Vladimir Marinov

Многостранният певец Владимир Маринов празнува рожден ден

Драги приятели на оперната и забавна музика, днес на 27 февруари 2022 г. пиша статия за един изключително интересен певец – бас-баритонът Владимир Маринов, който празнува днес рожден ден. Той е член на ансамбъла на Русенската опера, но има и други ангажименти, също и концертни изяви, често заедно със съпругата си – оперната певица Мариана Цветкова.

Защо казвам „изключително интересен певец“ – по простата причина, че Владимир Маринов не може да се постави в една определена жанрова рамка. Когато го слушате да пее например „Моят път“ („My Way“) на Пол Анка от репертоара на Франк Синатра или „Teddy Bear“ на Елвис Пресли, и не сте прочели нищо от биографията му, няма да предположите, че той има сериозно класическо музикално образование, завършил е Музикалната академия “Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност фагот и класическо пеене. Специализира в Ню Йорк. Дебютира в ролята на Дон Жуан в едноименната опера от Моцарт във Варненската опера. Печели конкурс в Берлин и пее две години с екипа на „Комише опер“ в германската столица. Солист е в Смесения хор на БНР. Гастролира в Германия, Русия, Люксембург, Италия, Турция, САЩ. Лауреат е на наши и чуждестранни конкурси. Изнася концерти в цяла България, включително и в зала “България” и концертния салон на БНР. В програмите му са предимно руски песни, включително всички значителни такива от годините на Втората световна война, влизащи в репертоара на Йосиф Кобзон, Лев Лещенко, Александра Пахмутова, Арно Бабаджанян. Но заедно с тях има и редица песни от репертоара на Франк Синатра, Елвис Пресли и други западни певци.

Наред с този репертоар Владимир Маринов играе различни оперни роли, като Дон Жуан от операта на Моцарт (както писах в самото начало – негова дебютна роля), Колин в „Бохеми“ от Пучини, Дулкамара в операта „Любовен елексир“ от Доницети, Княз Гремин в „Евгений Онегин“ от Чайковски и други. В неговия репертоар – оперен и оперетен, са заглавия като: „Бохеми“, „Травиата“, „Любовен елексир“, „Дон Карлос“, „Царицата на чардаша“, „Парижки живот“, „Българи от старо време“ и много други. Има осъществени записи в БНР и БНТ, както и такива от гостувания в редица тв-шоу програми.

Нека на това място още в началото подчертая, че Владимир Маринов няма никаква родствена връзка с оперния певец – тенорът Златан Маринов, само имат еднакви фамилни имена. Казвам това, защото в някои публикации за Владимир се казва, че Златан Маринов е негов дядо, което е погрешно – Златан Маринов е съвременен оперен певец, как може да бъде дядо на Владимир!

Владимир Маринов започва да се занимава с музика в 7-и клас, когато засвирва на фагот. Той е израсъл сред музика – родителите му са елитни български музиканти. Майка му е цигулар в Софийска филхармония, а баща му – фаготист в оркестъра при Българското Национално Радио. Когато майка му започва да свири в Софийска филхармония, синът става ученик в Музикалното училище. Завършва го като фаготист, с фагот продължава и в Консерваторията. А там се дипломира и с фагот, и с оперно пеене, специализира в класа на именития български бас Никола Гюзелев.

Но Владимир Маринов не може да бъде поставен в „тесни рамки“ – той има и други интереси, казва, че голямата му страст е оркестъра. Преди 7-8 години сам създава оркестър, който в продължение на шест години има доста изяви, в това число и в Италия. Започва да се интересува и от други жанрове музика, където има възможност за повече импровизации. Наистина, неговото кредо изхожда от факта, че оперната музика е традиционно изкуство. Ето негови думи по този случай:

„ (…) Операта е старо изкуство. То се случва по точни правила, установени преди много години, строго рамкирано е и там се изхабяваш бързо. Там импровизации са почти невъзможни. Докато в шлагерната музика можеш да изпробваш своето умение да се променяш в максимална степен. Преди години големият Гюзелев ми каза – „Пей като себе си, не се прави на оперен певец“. И го послушах. Истината е, че ако можеш да пееш единият стил, ще можеш и другия. Естрадата ме научи да пея истински, публиката ми помогна да намеря себе си. Операта е борба, душата ми иска по-голяма свобода“ – споделя музикантът.

По отношение на новата българска музика, Маринов смята, че младото поколение е ощетено. У нас се случи един голям скок, без възможност за преход.

Повече подробности по тази тема ще следват по-долу в моята статия.

Нека сега кажа, как се стигна до идеята да напиша статия за Владимир Маринов. До скоро аз нямах информации за него, но името му ми стана известно преди няколко години, когато той се ожени за оперната певица Мариана Цветкова, която е моя ФБ-приятелка от много години и за която съм писал статии по повод на рожден ден. Освен това в различните медии имаше доста статии по този повод, защото бракът им стана по много романтичен начин – запознават се на Панчаревското езеро и скоро след това стават брачна двойка. По този въпрос има подробности по-долу в статията ми. Съвсем скоро – на 18 февруари 2020 г. аз писах наново статия във връзка с рождения ден на Мариана Цветкова и при подготовката прочетох доста неща и за съпруга й. Не знаех само кога е рождената му дата, и при разговор с нея тя ми сподели, че това е 27 февруари. Хрумна ми идеята да напиша статия и за него, понеже вече знаех за неговата дейност – бях проучил някои източници в Интернет.

Оказа се, че през последните години Владимир Маринов има интензивна концертна дейност в България и в други държави, главно в Русия, също изяви в телевизията, при които са направени записи, които могат да се слушат винаги в Интернет. Именно след като се запознах с такива и останах доволен, се затвърди плана ми да напиша статия за него. Преди 2-3 дни цели 2 часа проследих едно негово участие в тв-предаване пред 2017 г. на проф. Юлиян Вучков (мир на праха му, той се помина наскоро – през 2019 г.) в програмата „Времена и нрави“ – на 19 февруари 2017 г., точно в деня на смъртта на Васил Левски. Предаването съвпадаше с юбилея „20 години „eurocom.bg“, в която телевизия от дълги години е горната програма на проф. Вучков. По-долу в моята статия специално ще се спра на това предаване, понеже искам да дам подробности с мой анализ.

След този кратък увод ще премина към данни от биографията и дейността на Владимир Маринов. Както писах, в медиите има редица отделни сведения в тази насока, но най-важна е една статия от декември 2018 г. в русенска медия, с която ще започна. Тази статия дава много информация както за Владимир Маринов, така и за Мариана Цветкова:

Портал вестник „Утро“ Русе

брой 8485, 1.12.2018

Нели ПИГУЛЕВА

Мариана Цветкова и Владимир Маринов разказват как езерото в Панчарево срещна Дунава и морето

Двамата минавали по едни и същи пътища и сцени, но съдбата решила да ги срещне край София

Преди дни вълшебното сопрано на Мариана Цветкова и богатият на нюанси баритон на Владимир Маринов накараха русенската публика да преоткрие прелестта на песента – и на класиката, и на джаз импровизациите на Синатра, и на позабравените естрадни шедьоври на Арно Бабаджанян.

А съвсем скоро предстои русенци отново да се порадват на впечатляващото присъствие на двамата артисти. На 20 декември на сцената на Голямата зала на Доходното здание Мариана и Владимир ще бъдат специалните гости на Коледния концерт на детска вокална група “Слънце” с ръководител Наталия Константинова.

Не за първи път Мариана Цветкова, която посрещат и изпращат с аплауз ценители в Ла Скала, в Мюнхен, Берлин, Токио, Рио де Жанейро, Ню Йорк и Москва, ще пее заедно със “Слънцата” на Наталия Константинова. Защо една певица от нейната величина не отказва ангажименти с невръстни хлапета в българската провинция?

Вероятно защото първо, за Мариана Цветкова съвсем очевидно Русе не е провинция в онзи смисъл на думата, който създава впечатление за безутешен примитивизъм. Това е нейният град. Второ, защото с удоволствие работи с малките таланти, открити и шлифовани от нейната съученичка от русенското Музикално училище Наталия Константинова. И трето, защото трябва да има много сериозна причина, за да откаже покана на своята добра приятелка, а от няколко месеца вече и кума!

Да, именно Наталия и съпругът й са кумували на сватбата на Мариана Цветкова и Владимир Маринов. Събитието е с революционен заряд, смеят се двамата артисти, като обясняват, че официално са си казали “Да” на датата на Великата френска революция – 14 юли. „Някак много бързо стана всичко при нас“, казват Мариана и Владимир. Миналото лято през юли русенката и нейна софийска приятелка, обсебена от операта юристка, избрали да опонират на жегата от брега на Панчаревското езеро. “Тя ми разказваше за концерт на един интересен певец – Владимир Маринов, и изведнъж възкликна: “А, ето го Влади!”. Така се запознахме, а седмица по-късно двамата вече живеехме заедно. В общи линии, получи се така, че езерото в Панчарево срещна Дунава и морето”, разказва русенката.

Владимир Маринов е роден във Варна, израсъл е сред музика, майка му е цигуларка. Когато майка му започва да свири в Софийска филхармония, синът става ученик в Музикалното училище. Завършва го като фаготист, с фагот продължава и в Консерваторията. А там се дипломира и с фагот, и с оперно пеене, специализира в класа на именития български бас Никола Гюзелев. Дебютът му като оперен солист е във Варна в ролята на Дон Жуан в едноименната Моцартова опера. А след това специализира в Германия, където става солист на Камерната опера в Райсберг и на театър “Софиензеле” в Берлин.

Следват концерти в Ню Йорк, в Италия, Германия, Русия и Люксембург. Завръщайки се в България, Владимир Маринов разгръща потенциала си с разнообразни по жанр и натюрел програми с класически и популярни руски песни. В момента е солист на Смесения хор на Българското национално радио. „И все пак голямата ми страст е оркестъра“, почти въздиша певецът. Преди 7-8 години сам създал оркестър, който в продължение на шест години направил доста изяви, в това число и в Италия. „Бяха славни времена, хубаво е, че си останахме приятели“, казва лаконично той.

„Като си говорим с Влади, става ясно, че и двамата сме били почти на едни и същи места кажи-речи в едно и също време – а не сме се срещали“, чуди се Мариана. Не са се пресекли пътеките им нито в Ню Йорк, нито в Германия, нито в Италия. „Явно е трябвало това да стане не другаде, а в Панчарево“, отново се засмиват и двамата.

“Всъщност, моят добър приятел Петър Васев, доайен на басовото изкуство, впрочем, това е човекът, който ме направи русофил, ми беше казал: ‘Ей, Владинка, пяхме с една певица – невероятна е!’ “.

„И така с него от 2000 година си говорим за някаква певица, която взривила прочутата концертна зала “Музикферайн” във Виена. Но ето че трябваше да настанат жегите миналия юли, за да се срещнем най-после”, казва Владимир.

Почти успоредно с неговите пътеки по своите собствени преминавала и Мариана Цветкова. За нея голямото изкуство започва със следната картинка: два крака в бял чорапогащник и една грамадна кордела, останалото е един …акордеон!

Това е Мариана, която като навършва 4 години, тръгва на уроци по акордеон в Дома на културата при учителката Маргарита Борисова. “Родителите ми бяха икономисти, но баща ми е играел в самодейния театър на Апостол Карамитев, отказва се от театъра, но остана влюбен в сцената, в операта, в изкуството. Така че баща ми ме улови за ръка и ме поведе към парка. А аз и до днес смятам Дома на културата за моя Ерусалим“,

казва Мариана Цветкова.

Когато е в седми клас, тя се готви едновременно и за Математическата гимназия, и за Музикалното училище. “Всъщност, за Музикалното какво се готвех – точно две седмици продължи цялата ми подготовка. Докато за МГ – то бяха уравнения, логически задачи… В крайна сметка в МГ бях девета в списъка на приетите, а в Музикалното се оказах първа!”, разказва певицата. С топлота си спомня и за учителката си по пеене – оперната певица Снежина Якимова, за първия си концерт още като 16-годишна ученичка.

И след като всичко върви светло и гладко, младата русенка изведнъж се изправя очи в очи с драматичен обрат: не я приемат в Консерваторията! „Тогава за да кандидатстваш следващата година отново, тряваше да работиш 8 месеца“, припомня Мариана Цветкова. Така тя става учителка по акордеон в училището във Ветово. В понеделник, вторник, сряда и четвъртък 19-годишната “другарка” пътува до Ветово и учи 40 хлапета да свирят на акордеон. В петък, събота и в неделя се готви за Музикалната академия. „Помня, че от първата си заплата купих едно пушено пиле и тържествено го занесох у дома – за да го изядем цялото, без остатък!“ – усмихва се сопраното.

Това са трудните времена, когато парите не стигат, дефицитите в магазините са доста, а освен всичко останало точно в тази година – между двата учебни срока, започва преименуването на българските турци. „Смениха имената на хората и родителите спряха децата от училище – а от 40-те момичета и момчета в моята школа 30-ина бяха турчета. Чак към края на учебната година започнаха пак да ги пускат да идват… Трудни години бяха, но не ги давам за нищо на света!”, казва русенката.

След дипломирането в Музикалната академия тя става ученичка на Борис Христов в неговата академия в Италия – тя и Пламен Бейков, солист и драматург на Русенската опера, са последните ученици на прочутия и с гласа, и с щедростта си маестро.

А след тази вълшебна година Мариана Цветкова се явява на конкурс в Русенската опера. „Тогава в Русе работеха диригентът Милен Начев, пианистът Милен Станев, никой не ни спестяваше нищо – отбелязваше се и доброто, което правехме, и неточностите, които допускахме“, продължава Мариана.

Две години по-късно тя вече е в Индиана, САЩ – за обучение със спечелена стипендия. “Борис Христов ни водеше по конкурси – и на един такъв конкурс ме харесали и ме поканиха на следващо състезание в Претория. Изпратих запис и зачаках да получа съобщение, но то все не идваше. Един ден в операта ме срещат родителите на Мартин Цонев – питат ме стягам ли се за Претория, защото и той щял да се явява. Оказа се, че хората са ми пратили събщение, но не съм го получила. Разтичах се и за отрицателно време стегнах багажа, като организаторите ми купиха билет за самолета от Букурещ. Аз обаче се обадих да ги питам дали не е възможно да летя от София. Не щеш ли, хората откликнаха и ми смениха билета. В крайна сметка аз излетях от София и кацнах навреме в Южна Африка. А заради снежните виелици от Букурещ не беше излетял нито един самолет – и оттам не дойде нито един участник. Можеше и аз да не пристигна… Но е трябвало да стане друго. Точно там се срещнах с Мартина Аройо – моята бъдеща учителка в САЩ, на която дължа много…”, разказва Мариана Цветкова.

„Там работих много, в това число и физическа работа. Чистила съм сцената, мъкнала съм декори. Учебният театър в Блумингтън е с размерите на Метрополитън. Първото, което изпях там, беше “Военен реквием” на Бритън. Беше нещо наистина вълнуващо…”, казва русенката. И е убедена: “Вярвам, че когато нещо се случва, Бог води съдбата в посоката, която той е предвидил за нея”.

Днес Мариана Цветкова е гражданка на Америка, харесва й тази страна, харесва свободата и възможностите, които се отварят пред всеки, който е готов да поработи върху дарбата си, за да я открои още по-добре и да зарадва с нея публиката си. След трите години в университета в Блумингтън при Аройо тя печели десетки награди от елитни конкурси, пее в зали със световна слава под диригентството на именити музиканти, натрупва богат каталог с емблематични роли… Но славата и върховете в кариерата не я карат да забрави града, откъдето е тръгнала. Нито са я направили високомерна звезда, която капризно да “пресява” ангажиментите и да избира само престижните. „За мен певецът е певец тогава, когато хората го слушат, а те го слушат, ако той нещо им казва с пеенето си“ – размишлява на глас Мариана Цветкова.

„Обичат ли те хората, радваш ли ги, като пееш – значи си на прав път“, убедена е тя. И добавя: „Пазя си една картичка от моя баща от 1997 г. Той пише: „Не забравяй какво е казал Наполеон: “Истинският артист не целува ръка на политик, а големият политик е на колене през истинския артист“’. Тази картичка ми е много важна!”.

След сватбата Мариана и Владимир заминали за Ню Йорк. Преди това пък били в Москва – когато Мариана пя в Болшой театър по време на гастрола на Софийската национална опера, на която русенката е солистка. В Москва Владимир Маринов останал малко изненадан от лекия скепсис, с който руски колеги посрещали неговия русофилски ентусиазъм. А в Ню Йорк самият той сътворил изненада: на едно от оживените кръстовища в Бродуей той застанал и запял руски песни. “Като го видях какво прави, първо се ужасих – та там е абсолютно забранено подобно нещо! А в следващия момент гледам, че хората се заслушват и започват да спират, да го поздравяват, един дори му даде доларова банкнота!”, казва Мариана. Трудно е да се каже кой човек с какво може да бъде развълнуван – понякога една руска песен трогва бързащите американци на Бродуей, друг път песен на Франк Синатра дръпва струни у московчани. Истината е, че хората долавят, ако правиш това искрено“, сигурна е Мариана Цветкова.

А русенци могат да се радват, че такава талантлива искреност им предстои да преживеят поне още два пъти до края на тази година – на 15 декември, когато Мариана Цветкова ще пее Турандот в операта, и на 20-и, когато двамата с Владимир ще пеят със “Слънцата”.

(край на цитата)

Една хубава статия – не само визитна каричка на Владимир Маринов, но и на голямата певица Мариана Цветкова, за която вече много години редовно пиша статии във връзка с рождения й ден, последния път на 18 февруари 2020 г.

Нека споделя и това, че получих тази статия лично от автора – Нели Пигулева, тъй като копирането от в. „Утро“ в портала им в Интерет не е възможно по технически причини. Аз се свързах с нея и получих желаната статия – и без това в медиите няма особено много материали относно биографията и дейността на Владимир Маринов, освен редица данни за негови концерти, които също ще ползвам в моята статия. Но без тази статия на г-жа Пигулева моята публикация щеше да е съвсем бедна на автентични данни, за което съм й особено благодарен. Така моите читатели ще научат интересни детайли не само за Владимир Маринов, но и за Мариана Цветкова, особено относно романтичната история със запознанството им и последвалата сватба между двамата преди няколко години.

Сега ще цитирам в хронологичен ред редица информации, които съм ползвал от Интернет:

Портал „Светлина и Благословия“

7 декември 2016 г.

“СВЕТЛИНА И БЛАГОСЛОВИЯ” – БЛАГОТВОРИТЕЛЕН КОНЦЕРТ

Владимир Маринов се присъединява към концерта „Светлина и Благословия” с руски популярни песни и евъргрийни

Владимир Маринов – нашумелият и обичан изпълнител на руски популярни песни, евъргрийни и шлагери от репертоара на знаменития Франк Синатра, ще се присъедини към благотворителния концерт „Светлина и Благословия” и каузата за подкрепа на деца в неравностойно положение. 

Басът Владимир Маринов е завършил Националната музикална академия „Проф. П. Владигеров” – София. Дебютира като Дон Жуан във Варненска опера. Специализира при знаменития Никола Гюзелев. Гастролира с концерти в Германия, Италия, Люксембург, Испания, САЩ и многократно в Русия. В момента е в състава на Смесения хор на Българското национално радио. 

Софийската публика го познава като един от песенните посланици на Руския културно-информационен център в София. Владимир Маринов изнася десетки концерти из страната и зад граница. Споделя, че неговият абсолютен музикален идол е Франк Синатра. 

Влади, благодарим ти, че прие поканата да бъдем заедно!

Светлина и Благословия!

(край на цитата)

Информационна агенция „Черно море“

23 юни 2017

Ели Маринова

Владимир Маринов: Публиката ми помогна да намеря себе си

Още за предстоящите концерти във Варна на оперния певец с не-оперна душа

Романтиката в музиката никога не остарява. Не можем да кажем – от тази до онази година хората са били с нагласата да слушат Синатра и руски романси, а от днес нататък – не. Затова и не ми прозвуча ретро оперният певец Владимир Маринов. Предстоят две вълнуващи срещи на варненската публика с него през лятото. На 13 юли той ще пее хитовете на Елвис Пресли в арт-салона на Радио „Варна“, а на 5 август, отново там, ще пресъздаде силата на руската песен в тематична вечер.

Кой е Владимир Маринов?

Роден във Варна. Завършил е Музикалната академия “Проф. Панчо Владигеров” с оперно пеене. Специализира в Майнц, Германия. Дебютира като Дон Жуан във Варненската опера. Печели конкурс в Берлин и пее две години с екипа на „Комише опер“ в германската столица. Солист е в Смесения хор на БНР. Гастролира в Германия, Русия, Люксембург, Италия, САЩ. Изнася концерти в цяла България, включително и в зала “България” и БНР. Бил е лауреат три пъти на фестивалите “Сребърни чучулиги” и на патриотичната песен “Альоша”. Започва да се занимава с музика в 7-и клас, когато засвирва на фагот. 

Прави рязък завой към шлагерното пеене и руската музика, провокиран от любовта. 

Среща дама в руския център, в която се влюбва и това завинаги променя музикалната посока на неговите пътища. На въпроса – коя музика според него е по-популярна днес – оперната или попмузиката, отговаря, че популярността е променлива величина.

„Операта е старо изкуство. То се случва по точни правила, установени преди много години, строго рамкирано е и там се изхабяваш бързо. Там импровизации са почти невъзможни. Докато в шлагерната музика можеш да изпробваш своето умение да се променяш в максимална степен. Преди години големият Гюзелев ми каза – „Пей като себе си, не се прави на оперен певец“. И го послушах. Истината е, че ако можеш да пееш единият стил, ще можеш и другия. Естрадата ме научи да пея истински, публиката ми помогна да намеря себе си. Операта е борба, душата ми иска по-голяма свобода“ – споделя музикантът.

По отношение на новата българска музика, Маринов смята, че младото поколение е ощетено. У нас се случи един голям скок, без възможност за преход.

„Ще обясня“ – казва той. „Както в Монголия скочиха от феодализъм, към комунизъм, така и в България – от социализъм и желязна завеса, изведнъж ни връхлетя демокрацията. Бяхме в система, в която имаше голяма цензура, след което се озовахме в едни такива “пазарни” взаимоотношения, където взеха връх много “рационални” средства за правене на музика. Няколко поколения нямаха възможност да слушат Синатра, Елвис Пресли, големите имена в световната попмузика. И затова се объркаха, залитнаха към чалгата и стилове, които са повече от свободни. На нашата съвест лежи избора ни – хеви метъл, поп, рок, етно, джаз… И все пак възможността да бъдеш свободен в избора си е по-добрият вариант, отколкото комсомолските забрани да поглеждаш навън. У нас популярни музиканти днес стават тези, които имат връзки и пари. Дълбоко уважавам ФСБ, Щурците, Емил Димитров. Пея песни, които са харесвани от хората. И във Филхармонията залите са пълни. Публика има за всички жанрове. Интерес има и днес, но аз предпочитам да организирам концерти с участието на медия – телевизия, радио. Защото колко трудно е да напълниш една зала и колко пъти трябва да я препълваш тази зала, за да достигнеш аудиторията на една медия?“ – допълва певецът. 

Той не пее популярни български песни, защото счита, че гласът му е по-подходящ за по-сериозни шлагерни хитове в стил Франк Синатра. Пее песни на Елвис Пресли и Синатра първо – защото съвпадат с неговия глас и темперамент и второ, защото смята, че отварят всякакви врати. Като студент е пял по заведения в Ню Йорк. В България хората много обичат Емил Димитров и руската песен. Затова пее и тях. 

Част от варненската публика се е срещала с дълбочината на гласа на Владимир Маринов и темперамента му. За тях, както и за бъдещите му фенове тепърва предстоят два горещи живи концерта.

Пожелаваме му успех и нови предизвикателства.

(край на цитата)

Портал „Приятел“

(без дата)

Вечер за Шаляпин

Димитрина Божилова

140 години са изминали от мига, когато на този свят се ражда гений, когото ще посрещат като Бог навсякъде по света. В семейството на дребен чиновник в един с фатална дата февруарски ден на 1873 г. в руския град Казан първа глътка въздух поема Фьодор Шаляпин.

Още в детството си той пее в църковен хор, по-късно става хорист в оперна група в Уфа и солист. Освен че изпълнява превъзходно ариите на Борис Годунов, Дон Жуан, Дон Кихот, Мефистотел, Мелник и др., Шаляпин се прочува и с таланта си на художник, имал дори литературни наклонности. Бил висок красив мъж, с ярко изразени черти на лицето и с пронизващ глас. Два пъти женен, имал девет деца. Внучката на великия оперен певец Лидия Либерати сега е на 84 години и живее в Италия.

На специална вечер в края на февруари в общинската библиотека „Паисий Хилендарски” членовете на Руския клуб и на местния клуб „Малахит” към Руския съюз на съотечествениците се поклониха пред паметта на този всепризнат творец, за когото разправят, че когато пеел, кристалните полюлеи в залите се люшвали от силния му глас.

Гост на пълната зала бе басът ВЛАДИМИР МАРИНОВ, уважил поканата на председателката на „Малахит” Марина Шуманова и на Руския културно-информационен център в София. Роден във Варна, завършил средно образование в София със специалност фагот, след случайна среща с Николай Гюзелев той става прекрасен изпълнител на арии от руски и западни композитори. Първата му роля е на Дон Жуан по Моцарт. На мощния му глас се радват в САЩ, Германия, Люксембург, Италия…

Повече от час присъстващите бяха в щастлив плен на арии, сонети и балади, изпълнявани от Маринов.

На екрана пък бяха прожектирани кадри от живота и творчеството на невероятния Шаляпин. За него говори и самата Марина Шуманова. Мирослава Мирчева ни изненада с това, че Шаляпин е бил влюбен в нашата оперна певица Илка Попова, която била първата българка, пяла в Миланската скала. С Шаляпин се запознават в Париж. Тогава Попова била на 33, а Шаляпин – на 64 години. Той й подарява пръстен, носен от Петър І. Този уникат сега се пази в БНБ.

За Шаляпин се говорело, че когато го боляло глава, слагал пръстена на челото и главоболието минавало. Когато пиел водка, пускал пръстена в чашата, за да не се напие…

Госпожа Чистовска сподели, че нейният дядо белогвардеец бил голям почитател на Шаляпин и зорко пазел негов автограф. Спаска Александрова допълни, че Шаляпин е потомък на волжки българи. Идвал е у нас през 1934 г. по покана на операта да играе в „Борис Годунов”. Пял е с Цветана Табакова в Лондон, в операта „Набуко”.

Получи се една незабравима вечер, една вълшебна приказка. Присъстващите летяха на крилете на песента – от „Бохеми” към „Севилският бръснар”, от „Дон Жуан” към „Княз Игор”, от „Вълшебната флейта” към „Евгений Онегин”, от „Дон Карлос” към „Сомнамбула”…

Чудесен музикален съпровод осигури Ян Лесмевски от София, сам също певец.
Цветя, подаръци и сърдечни пожелания трогнаха Владимир Маринов и той усмихнат обеща отново да гостува в Самоков.

(край на цитата)

Портал „Приятел“

(без дата)

С концерт на Владимир Маринов започнаха декемврийските празници на културата

Първата изява от декемврийските празници на културата бе още в първия ден от месеца. По покана на Руския клуб в Самоков и с любезното съдействие и домакинство на Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” в града ни гостува младият оперен певец ВЛАДИМИР МАРИНОВ.

В залата на библиотеката се събраха много негови почитатели, запомнили твореца от предишното му посещение в нашия град преди около две години. Тогава всички присъстващи на тази незабравима вечер, посветена на Шаляпин, се бяха насладили на чудесни изпълнения от репертоара на Маринов.

Сега певецът бе решил да поднесе изненада, показвайки новото амплоа, в което се изявява. Слушателите чуха предимно руски песни, както и изпълнения от репертоара на Франк Синатра.

Преди концерта Владимир Маринов гостува в Руския клуб. В непосредствена приятелска атмосфера певецът сподели мисли за себе си, за отминалата своя страст – изпълненията на фагот, за сегашните си изяви като член на смесения хор на Българското национално радио и като един от песенните посланици на Руския културно-информационен център в София. Гостът приветства инициативата да се изнасят подобни концерти не само в столицата и големите областни центрове, но и в по-малки градове.

(край на цитата)

Концерт на Владимир Маринов

13.11.2017

На 14-ти ноември (вторник) от 18:30 в залата на хотел “Трявна” можете да присъствате на концерта на Владимир Маринов.

ВЛАДИМИР МАРИНОВ е оперен певец, но утре вечер ще имате възможността да се насладите на изпълненията му на прекрасните руски романси.

Вход свободен!

(край на цитата)

Портал „Русе Медиа“

Мариана Цветкова и Владимир Маринов поднасят емоционално „Магията на песента“

Гергана Димитрова

20 ноември 2018 г.

Известното русенско сопрано Мариана Цветкова и нейният съпруг и колега – бас-баритонът Владимир Маринов ще представят един емоционален концерт пред публиката в Русе на 27 ноември. От 19 часа в зала „Филхармония“ те са подготвили интересна програма под наслов „Магията на песента“.

„Желанието ни е да се разкрием емоционално чрез песните и стиховете от творчеството на любими композитори. Песента е най-популярният музикален жанр. Тя звучи и в големи концертни зали, и в уютни салони, и на стадиони, и на площади. Ние ще разходим публиката между класиката и поп музиката, между Европа и Америка, и ще се постараем да разчупим статуквото на оперния певец като разбиране и възприятие“, споделят двамата изпълнители.

(край на цитата)

И сега накрая в тази статия за Владимир Маринов исам да дам моите разсъждения във връзка с неговия концерт при програмата „Времена и нрави“ с водещ проф. Юлиян Вучков (1936-2019) на 19 февруари 2017 г., точно в деня на смъртта на Васил Левски. Предаването съвпадаше с юбилея „20 години „eurocom.bg“, в която телевизия е от дълги години горната програма на проф. Вучков.

Гостът Владимир Маринов изнесе концерт от близо 40 минути, заедно с реплики на проф. Вучков, свързани с деня на Левски, както и негов разговор със зрители във връзка с песните на Владимир Маринов и критични негови бележки по отношение на факта, че съвременните българи сме далеч от морала и заветите на Васил Левски.

Програмата на Маринов обхващаше около 10 песни с най-разнообразен репертоар, без такива от класиката – песни от репертоара на Елвис Пресли, Франк Синатра, руски балади, шлагери и други песни, български естрадни песни и шлагери от по-предно време. По реда на изпълнението това бяха:

1) Една хубава руска балада – „Балада за майката“, с тема от Втората световна война. Маринов направи преди това кратък анализ, като изтъкна, че руска майка на войник-участник във войната, вижда след войната на кинопреглед сина си по това време – това е мотива, по който е създадена песента. Лично на мен ми хареса както песента, така и самото изпълнение на Маринов – той има прекрасен бас-баритонов глас, изравнен, изразителен, чудесен среден регистър, но и отлични височини. Има и хубаво сценично държание, мимика, изразително лице, типичен артист за сцена – чаровен, привлекателен, с чувство за мярка при отделните части на песента. Тия качества се отнасят и за другите му изпълнения. Руският му език и дикция са прецизни – вижда се, че има голям опит в областта на руската песен.

2) След баладата следваше съвсем друг жанр – песен от репертоара на Елвис Пресли – „Teddy Bear“, която той изпълни също много добре. И тук в Германия има много певци, които пеят песни от репертоара на Пресли – едни са добри, други не така, зависи от много фактори. Елвис Пресли е фигура в музиката, която дълги години ще остане високо в интересите на милиони хора.

3) Третото изпълнение беше песен от репертоара на Франк Синатра – особено прочутата песен „My Way“ – коронна песен на всички певци, които желаят да покажат изкуството си в облатта на този жанр. И тук в Германия тази песен не слиза от програмите на редица певци в тв-шоута, при откриване и закриване на различни кино- и други фестивали. Все си спомням, преди години с тази песен започваше всяко свое тв-шоу многоизвестният артист, певец, хуморист и модератор Харалд Юнке (Harald Juhnke), който се помина през 2005 г. Известно е, че автор на песента е канадският певец и автор Пол Анка (Paul Albert Anka, роден на 30 юли 1941 г. в Отава) – версията, която изпълнява Франк Синатра и много други певци по света. Преди да започне изпълнението, Владимир Маринов си постави подходяща шапка. Не знам защо, но не си спомням при изявите си Франк Синатра да е пял със шапка (поне тук в Германия пряко или при тв-предавания), но може да има изяви и с шапка на главата.

4) Българската естрадна песен „Надежда“ от Атанас Косев и Недялко Йорданов. Лично на мен изпълнението особено ми хареса – изразително, с пълно чувство на вникване в хубавия текст, почти като оперна ария на една голяма театрална сцена. Вижда се веднага, че независимо от какъв жанр изпълянява дадена песен, Маринов е певец с отлична школа в класическата музика, защото всички детайли на такава песен звучат подходящо и без напрежение, което може да се постигне само след една многогодишна сериозна вокална подготовка. Моето мнение е, че Маринов (не съм го слушал още в класически репертоар) има всички данни за отличен оперен певец, но в момента това е центъра на дейността му. Знам, че сега той е член на ансамбъла на Русенската опера, но не знам какво пее там. Все пак да не забравяме, че той има внушителен репертоар от областта на оперната музика – това се вижда от биографията му.

5) популярната песен на Емил Димитров „Моя страна, моя България“, която Маринов изпълни с подчертано чувство и вникване, отлична дикция и без да претендира за ниво на изпълнението, което е имал преди години Емил Димитров. Напротив, при кратката дискусия по-късно, когато проф. Вучков даде думата на зрителите, имаше такъв зрител, който направи твърде прекаления коментар, че „Маринов малко с лека ирония изпълнил песента …“. Това озадачи както Вучков, така и Маринов. Проф. Вучков, който е известен с това, че бързо се афектира, твърде много се ядоса на такъв коментар, защото нямаше нищо подобно, което също потвърди и Владимир Маринов. Жалко, както е известно, това предаване на проф. Вучков през февруари 2017 г. беше едно от последните му в тази програма „Времена и нрави“ – той се помина 2 години по-късно – през 2019 г.

6), 7) и 8) – три руски песни до края на предаването. И тук Владимир Маринов показа своето майсторство при интерпретацията на такива песни. Очевидно, този жанр в руската музика му лежи особено добре, избрал е хубави песни с важно съдържание, руския му език е почти безупречен, не намирам критични думи по простата причина, че Маринов знае много добре, „кое му стои добре“ и го предпочита. Не случайно неговите концерти в Русия и в България с този репертоар са винаги много добре приети и посетени.

Един комплимент при това предаване може да направим на Владимир Маринов за това, че при изявата при проф. Вучков той имаше грип и въпреки това успя да се представи така, че ако не беше станал въпрос, едва ли зрителите щяха да забележат неразположението му. Тук както проф. Вучков, така и Маринов показаха чувство за хумор, тъй като проф. Вучков „малко се изплаши да не би Маринов да го зарази с този грип“…

Нека отбележа накрая, че някъде в средата на концерта, когато Маринов приключи с американските песни, в един момент той запя прекрасната песен „Многая лета“ от репертоара на легендарния бас Борис Христов, която Христов пя преди години в катедралата „Св. Александър Невски“ в София при прочутите си записи там. Макар и съвсем кратко, изпълнението на Маринов прозвуча внушително и напомни за неговите големи възможности като бас-баритон в класическия жанр – многоцветен тембър, богат на нюанси и изразително сценично поведение. Респект!

Това бяха моите бележки по въпросния концерт. В закючение ще резюмирам от чутото при концерта: За мен Владимир Маринов е прекрасен шлагерен певец (не само такъв), има всички качества на артист, който владее публиката!

Хубаво е, че аз имам линк към запис на този коцерт, така че всеки читател при желание може да чуе концерта и са си направи собствени заключения за изпълненията на Владимир Маринов. Цитирам този линк:

https://eurocom.bg/show/vremena-i-nravi/2659

В хода на подготовка на тази статия гледах още две други предавания по две други български телевизии, в едно от които участваше и Мариана Цветкова. Цитирам линковете към тези предавания, с които всеки може да се запознае:

Предаване на тв „Алфа“:

(интервю с Владимир Маринов)

….

Предаване на тв „Делта“:

(интервю на Диана Димитрова с Владимир Маринов и Мариана Цветкова)

При подготовка на настоящата статия през 2022 г. попаднах на информации от последните дни за общ концерт на Мариана Цветкова и Владимир Маринов на 14 февруари 2022 г. в София. Една от тия информации е предаване на Българското Национално Радио, текста на което цитирам по-долу:

БНР

Любов без измерения

публикувано на 14.02.2022  

Автор: Светлана Тарашоева

Мариана Цветкова и Владимир Маринов ще пеят за любов на 14 февруари от 19 часа в музея „Борис Христов“.

На рояла ще бъде Милен Станев. Концертът се казва „Любов без измерения“, а Мариана и съпругът ѝ са подбрали любовни арии от Кристоф Вилибалд Глук, В. А. Моцарт, Рихард Щраус, Рихард Вагнер, Джузепе Верди, Джордж Гершуин, Джан Карло Меноти, Пьотр Чайковски, Стивън Сондхайм, Парашкев Хаджиев, Тихон Хренников.

Мястото за този концерт е подбрано не случайно, защото Мариана Цветкова е ученичка на Борис Христов, когото боготвори. Пренасят ли двамата певци любовта от дома на сцената ? – чуйте в звуковия файл.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/hristobotev/post/101601113

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ФЕСТИВАЛ НА ИЗКУСТВАТА “Борис Христов” – 18 май -12 юли 2018 г. Концерт: 14.06.2018 – “Франк Синатра vIs Операта” Франк Синатра Let me try again Изпълняват: Мариана Цветкова, Владимир Маринов

……..

“Нашият следобед” с БСТВ (13.07.2021), гост: Владимир Маринов, оперен певец

Наш специален гост е един забележителен талант, който носи музиката дълбоко в сърцето си. Вижте кой е той! Заслужава си да гледате!

……

Нека днес на 27 февруари 2022 г. поздравим за рождения му ден бас-баритона Владимир Маринов, като му пожелаем крепко здраве, лично и семейно щастие и нови успехи както в забавната музика, така и в класическата. Той има широки възможности и необходимата подготовка и за двата жанра!

……..