Draga Machuganska

Днес пиша статия за Драга Мачуганска – дългогодишен суфльор на Софийската опера. Не е по повод на рожден ден, искам да я почета с малко внимание …

Драги приятели, днес на 31 август 2020 г. нямам дата за оперен деец, а от доста време желая да ви споделя нещо лично: още от началото на 2014 г. ми стана ФБ-приятелка една дама от София, която отдавна е свързана с оперното изкуство – това е милата Драга Мачуганска, позната на всички оперни артисти в София (вероятно и в другите градове с оперни театри в България). Неин съпруг е басът от Софийската опера Коста Динков, починал преди години, с голяма кариера и извън България.

Нека веднага припомня нещо за Коста Динков – един великолепен запис на операта „Война и мир“ от Прокофиев с негово участие в ролята на Балага:

1986, Rouslan Raichev; Chor & Orchester der Nationaloper Sofia

Balaga: KOSTA DINKOV
Colonel Vasska Denisow: Assen Selimski
Graf Ilya Rostov: Peter Petrov
Graf Pierre Besuchow: Petko Marinov
Gräfin Hélène Besuchow: Stefka Mineva
Gräfin Natalya Rostova: Rumjana Bareva
Leutnant Dolochov: Nikola Smotschevski
Madame Peronskaja: Lidia Gocheva
Maria Akhrossimova: Hristina Angelakova
Marschall Davout: Sabin Markov
Mavra Kuzminichna: Stefka Popangelova
Napoleon Bonaparte: Stoil Georgiew
Platon Karatajev: Ljubomir Bodurov
Prinz Anatol Kuragin: Konstantin Yankov
Prinz Andrei Bolkonsky: Ljubomir Videnov
Prinz Mikhail Kutuzov: Stefan Elenkow
Prinz Nikolai Bolkonsky: Pavel Gerjikow
Prinzessin Maria Bolkonskaja: Reni Penkova
Sonya: Veneta Radojeva

„Fidelio“ 8801/3 (3 CD) (199’10)

(край на цитата)

Само какви солисти – букет от цветята на Софийската опера в тия години!

Драга Мачуганска няма днес рожден ден – тя е родена през месец януари, просто така реших да й посветя днес една статия с най-общи теми. Но има и още една причина – през настоящата 2020 г. Драга има професионален юбилей – 35 ГОДИНИ ТЯ Е НЕПРЕКЪСНАТО СУФЛЬОР В СОФИЙСКАТА ОПЕРА!

Започнала е през 1985 г. и оттогава не е прекъсвала дейността си. Обича си професията и е участвала в над 100 постановки. Без да брои по колко пъти те са играни. Суфльорът не е просто подсказвач. Той трябва да бъде музикант, полиглот – да подава реплики на различни езици, да свири на пиано и да може да чете ключа сол и басовия. Трябва да има и добра дикция. Пред него стоят партитурите и той трябва по нотите да следи докъде са стигнали солистите. На сцената отговаря и за ред други неща – например натиска копче, с което спуска завесата.

През 1985 година попада на конкурс за суфльори и оттогава не е сменила работното си място. Някои артисти не искат да им суфлират. Обиждат се. Други пък – напротив. Мария Крикорян, леля на поппевеца Филип Киркоров, казвала на Драга: “Искам да ме следиш внимателно къде греша и да си отбелязваш.” После си изпипвала партията до перфектност. Едни солисти искат да им подадеш първата дума, други цяла фраза. Веднъж неин колега, чието име премълчава от съображения за дискретност, изобщо не си знаел репликите и тя суфлирала цялата опера “Дон Жуан”. “Цели 500 страници изговорих. Излезе ми душата”, разказва Мачуганска.

Самата Драга разполага с богат арсенал от знания, преди да се пробва за суфльор. Тя е завършила музикална гимназия, като там е овладяла цигулката, пианото и акордеона. След това започва да учи езици – немски и италиански. “Всичките си пари давах за учебници. Вечер се приспивах с бонбон – само това ми беше дажбата храна за деня”, спомня си тя. По-късно започва работа като хористка в Плевенската опера. Там среща мъжа на живота си – известния бас Коста Динков. Разбират, че не могат един без друг и се взимат.

Между другото нека ви споделя, че Драга има феноменална памет – тя знае наизуст рождените дати на почти всички артисти от Софийската опера, както и на много други лица, свързани с изкуствата. За другите й способности ще стане дума малко по-долу.

Преди време Драга ми беше пратила писмо, след като за пръв път писах статия тук във ФБ за рано починалата легендарна певица от Плевен Катя Попова, която загина при самолетна катастрофа край Братислава в разцвета на оперната си кариера. Нека припомня цитат от моя статия за нея през януари 2018 г.:

„Печална е историята на Катя Попова, чийто млад живот съдбата изтръгна по най-жесток начин – самолетна катастрофа на 24 ноември 1966 година, когато тя бе на 42 години – в разцвета на голямото си вокално изкуство. Ако не беше станало това, може би Катя Попова щеше да изгради световна кариера като тази на Пласидо Доминго например. В Париж тя беше предизвикала такъв фурор, който дълго не забравихме тогава. Ето един цитат от тия години:

„През 1957 г. генералният директор на Парижките оперни театри слуша нейно изпълнение и възкликва, че тя е рядък талант. След което я ангажира за ролята на Манон в „Манон Леско”. Още същата година тя играе в операта на Масне в театър „Опера комик”. Изпълнението й е блестящо. За превъплъщението й в тази роля в. ”Фигаро” пише: „Това бе Манон, истинската Манон! Претворена от една чудесна българска певица, която й даде втори живот!” Внукът на композитора Масне споделя пред артистите от „Опера комик”, че той не е слушал такава Манон. Оттогава, до своя край, Катя Попова радва парижани със своите изпълнения.“

(край на цитата)

Защо пиша всичко това: Драга Мачуганска има родствени връзки с Катя Попова и след първата ми статия за нея през януари 2014 г. тя ми изпрати един акростих, който е написала в памет на Катя Попова. Ето какво ми писа тя тогава (допълвам с мои мисли):

„Драга Мачуганска, която е братовчедка на Катя Попова, е суфльор в Софийската опера и балет от 29 години. Тя си спомня, че преди да загине в самолетната катастрофа, Катя Попова изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър. Концертът е в зала „Г. Димитров”. Катя е облечена в светлосиня копринена рокля. След него тя е обградена с много приятели, близки, роднини, почитатели на нейния талант. Присъства и класният й ръководител, който е на достолепна възраст. Щастието на певицата е пълно. Тя изглежда като принцеса от приказка. Всички млади момичета мечтаят да са като нея – оперни богини.

Само 3 седмици по-късно Катя Попова загива при самолетна катострофа – на 24 ноември 1966 г., в Братислава, с полет LZ 101  на българската държавна авиокомпания „ТАБСО“, пътуващ по линията София-Берлин.

Драга Мачуганска я помни като много щедър и добър човек. Като такава тя остава и в спомените на своите колеги. Прочутият диригент, професор Борис Хинчев споделя пред Драга: „Катя ми подари часовник, когато бях беден специализант в Италия. Дебютът на Катя е с тенора Георги Хинчев, моят баща. Тя ме обичаше и вярваше в мен, че ще стана добър диригент”. А на един оркестрант по време на репетиции му открадват шлифера. Сопраното разбира това и му купува нов шлифер. На пръв поглед това са дребни детайли, които говорят много за човека Катя Попова…

„Семейството на певицата е свързано с музиката, разказва Драга Мачуганска. Родителите й – Асен Попов и Мария Попова са учители, които боготворят оперното пеене. Първата й братовчедка, Дора Гложенска, е оперна певица, дългогодишен педагог в музикалната гимназия „П. Пипков” в Плевен. Ивет Гложенска, нейна втора братовчедка в Плевен, е диригент.  Сестра й – Диана Попова е оперетна певица, солистка в музикалния театър „Стефан Македонски” в София. Дъщерята на Никола, брата на Катя Попова, се казва Ася и е дълги години художник в Киноцентъра. Нейната дъщеря носи името Катя и притежава певчески талант. Роднините отдавна живеят в Германия.

Пътят на Драга Мачуганска, браточедка на Катя Попова, към Софийската опера и балет също е свързан с оперното пеене. Свири на три инструмента, знае няколко  езика.  През 1982 г. тя става солистка на мандолинния оркестър на ЦКС. Ходи по турнета из бившите соцстрани. Сега суфлира на прима виста всички опери от репертоара на първия ни оперен театър. Драга е известна в музикалните среди у нас и в чужбина с астрологичните си познания. Тя е автор на сполучливия акростих, който създава в памет на своята роднина Катя Асенова Попова:

                                                   Съдба

                                 К ак страшно прозвуча

                                 А беше млада, в апогея свой

                                 Т атяна, Мими, Виолета, Чо-Чо-Сан

                                 Я пония, Русия, в път далечен те зовяха.

                                
                                 А беше млада, в апогея свой

                                 С амотна в пътя необятен

                                 Е фирът вечно теб зовеше.

                                 Н ебесата те приеха в прегръдка овъглена.

                                 О немяха в миг смълчани дървесата.

                                 В ятърът прекършваше мъглата,

                                 А беше час злокобен, мрак.

                                 
                                 П ътя свой неземен извървя ти.

                                 О брази величествени превъплъти.

                                 П оличба зла прокоба те споходи.

                                 О , как заби се самолетът в миг.

                                 В ръх Сакра обгази необратимо.

                                 А стрален знак в час злокобен, зъл злодей

                                
                                                                                        И писъците чу ги, кой ли…?

Драга Мачуганска

P.S
. 18.04.2013 г., 14 ч., София – Операта, репетиция на „Валкюра” на малка сцена.

Акростихът е от подготвяната за печат книга „Опера и мистика”.

Нарочно отделих първите букви във всеки ред от следващите, за да се открои вертикално името ми, тъй като във ФБ не може да се напишат началните букви например с тъмен шрифт.

След кончината на Катя, разкрива Драга Мачуганска, дядо Асен Попов подарява рояла на дъщеря си „Блютнер” на зала „Катя Попова” в Плевен. А диригентката на детския хор „Звъника” в Плевен, Иванка Делийска, когато следва оперно пеене в Консерваторията, получава стипендия на името на Катя Попова. Асен Попов й подарява една от концертните рокли на своята дъщеря, която по-късно Делийска дарява на Регионалния исторически музей в Плевен. 

(край на цитата)

Що се отнася до поетичните способности на Драга, аз вече знам за това – ние се запознахме през май 2014 г. в София при мое гостуване там, а и през следващите години сме си писали десетки постове във ФБ по различни въпроси. Тя има редица други таланти: отлична памет – знае рождените дни на стотици хора в София, главно артисти от Операта, но сигурно и други, прави астрологични прогнози и раказва истории от срещи с известни личности, и какво ли не още … Последната ни среща беше през май 2018 г. в София, където заедно с нея и виолистката от Операта Веселина Младенова пихме кафе и приказвахме повече от час в едно уютно кафене на улица „Врабча“ – недалеч от Операта.

Още през 2017 г. Драга ми беше споделила, че е написала един акростих и за мен във връзка с моята дейност като автор на „оперни истории“ във ФБ. Тя е една от най-редовните ми читателки още от 2013 г. до сега. Даже беше ми го изпратила тогава, но аз някъде го копирах и после не можах да го намеря. Наскоро стана въпрос за това и преди 3 дни тя ми го изпрати наново чрез ФБ. Стана ми много мило, защото Драга е поетична натура и добре е изразила онова, което й е направило впечатление. По начало писането на акростихове (едно древно изкуство) не е лесна работа, след като трябва в стихотворна форма (често в рими) да напишеш типичното за даден човек, започвайки всеки ред последователно с буквите от името и презимето му, четени вертикално – както в случая по-горе с Катя Попова.

Нека сега цитирам акростиха за мен, който Драга Мачуганска ми е посветила:

МЕЛОМАН

Б орис е нашият любимец всепризнат

О перни истории ден след ден реди

Р исува, обрисува, тачи и мълви

И стини велики пред нас открива той.

С лавни наши български чеда.

К акъв талант по габровски – балкански

О майва ни във Фейса по човешки.

Н ечувани истории за славни времена

Т акъв е българинът, когото с обич ний ценим

О хотно всеотдайно с идея всепризната

Х вала на теб с дълбок поклон

О крилен за бъдни дни бъди ти

В еличай чедата български, човече.

12.08.2017 Драга Мачуганска

София

(край на цитата)

Нарочно отделих първите букви във всеки ред от следващите, за да се открои вертикално името ми, тъй като във ФБ не може да се напишат началните букви например с тъмен шрифт.

Разбира се, че съм доволен и изказвам публично тук благодарността си към Драга. Тя ми е казвала, че пише тия акростихове много бързо, и то на различни места където се намира в момента на просветление за писане. Ето какво ми сподели тя заедно с тоя акростих, след като я попитах, дали мога да го поместя в профила си тук във ФБ:

„Може … Написах и за Елена Филипова, Пламен Карталов, Мечкарят от „Янините девет братя”, Гена Димитрова, Катя Попова, Емил Димитров, … за моя съпруг, за Кристиан ТАКОВ-СИН – на Галя Йончева (беше съветник на Плевнелиев. Галя направи ФОНДАЦИЯ НА НЕГОВО ИМЕ … ПРОЧЕТИ В GOOGLE).

Гледах филм ПОЛЕТ, в който пееха Лили Иванова, Маргарита Хранова, Петя Буюклиева, Васил Найденов, Силвия Кацарова, Ники Сотиров и Весела НЕЙНСКИ – ИМАТ КЛИП „Лунна любов”, можеш да чуеш изпълнението в ЮТЮБ. Тя е дъщеря на Георги Костов – известен композитор. В ОПЕРАТА СЕ ИГРАЯТ МНОГО НЕГОВИ детски опери.

За Юлия Халваджиян – тя е майка на МАГИ И ДЖУДИ ХАЛВАДЖИЯН – продуценти на много предавания по телевизията, за дъщерята на ДЖУДИ ХАЛВАДЖИЯН, която е праправнучка на великия художник Златю Бояджиев.

АКРОСТИХЪТ се е появил около 450-440 год. пр.н.е. Пиша ги от 2 до 7-8 минути, максимум 10. За Елена Филипова го написах в трамвай № 4. Няколко в ОПЕРАТА. Срещу всеки акростих обяснявам как съм го написала. ЕМИЛ ДИМИТРОВ го сънувах. Ако през септември пътуваш до СОФИЯ, ще ти ги покажа. Много ще ми е приятно.

ОТ 12.09.2018 ЗАПОЧВАТ СПЕКТАКЛИ на „МАМА МИА“. НИКИ СОТИРОВ ПЕЕ В ОПЕРАТА ЦЕНТРАЛНА РОЛЯ. Какво най-ценно да напиша за теб … нещо, което да е силно впечатляващо. Накратко те информирах“.

(край на цитата)

И в края на тази мемориална статия за Емил Димитров – една приятна новина: през 2018 г. моята приятелка от София Драга Мачуганска, която е известна с хубавите си акростихове на познати нейни личности, ми изпрати такъв акростих за Емил Димитров. Аз вече съм помествал в мои статии нейни акростихове, както за певицата Катя Попова от Плевен, също и за други оперни дейци, както и за „моя милост“. Цитирам нейния акростих заедно с нейни допълнения после (при всеки ред съм оставил след първата буква малък интервал, за да се чете ясно името на Емил Димитров, образувано от първите букви, прочетени отгоре-надолу):

МОЯ СТРАНА, МОЯ БЪЛГАРИЯ

Е х, каква невеста си била ти, мамо, „мила мамо“,

М ит, легенда незабравена си ти

И днес се пеят твоите чутовни песни

Л икът ти помним с почит и любов дори.

Д арба музикална Бог дари ти

И я претвори в песните омайни.

М узика, поезия, мечти, акордеонен звън

И зкуството от теб струи незабравимо, всеотдайно.

Т еб тачи и обича твоя лик светлинен

Р ожденият ти Плевен те почита, светът те благославя

О реол над теб кръжи и гръмко те прославя.

В еличие и слава те пазят от забрава, защото си велик

неповторим навеки.

13.12.2016 г. Драга Мачуганска

Стихотворение – акростих из книгата „Опера и мистика“

Моя страна, моя България

Стихотворение – акростих, в което началните букви на всеки стих, прочетени отгоре надолу, образуват името на ЕМИЛ ДИМИТРОВ, който е прославил със своя талант по цял свят Плевен и България.

Незнайно как, призори сънувах, че прозорецът се отвори широко и връхлетяха портрети, висящи на шнурове в рамки. В центъра – огромен портрет с ясен образ на Емил Димитров.

Отворих очи и на мига се отправих към писалищната маса. Сънена, взех лист и написах стихотворението – акростих.

Вечерта след спектакъла, пътувахме в тролей № 9 с Евгени Ботев. Разказах му съня. Колегата каза: „Вероятно духът му се нуждае от внимание“.

Живеят на една улица в Княжево. Той е израснал с неговите песни, пътувал е с неговия екип.

Емил Димитров е композитор, аранжьор, текстописец, певец, актьор. Роден е в семейството на артисти илюзионисти на 23.12.1940 г. в Плевен. Баща му е бележитият Димитър Димитров, известен като Факира Мити. Майка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити с артистичното име Мадам Сизи. Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. Заради свиренето на акордеон, в по-късните си години записва песента „Акордеон“, в която се пее „…акордеон, а ти ми беше младостта…“

Емил Димитров го познават всички – чрез музиката си, е влязъл във всеки един дом. Когато пееше на летния театър в парка „Кайлъка“, целият град беше облепен с огромни афиши с неговия портрет. Плевенчани разказваха, че когато започнал да свири на акордеон още на 6 годишна възраст, баба му го завивала и го водела на чист въздух в лозята, за да го предпази от детски паралич. Винаги на първия ред на неговите концерти е присъствала неговата учителка по френски език.

През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – песента „Моя страна, моя България“, която по-късно е обявена за песен на столетието. Сега е емблематична песен на България.

През 1971 г. Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори. Въпреки шеметния си успех зад граница, Емил Димитров тъгува по родната си България и избира да се завърне у дома.

13.12.2016

P.S. Емил, ти си енциклопедическа личност! Видях те в моя приказен сън, в широко отворен прозорец всред рояка твои портрети – превъплъщения, един – най-големият! Видях те, познах те с твоето послание от афиша с младежката къдрава коса и разбрах – ще пиша за теб.

Драга Мачуганска Импресия из книгата „Опера и мистика“

(край на цитата)

А сега още една новина по същата тема: Драга Мачуганска, която е добре позната на оперните певци и любители там, ми изпрати също през 2018 г. едно писмо с акростих за Елена Филипова. Драга е майстор в писането на такива акростихове. До сега съм помествал подобни за нейната братовчедка от Плевен – легендарната певица Катя Попова, която се помина нелепо при самолетна катастрофа, както и за „моя милост“ на 24 април – рождения ми ден. При всеки ред след началната буква правя интервал, за да може после да се открои името и презимето на Елена Филипова, когато се чете вертикално в първата колона:

НАЯВЕ

Е дин ден телефонът позвъня

Л ечител търся аз духовен

Е дна примадона ме обезпокои

Н емеех аз от изненада

А й, ай, каква съдба!!!

Ф илигранна слава Бог дарил я

И скрена с душа богата, пребогата

Л егенди славни тя да въплъщава

И оперни пътеки да проправя.

П рез славните житейски бури

О сенена от небесните селения

В дъхновена, заредена, окрилена

А ртистката е тя сега Маестра.

Сряда 13.06.2018г. Драга Мачуганска

София, 10:35 л.ч. вр.

Акростих – стихотворение из книгата „Опера и мистика“

´´´´

Сряда, 13.06.2018 г., пътувах в трамвай № 4. Отивах на репетиция на операта „Любовен елексир“ от Гаетано Доницети. Тя е една от най-хубавите опери буфо на Доницети, музиката е весела, бодра, оптимистична, с леснодостъпна и завладяваща мелодраматичност. Слънцето щедро разпръскваше светлината си. Лъчите галеха нежно лицето и душата ми.

Под звуците на вътрешна музика, облъхната от съвършена духовност, думите една след друга следваха своя светлинен порив. Написах стихотворение – акростих за 10 минути. Мислех си, че е изчерпан потенциалът ми, но благодарение на теб, незнаен мой Ангел – вдъхновител, добих необозрима сила и енергия, за да творя.

Неделя, 17.06.2018 г., 23.15 ч., пътувах в трамвай № 4 след представлението на операта „Любовен елексир“ и написах това пояснение.

Импресия из книгата „Опера и мистика“

(край на цитата)

Това беше кратката история, която желаех да ви споделя днес на 31 август 2020 г., драги приятели.

Нека подчертая, че Драга има „широко отворено сърце“ за редица хубави неща. През 2014 г., когато аз издадох в Габрово моята автобиографична книга „Спомени“, тя ме свърза с нейната близка позната Мирослава Велкова, която има книжарница близо до Софийската опера – на „Дондуков“ № 36. Там доставих известен брой книги, които моите приятели в София получиха от Мирослава като подарък. Тя ми е отдавна добра ФБ-приятелка, която посещавам всяка пролет, когато съм в София).

През 2018 г. случайно открих в Интернет нещо, което дълбоко ме впечатли – пак нещо със съдействието на Драга Мачуганска. Споделям го:

Сайт на Софийската опера:

Димитър Михов с красив жест към Софийската опера и балет

Уникалният роял „Стейнуей“ дари съпругът на Джоди-Хариет Ласки Михова, пяла Аида в София

Димитър Михов – оперен изпълнител, чиято кариера е протекла основно в САЩ, Швейцария и Германия прави красивия жест в памет на покойната си съпруга Джоди-Хариет Ласки Михова, драматично сопрано, гостувала като Аида в първия ни оперен театър през юни 1983 г. 

Ценният роял „Стейнуей“ е от рядка серия с уникален звук. Произведен е през 1917 г. и е изцяло реставриран от самия Димитър Михов, който освен че е пял много тенорови партии на сцени в Ню Йорк, Вашингтон и други американски градове, както и в Кобург и в Швейцария, постепенно се превръща и в реставратор на стари пиана и рояли. Работата го увлича, създава собствена фирма, сключва договор за поддръжка на инструментите на престижното училище „Джулиард Скул“. Грижи се за повече от 70 рояла годишно до началото на 90-те. През този период попада на рояла, дарен неотдавна на Софийската опера. Реставрира го, подменя почти изцяло механиката му и решава да го задържи за себе си. Вместо да се опита да го продаде (пазарната му стойност е висока, сравнена с цената на новите инструменти от същата серия, чието производство „Стейнуей“ възобновява през 2004 г.), изпълнителят го подари на театъра, чието представление  на „Кармен“ от Бизе е първото в живота му и предопределя пътя му на оперната сцена.

Завършва Консерваторията в София и през 1966 г. е приет за стажант-изпълнител в първия ни театър. Месеци по-късно заминава при майка си, която живее в САЩ. Там се запознава с бъдещата си съпруга и година-две по-късно двамата се озовават в Европа в търсене на шансове за реализация. Женят се в Германия, където Михов специализира в Оперетата в Мюнхен, преди да получат едногодишни контракти за театъра в Кобург, Германия. Там пеят заедно в главните партии в „Тоска“ от Пучини, „Фиделио“ от Бетовен, „Ариадна от Наксос“ на Рихард Щраус.

В средата на 70-те двамата решават да се завърнат в САЩ и се установяват за постоянно в Ню Джърси, където основават заедно с приятел-българин „Любо Опера Кампъни“ – по неговото малко име. С малък оркестър и хор поставят редица заглавия в Ню Йорк и Вашингтон. Компанията просъществува до края на 90-те на миналия век.

През 2009 г. Джоди Ласки Михова приключва кариерата си на драматично сопрано с 25 централни роли в репертоара си. Две години по-късно тя завършва земния си път.

Гастролира на сцената на Старозагорската опера в „Трубадур“ и „Тоска“, когато получава ангажимента за спектакъла на „Аида“ в София на 7 юни 1983 г. Пее заедно с Адриана Стаменова, Димитър Петков и Стефан Еленков. Споменът за това нейно участие и желанието на Димитър Михов да съхрани паметта за своята съпруга го водят до решението да дари уникалния „Стейнуей“ на Софийската опера, където вярва че той ще бъде най-високо оценен.

Още първият концерт с новия инструмент – юбилеят на неговия дългогодишен приятел и колега Георги Чолаков в съпровод на Ивайло Иванов, печели възхищението на публиката. Зрителите на предстоящите на 4, 5 и 6 ноември спектакли на „Аида“ в постановката на Уго де Ана ще са едни от първите, които ще видят ценния роял в Мраморното фоайе на театъра.

ДАРЕНИЕТО Е НАПРАВЕНО СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА дългогодишния суфльор на Националната опера ДРАГА МАЧУГАНСКА“.

(край на цитата)

А сега накрая една интересна статия за професията на Драга Мачуганска като суфльор в Софийската опера:

Портал „Стандарт“,

4 юни 2015 г.

Боряна Колчагова

За да подаваш репликите, трябва да си музикант и полиглот

Суфльорка предсказва женитбата на Гяуров

Драга Мачуганска от 20 години помага на оперните певци

Наричат ги спасителния пояс. Работят “зад кадър” и “пазят гърба” от гафове. Те са суфльорките в националната ни опера. За една бройка и двете дами от операта щели да носят едно и също име и фамилия – Весела Димитрова. “Майка ми е искала да се казвам Весела, а фамилията щяла да ми бъде името на дядо ми – Димитър”, подхваща житейската си история Драга Мачуганска, която вече 20 години е суфльор в операта. Точно толкова стаж има и колежката й Веселина Димитрова. “Другото съвпадение е, че трябвало да се появя на бял свят на 14-и януари, когато е родена Весела. А аз съм ги изненадала три дни по-рано”, допълва със смях Мачуганска. В душата й постоянно звучи музика. Тя е била солистка на мандолинния оркестър на ЦКС. Известната прима Катя Попова пък е братовчедка на баща й.

Две са големите й страсти – операта и астрологията. А в живота й съвпаденията не са случайност. Че ще стане суфльор, сънувала 6 години преди това да се случи. Сбъднало се до най-дребния детайл. “На 4 февруари 1979 г. мъжът ми се явяваше на прослушване в Софийската опера заедно с неговия колега баритона Стоян Балабанов. Призори ми се присъни, че пея на сцената наздравицата от “Травиата”. Бях на мястото, където сега е суфльорската ми будка”, спомня си тя. Когато се явила на конкурса за суфльор, сцената от съня оживяла. Тя трябвало да подсказва на сопраното Мария Димчевска и на същия Стоян Балабанов сцената с наздравицата от “Травиата”! Съвпаденията не свършват дотук. Леля й Катя Попова е назначена в операта на същата дата, на която години по-късно постъпва и Драга – 3 ноември. На първия изпит на Драга за суфльор в комисията бил диригентът Борис Хинчев. След време се заговорили и станало ясно, че баща му – Георги Хинчев, е партнирал като солист пък при дебюта на леля й Катя Попова на голямата сцена.

Драга Мачуганска ще се дипломира на есен в специалността оперна режисура на НБУ. Обича си професията и е участвала в над 100 постановки. Без да брои по колко пъти те са играни. Суфльорът не е просто подсказвач. Той трябва да бъде музикант, полиглот – да подава реплики на различни езици, да свири на пиано и да може да чете ключа сол и басовия. Трябва да има и добра дикция. Пред него стоят партитурите и той трябва по нотите да следи докъде са стигнали солистите. На сцената отговаря и за ред други неща – например натиска копче, с което спуска завесата. Самата Драга разполагала с богат арсенал от знания, преди да се пробва за суфльор. Тя е завършила музикална гимназия, като там е овладяла цигулката, пианото и акордеона. След това започва да учи езици – немски и италиански. “Всичките си пари давах за учебници. Вечер се приспивах с бонбон – само това ми беше дажбата храна за деня”, спомня си тя. По-късно започва работа като хористка в Плевенската опера. Там среща мъжа на живота си – известния бас Коста Динков. Разбират, че не могат един без друг и се взимат.

Идват в София, където Драга продължава да работи върху себе си – взима какви ли не уроци. През 1982 станала солистка на мандолинния оркестър на ЦКС. Ходила по турнета из бившите соцстрани. Но усетила, че голямата сцена не е за нея. Отказала се и за кратко работела като учителка по пеене в 21-во училище. А през 1985 попаднала на конкурса за суфльори и оттогава не е сменила работното си място. Някои артисти не искат да им суфлират. Обиждат се. Други пък – напротив. Мария Крикорян, леля на поппевеца Филип Киркоров, казвала на Драга: “Искам да ме следиш внимателно къде греша и да си отбелязваш.” После си изпипвала партията до перфектност. Едни солисти искат да им подадеш първата дума, други цяла фраза. Веднъж неин колега, чието име премълчава от съображения за дискретност, изобщо не си знаел репликите и тя суфлирала цялата опера “Дон Жуан”. “Цели 500 страници изговорих. Излезе ми душата”, разказва Мачуганска.

А иначе суфльорката е любимка на всички, които работят в операта. Тя е личният им гуру – прави хороскопи на колегите си и познава какво ще е бъдещето им. Предрекла и на Магърдич Халваджиян и съпругата му Кремена, че ще се оженят. Мачуганска е приятелка с майката на известния продуцент Юлия Халваджиян, която и до днес й звъни от Италия, за да се съветва с нея. По-късно казала с точност кога ще се роди и синът им. Случва се и суфльорът “да си глътне граматиката”. Когато артистите правят толкова силни роли, че грабват всяка душа в залата – и на хората от публиката, и на колегите. “Веднъж забравих да пусна завесата и режисьорът направо побесня. Беше като че ли на “Дон Карлос”. Намушкаха героя и аз така се уплаших. Все едно, че се случваше наистина. После ме мъмриха”, спомня си Мачуганска.

Тя казва, че големите артисти са като екстрасенси – те омагьосват публиката с излъчване и магнетизъм. Според нея истинският човек си проличава и на сцената. Преди да стане суфльор, предрекла бъдещето на Николай Гяуров. Веднъж се разхождала с приятелка в Бояна и минали край къщата на големия ни бас. Икономката му ги харесала и ги подгонила по улицата, за да се запознае с тях. След като станали дружки, разбрала, че Драга се занимава с астрология. Казала на Гяуров и една сутрин той потърсил Мачуганска по телефона. Поканил я във вилата си. “Точно тогава беше безумно влюбен в Мирела Френи. Предсказах му брак с чужденка”, спомня си суфльорката. Тя отчела неговата болезнена чувствителност като отличителна черта. Тогава той й разказал как преди това потърсил помощта на някакъв професор, за да се отърси от нея. Но онзи лекар му отвърнал: “Ако нямахте тази болезнена чувствителност, нямаше да сте Николай Гяуров!”.

(край на цитата)

Да пожелаем на Драга Мачуганска добро здраве и непрестанна енергия, която да посвещава на Софийската опера във всекидневната си работа там, както и на другите дейности, в които вече се е наложила като „вещ специалист“. Трябва да й благодаря и за това, че тя е една от най-редовните читателки на моите „оперни истории“.

Дълбок поклон пред твоите неизчерпаеми интереси и наклонности, мила Драга!

Приятен 31 август 2020 г. на всички – последен ден на месеца!

…….