Сцена от операта “Луд гидия” от Парашкев Хаджиев, постановка на Пловдивската опера
Драги приятели на оперната музика, днес на 30 ноември 2019 г. се навършват кръглите 60 години от премиерата на операта “Луд гидия” от Парашкев Хаджиев, състояла се на сцената на Софийската опера. Във връзка с този кръгъл юбилей помествам статия за тази опера с редица подробности: съдържание на операта, постановки, лични спомени от такива постановки, списък на оперните театри в България, където тази опера е изнасяна, постановки през последните години и други:
„ЛУД ГИДИЯ“
Опера в три действия с музика от Парашкев Хаджиев
Либрето Иван Генов
Премиера на 30 ноември 1959 г. в Софийската народна опрера
Диригент Асен Найденов, режисьор Драган Кърджиев, сценограф Мариана Попова, хормайстор Иван Шалиев, хореограф Иван Тодоров
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
Радан, селски чорбаджия — бас
Раданица, негова жена — мецосопран
Зорница, тяхна дъщеря — сопран
Илия (Луд гидия), овчар и гуслар — тенор
Мечо, приятел на Илия — баритон
Куна, селска девойка, дружка на Зорница — мецосопран
Поп Матей — бас
Бей Осман, еничар и спахия — баритон
Кадия — тенор
Първи чорбаджия — тенор
Втори чорбаджия — баритон
Първи жътвар — тенор
Втори жътвар — баритон
Тъпанар — тенор
Жътвари, жътварки, косачи, овчари, пазванти на бея, писари на Кадията, заптиета, моми, момци, турци, народ.
Действието се развива по време на османското робство в село Султане близо до Пловдив.
ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА
Случаят с първата оперета на Парашкев Хаджиев „Деляна“ — грубо критикувана и свалена от сцената чрез административно вмешателство през 1952 г. — довежда до естествено отдръпване на композиторите от музикално-сценичните жанрове. Появилото се чувство на страх и несигурност пръв преодолява „потърпевшият“ от това вмешателство Парашкев Хаджиев. Само три години след „Деляна“ на сцената на Музикалния театър в София е поставена втората му оперета „Айка“, която спечели огромен успех, а след още две години през 1957 г. отново в Музикалния театър се състоя премиерата на първата опера на композитора „Имало едно време“ или „През девет села в десето“ по либрето на писателя Павел Спасов. Тази привлекателна и достъпна комична опера спечели широка популярност и е поставяна в почти всички български оперни театри.
След „Имало едно време“ започва истинския ренесанс на българската опера, за който главна причина е освобождаването на творческите сили на композиторите от административна опека, което днес наричаме „въздействието на априлската линия“. Една година след „Имало едно време“ Хаджиев поднася на любителите на музиката третата си оперета — „Мадам Сан-Жен“, с либрето по едноименната пиеса на Викториен Сарду от Павел Спасов.
Иван Генов, известен автор на текстове за песни, който сътрудничи на Хаджиев при написването на оперетата „Айка“, предлага на композитора да напише либрето за лирико-комична опера по сюжета на стихотворението на големия български поет класик Пенчо Славейков — „Луд гидия“. Идеята на Иван Генов допада на Хаджиев и той дава съгласието си. Иван Генов разработва твърде свободно популярното стихотворение на Славейков — изменя и значително допълва сюжетното действие, вмъква нови действуващи лица и др. Той не се придържа строго към духа на Славейковата поезия и фактически стихотворението се явява само повод за създаване на либретото. Литературният текст не се отличава с блестящи качества и стиховете, макар и гладки, ритмични и удобни за музика, са твърде примитивни по своята постройка. Ценното в либретото е, че в него има действие и интересни ситуации.
Парашкев Хаджиев работи бързо, напрегнато и с голямо увлечение върху тази опера, тъй като е привлечен от народностния характер, искрената лирика и комедийността. Композиторът завършва музиката си в много кратък срок — само за няколко седмици.
Първото представление на операта „Луд гидия“ се състои на 30 ноември 1959 г. по време на IV преглед на българското музикално творчество в Софийската народна опера. Операта е поставена музикално от диригента Асен Найденов, а сценично — от режисьора Драган Кърджиев. Публиката посреща топло и сърдечно новата творба на Хаджиев и операта „Луд гидия“ влиза трайно в репертоара на всички български оперни театри. Поставяна е и в различни оперни театри в Европа.
СЪДЪРЖАНИЕ
По жътва. Ранно утро. Отдалеч долита песента на ратаите и жътварите от село Султане, които идват да работят на нивите на чорбаджиите. Неколцина от жътварите спират край герана, за да утолят жаждата си. Овчарят Мечо, ратай на чорбаджи Радан, застига спрелите жътвари и им разказва за голямата свада, станала снощи в село. Гусларят Илия, аргатин у чорбаджи Радан, който отдавна е влюбен в Зорница, дъщерята на чорбаджията, снощи засвирил под чардака на девойката, та събрал цялото село. Чул чорбаджи Радан свирнята и като разбрал, че неговият аргатин Илия е влюбен в дъщеря му, се разярил страшно. Той вдигнал голяма врява: тоя Луд гидия Илия да си позволи да обикаля дъщеря му — първата мома в село! Още Мечо не е довършил разказа си, и откъм нивите се задава Илия. Момъкът пее за любовта си към Зорница. Селяните обичат Илия, защото той ги весели с гуслата и с песните си, и сега го посрещат радостно и сърдечно. Мечо се страхува да не би да се случи нещо лошо на Илия, тъй като чорбаджи Радан снощи се заканил, и започва да убеждава приятеля си да се откаже от Зорница: та де се е чуло и видяло чорбаджия да даде дъщеря си за жена на прост овчар! Обаче гусларят Илия е на друго мнение — той ще се бори за своята любов. Жътварите обещават на Илия да му помагат във всичко и заедно тръгват към нивите. Дотичва запъхтяната Куна, изгората на Мечо, и спира своя любим. Куна също е ратайкиня на чорбаджи Радан. Сега тя бързо казва на младия овчар да намери Илия и да го доведе, защото Зорница иска да го види. Мечо й посочва накъде е тръгнал Илия и двамата хукват да го гонят. Идва Зорница и оплаква нещастната си съдба, баща й я принуждава да се раздели с любимия си.
Когато Илия идва, Зорница с мъка му разказва за гнева и поръката на баща си. Тя го моли да се разделят. Илия започва да утешава девойката. В този момент пристига чорбаджи Радан с двама други чорбаджии. Като вижда дъщеря си пак с Илия, отново обладан от гняв, той грубо нахоква Зорница и я праща в къщи, на Илия чорбаджията нарежда да се махне веднага от селото и никога да не се среща със Зорница. Той дори заявява, че по-скоро ще даде дъщеря си на турчин, отколкото на аргатина като него. Свадата е привлякла селяните от нивите. Те се възмущават дълбоко от думите на чорбаджията. Илия обаче не се страхува от заплахите на Радан и смело му отговаря — нека само посмее да даде Зорница на турчин, пък после ще види какво ще стане; след това момъкът запява шеговита песен. Радан вбесен се заканва да се оплаче от него на кадията, но Илия сякаш напук свири на гуслата и пее. Песента му увлича селяните, които заиграват весело хоро.
В дома на чорбаджи Радан. Отчаяната Зорница моли майка си да й помогне. Майката добре разбира мъката на чедото си; тя някога също е обичала беден момък, но баща и насила я задомил за чорбаджи Радан. Кадията на село Султане идва у Раданови да търси бей Осман, който снощи е отседнал тук. Когато беят излиза от къщи, Кадията му съобщава с радост, че по повелята на султана Осман вече е владетел на селото и че документите са изготвени. Кадията си позволява да попита бей Осман коя е причината за голямата щедрост на султана към него. Тогава бей Осман разказва, че в една битка турците били разбити и той заедно със своите еничери успял да спаси султана от явна смърт. За тоя му подвиг в знак на благодарност султанът му дал цялото село Султане.
Любопитният Кадия обаче не се задоволява само с този отговор. Сега той запитва за рода на бея. С болка на душата си Осман разказва: откак се помни, той все е бил боец-еничарин, после станал спахия, но и досега не знае вито рода си, нито от къде е. Аллах му бил оставил един единствен знак — една муска от кажа, която е написана на непознато писмо и е белязана с незнаен печат. Беят напразно питал учени сирийци, гърци-граматици и знахари-персийци. Нито един от тях не могъл да разчете писмото. Кадията казва, че в село Султане има един стар поп-граматик на име Матей, който може би ще може да разчете написаното на муската. Осман веднага изпраща своя пазвантин да доведе поп Матей. В това време идва чорбаджи Радан заедно с двамата си приятели и се оплаква на Кадията от Илия — Луд гидия, който размирява селото.
Чорбаджиите настояват Илия да бъде осъден да напусне селото, защото подбужда селяните да не работят на чорбаджийските ниви. Кадията обещава да осъди още днес Илия и отпраща чорбаджиите. Щом остава насаме с бея, Кадията му разкрива истинската причина за гнева на Радан — Илия обича дъщеря му. Сега Кадията сам не знае как да постъпи и иска съвет от бея: ако осъди Илия, народът ще бъде недоволен, защото обича своя гуслар, ако пък го оправдае, ще си навлече омразата на чорбаджиите. Беят, без да му отговори направо, му казва: „Дори в свитата на Сюлеймана, състояща се от първи храбреци, има и певци, които с песни делата му прославят … Осъдиш ли певец, ще сториш грях…“ Кадията си тръгва доволен; той е разбрал доброто разположение на бея към гусларя и решава да оправдае Илия.
Идва поп Матей. Беят го посреща с вълнение и му подава муската си, като го помолва да я разчете. Попът веднага вижда, че „муската“ е написана на български, а печатът е на църквата на село Султане. Беят е разтревожен — нима гяурите имат четмо и писмо? Величествено и с достойнство поп Матей разказва на Осман славното минало на поробения народ: „Българите са имали боляри, царе и учени мъже-знахари, войска напета и царство върху три морета.“ Осман с нетърпение го пита какво пише на муската. Поп Матей му казва, че трябва да провери в старите църковни книги и тогава ще му отговори. Тежко предчувствие започва да гнети бея: „Нима и аз съм гяурин?“ Размишленията му са прекъснати от чорбаджи Радан. Той моли бея да прогони Илия, но Осман не иска да се намесва в спора между чорбаджиите и гусларя, зад когото стои цялото село. В този миг край тях минава Зорница. Беят остава като захласнат от нейната красота — той никога не е виждал такава хубава девойка. Чорбаджи Радан веднага забелязва възторга на турчина от хубостта на Зорница и решава да се възползува от това. Той предлага на бея дъщеря си за жена при условие, че прогони гусларя завинаги от селото. Преди още Осман да отговори, Зорница донася кафе за госта и баща си. Радан веднага й представя бея и й нарежда да му целуне ръка, тъй като той ще бъде бъдещият й мъж и повелител. Думите на Радан поразяват девойката.
Отчаяната Зорница сърцераздирателно моли баща си за милост, но той е непреклонен. Влюбеният в нея Осман започва да увещава девойката в красотите на бъдещия им живот. Зорница се окопитва и смело заявява, че тя обича друг, и избягва. Чорбаджи Радан успокоява Осман: той ще принуди дъщеря си да изпълни волята му. Отдалеч се дочуват виковете на Тъпанаря, който оповестява, че скоро ще започне съденето на Илия. Радан веднага се отправя към мястото на съда, за да присъствува като обвинител на Луд гидия. Осман решава да прогони гусларя от селото, тъй като това е начинът да спечели Зорница за себе си.
Селският тъпанар е тръгнал из село и приканва народа да се събере под стария чинар на мегдана. Там старият Кадия ще съди Илия. Зорница е изказала мъката си на приятелката си Куна, която търси Мечо, за да го помоли да спаси дружката й. Като чува за намеренията на чорбаджи Радан да омъжи дъщеря си за турчина, Мечо възмутен обещава да помогне на Зорница. Народът започва да се събира на мегдана. Селяните неспокойно и унило споделят помежду си за съдбата на гусларя. Идва Кадията, придружен от селските чорбаджии. Съдът заема местата си под сянката на големия чинар. Кадията заповядва да доведат обвиняемия. Заптиетата водят вързания Илия. Чорбаджиите започват своите обвинения. Илия — Лудият гидия, размирява раята и ратаите не искат да работят на чорбаджийските ниви. Затова те настояват да бъде прогонен от селото. След това Кадията дава думата на Илия. Гусларят казва, че той никога никого не е заплашвал и никому зло не е сторил. Напротив, като аргатин той е умножил стадото на чорбаджията си. Истината е, че Радан иска да го прогони, защото обича дъщеря му. Народът потвърждава думите на гусларя. Сега Кадията поисква да чуе свирнята на ратая и сам да се увери как с гъдулката си момъкът може да разиграе всичко живо. Той заповядва да го развържат и да му дадат гуслата.
Илия само това чака: гусларят засвирва така хубаво и весело, че разиграва всички. Даже и Кадията не може да се въздържи и заиграва, а след това и чорбаджиите. Най-после Илия спира и доволният Кадия го оправдава. Народът изказва радостта си от справедливата присъда, а Илия сърдечно благодари на Кадията. В този момент идва беят. Той заповядва да вържат Илия и да го прогонят от селото. Заптиетата се спущат към гусларя и в сборичкването скъсват ризата му. Беят с удивление вижда на гърдите на момъка същата муска като своята. Той с едно замахване на ханджара си отрязва муската на Илия и я подава на поп Матей. Осман с вълнение очаква отговора на свещеника. Поп Матей спокойно съобщава пред всички: едно време овчарят Борил от тяхното село имал двама синове — Слав и Илия. По-големият, Слав, бил взет от турците като кръвен данък. Този Слав сега е пред тях — това е Осман бей, а гусларят Илия е неговият брат. Всички са дълбоко развълнувани. В този момент се втурва Зорница. Тя се хвърля пред краката на бея и го моли да освободи Илия, а в замяна на това тя ще стане негова жена. За нейно голямо учудване Осман нежно я повдига и я завежда до Илия, когото сам развързва. Настава обща радост. Щастливият Илия прегръща и Зорница, и намерения си брат. Беят също така се чувствува щастлив — най-после той е открил кой е. Сега чорбаджи Радан е принуден да даде съгласието си за сватбата на Зорница и Илия. Народът честити радостно на всички. Най-неочаквано на мегдана се втурва Мечо заедно с група овчари и с високо вирнати криваци. Мечо нарежда на овчарите да заловят бея и извиква на Илия да бяга. Това внася още по-голямо оживление. Селяните се присмиват на закъснялата помощ на Мечо. Илия поканва цялото село на сватбата си със Зорница.
МУЗИКА
Операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев е произведение, предназначено за най-широките слушателски кръгове. Със свежия си мелодически и достъпен музикален език, с популярния си сюжет и със здравата си връзка с народното звукотворчество операта е придобила голяма привлекателност. „Луд гидия“ е значителна крачка напред в творческото развитие на композитора по отношение на no-предишните му музикално-сценични произведения. Тук е изградено едно стройно драматургично развитие на музикалното действие и музикалните образи, особено тези на главните действуващи лица; те са ярки и релефни. Музиката на операта има голяма завладяваща сила, но най-силни са лиричните сцени. Също така в многобройните комични сцени и епизоди композиторът е проявил голяма изобретателност и изтънчено чувство за хумор.
Операта започва с весела сцена, изградена в ярък народностен дух. Тук Мечо разказва за свадата между Илия и Радан, с което се подготвя появата на главния герой на операта. Влизането на Илия е дадено оригинално — с имитация на свирене на гъдулка. След това гусларят пее своето кратко, но силно лирично и наситено с дълбоко чувство ариозо, изградено върху темата на главния герой. Много остроумие има в сцената между Куна и Мечо. Шеговитата, в народен ритъм мелодия характеризира сполучливо двамата весели млади хора. Един от най-силно въздействуващите моменти в първо действие е голямата сцена на Зорница и Илия. Тя започва със смирената и поетична молитва на Зорница, която в средния дял става страстно патетична. (Средният дял на молитвата е изграден върху темата на Зорница, която играе важна роля в драматургичното развитие.) След това идва големият и наситен с дълбоки чувства дует. Финалната сцена на първо действие е весела и оптимистична въпреки напрегнатия до известна степен епизод при появата на чорбаджи Радан. Хороводната иронична песен на Илия, с която той отвръща на заканите на чорбаджията, е наситена с много бодрост и нейното радостно настроение се предава на всички.
Второто действие започва с кратко оркестрово встъпление, в което се долавя някакво напрежение. То сполучливо въвежда в атмосферата на сцената между разтревожените от решението на чорбаджи Радан майка и дъщеря. Влизането на кадията носи свеж аромат с интересната си ориенталска звучност. В следващата сцена е обрисуван живо и убедително Осман бей, чиято музикална характеристика, сурова и ярка, разкрива горещата натура на турчина. В краткото си ариозо поп Матей изпъква като мъдър, сериозен и горд човек, който обича и знае как да защити своя народ. Интересна е и сцената между бея и Зорница. Тя започва с ариетата, с която турчинът изказва възхищението си от красотата на девойката и се мъчи да я убеди в щастливия й живот с него. В отговора на Зорница, изграден върху нейната тема, са примесени молбата и твърдата решимост на девойката. Финалът на действието е напрегнат. Особено силно въздействува краткият, но страстен изблик на бея, в който той разкрива обхваналите го чувства.
Интересната песен на Тъпанаря и сцената между Мечо и Куна представляват своего рода въведение към трето действие. Песента на Тъпанаря е написана в духа на хороводните народни песни. Сцената между веселата двойка Мечо и Куна е изградена върху познатите от първо действие мелодии от техните партии, но тук в музиката се чувствуват и тревожни нотки. Третото действие започва с напрегнатата и наситена със скръб сцена, изразяваща настроението на народа, който се страхува за съдбата на своя любим гуслар. Забележителната сцена на съденето е написана в български и ориенталски дух; напрежението постепенно се разведрява и сцената завършва с истинско веселие. Тук хората са написани в разнообразните ритми на народния танцов фолклор, като са използувани и оригинални ритми на най-популярните турски танци. След този силно въздействуващ и пълен с настроение епизод при появата на турците отново се създава драматично напрежение. Темата на Зорница прозвучава по нов начин и много убедително, когато девойката решава да направи саможертва, но да спаси любимия си. След мъдрите слова на поп Матей идва щастливата развръзка, която донася радост. Втурването на Мечо и овчарите повишава още повече веселото настроение. Операта завършва с жива и оптимистична масова сцена.
(по „Книга за операта“ от Любомир Сагаев)
…..
ПОСТАНОВКИ НА „ЛУД ГИДИЯ“ В БЪЛГАРСКИ ОПЕРНИ ТЕАТРИ ОТ 1959 ДО 2010 ГОДИНИ.
Цитирам списък на всички постановки на „Луд гидия“ в български оперни театри от премиерата през 1959 г. до 2010 г. Данните по-долу са взети от книгата „Български музикален театър 1890-2010“, издание на Института за изследване на изкуствата (ИИИ) при БАН, София, 2015 г. За годините след 2010 нямам конкретни сведения за нови постановки на „Луд гидия“ в българските оперни театри, но има редица такива в почти всички оперни театри.
Цитирам отделните данни по оперни театри, премиера, диригент, режисьор, сценограф, хормайстор и хореограф:
София, 30 ноември 1959, Асен Найденов, Драган Кърджиев, Мариана Попова, Иван Шалиев, Иван Тодоров
Стара Загора, 8 декември 1960, Любен Пинтев, Георги Петров, Петър Русков, Иван Димов, Иван Тодоров
Пловдив, 7 февруари 1961, Кръстю Марев, Бохос Афеян, Асен Попов и Йоан Левиев, Ангел Христов, Иван Тодоров
Бургас, 13 ноември 1961, Иван Вульпе, Бохос Афеян, Асен Попов, Стефан Лалчев, Дора Вариева
Русе, 28 януари 1967, Димитър Манолов, Борислав Дионисиев, Петър Попов, Атанас Димитров, Димитър Гайдаров
Враца, 12 април 1968, Веселин Байчев, Михаил Хаджимишев, Димитър Шонев, без данни, Иван Тодоров
Плевен, 8 октомври 1970, Димитър Карагьозов, Емил Бошнаков, Мариана Попова, без данни, Иван Тодоров
Варна, 12 ноември 1972, Георги Занев, Кузман Попов, Мариана Попова, Никола Бочев, Галина и Стефан Йорданови
София, 10 октомври 1975, Борис Хинчев, Михаил Хаджимишев, Ани Хаджимишева, без данни, Иван Тодоров
Велико Търново, 2 декември 1986, Грую Гердаников, Недялко Ковачев, Катя Караджова, Людмил Горчев, Николай Николов
Русе, 22 януари 1987, Борис Спасов, Румен Нейков, Иван Токаджиев и Венера Наследникова, Томина Сидова, Иван Донев
София, 5 ноември 1989, Борис Хинчев, Светозар Донев, Радостин и Бояна Чомакови, без данни, Иван Тодоров
Варна, 15 декември 1990, Андрей Андреев, Кузман Попов, Мариана Попова, без данни, без данни
Стара Загора, 8 май 2000, Божидар Бонев, Нина Найденова, Борис Стойнов, Емил Минев, Хикмет Мехмедов
………
Едно допълнение: искам на това място да споделя един личен спомен от посещение на операта „Луд гидия“ в София на 11 май 2018 г., където се срещнах с двама от главните изпълнители на роли при спектакъл на Русенската опера – мецосопраното Андреана Николова в ролята на Раданица, съпругата на чорбаджията Радан, и тенора Борис Луков в ролята на Илия.
Ще цитирам малка част от моите бележки във връзка с тази среща:
„Премиерата на „Луд гидия“ е на 30 ноември 1959 г. на сцената на Софийската опера. Още в същия сезон следват постановки в оперните театри в Стара Загора, Пловдив, Франкфурт на Одер (в ГДР), а скоро след това „Луд гидия“ се превръща и в първата българска опера, гостувала на големите оперни сцени в Западна Европа. В Русе операта е представена за първи път на 28 януари 1967 г.
Моят ФБ-приятел от 2014 г., тенорът Борис Луков ми беше писал в края на април за негово гостуване в София в „Луд гидия“ и обещал, ако на 11 май съм в София, да ми уреди билети за тази опера – той играе в главната роля на Илия.
Вечерта още към 18,30 часа бях пред главния вход на операта – имаше много хора, а аз не знаех кой ще ми даде билета. Борис ми каза при обедната ни среща в този ден в едно кафене, че сигурно майка му или сестра му ще ме познаят пред входа и ми дадат билета. Докато се разхождах с нетърпение наляво-надясно, забелязах на 2 метра от мен симпатичната фигура на проф. Павел Герджиков, който в момента току-що беше приключил с някакъв разговор и лицето до него се отдалечи. Аз не се познавам лично с него, но знам много добре как той изглежда и без много да му мисля, бързо се приближих усмихнат към него и му се представих. Той се засмя и бързо отсече: „Значи вие сте господинът, който пише статии на оперни теми във Фейсбук?“. Изненадах се, но като знам неговата отлична памет и висока обща култура, не се изненадах съвсем. Сигурно някой му е споменал нещо за мен или просто рядкото ми фамилно име Контохов му е направило впечатление. Разменихме няколко изречения, аз му направих комплименти за хубавите неделни предавания на оперни теми по Българското Радио, които той от дълго време модерира заедно с други радиожурналисти. Скоро дойдоха и други негови почитатели и приятели и аз се отдалечих. После в програмата към спектакъла прочетох, че той е режисьор на тази нова постановка на „Луд гидия“ в Русе. Очевидно е искал да присъства на спектакъла в София и да го наблюдава.
След това към мен се приближи симпатична дама, която изглежда ме позна и любезно ми се представи – майката на Борис Луков. Имахме още време преди да влезем в сградата и поприказвахме, тя ми представи и дъщеря си – сестра на Борис, която беше съвсем наблизо. После влязохме, намерихме местата си, тя и аз бяхме на съседни места и точно в 19 часа завесата се отвори за първия акт на „Луд гидия“.
Няма да пиша за самата опера – слушал съм я едно време по радиото, бил съм и на представления в София през 60-те години, но добре си спомням едно гостуване на състав от Русенската опера в Габрово – около 1970 година, в което главната роля на Илия изпълни знаменитият тенор от Русе Николай Здравков. Премиерата в Русе е била на 28 януари 1967 г. с негово участие, като в отзивите тогава е писано: „Николай Здравков е блестящ, завладяващ, предизвикващ емоционална експлозия на сцената и в салона – такъв остава Николай Здравков във всичките си превъплъщения в образа на очарователния гуслар през всички сезони, когато с негово участие се представя това заглавие“. Самият аз съм оставал дълбоко впечатлен от играта и гласовите възможности на този изключителен тенор с прекрасна осанка, когото съм го гледал в редица спектакли както в Русе (имах там близки роднини), както и при гостувания на Русенската опера в Габрово.
Изявата на Борис Луков (мой добър ФБ-приятел) на 11 май в София в ролята на Илия ми хареса. Аз го слушах за пръв път „на живо“, знам негови записи в редица опери главно от италианския оперен репертоар. Той има хубав лиричен глас, който владее добре благодарение на добрата си техника и отлична вокална подготовка, фигурата му е привлекателна и успя да заслужи големите аплодисменти на многобройната публика в края на спектакъла. В другите главни роли участваха познати русенски певци, които аз лично не знам, освен Раданица, съпругата на чорбаджията Радан – мецосопраното Андреана Николова, моя добра ФБ-приятелка, с която се видяхме сутринта при кафето недалеч от „Пирогов“. Андреана беше облечена в особено впечатляващо „чорбаджийско“ облекло, връх на което беше т.н. „чохено контохче“ – луксозно кожено елече, подплатено със скъпи кожи от лисица, каквито са носили богатите жени и девойки в България преди няколко века.
Пиша тия подробности, защото моят прапрадядо Минчо Пенчев Контохов е бил шивач на такива „контохчета“. Оттам идва и по-късно нашето фамилно име „Контохови“ в Габрово около средата на 19-и век, като производно от професията на този далечен мой роднина през 18-и век. Даже писателят Елин Пелин е написал една прекрасна поема в стихове с името „Чохено контохче“, в което се описва как един средно състоятелен български селянин е продал почти целия си имот, за да купи скъпите кожи, необходими за ушиването на това елече, понеже жена му била на сватба и видяла как булката има „чохено контохче“. Той пожелал да й угоди, като я снабди с такова. Една прекрасна поема на Елин Пелин, която аз познавам много добре. Наскоро научих, че самата дума „кóнтош“ или „кóнтох“ идва от унгарски език – там са се правили преди векове такива кожени елечета и сигурно предприемчиви габровци са били по тези земи и са пренесли това наименавание в България, като са го побългарили. Не съм чувал в други български градове това фамилно име. Само във Велико Търново имахме до 90-те години един братовчед – Васил Контохов (помина се през 1999 г. на 90 години), женен за търновка, но семейството му остана без деца. Нашето фамилно име се произнася в България с ударение на второто „о“ – „Контóхов“. Интересно, в Германия винаги ме наричат обаче „Кóнтохов“.
Операта „Луд гидия“ е в 3 действия, но при постановката в София имаше само един антракт след второ действие. В тази пауза от 15-20 минути аз излязох в голямото фоайе на операта, където срещнах извънредно голям брой личности, които познавам от Фейсбук – мои приятели, но само виртуално, както и такива, с които вече съм имал малки контакти предни години. Носех и фотокамера и направих редица снимки в късото време, с което разполагах. Ето списък на тия лица, повечето оперни артисти от София и гости от Русе: певците Стефка Евстатиева (за пръв път), Дарина Такова, Мариана Пенчева, Кирил Манолов (за пръв път), Пламен Бейков (за пръв път), Димитър Станчев (за пръв път), Божидар Николов (с него се бях срещнал през предния ден за пръв път), Андреана Николова и Борис Луков (среща през същия ден), музиколожката проф. Боянка Арнаудова, дъщерята на легендарния певец проф. Михаил Попов, която беше заедно с Боянка Арнаудова, музикалната редакторка в БНР Светлана Стоянова (с нея се познаваме от 2014 г.). На някои от снимките съм заснел групи от тези лица, когато са разговаряли и аз съм направил фотосите, на някои съм и аз.
След спектакъла имахме малка почерпка в ресторант близо до Операта на ул. „Бенковска“, където бяхме 10-12 души, близки на Борис и Андреана. Накрая се разделихме весело и сърдечно и аз си заминах покрай храма „Ал. Невски“, булевард „Руски“, „Орлов мост“, по „Цар Асен“ и преди полунощ бях в моята квартира на „Петър Делян“.
(край на бележката ми за „Луд гидия“ в София)
В книгата „Български музикален театър 1890-2010“, издание на Института за изследване на изкуствата (ИИИ) при БАН, София, 2015 г. на страници 143-145 са дадени редица подробности за операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев: коментари, тълкувания, отзиви и критики (извадки, подборно) от постановки в София, Стара Загора, Бургас, Русе и Пловдив, както и списък на постановките (този който цитирах преди). Аз ще цитирам само един от тези отзиви – за примериата на операта в София на 15 ноември 1959 г.:
„(…) Режисьорът Драган Кърджиев правилно е насочил действащите лица към разгъване на образите и вярно е доловил и акцентувал драматичните моменти. Особен успех е постигнал той в създаването на образа на народа – чувствителен към всяка неправда и насилие, готов за помощ и противодействие – опора и подкрепа на лиричната двойка Илия – Зорница. Диригентът Асен Найденов следи с вярно чувство драматургичното развитие на музиката – началото и края на отделните епизоди и тяхното оцветяване и динамично разнообразяване. Танците, поставени от хореографа Иван Тодоров, са стилно верни, жизнени и свежи, пълни с настроение и въздействуваща сила. Увличането в играта на артистите от балета и персонажа от операта е заразяващо“
(край на цитата)
Горният отзив е публикуван на 1 декември 1959 г. във в. „Отечествен фронт“, № 4733, стр. 4, с автор Ал. Моцев и заглавие „IV преглед на българското музикално творчество. „Луд гидия“ – една зряла творба“.
До края на настоящата статия ще се спра в хронологичен ред на няколко публикации в медии относно постановки на „Луд гидия“ на различни оперни сцени през последните години:
Портал „Факти“
18 декември 2012
Операта “Луд гидия” с предколедна премиера във Варна
Премиерата на XIII Коледен музикален фестивал Варна 2012 е свързана с едно от най-българските оперни произведения – операта „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев, създадена по известното стихотворение на Пенчо Славейков. Премиерата е посветена на 100-годишнината от рождението на големия български композитор.
Сценограф и режисьор на постановката е Кузман Попов, също едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. През тази година изтъкнатият творец отбелязва своя 70-годишен юбилей, както и 40 творчески години във Варненската опера.
Празничното събитие има своите специални знаци – Кузман Попов, поставил за пръв път операта „Луд гидия” на варненска сцена преди 40 години, сега се връща отново към нея. Той прави своя нов прочит на творбата, като в същото време, с респект към миналото, възражда по архивни скици костюмите на първата постановка.
Техен автор е майката на Кузман Попов – художничката Мариана Попова, оставила забележителна диря в оперната костюмография и сценография. Двамата работят и по втората постановка на „Луд гидия” (1990). Творческият тандем майка и син години наред оформя облика, определя стилистиката и отстоява водещото място на Варненската опера в развитието на българското оперно изкуство.
По повод на сегашната премиера на „Луд гидия” Кузман Попов е подготвил и изложба темпера със свои рисунки, която ще бъде открита на 21 декември от 18.00 ч., един час преди премиерата в 19.00 ч. Експозицията под наслов „Инвенции” недвусмислено насочва зрителя към размишления над вдъхновението, без което изкуството е немислимо.
(край на цитата)
| Портал „Theatre.art.bg“ декември 2012 г. Премиера на операта „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев на 21 и 22 декември 18.12.2012 XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012 Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019 Премиерата на XIII Коледен музикален фестивал е свързана с едно от най-българските оперни произведения – операта „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев, създадена по известното стихотворение на Пенчо Славейков. Премиерата се посвещава на 100-годишнината от рождението на големия български композитор Парашкев Хаджиев. Сценограф и режисьор на постановката е Кузман Попов, също едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. През тази година изтъкнатият творец отбелязва своя 70-годишен юбилей, както и 40 творчески години във Варненската опера. Празничното събитие има своите специални знаци – Кузман Попов, поставил за пръв път операта „Луд гидия” на варненска сцена преди 40 години, сега се връща отново към нея. Той прави своя нов прочит на творбата, като в същото време, с респект към миналото, възражда по архивни скици костюмите на първата постановка. Техен автор е майката на Кузман Попов – художничката Мариана Попова, оставила забележителна диря в оперната костюмография и сценография. Двамата работят и по втората постановка на „Луд гидия” (1990). Творческият тандем майка и син години наред оформя облика, определя стилистиката и отстоява водещото място на Варненската опера в развитието на българското оперно изкуство. По повод сегашната премиера на „Луд гидия”, Кузман Попов е подготвил и изложба темпера със свои рисунки, която ще бъде открита на 21 декември от 18.00 ч., един час преди премиерата в 19.00 ч. Експозицията под наслов „Инвенции” недвусмислено насочва зрителя към размишления над вдъхновението, без което изкуството е немислимо. История на варненските постановки Първата премиера на „Луд гидия” на варненската оперна сцена се състояла на 12 ноември 1972 г. под диригентството на Георги Занев, режисьор Кузман Попов, художник Мариана Попова. В главните роли: Тинка Сколуфанова, Евгени Леков, Мари Крикорян, Стефан Циганчев, Амалия Маринова и др. Втората постановка е с премиера на 15 декември 1990 г. под диригентството на Андрей Андреев и режисурата на Кузман Попов, художник Мариана Попова. В главните роли: Ганка Димова, Евгени Леков, Нико Исаков, Стефан Циганчев и др. Премиерата на сегашната, трета постановка, предстои на 21 и 22 декември 2012 г. Диригент Борислав Иванов, режисьор и сценограф Кузман Попов, художник на костюмите Мариана Попова, диригент на хора Малина Хубчева, балетмайстор Желка Табакова. Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фърнаджиев, Радослава Кареева, репетитор на балета Гергана Георгиева, помощник-режисьор Сирма Панева. Солисти: Арсений Арсов, Пеньо Пирозов, Ирина Жекова, Филипа Руженова, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Росен Рангелов, Людмил Петров, Бойка Василева, Елеонора Христова, Антоанета Маринова, Свилен Николов, Силвия Ангелова, Вяра Железова, Благовеста Статева, Евгений Станимиров, Стефан Владимиров, Пламен Димитров, Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев, Ростислав Байрактаров, Владислав Владимиров, Петър Генов, Димитър Илиев, Костадин Карабатаков, Димитър Ряхов, Мирослав Великов, Христо Ганевски, Стоян Финджиков. С участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. История на творбата Само три години след грубо критикуваната първа оперета на автора „Деляна“, на сцената на Музикалния театър в София е поставена втората му оперета „Айка“, която печели огромен успех, а след още две години през 1957 г. отново в Музикалния театър се състояла премиерата на първата опера на композитора „Имало едно време“ или „През девет села в десето“ по либрето на писателя Павел Спасов. Тази привлекателна и достъпна комична опера печели широка популярност и е поставяна в почти всички български оперни театри. Една година след „Имало едно време“ Хаджиев поднася на любителите на музиката третата си оперета — „Мадам Сан-Жен“, с либрето по едноименната пиеса на Викториен Сарду от Павел Спасов. Иван Генов, известен автор на текстове за песни, който сътрудничи на Хаджиев при написването на оперетата „Айка“, предлага на композитора да напише либрето за лирико-комична опера по сюжета на стихотворението на големия български поет класик Пенчо Славейков — „Луд гидия“. Идеята на Генов допада на Хаджиев и той дава съгласието си. Либретистът разработва твърде свободно популярното стихотворение на Славейков — изменя и значително допълва сюжетното действие, вмъква нови действуващи лица и др. Той не се придържа строго към духа на Славейковата поезия и фактически стихотворението се явява само повод за създаване на либретото. Литературният текст се отличава с гладки, ритмични и удобни за музика стихове. Ценното в либретото е, че в него има действие и интересни ситуации. Парашкев Хаджиев работи бързо, напрегнато и с голямо увлечение върху тази опера, привлечен от народностния характер, искрената лирика и комедийността. Композиторът завършва музиката си в много кратък срок — само за няколко седмици. Първото представление на операта „Луд гидия“ се състояло на 30 ноември 1959 г. по време на IV преглед на българското музикално творчество в Софийската народна опера. Операта е поставена от диригента Асен Найденов, режисьор е Драган Кърджиев. Публиката посреща топло и сърдечно новата творба на Хаджиев и операта „Луд гидия“ влиза трайно в репертоара на всички български оперни театри. Поставяна е и в различни оперни театри в Европа. Със свежия музикален език, популярния сюжет и здравата връзка с народното песенно творчество, творбата е достъпна за най-широка аудитория. „Луд гидия“ е значителна крачка напред в творческото развитие на композитора по отношение на предишните му музикално-сценични произведения. Има стройно драматургично развитие на музикалното действие и музикалните образи, особено тези на главните действуващи лица; те са ярки и релефни. Музиката излъчва голяма завладяваща сила, а лиричните сцени са особено красиви и емоционално въздействащи. Големият български композитор Парашкев Хаджиев (1912–1992) чрез своите музикално-сценични произведения си е извоювал признание като класик на българската опера. Неговото творчество е изключително явление в българската музикална култура. Музикално-сценичните творби на Хаджиев са жизнени страници от българската музика, в която се разкриват убедително и вълнуващо различни страни от живота на народа — неговия бит, историческото минало и настоящето, приказния свят. Творец с талант, богата фантазия, огромна култура и удивителна работоспособност. Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български автор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. В този смисъл делото на композитора в областта на музикалния театър е безпрецедентно в българската музикална история. Някои от тези негови опери отдавна вече са известни в редица европейски страни, поставяни са в много реномирани оперни театри и критиката им дава висока и ласкава оценка. Жанровото разнообразие на оперите на Парашкев Хаджиев е твърде голямо. Те могат, макар и твърде условно, да се разграничат по следния начин: битово-комични („Имало едно време“ и „Луд гидия“), битово-психологични драми („Албена“ и „Майстори“), драматично-психологични („Юлска нощ“), комично-сатирични („Милионерът“ и „Рицарят“), исторически („Лето 893-то“, „Мария-Десислава“ и „Йоанис-рекс или Кучето Йоан“) и приказни („Златната ябълка“). Някои от тези опери са написани в масов план, други — в камерен. Реалната стойност на Хаджиевото творчество се определя от неговото високохудожествено ниво, от високия професионализъм, както и от неговата голяма достъпност, привлекателност и завладяваща сила. Музиката на композитора носи белези на ярка индивидуалност, български народностен дух и се отличава с подчертана яснота, сочна и лееща се мелодичност и майсторско изграждане. Роден на 14 април 1912 г. в София, Парашкев Хаджиев произхожда от семейство на музиканти. Майка му е оперната певица Дойчина Коларова, а баща му — Тодор Хаджиев, е един от първите български диригенти, оставил дълбоки следи като организатор в създаването и издигането на художественото ниво на българския оперен театър. Парашкев Хаджиев от малък учи пиано, а след завършването на гимназиалното си образование постъпва в Музикалната академия в София, като ученик на проф. Панчо Владигеров. Още като студент той се изявява като превъзходен пианист и талантлив композитор. По съвета на своя професор Хаджиев заминава веднага след завършване на Академията на специализация в чужбина — отначало в Прага, а после във Виена и Берлин. През 1940 г. се завръща в България и веднага е назначен за преподавател, а от 1947 г. е професор по хармония и композиция в Българската държавна консерватория. В дългогодишната си плодотворна педагогическа дейност Хаджиев е подготвил редица от днешните видни български композитори. Първите си големи творчески успехи Парашкев Хаджиев завоюва в камерните и песенни жанрове. Едновременно той работи много успешно в областта на детската песен, прави обработки на народни песни. Създал е редица произведения за оркестър; Концертино за флейта, Концертино за цигулка, Младежка танцова сюита и др., както и струнни квартети, сонати, филмова и театрална музика. За големия си принос в изграждането на новото българско музикално творчество Парашкев Хаджиев е удостоен с най-високи отличия. |
(край на цитата)
БНР
След 30 години „Луд гидия“ се завръща на Русенска сцена
публикувано на 25.02.2018
Автор: Милена Николаева
На 9 февруари 2018 г. в Русе се състоя премиерата на операта „Луд Гидия“ от Парашкев Хаджиев.
За пръв път творбата е поставена там през 1967 г. с режисьор Борислав Дионисиев и диригент Димитър Манолов, а следващата продукция е от 1987 г. с режисьор Румен Нейков и Борис Спасов на пулта. Сега, 30 години по-късно са поканени проф. Павел Герджиков и младият диригент Димитър Косев. По подготовката работят и хореографът Анна Пампулова, художникът на декорите Иван Токаджиев, художникът на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова, диригентът на хора Пламен Георгиев и хормайсторите Емилиян Акимов и Александър Тинков.
Екипът работи в пълно съгласие и единомислие относно визуалната концепция на представлението. Търси се „условният реализъм“, който отдалечава от конкретиката на времето и пространството на буквализма, но изважда на показ преживяванията на героите.
Повече за идеите и реализацията можете да чуете в разговора с режисьора – проф. Павел Герджиков.
Спектакълът беше посветен на тенора Николай Здравков и на неговата 95-годшнина. На премиерата на операта в Русе на 28 януари 1967 той изпълнява ролята на Илия, а във втората постановка, двайсет години по-късно публиката го аплодира като Кадията.
В състава, който гледах на 9-и бяха: Стоян Стоянджов, Йоланта Николаева, Таня Радева-Лазарова – гост, Николай Моцов, Георги Димитров, Петя Цонева, Боян Савов – гост, Александър Крунев, Александър Баранов, Иван Пенчев, Димитър Кюркчиев, Стефан Пенчев, Стилян Цветков, Искрен Рибчев, хор и оркестър на Държавна опера – Русе. Участие взеха и танцьори от фолклорно танцова трупа „Найден Киров“ с хореограф Богдан Донев, които бяха чудесен акцент към атмосферата на представлението.
Специален, заветен, дори мечтан се оказа проектът за много от солистите. Развълнувани и много емоционални, ето какво споделиха Николай Моцов и Таня Радева-Лазарова, които изпълниха главните роли – на Илия и Зорница.
Един наистина великолепен спектакъл, който ще зарадва и софийската публика на 17 май, когато Русенската опера ще гостува в столицата.
Повече за гостуването и за програмата на Държавна опера – Русе можете да чуете от разговора с директора на операта – Иван Кюркчиев.
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР:
https://old-news.bnr.bg/post/100937451
…….
Портал „Опера Пловдив“
септември 2018 г.
Българската опера „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев отново в Пловдив след дългогодишна пауза
Българска опера в Пловдив не е поставяна и играна от много години и затова е истински празник, че тази „реабилитация“ на българско оперно произведение в града под тепетата ще се реализира точно на древната сцена на Античния театър.
Пловдивчани и гостите на града ще преживеят невероятно зрелищния оперен спектакъл „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев на 24 септември 2018 г. (който тази година се пада официален почивен ден). Начало 21 часа.
Премиерата на заглавието се състоя в Русе на 9 февруари тази година при препълнена зала, огромен успех и бурни овации. Творческият състав, изградил невероятния спектакъл е респектиращ. Имената на режисьора, сценографа, костюмографа и хореографа са добре познати и любими за меломаните, изкушени от оперното изкуство. Специално участие в спектакъла има Фолклорен танцов театър „Найден Киров“, който допринася за пищността на случващото се на сцената и цялостното удоволствие от продукцията, създадена от режисьора проф. Павел Герджиков, сценографа Иван Токаджиев, художникът на костюмите Цветанка Петкова – Стойнова. Незабравима е хореографията на Анна Пампулова в танца на Кадията.
“Луд гидия” е опера в три действия от Парашкев Хаджиев, либрето Иван Генов, по мотиви от поемата на Пенчо Славейков “Луд гидия”.
(край на цитата)
(…) На 6 март 2026 г. от 19.00 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще се състои премиерата на операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев. Това е третата премиерна постановка на операта „Луд гидия“ на сцената на Старозагорска опера /1960 и 2000 г./ и първа тук – за режисьора Александър Мутафчийски. Диригент е Маестро Владимир Бошнаков, хореограф – Петя Вънева, хормайстори Младен Станев и Стефания Русева, концертмайстор Анна Иванова. Сценографията е на Иван Токаджиев, мултимедия Анна-Мария Токаджиева.
На пресконференция днес в Пресклуба на БТА в Стара Загора режисьорът Александър Мутафчийски и диригентът на „Луд гидия“ Владимир Бошнаков разказаха за процеса на създаване на спектакъла.
„В тази опера е кодиран генът на българина, в нея е моралът на Възраждането, защото за мен действието се развива в този исторически отрязък. Посланието е за Изкуството, което събужда хората за действие. И още – за тази етническа толерантност, с която българите сме известни. Радостен съм, че работя с толкова млади и толкова пеещи артисти, интуитивни към това, което се подава от режисьора и диригента. Те влагат много труд и много душа в този спектакъл, за да може той да стигне до публиката по най-добрия и най-чистия начин“ – каза режисьорът Александър Мутафчийски.
„Ако мога с едно изречение да определя посланието на операта „Луд гидия“ то е: Изкуството прави човека свободен. Именно това прави главният герой Илия – показва на хората начина да мислят свободно. В операта има ясни лайт теми: за любовта (Илия и Зорница), ориенталска (Осман бей) и др. За мен тази музикална драматургия на Парашкев Хаджиев е много интересна, като негов изследовател. Да, етническата толерантност я има и в музиката на „Луд гидия“ – откровено ориенталски танц (Кадията и двама пазванти) и танцът на Ансамбъл „Загоре“ в една линия…Винаги се стремя да популяризирам творчеството на българските композитори – и като диригент, и като ръководител сега. Поставял съм и други две опери на Парашкев Хаджиев. Сега е много интересно, защото „Луд гидия“ е опера от „детството“ на един композитор, когото познавам първо от творчеството му от зрелостта“ – разказа Владимир Бошнаков, диригент на „Луд гидия“ и директор на Държавна опера-Стара Загора.
В пресконференцията участва и Мартин Петков, хореограф на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“, който сподели, че хореографията в постановката е колективно дело на артисти от ансамбъла. „Да, драматургичният характер на „Луд гидия“ е свързан с българския фолклор. Нашите танци максимално се доближават до българския фолклор в автентичния му вид. Танците са от Тракия и от Северна България, защото действието се развива в едно Добруджанско село. Музиката беше предизвикателство за нас, въпреки че класическите инструменти не са ни чужди, но ние се справихме и ще зарадваме публиката“ – каза хореографът на „Загоре“. ·
„ЛУД ГИДИЯ“
Опера от Парашкев Хаджиев
Либрето – Иван Генов
Държавна опера Стара Загора
6 март 2026
Диригент – Владимир Бошнаков
Режисьор – Александър Мутафчийски
Сценограф – Иван Токаджиев
Костюми – Цветанка Петкова-Стойнова
Мултимедия – Анна-Мария Токаджиева
Хореограф – Петя Вънева
Хореограф Ансамбъл „Загоре“ – Стефан Маринов
Хормайстори – Младен Станев и Стефания Русева
Концертмайстор – Анна Иванова
Асистент режисьор – Луиза Тотева
Корепетитори – Деница Петрова, Наталия Шевченко, Мирослав Георгиев
Помощник режисьори – Пенка Александрова, Даниела Минева и Пламен Асенов
Суфльор – Антонина Дойчева
Действащи лица и изпълнители:
РАДАН – Ивайло Джуров
РАДАНИЦА – Тереза Бракалова
ЗОРНИЦА – Таня Лазарова
ИЛИЯ – Николай Моцов
МЕЧО – Теодор Петков
КУНА – Елена Петрова
ПОП МАТЕЙ – Мартин Димитриевски
ОСМАН БЕЙ – Валери Турманов
КАДИЯ – Марин Русинов
ПЪРВИ ЧОРБАДЖИЯ – Костадин Якшев
ВТОРИ ЧОРБАДЖИЯ – Любомир Петков
ТЪПАНДЖИЯ – Милен Денев
Оркестър и Хор на Държавна опера – Стара Загора
Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“
(край на цитата)
…..
Записи:
„ЛУД ГИДИЯ” опера от Парашкев Хаджиев – 2 септември 2018 г. Варна
…..
Операта “Луд Гидия” с премиера в Русенска опера
….
Lud Gidiya – opera by Parashkev Hadjiev
….
Парашкев Хаджиев – “Луд Гидия” Второ действие
…..
Parashkev Hadjiev – “Lud Gidia” part 2
…..
Парашкев Хаджиев, Опера “Луд Гидия”, част 2
……..