Мецосопранът Виолета Маджарова (по време на нейна оперна изява) празнува на 8 април рожден ден
Драги приятели на оперната музика, след като през цялата минала седмица и тази сутрин на 7 април 2018 г. се срещахме предимно с български оперни артисти от по-старите генерации, днес след обед ще се запознаем с творческия път на мецосопранът Виолета Маджарова – една българска оперна певица от последните десетилетия на миналия век, чиято оперна кариера трае все още, макар и в по-ограничен размер. При това нейната интензивна певческа дейност протича извън България, поради което тя не е много позната на българските оперни любители. Фактически нейният рожден ден е утре – на 8 април, но тъй като на тази дата имам още два оперни юбилея, реших днес да напиша статия за нея. Утре на Великден тя ще празнува рожден ден – 72 години. Виолета Маджарова почти веднага след завършване на музикалното си образование в София още през 1971 г. гастролира на оперната сцена в град Хале в тогавашната ГДР.
В България Маджарова е позната преди това само с концертни изяви по време на следването си в Софийската музикална академия. Предполагам, че тя е позната от това време на нейни състудентки и състуденти, особено от Русе, където Маджарова е родена. Цялата й по-късна кариера протича извън България, чак до сега, където през последните години играе по-малки роли на сцената на „Komische Oper“ в Берлин, в чийто ансамбъл тя участва още от 1982 година.
Виолета Маджарова е родена на 8 април 1946 г. в Русе. След завършване на средното си образование постъпва в Софийската музикална академия, където учи вокално изкуство при доцент Цветана Дякович. В архива на академията от това време четем:
„…. В тази епоха вокални педагози с авторитет, признание и значими успехи са професорите Людмила Прокопова, Ана Тодорова, Мара Маринова-Цибулка, Христо Бръмбаров, Илия Йосифов, Георги Златев-Черкин, Елена Ангелова-Орукин, Любомир Пипков, доцентите Цветана Дякович, Михаил Янков. Още от 30-те години тук работи като вокален педагог прочутият тенор Петър Райчев, а оперният режисьор Драган Кърджиев и диригентът Асен Димитров (в следващите години професори) са основателите на катедра „Музикално-сценично изкуство ….“.
(край на цитата)
За този период от живота на Виолета Маджарова няма конкретни сведения в български източници за информация, нито страница за нея на български или латински езици в Интернет и Уикипедия. Единствената по-точна информация може да се получи от речника на Kutsch & Riemens от 1993 г., където за нея има отделна рубрика от 18 реда в една колона (стр. 612). Оттам са и малкото сведения, които ще дам за кариерата й до 1990 г. След завършване на образованието си в София Виолета Маджарова дебютира през 1971 г. в оперния театър в Хале (там има по-късно и други български артисти, ще стане въпрос след малко) в ГДР в ролята на Третата дама във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. До 1982 г. Маджарова остава в Хале. Ето кратка извадка за участие на други български певци и певици на тази сцена в периода 1995 до 2012 г. (може да има пропуски):
HALLE (OPERNHAUS HALLE)
Assenowa-Lichtenstein, Romelia (Sopran) 1995/96/97/98/99/2000/01/02/03/04/05/06/07/…..
……./2011/12/13/14/15/16/17
Grekova, Evgenia ( ) 2005/06/07
Mihaylov, Mihail (Bass) 1995/96/97/98/99/2000/01/02/03/04/05/2006/
Доколкото ми е известно, Ромелия Асенова-Лихтенщайн (една от най-авторитетните членове на ансамбъла на тази опера) е от българско потекло, но фамилната добавка показва, че има връзка и с немската страна. Действително, през 2017 г. се осведомих и видях в нейната Уикипедия-страница на немски език (много подробна), че е родена през 1962 г. в София, после израства в ГДР и прави огромна вокална кариера, най-вече в Оперния театър в Хале, където е вече над 20 години солистка в ансамбъла. Ще приложа нейна снимка от последно участие в операта „Тоска“. Дали в България Ромелия Асенова-Лихтенщайн е позната?
Моят архив не е пълен, може би и преди 1995 г. да е била член на ансамбъла. Тя е солистка при много продукции на този оперен театър, както и изявена концертна певица в класическия песенен и кантатно-ораториен немски репертоар. Евгения Грекова (не знам дали е сопран) е член на ансамбъла и на оперния театър в Клагенфурт / Австрия през сезона 2007/2008 (може и през следващите години).
Басът Михаил Михайлов има внушителна певческа кариера извън България – главно в Хале и в Манхайм. Неговата кариера в оперния театър в Манхайм започва още от 1993 г. (началото на моя архив – може и по-рано!) и трае до последните няколко години, когато през юли 2013 г. слиза от оперната сцена. Неговите изяви в главни роли в Манхайм са оставили трайни следи в немската специализирана критика – особено главната му роля в операта „Замъкът на Херцог Синята брада“ от Бела Барток (премиера на 1 октомври 2000 г.). В тази трудна съвременна опера (само две действащи лица) Михайлов пее и на оригиналния унгарски език. На други места в моите „оперни истории“ вече изказах възторга си от неговото постижение. Михайлов е изявен Вагнеров певец („Лоенгрин“, „Зигфрид“, „Танхойзер“, „Тристан и Изолда“), както и в класическия репертоар от Верди („Симон Боканегра“, „Отело“, „Аида“), Рихард Щраус („Саломе“), Масне („Дон Кихот“ и „Вертер“), Чайковски („Евгений Онегин“), Росини („Севилският бръснар“), Моцарт („Дон Жуан“), Мусоргски („Борис Годунов“ – ролята на Борис, премиера в Манхайм на 8 февруари 2003 г. – много добра критика в „Opernwelt“, кн. 4 от април 2003 г., стр. 52 – също и фото). През някои години – 2000 и 2001 – журналисти от това и други списания са го определяли за „най-добър певец“ в годината при допитване до 50 музикални критици! Михаил Михайлов е „басовият стълб“ на оперния театър в Манхайм, при десетки премиери той участва в главните басови партии. Освен в Хале и Манхайм, Михайлов има гастроли във Фрайбург (1994 г.), както и в оперния театър в Щралзунд / Грайфсвалд (Германия) през сезона 1995/1996 и в оперния театър в Гисен / Германия през сезона 2006/2007.
Отдавна се каня да напиша статия за Михаил Михайлов, но отлагах това по простата причина, че не знаех рождената му дата. Съвсем случайно през 2017 г. научих с голямо съжаление, че той се е поминал на 7 ноември 2016 г. в град Манхайм тук в Германия. Ето и официалния некролог в местна медия:
Mihail Mihaylov
„Das Sichtbare ist vergangen was bleibt, ist Liebe und Erinnerung. Voller Trauer nehmen wir Abschied von meinem geliebten Ehemann, Vater, Schwiegervater und Opa Mihail Mihaylov Opernsänger * 3. Dezember 1948, + 7. November 2016. Du lebst in unseren Herzen weiter! Ruhe in Frieden! Dani, Ewgeni und Marianne mit Klara. Die Urnentrauerfeier mit anschließender Beisetzung findet am Freitag, dem 9. Dezember 2016 um 12.00 Uhr auf dem Hauptfriedhof-Mannheim statt. Kondolenzbuch liegt auf.“
Превод: „Видимото изчезва, остава любовта и споменът. В пълен траур вземаме сбогом от нашия любим съпруг, баща, зет и дядо Михаил Михайлов – оперен певец, роден на 3 декември 1948 г., починал на 7 ноември 2016 г. Ти оставаш в нашите сърца завинаги. Почивай в мир! Дани, Евгени и Мариана с Клара. Погребалното прощаване с урната на починалия и полагането й в гроба ще се състои в петък, 9 декември 2016 г. от 12 часа в Централното гробище на Манхайм. Ще има книга за внасяне на съболезнования.“
(край на превода)
Останах твърде опечален от това съобщение – бях чел много за Михаил Михайлов през годините 1990 до 2000, когато събирах сведения за дейността на български оперни артисти на немскоезичните сцени. Както виждаме от цитатите ми по-горе, той беше централна фигура в ансамбъла на оперните театри в Хале и Манхайм, където имаше огромен респект и за него са писани чудесни отзиви. Нека цитирам само едно изречение в немска медия от последните години:
„Nach 27 Jahren am Nationaltheater Mannheim verabschiedet sich Mihail Mihaylov am 23. Juli 2013 in “Don Carlo” von seinem Publikum“ (Превод: след 27 години оперна кариера в Националния театър в Манхайм, Михаил Михайлов се разделя със своята публика на 23 юли 2013 г. в операта „Дон Карлос“).
(край на цитата)
Имам снимка от тази негова последна роля (ще я приложа след статията си днес), където той играе като Великият инквизитор.
Мир на праха на Михаил Михайлов, напуснал житейската сцена едва 3 години след прощаването си с оперната сцена. Един голям български артист, сигурно малко познат в родината си!
Сега пак за Виолета Маджарова – при оперната си дейност в Хале тя се проявява не само като оперна певица в редица роли главно от Моцарт и Верди, но и като изтъкната солистка в произведения от предкласиката. При ежегодните Музикални празници в Хале в чест на Георг Фридрих Хендел, както и в редица негови барокови опери Маджарова постига значителен успех. По-късно тя участва и в симфонично-кантатни творби като солистка в алтовата партия. Неин заслужен успех е соловата партия в Третата симфония на Густав Малер, записана на музикален носител. Ето извадка за този запис:
Gustav Mahler: Symphonie Nr. 3
Violetta Madjarowa (Alt), Frauenchor des Philharmonischen Chores Dresden, Kinderchor der Dresdner Philharmonie, Dresdner Philharmonie, Leitung: Herbert Kegel.
През 1982 г. Виолета Маджарова напуска Хале и става редовен член на прочутата в Източен Берлин „Komische Oper“. Този оперен театър е водещ в ГДР, там са съсредоточени (както и в Дрезден) едни от най-добрите солисти на държавата, разполага с именити режисьори (Хари Купфер, Хайнер Мюлер, Рут Бергхаус) и диригенти, много от които по-късно изграждат завидна кариера в Германия след обединяването на двете германски държави. Тя има изяви и на оперните сцени в Дрезден и Лайпциг, на много оперни сцени в Чехословакия и – както е споменато в речника на Kutsch & Riemens – също и на сцената на Софийската народна опера. Това може да е известно на много оперни любители в България, в този период не съм бил там. Още през 1983 г. не само заради оперната си дейност, но и за широката си концертна дейност главно в ГДР Виолета Маджарова получава почетното звание, популярно в немскоезичните страни – „Kammersängerin“. То й е връчено от Министерство на културата в ГДР. Ето факсимиле от вестник „Neues Deutschland“ на 12 октомври 1983 г. по този случай:
KULTURMINISTER VERLIEH KAMMERSÄNGER-TITEL
Berlin (ADN). Der Minister für Kultur der DDR, Dr. Hans- Joachim Hoffmann, verlieh an folgende Künstler den Titel Kammersängerin – beziehungsweise Kammersänger: Doris Bauer (Buhnen der Stadt Zwickau), Sigrid Kasten (Metropol-Theater Berlin), VIOLETTA MADJAROWA (Komische Oper Berlin), Gabriele Schwabe …….
Превод: Министър на културата присъжда титлата KAMMERSÄNGER. Берлин (агенция ADN). Министърът на културата на ГДР, д-р Ханс-Йоахим Хофман присъжда титлата „Kammersängerin“, съответно „Kammersänger“ на следните артисти: Дорис Бауер (театъра в гр. Цвикау), Зигрид Кастен (театър „Метропол“ в Берлин), ВИОЛЕТА МАДЖАРОВА („Komische Oper“ Берлин), Габриеле Швабе …..
Бих отбелязъл, че това е едно признание за тази българка, тъй като по това време редица други артисти от България играят на оперните сцени в ГДР, но рядко са удостоени с това почетно звание.
Искам да дам една извадка за българското участие в ансамбъла на „Komische Oper“, за да имаме представа за сравнение. Аз обаче имам сведения за периода 1992-2005, както беше и при театъра в Хале:
BERLIN (KO BERLIN / KOMISCHE OPER BERLIN)
Assenowa-Lichtenstein, Romelia (Sopran) 2001/02
Hristoskov, Jordan (Bass) 2001/02
Keremidtchiev, Anton (Bariton) 2005/06 (als Gast); 2006/07
Milanov, Michail (Bass) 1997/98
Slavkova, Maria (Sopran) 1993/94/95/96/97/98/99
Stefanoff, Nadja ( ) 2011/12 (als Gast)
Tschelebiew, Christian (Bass) 2005/06/07
(край на цитата)
За мен известна певица е Мария Славкова, която имаше голяма кариера в Германия (освен в Берлин, в Манхайм, Лайпциг, Кобург), също и в Австрия (Клагенфурт, Линц). Кристиян Челебиев е известен певец-бас в Германия, играл в съответните ансамбли на оперите в Майнц (1998 до 2001), Гисен (2001/2002), Кайзерслаутерн (2001/2002), Аугсбург (2007/2008), Висбаден (2006/2007 като гост), Щутгарт (2004), Любек (2004). През последните години играе през лятото в поддържащи роли на редица постановки във Вагнеровия фестивал в Байройт. Басът Йордан Христосков е член на ансамбъла на оперния театър в Детмолд / Германия през сезоните 1995 до 1999, където играе редица главни и второстепенни роли в опери от Хендел, Бизе, Рихард Щраус, Лортцинг, Гуно, Стравински (главна роля в „The Rake’s Progress“ при премиерата на 30 април 1998 г.), по-късно в Берлин (Верди – „Дон Карлос“, Мусоргски – „Борис Годунов“ и др.).
Баритонът Антон Керемидчиев е известна личност и в България, с широка и разнообразна кариера в Германия: отначало в Лайпциг (1993/1994), Кобург (1996/1997), Дармщадт (от 1998 до 2002 – бил съм на негови изяви), Билефелд (2001/2002), Берлин (дадено по-горе), Любек (2006/2007), Хамбург (2007/2008), Мюнстер (2007/2008 като гост). Керемидчиев има много богат репертоар: Росини (Фигаро в Лайпциг), Моцарт, Лехар („Веселата вдовица“ в Кобург), Дебюси (Голо в „Пелеас и Мелизанде“ също в Кобург), Хенце (съвременната опера „Елегия за млади влюбени“ в Кобург), Шьонберг („Мойсей и Арон“ в Дармщадт – бях на изявата му, много добър, премиера на 3 октомври 1998 г.), Хумпердинк („Хензел и Гретел“ във Франкфурт) и други.
И накрая басът Михаил Миланов е също известна личност в Германия. Като се започне от Мюнхен (Театър на „Гертнерплатц“ през 1993/1994 г.), Мюнстер (1995/1996), Берлин (дадено по-горе), много години в Оснабрюк (1997 до 2002) и после в авторитетния оперен театър в Дюселдорф / Дуисбург (от 2001 до 2008 – може и по-късно, нямам мои бележки). Извънредно богат репертоар: Вагнер (в много опери), Верди, Пучини, Прокофиев, Бритън, Масне, Рихард Щраус, Чайковски, Бетовен, Лорцинг, Росини, Моцарт, Д’Албер.
За Надя Стефанов знам само, че има изяви в Германия в Айзенах (от 2005 до 2007 като гост), Гьорлиц (от 2005 до 2007 като гост, после член на ансамбъла до 2008 – може и после, не знам), Бремен (от 2007 до 2012 – член на ансамбъла, може и после), в Берлин (дадено по-горе). На 22 юли 2016 г. и 2017 г. писах статии за Надя Стефанов във връзка с неин рожден ден. Ще припомня:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 22 юли 2016 г. ще поздравим за рождения й ден една немска певица с български произход (по бащина линия), за която нищо не се знае в България. Това е сопраното и мецосопрано Надя Стефанов (Nadja Stefanoff), която не е родена в България, но съм сигурен, че има контакти с български артисти. Знам поне това за диригента Росен Гергов, тъй като тя участва тази година в оперна продукция в Манхайм, която бе дирижирана от него.
Колкото пъти пиша за такива личности от смесени бракове, където въпросното лице има изявите си предимно в чужбина, винаги ми става тъжно и неприятно, че малко се знае в България за кариерата на такива артисти, което ми е непонятно. Няма да давам примери, но този факт е толкова очебиен, че няма нужда от такива. След като фамилното име подсказва, че въпросното лице има български корен, от какво значение е кариерата – дали в България, или в чужбина? Майката на Надя Стефанов е германка, но бащата – Стефан Стефанов си е чист българин, при това оперен тенор, изучен в България, играл и в Софийската народна опера, после заминал за Източна Германия след края на Втората световна война и край – никаква информация повече. Какви са тия български журналисти, да не проявяват интерес към такива случаи? Ако за въпросното лице се говори много, ако е някой спортист или прочут в бизнес и какво ли не още – ще се пишат какви ли не работи в БГ-медиите, но щом лицето е оперен артист – никакъв интерес. При това, като влезете с името на Надя Стефанов в Гугъл, но написано на латиница, ще намерите десетки най-разнообразни линкове за нея, както в сайтовете на оперните театри, където играе или е играла, отзиви и рецензии за нейни изяви в различните медии, тя има и хубава Уикипедия-страница на немски език. Лично аз там разбрах, че баща й е бил известен драматичен тенор с голяма кариера в Германия и другаде“.
(край на цитата)
Нарочно се спрях по-подробно на тези „летящи холандци“ (не всички), за да покажа колко е труден професионалният път на днешните оперни певци на Запад. Някои имат малки ангажименти в даден театър по 1-2 сезона, трябва отново да търсят нови договори, да пеят в различни театри и като много футболни треньори често да сменят „отборите“ си. От личните ми връзки с българи, играли на сцената на оперния театър в Дармщадт съм имал редица набюдения, които ме карат да твърдя, че като изключим първите сили на един оперен театър, следват личности с много добри качества, животът на които не е така лесен, както някои предполагат. Нова сцена, нови интенданти, режисьори и диригенти, нов репертоар и какво ли не още.
Продължавам за Виолета Маджарова. Нейната кариера главно в Берлин протича според моите източници даже до 2014 година. Скоро ми попадна един материал, който ще споделя.
Става въпрос за една опера от френския композитор Daniel Auber (1782-1871), компонирана през 1835 г. Това е операта „Бронзовият кон“ с режисьор Frank Hilbrich, поставена и играна с голям успех на сцената на „Комише опер“. В броя на берлински вестник от 11 март 2012 г. се коментира играта на солистите и други детайли от доста модерната постановка на тази опера със сюжет от Китай и на края се казва между другото (извадка на немски ез.): „Gänzlich steril und einfallslos gerät das Venus-Bild – da sieht es wg. der aufgespannten Lamellenvorhänge irgendwie aus wie im Großraumbüro mit Sandstrand. Hier findet immerhin eine von zwei wirklich gelungen Solonummern statt: Ein reizendes Couplet in Offenbach-Manier für die “Ehrendame der Prinzessin”: VIOLETTA MADJAROWA, von 1980 bis 1995 als Sängerin, danach als Inspizientin im Haus tätig, kommt hier noch einmal zu einem brilliant dargebotenen Auftritt. Аз ще преведа само последния израз: „Тук намираме все пак един от два сполучливи солови изяви: един впечатляващ речитатив в стила на Офенбах при „Придворната дама на принцесата“: Виолета Маджарова, от 1980 до 1995 г. певица в ансамбъла, после работеща като инспициент в театъра, която при тази изява идва още един път до едно брилянтно изпълнение“. Мой коментар: това може да считаме като особено признание за 66-годишната тогава Виолета Маджарова.
Не разполагам с други подробности от кариерата на тази певица, освен с един откъс за нейни записи, който открих в Интернет:
- Link zu diesem Datensatz http://d-nb.info/gnd/134452208 Person Madjarova, Violeta Geschlecht weiblich Andere Namen MADJAROWA, VIOLETTA
Madjarova, Violetta Beruf(e) Musikerin
Sängerin, Funktion(en) Interpret (i) Instrumente/Vokalstimmen Alt (Alt) Typ Person (piz) Interpret von 2 Publikationen [Sinfonien Nr. 7] Symphony no. 7
Theodōrakēs, Mikēs. – Köln : Vera Brandes, [1994] - Mansfelder Oratorium
Meyer, Ernst Hermann. – Berlin (Ost) : Deutsche Schallplatten, [1986]
Очевидно тук се касае за нейни участия през 1994 г. в симфония № 7 от Микис Теодоракис и през 1986 г. в оратория, записана в Източен Берлин. Ето още една информация за запис на Симфония № 7 от Микис Теодоракис с участието на Виолета Маджарова:
Titel | Künstler | mm:ss | Preis | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Alle Tracks – gesamte VÖ | 9,99 EUR | ||||||
1 | Symphony No. 7: Spring Symphony | Herbert Kegel, Radio Choir Prague, Radio Children Choir Prague, Choir of State Philharmony of Lithuania, Dresdner Philharmonie, Karl Lövaas, VIOLETTA MADJAROVA, Sergey Larinas & Gunther Emmerlich |
(край на цитата)
Ако се търсят в Интернет линкове на латиница с името на Виолета Маджарова, ще се разбере че има и други българки с това име, които правят известна кариера в области, далеч от музиката. Виолета Димитрова Маджарова е известен специалист по механика, работи в БАН и има стотици статии заедно с учени от цял свят. Друга Виолета Маджарова (предполагам че също е българка), работи в Лихтенщайн на ръководен пост в някаква компания за посредничество, даже е даден там нейния е-адрес. Но за „нашата Виолета Маджарова“ няма други сведения, така че днес на нейния 72-и рожден ден не знам къде живее и с какво се занимава. Жалко, повече не мога да ви разкажа за една заслужила българка, която е направила твърде много за издигане оперния авторитет на България в чужбина. Защо никой в Министерство на културата в София не се интересува за такива личности?
Нека днес на 7 април 2018 г. да поздравим Виолета Маджарова за нейния 72-и рожден ден утре на Великден – 8 април – и да й пожелаем дълъг живот и добро здраве. За съжаление, не разполагам с нейна снимка, която да поместя след тази статия. Ще поместя само снимка от нейна оперна изява. Както вече писах, в Интернет е пълно с лица, които се наричат „Виолета Маджарова“, но това са или млади дами или такива от света на науката и техниката. Нито дума за „нашата рожденичка“, която в Германия има титлата „Камерзенгерин“, а в България няма една дума за нея. Отново срам и позор!
Дано някой неин колега или колежка имат повече сведения за нея, които да поместят като коментари. Например Стефка Евстатиева, която също е родена в Русе една година след Виолета Маджарова. Може двете случайно да се познават. Аз писах и през годините 2015, 2016 и 2017 за Виолета Маджарова, но си спомням, че Стефка Евстатиева ми писа, че не я познава. Дано тази година някой друг се обади да ни каже къде живее тази артистка.
…………………………
Beethoven Missa Solemnis Herbert Kegel 1987
(…) Enriqueta Tarrés,soprano Violetta Madjarova,alto Sergej Larin,tenor … (…)
…….