Лигейт – през сезона 2010/2011 в Лондон и в Париж, както и изяви през юли 2017 г. в Лондон в театъра Ковънт Гардън:

Von  / Bis Oper  Rolle  Ort   Jul 17   Turandot Altoum it Royal Opera, London ML: D Ettinger; R: A Serban  Jun-Jul 11   Madama Butterfly Goro Royal Opera, London ML: Nelsons / Paul Wynne Griffiths; Okt 10-Jun 11   Le nozze di Figaro Don Basilio it Opéra National de Paris ML: Philippe Jordan / D Ettinger; R: Strehler / H Camerlo 

(край на цитата)

Ето подробности за изявите му в Лондон през юли 2017 г. в „Турандот“ от Пучини:

Giacomo Puccini   Turandot 5, 8m, 9, 11, 12m, 14, 15m, 16a Jul 2017   Auf Italienisch mit Übertiteln auf Englisch London, ROH Royal Opera Dirigent   Dan Ettinger Regisseur   Andrei Serban Bühnenbild   Sally Jacobs Beleuchtung   F Mitchell Dana Choreograph   Kate Flatt   ~ Princess Turandot    Christine Goerke / Lise Lindstrom Calaf    Aleksandrs Antonenko / Roberto Alagna / Alfred Kim Liù    Dinara Alieva / Aleksandra Kurzak Timur    In-Sung Sim / Brindley Sherratt Ping    Michel de Souza / ZhengZhong Zhou Pang    Aled Hall / Samuel Sakker Pong    Pavel Petrov / David Junghoon Kim Emperor Altoum    ROBIN LEGGATE Mandarin    Yuriy Yurchuk

(край на цитата)

Вярно е, ролята на Emperor Altoum не е главна, но през 2017 г. той е бил на 71 години и въпреки това през юли 2017 г. е имал 8 изяви в тази опера. Калко красив жест на ръководството на Ковънт Гардън – той е бил толкова дълги години член на тази опера и през 2017 г. в края на вокалната му дейност се дава възможност отново да бъде на сцената на този прочут в цял свят оперен театър. Респект!

Като прочетох в състава името на Павел Петров в ролята на Понг, малко се съмних дали това не е български певец. Проверих в Интернет – Павел Петров е от Белорусия, при това известен солист в различни оперни театри. Само за сведение, ето някои негови ангажименти от 2015 до 2017 година (Лондон, Цюрих, Букурещ, Кил, Санкт Петербург):

Fra  / Til Opera  Rolle  Sted   jul 17   Turandot Pong it Royal Opera, London Dir.: D Ettinger; Prod.: A Serban   mai 16   Orlando paladino Licone Opernhaus Zürich Dir.: G Capuano; Prod.: Mijnssen   apr 16   Die Zauberflote 1. Geharnischter Mann de Opernhaus Zürich Dir.: Luisi; Prod.: Tatjana Gürbaca   mar 16   Le comte Ory Un coryphée fr Opernhaus Zürich Dir.: Jean-Christophe Spinosi; Prod.: M Leiser / Caurier   des 15   Turandot Pong it Opernhaus Zürich Dir.: Alexander Joel; Prod.: G Del Monaco   des 15   Turandot Il Principe di Persia it Opernhaus Zürich Dir.: Alexander Joel; Prod.: G Del Monaco   okt-nov 15   Eugene Onegin Lensky Bucharest National Opera, Bucuresti Dir.: Iurie Florea; Prod.: Caramitru   jan-mai 15   Eugene Onegin Lenskij Theater Kiel Dir.: Georg Fritzsch; Prod.: Fassbaender   okt 14-jul 15   La traviata Alfredo Germont it Mikhailovsky Theatre, St Petersburg Dir.: Klinichev / Nyaga / D Jurowski; Prod.: Gaudasinsky 

(край на цитата)

Ще се върна отново на Робин Лигейт. Все пак един парадокс е, че макар и толкова популярен, в момента той няма страница в Уикипедия на никакъв език. За мен това е непонятно – до сега често критикувах липсата на такива страници за редица български оперни артисти, сега за пръв път установих, че има пропуск и за артисти от западни страни. Не знам как е станало, защо още е пропуснат, особено на английски език, след като е един от най-известните британски тенори през втората половина на миналия век.

В Интернет има десетки линкове към отделни информации за негови оперни участия, концертни изяви и музикални записи, но една систематизирана информация както при стотици негови колеги липсва. Даже опитах да намеря нещо като потърся с името му на кирилица. И тогава останах особено изненадан – този певец може да е познат на запалените оперни любители в България. Аз знам, че Българското национално радио има специални предавания за оперни любители, едно от които е нощната програма „Еврокласик ноктюрно“, което съм слушал при мои гостувания в България. Така че попаднах за Робин Лигейт на следната информация:

Програмата на „Еврокласик ноктюрно“ от 21 до 31 януари 2015

Българско национално радио

(откъс за 28 януари)

28 януари


Джоакино Росини (1792–1868) „Жената от езерото“ – опера в две действия по либрето на Андреа Леоне Тотола.


Участват:
Уберто (наричан още Джакомо – Крал на Шотландия) – Хуан-Диего Флорес (тенор);
Елена (Жената от езерото) – Джойс Ди Донато (мецосопрано);
Малкълм Греъм – Даниела Барселона (мецосопрано);
Дъглас / Бертрам – Саймън Орфила (бас);
Родриго – Родерик – Колин Лий (тенор);
Албина – Юстина Грингите (мецосопрано);
Серано – РОБИН ЛИГЕЙТ (тенор);
Певец – Кристофър Лакнер (баритон);
Кралски войник – Пабло Бемш (тенор).


Съпровождат хорът и оркестърът на Кралската опера „Ковънт Гардън”. Диригент – Микеле Мариоти.
3:00 часа – Първо действие
4:37 часа – Второ действие

(край на цитата)

Останах особено възхитен, но от друга страна ме разочарова времето на предаването – кой ще слуша радио между 3 часа през нощта и рано сутринта. Може би само единици най-запалени привърженици на музиката и специално на оперното изкуство. Прочетох още, че преди това – на 9 април и на 24 септември 2014 г. е имало същото предаване на тази чудесна опера от Росини, пак в тия нощни часове.

Като пиша тези редове си спомням, че през 2015 г. българската певица и вокален педагог Дарина Такова обяви във „Фейсбук“, че млади български оперни певци ще подготвят тази опера от Росини и ще я представят в Созопол. Чудесно. Както тя пише, това е една от най-хубавите, но малко познати лирични опери на големия италиански майстор. Сега от тази справка можем да видим какви големи оперни артисти са участвали в продукцията на Ковънт Гардън, като Хуан Диего Флорес (Дарина Такова има снимка на стената си заедно с този прекрасен лиричен тенор), Джойс Ди Донато, Даниела Барселона, Робин Лигейт и други.

Ще дам биографични данни и сведения за дейността на днешния юбиляр:

Британският тенор Робин Лигейт (Robin Leggate) е роден на 18 април 1946 г. във West Kirby (графство Cheshire във Великобритания). Лигейт не започва от рано с музиката – най-напред следва инженерни науки и икономика и успява да се дипломира в тези две специалности с академичната степен „Master of Arts“. През годините 1973-1975 решава да се отдаде на вокалното изкуство, като школува гласа си в „Royal College of Music“ в Лондон. През 1975 г. той е носител на награда от вокалния конкурс „Richard Tauber“ в Лондон. Две години по-късно идва първият успех – дебюта му в лондонския Ковънт Гардън в ролята на Касио в операта „Отело“ от Верди. Следва знаменита кариера в този театър: Наработ в „Саломе“ и Елемер в „Арабела“ от Рихард Щраус, Тамино във „Вълшебната флейта“ от Моцарт (1979 г.), Художникът в „Лулу“ от Албан Берг и Миме в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер (1994 г.), Панг в „Турандот“ от Пучини (1996 г.), както и роли в „Трубадур“ от Верди и „Княз Игор“ от Бородин.

Заедно с тези изяви в Лондон, Робин Лигейт гастролира в редица държави в различни континенти: през 1982 г. в Австралия в ролята на Ферандо в „Така правят всички“ от Моцарт на сцената на „South Australian Opera Adelaide“, в Париж като Тамино във „Вълшебната флейта“ от Моцарт в „Théatre Chatelet“, в Шотландия като Айзенщайн в „Прилепът“ от Йохан Щраус и в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт на сцената на „Scottish Opera“ и в Държавната опера в Хамбург (1978 г.). Други гастроли: в Амстердам, в Атина през 1985 г. като Малколм в операта „Макбет“ от Верди, през 1992 г. на Фестивала в Залцбург в „Саломе“ от Рихард Щраус, през 1991 г. в Нидерландия – в оперния театър „Zuid“ като Базилио в „Сватбата на Фигаро“. През 1986 г. Робин Лигейт взема участие при премиерата на операта „Замъкът“ от композитора André Laporte на сцената на „Théatre de la Monnaie“ в Брюксел. Също в две други премиери той взема участие: през 1991 г. в Мадрид в операта „The Duenna“ от Robert Gerhard и през 1992 г. в Амстердам при премиерата на „Живот с един идиот“ от Алфред Шнитке. Също през 1992 г. Лигейт участва в спектакли на „Saint Francois d’Assise“ от Оливие Месиен в парижката „Opéra Bastille“.

И още няколко други негови оперни гастроли: през 1994 и 1995 г. – в ролята на Наработ в „Саломе“ от Рихард Щраус през 1994 г. на „Maggio musicale“ във Флоренция и през 1995 г. в Ковънт Гардън. Също на тази оперна сцена през 1995 г. играе в ролята на Рафаеле в „Стифелио“ от Верди, през 1996 г. в Брюксел в ролята на Писача в „Хованщина“ от Мусоргски.

Вече по-късно – през октомври 2007 г. Робин Лигейт има дебют в МЕТ Ню Йорк в една от коронните си роли – Дон Базилио в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, като от 2 до 18 октомври участва в 5 спектакъла на тази опера. Ето техния списък:


[Met Performance] CID:352076 
Le Nozze di Figaro {430}
Metropolitan Opera House; 10/02/2007
Debuts: Anke Vondung, Robin Leggate, Kathleen Kim, Ashley Emerson
Broadcast
[Met Performance] CID:352087
Le Nozze di Figaro {431}
Metropolitan Opera House; 10/06/2007
[Met Performance] CID:352099
Le Nozze di Figaro {432}
Metropolitan Opera House; 10/10/2007
[Met Performance] CID:352105
Le Nozze di Figaro {433}
Metropolitan Opera House; 10/13/2007
[Met Performance] CID:352117
Le Nozze di Figaro {434}
Metropolitan Opera House; 10/18/2007
Broadcast

(край на цитата)

Цитирам списък на ансамбъла при неговия дебют на 2 октомври 2017 г., който остава такъв и при следващите 5 спектакъла:

Metropolitan Opera House
October 2, 2007 Broadcast

LE NOZZE DI FIGARO {430}
Mozart-Da Ponte

Figaro………………Erwin Schrott
Susanna……………..Lisette Oropesa
Count Almaviva……….Michele Pertusi
Countess Almaviva…….Hei-Kyung Hong
Cherubino……………Anke Vondung [Debut]
Dr. Bartolo………….Maurizio Muraro
Marcellina…………..Ann Murray
Don Basilio………….Robin Leggate [Debut]
Antonio……………..Patrick Carfizzi
Barbarina……………Kathleen Kim [Debut]
Don Curzio…………..Bernard Fitch
Peasant……………..Ashley Emerson [Debut]
Peasant……………..Leah Wool

Milos Repicky: Harpsichord
David Heiss: Cello

Conductor……………Philippe Jordan

(край на цитата)

Това са единствените 5 изяви на Робин Лигейт в МЕТ Ню Йорк. Той има такива преди това на други сцени в Америка, като в Чикаго, Вашингтон и в други оперни театри.

Ще цитирам оперния репертоар на Робин Лигейт, който съм взел от информация за него в Интернет – автор, название на операта, роля, брой на постановките, в които е взел участие (цитат на английски език):

Boito Mefistofele Wagner 1 Nereo 1 Britten Billy Budd Captain Vere 3 Death in Venice Gustav von Aschenbach 1 Owen Wingrave General Wingrave 1 Peter Grimes Rev. Horace Adams 1 Bob Boles 1 The Turn of the Screw Peter Quint 1
Donizetti Elisabetta L’Imperatore 1 Roberto Devereux Lord Guglielmo Cecil 1
Giordano Andrea Chénier Un Incredibile 1
Janáček Příhody lišky Bystroušky Rechtor 1 Komár 1
Martinů The Greek Passion Panait 1
Mozart Idomeneo Gran Sacerdote di Nettuno 3 Le nozze di Figaro Basilio 4 Requiem No role
Musorgsky Khovanshchina Podyachiy 3
Nielsen, Carl Maskarade Leonard 1
Offenbach Les contes d’Hoffmann Spalanzani 2
Puccini Madama Butterfly Goro 1 Tosca Spoletta 4 Turandot Pang 4 L’Imperatore Altoum 1
Rossini Otello Doge 1
Smetana Prodaná nevěsta Principál komediantů 2
Strauss, Richrd Ariadne auf Naxos Scaramuccio 1 Der Rosenkavalier Valzacchi 1 Salome Herodes 2 Narraboth 1
Stravinsky The Rake’s Progress No role
Tchaikovsky, Peter Charodeyka Polya 1 Pikovaya Dama No role Chekalinsky 2 Yevgeny Onegin Triquet 1
Tippett King Priam Hermes 1
Verdi Attila Uldino 1 Don Carlos No role Falstaff Dott. Cajus 2 No role I masnadieri Arminio 1 La traviata Gastone 1 Otello Cassio 1
Wagner, Richard Das Rheingold Mime 2 Loge 1 Die Meistersinger von Nürnberg Balthasar Zorn 2 Parsifal no role non

(край на цитата)

Робин Лигейт изгражда внушителна концертна дейност преди всичко като солист в кантатно-ораториални произведения, но и като песенен изпълнител. През 1981 г. пее във Флоренция в „Elias“ от Менделсон, в Лондон в „c-moll-Messe“ от Моцарт. Концертният му репертоар обхваща стандартни творби от Хендел, Моцарт, Бетовен. Солист е във „Военен реквием“ от Бритън с оркестъра на Романска Швейцария, пее заедно с Ленинградския симфоничен оркестър, с „Washington Catherdral Choral Society“, концертни изпълнения на „Валкюра“ от Вагнер (солист като Зигмунд) с „Eire Symphony Orchestra“ и с „Belarus Symphony Orchestra“ (диригент Александър Анисимов), като Миме в „Рейнско злато“ с „Orchestra of the Age of Enlightenment“ с диригент сър Саймън Ратъл. Робин Лигейт взема участие и в много радио- и телевизионни предавания.

Резюмирайки горните информации, може да се каже по-общо следното: оперната кариера на Робин Лигейт обхваща много стилове и епохи, започвайки от роли в опери на Моцарт, но постига големи успехи като Касио и Наработ, също и в други характерни роли, като Captain Vere, Peter Quint и Von Aschenbach в съвременни опери. Проявява се и във Вагнеров репертоар – Зигмунд, Логе и Парсифал. От 1976 до 2001 г. пее в Ковънт Гардън. Особено успешно е участието му в новата продукция на тази оперна сцена в ролята на Тамино във „Вълшебната флейта“ под музикалното ръководство на сър Колин Дейвис. Също играта му като Отавио в „Дон Жуан“ от Моцарт се оценява като отлична. С роли в опери от Моцарт той участва на редица британски сцени. Едно забележително участие в Ковънт Гардън има в операта „Отело“ от Верди като Касио заедно с руския певец Сергей Лейферкус (имам снимка на двамата в тази опера). Като член на ансамбъла на този оперен театър Лигейт има изяви с най-известни певци и диригенти от епохата, например в „Отело“ като Касио с диригента Карлос Клайбер и певеца Пласидо Доминго, в „Арабела“ от Щраус като Елемер с Кири Те Канава (също имам снимка от това участие).

Ролите му в опери от съвременни автори са много: Captain Vere в „Billy Budd“, Gustav von Aschenbach в „Смърт във Венеция“, Sir Philip Wingrave в „Owen Wingrave“ – всички от Бенджамин Бритън, но и от други автори. Само като паралел, Робин Лигейт играе и в опери от предкласиката, като в роята на Eumete в „Ulisse“ от Клаудио Монтеверди.

При подготовката на тази статия намерих един линк, в който се споменава името на Робин Лигейт като филмов артист. Бях любопитен и разбрах, че това е музикален филм по сюжет на операта „Танхойзер“ от Рихард Вагнер, заснет през 1991 г. Като прочетох информацията се сетих, че този филм беше прожектиран през същата година и аз го гледах – той е немско-унгарска продукция със заглавие (цитирам оригинала):

„Zauber der Venus – Originaltitel: Meeting Venus – Regie: István Szabó – Drehbuch: István Szabó und Michael Hirst – Kamera: Lajos Koltai – Schnitt: Jim Clark – Musik: Richard Wagner, Robert Schumann, 1991; 120 Minuten“.

Интересно беше, че режисьорът – известният унгарски артист Ищван Сабо – е поканил за участие в този чудесен филм известни драматични и оперни артисти за главните роли, като американската филмова звезда Glenn Close в главната женска роля – на Карин Андерсон. Особено добър е певческият състав, който изпълнява операта „Танхойзер“ – основа в сюжета на филма. На първо място – Кири Те Канава, Рене Коло, Håkan Hagegård, отличната Вагнерова певица Валтрауд Майер в една от главните женски роли – Venus. И именно в тази опера в ролята на Хайнрих играе днешният рожденник – Робин Лигейт. Ето целия списък на певците (оригинал на немски език):

Sängerinnen und Sänger in der Oper “Tannhäuser” von Richard Wagner:
Kiri Te Kanawa (Elisabeth) René Kollo (Tannhäuser) Håkan Hagegård
(Wolfram von Eschenbach) Waltraud Meier (Venus) Renate Spingler (ein junger Hirte)
Matthias Hölle (Herrmann,
Landgraf von Thüringen) Kim Begley
(Walther von der Vogelweide) ROBIN LEGATTE (Heinrich der Schreiber) Rodney Macann (Biterolf) Roderick Earle (Reinmar von Zweter)

(край на цитата)

Съдържанието на филма е особено интересно, аз ще го цитирам на оригиналния немски език, само в началото и края ще дам превод:

Inhaltsangabe:

Der ungarische Dirigent Zoltan Szanto (Niels Arestrup) reist nach Paris, um dort den “Tannhäuser” zu inszenieren. Eingehend prüft der französische Zollbeamte seinen Pass.

Richard Wagners Oper soll über Satelliten in 27 Länder übertragen werden. Das ist eine große Herausforderung für Zoltan Szanto. Womit der sensible, verletzliche Dirigent jedoch nicht rechnete, das sind die vielen Fallstricke, die auf dem Weg liegen. Die Schwierigkeiten der Verständigung unter den aus ganz Europa stammenden Musikern lassen sich noch am einfachsten überbrücken. Dass er die Gage nicht ausgezahlt bekommt, sondern immer wieder von der Verwaltung des Opernhauses vertröstet wird, verschmerzt er. Schlimmer sind Gewerkschaftsmitglieder, die sich weigern, bei den Proben Überstunden zu leisten und Kunst-Bürokraten, die glauben, Spontaneität planen und Kreativität in Stundenpläne zwängen zu können. Überdies machen zahlreiche Querelen zwischen den Mitwirkenden eine Zusammenarbeit nahezu unmöglich. Der Termin der Premiere rückt näher.

(превод: Унгарският диригент Золтан Санто (Нилс Ареструп) заминава за Париж, където трябва да инсценира „Танхойзер“. При влизането му френските митничеки власти контролират паспорта му. Операта на Рихард Вагнер ще бъде предавана чрез сателит в 27 държави. Това е едно голямо предизвикателство за Золтан Санто. Този чувствителен и бързо обиждащ се диригент не взема предвид редицата неприятности, които лежат по пътя на подготовката. Трудностите за разбиране помежду си на артистите от най-различни европейски държави могат бързо да се преодолеят. Това че не може да получи възнаграждението си веднага, а постоянно е успокояван от управлението на оперния театър, му причинява болка. Голям проблем са обаче артистите, които са членове на профсъюз, понеже не искат да правят допълнителни часове при репетициите, а също така и „бюрократите в изкуствата“, които вярват, че могат да планират спонтанност и да налагат креативност в заплануването на часовете. Освен това редица лични разправии между участващите артисти правят съвместната работа почти невъзможна. Денят на премиерата наближава).

(край на превода)

Obwohl das Chaos groß und die Situation bereits schwierig genug ist, verlieben sich der introvertierte Dirigent und die unnahbare Diva Karin Anderson (Glenn Close). Prompt kommt es deshalb zum Ehestreit zwischen Szanto und seiner Frau. Szanto drückt sich vor der Entscheidung, will am liebsten die Geliebte nicht lassen und zugleich eine Scheidung vermeiden. Karin Anderson verlangt mehr als ein verstohlenes Verhältnis. Deshalb beendet sie die Romanze und beschränkt den Kontakt mit Szanto auf die Arbeit.

Am Abend der Premiere füllt sich das Opernhaus, und das Fernsehen geht auf Sendung. Ein Streik gefährdet plötzlich die Aufführung. Aber die Krise eint die Mitwirkenden. Eine szenische Darstellung ist zwar wegen des Ausstands nicht möglich, aber die Sänger treten vor den geschlossenen Vorhang und geben ebenso wie die Musiker im Orchestergraben ihr Bestes. Ihr Erfolg ist ein Triumph der Kunst über die spießbürgerliche Borniertheit.

(превод на последния абзац: вечерта на премиерата оперният театър е препълнен и телевизията започва препредаването. Едно стачкуване прекъсва изведнъж действието. Кризата обаче обединява действащите артисти. Едно цялостно сценично изпълнение не е възможно поради стачката, обаче певците излизат пред спуснатата завеса и дават най-доброто от себе си, както и оркестрантите в оркестрината. Техният успех е един триумф на изкуството над еснафската ограниченост на някои хора).

(край на превода)

А сега ще дам списък и на всички роли в този филм (артисти преди всичко от Унгария, Германия, Франция и други страни от централна Европа):

Darsteller und ihre Rollen in “Zauber der Venus”:
Glenn Close (Karin Anderson) Niels Arestrup (Zoltan Szanto) Marián Labuda (von Schneider) Maïté Nahyr (Maria Krawiecki) Victor Poletti (Stefano Del Sarto) Rita Scholl (Delfin Van Delf) André Champeau (Etienne Tailleur) Jay O. Sanders (Stephen Taylor) Dieter Laser (von Binder) Johanna ter Steege (Monique Angelo) Roberto Pollak (Isaac Partnoi) François Delaive (Thomas) Maria de Medeiros (Yvonne) Etienne Chicot (Toushkau) Ildikó Bánsági (Jana) Dorottya Udvaros (Edith) Mosko Alkalai (Jean Gabor) Macha Méril (Fräulein Malikoff) Erland Josephson (Jorge Picabia) Maria Becker (Szantos Mutter) Zsuzsa Fazekas (Szantos Tochter) Eva Ebner (von Binders Mutter) Fruzsina Pregitzer (Marie France) Sandor Altmann (Vogelwind) Sándor Szabó (Erster Geiger) Jenö Pataky (Zweiter Geiger) András Márton (Geiger) Georgianna Tarjan (Musikerin) István Komlós (Musiker) Johara Racz (Tänzerin) Sandor Keeskes (Sänger)Ferenc Gerdesits (Sänger) Balázs Hantos (Sänger) Laszlo Barany Paal (Sänger) József Csör (Sänger) Michael Kroecher (Kassierer) Manfred Andrae (“Eurowood”-Präsident) Erika Tóth (“Eurowood”-Regisseurin) Buda Gulyas (“Eurowood”-Kameramann) Iren Hordan (“Eurowood”-Mitarbeiterin) András Vámosi (“Eurowood”-Tontechniker) András Kepes (Journalist) Lili Kepes (Journalistin) Sándor Simó (Journalist) György Fenyves (Journalist) Ferenc Harangozo (Journalist) Pál Schiffer (Journalist) István Szilágyi (Bühnenarbeiter) Montieth Douglas (Computer Operator) Zsuzsa Mányai (dicke Frau) József Fonyó (Polizeioffizier) Pierre Remund (französischer Polizeioffizier) Jean Guerray (Beamter der französischen Einwanderungsbehörde) Brigitte Sy (französische Zollbeamtin) Iván Verebély (Rezeptionist) Károly Ujlaky (Rezeptionist) u. a.

(край на цитата)

Интересни са мненията на медиите по отношение на филма. Ето една критика:

„In opulenten Bildern reflektiert István Szabó über Kunst und Leben, Genie und Normalität. “Zauber der Venus” erzählt von der Unvollkommenheit der Menschen, von ihrer nie erfüllten Sehnsucht nach Glück, vom Verzicht.

Im Mikrokosmos einer Operninszenierung spiegelt István Szabó Europa nach dem Zusammenbruch der kommunistischen Regime und der Öffnung der Grenzen. “Wir in Europa lernen jetzt gerade miteinander zu leben. Wir sind Menschen mit unterschiedlichen religiösen Überzeugungen und unterschiedlichen Sprachen, aber wir haben etwas ganz Besonderes gemeinsam: Eine europäische Kultur, eine europäische Mentalität.”

(превод: режисьорът Ищван Сабо рефлектира в богати картини изкуство и живот, гениалност и нормално поведение. „Магьосничеството на Венера“ разказва за несъвършенството на хората, за неосъществения никога стремеж за щастие, за отказване от някои неща. В микрокосмоса на една оперна инсценировка Ищван Сабо отразява живота в Европа след разпадането на комунистическите режими и отварянето на границите. „Ние в Европа се учим именно сега да живеем заедно. Ние сме хора с различни религиозни убеждения и говорим различни езици, обаче ние имаме общо нещо, което е съвсем особено: една европейска култура, един европейски манталитет“).

(край на превода)

Нарочно се спрях подробно на този филм, не само че е с оперен сюжет. От годината на създаването му – 1991 са изминали вече 30 години – повече от четвърт век. Нека всеки си направи извод, но аз виждам, че специално в този повече от четвърт век редица български оперни артисти направиха голяма европейска и световна кариера. Няма да цитирам имена, но като си спомня за мои статии, в които писах за български артисти от миналото, които не са могли свободно да пътуват и да имат изяви където искат, за забавяне на визи, за излишни административни спънки и други ограничения, виждам колко хубави са думите “ние имаме общо нещо съвсем особено: една европейска култура, един европейски манталитет“.

След това отклонение за филм с участие на Робин Лигейт, ще допълня още, че той има богата дискография, която може да се намери в отделни линкове в Интернет. Ето някои цитати:

Otello (1887) ROSSINI

Musik Genre: opéra

Drame lyrique en 4 actes. – Livret d’Arrigo Boito, d’après la tragédie de William Shakespeare. – 1re représentation : Milan, Teatro alla Scala, 5 février 1887

Il existe une version française, sur un livret de Camille Du Locle et Arrigo Boito, avec ajout d’un ballet et modifications du finale de l’acte 3 (1re représentation : Paris, 12 octobre 1894)

Otello : Robin Leggate as ténor

„Отело“ от Росини: 2000; Gianluigi Gemetti; Bruce Ford, Mariella Devia, Octavio Arévalo, Juan Diego Flórez, Leah-Marian Jones, Alastair Miles, Timothy Robinson, ROBIN LEGGATE, Timothy Robinson; Premiere Opera

Salome. TrV 215 (1905)

Musik Genre: opéra

Drame musical en 1 acte. – Sur le texte de la pièce d’Oscar Wilde “Salomé” (1891), dans la traduction allemande de Hedwig Lachmann. – Dates de composition : 1903-1905. – 1re représentation : Dresde, Hofoper, 9 décecembre 1905. – 1re représentation en français : Paris, 25 mars 1907. – 1re représentation à l’Opéra de Paris (version française de Joseph de Marliave et Pedro Gailhard) : 3 mai 1910

Salome. TrV 215 : Robin Leggate as ténor

La traviata (1853)

Musik Genre: opéra

Opéra en 3 actes. – Livret de Francesco Maria Piave, d’après “La dame aux camélias” (1852) de Alexandre Dumas fils. – Date de composition : 1853. – Verdi apporta quelques modifcations à l’acte 2 pour les représentations de San Benedetto en 1854. – 1re représentation (1re version) : Venise, Teatro La Fenice, 6 mars 1853. – 1re représentation (version révisée) : Venise, Teatro San Benedetto, 6 mai 1854. – 1re représentation en France (en italien) : Paris, Théâtre-Italien, 6 décembre 1856

Il existe une version française (“Violetta”) divisée en 4 actes, dans une traduction de Édouard Duprez autorisée par Verdi (1re représentation à Paris : Theâtre Lyrique, 27 octobre 1864)

La traviata : Robin Leggate as ténor

Le Prince Igor (1887)

Musik Genre: opéra

Opéra en 1 prologue et 4 actes. – Livret du compositeur et de Vladimir Vasilʹevitch Stasov, d’après une chanson de geste russe (“Le dit de l’ost d’Igor”). – Œuvre inachevée, terminée et partiellement orchestrée par Aleksandr Glazunov et Nikolaj Rimskij-Korsakov. – Dates de composition : 1869-1870, 1874-1887. – 1re représentation : Saint-Pétersbourg, Théâtre Marinskij, 4 novembre 1890

Le Prince Igor : Robin Leggate as ténor

Stiffelio (1850)

Musik Genre: opéra

Mélodrame en 3 actes. – Livret de Francesco Maria Piave d’après le drame d’Émile Souvestre et Eugène Bourgeois “Le pasteur ou L’Évangile et le foyer” (1849). – Date de composition : 1850. – 1re représentation : Trieste, Teatro grande, 16 novembre 1850

Remanié par Verdi en opéra en 5 actes sous le titre “Aroldo” (1856)

Stiffelio : Robin Leggate as ténor

(край на цитата)

Освен цитираните по-горе записи с редица подробности, ето още някои записи с участие на Робин Лигейт: „Момичето от Златния Запад“ (Пучини) – фирма DGG, „Армида“ (Хайдн), „Трубадур“ (Верди) – фирма Philips, „Мефистофел“ (Бойто), „Light of Life“ (Елгар), „Саломе“ (Щраус) – фирма Decca, „Арии от италиански опери“ – фирма Opera Rara, „Животът с един идиот“ (Шнитке) – фирма Sony, Касио в „Отело“ (Верди) и Наработ в „Саломе“ (Щраус) – фирма Pioneer-Video.

Цитирам още една изява на Робин Лигейт в операта „Идоменео“ от Моцарт, предавана по втора програма на немската телевизия от Миланската Скала през 2005 г. точно вечерта на Коледа. Ето подробности:

Samstag, den 24. Dezember 2005 um 22.30 Uhr


Idomeneo

Aus der Mailänder Scala
Oper von W. A. Mozart
Oper, Italien 2005, ZDF, Erstausstrahlung

Inszenierung: Luc Bondy
Choreografie: Arco Renz
Dirigent: Daniel Harding
Regie: Tina Protasoni
Kostüme: Rudy Sabounghi
Ausstattung: Erich Wonder
Licht: Dominique Bruguière
Mit: Steve Davislim – (Idomeneo), Monica Bacelli – (Idamante), Francesco Meli – (Arbace),
ROBIN LEGGATE – (Gran Sacerdote), Ernesto Panariello – (La Voce), Camilla Tilling – (Ilia), Emma Bell – (Elettra)

(край на цитата)

Както писах в началото на статията, Робин Лигейт е предпочитан певец за музикални записи, и то на опери също от най-различни композитори, например Ариго Бойто („Мефистофел“ заедно с Николай Гяуров и Мирела Френи), Джоакино Росини („Отело“), Бедржих Сметана („Продадена невеста“), Бохуслав Мартину („Гръцки пасион“), Алфред Шнитке („Живот с един идиот“) и други.

Сега ще приложа подробни данни за съставите при горните музикални записи (източник на немски език):

Mefistofele“ ist die einzige vollendete Oper des italienischen Komponisten Arrigo Boito. Sie besteht aus einem Prolog, vier Akten und einem Epilog, beruht auf Goethes Faust-Dichtungen und wurde am 5. März 1868 in der Mailänder Scala uraufgeführt. Eine zweite überarbeitete und gekürzte Version wurde am 6. Oktober 1875 im Teatro Comunale in Bologna uraufgeführt, nachdem die ursprüngliche Fassung stark kritisiert worden war.

Aufnahmen

1980–1982 (Fassung von Bologna 1875, Prolog leicht gekürzt): Oliviero de Fabritiis (Dirigent), National Philharmonic Orchestra London, London Opera Chorus. Nikolaj Gjaurow (Mefistofele), Luciano Pavarotti (Faust), Mirella Freni (Margherita), Nucci Condò (Marta), Piero de Palma (Wagner), Montserrat Caballé (Elena), Della Jones (Panthalis), Robin Leggate (Nerèo). Decca CD: 410 175-2, DECCA LP: D270D3. FonoForum 5/84:1968

´´´´´´

Otello ossia Il moro di Venezia“ ist ein Dramma per musica in drei Akten von Gioachino Rossini. Das Libretto verfasste Francesco Maria Berio nach Othello, ou Le more de Venise von Jean-François Ducis (1792) und Giovanni Carlo Baron Cosenzas Otello von 1813 sowie Shakespeares The Tragedy of Othello, the Moore of Venice von 1603. Die Uraufführung fand am 4. Dezember 1816 im Teatro del Fondo in Neapel statt.

Aufnahmen

5. Februar 2000 (live, konzertant aus London): Gianluigi Gelmetti (Dirigent), Orchester und Chor der Covent Garden Opera LondonBruce Ford (Otello), Mariella Devia (Desdemona), Alastair Miles (Elmiro), Juan Diego Flórez (Rodrigo), Octavio Arévalo (Jago), Leah-Marian Jones (Emilia), Timothy Robinson (Lucio und Gondoliere), Robin Leggate (Doge). Premiere Opera Ltd. CDNO 548-3 (3 CD), House of Opera (CD):15962

´´´´´´´´

Die verkaufte Braut“ (tschechisch Prodaná nevěsta) ist eine Oper in drei Akten von Bedřich Smetana (1824–1884). Die Handlung, nach einem Libretto von Karel Sabina, spielt in einem Dorf in Böhmen im 19. Jahrhundert. Die spieltechnisch höchst anspruchsvolle Ouvertüre führt rasant in die Spielhandlung ein. Sie ist häufig mitsamt dem Furiant in Sinfoniekonzerten zu hören

Aufnahmen

Dezember 2004 (Gramophone-Rezension: „outstanding new version“; Nominierung für den Grammy 2007 als „Best Opera Recording“; englische Fassung von Kit Hesketh-Harvey): Charles Mackerras (Dirigent), Philharmonia Orchestra London, Chor der Covent Garden Opera London. Neal Davies (Kruschina/Krušina), Yvonne Howard (Kathinka/Ludmila), Susan Gritton (Marie/Mařenka), Geoffrey Moses (Micha/Mícha), Diana Montague (Agnes/Háta), Timothy Robinson (Wenzel/Vašek), Paul Charles Clarke (Hans/Jeník), Peter Rose (Kezal/Kecal), Robin Leggate (Springer/Principál), Yvette Bonner (Esmeralda), Kit Hesketh-Harvey (Muff/Indián). Chandos CHAN 3128(2) (2 CD).:17105

´´´´´´

„The Greek Passion“ (dt.: Griechische Passion, cz.: Řecké pašije, H.372) ist eine Oper in vier Akten von Bohuslav Martinů (Musik) mit einem eigenen Libretto. Der Text basiert auf dem Roman Ο Χριστός ξανασταυρώνεται (Der wiedergekreuzigte Christus) von Nikos Kazantzakis. Nachdem eine geplante Aufführung der Erstfassung in Covent Garden abgesagt worden war, überarbeitete Martinů die Oper grundlegend. Diese Zweitfassung wurde am 9. Juni 1961 im Stadttheater Zürich uraufgeführt. Die Uraufführung der Erstfassung fand erst am 20. Juli 1999 im Festspielhaus Bregenz statt.

Aufnahmen

April 2000 (live aus London, Londoner Erstfassung): Charles Mackerras (Dirigent), Orchester und Chor der Covent Garden Opera. Gregory Yurisich (Grigoris), Jeremy White (Patriarcheas), McCallum (Ladas), Peter Auty (Michelis), Roderick Earle (Kostandis), Timothy Robinson (Yannakos), Jorma Silvasti (Manolios), Peter Wedd (Nikolio), Alasdair Elliot (Andonis), Marie McLaughlin (Katerina), Robin Leggate (Panait), Jenny Grahn (Lenio), Elizabeth Sikora (Alte Frau), Gwynne Howell (Fotis), Hilary Taylor (Despinio), Grant Dickson (Alter Mann), James Bobby (Dimitri).:9104

……..

„Leben mit einem Idioten“ (russisch: Жизнь с идиотом, Schisn s idiotom) ist eine Oper in zwei Akten (vier Szenen) von Alfred Schnittke (Musik) mit einem Libretto von Wiktor Jerofejew nach dessen Erzählung Leben mit einem Idioten von 1980. Sie wurde am 13. April 1992 von der Niederländischen Oper in Het Muziektheater Amsterdam uraufgeführt.

Aufnahmen

  • April 1992 – Mstislaw Rostropowitsch (Dirigent), Boris Porkrowski (Inszenierung), Rotterdam Philharmonic Orchestra, ein Vokalensemble.
    Dale Duesing (Ich), Romain Bischof (Alter Ego des Ich), Teresa Ringholz (Ehefrau), Howard Haskin (Wowa), Leonid Zimnenko (Wärter), Robin Leggate (Marcel Proust).
    Live aus Amsterdam; Besetzung der Uraufführung.
    Sony CD: S2K 52495.:16481

(край на цитатите)

Нека днес на 18 април 2021 г. поздравим певеца Робин Лигейт, който днес навършва 75 години и да му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи – може би се занимава с вокална педагогика.

………….

Изпълнение на Робин Лигейт:

Joseph Haydn: Die Schöpfung

soprano : Patrizia Kwella

tenor: Robin Leggate

baritone: Richard Van Allan

conductor: Roger Norrington


Classical Vienna documentary film 1987

´´´´

Изпълнение на Робин Лигейт:

LA FANCIULLA DEL WEST – ” CHE FARANNO I VECCHI MIEI ” ( sio non torno PIANGERANNO ) PUCCINI

Gwynne Howell, Francis Egerton, Paul Crook, Robin Leggate, Jonathan Summers, Tom McDonnell, William Elvin, John Dobson, Orchestra of the Royal Opera House, Covent Garden, Zubin Mehta

…..

Изпълнение на Робин Лигейт („Продадена невеста“):

The Bartered Bride, JB 1:100, B. 131, Act III Scene 9: It’s Jenik! What’s he doing here? (Hata, Micha, Jenik, Kecal, Marenka, Ludmila, Krusina) · Neal Davies · Neal Davies · Yvette Bonner · Yvette Bonner · Kit Hesketh-Harvey · Kit Hesketh-Harvey · Louis Hill · Louis Hill · Ravi Shar · Ravi Shar · Royal Opera House Chorus, Covent Garden · Royal Opera House Chorus, Covent Garden · Philharmonia Orchestra · Philharmonia Orchestra · Charles Mackerras · Charles Mackerras · Yvonne Howard · Yvonne Howard · Susan Gritton · Susan Gritton · Geoffrey Moses · Geoffrey Moses · Diana Montague · Diana Montague · Timothy Robinson · Timothy Robinson · Paul Charles Clarke · Paul Charles Clarke · Peter Rose · Peter Rose · Robin Leggate ·

Smetana: Bartered Bride (The) (Sung in English) ℗ 2005 Chandos

…..

Изпълнение на Робин Лигейт:

Puccini: La Fanciulla del West / Act 3 – Risparmiate lo scherno

Plácido Domingo · Sherrill Milnes · John Dobson · Paul Crook · Robin Leggate · William Elvin · Jonathan Summers · Tom McDonnell · Orchestra of the Royal Opera House, Covent Garden · Zubin Mehta · Chorus of the Royal Opera House, Covent Garden · Robin Stapleton Zubin Mehta – Great Recordings ℗ 1978 Deutsche Grammophon GmbH, Berlin

´´´´´´´´