Julia Lezhneva

Изключителната руска певица Юлия Лежнева навърши 30 години

Драги приятели на оперната музика, на 5 декември 2019 г. – преди 2 дни навърши кръглите 30 години една от най-значителните барокови и колоратурни сопрани на нашето съвремие – руската певица Юлия Лежнева. Поради факта, че на 5 декември имаше рожден ден певицата и вокален педагог Роза Митова, тогава посветих статия за нея и отложих тази за Юлия Лежнева за днес – 7 декември.

Сигурен съм, че редица мои читатели и приятели ще са зачудят, как е възможно една певица на 30 години да има вече такова световно реноме, след като казвам такива ласкави думи за нея. Вижте моля, какво е мнението на журито за нея още през 2007 г., когато 17-годишната Юлия Лежнева се явява на авторитетния вокален конкурс на името на Елена Образцова в Русия през 2007 г.:

„ (…) Звездното жури на Конкурса на името на Елена Образцова решава, че тази млада певица е вокален феномен, дете-чудо. Изказват се мнения, че тя е една бъдеща надежда във вокалното изкуство, вундеркинд, сензация! …“

(край на цитата)

До преди месец и аз не бях чувал нещо особено за нея по простата причина, че не съм попадал на информации за изкуството й. Случайно попаднах тогава на една нейна изява през 2016 г. в “Herculessaal” в Мюнхен (предавано по телевизия ARTE) – концерт с творби от Георг Фридрих Хендел и бях изумен от изкуството й. Прочетох някои неща за нея в медиатеката на тв-предавателя ARTE, при това предаването е записано там, влязох в Интернет с нейното име и тогава дойде изненадата … През последните години не съм чувал за певица с такъв звезден старт и огромна кариера по целия свят, и то в особено ценен и рядко изпълняван репертоар. Веднага бях изненадан и от факта, че за Лежнева има вече Уикипедия-страници на 10 езика, включително на основните английски, френски, испански, руски.

Успях и да намеря нейни записи в YouTube – също големи изненади поради безупречната й техника, бравурни колоратури с най-голям обхват на диапазона, кристално чисти тонове и такова изражение на лицето й при изпълнение, което завладява напълно слушателя и зрителя.

Оставаше да прочета повече за нея, да потърся различни сведения и накрая да напиша настоящата статия. Радвам се, защото съм сигурен, че името на Юлия Лежнева е малко познато на българските оперни любители. Веднага трябва да се каже, че наред с оперни изяви, тя има особено интензивна дейност като песенна и кантатно-ораториална певица, главно с творби от епохата на барока. Тя работи със световно известни специалисти в този музикален жанр, които са открили и развили нейния талант, но веднага трябва да кажа, че Юлия Лежнева има отлична вокална подготовка не само в консерватория в Русия, но и при майсторски класове на вокални педагози в целия свят. Няма да цитирам имена, по-долу в биографията и описанието на дейността й ще дам подробности.

В крайна сметка мога веднага да заявя, че вложих доста време в проучване на информациите, преведох редица неща на български език, главно от източници на английски и руски езици. За Лежнева няма нито ред на български език, тя не е гостувала още в България. Имала е гастроли и изяви в редица държави от бившия Източен блок – като Полша, Чехия, Унгария, изключвам родната Русия, където е на особена почит. За изявите й по света ще стане въпрос по-долу – почти цяла Европа, Америка, Япония, Австралия, Нова Зеландия, остров Тасмания …

След този малък увод преминавам към данни от биографията и творческия й път.

Ю́лия Миха́йловна Ле́жнева, родена на 5 декември 1989 г. в Южно-Сахалинск, е руска оперна певица – сопран. От 2007 г. има изяви с концерти на най-известните европейски и световни сцени. Тя е ексклузивна артистка на звукозаписната фирма „Декка Рекордс“. В репертоара на певицата влизат песни на немски, италиански, френски и руски езици.

Биографични бележки

Юлия Лежнева е родена през 1989 г. в семейството на потомствени геофизици. По линия на баща си има руски корени, а по майчина – татарски. Като дете на 5 години започва да учи пиано и да пее. През 2004 г. завършва Музикалната школа № 28 на името на А. Гречанинов (класа по вокално изкуство на Т. В. Черкасов).

През 2008 г. Лежнева завършва с отличие Академичния музикален колеж при Московската държавна консерватория на името на Чайковски в класа по вокално изкуство на И. М. Журин и в класа по пиано на Е. Д. Цветков. Заедно с това Лежнева специализира своето вокално изкуство в майсторски класове през 2007 г. при Елена Образцова в Санкт Петербург и в Академията на името на Росини в Пезаро / Италия през 2008 г. при Алберто Дзеда.

Юлия Лежнева спечелва първи награди на два международни вокални конкурса на името на Елена Образцова – на Първия конкурс за млади певци през 2006 г. и на Шестия конкурс за млади оперни певци през 2007 г. Тогава на певицата са присъдени и награда на зрителите и награда на тв-канала СТО.

На възраст от 16 години Юлия Лежнева дебютира на сцената на Голямата зала в Московската консерватория в „Реквием“ от Моцарт заедно с Московския държавен академичен камерен хор под диригентството на Владимир Минин и Държавния камерен оркестър „Московски виртуози“ (художествен ръководител Владимир Спиваков).

От 2008 до 2010 г. Лежнева се обучава в Международната певческа академия в Кардиф (Великобритания) при тенора Денис О’Нил. Тя взема участие и в майсторски класове на Ричард Бонинг, Карло Рици, Джон Фишер, Кири Те Канава, Илеана Котрубаш, Ребека Еванс, Важа Чачава (от Грузия), Тереса Берганса, Томас Квастхоф и Чечилия Бартоли.

През юни 2008 г. Юлия Лежнева изпълнява сопрановата партия на „Меса в си минор“ от Йохан Себастиан Бах в Сантияго де Компостела / Испания при концерт и аудиозапис под ръководството на Марк Минковски заедно с оркестъра „Музиканти на Лувър“.

През 2009 г. Лежнева е победител при Международния конкурс за млади певци на името на Мириям Хелин в Хелзинки, при който тя е най-младата участничка в историята на конкурса. Този конкурс се провежда от 1984 г. на всеки 5 години – с победители отделно за мъже и за жени.

През октомври 2010 г. Лежнева става победител на Международния оперен конкурс в Париж, като на финала изпълнява ария от Росини на сцената на „Théâtre des Champs-Élysées“.

Професионална кариера

След победата на международния конкурс на името на Елена Образцова през 2007 г., Юлия Лежнева е прослушана в Москва от френския диригент Марк Минковски, който я поканва на Музикалния фестивал в Залцбург, а после и на други големи музикални проекти.

Нейната международна кариера стартира с изявата й в Лондон при връчване на премията „Classical Brit Awards“ в „Албертхол“, където Лежнева пее по покана на оперната прима Кири Те Канава. През август 2008 г. на 29-я фестивал на името на Росини в Пезаро / Италия Юлия Лежнева пее с голям успех на концерта при откриване на фестивала заедно с тенора Хуан Диего Флорес под диригентството на Алберто Дзеда. При закриването на този фестивал тя изпълнява сопрановата партия в „Стабат Матер“ от Росини с Пражкия камерен хор и оркестъра на оперния театър във Валенсия също под ръководството на Дзеда. Благодарение на резултатите от 2008 г., Юлия Лежнева става носителка на Руската младежка награда „Триумф“ за приноса й в културата и изкуството.

На 17 април 2010 г. Лежнева има изява на централния площад в Краков в концерт, посветен на паметта на полския президент Лех Качински и неговата съпруга Мария, загинали при самолетната трагедия край Катин. Тя изпълява сопрановата партия в „Реквием“ от Моцарт с оркестър «Sinfonietta Cracovia» – кралската капела на Краков.

Също през 2010 г. особен резонанс в международните медии имат две други нейни крупни изяви: първо – ролята на Кайо в операта «Ottone in villa» от Антонио Вивалди заедно с ансамбъла «Il Giardino Armonico» под ръководството на Джовани Антонини в рамките на европейското й концертно турне, от което участие има и запис, и второ – дебютният й солов концерт на Музикалния фестивал в Залцбург.

По покана лично от Кири Те Канава, на 13 май 2010 г. Юлия Лежнева е нейна приемница, изпълнявайки финалната ария на Елена в операта на Росини „Жената от езерото“, което става в лондонската зала „Албертхол“ по време на церемонията при връчване на престижната британска награда в областта на класическата музика «Classical Brit Awards».

Първият солов диск на Лежнева е издаден през 2011 г. от фирмата «Naïve» – арии от Росини, в съпровод на орекестъра „Симфония Варшава“, получил първо място при класацията на френските чартове. Този диск получава и още няколко големи международни награди, като „Diapason d’Or de L’Année“ и специалната награда на списанието «Editor’s Choice», което се издава от звукозаписната фирма „Грамофон“.

Особени успехи на Лежнева през сезона 2010-2011 са следните: ролята на Фиордилиджи в операта „Така правят всички“ от Моцарт при турнето й във Франция, в сопровод на оркестъра „Музикантите на Лувър“; оперният й дебют на сцената на „Театър Монне“ в Брюксел в ролята на Пажа Урбан в операта „Хугеноти“ от Джакомо Майербер (режисьор-постановчик Оливие Пи); концертното изпълнение на операта „Славей“ от Игор Стравински; участие в операта „Йоланта“ от Чайковски заедно с Анна Нетребко на Музикалния фестивал в Залцбург, в съпровод на оркестъра на тамошния „Моцартеум“ (диригент Айвор Болтън); участие в „Меса в до минор“ от Моцарт също на Фестивала в Залцбург (диригент Джовани Антонини); американският дебют на Лежнева в „Реквием“ от Моцарт заедно с Луи Лангре и «Mostly Mozart Festival Orchestra» в „Линколн-център“ в Ню Йорк. Оперният дебют на Лежнева в „Театър Монне“ в Брюксел й донася една от най-престижните оперни награди – авторитетното немско списание „Opernwelt“ й присъжда званието „Млад оперен талант за годината 2011“.

Върховите постижения на Юлия Лежнева през сезона 2011-2012 са: нейният дебют със Симфоничния оркестър на Кливленд в САЩ (диригент Франц Велзер-Мьост) в „Голямата меса“ от Моцарт; концертно турне из Европа с няколко солови програми, в това число и програма с арии от опери на Хендел в Гренобъл, Лозана и Берлинската държавна опера, също така турне с програма „Арии от операта „Да Понте“ на Моцарт“ в сътрудничество с оркестъра „Музикантите на Лувър“, което турне носи нови успехи на певицата при публиката и пресата; Лежнева изпълнява ролята на Тразимеда в операта „Адмет“ от Хендел при нейното европейско турне (в Краков, Кан и в „Концертхаус“ във Виена); прави запис на операта „Оракулът в Месения“ от Антонио Вивалди за фирма «Virgin/EMI Classics»; на 23 март 2012 г. има съвместен концерт с Филип Жаруски под диригентството на Диего Фасолис и оркестър «I Barrochisti» в град Ноймаркт в Германия в рамките на специален дуетен проект. През същата година Лежнева изпълнява с голям успех ария на Елена от операта на Росини „Жената от езерото“ при церемонията „Victoires de la Musique Classique“. При този гала-концерт вземат също участие Рене Флеминг, Натали Десей, Филип Жаруски и Натали Щуцман. Също през 2012 г. при Зимния залцбургски фестивал „Седмица на Моцарт“ Юлия Лежнева изпълнява втората сопранова партия в «Magnificat» от Бах и соловата сопранова партия в „Litanie KV243“ от Моцарт заедно с оркестъра „Музикантите на Лувър“.

През сезона 2012-2013 излиза новият солов албум на Лежнева със заглавие „Алелуя“, издаден от фирмата „Decca Classics“, в който са записани четири виртуозни солови мотета от 18-и век – на Антонио Вивалди, Георг Фридрих Хендел, Волфганг Амадеус Моцарт и Николá Порпора, заедно с ансамбъла „Il Giardino Armonico“ с диригент Джовани Антонини. Този албум получава много международни награди и възторжени отзиви в пресата, в това число във Великобритания (награда на списанието «Editor’s Choice», което се издава от звукозаписната фирма „Грамофон“), Германия (награда ECHO-Klassik 2013, статии в тв- и радиомедиите и списания NDR, BR, WDR5, SWR, FAZ, Die Welt, Esslinger Zeitung, Berliner Zeitung, Die Zeit и др.), Австрия (Kleiner Zeitung, Wiener Zeitung), Нидерландия (Luister 10*), Франция (France Musique, Radio Classique, Diapason), Австралия (Soundslike Sidney), Нова Зеландия (New Zealand Herald), САЩ (San Fransisco Chronicle) и Русия (А. Парин – «Музыкальная жизнь»).

Сезонът 2014-2015 е особено интензивен за Юлия Лежнева – с основни пунктове като рецитал в „Болшой“-театър в Москва, дебют в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон и издаване на диск с творби от Георг Фридрих Хендел. Лежнева започна сезона с “Алесандро” на Хендел в концертна версия заедно с Макс Емануел Ценчич (Max Emanuel Cenčić) в Концертната зала на името на Чайковски в Москва.

Триумфалното представление е последвано от изключителен рецитал в “Болшой”-театър, откривайки новия „Бароков фестивал“ в театъра, където тя получава възторжени овации и е извикана 4 пъти за бисове. Следва голямо турне с нова програма от творби на Хендел, като изпълненията й са приети с критично и публично признание в “La Monnaie” в Белгия, “Théâtre des Champs-Élysées”, “Grand Théâtre de Provence” във Франция, “Herculessaal” в Мюнхен (предавано по телевизия ARTE), Хам / Германия, Мерано / Италия, Базел и в „Tonhalle” в Цюрих, в Aшау и в историческата “Мраморна зала“ в Санкт Флориан в Австрия, където изпълненията са придружени от различни барокови групи, включително “La Voce Strumentale” с диригент Дмитри Синковски (Dmitry Sinkovsky), “Helsinki Baroque Orchestra”, “Kammerorchester Basel” и “Concerto Köln“.

През този сезон Лежнева участва в операта „Сирое“ (Siroe) от Хендел в Будапеща – театър „Vígszínház” и в „Театър ан дер Вийн“ („Theater an der Wien“) във Виена, заедно с Макс Емануел Ценчич, с когото участват и в “Алесандро” на Хендел в концертна версия в Центъра за изящни изкуства („Centre for Fine Arts“) в Брюксел. През юни 2015 г. Лежнева прави своя сценичен дебют в Лондон в Кралската опера „Ковънт Гардън“, изпълнявайки ролята на Церлина в операта “Дон Жуан” от Моцарт. Освен интензивния график на живо, тя записва през януари и нов самостоятелен албум с творби от Хендел заедно с „Il Giardino Armonico“ / „Giovanni Antonini” в „Museo del violino“ в Кремона. Албумът е посветен на ранните творби на композитора, написани по време на пътуването му до Италия между 1706-1710 г. и е издаден на 9 октомври 2015 г. от „Decca“.

Сезонът 2015-2016 за Юлия Лежнева е с главни пунктове: турне с творби от Хендел и участие в 6 опери.

Лежнева участва в „Дон Жуан“ от Моцарт в ролята на Церлина при турне в Токио и други градове в Япония, заедно с Илдебрандо д’Арканджело, Алекс Еспозито, Албина Шагимуратова, Роландо Вийасон и Джойс ДиДонато. Освен това тя участва в концертно турне със „Сирое“ от Хендел при турне в Краков, Москва и Амстердам, както и в операта „Тамерлан“ („Tamerlano“) от Хендел в „Concertgebouw” в Амстердам и в „Barbican Hall“ в Лондон. През ноември 2015 г. Лежнева предприема турне с новия албум на Хендел заедно с ансамбъл „Concerto Köln” и се изявява в „ Alte Oper“ във Франкфурт, Хале, „Prinzregenten Theater” в Мюнхен и в „Tonhalle” в Цюрих. Тя продължава да изпълнява програмата в Москва с „Il Giardino Armonico“ и „Giovanni Antonini“ през декември. Участва и в Новогодишен концерт в Швейцария в зала „KKL“ в Люцерн. През февруари 2016 г. е дебютът на Лежнева в театър „Liceu“ в Барселона, изпълнявайки ролята на Дездемона в операта “Отело” от Росини.

По-нататък през февруари 2016 г. Лежнева участва в ролята на Алмирена в „Риналдо“ от Хендел на концертно турне в Брюксел – зала „BOZAR“ и Париж – „TCE“ и в Карлсруе / Германия в операта „Il Pomo d’Oro“ („Златната ябълка“) от италианския бароков композитор Антонио Чести (1623-1669) заедно с Франко Фаджиоли (Franco Fagioli). Соловото турне на Лежнева продължава през април 2016 г. с посещения на Будапеща на 7 април – „Музикална Академия Ференц Лист“ и в Прага на 18 април – „Prague Estate Theatre” за откриването на новия фестивал на Моцарт. През май 2016 г. Лежнева изпълнява ролята на Фиордилиджи в операта на Моцарт „Така правят всички“ на сцената на „Hessisches Staatstheather Wiesbaden“ в Германия под диригентството на Конрад Юнгхенел (Konrad Junghänel). На 30 май 2016 г. Лежнева изнася песенен рецитал в Моцартовата зала на „Wiener Konzerthaus“, придружена от Михаил Антоненко.

През 2017 г. Юлия Лежнева и Михаил Антоненко откриват в Берлинската държавна библиотека партитури на немския композитор от 18-и век Карл Хайнрих Граун (Carl Heinrich Graun (17041759) и записват заедно нов албум за фирма „Decca Records“. Избрани са 11 арии и 1 увертюра. Този албум е направен заедно с оркестър „Concerto Köln“ под диригентството на Михаил Антоненко и получава титлата „диск на месеца“ в Германия, Нидерландия, Франция и Австралия. Юлия Лежнева предприема турне с програмата от този албум в 110 европейски градове.

През 2018 г. Юлия Лежнева изнася няколко забележителни концерта в Русия – на 30 май в Голямата зала на Московската консерватория заедно с Академичния камерен оркестър на Русия и вокалния ансамбъл „Intrada“ тя пее на гала-концерт посветен на Моцарт – арии от негови опери. Друг концерт е изнесен в Санкт Петербург на 2 юли в рамките на Фестивала „Звезди на Белите нощи“ по личната поката на Валери Гергиев. Концерта има програма с творби от Моцарт в съпровод на оркестъра на Марийнски театър.

Сътрудничество

През 2007 г. Юлия Лежнева има изяви заедно с пианиста и диригент Михаил Шехтман в Русия и в редица европейски държави, в това число при откриване на 55-ия Фландърски фестивал в Гент / Белгия и при закриване на 32-ия Международен фестивал в Torroella de Montgrí / Испания.

В течение на много сезони Лежнева продължава своето сътруднчество с Музикалния фестивал в Залцбург. Нейното изпълнение в ролята на Астерия в операта „Тамерлан“ от Хендел в Голямата фестивална зала има огромен успех при публиката и получава положителни оценки в медиите. Партньори на Лежнева при този проект са Пласидо Доминго, Беджун Мета и Франко Фаджоли, заедно с оркестър „Музикантите на Лувър“.

Юлия Лежнева си сътрудничи с такива диригенти, като Джовани Антонини, Алберто Дзеда, Филип Еревеге, Франц Велзер-Мьост, сър Роджер Норингтън, Рене Якобс, Луи Лангре, Фабио Бьонди, Жан-Кристоф Спинози, Диего Фазолис, Андреа Маркон, Владимир Федосеев, Владимир Минин. Нейни партньори на различните оперни и концертни сцени са Пласидо Доминго, Анна Нетребко, Кири Те Канава, Елена Образцова, Хуан Диего Флорес, Джойс ДиДонато, Хосе Карерас, Филип Жаруски, Макс Емануел Ценчич, Беджун Мета, Франко Фаджоли, Натали Щуцман, Диляра Идрисова, Вивика Жено и други.

През ноември 2011 г. Юлия Лежнева сключва ексклузивен договор с британската звукозаписна фирма „Decca Records“.

Изяви в световните концертни зали

Юлия Лежнева има изяви в такива зали, като „Роял Алберт хол“ и „Барбикан“ в Лондон, «Евери Фишер Хол» в „Линколн-център“ в Ню Йорк, в „Концертгебау“ в Амстердам, в „Théâtre des Champs-Élysées“, в „Théâtre du Châtelet“, в „Salle Pleyel“ и „Salle Gaveau“ в Париж, в „Opéra Royal de Versailles“, в „Konzerthaus Berlin“,в Държавната опера в Дрезден, във „Festspielhaus Baden-Baden“ в Германия, в „Konzerthaus Dortmund“, в „Cleveland Severance Hall” в САЩ,в „Resale Center Melbourne“в Австралия,във виенските „Konzerthaus“ и „Theater an der Wien“, в Голямата зала на Московската консерватопия, в Голямата и Малка зали на Филхармонията в Санкт Петербург, а така също в рамките на фестивалите в Залцбург (Летен фестивал и „Седмица на Моцарт“), във Вербие, Бон, Сан Себастиан в Испания, Вроцлав и Краков в Полша, Росини-Фестивал в Пезаро, Бароков фестивал на о-в Тасмания, Декемврийските вечери на Светослав Рихтер.

Репертоар

В репертора на Юлия Лежнева влизат оперни арии и песни на немски, италиански, френски и руски езици в произведения на Скарлати, Вивалди, Бах, Хендел, Моцарт, Шуберт, Белини, Росини, Масне, Малер, Габриел Форе, Берлиоз, Дебюси, Шарпантие, Гречанинов, Римски-Корсаков, Чайковски, Рахманинов.

Меодународната преса за гласа на Лежнева

„Юлия Лежнева се явява като един от немногото музиканти, достигнали такава широка международна известност в толкова ранна възраст“ («The Independent»).

„ (…) благодарение на своя глас с ангелска красота (…) («The New York Times»).

„ (…) притежаваща най-чиста интонация (…) («Opernwelt», «Die Welt»).

„ (…) и безупречна техника (…) («The Guardian»).

Музикалният критик Норман Лебрехт описва дарбата на певицата, като я възхвалява с израза „излитаща в стратосферата …“.

Анализирайки изкуството на Лежнева, вестник „The Australian“ обръща внимание на „рядкото съчетание от вроден талант, безпределна искренност на музицирането, многообемен артистизъм и изисана музикалност (…), дълбоко единство на физическата и вокална експресия“.

Пианистът и диригент Михаил Шехтман отбелязва, че „Лежнева в обкръжението на бароковите певци с не много голям обем на гласа, пее барокова музика по-задълбочено от всички, пее барок като белканто. Например тя пее песни от Белини, Доницети или Чайковски и пренася този маниер на пеене при бавните арии на Вивалди или Хендел.

Личен живот

Юлия Лежнева не е омъжена, значителна част от живота си прекарва в Европа.

(край на биографичните бележки и творчески път)

Искам в края на тази първа част от статията за Юлия Лежнева да покажа едно нейно изпълнение – ария на Елена от операта „Жената край езерото“ от Росини. Ето линк към изпълнение в YouTube:

Подробности: Julia Lezhneva: Rossini, “Tanti affetti in tal momento… Fra il padre”

Julia Lezhneva performs Elena’s rondo from Rossini’s “La Donna del Lago”. Great Hall of the Moscow Conservatory. December 26, 2012. Tchaikovsky Symphony Orchestra, Vladimir Fedoseev, conductor.


(на руски език: Юлия Лежнева исполняет рондо Елены из оперы Россини “Дева озера”. Большой зал Московской консерватории. 26 декабря 2012 года. Большой симфонический оркестр имени П.И.Чайковского. Дирижер Владимир Федосеев).

В медиите има редица информации за Юлия Лежнева на различни езици. Тъй като дадох по-горе твърде подробни сведения за дейността й, няма да цитирам други източници, но искам да обърна внимание на едно нейно интервю, което тя е направила през 2014 г. в руска медия, което съдържа интересна информация в различни отношения. Няма да правя превод на български език, цитирам оригиналния текст на руски език:

Портал „Газета культура“ Русия

Юлия Лежнева: «Мой прадед лечил Ленина»

05.02.2014

Елена ФЕДОРЕНКО

Юлию Лежневу называют надеждой, вундеркиндом, сенсацией. Звездное жюри Конкурса Елены Образцовой еще в 2007-м решило, что юная певица — вокальный феномен, чудо-ребенок. Сегодня, к своим 24 годам, Юлия — победительница многих конкурсов, достигла международной известности, выступала в лучших залах мира, ее голос «ангельской чистоты» покорил Зальцбургский фестиваль.

А скоро ее сольным концертом «От барокко до Моцарта» с оркестром Musica Viva под управлением маэстро Александра Рудина откроется новый Международный фестиваль «Опера Априори». Он пройдет с февраля по июнь 2014 года в Большом зале Московской консерватории, представив меломанам пять уникальных концертов, имена и программы, редко или никогда ранее не звучавшие в столице России. В перерывах между репетициями Юлия Лежнева ответила на вопросы «Культуры».

культура: Вы открываете «Оперу Априори» сольным концертом. Насколько он важен для Вас?

Лежнева: Каждое выступление в Москве и Петербурге для меня событие особое — общение с самой любимой публикой, которая интеллигентна и в то же время очень эмоциональна. Фестиваль проводится впервые, и мне понравилась сама идея — составить программы из редко звучащих произведений. Мой особый интерес — концерт немецкого тенора Йонаса Кауфмана и пианиста Хельмута Дойча с камерной музыкой, очень хочу послушать в их исполнении «Зимний путь» Шуберта. Мне кажется, этот вечер станет настоящим украшением сезона — сейчас Кауфман находится на пике карьеры, он в невероятной вокальной форме. Когда я узнала, что на фестивале выступят еще Суми Чо и Стефани д’Устрак, то с радостью приняла приглашение участвовать в «Опере Априори».

культура: Как Вы, девочка, родившаяся на далеком Сахалине, стали музыкантом с мировым именем?

Лежнева: Думаю, помогли два обстоятельства: переезд нашей семьи в Москву (мне тогда было семь лет) и мамина инициатива отдать меня в музыкальную школу. Сначала в Южно-Сахалинске, а потом в столице — в школу имени Гречанинова. Я нахожусь в самом начале пути, нужно еще многому учиться.

культура: Место определяет характер? Я знала уроженку Сахалина, замечательную мхатовскую артистку Елену Майорову, она была человеком целенаправленным, бескорыстным и умеющим удивляться. С гордостью говорила, что у нее сахалинский характер.

Лежнева: Никогда об этом не задумывалась… Все мои друзья, живущие и сейчас на Сахалине, люди упорные, невероятно добрые и отзывчивые. Наверное, определенная сахалинская закалка есть и во мне. Еще я чувствую, как во мне «бурлят» разные крови. Ведь я татарка по маме, а в папе соединены русские и польско-литовские корни.

культура: Увлекаетесь историей своих предков?

Лежнева: У нас удивительная родословная. Папа давно занимается изучением семейного генеалогического древа. Оказывается, в нашем роду семь поколений священников. Вообще, я должна была бы носить фамилию Попова. Мой дедушка по отцу Юрий Попов был сыном знаменитого врача-невропатолога, Николая Попова.

культура: Который, если не ошибаюсь, лечил Ленина?

Лежнева: В последний год жизни Ленина, когда его уже возили в коляске, прадед восстанавливал нарушенную речь вождя. Потом, после смерти Ленина, проводил исследования его мозга. В 1938-м прадеда расстреляли. Его жена, моя прабабушка, Идалия Антоновна Станкевич, долго думала, что он сослан в лагеря. От нее мне остались старинные носовые платочки и крошечные книжки для путевого досуга. На обложке одной из них — маленькое фото новорожденного дедушки.

культура: Голос — инструмент сложный и непрогнозируемый. Его, как кларнет или скрипку, не купишь. Когда он у Вас появился?

Лежнева: Я с раннего детства пела в хоре. Когда исполнилось 11 лет, то неожиданно — не только для мамы, но и для себя самой — стала пародировать оперных певцов, чьи выступления транслировались по телевизору. Вот тогда и решили, что нужно начать заниматься сольным пением.

культура: Примадонны старшего поколения говорят, что до двадцати лет серьезно учиться вокалу не стоит. А Вы в этом возрасте уже выступали на самых престижных сценах.

Лежнева: Действительно, я запела очень рано. Благодарна Богу, что одарил меня способностью наслаждаться музыкой и петь. Стараюсь беречь этот дар: выступать относительно немного. Ограничение — основополагающее требование для молодого вокалиста, помимо правильно выбранного репертуара. Считаю, что певец всегда должен иметь право отменить выступление, если он чувствует, что не в состоянии в этот день петь. Сейчас многие театры планируют репертуар на 4–5, а то и на 6 лет вперед. Для них такая система подходит, но для певцов не всегда — голос меняется, трудно спрогнозировать свой аппарат. Сейчас непростое время — мир летит стремительно, а ведь тридцать лет назад один Паваротти знал свое расписание на перспективу, и то — только на год вперед.

культура: Вас сравнивают с Чечилией Бартоли. Довелось встречаться с итальянской примадонной?

Лежнева: С Чечилией мы виделись несколько раз. Впервые в 2009 году, когда я должна была петь на мастер-классе ее матери. Но, услышав мои записи, Чечилия пригласила меня к себе. Это было замечательно — помню, в Цюрихе стояла страшная августовская жара, невероятно счастливая Чечилия только вернулась из морского круиза (кажется, это был ее медовый месяц с мужем Оливером) — мы пели друг другу и общались несколько часов в домашней атмосфере. Затем виделись за кулисами после спектаклей в Зальцбурге. Получилось, что тогда мы пели две оперы Генделя. Я участвовала в «Тамерлане», где выступали Доминго, Мета, Фаджоли под управлением Марка Минковского, а Бартоли исполняла Клеопатру в «Юлии Цезаре» с Жарусски, Шоллем и дирижером Джованни Антонини. Замечательное время!

А про сопоставления я обычно забываю, запомнилось одно — немецкий критик сравнил мой голос с голосом Ирмгард Зеефрид (1918-1988). Я не знала ее, а когда послушала, то была очарована — Зеефрид стала для меня эталоном свежести и качества звучания. Это была величайшая певица, и Зальцбургский фестиваль невероятно ей обязан — она пела там около двух десятилетий подряд.

культура: Появился у российской девочки в семье геофизиков колос — и отлично: в Отечестве много театров и концертных организаций. У Вас же сразу сложилась международная карьера. Как это получилось?

Лежнева: Никогда не думала о карьере как таковой, тем более на Западе. Так случилось, что жизнь сама меня вела, а я потихоньку плыла по течению. Встретились несколько людей, которые мне помогли, среди них Кири Те Канава и Марк Минковский. Он с самого начала поверил в меня, услышав мою запись с арией Россини, которую я исполняла в финале конкурса Образцовой. Марк пригласил меня на первый европейский ангажемент — концерт с «Мессой си-минор» Баха — это была моя мечта, с детства любила ораториальную музыку. Затем Марк помог мне дебютировать в Зальцбурге. И еще какие-то события удачно совпали: выступление в Королевском Альберт Холле на церемонии «Classical Brit Awards» (вручение самой престижной британской награды в области классической музыки. — «Культура») и окончание обучения в Кардиффе, где меня услышали представители звукозаписывающей компании.

культура: Вы — русская певица, и вдруг учеба в английском Кардиффе?

Лежнева: Сначала я закончила колледж при Московской консерватории, где училась у Ирины Михайловны Журиной. Ей я безумно благодарна — она позволила мне исполнять музыку барокко, Россини, несмотря на программу, основанную по преимуществу на русском репертуаре. Потом решила поучиться за границей. Наиболее значительными были два года в Кардиффе под руководством Денниса О’Нейла. Он опекал меня, как отец: нашел учительницу английского языка, специально приглашал пианистов, знакомил со многими знаменитостями, которые были его друзьями и коллегами: Ричардом Бонингом, Джоном Фишером, Илеаной Котрубаш. Впервые в Кардиффе я почувствовала, что раскрепощаюсь, и c 2010 года начала активно совмещать учебу с гастролями.

культура: Мне о Вас рассказывала много доброго Елена Васильевна Образцова. Как Вы встретились? Поддерживаете ли отношения?

Лежнева: Общение и занятия с Еленой Васильевной оставляют сильнейшее впечатление. Кажется, она была шокирована, когда я исполнила арию из оперы Вивальди «Гризельда» на ее детском конкурсе. Она поверила в меня, дала мудрые советы по фразировке, произношению, музыкальным нюансам. Елена Васильевна обладает невероятной энергией, я все время жду новой встречи с этим невероятно светлым, жизнерадостным человеком и великой певицей.

культура: Где Вы живете — в России или за границей?

Лежнева: Полгода или чуть больше провожу за границей, остальное время в Москве или в Татарстане. Слушателей, наверное, больше всего в Германии, где неожиданно успешным оказался диск «Аллилуйя», Франции и Великобритании. В марте впервые собираюсь в Австралию, там сейчас невероятно развивается культура барочной музыки.

культура: Вы — эксклюзивный артист звукозаписывающей компании Decca Classics. Это дает какие-то привилегии?

Лежнева: Для меня честь и радость записывать диски на этот лейбл, который всегда был «певческим»: для Decca Classics пели Паваротти, Сазерленд, Хорн, Тебальди. Decca с энтузиазмом приняла мои идеи, и я счастлива записи диска «Аллилуйя» — давно мечтала о работе с оркестром «Il Giardino Armonico» («Сад гармонии») под управлением Джованни Антонини. Благодарна Decca за определенную свободу: они отпустили меня на запись «Stabat Mater» с Филиппом Жарусски, сделанную для Virgin/EMI (теперь это Erato/Warner Classics).

культура: У Вас много премий и наград. Какая самая памятная?

Лежнева: Главной остается первая награда — победа на конкурсе Елены Образцовой. Я была младшей, и меня допустили к участию в порядке исключения — мне было только 17 лет. Победа дала уверенность в своих силах, я впервые увидела великих певцов — Тересу Бергансу, Кристу Людвиг, Бруно Пратико и поняла, что надо продолжать учиться.

(край на цитата)

Едно чудесно интервю, което допълва до голяма степен информацията и представите за тази млада, но толкова известна и добре оценена певица. Положително бъдещето стои пред нея и идващите години ще покажат нови, непознати качества в развитието на Юлия Лежнева.

До края на тази статия за Юлия Лежнева ще са спра още на нейния репертоар, дискография, награди и отличия, което ще конкретизира информациите, които изложих по-горе.

Относно репертоара й четем следната обща инфрмация в източник на английски език:

Repertoire

Lezhneva’s repertoire ranges from Baroque to bel canto to Romantic. It comprises works by Vivaldi and Broschi, Bach and Handel, Hasse & Porpora, Mozart and Rossini, Bellini and Donizetti, Massenet and Charpentier, Rimsky-Korsakov and Gretchaninov. She also performs songs by Fauré, Schubert, Schumann, Berlioz, Debussy, Boulanger, Rimskiy-Korsakov, Tchaikovsky, Rachmaninov, Prokofiev.

(край на цитата)

В източник на немски език намираме повече сведения за оперните продукции на Юлия Лежнева:

Opernproduktionen

(край на цитата)

Относно дискографията на Юлия Лежнева, в източник на английски език четем:

Discography

As of 30 November 2011, Lezhneva is an exclusive DECCA solo artist.

  • Bach, Mass in B Minor. Label: Naïve Records
  • Rossini, Rossini Arias Label: Naïve Records
  • Vivaldi, Ottone in villa – Verónica Cangemi, Sonia Prina, Julia Lezhneva, Topi Lehtipuu, Roberta Invernizzi; Il Giardino Armonico, Giovanni Antonini (conductor). Label: Naïve Records RV729
  • Handel, “Alessandro” Label: Decca Classics
  • Vivaldi, “L’Oracolo in Messenia” Label: Virgin Classics
  • “Alleluia” – Vivaldi, Handel, Porpora (world-premiere), Mozart – four motets, with Il Giardino Armonico/Giovanni Antonini Label: Decca Classics
  • “Pergolesi” – Stabat Mater; Laudate pueri: Confitebor tibi domine – Duet Album with Philippe Jaroussky: Erato/Warner Classics
  • “Hasse Siroe” – world premiere opera recording, opposite Max Cencic & Franco Fagioli, released by Decca Classics.
  • “HANDEL” – G.F. Handel’s great early works written during his trip to Italy (La Resurrezione, Il Trionfo del Tempo e del DIsinganno, Dixit Dominus, Salve regina, Apollo e Daphne, Rodrigo, Agrippina), with Il Giardino Armonico/Giovanni Antonini – DECCA Classics, 2015

(край на цитата)

Допълнения към дискографията на Юлия Лежнева от източник на немски език:

Ausgewählte Aufnahmen

  • Antonio Vivaldi, Concerti per liuti e mandolini (Luca Pianca : liuto, chitarre, mandolino, intégral)
  • Antonio Vivaldi, Concertos pour violoncelle (Christophe Coin : violoncelle)
  • Antonio Vivaldi, Le Quattro Stagioni (Enrico Onofri : violino solo)
  • Johann Sebastian Bach, Sechs Brandenburgische Konzerte (Enrico Onofri : violon, violon piccolo)
  • Händel : Cantates
  • Locke : La Tempête
  • Vivaldi : Il cimento dell’armonia e dell’inventione (extraits)
  • Vivaldi : Concertos pour violon (divers)
  • Vivaldi : Sonates pour violoncelle (intégrale)

……..

Alben mit Cecilia Bartoli

  • The Vivaldi Album
  • Sacrificium

(край на цитата)

Цитирам списък на наградите и отличията, които Юлия Лежнева е получила до сега (източник на английски език):

Awards

  • 6th Elena Obraztsova International Competition for Young Opera Singers, August 2007: Grand Prix Winner
  • 6th Mirjam Helin Singing Competition, August 2009: 1st Prize
  • 1st Paris International Opera Competition, October 2010: 1st Prize
  • Independent Russian Prize “Triumph” for 2009 year
  • Gramophone’s Editor’s Choice: Rossini Arias CD
  • MDR ‘CD des Jahres’ Rossini Arias CD
  • Diapason d’Or de l’Annee ‘Young Artist’: Rossini Arias CD
  • Opernwelt ‘Young Singer of the Year’, 2011 (Urbain, the Page – G. Meyerbeer’s ‘Les Huguenots’)
  • Opera of the Year (Opera Awards): ALESSANDRO CD
  • BBC Music Magazine (CD of the month): ALESSANDRO CD
  • Diapason d’Or de l’Annee: ALESSANDRO CD
  • Choc de l’Annee: ALESSANDRO CD
  • Muse d’Or: ALESSANDRO CD
  • Stanley Sadie Handel Recording Prize: ALESSANDRO CD
  • LUISTER 10 (Review): ALLELUIA CD
  • Gramophone’s Editor’s Choice: ALLELUIA CD
  • ECHO-Klassik: ALLELUIA CD
  • ICMA Award Winner: Pergolesi CD (with Philippe Jaroussky)
  • HELPMANN AWARD (Best Solo Classical Performance of the Year) – Australia, for the performance at the Hobart Baroque FestivalReception

If this programme of Handel arias and sacred songs is any judge, Lezhneva certainly has a phenomenal gift, a voice that ranges evenly over the most intricate coloratura, with never a blemish or sign of aspirating. It is a serene, sleek voice, beatific in timbre, with a bell-like resonance that carries well. Technically it is flawless. Like a well-groomed young acrobat, Lezhneva is at an age when fear plays no part in a performer’s armoury.

(край на цитата)

Допълнения към наградите и отличията на Юлия Лежнева от източник на немски език:

(край на цитата)

Най-пълен е този списък на награди и отличия на Юлия Лежнева в източник на руски език:

Награды и Премии

  • 2007 — Лауреат Гран-при VI Международного конкурса вокалистов Елены Образцовой
  • 2009 — Лауреат Первой Премии VI Международного конкурса вокалистов имени Мирьям Хелин, Хельсинки, Финляндия
  • 2010 — Лауреат Первой Премии I Международного конкурса оперныx певцов, Париж, Франция
  • 2011 — ‘Молодая певица года’ (журнал Opernwelt, Германия) за исполнение партии Пажа в опере Дж. Мейербера ‘Гугеноты’
  • 2011 — ‘Золотой диапазон года’ (Франция) — Rossini arias, Naive
  • 2011 — ‘Альбом Года’ радиостанции MDR (Германия) — Rossini arias, Naive
  • 2011 — ‘Выбор редактора’ (журнал Граммофон, Великобритания) за диск Rossini arias, Naive
  • 2013 — ‘ECHO-Klassik’ (Германия) за сольный диск Alleluia, Decca Classics
  • 2013 — ‘Выбор редактора’ (журнал Граммофон, Великобритания) за сольный диск Alleluia, Decca Classics
  • 2013 — ’10 из 10′ (рецензия журнала Luister) за сольный диск Alleluia, Decca Classics
  • 2013 — ‘Stanley Sadie Handel Recording Prize’ (Германия) за диск Alessandro, Decca Classics
  • 2013 — ‘Золотой диапазон года’ (Франция) за диск Alessandro, Decca Classics
  • 2013 — ‘Muse d’Or’ (Франция) за диск Alessandro, Decca Classics
  • 2013 — ‘Choc de l’Année (Франция) за диск Alessandro, Decca Classics
  • 2014 — Премия ‘ICMA’ за дуэтный диск ‘Pergolesi’ (С Филиппом Жарусски), ERATO/Warner Classics
  • 2014 — Премия имени Роберта Хэлпманна (Австралия)
  • 2018 — Премия Opus Klassik (Германия) в номинации «Сольная запись / Вокал года (Opera)» с альбомом арий немецкого композитора XVIII века Карла Генриха Граун

(край на цитата)

Искам да завърша статията си за Юлия Лежнева с още едно нейно изпълнение, този път от жанра на бароковата музика – творби от Георг Фридрих Хендел. Ето линк към изпълнение в YouTube:

Подробности:

Julia Lezhneva: Händel – Album Trailer

Lezhneva has been praised for her “unforgettable spiritual expression” and “perfect artistry” in Handel’s music, whether in “rapidfire coloratura passages” or the “gentle radiance that casts a tangible spell in slow music” (The Guardian)

The new album encompasses the best of Händel’s operatic and religious works from his years in Florence and Rome: the operas Rodrigo and Agrippina and the oratorios Il Trionfo and La Resurrezione as well as the complete Salve Regina and soprano solo from Dixit Dominus. Best known is the radiant “Lascia la spina” from Il Trionfo and its later incarnation as “Lascia ch’io pianga” from the opera Rinaldo.

The recording was made in the famously musical and historic Italian city of Cremona in the beautiful auditorium of the Museo del Violino.

(край на цитата)

Нека днес на 7 декември 2019 г. почетем 30-ия рожден ден на Юлия Лежнева, който тя празнува преди 2 дни – на 5 декември и да й пожелаем добро здраве и все така да развива своя невероятен талант, постигайки нови върхове в грандиозната си кариера.

За много години, Юлия Лежнева!

…….

Изпълнение на Юлия Лежнева:

Phenomenal Julia Lezhneva Endlessly Trills her way to Heavens

……

Изпълнение на Юлия Лежнева:

G. F. Händel, Lascia Chio pianga. Soprano; Julia Lezhneva

G. F. Händel, Lascia Chio pianga. Soprano; Julia Lezhneva, Trondheim soloists, artistic director: Øyvind Gimse. Samuelsen Productions, Hamardomen. Video by Tor Melgalvis. Camera: Kjetil Andersen, Jan Gunnar Martinsen and Tor Melgalvis.

´´´´´´

Изпълнение на Юлия Лежнева:

Julia Lezhneva Herbert Blomstedt Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks Mozart Exsultate (Exc)

Julia Lezhneva gave her debut at Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks under the baton of Herbert Blomstedt with W.A. Mozarts “Exsultate, jubilate”. The Bavarian Braodcasting Coompany recorded the concert from Herkulassaal Munich from 18. December 2020.

´´´´