Mathes, Edith (CHE, Sopran)

Певицата от Швейцария Едит Матис празнува рожден ден

Драги приятели на оперната музика, вчера на 11 февруари 2023 г. навърши кръглите 85 години певицата Eдит Матис (Edith Mathis) – швейцарски сопран и университетски професор. Тя е считана за една от най-известните изпълнителки на роли от опери на Моцарт в епохата си.

Във връзка с кръглата 85-годишнина на Eдит Матис редица медии в немскоезичните държави й посвещават статии или предавания. Аз ще цитирам такова от 11 февруари 2023 г. на предавателя „MDR Кlassik“ от близо един час, при което могат да се чуят редица нейни изпъленния – главно от опери на Моцарт и Рихард Щраус, в които тя е имала великолепна кариера. Цитирам:

Sendung zum Nachhören “STIMMEN”: Zum 85. Geburtstag der Opernsängerin Edith Mathis

Sie verkörpert bis heute den Inbegriff der Harmonie von Stimme und Erscheinung: Edith Mathis, die vor allem als Mozart-Interpretin Karriere machte. Eine Würdigung zum 85. Geburtstag der Sopranistin von Marek Kalina.

MDR KLASSIK Sa 11.02.2023 20:05 Uhr 54:50 min

(край на цитата)

Превод:

Програма “STIMMEN” за слушане:

По повод 85 години от рождението на оперната певица Едит Матис

И до днес тя олицетворява понятията за хармония между глас и външен вид: Едит Матис, която направи кариера предимно като интерпретатор на Моцарт. Поклон към 85-ия рожден ден на сопраното, предаване за което което модерира Марек Калина.

MDR KLASSIK – събота 11.02.2023 г. 20:05 ч. 54:50 мин.

(край на превода)

Цитирам линк към горното предаване:

https://www.mdr.de/mdr-klassik-radio/klassikthemen/stimmen-opernsaengerin-edith-mathis-fuenfundachzig-100.html

Eдит Матис е родена на 11 февруари 1938 г. в Люцерн и от дете показва забележителни музикални способности. След завършване на средното си образование учи в консерваториите в Люцерн и Цюрих (с Elisabeth Bossart). Първите си участия в оперни спектакли тя прави в родния си град още по време на музикалното си обучение.

Нейният дебют е през 1957 г. в оперния театър в Люцерн като Вторият момък във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. От 1959 г. до 1963 г. младото сопрано е четири години член на ансамбъла на операта в Кьолн, през 1963 г. преминава към този на „Дойче опер“ в Берлин. По същото време Едит Maтис има изяви в Хамбургската държавна опера, на фестивала в Глайндбърн във Великобритания и много често на фестивала в Залцбург.

Други важни етапи от кариерата й са: Ковънт Гардън в Лондон, Баварската държавна опера в Мюнхен, МЕТ в Ню Йорк, Виенската държавна опера, „Gran Теаtro del Liceu“ в Барселона, оперният театър „Гарние“ в Париж. Специални акценти на артистичната й кариера са нейното участие в премиерите на оперите „Der Zerrissene (Разкъсаният)“ от Готфрид фон Айнем на 17 септември 1964 г. в Хамбургската държавна опера, „Der junge Lord (Младият лорд)“ от Ханс Вернер Хенце на 7 април 1965 г. в „Deutsche Oper Berlin“ и „Hilfe, Hilfe, die Globolinks“ от Джан Карло Меноти на 21 декември 1968 г. в Хамбургската държавна опера.

Ето участията на Едит Матис на сцената на Виенската държавна опера:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Arabella	Zdenka	15.12.1976–05.10.1984	5 mal
Der Freischütz	Ännchen	28.05.1973–01.10.1977	7 mal
Der Rosenkavalier	Sophie	08.02.1975–04.12.1979	6 mal
Die Walküre	Waltraute	27.03.1960	1 mal
Die Zauberflöte	Pamina	13.01.1973–28.12.1985	41 mal
Don Giovanni	Zerlina	12.10.1972–01.11.1985	32 mal
Fidelio	Marzelline	13.04.1973–08.12.1985	18 mal
Le nozze di Figaro	Cherubino	25.09.1961–28.11.1962	3 mal
Le nozze di Figaro	Susanna	11.12.1976–03.03.1986	16 mal

Както се вижда, особено интензивни участия в опери от Моцарт, по-малко от Рихард Щраус, Вебер, Вагнер и Бетовен. Забележително е, че в ролята на Памина от „Вълшебната флейта“ играе в продължение на 12 години, както и на Церлина в „Дон Жуан“.

На сцената на МЕТ в Ню Йорк Едит Матис има общо 25 изяви в годините 1970-1974 в 5 опери: дебют на 19 януари 1970 г. в ролята на Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт (общо 4 изяви), „Фиделио“ от Бетовен (7 изяви), „Вълшебният стрелец“ от Вебер (8 изяви), „Дон Жуан“ от Моцарт (2 изяви) и в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус (4 изяви). В „Кавалерът на розата“ в ролята на Софи е и нейната последна изява на 2 март 1974 г.

Цитирам съставите при дебюта и при последната й изява:

(Debuts: Edith Mathis, Ivanka Myhal, Judith Blegen, )

Metropolitan Opera House January 19, 1970DIE ZAUBERFLÖTE {179} Pamina..................Edith Mathis[Debut] Tamino..................George Shirley Queen of the Night......Edda Moser Sarastro................Jerome Hines Papageno................Hermann Prey Papagena................Judith Blegen [Debut] Monostatos..............Andrea Velis Speaker.................Morley Meredith First Lady..............Jean Fenn Second Lady.............Mildred Miller Third Lady..............Louise Pearl Genie...................Judith Forst Genie...................Ivanka Myhal [Debut] Genie...................Gail Robinson Priest..................Richard Best Priest..................Gabor Carelli Guard...................Rod MacWherter Guard...................Louis Sgarro Conductor...............Stanislaw Skrowaczewski

…..

Metropolitan Opera House March 2, 1974DER ROSENKAVALIER {239} Octavian.....................Brigitte Fassbaender Princess von Werdenberg......Evelyn Lear Baron Ochs...................Manfred Jungwirth Sophie.......................Edith Mathis[Last performance] Faninal......................William Dooley Annina.......................Mildred Miller Valzacchi....................Andrea Velis Italian Singer...............Douglas Ahlstedt Marianne.....................Carlotta Ordassy Mahomet......................Michael McClain Princess' Major-domo.........Robert Schmorr Orphan.......................Linda Mays Orphan.......................Joyce Olson Orphan.......................Valerie Lundberg Milliner.....................Maureen Smith Animal Vendor................Charles Kuestner Hairdresser..................Donald Mahler Notary.......................Andrij Dobriansky Leopold......................John Trehy Conductor....................Karl Böhm

(край на цитата)

Както виждаме, първокласни ансамбли начело с такива певци от епохата, като Еда Мозер, Херман Прей, Бригите Фасбаендер, Евелин Лийр, Манфред Юнгвирт и други. За повечето от тях вече съм писал статии от средата на 2013 г. до сега.

Репертоарът на Едит Матис се разпростира от леките лирични партии в опери от Моцарт (Деспина, Керубино, Сузана, Церлина) до тези от младежкия жанр (Контеса в „Сватбата на Фигаро“), Агате във „Вълшебният стрелец“ от Вебер, Маршалката и Софи в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус. Нейни диригенти са имена като Херберт фон Караян, Карл Бьом, Карл Рихтер и други. Много записи на фирмите DGG, EMI, Philips и др. са запечатали най-прочутите й изяви. Оставила е и чудесни изпълнения в оратории и друга сакрална музика, като винаги е предпочитала музиката на Йохан Себастиан Бах в своите участия. Изпълненията й в тези произведения се отличават със силата на музикалния израз и красотата на гласа.

От 1991 г. Едит Матис е „професор по вокално изкуство и интерпретация в оратории“ в „Университета за музика и изобразителни изкуства“ във Виена. Още през 1980 година тя е избрана за „Кammersängerin“ в Бавария. Ръководи редица майсторски курсове и класове в Европа, Япония, Корея, Канада и САЩ. Една от най-известните й възпитанички днес е певицата Диана Дамрау (Diana Damrau).

През 2001 г. Едит Матис приключва активната си сценична дейност. През известен период от живота си тя е била омъжена за диригента Бернард Клее (Bernhard Klee). Този немски диригент е роден на 19 април 1936 г. в градчето Шлайц / Тюрингия. Първоначалното си музикално образование получава при т.н. „Томанен-хор“ в Лайпциг. (б.а. Б.К.: в Германия има от векове насам няколко световно известни детски хорове (само момчета) – в Лайпциг, в Регенсбург, в Дрезден и другаде. Децата започват да пеят от малки, живеят в интернат на държавни разноски, изучават и други общообразователни предмети, но наблягат преди всичко на музикалното обучение. Редица немски първокласни оперни певци са били членове на такива хорове. Този в Лайпциг е един от най-известните, основан е още по времето на Йохан Себастиан Бах. Тези хорове предприемат често турнета из държави в целия свят и имат огромен успех, участват и при записи на симфонично-ораториални произведения).

Бернард Клее продължава и след това музикалното си образование – следва пиано, композиция, камерна музика и диригентство във Висшето училище за музика в Кьолн. След дипломирането си започва музикалната си кариера в Оперния театър в Кьолн като асистент на диригентите Ото Акерман и Волфганг Завалиш. През 1965 г. става ГМД (Генерален Музикален Директор) на Оперния театър в Любек, като остава на този пост седем години. От 1976 до 1979 г. е диригент на Радио-симфоничния оркестър на NDR (Norddeutscher Rundfunk). Този оркестър днес се нарича „NDR Radiophilharmonie“.

Бернард Клее ръководи като гост-диригент редица прочути оркестри в Европа и в САЩ, между които Виенските филхармоници, Берлинските филхармоници, „London Symphony Orchestra“ и „Concertgebouw“-оркестър в Амстердам. Гостува и като диригент по време на концерти на Фестивалите в Залцбург, Единбург, Люцерн и на прочутите „Proms“-концерти в Лондон.

Бернард Клее е бил съпруг на швейцарската певица Едит Матис. На 19 април тази година той ще навърши 87 години.

(край на информацията за Бернард Клее)

За Едит Матис са написани редица статии относно голямото й изкуство, което се признава не само от широката публика, но и от изтъкнати диригенти, музиколози и критици в авторитетни медии. Когато тя навърши 80 години през 2018 г., известната медия в Швейцария „Neue Zürcher Zeitung“ й посвети специална статия, която сега ще цитирам:

„Neue Zürcher Zeitung“

4. August 2018

Marianne Zelger-Vogt

Edith Mathis: Singen, nichts als singen!

Die grosse Schweizer Sopranistin Edith Mathis kehrt zurück nach Luzern – passend zum Festival-Motto: an den Ort ihrer eigenen Kindheit. In Luzern ist sie aufgewachsen, im Februar 2018 wurde die weltweit erfolgreiche Sopranistin Edith Mathis achtzig Jahre alt. (Bild: PD)

Am 11. Februar dieses Jahres hat die grosse Schweizer Sopranistin Edith Mathis ihren 80. Geburtstag gefeiert. Seit 2001 war sie als Sängerin nicht mehr auf der Bühne zu erleben, doch nun kehrt sie zum Lucerne Festival zurück: als Rezitatorin von Gedichten aus Heinrich Heines «Lyrischem Intermezzo» im Rahmen eines ihr gewidmeten Kammerkonzerts. Dass dieses Comeback unter dem Festival-Thema «Kindheit» stattfindet, ist ein glückliches Zusammentreffen, denn Kindheit und Luzern gehören für Edith Mathis zusammen.

Hier ist sie aufgewachsen, wurde früh in ihrer musikalischen Begabung gefördert. Der Vater, der in seiner Freizeit Volks- und Tanzmusik spielte, wünschte sich insgeheim, eines Tages mit der Tochter zusammen in seinem Genre zu musizieren. Deshalb schickte man sie in die Klavierstunde. Doch da war sie nicht sehr fleissig, lieber liess sie ihr eigenes Instrument, die Stimme, erklingen. Sie wollte singen, nichts als singen! Theaterspiele in der Schule boten erste Auftrittsmöglichkeiten. Die Mutter impfte der Tochter den Ehrgeiz für eine Laufbahn als Sängerin ein, bestand aber sicherheitshalber auf einer kaufmännischen Ausbildung. So schrieb die junge Edith Mathis vormittags in einem Büro an der Schreibmaschine Rechnungen und addierte Zahlen, nachmittags besuchte sie das Konservatorium.

Früher Beginn, lange Karriere

Bald sprach es sich herum, dass es da ein hoch begabtes einheimisches Nachwuchstalent gab, und so konnte sie noch während des Studiums bei Messen und Konzerten in der Hofkirche mitwirken. Auch ihr erster Liederabend fand in Luzern statt, im Kleinen Saal des alten Kunsthauses. 1957, noch nicht 20-jährig, debütierte sie als zweiter Knabe in Mozarts «Zauberflöte» am Luzerner Stadttheater, und Mozart, insbesondere dessen Cherubino im «Figaro», sollte ihr während Jahrzehnten ein Wegbegleiter bleiben. In Luzern und bald auch am Zürcher Opernhaus, das damals noch Stadttheater hiess, konnte sie dann Schritt für Schritt in das Repertoire der hohen lyrischen Soprane hineinwachsen.

Luzern ist für Edith Mathis nicht nur der Ort einer glücklichen Kindheit und Jugendzeit – Fasnacht und Seeüberquerungen waren Höhepunkte im Jahresablauf –, sondern auch die Stätte grosser Festspiel-Erfolge. Nachdem sie 14 Jahre in Deutschland gelebt hatte, zuerst in Köln, später von Lübeck aus pendelnd zwischen ihren Engagements in Berlin, Hamburg und München, wäre sie gerne dahin zurückgekehrt, doch die Verkehrsverbindungen zum Zürcher Flughafen waren damals, als sie ständig in der Welt herumreiste, von Luzern aus umständlich. Deshalb liess sie sich mit ihren zwei Kindern in der Ostschweiz nieder, und so blickt sie heute von ihrem behaglichen Haus, in dem sie mit ihrem zweiten Ehemann lebt, statt auf die Rigi und den Pilatus auf den Säntis.

Beispielhafte Kontinuität

Hier sitzen wir uns an einem heissen Sommertag gegenüber. Edith Mathis wirkt noch immer jugendlich, agil und charmant natürlich, so, wie man sie von ihren Bühnenauftritten in Erinnerung hat. Dabei stammt sie als Künstlerin aus einer anderen Zeit, aus der Ära der Götter am Pult, Karl Böhm, Herbert von Karajan, Wolfgang Sawallisch und Karl Richter; aus der Zeit der hochkarätigen Sängerensembles, der Zeit der legendär gewordenen Schallplattenaufnahmen, der Zeit von Regisseuren wie Oscar Fritz Schuh und Günther Rennert, die «noch inszenierten, was in den Noten und im Text stand, nicht um alle Ecken herum» (wobei die italienischen Texte damals auch an grossen Häusern meist noch in deutschen Übersetzungen gesungen wurden).

In solchem Umfeld hat Edith Mathis eine Karriere von beispielhafter Kontinuität durchlaufen, immer vorsichtig – «vielleicht allzu vorsichtig», meint sie heute – bei der Wahl ihrer Partien, nie nach der Devise «je lauter, desto besser»; vielmehr stets darauf bedacht, ihrer Stimme den lyrischen Charakter und den Silberglanz der Höhe zu bewahren. Dennoch ist sie nicht bei den Jungmädchenrollen stehengeblieben. Nach dem Cherubino hat sie in «Le nozze di Figaro» die Susanna und dann die Gräfin gesungen, nach dem Ännchen in Webers «Freischütz» die Agathe, nach der Sophie in Strauss’ «Rosenkavalier» die Marschallin. Als sie einmal, mit Karajans Privatflugzeug eingeflogen, bei den Salzburger Festspielen als Susanna einsprang, fand sie es durchaus spannend, sich in kürzester Zeit das Regiekonzept des jungen Jean-Pierre Ponnelle anzueignen und die Zofe ganz anders als gewohnt zu spielen, nicht als kokettierendes Kammerkätzchen, sondern als ziemlich harsche Person.

In der Gegenwart

Es lag nahe, dass Edith Mathis wegen ihrer herausragenden Technik auch als Lehrerin gefragt war. Doch Gesangsunterricht wollte sie nicht erteilen: «Das Singen kann man eigentlich nicht erklären, es ist so schwierig, es gibt hundert Arten, die Stimme an den richtigen Platz zu bringen, man versucht es ja selber immer wieder neu, wie soll man es da anderen beibringen.» Als ihr aber die Wiener Musikhochschule 1991 eine Professur für Lied- und Oratorien-Interpretation anbot, sagte sie zu, da war sie in ihrem Element. «Den Konzertsaal vermisse ich mehr als die Bühne, in der Oper ist man eine andere Person: die Figur, die man darstellt; im Konzertsaal ist man die eigene Person mit eigener Aussage, eigener Verantwortung.»

Noch immer gibt Edith Mathis ihr Wissen und ihre Erfahrung in Meisterkursen weiter und nimmt engagiert und auch mit einiger Sorge Anteil an den aktuellen Entwicklungen in der Musikwelt. Lieber als ihre eigenen Aufnahmen hört sie sich Konzerte an, mit Vorliebe bei der Schubertiade im nahen Schwarzenberg und Hohenems, oder Fernseh- und Radioübertragungen. Dass sie beim diesjährigen Lucerne Festival zusammen mit einem jungen Sänger, dem österreichischen Bariton Rafael Fingerlos, auftritt, zeigt denn auch, wie sehr diese Künstlerin mit glanzvoller Vergangenheit in der Gegenwart lebt.

(край на цитата)

Превод:

„Neue Zürcher Zeitung“

4 август 2018 г

Марианe Зелгер-Фогт

Едит Матис: Пеене, нищо друго освен пеене!

Голямото швейцарско сопрано Едит Матис се завръща в Люцерн – в съответствие с мотото на фестивала: на мястото на собственото си детство. Тя е израснала в Люцерн, през февруари 2018 г. световно успешното сопрано Едит Матис навърши осемдесет години. (Изображение: PD)

На 11 февруари тази година голямото швейцарско сопрано Едит Матис отпразнува 80-ия си рожден ден. Тя не е била на сцената като певица от 2001 г., но сега се завръща на фестивала в Люцерн: като рецитатор на стихове от „Лирическо интермецо“ на Хайнрих Хайне в рамките на камерен концерт, посветен на нея. Фактът, че това завръщане се провежда под темата на фестивала „Детство“ е щастливо съвпадение, защото за Едит Матис детството и Люцерн са едно цяло.

Това е мястото, където тя израства и нейният музикален талант е насърчаван рано. Бащата, който в свободното си време се занимава с народна и танцова музика, тайничко си пожелава един ден да прави заедно с дъщеря си музика в неговия жанр. Затова я изпращат на уроци по пиано. Но тя не е много прилежна, предпочита да остави собствения си инструмент, нейния глас, да звъни. Тя иска да пее, нищо друго освен да пее! Театралните пиеси в училище предлагат първите възможности за изява. Майката възпитава в дъщеря си амбицията да стане певица, но за по-сигурно настоява за комерсиално обучение. Сутрин младата Едит Матис пише изчисления и събира числа на пишеща машина в офис, а следобед ходи в консерваторията.

Ранен старт, дълга кариера

Скоро се разчува, че има изключително талантлив местен млад талант и така тя успява да участва в литургии и концерти в „Hofkirche“, докато все още учи. Първият й рецитал също се провежда в Люцерн, в малката зала на старата сграда за изкуство. През 1957 г., ненавършила още 20 години, тя дебютира като Второ момче във “Вълшебната флейта” на Моцарт в Градския театър на Люцерн, а Моцарт, особено неговият Керубино във “Фигаро”, трябваше да остане спътник в продължение на десетилетия. В Люцерн, а скоро и в Цюрихската опера, която тогава все още се нарича „Градски театър“, тя успява постепенно да прерасне в репертоара на високите лирични сопрани.

За Едит Матис Люцерн е не само мястото на щастливо детство и младост – карнавалът и преходите през езерата са акцентите на годината – но и място на големи фестивални успехи. След като живее в Германия в продължение на 14 години, първо в Кьолн, по-късно пътувайки от Любек между ангажиментите си в Берлин, Хамбург и Мюнхен, тя би искала да се върне в Люцерн, но транспортните връзки до летището в Цюрих бяха тогава, когато тя постоянно пътуваше по света, твърде комплицирани по отношение на Люцерн. Ето защо тя се установява в Източна Швейцария с двете си деца и днес гледа от удобната си къща, където живее с втория си съпруг, вместо към планината „Риги“ и планината „Пилатус“, към планината „Сантис“.

Примерна приемственост

Тук седим един срещу друг в горещ летен ден. Едит Матис все още изглежда млада, пъргава и очарователно естествена, точно както я помним от сценичните й изяви. Като художник тя идва от друго време, от епохата на боговете на подиума Карл Бьом, Херберт фон Караян, Волфганг Савалиш и Карл Рихтер; от времето на първокласни певчески ансамбли, времето на легендарните записи, времето на режисьори като Оскар Фриц Шух и Гюнтер Ренерт, които „все още поставяха това, което беше в нотите и текста, не зад всеки ъгъл“ (при което италианските текстове повечето все още се пеят в немски преводи, дори на големи места).

В такава среда Едит Матис е преминала през кариера на образцова приемственост, винаги предпазлива – „може би твърде предпазлива“, казва тя днес – в избора си на роли, никога според мотото „колкото по-шумно, толкова по-добре“; по-скоро винаги внимава да запази лиричния характер на гласа си и сребърния блясък на височините. Въпреки това, тя не се спира само на ролите на млади момичета. След Керубино тя пее Сузана и след това Графинята във „Сватбата на Фигаро“, след Енхен във „Вълшебният стрелц“ на Вебер като Агата, след Софи в „Кавалерът на розата“ на Щраус като Маршалката. Когато веднъж влиза в ролята на Сузана на Фестивала в Залцбург, докарана с частния самолет на Караян, тя намира за доста вълнуващо да възприеме режисьорската концепция на младия Жан-Пиер Понел за много кратко време и да играе прислужницата в напълно различен стил повече от обикновено, не като флиртуваща камериерка, а като доста груб човек.

В настоящето

Беше очевидно, че Едит Матис беше търсена и като преподавател поради изключителната си техника. Но тя не искаше да дава уроци по пеене: „Не можете да обясните пеенето, толкова е трудно, има стотици начини да поставите гласа си на правилното място, вие продължавате да го опитвате сами, как трябва да го направите, не е възможно да го пренесете на друг човек”. Но когато през 1991 г. Виенската музикална академия й предлага професорска длъжност по интерпретация на песни и оратории, тя приема и е в стихията си. «Концертната зала ми липсва повече от сцената, в операта си друг човек: персонажът, който изобразяваш; в концертната зала вие сте свой собствен човек със собствено изявление, ваша собствена отговорност».

Едит Матис все още предава знанията и опита си в майсторски класове и проявява активен и загрижен интерес към текущите развития в света на музиката. Тя предпочита да слуша концерти пред собствените си записи, за предпочитане на „Шубертиадата“ в близките градове Шварценберг и Хоенемс, или телевизионни и радио предавания. Фактът, че тя се появява на тазгодишния фестивал в Люцерн заедно с млад певец, австрийския баритон Рафаел Фингерлос, показва колко много тази артистка със славно минало живее в настоящето.

(край на превода)

Едит Матис е направила редица музикални записи на творби от различни епохи и стилове заедно с прочути колеги в епохата, под диригентството на видни артисти. Едно по-подробно описание на дискографията й цитирам от източник на италиански език:

Discografia parziale

Bach, Passione Matteo – Karl Richter/Mathis/Baker/Schreier, 1980 Archiv Produktion
Beethoven, Fidelio – Edith Mathis/Gwyneth Jones/Karl Böhm/Staatskapelle Dresden/Theo Adam, Deutsche Grammophon
Berlioz: La Damnation De Faust, Op. 24 – Edith Mathis/Boston Symphony Orchestra/Seiji Ozawa, 1974 Deutsche Grammophon
Brahms: Liebeslieder-Walzer Opp. 52 & 65 – 3 Quartette, Op. 64 – Edith Mathis/Brigitte Fassbaender/Peter Schreier/Dietrich Fischer-Dieskau/Karl Engel/Wolfgang Sawallisch, 1983 Deutsche Grammophon
Dvorak, Stabat Mater – Kubelik/Mathis/Ochman, Deutsche Grammophon
Händel/Mozart, Messia – Mackerras/Mathis/Adam/Finnilä, Archiv Produktion
Haydn, Die Jahreszeiten (The Seasons) – Academy of St. Martin in the Fields/Dietrich Fischer-Dieskau/Edith Mathis/Siegfried Jerusalem/Neville Marriner, 1981 Philips
Mahler, Sinf. n. 2 – Kubelik/Bayer. RSO/Mathis/Procter, 1969 Deutsche Grammophon
Mahler, Sinf. n. 4 – Karajan/BPO/Mathis, 1979 Deutsche Grammophon
Mendelssohn-Bartholdy, Sinf. n. 2 – Karajan/BPO/Mathis/Hollweg, 1972 Deutsche Grammophon
Mendelssohn-Bartholdy: A Summernight’s Dream, The Hebrides – Chor des Bayerischen Rundfunks/Edith Mathis/Gabriel Chmura/London Symphony Orchestra/Rafael Kubelik/Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks/Ursula Boese/Wolfgang Schubert, Deutsche Grammophon
Mozart, Flauto magico – Karajan/Araiza/Mathis/Van Dam, 1980 Deutsche Grammophon
Mozart, Lucio Silla – Hager/Schreier/Auger/Varady, 1975 Deutsche Grammophon
Mozart, Nozze di Figaro – Böhm/Prey/Mathis/Janowitz, 1968 Deutsche Grammophon
Mozart, Requiem – Böhm/WPO/Mathis/Hamari/Ochman, Deutsche Grammophon
Mozart, Messe K. 220, 317 – Kubelik/Bayer. RSO, 1987 Deutsche Grammophon
Schumann, Lieder – Christoph Eschenbach & Edith Mathis, Deutsche Grammophon
Weber, Franco cacciatore – Carlos Kleiber/Janowitz/Mathis/Crass, 1973 Deutsche Grammophon

…….

DVD parziale

Menotti: Help, Help, the Globolinks! (Hamburg State Opera studio production, 1969) – regia Gian Carlo Menotti, Arthaus Musik
Mozart: Le nozze di Figaro (Salzburg Festival, 1966) – Ingvar Wixell/Reri Grist/Walter Berry/Edith Mathis/Karl Böhm, Arthaus Musik
Mozart: Le nozze di Figaro (Hamburg State Opera, 1967) – Tom Krause/Edith Mathis, Arthaus Musik
Mozart: Die Zauberflote (Hamburg State Opera, 1971) – Nicolai Gedda/Dietrich Fischer-Dieskau/Cristina Deutekom/Edith Mathis, regia Sir Peter Ustinov, Arthaus Musik
Weber: Der Freischutz (Hamburg State Opera, 1968) – Gottlob Frick/Edith Mathis/Tom Krause, Arthaus Musik

(край на цитата)

През дългогодишната си кариера певицата Едит Матис е получила следните отличия и награди (източник на немски език):

Hans Reinhart-Ring (1978)

Mozart-Medaille der Internationalen Stiftung Mozarteum Salzburg (1976)

Kunstpreis der Stadt Luzern

Buxtehude-Preis des Lübecker Senats (1981)

Prix Mondial du Disque (Montreux)

1980 Bayerische Kammersängerin

(край на цитата)

Превод:

„Ханс Райнхарт“-Пръстен (1978)

Медал „Моцарт“ от Международната фондация „Моцартеум Залцбург“ (1976)

Награда за изкуство на град Люцерн

Награда „Букстехуде“ на Сената в Любек (1981)

„Prix Mondial du Disque“ (Монтрьо)

1980 г. Баварска камерна певица

(край на превода)

Нека днес на 12 февруари 2023 г. да пожелаем на Едит Матис добро здраве, успешни години в бъдещето и лично щастие по случай навършване на 85-годишна възраст вчера на 11 февруари.

………….

Изпълнение на Едит Матис: